Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
ВходЛеми Кай
+5
peps_png
Thэ Dark Girl
Obsession
Death_Angel
Леми Кай
9 posters
Страница 2 от 2 • 
1, 2
1, 2
Леми КайРазвиващ се
От : Рая наречен Ад ..
Рожден ден : 18.06.1995
Години : 29
Мнения : 66
Дата на рег. : 07.02.2010
Леми Кай
Сря Фев 24, 2010 10:55 pm
First topic message reminder :
аз казах, че такава тема ще има... и ето я... така... тъй като не мога да пиша дълги неща... смисъл разкази, фикове и всичко, което е с повече от 1000 думи тук ще пускам нещата, които съм писала... смисъл кратки разкази и т.н. ... разбира се от самото заглавие на темата се разбира, че ще става въпрос за Леми Кай... поне в някой от тях... приятно четене...
някой ме беше питал веднъж защо съм луднала по Сето Кайба... е... не съм луднала... ето отговора на въпроса...
"Мразя те, защото си ти..."
Когато те видях за първи път си помислих: "Боже, какво голямо его. Къде го побира?"
Мразех начина, по който говориш, по който се движиш, по който гледаш. Мразех всичко в теб... всичко извън теб. Мразех външността ти - начина, по който се обличаш, устните ти, очите ти... всичко.
И все пак разбирах, че ако ме погледнеш, сините ти очи могат да пронижат сърцето ми.
Мразех те за това. Защото беше съвършенното момче с голямо его, много пари и ледена кръв. Беше момчето, на което не му пукаше за никог.
И когато за пръв път те видях в съня ми се изплаших. Изплаших се, защото беше съвършенният, мразен от мен, човек.
На следващата вечер пак те сънувах. Устните ти галеха кожата ми. Очите ти изгаряха моите. Не можех да си поема въздух. Не знаех къде се намирам. Когато се събудих пак бях изплашена. Но този път не защото те мразех, а защото ме беше страх, че се поддавам. Че ти се подчинявам.
И продължих да те сънувам всяка вечер. Ти пак взимаше контрол над сънищата ми, над тялото ми, над разума и чувствата ми. Пак и пак и отново...
Тези сънища оказаха голямо влияние върху самата мен.
Вече не чувах нищо освен името ти. Не виждах нищо освен очите ти. Не усещах нищо освен устните ти. Не можех да заспя без да мисля за теб и нямаше да мога да се събудя, ако не те сънувам.
Сега те мразя, защото все още си съвършен. Защото ме подлудяваш дори само в сънищата ми. Мразя те, защото толкова силно те искам.
Мразя те, защото единствено ти запалваш такива чувства и мисли в мен... и те всичките са грешни.
Мразя те, защото те обичам.
аз казах, че такава тема ще има... и ето я... така... тъй като не мога да пиша дълги неща... смисъл разкази, фикове и всичко, което е с повече от 1000 думи тук ще пускам нещата, които съм писала... смисъл кратки разкази и т.н. ... разбира се от самото заглавие на темата се разбира, че ще става въпрос за Леми Кай... поне в някой от тях... приятно четене...
някой ме беше питал веднъж защо съм луднала по Сето Кайба... е... не съм луднала... ето отговора на въпроса...
"Мразя те, защото си ти..."
Когато те видях за първи път си помислих: "Боже, какво голямо его. Къде го побира?"
Мразех начина, по който говориш, по който се движиш, по който гледаш. Мразех всичко в теб... всичко извън теб. Мразех външността ти - начина, по който се обличаш, устните ти, очите ти... всичко.
И все пак разбирах, че ако ме погледнеш, сините ти очи могат да пронижат сърцето ми.
Мразех те за това. Защото беше съвършенното момче с голямо его, много пари и ледена кръв. Беше момчето, на което не му пукаше за никог.
И когато за пръв път те видях в съня ми се изплаших. Изплаших се, защото беше съвършенният, мразен от мен, човек.
На следващата вечер пак те сънувах. Устните ти галеха кожата ми. Очите ти изгаряха моите. Не можех да си поема въздух. Не знаех къде се намирам. Когато се събудих пак бях изплашена. Но този път не защото те мразех, а защото ме беше страх, че се поддавам. Че ти се подчинявам.
И продължих да те сънувам всяка вечер. Ти пак взимаше контрол над сънищата ми, над тялото ми, над разума и чувствата ми. Пак и пак и отново...
Тези сънища оказаха голямо влияние върху самата мен.
Вече не чувах нищо освен името ти. Не виждах нищо освен очите ти. Не усещах нищо освен устните ти. Не можех да заспя без да мисля за теб и нямаше да мога да се събудя, ако не те сънувам.
Сега те мразя, защото все още си съвършен. Защото ме подлудяваш дори само в сънищата ми. Мразя те, защото толкова силно те искам.
Мразя те, защото единствено ти запалваш такива чувства и мисли в мен... и те всичките са грешни.
Мразя те, защото те обичам.
Маги-семпай
- ObsessionАниме/манга/филми/сериали
- Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Леми Кай
Пет Мар 05, 2010 7:14 pm
Страхотно е, мила! Много ми харесва! Имаш страхотен талант!
- Леми КайРазвиващ се
- Мнения : 66
Дата на рег. : 07.02.2010
Re: Леми Кай
Пон Мар 08, 2010 11:11 am
Прегърни ме, приятелко моя, прегърни ме. Кажи ми, че ми прощаваш, а после си върви. Прегърни ме... моята прегръдка ще те стопли. Ще разтопи леда, който толкова много години покрива сърцето ти. Ще унищожи омразата, която толова дълго таиш в себе си. Хайде, приятелко, нека забравим миналото. То няма да се върне. Той няма да се върне.
Знам, че го обичаше, приятелко. Тогава той беше твоето семейство. Всичко, което имаше. Бяхме само аз, ти и той.
Повярвай ми, приятелко, аз никога не бях помислила за друго. Обичах и двама ви като мои брат и сестра. Не съм виновна, повярвай ми приятелко, не те лъжа. Не съм виновна, че той обичаше мен.
Не съм искала, чуваш ли, не съм го искала. Дори не си помислях да те нараня. Не съм предполагала, че той може да обича мен. Знам, че ти не искаше никой друг освен него.
Затова го уби... нали приятелко? Спомена за онази нощ не излиза от главата ти, нали? Или просто ти не искаш да го махнеш от там? хайде кажи ми, приятелко, защо все още помниш? Защо все още мислиш, че виновната съм аз?
Защото трябва да имаш за какво да живееш, след като него го няма, нали? Защо ти уби тялото му... след това уби и собствената си душа. Защото си се пристрастила към отмъщението. Защто искаш да ме накажеш по най-жестокия начин, нали? Защото мислиш, че без него няма живот.
Намрази ме, приятелко, нали? Намрази ме, защото той обичаше ме, а не теб.
Хайде, приеми го най-накрая. Той не заслужаваше никоя от нас. Той не беше човек, за когото си струва да се живее. И все пак заради него ти забрави всичко, нали приятелко?
Забрави миговете, които споделяхме двете. Забрави тайните ни срещи късно вечер... край езерото. Забрави, че ние двете бяхме частите от пъзела. Той беше просто нещо, което се опитваше да ни раздели.
Приеми го приятелко... не си струва заради него да продължаваш да живееш така. Не си струва всеки ден да убиваш собственото си сърце и душа. Не си струва да забравиш сестра си... не си струва да ме заличиш от ума си.
Прегърни ме, приятелко моя, прегърни ме. Кажи ми, че ми прощаваш, а после си върви. Прегърни ме... моята прегръдка ще те стопли. Ще разтопи леда, който толкова много години покрива сърцето ти. Ще унищожи омразата, която толова дълго таиш в себе си. Хайде, приятелко, нека забравим миналото. То няма да се върне. Той няма да се върне.
Леми Кай
ObsessionАниме/манга/филми/сериали
От : Japan *3*
Рожден ден : 13.05.1995
Години : 29
Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Леми Кай
Пон Мар 08, 2010 3:15 pm
Браво, Леми Кай! Страхотни творения! Чакам следващата ти творба с нетърпение! 
- Леми КайРазвиващ се
От : Рая наречен Ад ..
Рожден ден : 18.06.1995
Години : 29
Мнения : 66
Дата на рег. : 07.02.2010
Re: Леми Кай
Вто Мар 09, 2010 6:29 pm
Тръгвам си, братко, съжалявам за всичко. Моля те, само не плачи. Ще се срещнем пак, някога братко. Обещавам... обещай ми и ти.
Прегърни ме, братко, и чуй какво ще ти кажа. Чуй ме, братко, ще призная всичко.
Аз бях тази, която те нарани преди години. Аз бях тази, която унищожи детското в теб преди толкова много време. Аз съм тази, която преследваш... която те преследва.
Да, братко, аз изпивах сълзите ти. Убивах те малко по малко, защото исках да чувам вика ти. Исках да чувам как крещиш всяка нощ в съня си. Исках да чувам стъпките ти по коридора докато тичаше. Исках да усещам сълзите ти, когато дойдеш в стаята ми и ме прегърнеш. Аз бях тази, която те нараняваше всеки ден.
Защото бях егоистка, братко. Защото исках единствено аз да те наранявам, а после да те утешавам.
Но сега си тръгвам, братко. Тръгвам си, защото проумях грешката си. Защото аз не заслужавам да бъда с теб. Ти заслужаваш по-добро момиче от мен.
Хайде, братко, прегърни ме и за последен път ме погледни в очите. Виж болката изписана в тях. Не плачи, братко, аз не го заслужавам.
Хайде, братко. Целуни ме за последно и нека за последен път да бъдем заедно.
А после ме намрази, братко. И ме преследвай, за да си отмъстиш... за да ме убиеш както аз направих с теб.
Прегърни ме, братко, и чуй какво ще ти кажа. Чуй ме, братко, ще призная всичко.
Аз бях тази, която те нарани преди години. Аз бях тази, която унищожи детското в теб преди толкова много време. Аз съм тази, която преследваш... която те преследва.
Да, братко, аз изпивах сълзите ти. Убивах те малко по малко, защото исках да чувам вика ти. Исках да чувам как крещиш всяка нощ в съня си. Исках да чувам стъпките ти по коридора докато тичаше. Исках да усещам сълзите ти, когато дойдеш в стаята ми и ме прегърнеш. Аз бях тази, която те нараняваше всеки ден.
Защото бях егоистка, братко. Защото исках единствено аз да те наранявам, а после да те утешавам.
Но сега си тръгвам, братко. Тръгвам си, защото проумях грешката си. Защото аз не заслужавам да бъда с теб. Ти заслужаваш по-добро момиче от мен.
Хайде, братко, прегърни ме и за последен път ме погледни в очите. Виж болката изписана в тях. Не плачи, братко, аз не го заслужавам.
Хайде, братко. Целуни ме за последно и нека за последен път да бъдем заедно.
А после ме намрази, братко. И ме преследвай, за да си отмъстиш... за да ме убиеш както аз направих с теб.
Маги-семпай
- Леми КайРазвиващ се
От : Рая наречен Ад ..
Рожден ден : 18.06.1995
Години : 29
Мнения : 66
Дата на рег. : 07.02.2010
Re: Леми Кай
Съб Мар 13, 2010 6:18 pm
В началото си милех, че всичко това е за добро. Мислех си, че ти ще ми помогнеш да намеря себе си... да бъда това, което искам да съм. Вярвах в това, защото гледах как се изправяш срещу проблемите и се бориш с тях без да ти пука. Исках да съм като теб. Исках да вървя с вдигната глава и да блъскам всеки, който се опита да ми попречи да продължа. Вярвах.
С времето обаче започнах да осъзнавам, че не ме е грижа за теб. Започнах да осъзнавам, че нашето приятелство не се гради на разбирателство и вяра. То се градеше на внушения, които проникваха в съзнанието ми и ме обсебваха. И знаеш ли, че от много време искам да ти кажа толкова много неща. Но все не се пристрашавах, защото мислех, че всичко ще се оправи. Че е просто поредната илюзия и след време ще отмине. Но не стана така.
А аз исках да ти кажа колко много те мразя. Исках да ти кажа, че не мога да понасям теб и твоите откачени мании. Вече не мога да те търпя. Милион пъти ти казах, че ТЕ са просто плод на въображението ни. Тях ги има, защото ние искаме това. Защото си го внушаваме. Тях ги има, защото се вживяваме прекалено много във всичко.
Искам да ти кажа още, че голямото ти его ти пречи да проумееш реалността. Ти мислиш само за себе си и за никой друг. Искаш всички да ти се подчиняваш. Искаш ти да командваш... да си център на вниманието. По дяволите, ти си по-зле от "кукличките с голямо его". Твоето не знам къде го събираш. Мислиш си, че винаги си прави, дори когато грешиш. Никога не признаваш грешките си, защото не искаш гордостта ти да бъде наранена.
Искам да ти кажа, че не ти завиждам. Аз не искам повече да съм като теб. Не ми пука за проблемите ти... ти никога не си се интересувала от моите. Никога не си ме попитала: "Какво е станало? или "Имаш ли нужда от помощта ми?". Не ти завиждам, разбери го.
Искам да ти кажа, че светът не може да е в краката ти. Все пак ти се една малка пионка на дъската. Ти си просто едно същество, на което не му пука за никой и нищо освен за него.
Ти си двулична. Да, казах го и не ми пука дали ще ме намразиш или не. Не ми пука за теб. Може да заблудиш всички... дори себе си. Но мен не можеш да излъжеш. Аз знам каква игра играе. Знам какво си мислиш. Знам какво планираш. Не... не си мисли, че с казаното по-горе съм описала себе си. Не е така. Или поне не изцяло.
Аз знам всички твои номера... всяко едно движение, всеки един ход. Знам всичко. Нека другите ти се подчиняват. Нека бъдат твои роби щом не искат да си отворят очите за истината. Аз няма да участвам. Моята роля във филма приключва сега. Приеми, че съм мъртва. Ти уби любимата си ученичка. Ти ме научи да мразя и презирам с цялото си сърце, с цялата си душа. Ти ме научи на всичко, което знам. Ти ме превърна в това, което съм сега. Поздравявам те, успя да стигнеш толкова далеч. Но стига толкова. Събудих се от дългия сън и казвам: "Край!".
Мразя те, разбираш ли, не ми пука за теб. Нашето приятелство завършва тук и сега. Не ме интересуваш. И все пак ти благодаря за изминалото време. Благодаря за уроците, които ми предаде. Сега се махни от пътя ми... вече мога и без теб да продължа.
Знаете ли...? Омръзна ми от това... от всичко. Не мога повече да търпя всеки удар. Не мога повече да потискам болката. Не мога повече да поемам всичко вместо вас. Някога имах приятели и семейство.
Семейството ме изостави в момента, в който се присмя на това, което казвам. Те не ми вярват. Те ми се присмиват в лицето.
Приятелите ми... те бяха истински. Хора, на които можех да се доверя. Но всичко се разби за минути. Те започнаха да се разделят и да се карат помежду си. А аз стоях отстрани и поемах болката на всички, защото не исках да ги гледам как страдат.
Само едно момиче остана до мен от всички тях. Тогава с нея беше хуаво. Виждахме се често, разговаряхме открито и всяка споделяше болките с другата. Но и това си има своя край. Всичко рухна пред очите ми, когато тя намери него. Тогава напълно забрави, че някога бяхме най-добри приятелки. Разбира се, не пропускаше момента, когато са се скарали да ми се оплаче и да ме използва за пишеща машина. Аз веднага се съгласявах да й помогна, разбира се. Тя все още ми беше най-скъпата. Единствено аз можех да проникна дълбоко в душата й и да разчета дори най малкото чувство, което се опитваше да скрие. Веднага го изразявах с думи. Тя ми благодареше и ме прегръщаше, а после пак се връщаше при него и мен ме забравяше. Така продължи и, когато се разелиха и тя намери друг. Сега, когато се раздели и с него, не мога да се оплача, че не ми обръща внимание. Но просто... аз наистина няма да й се разсърдя, ако ме попита поне веднъж: "Как си?". По дяволите, тя така и не можа да разбере, че дори и без да ми опява цял час за него аз ще разбера какво я мъчи и ще й помогна. Но, разбира се, защо да й пука как е минал моя ден например, като може да ми говори за това как е била с него, а не е можела да го прегърне дори.
А другата приятелка, която имах. Боже, лицемерието й няма край. Не може всичко да е нейно, по дяволите. Не може вечно хората да й се подчиняват. Не може вечно да си мисли, че е безгрешна. Заслепяваше ме с нейните щуротии от рода на "второ подсъзнание" и "духове, които ни преследват". Взимаше власт над мен и ме караше да й се подчинявам.
Но си отворих очите. Съвземете се и вие, хора. Толкова ли е трудно да ме попитате поне веднъж дали нещо не тревожи и мен. Аз поемам вашата блка, страдам заедно с вас и на всичкото отгоре имам и мои проблеми. Но това вас не ви интересува. А и защо, след като си имате касичка за чувства, която никога няма да се счупи?
Моля ви, помогнете и на мен. Имам единствено вас. Изгубих себе си, търсейки път към вашите души. Изгубих се, помагайки ви да преодолеете всичко, поемайки от болката ви.
Моля ви, разберете, че аз не съм кукла, която не може да плаче. Която не може да бъде разкъсана. Аз плача всяка нощ. Аз се разкъсвам всяка минута. Боря се за всичко, което искам сама. Никой не споделя моята болка.
И все пак ви прощавам. На всички. Прощавам ви за, това че не се интересувате от мен. Прощавам ви за, това че дори не знаете името ми. Прощавам ви, защото ви обичам... не, аз ви мразя. Мразя ви заради, това което ми причинявате. Мразя ви заради, това че ви има в живота ми. И все пак ви прощавам, защото ако вас ви нямаше, аз нямаше да има за кой да живея.
С времето обаче започнах да осъзнавам, че не ме е грижа за теб. Започнах да осъзнавам, че нашето приятелство не се гради на разбирателство и вяра. То се градеше на внушения, които проникваха в съзнанието ми и ме обсебваха. И знаеш ли, че от много време искам да ти кажа толкова много неща. Но все не се пристрашавах, защото мислех, че всичко ще се оправи. Че е просто поредната илюзия и след време ще отмине. Но не стана така.
А аз исках да ти кажа колко много те мразя. Исках да ти кажа, че не мога да понасям теб и твоите откачени мании. Вече не мога да те търпя. Милион пъти ти казах, че ТЕ са просто плод на въображението ни. Тях ги има, защото ние искаме това. Защото си го внушаваме. Тях ги има, защото се вживяваме прекалено много във всичко.
Искам да ти кажа още, че голямото ти его ти пречи да проумееш реалността. Ти мислиш само за себе си и за никой друг. Искаш всички да ти се подчиняваш. Искаш ти да командваш... да си център на вниманието. По дяволите, ти си по-зле от "кукличките с голямо его". Твоето не знам къде го събираш. Мислиш си, че винаги си прави, дори когато грешиш. Никога не признаваш грешките си, защото не искаш гордостта ти да бъде наранена.
Искам да ти кажа, че не ти завиждам. Аз не искам повече да съм като теб. Не ми пука за проблемите ти... ти никога не си се интересувала от моите. Никога не си ме попитала: "Какво е станало? или "Имаш ли нужда от помощта ми?". Не ти завиждам, разбери го.
Искам да ти кажа, че светът не може да е в краката ти. Все пак ти се една малка пионка на дъската. Ти си просто едно същество, на което не му пука за никой и нищо освен за него.
Ти си двулична. Да, казах го и не ми пука дали ще ме намразиш или не. Не ми пука за теб. Може да заблудиш всички... дори себе си. Но мен не можеш да излъжеш. Аз знам каква игра играе. Знам какво си мислиш. Знам какво планираш. Не... не си мисли, че с казаното по-горе съм описала себе си. Не е така. Или поне не изцяло.
Аз знам всички твои номера... всяко едно движение, всеки един ход. Знам всичко. Нека другите ти се подчиняват. Нека бъдат твои роби щом не искат да си отворят очите за истината. Аз няма да участвам. Моята роля във филма приключва сега. Приеми, че съм мъртва. Ти уби любимата си ученичка. Ти ме научи да мразя и презирам с цялото си сърце, с цялата си душа. Ти ме научи на всичко, което знам. Ти ме превърна в това, което съм сега. Поздравявам те, успя да стигнеш толкова далеч. Но стига толкова. Събудих се от дългия сън и казвам: "Край!".
Мразя те, разбираш ли, не ми пука за теб. Нашето приятелство завършва тук и сега. Не ме интересуваш. И все пак ти благодаря за изминалото време. Благодаря за уроците, които ми предаде. Сега се махни от пътя ми... вече мога и без теб да продължа.
Знаете ли...? Омръзна ми от това... от всичко. Не мога повече да търпя всеки удар. Не мога повече да потискам болката. Не мога повече да поемам всичко вместо вас. Някога имах приятели и семейство.
Семейството ме изостави в момента, в който се присмя на това, което казвам. Те не ми вярват. Те ми се присмиват в лицето.
Приятелите ми... те бяха истински. Хора, на които можех да се доверя. Но всичко се разби за минути. Те започнаха да се разделят и да се карат помежду си. А аз стоях отстрани и поемах болката на всички, защото не исках да ги гледам как страдат.
Само едно момиче остана до мен от всички тях. Тогава с нея беше хуаво. Виждахме се често, разговаряхме открито и всяка споделяше болките с другата. Но и това си има своя край. Всичко рухна пред очите ми, когато тя намери него. Тогава напълно забрави, че някога бяхме най-добри приятелки. Разбира се, не пропускаше момента, когато са се скарали да ми се оплаче и да ме използва за пишеща машина. Аз веднага се съгласявах да й помогна, разбира се. Тя все още ми беше най-скъпата. Единствено аз можех да проникна дълбоко в душата й и да разчета дори най малкото чувство, което се опитваше да скрие. Веднага го изразявах с думи. Тя ми благодареше и ме прегръщаше, а после пак се връщаше при него и мен ме забравяше. Така продължи и, когато се разелиха и тя намери друг. Сега, когато се раздели и с него, не мога да се оплача, че не ми обръща внимание. Но просто... аз наистина няма да й се разсърдя, ако ме попита поне веднъж: "Как си?". По дяволите, тя така и не можа да разбере, че дори и без да ми опява цял час за него аз ще разбера какво я мъчи и ще й помогна. Но, разбира се, защо да й пука как е минал моя ден например, като може да ми говори за това как е била с него, а не е можела да го прегърне дори.
А другата приятелка, която имах. Боже, лицемерието й няма край. Не може всичко да е нейно, по дяволите. Не може вечно хората да й се подчиняват. Не може вечно да си мисли, че е безгрешна. Заслепяваше ме с нейните щуротии от рода на "второ подсъзнание" и "духове, които ни преследват". Взимаше власт над мен и ме караше да й се подчинявам.
Но си отворих очите. Съвземете се и вие, хора. Толкова ли е трудно да ме попитате поне веднъж дали нещо не тревожи и мен. Аз поемам вашата блка, страдам заедно с вас и на всичкото отгоре имам и мои проблеми. Но това вас не ви интересува. А и защо, след като си имате касичка за чувства, която никога няма да се счупи?
Моля ви, помогнете и на мен. Имам единствено вас. Изгубих себе си, търсейки път към вашите души. Изгубих се, помагайки ви да преодолеете всичко, поемайки от болката ви.
Моля ви, разберете, че аз не съм кукла, която не може да плаче. Която не може да бъде разкъсана. Аз плача всяка нощ. Аз се разкъсвам всяка минута. Боря се за всичко, което искам сама. Никой не споделя моята болка.
И все пак ви прощавам. На всички. Прощавам ви за, това че не се интересувате от мен. Прощавам ви за, това че дори не знаете името ми. Прощавам ви, защото ви обичам... не, аз ви мразя. Мразя ви заради, това което ми причинявате. Мразя ви заради, това че ви има в живота ми. И все пак ви прощавам, защото ако вас ви нямаше, аз нямаше да има за кой да живея.
- ObsessionАниме/манга/филми/сериали
От : Japan *3*
Рожден ден : 13.05.1995
Години : 29
Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Леми Кай
Съб Мар 13, 2010 7:14 pm
Невероятно еее! Супер си, Леми Кай! Много ми хареса! 
Давай и следващото толкова прекрасно творение! :obi4amte: :obi4amte:
Давай и следващото толкова прекрасно творение! :obi4amte: :obi4amte:
Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
От : Никъде
Рожден ден : 24.05.1997
Години : 27
Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Леми Кай
Съб Мар 13, 2010 7:17 pm
Невероятно! Толкова красиво, и толкова вярно... Продължавай да пишеш :bravo: :obi4amte:
Толкова красиво, и толкова вярно... Продължавай да пишеш :bravo: :obi4amte:
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите