моите творения

First topic message reminder :

Това са моите творения очаквам коментарите и мненията ви,приемам всичко

Деня след утре

Отварям очи.Безмълвно се оглеждам наоколо,не смея дори да дишам.Изправям се,а студа започва малко по малко да вледенява тялото ми.Несъзнателно погледа ми е прикован някъде навън през прозореца.Зима е.Всичко е бяло,леденият северен вятър бушува безмилостно.Дори далече от неговия обсег мога да усетя как пробождащия му повей докосва вече почти измръзналата ми кожа.Сякаш замахва с ръка направена от ледени иглички,с които пробожда сърцето ми.Странно,но то не кърви.Не кърви от тази болка,а от една друга...

Взирам се дълбоко в снега,като че ли искам да открия себе си заровена някъде навътре в снежните преспи.Уви,не се намирам.Погледът ми не се е изместил на милиметър,дори не е трепнал.Наситения син цвят на очите ми започва да избледнява.Сега вече е небесно син,а скоро ще стане почти бял.Но на мен не ми прави впечатление.Аз продължавам да гледам бялата стихия,която спечели възхищението ми,която с лекота премахва пречките по пътя си.

И тогава изведнъж се запитах: Ще липсва ли на някого Зимата,когато си отиде?Няма причина.Нали другата година пак ще дойде при нас.Зимата след тази няма да е по-различна.Силата й винаги е пробуждала страх и веселие едновременно.Но аз не се страхувам,а покланям пред мощта й.Ала мога да призная,че ако не на някой друг,то поне на мен ще ми липсва-нената крехкост,нежност,власт и топлота.На всички вас,които се питате защо ще да е топла,ще кажа,че Тя всяка година лежи до мен,слуша моите разкази и после ги разпръсква по целия свят.Така съзнанието ми се отваря,готово да погълне нови спомени.Де да можеше да говори...?Би казала толкова много,би ни разкрила най-пазените тайни,които ще бъдат отговори на всичките ни въпроси.

Но тя никога няма да си отиде.Никога няма да каже "Сбогом"....Ала аз ще си тръгна,но в дена сле утре.Ще отида на място,където винги е топло,но ще ми бъде студено.Няма да мога да видя старата си приятелка.Тя никога няма да ме навести,не й е при мен мястото.Дори и да иска,няма да може да премине през портите на вечността,защото самата Тя е часто от тази вечност.Ще ме стопля мисълта,че част от нея ме обгражда всеки ден със същата тази обич,доброта,нежност и грижливост както тогава.

Тя е поленза на някого,а аз на никой.Тя радва, а аз наранявам.Тя се смее,а аз плача.Тя е силна,а аз слаба.Тя може,а аз не...

Несъзнателно една кристална капка се претъркули по дясната ми буза.Една единствена сълза ме съжали,а трябваше да са милиони.Може би съм плакала прекалено много за всевъзможни неща и сега,когато имам нужда да плача за себе си,не са ми останали никакви сребристи,солени капчици.

Някой ще плаче ли с мен?Ще палче ли за мен?Ще липсвам ли на някого,ако и аз като Зимата изчезна и не се върна....?

Супер са браво!

мн яки