Yu - Gi - Oh FanFic ~ A New Story ~

Това фикче НЕ Е мое...Надявам се да ви хареса

Беше хубав слънчев ден над Домино, днес Юги, Тристан, Теа и Джоуи си събираха багажа, за да заминат на Лондон, където щяха да учат в Лондонският университет един от най добрите... На Юги му беше малко мъчно, че трябваше да остави дядо си сам, но не трябваше и да забравя, че не може винаги да разчита, че може да стой в Домино да помага на дядо си с магазина за игри и да се дуелира, това не му осигурява никакво надежно бъдеще...
Бяха изминали 5 години след, като фараона ги напусна, вътрешно Юги още скърбеше за Атем, бяха толкова време заедно и споделяха едно тяло в добро и лошо и приключенията, които имаха заедно... Спомени, спомени, понякога много болезнени...
Въпреки това Юги беше пораснал доста и дори той сам не осъзнаваше колко приличаше на Атем, и то не само външно, но и вътрешно след всичко преживяно и годините заедно те успяха да съхранят по нещо от другият, което винаги да е с тях, Юги наследи куража и смелостта на фараона, а Атем добротата която изпълваше сърцето на Юги...
С тези си качества и външната прилика трудно човек би намерил разликата между тях двамата сега, ако можеха да застанат един до друг...
Един от въпросите, който си задаваше Юги е дали Атем е добре в света на духовете, той се върна в родният си край, но дали там продължава царуването на великият фараон или не и дали пази спомени от всичко преживяно... Защо ли въобще мислеше за това надали щеше да получи някакъв отговор... Нямашевреме да се лута повече пък и Теа, Тристан и Джоуи очакаха вече. Приятелите се отправиха към летището, където щяха да хванат следващият самолет за Лондон и кой знае може би това беше началото на едно ново приключение за тях...
- Пригответе си билетите момчета... - Каза Теа
- Готово... - Отвърнаха Юги и Тристан...
- Джоуи...!!!
- Билет, билет, къде си...?!
- Джоуи.... 0.о^^ - Не ми казвай, че си си забравил билета... - Възкликна Юги.
- Добре Юг, нищичко няма да ти кажа...
- По дяволите човек, знаех, че си блондинка ама да забравиш билета, че на къде си тръгнал тогава...?! - Подметна Тристан...
- Тристан внимавай, какви ги говориш, ясно!!! - Ядоса се русокоското...
- Джоуи, кажи, че си намерил билета, иначе ще изпуснем полета... - Нервно потропваше с крак Теа...
- Не.... Забравил съм го на масата...
- По дяволите, и сега какво господинчо... - Каза Тристан.
- Тристан предупредихте... - Изрепчи се Уилър.
- И сега, какво..?!
- Ще отида до нас да го взема...
- Няма да успееш. - Възкликна Теа... - Самолета излита след 20 мин.
- За това нямам време за губене... - Каза Джоуи тичайки към изхода... - Ако не се върна 5 мин преди полета се качвайте се и не ме чакайте аз ще взема следващият полет...
- Ъъъъ, Добре...
По същото време и Кайба се оправяше да замине, той също беше решил да отдаде малко от времето си на учене, колкото и странно да звучеше, Кайба е доста начетен от малък, когато Гозабуро не му даваше покой и го караше да чете много книги...
Сето повери компанията в ръцете на по малкият си брат Мокуба, имаше му пълно доверие, че ще се справя докато го няма... Може би Мокуба бе от малкото хора, на които Кайба имаше доверие...
Сето се отправи към един от служебните самолети...
- Това е Мокуба... - Каза Кайба обръщайки се към момчето... - Поверявам ти Кайба Корп и се надявам да не ме разочароваш. Ако има някакви проблеми можеш да се свържеш с мен по всяко време.
- Спокойно Сето... - Наивно се усмихна момчето... - Знаеш, че можеш да разчиташ на мен за всичко...
- Добре тогава... - Усмихна се Кайба... - Разчитам на теб... - Каза той и се качи на самолета и се отправи към Лондон, по някаква тъпа случайност, съдбата пак щеше да изправи двамата дългогодишни съперници отново един срещу друг... Те не знаеха, че ще се срещнат, но скоро щяха да се изненадат...
Изминаха 15 мин.
- Къде е Джоуи, защо го няма още 5 мин и самолета излита... - Каза Теа...
ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА, ЗА ПЪТНИЦИТЕ ЗА ПОЛЕТ НОМЕР 5 ЗА ЛОНДОН... КАЧВАЙТЕ СЕ!!!
- Не можем да чакаме повече...!!!
Тримата тръгнаха да се качват, но гласа на Уилър ги спря...
- ЧАКАЙТЕ МЕ ПРИЯТЕЛИ!!! - Каза Джоуи тичайки към тях... - Успях, казах ли ви, че ще успея... - Задъхваше се Уилър...
- Хайде вие четиримата ще се качвате ли или не...?! Попита една стюердесите на самолета...
- Разбира се...!!!
Юги и приятелите му успешно се качиха на самолета и отпътуваха за Лондон...
- Сбогом Домино... И здравей Лондон... - Каза Джоуи ^.^
.......................................... НЯКОЛКО ЧАСА ПО - КЪСНО ......................................................................
- Пристигнахме живи и здрави... Ихаааа Лондон, малко разнообразие и далеч от Домино за малко и най вече от хората от там... - каза Джоуи.
- Какво имаш предвид...?! - Попита Юги.
- Стига Юг, не ми казвай, че Домино не ти навява стари спомени, след всичко, което преживяхме...
- Да, нооооо....
- Да не говорим, че ми писна да зяпам нафуканата физиономия на Кайба... - Подметна русокоското... - Без Кайба без Домино, ново начало и край на лошите спомени...
- Наистина е ново начало... Но дали е за добро?! - Попита Юги...
- разбира, се че е за добро, помисли, колко приключения ни очакват сега, колко забавления и нови запознанства... - каза Теа.
- Прави сте... - Възкликна Юги. - Да вървим и да купонясваме, живота е пред нас нека забравим миналото и погледнем напред в бъдещето.
- Така ми харесваш приятел. - Усмихна се Джоуи... А сега да идем до университета, за да ни отпуснат обещаните общежития...
- Мдам, умирам си да си полегна и да си отпочина капнал съм... - Каза Тристан.
Четиримата се отправиха към Лондонският университет, а по същото време Кайба, вече беше пристигнал и се бе настанил в апартамента, който закупи за престоя си тук, нали не очакваха от него, че би се настанил в тези нищо и никакви общежития... Отново верен на принципите си и отдаден на лукс...
Кайба беше се отпуснал на леглото когато чу силен шум над него, сякаш тавана щеше да се строполи на главата му, друго си е да живееш в къща и съвсем различно в апартамент с куп досадници насреща...
- По дяволите, кой се усмелява да ме притеснява... - Ядоса се Кайба... - Време е да разберем кой е този досадник, който издава този отвратителен шум и не ме оставя намира...
Сето се качи на следващият етаж... И почука силно с юмрук на вратата...
Изведнъж шума спря и се чу как някой отключва...
След секунди насреща на Кайба стоеше, младо и красиво момиче с дълга руса коса и ясни като синьо небе очи...
- Защо тропаш така...?! Мога да извикам полиция и да те обвиня в нарушаване на личното ми спокойствие... - Каза момичето.
- Коя си ти, за да ми говориш така, и да ме заплашваш...?! - Възкликна Кайба... Ти си тази, която ми нарушава спокойствието с този шум...
- Това не е шум, а музика...!!!
- Се тая... Не ме интересува. - Отвърна Кайба. намали това чудо и няма да се налага да има други неприятни и за двама ни срещи...
- Не ми казвай, какво да правя... - Отвърна Момичето. - по всичко си личи, че си нов тук...
- Дори и да е така, това не ти дава право да ме притеваш.
- Всички тук са свикнали с навиците ми и никой не се оплаква от мен, нима ти ще си първият...
- За всичко си има първи път, докато съм тук, ще трябва да промениш навиците си...
- От сега ти казвам, че няма да стане... - Отвърна момичето.
- Ще видим. - Отвърна Кайба отправяйки се към своя апартамент.
- Кой подяволите си ти?!
- Какво те засяга, кой съм?! - каза Кайба...
- Кажи ми...
- Твоят кошмар... - Каза Кайба с усмивка на лицето. - Устройва ли те отговора ми.
- Нееее... Кажи си името. - Кайба се обърна.
- И, за какво ти е да ми знаеш името, няма никакъв смисъл в това?!
- Ще кажеш или не...?!?
- Хубаво, казвам се Сето Кайба и запомни това име, защото то ще промени правилата на играта тук...!!!
- Добре... Това ще трябва да се види...
- Хах... - Усмихна се Сето и си продължи по пътя си...
- Сето Кайба, не съм чувала това име до сега... Добре време е да се разровя и да разберем кой си и на какъв се правиш отворко...
Момичето влезе вътре и настана тишина, Кайба се успокой и си помисли, че е успял да я стресне....
Момичето упорито ровеше в нета търсейки информация, за неканеният гост...
- Аааа, бинго ^.^ - Усмихна се тя… - Да видим какво пише тук... Да видим, какво пише тук...
Собственик на Кайба Корп и Кайба Ленд... Значи е богаташче... Разглезеното детенце на мама и татко... Не ме е страх от него и заплахите му, писнало ми е от мъжете знам им номерцата, нокой няма да ме трогне или нарани повече...

Ето ви още 5 нови главички

........................................................ На Другият ден...............................................
Беше денят, в който всички студенти отиваха да си видят програмата да се запознаят с професорите и колегите си в университета...
Юги и приятелите му бяха вече пред университета и оглеждаха сградата...
- Е това е приятли...
Четиримата влезнаха в университета там ги упътиха до стаята където ще се съберат студентите...
Когато влезнаха вътре видяха препълнена стая с млади момчета и момичета... Професорът учтиво ги покани да влезнат, и те се настъниха на предният ред... Не минаха и 5 минути след влизането на Юги, Теа, Тристан и Джоуи, когато вратата пак се отвори...
- Явно тази година ще има повече студенти... - Възкликна професора.
На вратата стоеше висок и строен млад мъж с кестенява коса и ярки сини очи, възможно ли беше да е Кайба помисли си Юги...
- Кайба, но как, и какво прави той тук?! - Каза Юги продължавайки да гледа все така учудено, но не беше единственият, който беше стресиран от факта на тази ненадейна среща, трябваше да се види физиономията на Теа и Тристан, да не говорим, за тази на Джоуи, той само, че не получи сърдечен удар при открилата му се гледка на среща... И четиримата бяха изненадани и не очакваха това... Същото можеше да се каже и за Сето, той веднага позна лицето на Юги и неговата дружинка... Беше изненадан, но не чак толкова, беше свикнал на случаини изненади, и тази не правеше изключение щеше да я преживее... Да не говорим, че това правеше престоя му донякъде по забавен...
Сето влезна в стаята и се настани малко по назад, не искаше да сяда до копанийката на първият ред, и поредната изненада, която се преодкри пред него... Беше момичето от 4 етаж...
- Хах, я виж ти кой си имаме тук... - Каза Сето с надсмешка.
- Ох, пак ли ти... - Въздъхна момичето. - Явно късмета ми ми изневерява... Не стига, че трябва да те търпя във вкъщи, и да ми се правиш на дръж ми шапката, ами ще трябва и да уча с теб... Поредният ми кошмар...
- ХаХаХа, Аз ти казах, че така ще стане...
- Не ме интересува, ясно ли ти е... - Отвърна момичето. - Ако си мислиш, че си победил вчера то провери отново. Нямаш власт над мен и не можеш да ми заповядваш. Ако искаш да се правиш на шеф върви си управлявай компанията...
- Явно си се поразровила... - Усмихна се Кайба.
- Исках да знам, на какъв ми се правиш... - Отвърна тя. - И разбрах, само, че разглезеното дете на мама и татко е решило да си избива комплексите тук...
- Нямаш право да ми говориш така!!! - Отвърна Сето с типичната за него студенина...
- Нима, да не засегнах нещо... - Подигравателно подхвърли момичето... - Оооо, извинявай, сега, какво на колене ли да падна за прошка... Я стига, това, че съм момиче не ме прави слаба и знаеш ли, какво...?! По силна съм от теб, научила съм се да се боря с проблемите си и да не позволявам на никой да ме унижава...
- Ти за каква се мислиш... - Попита Кайба...
- Чакай да помисля... - Подсмихна се тя...
- Ти си никоя, няма, какво да му мислиш толкова, то си го пише на лицето ти... - Каза Кайба... - Правиш се на силна, обиждаш, но всъщност вътрешно си едно страхливо малко момиченце...
- Ти нищо не знаеш за мен, видял си ме един път и вече ми се правиш на философ... Не си познал... - Каза момичето и стана и се отправи към изхода...
- Ейййй, чакай, защо напускаш така, та това е първият ти ден в университета не искаш ли да опознаеш колегите си, преподавателите си... - Каза професора.
- Ще имам време за това, а сега ме извинете... - И тя напусна стаята, Кайба се подсмихна лекичко това му изглеждаше като победа, но защо ли не му стигаше... За това стана и той и последва нейният пример...
- На къде ли тръгна Кайба?!? - Каза Джоуи...
- Кой знае... Остави го, за какво ти...?!?
- Не ми трябва, най малко съм си мечтал да го видя тук... - Каза Уилър... - Това е като кошмар, но все пак ми е любопитно...
Сето настигна момичето...
- Ти май се уплаши... - Подметна той зад гърба й.
- Моля, от теб... - Каза Момичето и се обърна... - НИКОГА!!!
- Тогава, защо така демонстративно напусна стаята...?!
- Нищо не двемонстрирам исках да излезна на чист въздух, вътре обстановката ме задушаваше...
- Само увърташ...
- Спри да ме провокираш... Какво искаш от мен подяволите, нямаш ли си по важна работа за вършене...
- Преча ли ти...?! - попита Кайба с усмивка на лицето...
- ОПРЕДЕЛЕНО МЕ ДРАЗНИШ!!!
- Твой проблем...
- Да не стане и твой...
- Така ли?! - Подигравателно подметна Кайба. - Че, какво ще ми направиш...
- НИЩО!!!
- Тогава...
- Тогава, Чао... - Каза тя и продължи по пътя си...
- Още не знам името ти...?! - Тя се спря при тези думи и лекичко се обърна хвърляйки му един студен поглед...
- За какво ти е името ми..?!
- Да се разровя в нета, както ти за мен... И да науча коя си... XD - Подигравателно подхвърли Кайба...
- Ти май си правиш шегички с мен...
- И ти с мен... Но виждаш, че играта може да се играе от двама и тръгваш да бягаш. - Каза Кайба. - Ееее, аз ти казах моето име, толкова ли те е страх да ми кажеш твоето.
- Не, няма причина...!
- Тогава...
- Казвам се... Киара Юичи... А сега вече си тръгвам, не мога да кажа, че ми е приятна компанията ти...
Киара избърза да се пробере във вкъщи, тя всъщност не каза точната причина на Кайба, да напусне стаята... Тя имаше урок по танци, а за нея музиката и танците бяха живота й... Обичаше да си губи времето в пеене и танцуване...
За това бързо се прибра преоблече и отиде да потанцува... Пък и нейната приятелка я чакаше.
Ето, че Киара отиде на оговорената среща и започна да се оглежда за приятелката си Теди...
Очите и се спряха на едно стройно и красиво момиче с кестенява дълга коса и кафави очи... Това беше теди единствената и приятелка тук....
- Момиче запореден път закъсняваш...
- Съжалявам, но днес трябваше да отида в университета... И там се забавих... - Каза Киара. - Ти защо не дойде, оглеждах се за теб.
- Не можах, бях на тренировки... А и малко се успах... - Невинно се усмихна момичето.
- Все тая, имам програмата, бях я преписала миналият ден. И до колкото знам би трябвало от другата седмица да почнат лекциите...
- Хубаво, тях няма да изпусна, обаче ако не въразяваш дай да тръгваме достатъчно закъсняхме заради теб. - Каза Теди. - Не искам да ме линчува учителят заради теб XD...
- Добре де... :/
Кайба се върна в стаята...
- Е, това е всичко, от другата седмица започват лекцийте ви, можете да минете и да си запишете програмата, по която ще учите...
- Стаята започна да се изпразва не след дълго в нея останаха само Кайба, Теа, Тристан, Юги и Джоуи...
Ееее, Джоуи и Тристан упорито продължаваха да преписват програмата...
- Много сте бавни вие двамата... - Каза Теа. - Нямам намерение да прекарам целият си ден тук...
- ГОТОВО!!! - Каза джоуи победоносно... Кайба започна да се чуди, какво още правеше тук... поогледа се и тръгна към вратата да излиза...
- КАЙБА!!! - Провикна се Джоуи...
- Какво има Уилър, какво те мъчи...
- Мъчи ме мисълта, че пак трябва да те търпя, а тамън си помислих, че съм се отървал от теб...
- Животът си прави шеги... - Усмихна се Кайба... - В случая ти си шегата...
- Кайба, защо не спрем този спор най - накрая... - каза Юги. - Нека престанем тази игра на котка и мишка не мислиш ли, че вече е тъпо...
- Никога няма да променя отношението си спрямо вас... - Каза Сето... - Въпрос на принципи...
- Бих казал същото и за себе си... - Каза Джоуи.
- Не мисля да седя повече тук не искам....
- ДА СИ ГУБИШ ВРЕМЕТО С НАС ЛИ?! - каза Джоуи. - Познах ли, или се лъжа...?!
- Позна... - Подсмихна се Сето.
- Смени си репертуара, едно и също всеки път писва. - Каза Джоуи.
На Кайба му писна да слуша Уилър и останалите, затова тръгна без да обели и думичка повече, за него този край беше достатъчно изчерпателен и нямаше, какво да се добави, иначе спора можеше да продължи до утре...
- Подяволите, как така Кайба ще дойде точно тук да учи... - Каза Джоуи... - На това му се вика късмет в кавички... Тамън си помислих, че няма да видя нафуканата му физиономия скоро, и че се отървах от него най накрая и ето, че той пак ме изненадва... Това е моят сбъднат кошмар а си мислех, че като избягам от Домино ще избягам и от миналото и от досадници като него...
- Спокойно Джоуи... Не е нужно да му обръщаш внимание... - Каза Теа. - Колкото повече му показваш, че ти пука, толкова повече го забавляваш...
Тримата се отправиха към общежитията бяха прекалено изморени, за да се занимават с нещо друго... Кайба се прибра в апартамента и се опита да се свърже с Мокуба искаше да разбере как стоят нещата с Кайба Корп... Обаче нещо нямаше усмех...
- По късно ще опитам пак... - Каза Сето и легна на леглото... Тук не му харесваше толкова... Не се знаеше дали няма да се ядоса и да си хване багажа и да се откаже да се занимава...
След урока си момичетата решиха да упражнат наученото в домът на Киара, както винаги правят... Още с влизането Киара наду музиката до дупка и двете започнаха да танцуват... Това обаче не се хареса на Кайба, или трябваше да даде урок на това момиче, който да не забрави или трябваше да си хване багажа и да се предаде тръгвайки си от тук и отивайки другаде... Второто автоматично отпадна, Кайба не е страхливец и това момиче прекаляваше, играеше си с нервите му, или по точно изпробваше до къде може да стигне...
- По дяволите, това момиче иска да ме побърка, но не знае, с кого си има работа...
Кайба за пореден път се качи горе надали очакваше да го послуша, но реши да пробва, а пък после щеше да му мисли...
Позвъня веднъж никой не отвори, пробва още веднъж пак без резултат, накрая се ядоса и започна пак да удря с юмрук по вратата... Този път се усети раздвижване... Музиката утихна и вратата се отвори, срещу Кайба стояха двете момичета Киара и Теди...
- Абе ти да не си луд... - Избърза да каже Киара.
- Същото бих те попитал аз...!!! - На лицето на Кайба се изписваше стандартната физиономия, и този леден поглед, който би те пронизал... Момичето впери очи в него и унемяла гледаше за няколко минути... - Защо се умълча...?!
- Какъв ти е проблема бе човек, какво сме ти направили?!... - Попита Теди, тя виждаше, че Киара се е отвеяла нанякъде нетипични за нея, какво ли си мислеше в момента...
- Ти пък, защо се мешаш?!?
- Какво иска този от мен, няма ли да спре винаги да застава на пътя ми?! - Мислеше си момичето... - Какво трябва да направя, че да спре да ми пречи...
- Киара, ей момиче да не спиииииш?!
- Теди изчакай вътре няма да се бавя, ей сега идвам, само да се оправя с този надувко... - Теди поклати глава, тя нямаше право да се меша, дори нямаше представа кой е този, от къде е изникнал, какво иска... Киара нищо не и беше разказвала за него... Странно, ако живее тук, защо до сега не им е създавал проблеми, личи си, че не е тукашен...
- Така и сега, какво, накара приятелката ти да те остави, какво смяташ да правиш...!!! - усмихна се Сето.
- Нищо исках само да ти кажа няколко думи, и после си влизам вътре и си продължавам работата без да ме интересува, дали ти пречи музиката или не...
- Слушам те... - Каза Кайба. Момичето вцепенено гледаше, преди малко искаше да му каже толкова неща, а сега сякаш загуби ума и дума... - Еее, няма ли да говориш или ще мълчиш и ще се гледаме умно.
- Няма смисъл да си хабя думите на вятъра...!!! Защо ми е да се занимавам с теб, като не ти харесва тук свободен си да си ходиш, никой не те е накарал да идваш тук...
- Това ли беше...?! Сега съм аз... Виж, какво малката...
- Не съм малка... - Извика Киара прекъсвайки Кайба...
- Еййй, не ме прекъсвай ясно?! - Намръщи се Сето... - Писна ми от игричките ти, и ако мислиш, че ще ме изгониш от тук, може да не ми харесва това място, но мразя да ме правят на глупак... На пук няма да си тръгна и ще ти направя живота невъзможен... Ти не знаеш, с кого си имаш работа...
- Знам, но не съм очарована... - Отвърна момичето..
- Разгледала си няколко интернет страници, и твърдиш, че знаеш всичко за мен.... ХаХ... - Усмихна се Сето... - Играеш си с огъня малката...
- НЕ СЪМ МАЛКА, за пореден път ти го казвам... - Каза Киара... - защо ли се занимавам с идиот, като теб... Прав ти път и прави каквото си искаш, но навиците ми няма да се променят, защото маминото синче така казало...
- Сега ще избягаш, като подплашено пале...
- Не ме е страх, а не искам да си говоря с теб...
- Ох, заболя ме сърцето... - Каза Кайба.
- Много умно, подигравай се, колкото си щеш, няма да ме трогнеш...
- Не се и опитвам да го правя...
Момичето понечи да влезне вътре, но Кайба я дръпна за ръката...
- Не мислиш, че ще се отървеш от мен толкова лесно...
- За какъв се мислиш... Не си ми шеф, за да ми заповядваш, имаш си на кой да се правиш на отворко, но на мен тези не ми минават...
- Позволяваш си прекалено много момиче...
- Пусни ме, иначе...
- Иначе... Какво?!...
Момичето наведе глава, чудейки се как да продължи нататък, всъщност, какво можеше да му направи тя, да каже няколко хапливи забележки, да се опита да го изкара извън нерви... Второто може и да успее да постигне, Кайба лесно се вбесява... Но с това, какво ще постигне, ПЪЛНО НИЩО!!!...
- Какво стана със смелостта ти?!... Къде отиде езика ти, глътна ли си го?!...
- Писна ми да се занимавам стеб, затова просто ме пусни, за да не почна да крещя и да те обвиният в сексуален турмоз...
- Моляяя, това ли успя да измислиш... Значи е вярно, отчаяните хора прибягват до отчаяни постъпки...
- Може да е отчайваща постъпката ми, но поне ще има резултат... - Каза момичето поглеждайки Кайба в очите, нейните очи също бяха сини, и то толкова добре изразени, като се загледаш в тях усещаш някаква тръпка да те пронизва вътрешно...
- ВИКАЙ, хайде, какво чакаш... - Каза Кайба...
- Не те ли е страх, че после репотацията ти, може да пропадне...
- Кой ще ти повярва, аз те държа за ръката, не те нападам или да съм те претиснал... - усмихна се Сето... - Че, какъв насилник мога да бъда, пък и ти си никоя на мен е по вероятно да ми повярват, от колкото на самозванка като теб...
- Пусни ме подяволите... - Развика се Киара, в следващият момент врата се отвори и Теди излезна... - Достатъчно, хващай си багажа и се махай от тук приятел...
- Не съм ти никакъв приятел, и ти не можеш да ми заповядваш, ясно...?!
- Пусни я... - каза Теди дърпайки приятелката си...
Кайба пусна Киара...

Вие двете сте отчайващ случай... - Каза Кайба и тръгна да слиза надолу, Киара гледаше като тресната, дори и тя самата не знаеше, защо така... Това момче адски я дразнеше, но и нещо в него я привличаше... Разбира се не можеше да си позволи да хлътне по някой, най малко по такъв грубиянин, но все пак на лице беше факта, че можеше и сама да се отдръпне, Кайба не я беше стиснал силно за ръката, но тя въпреки това не го направи, а го заплашваше, че ще вика...
Теди погледна към Киара...
- Еййй, къде витаеш...?!
- Никъде... Просто се замислих. - момичето влезна вътре, а Теди я последва...
- Хайде да продължим с танците...
- Неее, не ми се танцува повече за днес..
- Но защо, да не би нещо в думите на онзи да те разколеба, да не те е обидил или заплашил с нещо...
- Не е, но се изморих...
- От, какво от спора с него, или от танцуването... - Каза Теди... Ти сама твърдеше, че можеш денонощно да танцуваш и пееш, какво стана, нима този ще промени навиците ти, и начина ти на живот, нима ти ще се промениш, заради някакъв идиот...
- Нее, няма да се променя. Просто ме разбери, утре ще продължим...
- ххх, Добре тогава... Аз ще си вървя тогава...
- Тедиии, чакай...
- Какво има?!
- Благодаря, че се намеша преди малко...
- Нали за това са приятелите, писна ми да се крия във вас и да чувам само как си крещите...
- И все пак мерси...
- За нищо мила, айде сега си почивай и утре ще продължим... - Усмихна се момичето... - И знай, че утре не приемам оправдания, като изморена съм, или съседа ще ме притесява...
- С второто не съм се оправдавала... - Побърза да каже Киара.
- Няма нищо аз да се подсигуря...
...................................... На другият ден..........................................
Слънцето изгря силно и лъчите му осветиха стаята на Киара, момичето отвори леко очи премигвайки срещу прозореца... Тя стана от леглото потърка очите си и погледна през прозореца... Имаше красива гледка... Обаче на погледа и се набии една черна лимузина, от която злезна Кайба...
- Този не испуска шанса да се изфука... – Отекчено каза момичето.
Момичето се махна от прозореца и отвори гардероба, ровейки из дрехите си...
- Какво да облеча... – Чудеше се тя...
Тя извади една черна рокля, която и беше подарък о теди миналата година за рожденият ден, с тази рокля бяха ходили на конкурси по танци и тяхната група беше спечелила пъро място...
Толкова много спомени в една рокля...
- Това ще облека... – усмихна се Киара, роклята подчертаваше фигурата й, правеше я толкова красива и секси... Сега вече беше готова, трябваше само Теди да дойде...
Времето караше момичето да гледа нон стоп през прозореца, не и се седеше вътре... Момичето хвана телефона и ззвънна на Теди...
- Алооооо... – Тихичко каза Теди.
- Ей момиче, какво правиш, няма ли да идваш.
- Спяяя, защо ме събудии...
- Спиш.. Абе ти добре ли си, виж времето отвън... – Каза Киара...- Хайде ставай и се оправяй... Аз ще те чакам в бизнес парка, ще поогледам магазините...
- Киара, вчера съм седяла до късно, изморена съм...
- Никой не ти е виновен, хайде де ставай...
- Уффф, добре, след 20 мин. Ще съм в бизнес парка... – Отвърна Теди..
- СУПЕР, айде аз излизам, ще те чакам там ^.^
Киара затвори телефона, грабна чантата си и бързо излезна от вкъщи... Тя чустваше, че ако седи и минутка повече вътре ще се задуши... Имаше нужда от малка разходка по магазините...
Момичето крачеше ведро напред, като някой фотомодел, и хвърляше по едно око на всеки магазин в, който види надпис МУЗИКА....
Нейната страст беше да пее и танцува, за нея танците и музиката бяха споделена любов, те събуждаха в нея скрити желания и мечти... Музиката я отнасяше в свят изпълнен с мечти и копнеж за живот...
Толкова се беше разсеяла в момента, че въобще не гледаше, какво прави, докато не се сблъска с Юги... Момичето падна на колене, и гуно надигна глава нагоре... Пред нея седеше момче с много функи прическа под формата на звезда малко разноцветна и според нея сладка... До него бяха едно момиче видимо на нейната възраст, с къса кестенява коса, и още две момчета едното и се стори симпатично беше с руса коса и я гледаше много мило, а другото беше с кестенява коса и щръкнала нагоре... Юги и подаде ръка, за да й помогне... Тя се огледа хубаво пак и хвана ръката му изправяйки се леко... Беше наранила крака си, а беше обещала на Теди по – късно дда танцуват, но надали щеше да отдържи на обещанието си...
- Извинявайййй... – Гузно се усмихна Киара...
- Няма нищо на всеки се случва, обаче внимавай... – Каза Юги усмихвайки се...
- Ъъъъ, да, аз се бях разсеяла малко... – Каза момичето заглаждайки леко косата си...
- Малко ли... – Подсмихна се Джоуи... – Да не си влюбена, та си така разсеяна... – Киара го изгледа странно, сега като го каза, тя започна да обмисля, но след секунда поклати глава...
- Неее!!! Няма такова нещо... – Каза момичето. – Просто се загледах в магазините...
- Кой магазини?!... Попита Джоуи...
- Леле, много си любопитен пич, не притеснявай момичето... – Каза Тристан.
- Не няма нищо... – Усмихна се Киара... – Разглеждах магазините за Музика... Малко се разсеях от този плакат, и затова се сблъскахме...
Юги и приятелите му се обърнаха и погледнаха към плаката...
На него пишеше...
ОРГАНИЗИРА СЕ КОНКУРС... ЗА ТАНЦИ... И ПЕСНИ...
ДОБРОВОЛЦИ ОТ МОГАТ ДА СЕ ЗАПИШАТ, КАТО ПРЕДСТАВЯТ ВИДИО С ТЕХЕН ТАНЦ ИЛИ ПЕСЕН... И Я ИЗПРАВЯТ НА BIGSTAR@STARS.COM...
На Теа очите и светнаха, като прочете плаката, тя също много обичаше да танцува... Преди мечтаеше да стане танцьорка, но,... но от както се събра с Юги, Джоуи, Тристан и Атем, не и е оставало време да мисли за танци... Милионите приключения, който преживяха...
- Това ли те разсея…. Попита Джоуи...
- Мхммм, трябва да се запиша... Но срокът е изтекъл днес... >.<
- Все още имаш време... – Каза Юги. – Направи видеото днес, и го прави...
- Няма, как да стане, поради разсеяноста ми се нараних и ще се проваля... – Каза момичето...
- Нищо не пречи да опиташ... – Каза Теа... – Аз също бих искала да участвам, но надали ще ме приемат...
- Защо да не те приемат?! – Попита Киара...
- Еми не съм тренирала от години, не знам дали ще се справя...
- И ти обичаш танците така ли?!?
- Мда, много при това беше ми мечта да танцувам... – Каза Теа...
- СУПЕР... Можеш да дойдеш с мен и днес да се опитаме да запишем видео... – Усмихна се момичето... – След малко ще дойде една приятелка, с нея ходим на уроци по танци ще отидем в школата и ще изтренираме някой танц трите и ще се запишем за участие...
- Само, ще си провалите шанса да ви приемат... – Каза Теа...
- Стига глупости... – Усмихна се момичето... Между другото аз съм Киара Юичи... приятно ми е...
- Аз съм Теа, това са приятелите ми Тристан, Джоуи и Юги...
- Киараааааааа... – Викаше Теди тичайки към момичето... – Леле щете убия, обиколих целият бизнес парк, за да те намеря, поне да беше казала къде ще си...
- Еми аз.... – Усмихна се мило Киара, а теди погледна кракът й....
- Какво е станало бе момиче...?!
- Еми бях се разсеяла и се блънах в това момче...
- Ххх, ти никога не гледаш, като тръгнеш и вирнеш тази глава... – каза Теди...
- Стига Де, просто се загледах в онзи плакат, виж, какво пише....!!!
Очите на Теди светнаха...
- КОНКУРС...!!! Супер... – Каза Теди... – Но срока е до днес,трябва да побързаме...
- Мдааа, даже ще вземем Теа с нас...
- Коя е ТЕА?!
- Това момиче до мен, тя също обича да танцува и преди години е тренирала... тя също иска да участва...
- Хубаво, ама айде да тръгваме... – Каза теди хващайки приятелката си за ръката...
- Теа идваш ли?! – Момичето погледна към Юги, Тристан и Джоуи, който от няколко минути гледаха безучастно и думичка не обелваха...
- Емиииии, не знам...
- Хайде отивай Теа ^^ - Усмихна се Юги. – Ние ще се помотаем из града с Тристан и Джоуи по мъжки...
Момичетата отидоха в школата и направиха запис на клипа техният танц... Пратиха го на мейла предоавен на плаката....
После отидоха в домът на Киара, и там решиха, че не са им стигнали танците и решиха да продължат...
- Хайде да танцуваме, момичета ^^ - Каза Теди....
- Хайде.... - Съгласи се Теа... - най накрая открих сродни души... Помисли си момичето...
- Киара ами ако пак твоят съсед почне да ни създава проблеми... - Добави Теди....
Момичето се спогледа с Теди позамисли се и леко отклони погледа си към прозореца където по някаква случайност беше Кайба, който стоеше пак до черната лимузина, явно се канеше да ходи някъде, момичето се приближи до прозореца и се загледа, Теа и Теди, се чудеха,какво интересно има, и любопитството им неиздтржа, затова и те надникнаха... Теа беше като шокирана, това беше Кайба, но какво правеше той тук, дали тук живее?!?
- Ееее, супер май няма да ни притеснява...
- Това ли е съседа ти?!? – Наивно попита Теа...
- Мда... – Възкликна Киара... Той се опитва да съсипе живота ми...
- Мхммм, в стила му е... – Отвърна Теа...
- Моля... Ти да не го познаваш...?!?
- Еми, да... И не само аз... Юги и Кайба са съперници и се съревновават, кой е най добрият...
- Момчето с прошарената коса ли беше Юги... – Попита наивно Киара... – в началото ми е трудно да помня...
- Мда, това е Юги... А Кайба е собственик на компания “Kaiba Corp”… Компания за игри… По точно играта „Дуели с Чудовища”...
- Дуели... чудовища... Звучи ми странно и невъзможно... – Каза Киара...
- Еми сложно е за обяснение, да не говорим, че няма да ме разбереш и да ми повярваш ако тръгна да ти разказвам, твърде много неща съм преживяла, на който не всеки би ми повярвал, това е една от причините да зарежа танците и да се отдам на приятелите си...
- Може да опиташ... Каза Киара... – Но първо ще седнем и ще донеса нещо за пиене...
Теди мълчеше и гледаше тя дори не знаеше какво да каже, нито знаеше кой е Юги, Кайба не го познаваше добре, а теа я знае от няколко часа, но въпреки това я смята за готина...
След като се настаниха на дивана в хола, Киара започна изпитателно да гледа Теа в очите…
- Хайде разкажи... Стана ми интересно...
- Еми не знам от къде да започна... – Продължи Теа...
- Се тая, започни от началото... – Добави Киара...
- Преди а се сприятеля с Юги, Джоуи и Тристан, работех, за да изкарвам пари и да уча някъде това, което ме влече и живот и здраве да стана танцьорка... Но след като започнах да се виждам с приятелите ми почти не ми оставаше време за работа пък камоли да танцувам... Юги притежаваше хилядолетен елемнт под формата на древна пирамида с око...
- Хилядолетен елемент!!! Пъзел, пирамиди... Прилича ми на дрена история за фараони и Египет... – Каза Киара...
- Дори сама не знаеш, колко близо си до истината... – Отвърна Теа...
- Продължавай...
- Ок... Този елемент съдържаше в себе си душата на древен фараон живял преди 5000 години... По времето когато разрушения заплашвали света... Този могъщ владетел спасил света от тъмната магия и заключил злото заедно със своята памет... Юги игра срещу кайба на дуел, и от както го победи Кайба започна да предизвиква Юги нон стоп на реванши да се съревновава с Юги във всичко... Да саопоненти не само в играта ами и в живота... Но да продължа със съществената част, съществуваха още 6 елемента... Първоначално разбрахме за хилядолетното око, когато създателят на играта „Дуели с чудовища” Пегасъс, отне душата на дядото на Юги, за да го предизвика да участва в турнира, за да спаси дядо си... Ако загуби обаче трябваше да дари своята душа и хилядолетният пъзел, тогава и фараона се намеси, започна да помага на Юги с дуелите няма да наблягам на подробности... Само ще добавя, че фараона и Юги деляха едно тяло, и понякога той поемаше контрола през останалото време беше Юги..
- Сякаш ми разказваш сценарии от някой филм... И какво стана нататък...
- Юги победи Пегасъс... Но на там срещахме други прредизвикателства и всичките бяха свържани с хилядолетните елементи... Хилядолетният Жезъл на Мерик, с който се запознахме с турнира на Кайба „Боен град”... Хилядолетната огърлица на Ишизо сестрата на Мерик... Хилядолетният пръстен на Бакура, той беше подобен на пъзела, също там беше заключен дух на 5000 години но за разлика от пъзела този дух беше зъл и искаше да унищожи света... Бакура беше глаият враг на фараона... Хилядолетният ключ на Шади... После хилядолетната везна... Всеки елемент имаше древна сила... Преживяхме адски много приключения... Докато накрая, фараона поиска да си върне паметта, но за тази цел той трябваше да преживее части от миналото връщайки се в древният Египет...Там той тряваше да се бие със Зорк тоест Бакура, но за да победи трябваше да знае истинското си име, което щеше да пробуди неговите скрити сили... Ние му помогнахме да го научи и така той спаси за пореден път света...
- Как се казваше той?!
- Атем... След, като научи си спомни миалото... И му предстоеше последното изпитание... Дуел с Юги... Ако загуби се връща в света на духовете, както искаше... Ако спечели остава в пъзела с Юги... Тайно се надявах да спечели, не исках да ни напусне... - В този момент от очите на Теа се стекоха няколко сълзи... - Но все пак мястото му не беше в нашият свят и той искаше да се отиде.... Напусна ни... И така..
- Това ли беше...?!
- Да....
- Все още ми е някак странно... - Каза Киара...
- Никой не те кара да ми вярваш... - Каза Теа.. - Казах ти преди, да започна, че няма да ми повярваш...
- Кой е казал, че не ти варвам... Казах, че звучи странно... А все пак как изглеждаше този Атем.... - Попита Киара, а Теа се разрови в дамската си чанта... Изваждайки снимка...
- Виж тази снимка...
- Да, това ли е той?! Изглежда ми малък за фараон на 5000 години....
- Това е Юги преди 5 години...
- Мила ти май не ме разбра аз питам за Атем, не за Юги...
- Разбрахте и то много добре... - Усмихна се Теа... Еми, намираш ли разлика в Юги на тази снимка преди 5 години и сега...
- Нормално пораснал е....
- Мда, и сега прилича на Атем, когато беше при нас преди...
- Нима този фараон е бил нещо като двойник на Юги...
- Точно така, но беше по - голям...
- To Much information... - Наивно се усмихна Киара... - Много странни неща са ви се случили...
- Мхммм... - Възкликна Теа...
- Да те питам...?! Този Кайба, винаги ли е бил такъв идиот...
- Емииии, той не вярва в магии, заслепен е от егото си, не прима да има приятели... Не знам, какво да кажа за него...
- Това за егото и аз го разрах... :/
- Какво, толкова те тормози...
- Какво ли не... От, както съм тук, преди той да дойде с Теди всеки ден след уроците в школата идваме и надуваме музиката до дупка и танцуваме...До сега без никакви проблеми, докато не дойде той, започнаха споровете караниците, заяждане... Така всеки път...
- Разбирам те...
- Според мен е мамино дветенце... - Каза Теди...
- Той няма майка нито баща има си само брат си Мокуба... Бил е осиновен от Гозабуро Кайба и после наследил компанията...
- Това не го оправдава... Отвърна Теди... - Щом е преживял толкова, може да е по мил и разбран...
- Не се и опитвам да го оправдавам... Иначе не очаквай от Кайба да е мил и разбран, не съм го виждала в такава светлина и доколото го познавам, няма и да го видя... - Каза Теа... - Все тая, аз трябва да тръгвам, за да се видя с приятелите ми... Беше ми приятно...
- Чакай, и вие ли учите в Лондонският университет?!... - Попита Киара...
- Мдаааа...
- Еми значи скоро пак ще се видим... А да се надяваме да успеем и за конкурса и ще бъде супер...
- Мхммм...

Теа се запъти към общежитията да види, какво правят момчетата...
- Хайде Юг изиграй хода си...
- Добре, играя възроди чудовижещо и връщам моят Тъмен Магьосник на полето после активирам магическата карта стоп защита и твоето чудовище сменя режима си от защита в атака... А сега те атакувам...
- За пореден път падна Джоуи... Чакай, че им забравих бройката... - Каза Тристан...
- ххх, защо съм толкова слаб...
- Не си слаб Джоуи, много пъти си се доказвал и си показвал колко силен си... Побеждавал си в много дуели...
- Не мога да се меря с теб Юг... - Възкликна русокоското....
- Не е и нужно, ние играем за кеф... ^^
В този момент вратата се отвори и вътре нахлу Теа....
- Тук съм момчета...
- Tea... Какво стана...?! - Попита Юги...
- Мина добре, записахме видеото и го пратихме, сега можем само, да чакаме...
- Браво ^.^ ...
- Момчета няма да познаете, какво научих...
- КАКВО...?!
- Кайба е съсед на Киара, момичето, което се блъсна в теб... И се опитва да и се налага...
- Всмисъл...
- Еми забранява й, да слуша силно музика, и й пречи да танцува...
- Нормално за него, той на всеки пречи... - Отвърна Джоуи...
- ххх, приятели, хайде да излезнем, не искам да вися тук цял ден... - Каза Джоуи...
- Определено една разходка ще ми се отрази добре...
- С вас съм... - Съгласи се Тристан... - Какво чакаме?!
- Къде ще ходим...?! - Попита Теа...
- Някъде, ще видим в движение...
- Хайде на дискотека... - Предложи Теа...
- Ааааа, без тия... Не искам... - Намръщи се русокоското...
- Защо?!... - Възкликна Теа...
- Предпочитам в някоя зала за игри... Може да поиграем, БИНГО, хазарт... знам ли...!!! - Отвърна Джоуи...
- ххх, аз ще си остана тук, вие вървете...
- Защо?!? - Наивно попита русокоското...
- Нито бинго, нито хазарт играя...
- Ееее, кой е с мен.... - Каза Джоуи...
- Аз, аз... - Отвърна Тристан...
- Ок, Юг... Ти?!
- Не вървете вие, аз ще остана с Теа...
- Както решите... :/
Тристан и Джоуи с бойна крачка излезнаха и се запътиха към първата зала за игри, която им застане на пътя...
- Юги, защо не отиде с тях?!
- Не обичам хазарта ^^"...
- И сега, какво, ще седиш и ще скучаеш тук с мен...
- Мнеее... - Усмихна се Юги... - Нали искаше да ходиш на Дискотека?!
- Какво?! Ще дойдеш с мен...?! - Възкликна Теа...
- Така мисля... - Отвърна Юги...
- Супер, мерси много Юги... - Каза Теа и целуна момчето по бузата... Юги се изчерви като домат... - Хайде да вървим...
- Ъъъъъ, добре... - заекна Юги...
Докато Теа и Юги се отправяха към някоя дискотека... В домът на Киара се чуваше силна музика и овлечени от не двете момчета танцуваха, отдадени на ритмите... Никой не ги безпокоеше, защото кайба го нямаше вкъщи, кой знаеше къде ли беше сега, важен беше факта, че никой не ги притесняваше... По едно време Киара коленичи на земята подпре ръцете си и дишаше тежко... теди зпря да танцува и се вгледа в приятелката си...
- Киара... Какво ти има?!
- Изморих се, заболя ме кракът... - Момичето се надигна леко, едвам вече се дъжеше на краката си, днес и беше дошло в повече... Тя подаде назад но Теди я хвана...
- Добре, достатъчно за днес... Почивай си мила, събирай сили, че току виж сме влезнали в конкурса...
- Мхммм... Аз ще поспя... Много съм изморена...
- Искаш ли да остана с теб?! - попита Теди, тя беше притеснена...
- Не спокойно мила, нищо ми няма, претоварих се просто...
- Ок... Но ако има нещо ще ми се обадиш, нали?!
- Разчитай на това... :Р
- Добре тогава, до утре мила... И си почивай...
- Добрееее ^^
Като Теди си тръгна доло във фоайето тя разпозна комшията от долния етаж...Спря се и се запъти към него с доста бърза крачка...
- Ей тъп надут женчо...!!! – Каза Теди – Само да си посмял пак да се качиш горе и да я обеспокоиш Киара още веднъж ще се върна и лошо ти се пише...
Той и се изхили злобно и я подмина без да каже нищо...Теодора се ядоса и се обърна, дръпна гопривлече вниманието му, и продължи да вика...
- За какъв се мислиш. не стига, че си надут пуяк ами и се правиш на дръж ми шапката...Внимавай, какво правиш, защото не отговарям за последствията...
- Мен ли ме заплашваш малката...!? - Каза Сето хвърляйки един обийствен поглед на момичето... - Виж не ми е до теб и глупавата ти приятелка... Не се опитвай да ми нареждаш, защото не аз ще съм загазилият, а ти малката...
- Празни приказки... Бас ловя, че без бодигардите си и пръстчето не можеш да си мръднеш да посегнеш ня някой...
- Май нямаш представа кой съм... - Злорадо каза Кайба...
- Имам..!!! Ти си Сето Кайба, имаш компания, изполваш хората... С една дума, ти си БОКЛУК... Няма да ти позволя да съсипваш живота и мечтите на приятелката ми, като и пречиш с присъствието си....
Сето се подхилна с мазната си усмивка
- Доста смели думи, за нищожество като теб...
- Не ме обиждай...!!!
- Ще правя, каквото си искам... Смяташ ли, че можеш да ми се противопоставиш... Смяташ, че знаеш много за мен... Ееее, ще ти кажа нищичко не знаеш за мен, това, че приятелката ти се разровила в нета открила нещо, и сега ми се правите на многознаики...
Момичето замахна да удари шамар на Кайба, според нея той си позволяваше много, тя просто искаше да помогне на Киара, да накара отворкото да спре да я турмози, и да го изгони от апартамента... Обаче Сето имаше бързи рефлекси и хвана ръката на Теди, хвърли и един злобен поглед...
- Не мислиш ли, че така можеш да се нараниш само...?!
- Заплашваш ли ме... - Каза момичето дишайки тежко... - Защо не си хванеш багажа и не се разкараш от тук... Не ти е мястото тук, намери си дворец подходящ за надуфко като теб... Така всички ще са доволни...
- Не мисля... - Подсмихна се Сето... - Не, че не мога да си купя дворец, както каза..., или да се махна от този идиотски апартамент, и от тук като цяло... Но да изпусна купона да ви преча и да се оставя някакви момиченца да ми нареждат... НЯМА ДА СТАНЕ... Реших ще остана, и заслугата до някъде е твоя, можеш да кажеш на милата си приятелка, че ще и убия мечтите заради теб...
- Как си позволяваш да хвърляш вината на мен.... Ахххх ти... - Теди искаше да го набие... За втори път посегна, но пак не успя и този път Кайба задържа ръката й...
- Третият път може да е фатален...
- Не би посегнал на момиче...
- Кой знае?!...- Подсмихна се Кайба и пусна ръката й...
Теодора продължаваше да го гледа така убийствено, къде сгреши, винаги досега е успявала, когато някое момче ядоса нея или Киара да му го върне... С какво този е по различен... Момичето се обърна и тръгна надолу спирайки за секунда...
- ПРЕДУПРЕДИХ ТЕ... - После продължи по пътя си...
………………………………………Beчерта..........................................
Юги и Теа са пред дискотеката и се готвят да влезнат докато не виждат как Тристан и Джоуи се бият с местните хулигани.Тогава се появява едно момиче, което спира боя.Тя е с розава коса, обица на езика и ходи с Матсу Сасаки (главатаря на хулиганите)...
- Какво подяволите си мислиш че правиш - Каза розовокосото момиче...
- Юуми мръдни се...!!!
- Няма... Остави ги, нищо не са ти направили...
По някаква случайност Теди минаваше наблизо и чуваики крясъците се запъти на там... Изомена тя видя стара позната, която се беше променила доста, но и също Теа новата и приятелка..
-Какво става тук... – Развика се Теди...
-Това не ли Теди...?! – каза Теа....
В този момент розовелката се обурна:
- Теди ти ли си?!
-Чак сега ли ме разпозна...?!
- Коя е тази?!... – извика Матсу Сасаки...
- На теб ли трябва да ти давам обяснение...?! – Каза Юуми
И извднуж се чува едно отеквне от шамар.Юуми се строполяв на земята и Теди побеснява...В този момент вичко и става като мъгла и ...
-Юуми, аз те направих такава, каквато си... И като те питам нещо ще ми отговаряш... Ясно ли ти е... - Каза Сасаки гледайки към момичето на земята, която още не можеше да се осъзнае... Всичко й дойде като гръм от ясно небе... Теди тръгна да помогне на Юуми... Но я изпревариха, Юги и Теа се намесиха, а Джоуи и Тристан се опълчиха на Матсу Сасаки...
- Ей идиот така не можеш да се държиш с момиче...!!! - Каза Джоуи...
- Не ме учи, какво да правя с мойто момиче... Не стига, че не си на опозиция да ми заповядваш... На моя територия си, заобиколен си от мой хора и продължаваш да ми се дървиш... Така можеш да си изпросиш само тупаник...
Теди застана до Сасаки утна леко Джоуи и Тристан и както гледаше момчето с невинен и палав поглед и с усмивка на лицето, така в следващият момент го изрита в стомаха с крак... Сасаки коленичи и погледна злобно към Теодора... Опкръжиха ги куп хора, които чакаха за дискотеката...
- Те може не са на своя территория, но аз съм на моя... За твое нещастие днес съм супер бясна и сигурно усети... Мисли следващият път като закачаш мойте приятели...
- ХаХаХа... Юуми имаш странни познати... За сега се спаси, но да не дойдеш да ме молиш после да се върнеш при мен...
Розовокосото момиче погледна съм Матсу Сасаки...
- Писна ми от теб, напускам бандата и теб...

*Същата вечер*
Киара лежеше и гледаше в една точка на тавана... Не можеше да заспи, нещо я изяждаше вътрешно... От други ден започват с лекциите, и ще трябва малко да позареже танците и пеенето и да се отдаде на ученето... Ами ако ги одобрят за конкурса... Не й се мислеше....
Всъщност това беше най - малкият проблем... Не спираше да мисли и за това, което и разказа Теа...
Дали всичко това беше истина... И дали Кайба е такъв, какъвто тя го описа, всъщност според Киара той беше и повече... В деня, в който стъпи тук започна да й пречи...
След последната им среща обаче Киара усети как започна да омеква, не беше толкова груба с него, както в началото... Не можа да си обясни тези нейни действия... Падала си е по всякакви идиоти, но този щеше да бие рекордите й...
- Не Не Нееееее....... – Извика момичето и стана от леглото, отиде до прозореца и се подпря... – Няма начин да започна да харесвам този смотаняк, той отрови живота мииии... По дяволите Киара опомни се, трябва да го мразиш... Страхотно започнах да си говоря сама... Определено откачам...
Момичето пристъпи до колоните си, свърза mp3 playera и пусна музика...
- Не ми пука дали ще ми крещи...
Пусна си песента на Ashley Tisdale - So Much For You...
Момичето започна да пее и танцува...

If you got the time I'll take it
If you got the vibe we'll make it
I’ll do that, I’ll do that

If you want to dance lets move it
If you want to play lets play it
I’ll do that, I’ll do that

Ето, че за пореден път Кайба се издразни...
- Това момиче е много твърдоглаво... Сега ще му дам урок, който няма да забрави, вече го прави нарочно...
Сето се качи на 4 етаж и звънна... Обаче никой не отваря... Почука силно на вратата, но пак без резултат, Киара дори не го чуваше... Кайба се вбеси опита да отвори вратата и ...успя 0.о, тя не беше заключена... След като Теди си беше тръгнала, Киара я мързеше да стане да заключи а после съвсем е изключила... На Кайба не му трябваше специална покана, влезна вътре и тръгна към стаята където шумът ставаше по силен, после леко отвори вратата и надникна... Киара се беше отдала на ритъма на музиката и продължаваше да си пее и танцува...

If you want the world
You got it
If you want the girl
You got it
I’ll do that baby, I’ll do that
So much for you

If you want it all
You got it
Can you hear me call?
You got it
I’ll do that baby, I’ll do that
So much for you
So much for you
So much for you
So much for you

Наистина момичето умееше да танцува и пее, това направи впечатление на Сето, но не мислеше да и го казва, напротив... Отвори вратата по широко и леко се подпря на нея... Киара като го видя унемя... Oчакваше Кайба да дойде, но не и вътре, а и притесняваше я мисълта, че я е гледал... Момичето спря музиката и леко коленичи на земята... Навеждайки глава надолу и дишайки тежко и учестено, тя не знаеше, какво да прави сега... Лесно щеше да го подреди ако беше отвън, но сега...
- Какво има?! – Усмихна се Кайба... – Така ли ще седиш?!
- Азззз.... – Заекна момичето, после леко се надигна и погледна Сето... – Ти Какво правиш тук, кой ти е позволил да влизаш?! Мога да те обвиня във влизане в чужда собственост...
- ХаХ, колко силна стана изведнъж... – Нагло се усмихна Сето... – Еми хубаво викай, който искаш аз няма да мръдна от тук, така ще ти е по лесно...
- Ти си цяла напаст... Как може да си толкова луд...?!
- Виж кой го казва... – Каза Сето с подигравателен тон...
Момичето се ядоса и започна да бута Сето назад...
- Махай се, Махай се... – крещеше тя истерично...
Сето я хвана и леко я блъсна назад после пристъпи няколко крачки напред...
- Казах на приятелката ти, казвам и на теб, никой не може да ми нарежда...
Момичето го изгледа, очите и бяха насълзени... Самото напрежение и нервите й действаха зле... Не е толкова силна, колкото преди, и нещо вече не може да му се опира и да го дразни... В случая той успяваше да я изкара извън контрол, пред него тя изглеждаше като нищожество...
Сето я погледна, не я познаваше от доста време, но беше видял и по добри моменти...
- ХаХ, най накрая разкри същността си... Ти си слаба... Правеше ми се на много силна и уверена в действията си, но сега видях истината...
Момичето погледна към Сето, и сълзи започнаха да се стичат по лицето й... тя не искаше така да се получи не искаше Кайба да я види в тази светлина, искаше да се издокара пред него, да я мисли за силна, а всичко отиде по дяволите... Момичето се изправи искаше да иде в друга стaя и да се заключи, а Kайба все някога щеше да си тръгне... За нейно нещастие, той я хвaна и я дръпна, когато тя минаваше покрай него...
- На къде тръгна...?!
- Пусни ме... – крещеше Киара дрърпайки се назад...
- Искаш да се скриеш нали, не искаш да чуеш истината... Признай си, този път пусна музиката, за да ме дразниш... Забавно ти е да ме ядосваш, но не си познала...
Киара го погледна в очите, там виждаше само едни студени сини очи, който я гледаха сякаш проникват в нея... Не издържа да го гледа и наведе глава отдръпна се и застана в един ъгъл скръстила ръце... Кайба продължаваше да я гледа все така изпитателно...
- Нямаше ли да се оплакваш...?!
Никакъв отговор...
- Попитах те нещо... – Нервно промълви младият мъж...
- Не няма, просто си върви... Махни се, на никого няма да се оплача...
- Ти си отчайващ случай... – каза Сето и запоследно хвърли студен и изпитателен поглед на Киара тя го погледна и краката и се подкосиха, Кайба тръгна да си ходи, а момичето се струполи на земята... Дойде й в повече нервите, тя прие всичко твърде навътре, и този път не можеше да се защити, както миналия ден, краката и омекнаха, а от раната й течеше кръв, заради самият напън да танцува въпреки, че знае че се е наранила... От както се е нарани тя не си даваше почивка... Кайба се спря и унемял гледаше момичето, което лежеше безащитно на земята а по кракът й течеше кръв... Той знаеше, че нищо не й е направил, но това не успокояваше съвестта му... Не можеше да я зареже така и да си тръгне... Сето прехапа устни и пристъпи към нея, наведе се леко и я дигна на ръце, после я понесе към леглото й... Момичето гледаше като тресната... Кайба скъса малко от ризата си и върза крака й... Според него това беше достатъчно..., и тръгна да си ходи... Киара се надигна...
- Чакай... – Каза момичето и се опита да стане...
- Ти луда ли си...?! Какво по дяволите правиш...?!
Този път тя не обърна внимание на хапливите му забелжки... Усети онова странно чуство, когато лежеше преди да пусне музиката и да се случи всичко това...
Киара се изправи и застана до Сето надигайки леко глава и поглеждайки го нежно в очите...
- Защо си такъв грубиянин...?!

- Виж до гуша ми дойде от теб... Тръгвам си...
- Чакай...!!! – Промълви Киара... – Не те бях канила, но дойде... Карах те да си ходиш, но ти остана... Сега те моля да изчакаш, но ти искаш да си ходиш... Изказа се нарани самочуствието ми, постигна целта си, не може ли сега да изчакаш... Заслужавам малко внимание!!!
- Казвай бързо, защото ми писна...
- Няма, какво да ти казвам... – Промълви момичето...
- Тогава, какъв е смисалът да седя, не ти ли стигна всичко, или искаш още... – Сето тръгна, но Киара го хвана и го дръпна...
- Мой ред е да не те пускам...
- Какво си позволяваш малката...
- Не съм малка... – Тихо каза Киара... – На 20 съм...
- ХаХ.....
Момичето не искаше да чака повече, знаеше, че това, което иска да направи е тъпо, но нещо в нея напираше да целуне Кайба, и тя не знаеше защо... Но чуството беше по силно от нея... За това леко дръпна Сето, надигна се и го целуна страстно... Кайба не знаеше как да реагира, до сега не е бил в такава близост с някое момиче... Сето отстъпи крачка назад опитвайки се някак да я отблъсне..., но тя не го пускаше погледна го мило в очите и се отдръна леко... Кайба беше унемял, не очакваше това от нея... Киара присъпи крачка към него, обаче с цялото си невнимание се подплъзна и падна в обятията му, това още повече напрегна Кайба... Момичето надигна поглед и го погледна в очите, после го прегърна нежно... Но на Кайба му дойде в повече, какво правеше това момиче...
Младият мъж се отдръпна и я изтласка леко назад, този път обаче излезна без никакво обяснение...
Киара остана няколко минути като закована гледайки във вратата… Какво направи тя...
- По дяволите, какво ме прихваща...?!? – каза момичето коленичейки на земята... – Защо исках да го целуна и от какъв зор го направих, усложних си положението... Сега не той е този, който трябва да напусне а аз...
................................. На Другият Ден..........................................
Още един единствен ден и започваха лекциите и изпити... Киара лежеше в леглото си твърдо беше решила да не ходи никъде беше я срам да си покаже лицето отвън, ами ако се срещне с Кайба, как ще реагира той, какво ще направи тя, може ли пак да направи някоя глупост... Момичето се зави през глава... Силен звън накара Киара да подскочи, тя се надигна от леглото и застана до врата на стаята надничайки към външната врата... Кой ли можеше да е... Дали е Теодора или Кайба... Май второто беше невъзможно след случката вчера той надали би се усмелил да я потърси... Момичето наведе глава и погледна кракът си... На раната й имаше част от ризата на Сето, но защо му беше да си съсипва скъпата риза заради момиче като нея... Все тая... Момичето отиде до вратата надникна на шпионката и леко въздъхна.... Беше Теди усмихната, както винаги... Или поне усмихната пред нея, Киара никога не беше се карала с Теди и никога до сега не я беше виждала в лошо настроение, от както се познават...
Теди е много силно момиче, не веднъж е защитавала Киара от хулигани и от гаджетата й... Който тя сякаш избираше с конкурс „Кой е по – луд”... Киара отвори вратата и мазно се усмихна на приятелката си... Теди не беше вчерашна не й беше за първи път... Видя, че усмивката на момичето е малко фалшива, Теди влезна вътре и затвори вратата...
- Киара, какво е станало...?!
- Как, какво...?! – Продължи да се усмихва момичето се по фалшиво...
- Моля те престани и ми кажи, какво ти е направил онзи идиот...?! – Пордължи Теди...
- Хъх, не се получи...
- Определено...!!!
- Нищо не е станало... Прос-то-оо...
- Киара познаваме се от години, знам те като малкото си пръстче... Милсиш ли, че можеш да ми минеш с този номер „ Нищо не е станало”...?!
- Ама аз истината ти казвам...
- Киара ти се промени, от както това момче дойде тук, ти се променяш всеки ден... Какво ти направи този, заплашва ли те, кажи и ще му се стъжни ако е така... Ти беше силно момиче погледни се сега, погледа ти е много измъчен и отчаян... ти самата си отчаяна... Сигурна съм, че думите ми са истина, така ли е...?!
- За-що мислиш, че съм слаба...?! – Каза тихо Киара и леко се облегна на стената,а по лицето й се стекоха две сълзи...
- Еми причината е пред мен... Сега ще ми кажеш ли, какво е станало вчера или да ида да изкопча това от онзи идиот...
- Неееее!!! Ще ти кажа... – Промълви Киара и седна на земята, а Теди се настани до нея...
- Слушам... Искам да знам до последната подробност...
Киара разказа всичко на Теодора, момичето слушаше приятелката си и не можеше да повярва на чутото от нея...
- Це-лу-на-ла си го... – Каза Теди заеквайки... – Момиче ти с всичкият си ли си...?!
- Аззз, не знам защо?! Просто исках...
- Нямам думи, аз мислех, че го мразиш, не че го харесваш, а то какво се оказа...
- Всичко стана спонатнно... Не знаех, какво правя, оставих се на желанието...
- Искала си да го целунеш... Ти ме убииии... Какво видя в него...
- Не твърдя, че съм влюбена...
- Оооо да определено, но така ли целуваме съседите си... Опомни се, ако смяташ този да е поредният си луда... До сега не си попадала на нито един свестен... Вземи си намери някое готино момче с готин характер, на който да му пука за теб... А не някакъв надут богаташ, който си търси поредната жертва с която да се подиграе... Нима ти искаш дда си тази жертва... Нима обичаш да ти се подиграват...
- Не права си, сгреших, но какво мога да направя сега, пред свършен факт...
- Да му покажеш, че това е било грешка, да си груба и безмилостна с него, и да не позволяваш друг път да се случват такива неща...
- Мда, но не може ли да дойда във вас...
- Твърдо НЕ...!!!
- Защо... ?!
- Защото ако напуснеш, той ще си помисли, че е спечелил, позволи ми да съм срещала типове катоп него... Тръгнеш ли си сега ще загубиш,а печелившият ще е той...

................................... Няколко часа по-късно....................................
- Трябва да си тръгвам... - каза Теди
- Каде отиваш...?! - Попита Киара с любопитство...
- Имам малко работа... Но сега трябва да се позабързам... Утре ще те чакам пред входа...
Теди излезна от апартамента и се насочи към кафе на име Калифорния. Там имаше среща със старата си приятелка Юуми...
За техен късмет или нещастие малко след като двете приятелки се настаниха в кафето и им сервираха поръчката се появи Матсу Сасаки и милата му банда... Те застанаха срещу момичетата... Теди изгледа позната физиономия на онзи, който вчера хубаво подреди... Беше достатъчно ядосана от срещата й със Сето, когато й се беше отдала онази мила възможност да си го изкара на някого... И Сасаки си го изпроси първи...
- Ти преследваш ли ме...?! - Промълви Юуми...
- Имаме недовършени сметки от вчера... Ама понеже сегаа няма кой да ви помогне, ще е по яко.. Колкото до теб Юуми... Ти ми принадлежиш, и докато си на този свят ще е така примири се... Ти нямаш собствен живот, зависиш от мен...
- И кой го определи...?! - каза Теди... - Да не се мислиш за бог...?! Я си хващай пътя и да не съм те видяла повече...!!! Спри да досажадш на Юуми...
- За коя се мислиш малката...?!?
- За тази, която ти срита задника вчера...Тръгвай си и вземи с теб дружинката си, преди да съм се ядосала...В момента си на моя територия...
- Да не мислиш, че ще ме оплашиш... Ти и Юуми не можете да ни направите нищо... - каза Сасаки...
- Така ли...!!! Усмихна се теодора... - Извинете, този идиот ни притеснява... - Каза мило Теди обръщайки се към хората в кафето, който няма да откажат помощт на 2 красиви момичета...
- Действаме с подлост... Това няма да ти помогне следващият път...
- Не ме е страх от теб, просто не искам сега да се занимавам с теб... Иначе ще стане като вчера...
- Добре, за сега се измъкнахте... - Каза Сасаки…
Юуми въздъхна тежко и погледна към Теди мило...
- Теди ти си станала много смела, силна и уверена в себе си... А аз виж до къде стигнах, с кой се забърках...
- Ама ти вярно как се забърка с такъв задръстеняк...
- Къде беше главата ти, когато го избра... Явно не е била на раменете ти, а във ваканция... - Подметна Теди... - Момиче този няма да те остави на мира, докато не постигне това, което иска... Тъпо е да се забъркваш с банди...
.............................. По- късно в домът на Киара................................................
Момичето стоеше и замечтано гледаше през прозореца обмисляше постъпките си и бъдещите последстия от тях... Осъзнаваше как омекваше, когато Кайба заставаше пред нея, и също така, че целувката от последната им среща може да й донесе само проблеми.... Не искаше да се среща с него от страх да не извърши поредната глупост, за която после може да съжалява... Не си позволяваше да пуска музика силно, за да не го предизвика, което от своя страна показваше, че Сето беше я победил, че тя не може да се мери с него...
- По дяволите... - Каза Киара подпирайки си главата леко на прозореца...- Защо не мога вече да му се противопоставя, както преди?! Какво се промени?!
Момичето пак заби поглед през прозореца, а минутка по - късно на вратата се позвъня... Киара стреснато подскочи и застана като препарирана за няколко секунди...
Отиде до вратата надникна да види кой е, и след това си пое дълбоко дъх... За нейно щастие не беше Кайба, пък й какво толкова дори да беше той, мислеше си Киара... Една целувка тя нищо не значи, особенно след като тя осъзна грешката си... Надали Кайба е обърнал кой знае какво внимание... Момичето отвори без повече да отлага, на вратата бяха... Юги, Теа, Джоуи и Тристан...
- Здравей Киара... – Мило каза Теа...
- Здравейте... – Усмихна се момичето...
- Надявам се да не пречим… Дойдех ме да....
- Глупости... – Каза Киара прекъсвайки Теа... – Не ми пречите, дори се радвам, че доидехте... и без това ми е скучно и не знам, какво да правя, а теди имаше работа и си отиде... Ще ми е приятно да си поговорим... Хайде влизаите, не възнамерявате да седите тук нали... – Усмихна се тя...
- Неее... – Усмихна се момичето... – Не възнамеряваме въобще да седим тук...
- В смисъл...?!
- Еми мислим, да те изведем някъде навън, да се поразходим, не сме дошли в тук, за да се затворим... – Каза Теа... – Аз и момчетата сме решили да излезнем малко на разходка по центъра да азгледаме градаюът пък и от утре няма да сме толкова свободни и нека се нарадваме на последният почивен ден...
- Аззз, не искам... !!!
- Какво не искаш...?! – Полюбопитвства Юги...
- Не искам да излизам... – Каза Киара и наведе глава... После бързо я вдигна и се усмихна, колкото да не почнат да я разпитват...
- Ооооо, хайде момиче... – Каза Джоуи хващайки Киара за ръката... – Няма не искам в тази игра... Излизаш или по желание или ще те изведем насила...
- Джоуи...!!! – Каза Теа сръгвайки приятела си... – Бъди по мил...!!!
- Мил съм... Доидехме тук, за да я изведем, и това ще направим...
- Има ли причина да не искаш да излизаш...?! – Попита Теа...
- Мнеее... Просто съм малко изморена...
- Спокойно... – Усмихна се Джоуи... – Веднага щом излезнем ще се оправиш... Времето е толкова хубаво, че направо не мога да се задържам на едно място...
- Че ти кога ли си се задържал на едно място... – Измърмори Тристан...
- Абе престанете да ме нападате... – Нацупи се русокоското...
- Спокойно Джоуи, никой не те напада... – Каза Юги... – Нали така Тристан...
- Да... – Усмихна се Тристан... – Просто ти казввам истината...
- Тристан, напомни ми следващият път, като излизам някъде да не те взимам с мен... – Допълно Джоуи...
- ХаХ, сякаш искам се влача с теб по цял ден по хазартни зали...
- А не искаш ли...?! – Каза Джоуи забивайки поглед в приятелят си...
- Стига Джоуи престанете... – Каза Юги...
- Нека той спре... Той започна пръв... – Заоправдава се Уилър...
- Престанете и двамата, излагате се... Излагате и нас Юги... – Каза Теа
Киара обаче и беше станало забавно, за миг забрави за проблемите си, компанията им яя разсейваше... Май точно от разходка имаше нужда...
- Спокойно... – Усмихна се Киара... – Не сте се изложили... Хайде влезте....
- Нооо....
- Няма но...!!! Не мислите да ме чакате пред вратата се оправям... – Каза момичето... – Няма да тръгна така...
Юги, Теа, Джоуи и Тристан влезнаха оглеждайки се...
- Добре настанете се удобно докато отида да се оправя набързо...
- Ммммм, добре...
След няколко минути момичето излезна от стаята и прекъсна неловкото мълчание... Четиримата приятели бяха се сядаха и нищо не казваха...
- Ейййй, каква е тази тишина... Да не сте на погребение... – Каза Киара...
Те се обърнаха Киара беше готова и стоеше срещу тях с красива къса червена рокля... Беше си пуснала косата... Добре се беше издокарала сякаш отиваше не на разходка на Бал...
- Какво чакаме, няма да седим тук нали?! - Каза Киара
- Мдаааа... – Усмихна се Теа и бутна приятелите си, които бяха вперили поглед в момичето и още я оглеждаха...
Петимата излезнаха от домът на Киара и се насочиха на някъде, а точно в този момент по някаква случайност, Кайба беше вперил поглед през прозореца и гледаше предоставящата му се глека... Учуди се, че вижда Юги и дружинката му тук... По важното, което го заинтересува, откъде познават Киара и накъде са тръгнали така...
Сето се махна от прозореца и седна пред компютъра... Замисли се за случилото се миналият ден с целувката, как Киара се осмели да го направи, и защо?! Дали това беше с цел да го ядоса и да го накара да си тръгне... Това момиче все повече го изумяваше със нейните глупави и странни постъпки...
Кайба се изнерви и стана от стола, нещо не го сдържаше на едно място, дори не знаеше, защо още обмисля случилото се, а не му сложи една точка и да приключи безмислените заклчючения и размисли... Защо задълбочава и се интересува от постъпките на Киара, какво прави (слуша музика и танцува...), къде ходи (излиза с Юги и дружинката му...) е второто го издразни, мразеше на всякъде Юги да стой на преден план и да застава между него и живота му... Да му се пречка...
Да изключим любопитсвото му, как са се запознали с Киара... Но ето пак факт е, че Сето не спира да мисли за нея...
- По дяволите... Какво ми става... – Сето се ядоса и удари юмрук в стената...- Това момиче не може да ми стъпи на малкият пръст, защо да се интересувам от действията й, от постъпките й, от живота й, от това с кого излиза...
Кайба започна да крачи нервно... Докато нервите му неиздържаха, тогава реши, че по добре ще е да излезне и да си изчисти главата от всичко…
Колкото до разходката на Киара, Юги и останалите...
То не бяха обиколки на града, не беше от това кафе в другото,докато най накрая им писна...
- И сега какво...?! – Попита русокоското... – Цял ден обикаляме, че вече не мога да се държа на краката си, обиколихме всичките кафета в града... И ако това е представата ви за готино изкарване... То тя не е и моя...
- Оооооо, я стига Джоуи ти никога не си доволен, ами ако бяхме отишли в хазартна зала...- Добави Тристан... – Нямаше ли тогава да си доволен...
- Тристан не съм луд на тема хазарт, за да ми го намекваш постоянно, това, че от време на време....
- Не ми ги обеснявай тези на мен XD
- Така ли!!!?? А ти Дон Жуан, докато играя ти сваляш всичките мацки наоколо... Как ще се защитиш?!
- Еми няма да го правя... PlayBoy съм си и затова така...
- Де да ти връзваха само... – Изхили се Джоуи... – Може би ако беше симпатичен, колкото мен...
- СТИГА!!! Достатъчно чухме... – Каза Теа... – Вие нямате ли си друго занимание освен да спорите по цял ден, леле следващият път ще си намеря приятелки...
- По спокойно момчета... – Допълни Киара... Не е нужно да се карате за глупости...
- Еми той започна... – Заоправдава се Джоуи... – Писна ми от него...
- И на мен ми писна от теб...
- Оххх ужасни сте... – Каза Теа...
- Тези, който се карат по принцип най много се обичат... – Допълни Киара...
- Така е, колко са си помагали, но сега се правят на две и половина... – Отвърна Юги.
- Това попринцип е закон... Ще се цупят няколко часа и после пак ще са ок...
- Права си!!!
- Надали... – Отвърна Джоуи...
- Абсурд... – Добави Тристан...
- Е аз трябва да ви оставя... – Каза Киара...
Киара помаха за довиждане и си тръгна... Беше решила да звънне на Теди и после да се видят... Допускеше, че после може да минат през школата да потанцуват като за последно, защото от утре започват лекциите и няма да могат често да ходят на танци... Още с влизането Киара отиде на телефона... В продължение на няколко минути никой не вдигна, момичето затвори телефона и легна на леглото взе една стара снимка, на която бяха тя и Теди на един конкурс, който успяха да спечелят с голями усилия...
..........................................................................................................................................
В домът на Теди обстановката беше адски напрeгната...
- Писна ми от теб...!!!- Крещеше Теди – Не мога да те издържам повече, още сега си събирам багажа и се махам от тук...
- Няма, къде да идеш!!! После ще ми се молиш да се върнеш, но няма да те пусна...!!!
- Дори и да ненамеря, къде да oтида, пак няма да ти се моля...!!!
Теди отиде до стаята си взе един куфар, в който сложи най - важните неща за нея, като снимки, дрехи и подарък от баща й преди да замине в чужбина и да я остави самичка с майка й... За Теди баща й беше най – добрият, тя много му се възхищаваше, но от както замина не се виждат често, и момичето си мислеше, че я е забравил... В очите и пробляснаха няколко сълзи, но тя бързо ги избърса и взе куфара си... На излизане от стаята си, хвърли един смразяващ поглед на майка си, и излезна трескайки вратата след себе си...

............................................................................................................................................................

Теа, Тристан, Джоуи си отиваха, когато случайно видяха съвсем само момиче скрило с ръце лицето си да плаче... Беше им страшно познато... Приближавайки се момичето ги усети и с ръкав бързо изтри сълзите си, и сложи отново маската на едно безгрижно младо момиче... След като в лицето на това момиче те познаха своята нова приятелка се зачудиха, какво може да е станало, за да плаче или на тях така им се е сторило :/
- Теди, какво е станало?! – каза Джоуи
Тя се обърна и го погледна изпитателно...
- Нищо ми няма... – каза Теди и се усмихна...
- Помислих си, че плачеш...!!!
- Сторило ти се е... – отвърна момичето...
Диалогът беше безмислен дори и да и имаше нещо според тях тя нямаше да им каже...Затова продължиха разходката си до общежитията заедно...
Теди и ти ли живееш тук... ?! – попита Теа, очуди се, защото до сега тя не е идвала до тук...
Не... Но ще ми се наложи да си намеря някоя свободна стая да отседна, днес се скарах с майка ми, и в никакъв случай няма да се върна вкъщи...
Какво е станало?! – попита Юги..
Съжалявам, но не е твоя работа...!!!
Извинявай... – отвърна Юги...
Защо не дойдеш в моята стая ще бъдем съквартирантки, и предполагам, че ще се разбирае добре...
Ти сама ли си..?!. – усмихна се Теди...
Еми момчетата са заедно, а мен ме оставиха сама... Ще се да не съм сама, по приятно е ако има, с кого да си говоря вечери когато не мога да заспя... Е, какво ще кажеш...?!
Супер... Благодаря ти много... – усмихна се Теди...
..................................На другия ден...................
-Оф, този будилник няма ли да спре да звъни...?! Искам да си доспя и без това не спах много...!!! Колко ли е часа...?! КАКВОООООООО??? Вече е толкова късно...!!! О не ще закаснея за лекциите още първият ден...
Всички бяха станали без Тристан, Джоуи и Теодора... Теа и Юги не са били учудени за Джоуи и Тристан, но и Теди да неможе да стане... Това вече е било нещо неочаквано... Юги докато се мъчеше да разсъни двамата поспаланковци... Теа се опитваше да събуди Теди...
- Теди, хей Теди... Трябва да да ставаш, иначе ще изпуснеме лекциите...
- Ей сега само още 5 минутки... И тя се обърна на другата страна...
Теа се усмихнала лукаво и дръпна завивката на момичето, в този момент Теди се уплаши и веднага стана...
- Колко е часа?!
- 11:20...
- МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ...!!!
- Хайде обличай се... - Извика Джоуи влизайки шумно в стаята...
- Какво турмозиш момичето, като ти стана последен...- каза Тристан подавайки се на вратата...
Изведнъш прелетяха две възглавници... Едната оцели Тристан в лицето, а другата направо отнесе Джоуи...
- Излизаяте...!!! Как искате да се преоблека, ако сте в стаята...
- Ъъъъ, добре...
След 5 мин компанията се отправи към университета...

........................... След Лекциите...............................

- Киара, какво ще правиш сега...?! - попита Теди...
- Какво според теб ще правя или трябва да направя...?! - каза момичето отправяйки обратен въпрос...
- Чудех се дали искаш да излезнем някъде... Може би дискотека...
- Идеята ми харесва...- добави Теа...
- На мен не ми се ходи никъде, вървете вие аз искам да си почина...
- От какво трябва да си почиваш...?!- попита Теди...
- От теб...XD - Усмихна се Киара...
- Оооо, нима...x.X - намръщи се момичето...
- ххх, никога ли нямаш чуство за хумор... Зарежи! Просто не искам да излизам...
- Момиче, на теб нещо ти става... От последно време си се затворила в себе си и не излизаж на никъде...
- Не е така...
- Тези не ми ги говори на мен...
- Приятели кажете й, че вчера излезнах заедно...
- Мммда...!!!
- Но със мен не искаш да излизаш, така ли да разбирам...?!
- Офффф, Теди не е така, и ти добре знаеш това...
- Да знам...!!! - тихо каза момичето...
- Хубавоооо, довечера ще идем на дикотека...!!! Доволна ли си...?!
- Даааа... - усмихна се Теди, тя вече беше постигнала желаното... Винаги знаеше, как да накара Киара да я слуша...
- Добре тогава, но тук ви оставям... - каза Киара и тръгна напред, но гласа на Теди я спря...
- Знай, че по - късно ще ти звънна да се разберем за довечера... Да не забравиш за...
- Няма спокойно... Хайде бай бай за сега :P~
Киара влезна във входа и тежко въздъхна, наистина не и се излизаше вечерта, но как да откаже на това твърдоглаво момиче, което не разбираше от "НЕ"... Момичето натисна копчето на асансьора, но явно пак има някаква повреда...
- Пак ли не работи...
Киара нямаше друг избор освен да се качва по стълбите... Тръгвайки нагоре тя чу някакви стъпки и се спря оглеждайки се да види кой е това... За миг истръпна мислейки си, че е Кайба, н не беше той, а нейна съседка... Момичето въздъхна, за кой ли път днес, и минавайки покрай жената мило я поздрави, после продължи по пътя си... Киара влезна в къщи след това свали обувките, и отиде в стаята и се хвърли на леглото... Не минаха и 5 минути и момичето вече беше в страната на сънищата...
.........................................Няколко часа по – късно.....................................................
GSM на Киара звънна, но момичето само се обърна на другата страна и продължи да спи... Но След това се звънна на вратата, Киара леко отвори очи и се вгледа, още не можеше да осъзнае, какво се случва, ето че звънеца звънна още веднъж, момичето стана и отиде до вратата... Колко ли беше часа...?! Да не би да беше Теди, нали иска да ходят на ДИСКО...
- Секунда Теди...!!! Само да си намеря ключовете... – Пффф, по дяволите, къде ги сложих...?!
Момичето коленичи и започна да търси ключовете...
- Ааааа, ето ги, леле колко съм подредена... xD… - каза Киара с надсмешка и избърза да отвори вратата, защото адски много се забави...
- Колко време ти трябва да отвориш...?! – възкликна Кайба...
- Тиииии?!
- Да аз... Какво те притеснява?!
- Ъъъъ, какво правиш тук...?!
- Еми реших, че трябва да поговоря с теб...!!!
- Така ли?! – попита наивно Киара...
- Да... – подсмихна се Кайба... – Някакъв проблем ли имаш от това...?!
- Не, казвай каквото имаш и си върви...
- Не си познала малката...
- Колко пъти, кажи ми, просто още колко пъти трябва да ти кажа не съм малка...
- А каква си на малка ми приличаш, правиш детински грешки, наивна си... – каза Сето очаквайки от нея контра на думите му...
- Ти така мислиш, аз какво ли ти обръщам въобще внимание...
- Знаеш ли ти определено си странна... – отвърна Кайба
- Защо мислиш така...?! – попита Киара.
- Защото веднъж ме гониш, друг път ме караш да остана, а сега пак ме гониш... Ще си изясниш ли, какво искаш най – накрая...
- Да знам просто да ме оставиш самичка, да не ме притесняваш...
- Няма да стане това, достатъчно ти ме притеснила ти с присъствието си, сега е време да ти върна услугата... – посмихна се Кайба... Нали знаеш, каквото почукало, това се обадило...
- Много умно...!!! Какво съм ти направила...?! Нека се изясним сега и после да забравим, че някога сме се виждали с теб...
- Няма да е сега, довечера ще излезнем някъде и ще поговорим, сега имам малко работа...
- Не мога имам друга уговорка, и ти не влизаш в нея сладур... – подсмихна се момичето...
- Еми ще си промениш уговорката...
- Няма да стане...
- Ще видим, ще мина в 20:00 да те взема... – каза Кайба и тръгна....
- Неееееееее бе, чакай казах ти няма да съм тук... Пффф идиот, на мен никъде не ми се ходи, а вече даже трябва да избирам между две излизания... Само, че ако избера Теди, онзи ще продължи да ме тормози, а ако избера него, Теди ще ми се сърди до живот... Трудно е да избера...
Ето, че GSM на Киара звънна пак, момичето отиде в стаята и вдигна…
- Ало Теди, какво става мила...?!
- Нищо мила, обаждам ти се да се разберем за дискотеката довечера, вече всичко уредих... Теа и останалите ще дойдат, ти и ще взема с ме и Юуми... Ще е супер яко...
- Да... ;/ - възкликна Киара... Но Теди...
- Какво има миличка...?!
- Няма да мога да дойда, знам че обещах, но не става ли утре...
- Защо?! Какво ще павиш днес...?!
- Капнала съм душа, искам да си почина...
- Да не ти е лошо нещо?!
- Не, но искам си почина...
- Еми хубаво, ще го отложа за утре, ама тогава без никакви извинения... ЯСНО?!
- Даааа, миси миличка...
- Няма защо...
- До чуване, отивам да си легна...
- Ок и си почивай, утре те искам бодра...
- Оки... – отвърна Киара...
- Леле, ако Теди разбере, че я лъжа, и че ще излизам с онзи ще ми се разсърди много...
Колкото до Теди, тя не мислеше да се отказва от дискотеката довечера, просто щеше да уреди още една за другият ден...
Ето, че стана 20:00 часа, Киара като първата глупачка, така поне се чустваше тя, да си отложи срещата с приятели, за да иде да погъделичка егото на Кайба... Какво щеше да излезне от този разговор, освен, че приятелството и с Теди висеше на косъм, ако само я види извън тях... Въпреки това Киара пое риска, за да чуе и види, какво иска да и каже Сето... Момичето беше се облякло в една червена хубава къса рокля, леко разкроена отдолу, а отгоре под формата на бюстие... И тя не знаеше, защо се издокара толкова, но искаше той да я види различна... Ето, че се позвъня на звънеца и Киара избърза да отвори... Беше той, облечен в черна риза и черен панталон, прилепнал по него... Момичето унемя и леко се изчерви, почуства се сякаш излиза на среща с господина отпред, не че не беше така, надали се е издокарал така, за да я заведе в кварталното кафене, пък и не му отива на репотацията, богаташ в мизерно кафене... Къде ли щеше да я води, се питаше момичето...
- Виждам, че си тук... – подсмихна се Сето... – Нали имаше други уговорки...
- Много смешно, ако ще ми повтаряш това до края на вечета ми кажи още сега да отивам при приятелите ми...
- Няма... – усмихна се Кайба... – Хайде да вървим...
- Къде отиваме все пак...?!
- Някъде, където може да поговорим на спокойствие без никой да ни притеснява...
- Това не отговори на въпроса ми, а и ако е за ъпрос и тук можем си приказваме и да се обиждаме без никой да се меси...
- ХаХ, ти да се обижддаме ли искаш... – попита младият мъж...
- Не, но това очаквам от теб...
Сето замълча и тръгна напред, а Киара погледна учудено... Да не би да го засегна?! Нееееееее, Кайба не се засегваше от такива неща, той даже не обръща внимание на думите отправени към него, освен ако не му се подмазват...
Киара тръгна по Сето, той имаше доста голямо педимство, вече я чакаше отвън, момичето излезна, а пред нея стоеше Кайба, който прояви търпение да я изчака...
- Сега на къде?! – попита Киара.
- Качваш се в колата, на там... – отвърна Сето...
Момичето се погледна напред, там беше паркирана, една черна изискана лимузина, е какво ли се учудва типично за богаташ, но защо тя да се вози в нея...
- Не може ли да си хванем такси?! – попита наивно момичето...
- Защо да хващаме ТАКСИ?! – изумен от думите й попита Кайба... – Да не би да те е страх да се качиш в лимузината...?!
- Нееее, но не искам... Аз не съм човек, който обича да се прави на такъв, какъвто всъщност не съм... Не съм изискана богаташка, и не искам да съм, добре си ми е така...
- Какво общо има това...?! – попита Сето, той пак не разбираше, какво иска да каже тя... – Престани да се правиш на дете, нали не искаш да ти викам малка, тогава престани с детинските работи...
- Не разбираш нали...?! Зарежи... – каза момичето и тръгна към лимузината...
Щофьорът беше застанал до колата и отвори вратата на момичето, после Сето тръгна да се качва, но преди това каза нещо на мъжа, странно какво ли точно беше се питаше Киара...
- Много съм любопитна... – помисли си момичето... – Но как да не съм, много е страннен Кайба сега, за какво му е да я води където и да било и то в лимузина...
Сето се качи в колата и седна до Киара, тя пък от своя страна се смути и извътя поглед към прозореца... Беше в голяма близост до него, което я смущаваше и и припомняше миналият път, когато беше така тогава се стигна до целувка... Киара леко се изчерви, мислейки си за онзи ден, какво всъщност изпитваше тя към него, защо така я подлудява... Прави я слаба, кара я да омеква, когато е с него, и благодарение на двете изброени тя прави глупости...
- Какво си се умълчала…
- Няма какво да ти кажа...
- Наистина ли, изчерпи ли си репертоара...?!
- Писна ми да си хабя невите в безполезни и безмислени спорове с теб...
- Не винаги спорим нали...?! – каза Сето
- Еми не помня кога не сме... – отвърна Киара
- Знаеш ли имам едно питане към теб... Онзи ден, защо ме целуна, искаше да ме унижиш и да ме изгониш или какво...?! Каква беше целта на тази целувка...?!
На Киара и стана неудобно и се обърна пак към прозореца, значи все пак и той си спомни за онзи ден, но какво да му каже тя...
- Пак замълча...
- Беше защитна реакция... – каза момичето...
- Защитна реакция ли?! От какво...?!
- От теб и нападките ти... Но защо питаш...?! Ти какво си помисли...?!
- Забрави...!!! Просто ми беше любопитно да разбера... – отрвърна Сето и после и той извътя глава към другият прозорец...

Ето още някои главички...


................................. През това време...................................................
Теа, Юги, Тристан, Джоуи, Юуми и Теди тръгнаха към дискотеката, липсваше един човек според уговорката...
- Теди къде е Киара...?! – попита Теа...
- Еми утре пак ще излезнем на ДИСКО и тя ще дойде..., но сега е изморена и иска да си почине...
- Ясно...
- Къде точно отиваме иначе...?! – попита Юуми... – Само да не е тази дискотека в която ходи Сасаки...
- Няма... Друга ще е...
- Малко е студеничко, виждам, че е и валяло... – каза Теа
- Да, хладничко си е...
- ВНИМАВАЙТЕ!!! – каза Теди, една кола профуча покрай тях и за малко да ги намокри...
- Ох този, ще го хвана и ще го изкарам през прозореца... – отвърна Джоуи...
- Силни думи Джоуи... – каза Тристан...
- Мислиш, че не ми стиска ли...?!
- Ми да, може да се каже...
- Ееее не мога ти докажа обратното, защото той не спря...
- Съмнявам се, че щеше и ако беше спрял...
- Тристан...!!!
- Момчета престанете, не се карайте сега...
- Джоуи, можеш да опиташ да спеш следващата кола... Ако ти стиска де...
- Нека някой ме намокри и ще видиш, дали ми стиска...
Покрай тях мина и черната лимузина на Кайба, която вече успя да ги измокри...
- Оооооо, не, това вече преля чашата... – каза Джоуи - Сега ще му видя сметката на тоя...
Лимузината спя на няколко метра от тях, а от колата излезна Кайба... Джоуи се затича към него, а в този момент Киара се обърна и видя приятелите си заедно с Теди, момичето дръпна вратата и я притвори леко, за да не я видят останалите, кой нае какъв скандал иначе ще стане...
- Кайба, по дяволите виж, какво направи беееее...
- Уилър ако обичаш не ми пречи...
- Джоуиииии, спри се... – каза Тристан... – Точно пред Кайба ли реши да се доказваш бееее, до никъде няма стигнеш...
- Уилър, какво възнамеряш да направиш...?!
- Леле Кайба само си го просиш...
- Джоуи спри... – Каза Теа и след това Юги и Тристан го хванаха...
Всички бяха пред лимузината, но не знаеха кой е вътре... Момичето се беше свило там и чакаше всичко да отихне и приятелите й да се махнат...
- Джоуи хайде да си вървим пич... – каза Тристан...
- Нееее и докат не се разбера с тоя идиот отпед...
- Джоуи достатъчно... – каза Юги...
Ето, че и Теди реши да се намеша...
- Хайде тръгвайте, стига сте спорили с тоя, той не разбира от дума... Мисли се за голямата работа, не искам си хабя нервите него, и да си развалям настроението...
- Добре... – каза Джоуи и въздухна тежко...
Сето сметна са добре да не се занимава повече с тях и да се заяжа, затова си замълча и не обърна внимание на думите им... Киара изчака компанииката да се отдалечи и тогава излезна...
- Защо се криеше в колата...?! – попита с надсмешка Кайба... – Нали са ти приятели...
- Защото ги излъгах, че ще лежа и ще си почивам в нас, а не че ще излизам с теб...
- А защо не им каза, че ще излезнеш с мен... Страх те е какво могат да си помислят ли?!
- Не но щяха да ми се обидят, че съм избрала теб пред тях...
- ХаХ, както решиш... - Отвърна Кайба... – Хайде да влизаме...
- Къде?! – момичето започна ад се оглежда, а Сето я дръпна леко за ръката...
- Тук...
Киара погледна пред нея беше едно от най изисканите заведения в Лондон, в което никога не е успявала да си мечтае да влезне...
- Хайде... – Каза Сето и я хвана за ръката... Момичето го погледна учудено и се изчерви леко...
Когато влезнаха вътре в заведението, там ги посрещнаха двама от персонала, който ги придружиха до местата им... Киара не спиаше да се оглежда, дори не беше сънувала, че някога може да влезне тук...
- Какво има...?! – попита Сето...
- Нищо, малко ми е напрегнато...!!! – отвърна тя...
- Защо...?!
- Може ли да те попитам, защо е всичко това...?!
- Кое?!
- Защо ме качваш в лимузина, и ме водиш в такъв изискан и скъп ресторан?! Като с теб нито се познаваме добре, нито се понасяме...
- Казах ти, че ще си поговорим...
- И какво толкоз имаме да си говорим тук, което не можем да си го кажем другаде, където поне няма дда съм напрегната... Да не би целта ти да е да ме накараш да си затворя устата, и да не правя скандали, затова ли ме доведе тук...
- Приемай го както искаш...
- Добре тогава...
Кайба извика един от сервитьорите и поръча едно шише с отлежало червено вино...
- Така, кажи сега за какво ще си говорим...?!

- Да започнем с това, защо се опитваш да ми привлечеш вниманието...?!
- МОЛЯ...!!! – възкликна момичето... – Какво те наведе на тази мисъл...
- Еми многото ти опити да ме накараш да дойда до вас... Нарочно пускаш музиката така, или греша...?!
- Определено грешиш, нищо не прарвя с умисъл да те накарам да дойдеш... И ако мислиш да ми говориш това, аз по – добре да си ходя...
- А ти за какво помисли, че ще си говорим...?!
- Знам ли... Дори не знам, защо отложих срещата с приятелите си, за да те слушам теб... Знаех, че пак ще се опитваш да ме дразниш...
- Защо, нима сега се дразниш от думите ми...?! – попита Кайба с надсмешка...
- Еми не трябва ли, опитваш се да изкараш околните виновни за това, че си жив въобще... Само се правиш на отворен...
- А ти пък се правиш на силна... Нали така?!
- Това, че последният път се размекнах прави ли ме слаба...?!
- Готов съм да се обзаложа, че не си силна и че просто се издокарваш така, за да те мислят за такава...
- Дори и така да е, на теб какво ти влиза в работата, какво правя...?! И нима ме доведе тук да ми опяваш и да ме дразниш надявайки се, че тук ще си държа устата затворена и няма да говоря, а само ще се съгласявам с „Негово величество”...?!
- Не казах ти днес, не мисля да спорим...Нали това искаше ти...?!
- Хубаво...
И Кайба и Киара се умълчаха, а през това време сервитьора им донесе виното... Сето сипа в двете чаши и се усмихна...
- Нима ще мълчиш...
- А какво да ти кажа, всяка дума ти я обръщаш и всичко се превръща в безмислен спор... Ако спреш да се държиш като нещо повече от останалите, може би ще има възможност да се говори с теб, иначе всичко е безмислено...
- Щом казваш... – подсмихна се Кайба...
- Може ли да те питам нещо...?!
- Кажи каквото те интересува...
- Еми вярно ли е, че в миналото си бил жрец на фараона и наистина ли е имало магически елементи, зли магьосници...
- Нека позная, Юги и дружинката му ти наговориха всичко това...
- Ти ми кажи вярно ли е...?!
- Не... Не знам как не им омръзна да говорят едно и също и да си вярват...
- И няма нищо вярно във всичко това...?!
- Не...
- Странно Теа беше толкова обедителна, и не ми изглеждаше сякаш ме лъже...
- Нима си готова да повяраш в магии, фараони и всякакви такива глупости...?!
- Еми не знам точно в какво да вярвам...
Момичето се замисли, защо й е на Теа да я лъже... Кайба отпи от виното и се загледа в Киара, тя сякаш бе в друг свят...
- Ей, къде витаеш...?!
- КАКВО...?! – каза момичето и погледна към Сето, той сякаш я събуди от дълъг сън...
- Искаш ли да изтанцуваш нещо...?!
- Моля...?!
- Нали в това се гради силата ти, да пееш и танцуваш... Хайде изтанцувай нещо...
Защо му беше на Кайба да я кара да танцува, нали мразеше...

- А ти нали мразеше танците ми, и мойте песни... Къде е уловката в цялата тази работа...
- Защо трябва да има такава?!
- Първо се заяждаш, а после ме караш да танцувам... Определено тук има нещо...
- Ти решаваш, ако ще търсиш уловка или капан във всяка моя дума, тогава защо се нави да дойдеш...?!
- Знам ли... – отвърна Киара... – Може би ми писна от вечните скандали...
- Тогава като ти е писнало спри да гледаш на всичко, което правя като на капан...- подсмихна се Сето...
- Ти си винове, че става така, ако...
- Ако ли...?! Престани да гледаш назад бе момиче...
- А какво предлагаш бе МОМЧЕ?
- ХаХ, правим се на много интересни...
- Не се правя :P
- Не мога те разбера Киара... Не искаш повече скандали, а продължаваш да се заяждаш...
- И аз теб не те разбирам, до вчера само ме дразнеше, а сега ме водиш по заведения... Как да реагирам... Объркана съм, не знам какво целиш...?!
- Пак се стигна до тук...
- ДО КЪДЕ?!
- Все тая, с теб явно не може да се говори нормално... – отекчено подметна Сето.
- Не е така, може...
- Сериозно ли. – изсмя се Кайба
- Престани а се държиш така с мен и всичко ще се оправи...
- Ти дори не опитваш да оправиш нещата, а после пак аз ще излезна виновен...
- Добре ще опитам...
- Сега какво?!
- Еми искаше танц нали...?!
- Да... – усмихна се Сето.
- Добре ще го получиш, но не и тук...
- Защо...?!
- Неудобно ми е да почна да танцувам в това заведение, пък и музиката не е като мойта... – отвърна Киара...
- ХаХ тогава къде...?!
- Еми.... – измрънка момичето... - След като приключим тук... Може да дойдеш до нас там ще ти изтанцувам нещо, в знак на примирие...
- Хубаво...
- Хубаво какво...?! Съгласен ли си...?!
- Да, мен ми е все тая...
- Ама отпусни се малко, нали уж вече няма да се заяждаме...
- Не се заяждам в момента... – усмихна се Сето... – Аз ще се отпусна, но ти престани да приемаш всичко на обратно...
- Ммммм, добре...
.................................................Няколко часа по късно...............................................
Вече беше 12:00 вечерта, Сето извика келнера и след като плати сметката с Киара напуснаха заведението и се качиха в лимузината... След няколко минути се озоваха пред сградата в която живееха... Шофьора слезе и отвори вратата на Кайба и Киара...
След това лимузинатта потегли и изчезна в тъмнината...
Киара стоеше пред входа и гледаше замечтано в пространството...
- Сега какво...?! Ще седим тук и ще се взираш в пейзажа ли...?!
- Ъъъъ, не...
- Тогава... Да влизаме... – добави Кайба.
- Сигурно си изморен...
- Не, нищо подобно да не би ти да си, или просто си търсиш начин да се измъкнеш от това което обеща...
- Не е така... Просто се чудех...
- Ако не искаш да танцуваш просто ми кажи и всеки си отива там където трябва...
- Нееее, аз като кажа нещо не се отмятам от казаното...
- Добре тогава... След теб...!!! – каза Сето.

Момичето закрачи нагоре по стълбите... Беше леко притеснена, че ще остане сама в апартамента си със Сето, сърцето и започна да бие като лудо, сякаш искаше да излезне и да си поеме дълбоко дъх... Момичето започна да диша тежко и учестено..., за момент се спря и се обърна да погледне дали Кайба я следва, понеже беше по тих от преди, младият мъж я изгледа учудено, а Киара се извъртя и продължи напред... След като стигна до врата започна да рови из чантата за ключовете..., обаче от невнимание изпусна чантата на земята... Киара погледна към Сето, а той се наведе и взе чантата вместо нея...
- Ъъъъ благодаря ти... ^_^”- Сето обаче нищо не каза... След това мълчание Киара разбра, че е време да отваря вратата стига се е бавила... Личеше, че си играе със търпението на Сето, а не и се искаше да проверява, колко може да издържи още... Поразрови по хубаво из чантата си и намери ключовете... След това отключи и двамата влезнаха вътре... Киара изпусна ключовете на земята, и Сето за пореден път се наведе...
- По дяволите... – каза момичето и погледна ръцете си докато Кайба взимаше ключовете... Тя трепереше и то повече от преди, смущаваше я че е самичка с него знаейки, че го харесва...
- Какво ти става Киара... Само изпускаш по нещо, започвам да си мисля, че го правиш нарочно...
- Нееее, как можа да си го помислиш...!!! Просто не знам какво ми става... – каза момичето и отпусна ръцете до тялото си... Младият мъж хвана едната и ръка... Очите на Киара се разшириха, тя се притесни още повече и бързо издърпа ръката си...
- ХаХ ти трепериш!!! Да не ти е студено или те притеснява присъствито ми... – момичето наведе леко глава...
- Да си призная притеснява ме малко това че си тук... Вярно е че и друг път си идвал, но само да разпалим огъня и омразята между нас, а не да ти танцувам...
- Това ли било... – отвърна Кайба... – Аз не те принуждавам, ако не искаш няма да го правиш и толкова...
- Не- нее ме притеснява, че ще ти танцувам, аз съм танцувала пред толкова много хора... И никога не съм се притеснявала толкова, колкото сега... Ти просто си различен, подиграваш се с всичко и всички, никога с теб не сме имали нормален разговор освен днес.., ако може да се нарече такъв...
- Както и да е... – отвърна Сето... – Ще те оставя да се успокойш...
Киара погледна след Сето, дали изхода от всичко беше да го пусне да си отиде... Така може би щяха да продължат да се карат и нещата между тях няма да се променят занапред..., ами ако опита един единствен опит..., един единствен танц..., ЖЕРТВА към по - добро бъдеще между тях, може би всичко е лудост, това, че тя си пада по мъж, който търси във всички грешки, но никога не гледа към своите... Може би този танц щеше да промени отношенията, да накара Сето да се промени...
- Чакай... – каза Киара и погледна към Сето в очите и имаше странен блясък, който накара Сето да се вслуша в нея... – Остани, ще ти покажа какво мога... Не е нищо особенно, и знам че няма да ти хареса, дори не знам защо искаш да видиш как танцувам, но ми е се тая... Ще изпълна това твое желание...
- Добре нека те видя тогава... – отвърна Сето и се усмихна леко... Момичето поклати глава в знак на съгласие и тръгна към стята й, в която имаше всичко нужно... място за танца, колони достатъчно силни да разклатят блока и музиката нужна й за да накара всеки да падне пред нея...
- Някакви предпочитания за песен имаш ли...?!
- ХаХ, ни най малко...Все ми е тая, аз и без това не слушам такава... Но можеш да пробваш с тази на която танцуваше онзи ден, когато те видях случайно...
- Добре... – съгласи се Киара и отиде до колоните да пусне Ashley Tisdale - So Much For You... Ето, че песента щеше да започне всеки момент, момичето коленичи и сложи ръце на земята, а Сето се настани на леглото на момичето малко по далеч от нея, за да не и пречи... Песента започна...
If you got the time I'll take it
If you got the vibe we'll make it
I’ll do that, I’ll do that

If you want to dance lets move it
If you want to play lets play it
I’ll do that, I’ll do that

And I get on up and I get on down
And I play the fool when I act the clown
You know that I’d do anything for you……..

If you want the world
You got it
If you want the girl
You got it
I’ll do that baby, I’ll do that
So much for you
Момичето се беше оставило в ритъма на песента и направи всичко възможно да забрави, кой е пред нея и я гледа, защото рискуваше да се притесни и да съсипе всичко... Може би и трябваше известно време, за да се абстрахира от присъствиеето на Сето Кайба и да не обръща внимание на хапливите му забележки... Сега обаче даваше всичко от себе си, за да привлече вниманието му и да го впечатли с танца си..., и доколкото изгледаше Сето беше впечатлен от уменията на Киара, момичето знаеше как да танцува, а и тази песен и този танц беше причината да тръгне с посленият и приятел, който за уточнение беше най – големият идиот, който беше намирала някога...
След като момичето свърши с танца, пак коленичи на земята беше се задъхала доста, и то не защото е изморена танцувала е много повече от един танц и пак не е била така, просто публиката е била по различна... Киара надигна глава и погледна към Кайба, който още седеше на леглото и гледаше към нея, той беше доста впечатлен от уменията на момичето..., вярно, че нито музиката нито танците някога са му били страст или са му правили кеф дори да гледа друг да се забавлява по този начин, но този път дори за него беше различно... Начина по който Киара танцуваше, караше Сето да настръхва и не сваля поглед от всяко нейно движение... Определено беше впечатлен от видяното личеше му, и това накара Киара да се успокой малко... Момичето стана и спря колоните, а след това отиде при Сето и седна до него...
- Надявам се да ти е харесало... – каза Киара и извъртя глава към него хрърляйки му един мил поглед...
- ХаХ добре беше признавам си... – каза Сето усмихвайки се насреща... – Но има ли значение дали ми е харесало или не...
- Има разбира се.. – отвърна Киара и леко се изчерви, тя искаше да го впечатли с нещо...
- Ще се обосновеш ли...?!
- Неее – каза Киара и се усмихна...
Сето я изгледа странно, какво беше смешното...?!
- Както и да е... – отвърна Сето и стана...
- Тръгваш ли вече...?! Това ли беше...?! – каза Киара изправяйки се...
- Нима искаш да остана...?!
- Ами просто питам...!!!
- Еми да тръгвам... – отвърна Сето... В очите на момичето проблеснаха две сълзи, който тя не допусна да покаже на Кайба, за това бързо му обърна гръб...
- Добре, тръгвай... – отвърна тя... Кайба се зачуди, защо тя му обърна гръб така, мразеше някой да прави така, обичаше като говори с някой да стоят един срещу друг и да не отделят погледите си, за да може да предвижда ходовете му разучавайки го само от погледа в очите му, той разбираше, кога го е страх и кога не...
- Защо ми обръщаш гръб... – каза Сето леко раздразнен от факта... Киара не знаеше какво да каже и продължаваше да седи така, но протегна леко ръка и избърса сълзите си, с всеки изминал момент тя започваше повече ад си пада по Кайба, но неговото безразличие я убиваше и я караше да се чуства слаба и безполезна... Кайба продължи да я гледа още малко, и накрая нервите му не издържаха, мълчанието от нейна страна го изнервяше още повече, затова я хвана и я извъртя така, че да може да я гледа в очите... Леко надигна главата й и погледите им се срещнаха...
- Така е по добре... – отвърна Кайба... – А сега ми кажи, какви са тези игрички, и защо си тъжна... – Очите на момичето се разшириха...
- Нищо ми няма... – отвърна Киара пробвайки дда се усмихне, дори и малко фалшиво...
- Щом казваш... Само, че не ми обръщай повече гръб така..., ясно ли ти е?!
- Ъъъъ, добре... – каза Киара и извъртя леко глава... Сето обаче пак хвана леко главата и пак я обърна към себе си...
- Страх те е да ме погледнеш ли...
- Неее... – отвърна Киара, но в момента колкото повече го гледаше, толкова повече и се искаше да го целуне, беше забравила вкуса на устните му..., но знае че и беше хубаво онзи ден когато устните им се сляха в изпиваща се челувка...
- Киара...!!! Къде витаеш?! – усмихна се Сето, беше успял да я притесни отново... Момичето го погледна с празен поглед с лек блясък в него, и после леко се доближи до него, опирайки главата на тялото му и обгръщайки го с ръце...
- По дяволите момиче, какво правиш... – Отвърна Сето, не че не му харесваше, но тази тръпка, която усети, го караше да се дърпа от страх да не се размекне... Киара надигна главата си и впи усните си в неговите..., този път обаче и Сето не издържа и отвърна на целувката й, придърпвайки тялото й към своето и прегръщайки я нежно...
To Be Continued

След тази целувка двамата започнаха да се гледат по друг начин..., може би всичко беше за момента, но да можеше да видите погледа на Кайба и Киара... Огнени пламъци горяха в очите им..., този пламък, който се разплали в тях започна да ги изгаря вътрешно и да разпалва страстите им...
Една целувка, после още една, после пак целувка... Ставаха все по ненаситни... Кайба не можеше да спре да я целува и да гали нежната и кожа... Младият мъж вкара ръцете си под блузата на Киара и продължи да я целува по лицето после по врата, а през това време ръцете му леко надигаха блузата й...
Киара леко се смути, хвана я срам от Сето, но той бързо преодоля тази пречка дарявайки я с всичката нежност на която е способен, и която никоя друга не е осетила досега... Сето хвана Киара на ръце и я занесе до леглото й, кой би предположил, че нещата ще приемат такъв обрат.., в един момент не се понасят в друг не могат да спрат да се целуват... Кой би предположил, че Кайба е способен на нещо подобно, че може да бъде мил и нежен, а не винаги онзи грубиянин, който може да те изкара извън кожата ти...
Никои нищо не казваше.., думите бяха излишни, важни бяха действията...
Кайба сложи Киара на леглото и седна до нея, навеждайки се и целувайки я..., след това понечи да свали блузата й, но Киара се сепна и дръпна...
- Какво има?!
- Ни-нищо... - каза Киара и се надигна...
- Тогава защо се дърпаш?!- Киара не огтовори... - Защо се дърпаш, като знаеш, че и ти го искаш...?!
- Амиииии, аз... - заекваше момичето...
- Добре, както и да е... Може би всичко това беше грешка...
- Защо мислиш така...?! - Кайба не отговори, само се надигна и понечи да си ходи, но Киара бързо се дръпна и го хвана...
- Мисля, че искаш да оправдаеш себе си...?!
- И защо ми е да го правя...?!
- Поради причината, че гледаш да показваш само студената си част, и държиш всички на дистанция от нежната ти половина...
- Аз нямам такава...
- Напротив имаш и сега ми я показа... И знаеш ли повече ми харесва от другата...!!!
- Както и да е...
- Не е така Кайба... Ти не искаше да ме целуваш в началото, дръпна се, но не знам поради каква причина после ми отвърна... - каза Киара и смутено наведе глава... - После и на теб ти стана приятно, както на мен и ти искаше да ме целуваш и ....
- И... ХаХ, и какво Киара... - подсмихна се Кайба... - Опитах се, но ти без причина започна да се дърпаш, аз не карам никого насила...
- Имам си причина...!!! - отвърна момичето.
- И каква е тя, защо не ми я каза като те попитах...
- Добре ще ти я кажа сега... - каза Киара и го погледна в очите...
- Слушам... - добави Сето...
- Истината е че ме е срам и страх едновременно... Срам, защото ти не си като останалите, и не знам какво да очаквам от привидната ти нежост...
- А страх от..?!
- Пак от теб, страх ме е,че ще ме отблъснеш след като всичко свърши... Ще забравиш случката и няма да искаш да ме погледнеш..., страх ме е, че вниманието ти и нежноста ти към мен ще свършат тук и сега...
- Защо мислиш така...?!
- Просто защитна реакция от теб, ти до сега никога не си бил мил, какво мога да очаквам и да си мисля...
- Еми може поне да се оставиш на момента и да се абстрахираш от всичко останало... - отвърна Кайба... - Абстрахирай се от страха и срама си и се остави на чуствата си и желанията ти...
- Може би си прав, но ми обещай, че това не е игра и че няма да го използваш после срещу мен...
- НЕ съм такъв човек Киара...!!! - Каза Сето бутайки я леко на леглото и заставайки лице в лице с нея, така, че момичето усещаше дъхът му... - Не ме познаваш добре...

Сето надигна блузата на момичето и я свали, момичето се притесни, но този път не се дърпаше... Кайба започна да целува тялото й... Каква двойка само бяха двамата...
В този момент на звънеца се звънна Кайба се надигна и погледна, беше леко отнесен и не знаеше какво става..., Киара също се надигна хвана блузата си и бързо се облече... Пак се звънна този път по настпоятелно...
- Теди..., тя сигурно спи вече, не е нужно да я будиш... – каза Теа и дърпаше момичето, за да си ходят – Късно е...!!!
- Стига е спала, не дойде с нас..., но купона идва при нея... – отвърна момичето... – Вие какво сте се притеснили...
Теди продължи да натиска звънеца, а Киара и Сето вече бяха до вратата, момичето видя, че приятелите й са отвън и не знаеше какво да прави... Какво щяха да си помислят, ако видят нея и Кайба заедно толкова късно... Беше отказала да дойде с тях на дискотеката, защото била изморена..., какво оправдание само...
- Киара, знам че си тук...!!! Отвори....!!! – викаше Теди пред вратата, а Киара още повече се притесняваше вътре ако я погледне човек би казал че наистина и е лошо...
- Боже какво ще правя...?! – тихо каза момичето...
- Ще отвориш... – подсмихна се Кайба наслаждавайки се на гледката... Киара го изгледа странно, той подиграваше ли и се, защо е толкова спокоен, а даже се и смее...
- Какво е смешното... – Продължи да шепне Киара...
- Ти... – подсмихна се Кайба... – Да можеше да се погледнеш в момента...
- Подиграваш ли ми се...?! – отвърна момичето...
- КИАРА.... КИАРА.... КИАРА отваряй бееееее?! – Киара се шашна...
- Успокой се бе момиче... Какво те притеснява...?! Че ще те заварят с мен ли?! ХаХа
- Аз им казах, че съм изморена и отказах уговорката си с тях, много добре знаеш, за да ида на тъпата среща с теб и ....
- И... – намръщи се Сето... – Киара безнадежден случай си, защо ли въобще се занимавам с теб... Всичко това беше една голяма грешка...
- ДА... – отвърна момичето и унило свали погледа си надолу...
- Ще ти помогна да се измъкнеш от тази каша, но при условие да не ме доближаваш повече...
- Дадено... – каза момичето и го изгледа злобно...
- ХаХ... Хубаво... – подсмихна се Кайба... – Отивам в тази стая, ти отвори и ги заведи в другата докато успея да се измъкна...
- Защо го правиш...?! Защо ми помагаш...?!
- Заради себе си, не искам да ме виждат с теб... – отвърна Сето, а очите на момичето се разшириха и насълзиха, това беше много грубо от негова страна... - Хайде стига си стърчала отваряй им...
- По дяволите Киара я няма... Излъга ме, че е изморена и е отишла някъде...
- Може просто да е прекалено изморена и да не чува виковете ти 0.о – каза почти глухо Джоуи...
- ОТВАРЯМ... – отвърна Киара и отключи вратата...
- Къде беше бееееееее?! – каза Теди мръщейки се насреща...
- Амиии – заекваше Киара въртейки един кичур от косата си... – Бях изморена и спях, чух ви но не можах да се осъзная какво става, бях малко сънена...
- Простено ти е... – каза Теди и се усмихна насреща й... – Да знаеш какво сме ти приготвили с компанията... Малко парти, носим всичко нужно...
- Ъъъъъ, добре – усмихна се Киара... Ама елате в тази стая...
- А не, няма начин... – Сепна се Теди... – В другата стая има колони и музика там ще отидем...
- Нееееее, ъъъъ ами аз не съм изчистила, много е разхвърляно...
- Оооо, я стига Киара виждала съм и по трагични случай от твоята разхвърляна стая...
- Да но те не са... Не искам да се излагам... Така, че отидете там за малко докато разчистя боклуците... – отвърна момичето, надявайки се Кайба да я е чул, на огъня се отвъща с огън... А той доста я нарани с тези думи, които и каза...
- Хайде Теди... – отвърна Теа...
- Добре де ^^ Аз обаче ще ти помогна, а те ще изчакат...
- Не си е не бе момиче...!!! Вие сте ми гости, аз ще се оправя сама... Хайде чакайте там...
След като приятелите й влезнаха в стаята момичето се дръпна и отиде при Сето, който спокойно седеше на леглото й, и чакаше тя да се оправи с дружинката идиоти... Беше чул всички нейни думи, и сега повече от всякога беше сигурен, че всичко е било грешка...
- Крайно време беше да ги изгониш... - подигравателно се усмихна Кайба...
- Да сега е време да изгоня теб... Махай сеееее...
- Не викай, че ако те чуят... – подсмихна се злорадо Сето... – Може после да трябва да обесняваш, на мен ми е се тая, как ще свършат нещата...
- Нали не искаше да те виждат с мен...?!
- Да но ако това ще е начин да те нараня, ще го преглътна... – отвърна младият мъж заставайки срещу нея и целувайки я, момичето се дърпаше и го буташе с ръце докато не се освободи от целувките му...
- Киара готова ли си?! – викаше Теди от другата стая...
- Неее, стойте там преобличам се... – Кайба се засмя, а момичето го изгледа убийствено...
- Какво си позоляваш...?!
- Какво си позволявам аз ли...?! Ти започна тази малка игра, нека я довършим, нали така искаше...
- Не, не е така...
- Така ли, не ме притеснява дали групичката идиоти ще ме видят, мога да те накарам да си платиш...
- Как...?!
- Искаш ли да разбереш...?! Още тук ще те сваля и ще правя секс с теб, без да ме интересува за последиците, така или иначе никога не съм зависил от никого, но този който ще загази от това като ни видят си ти миличка... – Очите на Киара се разшириха...
- Няма да го направиш...!!!
- Изпробваш ли ме...?! – отвърна Сето и грубо хвана и разкъса блузата й...
- Неееее, ще се оплача... – каза момичето зскръствайки ръцете си и покривайки с тях тялото си...
- Оплаквай се на когото искаш... И не се крий, преди да дойдат приятелите ти спря да се срамуваш, не се прави сега на много притеснителна, ясна си ми вече...
- Ти си идиот... – отвърна момичето и коленичи на земята, а Кайба се изхили...
- Не искам се занимавам повече с теб, така че запоследно ти помагам... Но те предупредих стой далеч от мен... – Каза Кайба и излезна, и все пак успя да се измъкне незабелязано, но остави Киара снизена със земята, плачейки и скръстила ръце...

Вратата се отвори и зад нея застана Теди...
- Киара, какво е станало?! 0.о
Момичето избърса сълзите и прегърна Теди...
- Момиче плашиш ме... Какво е станало?!
- Аз... Ами...Всъщност...
- Киара стига си овъртала бе, държиш ме под напрежение...
- Скъсах блузата, която ми подари...
- За това ли ревеш... Боже момиче бях на нокти, а ти заради една блуза ревеш...
- Тя беше...
- Достатъчно, ще ти купя друга... – каза Теди и се усмихна... – Сега вземи се облечи, че от половин час се размотаваш тук.
- Не е минало толкова време...
- Ще спорим ли?!
- Ами, не.
- Ок, излизам да се оправиш и без повече глупости... Обещаваш ли?!
- Да, обещавам, ей сега идвам...
- Между другото Киара, измии си лицето и сложи малко пудра защото цялата си пребледняла...
- Ъъъъ, добре...
След тези думи Теди излезна от стаята и отиде при компанията в другата стая, а Киара изрови някакви дрехи от гардероба и се облече... Вярно е, че излъга приятелката си, но това беше „Благородна Лъжа” ако беше казала, какво беше станало наистина... може би това щеше да е началото на „Трета Световна Война”... Сега повече от всеки друг път момичето не искаше да се занимава с Кайба, не искаше дори да го познава... Целта й беше да си отмъсти на Сето, за това което й причини...
След като тя се оправи отиде при приятелите си, позабавляваха се до късно... Музика, танци, пиене, ядене.... пак танци..., и накрая завършиха с дълъг сън, докато Теа не изпищя в 9:00
- По дяволите, ставайте всички...
- Ъъъъ, Теа по – тихо ако обичаш... – измрънка Уилър.
- Не се шегувам ставаите, иначе ще закъснеем за лекции!
- МОЛЯ!- отвърна Теди и подскочи. – Колко е часа?!
- 9:00 След 30 мин започваме час...
- О, не няма да успеем...
- Ще..., ако успеем да изритаме всички поспаланковци...
- Киара ставаййййй!!!- крещеше Теди почти в ухото на момичето, в последствие Киара Скочи и от невнимание с Теди се сблъскаха...
- Еййй по внимателно.
След 10 мин мъчение, всички бяха станали и тичаха по стълбите надолу...
Джоуи и Тристан правеха състезание, кой ще излезне първи от входа и ще успее да спре Такси най – бързо...

..................В Университета..........................

Ето, че в 9:25 бяха пристигнали пред сградата на университета, оставаше трудното да стигнат до стаята, да засипят професора с куп извинения, и гузно да седнат на местата си... Това беше плана...
Но нещо му липсваше...
След дълго търсене на стаята в която трябваше да имат Урок в момента, най – накрая завърши с успех в 9:45... Шестимата влезнаха с гръм и трясък в стаята, последици „Бахя изритани до края на Урока”...
Резултат: От цялото това бързане, тичане и търсене... Не успяха да стигнат на време, и сега седяха в кафето от 40 минути наслаждавайки се на скуката и пиейки кафе...
- Това е най – тъпият ми ден... – отвърна Теди...
- Спокойно Теди, нищо не е станало... – наивно се усмихна Киара...- Помисли от другата страна, това е само един урок... Ще наваксаме...
- Taка ще кажеш ти >.<
- Пфффф, мен въобще не ми се ходи на лекциите. – възкликна Киара.
- Нямаме време да ти слушаме изповедите Киара...
- Какво?!
- Хайде, че не искам да закъснявам и за другата лекция, и после пак да нагъвам кафе... >.>
- Оффф, добре...
Компанията се отправи към следващият кабинет и този път стигнаха на време...
Шестимата влезнаха в стаята и заеха останалите свободни места, дори и това да означаваше да са разделени... Всички седнаха без Киара и Теди, които продължаваха да се оглеждат...
Имаше място на 3 ред до един рус красавец, който Теди веднага си набеляза и на 6 ред до надутият Кайба...
Теодора понечи да седне до русокоското, но Киара я сръга и я дръпна...
- Няма да стане миличка...
- Какво няма да стане...?! И на теб ли ти хареса?!
- Не бе!!!
- Тогава!!!
- Аз ще седна тук...
- Киара не ми се спори сега всеки момент ще започне урока...
- Теди моля те!!!
- Момиче, какво искаш?!
- Да седнеш на 6 ред до идиота... МОЛЯ ТЕ!!!
- Както и да е...!!! Ще го направя...
- Задължена съм ти... Само кажи, какво?
- Може ли вие двете да седнете най - накрая?! – чу се гласа на учителката... Двете момичета веднага заеха свободните места и след това часа започна... Киаар беше супер щастлива, че не трябва да седи до Кайба, макар, че това не беше победа а загуба...Така му доказваше, че я е страх от него..., че бяга...!!! Но това не я интересуваше..., ако имаше начин въобще да не се виждат, то момичето щеше да направи всичко, за да стане това РЕАЛНОСТ...

Това разбира се направи впечатление на Сето, който от своя страна не очакваше нещо по различно от Киара. Забелязал е, че когато на момичето нещо не и изнася, то поне знае как да избяга от него. Въпреки това му се искаше тя да седне до него, може да са скарани и уж да не могат да се гледат, но все пак той я харесваше и се опитваше да потисне това чуство...
- Защо Киара ме избягва?! – все пак Кайба се осмели да попита Теди, която седеше до него завъртяла глава и гледаща някъде в пространството, дори и приятелката на Киара беше отчаяна и не искаше да седи до надутият богаташ.
- Не е ли логично?!
- На въпроса ми отговаряш с въпрос..., ХаХ – усмихна се младият мъж. – Аз питам теб, защото сигурно си наясно какво става.
- Момичето е осъзнало, че си кретен, и те избягва... Ние с Киара мразим идиотите, и знаем как да се оправяме с тях.
- Като ги избягвате... – усмихна се Кайба.
- Киара си има свой метод, тя е мила и добра и не обича да наранява хората дори и да са най – големите кретени и да си го заслужават..., но определено не ти трябва да научаваш моите методи, аз не се давам лесно. Така че ще си направиш услуга ако млъкнеш, аз поне искам да уча за разлика от теб.
Теди спря да говори на Сето и тежко въздъхна гледайки към русокоското от 3 ред, който за един миг и изпи ъкъла...
- Знаех си, че аз трябваше да седна до него... – тихо прошепна Теди... – Какво тяло, какво лице, каква усмивка, каква прическа..., леле това момче е точно като за мен.
Кайба погледна към Теди и се изхили...
- Какво е толкова смешното...?!
- Ти си смешната...
- Ей внимавай как ми говориш...
- Дори ти самата не си искала да седнеш тук, просто помагаш на приятелката ти да продължи да бяга от мен..., или поне така да си мисли...
- Ще ми направиш услуга ако си затвориш устата.
Сето така или иначе нямаше интерес от разговора си с Теди, затова насочи поглед към Киара да види този русокоско по който са се захласнали... Веднага обаче на вниманието му се наби картинката на спокойното и усмихнато момиче т.е. Киара, която сякаш се забавляваше седяйки до това момче... Което започна да изнервя Кайба, как така тя ще успява да се забавлява така с друг и напълно да забрави за него... Попринцип Сето не обича да изостава в класацията, винаги трябва да е на върха и никой да не може да го бие в каквато и да е надпревара..., а сега ставаше дума за сърцето на момичето, което той харесваше.
Но ето как стояха нещата при тях.........
- Приятно ми е аз съм Тамаки. – каза русокоскоро и се усмихна мило, Киара от своя страна се изчерви и с лека въздишка протегна ръката си...
- Аз съм Киара приятно ми е..., защо не съм те виждала до сега Тамаки?!
- Ами ако трябва да съм честен, от както започнаха лекциите тази година аз за първи път ги посещавам...
- Е не си изпуснал кой знае какво... – усмихна се Киара.
- Нали, и аз така мисля.
- Искаш ли след лекциите да идем на кафе, тамън може да ми преразкажеш накратко станалото до сега.
- С удоволствие...
През това време Теди продължаваше да оглежда сладура, както и да обхожда с поглед стаята и да преглежда останалите момчета да не би да има някой друг, който да е изпуснала да забележи... Последно погледа и се спря на Юги Муто...
Лекциите минаха и всички пак се събраха заедно... Теди гледаше Киара сякаш в момента и копаеше гроба и планираше как да я бутне в него...
- За какво си говорехте с г-н Модел...
- Еми нищо особенно. – отвърна Киара... – Запознахме се обменихме няколко думички...
- Само това ли?! Толкова сладко си говорехте, докато аз се измъчвах до надутият...
- Емииии, може да се каже... ^__^’ Сега ще ходим на кафе да си побъбрим...
- Охоооо, супер каза ли му за мен... Ще ме вземеш и мен налиии...
- Не му казах за теб, но да ще те взема все пак ти дължа услуга но после сме се издължили...
- ОК! – каза Теди подскачайки от радост, че ще се види със сладура...

Киара и Теди се отправиха към кафето на университета където трябваше да е Тамаки и да ги чака... Когато пристъпиха до масата, на която той седеше Теди се спря сякаш замръзна при гледката... Русокоското беше взел със себе си един приятел. Висок едър мъж с черна коса дълга до раменете и пъстри зелени очи..., Беше облечен с потник обрисуван с черепи и прилепнали черни панталони със закачен на тях колан също с някаква фигура напомняща скелет..., Теди много добре познаваше този тип, който беше застанал срещу нея и я гледаше с типичната усмивка... Момичето се опита да прошепне нещо на Киара, но бяха прекъснати от гласа на Тамаки...
- Киара радвам се пак да се видим, взех със себе си един приятел надявам се да няма проблем...
- Не, разбира се. – усмихна се Киара.
- Виждам, че и ти си придружена от доста сипатично момиче...
- Ами да... – отвърна момичето. – Това е най – добата ми приятелка. Казва се Теодора...
- Приятно ми е. – усмихна се русокоското...
Теди обаче гледаше сякаш е видяла призрак от миналото... Колко време не се беше виждала с този индивид, и защо сега трябваше да се срещнат при тези обстоятелства... Момичето се опита да направи знак на Киара да я измъкне от тук, че компанията не и е приятна, но безуспешно...
- Е Теди запознай се с момчетата...
- Аз вече познавам единият, казва се Арен... – отвърна Теди мръщейки се насреща на Киара, защото неразгада кода й...
- И не си ми казала, леле момиче...
- Теди, миличка от кога не сме се виждали сладкишче... – отвърна Арен прегръщайки момичето...
Тамаки и Киара остана в недоумение за случващото се, те сякаш доста добре се знаеха..., и как така нито един от двамата не е споделял за това приятелство до сега...
- Мммм, Теди заслужаваш да ти се разсърдя, че не си ми споделила за Аренчо...
- Аренчо ли?! КИАРА... – намръщи си момичето и изгледа приятелката си с леден поглед... Който види Теодора в момента би си помислил, че тази среща и е повече от неприятна...
- След като се познавате, нека да седнем и да си поговорим...
- Киара аз трябва да ви оставя, сетих се че....
- Миличка няма да те пусна да ми избягаш сега се отпусни и нека да си поговорим... Теди да знаеш много си се разхубавила...
- Арен е много мил... – каза Киара обръщайки се към русокоското...
- Да, странно че никога не ми е говорил за приятелката ти...
Теди се измъчваше дори и за миг не можеше да се измъкне от ръцете на досадният си стар приятел, ако може да се нарече така... На времето момичето не си подбираше добре познатите, и ето че сега резултата не беше хубав... Но дори в най смелите си мечти и кошмари, не беше си предсавяла, че някой ден ще трябва да се види отново с тази мутра пред нея и да не може да се измъкне от него... Дори най – добрата й приятелка не можеше да зацепи, че тази компания е повече от излишна, и че тя не иска да остава тук...
- Теди, искаш ли след кафето да отидем в нас..., може да обсъдим изминалото време в което не сме се виждали, да послушаме хубава музика и да хапнем нещо по – късно...
- Нееее, това е излишно Арен, не помниш ли как се разделихме с теб...?!
- Това е минало сладкишче..., искам да започнем на ново...
- А не, махам се от тук. Благодаря за „всичко” и до скоро...
- Теди къде отиваш... – възкликна Киара...
- Някъде далеч от този навлек, не мога да остана и минута повече тук, защото не знам какви ще са последиците после...
Теди забърза крачка без повече да овърта, но Киара я хвана за ръката и я спря... Момичето гледаше приятелката си, сякаш тя беше виновна за случващото се, за появата на Арен...
- Теди, не мога да те разбера. – каза Киара. – Мислех си, че сте стари приятели с Арен...
- Неееее, направих грешка много отдавна да имам връзка с този идиот и повярвай ми не искам да го виждам... Колко пъти ти направих знак да ме измъкнеш,но ти не зацепи, сега те моля да ме оставиш да си поема дъх и да забравя, че съм идвала тук въобще...
Момичето обърна гръб на Киара и си тръгна след няколко минути вече си беше вкъщи... Мислейки си, че най – накрая ще получи мечтаното спокойстие тя беше посрещната от виковете на Джоуи и Тристан, които за пореден път се караха за някоя глупост и Теа и Юги, които отново тичаха и заставаха между тях... Теди въздъхна тежко и се стовари на земята подпирайки глава във вратата... Четиримата приятели отклониха погледа си от случващото се там и погледнаха към Теодора, която седеше тихо, а очите и бяха тъжни и пълни със сълзи... Те застанаха до момичето опитвайки се да разберат, какво я мъчи и как да й помогнат...

Момичето изглеждаше толкова отчаяно и беше леко пребледняло..., очите й бяха кърваво червени сякаш цяла нощ не е спала и е плакала, а от тях се показваха куп сълзи, които отчаяно се опитваха да се покажат и да се излеят като буен дъжд от нея...
Юги погали лицето на Теодора и тя го погледна, а след миг вече не успя да придържа повече сълзите си... Момичето се разплака и прегърна Юги, притискайки го все повече и повече към себе си, търсейки опора и закрила от негова страна… За пореден път Юги и приятелите му успяват да видят Теди в подобно състояние... Какво би накарало момиче като нея да изпадне в такава истерия, което привидно не се страхува от нищо и е готова да пребори всеки, за да защити твърдението си или приятелите си...
- Теди, знаеш че можеш да ни се довериш... – каза Юги
Момичето се отдръпна от обятията на Юги и склони глава към земята...
- Знам, но тук е въпроса че не мога да ви кажа... Прекалено лично е...
- Ние искаме само да ти помогнем, но за целта трябва да знаем какво е станало... – добави Теа... – Не бихме те наранили, нито пък ще злоупотребим с проблема ти, той ще си остане само тук между тези четири стени...
- Знам имам ви доверие, но не ми е лесно... – Отвърна Теди и се запъти към една от стайте...
Четиримата приятели се спогледаха, безнадежно беше да я насилват. Теди не искаше да си излее душата пред тях, и каквото и да правят тя нямаше да сеотпусне... Донякъде е разбираемо, познаваха се от съвсем кратко време. Никой не би споделил толкова вани за него неща с човек, който познава от скоро..., освен ако този човек не е направил така, че да спечели доверието ти... Но всъщност те какво са направили за Теди...
Въпреки това Юги реши да опита още веднъж да пречупи ледената стена около Теодора и да разбере какво я измъчва толкова...
- Аз отивам да говоря с нея.
- Юги тя няма да ти каже нищо, не видя ли....
- Все пак ще опитам. – отвърна момчето прекъсвайки Теа. – Тя не успя да се отпусне пред всички нас, но може би пред един от нас ще излее душата си, и ще сподели проблемите си...
- Мислиш ли, че дори и да ти каже какво е станало можеш да й помогнеш...
- Не но поне мога да опитам. Тези две момичета, с които се запознахме тук бяха приятелски настроени към нас, и в продължение на изминалото време тук разчитахме не само на себе си, но и на тях... Знам какво е да се чустваш самотен и да няма с кого да споделиш какво те мъчи... Чуството е убийствено, затова мога да опитам да съм им полезен, за да не се чустват така...
- Щом така мислиш Юг отивай, ние ще чакаме тук да кажеш какво е станало...
- ОК!
Момчето влезна в стаята при Теодора и леко седна до нея..., момичето от своя страна надигна глава да види какво става и очите и се сренаха с тези на Юги...
Теди се надигна и седна до Юги...
- Теди дойдех тук, защото съм загрижен за теб... Искам да разбера какво те измъчва...
- За какво ти е да знаеш Юги, какво можеш да направиш ти. Никой не може да ми помогне...
- Знам какво е това чуство, в момента си мислиш че си сама с проблемите си, и че осъмотявайки се и отдалечавайки се от другите ще ги решиш...
- Не е точно така, но не мисля че и споделяйки ги ще ги реша...
- Поне ще ти олекне и ще получиш подкрепа в тежък за теб момент...
- Не е достатъчно...
- Какво тогава искаш Теди, какво да направя за да съм ти полезен..., или за да ми се довериш...
Момичето погледна към Юги, защо толкова отчаяно се опитваше да разбере проблемите й... Защо толкова много искаше да й помогне... Теди знаеше, че Юги е добър по душа, и че може да му има доверие проблема не беше там... Просто нещата, който той искаше да му сподели, бяха лични..., много лични при това щом най – добрата и приятелка Киара не знаеше за тях...
- Виж Юги оценявам вниманието ти, но прекалено лично е, не мога да ти кажа... С никого не съм споделяла за това, дори Киара не знае...
- Тогава бих се радвал, че съм първият с който си споделила... Бих бил щастлив да се опитам да те успокоя и да ти помогна...
Това момче сякаш нямаше мира, въобще не се предаваше... Виждаше се, че е роден победител... Навие ли си нещо, и започне ли война няма отказване... Юги погледна Теди тя беше толкова умислена и сякаш не беше тук... Момчето леко метна ръка на рамото й, и я придърпа към себе си... Теди се изнерви и леко се изчерви от станалото, тя харесваше това момче...
- Добре Юги спечели... – отвърна момичето. – Не знам, защо толкова много искаше да знаеш какво ме мъчи, но добре ще ти кажа... При едно условие обаче...
- Кажи какво е то...
- Нито дума на Киара и останалите за това, което ще ти споделя....
- Ъъъъ...
- Да или Не?!
- Дадено... – отвърна Юги... – Но толкова ли е сериозно...
Теди се махна от обятията на момчето, извъртя поглед към него, поглеждайки го с този влажен поглед изпълнен със сълзи и сякаш от очите и се предвиждаше нова буря...
- За мен е много важно и много сериозно...
- Добре тогава слушам те... – отвърна момчето хващайки ръката на Теодора...
- Преди да дойда тук, да се запозная с Киара, аз живеех в едно малко градче с майка ми и баща ми... Бях адски щастлива имах всичко, което исках приятели, семейство и дом който обичах... Тогава внезапно в живота ми се появи едно момче. Казваше се Арен, изглеждаше типично за днешните рокери, но не караше морор... Слушаше предимно РОК и МЕТАЛ и една вечер в дискотеката се засякохме и се запознахме... Започнахме да излизаме, заедно да ходим по дискотеки, а докато се осъзнах скоро бяхме гаджета... Всичко вървеше по мед и масло в началото, но както казват хората всяко начало е хубаво... След това започна кошмара, майка ми и баща ми отидоха на гости на едни роднини в чубина, който по късно намериха работа на баща ми там и го отдалечиха от мен..., разбиха семейството ми... Тъй нареченият ми приятел се възползва от липсата на наште и всяка вечер ми мъкнеше приятелите му по чашка в нас..., опитваше се да ми посега и веднъж успя беше ме посинил... И по – късно след като му забраних да идва в дома ми, го засичам на улицата да се целува с няква си там... Полудях, с какво бях заслужила всичко това, този тормоз... Всичко това, което той ми причини, след това загубих наличните си приятели там, баща ми замина за чужбина, а ние с майка ми решихме да се преместим да живеем тук... Така се запознах с Киара и забравих за миналото си, също така станах толкова силна и не позволявах да ме тъпчат и а да нараняват мойте приятели... Но този човек, който нарани мен внезапно се появи тук, което означава че моят кошмар отново се връща при мен... Няма да мога да преживея всичко това наново...
След като момичето каза тези неща си позволи отново да се разплаче слагайки глава на рамото на Юги... Момчето разбра, колко тежко беше за Теодора да преглътне гордоста си и да сподели толкова важна за нея тайна... В момента момичето изглеждаше много безпонощно и имаше нужда от опора и подкрепа...
- Не си сама!
- Знам... – оствърна Теди и леко се усмихна...
Юги погледна Теди в очите и внезапно в него сезапали желание да спре тази буря и да запали огъня в очите на момичето отново... Юги погали нежно лицето на Теди и наклони глава до нея заставайки в положение, в което тя усещаше дъха му... Момичето изтръпна цялата и леко се дръпна назад..., но Юги не можеше да се сдържи и допря устни до тези на Теодора дарявайки я с цялата нежност на която е способен... Очите й се разшириха, сълзите спяха, а на тяхно място се появи блясък...







Засега мисля, че толкова ви е достатъчно, ако ви харесва ще пусна още

Ето още 1 глава и моля, коментирайте

Момичето трепна, дръпна се леко и сложи пръст пред устните на Юги, той я погледна леко шашнат мислеше си, че и тя се наслаждава на целувката..., че удоволствието е взаймно, не че не беше така но Теодора в момента не беше настроена за нежност от такъв вид... На нея и беше дошло малко в повече и това минаваше границата, може би някой хубав ден, когато не е заобиколена от такива проблеми би помислила за случилото се, но сега предпочете да се отдръпне и да запази страстите си за по късно...
Юги се смути, почуства се леко отхвърлен, но след минута... две, двамата вече си говореха и се правеха, че нищо не е станало... Излезнаха от стаята присъединиха се към останалата част от компанията, без да обелят дума за преди малко, Юги спази обещанието си към Теди не каза на никой от тях за споделеното от нея... Приятелите в последствие решиха да отидат в съседната кръчма, за да решат част от проблемите си с танци и пиене, и така по – бързо да им мине вечерта....
...................................В кафето на УНИВЕРСИТЕТА....................................
Киара още беше в шок от постъпката на Теди, от както се познават до сега не я беше виждала да прави подобни сцени, и да се държи така... Според нея Арен поне привидно не беше лошо момче, но какво ли може да се е случило между тях двамата, за да таят такива чуства спрямо един друг, и в последствие двете да са на път да се скарат за глупост... Тримата седяха и се гледаха умно, и само русокоското подмяташе по някоя умряла шега с надеждата да разведри положението и да повдигне малко градуса на макс...
- Извинявай, но ти от къде познаваш Теди...?!
- Аз, амиии... Ние... Дълга история...
- Мисля, че не бързаме за никъде... – подметна Киара...
- Да, но аз мисля, че не ви влиза в работата. – малко грубо отвърна Арен... – Благодаря за поканата за кафе Тамаки, но мисля да си ходя... Приятен ден ви желая... – Момчето се отдалечи бързо от тях и скоро нямаше помен, че е бил при тях, въпреки това на масата продължаваше да цари това царско мълчание, което вече започваше да дразни...
- Няма ли да кажеш нещо? Защо така се умълча? Нима и двамата ще расъждаваме и ще обмисляме случилото се между нашите приятели, и ще си мълчим тук..., вместо да се наслаждаваме на сладки приказки и да се забавляваме...
- Да прав си... – леко се подсмихна Киара. – И да го мислим няма да стигнем до причината за тяхното неразбирателство... Кой знае какво ги мъчи, но видях, че и двамата адски се ядосаха и ни отрязаха супер много сякаш ние бяхме причината за станалото... Но нека не говорим на тази тема сега, рано или късно ще разберем за станалото...
- Да, защо не ми разкажеш нещо за себе си...
- За мен ли... – усмихна се момичето. – Че какво интересно мога да ти кажа за мен, аз съм обикновенно момиче, със стандартните момичешки или кажи го тинейджърски интереси..., макар и отдавна да съм минала тези години аз за себе си съм си още тинейджърка и се радвам на малкото, което живота ми дава...
- Така и трябва... – отвърна русокоското... – А как са мъжете?! Има ли някой в живота ти?!
Киара за миг се замисли, в съзнанието и веднага изкочи Кайба, но какво да каже за него... „Да има мъж в живота ми, той е КРЕТЕН и ми се подигра жестоко”, това би звучало, като изтъркана реплика от някоя съпунена опера... Пък и кое момиче споделя неуспехите си с някой красавец като Тамаки..., по скоро се усмихват небрежно, гледат миличко и мигат с очи и после момчето до тях им е в кърпа вързано... Така поне става в повечето случаи, но дали този е един от повечето или ще е едно от малкото изключения зависеше много от отговора на Киара...
- Азззз, не... – заекваше момичето...
- Какво не?! – побърза да попита Тамаки...
- Не няма мъж в живота ми, поне не и сега...
- Чудесно. – усмихна се русокоското... – Значи преспокойно мога да те свалям, ако не възразяваш... – Киара се подсмихна леко, а в мислите и мина „ Че кой би възразил от малко романтика или от някой готин мъж”...
- Ами нямам, нищо против...
- Добре тогава искаш ли да отидем някъде, да пийнем по нещо и да разтърсим дансинга...
Внезапна тишина от страна на Киара... Русокоското я погледна малко учуден от липсата на реакция и отговор от страна на момичето..., реши да повтори пак, с надеждата да получи желаният отговор или поне да реагира на думите му по някакъв начин... Но Киара се разсея, леко загледана към входа на университета от където се виждаше мъжка фигура и то не коя да е ... Беше самият Сето Кайба!
Младият мъж минаваше покрай кафето, не беше забелязал че там е Киара, докато едно забързано момиче не се сблъска в него и в последстие изпусна всичките си листа на земята... Тя бързаше да не закъснее за лекции... Смутено събра листата от земята, надигна се с невинна усмивка и се извини и после пак спринт към входа на университета... За добро или за лошо това момиче стана причина погледите на Кайба и Киара да се срещнат... Сето не беше изненадан, че я вижда с рускоското от 3 ред..., но пак започна да го изяжда тази ревност, че тя е предпочела някаква блондинка пред него, и че сега се прави на много недостъпна и незаинтересована от присъствието му...
Киара леко врътна глава настрани, а Тамаки още повече се шашна..., какво и стана изведнъж засегна ли се от нещо и от какво по точно... Дали е избързал с поканата си, или нещо друго я притесни... Момчето погледна на там където до преди минута гледаше Киара, а от там се задаваше мъж, който той за първи път вижда..., това което го учуди е че идваше точно към тяхната маса...
- Киара... – студено промълви непознатият..., момичето го погледна убийствено...
- Какво желаете?! – промълви тя със същата студенина... Тамаки наблюдаваше как двамата се дразнеха взаймно, изглежда се познаваха... Но какво искаше той по дяволите, и защо точно сега се намеси, когато свалката беше в началото...
- Трябва да си поговорим... – продължи да досажда мъжа... – На саме!
- Не се занимвам с полу – идиоти... Също така прекъсвате важна среща, така, че ако обичате ще съм ви признателна да ни оставите... – Сето се подсмихна подигравателно и хвана Киара за ръката и я дръпна леко. Момичето скочи от стола и посегна да го удари безуспешно...
- Моля те, не се ли научи, че тези не минават при мен... – отвърна Кайба и придърпа момичето към себе си възнамерявайки да тръгне с нея на някъде, но русокоското се дръпна...
- Извинете, намешахте се във важен разговор с моето момиче...
- Твоето момиче?! – възкликна учуден непознатият...
- Кой си ти, да я дърпаш така без нейно разрешение, и как така си позволяваш да прекъсваш нашата среща...
- Ама ти на среща ли си бил бе блонди...?!
- Внимавай момче!!! – отвърна Тамаки... – Играеш си не с когото трябва...
- Виж нямам време да се занимавам с пиклювци като теб..., и ако си въобразяваш, че си бил на среща свери си базата данни. Това момиче не е твое, и не можеш да излизаш на среща с нея...
- Защо така?! Защото ти си казал... Кой си ти, да ми нареждаш и да ми отнемаш мацката?!
- Не ти трябва да знаеш кой съм, знай че съм опасен враг и не ти трябва да се занимаваш с мен...
- Кайба, прекаляваш! – отвърна Киара измъквайки се от хватката му...
„Това ли беше името на надувкото” запита се Тамаки... И какво точно става между него и Киара, защото по всичко си личеше, че добре се познават един друг...