Нер в страната на чудесата.../Завършен/

Хей, хора! Как сте? Аз съм Лили. Радвам се, че сте попаднали на нещо мое. Пускам ви един от най- първите си фикове/ един от любимите ми/ Почти съм до завършила, така, че честичко ще ви пускам глави. Обичкам ви и май вече почвам малко да ви досажда... Добре, схванах намека пускам първа част... Лав я!



* * *
- НЕРАНДЗА, СТАВАЙ, ДЯВОЛИТЕ ДА ТЕ ВЗЕМАТ !!!
Ооо,не...сестра ми...Демона ,с главно “Д”...Здравей, непознати. Кой си ти? Как влезе в главата ми? НЕ!!! Чакай , не ми отговаряй!!! Подозирам , че отговора ти няма да ми хареса. Може би, Карин е права и наистина страдам от шизофрения. Е, не е болка за умиране...
- НЕРАНДЗА!!! СТАВАЙ ,МАМКА ТИ !!!
Началото на още една “приказна” седмица от живота ми на край света. Мразя понеделниците...
- НЕРАН...
- СТАВАМ , ПРЕВЪРТЯЛА КУКУВИЦЕ!!!
Е, непознати , няма ли да си тръгваш ? Ооо, не знаеш как ? Лошо...И аз не знам.
Леле, колко съм задръстена! Не ти се представих, е какво очакваш в 7:00 ПОНЕДЕЛНИК сутрин. Какво ще кажеш за кратка биография? Добре...
Казвам се Нерандза Л’Вар, Нер, ако ви е мил животеца, 15- годишна , девети клас. Живея в рая на технологиите, мега полисите, ултра бързите коли и свръх компютрите. Един вид, Япония... (замечтана физиономия)...Да,ама ,не! Не, не, че не съм в Япония. Тук съм. Просто живея в най-най-най-забутаното село в света...като...като...Костинброд!!! (WTF?!? O_o)...Именно... Преместихме се преди година и половина.Преди живеехме в Токио. Мили спомени... И така преди 18 месеца аз, баща ми, четиримата ми братя, демона и двате ни котки се озовахме в Коноха (WTF?!? O_o ...именно...) , по- точно рушащата се пожарна на селото. След почти основен ремонт я превърнахме в наш дом. В момента се спускам по лоста от стаята си за да сляза в кухнята. Запазих го, защото ми се струва хипер забавно само сестра ми да не може да се качи в стаята ми (останалата част от семейството сме атлети, дори тате с неговите 40 години). Ето ги. Моята глутница. Един поглед ти стига да разбереш, колко сме различни. Да започнем с татко, Орочимаро Л’Вар, имам неговата катранена коса и блед тен, но за разлика от неговите супер яки очи с цвят на течно злато, под моите клепачи се намират онези гадни, светещи в тъмното електриково сини зъркели... Той ми се усмихна мило и ми направи кафе. Баща ми е най-милят човек на света, обича ни като за двама и знае всичко за нас. Споделяме му и знаем, че няма да ни се присмее, ядоса или развика. Признайте, че не е лесно, сам мъж да отгледа шест деца ( + 2 котки. Кал, моят мутирал в лъв,черен котарак и Прешъс, плъха на сестра ми) съвсем сам...И то,не какви да е деца, а такива мен (безумно спъната, вечно падаща,надрана или порязана) и демона, нужно ли е да пояснявам защо???) Облечен е в изискан черен костюм, годините хич не му личат. Тате работи като секретар на кметицата, леля Тсунаде, супер мацка със страшно чувство за хумор(само гръдната й обиколка е по-голяма от него). Следват Близнаците, Матиас и Лудвиг, (Мат и Люк,ако ти е мил живота)...така, сега намерете някое списание с модели, 1,87 високи, сламено руси коси, ониксови очи, тела на древногръцки богове, 24 каратови перлени усмивки и всичко това обвито в съвършенна кожа с цвят на карамел...сега умножете по две. Чаткаш? Ах , ако не ми бяха братя... На по 18 години са, завършват и са най- добри приятели на Учиха Итачи(един от училищните префекти), и слава богу, иначе до сега да са ме изключили поне 10 пъти. Година след тях се е пръкнал и Ричард ( Рик, това с живота го схвана, нали? Не се коси, в нашето семейство почти няма нормални имена.) Червенокос, черноок и блед колкото мъртвец. Много е мил, но никога не се усмихва. Пише поезия и е ужасяващо добър, но, тъпака, не ми вярва.
После от дълбините на Ада е дошла и сестра ми, 16- годишната, Карин Л’Вар. Басирам се ,че дори Дявола не я понасял. Като малка, мислех, че е осиновена. Аз просто НЕ МОГА да имам роднинска връзка с нея!!! Клощава колкото си иска, кадифена, наситено тъмночервена коса и черни очи. Изискани очила са кацнали на съвършенния й нос. Отврааат!!! И на всичкото отгоре само нейното име е нормално, а тя ,мамка му, е сноб на квадрад... Животът не е справедлив. Следвам аз и неповторимата моя милост!!! И десерта (моята любима част)
Конохамару – 13-годишен хлапак, който обичам повече от живота си и той ми отвръща със същото. Ужасно е сладък!!! Кестенява коса (смес между русото на мама и черното на тате), лешникови очи в тон с косата и вечната му великанска усмивка. В момента седи на масата облечен в размъкнато долнище и бяла тениска и се мръщи над тетрадката си по математика. Отивам до него, целувам го по бузата и му показвам къде е сбъркал.
- Добро утро, како! – поздравява ме той с усмивка от ухо до ухо.
- Добро, Коно! – няма как да не му се усмихнеш в отговор, смехът му е заразителен.
Още ли чакате прелестна любяща майка? Е, имаше...преди. Почина, раждайки Коно. Тогава съм била на три и от нея помня само мириса й .На лавандула и сандалово дърво. Понякога още успявам да го усетя, когато Коно се е сгушил до мен, след някой кошмар.Демона изпуфтява зад учебника си по приложна физика. Отивам да кажа добро утро и на тате, пльосвайки се на кухненския плот срещу него.
- Добро утро, Дребосъче.- казва той, усмихва ми се и ми подава чаша горещо черно кафе. (НЕ СЕ ХИЛИ!!! ВИЖДАМ ТЕ!!! Всички от семейството ми казват така. Освен демона, разбира се, тя настоява да ни нарича с целите ни имена (това е, защото само нейното е нормално и иска да ни дразни),така уважавала избора на мама.)
- Добро, тате.
- Хайде, пий и после отивай да се обличаш, иначе ща закъснееш. А, аз ВЕЧЕ трябва да тръгвам, защото ВЕЧЕ закъснявам. – Бързо ме целува по челото, след което се обръща , за да вземе куфарчето си. На излизане от стаята се обръща към нас – Чао, на всички! Пазете се и ...
- ПАЗЕТЕ НЕР . – довършихме ние, докато той обличаше сакото си. Семейно правило номер 1. “ Пазете Нер, защото тя НЕ МОЖЕ да се пази сама!!!”
Факт, много обиден и все пак факт.... Мен, Спешното просто ме зове!!!
- Точно така. – усмихна се тате и излезе от вкъщи.
Закусихме мълчаливо, семейна традиция. След това се изпарихме по стаите си за да се намъкнем в шокирашите училищни униформи. И това ми било морално облекло... Безсрамно къса черна пола, ужасно разголена бяла риза и късичко сако в черно. Според мен, всяко уважаващо себе си момиче щеше да се опълчи срещу този “пазар“ на плът, ама не, явно на останалите( + сестра ми) им харесваше да си развяват задниците наляво, надясно. Навлякох съдраните си сиви дънки под полата и облякох едно от черните си потничета под ризата. Пуснах косата си от конската опашка, с която спях. Стигаше до бедрата ми. Нищо чудно, смятам да я подстрижа от четири години и все не намирам време. Това, че я развързах беше ОГРОМНА ГРЕШКА, следващите опити да я вържа бяха неуспешни. Вяло я сресах, колкото да спре да прилича на кошер. Днес трябва да изглеждан прилично. Беше понеделник, в даскало всеки понеделник гледаме филм направан от ученици, и днес щяха да излъчат нащия филм...С мойте теменужки се събрахме и ни дойде върховната идея да направим филм на тема : Разделението в училище и групичките в него. И така се роди...( фанфари, моля )....
“ Мило, дневниче...”
“ Историята на един зубър”
Ухилих се. Филмът беше предлогът, под който се събирахме и умирахме да се смеем.
Още един бърз поглед в огледалото, грабнах сакото и чантата си, в която кротуваха, непипнатите от началото на годината учебници по френски и излязох. Пешо (колата ми)
ме чакаше на двора. Пешо беше подарък от баща ми по случай преместването ни, всъщност тате просто искаше да ми помогне да свикна с обстановката. Преди, докато живеехме в Токио се състезавах в Младшата Лига (с коли ,естествено). И попадайки тук, в това забравено от Бога място,изпаднах в депресия. И тате реши, че единственият начин да ме ободри е да ми купи кола. Кажете ми, кой друг би купил кола на едно 13-годишно момиче???( А, Карин казва, че не е добър баща!) Та, Пешо представляваше 15-годишен форд капри (съжалявам, но тогава не бяхме особено богати ,то не ,че и сега сме...), това беше сигурно, други следи за произход нямаше. Цветът му беше, е, и щеше да бъде уникален. Боядисвала съм го хиляди пъти, и то все в крещящи цветове, но поради мистериозни обстоятелства, боята се излющваше на места и оставаше завинаги на други. Сега сребристото купе изглеждаше така все едно е било ползвано като декор на пейнтбол поле и гордо носи своите крещящи белези.
Хвърлих нещатата си на задната седалка, запалих Пешо, който замърка като котенце и
потеглих към даскало с бясната скорост от 130 км\ч.

Хей, хора!!! Я драснете по едно коментарче, че се отчайвам!!!

пускай фика незабавн0 търся г0 т0я чак от миналата г0дина и нем0га да г0 намеря знам че ти си авт0ра , даже и скайпа ти имам сам0 пускай главите п0-бързо0о0о0

яко е :П пускай и др глави

браво много яко фикче продалжавай и пусни нова глава

Ухааа Давай още

Бях надула радиото до край и виех, заедно с The Veronicas. Покрай мен се нижеха скъпарски вили. Коноха беше градче на богаташи, все пак , Учиха и Узумаки (две от най-богатите фамилии в Япония), се задоволяват само с най-доброто и не само те, в селото нямаше фамилия с по-малко то пет милиона мигвания в банката (1 мигване =1 долар), освен нашето, но...Карин би могла яко да заработва като магистрална феичка. Завих, и влязох в двора на “Първа Основна Гимназия “Минато Йондайме” . Накратко – Дупката. Били ли сте някога на автомобилно изложение? Да, от онези ,на които можеш да видиш най-скъпите, най-модерните и тунинговани коли на света, един билет струва повече от годишния ви доход, а момичетата приличат на порно звезди. Е, “съучениците” ми карат САМО такива коли, годишният ви доход са джобните им за седмицата, а в сравнение с момичетата тук, порно звездите могат да минат и за монахини.
Паркирах Пешо до някакво жълто ламборгини, отвън е супер яко, но ако вдигнеш повече от 220 км двигателят се гътва и спирачките отказват.
- Хей, кучко! –Замръзнах намясто.Само от мазния му глас започна да ми се повдига – От къде я извади тая таратайка ?
Вдишах. Знаех кои са. Сайгетсу или Хеби и Саске, с тях съм в тези прекрасни отношение от както се преместихме, затова пък сестра ми я чукат и двамата. Възхитително...копелета, рано сутрин! Някой да ме убие...Моля?!? Издишах. Обърнах се към Хеби и го озарих с моята “ Мис Вселена“ усмивка. Той се стъписа!!! ХА, ЕДНО на НУЛА за МЕН!!! ЕЛА МИ, КОПЕЛЕ!!!
- Хеби, Саске, добро утро! –Докарах си гласа три октави по- висок. Не съм ли, добра?- Ох...- Уж, съм много шокирана - Вие, май, не знаете...- Погледи, Хеби- въпросителен, Учиха копелето- предизвикателен. ШШШ, ТИ НА МЕН ЛИ, БЕ,....ГОЛ ОХЛЮВ!!! – Аххх....-Озадачено клатя глава. – Вече не е модерно да си гей... – Мога да чуя как ченетата им се удряд в асвалта. Завъртрам се на пети и продължавам да си движа краката към входа. Първи час имам фррренски, не беше нужно от сега да ми скапват настроението!!! ААААА!!!(от яд) Стаята по фррренски е на третия етаж. Дано, поне, фуриите да са там...

08:35 (5 мин до края на часа)
Фррренски
Моето la търпение се la изчерпа!!! Ако, още веднъж погледна la часовника ще се самоубия, скачайки през la прозореца! Абе, merde на квадрад! (Ааа, и после не съм знаела фррренски, така ли!?!) ААААА!!!(от бяс) Защо, онези тъпи....ТЕМЕНУЖКИ ,ги няма ?!?

Дрррън!( *бахти умрелият звънец)

ААААА!!!(от радост)
La звънеца! И ние сме la свободни! Отивам да видя дали са в la кафето!

5 минуто по- късно
La кафето
Ето ги! Безсрамници! Седят и ми се хилят насреща, Наруто даже се осмелява да ми помаха!!! Започвам да си водя списък, кой трябва да убия...
1. Узумаки, Наруто. Най- печеното момче, което някога съм познавала(много скоро и най-мъртвото). В него на първо място поставям усмивката му от 52 зъба. Понякога имам чувството, че се е родил с нея и сега не знае, как да си затвори устата.
2. Учиха, Шанел( Шики, ако иската да запазите главата си). Тя е моето лично спасение. Готова да ви изслуша в три през ноща, да ступа всеки заради вас и името й е почти толкова изчанчено, колкото моето. Какво повече мога да искам?!? Казвали са ми, че преди аз да се преместя тя е била най- примерното момиче в училище, стига бе, момичето с което, аз правя стрийптиз в час по математика – примерно???
3. Инуцука, Киба – нашият фотограф, вечно скрит зад обектива и готов да заснеме, как аз и Шики си “проваляме” живота (така се изрази сестра ми, когато видя едно от клипчетата.)
Винаги много мил, обожава кучета. Но, идиота го е страх да седне зад волана на автомобил!!!
Свири на китара и е баскетболист. Много си го обичаме...
Наруто, не ми оставя шанс да си довърша списъка, прегръщайки ме мечешката. Свих устнички в стил “кокошо дупе”и скръстих ръце под гърдите си с намерението да ги измъчвам мълчаливо...
Киба вече беше извадил своя лъкав, супер модерен и невероятно сложен фотоапарат и ме снимаше как се правя на демона. Шики ме приближи за да ме гушне, но аз като примерна кифла й обрнах гръб. Тогава я чувах как с преправен глас се преви на Ромео:
- Нерандза...Мила, омъжи се за мен! – Обръщам се и виждам, че е паднала на едно коляно, сложила е ръка на сърцето си, а другата си ми я подава на мен. Истеричен кикот. Чакай, чакай, чакай малко!!! Шики не се смее истерично, нито се кикоти...изведниж тя се изправа и застава до мен. Пак се обръщам. Ооо...Карин .
- Леле, сестра ми, не мислех, че ще паднеш толкова ниско!!! – продължава да се кикоти. Няма начин да не е осиновена. И на всичкото отгоре е с цялата група изроди...Хеби, Саске, (прасето) Ино и онази новата...май, се казваше Сакура? Кой знае? Не ми и пука.
- Ами, теб те чукат всички момчета и за нас не останаха... – невинно свивам устни и повдигам рамена. Шики едвам се сдържа да не прихне да се смее, а тяхната групичка млъкна.
Карин почервеня и присви очи, сигурни знаци, че е бясна.
- Човек и с една кофа лайна не може да ти затвори устата! – изсъска тя. Ще ми съска и очаква, аз да съм добра...Няма начин...
- И с цялата японска канализация, пак няма да можеш да ми затвориш устата! Сори, Карин.- ХА, ДВЕ на НУЛА за МЕН!!! Изяж се от яд!!! Стрелнах с ядосан поглед Учиха копелето. Хей, това усмивка ли беше?!? Хмх...Едва ли, така ми се е сторило... Сестра ми се обърна готова да си тръгне. Хеби я хвана за лакътя, карайки я да се закове на място.
- Хей, кучко, това е нашата маса. Махайте се! – погледхах зад себе си. Момчетата бяха седнали на някаква масичка и ми се хилиха укуражително. Усмихнах се и помахах на фотоапарата и на Киба, съответно. С Шики се спогледахме, седнахме при момчетата, след което се обърхахме към Хеби, аз му се ухилих ,а чернокосата ми приятелка го погледна предизвикателно.
- Накарай ни!
Той в отговор се намръщи и сви ръцете си в юмруци. Саске се изпъна като струна, тъпак мисли си, че ще ни уплаши. Иде ми да го разкъсам! Гърр...
- КУЧКО, НЕ СМЕЙ ДА МИ СЕ ОТВАРЯШ!!! – Хеби се вбеси и все пак не беше нужно да ми пука тъпанчетата...Усетих, че идва. Нямаше как да пропусна факта, че тълпата около нас спря да шепти и оредя. Висок, жилест, вдъхващ респект...добре, че бях седнала... Сложи ръка върху рамото на Хеби и го погледна изпепеляващо.
- Сайгетсу, проблем ли има?
Хеби затрепери като листо на вяръра. Страхливец! И ще ми се отваря, нещастника!
- Н-н-не...
Боже мой, той се обръща към мен!!!
- Нерандза? - Катранените му очи ме засмукват като черни дупки и започвам да треперя повече от Хеби...Дори името ми звучи яко, казано от него...Кимвам, изправям се и му се усмихвам със скороста на светлината.

СУПЕЕРРР мали молятисе днеска пусни още една глава моляяяяяя

МНОГО АМА МНОГА ЯКОООООО

Е, щом ме молиш ...

- Разбира се, че не, Учиха – сенпай!!! – До мен Шики се хили, не е честно, тя и идея си няма на мен какво ми е!!!
- Споко, Итачи-нйи, всичко е наред. Нали, Саске-ний? – Обичам това момиче!!! И какъв поглед хвърли на Саске – “или аз съм права, или ти си мъртъв”
- Хайде, Хеби да се махаме... – Саске изглеждаще отвратен...Защо ли???(ами, и аз не знам) ХА, ТРИ на НУЛА за НАС!!! (момчета, стегнете се, започва да ни става скучно!!!) Но, ние сме си родени победители.
- Нерандза, - коленете ми омекват, само от дълбокият му глас...Да бъдеш толкова секси, трябва да е забранено със закон!!! – продължаваш да носиш униформата си не както трябва.
Мозъка ми отново започва да функционира. Нищо, ама нищо, на света не може да ме накара да облека пола, още повече такава, която ако е малко по-къса, без проблем, може да мине за колан! Дори Учиха- семпай!!!
- Знаете мнението ми за училищните униформи, Учиха- семпай, намирам дължината на полите за... обезпокоителна! – По-скоро, сурер курвенска, ама... Той може да ме накаже ако използвам такива думи, независимо, че повечето момичета тук се такива.
- Разбирам опасенията ти, Нерандза. Ще се опитам да убедя училищния съвет да преразгледа решението си относно училищните униформи. Съгласна ли си? – Нужно ли е да говори толкова... възпитано! Предпочитам “ А, така, кучко! Ама, ако са ви по-дълги поличките няма как да опъвам мойта мацка в кенефите през междучасията!” , придружено от перверзна усмивка и шлапване по задника на най-близкия индивид от женски пол...но, Учиха-сенпай не е такъв. Той е възпитан(за разлика от брат си), интелигентен, педантичен, строг с прегрешилите и безкрайно уравновесен. И се е сгушил с моите братя, които са прекрасен пример за посоченото по-горе отношение с жените. Хората са странни същества...Така е.
- Приятни часове, момичета. – усмихва се на мен, разрошва Шики и изчезва на някъде.
Сядам с въздишка на масата. Наруто ме поглежда въпросително.
- Какво!?! – Да говори или да ми се маха от главата!
- За ...обезпокоителна... – Наруто прекалява! Какво да кажа? Жалък опит за имитация...завършил с удар зад врата му от моя страна. Тц, тц, тц, днешната младеж!
Киба се изхилва.
- Официялно, вече имам кадри на Нер, която се “държи като момиченце”(още един от прословутите изрази на Демона. Обикновенно се използва след някой мой гаф, придружен от разочарована физиономия и безутешно клатене на глава) – Ухилен, Киба прибира фотоапарата си и бива ударен от мен. Време е да се върна към наказанието, че ме зарязаха сама в час по фррренски...но, вече няма да е мълчаливо, а болезнено...

Дрррън! ( Звънеца, боже, нека някой просто го погребе и да сложи край на мъките му)

Днес, дори и звънца е против моето отмъщение! Знаех си, че тази седмица ще е отврат. Мразя понеделниците...
- Хайде да влизаме в час.– Киба спри да бъдеш толкова примерен! Моля те! Явно той, забеляза ужасения ми поглед и допълни с дяволска усмивка – Имаме математика...
Ухилих му се насреща. По математика ни предаваше Куренай- сенсей. Тя е от “старата школа” , в смисъл , безумно строга, кещяща и пишеща единици дърта чанта, особено когато на нас с Шики ни стане “топло” и решим да се поразсъблечем...Тогава вече става страшно. Завежда ни при класния( Ирука- сенсей, който съвсем е вдигнал ръце от нас), вика родители, наказва ни и си докарва сърцебиене. А, аз, Шики, Наруто и Киба безкрайно се забавляваме, докато, не се озовем качени в нета, благодарение на някой идиот. Но това е не е достатъчно за да ни откаже от това да побъркаме Куренай-сенсей. Лоши сме, нали?

В час по матаматика...
СКУКА!!! Куренай- сенсей е болна... Замества някакъв белокос бандит, според мойте изчисления, този белег на лявото му око не е от кухненски нож. Влезе в стаята, четейки някаква перверзна книжка, от което си вадя извод, че няма да има нищо против аз и Шики да се поразсъблечем...Нека някой просто ме убие...Моля?!?
- Хей, вие двете, какво правите в момента? – Тоя, пък за кого се мисли?!?
- Спим... – от Шики плюс прозявка от моя страна...
- В досиетата ви пише, че честичко ви се налага да “поразпуснете” в моя час... – отуска се на катедрата и перверзно ни се усмихва.
- А, вие сте? – надигам глава и го поглеждам самодоволно.
- Хаяте Какаши, за вас само Какаши. – Този да ни сваля ли се опитва?!? Оглеждам го от глава да пети. По-млад е от калкото си мислех, двадесет и четири, пет годишен. Хаяте Какаши, така ли... Допадаш ми.
- Нерандза Л’Вар, за теб, мис Л’Вар.- Отмятам от очите си няколко непослушни кичура от коса, мятам му, един от моите запазени, палави погледи и небрежно захапвам долната си устна. Шики още не може да провъзмогне изненадата.(нас двете ни мразят, почти всички учители и новите обикновенно биват предопредени и наплашени) Какаши се засмя. Леко наведе глава и заговори, все едно съм му шеф :
- Е...Мис Л’Вар, ще помоля вас и прелестната ви приятелка да ми отделите от ценното си време. Дали ще успеете да вместите часовете ми в изключително натоварения си график?
Искаш да си играем ли? Обичам предизвикателствата Какаши, но, наистина, не умея да губя... Намръщих се, сякаш пред мен се намира учебника на Карин по приложна физика.
- Хм...След като ни помолите, така любезно, мисля, че ще успеем да измислим нещо, Какаши.
Погледнах го дяволито. Нарочно пропуснах наставката “сенсей”, нали за мен е само Какаши.
Дали ще ме поправи?
- Прелестно, мис Л’Вар. Задължен съм ви.- Почтително кимване с глава и мила усмивка – И така, да продължим с урока.
Не ме поправи? Не ме поправи! Преусещам, че с теб, Какаши, ще ни е много добре заедно. Просто ни трябва врема да се опознаем. Дано Куренай- сенсей се задържи по- дълго болна...
Шики ми се пули въпроситело насреща. И нея я поглеждам палаво, което води да приглушено хихикане от нейна страна.

Дрррън! ( да се изкопае един гроб, колко точно време отнема?!?)

Леле, този Какаши изхвърча от стаята преди нас...Странно, като се има предвид, че никой не е побеждавал, от 3 години, Шики на 100 метра спринт. Мързеливо се изнизахме от стаята. Девет и половина, а слънцето вече се мъчи да ни умори... Има един виц за Англия от типа на “ Кога ще е лятото тази година? Мисля, че в сряда...” , е в Коноха това може да се каже за всички останали сезони. Обикновенно есента, зимата и пролетта минават за около три месеца. Принципно нямам нищо против (лятото ми е любимия сезон), но температури над 36 градуса в осем сутринта ми идват малко в повече. Някой ме дръпа на ляво...или дясно???
- Неро... имаме физе! – погледнах Киба, който ме дърпаше към салона, изпод вежда.
- Психическо, ма!- Мило ми обясни Наруто, обърнах се към него и разбиращо заклатих глава
- Ааа... В ТА’Я ЖЕГА!!! – идеше ми да заплача с глас – По-зле няма на къде...
- С класа на сестра ти и “ Учиха – семпай” – злорадо обяви Шики. Леле, как я мразя!!! – Междудругото, разбрахте ли за новата играчка на брат ми?
Погледнах я въпросително, всъщност всички я гледахме така.
- Розовокосата ли? – Киба ме пусна и се намръщи.
- Стига, бе! Кой нормален човек ще се боядиса в розово??? – изказа се Наруто, а аз си прочистих гърлото за да му напомня, че когато се преместихме, косата ми беше отровно зелена с бонбонено розови кичури. Ухили ми се насреща. Май схвана намека. – Попитах кой нормален човек би го направил.
- Моля?!? – Щях да му изшия един от моите мечешки шамари, но, тъпака му с тъпак, изчезна в мъжката съблекалня. – ИДИОТ!!!- раздразнено се обънах към Шики – И какво за нея?
- Ами, например вчера беше в нас и я чух да си тананика...онази...яката песен...
Идеше ми да я питам дали е в ред. Пфу, Наруто е тъп!!! Дано го насерат калинките, дано!
- Шико, името на песента много ще помогне...
- Мисля, че беше...Абе, Three days grace я свиреха. Хъм, как беше, бе!?! – Шики започна да щрака с пръсти, безумно дразнеш тик, който прави когато се мъчи да се сети нещо(да я видите когато я изпитват, а не е учила. Направо ме изправя на нокти.)
- Animal I Have Become, Burn, Gone Forever, Home, I Hate Everything About You, Just Like You, Let It Die, Never Too Late, Pain, Time Of Dying, Scared...- започнах с досада да изброявам песните, който сме слушали на скоро.
- SCARED!!! ТЯ Е!!! Неро, как ги помниш всичките? Аз не мога да ги запомням...
- Пия си хапчетата за склерозата, ако си помнех така и уроците по биология... – Шики отвори вратата на женската съблекалня, от която се разнесе воня на потни гащи, момичешки дезедоранти, лак за коса и лосион за тяло. Така ми е писнало от тези кикимори.
- Мисля, че ще повърна...

Лили плсс неска пусни 3 глави ак0 м0же де :P
:bravo: :bravo: за фик-а :uhaa:

Супер е!!! Пускай следващата плс! фенче на Three Days Grace? мм аз също
Чакам следващата

ВелиКолеПен е
мОля Те пУскАй сЛедВащОто

Правя драматично завръщане след стогодишен сън... МНОГО се извинявам, че съм такава шматка . Ето ви нещо новичко, ако ви стане интересно по- късно ще пусна още...Особено постижение, като се има предвид, с колко мозък разполагам. Обезпокоително малко. Боже, как се разприказвах!!!Моля ви да коментирате, иначе ставам леко(да бе да) истерична, защото си мисля, че сте сте умрели от отегчение...Така, че МОЛЯ ВИ!!!



- Ъм? – Шики има здрав стомах, идея си нямам какво може да я накара да върне закуската си.
- Демона... – погледнах към мястото, което сочеше момичето до мен. MERDE!!! Не, на квадрад, а направо на куб!!! “Прелестната” ми сестра се е сложила в някакви ярко розови прашки, който, за моя радост, до сега не бях виждала. Още се чудя как ходи с такъв голям задник. Не, че и аз съм перфектна(твърде слаба за моите балкони), обаче не ги развявам на публични места. Грабнах най-близката до мен хавлия и я метнах по нея.
- Загърни се, мамка му!
- Защо? Нима завиждаш? – обърна се към мен и се усмихна злорадо. Ино се закикоти, а розовокоската нервно се усмихна и извърна поглед.
- Неее! Просто си харесвам закуската там където е! – сопнах й се и с Шики тръгнахме към шкафчетата си. Съблекалнята представлява три помещения, едното, в което влизаш първо, супер голямо пълно с редици шкафчета и пейки, във второто се намират душовете, а третото е микроскопично, подобно на килер, където се шмугваме когато не ни се играе. Отворих шкафчето си (ярко зелено с кърваво червен надпис “ DO NOT OPEN!!! Раndоrа`s casket”) За видът му са отговорни момчетата. Една вечер решили, че е много забавно да се промъкнат в даскало и да обезобразят и двете ми шкафчета и тези на Шики. Извинението им беше, че са били пияни...Днешната младеж!!! Аз моето си го харесвам, но за нищо на света не бих им го признала. Само, че така и не разбрах защо са го опреличили на кутията на Пандора? Мъжкото съзнание си остава мистерия... Хвърлих тетрадката си по математика в шкафчето и грабнах екипи си по физическо. Кикиморите успяват и този предмет да превземат. Екипа ни е пола-панталон, дълъга точно една педя, и черна тениска, която едвам ти покрива пъпа. Изхлузих полата и дънките си след това свалих ризата и обърнах гръб на Шики за да си сваля потника. Зазяпах се в съдърържанието на шкафчето си. Последните три броя на “ Попалвачи”, яко списане за коли, мотори и хард музичка, няколко опаковки от бонбоните, без който не мога да съществувам, М&М, домашно по литература, тест по биология, завършил с двойка, аптечка, нея сестрата ме накара да я купя, две- три криминални томчета, камера и ... Камера??? Протегнах се и я докопах. Работеща камера... Работеща???
- КИБА!!! – изхвърчах от съблекалнята като фурия. Блъснах вратата срещу мен и се оказах в помещение пълно с голи и полуголи момчета, но в момента търсех едно точно определено с намеренито да му извия врата. Само да ми паднеше в ръчичките...В съзнанието ми започнаха да работи на пълни обороти как по-точно да го убия. И се оказа, че ще му трябват минимум девет живота за да мога да му простя...евентуалнo. Шмугнах се в накакво малко помещение, водена от инстинкта си. Последвано от челен сблъсък с някаква стена. Бележка:“ За напред да не се доверявам на шестото си чувство!” Боже, кой, по дяволите, би построил стена точно след входа?!? Мъж е бил, като се има предвид на какви идотщини от представители на мъжката част от човешкото население съм била свидетел мога, с ръка на сърце, да кажа, че съм сигурна! На пода по задник...Прелестно! Вдигнах поглед в опит да установя къде съм се блъснала. И видях Учиха, и не, не онзи прелестен принц от приказките, а тъпият му малък брат! Я, се замислете, в приказките по-малките братя не са ли по-яки? А, защо аз му казвам, че е по-малък, нали, аз съм по-дребна от него? Опа...Лирическо отклонение? Така, до къде бяхме стигнали? А, да, аз на пода по гъз, а той над мен. Огледах го от глава до пети(не особено трудно от моето положение). Заради липсата на риза или нещо друго, покриващо горната част от тялото му, забелязах,че тялото му е силно и жилаво...и неприятно слабо, намръщих се, ребрата му се брояха, а кожата му бе неестествено бледа, като на рисунка, никога не могат да изглеждат реални, защото са твърде бели. Погледнах го в очите, беше изморен, тъмни кръгове и постоянно треперене от свръхдози кофеин. Познавам този тип “болест”,при мен се появява преди края на годината по време на класните, сега е едва началото на май, по-следващата седмица сме във ваканция. Ето, защо сутринта бе така тих, обикновенно той първи си отваря устата и започва да бълва огън и жупел срещу нас. Той се протегна над мен. Настръхнах. Дали, защото бях само по бельо или от това, че е толкова близо до мен, не знам. Затвори вратата.
- Студено е.
Тялото ми беше напълно съгласно с него, в сравнение с нашата съблекалня тук е като фризер . Треперих, а зъбите ми тракаха. Изправих се готова да си тръгна, но не можах...Босите ми крачета просто отказваха да ме слушат. Стана ми мъчно. Копелето звучеше тъжно, като Коно когато нещо го плаши. Нервно захапах долната си устна, а майчинските ми инстинкти се обадиха от онзи прашасъл ъгъл, където съм ги забутала. Исках да го успокоя, да му кажа, че всичко ще е наред, ако трябва и да го излъжа, че всичко ще се оправи. В следващия момент го бях прегърнала, опитвайки се да поема болката му. Първоначално замря неподвижен като скала, после малко по малко се отпусна и ме притисна към себе си. Свих ръката си в юмрук и започнах да я движа по гръбначния му стълб, а той зарови лице в косата на рамото ми и захлипа, без сълзи и ридания, просто борба за въздух. Бях ужасена, той, коравосърдечен, надменен и безчувствен, хлипа на рамото ми, като малкото ми братче. И то, точно на моето рамо, явно му е било много тежко за да загуби самообладание пред мен. Затананиках му песента, с която тате ме приспиваше. Подейства, ридания започнаха да утихват и дишането му се успокои. Зарадвах се, това значеше, че и за майка ставам. Вече очаквах момента, в който грубо ще ме блъсне, но той не го направи. Остана вкопчен в мен още пет минути, според скромните ми изчисления. Усетих дъха му върху рамото си.
- Извини ме. Създавам ти грижи. – Леле, какво възпитание! Като дресиран е. И все пак, е прегракнал. – Просто ми трябва едно кафе...
- Не! – рязко се дръпнах от него,така че да мога да го гледам в очите – Никакъв кофеин! –той се намръщи,едва ли е свикнал някакво момиче да му казва какво може и не може да прави. Измъкмах едната си ръка от нашата, тип “кожа в кожа” прегръдка и му се заканих с показалец. – Обещай!
Смъщи се и отклони поглед, после въздъхна.
- Обещавам...
Ухилих се, това значеше, че колкото и да са упорити децата ми ще успея да се справя. Някой да ми напомни какво правя...ТЪПА СЪМ, КАТО ГАЛОШ!!! Как мога да стоя, ДА ПРЕГРЪЩАМ, братът на Шики, човекът...докосващ сестра ми...ААААА!!! Но, той беше тъженнн... и мирише хубаво...Някой да ме убие...Моля?!?
- Б-б-благодаря... – Е, не! Това ме заби в земята! ТОЙ БЛАГОДАРИ НА МЕН!!! Това не е онзи Учиха боклук, когото познавам. Усмихнах му се и го пуснах. Беше станал по-блед и ръбест, сложих ръка на челото му по навик. Той просто изглеждаше болен!!!
- Стой тук, отивам за чай!
- Нер...ти си по...ъ-х-х...бельо... – Добре, че ми подаде суитчара си, иначе... щеше да разбере къде зимуват раците. Но, той продължава да е тъжен... – Трябва да влизаме в час.
Намъкнах се в дрехата му и закопчах ципа до рачешко червената ми мутра.
- Не.– Зад него имаше пейка. Заобиколих го и особено“грациозно”се пльоснах върху нея.-Не знаеш ли, че е полезно от време на време да се бяга от час.– потупах мястото до себе си.-Ела.
И той дойде, седна, обви ме с ръце и сложи глава на гърдите ми. Шокирах се. Контакта с мен явно не го отвращаваше. След като шока премина се заиграх с косата му.
- Защо го правиш? Аз винаги съм бил лош с теб. И гаден, и подъл, и надменен...
- И тъжен. – Прекъснах го. Беше прав, с нищо не беше заслужил сега да съм тук и да го утешавам. Наистина, защо съм тук? – Искаш ли да си тръгна?
- Не! – Поглед на дете. Уплашено дете. Дали не си въобразявам? Или сънувам? Пуснах косата му и се ощипах. При това ми действие той замръзна на място, намръщи се и ме погледна лошо. – Това пък за какво беше?
- Проверявам дали не сънувам. – Казах му го с възможно най-сериозния си и интелигентен глас. Чертите и погледът му омекнаха като кашкавал върху спагети в микровълнова и отново постави главица на балконите ми. Пак се заиграх с косата му.
- Странна си. – О, да! Много умно да го каже на човека, когото, без каквато и да е причина, е тук и го успокоява! Аз да не съм Карин?!?
- Ти пък си тиквеник! – Сопнах му се! Ще ми казва, че съм странна! Не, че не съм, но това не значи, че може да ми го казва! Чорап! Прегръдката му, неволно, се стегна като менгеме. Хлъцнах. Явно не е в настроение за шеги и все пак не беше нужно да ме остава без дъх. Леле, как звучи “ остава ме без дъх...”. Гърр...Отврат!!! В тишината започнах да мисля за това, какво да отговоря на последното писмо на Тем- Тем, Сабако но Темари, стара моя приятелка. Познаваме се от поне пет века, от както навърших две, и бяхме неразделни. Ключова дума:“бяхме” . Сега ни делят мили разтояние и горещо благодаря за мейла, Тем-Тем е абсолютен идиот в сверата на технологията(като авторката) и мисля, че още й е рано да разбере, че съществува и програма като скайпа...Странно, като се има предвид, че семейството й притежава най-голямата софтуерна компания в Япония, скоро и в света. И така, на мен ми се налага да й драсвам по някой ред от време на време, демек всеки ден. Споменах ли, че тя е най-разгоненото и перверзно момиче раждало се на Земята( изяснихме, че Демона е от Марс, нали?). И такива ти ми работи... Сега си е хванала някакъв скинар. Като човек не струвал, но в леглото бил истински звяр. Цитирам я точно, а като се има предвид нейния опит наистина трябва доста да го бива, но сега си паднала по едно от отрочетата на някакъв богаташ. Същинска сапунка! Имаче, Тем не е такава, обикновенно е страшно печена и момчетата за нея са само играчки, но според мойте психиатрични анализи в натряскано състояние, тя е романтичка, която търси своя принц. Забележете! НЕ ЧАКА, а търси!!! Пак сравнявам живота с приказка. Започва да ми става навик. Но, всичко опира до приказките. Винаги е имало лоши, добри и...сетих се за Киба...перверзни. Не е ли така?

Това ме РАЗБИ много ама мега якааааааааа (май пак са повтарям ама карай) пускай още че немога да живея без тоя фик. :bravo: :obi4amte: :cvetq:

пУскаЙ пО - бъРзо мОлЯ :kisss:
фИкът е сТраХотеН

Жено,
Давай, давай, че да се стигне до интересната част...

ToTooo написа:Жено,
Давай, давай, че да се стигне до интересната част...

Невероятно е! Искам ощеее

- Няма ли да поискаш да ти разкажа? – Гласът му ме стресна. Какво има предвид? Какво да ми разкаже? От гърлото ми излезе само едно.
- Хъмнх?
- Карин винаги иска да говорим... – Каза го с интонацията, с която се казва “ кучешко ако”
- Моля?!? Намекваш, че аз мога по някакъв, какъвто и да е, начин да приличам на... НЕЯ???
Мълчание. Минута, две...Усетих го да се притиска в мен.
- Не. – Отдъхнах си. Да ме сравняват с Демона е по-по-най в класацията ми с сюжети за филми на ужасите! Пак потънах в тишината... Да нахраня Кал, да го разходя, да си оправя стаята, да пусна пералня...ДА ОТИДА НА РАБОТА!!! От месец РАБОТЯ!!! Е, да, като сервитьорка, но си е накаква работа все пак, и то не къде да е, а в “ Плаза”, най-гъзарското кафене в Коноха(и безумно скъпо, едно кафе 12 мигвания...ку-ку),но заплатата си я бива.
- Нашите се развеждат... – Примигнах учудено в опит да се окопитя. Моля? Шики не ми е казала нищо, но нея, така или иначе, техните не я интересуваха. И какво се очаква да направя аз? Идея си нямам от семейни кавги! Вкъщи се стараем всичко да изглежда перфектно, пред татко, самият той никога не ни е повишавал тон. Ще трябва да прескоча до леля Тсунаде след училище, тя може да ми помогне. Ако не си е хванала някое ново протеже. Преди поведението на леля ме караше да се изчервявам, нещо крайно нетипично за мен, кирливото ми подсъзнание и разюздано поведение, и да напускам стаята.
- Едва ли. Може просто да... – Мисли! МИСЛИ! Мисли? Стига, де! Аз, за разлика от цялото ми семейство, умеех да лъжа! Не само умеех, но и бях неуловима. Твърде рядко ще се усъмниш, а дори и да го направиш, няма начин да го докажеш....Млъкнах.
- Няма смисъл да се опитваш да ме успокоиш... Щеше все някога да се случи...Но, чесно казано се радвам. Сенатора – интонация “ кучешко ако” – не заслужава никой да го обича...
ШОК И УЖАС!!! Какво се очава да кажа след като ми признаят нащо такова!?! – Браво, пич, само така?!?! Дълбоко се съмнявам... Саске се притисна в мен(нима, може още?!?! О_о)
и въздъхна.
- Разсей ме...
- Ъхх... Така, има огромната вероятност да повтарям девети клас... – Той се засмя... Баси, нещасника!!! Ще ми се смее!!! Ако, не спре, веднага ставам и си тръгвам!!! – Не смей! Нали, беше съкрушен!?!
Нахалника вдигна глава ,така че носа му да се допира до долната част на брадичката ми.
- Съжалявам...Ще ми простиш ли? – Това, че усещах дъхът му върху врата и катранените му очи впити в моите не ми помагаше...ама, хич!!!
- Какво да те правя?!?
- Чесно казано се сещам за някой доста приятни неща, който може да правим... – Смъщих се неразбиращо, докато осъзная какво значи усмивката му...перверзанара му усмивка... ИДИОТ!!!
- Веднага се махни от мен. – изсъскано през зъби. Мразя такива намеци, мразя момчетата, който ги използват, мразя хората, които са ги измислили... Мразя го... Затворих очи за да не го ударя. Усетих как бавно надига глава. Зная как ме гледат, когато стане нещо такова, раздразнени или с присмех. Не ми пукаше, никога не ми е пукало.
- Нери, как-
- Казах да се махаш. – Бясна, отворих очи. Защо той ме гледаше така … уплашено… притеснено…? Нямаше значение. Блъснах го от себе си и излязох. Да го духа! И той, и семейството му, и глупавите му проблеми!!! Така ми е писнало момчетата да си мислят, че заради няколко комплимента и намек ще легна с тях. Чуствам се като курва, но трябва да призная, че копелето е изобретателно. Почти се хванах. Вероятно е очаквал розовокоската... после е видял мен и си е казал “ Добре, защо не? Ще чукам това, което Господ даде!” Келеш с келешите наебани! Дано го насерат калинките!!! Изръмжах и се блъснах в нещо. ПАК! Този път да се надяваме, че е стена... иначе, нечие семейство ще е в траур.
- Хей, Неро, ето къде си! Точно ти ми трябваш! Ела с мен! – Нужно ли е Нару да е винаги толкова...жизнерадостен...и...енергичен?!?! Явно, да, като се съди по това как ме замъкна към някаква друга стаичка от съблекалнята им. Започнах да се успокоявам. Наруто винаги ми действа така и слава богу, иначе до сега да съм го кастрирала... Ще ти кажа една тайна, ако я издадеш:
1. Ще отричам, дори да съм подложена на нечовешки мъчения.
2. Ще те намеря.
3. И ще те убия бавно и мъчително...
Обичам Наруто!!! Как да не го обичам?!? Той е пич... по десет на двехиляди и шеста степен (обаче, и по физика съм...)!!! А, и чии, ако не неговите, пари ще харча? Не ме гледай така!!! Те са си съвсем чесно спечелени! Налага ми се да се правя на негово гадже за пред техните. (понеже, до скоро, той нямаше такова, баща му започна да си мисли, че е хомо и да го сватосва с разни БезумноЗадръстениМаминиМомиценца (с огромни гащи, почти винаги) или на кратко “бъззз”) Остра болка в дупето ме върна на земята. Нару ме беше тряснал на някаква пейчица. И по-нежен може да бъде!!! Гърр...
- Та...Нер...имам...такова...един...ъъъ...проблем...
- Нару, започваш да ме дразниш. – Да говори или да ходи на майната си!
- Добре! НО, ПОДЧЕРТАВАМ!!! Бях пиян... – Не стига, че ми мънка, а, и пръст ще ми размахва!!! А, не... Пускам сарказма...
- Че ти кога си трезвен? – Вдигам вежда, поглеждам го невинно и пърхам с мигли.
- Стига, де!!! С теб не може да се говори сериозно!!! – С МЕН?!?! Дано мангал го наебе в гъза с морков!!! Чорапа му с чорап!!!
- Наруто, или говори, или ми се махай от главата, ебах ти майката!!! – Добре... започвам да псувам като каруцар... Дишай, Нер, дишай!
- Много ще помогне, ако млъкнеш и ме изслушаш!!! – Прекали.
- Бягай да духаш, бе нещастник!!! – Изправих се и се опитах да напусна демонстративно. Защо, по дяволите, Нару е толкова огромен? Метър и деведест и седем сантиметра са много за едно 16-годишно момче, нали? Мутанта му с мутант! С какво са го хранили техните?
- НЕР! Споко, няма да те изям... – Да ме успокоява ли се опитва?!? ... Действа. – К’во
си се сдухала? Да не си в цикъл? –МОЛЯЯЯ!?!?
- НАРУТОООО!!! Ах, ти, безполово същество такова!!! – Блъснах го и тряснах вратата след себе си. Ако се блъсна в още някой ще се самоудуша!!! Дишай, Неро, дишай! Да отиват всички на майната си!!! О, непознати не се плаши, принципно не съм такава, но днес явно нещо не ми върви. Шмугнах се в празната женска съблекалня. Щом е празно, чии хлипове чувам? Ослушах се. И брагодарение на слуха си, който е като на двеста годишен прегазен опосум, се насочих между шкафчетата. Хъмм… Никой. Още по-добре. Писнало ми е чуждите проблеми. Да си се оправят сами! Знаеш ли какво? Няма да влизам в останалите четири часа! Точно така! Майната му на целия свят!(дано Тем-Тем е на компа) След този олигофренско дълъг вътрешен монолог се преоблякох, взех си чантата и си тръгнах. Пешо кротко ме чакаше на двора.

мОля пУсКаЙ дРуГата оЩе сеГа
сТрахОтнО е

Страхотно е! Давай още

щЕ има ли сКоро нова гЛава

Бръм

Паркирах Пешо в гаража и със замах отворих вратата към вкъщи. Ооо, блаженство!!! Изолирах къщата, затваряйки всички врати и прозорци, и пуснах климатиците. Качих се в стата си. Съблякох се, хвърлих дрехите си за пране и пуснах водата за да напълня ваната. Междувременно изтичах на долния етаж за да си взема нещо за пиене. В хладинкика имаше студен чай и сок от пшеничени кълнове. Ума ми не побира как Демона ги пие тези неща?!? Няма значение... Върнах се в стаята си, взех лаптопа си и се плюснах във ваната. Имам четири непрочетени съобщения.


_RAMEN_BOY _* sorry, Ner * I love you*
(Наруто)
“ Съжалявам, не ме мрази! Спешно трябва да поговорим! Обичам те!!! Целувки! ”

Боже, какъв е идиот!!! Да си напише на скайпа, че ме обича.... И-Д-И-О-Т!!!

THE_ONE_YOU_HATE
(Моя милост)
“ Не те мразя! Само те ненавиждам... Свършвам работа в десет. Чакай ме там и гледай да си точен. НЯМА ДА ТЕ ЧАКАМ!!!”

Така, това го оправих. Следващото...



НА_БАБА_ТИ_КЮЛОТИТЕ
(Шики)
“ Неро, къде изчезна по психическо?!? Наруто влезе в отбора по баскетбол. Много се изкефи, после отиде да говори с теб и се върна сдухан. Какво пак си направила?
P.S. И брат ми се държи странно. Каза да му се обадиш... Ку-Ку...”

“ В Период съм. С Нару се сдърпахме, после се сдобрихме. Брат ти да ходи на майната си!!!”

Анонимен? Кой ли пък е този?

Анонимен
“ Какво направих, че изчезна така? Не ми стана особена приятно. Звънни ми! (това не е молба)”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Бягай на майната си, да чукаш сестра ми!”
Анонимен
“ В момента съм в час по информатика, така че не се прави на много отворена, иначе ще ти се случи случка...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ О, така ли? Това заплаха ли беше? Или просто си в цикъл и си раздразнителен?”
Анонимен
“ Чуй ме, много внимателно! Защо ми се правиш на интересна? Ти не си такава...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ А, ти от кога знаеш каква съм? ИЗОБЩО НЕ МЕ ПОЗНАВАШ!!!”
Анонимен
“ Знам... Точно това искам да променя, а ти се заяждаш, все едно си втори клас!!!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не желая да разговарям с теб!”
Анонимен
“ Значи просто ще ми обърнеш гръб...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не, но в момента ми ЛАЗИШ ПО НЕРВИТЕ!!!!”
Анонимен
“ Добре довечера в девет.”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не става, на работа съм. А, и вече имам планова за довечера.”
Анонимен
“ Ще ги отмениш!”
THE_ONE_YOU_НАТЕ
“ Ставаш нахален!!!”
Анонимен
“ Не е вярно!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ После, аз съм била като второкласничка!!! Казах “не”!!!”
Анонимен
“ Мразя те!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ И аз, но не днес. Ще се видим утре!’
Анонимен
“ Върви на майната си!!!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Всъщност и утре съм доста заета....”
Анонимен
“ НЕ! Не си познала! Утре си моя! Целият ден!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Гледай го ти, нахал с нахалите!!! Приятен ти ден!!!”
Анонимен
“ И на теб.”
THE_ONE_YOU_HATE
“ КАЗАХ: ЛЕК ТИ ДЕН!!!”
Анонимен
“Моя си.”

Ще го убия само да ми падне в ръчичките! Дишай, Нер,дишай!!! Следва...

HAPPY_DEAD_PERSON
( Гаара?!? О_о)

Това е странно... Гаара, със сигурност, знае как да ми прати съобщението от компютъра му на телефона ми. Не би чакал ме чакал да се бъгна в нета... Не ме разбирайте погрешно, Гаара е хакерче (няколко пъти ми е оправял лаптопа от Токио, след като трите най-добри компфирми ми бяха “препоръчали” да го погре*а...) Да не е умрял някой!?! Сега ще разберем...

“ Дъртият командирова систър в Суна.”

Ооо, да... Колко много информация! Можеше да ми спести всички тези излишни подробности!!! Я да драсна някой ред на Тем-Тем. Така...

“ Здрасти, Маро!
Как си? Вероятно бясна, мразиш да ти казвам така... Как е Суна? Вампирчо спомена нещо и беше изключително “ изчерпателен”. Заведи брат си на П-С-И-Х-И-Я-Т-Ъ-Р или логопед – ПРОСТО Е!!! И, защо са те забутали на края на света? Какво си направила? Да не си убила Канкуро... или расовите, царски, превизходни пудели на майка ти??? (пръстите ме заболяват, само да го напиша!!!) Нее, тогава щяха да те погребват заедно с тях. Оства Канкуро! Само с пръст да си до докоснала... ще те измъчвам, убия, съживя и пак същото!!! И все пак Суна е по-добре от Коноха, поне я има на картата!!! Тук Демона го виждам поне три пъти на ден... Днес я хванах с някакви прасешко розови прашки, свят да ти се завие!!! Иначе, прасешкото много й отива... Тате пак е в командировка. Близнаците и Демона са в размножителен период и вечно ги няма, за “Каро” не се опаквам, но няма от кой да взимам пари, затова си намерих работа, нищо особено, но ми плащат добре. Рик пище депресарска поезия, слуша депресарска музика, изобщо много е депресиран... Коно го мъчи математиката, Кал продължава да расте, вече стига до средата на бедрото ми, а аз не съм ниска (1,79), “котката” на сестра ми е, всъщност, плъх под прикритие... И се правя на психиятър на Учиха!!! Хей, можеш да пратиш Вампирчо при мен!!! Теми, драсни някой ред, моля ти се извади ме от ада на скуката (времето, и без това е такова). А, ЗА ТОВА, ПЕЩЕРНА ЖЕНО, ТРЯБВА ДА СИ ВКЮЧИШ КОМПЮТЪРА!!!

P.S. Уча френски!!! Знам са десетина думи, но все пак и това е нещо, нали? Признай си, страшна съм!!!

С мно’о лубоф, кака ти, Радка”

- НЕРИ, НЕРИ, ИЗЛЕЗ КЪДЕТО И ДА СИ!!! – Кисаме? КИСАМЕ!!! За секунда се измъкнах от ваната, със замах се загърнах с някаква хавлия и слязох на долния етаж. И се озовах на пода по задник. Мамка му, по дяволите, merde!!! Боже, сигурно съм синя отзад!!! Бележка: Да не се спускам по хавлия по пилона! Обаче, всичко това няма значение, понеже Кисаме и Хидан, и Сасори, и Какузу, и Дейдара, и Зетзу и Конан са се върнали(бяха в Америка, Кисаме имаше състезание по плуване и те решиха да си организират една екскурзийка). А, това е бандата на Близнаците и мои, най- любими батковци!!!