Историята на едно момиче вампир...

Това е първият ми фик Незнам дали ще стане хубаво... Много е фантастично...Ако не ви харесва ми пишете, за да знам дали да продължавам да пиша Всичко е измислено от собствената ми фантазия (и малко от едно аниме) Дано да ви хареса...

Първа глава


В света ни се крият много сенки в тъмното,много красиви но опасни девойки,а също така и едно семейство вампири.В едно малко градче се бе заселило и оцеляло това семейство вампири.Това е историята на едно момиче на име Карин...
Здравейте, аз се казвам Карин Маака. Произлизам от семейство на вампири,което пие кръв,а след това заличава спомените на жертвите си.Аз нямам тази сила да заличавам спомените,не ме изгаря слънчевата светлина и не виждам в тъмното.Мисията на всеки един член на семейството ми е да запази тайната си от човеците.Сигурно се питате кои са членовете на семейството...те са:
Анджу – по-малката ми сестра,която заличава спомените на жертвите ми.Тя има много играчки,които притежават силата да говорят.
Рен – по-големият ми брат.
Майка ми и баща ми.Започвам исторята ми...
Всяка сутрин се събуждам,обличам и мия за училище.Трябва да умея да готвя,защото няма никой сутринта.След всичко свършено аз отивам на училище.За съжаление всичко се провали щом се появи новият ученик в класа.Обикновенно аз не харесвам физкултурата,но се явявах на всеки час.Госпожата реши да покани новия да се присъедини към часа(между другото той бе закъснял).
-Ученици това е Усуи Кента-кун той е новият...-започна госпожата,но като Усуи се появи пред класа нещо в неговия поглед ме накара да се чувствам някак различно.Сърцето ми заби лудо,пулса ми се повиши и получих странна болка в гърдите.Преди госпожата да е довършила аз припаднах...


Късо е, но това е засега...

На мен ми харесва Давай още

Оцелила си темата ВАМПИРИ много си падам по тях Много ми харесва Пускай още много е готино...чакам следващото

ей първа бях аз с вампирски фик след мен още 2/3 пуснаха баси ем за фик-а ... продалжавай :bravo: :bravo: :bravo:

Ем,сори не съм искала да те копирам... А, за фика мерси

яко е :bravo:

мяууу
изглежда интересно
пусни още

мхм...дано утре качиш следващата глава кефи ме и нямам търпение :bravo: :bravo: :bravo:

Радвам се,че ви харесва Утре ще се постарая за новата глава и ще я кача

Много ми харесва продължавай

T-ти си качила и следващата глава Даа! Много ми харесва! Ммм...продължавай

:bravo: Готино е! Продължавай

Това не е ли Карин (имам предвид анимето) много яко наистина и ми е интересно дали ще промениш нещо от историята.

Да от анимето е ...мисля да променя някоя друга част и да добавя...не искам да копирам всичко все пак

Напълно съм съгласна с теб. Ще бъде супер, ако има и добавки, макар, че и сега е много яко! (сорри за нахалството)

Ех, не нахалстваш То т'ва ако е същото като анимето ще е клише. А, аз ги мразя...

Пускам нова глава... ... дано да ви хареса! По - дълга е както обещах. Сори ако има грешки

Трета глава
-Къде съм? - отворих очи...
-Припадна... – каза Усуи – кун, а аз се стреснах.Бях се озовала на гърба му и той ме водеше някъде.Какво беше това?
– Виж мерси, но не трябва да се грижиш за мен...Знаеш ли какво? По-добре не ми говори повече!Зарежи това мислене, че момичетата са слаби и немощни...ние не сме такива! – защо се развиках така?Какво ми ставаше? Незнаех какво повече да кажа и...и да се извиня и затова се обърнах и се затичах към удома...Сигорно ме гледаше странно и си мислеше „На нея нещо й хлопа дъската...”.
Движех се бавно към вкъщи като минавах през нещо приличащо на парк.Минавах през горичката към вкъщи, но бях прекалено слаба...трябваше да ухапя някой.Бинго! Видях един спящ човек на пейка.Приближих се към него, а той се събуди,стана и ме видя.Преди да е направил каквото и да било аз го ухапах...
През това време явно Усуи е търсил природния парк и се е изгубил.Минал е покрай нас и ни е видял (демек аз ухапвам човека)...
След всичко аз се отделих от него и вдигнах глава нагоре като затворих очи. Сестра ми (Анджу) дойде и изтри спомените му.
-Браво на теб! Ами ако някой те бе видял... – започна да говори куклата в ръцете й – ...ти си много зле.Знаеш, че Анджу няма да е винаги до теб и да изтрива спомените на смъртните...
-Ехехе. – започнах да махам с ръце и да се смея, а тази проклета кукла не спираше да дрънка празни приказки.
- Млъкни Рбе – кун! – каза Анджу и му запуши устата.Ние тръгнахме, а Усуи – кун и явно беше чул всичко.
-Прибрахме се. – викнах аз и се приближих до хола.Там бяха мама и татко.Тате тъкмо сипваше кръв в една чаша на майка ми.Тя опита като опитен винар.
-Пфу! Това какво е? Не става! – викна тя и изплю всичко, което бе в устата й.
-Кръв от отчаяни хора... – усмихна се баща ми и си сипа.
- Аз не искам това...искам кръв от лъжци, които не са спряли да лъжат през целия си живот! Хахаха. – тя се засмя зверски. Аз включих лампата, а в следващия момент ме цапардоса един чехъл.
-Ти си единсдвения член на това семейство, който неможе да вижда в тъмното. – каза майка ми.
- Но-но беше тъмно-о-о... – измърморих под носа си и се изправих. – Къде е батко? – попитах аз като се огледах из стаята. – А, да разбирам... – усмихнах се мазно, а след малко отново ме цапартдоса един чехъл.
- Ах, знаеш, че брат ти е много важно момче. – започна отново да мърмори Рбе – кун.
- Виж качи се в стаята си.Не ни досаждай повече! – заповяда майка ми, а аз станах и се запътих натам. Легнах на леглото и започнах да мисля за това, което се бе случило през деня.
-Как избухнах пред Усуи – кун само...Но той не трябваше да узнава това! Постъпих правилно... – след няколко минутки бях заспала.
На сутринта станах оправих се и тръгнах по-рано за даскало.
-Трябва да се извиня на Усуи – кун за вчера.- аз тичах, тичах надолу по улицата, но по едно време...БАМ!!!...Блъснах се в едно момче. Бяхме в неудобна поза...Аз навирила крака нагоре, полата ми се свлякла надолу, а той зяпнал изчервен...Станах и казах:
-Извинявай! – затичах се зачервена.Бях разбрала,че е Усуи-кун. Когато стигнах училище се бях скрила зад една стена.
-Мамка му...това май не е деня за здобряване. – тръгнах към първия час. Влязох и часът започна.
-Добро утро, деца.Искам да ви съобщя утре сме на екскурзия из природата.Ще пусна един тест, за да ви разделя на две групи.Така, а сега да проверим кой е дошъл на училище... – аз се обърнах към него заплашително и веднага се изчервих...онзи момент не излизаше от главата ми.
На обяд аз отидох на покрива, за да се наобядвам.Там беше и Усуи – кун.
-Извинявам се! Ще тръгвам... – обърнах се и се затичах по стълбите, а той тръгна след мен. Настигна ме и ме хвана за ръката...Отново същите чувства, отново същото действие – припадък...
- Ах, а-аз т-ти...какво пак правя на гърба ти? – попитах аз като се събудих и веднага слязох.
-Ти отново припадна! Не се притеснявай мисля да те заведа увас... – преди да е казал още каквото и да било аз го зашлевих(но леко).
-Виж ние да не сме гаджета? Имам предвид да не ме харесваш, та ме изпращаш до вкъщи...
-Виж аз...просто исках да помогна! – извика той като ме прекъсна. – Мислех, че си зле и ти помогнах. Или ти искаш някой да те намери и да каже на всички...
-Ти пък какво си видял, и какво значи „да каже на всички” ?
- Добре помниш ли вчеращния ден? А, помниш ли? Е, аз го помня много добре.Не бях виждал по – голямо кървене особено от носа! Мисля, че искаш да го запазиш в тайна...не е ли така? - каза той и ми хвана ръката.
- Всъщност, аз...не съм такава аз...не зашлевявам всеки аз просто... чувствам нещо, когато ме докоснеш... аз, съжалявам! – избягах от него и веднага се прибрах не дочаках дори да се стъмни.Насила заспах...
Събудих се на сутринта.
-Екскурзия! Дано да е хубаво...

Леле Дълга е... точно това исках...Ще чакам следващата глава с нетърпение.

супер е и аз чакам с нетърпение

Т-ти си пуснала новата глава :?: Супер Кефи ме Ай, са ще чакам следващата

Ако има грешки сори Бързах да я напиша...

О да вампири!!!! много е хубаво !!! БРАВО!!!!!! :bravo: