Behind Those Eyes, a Naruto fanfic

това е превод на наруто one shot фикче
незнам какво друго да кажа повече освен enjoy -->

Зад тези очи

- Хей, ти там, младежо – един старец извика на 18 годишно момче минаващо в покрайнините на Коноха.

Тийнейджърът повдигна перфектната си вежда към него и не направи никакъв признак на движение. Той не харесваше непознатите.

- Може ли да ми направиш услуга и да пазиш тази бутилка с течност. – старецът се усмихна и леко подаде бутилката на момчето. Младият мъж изгледа дядката сякаш беше някакъв изрод и остана спокоен. Дали знаеше, че ТОЙ - Учиха Саске, не прави услуги. Особено на странни, капризни, непознати старци.

- Е, може ли? – старият човек попита нетърпеливо и игнорира студеното изражение на младежа.

За минута Саске анализира възрастния човек и бутилката. Поради някаква страна причина той не се чувстваше като себе си и протегна ръце да вземе бутилката.

- Благодаря ти. Твоето добро дело ще бъде възнаградено. – старецът каза щастливо и си тръгна сякаш нищо не се бе случило.

- Добре…

Саске се загледа в бутилката като си почиваше облегнат на едно дърво. Тъкмо беше приключил с тренировката си, така че нямаше какво по-добро да прави, освен да си играе наоколо с бутилката. Цветът на течността в нея беше червен като на свежа, узряла ябълка в горещ летен ден и бутилката беше направена от най-ясното стъкло със сложен дизайн гравиран върху нея. Любопитен, Саске отвори стъклената шахматна фигурка като капачка и внимателно помириса течността. Бутилката беше препълнена с нея, така че ако Саске направеше и едно грешно движение, съдържанието щеше да се излее.

- Хейй Саске-кун! – познато тънко гласче изникна от никъде, като заек от дупка в земята. Саске се почувства като идиот, когато две ръце се опряха на гърба му и нахално го избутаха напред. Неочаквано и случайно, бутилката се озова в устата му, а само до преди секунди я държеше под носа си и миришеше съдържанието `и, без да има време да я отблъсне (т’ва нещо го оклепах).

- Саске-кун, добре ли си? – попита Сакура като забеляза зашеметеният израз на лицето му. Наистина ли тя го блъсна толкова силно?

- Ерр… извинявай за това. Мисля, че те бутнах малко по-силно от колкото възнамерявах… Всичко наред ли е, Саске-кун? – Сакура попита момчето с гарвано-черната коса.
- Ъм… ядосан ли си ми Саске-кун? – тя попита плахо и го обиколи докато не се срещна лице в лице с него.

- Не. – изведнъж отговори той монотонно.

- Ъх-о… Сакура прехапа устни и изкрещя в съзнанието си, че е толкова глупава. Защо го блъсна? ,,И сега той е ядосан.,, тя си помисли, като две аниме сълзи се стекоха по бузите `и (T.T).

Саске просто остана мълчалив и сведе глава надолу като тъмната му коса се разпиля около очите му. Предпазливо Сакура повдигна главата му с ръцете си, надявайки се да види известната самодоволна усмивка на Учиха. Но в край на сметка… изражението му я накара да въздъхне.

Очите му бяха по-кухи и по-празни от обикновено, а лицето му празно и безжизнено. Той изглеждаше почти като зомби.

- С-Саске-кун? Д-Добре ли си? – тя се запъна. О боже, розовокоската беше в голяма беда този път. Наистина го беше ядосала.

- Да.

- Аз наистина съжалявам за дето те бутнах така… ядосан ли си, че те блъснах? Следващия път ще се въздържам.

- Не, но мисля, че изпих бутилка със серум на истината. – той отговори глухо и задържа мъртвото изражение на лицето си.

- Какво? – попита учудено тя – Серум на истината? Какво е това?

- Мисля, че това е един вид течност, която те кара да кажеш истината, без да знаеш, че си я изпил. – той `и отговори без абсолютно никаква емоция.

- Изпил си серум на истината? Н-но защо? Сигурен ли си? Как дори се добра до такова нещо? Не знаех, че действително съществува. – Сакура каза скептично.

- Един старец ми даде бутилката, тогава ти дойде, бутна ме и аз изпих течността, защото до преди я подушвах.

- Акк… и… кога ще се оправиш? – каза Сакура видимо разтревожена. Той все още беше сексапилен мъж, но тя не беше сигурна, че иска да обича полумъртъв човек завинаги.

- Не знам. Зависи.

- И като се върнеш към нормалното си състояние… ще помниш ли какво е станало?

- Може би…

- Серум на истината, така ли?

- Дам.

Вътрешната Сакура: - Това е интересно… защо не го питаме някой въпроси?

,,Нее! Това е грубо! Не мога да причиня това на Саске-кун!,,

Вътрешната Сакура: - Хайде де, знаеш, че го искаш!

,,Е да…Но…е добре, мисля, че един или два въпроса няма да му навредят.,, - Сакура каза на себе си.

- С-Саске-кун кой ти харесва повече? Аз или Ино-прасето?

- Ти.

Вътрешната Сакура: - Hell yeah! На ти това Ино-прасе! Виждаш ли! Това беше чудесна идея! Нека да го питаме още!

- Ок. Ъм… Саске-кун харесваш ли ме?

- Да.

Вътрешната Сакура: - О Боже Мой! Hell yeah!

- Мислиш ли, че имам голямо чело?

- Да.

Вътрешната Сакура: - КАКВО?! Проклет да си…

- Мислиш ли, че съм досадна?

- Да.

Вътрешната Сакура: - Ах ти малък…

- Грр… защо?

- Защото не мога да спра да мисля за теб, когато съм с теб или съм сам.

Сакура усети как долната `и челюст пада. Наистина ли той `и каза това? Наистина ли я харесваше? Но тогава защо той отряза, когато тя го покани на среша? Имаше само един начин да разбере…

- Ами… как ме харесваш - като приятел или като любовница? – тя попита срамежливо и бузите и станаха тъмно червени. Сакура усети как сърцето и започва да бие бързо, по-бързо и по-бързо…

- Любовница.

Очите и се разшириха и тя не можа да спре широката усмивка която се появи на лицето `и. ,,Това сън ли е? Това трябва да е Раят!

- Саске-кун, мислиш ли, че съм красива?

- Да.

- Защо тогава… - преди тя да може да попита повече, очите и изражението на Саске станаха отново нормални и започнаха да се пълнят с живот.

- Ъгх…какво, по дяволите, се случи? – той промърмори, като потърка главата си. – Сакура, какво по дяволите правиш тук?

Тя просто го гледаше със своята голяма усмивка.

- Какво? – той попита с досада и несигурен повдигна вежда – Каква е тази усмивка?

Сакура, която току що стана най-щастливото момиче във вселената, изгуби контрол над себе си и го прегърна силно дарявайки го със страстна целувка.

- Хей Саске-кун! И аз те обичам!

И в своите много шокирани съзнание, стомах и тяло…той усети весели пеперудки.

Край

Пускай още молятеее.

хе радвам се, че ти е харесало, но one shot го знам като фик от една глава. тава е няма повече.
за какво мисли6.че се хванах да превеждам one shot. ами кратко е

мн е готин фика

:kisss:

беше много забавно