Сакура Харуно {супер фикче}

Ето едно страхонто не мое фикче. Прочетете го.

Глава 1: 14 февруари

Сакура се събуди с голяма прозявка и видя че е 09:13(часа). Това показа малкият часовник със знак на селото скрито в листата, който се мъдреше на нощното й шкафче. Тя се изправи и протегна ръце, изтягайки се. После си оправи леглото и облече червената рокля и черния клин. Сряса си косата и си върза протектора също със знака на листата (<-малко по-кратичко). Преди да излезе от дома си, тя хвърли поглед към календара, който висеше на стената. Леле!
-Днес е Свети Валентин!
Тя хукна към хола и видя, че на масичката лежаха 3 валентинки - 2 с мечета гушнали букети с червени цветя и една с голямо сърце от рози. И на трите пишеше "Честит Свети Валентин!". Сакура въздъхна облекчено. Беше подготвена. Взе валентинките и излезе. На малкия площад се бяха събрали всички нинджи и всички сенсеи, и всички се смееха весело, разговаряйки. Момичето веднага забеляза ухиления Наруто, пиещ портокалов сок. Срещу него, на едно дърво се беше облегнал Саске, който недоумяваше какво толкова му харесват всички на тоя "тъп" празник. Сакура се усмихна и отиде при Наруто.
-Хей, Наруто! Честит Свети Валентин! - топло се усмихна тя и му подаде една валентинка с мече и букет цветя. Наруто се ухили:
-Тенкс, Сакура!
-Аз отивам да намеря Лий - каза мило съотборничката му и изчезна в тълпата. Тя беше благодарна на тримата - Саске, Наруто и Лий, които я защитаваха, когато тя беше в опасност. Затова приготви три валентинки - чрез тях момичето изразяваше благодарността си.
Когато Сакура се изгуби в навалицата, Наруто отвори валентинката и започна да я чете. Тя гласеше: "Честит ден на влюбените, Наруто! Надявам се да откриеш своята половинка!" Момчето се ухили упиянено от текста, мислейки си "Аз вече съм я намерил". После погледна към Саске. Той беше сктъстил ръце на гърдите си и гледаше намръщено нанякъде. Изведнъж на Наруто му дойде страхотна идея. "Чакай, малко. Сакура носеше три валентинки - една за мен, една за Рок Лий, а последната 100% ще е за Саске. Ако настроя Саске срещу Сакура, и когато тя дойде, той не приеме валентинката, Сакура ще се натъжи и ще дойде да плаче при мен. И така Наруто ПЕЧЕЛИИИИИИ!" - мислеше той. Накрая се реши, придаде си мъдър вид, отиде при чернокосият, черноок нинджа и заговори.
-Знаеш ли Саске - подхвана Наруто като показа валентинката, стисната между показалеца и средния му пръст - това ми го даде Сакура. И мисля че ще даде и на теб.
-Хн!
-Даааа! Сигурен съм! Ето, ако не вярваш прочети я! - каза му той и връчи валентнката в ръцете на съотборника си. Саске безразлично я отвори, но като прочете текста неговото вътрешно АЗ му каза:
"Сакура харесва Наруто! Не й позволявай! Ти си по-готин от хлапето, Саске!" После заговори другото вътрешно АЗ, което спечели. "Какво те интересува! Тя е неопитна, също като Наруто! Нека се съберат и ще гледаш шоу! Този празник е глупав! Зарежи!"
-Не ме интересува! Ти се радвай колкото искаш, но не ме закачай, чу ли? - ядоса се Саске - Хн! Хлапета! - той отиде отдругата страна на дървото и така беше скрит. В това време Сакура се върна, след като беше намерила Лий и му бе предала картичката. Сега тя стоеше няколко (5) метра пред Саске и се готвеше да му даде валентинката.
Тя много се вълнуваше и затова й трябваше известна концентрация. Момичето вдишваше и издишваше дълбоко. Нещо привлече вниманието й и тя погледнда надясно. На 2 метра от нея стоеше Ино, сложила ръце на хълбоците си. Тя се намръщи.
-Сакура!
-Ино!
Двете заеха поззиция като за състезание по надбягване. След малък интервал от време двете тичаха към Саске с валентинки в ръце. Към края на пътя Ино спъна Сакура и тя падна по лице на земята.
-Ха! Кой спечели сега а?
Сакура видя как Саске я поглежда, вдигайки вежда сякаш питаше: "Боли ли?" Ино започна да си оправя прическата и подхвана:
-Ъ... Здрасти, Саске, честит Свети Валентин! - усмихна му се тя и протегна ръка напред, за да му даде валентинката. Той я погледна и каза:
-Разкарай се!
Сакура и Ино се учудиха. И въпреки, че Ино й беше съперник, Сакура я защити:
-Но Саске, Ино искаше да ти честити празника. Това е проява на неуважение!
-Е и? Разкарайте се?
Но вътрешния Саске (този който харесваше Черешово цветче) й каза: "Аз исках ти да ми я подариш, но тъй като ти загуби, това щеше да е още една проява на неуважение." Ино погледна тъжно надолу, обърна се и тръгна към парка с каменните пейки. Докато вървеше към една от тях, тя отвори валентинката и прочете текста. Беше глупаво! Как така студеният Саске ще хареса валентинката!?
-Пълна глупост! - въздъхна Ино и хвърли картичката зад гърба си. Седна на пейката и прегърна коленете си.
-Ъъъ... Извинявай, това твое ли е? - попита някой. Момичето вдигна глава и видя Акамару, по-сладък от всякога, да държи нейната току-що подхвърлена валентинка. Зад него беше Киба, мушнал ръце в джобовете си. Той се усмихваше на Ино. Тя се изчерви и измънка:
-Ами да, мое е, благодаря, сладурче.(говори на кучето, да не си помислите нещо)
Акамару изскимтя, скочи на пейката и се сгуши в краката й, а тя го погали нежно. Киба се учуди.
-Невероятно! Досега Акамару се доверяваше само на мен, Хината и Шино! Никога не е давал на друг да го гали! Какво му става? Болен ли е?!
Ино се засмя и така привлече вниманието на Киба. Той я гледаше в очите сякаш я виждаше за първи път. Гледаше дълбоко в тях и на момичето му стана неудобно, но все пак стоеше неподвижно. Тя също гледаше в очите на нинджата. Лицата им се приближаваха едно към друго все повече и повече. Накрая двамата затвориха очи и се целунаха.
В това време Наруто се люлееше на люлката, окачена на неговото дърво. Другите нинджи и сенсеи бяха влезнали ви столовата и от там се чуваше весела глъчка. Наруто беше самотен, тъжен, имаше нужда от компания, но след като Сакура и Саске го отрязаха, той реши да остане сам на люлката.
-Ъм, Наруто?
Той чу познато тънко гласче, и се обърна, за да види кой го вика. Това беше Хината. Тя беше по-червена от всякога, но все пак преглътна тежко и каза:
-Честит Свети...Свети...Честит Свети Валентин, Наруто!
Тя се наведе напред и целуна русия нинджа по бузата. После започна да тича към столовата, но неочаквано се спъна и падна по лице.
-Хината! - Наруто хукна напред и отиде при Хината. Той докосна бузата й.
-Аау! - изохка тя. На лицето й имаше кръв, изцапана с пръст и пясък.
-Хината! Добре ли си? Не трябваше да тичаш толкова бързо! Виж какво стана!
-Наруто прости ми! - извика Хината стиснала очи. Тя се "срамуваше" от постъпката си. Знаеше много добре, че той харесва Сакура, но ако не днес, на деня на влюбените, то кога тя щеше да има такава смелост да целуне Наруто? Момчето я взе внимателно на ръце и тръгна към болницата. Отдалече, двамата изглеждаха като младоженци (хD) и когато стигнаха в болницата, сестрите много се учудиха - "Та те са на 13 а вече се изживяват като семейство!"
Една от сестрите упъти Наруто към болнична стая, където да остави ранената Хината и някой лекар да я прегледа. Когато влезнаха в стаята като младоженци, и двамата се изчервиха, но нито Наруто понечи да пусне Хината на земята, нито тя да слезне и да продължи да ходи. Момчето внимателно остави срамежливото момиче на болничното легло и изчака докторът да я прегледа.
-Нищо сериозно, само трябва да се почисти раната!
-Видя ли, Наруто?! Нямаше нужда да ме носиш. Не бях ранена толкова зле, че да не мога да ходя.
-Хей, все пак трябваше да се погрижа за теб. А освен това не си толкова тежка.
Хината се изчерви от комплимента и не можа нищо да каже.Наруто реши да остане при нея в болницата.
Шикамару беше отегчен от красноречивите речи на сенсеите послучай Свети Валентин. Той се прозяваше през две минути и накрая реши да излезне на разходка в парка. Темари го забеляза и тихо го последва. Той беше пъхнал ръце в джобовете и свободно блееше насам натам. Изведнъж тя изникна пред него, заела поза на манекен.
-Защо не си вътре?
-Любовните речи ме отегчават!
-Защото никога не си целувал момиче нали?! Едва ли въобще можеш! Хахаха!
-Не искаш ли да разбереш?! - попита ядосан Шикамару, и зае позицията си - Ninja Art Shadow Position Jutsu (Нинджа арт шадоу пъзишън джутсу)! - сянката му започна да се извива като змия и хвана Темари.
-Сега правиш каквото и аз! - усмихна се доволно Шикамару. Той направи една крачка напред, Темари също. Той се приближаваше все повече и повече и накрая се гледаха в очите. Бяха толкова близо един до друг. Шикамару целуна Темари и тя естествено направи същото. Целувката беше продължителна, и двамата бяха затворили очи. Изведнъж сянката на Шикамару започна да изтънява и въпреки че беше затворил очи, той усети това. Темари се освободи и целувката бе прекъсната.
-Е, какво мислиш? - попита подигравателно Шикамару, обърна се с ръце в джобовете и продължи разходката си. Темари, смаяна от случилото се, се усмихна леко и постави двата пръста на устните си. Тя се обърна на другата страна и изчезна сред дърветата.
Саске все още се мръщеше, облегнат на дървото, взирайки се в земята, а Сакура тъжно го гледаше отдалече. Тя се беше спотаила зад едно дърво, за да скрие срама си от падането на земята и загубата й от Ино. Пред Саске се изви лилав облак и там се появи Орочимару. Около 10 метра ги деляха. Орочимару извади 4 шурикена и ги захвърли срещу Саске, който не можеше да мърда - змийската мутра го беше завързала с въже от чакра. Сакура забеляза всичко, хукна напред и мина пред Саске, за да го защити. Той не можеше да мърда нито ръцете си, нито краката. Момичето хвана и четирите шурикена, но изникна пети, който беше твърде близо до нея, за да може да се защити. Той я уцели близо до сърцето и тя падна на земята. Орочимару се изплаши от смелостта на момичето и мигновено изчезна, а с него и въжето от чакра. Саске коленичи до Сакура.
-Глупачка! Защо го направи?! Защо?!
-Защото не исках да загубя някой важен за мен, някой като теб...
В това време Какаши и Наруто (Хината се беше оправила за 0 време) дойдоха и видяха какво стана.
-Сакура!
-Тя има нужда от лекар! - това беше единственото, което учителят каза, когато я взе на ръце и се запъти към болницата, следван от Саске и Наруто.

Следва продължение...

Дам определено сум го чела Нищо ти пак пусни продължението ( бе то имаше ли , че не помня )

Тъй като 1 глава бе кратка реших да пусна и новата. Очаквам много мнения. Четете. Интересен фик е. Дано ви хареса...

Глава 2: В болницата

Какаши буквално връхлетя през двукрилата врата и се обърна към жената на рецепцията.
-Лекар!Трябва й лекар! Ранена е близо до сърцето и губи кръв!
Шокираната жена бързо набра някакъв номер на телефона и извика доктор Майораши. Той пристигна след точно 1 минута и поведе тримата посетители към най-близката, свободна болнична стая. Докторът отвори вратата и даде път на Какаши, за да може той да внесе раненото момиче. Сенсеят остави ученичката си внимателно на леглото и изчака доктора да я прегледа.
-Силен вътрешен кръвоизлив, причинен от остър предмет, забит в гърдите й. Ще остане тук 1 седмица, докато състоянието й се подобри. Можете да я посещавате всеки ден между 13 и 16 часа. Какаши, Саске и Наруто погледнаха към стенния часовник - 12 и половина. После погледнаха към Сакура. Тя лежеше в безсъзнание на леглото.
-Ееее, хайде банда, потегляйте всеки към дома си - докторът бързо избута триото вън от стаята и той самият излезе. -Само да ви кажа, когато идвте на посещение, само един от вас може да влиза при пациентката........ъъъ Сакура Учиха.
-Какво? - тримцата се шокираха.
-Сакура Учиха??? - Наруто присви очи и погледна към Саске. -САСКЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Откога си женен за Сакура?!?!?!?!?!
-Какво говориш, загубеняк?!
-Кхъ-кхъм, докторе, мисля че е станала грешка. Името й не е Сакура Учиха - Какаши се усмихна мило на доктора.
-Момент. А, да съжалявам. Имах предвид Сакура Хатаке.
-Каквоооооооооооооооо?! - Наруто се вбеси още повече. -Какаши сенсей, какво означава това?!
-Амм, докторе, пак е станала грешка!
-Олеле, извинете ме напрегнат съм, имах предвид Сакура Узумаки.
Доктърът явно беше пиян. Какаши и Саске погледнаха към Наруто за да видят реакцията му. Той само се ухили и каза:
-Е, докторе, този път познахте! Хи-хи-хи-хи-хи!
-НАРУТО! - извикаха Саске и Какаши. Дори и вътрешната Сакура се извика, защото дори в безсъзнание, човек чува. Какаши отново погледна мило и усмихнато доктора и се изкашля.
-Кхъ-кхъм, докторе...?
Докторът пак погледна списъка, който държеше в ръката си и каза:
-Сакура Харуно.
-Ееееее, Какаш сенсей, предишното беше вярно.
-Не, не беше, Наруто.
-Може да не е било, но звучеше хубаво.
-Стига мрънкане. Хайде да се прибираме.
Тримата излезнаха от болницата и се запътиха всеки към дома си. Сакура се свести и се намери лежаща в болнично легло.
-Какво правя тук? Къде е Саске? Добре ли е? Саскееееее!
-Спокойно, г-це, тук сте в безопастност - отговори медицинската сестра. - Бяхте ранена в гърдите с остър предмет и губехте кръв. Сега ви помагаме да се оправите.
-Как се озовах тук?
-Мил мъж със сива, рошава коса и маска на лицето ви донесе.
-Какаши сенсей?
-Предполагам. А две момчета го следваха.
-Момчета? Как изглеждаха?
-Едното беше русокосо, облечено в оранжево...
-Наруто.
-...а другото с черна, стърчаща коса, черни очи и тъмно-синя тениска.
-Саске! - засия Сакура.
-Ха-ха! Явно си падате по това момче.
-Какво? Аз...неее, ъ..не си падам по него!
-Няма нужда да криете, то си личи. Името ми е Тейру Кашеи и съм на 17 години.
-Много сте млада, Тейру.
-Говорете ми на "ти", моля ви. И ако не ставам нахална, разкажете ми всичко за този Саске.
-Добре. С него сме в един отбор и се бием срещу "лошите" рамо до рамо, но той не ме харесва, а аз бих дала мило и драго за него. По-големият му брат убил родителите им и сега Саске иска да си отмъсти.
-Доста интересно и тъжно.
Сакура се усмихна. Тя беше благодарна, че си намери приятел. Тейру не беше като Ино.
-Благодаря ти, Тей.
-За какво?
-Че се грижиш за мен в този болезнен момент.
-Няма защо. Нали това ми е работата.
-Да, но едва ли на друго място се срещат такива мили сестри.
-Оооо, мили думи, Сакура.
Изведнъж състоянието й се влоши и тя изпадна в безсъзнание. В това време, Саске лежеше на леглото си по гръб с ръце зад главата и сърцезаваше тавана. Неусетно заспа.
*СЪН*
*Пред него се появи Орочимару. Той извиваше езика си гледаше задълбочено Саске. Те бяха в една тъмна стая. Отнякъде се появи Сакура и Орочимару я прониза в сърцето.
-Любовта ти е жалка - каза й той. После се доближи до Саске и му прошепна. -Вината е твоя! Твоя! Твоя! Твоя!*
-Ааааааа! - Саске се събуди. Нямаше никакъв Орочимару. Той въздъхна облекчено. -Защо съм толкова корав с нея? Тя ме защити с живота си, а аз не й обръщам никакво внимание, не й отделям време. Ще й се реваншерам.
Той стана и отиде в кухнята. -Ninja Art Sakura Flower Jutsu! - един букет от черешови цветчета се появи на масата. Саске от доста време репетираше това джутсу. Той взе малка картичка и остави романтичната част от него да напише любовно послание към Сакура. То гласеше: "Черешови цветчета за най-хубавото Черешово цветче!" Момчето гушна букета и отвори входната врата, за да излезе. Навън беше тъмно. Той се учуди. Нима беше спал толкова дълго? Все пак излезе и отиде до болницата. В стаята на Сакура беше тъмно. Саске се изкатери по стената и влезе в помещението през отворения прозорец. Приятна хладина се усети и момичето се усмихваше.Това наистина бе хубаво чувство. Саске остави на шкафчето букета и понечи да целуне Сакура по челото (да провери има ли температура xD), но точно тогава се чу (конски) тропот/шум от токчета и момчето бързо избяга през прозореца. Това беше сестрата - Тейру Тя идваше за ваксината, която трябваше да бие на пациентката за по-бързо възстановяване. Саске се прибра вкъщи. Сети се за суматохата при доктора. Според него Сакура Учиха звучеше направо СУПЕР, но не искаше да си признава пред другите. Те бяха свикнали Саске да е безчувствен. Той от много време имаше чувства, естествено към брат си Итачи и това бяха гняв и омраза. Но сега изпитваше и други чувства - може би любов и то към Сакура. Спомни си какво й каза когато започнаха двубоите за третия изпит.

СПОМЕН
Сакура понечи да вдигне ръка, но тази на Саске я спря.
-Дори не си помисляй да го правиш!
-Тревожа се за теб. Не искам да гледам как умираш!
-Тогава не гледай!
Сакура млъкна и сведе глава.
КРАЙ НА СПОМЕНА

Саске въздъхна. Сега си спомняше предишната Сакура, която постоянно го канеше на срещи, но после...нея вече я нямаше. Момичето се промени и се интересуваше от битките, изпитите, и за състоянието на Саске. Когато Забуза и Хаку ги пресрещнаха на моста и той беше ранен смъртоносно. Сакура си мислеше, че е мъртъв и плачеше върху него. Саске се свести и тя го прегърна силно. Или когато Орочимару му "подари" знаците и той и Наруто лежаха в безсъзнание. Тя се грижеше усърдно и за двамата и накрая те оцеляха. Тя наистина полагаше грижи. Когато убие брат си и остане единствен наследник на клана Учиха, как Саске ще го продължи? Все пак трябва да се ожени и да има деца. Да има жена! Единственото момиче, което той познаваше беше Сакура. Той не знаеше нищо повече за Ино, освен, че тя го харесваше, за Хината знаеше, че е срамежливка, а Тен Тен - никога не пропуска целта си. А за Темари знаеше, че е от отбора на Гаара и, че е негова по-голяма сестра. Но за Сакура...знаеше куп неща. Той отново въздъхна и реши да смени темата. Но не спираше да мисли за *Сакура*...*Сакура*...*Сакура*...*САКУРА*!

Супер е!!! Моля те да пуснеш следващото по-бързо, че направо си умирам от нетърпение

дай нататък

Супер е Искам още

ауууууу невероятно е много ми харесва :love: искам ощееее пускай другите глави,че умирам от нетърпение :kisss:

Хайдееееее давай ощеееееееее Умирам от нетърпение

Eто още

Трета глава: Отвличането

-САКУРА!
-Аааааа! - Сакура се събуди. Дишаше тежко и участено. Тей беше седнала на ръба на леглото. -Какво става?!
-Кошмар, момиче! Но да го оставим на страна. Виж какво има тук - сестрата посочи шкафчето до леглото й. Там имаше букет с черешови цветчета. -Има и картичка. Бях много любопитна и не се сдържах, така че я прочетох =D
-Ах тииии! - момичето разклати показалец и взе букета. Аромата беше свеж и силен. Тя отвори картичката и прочете текста. -Но...но тук не пише кой ми е пратил букета.
-Саске е.
-Мечтай си! Той не пише такива "глупости"!
-Той е, сигурна съм!
-Откъде си толкова сигурна?
-Ами през нощта, в 1 и половина мисля, дойдох да ти бия ваксината и букета беше на шкафчето, а преди това го нямаше. Нали все казваш, че когато Наруто заспи, и стадо слонове да преминат през стаята му той няма да се събуди!
Сакура се изкиска.
-...А за Саске каза, че обичал да излиза през нощта. Тъй че...
Устните на пациентката постепенно се извиваха нагоре и оформиха ГОЛЯМА усмивка.
-Йес! Йес! От Саске е, от Саске е, йееееееееееее!
-Хей, по-спокойно!
-От Саске е! - продължаваше да подскача Сакура, при все, че беше седнала.
Тя радостно закуси и към 1 часа Какаши сен-сей дойде да я види. Нали доктора даваше само един посетител, а и Наруто беше твърде зает със Хината. Неджи окопира* дома й и сега тя живееше при Наруто (Тен Тен беше разбрала за целувката на Хината и помолила Неджи да направи обстановката по-романтична, а той се сетил единствено за този "гаден номер" и го изпълнил взамяна на няколко целувки от страна на съотборничката си). Саске не можеше да отиде при Сакура, затова се разхождаше свободно.
-Саскеееее! Юхуууу! - провикна се някой. Саске обърна глава и видя Ино, Киба и Акамару да се надбягват. Момичето му махаше. Тримата отидоха при него. -Къде си тръгнал? - изчерви се Ино, но като се сети, че Киба е до нея й стана по-добре. Тя вече не харесваше Саске. След целувката в парка на Свети Валентин със Киба станаха гаджета.
-О, на разходка! - каза все така студено Саске.
-Ти на разходка?! Пфффффффффф! - Ино не вярваше. -Ам извинявай, сам ли си излезнал?
-Да. Ще пообиколя наоколо и ще се прибера.
-Хайде, мадам, да тръгваме! - Киба щипна леко Ино по гърба.
-Еееей! Аз не съм дама, а кунойчи и ще те надбягам! - с тези думи Ино се изплези на Киба и се затича към парка. Киба въздъхна.
-Ей, брато, изпуснал си супер момиче, да знаеш. Ино е толкова ГОРЕЩА!
-Споко брато, има и други момичета, а Ино е подаръкът за теб. (Не съм чувала Саске да говори така ам нищо, нали е между момчета разговорът) - Саске и Киба си стиснаха ръцете като за канадска борба, но това беше поздрав. Акамару излая нещо на стопанина си и хукна подир Ино.
-Видя ли, брато, и Акамару я харесва. Аз ще тръгвам. Не искам тя да ме победи.Чао!
-Чао.
саске отново остана сам и се запъти към болницата, за да вииди Сакура. В това време видя Какаши с подарък в ръце да влиза в сградата. Той забеляза Саске и му махна.
-Отдавна не съм те виждал тук, Саске - озадачи се сенсеят. -Накъде така?
-Хн! Като че ли ще ти кажа!
-Някой май не е в добро настроение. Ти въобще някога бил ли си?
-Гррррр! Остави ме намира!
Саске не беше ядосан на думите на Какаши, а на това, че не може да посети Сакура. Той искаше отново да остане сам и отиде в гората. Подпря се на едно дърво като мислеше за съотборничката си. Чувствата му към нея се изостряха. Той още по-силно искаше да бъде с нея. Разкайваше се, че досега не я е забелязал.
-Сакура...
В това време някой запуши устата на нинджата и го приспа. След час Саске се събуди и се огледа. Намираше се в една тъмна стая, ръцете и краката му бяха оковани върху една голяма платформа.
-Най-после си мой, Сассссссссссссссске! - обади се глас от тъмнината. Саске забеляза нещо.
-Сянка в тъмнината? ($h@đOω Ĭŋ ۜ Thع đ@řKŋعś$ xD така се пиша в другите форуми)- попита плахо той.
-Дааааа, това съм аз. Позна ника ми, така се пиша във форумите . Най-после ще имам шарингана. Йесссссссссссссс *Змийско Йес*! Виждаш ли колко съм сръчен? Първия път онова тъпо кунойчи с розова коса те спаси, но сега...
-НЕ ГОВОРИ ТАКА ЗА САКУРА!!! ТЯ Е МНОГО УМНА! НАЙ-УМНАТА В АКАДЕМИЯТА! ААААААААРГХ, ОРОЧИМАРУ ЩЕ ТЕ УБИЯ! - Саске щеше да счуби оковите.
-Не се насилвай, миличък (WTF? ) не можеш да се измъкнеш оттук. Сега те оставям сам, за да се насладиш на новия си дом. - при тези думи Оро змийска мутра излезе и остави пленника си сам.
-Сакура...липсваш ми...


Изписването й
Саске стоеше окован в продължение на пет дни и слушаше смахнатите планове на Негово Змийссссско Величество Оро змийссска мутра. Той разговаряше по мобилния си с някого и само повтаряше 'Йес, Йес!' имам предвид *Змийско йес*.
-Е, Сасссссске, аз ще те оставя за малко, не мърдай оттук - подсмихна се Оро снейк фейс както казва май френд. Той излезе от подземието и остави заложника си сам. Саске въздъхна и започна да се оглежда за нещо интересно, което досега не бе видял. Все пак намери - календар с голи змии, поскоро голи мадами със змийски глави.Той не обърна внимание толкова на снимката, колкото на датата. Беше 21 февруари!'Днес изписват Сакура! Най-после ще мога да я видя възстановена!' И той си представи как отива с Какаши и Наруто в болницата и изписват кунойчито. Доктор Майораши пак е там и казва: "Пациентката Сакура Учиха е изписана." Наруто пак щеше да вдигне скандал. Най-после Сакура идва жива и здрава и се усмихва "Здравейте всички! Колко е хубаво отново да ви видя тук!" Наруто тръгва да я прегръща, но тя избързва и прегръща Саске "Саске! Радвам се че и ти си дошъл да ме видиш! Благодаря." Той щеше да сдържи емоциите и да изтърпи прегръдката й. Момчето отново се върна към сегашния проблем - как да се измъкне оттук. 'Трябва да се измъкна! Заради нея! Заради Сакура!' силна тъмнолилава аура засия от ръцете и краката му и той счупи оковите. 'Вече съм свободен!' Саске се запъти към болницата, маскирайки своята чакра. Той пристигна към 11 и половина и повика сестрата която се грижеше за Сакура, в случая сестра Кашеи. Тейру дойде бързо, токчетата й трополяха по плочките.
-Добър ден! С какво да ви помогна?
-Търся Сакура Учиха.Търся Сакура Харуно.
-Вие ли сте Саске Учиха.
-Да.
-Еха! Сега разбирам защо тя си пада по вас?
-Ъ?
-А нищо, последвайте ме.
Тей отново затрополи с токчетата си напред по коридора, а Саске я следваше. Стигнаха до стаята на Сакура и влязоха вътре.
-Ей, водя ти някого - намигна весело Тей. Саске влезе и поздрави съотборничката си. Сакура гледаше учудено. Тей отново заговори. -Е, след като вие идвате първи, изписваме пациентката и я оставяме във ваши ръце.
Момичето излезе и остави за малко двамата сами. Саске, най-после я видя. Тя обаче гледаше ДОСТА учудено към него. Тейру дойде и извика "Всичкоеготовоможедатръгватечаоприятноизкарване"
Тя подаде на Саске чантата на Сакура и избута двойката аут оф дъ хоспитъл.
-Добре, сега ще те заведа у нас - той хвана Сакура за ръка и я поведе към дома си. Когато пристигнаха,той я попита -Ако искаш може да останеш у нас за няколко дни. Искам да ти се...
-Аз твоя сестра ли съм? - попита Сакура докато оглеждаше дома му.
-Какво? - Саске не можа да повярва.
-Аз твоя сестрa ли съм? - повтори въпроса си момичето.
-Нееее, ти си Сакура Харуно, моя съотборничка, на 12 години си и т.н.А ти кой си?
Саске изпадна в шок. Тя си бе загубила паметта. Това му разби сърцето. Не можеше да й се реваншира. Дори и да го направеше, тя не можеше да си спомни, освен ако някой не я халоса по тимберицата. Той въздъхна. Не е за вярване, но момчето игнорира този проблем и разведе момичето из апартамента си.
В това време Какаши отиваше в болницата. Той влезе и поздрави.
-Здравейте! Къде е доктор Майораши?
-Един момент - момичето от рецепцията набра бързо един номер и след точно една минута доктор Майораши цъфна при Какаши. Той пак държеше онзи списък
-Добър ден, с какво да ви помогна?
-Днес би трябвало да изпишете Сакура Харуно.
-Един момент - докторът взе микрофона и извика - Тейру Кашеи да се яви на рецепцията. - това се чу по високоговорителя. Скоро се чу и тропот на токчета. Сестра Кашеи пак идваше насам. Тя поздрави и попита каква е причината да се яви тук.
-Сестра Кешеи, - започна доктор Майораши - вие "обслужвате" пациентката Сакура Харуно. Моля доведете я, тъй като днес трябва да я изпишем.
-Но тя е изписана! - каза смаяна Тей.
-Ама как така? - попита доктора смаян на свой ред.
-Дойдоха и я взеха.
-Кой е дошъл?
-Онова сладко чернооко момче по което тя си пада. - тя сключи ръце и ги постави до бузата си от наслада.
-Аха! Това е Саске Учиха, не е ли той- досети се бързо Какаши. Тей кимна. -Сигурно е завел Сакура в дома й. Аз ще тръгвам. - Той бързо се изнесе и отиде в дома на Сакура. Но там нямаше никой. Тогава отиде до дома на Саске и почука. Момчето остави Сакура да се настани и отиде да отвори.
-Здравей, Саске, Сакура да е наблизо?
В това време тя изникна зад съотборника си.
-Здрастиииии! - ухили се тя.
-Здравей, Сакура!
Тя се учиду.
-Знаеш името ми?
-Естествено, ти си моя ученичка.
-Вие ли сте Какаши-сенсей?
-Същия. Хайде ела да те заведа у вас.
-Но това е моят дом.
-Това е домът на Саске.
-Но аз също живея тук.
-Саске, какво става с нея?
Саске издърпа Какаши навътре и му прошепна:
-Мисля, че си е изгубила паметта.
-КАКВО?!?
-Шшшш! По-тихо тя не знае нищо. Засега остава да живее у нас.
-Тя ще реши това - каза сенсеят и извика Сакура - Сакура, ела.
Момичето се приближи.
-Да?
-Виж сега, имаш свой собствен дом, можеш да останеш у Саске, можеш и да дойдеш у дома. Къде искаш?
-Ами - тя направи кисела усмивка и повдигна рамена - предпочитам у Саске - тя веднага мина зад него, сложи ръце на раменете му и се усмихна. Той погледна към нея, после повдигна вежда и погледна Какаши с онзи тип поглед 'Видя ли?'. Какаши въздъхна разочарован и си отиде.

Мале мале...
Това е яко. Чакам продължението .

Супер Продлължение плс

наистина е хубаво, ако искаш да бъда откровенна нещо липсва

:bravo:

мн е яко давай още :bravo:

супер е пусни още

Супер е! Искам още. Кога ще има?

Много ми харесва...

AU STRASHNO E NAPRAO SE VLUBIH V FICA ISKAM SI OSHTI

няма ли да има следващо плс много е яко

Ощеееееееееее Много е хубавоооооооо Мн яко фикче, наистина! :kisss: :kisss:

Дамм фика ти е много добър продължавай да го пишеш.

Да, да Кога ще има още?

SUPER E O6te

кога е има ощеее???????????????????????????????? :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: ох,толкова романтично!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ще ви пусна още утре...