Сакура Харуно {супер фикче}

First topic message reminder :

Ето едно страхонто не мое фикче. Прочетете го.

Глава 1: 14 февруари

Сакура се събуди с голяма прозявка и видя че е 09:13(часа). Това показа малкият часовник със знак на селото скрито в листата, който се мъдреше на нощното й шкафче. Тя се изправи и протегна ръце, изтягайки се. После си оправи леглото и облече червената рокля и черния клин. Сряса си косата и си върза протектора също със знака на листата (<-малко по-кратичко). Преди да излезе от дома си, тя хвърли поглед към календара, който висеше на стената. Леле!
-Днес е Свети Валентин!
Тя хукна към хола и видя, че на масичката лежаха 3 валентинки - 2 с мечета гушнали букети с червени цветя и една с голямо сърце от рози. И на трите пишеше "Честит Свети Валентин!". Сакура въздъхна облекчено. Беше подготвена. Взе валентинките и излезе. На малкия площад се бяха събрали всички нинджи и всички сенсеи, и всички се смееха весело, разговаряйки. Момичето веднага забеляза ухиления Наруто, пиещ портокалов сок. Срещу него, на едно дърво се беше облегнал Саске, който недоумяваше какво толкова му харесват всички на тоя "тъп" празник. Сакура се усмихна и отиде при Наруто.
-Хей, Наруто! Честит Свети Валентин! - топло се усмихна тя и му подаде една валентинка с мече и букет цветя. Наруто се ухили:
-Тенкс, Сакура!
-Аз отивам да намеря Лий - каза мило съотборничката му и изчезна в тълпата. Тя беше благодарна на тримата - Саске, Наруто и Лий, които я защитаваха, когато тя беше в опасност. Затова приготви три валентинки - чрез тях момичето изразяваше благодарността си.
Когато Сакура се изгуби в навалицата, Наруто отвори валентинката и започна да я чете. Тя гласеше: "Честит ден на влюбените, Наруто! Надявам се да откриеш своята половинка!" Момчето се ухили упиянено от текста, мислейки си "Аз вече съм я намерил". После погледна към Саске. Той беше сктъстил ръце на гърдите си и гледаше намръщено нанякъде. Изведнъж на Наруто му дойде страхотна идея. "Чакай, малко. Сакура носеше три валентинки - една за мен, една за Рок Лий, а последната 100% ще е за Саске. Ако настроя Саске срещу Сакура, и когато тя дойде, той не приеме валентинката, Сакура ще се натъжи и ще дойде да плаче при мен. И така Наруто ПЕЧЕЛИИИИИИ!" - мислеше той. Накрая се реши, придаде си мъдър вид, отиде при чернокосият, черноок нинджа и заговори.
-Знаеш ли Саске - подхвана Наруто като показа валентинката, стисната между показалеца и средния му пръст - това ми го даде Сакура. И мисля че ще даде и на теб.
-Хн!
-Даааа! Сигурен съм! Ето, ако не вярваш прочети я! - каза му той и връчи валентнката в ръцете на съотборника си. Саске безразлично я отвори, но като прочете текста неговото вътрешно АЗ му каза:
"Сакура харесва Наруто! Не й позволявай! Ти си по-готин от хлапето, Саске!" После заговори другото вътрешно АЗ, което спечели. "Какво те интересува! Тя е неопитна, също като Наруто! Нека се съберат и ще гледаш шоу! Този празник е глупав! Зарежи!"
-Не ме интересува! Ти се радвай колкото искаш, но не ме закачай, чу ли? - ядоса се Саске - Хн! Хлапета! - той отиде отдругата страна на дървото и така беше скрит. В това време Сакура се върна, след като беше намерила Лий и му бе предала картичката. Сега тя стоеше няколко (5) метра пред Саске и се готвеше да му даде валентинката.
Тя много се вълнуваше и затова й трябваше известна концентрация. Момичето вдишваше и издишваше дълбоко. Нещо привлече вниманието й и тя погледнда надясно. На 2 метра от нея стоеше Ино, сложила ръце на хълбоците си. Тя се намръщи.
-Сакура!
-Ино!
Двете заеха поззиция като за състезание по надбягване. След малък интервал от време двете тичаха към Саске с валентинки в ръце. Към края на пътя Ино спъна Сакура и тя падна по лице на земята.
-Ха! Кой спечели сега а?
Сакура видя как Саске я поглежда, вдигайки вежда сякаш питаше: "Боли ли?" Ино започна да си оправя прическата и подхвана:
-Ъ... Здрасти, Саске, честит Свети Валентин! - усмихна му се тя и протегна ръка напред, за да му даде валентинката. Той я погледна и каза:
-Разкарай се!
Сакура и Ино се учудиха. И въпреки, че Ино й беше съперник, Сакура я защити:
-Но Саске, Ино искаше да ти честити празника. Това е проява на неуважение!
-Е и? Разкарайте се?
Но вътрешния Саске (този който харесваше Черешово цветче) й каза: "Аз исках ти да ми я подариш, но тъй като ти загуби, това щеше да е още една проява на неуважение." Ино погледна тъжно надолу, обърна се и тръгна към парка с каменните пейки. Докато вървеше към една от тях, тя отвори валентинката и прочете текста. Беше глупаво! Как така студеният Саске ще хареса валентинката!?
-Пълна глупост! - въздъхна Ино и хвърли картичката зад гърба си. Седна на пейката и прегърна коленете си.
-Ъъъ... Извинявай, това твое ли е? - попита някой. Момичето вдигна глава и видя Акамару, по-сладък от всякога, да държи нейната току-що подхвърлена валентинка. Зад него беше Киба, мушнал ръце в джобовете си. Той се усмихваше на Ино. Тя се изчерви и измънка:
-Ами да, мое е, благодаря, сладурче.(говори на кучето, да не си помислите нещо)
Акамару изскимтя, скочи на пейката и се сгуши в краката й, а тя го погали нежно. Киба се учуди.
-Невероятно! Досега Акамару се доверяваше само на мен, Хината и Шино! Никога не е давал на друг да го гали! Какво му става? Болен ли е?!
Ино се засмя и така привлече вниманието на Киба. Той я гледаше в очите сякаш я виждаше за първи път. Гледаше дълбоко в тях и на момичето му стана неудобно, но все пак стоеше неподвижно. Тя също гледаше в очите на нинджата. Лицата им се приближаваха едно към друго все повече и повече. Накрая двамата затвориха очи и се целунаха.
В това време Наруто се люлееше на люлката, окачена на неговото дърво. Другите нинджи и сенсеи бяха влезнали ви столовата и от там се чуваше весела глъчка. Наруто беше самотен, тъжен, имаше нужда от компания, но след като Сакура и Саске го отрязаха, той реши да остане сам на люлката.
-Ъм, Наруто?
Той чу познато тънко гласче, и се обърна, за да види кой го вика. Това беше Хината. Тя беше по-червена от всякога, но все пак преглътна тежко и каза:
-Честит Свети...Свети...Честит Свети Валентин, Наруто!
Тя се наведе напред и целуна русия нинджа по бузата. После започна да тича към столовата, но неочаквано се спъна и падна по лице.
-Хината! - Наруто хукна напред и отиде при Хината. Той докосна бузата й.
-Аау! - изохка тя. На лицето й имаше кръв, изцапана с пръст и пясък.
-Хината! Добре ли си? Не трябваше да тичаш толкова бързо! Виж какво стана!
-Наруто прости ми! - извика Хината стиснала очи. Тя се "срамуваше" от постъпката си. Знаеше много добре, че той харесва Сакура, но ако не днес, на деня на влюбените, то кога тя щеше да има такава смелост да целуне Наруто? Момчето я взе внимателно на ръце и тръгна към болницата. Отдалече, двамата изглеждаха като младоженци (хD) и когато стигнаха в болницата, сестрите много се учудиха - "Та те са на 13 а вече се изживяват като семейство!"
Една от сестрите упъти Наруто към болнична стая, където да остави ранената Хината и някой лекар да я прегледа. Когато влезнаха в стаята като младоженци, и двамата се изчервиха, но нито Наруто понечи да пусне Хината на земята, нито тя да слезне и да продължи да ходи. Момчето внимателно остави срамежливото момиче на болничното легло и изчака докторът да я прегледа.
-Нищо сериозно, само трябва да се почисти раната!
-Видя ли, Наруто?! Нямаше нужда да ме носиш. Не бях ранена толкова зле, че да не мога да ходя.
-Хей, все пак трябваше да се погрижа за теб. А освен това не си толкова тежка.
Хината се изчерви от комплимента и не можа нищо да каже.Наруто реши да остане при нея в болницата.
Шикамару беше отегчен от красноречивите речи на сенсеите послучай Свети Валентин. Той се прозяваше през две минути и накрая реши да излезне на разходка в парка. Темари го забеляза и тихо го последва. Той беше пъхнал ръце в джобовете и свободно блееше насам натам. Изведнъж тя изникна пред него, заела поза на манекен.
-Защо не си вътре?
-Любовните речи ме отегчават!
-Защото никога не си целувал момиче нали?! Едва ли въобще можеш! Хахаха!
-Не искаш ли да разбереш?! - попита ядосан Шикамару, и зае позицията си - Ninja Art Shadow Position Jutsu (Нинджа арт шадоу пъзишън джутсу)! - сянката му започна да се извива като змия и хвана Темари.
-Сега правиш каквото и аз! - усмихна се доволно Шикамару. Той направи една крачка напред, Темари също. Той се приближаваше все повече и повече и накрая се гледаха в очите. Бяха толкова близо един до друг. Шикамару целуна Темари и тя естествено направи същото. Целувката беше продължителна, и двамата бяха затворили очи. Изведнъж сянката на Шикамару започна да изтънява и въпреки че беше затворил очи, той усети това. Темари се освободи и целувката бе прекъсната.
-Е, какво мислиш? - попита подигравателно Шикамару, обърна се с ръце в джобовете и продължи разходката си. Темари, смаяна от случилото се, се усмихна леко и постави двата пръста на устните си. Тя се обърна на другата страна и изчезна сред дърветата.
Саске все още се мръщеше, облегнат на дървото, взирайки се в земята, а Сакура тъжно го гледаше отдалече. Тя се беше спотаила зад едно дърво, за да скрие срама си от падането на земята и загубата й от Ино. Пред Саске се изви лилав облак и там се появи Орочимару. Около 10 метра ги деляха. Орочимару извади 4 шурикена и ги захвърли срещу Саске, който не можеше да мърда - змийската мутра го беше завързала с въже от чакра. Сакура забеляза всичко, хукна напред и мина пред Саске, за да го защити. Той не можеше да мърда нито ръцете си, нито краката. Момичето хвана и четирите шурикена, но изникна пети, който беше твърде близо до нея, за да може да се защити. Той я уцели близо до сърцето и тя падна на земята. Орочимару се изплаши от смелостта на момичето и мигновено изчезна, а с него и въжето от чакра. Саске коленичи до Сакура.
-Глупачка! Защо го направи?! Защо?!
-Защото не исках да загубя някой важен за мен, някой като теб...
В това време Какаши и Наруто (Хината се беше оправила за 0 време) дойдоха и видяха какво стана.
-Сакура!
-Тя има нужда от лекар! - това беше единственото, което учителят каза, когато я взе на ръце и се запъти към болницата, следван от Саске и Наруто.

Следва продължение...

кога е има ощеее???????????????????????????????? :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: ох,толкова романтично!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Ще ви пусна още утре...

Дааааааааааааа Ще има ощеееее

molqtee pusni sledva6tata glava

моля те пусни ощиии.. много е яко

още....още супер яко е