Изгубено богатство

Чет Фев 11, 2010 3:19 am

First topic message reminder :

Това е първият ми фик и се надявам да ви хареса. Ще чакам мненията ви за да знам дали да пускам още глави! И сори за грешките. :/:

1 глава
Сутринта бавно избута нощта и яркото слънце се показа иззад хоризонта, лъчите му влязоха през открехнатия прозорец и напълниха стаята на момичето със светлина. Червените къдрици разпилени по възглавницата проблясваха леко. Часовникът издаде пронизителен звук и сините очи на момичето се отвориха. Едва за първа сутрин виждаше тази стая – малка, но уютна с красив кристален полюлей и едно малко бюро под големият прозорец със завеси от фин син плат. Имаше един гардероб и малко нощно шкафче до леглото и където стоеше будилника и една тетрадка. Тъй като едва вчера беше пристигнала се наложи да изрови няколко кашона докато намери униформата и учебниците си.
-Мичиру будна ли си? Закуската е готова – един нежен женски глас я извика.
-Будна съм лельо ще си взема един душ и идвам! – тя измъкна от един кашон синя хавлия и излезе от стаята мина край една бяла врата и продължи по тесният коридор до бледо жълта врата с рибки и влезе.
След петнайсет минути излезе от къщата и тръгна по улицата. В ръката си държеше карта водеща към новото и училище. Щом стигна там видя, че училището представляваше стара сграда в бледо розово и бяло, а на някой места имаше и по малко синьо. Имаше гаргойли в четирите ъгъла на сградата под покрива и малка градина отстрани с много цветя и няколко дръвчета Сакура, които почти бяха разцъфнали. Мичиру очакваше да види новият си клас с трепет, но донякъде и с уплаха от това какви ще са хората там. Когато влезе в училището се запъти към шкафчето чийто номер и бяха изпратили преди седмица заедно с униформата, учебниците и програмата. Намери го, отключи го и си прибра нещата вътре. Тъкмо затваряше и някой я потупа по рамото, Мичиру се обърна и видя две момичета: едното с красива розова коса до раменете и големи сапфирени очи, а другото с дулга до кръста тъмна коса и бели очи по всичко сочещи, че момичето е от богатото семейство Хюга.
-Здравей ти сигурно си новото момиче за което ни казаха. Приятно ми е да се запознаем аз съм Харуно Сакура, а това е Хюга Хината- розовокоската се усмихна дтужелюбно. –Ако искаш можем да те заведем до стаята ни ще сме в един клас!
-И на мен ми е приятно да се запознаем аз съм Ута Мичиру. Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете- Мичиру също се усмихна и тръгна с двете момичета по коридора. Докато вървяха момичето забеляза ученическите рисунки красящи стените и стъклен шкаф до една стена пълен с купи и трофеи от състезания и олимпиади. Докато разглеждаше момичето не забеляза двете момчета пред тях, чак когато Хината промърмори едва-едва „Здравей Наруто” Мичиру се осети и погледна към тях. И двамата бяха красиви: единият с рошава руса коса и весели сини очи, а другият с гарваново черна коса и очи като тъмна черна нощ.
-Охо Саске, Наруто здрасти! Запознайте се с новата ни съученичка Мичиру-чан!- Сакура ги заговори весело, а после погледна кум синеокото момиче –Това са Учиха Саске и Узумаки Наруто! Те също са от класа ни!
-Йо Ми-чан приятно ми е!- Наруто се усмихна приятелски.
-Здрасти- Всичко в Саске беше арогантно: гласа, усмивката, изражението му-всичко! –Каква сладурана!- Мичиру забеляза как Сакура беше готова да скочи и да му зашлеви някой и друг шамар, но добре че беше звънецът да го спаси.
И четиримата влязоха в най-обикновенна стая с много чинове, едно учителско бюро и няколко шкафчета. Повечето ученици вече бяха заели местата си, а някъде одзад едно момиче с дълга руса опашка им помаха. Щом се приближиха синеочката забеляза и едно момче до русото момиче, той се бе надвесил над чина и си играеше с голяма бяла топка, която се изправи и помаха радостно с опашка...беше малко кученце. Момчето вдигна главата си и погледна нагоре, Мичиру забеляза на бузите на му две червени фигури приличащи на кучешки зъби и веднага разпозна отличителните знаци на семейство Инозука-семейството известно с развъждането и продаването на породисти кучета из цялата страна.
-Приятно ми е да се запознаем аз съм новата ученичка Ута Мичиру.
- И на мен ми е приятно да се запознаем. Аз съм Яманака Ино, а те са Инозука Киба и кучето му Акамару.- Ино посочи момчето и кученцето му което отново се беше превърнало в топчица и се въртеше в ръцете на стопанина си. Киба погледна Мичиру и се усмихна.
-И на мен ми е приятно!- той пак се заигра с Акамару и игнорира всички.
Учителят закъсняваше и момичето не знаеше къде да седне. На един от чиновете видя няколко момчета да играят на карти. Единият имаше червена коса и сини очи, изглеждаше почти като Мичиру с няколко изключения. Също така имаше и странен белег на челото си – „любов” беше изписано с канджи. Момчето до него беше вързало черната си коса на стърчаща опашка и сякаш бе полузаспало. От останалите двама единият беше дебелак тъпчещ се с чипс, а другия носеше странен суичер, качулката беше на главата му, а очите не се виждаха от тъмни черни очила. Сакура видя, че къдрокоската ги гледа и побърза да ги запознае.
-Ми-чан ела!- Тя хвана ръката на момичето и я заведе при играчите н а карти. –Това са Субако но Гаара момчето с белега, Нара Шикамару заспалият. Акимичи Чожи ядящият чипс (Не обича да го наричат дебелак! Тогава почва да руши всичко по пътя си)- тихичко прошепна на ухото на момичето и продължи. – И този с буболечката на ръката е Абураме Шино.- Мичиру сега забеляза пълзящата гадинка но въобще не се ужаси. Сега Сакура погледна момчетата. –Момчета това е новата ни съученичка Ута Мичиру или Ми-чан.- Вече и бяха измислили прякор и бая бързо я приеха което се хареса много на червенокоската.
-Приятно ми е!- Шикамару я погледна за миг и пак се загледа в картите си. –Шино ти си на ред! Аз вдигам с 200!
-All in!- Измънка Шино и извърна погледа си към момичето. –Здрасти!
Чожи преглътна голямо количество чипс в устата си и й каза „Здравей”. Сакура насочи изгарящият си поглед към Гаара.
-ГААРА! Езикът ли си глътна или не можеш да изкараш един поздрав през перверзното си устище?- Момичето почти крещеше със заядливият си тон.
Гаара се обърна към момичетата и онемя при вида на новата ученичка. Та тя беше като него с изключение на пола, косата и няколко почти незабележими разлики. След като се отърси от мислите си я изгледа още веднъж от главата до петите.
-Хай!- Момчето изкриви ъгълчетата на устните си в усмивка изпълнена с неприкрит фалш, но бързо я свали. –Вдигам с 500!
Розовокоската се приготви да му забие шамар (явно често упражняваше този спорт върху момчетата), но отново жертвата и бе спасена. Учителят влезе и представляваше съкрушителна гледка: бяла коса с тон гел върху нея и стърчаща на всички страни, странна усмивка и книжка „Ича, ича парадайс” в ръката му.
-Ученици сядайте! Извинете че закъснях просто електричеството спря, а заедно с него и автобуса та ми се отвори работа и трябваше да поправям градският транспорт. За тези които не ме познават казвам се Хатаке Какаши и съм вашият учител по физика.- Той гледаше към Мичиру. –Ела ако обичаш да се представиш пред класа и после седни до Гаара!
Лицето на Гаара изтръпна от чутото, но той не направи нищо. Момичето тръгна към предната част на стаята, застана отпред и се представи пред класа:
-Здравейте казвам се Ута Мичиру, идвам от град Мизу!
-Добре ако някой има въпроси към Мичиру да пита сега или да започваме час!
Няколко ръце се вдигнаха и господина посочи едната. Беше слабо момиче на две опашки със слушалки в ушите.
-Кои са ти любимите групи? Каква музика слушаш?
-Ами харесвам по-твърда музика като рок, метъл и пънк. Някой от групите които харесвам са Malice Mizer; The gazette, някой западни като Green Day; Simple Plan; Metallica; Guns n’ roses и Rammstein има и други.
Господина посочи следващата ръка, притежателят и беше красиво момче с пъстри очи.
-Кой е любимият ти филм или актьор?- Задаваха и все въпроси, които на нея и се струваха глупави. Защо ги интересуваха интересите и?
-Нямам предпочитам книгите, мангата и анимето пред филмите.
-Добре нека да свършваме Саске питай!
-Красавице случайно да си имаш приятел?- Всички се засмяха, а момичето се изчерви леко, но бързо се опомни и му затвори устата.
-Теб това не те засяга, а и ако погледнеш в страни ще видиш прекрасно и ядосано момиче на което не е зле да обърнеш малко повече внимание.- Мичиру говореше за Сакура която се беше смутила леко, но това не пречеше на ядът и да излезе наяве когато сви юмрука си и фрасна момчето по главата с всичка сила.
Какаши-сенсей разбра, че разговорите са свършили, изпрати момичето на мястото си и почна час.
Часовете до обедната почивка отлетяха бързо и всички се запътиха към стола. Щом стигнаха там седнаха на една маса с три момчета и две момичета. Мичиру бе седнала срещу русокосо момиче на четири руси, стърчащи опашки което я гледаше като паднала от Марс. Момчето до нея направи същият поглед когато я видя, на вид то беше с къса кестенява коса и в ръцете си държеше кукла на конци, която бавно спря движенията си.
-Аз съм Ута Мичиру новата ученичка първа година в гимназията.
-Ам аз съм Субако но Темари трета година, а това е брат ми Субако но Канкуро втора година. Най-вероятно си се запознала с най-малкият ми брат Гаара.- Момичето побърза да изтрие учудването си.
-А аз съм Тен Тен от класа на Канкуро. Тези двамината до мен са Рок Лий и Хюга Неджи също от класа ни.- Момиче вързало кестенявата си коса на две кокчета весело се усмихваше на Мичиру. Едното момче което и представи беше чернокосо с прическа като гъба и големите рунтави вежди стояха над кръглите му очи, а другото беше също като Хината представител на семейство Хюга с дълга, тъмна ниско в края си вързана коса и бели очи. Двете момчета я поздравиха и продължиха с яденето си.
Обяда свърши бързо и всички се върнаха в стаите си. Този път учителят не закъсня. Беше госпожа с дълга руса коса вързана на две опашки на тила си и с пуловер от който се показваха половината й гърди. Стоеше с червени ботуши на висок ток и краката и бяха „покрити” с къса пола. Явно всички учители бяха странни, вторият час влезе изключително груб учител с кърпа на главата си и белези по лицето. Представи се като Морино Ибики. А през третият час влезна млада госпожа с тъмна вързана на висока, къса опашка коса и ядяща боб на клечка. Казваше се Митараши Анко и беше малко заядлива, но всички я харесваха. Докато Мичиру размишляваше учителката заговори:
-ТИШИНА! Повечето от вас знаят коя съм, но все пак да повторя заради новото ни попълнение. Аз съм Цунаде учителката по биология! Сега си отворете учебниците на страница 24 и млъкнете!
-Всички учители ли са толкова странни тук?- Мичиру погледна Гаара
-Ами ако не ти харесва върни се оттам от където си дошла.- Момчето не беше много доволен да говори с нея.
-И да те попитам нещо ли не може тъп отворко?- Червенокоската каза това почти крещейки и учителката я чу.
-Е честито ти това е директорката и ще си изпатиш яко.
От някъде се чуха уплашени възгласи. Някои незнайно защо се притесниха за учителското бюро.
-Не започна добре Мичиру, а ти Гаара явно пак ще си говорим- Цунаде-сама бе чула и момчето. Класът се разшумя. –МЛЪКНЕТЕ!- жената стовари юмрука си върху бюрото и то се разцепи на две. –Ще изляза за малко и искам пълна тишина! Прашинка да падне да се чуе! Мичиру, Гаара идвате с мен!
Учителката излезе през вратата и двамата ученика я последваха гледащи се един друг изпепеляващо. Излязоха в коридора и госпожата ги поведе напред. Накрая стигнаха до една врата по-навътре в коридора срещу тази на четвъртокурсниците. В стаята имаше голямо бюро разцепено по средата на две, а между разцепеното бяха правени жалки опити за лепене с тиксо и нещо бяло и лепкаво. Пред бюрото имаше два стола и зад него още един. След като се настаниха последва конско докато някой не ги обезпокои.
-Извинете Цунаде-сама идвам за дневника ни.
Четвъртокурсника който влезе беше страшно красив и много приличаше на Саске. Имаше дълга черна коса вързана на опашка и красиви черни очи, а дълбоките скули идеално прилягаха на лицето му.
-Учиха заповядай!- жената подаде дебелата книга в ръцете на момчето, а той като тръгна да излиза хвърли сладка усмивчица на Мичиру, която само тя и Гаара забелязаха.
-Еми май за днес е това и да не се повтаря повече. Нека се връщаме в час.- учителката явно се беше размекнала от присъствието на чернокосият младеж и беше забравила да се кара на учениците.
Тримата се върнаха в часа и урока почна от начало.
-Ако си хвърлила око на Учиха Итачи по – добре се откажи той е голям женкар и използвач!- Гаара предупреди момичето до себе си и се загледа в учебника.
-Теб пък какво те интересува? Точно заради теб попаднахме в директорският кабинет.- Мичиру се сопна и повече не му проговори до края на часа.
Учебният ден свърши и всички отидоха на двора където всички от втори и трети курс ги чакаха. Итачи също излезе и ги видя, приближи се и отиде до брат си, каза му нещо и Саске извади от джоба си пари, които даде на Итачи. Щом тръгна към изхода чернокосият красавец се обърна и пак се усмихна на синеочката, но този път го видяха Сакура и Хината, а Мичиру му върна усмивката и се обърна към двете любопитни момичета, които вече я дърпаха настрани.
-Какво беше това? Той ти се усмихна! Учиха Итачи ти се усмихна!- Сакура бе развълнувана. –Той е най-желаното момче в училище, а ти успя да му спечелиш вниманието за толкова малко време. Гордеем се с теб! Но пък честно да ти кажа не е по-хубав от брат си Саске!
-Нито пък е по-хубав от Наруто!- Хината леко се изчерви и заби поглед в земята. –Ми-чан може Итачи да те е харесал, но не му се връзвай!
-Хина-чан е права! Тоя е такъв женкар!
-Това вече го знам. Не мисля, че ме е харесал, а и пък това ми е само първият ден в училище има още много време!- Момичето се усмихна и побърза да смени темата. –Сакура? Ти и Саске гаджета ли сте?
-Ами не знам.
-Как така?- В сините очи на момичето се четеше любопитство и учудване.
-Ние просто правим секс когато му е кеф на Саске и това е. Независимо какви чувства изпитвам аз към него той ще си остане все толкова студен и безчувствен.- Сапфирените очи на Сакура потрепнаха и се замъглиха, но бързо светнаха отново и погледът и се отправи към тъмнокосата срамежливка. – Време е в групата да имаме нова двойка а Хината?
-З…з…за какво говориш?
-За теб и Наруто разбира се.
-Т…т…той не ме харесва к…как да см новата двойка тогава?
-Това са пълни глупости! Знаете ли ще ви издам една тайна! Саске ми каза, че Наруто го молил за съвет как да предложи на Хината и сега работи по въпроса.- Сакура намигна на момичето като бе забравила какво става в такива ситуации. Хината припадна, но за щастие Мичиру реагира бързо и я хвана. Наруто се затича към нея и я пое от момичето, а после тръгна към лазарета на училището.
-Хм Сакура какво си и казала?- Саске сякаш бе разбрал какво става.
-Нищо нали я знаеш. Почнахме да говорим за момчета и щом заобсъждахме Наруто тя припадна. Не ми ли вярваш?- Розовокоската изненадващо бързо се измъкна от ситуацията и почна да се умилква на момчето, а той и се върза. Приближи се до нея прегърна я и я целуна страстно. От страни се виждаше как пъргавият му език се извива палаво в устата на момичето и си играе с чувствата й. Ръката на момчето се спусна по тялото и надолу и започна да я опипва леко. Това на никой не направи по-специално впечатление и изглежда всички бяха свикнали с такива сценки.
-Да тръгваме Наруто ще се погрижи за братовчедка ми.- Неджи подкани групичката да тръгват и те го направиха.
На изхода се разделиха, а в посоката на Мичиру бяха само Саске, Сакура и Неджи. Първо минаха през имението на семейство Хюга, то беше голямо и величествено, а градината оставяше съзерцаващите я без дъх. В тази огромна градина се виждаха два силуета: на мъж и на малко момиченце които тренират някакво бойно изкуство. Неджи им обясни, че това са сестрата и бащата на Хината-Ханаби и Хиаши и после си казаха по едно „чао” и тримата се запътиха напред. Къщата на Мичиру беше наблизо и бързо стигнаха до нея, но там момичето го чакаше изненада-пред домът и бяха спрели два камиона и мъже разтоварваха съдържанието им-мебели. Мичиру набързо се сбогува с приятелите си за днес и влетя в къщата. Намери леля си да дава разпореждания.
-Лельо какво става?
-Нищо просто това са старите ни мебели и ги пренасяме тук. Момчетата казаха, че до един час ще са готови, но не мисля че ще можеш да правиш каквото и да е било в тази бъркотия. Ако искаш излез да се разходиш за да опознаеш квартала.
-Ами добре. Тогава чао за сега.
-Чао миличка! Пази се!
-Добре!- момичето излезе и се запъти в обратна посока от тази на училището за да види непознати неща.
Мичиру вървеше от известно време по почти пустата улица, когато от едно дърво чу шумолене. Синеокото момиче погледна на там и видя едно малко снежнобяло коте да си е оплело крачето в някаква тел. Момичето се покатери по оградата и достигна животинката, свали я заедно с телта. Горкото коте крачето му беше наранено лошо и се нуждаеше от помощ веднага. Мичиру се огледа и видя огромна къща в двора от който излезе котето тя се запъти на там, бързо мина през пътеката и застана пред входната врата. Звънна веднъж и зачака, след броени минути вратата се отвори и от там се показа…Учиха Итачи само по хавлия завита около кръста му.