Омраза или може би любов... (СасуСаку)

Отново нов фик.Не съм голяма почитателка на СасуСаку,но просто не съм писала нищо за тях и реших да се пробвам.


От името на Сакура:

Хмм...Какво ми става?Къде са Какаши-сенсей и Наруто?Последното нещо което си спомням,е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука.Едни нинджи ни нападнха...А да!Нинджите ни нападнаха и ме нокалтираха.Боже...пак съм в безсъзнание.Точно така.Сънувам!Това обяснява летящата маймуна...и Лейди Тсунаде да танцува...ГОЛА?!AAA!!!Ослепях!!Мисли за друго Сакура!Това е твоят сън!Мисли за друго!
Така е по-добре...Ей кой е там?
-Сакура-чан...Сакура-чан!
Това ми звучи като...Наруто?Къде си?
-Насам Сакура-чан!
Насам ама къде насам?Говори ми.Ще следвам гласа ти.
-Са-сакура-чан...
Какво?Къде си Наруто?Какво ти се случва?!Защо говориш така?
-Хм...Какво правиш,Сакура?
Са-саске...-кун?Какво подяволите?Защо си тук?Къде сте?
-Пак те биха,Сакура...
Саске-кун...?Какво искаш да кажеш...
-Отново загуби...
Наруто...?Какво?За какво говорите?
-Жалка си!
Не!Не си тръгвайте.Моля ви!Не ме оствяйте!Съжалявам че пак загубих.Съжалявам! Моля ви останете!
Хей!Какво става?Става все по-тъмно.Момчета не си тръгвайте!НЕ!Не искам да съм отново сама!Моля ви!

Край от името на Сакура

-Сакура-чан,събуди се!-извика едно русо момче.То стоеше до едно болнично легло,над своята розовокоса приятелка.
-По-тихо,Наруто!Намираме се в болница!-изшъшка му един мъж,който имаше маска на лицето и беше забил поглед в някаква книга.
Лежящото момиче седеше ги слушаше какво си говорят,но не можеше да помръдне и мускул и не можеше да реагира по никакъв начин.
,,Какво става с мен?Не мога да се движа...’’
-Но Какаши!Сакура-чан добре ли е?-попита разтревожено русокоското като задърпа ръкава на сенсея си.
-Ако не млъкнеш ще те изгонят!
Розовокоската се напъна и успя да помръдне ръката си.Двамата мъже забелязаха това и впериха поглед в нея.
-Какаши-сенсей...-каза немощно момичето.
-Сакура-чан!Добре ли си,dattebayo?-попита Наруто и дотърча до леглото й.
-Защо...ме боли...цялото тяло?-попита Сакура с много немощен глас и след това изстена от болка.
-Не мърдай!Тежко си ранена.-каза й Какаши и излезе през стаят,за да викне някоя медицинска сестра.
-Какво стана?-заинтерисова се момичето и се опита да се изправи,като се подпря на лактите си и седна на леглото.
-Бяхме нападнати от нинджи от селото на звука.-започна да обяснява момчето,но след края на изречението сведе поглед.Сакура се досещаше защо...Причината беше тяхния съотборник Саске Учиха, който си бе тръгнал преди шест години и беше отишъл при Орочимару.Макар да беше минало толкова много време,те още скърбяха за своя приятел.
Но пък за тези шест години бяха постигнали доста.Наруто и Сакура бяха влезли в АМБУ отряда и имаха по отбор генини.Живота им вървеше много добре,докато Саске не беше изпратен от Орочимару,заедно с още звукови нинджи,да се бият срещу Коноха. Тогава Харуно Сакура беше изпратена на мисия да помага на ранените нинджи и тогава тя се засече със своя съотборник,приятел и стара любов.Щом го погледна в очите тя не видя никаква емоция освен омраза.Омраза към всеки.Погледът му беше толкова страшен и безчувствен,че тя самата потръпна...
-И тогава една нинджа те удари и ти падна от дървото,а то беше доста високо.И така се озова тук.-дообясни Наруто и прекъсна мислите на Сакура.Тя разтърси глава и погледна мъжът стоящ пред нея.
-О...-беше единствената дума или по точно буква,която излезе от устата на момичето.
-Нещо не е наред ли?-попита разтревожено Наруто и търсеше погледа на куноичито.
-Всичко е наред.Защо да не е?-направи опит за усмивка,но стана фалшива.Тя знаеше,че няма как да излъже приятеля си.
-Знаеш,че те познавам по-добре от това.-засмя се Наруто.-Сега ми кажи какво става!
-Не наистина.Добре съм.Няма защо да се притесняваш.-усмихна се Сакура.Наруто беше на път да възрази,но в стаята влезнаха Какаши-сенсей и Лейди Тсунаде.
-Здравей Сакура.Виждам,че си по-добре.-поздрави я Тсунаде.
-Тсунаде-сама?-възкликна учудено Сакура. ,,Тя да не би да ме поздрави...’’
-Шизуне ми даде картона ти и по вида му...Можеш да си тръгнеш след два дни.-усмихна се Хокагето.
,,Тя се усмихна...WTF?!’’ Помислиха си и тримата.
-Какаши,Наруто.Може ли да излезете за малко.Трябва да говоря с Тсунаде-сама.-каза Сакура.Двамата кимнаха с глава и излязоха от стаята.Сакура се опита да се изправи,но прекалено много я болеше.Трябваше да говори от седнало положение.
-Добре Тсунаде-сама.Какво има?-попита момичето.
-Какво искаш да кажеш?-попита Тсунаде като отбягваше погледа на розовокоската.
-Моля ви се.Усмихвате се,само когато сте се напили много яко с Джирая-сама.
-Толкова ли е учевидно...
-Да.-засмя се момичето,но корема я заболя затова бързо спря да се смее.
-Ох добре...Нали помниш Акатски...-момичето кимна.
-Те са заловили Учиха Саске.Пратихме един отряд на АНБУ,за да разучат какво става но те така не се върнаха.
Хокагето спря за малко.Сакура не показа никаква емоция.Не че не и пука за казаното от Тсунаде – напротив.Не можеше да си позволи да рухне сега.Минаха толкова много години и тя успя да го забрави.Но след това той се появи отново,при нападението си над Коноха и тя беше съкрушена.Опита се отново да го забрави,но сега вече беше невъзможно.Хокагето продължи...
-Преди два дена изпратих Хюга Неджи и ТенТен да разознаят.Успяха да стигнат до някъде,но Хидан и Дейдара ги пресрещнаха и бяха принудени да се върнат.
-Това мен ме засяга защото....-попита Харуно задържайки сълзите си.
-Работата е там,че ти трябва да отидеш с тях и Киба на мисия.Трябва да намерите скривалището им и да измъкнете Учиха Саске.А твоите лечебни сили са необходими.
-Но защо...Той нападна Коноха нали?Той е предател.-каза момичето забило поглед в стената,за да не среща очите на Тсунаде.
-Защото ако го докопаме ще го върнем в селото.А той и Итачи са последните членове на клана Учиха.И ти много добре знаеш защо са ни нужни...-каза Тсунаде като не очакваше отговор
-Но защо и аз трябва да ходя.ТенТен и Неджи са от АМБУ.А Киба си има работа със своя отбор генини.-попита нервно Сакура.
-Защото АЗ съм Хокагето,а ТИ трябва да ми се подченяваш!-извика Тсунаде.
,,Да...това е старата Тсунаде-сама...’’
-Ясно?!-изкрещя й Хокагето.
-Хай...
Тсунаде-сама излезе през вратата и остави Сакура сама.
,,Ще видим дали този път ще се отървеш толкова лесно...Колко много съм се готвила за този ден Учиха…’’

яко е ОЩЕЕ

Невероятно е! Давай следващата глава! :flower: :love: :bravo:

Невероятно! Искам още

ощеееееееееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

И сега Сакура като се развихри ЮХуУУуу

Хаха. Дано да падат глави. Пуу дано Сакура да се стегне и да не става предишната лигла. Моля ви се поне у един фен фик я направете по-силна псухически и по-сериозна, а не няква лигла. Иначе ми харесва не е зле. Да я видк кво ще напрай кат срещне Саске само дано д ане се разлигави.

Конан написа:Хаха. Дано да падат глави. Пуу дано Сакура да се стегне и да не става предишната лигла. Моля ви се поне у един фен фик я направете по-силна псухически и по-сериозна, а не няква лигла. Иначе ми харесва не е зле. Да я видк кво ще напрай кат срещне Саске само дано д ане се разлигави.

и аз сам на това мнение

якуууууу искам оштииии следващуту плс много е як фика

Ето я и новата глава Съжалявам,че ми отне толкова много време,но даскалото ме побърква!Само тестове,тестове ТЕСТОВЕ!!!Предавам се... Но днес ще има поне още две глави А и за хората които питат,Сакура изобщо няма да е лигла


Беше вече втория ден,в който Сакура Харуно трябваше да излиза от болницата.Това беше от една страна добре и от друга зле.Тя наистина искаше да се махне от болницата и да се прибере,но това означаваше че трябва да тръгва на мисия с Хюга Неджи,ТенTeн и Инузука Киба.
Най-гадното беше,че трябваше веднага да тръгне за мисията.Имаше около четири часа за почивка,за храна и за да си опакова багажа.
-Е,как се чувставаш Сакура-сан?-попита Шизуне с голяма усмивка.
-Ами ако кажа зле,ще може ли да не ходя на мисията?-измрънка тя докато прибираше нещата си в раницата си.
-Знаеш защо трябва да отидеш.Нали?-попита тя.
-Да да...Знам.-въздъхна и сложи раницата на гърба си.
-Хайде,ТенТен е отвън и ще те придружи до вас ако имаш нужда.Довиждане.-каза й Шизуне и я изпрати до входа.
-Чао.-помаха й Сакура и излезе.
Сакура и ТенТен отидоха до дома на розовокоската и след няколко часа тръгнаха към портите на Коноха,за да се срещнат с останалите участници в мисията.Там бяха Неджи и Киба,които чакаха двете момичета.
-Тръгваме ли?-попита сънливо Киба лежящ върху Акамару.
-Да,но ми напомнете защо трябваше да тръгваме в 3:00ч сутринта?!-попита нервно Сакура.
-Защото ще сме в по-голяма безопастност,ако ходим по тъмно.-обясни й ТенТен докато се прозяваше.
-И как така ще сме в по-голяма безопастност?
-Ами Неджи може да ни съобщи дали има врагове около нас със своя Бякуган,а доколкото знаем членовете на Акатски нямат подобно Кекегенкай.Това е плюс за нас.-дообясни й момичето и сложи маската си от АНБУ.
-Така кажете де...-измрънка Харуно и сложи своята маска.Неджи и Киба направиха същото и потеглиха.
Времето изобщо не беше на тяхна страна.Беше студено,мъгливо и влажно.Така не се скачаше лесно по дърветата и затова се придвижваха доста по-бавно от предвиденото.
-Неджи,напомни ми пак къде отиваме...-попита объркано Киба,който яздеше своето грамадно куче Акамару.
-Там където има следа от Акатски.-обясни Неджи,оглеждайки района.
-Ще бъде дългаааа нощ...-измрънка Киба и се почеса по главата.
-Ей Сакура,как си?-попита ТенТен.
-Какво искаш да кажеш?-попита тя,но знаеше много добре за какво става въпрос.
-Ами...може да срещнем Учиха Саске.Сигурна ли се че...– започна да казва ТенТен,но розовокоската я прекъсна.
-Ние сме нинджи и не трябва да се поддаваме на чувствата си.А и той е минало.Не изпитвам нищо към него.Само омраза..-обясни Сакура без да поглежда момичето стоящо до нея и не показа никаква емоция.
-Сакура,това не си ти.Можеш да се преструваш,но няма да ме заблудиш.-каза ТенТен и продължи напред.

От името на Сакура:

За какво говори тя...Този Учиха не ме интерисува.Изобщо не ми пука за заповедите на Тсунаде-сама.Ще го убия със собствените си ръце.Ще изпита толкова много болка,че ще ме моли за милост,но аз няма да го чуя.Както той се преструваше,че не ме чува през всичките тези години.Вече съм член на АНБУ и ще го унищожа и няма кой да ме спре!
Да...вече не съм хлапето което познаваше Саске-кун...Вече съм най-лошият ти кошмар!

Край от името на Сакура

СУПЕР Е искам ощеее

Супер е Искам още

Продължение

Мина към един час и групичката изминаваше своя дълъг път и даже те не знаеха накъде отиват.Търсиха следа от Акатски,каквато и да е следа,че да ги насочат към Учиха Саске
Но това беше като да търсиш игла в купа сено.Неджи беше капитана на отбора и забеляза,че Сакура започна да се задъхва.Все пак преди няколко часа излезе от болница и имаше нужда от почивка.
-Добре,нека си починем тук.-съобщи им Неджи и спря.Останалите го послушаха и слезнаха от дърветата,по които скачаха.
Запалиха си огън и извадиха по няколко оризови топки,за да ядат и си сложиха чай.
Беше много мрачно и само огънят осветяваше района около тях.Но пък от друга страна беше доста приятно.Пеенето на щурците,огромното синьо небе,което беше обсипано със звезди – общо взето беше много красиво.
-Сакура,ти трябва да си починеш.-каза й ТенТен и й подаде една чаша с чай.
-Да но...-започна да възразява,но млъкна,след като видя погледа на ТенТен.Това беше по-добрия вариант в случая.
-Добър избор.-засмя се и тръгна към двете момчета,които сядеха край огънят и си говориха.Сакура легна по гръб и се загледа в звездите.Блещукащите точици се отразяваха в очите й и те заблестяваха.В този момент тя се почувства наистина щастлива,оставяйки настрана всичките си проблеми.Но изведнъж пред очите й се появи една картина.Картина,която доста често присъстваше в живота на отбор 7.Гледката беше как Сакура,Наруто,Саске и Какаши-сенсей бяха на обичайното си тренировъчно поле и провеждаха обичайната си тренировка.Сакура и Наруто се смееха и се забавляваха,а Саске се беше облегнал на едно дърво и наблюдаваше съотборниците си с лека усмивка.Какаши-сесней беше забил поглед в една книга,напълно забравяйки заобикалящия го свят.
Картината изчезна от очите й и Сакура се изправи - беше в седнало положение.Започна да диша тежко,все едно току що се е събудила от ужасяващ кошмар.Премахна маската,която беше на лицето й и избърса потта от челото си.
,,Какво по дяволите беше това?!’’
-Сакура,наред ли е всичко?-провикна се ТенТен.
-Да,добре съм.Не се притеснявай.-отговори й Сакура и отново легна.Обърна се с гръб към своите приятели.Загледа се в тъмнината,която я заобикаляше и се замисли за живота си.До сега си мислише,че всичко е перфектно.Това 19 годишно момиче беше постигнала наистина много.Беше силна нинджа,имаше много добри приятели,беше умна и красива.Да – наистина перфектно.Но чак сега разбра колко е сложно всичко.Имаше доста проблеми,които й тежаха.Един от най-големият й проблем в момента бяха Акатски.Те не само,че замисляха нещо наистина голямо,но и бяха по следите на най-добрият й приятел – Наруто.Искаха демона затворен в него и не се отказваха.Но най-големият и най-страшният й проблем беше Саске.Тя бе събрала толкова много злоба към него,че всяка вечер заспиваше с мисълта как ще му отмъсти.За какво ли?За две неща.Първо,че беше разбил сърцето й и почти провали детството й.И второто нещо беше,че при нападението над Коноха той търсеше Сакура.Но за нещастие беше достигнал само до родителите й.Те се опитали да защетят дъщеря си и в опита си загинали.Това бе най-страшното нещо,което някой някога й беше причинил.На всичкото отгоре го беше сторил момчето,което тя мислише за свой приятел.Момчето което обичаше и за което беше готова да умре.
-За какво говориш,Неджи?-попита ТенТен.Момичето дочу това и реши да подслуша разговора им.
-Поне така ми каза Тсунаде-сама.
-Но възможно ли е?-попита Киба.Сакура се обърна,без да я забележат.Видя че и тримата имаха доста сериозно изражение.
-Незнам,но ако се натъкнем на тях ще сме в голяма опастност.-дообясни Неджи.ТенТен и Киба се спогледоха.Дори и муцуната на Акамару придобиваше сериозен вид.
,,За какво говорят?’’
-Ще трябва да намерим Учиха Саске,колкото се може по-бързо.-каза Неджи и отпи от чая си.ТенТен погледна към Сакура.
-Е,всичко ли чу?-попита и розовокоската се сепна.Нима са знаели,че ги подслушва.
-Не,нищо не съм чула.Лека нощ.-измъкна се Сакура и отново легна,като се надяваше приятелите й да не я питат отново.
-Лъжеш.-засмя се Киба.
-Остави я.Нека сега спи.-усмихна се ТенТен и й намигна.
На Сакура й олекна и затвори очи.След малко беше заспала.
-Мислиш ли,че тя ще е добре?-попита Неджи и погледна към Сакура.
-Защо да не е?-попита ТенТен и също погледна към момичето.
-Ами все пак това е Учиха Саске.Тя не беше ли влюбена в него.
-Да знам.Но е станала доста силна и психически.-обясни му тя.
-Доколкото знам Учиха също...

СУПЕР Е НЯМАМ ДУМИ ИСКАМ ОЩЕЕ

Ама ти наистина правиш много готини фикове много ми хареса хайде следващото

много е яко

Не е зле ама и тука Сакура е пак същата лигла. Което адски дразни. Ккакто и да е дано да и стиска да пребие емото щот иначе той ще и тегли куршума

Супер е Искам още

адски супер е следващоту плс

PLS ОЩЕЕЕЕЕ

Уау... Супер

Ощеее

още :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: