Unnamed FanFic

Вто Дек 08, 2009 10:38 pm

Пъра Глава: Началото

-Сега?
-Завий на ляво...
Няколко минути мълчание.
-Задънена улица.
-Тогава на дясно...
-Бааака, да не държиш картата на обратно.
Конфузна тишина.
-Обратно към скривалището...
-КАКВО?! ВСИЧКО НА НОВО! ЗАБРАВИ! Да си внимавал още първия път ... ще съобщя на Лидера, че не струваш...
-КАКВО...Хей почакай, къде хукна....виж аз не съм виновен че....

* * *

-Добър ход, Шикамару...Никак не е зле...-рече възрастен мъж с черна коса, който се опитваше да си запали цигара.
-Хей, Асума, мислех, че си ги отказал-сопна се младия шиноби, а учителя отвърна:
-Биеш ме за трети пореден път днес ... как очакваш да го преодолея без дори една цигара-засмя се той.
-Както и да е ... това си е твойто здраве, не моето ... прави каквото искаш.-рече Шика и с едно бързо движение с ръка премести топа си до царя на сенсея и го победи.
-Ти,също като баща си си много добър на шоги ... чудно ми е ще доживея ли момента, в който ще те победя.
-Хехе, не бързайте, Сарутоби-сенсей. За всичко има време в този живот.
-Живота не е толкова дълъг, колкото предполагаш. Ти още си млад и нинджа пътят е пред теб ... а моят почти свърши-каза Асума, който най на края бе успял да запали цигарата си.
-Не говори така, сигурен съм, че ти остава още много време...-усмихна се младежа и лениво се изправи, изтупвайки жилетката си.
Неговите действия бяха последвани и от по-възрастният мъж.
-Знаеш ли, Шикамару...Вчера ми пратиха едно писмо и...казаха да ти го предам-рече той и подаде един пощенски плик на бившия си ученик.
Той бавно го отвори и надникна вътре. Зачете:
„Шикамару Нара, вие официално сте поканен да станете част от Пазителите На Огнения Храм. Ако сте готови да жертвате живота си за благото на селото си, ние ще ви се отплатим богато...бла бла бла...

От Огнения Храм”
-Всъщтност аз...-започна Шика но бе прекъснат от Асума.
-Някога аз също бях част от пазителите...хубави времена бяха...
И издиша от цигарения дим, припомняйки си стари спомени.
-Аз...Асума аз...искам спокоен живот ... сигурно там е много напрегнато а аз просто искам да си почивам и да се бия само когато е наложително. А и честно да си призная не съм много добър в битките. По ме бива да мисля стратегии, ако ме разбираш.
-Естествено, че те разбирам, Шикамару. Та нали толкова години сме работили заедно и съм те обучавал...Решението си е твое, но те съвествам да помислиш сериозно върху предложението ... Много малко шинобита получават покани от Огнения Храм ... ако трябва да бъда честен само най-силните ги получават а ти, си един от тях.
-Не прекаляваш ли малко-отвърна Шикамару като отново сгъна писмото и го прибра в плика, пъхайки го в джоба си.-мисля, че цигарения дим не ти се отразява добре...та аз съм все още един обикновен чуунин.
-Ти не си обикновен...Толкова време съм те наблюдавал...поварвай ми, не си обикновен. Ти имаш талант...ти имаш мозък...много по-голям от на останалите и трябва да го развиваш все повече и повече-каза Асума, прибирайки фигурките за Шоги в кутията . След като свърши това си занимание я пъхна под масата и каза:
-вече е късно...по-добре да си вървя а ти ако искаш поговори с баща си относно предложението...
-Ще го обсъдя с него и утре ще ти кажа решението си-отвърна Шика и се изправи.
Изпрати бившия си сенсей до вратата и след това мързеливо отиде до стаята си и се излегна на широката си и ниска спалня. Запали нощтната лампа и извади една малка книжка. Тя имаше черни корици с цервени ленти по краищата, а в средата имаше кърваво червен облак.

• * * *

06:00 АМ
-Хей, Сасори но Данна, мисля, че е време да тръгваме, хмм...
Каза русокос, висок мъж, който пъхаше глина в чантичката, закачена на кръста му.
-Така е, нека да не ги караме да чакат...-отвърна Сасори и отвори рязко вратата на стаята си. Излезе с бързи крачки, като бе последван от Дейдара, който беше ухилен до уши.
-Време е за малко изкуство...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Сря Дек 09, 2009 12:40 am

Интересно е. Харесва ми

Сря Дек 09, 2009 2:28 pm

наистина е интересно :]

Съб Дек 12, 2009 12:31 pm

скоро ше има продължение само да ми дайде музата

Нед Дек 13, 2009 9:56 am

Втора Глава: Разкрити

-Амм...не виждам следи от живот на около, ън.
-...
-Какво пък сега, ън?
-Нищо не съм казал.
-Но ме погледна-ън!
-И какво от това.
-...

* * *

8 : 30 АМ

„Чук, чук” ... „Чук, чук, чук”
-Идвам-чу се гласът на Шикамару, който лениво, търкайки очи се бе запътил към входната врата.
„Сигурно е Асума – само той е способен да дойде толкова рано и да развали съня ми.” Помисли си момчето и след малко вече бе стигнал желаното място. Той бавно отвори вратата и каза:
-Влизайте, Асума сен...
Но неможа да добъвши изречението си – очите му се разшириха и той не можеше да повярва на видяното.
-Казах ти, че ще намерим селото, ън!-рече русо момче на човека до него.
-...
-С...Сасори от Червения пясък и Дейдара ... двама от членовете на акатски...-тихо и невърващо промърмори Шика, но тези негови думи изненадващо бяха чути от мъжете пред него.
-Хей, тоя от къде знае имената ни, ън!
-...
Дейдара стисна зъби – мразеше, когато съотборника му мълчеше – направо се подлудяваше. Русокоското сви ръцете си в юмрук и едвам се сдържаше да не го фрасне.
-Успокой се, Дайдара.
На свой ред съотборника му не каза нищо, защото се мъчеше да сдържи гнева си.
Шикамару стоеше пред тях като парализиран. Сякаш не можеше да каже и дума, па какво оставаше да се движи.
-Добре...Както и да е...Дойдохма по работа, ако си спомняш, Дейдара...
-Разбира се, че си спомням, ън!
-Това беше литоричен въпрос...
-Знам, ън!
-Тогава защо отговори?!-рече Сасори повече на себе си, от колкото на младежа до себе си, но отново получи нежелан отговор.
-Защото искам, ън!
След известно време тишина и злобни погледи, Дейдара каза:
-Добре, както и да е, ън! Ти, момчето от Коноха...
След тези думи той отново се обърна към мястото, където до сега бе той – нямаше и следа от него.
Очевидно до скорошната му изненада и „парализа”, ако мога така да се изразя, бяха изчезнали....както и самия Шика.
-Заради тебе той избяга и сега ще предупреди цяла Коноха...Дано да си доволен!-рече Сасори спокойно и с бавни крачки се запъти към задния двор на къщата.
-Заради мене? Хей, Сасори но Данна, мерете си приказките шото...

* * * *

-Шикамару?! O_o не е в твой стил да влизаш, без да почукаш-рече очудено Тсунаде, която стоеше в кабинета си и гледаше новодошлия.
-Съжалявам, Тсунаде-сама, но имам важна новина...
-И каква е тя?-бързо попита Хокагето.
-Двама членове на Акатски – Сасори и Дейдара са в Коноха! Едвам успях да им се измъкна.
-Акатски!?-повтори очудено хокагето и очите й се разшириха.-Но какво ли правят те тук?
Мислите й бяха прекъснати от момчето пред нея, което неспокойно и настоятелно попита:
-Какво ще правим!
-Не се тревожи, Шикамару. Ще пратя два от най-добрите си АНБУ отряда да ги унищожът.
-Не ги подценявайте, Тсунаде-сама.
-Не се тревожи...Няма....

* * *

-Спри с глупавите ти изказвания и направи една глинена птица – ако огледаме от високо може и да го намерим преди да ни е издал.
Дейдара кимна и бръкна в чантичката на кръста си. Ръката отхапа част от глината вътре и я сдъвка добре, прибавяйки чакра към нея. В следващия момент русокоското я хвърли във въздуха и тя значително оголеми размерите си.
Двамата Акатски членове с бърз отскок се качиха на нея и тя се издигна на високо. Дейдара, със своя монокъл, оглеждаше на далече, но не виждаше чернокосото момче, което бяха изпуснали преди малко. Сасори погледна тъпо партньора си.
-Какво има, ън?
-Нищо...
-Офф не, отново -.- - сопна се русия младеж и отново се върна към предишното си занимание – да оглежда околността.
-Търсите ли нещо?!
Чу се глас зад тях и те се обърнаха мигновенно. Видяха Нинджа с не много дълга черна коса. В дясната си ръка той държеше четка за рисуване, а в лявата – свитък. Беше стъпил на една птица...Нарисувана птица?!
-Кой си ти, ън?-попита Дейдара а момчето срещу него бързо му отвърна.
-Този, който ще ви победи!

Нед Дек 13, 2009 10:24 am

Трета Глава: Смърт

-КЪЦ!
БУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУМ! Силен гърмеж се разнесе из цялото село, отеквайки в далечината. Пушек се издигна над мястото, където стана експлозията.
-Да отида ли да проверя дали е жив, ън?-попита Дейдара, гледайки съотборника си.
-Няма време, благодарение на някои хора *поглежда русокоското* Ако не се махнем бързо от тук скоро ще ни открият.
-Хей, какво намекваш, ън? Не стига, че аз върших черната работа, а сега и някои хора *поглежда Сасори* които нищо не са направили, ще ми дават ъкъл.
Мълчание.
-Да се умитаме от тук..

--------------

След 5 минути
-Хей, погледнете...Там под развалините има нещо.
-Прилича на човек...
Всички членове на АНБУ отряда се затичаха към развалините на близката къща. Започнаха да махат останките и да се опитват да изровят човека под тях. Щом преместиха поредните тухли и мазилка видахя, че това не беше човек...Това бе част от човек...
-Ръка...?!
-Откъсната...
-Някой шиноби от Коноха ги е намерил преди нас и се е опитал да ги победи!
-От къде знаеш, че това е част от тялото на наш човек. Може да е ръката на някой Акатски...
-Не е...-намеси се друг АНБУ, който посочи нещо до ръката.
Това бе банда на Коноха.

---------------------

„Чук, чук, чук”
-Влизайте.
-Тсунаде-сама, намерихме част от ръка на наш шиноби, бандата му и...това.
Ребе лидера на АНБУ отряда, като всички те се поклониха пред хокагето. Лидера се изправи и подаде на жената изпочупен четка за рисуване.
-Сай.-рече русокосата дама и прехапа устни.
След известно време размисъл, тя добави:
-Данзо....
След тези думи даде знак на АНБУ-тата, че са свободни и те изчезнаха. Жената се загледа през прозореца. „Какво ли е намислил...”

----------------------

-Добра работа, Сай-чу се дрезгав глас, идващ от сенките.
-Благодаря Ви, Шефе.
-Сега, след като мислят че си умрал е време да покажеш истинската си сила и да ... действаме.
След тези думи мъжът в сянка с бавни стъпки започна да се приближава към момчето и ясно се различи образа му – това бе Данзо. Той бе в своето подземие и бавно крачеше из него, обмисляйки следващия си ход.
-Свободен си.-каза след малко стареца и се закашля.
След като Сай си тръгна с бързи стъпки, той се усмихна лукаво.
-Сега просто трябва да направя „място” на Мадара...
След тези думи започна да се смее истерично, сигурен, че плана му ще е повече от успешен.

--------------------

-Хей, Сасори-сама, усещам че някой ни следи, ън! И чакрата му ми е доста позната...Сякаш до преди малко сме се били, ън...
-Очевидно Акатски имате усет!-отново се чу гласът на Сай.
Той бе някъде около двамата партньори.
-Къде е тоя, ън?!-Запъта се Дейдара, оглеждайки се на около.
В следващия момент тялото на Сасори се разпадна на части и сърцето му отлетя право в ръцете на бившото АНБУ, което с един бърз замах с малкия си катан го сряза на две.
Очите на русокоското се разшириха.
-WTF!-само успя да каже той, гледайки като полудял.
Още не можеше да разбере какво е станало със ...бившия му партньор. След известно време, като се осъзна, вече не усещаше чакрата на Сай...Той вече не беше на близо...Но какво целеше?! „Защо не уби и мен?!” Питаше се Дейдара и след малко въздъхна:
-Някои хора не се славят с особенния си ум, ън! Сега ще ми трябва нов партньор...
Русокосия младеж започна бързо да крачи към близката гора, за да се скрие от шинобитата, докато новия му съотборник не бъде избран и не дойде за да продължат мисията си.
По едно време от земята „изникна Зетсу”.
-Имате си работа със силен опонент...За това ти трябва и силен партньор...Ето го и него.
-Къде е, ън? Много бързо ми избрахте нов...
И той бе прекъснат от силен вик, идващ иззад него.
-СЕНПААААААААААААААААААААЙ

------------