Историята на едно момиче вампир...

First topic message reminder :

Това е първият ми фик Незнам дали ще стане хубаво... Много е фантастично...Ако не ви харесва ми пишете, за да знам дали да продължавам да пиша Всичко е измислено от собствената ми фантазия (и малко от едно аниме) Дано да ви хареса...

Първа глава


В света ни се крият много сенки в тъмното,много красиви но опасни девойки,а също така и едно семейство вампири.В едно малко градче се бе заселило и оцеляло това семейство вампири.Това е историята на едно момиче на име Карин...
Здравейте, аз се казвам Карин Маака. Произлизам от семейство на вампири,което пие кръв,а след това заличава спомените на жертвите си.Аз нямам тази сила да заличавам спомените,не ме изгаря слънчевата светлина и не виждам в тъмното.Мисията на всеки един член на семейството ми е да запази тайната си от човеците.Сигурно се питате кои са членовете на семейството...те са:
Анджу – по-малката ми сестра,която заличава спомените на жертвите ми.Тя има много играчки,които притежават силата да говорят.
Рен – по-големият ми брат.
Майка ми и баща ми.Започвам исторята ми...
Всяка сутрин се събуждам,обличам и мия за училище.Трябва да умея да готвя,защото няма никой сутринта.След всичко свършено аз отивам на училище.За съжаление всичко се провали щом се появи новият ученик в класа.Обикновенно аз не харесвам физкултурата,но се явявах на всеки час.Госпожата реши да покани новия да се присъедини към часа(между другото той бе закъснял).
-Ученици това е Усуи Кента-кун той е новият...-започна госпожата,но като Усуи се появи пред класа нещо в неговия поглед ме накара да се чувствам някак различно.Сърцето ми заби лудо,пулса ми се повиши и получих странна болка в гърдите.Преди госпожата да е довършила аз припаднах...


Късо е, но това е засега...

Ако има грешки сори Бързах да я напиша...

О да вампири!!!! много е хубаво !!! БРАВО!!!!!! :bravo:

Ем, мерси Ще се опитам утре да кача следващата глава Но не е сигурно :m1:

Къде е главата Няма я Искам я сега Сега! СЕГА!!!
Искам я ВЕДНАГА
Ако не я качиш ще се ядосам

Ето ти и главата Сори за грешките...само, че вече имам много малък достъп до лаптопа ми и нямам време...много гадно...Наслаждавайте се! (Колкото и да е къса)

-А-а-ахх! – извиках аз щом отново ме цапардоса чехъл...този път за СТАВАЙ!!! – К-кой беше!?!
-Майка ти, мързелано! Хайде ставай ще тръгнем без теб! – майка ми ми се развика, а аз още потресена от „хубавото” събуждане измърморих. – Коя дата сме?
-Датата, в която всяка година ходим край езерото на почивка. – тя отново ме цапардоса с чехъла. – Искам те до пет минути в хола!
-Д-добреее. Идвам веднага. – казах аз и веднага започнах да се преобличам.Слязох долу точно след пет минути.
-Здравей, како. – поздрави ме малката ми сестра Анджу.
-Здравей, Карин! Значи си се наспала. – баща ми, както винаги добър и мил с мен, всравнение с майка ми.
-Карин, казах ти пет минути. Не десет! – майка ми извика и после заговори спокойно. – Този път може да поканиш някой да дойде с теб. Някоя приятелка или нещо подобно.
-Ама вие луди ли сте!?! Не трябва да каня никой на семейни сабирания край езерото. Вие ми го натяквахте всеки път, а...а сега ми го позволявате без да слагате и условия. Това е някаква уловка нали? – аз се учудих и седнах на дивана в очакване на отговор.
-Виж Карин-сан сега може да поканиш някой...но ти сама знаеш, че няма да ти го позволим затова...затова трябва да чакаш. – измърмори тате и се обърна към майка ми.
-Значи да не се надявам, а? – усмихнах се и някак чехъла изпратен по мой адрес се блъсна в баща ми.
-Ох...това болиии. – викаше тате докато се свличаше бавно на земята.
-И-извинявай! Исках да улуча нея не теб... – мама: винаги тази, която иска да цели мен...
-Ще тръгваме ли? Умрях от скука! – малката ми сестра го измърмори и веднага всички я спогледахме като отнесени от вихъра.Съгласихме се, оправихме бъркотията с чехъла и веднага се запътихме към езерото.

***

-Карин, дърва за огъня!
-Карин, трябва да отвориш тази консерва!
-Карин, искам да ям нещо!
-Карин трябва ми една чаша вода!
-Карин, ела тук!
„Боже спаси ме от това мъчение...” мислех си аз, докато се разкарвах нагоре-надолу чудейки се къде да отида първо.
-Карин! – всичко беше направо...”идеално”. Спънах се в едно малко дънерче и паднах по лице в една малка кална локвичка.
-Това е краят! Това беше! Не мога повече да ви слугувам! Всичко си правете сами! Аз не ви трябвам! – виках като обезумяла, чувах се из цялата гора, която ни заобикаляше, а най-хубавото беше, че всички ме гледаха все едно туко що съм излязла от лудницата.
-Д-добре де! – извикаха всички в един глас и започнаха да вършат нещата, за които ме молеха.
-Како? – дръпна ме някой отзад като ме хвана за блузата.
-А? А, Анджу...малката ми какво искаш? – вече успокойла се аз се наведох леко и й се усмихнах.
-Како, може ли да дойдеш с мен до някъде? – попита ме тя с ледения си глас.
-Д-да може. Къде искаш да те заведа? – попитах аз като продължавах да се усмихвам.
-Искам да ми помогнеш с куклите...искам да ги разтовариш...ако може де. – тя се запъти към колата и извади цял сак с кукли вътре. Малката го отвори и всички кукли в един глас извикаха: „Ох! По задушно място няма! А, щом и Смръдливко е с нас...става по зле.”. Аз се засмях леко и отидох да извадя куклите.
-Какво ти е толкова смешно? Не е добре да си със Смръдливко в един сак...особено след като е ял бурито. Незнаеш какво мъчение е ако се сещаш какво имам впредвид. – извика една кукла в ръцете ми.
-Добре ще извадя първо Смръдливко. – извадих бедната кукла и я оставих на земята.Когато бях готова ги пренесох в палатката на сестра ми и ги подредих. – Ето готово е! Сега може да си почина...
Запътих се към палатката си и какво да видя...някой я разглобил.
-НЕЕЕ!!! Кой беше? Не може да бъде. Хоп-хо-хоп. Готово! – отново разпъната и подредена отвътре палатка аз си легнах и се загледах нагоре в „тавана” на палатката. Имаше нещо странно сякаш трябваше да се справя с нещо трудно, което ми предстоеше...сякаш беше битка на живот и смърт...


Малко е къса ама нямам време...

Глвата ме зарадва Фъни моментс, а? Ай, качвай още...

Дам, Фъни моментс. Ама ще качвам нова глава, когато мога...

Страхотно е! Искам още

Ехей, слушаш ме а? И аз искам още...

Още! Кога ще пускаш още между другото? Нещо много се бавиш...забелязал съм го