[FanFic] Marionette, a Naruto Fan Fic

Здравейте!Намерих този фик от друг форум,но не е преведен целия.Ако някой има желание да го проведе,благодаря му предварително!Тук е целия фик на английски http://www.fanfiction.net/s/3478125/1/Marionette

Пускам първите четири глави и се надявам някой скоро да го преведе!

Глава първа:
Завърналият се демон

Взираше се в голото си отражение в огледалото, несъзнателно прокарвайки пръсти през розовата си коса. Няколко пъти беше мислила дали да не я остави да порасне.
Както и да е, беше й по-лесно да работи с болни пациенти, с къса коса, без да се налага да я прибира назад когато бе на операция с другите доктори.

Очите й срещнаха отражението си в огледалото ,тъмно зелени на цвят със елегантно извити вежди, високи скули, изящно извит нос и уста със тънка горна устна и пълна долна, във същия нюанс на розовото като косата й.

Погледът й се премести по-надолу, към вече пълните й гърди, после по корема, стегнат от дългите години тренирови и упражнения, също като силните й стройни крака. Тя сви пръстите си; Чистобелият диамант, стоящ на третия пръст на лявата й ръка, блестеше на златните лъчи на утринното слънце.
Пръстенът беше красив, поставен на сребърна коронка, на който много кунойчита и техните майки завиждаха. Те грабваха ръката й, взирайки се в скъпоценния камък и я караха да повтори разказа как уважаваният Хюга Неджи й направил предложение, въпреки че бяха чували историята вече безброй пъти.

Не беше особено важно нещо; тя можеше да го опише като романтично и реално. Бяха се срещали постоянно за три години, три години през които бяха научили по нещо повече за другия, но винаги се държаха въздържано, затворена и забранена врата на техните животи,която те пазеха много сигурно.

Въпреки това, те бяха седели заедно след натоварени работни дни. Просто наблюдаваха как вятъра гони облаците в синьото небе. И когато тя беше дълбоко вглъбена в мислите си, в едно друго време, което винаги изглеждаше на крачка след нея, тя поглеждаше пръстена и си спомняше как той се премести и застана на едно коляно пред нея.

Беше й казал,че винаги е с него в мислите му и тогава я попита дали иска да стане негова жена. Как да каже друго освен да? Тя го прегърна и го целуна докато той се разсмя тихо и непохватно сложи пръстена на ръката й.

Почукване на вратата я извади от мислите й. Тя грабна една хавлия, уви с нея тялото си и бързо се облече в нинджа дрехите, преди да отвори вратата на банята. Той погледна надолу към нея със замечтано изражение. Бяха живели заедно от шест месеца. ”Добро утро” промърмори тя и му даде една бърза, нежна целувка.

”Станала си рано” отбеляза той, като се обърна да я гледа как оправя леглото.

”Да! Тсунаде-сенсей ми каза да отида по-рано днес; каза че съм готова да продължа тренировката си. Ще е добре” тя напъха краищата на чаршафите под матрака и потупа възглавниците.

”Ами ти?”

”Аз имам мисия след около един час”.

Тя остави възглавницата долу и отиде до него, обвивайки ръце около врата му.

”Колко дълго няма да те има?”

Той се усмихна и зарови пръсти във полу-изсъхналата й коса-още едно предимство на късата прическа. Наведе се и я целуна.

”Би трябвало да съм си вкъщи довечера,не по-късно от утре сутринта.”

”Утре сутрин?”

Той хвана китките й когато тя направи крачка назад.

”Да,нямало ме е и за по-дълго време.” Той се засмя отново на внезапния й шок.

“Знам...просто...ами, ще се оженим след два месеца.” Искаше и се той да спре да я гледа така;напълно разбираше каква сцена бе направила туко що и беше преувеличила за нищо, но имаше странното чувство, че всичко ще се промени, и не знаеше дали тази промяна ще донесе добри или лоши новини.

“Сакура, слушай ме внимателно. Няма да умра, нито ще се нараня. Аз съм шиноби на Коноха и член на Хюга клана. Вярвай ми, ще се омъжа за теб когато денят дойде.”

“Знам...просто съм...”

Тя му даде неуверена усмивка и той се наведе да я целуне като притисна тялото й по-близо до своето, нежно галейки гърба й.

“Ще си добре, нали?” попита я той след като прекъсна целувката.

“Да. Моля те пази се.”

“Ще го направя. Ще се видим довечера.”

Той я целуна още веднъж и влезе в банята затваряйки вратата след себе си. Сакура провери още няколко неща преди да напусне къщата. Щеше да закусва с учителя си преди тренировката.
Беше такава красива утрин; имаше лек ветрец, а въздуха ухаеше на свежи цветя. Бавно, жителите на Коноха започнаха да излизат, да отварят магазини и да се залавят за работа. Тя мина покрай магазина за цветя Яманака.

Реши да спре за малко да види най-добрата си приятелка и жена-на-честта. Камбанките звъннаха и Ино веднага изскочи от задната стая със саксия красиви лалета в ръка.

“Голямо чело, какво правиш тук толкова рано?” попита тя оставяйки саксията долу на щанда, след което избърса ръцете си.

“Имам тренировка” каза тя като повдигна леко рамене и се надвеси над щанда.

“Сериозно, е аз току що завърших аранжирането на цветята за приема, но сега съм заета, а и ти имаш тренировка, така че защо не наминеш вечерта за да ти ги покажа?”

“Немога да чакам, искам да кажа не ми допада идеята за такава огромна сватба, хубава тиха церемония ще е просто чудесна, със майката на Неджи и моите родители и някои приятели,”

“И…?”

Тя погледна замечтано за момент, преплитайки пръсти докато гледаше как Ино украсява един бонсай.

“Но Неджи трябва да има одобрението на цялия главен род и когато Хюга-сан чу, че искаме да се оженим настоя за голяма сватба със целия клан там.”

“Мисля че е страхотно, имам предвид омъжваш се за Хюга Неджи, най-обещаващото шиноби на Коноха. Парите не са проблем за неговият клан и на всичкото отгоре ще имаш страхотно кимоно.” каза Ино докато заобикаляще щанда за да сложи младите нарциси срещу прозорците.

“Малко е неудобно като си помисля колко хора ще ме гледат докато се омъжвам, ами ако забравя някой ред от клетвата или започна да пелтеча?” Тя зарови пръсти в косата си ядосвайки се за нещо, което още не се бе случило.

“Сакура, притесняваш се прекалено много, сега върви,” тя хвана Сакура за лакътя и я изведе навън. ”ще закъснееш за тренировката с хокагето.” И я избута след което се прибра. Сакура залитна и се изправи.Със свити юмруци и високо вдигнати рамене тя погледна свирепо към отдалечаващата се фигура на Ино.

“Прасе-Ино, имаш късмет, че не се омъжваш!”

Сакура въздъхна когато Ино само махна безразлично с ръка и изчезна зад ъгъла. Тя се почувства като нацупено хлапе, заплашено, че ще го пратят при Хокагето.

Беше наполовината път до болницата, когато забеляза Наруто и малкият му фен клуб:Конохамару, Моеги и Удон. Децата растат толкова бързо... Тя се усмихна, напълно готова да ги заобиколи и да продължи към болницата, но Наруто имаше други планове за нея. Тя винаги можеше да разчита на него да каже нещо глупаво или да я накара да се усмихне.

“Сакура-чан,” ръката на Наруто се вдигна за поздрав, след което той притича до нея. Без значение колко голям беше Наруто винаги се държеше по детски, без значение какво му поднасяше съдбата той винаги имаше усмивка на лицето си, голяма глупава усмивка.
Тя тайно се чудеше защо всички мъже в живота й бяха толкова големи.Спомни си когато ги гледаше в очите. Когато бяха генини гледаше надолу към Наруто, но когато станаха на петнадесет, тя трябваше да гледа нагоре за да го види. Той беше висок някъде около метър и шейсет или метър и седемдесет.

“Добро утро, Наруто.” поздрави тя когато застана пред нея. Той се огледа наоколо сякаш очакваше някой друг, присви очи и после я погледна.

“Има ли нещо?” попита го тя с любопитно изражение.

“Хей, къде е Хюга, не трябва ли да се разхожда с теб?”

“Аз съм голямо момиче, Наруто; Помня как се ходи; Освен това Неджи-сан има мисия.” Част от Сакура я мъмреше задето се забърка с друг мъж, след като първият й бе разбил сърцето толкова жестоко, което й докара нови страхове от типа: Ами ако не се върне вкъщи?
Тя си пое дълбоко въздух и Наруто попита:

“Къде отиваш всъщност, болницата?”

Сакура го погледна и отговори.

“Да, Тсунаде-сенсей пак ме тренира, днес ще науча нещо ново.” тя се усмихна леко щом забеляза сянката на завист, която премина през лицето му.Не помнеше колко пъти вече му бе обяснявала, че всяко шиноби има свои собствени умения, Наруто имаше огромен запас от чакра и можеше да направи неща, които Сакура не можеше.

Той нямаше същия контрол на чакрата като нея, както и тя нямаше такова голямо количество.

“Кажи, искаш ли след тренировката ти да отидем да хапнем рамен, ще ти правя компания докато Неджи го няма.”

Тя поклати глава развеселено, Наруто не знаеше кога да спре, чудеше се дали изобщо знаеше какво е ”не”?

“Знаеш, че с удоволствие бих дошла... но трябва да отида да видя аранжировката на Ино, завършила я е.” Наруто сви рамене и тя се усмихна.

“Ще дойда с теб.”

“Ами Хината, защо не си с нея?”

Наруто направи стъпка назад слагайки ръцете си в джобовете на якето. Сакура го погледна докато той стисна устни.
“Същата работа като теб, тя е на мисия, и ще се върне след три дни. Няма проблем, просто ще се помотая с бандата.” каза той обръщайки глава към тринайсетгодишните.

“Може би утре, ок?”

Наруто кимна доволен и й пожела приятен ден, след което се върна при последователите си, а Сакура се обърна и продължи пътя си без да спира никъде. Скоро стигна до вратите на болницата и влезе.
След като влезе няколко човека я поздравиха, тя спря единствено за да попита дали Тсунаде е вътре. Откакто Сакура й бе казала, че ще се жени, тя закъсняваше по повод и без повод. Успокоена да чуе, че този път е вътре, тя се насочи към нейния офис.

Отвори вратите и намери Тсунаде седнала зад бюрото си, на което имаше пет високи купчини с документи. Тя погледна вбесено. Шизуне, асистентката на Тсунаде даде на Сакура извинителна усмивка.
“По дяволите,” прокълна Тсунаде, подпряла се на колене, като ровеше в чекмеджетата търсейки нещо.
Шизуне се измъкна от кабинета.

”Ох! Мисля-!” тя си удари главата в бюрото и изпусна шепа ругатни, което накара Сакура да мърмори.

”Ох, това боли!” изхленчи Тсунаде докато разтриваше главата си. Шизуне се върна в кабинета, и сега двете със Сакура наблюдаваха учителката си.

”Не, и това не е. Къде го сложих?”

“Провери ли шестата купчина на стола ти, близо до кабинета с ликьор?”

Шизуне започна да симулира претърсване на кабинета и се доближи. Тсунаде разтри главата си за последно, остави хартията долу и погледна към мистериозната купчина.

“Това от колко време стои там?”

“Тсунаде-сенсей?” гласът на Сакура прозвуча странно различен когато изрече името на учителката си. Тсунаде я погледна с медно-кафевите си очи.

“О, Сакура, влизай.” каза тя и се насочи към купчината, за която допреди малко не знаеше, че е там.

“Никога няма да намеря този договор.” тя започна от върха, разглеждайки листите един по един.

“Какво става?” попита Сакура разглеждайки един лист. Тя остави листа обратно откъдето го бе взела и сложи ръце зад гърба си. На ръцете си носеше ръкавици. Тсунаде гледаше така сякаш ще припадне.

“Мислех че ще имаме тренировка днес.”

“Тренировка, Тренировка? Да, ще имаме нова тренировка. Ела тук и помагай , търсим документ, изглежда като този, само...не.” тя вдигна лист със някакви надписи на него, Сакура въздъхна и отиде до нея, докато Тсунаде раздели купчината на три части и връчи на Сакура средната.

“Трябваше да си остана в леглото.”

“Така е.” каза Шизуне и се засмя тихо.

“Спри с това, искаш да тренираш и...” Бързо почукване на вратата прекъсна Тсунаде и тя даде заповед да влезе. Вратата се отвори и Сакура и Тсунаде замръзнаха, забравили за листите, когато един АНБУ пристъпи вътре и се наведе да прошепне нещо в ухото на Хокагето. Сакура наблюдаваше как сенсеят й отвори широко очи и се вгледа в нея за секунда.

“Сакура, прибирай се. Шизуне ела с мен.” Тримата напуснаха, оставяйки Сакура сама в офиса на Тсунаде. Тя погледна надолу към купчината листи и затвори очи. Каква загуба на един перфектен ден. Вместо тренировка си отиваше вкъщи.

Все пак можеше да намери Наруто и да отиде на рамен с него. Тя излезе от офиса като се увери, че е затворила вратата след себе си; Тсунаде държеше много на това. Беше вече почти накрая на коридора когато чу млади медик нинджи да си шепнат едни на други.

“Кълна се! Не бих се преструвала за такова нещо.”

”Е, откъде знаеш, че е той? ” попита момиче с дълга черна коса. Сакура сви рамене, какво я интересуваха нея проблемите на другите момичета, тя си имаше годеник.

“Защото герба на Учиха беше на хаорито което носеше.”

Сакура замръзна, ръката й се спусна надолу, далеч от дръжката. Тя наведе глава и наостри уши за да чува момичетата по-добре.

“Беше обграден от АНБУ, покрит с кръв. Оправях леглото, когато Хокаге-сама ми нареди да изляза. Внесоха го вътре. Изглеждаше така, сякаш е бил в битка на живот и смърт.”

Сакура наведе глава още повече, стискайки устни. Затова ли АНБУ бяха в офиса й, затова ли Тсунаде й каза да се прибира?

“Той не е ли S-ранг липсваща нинджа?” попита друго момиче.

“Да. Предполагам, че първо ще го разпитат, а после ще го убият. Той беше ученик тук, под ръководството на... кой е Хатаке Какаши?”

“Той тренираше отбор седем, нали?”

“Горките копелета, как ли ще реагират когато отрият, че човека, който предаде тях и Коноха се е върнал.”

Сакура си пое дълбоко въздух и напусна болницата. Не искаше да знае дали е вярно, не искаше да разбере дали е истина, че Учиха Сасуке се е върнал в Коноха, както онова момиче твърдеше.
Никой нямаше да я накара да го види, тя се надяваше да си е получил заслуженото, кармата беше хубаво нещо. Реши да се върне при Ино, за да види цветята. Любовта й към Сасуке отдавна я нямаше; той стъпка всички чувства, които тя имаше към него онази вечер... когато я изостави на студената пейка... когато се опита да убие не само Наруто и нея, а и новите й съотборници.

Тя сви вежди и очите й се напълниха със сълзи, спря на средата на улицата със стиснати юмруци, сълзите замъгляваха погледа й. Стисна силно очи и разтръска глава, стискайки устни. По никакъв начин нямаше да заплаче заради такова безсърдечно... бездушно чудовище.
Той беше толкова шибано затворен в себе си; всичко за което го бе грижа бе тъпата му, проклета същност и мършавото му отмъщение на брат му, който не даваше и пет пари за него. Тя се отправи към тренировъчните арени. Щом Тсунаде не я тренираше, тя щеше да го направи сама.

Дързостта му, да се върне в Коноха, просто трябваше да умре. Трябваше да си остане извън селото; трябваше да си остане в Отогакуре с този отвратителен змийски санин!

“Сакура-чан...?”

Тя се обърна и замалко не удари Рок Лий право в лицето; тя свали юмрука си, свила ядосано вежди, че й прекъсват тренировката.

”Какво искаш, Лий-сан?” каза тя през зъби; той се сепна от мрачният й тон.

“Аз-аз,” заекна той, но погледа й го накара да си върне дар словото.

“Видях те да тренираш сама и си помислих, че може би искаш партньор?”

Сакура отпусна юмруците си и очите й възвърнаха отново нормалния си вид. Тя си пое въздух и се усмихна.

“Добре, ще го използвам като отдушник; ако нямаш нищо против, аз също ще тренирам тайджутсу, макар че не съм добра колкото теб...”

“Няма проблем, ще ми кажеш ли обаче какво стана, че си в такова настроение?”

Тя поклати глава.

“Не ми се говори за това, Лий-сан, после ще отида до магазина на Ино за да видя цветята за приема, сега ще се бием ли?”
Лий кимна и зае позиция пред нея.
…

Часове по-късно Сакура лежеше по гръб на земята, косата й беше разпиляна около нея. Беше затворила очи, вдишваща големи глътки въздух; можеше да чуе Лий, който на няколко крачки от нея сядаше на земята, като се засмя леко. Тя се усмихна когато чу смеха му.

“Какво силно падане” каза тя и погледна изморената му фигура.
Невероятният залез привлече погледа й. В небето, което цял следобет бе покрито с бели облаци, сега се рееше само един. Жълтеникави отблясъци прониваха сред черните дървета. Тя очакваше оранжевото да премине в червено.

Уви, небесата я изненадаха. Деликатно розово се издигна от хоризонта, потъмнявайки до пепеляво и най-накрая до ярко лилаво, смесено със златно и синьо, като някакъв екзотичен мраморен таван. С първата звезда, задуха вятър. Всички мъгливи облаци се отдръпнаха и небето се изпълни със звезди.
Името Учиха Сасуке развали деня й, не времето или небето. Тя се усмихна и седна с кръстосани крака.

”По-добре ли си, Сакура-чан?” попита Лий усмихвайки се изпод мръсотията и кръвта по лицето си. Тя го погледна виновно и той докосна разранената си буза, от която се стичаше кръв.

“Съжалявам, Лий-сан.”

Той поклати глава, отиде до нея и й подаде ръка за да стане. Тя се изправи и свали ръкавиците си, след което ги изтупа.
“Не ме боли, Сакура-чан, всъщност и двамата бяхме доста груби.”
Тя погледна надолу към разкъсаният си лакът, тъмночервена течност полепваше по издрасканата кожа. Навсякъде по тялото и дрехите й имаше мръсотия и трева, изглеждаше също толкова зле както Лий, долната й устна имаше вкус на кръв.Тя докосна устната си и се усмихна.

“Е, сега се чувствам по-добре. Дори не помня защо бях ядосана. Трябва да отида до Ино, доскоро Лий-сан.”

Тя прекрасно помнеше защо се бе ядосала, но всичкия й гняв се бе изпарил по време на битката. Но не можеше да забрави името Учиха Сасуке, това име щеше да я следва през целия й живот, може би щеше да го отнесе и в гроба.

“Нека дойда с теб.”

Беше на път да му откаже, хората винаги си мислеха, че имаше нужда от придружител, всички – приятели, учители, родители... Какво им ставаше на всички? Тя беше двайсетгодишна; можеше да се грижи за себе си.

“Добре.”

Тя кимна и заедно напуснаха тренировъчните арени, безразлични за това как изглеждат. Видът им обаче приковаваше вниманието на мнозина. Лий извървя целият път до магазина с нея. Сакура почука на вратата. Отвътре се чуха стъпки, вратата бе отлючена и някой я отвори.

“Какво ви се е случило на вас двамата?” попита Ино взираща се в мръсните им лица и подутата, покрита с кръв, устна на Сакура.

“Приятелски мач, нищо повече.”

“Наруто дойде да те търси.” каза Ино след което се отдръпна и ги пусна вътре.

”Не остана. Каза, че отива до бара с Чоуджи и Шикамару.”
Сакура и Лий последваха Ино до задната стая. Тя отключи и пусна Сакура първа. Вътре имаше редица от рози, примесени с млади орхидеи, поставена на голяма маса.
Сакура се приближи, взе една от розите, чието стъбло бе покрито с бодли и се наведе да вдиша аромата.

“Толкова са хубави, Ино, благодаря ти че се зае с аранжировката.”

Тя се спусна да прегърне приятелката си, увивайки ръце около нея. Ино се вдърви.

“Ужас... Голямо чело, цялата си мръсна! оплака се Ино, прекалено отвратена дори да избута приятелката си. Сакура притисна бузата си в тази на Ино, която се сви.

“Сега го правиш нарочно!”

“Така е.” каза Сакура и бързо се отдръпна. ”Е, аз си отивам вкъщи да се измия и да чакам Неджи да се прибере, би трябвало да си е у дома тази вечер или утре сутрин.”

Ино изпрати нея и Лий до вратата, пожела им лека нощ, и заключи след себе си. Лий реши да изпрати Сакура до тях. След като се омъжеше никой нямаше да я изпраща, той бе сигурен, че тя няма да позволи; Неджи нямаше да я води до дома й, а щеше да се прибира с нея в тяхната къща.

Неджи беше единственият, който не я третираше като дванайсетгодишно хлапе. Той я уважаваше и се съгласи с нейното правило ”никакъв секс преди сватбата”;знаеше кога да си замълчи и не беше пълен тъпанар.

Вече бяха до вратата на къщата и Сакура забърника из джоба си, търсейки ключа. След малко го намери и отключи.

”Благодаря ти, че ме изпрати до вкъщи, Лий-сан. Лека нощ.”

Той също й пожела лека нощ и тя затвори вратата. Събу обувките си и започна да се съблича по пътя до банята. Заслужаваше една хубава дълга баня и спокоен дълъг сън след като бе чула за потенциалното залавяне на Учиха Сасуке

Глава втора:
Разкаяния за миналото


Беше мъртъв. Знаеше го защото родителите му бяха там. Майка му стоеше там, елегантна като китайска порцеланова кукла, кожа по-бяла от заснежените планински върхове, очи, по-тъмни от мастилено петно и дълга коса, падаща на вълни, по-черна и от нощта. Тя се усмихваше, винаги толкова топло, и толкова красиво –тайно негова любимка.

Баща му също беше там, винаги беше лидера, учителя, железният юмрук, основата, която държеше клана силен и уважаван. Висок, мрачен, мистериозен, нещо което Сасуке се опитваше да бъде. И тогава дойде кръвта, както прибоят се сблъсква със скалите по брега, заля лицето му, той примигна за да я махне от очите си, но тя се стичаше и танцуваше по клепачите му.

Кръв, изтичаща изпод плата на дрехите им, заливаща ги. Оттук нататък той виждаше света само в три цвята:черно, бяло, червено. Тогава избухна огън, пламъците поглъщаха не само труповете на родителите му, а и на целия клан: лели, чичовци, братовчеди, млади и стари, техните животи бяха без значение за чудовището, което притежаваше меча, убил ги безмилостно.

Учиха Итачи-

Бе имал толкова сънища, толкова кошмари за това чудовище в човешка форма, безброй сънища където собственият му брат брутално го унищожаваше, без угризения, без опасения. Очите му винаги бяха празни, лишени от реалния си цвят, нищо не можеше да погледне през тези сурови очи. Той никога не бягаше в кошмарите си, освен когато беше отново на седем. Сякаш искаше Итачи да го убие.

Убий ме…

Той чакаше, стоеше без да помръдва докато брат му го обикаляше, нямаше нужда от оръжие, можеше лесно да го убие с двете си ръце. Щеше да затвори очи когато Итачи застана пред него. Нищо, нямаше никакви звуци, нямаше мисли, само празно пространство, празен екран.

Не се разкайвам за нищо... Орочимару е мъртъв... Те ще са в безопастност.

Той отвори очи и се взря в отражението си в огледалото. Беше прекрачил границата отдавна и сега беше готов да умре.

Готов съм... готов съм да умра.

Черни очи се вгледаха в черни очи, принадлежащи на бледо лице без усмивка. Той беше бездушен, чужд на човешките емоции, сърце очернено от омраза, ум, на границата на здравия разум и невероятна сила. Никой не можеше да си съперничи с един Учиха. Никой не можеше да си съперничи с Учиха Итачи.

С изключение на това, че съм предопределен да те убия-
Тогава, просто така, тялото му се обви във синьо елетричество, кръвта течеше от китката му, ръката му бе покрита с червена течност, гореща и лепкава. Нямаше болка, просто едно празно лице взиращо се в него. Той погледна надолу към ръката си; беше дълбоко в стомаха на брат му.

Имам нужда...да те...убия...ний-сан.

Той сви пръстите си, вълна от електричество премина през него и излезе от краищата на пръстите му, можеше да усети джвакането, чуваше го, помирисваше го. Сън ли беше... или реалност? Лявата му ръка започна да кърви и изведнъж, без да види, получи силен удар по гръбнака. Сноп от сини искри се пръсна около него, след което се завъртя като видим вятър.

…Дори ако това е последното нещо, което ще направя, ний-сан.

Итачи го погледна, кръвта се стичаше бързо от устата му, към брадичката. Имаше усмивка на лицето му, тъмна и злокобна, весела и... молеща.

“…Не така... глупав Отоуто-” устните му оформиха думите, но не неговият глас, друг глас, онзи, който ехтеше около тях и съня ги изрече.

Той премигна когато усети нещо топло да се стича по челото му. Затвори очи и вдигна ръка до веждата си, за да изтрие течността. Отвори очи, очаквайки да види пот, но намери пръстите си изцапани с кръв; погледна обратно към Итачи.

Сасуке-

Кога за последен път... го нарече така? Сасуке погледна брат си със свити вежди.

Как ме нарече?

Сас-

“-уке, Учиха Сасуке, чуваш ли ме?”

Той се събуди, взирайки се в бял таван. Примигна няколко пъти докато можеше да види дупчиците по мазилката горе. Сноп слънчева светлина го покри като втора завивка, в допълнение на чаршафа, покриващ го от кръста надолу. Леглото беше със железни рамки. На ръката му имаше абокат.

Болница- значи не беше мъртъв. При всички случаи, трябваше да е мъртъв. Знаеше в изобилие умрели от слабост, но той не беше като другите на този нещастен свят в който съществуваше. Той беше много повече. Беше по-силен, по-умен и по-бърз. По-добър.

Той извърна поглед към гласа, който бе чул по-рано в съня си. Погледа му се размаза и той отново затвори очи. Усети силна болка да преминава през тялото му, отвори очи, но все още виждаше като в мъгла.

“Добре дошъл обратно, за секунда си помислихме, че си пътник.”

Големи сини очи, глупава усмивка под белязаните като мустаци бузи и голяма маса жълта коса, всички досадни притежания на Узумаки Наруто.

“Мамка му!” изруга Сасуке. “В ада съм.”

Той отново затвори очи и вдиша дълбоко, лютият аромат на тамян изпълни дробовете му и накара очите му да сълзят.

Синеокият скръсти ръце пред гърдите си ядосано.

“Хубаво е да видя, че още си си задник.”

“Хубаво е да знам, че още си недоразвит, мамка му, Наруто, никога ли не порастваш?”

Той се повдигна на лакти и се облегна на възглавницата, намести се и усети как иглата на абоката се раздвиши под кожата му, опъвайки лекопласта. Вдигна ръкава на тениската и видя шева на дясното си рамо.

Разрезът беше дълбок, затова се бе наложило да го шият, със още едно движение той седна напълно. Изсъска тихо когато извади иглата на абоката; кръвта шурна от ръката му.

“Какво правиш!?” извика Наруто със стиснати юмруци. Сасуке затисна ръката си и я сви, после я изпъна и усети още кръв да изтича от малката дупчица. Той отпусна ръката си и изтри кръвта на завивката около бедрото му, след което отново сви ръка за да спре кръвта.

“Трябва да се махна от тук.”

“Сядай.”

Сасуке се огледа; не беше Наруто, а човека стоящ до вратата, със коса като звездна светлина. Хатаке Какаши, бивш наставник и заместник на баща му. Сасуке притвори очите си; изхвърли всички чувства и се направи, че не е чул нищо.

“Имаш шанс тук, Сасуке. Да се върнеш. Предлагам ти да се възползваш.”

“Тук съм насила; не бях планирал посещение.”

Не беше точно така, всъщност им спести една част, но нямаше намерение да ги замесва в неговите работи. Какаши го наблюдаваше строго, устата му скрита зад тази маска. Нищо не изглеждаше различно, Какаши беше малко по-стар, но всички се бяха променили, Наруто беше малко по-висок... не толкова висок, колкото Сасуке, но все пак...

Относно Сакура-

Чакай, той забеляза, че това малко събиране не бе пълно, премести погледа си към мястото зад бившия си сенсей, но не намери никой там. Нямаше треперещо от притеснение, зеленооко, розовокосо кунойчи. Запази за себе си разочарованието, че тя не беше тук, неговото момиче-кукла, със конци, които само той можеше да дърпа.

“Виждам Какаши и Наруто... но не виждам Сакура... така че къде е тя...?”

Той хвърли поглед на Какаши и после на Наруто, той никога не си затваряше устата, и сега един поглед в очите на Сасуке, го накара да излее всичко, сякаш беше препълнена чаша.

“Казах на Сакура, но тя отказва да те види.”

Сасуке беше изненадан, че някой, който се заклеваше, че ще направи всичко за него и го обичаше толкова много, отказваше да го види. Той изпробва крака си и болката премина към централната му нервна система, отказваше да помръдне, глезенът му беше изкълчен.
Чудеше се какво друго не беше наред в тялото му.

Когато Сасуке отново погледна нагоре вида двама маскирани АНБУ и жена между тях. Тсунаде, сегашното хокаге. Беше сигурен, че има още АНБУ наоколо. Кой би оставил хокагето си да се разхожда неохранявано след случилото се с Третия?

Той погледна към това неостаряващо лице и към онези, скрити от керамични животински маски.

“Учиха Сасуке, считан си за S-ранг липсваща нинджа и военен престъпник...”

“Направо по темата, хн? Окей, да свършваме с това.” каза Сасуке тихо, но прекъсването накара Тсунаде да се намръщи.

“В резултат на това си обвинен в държавна измяна, наказанието е смърт.”

Устните на Сасуке се изривиха в усмивка, той погледна развеселено как Наруто се обръща към Тсунаде и започва да протестира силно. Сасуке се захили, прекъсвайки стария си приятел.

“Военен престъпник, държавна измяна и смъртно наказание...”

Той спря да се смее и погледна замислено за секунда, устните му се извиха нагоре, така че белите му зъби се виждаха.

“Всъщност, Наруто, и госпожо Хокаге, чувствам се поласкан.”

Пренебрежението си личеше в думите му.

Наруто беше на път да изкрещи, искаше му се да отиде там и да удря това самодоволно копеле право в лицето, докато не остане нищо от онази външност, по която момичетата полудяваха.

“Поласкан!? Какво по дяволите, да не си си ударил главата по-силно отколкото си мислех?”

Сасуке не беше се сетил за това, но когато Наруто го каза, той протегна ръка да докосне възглавницата под главата си.

Той отново се ухили, ониксовите му ириси блестяха.

“Дори умиращите имат право на последно желание; Надявах се да уважите моето.”

“Ще е хубаво ако вие двамата спрете да ме прекъсвате. Да, наказанието е смърт, но има някои усложнения. Старейшините са разделени, едната част те искат мъртъв заради престъпленията, а другата жив заради твоя кекке генкай.” Тя направи пауза; тримата мъже я гледаха.

“И когато бях тук, всички искаха да умра.”

Той се намръщи и тъкмо когато Наруто щеше да го цапардоса, Тсунаде заговори отново.

“Докато въпроса се разреши, ще бъдеш под домашен арест. Ще поставя АНБУ пред вратата ти и около болницата; предлагам да използваш това време за да поразмишляваш.” след което тя напусна, а двамата АНБУ застанаха на пост пред вратата.

“Откачил си, да знаеш. Какво, да не би Орочимару да си е правил експерименти с мозъка ти?”

Сасуке отново легна, отпусна глава на възглавниците и затвори очи. Орочимару... това садистично чудовище... мислеше си, че може да промие мозъка на един Учиха, че може да вземе тялото му и да го контролира.

Самата идея го караше да се смее.

“Не трябва да се притесняваш за Орочимару, добе, той е мъртъв.”

“Защо не каза нищо? Такава информация е важна.”

Сасуке отвори очи и отново погледна към тавана; беше много по-интересен от това да размишлява над миналото. То беше зад него, а бъдещето му беше в застой.

“Изглежда неуместно в момента, нали?”
…

Сакура седеше със кръстосани крака на леглото, без да знае какво прави, пръстите й бяха в устата, гризеше си ноктите; тя спря, зъбите й силно притискаха единия нокът. Извади пръстите от устата си, отвратена. Беше отвратителен навик; тя сви пръстите си и се отпусна обратно на матрака със все още кръстосани крака.
Наруто беше идвал по-рано за да й каже, че Сасуке се е върнал. Тя беше ядосана; притисна длани към очите си и простена. Отказа да го види и искаше Наруто да приеме това, вече не изпитваше нищо към Учиха Сасуке.

Беше затворила сърцето си и преглътнала сълзите, нямаше да му позволи отново да й разбие сърцето, нямаше да пролее и една сълза за него, той не струваше нищо, но кога ли изобщо е струвал? Тя отпусна ръцете си и вдигна крака.

Сакура вдиша бавно докато усети краката си допрени до гърдите и тогава издиша силно. Седейки, се намери вгледана в чаровни бледолилави очи.

“Мислиш си за нещо?” той махна един кичур от лицето й. Винаги изглеждаше толкова замислен.

“Не... вече не,”

Той свали ръката си и облегна глава на рамото й. Тя се усмихна.He беше много, чувстваше, че той се колебае, но се зарадва. Тя го целуна и той отвърна на целувката й, ръцете й го обгърнаха, стискащи го сякаш никога нямаше да го пусне. Сасуке беше разбил мечтите й за любовта когато беше момиче, но нямаше да ги разбие сега.

Сакура премести едната си ръка на бузата му след което го издърпа нагоре, така че да е напълно на леглото, после легна по гръб върху възглавниците. Той се озова над нея, със ръце на раменете й, докато нейните търсеха подгъва на тениската му.

Ръцете й се плъзнаха под плата на тениската и тя можеше да усети мускулите на гърба му, кожата му, топла и гладка. Той спря да я целува и погледна надолу към нея; нейните очи се взираха в неговите докато клатеше леко глава.

“Не спирай, Неджи-сан,” прошепна тя, надигайки глава за друга целувка, ”Не спирай.”

Той отново я целуна и тя затвори очи, наслаждавайки се на кадифено меките му устни и на начина по който облеченото му тяло се триеше в нейното. Устата й се отвори и езикът му се вмъкна вътре, тя го докосна, първо колебливо, а после по-настоятелно.

Сакура дърпаше тениската му, за да я махне, той се изправи на колене и само с едно движение я измъкна. Разтръска глава и косата му падна свободно над нея, тя се надяваше, че той никога няма да отреже тази мека, шоколадова коса.

Тя повдигна единия си крак, премятайки го около него, премести прасеца си под неговия, и повдигна бедрата си така, че да се трият в онази чувствителна мъжка част от него. Прекара ръце по гърба му нагоре, а после и надолу, докато достигна задната част на колана му.
Пръстите й се плъзнаха до предната му част, преди да се спрат на копчето на панталоните му. Той прекъсна целувката и нададе агонизиращо стенание, ръцете му започнаха да разкопчават копчетата на блузата й докато можеше да види черния плат на сутиена й.

Неджи се наведе и целуна върховете на гърдите й, докато тя сваляше панталона му. Той го изрита настрана и остана само по боксерки. Тя го усещаше твърд под плата на боксерките, беше едновременно изкушаващо и страшно, но тя го искаше, тя искаше него.

Глава трета:
Мразейки теб, мразейки мен

Стомаха на Сакура бе свит, тя не беше готова за това, не и сега когато трябваше да забрави за всичко отнасящо се за Учиха Сасуке, неговия отказ, неговото предателство, неговото глупаво `благодаря`. Тя прекъсна целувката и Неджи се премести на едната страна на врата й, устните му оставяха мокри петна по кожата й, дъхът му я пареше. Трябваше да го спре, но езикът й отказваше да стори каквото и да било.

Ръцете й стиснаха рамото му, той щеше да спре, всичко което трябваше да направи е да му каже, но не искаше да го нарани. Ръката му се плъзна по корема й и обхвана колана на полата. Той спря целувката, върна ръката си отново на лицето й, и го завъртя така че да го погледне в очите.

“Сигурна ли си?”

Тя не можеше да говори така че разклати глава със стиснати устни. Той спря и отмести ръката си от лицето й, след което седна. Тя стана, закопча блузата си и потърси ръката му. Сакура притисна кокалчетата на ръката му към бузата си и затвори очи.

“Ядосан ли си?”

Той повдигна тъмните си вежди и поклати глава, обхвана лицето й с ръце и я целуна, мека, нежна целувка, която да успокои нервите й. Тя отвърна на целувката му докогато той й позволи. Неджи се отдръпна, търсейки панталоните си, слагайки ги обратно и обличайки тениската си. След това отново седна и притисна ръце към раменете й.
Тя се наведе когато усети, че той целува горната част на главата й.

“Как може да съм ядосан? Чаках три години, какво са в сравнение с това още два месеца.?” той повдигна брадичката й и отново я целуна. Тя обви ръце около кръста му и кимна.

Кой казва, че няма вече добри мъже на света и кой казва, че лошите момчета са по-добри от добрите? Късметлийка; това беше тя. Беше късметлийка да има мъж като Хюга Неджи в живота си.

“Всъщност,” закачи се той, “Не беше ли твоя идея да изчакаме до сватбата?”

Тя му се усмихна, можеше да види игривото пламъче в бледите му очи.

”Аз мога да изчакам.” каза той сериозно.

“Благодаря ти.”

“Не ме разбирай погрешно, Сакура, аз съм мъж, но ти искаше да изчакаме, така че ще изчакам. Тя тъкмо щеше да каже нещо, когато почукване на вратата я прекъсна. Напълно облеченият Неджи погали косата й и стана да отвори вратата. Сакура оправи дрехите си и също слезе от леглото.

Беше пълна глупачка, как можа да стори такова нещо на Неджи... просто искаше да забрави Сасуке. Беше си помислила, че ако се отдаде на Неджи, ще го забрави завинаги, за жалост дори когато опитваше да консумира връзката си с Неджи, Сасуке бе там да й попречи.

Тя погледна към Неджи, който стоеше до вратата.

“Ино е.” Гласът му беше мек и тих. Тя стана и отиде до него. Той я спря, хвана нежно ръцете й и я целуна, неговият начин без думи да покаже, че всичко е наред между тях.

“Ще те видя довечера.”

“Ще си вкъщи, нали?”

Неджи кимна и притисна чело в нейното.

“Окей, ще те видя довечера.” Тя се дръпна от него и тръгна към всекидневната, където Ино я чакаше.

“Какво има?” попита Ино когато вече бяха извън апартамента. Сакура погледна към Ино, сви рамене и поклати глава. Ино застана пред нея със ръце на кръста, блокирайки пътя й.

“Сакура, имали сме своите добри и лоши моменти като приятелки, но никой не те познава толкова добре, колкото аз."

“Сасуке...” тя спря. Подяволите, беше й много трудно да не постави познатата наставка; беше го наричала `Сасуке-кун` откакто се помнеше.

“Сасуке се върна в Коноха и Наруто иска да го видя, но аз дори не искам да го погледна.”

Ченето на Ино увисна.

“Не искаш, но... мислех си... нали с Наруто рискувахте живота си за да го върнете обратно?”

Сакура кимна сякаш решението й беше очевидно. Ино я бе погледнала по същия начин като Наруто, когато й каза, че не иска да вижда Сасуке.

“Защо е толкова трудно на всички да повярват, че Сасуке вече не е част от живота ми? Ще се омъжа след два месеца за чудесен мъж, който не ме притиска да правя неща, които не искам и който е наистина сладък и е истинска опора за мен. Единственото, което Сасуке ме караше да правя, бе да плача и да се притеснявам.”

“Леле, съжалявам, Сакура... не знаех.”

“Знаеше-” тя спря, не искаше да се кара с никой, това беше проблем със Учиха Сасуке, той самият беше проблем.

“Просто искам всички да разберат, че вече не се интересувам от Сасуке и че той не ми е приятел... никога не е бил, не наистина, на него дори не му пукаше за мен, за разлика от Наруто... за него аз просто бях пречка по пътя му.”

“Сакура…” тя изрече всяка сричка от името й, меко укорявайки я.

“Ти си по-умна от мен Ино; ти се отказа от него много преди аз да го направя.”

Метафорично, тя просто държеше свещ за него и остави тази свещ да гори докато ръцете й се разкървиха; Неджи беше истинския медик във връзката им. Той се погрижи за нейното ранено и смачкано сърце и никога не спомена Сасуке. Той излекува сърцето й.

Тя нямаше да заплаче, не беше плакала от пет години, нямаше да започне сега, нямаше начин!

“Благодаря ти, че се разходи с мен, Ино, ще се видим утре.”

“Не работи прекалено много, Сакура, имаш нужда от почивка.”

“Ще се оправя, чао.”

Пътищата им се разделиха и Сакура влезе в болницата, като отново си спомни как Тсунаде я накара да си тръгне. Не беше имала предвид да напусне само офиса, а и болницата, само заради Сасуке, сякаш ако го погледне ще получи пристъп... може би щеше да го удари право в самодоволното лице... окей, някой можеше да разгледа това като пристъп, като агресивен пристъп.

Чувстваше се толкова объркана.Знаеше, че не го обичаше, вече не, и не мислеше за него като приятел или семейство, той беше прекалено далеч от такива неща. На него не му пукаше за човешкият живот, можеше да остави приятелите си толкова лесно, тя се чудеше колко хора бе убил, и се чудеше защо изобщо мисли за него.

“Сакура-чан…!”

Тя се обърна към дълбокият мъжки глас, изричащ името й. Тя му се усмихна и той се приближи към нея, ръцете в джоба, облечен в дрехите си на Джоунин.

“Наруто, какво правиш тук?” попита тя, опитвайки да прикрие мъчителното си настроение със сладък глас и усмивка. Той свали усмивката от лицето си и повдигна рамене, извади ръце от джобовете си и ги кръстоса пред гърдите си.

“Току що напуснах стаята на това копеле; отказва да говори, само спи. Трябва да говоря със Тсунаде-баа-чан за Сасуке; беше му дадено смъртно наказание... неизбежно.”

Усмивката на Сакура си отиде когато той спомена Сасуке, но сега сърцето й блъскаше силно в гърдите, да не би той току що да каза смъртно наказание?

“Неизбежно какво?”

Наруто погледна надолу към нея подозрително; тя просто му отвърна с очакващо изражение.

“Наруто, просто ми кажи.”

“Мислех, че не ти пука.”

Тя сви вежди, очите й блестяха предупредително.

“…Нещо е било решено на съвета. Това е проблема да си човешко оръжие, хората са толкова уплашени от теб, че могат да те използват само като инструмент или причина за техния край,” измърмори той, говорейки от своя гледна точка.

“Или просто нещо, което могат да унищожат като буболечка... без да обиждаме Шино.”

Нейното изражение стана по-меко и той я погледна с усмивка, обхвана лицето й и я целуна по челото, лек допир. Ръцете му се обвиха около нейните и той наклони глава, за да прошепне в ухото й.
“Знам, че се опитваш да забравиш него и всичко, което направи, и знам, че още е задник, но това е Сасуке-теме.”

Той я пусна и ръцете му се отпуснаха около тялото.

“Иди да го видиш, кажете си сбогом и други неща.”

“Ще си помисля, но не обещавам нищо.”

“Окей. Надявам се да го направиш, предполагам, че няма да имаш угризения след като умре... ”

Той вдиша и после й пожела приятен ден преди да си тръгне. Сакура наведе глава, имаше право, но въпреки това беше виновен да я кара да се среща с това безсърдечно копеле.

Е, Наруто можеше да си прави каквото иска, но тя нямаше да си промени решението, заради никой. Тя отиде до бюрото, зад което стоеше красиво момиче със кафява коса, разместваше листове хартия и тогава подписа последния лист на дъното.

“Здравей, Сакура-сан.”

“Здравей, Акико-сан. Може ли да ти задам въпрос? Тук ли беше снощи?”

“Да. Защо искаш да знаеш?”

Сакура повдигна рамене, сякаш просто искаше да знае, но призна, че Наруто имаше право, дори да беше глупаво. Толкова много за да не й промени мнението.

“Значи знаеш къде сложиха Учиха, нали?”

Тя не срещна очите на момичето, страхуваше се, че може да види колко е нетърпелива да види Сасуке, но това беше далеч от истината. Акико остави листите настрана и погледна към Сакура.
Сакура си пое дълбоко въздух и погледна в топлите, кафеви очи на Акико. Тя даде на Акико най-добрия си празен поглед, празно, нищо. Беше картина на безгрижието, прекалено много взирала се в лицето на Учиха, беше превърнала неговата безразлична маска в изкуство.

“Той е на самият край на коридора, последната стая в ляво. Май ти липсва, а?

“Изобщо. Благодаря ти, Акико сан.” каза тя и се обърна. Трябваше да свърши с това сега и повече нямаше да си мисли или спомня за Сасуке отново, в крайна сметка, той имаше смъртно наказание. Тя стигна до края на коридора, изненадана да открие, че беше задържала дъха си. Спря и се вгледа в пазещите го АНБУ.

Никой от тях не й каза нищо, дори когато сложи ръка на дръжката. Тя си пое дълбоко въздух и отвори вратата, изненадана, че позволяваха посещения при арестувания. Пристъпи вътре и затвори вратата след себе си.

Слънчевата светлина идваща от прозореца го покриваше в златно одеяло, караше кожата му и тъмносините, най-съществени и забележителни части от черната му коса да блестят. Мамка му, беше се надявала на някоя бръчка или белег, каквото и да е, което да развали неговия перфектен външен вид, да го върне обратно към смъртните, но той винаги я разочароваше, каквото и да се надяваше.
Тя се чудеше дали не спи. Двете му очи бяха затворени и дишаше леко, леко. Тя не искаше да мърда, за да не го събуди.

Както и да е, клепачите му се повдигнаха и очите бяха все така тъмни, както ги помнеше. Бавно, погледа му се насочи към нея и тя се вдърви, точно като дете, което е хванато да бърника в буркана със сладки.

Тя не знаеше колко време беше минало докато се гледаха един друг, преди той да отвори устата си и да заговори.

“Мислех, че не искаш да ме виждаш,”

Тя само се изчерви; дори когато искаше да го разкара, намери думите заседнали в гърлото й.

“Ела тук.”

Тя се паникьоса. Чувстваше се отчаяна, всичко вътре в нея й казваше да избяга колкото можеше по-бързо от там, колкото можеше по-далече.

Не му позволявай, не му давай силата да те владее, не оставяй този тъмен ангел да те върне отново към тази несподелена любов. Сега си с Неджи; той е мъжа за когото ще се омъжиш.

Предупредителния глас вътре в нея не успя да я задържи. Тя отиваше към него, предпазливо, но сигурно.Tой се взираше в нея, имаше нещо в очите му, но тя не можеше да каже какво.

Не ми пука за него, не ми пука, не ми пука!

Тя спря на едната страна на леглото му и той се взря в нея, погледа му я изследваше внимателно. Той се ухили, ръката му бавно се надигна, но не я докосна. Взираше се в нея, привлечен от вече зрялото й лице със нефритено зелени очи.

Лицето й се беше променило: бузите й бяха по-слаби, зелените очи бяха по-тъмни, изражението им по-сериозно, устата й беше изгубила детската си извивка. Никога не бе била така прекрасна и нямаше жена в другите страни, която да може да се мери с Харуно Сакура.

“Мина доста време, Сакура.”

“Седем години...” каза тя тихо, той кимна.

“Вярвам, че си заслужаваше, всичко което направи за Коноха и Наруто.” беше самодоволен. Сасуке не беше мъж, податлив на въображението. Беше лукав и интелигентен. Не беше мил, романтичен и доверчив и внезапно тя си върна силите.

Той не беше мъжа, който тя искаше и може би никога нямаше да бъде, той не мечтаеше, той работеше и убиваше, силата беше всичко което искаше и от което се нуждаеше. Нямаше нужда от жена да топли сърцето или леглото му, той вървеше и следваше смъртта... една покорна слугиня на Учиха Сасуке.

Тя погледна надолу към него когато върховете на пръстите му докоснаха голата й ръка.

“Нямам за какво да се извинявам ако търсиш извинение. Казах ти, че не съм като теб и Наруто; отредени са ми неща, по-тъмни от всичко, което можеш да си представиш. Не ме гледай така... не отричам, че не бях готов да се върна-

“Щял си да се върнеш?”

Той погледна замислено за момент и тя премести погледа си от ръката към очите му, чудейки се колко дълго смята да я държи там, тогава забеляза колко спокойни бяха те, сякаш тъкмо е разбрал нещо и тогава видя, че кокалчетата му са наранени, мораво-черни.
”Някой ден... само да видя...”

Той обхвана с пръсти ръката й. Тя се отдръпна от него.

“Моля те, недей...”

Пръстите му се махнаха от ръката й и той ги премести така, че да стисне дланта й в своята, цялата мекота на магнетичните му черни очи изчезна и се замени от сериозност. Беше грешка да дойде при него... колко глупаво от нейна страна.

“Обичам те, Сакура.”

Много глупаво…

Сакура се почувства успокоена, когато той започна да разтрива дланта й с палец, безразличен към пръстена, който носеше. Тя не можеше да чуе сърцето си, не можеше да усети гърдите си, надигащи се и спускащи се докато дишаше. Чувстваше се глуха, вцепенена. Откакто се помнеше, искаше да отвърне на обичта й.

Той е лъжец. Той лъже!

Тя отдръпна силно ръката си, така че да се освободи от хватката му, той седна докато тя се обърна и тръгна бързо към вратата, също като кон в капана на горяща сграда.

Той каза името й, поне така й се стори, не чуваше нищо освен лудото си сърцебиене, тя отвори вратата и я затръшна след себе си. След като вратата остана зад нея тя си пое дълбоко въздух.

Той беше болен; мислеше си, че може да си играе с емоциите й просто така. Очите й се напълниха със сълзи, сълзи които не искаше да пролива, със друга глътка въздух тя успокои нервите си малко. Нямаше да му позволи да я хване отново.

Наложи си да се стегне, вдиша отново и тръгна да търси Тсунаде преди обиколката й, всичко което трябваше да направи е да стои далеч от Учиха. Предполагаше, че ще е жесток, но не толкова. Очакваше от него подлост, не признания, че я обича.

Как можеше демон като него да разбере любовта? Самата мисъл за това я караше да се чувства зле, затова реши да не мисли за него.

Глава четвърта:
Разходка през спомените ти



Сакура стоеше пред отражението си, роклята която носеше бе зашеметяваща. Цвят на слонова кост, със мъниста и дантелен корсаж без презрамки и заоблени ръбове. Долната част представляваше обемиста пола със цвета на пяната върху горещия шоколад и с бели перли върху нея.

“Красива е,” каза майка й от стола близо до вратата на съблекалнята. Тя стана, отиде зад дъщеря си, и започна да си играе със шлейфа на роклята.

”Не изглежда ли чудесно?” обърна се тя към Хината и Ино.

Роклята беше тясна, стегната така, че върховете на гърдите й да изпъкват. Корсета притискаше ребрата й, правейки дишането й трудно, беше прекалено стегната и тя го каза. Шивачката дойде при нея и започна да разпаря корсета за да го свали.

Един месец... един месец откакто Учиха Сасуке й бе казал, че я обича, един месец откакто го видя, знаеше само едно нещо за него, той живееше на далечния край на селото и то под охрана. Освен това, тя не желаеше да си припомня, ако Наруто или някой друг го вкараше в разговора, тя веднага сменяше темата.

Ино застана с лице пред нея докато шивачката оправяше корсета. Протегна ръката си и завъртя нейната така, че пръстена да проблесне в червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и виолетово. Сакура поклати глава и притисна с двете си ръце предната част на корсета.

“Още не мога да повярвам, че се омъжваш преди мен.”

Сакура се усмихна и отново погледна отражението си в огледалото. Роклята беше толкова красива и елегантна, изведнъж се почувства богата, сякаш Неджи и Хюга Клана се състезаваха за нея.

Тя изпусна дъха си когато корсета се отпусна.

“Вдигни ръце,” инструктира жената, докато го притискаше около нея.

Сакура вдигна ръце, а тя се зае със пристягането на корсета.

”Така по-добре ли е?”

Сакура отпусна гръдния си кош и кимна.

“Да. Благодаря ви.” Сакура се изви в роклята за да тества здравината й. Майка и я хвана за раменете. Сакура я погледна неразбиращо.

“Току що я оправи; не се опитваш да я развалиш, нали?”

Тя кимна и влезе в съблекалнята.

“Може ли някой да ме разкопчае?”

Хината скочи от стола си и побърза да разкопчае перлените копчета.

“Вие двете харесвате роклите си, нали? Имам предвид, може да променим нещо преди бащата ти да плати.”

“Добре са Сакура, аз изглеждам прекрасно в бебешко синьо, Хината също.”

“Наистина харесвам роклята, Сакура чан.” Изрече Хината с мекия си глас, пръстите й бързаха да откопчаят всяко копче на гърба на роклята, докато голият гръб на Сакура не се показа. Тя изчезна от съблекалнята и остави приятелката си да се оправи.

Сакура смъкна роклята внимателно, за да не я намачка, и тогава махна булото. Сложи отново сутиена си, закопча го, после облече тениската, бикините и полата си и си обу обувките. Прекара ръка през косата си и после върна роклята в защитното покритие и излезе с нея, преметната на едната й ръка. Тя я подаде на майка си и кимна.

“Ще ви видя довечера, Хината, гледай Наруто да не напие годеника ми.”

“Щ-Ще говоря с него.” Каза Хината с усмивка докато Сакура и майка й напускаха магазина. Двете вървяха в тишина докато не стигнаха къщата, където Сакура бе живяла през по-голямата част от живота си. Спомените бяха много, някои приятни, някои не, но повето бяха приятни.

Баща й стоеше в стола си, четейки новия вестник със очилата за четене поставени на носа му.

“Здравей, татко” тя отиде до него, прегърна го и го целуна бързо по бузата. Той я погледна със лешниковите си очи, които се изпъстриха със златно и зелено, когато светлината ги срещна.

“Ето я моята Сакура-химе.”

“Искаш ли да видиш роклята ми, татко?”

“Не, няма проблем. Ще я видя в деня, когато предам ръката ти на това уважавано Хюга-момче.” отговори той със тъга и стенание в гласа сякаш беше разтревожен. ”Знай, Сакура-химе, че ако не се получи с това момче, винаги можеш да се върнеш да живееш при мен и
самотната си майка.”

“Защо? Защо мислиш, че няма да се получи?”

“Помниш ли онова Учиха момче?”

О, просто страхотно, сега и родителите й го споменаваха, тя се извърна и погледна към майка си, която окачваше роклята в гардероба.

“Сигурен съм, че да.” каза баща й, след което махна очилата си и ги остави настрана заедно със вестника. ”Когато се прибираше от мисии винаги беше Сасуке-кун направи това, Сасуке-кун каза онова.”

“Достатъчно! Това беше преди седем години. Няма да говоря за това. Между мен и Неджи сан ще се получи, сега ако нямате нищо против, отивам да се видя с Хината и Ино! Чао, майко, татко. Тя тръгна към вратата.

“Сакура-химе, съжалявам.” извика баща й след нея, но тя само повдигна рамене.

“Знаеш ли, направих много грешки, много от които не мога да поправя, но тази се опитвам да забравя най-много и дори след като се върна всички не спират да го споменават. Свърших с него и ще се омъжа за Неджи сан. Ще ви видя утре. Тя затвори вратата зад гърба и изненаданите погледи на родителите си.

Колкото и да опитваше, винаги откриваше себе си как мисли за Сасуке, и понякога той бе там, дори никой да не го бе споменал. По-късно беше в нейните сънища; не се сещаше кога за последен път го бе сънувала, може би преди да започне да се среща с Неджи.

Сега намери себе си стояща в ноща, докато Неджи спеше. Понякога сънуваше миналото, неща, които отказваха да я оставят. Неговото заминаване веднъж, второ, когато с Наруто замалко да се убият един друг на покрива, ако Какаши не беше там, със сигурност щяха сериозно да се наранят.

Обичаше ги и двамата. Те бяха нейното второ семейство. Наруто беше брат; Сасуке бе мъжа за когото би могла да се омъжи някой ден. Беше се надявала, макар и напразно, че той също може да ги приеме като семейството, което бе загубил, хора които го обичат и се грижат за него.

Тя просто искаше Сасуке да разбере любовта й, да разбере, че е истинска. Това беше всичко, за което се молеше, Бог сигурно е имал други по-важни мисли, той я игнорираше и Сакура се научи да отвръща на студенината. Бог сигурно много се е посмял; връщайки Сасуке обратно и карайки го да каже, че я обича.

В сънищата си беше с Неджи, усмихваха се един на друг и тогава той се навеждаше да я целуне, тя затваряше очи и се наслаждаваше на сладката целувка. Когато той се отдръпваше, тя стоеше още няколко секунди със затворени очи и отвореше ли ги, се намираше взряна в тъмните очи на Учиха, гледайки надолу към нея със самодоволна усмивка.

“Липсваш ми,” казваше й Сасуке от съня. “Аз не ти ли липсвам?”

“Не.” Промълвяваше тя и тогава се будеше със сълзи в ъгълчетата на очите и бързаше да ги избърше преди Неджи да се събуди. Мразеше този сън, но го сънуваше три поредни дни преди да реши, че няма да спи колкото се може по-дълго.

Скоро разбра, че ако бе затрупана с работа в болницата, това я успокояваше. Когато бе заета с работата, нямаше време да мисли за нищо друго. Операции и всякакви други сложни задачи, работеше в отделението за детски болести или правеше проучване за Тсунаде, а понякога и за други медик нинджи.

Не всички обаче искаха тя да работи толкова здраво. Неджи щеше да каже, че му липсва, така че да си вземе няколко почивни дни, Ино искаше да излизат повече, защото приятелката й скоро щеше да е омъжена жена и нямаше да има много време за такива неща, което не беше преувеличено.

Сакура трябваше да се срещне със Ино и Хината, за да правят женски неща, след около час, но все още имаше няколко минути за губене и свърши при портата, пейката. Тя отиде до нея и докосна студеният камък. Седна и внезапно усети болка зад врата.

Толкова много спомени, не беше сигурна как щеше да ги изтрие. Искаше го, толкова силно искаше да забрави Сасуке и всеки болезнен белег, който той остави в сърцето й, чувстваше го сякаш ще прокърви отново ако той я нарани, но го отбягваше от месец.


“Иска ми се...” затвори тя очи и си пое дълбоко въздух. “Иска ми се никога да не бях те срещала.” Тя се засмя леко и наклони глава, косата падна пред очите й и тя се взря в краката си, мърдайки пръсти. Докосна пръстена на пръста си, завъртя го и го измъкна.

Какво ако-

Не беше мислила какво ще е, върна пръстена обратно и погледна към слънцето.Усмихна се. ”Хюга Сакура”... каза тихо сама на себе си. Харесваше го. Беше хубаво. Имаше роклята, но и още много неща за вършене. Да репетира вечерята, да изпрати поканите, и още много други задачи.

Да си годеница на някого определено беше трудна работа, ако зависеше от нея, вече щяха да са женени. Предполагаше, че вече трябва да тръгва, Ино мразеше да чака и въпреки че Сакура можеше да поспори с нея, не беше в такова настроение.

Времето беше прекалено хубаво за спорове относно миналото, но не можеше да спре да мисли за устата му. Как можеше да казва такива глупави неща? Защо не можеше да забрави това, което каза? Тя спря когато видя Наруто.

Приближи се до него и той й се усмихна в отговор.

“Наруто, не трябва ли да си със Неджи и другите?”

Наруто сви рамене и тя му се намръщи.

“Да, но той няма сериозна нужда от мен там. Лий е най-добрият му приятел, аз съм твоя и на Сасуке, но след като ти имаш планове със Ино и Хината, аз ще отидя да видя Сасуке. Той си няма никого.”

“Той няма нужда от никой. Не те разбирам. Той се опита да те убие не един, а три пъти. Не ние го отблъскваме, а той нас.”

“Имаш право, но аз не разбирам теб. Сасуке беше твоята първа любов и ти ме караше да го върна обратно, защитаваше го, а после просто се отказа.”

“Няма да си губя времето със предател, осъден да умре накрая на месеца.”

Той я погледна със широко отворени очи, а тя просто поклати глава и го подмина, но той сграбчи рамото й, и я обърна. Сакура го отблъсна и го погледна в очите.


“Обявили са дата?” отвори уста той и я затвори отново. “Да не би Тсунаде-баа-чан да ти е казала нещо, което Сасуке не знае?”

“Наруто, успокой се!” скара му се тя, грабвайки го за раменете. “Не знам нищо за него, не искам и да знам, ако някой го спомене аз сменям темата или си тръгвам. Отбягвам всичко това, ако искаш да знаеш повече иди и питай Хокагето.”

“Сакура-чан…”

“Закъснявам; Ще говоря с теб по-късно.”

…
Сасуке беше бесен. Тсунаде и старейшините само го размотаваха с това наказание. Той предполагаше, че ако нямаше Шаринган, щяха да го убият без никакво колебание, но така нямаше да е забавно. Единственият човек, който не беше мислил, че ще види, го отбягваше от месец и все още продължаваше.

Наруто беше идвал вчера да го пита за смъртното му наказание, но Сасуке дори сам не знаеше. Той обаче спомена името на Сакура и това привлече вниманието му за няколксо секунди, защото когато Наруто споменеше нейното име, той веднага се замисляше за нея.

Седна и прокара пръсти през косата си. Не беше щастлив от резултата на изборите на Сакура. Сасуке се изсмя. Преди месец й бе казал, че я обича, но не беше сигурен, че любов е правилната дума.

Сасуке не знаеше нищо за любов, знаеше за нея толкова, колкото Наруто за операция на мозъка. Знаеше, че я бе имал едно време, но просто я отблъсна от себе си, разкъса я на парчета така че после не можеше да събере разпокъсаните парчета на живота си.

Помнеше годежния пръстен, по-точно скъпия пръстен, очевидно изработен от умел металург бижутер. Той искаше да махне пръстена от пръста й и да го захвърли колкото се можеше по-далеч, така че да не може да го намери никога отново. Когато разбра, че е от Хюга, нещо в него се счупи.

Не можеше да я споделя с никой друг. Откакто се помнеше, тя винаги бе негова, със всичките й досадни навици. Беше негова, винаги негова, завинаги негова. Колко сънища бе имал с нея? Тя го подлудяваше, чистата й като крем от роза кожа, неестествена със своята безупречност.

Тона на гласа й, мек и чудесен, смесица от здрач и мед, нейната грация, свенливите погледи на очите й, тъмни смарагди под тежко сенчести мигли. Нейният смях... искаше му се да го чуе още веднъж, той никога не беше казвал нещо смешно, но нещо винаги я караше да се смее.

Не можеше да я накара да се смее до припадък, но не смях, всичко което той я накара бе да плаче и да се притеснява за него, той се върна обратно в живота и в неискрената й любов. Как не можеше да го почака? Не беше минал дори ден след тяхната съдбоносна среща, без да мисли за нея.

Когато беше достатъчно възрастен да разбере природата на мъжете и жените, тя беше първата жена към която имаше неприлични намерения. Беше се опитвал да си представи усещането от целувките й, допира й, мирисът на топлината й.

Там, разбира се, имаше и други жени, кунойчита от Отогакуре. Но никоя от тях не ухаеше красиво, никоя от тях не беше нежна и не можеше да се сравнява с нейните извивки, нейните крака, нейната красота. По тази причина ги използваше само за забавление. Никоя от тях не можеше да го накара да се чувства така както Сакура. Какво чувстваше?

Какво можеше да направи под стриктен домашен арест? Бяха определили граница, която се отнасяше само за него, особено за него. Искаше му се да излезе на разходка, да изчисти мислите си, да види Сакура.

Още помнеше как излезе толкова бързо от болничната стая, той само искаше тя да разбере сериозността на неговите чувства- това, което дори не можеше директно да нарече любов- той наистина го чувстваше към нея. ”Какво по дяволите!”

Не можеше да накара Наруто да я доведе неволно в разкошния му затвор просто за да я види. Той искаше да говори с нея, не знаеше какво ще каже, но част от него искаше да я откаже от намерението й да се омъжи за Хюга.

Хвърляйки завивката настрани, той намери панталоните си и ги сложи, после и тениската си, поне щеше да тренира. Да бъде сам със мислите си го побъркваше. Когато Наруто беше пред очите му, идиота беше спасение, но Наруто имаше мисия, c’est la vie.

Здравейте!
Главите наистина са дълги и преди ги превеждаш целите, но напоследък съм доста заета с други неща, затова ще ги качам на части. Но не много малки, спокойно. Пета глава ще получите в две части, надявам се да ви хареса.


Глава пета. Кукла на конци.
(част първа)


В болница изпълнена с хора, Сакура прекарваше цялото време сама. Вярно, приятели и колеги я заобикаляха отвсякъде, но умът й беше дистанциран, зает единствено с работата. Ако насочеше мислите си само към пациентите си и работата, щеше да успее да разсее мислите си за най-големите предатели на Коноха. Досега беше вършила благородни дела.

Тръгна надолу по коридора, покрай няколко медици и излезе от интензивното. Чувстваше се ужасно, косата й беше разбъркана и омазнена, грима размазан по лицето. Обърна поглед към часовниците и после към клавиатурата. Стоеше до бюрото с отпуснати ръце и се прозяваше дълбоко.

Разтърсвайки глава, тя хвана един химикал, написа нужното и след това се подписа в дъното на листа. Върна го на бюрото.

"Акико-сан, може ли да вземеш това?"

"Прибираш се вкъщи, Сакура-сан?"

"Дам, имам страхотен годеник, който ме очаква." каза тя с уморена усмивка, разтривайки болящите си слепоочия. "Един часа сутринта никога не идваше достатъчно бързо”

"Късметлийка си, че ще се омъжиш за мъж с репутацията на Хюга-сан." каза по-младото момиче със замечтана усмивка, докато допълваше репорта на Сакура.

"Не се омъжвам за него заради репутацията му, а защото е добър човек. Всичко друго е просто бонус. Ще се видим утре рано сутринта."

"Не мен. Няма да се махна от тук поне до три часа, затова утре си взимам почивен ден, който ще прекарам в блажен сън."

"Звучи чудесно" махна тя леко с ръка, все още разтривайки слепоочия, и се насочи към банята. Погледна се в огледалото и завъртя кранчетата на топлата и студена вода. Прокара пръсти под течащата вода и след това развърза всички връзки. Отми от лицето си всичкия грим, връщайки му естествения вид.

Доволна от облика си, тя напусна болницата в Коноха, след дълъг и тежък ден. Луната беше достатъчно ярка, за да осветява пътя й, и носеше лошото чувство на преповтаряне, чувството на дежа вю. Сакура обаче нямаше време да се занимава с неща които не можеше да прозре, а и не беше на мисия, където трябаше да предвиди какво ще се случи.

Просто искаше да се прибере у дома, при Неджи. Да се сгуши до него в леглото, сигурно вече беше заспал, както бе предположила пред Акико, но самото чувство да е до него, щеше да отмие стреса и тя можеше да изпадне в спокоен сън.

Мислеше си за неговите силни, гладки ръце, които я обгръщаха така, че можеше да усети биещото му сърце. Неговото спокойно тупкане я приспиваше. Само мислите за Неджи изглежда намаляваха нейното главоболие. Погледна пръстена на ръката си, който проблясваше на лунната светлина и усмивка се появи от ъгълчето на устните й.

Беше наистина красив пръстен, точно както казваха всички момичета. Йаманака Ино беше по-развълнувана от срамежливата Хината, но и двете приеха с радост да й бъдат шаферки.

Сакура усети главоболието си по-силно от преди, точно между очите си и замалко не се спъна в собствените си крака. Спря за секунда и сълза се стече по бузата й докато топлия бриз рошеше косата й. Беше ужасно като онзи ден, само че сега листата танцуваха, вместо да се откъсват от клоните.

"Боже!" изсъска тя, "Такава съм идиотка!" След като избърса очи, Сакура продължи нататък към дома, който деляха с бъдещия й съпруг.

Внезапно чувството че е сама изчезна и тя забърза стъпки, докато гласът от двете – мечтата и кошмара прошепна грубо в нощния въздух.
"Значи най-накрая го призна." усети как топлината си отива и замръзва до мозъка на костите си. Учиха Сасуке, гордия ученик на дявола. Беше толкова отнесена в мислите си, че не усети кога е отминала дома си и е дошла там, където живееха Учиха?

"Малко си закъснял, а?" изсъска тя в нощта, с лек трепет в гласа. Сакура наистина не искаше да е лице в лице с мъжа, който още караше гласа й да трепери и превръщаше коленете й в пясък. Прииска й се всичко да е сън и наистина да е на прага на собствената си къща, навсякъде другаде, далеч от неговото присъствие.

"Или подранил, всичко зависи от начина по който го погледнеш? Не мога да се наспя добре тези дни." Имаше много причини за неговата нощна природа които тя не можеше да разбере, но крайната диагноза беше, че Учиха Сасуке страда от дълбоко психологическо разтройство, маниакална нужда да отмъсти за избития си клан, нездравословно желание да убие брат си и ирационалната нужда за намирането на сила, която ще му помогне да изпълни болната си цел.

Да го види как си отива, разби сърцето й, но да разбере че са го хванали и го връщат в Коноха, след като е убил Орочимару и Кабуто, покрит целия с кръв, по-голямата част от която не негова, буквално разруши душевния й покой.

"Значи," гласът му наруши реда на мислите й за втори път след като дотича при него, защо не беше на половината път до дома си, отговора все така й се изплъзваше. "Какво ти е извинението?"

"Туко що свърших един ужасен четиринайсет часов тежък ден в болницата. Не че е твоя работа. Нямам представа какво правя тук, прибирам се." завъртя се тя и срещна лицето му, потънало в сенки, за първи път откакто го видя в болницата.

Той пристъпи напред, излизайки от сенките, и тя замалко не пропусна една стъпка, но си върна самообладанието, приглади коса и продължи по пътя, обратно към къщата им с Неджи. Ако просто мислеше за него, щеше да отмине Сасуке от миналото, без съжаления.

Той нямаше да я пусне, избърза и застана напред, а когато зелените очи срещнаха тъмния обсидиан, тя си спомни първите думи, които й каза, докато бяха в болницата. Ръката му обви нейната и той каза, че я обича, тя го нарече лъжец в главата си и избяга от там, сякаш от огън. Сега той бе тук, и о как го обичаше тя, въпреки, че сърцето й принадлежеше на Хюга Неджи.

Сасуке имаше власт над нея; тя бе роб на любовта, без значение колко се бореше срещу този факт. "Кажи ми че се нуждаеш от мен, Аз се нуждая от теб, така че просто ми кажи, че чувстваш същото." Гласът му беше странно спокоен за нуждаещ се мъж, но той бе Учиха Сасуке, познаваше само две емоции: Гняв и безразличие.

"Не."

"Не?"

"Не, не се нуждая от теб. Това от което имам нужда е да забравя теб и всичката болка, която ми причини. Ако ме извиниш, Неджи ме чака." Победоносно го отмина тя, или поне така си мислеше.

Пръстите му се обвиха здраво около кръста й, обръщайки я, притисната между стената и тялото му. "Не ме разбирай грешно, Сакура. Върнах се, защото мога да съм това, от което имаш нужда."

Почти и се прииска да се засмее. Сасуке не се беше върнал в Коноха, защото може да бъде това от което имаше нужда тя. Беше се върнал, защото бяха хванали съжаляващия му задник. Тя се намръщи на това прекрасно лице и бавно поклати глава, взираща се в него.

"Закъснял си със седем години, Учиха. Аз продължих. Вече не съм уплашената, заблудена и болна от любов Сакура, която познаваше. Израстнах силна. Не съм твоята кукла на конци вече!”

"Сигурна ли си за това?" предизвика я той и лицето му опасно се доближи до нейното. Стана толкова бързо, че забрави да си затвори очите. Както и да, когато го направи, усети две силни ръце, които обвиваха краката й около кръста му.

Ако имаше нещо по-възхитително от устните на Учиха, притискащи се в нейните, тя наистина би искала да знае, защото това беше най-греховно вкусното нещо, което бе вкусвала през 20-те години от живота си. Сакура сграбчи раменете му така сякаш беше в капан от плаващи пясъци.

Той притискаше ръката й срещу вратата, където я беше пренесъл. Прерови джоба си за ключовете, но бе прекалено запленен от вкуса й, ключа се плъзна от пръстите му и тупна на земята. Псувайки ядно, той я дръпна настрани и разби ключалката на вратата с крак, посипвайки трески навсякъде. Не му пукаше; трябваше да я изкара от тези дрехи и право в леглото му.

Той бутна остатъка от вратата, която остана леко открехната и я занесе на леглото, пусна я дотолкова, че да свали тениската си през главата, докато тя разкопчаваше копчето на панталоните му, а после рязко дръпна ципа надолу и остави плата да се свлече надолу по краката му.

Той захвърли панталоните си, изрита обувките и разкъса блузата й нетърпеливо, слушайки с наслада как копчетата се разпиляват навсякъде, рикоширащи по близките повърхности, след което падаха по пода.

Напълно съгласна с неговото безрасъдство, тя скочи, краката й обвити около кръста му отново докато свали остатъците от блузата и го наказа с груба целувка. Той я вдигна и я отнесе надолу по коридора, право в спалнята му.

Сложи я на матрака и се отпусна след нея, развързвайки превръзката на гърдите й, докато не я махна напълно. Избута плата на пода и наведе глава да засмуче изпъкналото й зърно; тя се надигна към неговата възбуда, карайки го да съска и да захапе чувствителната пъпка.

Тя изхленчи силно и той се отдръпна да свали тази къса пола от нея. Усмихна се когато видя розово-бялото бельо на райета, което обгръщаше бедрата й. Тя беше красива. Кожата й беше млечнобяла, блестяща със злато и рози.

Грима й беше така лек и опитно нанесен, че първо реши, че изобщо не носи. Челюстта й беше закръглена и прелестна, а очите – блестящи изумруди. О, и ухаеше божествено, на медени близалки и кокосово мляко.

Сасуке се наведе и целуна пъпа й, докато с пръсти махаше бельото й, надолу по дългите й, меки, оформени крака, захвърляйки го на пода както бе направил с полата й, след което нетърпеливо махна боксерките си, преди да се намести между бедрата й.

Сакура силно изпъшка пред неговата груба жар, огънят му беше по-горещ от какъвто и да е физически такъв. Предиграта не беше нужна, тя вече беше мокра за него. Устните му се притиснаха порочно в нейните, докато вдигна таза й, и с един бърз тласък, вече беше в нея.

Тя се размърда неудобно, ноктите й се впиваха дълбоко в кожата на гърба му, докато той направи един, два, три тласъка. Тя изхлипа дрезгаво докато той продължи да прониква в нея, притискайки я срещу матрака..

Сасуке постави ръка зад гърба й и я дръпна към себе си, обхвана устните й и вкара езика си в устата й, търкайки безмилостно във вътрешната страна на бузите й, езика й и върховете на зъбите.

Дългите му пръсти се заровиха в меката розова коса, докато другата му ръка продължаваше да я притиска грубо към него, тялото й, срещащо неговите енергични тласъци. Тя го хвана по-здраво, нещо се случваше между тях, нещо, което тя не мислеше, че може да се случи.

Сълзи избиха от силно стиснатите й очи, спирайки се в гъстите мигли и всичко това остана незабелязано от единствения мъж, който можеше да обича, тя наистина му беше робиня във всяко отношение. Той я бутна назад в бъркотията от чаршафи и възглавници и сложи длани около главата й, отпускайки се на тях, така, че да не я смаже с теглото си.

Удари чаршафите с юмрук когато тя запя неговата песен. Пъшканията й бяха мелодията, стоновете – припева, името му думите. Той искаше очите й по себе си, искаше да види този зелен цвят, който никое друго момиче не притежаваше. Беше по-важно от дишането, тя да го гледа в очите, докато я опустошаваше.

Беше важно за него да контролира, да казва кога и как, беше важно тя да прави това, което иска той и да има погледа й по себе си, за да разбере, че той контролира и може да й даде успокоението от което се нуждаеше. Тя преглътна звучно като усети тежестта на погледа му.

"Сакура," името й по устните му беше мъчение; със сигурност щеше да умре ако го чуеше отново. "Погледни ме!" заповяда той спокойно, държеше челюстта й, докато се движеше силно срещу нея. Блаженство освободи Сакура от света, единственото което остана бяха тъмна стая, легло и Сасуке изгарящ заедно с нея.

Несъзнателно стисна бедрата си около неговите, за да поеме следващия от неговите груби, искащи тласъци. "Сакура," стържещия му глас беше опасно предупреждение, което прати тръпки по цялото й тяло. "Погледни. Ме." повтори той тъмно, заплашително.

Стаята беше тъмно спасение за лунната светлина, която обливаше неговото гладко избръснато лице, тя щеше да отвори очи за да го погледне, очи все още насълзени. Той изтри сълзите и й каза да го погледне, този тъмен, гробовен глас, изпълнен с похот.

Щеше да изпълни неговата заповед, за да усмири демоните в душата му, но беше много трудно да го направи докато той доставяше наслада на тялото й, която изтриваше болезнените спомени от много отдавна, оставяйки я в блаженство под него.

"Отвори си очите, проклета да си!" прокълна той, отдръпвайки се назад само да го направи отново, всеки тласък по-силен и по-дълъг. "Мамка му!" изсъска той когато очите й най-накрая се отвориха, разкривайки стъклени изумрудено зелени очи, сякаш беше дрогирана. Беше сигурен, че е спрял да диша. Можеше да усети всичката кръв преминаваща през кожата му.

Шарингана му подивя, трите запетаи се въртяха диво, докато сърцето му биеше бързо, адреналина достигаше до всяка вена в тялото му. Тялото му беше подивяло, тя се чувстваше добре, повече от добре, той не искаше да я пуска, не искаше да става от леглото и да я остави да си тръгне.

Устните на Сасуке докоснаха нейните в бавна, агонизиращо сладка целувка, езика му плъзгащ се по долната й устна, разкриващ тайните й, докато ръката й поглади веждата му, влажна от пот. Жестоко, той се отдръпна, вдигна таза й, и потъна в нея с един последен, силен тласък.

"Марионетка... твоите конци са мои." изръмжа той притежаващо, хвърляйки предишните й думи право в лицето й, повдигна тяло и тя изхлипа силно, оргазмът й срещна неговия и той се отпусна върху нея, борейки се за въздух, целия треперещ от оргазма, усещаше стените й стегнати по цялата си дължина. Шарингана му се деактивира.

Бавно, без желание, той се отдръпна от топлото й тяло и легна по гръб до нея, задъхан. Затвори очи и се заслуша в дишането й, толкова неравно, колкото й неговото. Сакура беше изненадващо добра за девственица, той изтри потта от челото си и възтанови дишането си.

Тя още се възтановяваше; вътрешната част на лакътя й притисната към очите й, поемаща жадно кислорода през изпъкналите, добре оформени устни. Той не можа да устои, обу боксерките си и я целуна, отне й няколко секунди да отвърне, но когато го направи той беше в рая. "Сасуке," въздъхна тя, докато го наблюдаваше през сгъвката на ръката си.

"Забрави -кун,"напомни й нежно той.

"Сасуке-кун,"усмихна се доволно той, "Това беше... какво беше това?" покри с тялото си голотата й и премести ръката й нагоре, за да погледне в тези зелени очи.

"Беше ли добро?Искаш ли да го повторим?" попита изкушаващо той, знаейки прекалено добре, че е изтощена до смърт. "Аз нямам нищо против." Целуна я отново, усетил приятната тръпка, която премина по чувствителните му устни.

"Дай ми шанс да възтановя дишането си. А-Аз не мисля, че мога да ходя, камо ли да повторя нещо такова отново." Той се усмихна, стана от нея и я зави с чаршафите, топли от техните тела. Тя затвори очи, и беше заспала още преди той да стигне до банята, която беше свързана със спалнята му. Нуждаеше се от душ, отчаяно, за да охлади кръвтта си, защото наистина искаше да бъде отново в нея.

…........................................................................................

Абе хора, някой чете ли го фика или не?
Имаше едно мнение, ама авторката му го е изтрила... Дайте ми знак, че му обръщате внимание, моля, имам нужда от стимул за да го превеждам.


Пета глава, втора част



Миризмата на маслени палачинки и сладък бекон извади душата й от пристана между света на живите и на мъртвите. Очите на Сакура се отвориха към ярката светлина на слънцето, процеждаща се през стъклената врата, която водеше към верандата.

Светеше срещу бялото море от завивки, което я покриваше приятно. Премигвайки няколко пъти, Сакура продължи да предизвиква утрото като се обърна по корем. Чистите чаршафи изшумоляха когато се обърна, и тя зарови лицето си в тях вдъхвайки аромата – ухаеха така, сякаш бяха туко що излезли от пералнята.

Протягайки ръце и крака, тя потърси Сасуке, но той не беше там. Единственото, което усети, бяха чаршафите, които потънаха надолу, под тежеста на ръката й. Утрото победи, когато тя усети къркорещия си от глад корем и желанието за освежаваща баня. Стана, прикрепяйки чаршафите към гърдите си.
 
Тръгна към банята, търсейки дрехите си, но ги намери сгънати на един стол близо до вратата, вдигна блузата си и забеляза, че копчетата бяха по местата си, леко грубовато, но пък сигурно зашити, с малки разлики в растоянието помежду им. 
Притисна блузата между брадичката и гръдния си кош. Трудно щеше да повярва, че Сасуке би направил нещо толкова досадно като зашиването на всички пръснати по пода копчета, обратно по местата им. Провери, и откри всички четиринайсет копчета.

Върна блузата обратно до полата си и затвори вратата. Протегна се и пусна крановете на душа. Водата потече от душа, топъл сутрешен душ, от това имаше нужда тя, за да успокои болящите я стави и мускули. Изпусна въздишка, когато водата започна да затопля тялото й. Сапуниса тялото си, прекара пръсти през късата си коса и след това започна да я мие.

Малко несигурно, Сакура спря водата и пристъпи на плочките, с които беше застлана банята. Откри хавлия и я обви здраво около влажното си тяло. Върна се в спалнята на Учиха и се преоблече в дрехите, които ухаеха като чаршафите – на чисто и свежо.

Той бе изпрал дрехите й. Каква странна постъпка от негова страна, не само тя се бе променила... е, тя се бе променила повече от него, той просто се опитваше да я върне обратно под влиянието си и трябваше да признае, че плана му работеше.

Изпита странното желание да оправи леглото, така както правеше у дома. След като пъхна краищата на чаршафите под матрака, и нареди възглавниците, огледа стаята му, мислейки за живота, който можеха да споделят заедно.

Можеха да споделят бъдещето вече веднъж, но той го прецака като изостави нея и всичко друго преди девет години. Със почти изсъхнала коса, тя напусна стаята, затвори вратата и тръгна по обленият от светлина коридор.

"Добро утро." взря се в него Сакура, докато сядаше на масата в чисти дрехи. "Гладна ли си? Направих и за теб, за всеки случай." тя кимна и се присъедини към него. Той я гледа известно време, как дъвче със затворена уста. Свърши с яденето и стана да измие чинията си.

"Благодаря ти, " промърмори тя когато също се нахрани. "Използвах душа ти... Надявам се, че нямаш нищо против?"

"Аа."

"Трябва да вървя." Той се обърна и се облегна на ръба на мивката, дланите му се подпираха на ръба.

"Може да останеш." Сасуке не заповядваше, просто го каза.
 
"Не, трябва да вървя. Неджи-сан сигурно е притеснен." тя се насили да стане и заобиколи масата, като по пътя забеляза поправената врата. За такъв ремонт трябваше доста време – колко дълго бе спала тя, или от кога бе буден той?

Преди дори да хване дръжката, тя се намери сгушена в неговите силни ръце и притисната към гръдния му кош, лицето му – заровено в почти сухата й коса. Тя беше шокирана и объркана, защо той правеше това с нея? Тя беше сгодена жена.

"Остани". Беше проста команда.

"Пусни ме, Сасуке, Неджи-сан ме чака. Миналата нощ беше гре -"

Той я завъртя бързо, болка премина по врата й, когато той сграбчи рамото й и обхвана брадичката й с пръстите си. "Не смей да казваш, че миналата нощ беше грешка! Ти и аз добре знаем, че не беше. Искаше ме, когато беше малка, искаше ме снощи, и още ме желаеш. "

Устните му се притиснаха в нейните, и под тях изчезваше спомена за неговата така наречена любов, която разтърси душата й като лятна буря. Ръцете му я обхванаха и това напълно запълни дупката, останала вътре в нея, още отпреди девет години. 

"Сасуке, моля те..." прошепна тя когато той премести мокрите си целувки от сочните й устни, към врата й, езика му се плъзгаше по следите, оставени от зъбите му..

"Имам за цел да те задоволя по всеки начин; можеш да ходиш, затова мисля, че ще издържиш още един път." Пръстите му разкопчаваха всяко копче, бавно, дразнещо, върховете на пръстите му се плъзгаха по чувствителната кожа на гърдите й. Той допря устни до лудия пулс на гърлото й, и плъзна език по туптящата вена.
 
Ръката му се плъзна по блузата й и дупката растеше със всяко разкопчано копче. Дланта му обхвана чашката на сутиена й, и тя вдиша рязко. "Не мога. Спри. Трябва да вървя." Той игнорира изпълнената й с похот молба. Действията му можеша да се възприемат като изнасилване... ако тя не желаеше това разбира се.

Уханието на сапуна беше всепоглъщащо, беше запленен и не му пукаше, пръстите й стиснаха тениската, когато устните му достигнаха ухото. Тя се притисна до него, приближавайки го до себе си, причината – дълбоко изгубена в ума й.

Той дойде бързо и засмука устните й агресивно, докато пръстите й пуснаха плата, за да се оплетат в синьо-черните кичури на косата му. Сакура се разтапяше в присъствието на Учиха Сасуке. Той беше толкова нежен, толкова топъл за някой описван като твърд и студен.

"Кажи ми, че ще се видим довечера. Трябва да те имам. Ти си моя ,винаги си била." Неговия заповеен тон я възбуди, въпреки че я бе ядосал, тихия му глас караше кожата й да настръхва. Тя си спомни Неджи- нейната причина да остане далеч от Сасуке – нейното щастие.

"Не. Това беше един път. Няма да се повтори повече, никога." каза му тя между тежки стонове, бузата й се допираше до прокълнатия печат, татуиран в плътта му.

"Няма да те пусна, койши, не и този път." той я повдигна на ръба на мивката, вдигна полата й нагоре и с няколко бързи и сръчни движения свали панталона и боксерките си, след което влезе в нея по-лесно от първия път.

Още беше тясна и усети болка, впи отново ноктите си в неговия гръб, оставяйки нови червени резки около раменете му. За разлика от вчера, тласъците му бяха по-бавни, нежни, мислеше си, че наистина ще полудее ако Сасуке не спреше мъчението и не и дадеше сладко отвличане.

"Сасуке-"

Всеки път когато пропускаше детската ласка, той забавяше ритъма и дори спираше ненужно. "Сасуке-кун, Сакура, хайде де."

"Сасуке-кун, моля" изпъшка тя, краката й се обвиваха около неговите. "О, не мога... по-силно, Сасуке-кун!" изхленчи тя, а той хвана кръста й по-здраво.

"Обещай, Сакура, че ще се видим отново довечера." той дръпна краищата на косата й, и плъзна език по врата й, белязан с неговия знак.

Тя изпусна гърлена въздишка, и той едва се удържа да не проникне в нея безмилостно. "Обещай, или ще сложа край на това още сега." каза той, като пусна косата й, за да могат зелените очи да срещнат тъмния обсидиан, който да й покаже, че е повече от сериозен.
 
"Обещавам, моля те! Чукай ме! По-силно, Сасуке-кун, искам по-силно!" почти изкрещя тя докато се протягаше с ръце и крака към него.

Най- накрая, един силен тласък след друг, по-бърз от предишния и тя усети как стига до края. Изпусна силен стон и отпусна мускулите си, като почивка от интензивното сексуално удоволствие. Дишането й спря за миг когато той засмука и след това захапа лявото й рамо, оставяйки по нея още един негов отпечатък.

Сасуке се отдръпна, да се оправи, докато тя се плъзна надолу от ръба на мивката, закопчавайки блузата си, заглади гънките по полата си и оправи косата си. "Не забравяй" прошепна той, взимайки ръката й и целуна пръстите й.

Сасуке премести устните си по сребърната халка на пръста й, след което пусна дланта й. Той се усмихна доволно и отпусна ръката си. Тя забърза да се махне от него, но той я последва, една стъпка след нея. 

Беше му адски ядосана. Да бъде първият й – когато не го заслужаваше – да й прави закуска, да спи със нея за втори път и да я накара да се чувства по-красива от преди. Толкова го мразеше, задето я накара да обещае, че ще се срещнат отново довечера, и о как се мразеше заради изневярата си към Неджи с мъжа, за когото се бе заклела, че е приключила отдавна.

Не беше достойна да носи пръстена на Неджи и да приеме името Хюга. Прокле се, че опита да се покаже смела, когато беше по-слаба дори от преди. Той я изпрати до вратата, задържа я докато излезе и я проследи с поглед, докато си тръгваше.

Когато беше сигурна, че очите му вече не я виждат, тя заплака. Беше ужасно човешко същество, толкова ужасно; нямаше представа какво щеше да прави когато се появеше пред годеника си. Спря на улицата, търкайки нос с опакото на ръката си.

Само Учиха Сасуке знаеше как да съсипе напълно живота й, вече го направи един път, когато тя го избра за нейна първа любов, правеше го отново сега, като опитен майстор, подценявайки трудната й работа, сигурно получаваше някакво болно удоволствие от това, "Садистично копеле."

Улиците още бяха пусти, само самотни птички прелитаха под синьото небе, а слънцето мързеливо огряваше върховете на къщите. Трябваше да реши какво ще прави, беше изневерила на Неджи два пъти, щеше да го направи отново, и не след седмица или месец, щеше да е още тази нощ, защото Учиха Сасуке винаги получаваше това, което искаше без значение от последствията.

По някое време, когато стигна до фамилната къща на Хюга клана, членове на семейството вече се бяха заели със всекидневните си задачи; някои я поздравиха, докато вървеше към дома, който делеше с Неджи.

Отваряйки вратата, един празен дом я посрещна. "Неджи-сан?" повика го тя и отиде до спалнята, надявайки се, че ще го види заспал спокойно, докато другата й половина се надяваше да го няма. Откри спалнята напълно празна и леглото оправено.

С въздишка на облекчение, тя се пъхна в него и зарови лице във възглавницата; обърна глава след няколко секунди и видя бележка на неговата страна от леглото. Вдигна я, облегна се по гръб, и мълчаливо прочете написаното. Изглежда, имаше мисия и нямаше да се върне поне до утре сутрин, е, преди да падне ноща.

Сега щеше да има време да реши какво да прави, но още с първата стъпка на територията на Хюга, тя вече бе готова- тази нощ нямаше да спи отново със Сасуке.

Тя погледна часовника на края на масата, беше двадесет минути преди дванайсет и четиридесет и пет, трябваше да се връща в болницата, дори и да имаше една свободна от мисии седмица, продължаваше да взима смените си и да тренира с Тсунаде. Постави настрани бележката от Неджи и затвори очи. 

Щеше да разполага само с двадесет минути сън, десет минути, за да вземе душ и да се преоблече и след това с много време да стигне до болницата, за да започне смяната си.

Как обаче можеше да спи, когато съзнанието й беше заето все с Учиха Саске, и всяко малко мръсно нещо, което прави той с нея снощи и тази сутрин, сърцето й препускаше, а дъха й спираше от мисълта за него и нещата, които щяха отново да правят тази вечер.

Къде беше Вътрешната Сакура, когато се нуждаеше от нея? Лъжейки себе си, тя я беше изоставила още преди години, когато излезе от кожата на тринайсет-годишното момиче; вече бе много способна млада жена с успешна, макар и не винаги, кариера в медицината.

Тя седна и погледна часовника си, друг душ я очакваше, все пак не искаше да се отправи към болницата миришеща на секс и пот. Влезе с умореното си тяло в банята и затвори вратата. Свали дрехите си и преди да се пъхне под душа, протегна ръцете и краката си. Завъртя рязко крана и изпусна въздишка щом усети хладката вода, удряща се в тялото й..

Постави лицето си директно под струята вода, след което замасажира врата и раменете си, за да освободи напрежението от мускулите си. Усети пеперуди в долната част на корема си и си спомни приятното чуство от плъзгащи се пръсти и борбата между устните им. 

Пренебрегвайки съблазнителния спомен за невероятния секс, тя насапуниса ръцете си, а след това и цялото си тяло.

Със силно завъртане на крана, тя излезе от банята, хвана една кърпа и след като подсуши тялото си, избърса замъгленото от парата огледало. Посрещнаха я зелени очи, които й изнесоха яростно конско, задето говореше красиви думи пред годеника си, за никакъв секс преди брака, а се бе отдала два пъти на Учиха.

Заслужаваше всеки квадратен инч от задника й да бъде наритан.Как можеше да прави неща, които би трябвало да върши само със съпруга си, със Сасуке. Защо му се отдаде и легна в леглото му? Защо бе толкова загрижена за него? Сакура седна на леглото, след като се облече и отпусна лице на дланите си. Не искаше Сасуке да умира, но не го искаше и в Коноха също.
 
Тя не можеше да реши дали чувствата му са искрени. Щеше ли да спи с нея, ако не беше сгодена? Ами ако всичко беше една шибана игра за собственото му забавление? Вече не познаваше Сасуке, девет години бяха достатъчно дълъг период за някой да се промени. Тя го искаше, толкова зле, че я болеше цялата. Озова се при него без да иска, и когато той я целуна единственото което можеше да направи, бе да му отвърне.

Той беше като инфекция на душата, всичко, което трябваше да направи бе да я докосне и тя се разболяваше с желание за него, оформяше глинени калъпи в ръцете си, въжетата й наистина му принадлежаха, колкото и да се опитваше да разкъса веригите, които я свързваха с него... о, Господи, как мразеше Учиха Саске!