Изгубено богатство

Това е първият ми фик и се надявам да ви хареса. Ще чакам мненията ви за да знам дали да пускам още глави! И сори за грешките. :/:

1 глава
Сутринта бавно избута нощта и яркото слънце се показа иззад хоризонта, лъчите му влязоха през открехнатия прозорец и напълниха стаята на момичето със светлина. Червените къдрици разпилени по възглавницата проблясваха леко. Часовникът издаде пронизителен звук и сините очи на момичето се отвориха. Едва за първа сутрин виждаше тази стая – малка, но уютна с красив кристален полюлей и едно малко бюро под големият прозорец със завеси от фин син плат. Имаше един гардероб и малко нощно шкафче до леглото и където стоеше будилника и една тетрадка. Тъй като едва вчера беше пристигнала се наложи да изрови няколко кашона докато намери униформата и учебниците си.
-Мичиру будна ли си? Закуската е готова – един нежен женски глас я извика.
-Будна съм лельо ще си взема един душ и идвам! – тя измъкна от един кашон синя хавлия и излезе от стаята мина край една бяла врата и продължи по тесният коридор до бледо жълта врата с рибки и влезе.
След петнайсет минути излезе от къщата и тръгна по улицата. В ръката си държеше карта водеща към новото и училище. Щом стигна там видя, че училището представляваше стара сграда в бледо розово и бяло, а на някой места имаше и по малко синьо. Имаше гаргойли в четирите ъгъла на сградата под покрива и малка градина отстрани с много цветя и няколко дръвчета Сакура, които почти бяха разцъфнали. Мичиру очакваше да види новият си клас с трепет, но донякъде и с уплаха от това какви ще са хората там. Когато влезе в училището се запъти към шкафчето чийто номер и бяха изпратили преди седмица заедно с униформата, учебниците и програмата. Намери го, отключи го и си прибра нещата вътре. Тъкмо затваряше и някой я потупа по рамото, Мичиру се обърна и видя две момичета: едното с красива розова коса до раменете и големи сапфирени очи, а другото с дулга до кръста тъмна коса и бели очи по всичко сочещи, че момичето е от богатото семейство Хюга.
-Здравей ти сигурно си новото момиче за което ни казаха. Приятно ми е да се запознаем аз съм Харуно Сакура, а това е Хюга Хината- розовокоската се усмихна дтужелюбно. –Ако искаш можем да те заведем до стаята ни ще сме в един клас!
-И на мен ми е приятно да се запознаем аз съм Ута Мичиру. Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете- Мичиру също се усмихна и тръгна с двете момичета по коридора. Докато вървяха момичето забеляза ученическите рисунки красящи стените и стъклен шкаф до една стена пълен с купи и трофеи от състезания и олимпиади. Докато разглеждаше момичето не забеляза двете момчета пред тях, чак когато Хината промърмори едва-едва „Здравей Наруто” Мичиру се осети и погледна към тях. И двамата бяха красиви: единият с рошава руса коса и весели сини очи, а другият с гарваново черна коса и очи като тъмна черна нощ.
-Охо Саске, Наруто здрасти! Запознайте се с новата ни съученичка Мичиру-чан!- Сакура ги заговори весело, а после погледна кум синеокото момиче –Това са Учиха Саске и Узумаки Наруто! Те също са от класа ни!
-Йо Ми-чан приятно ми е!- Наруто се усмихна приятелски.
-Здрасти- Всичко в Саске беше арогантно: гласа, усмивката, изражението му-всичко! –Каква сладурана!- Мичиру забеляза как Сакура беше готова да скочи и да му зашлеви някой и друг шамар, но добре че беше звънецът да го спаси.
И четиримата влязоха в най-обикновенна стая с много чинове, едно учителско бюро и няколко шкафчета. Повечето ученици вече бяха заели местата си, а някъде одзад едно момиче с дълга руса опашка им помаха. Щом се приближиха синеочката забеляза и едно момче до русото момиче, той се бе надвесил над чина и си играеше с голяма бяла топка, която се изправи и помаха радостно с опашка...беше малко кученце. Момчето вдигна главата си и погледна нагоре, Мичиру забеляза на бузите на му две червени фигури приличащи на кучешки зъби и веднага разпозна отличителните знаци на семейство Инозука-семейството известно с развъждането и продаването на породисти кучета из цялата страна.
-Приятно ми е да се запознаем аз съм новата ученичка Ута Мичиру.
- И на мен ми е приятно да се запознаем. Аз съм Яманака Ино, а те са Инозука Киба и кучето му Акамару.- Ино посочи момчето и кученцето му което отново се беше превърнало в топчица и се въртеше в ръцете на стопанина си. Киба погледна Мичиру и се усмихна.
-И на мен ми е приятно!- той пак се заигра с Акамару и игнорира всички.
Учителят закъсняваше и момичето не знаеше къде да седне. На един от чиновете видя няколко момчета да играят на карти. Единият имаше червена коса и сини очи, изглеждаше почти като Мичиру с няколко изключения. Също така имаше и странен белег на челото си – „любов” беше изписано с канджи. Момчето до него беше вързало черната си коса на стърчаща опашка и сякаш бе полузаспало. От останалите двама единият беше дебелак тъпчещ се с чипс, а другия носеше странен суичер, качулката беше на главата му, а очите не се виждаха от тъмни черни очила. Сакура видя, че къдрокоската ги гледа и побърза да ги запознае.
-Ми-чан ела!- Тя хвана ръката на момичето и я заведе при играчите н а карти. –Това са Субако но Гаара момчето с белега, Нара Шикамару заспалият. Акимичи Чожи ядящият чипс (Не обича да го наричат дебелак! Тогава почва да руши всичко по пътя си)- тихичко прошепна на ухото на момичето и продължи. – И този с буболечката на ръката е Абураме Шино.- Мичиру сега забеляза пълзящата гадинка но въобще не се ужаси. Сега Сакура погледна момчетата. –Момчета това е новата ни съученичка Ута Мичиру или Ми-чан.- Вече и бяха измислили прякор и бая бързо я приеха което се хареса много на червенокоската.
-Приятно ми е!- Шикамару я погледна за миг и пак се загледа в картите си. –Шино ти си на ред! Аз вдигам с 200!
-All in!- Измънка Шино и извърна погледа си към момичето. –Здрасти!
Чожи преглътна голямо количество чипс в устата си и й каза „Здравей”. Сакура насочи изгарящият си поглед към Гаара.
-ГААРА! Езикът ли си глътна или не можеш да изкараш един поздрав през перверзното си устище?- Момичето почти крещеше със заядливият си тон.
Гаара се обърна към момичетата и онемя при вида на новата ученичка. Та тя беше като него с изключение на пола, косата и няколко почти незабележими разлики. След като се отърси от мислите си я изгледа още веднъж от главата до петите.
-Хай!- Момчето изкриви ъгълчетата на устните си в усмивка изпълнена с неприкрит фалш, но бързо я свали. –Вдигам с 500!
Розовокоската се приготви да му забие шамар (явно често упражняваше този спорт върху момчетата), но отново жертвата и бе спасена. Учителят влезе и представляваше съкрушителна гледка: бяла коса с тон гел върху нея и стърчаща на всички страни, странна усмивка и книжка „Ича, ича парадайс” в ръката му.
-Ученици сядайте! Извинете че закъснях просто електричеството спря, а заедно с него и автобуса та ми се отвори работа и трябваше да поправям градският транспорт. За тези които не ме познават казвам се Хатаке Какаши и съм вашият учител по физика.- Той гледаше към Мичиру. –Ела ако обичаш да се представиш пред класа и после седни до Гаара!
Лицето на Гаара изтръпна от чутото, но той не направи нищо. Момичето тръгна към предната част на стаята, застана отпред и се представи пред класа:
-Здравейте казвам се Ута Мичиру, идвам от град Мизу!
-Добре ако някой има въпроси към Мичиру да пита сега или да започваме час!
Няколко ръце се вдигнаха и господина посочи едната. Беше слабо момиче на две опашки със слушалки в ушите.
-Кои са ти любимите групи? Каква музика слушаш?
-Ами харесвам по-твърда музика като рок, метъл и пънк. Някой от групите които харесвам са Malice Mizer; The gazette, някой западни като Green Day; Simple Plan; Metallica; Guns n’ roses и Rammstein има и други.
Господина посочи следващата ръка, притежателят и беше красиво момче с пъстри очи.
-Кой е любимият ти филм или актьор?- Задаваха и все въпроси, които на нея и се струваха глупави. Защо ги интересуваха интересите и?
-Нямам предпочитам книгите, мангата и анимето пред филмите.
-Добре нека да свършваме Саске питай!
-Красавице случайно да си имаш приятел?- Всички се засмяха, а момичето се изчерви леко, но бързо се опомни и му затвори устата.
-Теб това не те засяга, а и ако погледнеш в страни ще видиш прекрасно и ядосано момиче на което не е зле да обърнеш малко повече внимание.- Мичиру говореше за Сакура която се беше смутила леко, но това не пречеше на ядът и да излезе наяве когато сви юмрука си и фрасна момчето по главата с всичка сила.
Какаши-сенсей разбра, че разговорите са свършили, изпрати момичето на мястото си и почна час.
Часовете до обедната почивка отлетяха бързо и всички се запътиха към стола. Щом стигнаха там седнаха на една маса с три момчета и две момичета. Мичиру бе седнала срещу русокосо момиче на четири руси, стърчащи опашки което я гледаше като паднала от Марс. Момчето до нея направи същият поглед когато я видя, на вид то беше с къса кестенява коса и в ръцете си държеше кукла на конци, която бавно спря движенията си.
-Аз съм Ута Мичиру новата ученичка първа година в гимназията.
-Ам аз съм Субако но Темари трета година, а това е брат ми Субако но Канкуро втора година. Най-вероятно си се запознала с най-малкият ми брат Гаара.- Момичето побърза да изтрие учудването си.
-А аз съм Тен Тен от класа на Канкуро. Тези двамината до мен са Рок Лий и Хюга Неджи също от класа ни.- Момиче вързало кестенявата си коса на две кокчета весело се усмихваше на Мичиру. Едното момче което и представи беше чернокосо с прическа като гъба и големите рунтави вежди стояха над кръглите му очи, а другото беше също като Хината представител на семейство Хюга с дълга, тъмна ниско в края си вързана коса и бели очи. Двете момчета я поздравиха и продължиха с яденето си.
Обяда свърши бързо и всички се върнаха в стаите си. Този път учителят не закъсня. Беше госпожа с дълга руса коса вързана на две опашки на тила си и с пуловер от който се показваха половината й гърди. Стоеше с червени ботуши на висок ток и краката и бяха „покрити” с къса пола. Явно всички учители бяха странни, вторият час влезе изключително груб учител с кърпа на главата си и белези по лицето. Представи се като Морино Ибики. А през третият час влезна млада госпожа с тъмна вързана на висока, къса опашка коса и ядяща боб на клечка. Казваше се Митараши Анко и беше малко заядлива, но всички я харесваха. Докато Мичиру размишляваше учителката заговори:
-ТИШИНА! Повечето от вас знаят коя съм, но все пак да повторя заради новото ни попълнение. Аз съм Цунаде учителката по биология! Сега си отворете учебниците на страница 24 и млъкнете!
-Всички учители ли са толкова странни тук?- Мичиру погледна Гаара
-Ами ако не ти харесва върни се оттам от където си дошла.- Момчето не беше много доволен да говори с нея.
-И да те попитам нещо ли не може тъп отворко?- Червенокоската каза това почти крещейки и учителката я чу.
-Е честито ти това е директорката и ще си изпатиш яко.
От някъде се чуха уплашени възгласи. Някои незнайно защо се притесниха за учителското бюро.
-Не започна добре Мичиру, а ти Гаара явно пак ще си говорим- Цунаде-сама бе чула и момчето. Класът се разшумя. –МЛЪКНЕТЕ!- жената стовари юмрука си върху бюрото и то се разцепи на две. –Ще изляза за малко и искам пълна тишина! Прашинка да падне да се чуе! Мичиру, Гаара идвате с мен!
Учителката излезе през вратата и двамата ученика я последваха гледащи се един друг изпепеляващо. Излязоха в коридора и госпожата ги поведе напред. Накрая стигнаха до една врата по-навътре в коридора срещу тази на четвъртокурсниците. В стаята имаше голямо бюро разцепено по средата на две, а между разцепеното бяха правени жалки опити за лепене с тиксо и нещо бяло и лепкаво. Пред бюрото имаше два стола и зад него още един. След като се настаниха последва конско докато някой не ги обезпокои.
-Извинете Цунаде-сама идвам за дневника ни.
Четвъртокурсника който влезе беше страшно красив и много приличаше на Саске. Имаше дълга черна коса вързана на опашка и красиви черни очи, а дълбоките скули идеално прилягаха на лицето му.
-Учиха заповядай!- жената подаде дебелата книга в ръцете на момчето, а той като тръгна да излиза хвърли сладка усмивчица на Мичиру, която само тя и Гаара забелязаха.
-Еми май за днес е това и да не се повтаря повече. Нека се връщаме в час.- учителката явно се беше размекнала от присъствието на чернокосият младеж и беше забравила да се кара на учениците.
Тримата се върнаха в часа и урока почна от начало.
-Ако си хвърлила око на Учиха Итачи по – добре се откажи той е голям женкар и използвач!- Гаара предупреди момичето до себе си и се загледа в учебника.
-Теб пък какво те интересува? Точно заради теб попаднахме в директорският кабинет.- Мичиру се сопна и повече не му проговори до края на часа.
Учебният ден свърши и всички отидоха на двора където всички от втори и трети курс ги чакаха. Итачи също излезе и ги видя, приближи се и отиде до брат си, каза му нещо и Саске извади от джоба си пари, които даде на Итачи. Щом тръгна към изхода чернокосият красавец се обърна и пак се усмихна на синеочката, но този път го видяха Сакура и Хината, а Мичиру му върна усмивката и се обърна към двете любопитни момичета, които вече я дърпаха настрани.
-Какво беше това? Той ти се усмихна! Учиха Итачи ти се усмихна!- Сакура бе развълнувана. –Той е най-желаното момче в училище, а ти успя да му спечелиш вниманието за толкова малко време. Гордеем се с теб! Но пък честно да ти кажа не е по-хубав от брат си Саске!
-Нито пък е по-хубав от Наруто!- Хината леко се изчерви и заби поглед в земята. –Ми-чан може Итачи да те е харесал, но не му се връзвай!
-Хина-чан е права! Тоя е такъв женкар!
-Това вече го знам. Не мисля, че ме е харесал, а и пък това ми е само първият ден в училище има още много време!- Момичето се усмихна и побърза да смени темата. –Сакура? Ти и Саске гаджета ли сте?
-Ами не знам.
-Как така?- В сините очи на момичето се четеше любопитство и учудване.
-Ние просто правим секс когато му е кеф на Саске и това е. Независимо какви чувства изпитвам аз към него той ще си остане все толкова студен и безчувствен.- Сапфирените очи на Сакура потрепнаха и се замъглиха, но бързо светнаха отново и погледът и се отправи към тъмнокосата срамежливка. – Време е в групата да имаме нова двойка а Хината?
-З…з…за какво говориш?
-За теб и Наруто разбира се.
-Т…т…той не ме харесва к…как да см новата двойка тогава?
-Това са пълни глупости! Знаете ли ще ви издам една тайна! Саске ми каза, че Наруто го молил за съвет как да предложи на Хината и сега работи по въпроса.- Сакура намигна на момичето като бе забравила какво става в такива ситуации. Хината припадна, но за щастие Мичиру реагира бързо и я хвана. Наруто се затича към нея и я пое от момичето, а после тръгна към лазарета на училището.
-Хм Сакура какво си и казала?- Саске сякаш бе разбрал какво става.
-Нищо нали я знаеш. Почнахме да говорим за момчета и щом заобсъждахме Наруто тя припадна. Не ми ли вярваш?- Розовокоската изненадващо бързо се измъкна от ситуацията и почна да се умилква на момчето, а той и се върза. Приближи се до нея прегърна я и я целуна страстно. От страни се виждаше как пъргавият му език се извива палаво в устата на момичето и си играе с чувствата й. Ръката на момчето се спусна по тялото и надолу и започна да я опипва леко. Това на никой не направи по-специално впечатление и изглежда всички бяха свикнали с такива сценки.
-Да тръгваме Наруто ще се погрижи за братовчедка ми.- Неджи подкани групичката да тръгват и те го направиха.
На изхода се разделиха, а в посоката на Мичиру бяха само Саске, Сакура и Неджи. Първо минаха през имението на семейство Хюга, то беше голямо и величествено, а градината оставяше съзерцаващите я без дъх. В тази огромна градина се виждаха два силуета: на мъж и на малко момиченце които тренират някакво бойно изкуство. Неджи им обясни, че това са сестрата и бащата на Хината-Ханаби и Хиаши и после си казаха по едно „чао” и тримата се запътиха напред. Къщата на Мичиру беше наблизо и бързо стигнаха до нея, но там момичето го чакаше изненада-пред домът и бяха спрели два камиона и мъже разтоварваха съдържанието им-мебели. Мичиру набързо се сбогува с приятелите си за днес и влетя в къщата. Намери леля си да дава разпореждания.
-Лельо какво става?
-Нищо просто това са старите ни мебели и ги пренасяме тук. Момчетата казаха, че до един час ще са готови, но не мисля че ще можеш да правиш каквото и да е било в тази бъркотия. Ако искаш излез да се разходиш за да опознаеш квартала.
-Ами добре. Тогава чао за сега.
-Чао миличка! Пази се!
-Добре!- момичето излезе и се запъти в обратна посока от тази на училището за да види непознати неща.
Мичиру вървеше от известно време по почти пустата улица, когато от едно дърво чу шумолене. Синеокото момиче погледна на там и видя едно малко снежнобяло коте да си е оплело крачето в някаква тел. Момичето се покатери по оградата и достигна животинката, свали я заедно с телта. Горкото коте крачето му беше наранено лошо и се нуждаеше от помощ веднага. Мичиру се огледа и видя огромна къща в двора от който излезе котето тя се запъти на там, бързо мина през пътеката и застана пред входната врата. Звънна веднъж и зачака, след броени минути вратата се отвори и от там се показа…Учиха Итачи само по хавлия завита около кръста му.

Фика е много готин! Мичиру да не е сестра на Гаара?

Кога ще има нова глава?

Нямах време да го прочета цялото, но от това, което жидшх ми хареса.
Чакам продължението. :bravo:


Чела съм много подобни, но нито едно от тях не е завършено.
Надявам се да го довършиш и историята да е оригинална.

О тя ще го довърши или собственаръчно ще и извия врат.Все пак ще си изпълни обещанието.

Много е хубаво Скоро ли ше пуснеш нова глава?

Много се радвам, че ви хареса . Днес множе да пусна втора глава. А за Мичиру и Гаара... по-нататък ще се разбере

Яко е.. Още! Скоро ли ще има ? Дано да е скоро :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

каза ми че меже би още днес ще пусне 2. глава :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

Малко закъснях, но ето я новата глава. Много благодаря за подкрепата ви и вече се реших да довърша фика така, че enjoy


2 глава
На вратата стоеше полуголият Итачи и я гледаше безразлично, но след миг сякаш се сети коя е и се усмихна.
-Здравей какво има?
-Ами това коте ваше ли е? Видях го на едно дърво оплетено в тази тел.- Момичето бе вдигнало животинката. –Има спешна нужда от помощ крачето му е наранено!- бузите на Мичиру бяха леко изчервени.
-От няколко дена се навърта около къщата, но не е наше. Навярно е тук заради котката на брат ми. Влез вътре ще извикам ветеринаря!- Момчето и направи място да мине и затвори вратата зад себе си. –Качвай се по стълбите и тръгни по коридора аз идвам!
-Добре.- Леко колебание се различи в гласа на червенокоската, но тръгна без да спори. Закачва се бавно по стълбите и тръгна на там на където Итачи я бе упътил. Докато минаваше по коридора от една врата се чуха пъшкания и познат глас крещящ „ Саске по-бързо!” Мичиру бързо разпозна съученичката си Сакура и застана за секунда на място. Една ръка побутна момичето, което подскочи от уплаха.
-Не се стряскай! Аз съм!- Чернокосото момче я погледна спокойно. –Това са брат ми и едно момиче от класът му. Кучката му е размътила мозъка и вече дори не ми крещи, а преди не можеше да ме гледа, той май наистина я обича!
-Сакура ли?
-Да май така се казваше. Ела!- той я поведе към съседната врата и я покани вътре. –Ти беше момичето от директорският кабинет нали?- Мичиру сега забелязваше, че момчето вече бе облечено, но дългата му черна коса се спускаше по раменете и му предаваше невероятен сексапил.
-Дам. Първият ми учебен ден и згафих.
-Хах не се безпокой директорката праща там всеки за всичко. Значи си нова? Знаех си, че не съм те виждал досега, а определено правиш впечатление.- Тези думи накараха бузите на момичето отново да пламнат. Какво беше това странно чувство в коремът й?
-Правя впечатление?
-Да красива си и си по-интересна от другите момичета.
-Ем благодаря!- „Как така той може да каже нещо такова толкова лесно?” Такива въпроси се въртяха в главата на момичето и не я оставяха на мира. Итачи извади мобилният си телефон от джоба си и набра номера на ветеринаря.
Мичиру забеляза стаята в която стоеше. Беше стилно обзаведена: голямо легло, телевизор, триъгълно бюро в единият ъгъл с компютър на него, няколко едноцветни шкафа и много плакати на рок групи които и червенокосото момиче слушаше.
-Обадих се на ветеринаря, ще е тук след половин час! Можем да си говорим за нещо.- Момчето сложи една възглавница върху леглото, взе котето от ръцете на Мичиру и го постави внимателно на възглавницата, после и той седна и подкани с ръка червенокоската да се настани до него.
-Не се запознахме аз съм Итачи Учиха.
-Дам аз съм Ута Мичиру! В един клас съм със Саске!
-Ясно. Сигурно пееш* хубаво?- Усмивката отново се разля по лицето на момчето.
*Uta – песен (бел.пр. от яп.)
-Всъщност не. Предпочитам рисуването и моделирането с глина- Мичиру отговори на усмивката с усмивка.
-Е аз пък си падам пироман XD. –Те продължиха да си говорят за интересите си и откриха много еднакви неща по които си падат. Много бързо се сближиха помежду си и чернокосият сметна за нужно да скъси разстоянието помежду им. Обхвана лицето на момичето с една ръка и приближи лицето си до нейното. Бяха на един дъх разстояние когато…
-Итачиии идиот такъв щом викаш хора в къщата поне ги посрещай. Развали ми кефа нещастнико! Веднага идвай ветеринарят е тук!- От коридора се чуваха виковете на Саске които не звучаха никак мило.
-Пфу връщам се след минутка.
-Добре.- Мичиру все още бе леко задъхана и изчервена.
Минаха няколко минути докато Итачи се върне и доведе докторът. Щом ветеринаря прегледа животинката се разплати с големият Учиха.
-Мичиру има само един проблем аз имам куче, а брат ми котка и няма да можем да задържим сладуранката. Ще можеш ли да я вземеш? –Черните очи на момчето я погледнаха умолително.
-Мисля, че няма да има проблем. Леля ще се зарадва на нов приятел в къщата.
-Супер! А как ще я кръстиш?
-Незнам, имаш ли някакви предложения?
-Ами като я видях си помислих за Юки*. Бяла е като сняг!
*Yuki – Сняг (бел.пр. от яп.)
-Харесва ми.- Сякаш на Итачи му беше приятно да гледа усмихнатото лице на момичето.
-Само с леля си ли живееш? Къде са родителите ти?
-Мъртви са. Починаха в автомобилна катастрофа преди няколко години.- Момчето се изненада, изражението на червенокоската не се промени, а остана весело.
-Съжалявам! Не знаех!
-Няма за какво да съжаляваш не ми пука за тях!
-Защо?
-Майка ми беше курва, която виждах най-много веднъж в седмицата, когато пък вманиачения ми в работата си баща се прибираше.
-Оу гадно, но пък ми е познато. И при мен е така с единствената разлика, че и майка ми е салариман*.
*Salaryman-Думата Салариман се свързва най- често с фирмения чиновник. Те почти винаги дотолкова се вманиячават в работата си, че започва нищо друго не ги интересува. (сори, ако обяснението не е много точно)
-Ем да сменим темата!- Момичето погледна към часовника си и леко потръпна. –Опа май няма време станало е късно трябва да тръгвам!
-Ще те изпратя! Къде живееш?
-Наблизо, мога да се оправя и сама!
-Не, настоявам да те изпратя!- Мичиру откри настоятелността в тона му и не посмя да откаже отново.
-Добре тогава.- Двамата си взеха якетата и излязоха от стаята.
-Опа забравих си телефона ей сега идвам ти продължи!
-Добре!- Итачи се върна, а момичето тръгна напред, но не стигна далеч. Вратата на Саске се отвори и едно розовокосо момиче изскочи от нея, обърна се усетила чуждото присъствие и изненада покри лицето й.
-Ми-чан какво търсиш тук? С Итачи ли беше?
-Амиии аз.- Момичето почна да заеква.
-Не мисля,че те интересува! Това, какво прави въобще не ти влиза в работата.- Итачи се беше появил в най-подходящият момент. –Мичиру да тръгваме!
-Ам…- Ръката на момчето се обви около кръста на Мичиру и я бутна леко напред без да може да довърши дори думата си.
-Братко само да знаеш, че си финансово способен да използваш хотели, а това не прилича на такъв нали?- Саске също бе излязъл и не пропусна да се заяде с брат си.
-Не не е хотел, но и ти би трябвало да го знаеш нали? Сякаш не си чукал тая курва досега а?- Итачи дори не се обърна, но на момичето в пергръдката му тези думи явно не и се понравиха много и тя бързо се освободи от ръката му.
-Сакура не е курва! А и ние не сме правили нищо, че да говориш така!- Тя
тръгна напред. –Чао и благодаря за помощта!
-Мичиру чакай!- Момчето тръгна с бързи стъпки към нея и мърмореше нещо под носът си. Чак като излезе успя да настигне момичето и да я хване за ръката за да спре.- Не знаех, че сте приятелки съжалявам. Позволи ми поне да те изпратя вече е късно.
-Щом искаш.- Мичиру продължи да върви бавно напред.
-Сърдиш ли ми се?- Итачи вече се изнервяше.
-Не!- Червенокоската дори не се обърна.
-Не ти личи.
-Наистина не ти се сърдя, но ще си имам неприятности и още сега трябва да измисля как да ги оправя заради теб!
-Добре, добре разбрах какво искаш! Ще й се извиня.
-Защо си толкова загрижен за това какво ще стане с мен?- Сякаш точно този въпрос бе очаквало момчето за да хване Мичиру за ръката и да я обърне към себе си.
-Защото ти успя за един час да ме подлудиш и да ме направиш на молещ се глупак.- Сините очи на момичето следяха как устните му изговарят всяка една дума и стомахът и се сви на топка.
-К…какв…- Езикът на момчето спря всеки звук на изненаданото момиче, а ръцете му я обгъраха и я притиснаха към себе си. Щом се осъзна тя също го прегърна, но с една ръка заради котето в другата и отвърна на целувката му с нежност.
-Е сега ще тръгваме ли?- Итачи я погледна и хвана ръката й.
-Да!- Мичиру се усмихна и тръгна след него, а лицето й беше изравнило цвета си с този на косата й. След около пет минути стояха пред къщата на момичето.
-Пътят беше наистина къс! Ще ми позволи ли буйният ти характер да те изведа в Петък някъде?
-Дам този път ще те допусне до мен!- Закачлива усмивка се появи на красивото й личице, целуна го леко по устните и се прибра в домът си бързаща да се скрие в стаята си и да премисли случилото се.
-Прибрах се!
-Добре дошла!- Лелята излезе от кухнята и ахна. –Охо кое е това малко приятелче?- Явно имаше предвид заспалата животинка в ръцете на момичето.
-Кръстих я Юки ще може ли да я задържим? Намерих я с тел заплетена на крачето. Телта я е разранила и един ветеринар я оправи, моля те не питай за подробностите.
-Добре! Още една душичка в домът ни е добре дошла само да не почнеш да приютяваш всички болни, бедни същества.
-Не се безпокой няма!
-Ще ядем ли?
-Не съм гладна, мисля да се кача да поуча и ще си лягам!
-Добре! Лека нощ тогава.
-Лека нощ!
Червенокосото момиче утре щеше да се срещне с Итачи и какво щеше да прави? Още й беше твърде рано за връзка с момче, та тя едва вчера беше пристигнала в този град и колко неща я сполетяха. Щом влезе в стаята си веднага легна и, когато затвори очите си целият й ден се извъртя като на кино, а единствената мисъл изскочила в съзнанието й беше „Какво още ще се случи? Но пък денят ми показа, че започването на живота ми отначало е правилен избор и, че съм избрала правилното място”

oле мн яко :^^: :wave: :angel: :flower: :angel2: :angel2:

Много е хубаво Давай още

До колкото си спомням беше казала, че това е първия ти фик, нали?
Е, мога да ти кажа, че определено имаш дарба за писател.
Описанията са много добри. Действието се развива нормално, а не както в повечето нови фикове -хипер бъзо.
Допускаш пунктуационни грешки, но са малко.
Харесва ми и чакам продължението!

Правите ме много щастлива с коментарите си! :flower: Ако не утре най-късно вдругиден ще пусна новата глава и се надявам да оправдае очакванията ви!

Добре... Очаквам я по-нетърпеливо от всякога

това беше супер,невероятно мега хипер яко :bravo: :kisss:

дано и 3. глава да е толкова готина :kisss: :bravo: :bravo:

Мисля, че ще се позабавя малко повече с тази глава. Просто заради едно контролно нямах много време тия дни да пиша и главичката ще постна в някой от следващите дни. Много сори, ще се постарая да пиша бързо и хубаво.

Главата много ме кефи! :bravo: :bravo: :bravo:
Чакам следващата глава!

тая глава мн ме кефи абе целия фик ме кефи мннннннннн :o.k.: :lol!: :kisss:

Много ми харесва...

Леле ужасно много се забавих и много съжалявам! Ето и новата глава надявам се да ви хареса

3 глава
На следващият ден Мичиру отиде на училище по-рано и спокойно седнала на мястото си чакаше да почне часът. Щом Сакура влезе в стаята заедно с Хината и Ино погледна леко ядосано червенокоската и се запъти към нея. Двете момичета вървяха бавно след ядосаната зеленоочка и се споглеждаха учудени какво става.
-Мичиру дължиш ми обяснение! ВЕДНАГА!
-Спокойно Сакура ела седни до мен и ще ти обясня всичко.
-Защо забога вчера беше с Итачи?- Пъзела пред Ино и Хината бавно почна да се подрежда, а израженията им не се променяха стояха си така в почуда и те очакваха всяка една дума от приятелките си за да я погълнат с интерес.
-Вчера след като се прибрах…- Момичето започна да им разказва цялата история от самото начало. –И така вече стигнахме пред нас, когато той отново ме целуна, но този път съвсем леко по устните.
-Какво? Учиха Итачи е пленен от теб?
-Незнам разбрахме се да излезем на сеща и там ще разбера.- Мичиру беше предпазлива.
-Кога ще е това?- Момичетата полюбопитстваха!
-Аз да не съм луда, че да ви кажа нали ще ни проследите стопроцентово!
-Добре, добре права си. Ние ще си сядаме по местата.- Сакура стана и се запъти към другата редица.
Имаше още пет минути до започването на часът и стаята се пълнеше с все повече ученици. Гаара също пристигна и си седна на мястото казвайки просто и студено „Здравей” на момичето до себеси.
-Здрасти! С риск да ме изядеш, какво имаме първи час?
-Математика с Джирая-сенин!
-Ахм! Благодаря!- Вниманието на момичето се привлече от чернокосата глава надничаща любопитно в стаята и принадлежаща на Итачи.
-Ано Сакура би ли дошла за малко?
Розовокоската отиде до него, а Мичиру си напрегна слуха за да чуе какво ще си кажат.
-Какво искаш идиот?
-По-спокойно исках просто да ти се извиня за вчера! Не биваше да те обиждам така!
-Боже Ми-чан наистина ти е завъртяла главата иначе никога не би дошъл да ми се извиняваш.
-Както и да е сега тръгвам. Чао!
-Чао!- Момичето тръгна към мястото си, но се спря пред червенокосата си съученичка, която се усмихваше на нещо.
-Как го правиш бе момиче? Как успя за толкова кратко да завъртиш главата на един Учиха? Кажи ми за да мога и аз!
-А Сакура какво? Ааа ами не че знам, но защо ми е да ти казвам след като ти вече си успяла!
-Какво имаш предвид?
-Ти не забелязваш, но Саске те обича! Вчера Итачи ми разказа за промяната в него след като си се появила в живота на брат му.
-К..ка…какво?- Сакура вече заекваше, а в главата й чутите думи се въртяха отново и отново.
-Това което чу!
-Аз това няма как да е вярно той се държи толкова студено с мен!
-Вярно е! А май почваме час един учител влезе!
-Да Джирая-санин е!
Денят си мина, следващият също и петъка дойде бързо. През седмицата имаше някой новости в училището; Хината и Наруто станаха гаджета, Саске и Сакура бяха по-близки, цялото училище разбра за връзката на директорката Цунаде с учителят по математика Джирая. Между Итачи и Мичиру през изминалите дни не се случи нищо, те просто си казваха „Здрасти” и се усмихваха един на друг. Цялата компания тръгна да излиза от училището, а червенокоската беше решила, че явно няма да има среща след като никой не и се обади или каза нещо, обаче много се лъжеше. На улицата стоеше Итачи до един мотор и се усмихваше нежно на къдравокосата си приятелка, а останалите особено момчетата гледаха като ударени.
-Е Мичиру готова ли си? Качвай се на мотора и да тръгваме!- Чернокосият взе една каска и тръгна към момичето. Отиде до нея и я прегърна, а после внимателно постави каската и й хвана внимателно ръката, докато я водеше обратно към превозното средство.
-Итачи къде ще ходим?
-Изненада ще видиш!- Момчето и помогна да се качи на мотора и седна пред нея.
Те тръгнаха и с бясна скорост потеглиха на някъде.
-Качвала ли си се друг път на мотор? Изглежда не се притесняваш.- Итачи беше изненадан от реакцията на момичето, защото всички други представителки на нежният пол, които са се качвали на мотора му са се плашели до смърт.
-О да аз даже имам мотор, но не карам много често. Карам само когато съм на вилата ни.
-Ти си много по-различна от другите момичета! Може би точно затова те харесвам толкова.
-Хах наистина?
-Дам!- Те продължиха по пътя без да си кажат нищо и спряха пред един голям изискан ресторант.
-Но Итачи аз съм в училищна униформа!
-Аз също, но не се безпокой наел съм сепаре!
-Ахм.- В ресторанта беше уютно с много маси и няколко големи сепарета в края на залата.- Уау тук е много хубаво!
-Нали? Специално за теб!- момчето я прегърна през кръста и едно русокосо момиче отиде до тях.
-Добър ден! Какво ще желаете? Маса за двама или имате резервация?
-С резервация сме, на името на Учиха Итачи!- Чернокосият побърза да уреди нещата, а русокоската започна да се рови из един тефтер.
-А да намерих ви. Заповядайте след мен.
-Благодаря! Хайде Мичиру обещавам ти тази вечер да си прекараш чудесно.- Итачи погледна момичето до себе си и й се усмихна нежно. Те стигнаха до сепарето си и се настаниха удобно един срещу друг. Русокосото момиче си тръгна и дойде един висок, млад мъж, който им предложи менюта и замина към друга маса.
-Уау тук има много неща!
-Да, избери си каквото поискаш!- След около пет минути мислене от страна на Мичиру тя се предаде.
-Не мога да си избера!
-Добре тогава остави всичко на мен!- Момчето я дари с усмивката си за пореден път, а после извика с ръка келнерът, който дойде със скорост изумяваща червенокоската. –Извинете искаме два специалитета и едно червено вино, но да е от най-хубавите ви!
-Разбира се! Нещо друго да ви предложим?
-Не това е засега благодаря!- Мъжът бързо се оттегли и учениците останаха сами.
-Ние сме непълнолетни ще ни дадат ли вино?
-Да баща ми има връзки тук и те ме познават. Знаят какво да ми дадат.
-Ясно.- Те продължиха да си говорят до кая на престоя им в ресторанта. Разговорите им станаха по задълбочени и интимни(не е това което си мислите =] ).
-Искаш ли да тръгваме?
-Добре! Беше страхотно много ти благодаря.- Момичето се изправи и целуна по бузата вече станалият Итачи.
-Радвам се, че ти хареса, но вечерта още не е свършила!
-Къде ще ходим сега? Не е ли време да се прибираме?
-Не ще те заведа на едно място!- Момчето се усмихна и нежно я прегърна.
-О още изненади?
-Дам нещо такова. - Те излязоха и отново се качих на мотора.
За нещастие не измина много време и заваля пороен дъжд, който намокри Итачи и Мичиру до кости.
-Леле цялата съм мокра и премръзвам. Итачи ще продължим ли натам накъдето сме тръгнали?- Червените къдрици на момичето се бяха изправили и от тях се стичаше вода върху голите крака на Мичиру.
-Май изненадата се провали. Домът ми е наблизо ще отидем там за да се подсушим и стоплим надявам се нямаш нищо против?
-Нямам!- Синеочката много добре знаеше, че и нейният дом е толкова близо, колкото на Учиха, но не каза нищо. Наистина не бяха далеч, защото след няколко минути спряха пред голямата къща. Вътре беше наистина топло и на момичето и стана много приятно, но бързо се съвзе.
-Аз нямам какво да си облека!
-Все ще измислим нещо. Ела!- Те отидоха в стаята на момчето и набързо се съблякоха по бельо. Итачи услужи с една своя тениска на момичето, която и стоеше малко смешно, но доста привлекателно. Докато чернокосият се оправяше Мичиру седна на леглото и се загледа в него, той имаше перфектно тяло. Опиянената синеочка несъзнателно стана и се приближи до момчето като го обгърна с ръце през кръста и допря страната на лицето си до влажният гръб на Итачи.
-Мичиру какво?- На черноокият му беше твърде приятно за да се обърне и да развали тази идилия.
-Итачи…аз…- Той вече се престраши и с няколко движения прилепи момичето до стената впивайки устните си в нейните изгарящи от различни желания.
-Не ме подлудявай така! Опасно е!
-Опасността ме привлича И-та-чи!- Момичето си играеше без сама да осъзнава докъде може да я доведе тази игра.
-Наистина? Тогава я опитай!- Момчето прегърна червенокосото изкушение пред себе си като булка и я сложи внимателно на леглото като легна върху нея и започна да я разсъблича и целува. Щом премахна и последното парче плат по момичето забеляза черните линии и завъртулки по нежната й кожа. –Спала ли си с други?
-Защо ме питаш такива неща? Разваляш романтиката!- Мичиру прокара ръка по мускулестите гърди на момчето и го накара да потръпне.
-Интересно ми е.- Итачи прокара два от пръстите си между краката на момичето и тя изстена леко, а после се усмихна.
-Ако не бях нямаше толкова бързо да ти се дам нали?
-Разбирам. Ще се постарая да разгадая всяка една твоя малка тайна, и всяко послание скрито под черното мастило върху бялата ти кожа.- Той започна да я целува по врата и бавно да преминава надолу докато не стигна гърдите й, той ги засмука грубо и двата му пръста взискателно навлязоха в нея.
-Иттачи…искам…още!- Мичиру не можа да спре стенанията си.
-Значи ти харесва?- Момчето бързо проникна с члена си в нея и я целуна леко по устните без да спира който и да е звук идващ от малката и устица.
-Ит…ач…и тря…бва да сме по-ти…хи!
-Няма кой да ни чуе!- Чернокосият се движеше с бързи движения напред-назад и започна да забавя леко.
-Недей така моля те по-бързо!
-Какво? Не те чух!
-Движи се по-бързо! Моля те!- Желанието на горещата синеока принцеса бяха изпълнени с дива грубост и не след дълго и двамата свършиха. Преживяването се повтори още няколко пъти, докато момичето не разбра, че е твърде омаломощена за още от това удоволствие.
-Итачи нека спрем дотук, вече ми се спи!
-Добре утре ще ти покажа днешната изненада става ли?
-Разбира се, но към четири ще може ли?
-Данеби да имаш някакви други планове освен това да ме даряваш с внимание?- Закачлива усмивка се появи по лицето на момчето.
-О да!
-И какви са те?
-Данеби вече да ме ревнуваш?
-Просто ми е любопитно? Но да си призная ти така ми влезе под кожата, че няма да съм много щастлив, ако те видя с друго момче!- Той я целуна леко за да потвърди думите си.
-Хах не се безпокой ще излезем с момичетата на кафе!- Тя се притисна по-близо до него и отмести един кичур коса от лицето му. –Сега да заспиваме!
Мичиру сложи главата си върху гърдите на приятелят си и се отпусна, като отново потъна в мислите си. „Наистина се привързах силно към Итачи, но се боя, че желанието му няма да се изпълни. Каквото и да става не трябва да разбира за миналото ми! Тук съм с цел да открия истинските си родители и да им отмъстя!”

Невероятно! Давай още, прекрасно е!

Тази седмица ще пусна 4 глава! sweet_temari много се радвам, че ти харесава!

Това наистина е много интересно.
Пишеш страхотно и чакам следващата главичка.

много е яко
искам ощеее