Нер в страната на чудесата.../Завършен/

First topic message reminder :

Хей, хора! Как сте? Аз съм Лили. Радвам се, че сте попаднали на нещо мое. Пускам ви един от най- първите си фикове/ един от любимите ми/ Почти съм до завършила, така, че честичко ще ви пускам глави. Обичкам ви и май вече почвам малко да ви досажда... Добре, схванах намека пускам първа част... Лав я!



* * *
- НЕРАНДЗА, СТАВАЙ, ДЯВОЛИТЕ ДА ТЕ ВЗЕМАТ !!!
Ооо,не...сестра ми...Демона ,с главно “Д”...Здравей, непознати. Кой си ти? Как влезе в главата ми? НЕ!!! Чакай , не ми отговаряй!!! Подозирам , че отговора ти няма да ми хареса. Може би, Карин е права и наистина страдам от шизофрения. Е, не е болка за умиране...
- НЕРАНДЗА!!! СТАВАЙ ,МАМКА ТИ !!!
Началото на още една “приказна” седмица от живота ми на край света. Мразя понеделниците...
- НЕРАН...
- СТАВАМ , ПРЕВЪРТЯЛА КУКУВИЦЕ!!!
Е, непознати , няма ли да си тръгваш ? Ооо, не знаеш как ? Лошо...И аз не знам.
Леле, колко съм задръстена! Не ти се представих, е какво очакваш в 7:00 ПОНЕДЕЛНИК сутрин. Какво ще кажеш за кратка биография? Добре...
Казвам се Нерандза Л’Вар, Нер, ако ви е мил животеца, 15- годишна , девети клас. Живея в рая на технологиите, мега полисите, ултра бързите коли и свръх компютрите. Един вид, Япония... (замечтана физиономия)...Да,ама ,не! Не, не, че не съм в Япония. Тук съм. Просто живея в най-най-най-забутаното село в света...като...като...Костинброд!!! (WTF?!? O_o)...Именно... Преместихме се преди година и половина.Преди живеехме в Токио. Мили спомени... И така преди 18 месеца аз, баща ми, четиримата ми братя, демона и двате ни котки се озовахме в Коноха (WTF?!? O_o ...именно...) , по- точно рушащата се пожарна на селото. След почти основен ремонт я превърнахме в наш дом. В момента се спускам по лоста от стаята си за да сляза в кухнята. Запазих го, защото ми се струва хипер забавно само сестра ми да не може да се качи в стаята ми (останалата част от семейството сме атлети, дори тате с неговите 40 години). Ето ги. Моята глутница. Един поглед ти стига да разбереш, колко сме различни. Да започнем с татко, Орочимаро Л’Вар, имам неговата катранена коса и блед тен, но за разлика от неговите супер яки очи с цвят на течно злато, под моите клепачи се намират онези гадни, светещи в тъмното електриково сини зъркели... Той ми се усмихна мило и ми направи кафе. Баща ми е най-милят човек на света, обича ни като за двама и знае всичко за нас. Споделяме му и знаем, че няма да ни се присмее, ядоса или развика. Признайте, че не е лесно, сам мъж да отгледа шест деца ( + 2 котки. Кал, моят мутирал в лъв,черен котарак и Прешъс, плъха на сестра ми) съвсем сам...И то,не какви да е деца, а такива мен (безумно спъната, вечно падаща,надрана или порязана) и демона, нужно ли е да пояснявам защо???) Облечен е в изискан черен костюм, годините хич не му личат. Тате работи като секретар на кметицата, леля Тсунаде, супер мацка със страшно чувство за хумор(само гръдната й обиколка е по-голяма от него). Следват Близнаците, Матиас и Лудвиг, (Мат и Люк,ако ти е мил живота)...така, сега намерете някое списание с модели, 1,87 високи, сламено руси коси, ониксови очи, тела на древногръцки богове, 24 каратови перлени усмивки и всичко това обвито в съвършенна кожа с цвят на карамел...сега умножете по две. Чаткаш? Ах , ако не ми бяха братя... На по 18 години са, завършват и са най- добри приятели на Учиха Итачи(един от училищните префекти), и слава богу, иначе до сега да са ме изключили поне 10 пъти. Година след тях се е пръкнал и Ричард ( Рик, това с живота го схвана, нали? Не се коси, в нашето семейство почти няма нормални имена.) Червенокос, черноок и блед колкото мъртвец. Много е мил, но никога не се усмихва. Пише поезия и е ужасяващо добър, но, тъпака, не ми вярва.
После от дълбините на Ада е дошла и сестра ми, 16- годишната, Карин Л’Вар. Басирам се ,че дори Дявола не я понасял. Като малка, мислех, че е осиновена. Аз просто НЕ МОГА да имам роднинска връзка с нея!!! Клощава колкото си иска, кадифена, наситено тъмночервена коса и черни очи. Изискани очила са кацнали на съвършенния й нос. Отврааат!!! И на всичкото отгоре само нейното име е нормално, а тя ,мамка му, е сноб на квадрад... Животът не е справедлив. Следвам аз и неповторимата моя милост!!! И десерта (моята любима част)
Конохамару – 13-годишен хлапак, който обичам повече от живота си и той ми отвръща със същото. Ужасно е сладък!!! Кестенява коса (смес между русото на мама и черното на тате), лешникови очи в тон с косата и вечната му великанска усмивка. В момента седи на масата облечен в размъкнато долнище и бяла тениска и се мръщи над тетрадката си по математика. Отивам до него, целувам го по бузата и му показвам къде е сбъркал.
- Добро утро, како! – поздравява ме той с усмивка от ухо до ухо.
- Добро, Коно! – няма как да не му се усмихнеш в отговор, смехът му е заразителен.
Още ли чакате прелестна любяща майка? Е, имаше...преди. Почина, раждайки Коно. Тогава съм била на три и от нея помня само мириса й .На лавандула и сандалово дърво. Понякога още успявам да го усетя, когато Коно се е сгушил до мен, след някой кошмар.Демона изпуфтява зад учебника си по приложна физика. Отивам да кажа добро утро и на тате, пльосвайки се на кухненския плот срещу него.
- Добро утро, Дребосъче.- казва той, усмихва ми се и ми подава чаша горещо черно кафе. (НЕ СЕ ХИЛИ!!! ВИЖДАМ ТЕ!!! Всички от семейството ми казват така. Освен демона, разбира се, тя настоява да ни нарича с целите ни имена (това е, защото само нейното е нормално и иска да ни дразни),така уважавала избора на мама.)
- Добро, тате.
- Хайде, пий и после отивай да се обличаш, иначе ща закъснееш. А, аз ВЕЧЕ трябва да тръгвам, защото ВЕЧЕ закъснявам. – Бързо ме целува по челото, след което се обръща , за да вземе куфарчето си. На излизане от стаята се обръща към нас – Чао, на всички! Пазете се и ...
- ПАЗЕТЕ НЕР . – довършихме ние, докато той обличаше сакото си. Семейно правило номер 1. “ Пазете Нер, защото тя НЕ МОЖЕ да се пази сама!!!”
Факт, много обиден и все пак факт.... Мен, Спешното просто ме зове!!!
- Точно така. – усмихна се тате и излезе от вкъщи.
Закусихме мълчаливо, семейна традиция. След това се изпарихме по стаите си за да се намъкнем в шокирашите училищни униформи. И това ми било морално облекло... Безсрамно къса черна пола, ужасно разголена бяла риза и късичко сако в черно. Според мен, всяко уважаващо себе си момиче щеше да се опълчи срещу този “пазар“ на плът, ама не, явно на останалите( + сестра ми) им харесваше да си развяват задниците наляво, надясно. Навлякох съдраните си сиви дънки под полата и облякох едно от черните си потничета под ризата. Пуснах косата си от конската опашка, с която спях. Стигаше до бедрата ми. Нищо чудно, смятам да я подстрижа от четири години и все не намирам време. Това, че я развързах беше ОГРОМНА ГРЕШКА, следващите опити да я вържа бяха неуспешни. Вяло я сресах, колкото да спре да прилича на кошер. Днес трябва да изглеждан прилично. Беше понеделник, в даскало всеки понеделник гледаме филм направан от ученици, и днес щяха да излъчат нащия филм...С мойте теменужки се събрахме и ни дойде върховната идея да направим филм на тема : Разделението в училище и групичките в него. И така се роди...( фанфари, моля )....
“ Мило, дневниче...”
“ Историята на един зубър”
Ухилих се. Филмът беше предлогът, под който се събирахме и умирахме да се смеем.
Още един бърз поглед в огледалото, грабнах сакото и чантата си, в която кротуваха, непипнатите от началото на годината учебници по френски и излязох. Пешо (колата ми)
ме чакаше на двора. Пешо беше подарък от баща ми по случай преместването ни, всъщност тате просто искаше да ми помогне да свикна с обстановката. Преди, докато живеехме в Токио се състезавах в Младшата Лига (с коли ,естествено). И попадайки тук, в това забравено от Бога място,изпаднах в депресия. И тате реши, че единственият начин да ме ободри е да ми купи кола. Кажете ми, кой друг би купил кола на едно 13-годишно момиче???( А, Карин казва, че не е добър баща!) Та, Пешо представляваше 15-годишен форд капри (съжалявам, но тогава не бяхме особено богати ,то не ,че и сега сме...), това беше сигурно, други следи за произход нямаше. Цветът му беше, е, и щеше да бъде уникален. Боядисвала съм го хиляди пъти, и то все в крещящи цветове, но поради мистериозни обстоятелства, боята се излющваше на места и оставаше завинаги на други. Сега сребристото купе изглеждаше така все едно е било ползвано като декор на пейнтбол поле и гордо носи своите крещящи белези.
Хвърлих нещатата си на задната седалка, запалих Пешо, който замърка като котенце и
потеглих към даскало с бясната скорост от 130 км\ч.

Бръм

Паркирах Пешо в гаража и със замах отворих вратата към вкъщи. Ооо, блаженство!!! Изолирах къщата, затваряйки всички врати и прозорци, и пуснах климатиците. Качих се в стата си. Съблякох се, хвърлих дрехите си за пране и пуснах водата за да напълня ваната. Междувременно изтичах на долния етаж за да си взема нещо за пиене. В хладинкика имаше студен чай и сок от пшеничени кълнове. Ума ми не побира как Демона ги пие тези неща?!? Няма значение... Върнах се в стаята си, взех лаптопа си и се плюснах във ваната. Имам четири непрочетени съобщения.


_RAMEN_BOY _* sorry, Ner * I love you*
(Наруто)
“ Съжалявам, не ме мрази! Спешно трябва да поговорим! Обичам те!!! Целувки! ”

Боже, какъв е идиот!!! Да си напише на скайпа, че ме обича.... И-Д-И-О-Т!!!

THE_ONE_YOU_HATE
(Моя милост)
“ Не те мразя! Само те ненавиждам... Свършвам работа в десет. Чакай ме там и гледай да си точен. НЯМА ДА ТЕ ЧАКАМ!!!”

Така, това го оправих. Следващото...



НА_БАБА_ТИ_КЮЛОТИТЕ
(Шики)
“ Неро, къде изчезна по психическо?!? Наруто влезе в отбора по баскетбол. Много се изкефи, после отиде да говори с теб и се върна сдухан. Какво пак си направила?
P.S. И брат ми се държи странно. Каза да му се обадиш... Ку-Ку...”

“ В Период съм. С Нару се сдърпахме, после се сдобрихме. Брат ти да ходи на майната си!!!”

Анонимен? Кой ли пък е този?

Анонимен
“ Какво направих, че изчезна така? Не ми стана особена приятно. Звънни ми! (това не е молба)”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Бягай на майната си, да чукаш сестра ми!”
Анонимен
“ В момента съм в час по информатика, така че не се прави на много отворена, иначе ще ти се случи случка...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ О, така ли? Това заплаха ли беше? Или просто си в цикъл и си раздразнителен?”
Анонимен
“ Чуй ме, много внимателно! Защо ми се правиш на интересна? Ти не си такава...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ А, ти от кога знаеш каква съм? ИЗОБЩО НЕ МЕ ПОЗНАВАШ!!!”
Анонимен
“ Знам... Точно това искам да променя, а ти се заяждаш, все едно си втори клас!!!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не желая да разговарям с теб!”
Анонимен
“ Значи просто ще ми обърнеш гръб...”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не, но в момента ми ЛАЗИШ ПО НЕРВИТЕ!!!!”
Анонимен
“ Добре довечера в девет.”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Не става, на работа съм. А, и вече имам планова за довечера.”
Анонимен
“ Ще ги отмениш!”
THE_ONE_YOU_НАТЕ
“ Ставаш нахален!!!”
Анонимен
“ Не е вярно!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ После, аз съм била като второкласничка!!! Казах “не”!!!”
Анонимен
“ Мразя те!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ И аз, но не днес. Ще се видим утре!’
Анонимен
“ Върви на майната си!!!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Всъщност и утре съм доста заета....”
Анонимен
“ НЕ! Не си познала! Утре си моя! Целият ден!”
THE_ONE_YOU_HATE
“ Гледай го ти, нахал с нахалите!!! Приятен ти ден!!!”
Анонимен
“ И на теб.”
THE_ONE_YOU_HATE
“ КАЗАХ: ЛЕК ТИ ДЕН!!!”
Анонимен
“Моя си.”

Ще го убия само да ми падне в ръчичките! Дишай, Нер,дишай!!! Следва...

HAPPY_DEAD_PERSON
( Гаара?!? О_о)

Това е странно... Гаара, със сигурност, знае как да ми прати съобщението от компютъра му на телефона ми. Не би чакал ме чакал да се бъгна в нета... Не ме разбирайте погрешно, Гаара е хакерче (няколко пъти ми е оправял лаптопа от Токио, след като трите най-добри компфирми ми бяха “препоръчали” да го погре*а...) Да не е умрял някой!?! Сега ще разберем...

“ Дъртият командирова систър в Суна.”

Ооо, да... Колко много информация! Можеше да ми спести всички тези излишни подробности!!! Я да драсна някой ред на Тем-Тем. Така...

“ Здрасти, Маро!
Как си? Вероятно бясна, мразиш да ти казвам така... Как е Суна? Вампирчо спомена нещо и беше изключително “ изчерпателен”. Заведи брат си на П-С-И-Х-И-Я-Т-Ъ-Р или логопед – ПРОСТО Е!!! И, защо са те забутали на края на света? Какво си направила? Да не си убила Канкуро... или расовите, царски, превизходни пудели на майка ти??? (пръстите ме заболяват, само да го напиша!!!) Нее, тогава щяха да те погребват заедно с тях. Оства Канкуро! Само с пръст да си до докоснала... ще те измъчвам, убия, съживя и пак същото!!! И все пак Суна е по-добре от Коноха, поне я има на картата!!! Тук Демона го виждам поне три пъти на ден... Днес я хванах с някакви прасешко розови прашки, свят да ти се завие!!! Иначе, прасешкото много й отива... Тате пак е в командировка. Близнаците и Демона са в размножителен период и вечно ги няма, за “Каро” не се опаквам, но няма от кой да взимам пари, затова си намерих работа, нищо особено, но ми плащат добре. Рик пище депресарска поезия, слуша депресарска музика, изобщо много е депресиран... Коно го мъчи математиката, Кал продължава да расте, вече стига до средата на бедрото ми, а аз не съм ниска (1,79), “котката” на сестра ми е, всъщност, плъх под прикритие... И се правя на психиятър на Учиха!!! Хей, можеш да пратиш Вампирчо при мен!!! Теми, драсни някой ред, моля ти се извади ме от ада на скуката (времето, и без това е такова). А, ЗА ТОВА, ПЕЩЕРНА ЖЕНО, ТРЯБВА ДА СИ ВКЮЧИШ КОМПЮТЪРА!!!

P.S. Уча френски!!! Знам са десетина думи, но все пак и това е нещо, нали? Признай си, страшна съм!!!

С мно’о лубоф, кака ти, Радка”

- НЕРИ, НЕРИ, ИЗЛЕЗ КЪДЕТО И ДА СИ!!! – Кисаме? КИСАМЕ!!! За секунда се измъкнах от ваната, със замах се загърнах с някаква хавлия и слязох на долния етаж. И се озовах на пода по задник. Мамка му, по дяволите, merde!!! Боже, сигурно съм синя отзад!!! Бележка: Да не се спускам по хавлия по пилона! Обаче, всичко това няма значение, понеже Кисаме и Хидан, и Сасори, и Какузу, и Дейдара, и Зетзу и Конан са се върнали(бяха в Америка, Кисаме имаше състезание по плуване и те решиха да си организират една екскурзийка). А, това е бандата на Близнаците и мои, най- любими батковци!!!

Кисаме ме вдигна. Прегърна ме и ме млясна по двете бузи.- Мило, ела да те цуна по арната муцуна!
- Кисаме! Кога се върнахте?
Конан си вдигна кубинките на масата и, безбожно отегчена, ми отговори.
- Преди малко.
- Ооо, секскоте! Как сме? – Хидан мина покрай мен и ме шибна по задника. ААААА!!! Забих длан в челото си, после я плъзнах надолу, като по анимационните филмчета. - Опа, сори... Вярно, че ти все си натъртена.
- Извинението е прието. – Измънках. Кисаме ме обгърна с ръка и се ухили на Хидан.
- На Итачи няма да му хареса, че си насинил гаджето му.
- Учиха- сенпай си има приятелка? – Кажи коя е, кажи коя е, кажи коя е и повече няма да я видиш... жива. ААААА!!!
- Да, ти... – С синекожия ми приятел се гледахме учудено, докато Сасори не се обърна от дивана към нас:
- Кисаме, това беше тайна.
- Ооо, мамка му! ЗАЩО НИКОЙ НЕ МИ КАЗВА КОГА ДА СИ ЗАТВОРЯ УСТАТА!?!?!
- Ти си тъп.
- МЛЪКВАЙ, КОНАН!!!
Така, Учиха- сенпай си има курва и аз ще я убия, НО от досега протеклия разговор разбирам, че това съм аз, тогава защо никой не ми е казал... и защо, по дяволите, ще се самоубивам, освен заради, идиота, Саске. ААААА!!! НИЩО НЕ РАЗБИРАМ!!!
- Бихте ли ми обяснили за какво говорите?!? – почнах да тропам с краче по пода.
- Колкото по-малко знаеш, толкова по-жив е Кисаме. Просто е. – Хидан седна срещу Конан, която се беше зачела в едно от списанията на сестра ми и изглеждаше ужасно ужасена.
- Тези момичета, всъщност, би трябвало да ги харесват... ОТВРАТ! – Дружно я игнорирахме.
- Щом ти го схвана. – Идея си нямам защо Какузу излезе от мокрото помещение( без задни мисли, моля, въпреки че никой не знае какво е вършил Демона там)
- Ти да млъкваш!!! – Хидан му се закани с пръст.
- Итачи ще ви убие всичките. – Зетсу си извади главата от хладилника и ни се ухили, с парче шунка стърчащо от устата му
- Аз съм невинен!!! – Дейдара се обади от дивана.
- НЯКОЙ ЩЕ МИ КАЖЕ ЛИ КАКВО СТАВА!!! – Още не знам кой да убия!
- Какво става? – Мат се появи в стаята по хавлия.
- НЕ ЗНАМ!!! – Това преля чашата, обърнах се и се качих в стаята си. Писна ми от тях и глупостите им. Защо се гаврят така с чувствата ми? Повечето от тях знаят, че Учиха- сенпай не ми е съвсем безразличен! КАКВО ИМ СТАВА НА ВСИЧКИ?!? Трябва да се махна от тук!
Ще се изкъпя и отивам на работа!
Да се отпусна под парещата струя на душа ми отне точно три секунди. Прелест... Нещо започна да чука на капандурата на стаята ми. Не, моля те, не сега! Ще чакаш! Да излязя от бяната ми отне повече от десет минути. Накрая пак мокра и пак по хавлия се шмугнах в стаята си. И го видях. НЕЕЕ!!! Затворих очи. Моля те, Господи, ако те има, накарай го да изчезне, някакъв си кошмар, това е само кошмар! МОЛЯ ТЕ!!! Обещавам ,че ще започна редовно да ходя на църква, ще се моля всеки ден и... дори, ще се държа мило с Де...Кхъ-кхъ... Карин? Стиснах очи. Тогава усетих дланта върху лицето ми.
- Нерандза, добре ли си? Изглеждаш притеснена. – Защо ли?!? ТИ докосваш лицето ми, устните ми! – Аз ли съм причината за притеснението ти? – ДААА! - Съжалявам, не съм искал да те разстроя.
- Добре съм, Учиха- семпай. Нищо ми няма. Просто леко ми се вие свят. – От присъствието ви. Отворих очи. Той беше там. Съвършен. Усмихнах му се. – Не сте ме натъжили.
- Седни, докато се почустваш по-добре. - Учиха- семпай лекичко обви ръката си около мен и ме заведе до леглото. МОЕТО СОБСТВЕНО ЛЕГЛО!!! ААААА!!! Постави ме да седна. За колко ли смотана ме смята точно в момента, но той е свикнал момичетата да губят връзка с главния мозък когато той е наоколо, освен Конан... Край с мен! – Така по-добре ли е?
- Аха... – Пак затворих очи, така е по-лесно.
- Разбрах, че момчетата са те разтроили. - Учиха- семпай сложи ръка на челото ми, а аз се смъщих. Йей!!! Мозъка ми започва да се връща!!!
- Не момчета, а нещата, който казаха.
- Какво имаш впредвид.
- Ами, те споменаха, че вие имате някакви чувства към мен. – Добре, този ден НЯМА как да стане по-страннен!!!
- Разбирам те.
Сръщих се още повече.
- Да, но аз не ви разбирам. Защо не отречете?
- Защо да отричам истината? Аз имам чувства към теб.
- Такива каквито имате и към Шики?
- Ако имах такива чувства към Шанел... Би се получило... Доста неудобно, ако мога така да се изразя.
- Я пак! – Отворих очи и го погледнах невярващо. – Имате предвид, че... Вие и АЗ...- Край! Прихнах, не можеш да не се засмееш, самата идея е абсурдна... Корема ме заболя от смях и сълзи започнаха да се стичат по бузите ми.
- Аз съм мъж, Нерандза. – И то какъв!!! - Не разбирам кое намираш за толкова забавно. - Учиха- сенпай изглеждаше засегнат. Станах от леглото и отидох до гардероба, където започнах да ровичкам за работната си униформа.
- Първо. Вие сте най-... изисканото, възпитано и харесвано момче в цяла Коноха.
- Ти намираш ли ме за такъв?
- И още как! Второ. Вие сте префект, очаква се да гледате на мен като немирната ученичка, която създава неприятности, къса ви нервите и на всичкото отгоре, забърква и сестра ви в това. И трето – аз съм ... непривлекателна, не нося грим, не позволявам да ме опипват и ще сритам всеки, който ми отправи намек, който сметна, че накърнява достойнство ми. Нима не се водите от някой от тези мотиви за това да не ми казвате? – Напъхах се в гардероба за да виждам по-добре къде ровичкам.
- Не... Просто искам да имаш избор, не искам да се чувстваш притисната от това, че съм приятел на братята ти.
- Те какво общо имат? Едва ли те ще излизат с вас, ако нещо се получи.
- Добре, този довод е бил безсмислен, но не си ли още прекалено малка за да се виждаш с момчета.
- Моля?!? Учиха- сенпай в кой век живеете? Ако не сте забелязали ранната сексуална активност е генетично заложена в нашето семейство.
- Може да се каже. Дори и така да е. Ти едва ли би искала да имаш нещо общо с човек като мен.
- Да, едва ли ще харесам някой, който е добър, мил, грижовен, забавен, умен и жертвоготовен. Кой ли би харесал някой такъв? - Учиха- сенпай ме сграбчи отзад в прегръдките си.
- Това значи ли, че би излязла с мен?- Ехо!!! Аз бих се омъжила за теб!
- И питате!
- Много добре. – обърнах се и устните на Учиха- сенпай се впиха в моите. Кратка, но страстна целувка, след която ме изгони да се обличам. Пъхнах се в банята за да си облека бельо. Връщайки се в стаята заварих Учиха- сенпай да лежи в леглото ми! МОЕТО ЛЕГЛО( и то днес много преживя)!!! Застанах пред тоалетката в опит да вържа косата си.
- Знаеш ли?
- Какво?
- Това, което се случва сега, дължим на голямата уста на Кисаме. - Учиха- сенпай стана и дойде при мен. Отмена косата от шията ми и започна да я целува. Засмях се. Дали на това, че преживявам най-откаченият понеделник в живота си и изобщо в цялата история. Но имам чувството, че започвам да заобичвам понеделниците. – Прелестна си.
- Учиха- сенпай, не че си оплаквам и със сигурност се наслаждавам на дейноста ви, но тя ужасно много ме разсейва и влиае ужасно...ах... зле на равновесието ми, а ако не се облека в най-скоро време ужасно ще закъснея. – Усетих езика му върху кожата ми и настръхнах. Затворих очи и прехапах долната си устна.
- Съжалявам, избързвам. Просто, от толкова време искам да те имам... Явно, ти още не си готова...
- Ооо, готова съм. Просто, закъснявам за работа. - Учиха- сенпай ме пусна и се върна на леглото.
- Напомни ми да благодаря на голямата уста на Кисаме. Ти работиш?!?
- Аха.
- Къде?
- Плаза. – ЕТО Я!!! Най-сетне си намерих униформата!
- Не си ли прекалено малка за управител?
- Да. – Скочих в черните си панталони.
- Когава какво работиш?!?!
- Като сервитьорка. – Черното ми потниче. Да работиш на терасата в нещо по-малко изрязано е немислимо.
- Това не е ли опасно?
- НЕЕЕ!!! Имаме си Чоуджи да ни пази.
- Онова, едрото момче от 11 в клас.
- Аха... Голям е пич.
- За голям, съм сигурен, но чак “ пич”.
- Учиха- сенпай!!! – Обърнах се и му метнах убийствен поглед. А, той се засмя и дойде да ме прегърне. – Ужасен сте!
- Стига, само се шегувах! Не ми се сърди! Защо още ме наричаш “Учиха- сенпай”, много е снобарско? – Усмихна ми се, пъхна едната си ръка под потника ми, а другата, тактично постави на задника ми. – Предлагам да тръгваме. Не искам да закъснаваш заради мен.- Каза и ме пусна. ЗАЩО?!?! (БОЖЕ! Какво съм разгонено?!?) Грабнах ключовете, телефона и парите си от тоалетката и слязох на долния етаж. Шмугнах се в гаража и тръгнах към Пешо.
- Накъде, любима? - Учиха- сенпай се придърпа към себе си.
- К-к-колата ми... – Това е сън, най- вероятно, като когато сънувах, че пирати обират къщата. Имаха си и кораб, който плуваше в океан от шоколад...(щастливо многоточие) Тогава бях на една отвратителна диета...(гладно многоточие) Опа...(сконфузно многоточие)...Лирическо отклонение?!?... Трябва ми ново извинение!!!
- Мила, как си? Да не ти се зави пак свят? - Учиха- сенпай изглеждаше много, ама много притеснен. Дишай, Нер, ДИШАЙ!!! ААААА!!! – Не искаш ли да те закарам?!?
- Н-н-нямам нищо против...
- Боже, мила, много си странна напоследък!!! – Мъжа на живота ми ми отвори вратата на колата си.
- За това сте виновен ВИЕ!!! – Намусено скръстих ръце.
- АЗ?!? И би ли ми обяснила как по-точно влия на твоето поведение? – Седна до мен и запали колата – Сложи си колана.
- ДА, ВИЕ!!! Докарвате ми сърцебиене! – Послушно се овързах за седалката.
- Това е физически ефект. Аз те питам за поведението ти. - Учиха- сенпай се ми засмя. Аз, пък, му се изпрезих.
- Карате ме да заеквам, забравям целият си запас от саркстични забележки и не псувам като каруцар! Това достатачно ли е?
- Много се радвам, че имам такъв положителен ефект върху поведението ти. А, и да не забравя, мила, директора ме помоли да говоря с теб. Оценките ти по химия, физика и биология са плачевни.
- Да, защото това се трите най-глупави предмета на света!
- Не е вярно просто трябва да седнеш и да учиш! Не искам да повтаряш.
- Вие можете да ми помогнете с материяла!
- Не, мила, ако останем насаме съм склонен да правя съвсем други неща. – Колата спря. – Пристигнахме.
- E, аз ще тръгвам... – Какво ли има предвид под “ съвсем други неща”??? Излязох и заобиколих колата. Учиха- сенпай излезе след мен и се обледна на колата си, усетих как ме ме хващя за китката, дръпна ме към себе си и ме целуна. Наложи ми се да се вдигна на пръсти, той остана наведен към мен. Въздъхнах, а мръсника само това чакаша за да плъзне езика си между устните ми. Обгърна ме с ръце и притисна тялото ми към него. Настръхнах. Езика му се увиваше около моя в задушаваща прегръдка. Кръвта нахлу в главата ми и без да се замислям пъхнах краче между неговите, така че да се докосва до слабините му при всяко мое движение. А Учиха- сенпай отдели устни от моите и се засмя, сякаш не би могло да му се случо нещо по-хубаво.
- Стига, побъркаваш ме.
- Не е чесно да правише такива неща и изведнъж да спрете!!! – И да се захилите!!! ПАК се захили!
- Хайде отивай на работа!!! – Не го ли е срам. Със сигурност трябва!!! ААААА!!! Учиха- семпай ме целуна нежно по устните и закачливо ми смигна. – Чао, работно момиче!
- Мхъм... Чао и на теб!!! - Забързах към кафето с желанието да изчукам някой.


Минах покрай Чоуджи, който ръфаше чипс, с дежурното „Здравей, нищо ми няма!” и отидох при момичетат и Шино да раздуя за мен и Учиха- сенпай. Така, да ви запозная с момичетата: Хината и Тен Тен. Хината е на седемнайсет и работи повече за удоволствие от колкото за пари, а и да си плаща маниата по обувки. Боже, има поне сто чифта и това са само тези, който носи на работа или когато се шматкаме по магазините за обувки... Тен Тен бие двайсетте, но това не й пречи да си пада по брат ми... Трябва ли да пояснявам? Май, трябва... Коно, но докато той порастне е взела на мушка братовчеда на Хин, Неджи, който е пич и винаги оставя тлъсти бакшиши, но не съвсем мой тип. А, щях да забравя Шино, Бармана, човека за който и трите даваме живота си. Той тайнствен, същеврененнмо мил и изискано забавен. Заварих ги в да обсъждат новите обувки на Хин.
- Ехо, милички, съвещание! – Подвикнах им в опит да привлека вниманието.
- О, още една от кучките ми. – Тен мина покрай мен и ме поздрави с целувка, Шино ми кимна, Хин ме гушна изотзад.
- Здрасти, Нер!
- Здравей и на теб! Познайте с кой се натисках до преди малко? – Забарабаних с пръстчеата по бара.
- Еее, подскажини малко. – Тен ме подгледна умоляващо.
- Оф, ами... той е страшно секси...
- Неджи! – Веднага изстреля Тен
- Киба-кун... – Хин си захапа маникюра.
- Учиха Ичачи.
- Не. Не. Иул. И, да, победител е Шино. – Пляснах Хин по ръката. – Засрамете се момичета!!!

Ок, хора, аз след всяко пускане на глава ли ще трябва да ви се моля за коментари. Става ми досадно и ми убива желанието за писане. Просто адски съм обидена, че поне от едното уважение към труда ми не драснете нещо.

много е готин фикът
продължавай

Тоя фик мога да го чета 100 пъти. Много е готин!!!!

човек ти ма остави без думи
това е нещо невероятно давай все така

ЧАКАМ ДА ПУСНЕШ ОЩЕ

- Уредила си се с Учиха! Богат Учиха! Ооо, Това, хич не е честно! И аз искам! Нали Хин?!?
- Ааа??? Какво? Не те слушах. Имам чувството, че тези обувки ми убиват. – Хин си дърпаше бритона и оглеждаше краката.
- Не можеш да имаш чуството, че ти убиват. Или ти убиват, или не.
- О, колко дълокомислено, Шино. – Вързах си престилката, черна , от кръста надолу, дълга педя и половина, изпадам в подробности, излишни при това...Не ми обръщайте внимание, превъзбудена съм!!! Грабнах си електронният тефтер. – Хин си намокри бритона.
- Нер, наистина ли не можеш да усетиш, че обувките ти убиват?
- Миличка, грабвай тефтера и се залавяй за работа!!!
- Нер, прибери си... Бюста!!! Комплексирам се!!! Защо вие двечките сте като немски крави рекордьорки??? – Тен хвърли един поглед на празният си сутиен. – О.Ф. Какво да правя?
- Рипвай на работа, а парите си ги спести за силикон. – Ухилих й се аз.
- Нер, Итачи нали е богат? – Кимнах. – Ще си намалиш ли бюста заради мен?МОООЛЯЯЯ???
- Ще си помисля. А, сега на работа. – Казах и за трети път се опитах да изляза от стаичката, в която клюкарствахме.
- Дребосъче, нещо много работна си станала. – Шино бавничко забърсваше една чаша и сто процента се подхилкваще зад слънчевите си очила. Гърр...
- Не, просто се чуди как да избяга от Тен преди тя да се е усетила, че не я е разпитала за подробностите. - Хината още малко щеше да си налапа бритона, ако не аз щях да й го отрежа и да й го напъхам в голямата уста!!!
Тен стана, изхлипа и демонстративно напусна стаята, а на минаване покрай мен ми се закани с пръст.
- Не си мисли, че ще ти се размине!!!
- Сър, да, сър! – Козирувах, озъбих се на Хин и отидох да си обслужвам района. И разбира се тогава се появи сестра ми, чиято мисия на земята е да ми скапе живота, с Прасето Ино, Хеби, розовокоската и Принца на мрака, който не ми беше платил за сеанса(никакви задни мисли, моля!!! Аз те усещам как си го представяш...НЕДЕЙ!!!). Сложих си усмивката на лицето, взех менюта и отидох да ги обслужа.
- Добър ден, - Подадох им менютата – заповядайте! Аз съм Нер и ще ви обслужвам.
- Нерандза. – Механично ме поправи Демона.
- Извинете, познаваме ли се отнякъде? – Боже, колко е лесно да се правя на ударена и същевременно да я вбеся...
- Едва ли, Каро, не познава такива като теб... – Хеби ми се заяде. Дали да му се отворя и да си загубя бакшиша или да се направя на мила и да не до убия? Те едва ли ще оставят бакшиш...
- Сайгетсу, брат ти се прибра днес, каза ми да те поздравя от негово име. – Обичам работата си. Той ме гледа на кръв, аз му се усмихвам, не сме ли един за друг? – Готови ли сте с поръчката си или да дойда след малко?
- Аз съм! – Розовокоската хвъли менюто на масата, почти като мен, когато бях по ресторанти (рядко явление.) – Искам “Карамелен убиец” с допълнително шоколадов сладолелед, един “Диабетичен шок” с повечко бисквитки и за пиене... Двоен млечен шейк с вкус на дъвка, нали? От онзи синият, който е по два литра. – Момичето... Ядеше... Не знам кой беше по-шокиран, силиконките или аз? Но аз бях приятно изненадана...
- САКУРА!!! Как можеш да поръчаш всичко това??? Само като си помисля колко калории са това почвам да пълнея! – Ино изпадна в истерия.
- Значи много мислиш... – О. П. А. Това на глас ли го казах?!? Край, останах бездомна!!! . . . . . . . . . . Някой да иска да ме прибере???
- Това е защото го мога. Нали знаеш, който го може, го може, който не го може не го може...
Някой прихна, И ТОВА НЕ БЯХ АЗ!!! Розовокоската се бе превила на две и се смееше като за последно. Демона я изгледа.
- Не намирам смешното, Сакура. Би ли ни го показала?
- Тогава нямаш чувство за хумор, Каро, защото това беше най-тъпото изказване, което съм чувала!
- Много мило от твоя страна да се смееш така на приятел.
Скура спря. И започна да съска срещу сестра ми. С това момиче може и да се разберем...
- О, стига, Карин. Беше смешно. Ако не си го разбрала, то имаш проблем.
- С какво?
- Снобизма. – Дали щяха да се сбият? О, къде си, Киба??? Някой свирна, поправка, Принца на мрака свирна.
- Карин, млъкни. Не ме интересува мнението ти. А, ти, ми донеси кафе. Чисто. – Записах си билков чай и се зачудих дали Саске не е глух.
- Ааа, аз искам английска закуска и кола. – Хеби ми върна менюто. – Записа ли, сладкишче?
Моля??? Дали, все пак не мога да го удуша, на никого няма да липсва, а и дължа на Кисаме услуга? А, какво ще кажете? Да, вярно много свидетели... Ах... Нищо, нали затова съм се научила да говоря!
- И сладкишче ли искаш? – Хеби изсумтя и се обърна към Карин. – Така си и мислех.
- Зелена салата, без дресин и яйце, дестилирана минерална вода с лимон и малко лед. Изтискайте една шеста от лимона вътре и не оставяйте кората. Ясно?
- Дааа. – Нещо друго, мис Каприз???
- И за мен същото. – Блондито се изказа... Леле, колко ме дразнят като започната с тия тeхнитe капризи! Защото, нали, вкъщи водата я пие с едно шеста лимон!!! Майната им!!!Отидох и тряснах поръчката на бара, без думичка да кажа, и се заех да си обслужвам другата маса. О, слава богу! Там е Неджи- кун и Рок Лий и двамата винаги са много мили, понякага даже прекалено!!!
- Добър ден, Нерандза. Как си? – Неджи ми кимна почтително.
- Добре, благодаря, че попита, Неджи-кун.
- Да говоря с теб за мен е удоволствие. – Истински джентълмен, не като ония... Саске... ”А, ти , ми донеси кафе.” Тъпак с удивителна!
- Хей, Нер! Как я караш? – Лий ми се усмихна, а аз се засмях.
- Нали, току-що Неджи-кун ме пита същото! Пак не си ни слушал!
- Не е вярно! Той те пита и ти му каза на НЕГО, сега кажи на мен! – Пак се засмях, тоя човек знае как да ми оправи настроението.
- Отлично, Лий! Много мило, че се интересуваш!
- Хе –хе -хе. Виждаш ли?!? На Неджи му каза, че си добре, а на мен, че си отлично! Забеляза ли разликата? А, сега си предстви, че не те бях попитал... Тогава какво щеше да правиш?
- Не знам, но се радвам, че попита! С какво мога да съм ви полезна?
- Би ли донесла експресо?
- С удоволствие, Неджи-кун. А, ти? – Обърнах се към Лий и устата ми механично се разтегли в усмивка, като на Наруто, щом види рамен.
- Бяло фрапе с лед и три захарчета, ако може.
- Може. Нещо друго?
- Не, засега. - Неджи-кун ми се усмихма мило. Обърнах се да си тръгвам, когато чух за себе си Лий да ми подвиква.
- Мерси, Нер.
- Не се коси, това ми е работата. – И му махнах. Да си сервитьор не означава само да припкаш от маса на маса (не, че и това го няма, но...), трябва да общуваш с хората, да ги накараш да се чувстват комфортно и да си докараш бакшиша, но... Това е отделна тема. Заподскачах до бара в далеч по- добро настроение и със замах подадох поръчката на Шино.
- Това е за маса три (масата на ада ). Припкай към шеста. – Подаде ми пет чинии и табла с чаши, затова не му козирувах, но тона го докарах.
- Сър, да, сър! – По принцип най- гадно е да си на терасата (моят район от два месеца), но си имаме тента и не е чак толкова зле, а и имам най- много маси и подухва от време на време, ама аз само го хваля... Добре, гадно е защото има стълби, цели дванайсет съпала и да балансираш с две заети ръце е доста трудно ( Баща ми още се чуди, как не съм се претрепала.)
А, и се изморявам повече, от Тен и Хина с моята лична стълба за айробика. Качих се и отидох при масата на Демоните. Перфектно помнех кой какво си е поръчал и без “сестра ми” да ми казва. Точно си тръгвах, когато...
- Сасу, мили, ти не си ли поръча кафе? – Не й понасям мазното гласче!!! – Извинете мисля, че сте ни объркали поръчката! – Демонично същество. Усмихната се върнах на масата им.
- Какво има?
- Карин, поръчах си чай. Стига с тези сцени. – Изрепчи й се Принца за моя изненеда.
- Глупости, мили, поръча си кафе! Нали, така? – Огледа около себе си за подкрепа. Ино, естествено, закима, Хеби вдигна рамене, а Сакура замълча. Какво ли ще каже?
- Чай си поръча. – оповести тя.
- Ако има проблем, ще сменя поръчката. – Тръгнах да взимам чашата, а Саске ме хвана за ръката и ме погледна в очите.
- Няма нужда. – Забелязах, че задържа ръката ми в своята по- дълго от нужното. Когато я пусна им се усмихнах и тръхнах към шеста маса. А, там ме чакаше любимата ми и единствена леля.
- Здрасти, лелю! – Махнах й понеже говореше по телефона си.
- О, Нер! Чао, Масимо, ще се видим довечера! – Засмя се. – И аз мили, и аз... Не те ли е срам, толкова млад и толкова... Гърр... Да, любими, разбирам... От къде знаеш тези мръсни думи, Масимо?... Майка ти знае ли, че чукаш жена на нейната възраст? Винаги съм обичала млади момченца, има накакво да ги науча... Тези разговори не са за телефона, мили... Чао, чао! Нер, сядай! – Тсунаде хвърли айфона си в чантата “Гучи” , която струва колкото годишната ми заплата и потупа мястото до себе си.
- Не мога, имам поръчки... – Тсу ме хвана за ръката. – Като се освободя ще намина.
- Добре, чувствай се спокойна да ми донесеш чаша мокачино.
- Да, лелю! Ще тръгвам! – Изчезнах към бара.
- Гроздов сок и мангово фрапе! – Подвикна Шино.
- За мен! – Тен мина покрай мен с танцова стъпка и ми се закани с пръст. – Не ти си е разминало!
- Тен, обичам те!!!
- Експресо и бяло фрапе с лед... И три захарчета?!? – Шино ме изгледа странно.
- Такива са ми поръчките... Направи ми и едно мокачино. – Вдигнах рамена, взех напитките и му се усминхах. Стълба, стълба, стълбичка! И ,хоп, тераса!
- Здравейте, отново! Експресото ви, Неджи-кун и бяло фрапе с лед и три захарчета за Лий.
- Мерси, Нер, страшна си! – Тогава го усетих, онова познато усещане, че някой те изследва с поглед, но този път бе далеч по-лично и интимно от колкото когато ме оглеждаха по улиците.
- Нали ти казах, Лий, това ми е работата! – Уж свенливо, обърнах глава настрани за да видя, кой си позволява да ме зяпя така. Принца седеше и ме оглеждаше най- безсрамно, добре, че бе Сакура да му затвори устата и да му се посмее. На тръгване към долният етаж му се изплезих.
Взех мокачиното на леля Тсу и отидох да си поприказваме.
- Нери, Нери, Нери! От цяла вечност те чакам! – Седнах срещу леля, а тя ме хвана за ръцете.
- И десет минути няма! – Засмях се. – Сега, кой е Масимо?
- Страстен италианец с гореща латино кръв!
- Не се и съмнявам! Къде ги намираш тези? – Искрено се радвах, че Тсунаде е шефка на тате. Докато той работи, ние се шматкаме на ляво, на дясно.
- Масимо беше гост и за едната седмица, която остана, го развеждах из града...
- Да, из апартамента ти със сигурност си го развела. – Закимах важно с глава.
- Не те ли е срам, да ми говориш така, на мен?!? С моя морал на монахиня! – Леля си запали цигарета и ми се усмихна.
- Да, и Масимо е мой набор...
- Шест години по-голям. – Усмивката й стана изкусителна.
- Ей, сервитьотката!
- Шест години! Не те ли е срам? Пълнoлетен ли е изобщо? – Леля закима усмихната, с цигарета в ръка.
- Чакам те, миличка! – Хеби ми махна с ръка и започна да щрака с пръсти.
- Идвам. – Викнах през рамо.
- Сайгетсу мисля, че с баща ти имаме сериозен разговор за провеждане... Кажи му да ми се обади. – Обичах леля, Тсунаде!!!
- Д- д -дааа, Т- т –тсунаде –сама. – Бъзльо!!!
- Не бъди лоша, лелю, това ми е работата! Идвам, Хеби! – Отидох при масата на ада. – С какво мога да съм ти полезна?
- Би ли ми донесла... Джин с тоник? – Хеби гледаше надолу закрил поглед с ръка. От Кисаме (и голямата му уста) знаех, че брат му е в лоши отношения с баща си от самото му раждане и изобщо нямах намерение да му го напомням. На майка им й е доскучало и взела, че избягала с градинаря.( С тази жена щяхме да си допаднем) Хеби е израстнал при нея, но преди две години починала и се наложило да живее при баща си и брат си, който не понася, а баща му го смята за мамино синче. Изобщо, големи драми!
- Вече идва! - Усмихнах му се и отсервирах.
- Мерси, захарче!
- Хей, Нер! – Сакура ми подвикна. – Донеси ми още един от тези. – И посочи шейка, който носех.
- Сакура, падаш ли си по ментата? – Погледнах я палаво.
- Да... Защо? – Погледна ме изпод вежда.
- Мога да ти предложа нещо по- добро...
- Изненадай ме. – Двете изглеждахме все едно й се свалям, а тя ме дразни преди да ме изчука.
- Слушаммм... – Слязох при Шино. – Направи един „ Ментов грях”. – Не се чудете за имената, обикновенно Шино забърква нещо и ми го дава да го пробвам, казвам му дали става и ако става ги кръщавам с всевъзможни глупави имена, като това... И т, точка, н , точка.
- Е? – Тен се появи зад мен. – Казвай, казвай, казвай!!! Как се справя той???
- Не знам!!! Още не съм го пробвала... - И, аз като Хин захапах пръстче.
- А, искаш ли?!? – Тен ме гледаше превъзбудено.
- Защо изобщо питаш?!? – Погледнах я мръснишки.
- Хм. – Принца на мрака се появи зад мен и ме хвана за китката, замъквайки ме в задната стаичка.
- ЕХО!!! Би ли ми обяснил какво правиш? – Блъсна ме на кушетката и заключи вратата.
- Ти си курва, Каро беше права. Не мога да те гледам! – Говореше тихо, спокойно, премерено. Достатъчно за да ме изкара извън нерви и да започна да съскам срещу него.
- Не аз те доведох тук и не разбирам повода, поради който ме наричаш „курва”. Да ти дефинирам ли думата, защото изглежда не познаваш значението?
- Блудница, развратница, ти... Не те ли е срам? – Не отговорих. Стоях и нахално го гледах право в очите. – А, аз ти повярвах, доверих ти се! – Беше бесен на мен, на себе си, сигурно и на брат си. – Не е чесно, Нер! – Падна на колене, сложи глава в скута ми и ме обгърна с ръце. – Хич, не е честно... Ти каза, че си моя...
Наведох се и зарових пръстите и лицето си в косата му. Целунах го по главицата, а после положих бузата си там.
- Кое не е честно, Сасу? Аз съм ти приятелка и няма да те предам каквото и да става, но нищо повече не съм ти обещавала и няма да ти обещая. Няма да ти обърна гръб! Разбра ли ме? – Вдигнах брадичката му с пръст, така, че очите ни да се изравнят. – Попитах, дали ме разбра? -
Кимна. – Я се засрами! Два мерта мъж, а си ми в скута, като малко дете!!! – Станахме заедно, а той все така ме беше прегърнал. Пооправих му косата, разрошена по моя вина. – Разбрах ме ли се?
- Сигурно... Но защо не ми каза? – Започваше да ми става ясно, как ми работи мозъка на Саске.
- Стига, Принце!!! – Откъснах се от него и се заех да се пооправя.
- Принце?!? – Значи, когато е изненадан става неподвижен, като скала и смъщен като Демона, като сега...
- Дааа... – Захилих се виновно. – Амиии... Ниеее с Шики... тенаричаметакаоткактотепознавам!
Дали разбра нещо? Явно, не. Сасу повдигна вежда.
- Как?
- Принца на мрака... – Прошепнах съъъъвсееем тихичко.
- Толкова си мъртва, че не знам дали ме разбираш. – Саске ме грабна изотзад и ме завъртя във въздуха.
– Не, не, не, недей! – Засмях се. – На работа съм!!!
- Добре, но ще ти го върна! Да, знаеш!!! – Сасу ме пусна и тръгна да излиза.
- Със сигурност! – Блъснах го през вратата. – Махай ми се от главата, че ми докара мигрена! –
Изплезих му се, а той ми се захили. – Не ми се хили! Още съм ти обидена!
- Защо?!? – Той заби пети в пода.
- А, не, ще изчакаш да го измисля!!! – Забутах го със сетни сили. А, бе, това момче само със спанак ли го хранят?!? – Мърдай!!!
Залитнах напред и усетих ужасяваща болка в глезена, колената, китките, дланите, носа и челото. Боже, как успях е едно падане да се нараня на толкова места? . . . Ау.
- Света майко!!! Нер!!! Добре ли си? – Усетих как Саске се надвесва на мен.
- О, да! – Топла течност се плисна върху лицето ми и ми се зави свят. – Май, не...
- Дребосъче, трябва ти лекар. – Гласът му заглъхваше.
- Да, сигурно... – Тъмнината ме погълна.

Главата е много хубава
Давай още и ако може и по-бързо ( извинявай за нахалството ма нямам търпение да прочета продължението )

- Саске, би ли ми обяснил как точно падна? – Отворих очички, a одеколона на la magnific Джипито ми и миризмата на болница ме тряснаха в носа.
- Ами... По очи. С носа напред... Горе- долу така изглеждаше... – Отговори Принца. Осъзнах, че съм в клиниката и съм легнала. Подпрях се на китката си в опит да се изправя. Изпищях, очите ми се насълзиха от болката и отново изпаднах в безсъзнание. Следващата картина пред очите ми беше un incroyable доктор Конър, въпросното Джипи!!! Ах... А, да и Саске...
- Здравей, Нер! - Доктор Конър си погледна часовника. – Поздравления! Не сме се виждали от четирдесет и осем часа! Това, май ти е рекорд!
- Май, да... Е, какви са пораженията? – Пак се опитах са се стана този път подпирайки се на другата си ръка. Този път само ми се насълзиха очите и прехапах устна за да не изпищя. – Ау...
- „Ау” е точното определение. Боже, Нер какво си направила със себе си? - Доктор Конър ме гледаше отчаяно.
- Не знам. И аз това питам! – Легнах и спрях да мърдам.
- Тц- тц- тц! - Погледът му зашари по картона ми. – Единият ти глезен е изкълчен, другият натъртен, колената ти се раздрани... Общо двайсетина шева... На коремчето, седем, лактите ти са ожулени. Лявата ти китка е пукната на три места, дясната... Десет шева! Носът ти е счупен, а черепа, на челото- пукнат. Боже мой! Да не си паднала от някаква пропаст?!?! За да се въстановиш ще ти трябват поне две седмици у дома и някой да те гледа.
- Е, и по- зле съм била... – Вдигнах рамене и веднага съжалих.
- Знам! Нали, аз те лекувам! Нери, ти си си същинско бедствие!!! Въпросът ми е – Кой ще те гледа? – Докторът ме погледна с упрек.
- Ами... – Ако увъртам достатъчно няма да звънне на Демона, нали? Саске се покашля. Пу, дано хване ангина!!!
- Това, май ще съм аз...
- Добре. - Доктор Конър записа нещо в картона ми. – Сигурен ли си, че ще се справите с нея?
- Никога не е късно да стана звероокротител... – Вдигна рамене тоя,... тоя... тоя...
- Гъррр!!! – Изръмжах, после измяуках. – Ау...
- Добре, оставям ви. – На излизане доктор Конър се обърна към мен и ми се закани с пръст. – Кротувай!!!
Исках да задам на Саске само един въпрос и понеже никога не съм се церемоняла много, много го попитах направо.
- Защо? – Сасу ме погледна странно, кръстоса ръце и вдигна рамене.
- Ти падна заради мен. – Мой ред да го погледна странно. – И следващата седмица имам контролно по алгербра, за което не съм учил...
Засмях се въпреки болката, но се получи нещо между охкане и кикотене, а очите ми се насълзиха. Сасу се подсмихна, не знам обаче дали заради мен или заради вида ми.
- Това обяснява всичко. – Огледах около себе си, колкото успях да се надигна. – И кога ще си тръгвам? Винаги съм намирала болниците за депресиращи... Но ми харесва как миришат.
- Странна си.
- Станало ти е навик да ми го повтаряш. – Беше странно да разговарям със Саске, не криех какво мисля и наистина казвах, каквото мисля. Без ограничения и увъртания.
- Наистина? – Дойде по- близо до мен и ми се ухили с перфектната си блестяща усмивка. – От вредните ли?
Опитах се да го ритна.
- От смъртоносните! Ау... – Пак замяучих, а тъпака му с тъпак се засмя.
- Страшно ме забавляваш. Отивам да взема рецептата...
Изръмжах му и се опитах да се надигна.
- Ау...
Десет минути и куп страдания по-късно... Саске си влезе като... Речника ми се изчерпа да ви обяснявам как този... Този... Този... Се прави на Господар на вселената или на Арабски султан. Представих си го с онези неща, който носят на главите си и изпаднах в нов пристъп на сълзлив кикот. Сасу ме погледна странно и се заех да му обяснявам.
- Наричат се чалми. Имаме имение в Обединените Арабски Емирства...
Става, но климата е много влажен. – Идиота вдигна рамене, сякаш това не значеше нищо.
- Сасу, дразниш ме. Искаш ли да знаеш, че единственият час, в който винаги влизам е географията. Нямаш си представа какъв си късметлия. Единственото място, където аз съм ходила е Токио. А, така ми се пътува... Искам да обиколя света, да се запозная с много нови хора, да опозная различни култури. – Много се замечтах и вече предусещах как Саске ще прихне да ми се смее.
- Хм... Никога не съм го приемал по този начин. – Наведе се и ме хвана през кръста за да се изправя. Глезена ме болеше достатъчно за да ме дразни. Отвори вратата на колата си и ми помогна да седна. – Къде искаш да отидеш?
Описанието ми с две думи: Шок и ужас!
- Ами... Тайланд, Индия, Ирландия, Англия, Ню Йорк!!! И целият свят!!! – Ухилих се и разперих ръце, докъдето ми позволяваха колата, гипса и шевовете. Боже, колко съм ограничена! Докъде стигна светът...
- Хм. Какво мислиш за Южна Франция? – Погледна ме и ми се усмихна, а аз му отговорих на френски.
- Cher ami, moi trouver la France elle pense a fantastique Etat. – Саске се засмя. Дали защото намирам Франция за фантастична или на френкия ми?
- Френският много ти куца. - Явно на френският, нищо, съгласих се с него.
- Je suis d’accord avec toi, cher ami.
- Ако искаш да пътуваш би било добре да понаучиш, някой друг език. – Саске спря колата си пред нас. Учудих се ,че все още не знам каква е. Навик ми е да пеценявам хората по колите и винаги тях забелязвам първо. Черно, матово, ферари турнео. Останах доволна от себе си, че съм я познала само по шасито и тапицерията... Скъпа, черна кожена тапицерия... Много скъпа кожена тапицерия. Прокарах дясната си китка по седалката. Кожата бе студена, гладка и като сатен охлаждаше раната ми. Седях затворила очи и съсредоточавах чуствителността си само върху дясната си длан.
- Нер, Нери, Нерандза... Спиш ли? – Саске махна няколко кичура коса, който закриваха очите ми.
- Да. – Кимнах. Сложи ги зад ухото ми и се надвеси над мен.
- Горе има легло... – Прошепна ми.
- Ооо... – Обвих врата му с ръце, а той мушна неговите под мен и ме двигна. Осени ме мисълта, че вкъщи е заключено.
- Ключ?
- Имам... – Първо ще се отдам на дванайсетчасов сън, а после ще се чудя от къде има ключ от нас. Не помня как съм се озовала в леглото си, но след пет минути ме събудиха виковете на сестра ми. Лежах, слушах я как крещи и се чудих какво съм пила снощи. Отворих очи и се оказа, че снощи, всъщност е днес, тоест сега... Обърках се... И главата страшно ме цепи! Мамка му!!! Лежах и се опитвах да я игниорирам, без резултат. Станах и се замъкнах до бюрото, и още по- важно да комра. Не знам как си нацелих паролата – какакаро- и милия ми лаптоп, който Шики кръсти Лора, се обади.
„Имате поща!”
Отворих поредното остоумно писмо на Тем.

„ Хей, кучко!!!
Суна е прелестна! Мъже, слънце и пиячка до безкрай! Изобщо много яко!!! Даже да ти пиша нямам време... Пратиха ме изгнание, защото стрелях с въздушната пушка на Кан по дъртият. Ти... УЧИШ... френски! Ха- ха! Лъжица! Най- вероятно спиш в часовете или ги оползотворяваш в по- приятни занимания (перверзно хи- хи). Демона се бил разгонил... Тя някога спира ли? Тегли й една майна от мен, че нещо ми липсва. Странно, нали? Боже, не съм виждала близнаците от три години!!! Още ли са така прелестни? Ако, да, само да дойда ще ги спукам и двамата (едновеменно – Пак перверзно хи- хи). На Рик просто му трябва да изчука нещо и ще се оправи. Милият Коно, само за него не намирам решение... Може би, калкулатор? Кал растял... Ми, СПРИ ДА ГО ХРАНИШ!!! Прешъс НЕ Е плъх, а вътрешното аз на Карин!!! Още ли не си го проумяла?!? Ти да не си наказана, че ми пишеш? ХА! Терзай, аз съм на частният си плаж и хващам тен! Гаара искам да го пратя на стрийптиз, ама той не ще. Сериозно започвам да мисля, че е хомо, ела го оправи!!!

P. S. Ако още ведниж ме наречеш „ Маро” или, особено „Пещерна жено” ще видиш ти поща от мен, ама друг път!

Да ти го начукам, кака ти, Станка”

Затворих очи и се съсредоточих върху болката в пулсиращата ми глава. Правя го когато ме боли, увеличавам болката до степен секунди преди да припадна, след което се отпускам и се оставям по течението.
- Пий. – Някой ме потупа по рамото. Отворих очи.
- Мерси, Принце. – Взех чашата и двата аналгина, който ми подаде. Саске седна на леглото ми.
- Изглеждаш ужасно. – Отитах се да се засмя.
- Много си мил! Но, поне си искрен. – Изпих аналгините и отново прочетох писмото.
Саске кимна към лаптопа ми.
- Коя е тя?
- Приятелка... Наистина добра приятелка. – Зачудих се какво да й пиша, а хапчетата не помагаха. Чичо Доктор легна на леглото ми.
- Разкажи ми.
- Какво? – Погледнах го. Той е интересен, с наколнности на идиотщина индивид.
- Коя си ти, Нерандза Ясмин Л’Вар? – Присвих очи в опит да разбера от къде знае второто ми име. Само семейството го знае и въпреки това не го използваме. Мама ми казваше Ян, докато още...
- Аз съм аз. Не можеш да ме опишеш. – Вдигнах рамене и се обърнах към компа.
- Ти си емоционална, спонтанна и много откачена. Често странна, но не и лоша. Странен индивид.
Усмихнах се. Не очаквах да ми каже нещо такова.
- Явно съм ти ясна. Е, защо още си тук?
- Това са само първи впечатления... Оставаш си загадка, Ясмин.
- Ти знаеш нещо за мен, не заслужавам ли и аз малко информация? – Примигнах срещу него.
- Искам да се установя и да имам семейство. Искам да съм баща. – Саске сложи ръце под главата си и се загледа в тавана.
- Сладурско... И затова ли спиш с всяко двукрако, човешко същество от женски вид?
- Хей! Това не е вярно! – Засмях се, а той ме замери с една от индийските възглавнички, заради които сега съм на червено. Кал скочи в стаята през люка на пода и се пльосна до Принца. – WOW!!! Голямо коте! – Кал му изръмжа и тръгна да го хапе. – ЛОШО коте!
- Почеши го зад ушите. – Засмях им се. Саске го почеса, а Кал започна да издава разни звуци.
- Мисля, че ръмжи.
- Не, мърка...
- Би ли ми обяснила, защо си гледате лъв?
Погледнах го учудена.
- Не си ли виждал Кал преди? Той е домашен котарак!
- Котарак с лъвски наколнности! Изглеждам ли така, сякаш съм го виждал? – Саске надигна глава. Взех бутилката студен чай от бюрото си, надигнах я и изпих на един дъх.
- Запознайте се! Кал, това е Саске, Саске, Кал.
- Приятно ми е, Кал! – Саске продължи да го гали.
- Само аз ви липсвам на леглото. – Ухилих им се.
- Ми, ела, де. – Саске ми махна с ръка за да отида при него. Станах, изгоних котката на пода и легнах до Принца. Пооосле заспах. Защо ли?

Мням, мням, мням, мням! Станах и се прозяяях. Слънцето ме заслепи, и не особено очарована установих, че някой е дръпнал завесите ми, от шарени лентички плат, мама ги е шила. Погледнах будилника си, който представляваше розов прилеп, на име Нану, захапал часовник. О, непознати! Ти не знаеш къде живея! Как съм го допуснала!?! Така, стаята ми е като онези индийски магазинчета, който миришат на екзотика, и Карин толкова много мрази.
Четири стени, нещо нормално, боядисани на бонбонено розови и отровно зелени райета, нещо ненормално, в размер три и половина на четири метра. Бюрото ми, на дясната стена, в десният ъгъл, не съм го подреждала откакто се нанесохме. Шът! Това е тайна. Ако някой разбере, свършено е с мен. Библиотечката с част от книгите е над него и го тях е вратата за банята, жълта с дъга на нея, сама съм я рисувала. Много се гордея с нея, въпреки, че който я види я ме обяваява за подръжничка на гейовете. Каквато може да се каже, че съм... На северната стена тоалетката от дясно и кът за четене от ляво, един от онези безформени, пълни с ориз, фотьойли в лилаво на оранжеви точки и настолна лампа, която е марка италиянско менте, купена за 5 мигвания от гаражна разпродажба. Много е дзен, и арт, и какво ли още не... А, да, и свети в оранжево. Къта за четене е заграден и не особено успешно изолиран, с лилав тюл, от който съм направила завеса. Източната стена е заета от гардероба на мама, китайски стил, бели стени от плат с ръчно изрисувани миниятюрни розови розички. Запълнен е от една четвърт дрехи и три четвърти книги, мирише на кедър и сандалово дърво и води към стаята на татко. На празните стени съм залепила снимки на семейството, приятелите си и куп непознати, който са се съгласявали да се снимат с мен на улицата. Имам и плакати на любими групи и рисунки, на Коно, мой, на тримата ми глупаци и тези на Люк, който са особено неуспешни, Мат дори не се опитваше да рисува след като видя тези на брат ни. На места дори съм залепила някой от най- добрите стихове на Рик, въпреки, че той не знае и ако узнае ме е убил. Първото контролно, на което цялата банда изкарахме оценки над петици и снимката след като ни ги върнаха, и четиримата безумно ухилени. Уютно е, но малко е депресиращ факта, че нямам врата, а люк на пода, нооо аз съм силна личност и такива проблеми отмятам с лека ръка... Та, докъде бях стигнала? Хвърлих одеалото на земята, семпло, английски стил, квадратни парченца шарен плат защити заедно, от мен, първи шивашки опит... И последен. Извод : Радвайте се, че не го виждате. Точно време: Два без пет. ДВА БЕЗ ПЕТ!!! Боже не съм ставала толква късно от... Неделя. Хи- хи... Станах и слязох в кухнята... Която миришеше вкусно, много странно и някой си подсвиткваше, още по- странно... Къде съм, по дяволите? За по- сигурно отидох да взема бейзболната бухалка на Мат. Влязох в кухнята готова да нанеса тежки телесни повреди на евентуален престъпник, а заварих Принца да си припява. Ръгнах го с бухалка в задника.
- Не те е срам! Изкара ми ангелите с песните си. – Отворих хладилника и забих глава в него. – Не съм свикнала да ме будят птичи песни... А, Карин! – Забелязах, че в хладилника няма нищо съдържащо соя. – Къде е тя?
- При Ино, докато не се оправиш.
- Ааа, затова ли се карахте снощи? – Захапах една от кифличките на масата. – Вкусно.
- Чу ли ни? – Кимнах му с пълна уста. – Съжалявам, че те събудихме. Не беше снощи, а преди тир дена. – Преглътнах.
- Три дни?!? Як сън съм му ударила... Не ставай тъп, няма значение, че сте ме събудили.- Подуших въздуха. - Какво ми готвиш?
- Английска закуска, наденички, бъркани яйца, пържени домати, препечени филийки и гофрети с ягоди, бита сметана и карамел. – Сасу ми сервира една от грамаданските ни чинии.
- И двеста кила отгоре... Ако ме храниш така цели две седмици, после ще трябва да ме изнасяш с кран от нас. – Започнах да омитам яйцата. – Ммм... - Принца се протегна да ми вземе чинията и си спечели удар с вилицата през пръстите. – Не те е срам!
- Но, нали каза...
- Нищо не съм отказала!!! – Погледнах го на криво, а той се засмя. Чух, че някой отключва вратата.
- НЕР! Къде си? Мирише ми вкусно... – Нару се появи на прага на кухнята.
- Кого? Кого е убила? – Шики се появи зад него. – Ах, ти мазохистка гадна! Как успя пак да се пречукаш?!? – После видя брат си и млъкна.
Наруто потърка ръце, седна на масата до мен и започна да чопли от чинията ми, докато не му я дръпнах изпод вилицата.
Саске му сервира и им кимна.
- Наруто, Нели.
- Мерсиии. – Блонди се нахвърли на храната, все едно с години са го държали на хляб и вода. - Нери, откога голия охлюв ти е прислужничка? Принце, да не си заработваш джобните?
Аз го пернах с вилицата по ръката, а Сасу с шпатулата зад врата.
- Той не е прислужничка, а медицинска сестра. – Заявих и захапах препечената филийка.
Сасу все едно налапа лимон, Нару започна да размахва ръце, а Шики започна да се изчервява и пелтечи.
- Кирливо подсъзанние, кирливо подсъзнание, кирливо подсъзнание!!!
- Какво, какво, какво??? КАКВО КАЗАХ??? – Сасу взе чинията с закуската и тясна гофретите пред мен. Помирисах порцията и налапах половин гофрета.
- Не те е срам! Изкара ме гей! – Не го чух добре понеже бях заета да се размазвам по пода от удоволствие. Буквално... Това беше най- вкусното нещо, което бях опитвала от... Години!!! Едвам се надигнах и казах.
- Сасу, омъжи се за мен? – Той се обърна към мен и се засмя.
- Ян, мъжете са женят, жените се омъжват... Логика. – Налапах още половин гофрета и му отговорих с пълна уста.
- Ти, нали, беше гей? – Размахах вилицата към Шики, която все още стоеше под рамката на вратата и се държеше сконфузено. О. П. А. Шики не се сконфузва при каквито и да е ситуации. Какво, по дяволите, й става? – Не си опитвала нищо по- добро! Освен, манджите на Муки. – Муки е готвачката на семейство Учиха, тя е богиня в кухнята, но основно се кара с Джако, снобарския иконом, на който обожавам да вдигам кръвното. Шики се закашля и ми махна с ръка.
- Може ли да поговорим насаме?
Станах, взех си чинията с мен и двете отидохме в дневната, силно казано отидох, по- скоро закуцуках, въпреки, че краката ми бях усезаемо по- добре, освен колената.
- Какво има, жена ми? – Измънках между две хапки.
- Виж, Нер... Не се чуствам... удобно, когато съм с брат ми. Той ме кара да се чуствам като... провалила се във всяко отношение. Не искам да се провалям, дори да знам, че е така, не значи, че искам да ми се напомня! – Шики се хвърли на дивана. Седнах до нея, налапвайки една ягода и бутайки една в нейната уста.
- Защо? – Възползвах се от това, че дъвчи и за разлика от мен, тя не говори с пълна уста. – Ти не си се проваляла. Оценките ни са... – Започнах да клатя глава и свивам устнички. Шики гръмогласно се засмя.
- Направо катастрофални.
- Да.
- Потресаващо ниски.
-Да.
- Може би, най- лошите в историята на училищата.
- ХЕЙ! ХЕЙ! ХЕЙ! – Ударих я с възглавницата. – Тези оценки са и мой! – Тя, леката, продължи да се хили. Понякога се чудя как точно ще я убия. – Тегли му една майна на брат ти, защото ако готви така, сятам да го задържа.
- Добре, но нали знаеш, че той е ужасно досаден и едвам се понася? Как изобщо сте се намерили двамата?
Налапах ягода с бита сметана.
- ЕХО! Ако и Демона готвеше, така, щеше да ми е любимата сестра! Иначе ще ставам психопат. – Шики се заливаше да се смее.
- Ехо! Тя ти е единствената сестра и дори тогава, ПАК е болезнено отвратителна! Ти не си ли вече психопат?
Ох, каква беше думата... Склерозата отново яко ме гони. Пси – пси – пси... ПСИХОЛОГ!!! Ау, колко съм умничка, направо гениална!!!
- Фсихололог, бе, жена ми.
- Казва му се психолог, Нели, гладна ли си? – Саске се появи на вратата с престилчицата на Демона и тигана.
- Не, мерси. – Шики се умълча.
- Ей, секси, я ми донеси още една порция. –Подвикнах на Саске, а той дойде да ми вземе чинията и изчезна сумтящ.
- Защо той ти казва „Нели”? – Облизвах си най- старателно вилицата.
- Ша – нел... Нели. Чаткаш?
Принца дойде и ме удари с чинията по тиквата, след което се пльосна до мен.
- Ето, Ян.
- Мерси, Сасу. – Без да се мая, много много започнах втората порция.
- Ей, секси, къде се загуби, още не си ме нахранил? –Чу се Наруто от кухнята. Започнахме да се хилим като луди, аз и Шики, де. Саске се обърна към мен.
- Спаси ме, не ме оставяй с него, той е като ламя!
- Стига! Отивай да му готвиш! – Почти се напиках да се хиля. Когато стана, го ритнах по седалищният мускул за да побърза. Принца се обърна и ме удари с кърпата по крака.
- Много си мила!!!
- Махай се вече!
Шики стана.
- Отивам да отърва Саске, нали ми е брат и да спася Наруто от фатално преяждане. А, и имаме да правим проекти по физика и биология, иначе ни оставят на поправителен, тоест да повтаряме...
- Отивай! – Не пропуснах да ритна и нея. – Някак си ще се оправя с проектите.
- Да поздравиш мъж ми! – Викна на излизане.
- ИЗНЕВЕРЯВАШ МИ ТАКА, ЛИ??? Педофилка гадна, с Коно се закача! – Но „Нели” не остана да чуе втория коментар. В следващите минути Саске дойде и се стовари до мен.
- Не мога да повярвам, че ме изигра така, Ян! Колко, по дяволите, може да погълне този? Когато движехме заедно не ядеше толкова!!!
- Сигурно... – Вдигнах рамене и налапах последната гофрета. – ЧАКАЙ, ЧАКАЙ, ЧАКАЙ!!! Кога ти и Нару сте се се движили заедно?
- Ти не знаеш ли? Аз и Бака, бяхме приятели...
- И? – Това е единственото, което успях да измънкам с пълната с гофрети уста.
- Какво „и”? – Сасу вдигна рамене.
Преглътнах и му се развиках.
- ААААА!!! НЕ ме карай да ти вадя думите с чингел от устата!!! Разкажи ми, бе!!!
- Ами, ние се познаваме от много дълго време, допреди две години, почти не се разделяхме, но после дойде Хеби, нещо ново, и се сприятелих с него и започнахме да охладняваме един към друг, той започна да излиза с Киба. Дойдохте вие, ти започна да сееш смут налява- надясно, превърна сестра ми в бунтар и се събрахте... и, май е това... – Принца вдигна рамене.
- И вие с Хеб, започнахте редовно да чукате сестра ми... – С разбиране закимах. – Но, едва ли Шики е била, кой знае колко миличка?
- Носеше си само полата и с желание си учеше уроците и пишеше домашните...
Изпръхтях и избухнах в бурен смях, болезнен бурен смях.
- Тя... е писала... домашни!!! – Усещах седемте шева на корема си по- болезнено от обикновенно. Ревях от болка и умирах от смях.
- Боже мой, Ян, добре ли си?
- Силно казано. – Избърсах си очите с кикот и се запревивах на дивана от смях. – Имам да правя проекти по физика и биология, заради, който вероятно ще повтарям и... Ехо! Виж как ме потроши! – Продължавах идиотски да се хиля.
- ХЕЙ! Ти падна сама! Аз не бях виновен! – Сасу ме удари по коляното.
- А. У. Раната! Раната! – Може ли да съм толкова зле? Умирам от болка и от смях... Отново...
Принца се трясна по челото.
- Леле, Ян! Изключих! Отивам да ти донеса обезболяващи! – Рязко стана, а аз до дръпнах обратно на дивана хихикайки се.
- Недей! От обезболяващите се чуствам замаяно. По- добре ми донеси лед!
Сасу стана и започна да маха ръце в опит да ме успокои.
- Съжалявам, Съжалявам, Съжалявам, Съжалявам... – Засмях се и го замерих го с една от възглавничките.
- Млъкни и ми донеси лед!
Минута и половина по- късно. Боже, станала съм прекалено чуствителна към времето. Откога?!?
- Ето! – Принца ми хвърли торбичка лед и донесе две чаши мента със спрайт. Отпиме. – Скъсах със сестра ти.
Задавих се. ЕХО! Не можеш да ми го стоварваш така! ОСОБЕНО КОГАТО ПИЯ!!! Смеех се, плачех и кашлях едно временно, не съм ли уникална?
- З... кхъ- кхъ... За... кхъ- кхъ... Защо? Кхъ- кхъ...
- Заради теб. – Вдигна рамене невинно.
- НЕ! НЕ! НЕ! – Станах и започнах да го хокам. – НЕ МОЖЕ! НЕ МИ ГО ПРИЧИНЯВАЙ! ТРЯБВА ДА СЕ СДОБРИТЕ!!! – Подадох му телефона. – ВЕДНАГА!!! – Нещо топло и с металически вкус закапа по брадичката ми.
- Ян, спокойно. – Протегна се и избърса устните ми. – Кървиш. Легни.
Легнах, а Саске се зае да попива кръвта текнала от носа ми. Този тъп ли е? Дали разбира, че Демона ще ме убие като ме види, а ние живеем заедно!!!ААААА!!! НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СТАВА ТАКА!!!
- Щом толкова искаш ще се сдобря с нея. – Попи кръвта с кърпата,която беше оставил на дивана заради леда, да не се намокря и да стана случайно русалка. – По- спокойно.
- Добре, но това е важно.
- Не искаш да съм скаран с нея. – Един вид ме попита защо я уреждам.
- Просто се сдобрете. – Не ми се обяснаваше как щяха да ме обезглавят,а и си имам и други причини.
- Хм... Дай телефона. – Връчих му домашният и Бръкмата, мобилмият ми, запя. Скочих на горният етаж да вдигна.
- Хелоууу.
- Здравей, любима. – Паднах на фотьойла с въздишка.
- Учиха- семпай... – КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, КАЗАХ ПРЕДИ МАЛКО?!?
- Мила, заради мен ли се опита да се самоубиеш? Не е нужно да ме лъжеш, че имаш чувства към мен.
- А? – Този не е нормален. – Моля? Учиха- семпай!!! Това не е вярно!
- Как се чустваш днес, любима, идвах предишните няколко дни, но Саске не ме пускаше да те видя.
- Хъм. - Захапах устнички. – Сега след като те чух много, много по- добре...
- Достатъчно добре за да излезеш с мен на пазар?
- Пазар? – Пазарувам веднъж в годината, принудително и нямам хубави преживявания. За разлика от Близнаците, Рик, въпреки, че магазините от който пазарува се доста съмнителни, „Каро”, Коно... А, да и татко, Шики, Нару и Киба и всички мой останали познати, че дори и Гаара... Ох, обаче, това е Учиха- семпай...
- Аха...
- Кога?
- Давам ти половин час да дойдеш в мола, любима. Не ме карай да те чакам.
- Да, сър...
- Чао... лошо момиче.
- Чао. – Настръхнала от кеф затворих телефона.
ААААА!!! Какво да облека? Ужасно прилепналите дънки, черно потниче, едно от многото и черно бялата карирана риза с къс ръкав. Да си вържа ли косата или не? Боже, какво ми става, я да питам Сасу.
- САСУ!!! – Слязох и отигох при него. – Как е по- добре? – Вдигнах си косата. – Вързано???
- Пусни я. Добре изглеждаш. Излизаш ли? – Тръгнах да му отговарям. – Не може, болна си.
- Добре. Мерси. Да. Майната ти... Излизам с брат ти, на пазар.
- Защо? – Погледна ме като Демона, когато й казвам, че отивам да уча.
- Не мога да холя гола!!! – Завъртях се и му се ухилих.
- Прекалено си секси.
- Моля?
- Какво? – Започва да ми се причува... Оф, я да тръгвам. Пари? Телефон? Ключове? Тук!
- Аривидерчи, секси! – Махнах му и затворих вратата под оплакващия му се нос.
Мама миа, телефона ми е запълнен от непрочетени съобщения и пропуснати разговори.
„64 пропуснати разговори”
„13 разговора от Секси Блонд”
„10 разговора от Hot Dog”
„24 разговора от Курвичката”
Брей, тия са се скъсали да звънят.
„4 разговора от Татенцето”
„3 разговора от Лелинка Тсу”
„3 разговора от Тем”
„2 разговора от Кан”
„1 разговор от Вампирчо”
„4 разговора от непознат номер”
Йей, този пък кой е? Ооо, Учиха- семпай!!! Леле, колко съм тъпа!!! Как да го запиша? ...Учиха- семпай, разбира се... Оф, я да си видя съобщенията.

От: Татенцето
Относно: Командировка
Дребосъче, аз съм ти баща и ужасно много те обичам, НО, миличко, какво ще правим??? Не мога да те опазя! Съмнявам се, че някой може!!! Оставям те в ръцете на Учиха Саске и горещо се моля да те заваря жива. Какво искаш да ти купя от Калифорния? Натам пътувам в момента, с Секси ще се върнем в понеделник.
Орочимару Л’ Вар, татко ти.

За: Татенцето
Относно: Искам пони...
Искам пони, самолет и частна яхта. Не се заглеждай по курви, всички знаем, че се предава в семейството. Чела съм ти лекцията за безопасният секс. Пази Секси, знаем, че е богата не е нужна да хваща СПИН, не е рокзвезда. Обичам те, ще ми липсвате и двамата... И тате не е нужно да си пишеш името след всяко съобщение.
Дребната, дъщеря ти.

Тате е от онези хора със стил, който ме карат да се притеснявам, облича се стилно, говори книжовният език, пише ужасно красиво, почти като калиграф. Срам ме е от нескопосаните ми драсканици сложени до неговите. Чете за удоволствие, разбира от вино и е учил психология, банково дело и наскоро завърши право в Харварт. Чесно казано ако не ми беше баща щеше да е голям сноб, малко като Учиха- семпай... Но Учиха- семпай е Сееексиии... И тате е... Привлекателен... Да кажем...
МОЛА
„Трикси Лейн”
Рая за всички момичета, освен за мен и Шики... Нали няма стрийптиз клуб за нея, а на мен просто не ми харесва. Много е скъпарско... Гладна съм, да не повярва човек след всичкото онова, дето го излапах. Нормално, случвало ми се е да ям по шестнайсет пъти на ден, двойно повече от Нару и не напълнявам, назависимо какво ям, мога да се тъпча два седмици само с шоколад, не че не съм го правила...
- Закъснаваш. - Учиха- семпай ме сграпчи и вдигна във въдуха. – Дай си ръката.
- Защо?
- Отвори я. - Той извади средно голяма кадифена кутийка от джоба си и ми я подаде.
- Какво е това? – Усмихнах се като разгонен котарак и бавно започнах да я отварям.
- Часовник.
- А... А... А... Не часовник, а заплататата ми за три години напред, ако не харча нищо... Какво си купил?
- Булгари, бяло злато, диаманти и сапфири... Нищо шикозно.– Хлъцнах, не е смешно!
- Нищо шикозно, а? Добре, щом казваш… За кого е?
- Моля?
- Какво?
Учиха – семпай се разсмя.
- Любима, ти си непоправима. Часовникът е за теб.
ШОК И УЖАС!!! Как така, не може да нося нещо толково скъпо, против природата ми е?
- Я пак!
- Дай си ръката и млъкни! - Учиха – семпай сложи часовникът на ръката ми, сякаш съм го носила с години. И да си кажа правичката, много добре ми седи. – Харесва ли ти?
- Дааа! Но не е ли много скъп? – Не искам да го разорявам...
- Щом е за теб, цената няма значение. – Целула ми ръка, докато гледаше с онзи секси поглед.
Хихихи!!! О, боже мой, как може да е толкова готин!!!
- Поласкана съм... – И много, много, ама много съм се изчервила!!!
- Добре да тръгваме да ти купим дрехи за ваканцията до Южна Франция, на която ще след няколко дни.
- Южна Франция??? – Не, че не ми се пътува, но... Южна Франция???
- Да, Учиха Младши спомена, че обичаш да пътуваш и реших, че може да искаш да дойдеш с нас. - Учиха – семпай допря нос до моя. – А, и не мога да преживея далеч от теб цели пет дни.
- Семейна ваканция с вашите? – Не ми звучи никак добре.
- Да, защо не? Така или иначе ще трябва да се запознаеш с нашите.
- Ама, аз вече ги познавам. И баща ти не ме харесва, иначе майка ти е готина, и сестра ти... Брат ти е тъп.
- Учиха Младши ли? Просто е недорасъл. – Шмугнахме се в Луи Воитон.
- Наричаш Секси, „Учиха Младши”? – Засмях се, нали още не бях видяла цените...
- Секси? - Учиха – семпай ме щипна по задника. - Възмутен съм!
- Стига, де, забавно е!
- Хайде да ти купим куфари!

В следващите пет (личен рекорд) часа минахме през всички скъпарски магазини и купихме почти всичко, което човек може да облече или обуе и напълнихме четерите куфара и чантичката за пътувания. Като никога не се оплаквах и дори може да се каже, че се забавлявах... Преди Секси да звънне. Бяхме седнали в Френското кафе, носовете ми почти се допираха докато си припомнях езика, а, бе всичко беше много la romantik и Бръкмата звънна.
- Ян, днес трябва да отидеш на контролен преглед. – Съобщи ми Учиха Младши.
- Налага ли се? - Започнах да навивам кичур коса на пръста си и да гриза крайчето му.
- Да. Къде сте със Сноба?
- Тъп, не го наричай така да не ти се случи нещо!!! – Не съм особено страшна... Гадно.
- Какво? Ти себе си не можеш да опазих, камо ли мен да нараниш. – Изсумтя ми от другата страна.
- Отраснала съм само с баща си, трима по- големи братя и Демона. Мисли, че нe мога да те напляскам? – Усмихнах се перверзно, а Сасу се захили в слушалката.
- Ян, ти си мръсница... Но определено ме затапи. Отивай на лекар, после се прибирай.
- МО...
- Чао, миличко! – И ми затвори келеша. Тряснах Бръкмата на масата и започнах да го псувам на ум.
- Кой се осмелява да те безпокои? - Учиха – семпай ме целуна лекичко по устните.
- Секси ми каза да отивам на контролен преглед и да се прибирам.
- Добре, но не и с този телефон. Не, не, не... – Той го хвана с два пръста и нацели коша с него.
- НЕ!!! Бръкмата!!! Сега с какво ще говоря?!? – Не е честно да ми изхвърля телефона така!!!
- Ще ти купя друг... Защо повечето от вещите ти имат странни имена? - Учиха – семпай е отражение на спокойствието, нищо не успява да го притесни.
- Шики е виновна. Тя ги измисля.
- Шанел винаги се е отличавала с богато въображение. – Закима той. – Да отидем да ти купим телефон.Влязохме в един скъпарски магазин за технолигии и ЛЕКИЯТ ми купи черен IPhone, инструктиран с кристали Сваровски във формата на пламъци. – Бихте ли могли да го гравирате?
Дебелият продавач издаде серия нечлено разделни звуци.
- Може. Ще стане след две седмици.
- Две седмици. - Учиха – семпай се обърна към витрината, пренедрежително погледна рекламният надпис и застана на дъх разстояние от лоената топка зад щанда. – Някой може да ви съди за изкривяване на истината. Двадесет и четири часа, от отдавна не са две седмици.
Взе плика и излезе без да плати. Догоних до с три крачки.
- Учиха – семпай?
- Трябва да кажа на Сенатора да наеме по- хуманен персонал. – Забравих да спомена, че Учиха Старши е сенатор, а най- големият му син е ужасно секси дори когато е ядосан.
- Нима магазина е ваш? – Шок.
- Хм.
- Добре... Приемам това за „да”... Учиха – семпай не се стресирайте толкова заради мен...
Той се спря, хвана ме за ръцете...
- За теб искам всичко да е перфектно! Не мога да повярвам, че се получи така.
Дръпнах до и впих устни в неговите.
- Учиха – семпай, вземете млъкнете! – Галех устните му с дъха си.
- Слушам. – Да се натискаш по средата на мола, докато трийсетина пълни до горе плика с покупки те заобикалят, с най- секси момчето на света е супер яко, дори болката е сладка. С едната си ръка ме придържаше за задника, а другата сложи зад врата ми за да го усещам целият. Целуна ме по врата.
- Чичо Доктор? – Примижах от удоволствие.
- Ще почака. – Задъхан ми отговори той. (Целувка)
(Целувка) - По средата на мола сме. - (Целувка) (Целувка) ( Яко език) (Пак Целувка)
- Майната му. - (Целувка)
О. П . А. (Целувка). Настръхнах. (Целувка). Госпожа Учиха стеше и ни наблюдаваше с интерес и усмивка.
- М-м-майка ти. (Целувка) Ни вижда!!! (Целувка). - Учиха – семпай ме пусна с нежелание. Прегърна ме през кръста, зарови нос в косата ми и ми зашепна на уше.
- Трябва някой път да се усамотим и тогава... – Щракна със зъби. – Ще те скъсам.
- Обичам когато ми говориш... мръсно. – Скръцнах със зъби и го близнах по бузата.
- Да не караме... Чичо Доктор... да чака. - Учиха се усмихна подмолно.
- Да, сър! – Излязохме от мола гушнати, малко трудно заради шопинга, но това нямаше значение, нали сме двамата. Хвърлихме пликовете в багажника, освен IPhone- на, него си го взех при мен да си го сглобя. Усмихната започнах да го ръчкам. Семпай ми се засмя.
- Харесва ли ти?
Прехапах си долната устна и закимах енергично.
- Много.
- Тогава и на мен ми харесва. – Протегна се и ме целуна. – Обичам те.
Лошо, лошо, лошо. Не съм готова да стане така сериозно... Или съм. Майната му.
- И аз. Но не мисля, че е разумно да шофирате с затворени очи.
- Почти пристигнахме. Искаш ли да дойда с теб? – Учиха – семпай се отдръпна от мен и загледа пъътя.
Вдигнах рамена.
- Не. Защо?
- Морална подкрепа?
- Не, няма нужда… - Пак вдигнах рамене. Въпреки всичките нови нещица се бях сдухала. Ще се отешавам с доктор Конар... Секси Доктор Конар...
- За какво си се замислила? - Учиха – семпай спря колата и ми се усмихна.
- Секси доктор Конар...
- Не те е срам!!! – Засмя се. – Отивай на преглед!
- Ще се видим! - Близанах го по бузата и тръгнах към клиниката.
- Неприятно! – Подвикна той след мен, а аз му се изсмях.
Да кажем, че следвашият час и половина беше депресиращ. Раните по мен са добре, краката ми също, свали гипса от лявата ми китка и го замени с накакъв зелен, гаден на вид материял, който ми държеше хладно и миришеше на мента. Постави ми бяла лепенка на носа, която да ми напомня да го пазя и две на челото по същата причина. На излизане от клиниката, по тъмна доба, около десет вечерта, телефона ми звънна. Колко ли часа сме убили с Учиха – семпай???
- Какичко, ще дойдеш ли да ме вземех след половин час? – Измънка ми Коно. Леле, колко съм тъпа!!!
- О, Кон!!! Днес е четвъртък!
- Аха...
- Божичко, съвсем съм изключила! – Не е нужно да се оправдавам, но ми е съвестно, че съм го оставила да ме чака. – Идвам веднага!!!
- След половин час? – Ме попита той.
- Да, де, когато кажеш!
- Мерси! ‘бичкам те! – И ми затвори. Коно тренира кийтбокс от както се преместихме, шест пъти в седмицата по четири часа на тренировка. Тате го помоли да се откаже понеже нямало кой да го взима и тогава аз обещах, че ще се заема. Не съм особено стриктна, затова накарах татко да ми купи хубав телефон, който да напълня с музика и игри и да си ги разменим с Конохамару за да не скучае, докато ме чака. След седем минути почти бяг се озовах пред стадиона, залата на Коно. Мярнах го на една пейка и заподкачах към него.
- Как сме? – Седнах до него и го целунах по тиквата.
- О, како!!! Няма и десет минути, а ти ми обеща половин час!!! – Измънка взе си нещата и тръгна да става.
- Добре, оставаме още половин час.
- Сладичко. Ти си най- добрата Дребосъчке! – Възкликна и се плюсна до мен.
- ИЛИ... Си тръгваме веднага...
- О. П. А. Сори! – Кимнах му и той се умълча до мен.
- Какво гледам?
- Голямата група, уроците за напреднали. – Механичен отговор, без дори да ме удостои с поглед.
- И какво им е толкова специалното?
- Могат да ти счупят врата с едно движение. – Пак механика. Бележка: „Да не се закачам с тези.” Коно се обърна към мен. – Добре, хайде да тръгваме.
- Свърши ли? – Много бързо минаха двайсет минути.
- Аха.
Някаква чернокоса Фурия профуча покрай нас. Особено позната чернокоса Фурия...
- Секси? – Обърнах се след него. Беше се закачулил с един черен суитшърт и носа не можех да му разпозная. Врътна си мършавото дупе и ме погледна на криво, после ме позна и ми се усмихна.
- О, Ян! Какво правиш тук?
- Ти го познаваш!?! – Коно ме дръпна за ръката.
- Аха. – Обърнах се съм Сасу. – „Неведоми се пътищата божии.” Брат ми тренира.
- Не е ли малък за нашата група?
- Да. Тук седим и гледаме. – Коно ме сръчка в ребрата. – Ау. Той е в Голямата група.
- Не е ли малък и за там? – Принца го огледа добре. – Мислех, че за там трябва да имаш Поне петнайсет.
Разроших брат си.
- Какво да кажа поредният гений в семейството. На мен се е метнал.
- Ти вярваш ли си? – Той беше сериозен затова много сериозно го замерих с нечии маротонки.- Добре, де! Сванах! Как се прибирате?
- Пеша. – Вдигнах рамене Учиха – семпай ме беше разкарвал цял следобед. Пешо пазеше къщата.
- Да ви закарам? – Мило, но...
- Не ти е на път.
- На път ми е, от три дни спя на дивана у вас.
- Така ли? – Коно се изпусна, после се изчерви и запелтечи. – В-в-вие... Т-т-такова... Н-н-не се... З-з-забелязвате?
Сасу се захили гръмогласно.
- Мило. – Махна с ръка. - Ставайте да се прибираме.
Грабнах сака на Коно и тръгнах след Сасу. Брат ми ме дръпна малко назад.
- Познавате ли се?
- Да, той чука Демона от както се нанесохме. – Кимнах му. Темата за птичките и пчеличките му се разясни още на четири годинки, семейна традиция...
- Вярно? – Коно се намръщи. - Не съм го виждал преди! Кой е той?
- Учиха Саске или накратко Секси. – Гушнах брат си през раменете, а той ме погледна с моя собствен сарказтичен поглед.
- И кое му е краткото на това?
Показах му средният си пръст, а той ме удари през ръката.
- Голяма си перверзничка!
- Перверзница. – Поправи го Принца. - И аз съм съгласен.
Аз се намръщих и ударих „Сасу” с юмрук в рамото, а Коно се изчерви заради забележката му.
Хвърлих смрадливият сак на брат си в багажника, до този на Учиха и сърдито се наместих на предната седалка, Дребният седна скромно отзад, а Копелето се стовари до мен и стартира двигателя.
- Обаче, трябва да мина през нас за да разходя псетата.
- Имаш куче...та? – Коно е кучколюбител, като мен. Видим ли псе изпадаме в трас.
- Да, четири питбула, Кико, Нина, Шейн и Туци, на по годинка и половина са. – Принца се усмихна сякаш беха децица, а не кръвожадни зверове. – Бяха конфискувани от полицията, били за използвани за боеве, и искаха да ги приспят.
- И какво? – О, да! Стани герой на брат ми... и мой... ААААА!!! Мразя го!
- Ами, казах на Сенатора, че ще ги приспят само през трупа ми, а той ми отвърна да ходя на майната си. Взех си кучетата, опитомих си ги и сега ме обичкат, за жалост само мен, ако някой друг се приближи ще го схрускат. Хеби има белези. – Сасу се засмя.
- Какичко? – Кучешка физиономийка.
- Аха...
- Искам куче! – Коно ме погледна невинно, а, тъпият до мен се засмя.
- Защо? Имаш си лъв!
- Кал ли? Той е на кака, ако се приближа самичък до него съм мъртъв. Имам белези...
Саске паркира пред нас.
- Скачай, малкият! Аз ще взема да разходя и кака ти. – Брат ми, лекият, изприпка навън, взе си нещата и изчезна в къщата. Сасу изчака Бро да затвори вратата. Излязохме от колата и закрачихме към Имението Учиха.
- Знаеш ли какво стана? А, а, а??? – Разпалено ме попита той.
- С кое??? – За какво, по дяволите, говори той? И защо, по дяволите, се усмихва перверзно?
- С мен и сестра ти... Дааа...
- Неее. Не е ли очевидно? – Засмях се.
- След като разбра,че ти и брат ми... Тя Скъса С Мен. – Обясни ми го като на малумен.
- Защо, инспектор Дюдю?
- Не ставай лакомична, миличка!!! – Събеседникът ми се направи на гей.
- Защо не станеш травестит, миличка? – И аз се направих на гей... Отдава ми се... А, той ми удари ШАМАР! Лекичко ме потупа по бузата. – А. У. Защо???
- Един травестит в семейството стига.
- Моля??? Кой?
- Учиха Старши.
- Баща ти? – Бележка: Това обърканото съм аз.
- Не! Не, Сенатора, а Итачи!
- Добре!!! Защо просто не го наречеш „баща ми”?
- Него го наричаме – Сенатора!!! Итачи е Учиха Старши, а Нели – Шанел.
- А, ти си Учиха Младши.
Саске спря и се плясна по челото
- Кой, по дяволите, ме нарича така?
- Учиха Старши. – Прозвуча перверзно, ама много...
- Курво! – Саске ме хвана и ме вдигна на конче. Иии, аз се разпищях, естествено...
- Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! – Мога да го повтарям до утре... - Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пусни ме! Пус...
- Добре, де, добре! – Стъпих здраво на земята, а Саске ми се захили. – Какво толкова?
- Ей, тъп, страх ме е от високото!!! – Шляпнах го по задника и побягнах напред.
- Ама, ти беше на един метър височина! – Сасу тръгна след мен и ме догони за секунди. Засилих, той засили след мен, без да се задъха. Надбяхвахме се така до имението (Километър и малко), където се строполих на земята и задишах като дърт пушач с астма.
- Какво ти стана, бе, човек? – Саске се надвеси и се ухили над мен. Ритнах го.
- Млъкни, че дишам!
- Отивам да взема сладурите и идвам, зайо. – Тръгна и не успях да до ритна отново.Стоях и дишах, не съм била така уморена, от когато онзи път влязох в час по физическо. Не е нормално да тичам толкова бързо, толкова много и то когато съм със прясно зарастнали рани... Странното е, че се чувствам свободна... И не ме боли, особено. Нещо ме облиза. ААААА!!! НЕЩО МЕ ОБЛИЗА И СЕ ЗАСМЯ! Не, едно нещо ме облиза, а друго се засмя...
- Туци. Туци! Ела тук, момче! – Принца дръпна кучето далеч от мен.
- Защо три от тях за мъжки? Те не са ли по- злобни? - Избърсах се от Гааадно- то вещество по лицето ми.
- Неее. Нина може да ги схруска и тримата, - той седна до мен и започна да мачка едно много страшно на вид куче, което още малко и щеше да умре от кеф. – всъщност нея най- трудно я спасих от... Кхъ- кхъ. – Върна се на кучето. – Нали? Нали? Нали? Хубавото ми момичеце, каква си ми сладичка и умничка и послушничка. На батко, прелестната, не те е срам да ме караш да умирам от любов по теб. Зайчето ми то, зайченцето на батко.
- Гааадно... После ти ще ми плащташ сметката за психотерапевта. – Саске ме погледна накриво, а псето изръмжа.
- Не те ли е срам! – Онзи пак се погледна към кучето. – Тя е най- прелестната кучка на света.
- След мен, разбира се. – Захлих се, а кучето изръмжа и скочи да ме хапе. Принца я държаше за нашийника и я прегърна за да не ми скочи пак. Седнах на два метра от тях с разширени очички. – Това псе е лудо!!!
- Не се шегувах, когато казах, че е много умна. Невероятна е.
- Да, но не ме харесва особено. – Гушнах Туци, който не спираше да скача около мен, а Кико и Шейн ме ближеха по ушите. – О, не спрете!!! Хихихи!!! Тези кучета ме забавляват!
Станах и тръгнах към парка. - Идвате ли? – Кучетата заподскачаха около мен, Саске стана, сложи каийшката на Нина и тръгна подире ми. Едвам, едвам се домъкнахне до една поляна в парка, за портокола: с това да се пльоснем нямахме, чааак такива проблеми.
- Виж, - Сасу посочи небето. – падаща звезда!
Започнах да се хиля, а той ме погледна странно.
- Това е самолет!!! – А, сега ме гледа лошо. И спря, и пак загледа звездите.
- Искам да си имам дечица. – Прозвуча странно от неговата уста.
- И аз три момчетии и едно малко момичеце. - Замислих се за бъдещотото си семейство, никога не можех да си представя съпруга, ако изобщо се омъжа... Обърнах се към Саске. – Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
- Не, любовта е да можеш да издържиш да си заедно с един човек в една стая, и след десет минути все още да няма проявено физическо или психическо насилие!
- Точно така! – Веднъж да сме на едно мнение. – Любовта е силна форма на приятелство! Няма го вълшебното „ влюбване от пръв поглед”.
- Изобщо няма вълшебство на тоя скапан свят. – Сасу се вкисна.
- Не е вярно!!! – Възкликнах механично.
- Докажи го. – Даже не ме удостои с поглед.
- Как ще обясниш Дядо Коледа? – Сметката, моля!
- Ти се бъзикаш. – Казах му „не” с поглед. – Нали? – Получи се едно мнооого дълго „не”. Принца стана до седнало положение. – Ян! Дядо Коледа не съществува!!!
- ДА, БЕ, ДА! Това не е вярно иначе, кое му е магическато на Коледата?!? – Намръщих се.
- НИЩО!!! Коледа е един скапан празник, на който гледам да се напия преди да пристигнат всичка братовчеди... И да изложа Сенатора и Учиха Старши. Нели е късметлийка, тя е с вас и искрено се забавлява. – Пак легна и загледа звездите. - Много често ви набюдавам, как не ви е страх един от друг и каквото и да стане винаги сте заедно... Ние не сме такива... Може Харуно е готова да се отдаде така на приятелите си, тя е пич. – Той се усмихна горчиво и закима с глава.
- Ти не си ли? – Едва изрекох аз.
- Какво? – Обърна се към мен. – Аз ли? Не. Страх ме е. Вече са ме предвали, не ми се допускат същите грешки отново. Хората са егоисти и само егоистите печелят. Виж, например майка ми, тя е готова да умре за Сенатора, а той само се възползва от нея, без да й дава нищо в замяна. – Бе започнал са съска от яд.
- Ти много обичаш майка си. – Той е интересен, не бях виждала тази негова страна.
- Да, и ми е жал за нея, когато й се налага да седи с цялата „Фамилия Учиха” и да слуша как я оплюват. Не била от добро семейсто, не била потомствена аристократка, оженила се по сметка и не искала да му роди синове, а той седи и нищо не казва, сякаш майка, му е напълно непозната... Мразя го за това. А Учиха Старши дори се смее заедно с тях.
- Той не я обича. – Давах му прости изводи, с който го карах да ми разказва още.
- Защо да я? Тя нали не му носи пари! – Последва звучна псувня. – Как, по дяволите, ме търпиш?
Усмихнах му се.
- Ааа, не даваха нищо свясто по телевизията. – Засмях ме се. – Знаеш ли какво? ... Пуши ми се, пие ми се... И съм гладна! – Станах и тръгнах към мини маркета на ъгъла. – Колко мигвания имаш? – Саске заприпка с кучетата зад мен.
- Седемнайсет мигвания и четирсет и три сенети. – Подвикна той. Махнах му да ме остави намира. Две кутии цигари, бутилка текила и... За каквото остане...
- ЯН!!! Чакай малко! Аз да не съм маратонец! – Обърнах се, а ченето ми увисна.
- Не те ли е срам?!? Караш ме да ТИЧАМ КИЛОМЕТЪР И МАЛКО, ТОГАВА ЗАПОЧВАМ ДА ХОДЯ БЪРЗИЧКО, А МИ СЕ ОПРАВДАВАШ, ЧЕ НЕ СИ МАРАТОНЕЦ!!! – С всяка дума, забивах пръст в гърдите му. – Не те ли е срам!?!
Саске ме хвана за ръката и се намръщи.
- Не. Хич, не ми е жал за мършавото ти дупенце. Чакай пак да помисля... Не.– Завъртя ме и бутна към ъгъла.
- Мършаво?!? - Обърнах се и го изгледах със смръщени вежди. – Ама ти си спал със сестра ми, така, че вече си стигал до дъното.
- Заядлива, разгонена, садистична кучка. – Изсъска, без да се захили. Егати, самообладанието... Аз се захилих.
- Аз! – И, съответно, побягнах към магазина, кикотейки се. Три секунди бяг и почти не се блъснах в вратите. Сасу завърза кучетата на стойката за велосипеди, и на разминаване ме погледна накриво.
- Мразя те.
- Старая се. – Подвикнах след него и се забих в рафтовете с хранителни продукти. – Сладко, солено или кисело?
Тъпчото изникна зад мен.
- Лютиво?
- ИУЛ! – Изгледах го погнусена. – Мразя лютивото!!!
- Тогава вземи солено. – И се запъти към касите.
- Сладко, значи! – Пакетчето М&М ме зовеше.
- Устройва ме! – Подвикна Принца. Ръката ми се сви от мускулен спазъм и вместо сладките, шоколадови бонбонки си всех пакетче ужасно кисели желирани охлювчета. След, което маниакално заподскачах към касите. Подскочих до Сасу и го бутнах с дупе.
- Какво взе? – Погледна ме в ръцете. – Кисело? Не го обичам.
Изплезих му се.
- Твой проблем! – Подадах го на касиера, секси касиера... – Заповядайте.
- Мерси, сладурче, още нещо? – Приближи се до мен на дъх разтояние, сякаш не забелязваше ледения поглед на Саске.
- Не. – Твърдо като скала.
- Две кутии Малборо и бутилка текила... – Носовете ни почти се докосваха, а аз му се усмихвах перверзно.
- На, колко си годинки, захарче? – Делови въпрос, вече го бях спечелила.
- Деветнайсет... – Засмях се и започнах да навивам кичур коса около пръста си. Момчето се ухили заедно с мен и бръкна под тездяха.
- Нейт. Приятно ми е. – Подаде ми цигарите.
- Сю. На мен още повече... – Нейт ми подаде текилата. Боже мой, аз съм кифла... Отвратена съм от себе си. Какво правя за доза никотин?!?
- Сю, смяната ми свършва след двайсетина минути и отиван на едно „събиране”, навита ли си да дойдеш? – Точно си отворих устата и Саске трясна парите на плота, дръпна ме за ръката и ме бутна пред себе си като мръсно коте.
- Мислех, че мразиш такива типове! - Погледна ме накриво и развърза псетата. Отворих желибоните и налапах един. Представете си дъвка „Шок”, обаче три пъти по кисела, а сега какви физиономии правя докато го дъвча това... Симпатично, нали? Предлътнах.
- Мразя ги, но от този зависеше дозата ми никотин... – Саске налапа три бонбона на веднъж.
- Курва, продаде се за едни цигари. – Ченето ми увисна аниме стайл.
- Не ти ли е кисело?!?! – Догоних го и зазяпах с чисто любопитство как ги преглъща.
- Права си, малко киселее. – Погледнах го странно. Сасу се спря. – Майтап. Това е отвратително. – И отиде да се изхрачи в едно храстче. Ходеше и се плезеше. – Иул! Как го ядеш това???
- Хм. – Вдигнах рамене и се взех ново бонбонче. – Малко киселее, но...
- Ах, ти... – Хвана ме изотзад и ме завъртя във въздуха. Засмях се. А, аз се смея с широко отворена уста и затворени очи... Голямам съм урунгел. Има такава дума, нали???
Отидохме на кейчетата. Едно от любимите ми места в града. Наместих си дупето възножно най- удобно на цимента и отвори кутията цигари. Сасу седна до мен, предложих му, а той отказа с възможно най- най- най и още няколко хиляди пъти „ най” отвратената физиономия, която някога съм виждала. Вдигнах рамене и запалих.
- Знаеш ли на какво ще прилича кожата ти, когато станеш на трийсет? – Наруши тишината той.
- Ако, стана на трийсет... – Дръпнах си.
- Защо, не? – Принца легна и загледа звездите. Засмях се сарказтично, не знам как го правя, но се получава много добре.
- Стига, де!!! Ти би трявало да познаваш, тази моя страна най- добре!
- Вярно. – И той се захили. - Все си между шамарите и не те е страх да се набуташ още повече. Не разбирам. Какво те привлича в Учиха Старши? Та, той е сноб, а ТИ СИ... Ян!
- Теб, какво те привлича в Демона? – Как го затапих, а?!? Много съм добра... Въздъхнах и се заех да му обяснявам. – Не знам, Сасу, той е всичко това, което аз не съм. Ние сме като Ин и Ян, пълни противоположности, който идеално си пасват. Създадени сме един за друг и не бива да сме разделени от никого...

Скакалците...

- О, колко мелодраматично... – Щом чух сакарказма така го фраснах, че и мен ме заболя... Ръката...
- НЕ СИ ЧЕСТЕН, спрямо брат си... Той е изключително дипломатичен, изискан...
- Педантичен, - Прекъсна ме Принца и продължи да изброява. - досаден, нагъл, надценяван и нервен.
Пак го ударих.
- Говориш за МОЯ приятел. – Заканих му се с пръст.
- Добре, де!!! – Пак легна и млъкна... ( Това е защото го хвана страх от моята желязна хватка...Мухахаха!!! – Злодейски смях.) – Ян, ти детствена ли си?
Захилих се от сърце.
- Каква да съм?
- Детствена. – Погледна ме с едно негово ангелско личице. Не подейства. Може ли да седя и де са хила като пача в гащи, докато Принца ме гледа на кръв. – Кое е толкова смешно? ...
- Де- де- де. – Очите ми изтекоха от смях. – Девствена.
- Да, де! Шибан говорен дефект! – Обясни той. Легнах по корем и заудрях земята от смях.
- Детствена!!! – Защо, по дяволите ми е толкова смешно?!?! Сасу се закашля, като се опитваше да ми намекне да спра да се хиля като идиот. Бележка: Не разбирам от намеци. Затова, пък разбирам от болка. Принца се подпря на счупената ми китка и тактично си отпусна стоте кила върху нея.
- Ааа... А, келеш с келешите!!! Тежиш колкото хипопотам с наднормено тегло!!! – Той се захили. Фраснах го и му обясних, че, не, не съм детствена. Прекарахме ноща на кейчето. Приказвахме за всичко, което се сещахме. Дори как предпочитаме варените яйца. Не бях говорила, толкова и така, с никого освен Тем. Старнно е, че мислех за копеле, някого който дори, не познавах. А, Сасу не е копеле, просто много е изстрадал и се пази. Не допуска, никого до себе си. Но, ако „осъществиш” контакт е интелигентен, възпитан, с чувство за хумор и собствено мнение. За жалост, за почти всички теми, мненията ни са противоположни.
Той е домошарче, вкъщи ми било най- добре, докато аз искам да пътувам по света. За Сасу успялата жена е тази с три деца, хубава къща и добър съпруг, а за мен тази с успешна кариера и високо социялно положение. Свикнала съм мъжете да ме тъпчат, затова винаги съм се борила да съм им равна, а Принца ми заявя, че не харесва такива момичета. Иска домакиня. Обясни ми защо толкова, често къса с момичетата.
- Просто те не харесват мен... Те харесват идеята да са с най- популярното момче в училище. Искам момиче, което ме приема и ме обича такъв, какъвто съм. Да обича мен, не идеята.
- О, колко мелодраматично... – Върнах му го. Йей! Принца са засрами. Побутнах го лекичко с рамо и се захилих. – Бъзикам се. Мисля, че е романтично.
- Тук е момента да ми се присмееш. – Саске бе забил поглед в скута си, а гласа му бе като стоманени въжета. НЕ Е ЧЕСНО!!! Аз съм толкова добра с него, а той още ми няма доверие! Застанах на едно коляно.
- Учиха Саске, обичам те повече от всичко на света. Теб ,а не идеята. Та, Саске... Ще се ожениш ли за мен? – Той ме погледна накриво. После се захили и ми подаде ръка.
- Да, Ян. С удоволствие ще се оженя за теб. – Седнах си на задника и се сгуших в него. Стояхме и гледахме изгрева. Така, заедно, с вплетени ръце. Понадигнах се и го целунах по бузата. - Значи е решено.
Затворих очи и се прозях. Сасу отметна ли кичур коса от лицето ми.
- Спи ли ти се?
- Аха. – Кимнах и пак легнах на рамото му.
- Хайде, да се прибираме. – Сасу ме вдигна и се замотахме към вкъщи.

Прибрахме се към пет. Помня,че си събух обувките и панталона и се хвърлих на леглото. Останалото ми е мъгла. Събуди ме тропането на дъжда по прозореца и това, че носа ми беше станал на ледче. Разбудих се в една доста неудобна поза, лежах по корем на леглото, а Сасу се беше просна върху мен. Добре, де... Не беше неудобно, дори беше приятно. Кой би предполагал, че принца е толкова горещ? Честно, като електрическа печка е! Измърках и се наместих по към него. Винаги съм мразила студа, а топлината ме е привличала, както светлината привлича нощна пеперуда.
- Извинавай, събудих ли те?
- Не, - Измънках още сънено. – дъжда ме събуди. – Сасу тръгна да става. – А, стой тук!!!
Хванах го за рамото... Голото рамо, плъзнах ръка по голото му тяло, стигнах до кръста му където напипах ръба на панталона му. Добре, отдъхнах си. – Стой да ме топлиш.
- А, закуска? – Усетих косата му на бузата си и дъха му в ухото си. Целият излъчваше мирис на мускус и скъп патфюм, на мъжкар. Усмихнах се и го бутнах от леглото.
- Отивай да готвиш, миличка. – Подвикнах му. Той се засмя.
- Да, скъпи.
След като Сасу напусна се завих през глава и легнах да си отспя.
- НЕР!!! – Нещо... Някой... Нару. Започна да подскача на леглото. – Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай! Ставай!
- СТАНАЛА СЪМ!!! – Ритнах го в глезена, а той се стовари да мен. – Защо ме будиш...
Запазих „толкова рано” за себе си по простата причина,че не знаех колко е часа.
- Толкова рано? – Нару легна до мен и се подпря на лакът. Този да не ми чете мислите?!?
Погледнах го, както гледах сока от пшеничени кълнове на Демона. Той ми се ухили от ухо до ухо. – Вече е един и половина.
- Ооо... – Тръгнах да се надигам.
- Чакай, Нери. – Узимаки ме дръпна на леглото. – Искам да поговорим. - Легнах до него и му кимнах да говори. – Какво има между теб и тъпака?
- А? Сасу ли? – Намръщих се. – Нищо специално. Просто приятел... Защо?
- Дребосъче, АЗ съм ти приятел. – Той се захили. – Е, и от време на време, нещо повече...
Фраснах го.
- Да се върнем на темата.! – Изсъсках през зъби.
- Добре, добре. – Пак стана сериозен. Така ме плаши... – Не мисля, че Саске те възприема като „приятелка”...
- Точно, като приятелка ме възприема. Нали излизам с брат му? – Предпочитам да прекъсна този спор докато още не сме се скарали. Станах и отидих в банята. Погледнах се в огледалото. Не изглеждам особено добре. Сенките под очите ми ме правят да изглеждам малко вещерско. Пуснах водата в мивката и си вързах косата. Нару дойде и се настани върху пералнята.
- Радвам се, че тъпака пак си е при нас. Честно казано малко ми липсваше, няма с кой да се заяждам. Той е добро момче и мисля, че трябва да се разберете...
Стиснах зъби и се обърнах за да му отговоря подобаващо. Но, него го нямаше... Не е честно така да си тръгва. Мразя да разочаровам приятелите си, никога не съм си позволявала да ги предам. Те за мен са като семейство. Излязох от банята и се заврях в гардероба. Ежедневното, черна тениска с някаква щампа, тъмни дънки и черно горнище. Намъкнах се в дрехите и слязох долу. Смръщена. Представете си, ставате и някой вече ви скапва настроението. Перфектно, нали? Искам сладолед, действа ми като антидепресант. Седнах замислено на масата. Някой ме гушна и целуна по главицата.
- Какво ти има, Дребосъче? – Кадифения глас на Рик, мъничко ме ободри.
- Съвестно ми е.
- За какво? – Рик ще ме изслуша, после ще си замълчи, а след ден ще е намерил най- доброто възможно решение.
- Има едно момче... – Спрях и се сетих за думите на Нару.
- Да?
- Блонди си мисли, че той ме харесва. Сигурна бях, че не е така... – Пак спрях.
- А, сега? – Как не му писва да ми вади думите с ченгел от устата? Може би затова иска да следва психология.
- Не съм съвсем убедена. – Олекна ми малко. Рик ме стисна по- силно и прошепна в ухото ми.
- Говори с него. Не можеш да се разбереш с някого, с погледи и недомлъвки. Открит разговор... Засега. – Пак ме целуна. – Отивам в хола да се видя със Сай.
Оживих се.
- Сай тук ли е? – Чернокос, черноок, много блед. Ужасно мил. В момента му помагам с едим проект. Рисува ме гола. НИЩО НЕПРИЛИЧНО НЕ СЕ ВИЖДА!!! Но скиците му са уникални. Запознах се с него основно заради батко. Те двамата са „приятели”. Батко е бисексуален, като Близнаците и мен. За Коно още не сме сигурни, но имаме бас за 20 мигвания с Близнаците, те са за теорията, че няма да е, а аз, че ще. Само Демона не е лягала с някой от собственият си пол. Тя е „изключително” морална. Та, точно Сай ми обясни, че не може да си би, ако не си опитал и с двата пола и чак, след това можеш да прояваш предпочитания. Той ми намери първото момиче. Казваше се Руди, на двадесет и девет , проститутка, от елитните. За първите три сеанса ми взимаше по 120 мигвания на час. После, наивноста ми, жаждата за знания и готовноста ми да се раздавам я плениха и ме научи на всичко от 15 годишната си практика. Безплатно. Та, да се върна на темата, не съм виждала Сай от две седмици, а той е един от интересните събеседници, с който подържам интелектуалното си развитие. Отидох в хола и седнах на дивана да него.
- О, Дребосъче. – Лекичко докоснахме устни.- Радвам се да те видя.
- И, аз. Къде се изгуби? – Хванах ръката му.
- Нали знаеш? Тук- там... Бях да видя майка ми в Йокосура. – Протегна се да вземе нещо от пода. – Виж какво ти нося. - Сай ми подаде един от онези автентични, китайски, хартиени чадъри. Черен, бели флорални мотиви и сини цветчета. Гледах го изумена. – Ъъъ, не се сдържах и го изрисувах, ако не ти харес... – Хвърлих му се врата и го стиснах колкото можех.
- Прелестен е. – По бузата ми се плъзна една сълза.
- Хей, какво ти е? – Сай ме дръпна пред себе си и ме погледна притеснено. Избърсах с ръка окото си и се усмихнах.
- Нищо ми няма, спокойно. Просто прах. – Винаги съм била добра лъжкиня, изключително добра, но сега Сай сякаш не ми повярва съвсем.
- Добре. Ще се видим вдругиден. Става ли? – Усмихна ми се и ме гушна.
- Добре. – Реве ми се. Много, много странно. Не съм циврила истински от както майка почина. Имах щастливо детство, братята ми и Демона ме научиха, че с рев нищо не става. Някак никога не съм имала нужда някой да не защити. Обикновенно аз бях тази, към която можеш да се обърнеш когато имаш нужда. А, сега ми се плаче. Знаеш ли, непознати, страх ме е, че ако почна няма да мога да спра? Не приличам на такова момиче, нали? Смела, жертвоготовна, с много приятели, в момента дори излизам с най- якото момче на света!!! Какво ми става? Моля някой да ме удари!!!
- Жена ми! – Шики нахлу е хола. – Хайде тръгвай!!! О, здрасти Сай! - Погледнах я накриво. – Ежегодния базар... – Започна да си размахва ръцете. Гледах я на криво още две секунди после се трянах по челото, защото се сетих за какво ми говореше. Целунах Сай и Рик за чао и излязох от вкъщи. – Разгеле!!! – Учиха затвори, забележка – почти изкърти, вратата зад нас. Вязох в гаража и започнах да се оглеждам, доката Шик не ме хвана за задника и ни ми посочи някакъв пикат – Nissan.
- На принца. – Седнах отпред без да питам. Странно, жена ми не влезе след мен. Сасу стоеше до моя милост със затворени очи и с си мислеше, че само с парното на колата ще успее да си изсуши косата.
- Хей, Ян! Как сме? – Хвана кичур от моята коса и започна да си го навива на пръста. Ако беше някой друг, почти всеки... Добре, де! На всеки, вероятно вече да съм се развикала. Мразя да ми пипат косата!!! Изведнъж в колата нахълтаха Нару и Киба, отзад, Шики не забрави се метне върху тях. Аз се намерих в нечий скут.
- Д-д-д... Депресирано. –Изплашено отвърнах на Саске. Онази розовката, в чийто скут се намирах, ми махна приятелски.
- Здравей!!! Аз съм Сак! Ти трябва да си Ян? – Това момиче ме плаши! И то много!!!
- Нер, приятно ми е.
- Не си ли Ян?!? – Погледна ме все едно съм й взела близалката. А, сега?!?
- Аз съм Нер, но онова животно там ме нарича Ян, поради незнайни причини. – Заявих доволна. Сак се намръщи и се обърна към Сасу.
- А, бе, ти си много тъп!!! –Заяви тя със съвсем различен тон. Захилих се, бях сигурна, че това момиче ще ми хареса.
- Напълно си права! – Заявих и Сак се захили с мен.
- Хъммммммм... – Сасу ни изгледа с „ ПОГЛЕДЪТ”. Това май беше намек... Май?!? – Аз вас не трябва да ви събирам заедно...
Изплезих му се и зазяпах през прозореца.
- Какво ти е, Ян? – Принца ме погледна загрижено.
- Просто ми се спи. – Прозях се и прескочих на задната седалка, където легнах в скута на Киба и оставих барабаненето на дъжда по покрива да ме приспи.


- Ян. – Някой отметна косата от лицето ми. – Ян. Ясмин!
- К’во, ма?!? – Това аз ли го казах? Някой да ме удари!
- Много си мила! Ставай вече! Карнавала свършва след няколко часа... – Сасу ме дръпна за косата. Напсувах го тихичко и се обърнах на другата страна.
- Като свърши да отиде да си измие ръчичките и да си ляга. – Наместих се и се приготвих да заспя наново.
- Хайде, де, Ян!!! – Усещах дъха му на врата си. Същатият мирис на мускус и парфюм ме накара да настръхна. Бутнах го.
- Добре, де, само се махни от мен! – Излязох или по скоро се плъзнах извън колата и нещо ми капна на носа. – Ама, то вали!!! Мня, мня, мня...
- Ох, голяма си досада! – Сасу хвана китката ми и ме замъкна на някъде.
- Ама, то вали!!! – Едвам си нахлупих качулката на главата. Шмугнахме се в първото опасно изглеждащо магазинче. Йей! Обици! Забих нос в лъскавата витрина.
- Искам да си пробия езика... – Нашепнах почти като мантра, неочаквайки някой да го чуе.
- Боли. – Усетих го плътно зад мен. Горещ като печка.
- Вероятно... Тогава ципата под него. – Обърнах се и ми се усмихнах
- Там не боли и е лесно за пробиване. – Усетих Принца да слага глава на рамото ми. Направих крачка встрани.
- Ти пък откъде знаеш? – Саске ми показа езика си. Черно шипче. – Нару има, аз съм го пробивал... – О, да не пропусне да се самоизтъкне...
- И не ми е казал мизерника... – Ще удуша Наруто. Няма значение. - Искам и аз. Искам и аз. Искам и аз. Искам и аз!!! – Заподскачах като шестгодишна при вида на бонбони.
- Добре.
Излязох от магазинчето с обица и обещанието на Сасу да ме пробие. Да излезем беша грешка! Порой. Тръгнах да се прибирам в магазинчето, когато Принца ме хвана за ръка и дръпна към една къща. Той – Мокър, хилещ се, а аз мокра и псуваща на немски. Йей! Скрихме се под невеса. Не усетих кога ме беше прегърнал. Вдигнах поглед, а косата му загъделичка носа ми. Исках да се дръпна, наистина, Сатаната ми е свидетел, но не можех. Просто не можех. Не се дръпнах и когато отметна косата от очите ми, дори когато устните му докоснаха моите, а облачетата от дъхът ни се сляха. Просто стоях там и не осъзнавах, че съм част от това. Сасу се отдръпна от мен, а в очите му се четеше тъга.
- Виж, Ян, аз... – Усетих, че ме пуска и просто побягнах. Всичка сила на където ми видят очите. Докато не се блъснах в нещо... Боже, това е драматичен момент, не би трябвало това да се случва!!!
- Хей, сладкишче! Накъде така? – Две силни ръце ме хванаха и вдигнаха малко над земята.
- Хебс, остави я! – Демона застана до мен и ме погледна малко изплашено. – Какво ти се е случило, систър? – Отметна няколко мокри кичура коса от очите ми и ме прегърна през рамо.
- Няма значение. – Не ми се говореше за Саске, а и сестра ми се държеше добре. Явно и Карин има сърце, кой би повярвал. – Лоши спомени. – Махнах вяло с ръка.
- Гладна ли си? Аз и Хебс отиваме да хапнем. Ела с нас, ако искаш. – Каро хвана ръката ми и ми се усмихна. Имаше красива усмивка. Сега се сетих защо като малки бяхме толкова близки. Почти като близначки, тя започваше изречението аз го довършвах, аз се удрях тя плачеше... Бяхме неразделни, прекарвахме всяка секунда една с друга. Дори въздухът не ни стигаше, ако не бяхме заедно. Помня, че си оставяхме малки бележки скрити под дъските на пода. После на тринадесетия ми рожден ден имаше грандиознен скандал между нас двете. Животът продължаваше, но между нас двете нямаше нищо. А, чесно казано ми липсваше как Каро се грижеше за мен, но едната му глупава гордост не ми позволяваше да се извиня. Дори не помня за какво се скарахме. Стиснах ръката й и й се ухилих насреща.
- С удоволствие, Каро. – Може би сега е момента да се сдобря с кака, няма да боли да опитам, нали?

Набутах ме се в ресторантч ето, където ни водеше татко като малки за да хапнем след панаира. Чесно казано се шокирах още на входа. Никога не съм мислила, че Каро ще помни за него.
- Систър, би ли спряла да зяпаш така за да можем вече да седнем? – Сестра ми се ухили и ме дръпна вътре.
- Ама, Каро... Това е... Това е... – Започнах да заекван и оглеждам. Боже, нищо не се е променило. Старите дървени маси, притъмненото осветление и мириса на току- що отсечено дърво и пресни картофки. Тупнах на пейката до сестра си. – Все си е същото. – Вдигнах рамене и се усмихнах. Каро тупна с пръст масата и ми се усмихна.
- Още от наше време.
Погледнах надолу и видях издълбаното в масата кръгче.
- Вътре пише нещо. – Напрегнах зрението си и едва прочетох надписа. – Ааа- нет и Ясмин бяха тук. О, света Саната!!! Това сме ние! Каро, кой по дяволите, го е писал това??? – Бях потресена от това, че някой е използвал вторите имена и на двете ни.
- Неркин! Ние сме го писали! – Засмя се тя. – Малко преди тринадесетия ти рожден ден. Бяхме седнали точно тук, аз бях задигнала ножчето на Люк за да го напишем и почти не ти отрязах палеца.
Погледнах белега на пръста си и си спомних. Стана ми мъчно. Обичах Каро, дори по моя си извратен начин. Винаги съм я обичала. Облегнах глава на рамото й, а тя зарови пръсти в косата ми.
- Каро, защо се скарахме? – Пръста ми повтаряше неумелата ни дърворезба.
- Не бях готова да те пусна. – Чух я да шепне в ухото ми. – Още си исках моето малко момиченце, а ти вече беше готова да се отделиш от мен. Просто вече започнах да те подтискам и ти се освободи.
- Да... Но защо после не се сдобрихме пак?
- Ами, ти си прекалено горда за да си признаеш, че си срешила, а аз... Ах... Просто ме беше страх, че пак ще ме отблъснеш и тогажа няма да имам друг шанс да се сдобря с теб. – И двете звучахме лигаво и сантиментално, но и такава моменти има.
- Каро. – Погледнах я в очите.
- Аха?
- О, колко сте ми сладички! – Ино се появи с мечешка физиономийка. – Направо ще повърна... – Смъщи си и си хвърли чантата на пейката срещу нас, слек което сама са стовани на нея, сложи глава на масата и въздъхна. – Ох. – Каро се ухили.
- Аха, пак проблеми в рая.
- Ох. – Бе последвалия отговор. Имам чувството, че ще имам мускулна треска от цялато това въртена на глава в опити да разбера за какво говорят. – Защо хората си мислят, че всички руси мажоретки с прилично телосложение са тъпи? – Хеби хвърли няколко порции картофки и хамбургери на масата преди да седне до Ино и мъдро заяви.
- Защото е така.
Блондинката, за мое ооогромно учудване, бързичко се зае да изпразва едно от панерчетата с храна.
- Стига, Ино. Просто момчетата не очакват от теб да си умна. Те просто искат нещо за чукане.
Сериозно заяви сестра ми.
- Една велика истина. – Допълних и енергично започнах да лапам картофки.
- Ин, ти изглеждаш добре, подържаш се и т.н. Никой не очаква от теб да разбираш от физика, виша математика и тем подобни. А... и ... ами... Ти си си блондинка. – Закашля се неловко Хеби. Ино го изгледа на кръв.
- Е, и? – Изрече тя с подчертано заплашително намерение.
- Стига, Ин. Разглеждали сме този въпрос хиляди пъти. Това просто се случва. – Намеси се Каро.
- Да, де! Ама, защо? – Настоя Ино. – Всико на този свят си има обяснение. Просто трябва да намеря какво е? – Момичето загриза нокътя си, който бе оформен в нежен фрески маникюр.
- Ино.. – Неловко се обадих аз. – Може ли да се намеся?
- Естествено, мила. Слушам те. – Спокойно каза тя, сякаш присъствието ми на масата им е нещо излючително нормално.
- Аз като страничен наблюдател бих могла да ти кажа как стоят нещата според мен. – Огледах внимателно лицата им. И тримата ми се усмихваха окуражаващо. Все едно те са били с мен през последните години. Те се били част от моето семейство. – Ами, - Почнах малко по уверено. – Ти се красиво момиче и по скоро будиш първичното у един мъж. Когато се появиш с правата си руса коса, сини очи, високи токчета и наперена походка ти му изпращаш сигнали от типа „ Аз съм тук и чакам да ме съблазниш...”. Тогаво той спира са те възприема като интелектуален обект. За него ставаш само секс и нищо друго. – Заключих уверено и тропнах с пръсти по масата. Ино ме погледна, позамисли се, погледна ме пак и заяви.
- Хубаво, добре. Права си. И какво да стана брюнетка, да си накъдря косата, да сложа лещи и да започна да се прегърбвам? Е, не, мерси... Аз се харесвам каквато съм. – Тропна по масата с юмрук. – Ако, другите не ме харесват майната им!
- ИНО!!! Ти не ме слушаш... Не е проблема, че не те харесват, а че ТЕ харесват. – Замахнах с едно картофче към нея.
- Ама... Ама... Ама... Оф, мразя мъжете! – Заяви и задъвка. Каро вдигна чашата си.
- Тост! За размислите на Блондинката, - Сестра ми посочи Ино с чашата си, която сама вдигна своята, - За Брюнетката, - Посочи мен и аз вдигнах чаша кола. – И Червонокоската и то е, че мъжките сакват!
- Мъжете сакват! – Повтори Ин.
- Мъжете сакват! – Повторих като ехо аз. Трите се чукнахме и изпихме безалкохолните на един дъх.
- Естествено, без мен, защото иначе вие ще си ходите сами за храна. – Каза Хеб и отиде да ни вземе още за пиене, докато аз, Ин и Систър му се хилихме миличко, по скоро подмазвачески, насреща. – Ох, какво ще ви правя?
- Ще ни обичаш? – Предложих мило аз.

НЯКОЛКО СЕДМИЦИ ПО– КЪСНО
Петък



“ Тем, обич моя...
Не съм ти писала от векове. Съжалявам, бях доста заета. Сдобрих с Каро, Ино и Хеб, странно нали? Чесно казано многооо се забаваляваме заедно – като се почне с гледане на страшно филми късно вечер, бой с въглавници, разлигавено споделяне на глупости от типа кой е девствен и се свърши с одумване на момчета и шматкане в мола. Имам малко проблеми с Шики, разбра че ходя с брат й и ме обвини, че само за това съм искала да излизам с нея. Може би и аз съм си виновна... От както се случи това на карнавала рядко се събирам с тях. Продължавам да не говоря на Саске. Утре вечер съм на прием с Итачи и прябва да се взема рокля, а и преди това ще излизам с Леля Тсу. Засега смятам да се вясна в даскало.
Обичам те, Нер.”

Драснах писъмцето и се чудих дали да го пратя... Прес последните няколко дни всички забелязаха промяната у мен. На някой им хареса, а покрай други, който преди са ми били близки усещам ореол на ненавист. У Шики... У моята вечена приятелка. Чесно казано страх ме е да пусна писмото, не искам да загубя и Тем. Не бих могла. Тем ми беше всико, моята болезнено откровенна най- добре приятелка, моята най- мила дружка... Пръстите ми барабаняха по бюрото.
- ХЕЙ! Неркин!!! Хайде идвах, де!!! – Чух Каро да вика от долния етаж. Затворих лаптопа и се спуснах на долния етаж.
- Ето ме! – Взех си парченце портокал от ръката на Ино и мляснах Систър по бузата.
- О. БОЖЕ. МОЙ!!! – Ино леко истерично се взираше в голите ми крака. – ТИ СИ БЕЗ ПАНТАЛОН!
Намусено й дръпнах опашката.
- Това е защото съм с пола!
- ТИ СИ С ПОЛА!!! – Присъедини се и Каро. Следваха истерини крясъци и подскачане около мен.
- Добре, де, добре, де, добре!!! – Викнах. Те ме погледнаха с кучешките муцунки се захилих. – Вие сте руси!!!
Ино погледна края на опашката си, после мен, после пак края, после пак мен...
- Дъъъъъъ!!! Сега ли забеляза?
- Ин, говорех образно казано... – Тя ме изгледа странно, която пък ме накара да се захиля, а Каро да почне да ни пришпорва понеже сме щели да закъснеем за даскало. Изобщо не знам как стиганхме. Спомените ми се губят между това, че с Ино вихме с радиото и двете патрончета водка, който изгълтах. Осъзнах се в четвъртия час, когато Шики седна до мен с една физиономия която никога не бих забравила. Не знам за какво почнахме, помня само, че в един момент столовете на двете ни отхвърчаха зад нас, а ние се крещяхме.
- МРЪСНА КУЧКА!
- Аз ли съм кучка? – Говорех съвсем спокойно, по скоро съсках, трудно можеш да ме накараш да повиша тон.
- КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА ПОДМОЛНА И ДВУЛИЧНА!?!? – Шик ръкомахаше с едната си ръка, а другата стискаше в юмрук. Сигурен знак, че е бясна. Мълчах си... Интерсно ми беше какво точно я е обърнало срещу мен. – ТИ СИ АБСОЛЮТНА КУРВА!!! КАК МОЖА ДА НИ ЗАРЕЖЕШ САМО ЗАРАДИ ТЪПАТА СИ СЕСТРА И МАЛУМНАТА Й КУКЛА НА КОНЦИ! ВИЖ САМО КОЛКО СЕ ПРОМЕНИ! СТАНА ЕДНА ОТ ТЯХ!
- Веднага си затвори скапания плювалник. – Сведох глава и прошепнах. Едно от семейните правила: „ Семейството преди всичко.” Винаги е било така, остава така и така ще бъде. Няма да оставя да който, даже папата да го обижда.
- А, аз си мислех, че си ми приятелка... Във всичко, винаги. – Каза Шики тихичко.
- Странно. – Почти прошепнах. – И аз така си мислех... – Взех си нещата и излязох. Ревеше ми се. Минах бързо през шкафчето си за да взема тревата, която ми беше останала от един купон и се качих на покрива на даскалото. Пуших, а сълзите са спускаха по бузите ми. Никога не съм плакала така. Ревях с глас. Секунди, минути, часове... Може би, не знам.
- ТИ СИ ЕДНО ДВУЛИЧНО КОПЕЛЕ!!! – Чух Конан да вика, след като се поуспокоих малко.
- Млъкни, по дяволите. Някой ще те чуе... – Отговори й Учиха- семпай. Чесно казно стана ми гадно, от няколко дни се опитвам да го избягвам. Има чувството, че той не ме обича, всъщност не искам да ме обича, но изглежда така все едно дори не ме харесва. Не знам. Просто, изобщо не е това, което си мислих, че ще бъде... Подготвих се психически за ледения му поглед.
- ЩЕ ЧУЕ КАКВО?!? КАК ГНУСНО ЛЪЖЕШ НЕР, ЛИ? Добре, нека чуят! – викна пак Конан. Моля? Взех си нещата и светкавично се скрих в пристойката за електричеството. Капандурата на покрива се трясна и започнх да чувам дори стъпките им. Само секунда и се щели да ме хванат
- Млъкни, Конан. – Бясно просъска Итачи.
- Боже, колко си подмолен... – Конан се изхила леко истерично. – Та, ти започна да излизаш с нея само за да дразниш Саске...
Моля? Как така да го дрази? Кажете ми още нещо, по дяволите? И искам да подчетрая, че не подкрепям дослушването, ама ПРИЗНАЙ, че и ти би се възползвал?!?! Не отричай! Добре, както кажеш... АМА, ЩЕШЕ!!!
- Не само заради това...
- О, да! – Иронично възкликна Кон. – И за да я изчукаш! Как можах да забравя!?!
- Досега, никога не ти е пречило.
- Итачи! По дяволите! Това е Нер! Тя е малката сестричка на Мат, Лют... – Конан прозвуча оплашено. - Те са ни приятели... А ти си СГОДЕН!!!
Второ моля? Как така сгоден? ... Моля? Копелето мъсно е сгодено!!! А, аз глупачката се вързах... Телефона на Итачи звънна.
- Ало? ... Да, мила... Идвам. На десет минути от летището съм. ... Да и аз те обичам. Ще продължим разговора после. – Обърна се към Конан. Чух стъпки и отварянето на капандурата.
- Ако ти не й кажеш днес... Аз ще го сторя. – Последното, което чух... След това само стъпки и затварянето на капандурата. Засмях се. Чисто и от сърце. До плач. Не се бях смяла така от седмици. Колко леко ми беше, точно колкото когато се събрах с Итачи... Иронията как една перфектна връзка може да свърши като кошмар... Някой отвори рязко врата.
- На какво, по дяволите се хилиш? – Саске огледа стаичката преценяващо. – А?
- Оф, колко си досаден! – Подадох му ръка за да ме вдигне. – От теб, човек не може дори да е щастлив!!!
- О, ти проговоти!!! Гласът ти е като хор небесни ангели в ушите ми... – Саске ме вдигна, аз отвеяно го целунах по бузата и взех бутилката бира от ръката му.
- С подмазвачесто се стига далеч. – Заявих, пих и се ухилих.
- Какво е станало, Ян? – Саске си взе бутилката обратно. – Не съм те виждал да се смееш така... От както тръгна с... – Принца тактично си замълча.
- С брат ти. – Усмихнах се срещу него. – Междодругото знаеш ли къде е той? – Попитах с лукава усмивчица.
- Отиде да вземе годе... – Осъзна какво щеше да каже много бързо млъкна. - Вивиян от летището.
- Довърши си думата. – Продължавах да се усмихвам.
Сасу се засрами. Просто погледна настрани.
- Няма значение.
- ДОВЪРШИ Я, ДЕЕЕ!!! – Завих като разгонена вълчица по време на пълнолуние. Сасу скръсти ръце и си направи устата на кокошо дупе.
- Няма, пък!
Запалих си цигара и станах напълно сериозна.
- Тогава аз ще я довърша – годеница... – Легнах на пода и се загледах в небето, преди Принца да се надвеси над мен.
- И си окей с това?!?
- Той е минало... В настоящето съм сама. – Ухилих му се и издишах цигарения дим в лицето му.
- А, той знае ли че е минало? – Попита Учиха с интерес. До косата ми се появи капчица, а очите ми станаха големи колкото чинии. Аниме- стайл, братче... – Да... И аз така си помислих...
- Моля?!?! Ей, момче... – Тръгнах да се изправям рязко. Ау... Главата на Сасу е твърда... Аууу. Почти колкото мойтааааа.
- Ама ти си много зле! – Заяви той хилейки се, плюсна се в мен, а аз легнах в него. О.о?!?! Не знам как точно го постигнахме това упражнение, ама някой шампион по синхронна йога би ни завидял! Седяхме си така и зяпахме небето. – Ян?
- А? – Дори не си отворих очите. Слънцето така хубаво ме напичаше...
- Какво ще правиш довечера?
- Ами... На работа съм до дванайсет и после вкъщи да спинкам. – Измърках и се наместих в скута му.
- Днес е петък! Хайде на клуб! – Заяви Сасу весело.
- Ми, добре. – Вдиган рамене и тела ми звънна.
- Къде си, мила? – Чух гласа на леля Тсунаде.
- Мрън, ей сегичка идвам. – Надигнах се мързеливо, разтривайки очи. Сасу ме гледаше странно.
- Добре, мила. Чакам те. – Леля ми затвори.
- Къде отиваш? – Попита Саске с кучешка физиономийка.
- Да си взема рокля за приема… - ... На, който ЩЯХ да ходя с Итачи...ГРЕШКА!!! – На, който няма да ходя... – Ухилих се на Сасу.
- Ела с мен? – Каза, дръпна ме в скута си и ми се ухили.
- Хъммм... – Направих замислено изражение. – Зависи. – После се ухилих и го целунах по бузата. – Естествено, че може. НООО, сега трябва да тръгвам! – Казахме си чао и аз вихрено се спуснах към паркинга на Дупката. Десет минути по- късно паркирах пред кафето, в което ме чакаше леля Тсу. Хвърлих си нещата до нея и се ухилих.
- Хей!
- Здравей, мило момиче! Как си? – Усмихна ми се леля.
- Добре, оказа се, че приятелят ми е сгоден... – Усмихнах й се и наблюдавах объркване на лицето й.
- Как така, не си ли още малка за годеж? – Леля кокетно отпи от макиатото си.
- Кой е казал, че е сгоден за мен? – Засмях се аз.
- Моля? – Попита тя с най- искрен ужас в гласа. – Как, така? Не, не, не! Нерандза! Не разбираш ли в какво се забъркваш? – Тсунаде хвана ръката ми и ме погледна много, ама много странно. – Нер, ако започнеш сега няма измъкване. Повярвай ми, личен опит...
- За какво, по дяволите говориш, лельо? – Не знам за какво ми говориш.
- Да излизаш с женени мъже... – Тихичко каза тя, а аз избухнах в най- шумния и идиотски смях, който би могъл да съществува.
- О, не... ЛЕЛЬО!!! Глупости, Итачи е минало! – Запалих си цигара и театрално си дръпнах.
- Итачи??? Да не би да имаш предвид УЧИХА Итачи?!?! – Тсу се приближи на сантиметри от мен. Кимах. – О, боже! Всики мъже от това семейство за като зайци!!! – Изхили се като ученичка тя, а аз я погледнах въпросително. – Аз бях първата на Сенатора. – Заяви с една порочна усмивка. – Боже, как сме се чукали! Като зайци! – Двете се захилихме. – Казвам ти, прекарвали сме над седем часа във джакузи...
- Доообре... Прекалено много информация. – Продължавах да се хиля, къде от срам, къде от спомени за правене на такива неща от моя страна. Продължихме да си говорим за секс докато си изпуша цигарата и леля плати.
- Ааа, сега, с кого, по дяволите, ще ходиш на приема? – Боже, колко различно изглеждахме аз и леля. Тя – Обувки „Джими Чу”, Бежав класически костюм „ Прада”, любимата й чанта на „Луи Вюитон” и слънчевите си очила „Армани” – същинска ходеща представителка на лукаса. Да не повярва човек, че е започнала кариерата си като шивачка... Искам да бъда като нея – силна, независима, борбена и всеки ден с различен. Нека да казват зад гърба ми, че съм курва! Нали знам ,че пред мен ще се правят на добрички... Мълчанието ми се проточи прекалено много...
- Ъммм... С брат му... – Прошепнах аз.
- МОЛЯ?!?!? С брат му!?!?! – Леля се спра заради шока. – Правилно ли чух??? – Кимнах смутено – Знаех си, че общуването ти с мен ще ти се отрази някак, но не точно така...
- ХЕЙ!!! – Почти викнах аз. – Саске ми е просто приятел!
- Повтори си го пак, когато се озовеш в леглото му! – Важно заяви леля, докато ми отваряше магазина, от който просто лъхаше на секс. Забих се между закачалките.
- Да се озова в леглото му?!?! Глупости! Никогаааа... – Започнах да си мисля какво точно ролкя искам.
- Странно... И аз винаги така казвам... – Каза спокойно леля.
- Боже, колко мило... – Саркастино подметнах аз.
- Какво точно търсим? – Леля ми показа безбожно къса маслено зелена роля. Направих нацуп физиономийка.
- Неее... Може би... Ох, не знам... – Замислих се какво всъщност искам. – Така, първо момчетата ще играят поло – затова нещо по неглиже... Може би, бяло... или пастелно синьо. Не прекалено предизвикателно... Вечерта. – Предствих си се в предизвикателна къса червена рокля, която да накара Ичачи да се присне от яд, че не е с мен, а с онази глупава Вивиян. – Искам от мен да лъха секс, да привлека всички погледи... Да накарам бащи с дъщери по- големи от мен да си мисля мръсно, да искат да свалят от мен...
- Тази малка черна рокля? – Обърнах се към леля, който ми показваше нещо, което приличаше на срязан от двете страни мъжки чорап – толкова беше малко... Протегнах се да го докосна. Качествен сатен, покрит с най- финна дантела. Ухилих се сатаниски.
- Дай ми да я пробвам. – Леля се усмихна предизвикателно. Набутах се в съблекалнята, събляках всико излишно по себе си и се набутах в чорапа... Света сатана... Ако с това не събера всички погледи, значи просто съм грозна. Роклята беше прелестна. Лъскав тъмно син сатен едвам покриваше дупето ми, а гърдите ми лекичко изскачаха от часта, в която бе покрит с най- финната дантела, която някога бях виждала, оформена в малки ромбчета. Излязох бавно, челюста на леля още малко и щеше да докосне земята, продавачката, момиче, десетина години по- възрастно ме гледаше с лека доза завист и носталгия, а момчето, което местеше кашони със стока специално спря за да ме огледа по- внимателно. Останах доволна. Точно това искам.
- Това... ГО Взимаме!!! – Заяви леля и веднага бръкна за портмонето си. – Боже, ако на времето се носеха такива рокли, нямаше да ги свалям, поне докато навърша четиридесет!!! – промърмори за себе си.
- Сатана, приличам на курва... – Огледах се. – Страшно ми харесва!!!
- Мила, ти още не правиш разлика, - Усмихна ми се грижовно леля. – но, между курва и това на което приличаш ти сега има голяма разлика. В момета ти приличаш на куртизанка, компаньонка, жена, с мъжете искат да бъдат виждани... Курвите са малките срамни тайни, който никой не иска да дъдат открити.
Продължавах да се оглеждам. Може би леля е правя...
- Има ли значение? Искам да бъда желана само от едни мъж. – Повторих като заклинанеие.
- А не обичана? – Леля изглеждаше тъжна.
- Любовта е временна, краткотрайна... Докато инстинктите... Те са вечни. – Заявих мъдро.
Останалата част от следобеда прекарахме купувайки ми втора ролкя /закачлива, бяла, тежко падаща покривайки колената ми, с висока талия,подчертана от красива черна панделка, с две думи изключително сносна./ Купих си два чифта нови обувки – Едните – много сладки бяло-черни тип пантофка, а другите провокативни, тъмно сини, лачени с дванайсетсантиметров ток и сводове покрити с червено кадифе. Чесно, казано исках Саске да ме хареса, да се похвали с мен, като с бижу. Дори да ме използва за да дразни брат си... Исках да съм неговата срамна тайна. Сатана!!! За какво, по дяволите си мисля?!?! Просто съм превключила на режим курва!!! Това е... Точно, казвах, чао на леля защото видях въпросния Сасу с кучетата и тела ми звънна. Завеяно вдигнах без да проверя кой ми звъни.
- Ало?
- Здравей, любима... – Старастно прошепна Итачи, а на мен ми стана смешно, свободно...
- Защо, шептиш, любими? Нима с теб е друга? – Поетично му се присмях, докато Саске ме целуваше по бузата. Тишина.
- Глупости! - После изведнъж. – Откъде ти хрумват такива неща?!?
- Обиждаш ме, мили! – Усетих как Принца се усмихва до ухото ми. - Нима ме имаш за толкова глупава?
- Н...
- Нека покажем картите си, любов. Ти ме искаш само за да задоволиш плътските си желания, нали? – Харесвай ме така. Без всякакви задръжки.
- Да. – Кратко и Ясно.
- И мислиш, че аз ще съм съгласна да ти преоставяма „услугите си” когато поискаш?
- Да.
- Ето, че и векилия Учиха сгреши! – Казах аз и му затворих. Саске до мен се засмя.
- За първи път, брат ми е отрязан от момиче! За пръв път!
- Иии, по този повод искам СЛАДОЛЕД!!! – Вдигнах пликовете, заедно с ръцете си, естествено нагоре и просто бях щастлива.
- Аз, пък искам да видя, какво си купила... – Сасу направи жалък опит да надникне в покупките ми, преди аз най- безсрамно да ги дръпна и да заявя.
- НЕ МОЖЕ!!!
- Амъъъ... Моля та!!!
- Ще ме видиш утре!
- Така ли, гадино?!?! – Принца ме вдигна извъртя няколко пъти във въздуха. Аз, естествено се разписках.
- За секунда те оставям сам и ти вече си си намерил момиче. – До нас се приближи медно руса девойка с приятна усмивка.
- Хей! Ян, това е Вивиян.
- Вивиян на Итачи?!? – погледнах го смаяно, а той само ми кимна. Но защо? Веднага изникна в ума ми. Тя е красива. Момиче то бе високо колкото мен, с прави, почто крехки черти. Красиво кръгло лице с прави устни, малко носле и огромни лешникови очи. Правата й руса коса изпълваше на смуглата й кожа. Ако аз бях огън, тоя тя беше земя. Ако бях тъмнината, тя би била утрото. Схванахте идеята. Напълна различни, нищо общо – не знам как по- точно да го кажа. Моята по- добра част. Смехът й прозвуча над нас.
- Вивиян на Итачи?!? Боже, каква ирония... – Тъгата погълна гласа й. – Вивиян на Итачи... – прошепна по- тихичко само за себе си. Саске ме пусна за да я прегърне.
- Стига, Вив. Я, по -ведро! Птичките пеят, слънцето грее. – Опита се Принца да я разсмее, обаче мен хич не ми беше до смях. Той ме пусна заради нея! Не е чесно. Той се е мой приятел! А, тя глупачката се смееше, беше й забавно с него, в прегъдката му... По дяволите, тя не е ли сгодена?!?! Секунда след като Сасу я пусна, мушнах пръстите си в огромната му длан и откровенно си мислех как повече няма да го пусна! НЯМА!!! Няма да го оставя да ми..., тоест да ходи с годеницата на брат си! Имам някакъв морал! – О, Ян, нали искаше следолед?
Кимах леко ядосана без да го поглеждам в очите. – Тогава хайде да отидем да ти вземем. – Усетих как ме целува по бузата. Вдигнах очи и го погледнах лошо. – Хайде! – Ухили ми се той насреща. Нацупено тръгнах след него. Стигнахме до бутката и Сасу се обърна усмихнат към мен. – Какъв искаш?
- Едно топка ягодов, шоколадов, с мента, с пъпеш, с карамел, ванилов и този с бисквитките! – Троснах му се аз, а той се засмя и стисна ръката ми с своята.
- Нещо друго? – Погледна ме весело изпод вежди.
- А вкус на дъвка, горски плодове и страчатела! – Вече се бах залепила за витрината на щанда и съвсем забравила Саске, докато не го усетих да ме прегръща и да си пъха носа във врата ми. Захилих се и със следоледа в ръка го попитах. – Какво правиш?
- Момчето от щанда в момента ме гледа на кръв и урина. – Прошепна той в ухото ми, а аз за малко да умра от смях, докато налапвах лъжичката. Ужасеният глас на Вивиян ни достигна.
- Саске! САСКЕ!!! То ме яде! – Шейна захапваше и пускаше полата на момичето опитвайкисе да й каже, че му се играе. Блонди изприпка при нас и се скри зад гърба на Принца. – Сасу... То ме гони! Страх ме е! – Това момиче сериозно почва да ме дразни! Много!!!
- Спокойно, Вив! Аз съм тук! А, и Шейн не иска нищо друго освен да си поиграе с теб...
- Наистина ли? – Чесни кафяви очи. Само да се докопам до тях и ще има после да ги сънува!!! КУРВА!!!
- Естествено, мила! – Засмя се искрено Сасу, а аз се отдръпнах от него и се засилих право към мястото, където бях оставила колата си. Вивиян да извинява, но и на мен да ми беше годеница и аз щях да й изневерявам!!! Абсолютна продажница!!! Мразя я!
- Хей! Ян!!! – Чух гласа му зад себе си. – Яннн!!! Накъде така?
Завъртях се на пети и го погледнах с един от онези погледи, които изключително често предвождат смъртните случаи.
- Какво?
- Накъде така? – Весело попита той и уби всяко желание у мен за разговор. Изръмжах и пак се запътих към колата си. – Ще се видим довечера!!!
Обърнах само средния пръст на лявата си ръка към него с думите:
- МАЙНАТА ТИ!!!
- Да, и аз те обичам! – Чух го да подвиква.
Хвърлих пликовете в колата си и извадих теллефона си.
Смс до Секси Блон/ женската/ и Каката.
С.О.С.!!! Искам да накарам едно момче да ревнува, а друго да си загуби ума по мен. Бонус – Разбитото сърце на една курва/ годеницата на ревнуващото момче.

Смс от Каката.
ДОЛНА СИ!!! Харесва ми. На пет минути от нас съм. План – Секси Кучка- Активиран. J
Лав я!!!

Смс от Секси Блонд/ женската/.
Защо? Просто си спретнете една оргийка!!! Въпреки, че искам да съсипя живота на някой!!! Така, че... Хайде да разбиеем няколко човешки сърца... После ще си ги изядем... Чух, че се отразявам много добре на кожата... Лав я!!! А, само да те хвана пияна... Мъррр! Ще те скъсам!!!
Захилих се. Такива есемеси винаги могат да ми оправят настроението. Паркирах пред нас в очкаване на предстоящият следобед. Усмихната отворих капандурата на стаята си, когато чух как някой подсмърча в безнадежден опит да овладее сълзите си. Скокнах изплашена в личното си пространство.
- ШИКИ!!! – Бързо изтичах на леглото и я поех в прегръдката си. – Шшш, тихо! Всико е наред вече. Аз съм тук... Не плачи. – Залюлях я в обятията си и й затананиках любимата си приспивна песничка .
- ХЕЙ! ХЕЙ! ХЕЙЙЙЙ!!! – Главата на Ино се показа през капандурата, заедно с един куп пликове. – Коя е вашата любима курва?!?! – После видя мен и Шики, остави пликовете и тихичко и твърдо изрече. – Отивам да направя чай.
Кимнах и продължих да галя главата на Шики, която започна да навързва някакви страни изречения, които май само те си разбираше.
- М- м – МЕРСИ!!! – Силно проплака Шик. – Прекарахме след вашите няколко минути в опити да разбера какво ми говори. Извинявай. – Промълви между два хлипа. – Просте не знаех къде другаде да отида...
- Какво е станало? – Запитах притеснена, докато приглаждах косата й за да не замрежва погледа й.
- Заварих го. Заварих го. Заварих го!!! – Пак проплака тя. – ВЪРГАЛЯШЕ СЕ С ДРУГА!!!
- Кой? КОЙ?!?! – Започнах да я разтръскаван силно завласяна от собствената си лудост. – КОЙ?!? – Започнах да си преставям Саске и Вивиян в гореши, страстни пози. Мокри тела, вплетени пръсти и любовен шепот. Корема ме присви. – КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ?!?! ГОВОРИ, ГЛУПАВА ЖЕНО!!!
- Т- т - той!!! – Отчаяно заяви тя, а и моята агресия не й се отразяваше добре, но просто не можех да спра. – Сенатора и някаква курва... В завивките, който майка ми е избирала... – Нова вълна рев от нейна страна, а от моя едно завладяващо, безкрайно, изсмуквашо силите спокойствие. В същият момент Карин връхлетя в стаята като вихър.
- Какво? Какво? Какво е станало?!?! – Започна да върти глава във всички посоки, а после забелаза мен и Шики, която се опитваше да си продаде някакъв приличен вид за пред сестра ми, а Карин веднага я притисна в една умопомрачителна прегръдка, с която се опитваше да приеме цялата й болка за своя. Най- милото ми момиче на света беше безкрайно шокирана, но после усети безграничната добрина, койято лъхаше в момента от Каро и отново зарида. Малко по- късно се появи и Ино с четири чаши чай и две огромни кутия сладолед, жилибони и пуканки. Шики вече започна да се пооправя. Блонди й подаде чаша чай с приканящ поглед, а милото тъжно момиче започна да разказва...
- Прибрах се вкъщи по- рано, защото с Нер се скарахме, и още щом отворих чух гнусните им стонове. Първо си помислих, че е Саске, но той не чука откакто ти – Погледна ме. – му стана приятелка. След това всичко падна на Итачи, но и той много рядко води курвите си у дома. Няма значение, отидох към стаята му готова за поредния скандал, но вратата се отвори без проблем, а вътре нямаше никой. След това се ориентирах по звуците и леко открехнах вратата на нашите радостна, че пак са се сближили... – Пак захлипа. – И тогава я видах. Някаква пикла, не по- голяма от Итачи- ний обяздваше баща ми!!! СОБСТВЕНИЯ МИ БАЩА!!! На чаршафите, който майка ми е избирала!!! – Шики продължи жално да хлипа, а моя телефон звънна. Изскочих за секунда от стаята и вдигнах.
- Ало?
- Пред вас съм. Излизай веднага!!! – Чух бясното съскане на Итачи. Замръзнах. Гласът му звучеше толкова променен, толкова изпълнен с омраза. По тялото ми полазаха ледени тръпки и стомаха ми се сви на топка, не сега беше момента за това. Не исках да разтройвам повече Шики, затова покорно се съгласих.
- Добре. Идвам веднага. Чакай ме. – Знаех, че следва нещо лошо, много лошо. Излязох нерва навън и заварих Итачи да надига бутилка завита в кафяв хартиен плик. Носа ми веднага усети острата миризна на текила.
- Ооо, ето я и моята курва!!! – Извика и стана залитайки.
- Итачи, хайде да влезем вътре. – Казах му съвсем спокойно, но вътрешно треперих като листо по време на буря. Не исках съседите, колкото и да са свестни да разбират за всичките дреми около семейство Учиха. – Ела. – Подадох му ръка за да се подпре на мен. Вкарах го вътре, в стаята на братята ми. Благодарих горещо на татко, че когато ремонтирахме къщата се съгласи да направи звукоизолация на стаята ми. – Легни. – Поставих го на леглото на Мат и посегнах към бутилката.
- Махни си малките, гнусни пръсчета от бутилката ми... – Каза ми със същият глас изпълнен с омраза, а в очите му се четеше такова презрение, че пак ме побиха тръпки.
- Добре, но така няма да ти стане по- добре. – Вдигнах рамене и сложих една възглавница под главата му.
- Знаеш ли как ще ми стане по- добре? – Усетих езика му в деклотето си, а ръцете му хванаха китките ми като в менгеме. Секунди по- късно се намирах на леглото затисната под тежкото му тяло. Езика и устните му шареха по шията ми, а с едната си ръка започна да разкопчава ризата ми. Едва сега съзнанието ми усети какво му се случва и заритах бясно. – Няма ли да си добро момиче? – Чух гласа му, а езика му се заигра с мекичката част на ухото ми. – Много рядко съм толкова нежен... – Продължи да ми шепне тихичко, а лявата му ръка се плъзгаше по вътрешната страна на бедрото ми. Не се сдържах и го заплюх в лицето.
- Майната ти!!! – Озъбих му се и заритах още по- бясно.
- О, явно не си доволна от цената! – На устните му се появи мръснишка усмивка, а два от пръстите му проникнаха без никаква жалост в мен. – После ще се договорим за цената...
Изскимтях от болка, а сълзи на безсилие и бяс се плъзнаха по бузите ми, който той пое радостен с гнусния си влажен език. Горешият му дъх на алкохол ме опари и бореца в мен се събуди. Знаех, че ако мърдам много мога да си докарам някое разкъсване, но идеята да бъда насилена изобщо не ми допадаше. Итачи отпусна захвата си малко за да свали бельото ми и да разкопчае панталона си. Заритах с всика сила, а тялото ми започна да се изплъзва под неговото, докато той не докопа косата ми с гнусната си лапа и сви пръсти около нея почти изтръгвайки кичури. Започна да удря главата ми в таблата на леглото докато вече нямах сила да мърдам, а тежка, лепкава кръв започна да се стича по челото и тила ми. Сълзи от унижение закапкаха от затворените ми очи докато Итачи продължаваше да се забалява с тялото ми. И изведнъж всичко изчезна... Болката, унижението, срама – всичко, предположих, че съм безсъзнание докато не чух силен удар, последван от няколко псувни.
- Кучи син! Махни се веднага от нея! – Отново удар. – Ще те убия! Мъртъв си! – Някой се закашля, отново последва удар, а после вратата се затръшна. – Ян. Ян!!! Ян, моля те! Събуди се! – Някой хвана рамената ми и започна да ме разтриса. – Хайде, Ян!!!
- Боли ме... – Тихично проплаках и попаднах в нечии прегъдки. Усетих миризна на мускус и скъп мъжки парфюм. – Боли ме, Саске, боли ме. – Проплаках отново.
- Знам, миличка, знам. – Усетих толкова тъга в гласа му, че заплаках отново. - Толкова съжалявам, че ня бях тук по- рано. Толкова много... – Изведнъж гласа му се изпълни с омраза и цялият настръхна. - Ще го убия! Само да посмее да те докосне още веднъж.
- НЕ! – Извиках. – Искам от това да остене само лош спомен... – Притиснах се по- силно в него. – Само спомен. Моля те.
- Но.
- ОБЕЩАЙ МИ! – Натъртих на всяка буква и така го прегърнах, все едно исках да проникна в него. Да се слеем в едно. Саске изръмжа нечленоразделно и ме пристисна към себе си.
- Добре, щом така искаш. Обещавам. – Не беше доволен. Познах по гласа му, колкото й да се правеше на спокоен.
- Добре. – Станах и го целунах по челото.
- Къде отиваш? – Изглеждаше безумно притеснен..
- Спокойно! – Намигнах му весело за да се успокои поне малко. – Отивам да се изкъпя и идвам. – Мушнах се бързо в банята и се почувствах по- добре. Лилавите стени ме накараха да се усещам повече себе си. Знам, че не е нормално банята не едно момче да е лилава, но Люк обича този цвят. Напълних ваната с гореща вода и изсипах двойно повече ароматни соли. Лавандула... Успокоих се. Хвърлих дрехите и бельото си с ясното намерение да ги изгоря по- късно. После легнах във ваната с ясната представа какво ще правя по- нататък. Итачи можеше да ме унижи само, ако аз му позволя... А, това нямаше да се случи. Поигра си с тялото ми, но душата ми беше цяла и непокътната и смятах да точно това да покажа на Итачи. Той няма власт над мен. ТОЙ НЯМА ВЛАСТ НАД МЕН!!! Засмях се леко истерично. Знаех, че няма да забравя товя, което се случи, но ще го преживея. Ще успея.

Охх ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ ОБИЧАМ ТЕ! ( досадна съм нали :Д ) Момиче, златна си ми! Ще те разцелувам! Сега обаче главата ме нервира. Откога Нер слуша някой изобщо?! :Д Правописа си ги знаеш, изумителен както винаги. Ще дежуря за още. :kkkkiss:

Оле главите са много много МНОГО хубави ь
Фикът ти е страхотен
Лакома съм за ОЩе

Ама, жено, аре сядай да пишеш, че имаш доста неща за довършване....
Включително и земната част от не-нинджата....
Чакам следващата глава и ти обещавам, че някой ден, ще те изчукам...

Спецялно за всички, който ми четат бозата, на най- вече ToTooo, жена ми , Hermi, която се зае по едно време с тежката задача да ми бъде редактор и ying_yang, която насърчаваше перверзното ми писане до такава степен, че и тук има такава моменти. Обичам ви!!! :kisss:

П.п - ХОРА!!! ЗА малко да изнасилят Нер!!! Реакция моля!!!



Час и половина по- късно излязох от банята заради страните викове от типа на – “Смазах те!”
“ Умрай, най- сетне!” и “Мамка му! Убиха ме...”
Заварих Саске и Коно да играят накаква комп игра пълна с насилие полу голи жени и всичко останало, по което си падат нормалните тийнове. Скръстих ръце и се подпрях на прага на вратата усмихната. Забавляваха се. Не се сдържах и отидох да ги прегърна.
- Моите момчета! – Целунах и двамата по косите. – Обичам ви адски много!!!
- И ние те обичаме, како! – Коно ми се усмихна, а после отново съсредоточи върху играта.
- Как ти е главата? – Попита ме грижовно Саске, а аз само му се усмихнах и вплетох пръсти в косата му. Беше красив, когато е спокоен и щастлив. Когато го опознаеш би могъл да разчетеш всико на лицето му. Неведох се и съвсем лекичко докоснах устните му със свойте. Усещането беше съвсем различно от целувките си с Итачи. При Саске нещо в гръдния кош ме присви, нещо отляво. Отдръпнах се от него.
- Добре! Хайде, обличай се!!! Нямаше ли да ходим днес на клуб?
- А... Ама? Сигурна ли си? Мисля, че не е добре идея. – Каза смутено той, а аз се наведох и целунах челото му.
- Мисли по- малко и се обличай по- бързо. – Засмях се и тръгнах към стаята си. Вътре заварих най- странната следна на света. Каро, Ино и Шики лежаха на леглото ми и гледаха някакъв сълзлив филм. Ино и Шик се бяха прегърнали подсмърчайки, а Кар лежеше и набиваше пуканки. – Ехо! Как сте момичета? – Спечелих се едно групово “ШЪТ!” от всички без сестра ми, която ме хвана и замъкна в банята.
- О, мерси, че дойде!!! Още една от ОНЕЗИ сцени и щах да полудея. – Засмя се тя и седна на ръба на ваната. Толкова въпроси ми се въртяха из главата, че просто изтърсих.
- Каро, ти ходила ли си някога със Саске?
- МОЛЯ?!?!?! НЕ! НЕ! НЕ! И НЕ!!! – Развика се тя. – НИКОГА!!! ТОВА Е ИЗВРАТЕНО!!!! Все едно ти да тръгнеш с Наруто!!! Не, никога!!! Що за въпроси?!!?
Засмях се весело.
- Значи не би имала нищо против да отидана на клуб с него тази вечер?
- Ако вземех и нас, не, нямам нищо против! – Засмя ми се отговор тя.
- ... Ано?!? Тогава какво да облека? – Зачудих се.
- Черния панталон, с който изглеждаш все едно нямаш дупе, бялата пениска с ОГРОМНОТО деклоте и черното елече с копчетата, което ти застава точно под гърдите? – Погледна ме малко неловко тя, а аз я гледах малко изподвежди, но с усмивка на уста.
- Браво, сестра ми!!!
- Ами, аз такова... Харесвам стила ти. – Усмихна се срамежливо тя и сведе поглед. – Отива ти.
Засмях се и седнах до нея.
- Наистина ли? Преди казваше, че се обличам като парцалеса...
- А, ти казваше, че со обличам като курва... – Засмя се тя с мен.
- Да, наистина, какво можеш да направиш, когато унифорните ни за като за магистрални феички... – Заявих драматично с тон – “ Да бъда или да не бъда?” Састра ми се засмя като луда. Имаше хубав мелодичен смях и много красива усмивка.
- Ано? За теб решихме! А, за мен?!? – Погледна ме стреснато тя. – Хеби ще идва....

Няколко часа по- късно.
Аз си слягах спирала и се опитвах да не си извадя окото заради вниманиячената си откачената сестра, която обикаляще наляво- надясно и не спираше да си гризе ноктите, сякаш за пръв път щеше да види Хеби.
- Нер!!! Сигурна ли си ,че това ми седи добре? – Беше облечена в скандално късата ми черна рокличка – цялата в блестящи черни пайети и приличаше на малко по- дълго потниче. Чесно да кажа Каро беше убиец с вързаната си на кок червена коса, тъмните сенки и червило в същият отенък като косата й.
- ДА!!! За десети път! Aдски яка си!!! Успокой се малко, че почваш и мен да изнервяш!!! – Почти викнах и се заех с другото си око. На вратата се звънна и Каро дотича цялата червена при мен.
- Звъни се! – Съобщи ми тя, а аз въздъхнах, завъртях очи и отидох да отворя. Саске ме очакваще в цялата си прелест. Черни скинарски панталони с вериги, съчетани с елегантно черно сако и бяла тениска със шарена щампа са рядка гледка, а още по- странното беше, че изглеждаше превъзходно.
- Здрасти! – Подвикнах и го прегърнах. – Как си?
- Много добре, мерси. – Следващият поглед не ми хареса, някакси така изотдолу и леко наведен настрани. – А, ти как си?
- Супер!!! – Казах, пъхнах спиралата в чантата на Каро и пак се обърнах към него. - Така ми се танцува! - Посочих кухната с палец. – Искаш ли нещо за пиене докато чакаме Хеб?
- Ами, всъщност... – Саске сведе поглед и започна нервно да потърква ръце. – Идеята е, ние с теб да се изнесем, а те да...- Той се закашля престорено. – Разбра ме.
- О, да, разбрах те... – Едвам сдържах смеха си. – Отивам да кажа чао на Каро и идвам.
Наскочих се към кухнята, където сестра ми изпадаше в нервни кризи.
- Каро? – Усмихнах й се мило и я прегърнах. – Ние със Саске ще се изнасяме. – Прегърнах я силно и прошепнах в ухото й. – Неуразима си. Обичам те. Ще очароваш Хеб и искам пълно описание на ситуацията в клуба. – Пуснах я и я погледнах в очите. – Готова ли си?
- Оф. Хайде, махай се, че ще ми мине смелоста. – Изгониме тя. А, аз й се усмихнах и махнах за чао. После със Сасу скочихме вколата му и потеглихме към “Аления Дракон” , най- якия готически клуб, с най- яката от най- яката музика. Ален дракон, пази се защото ние идваме!!!

Късо, но в следващата ще има...

Жена миии....
Как може да ме измъчваш така???
Жестоко е и нека музата бъде с теб!!! /мойта е на Хаваите/
А, и да знаеш, че съм ти сърдита...

ЗаЩОоОоОоОоО?!?! НЕЕЕЕЕЕЕЕ, недей да ми се сърдиш. Следващата глава ще е само и едниствено за теб и мен... Сама да я напиша!!!

П.п - Аз та обичам!!!

Хлад премина прeз целият ми гръб и ме накара да отворя натежалите си клепачи. Аууууу.... Мускулите на ръката ми се свиха с агония. Боже! Какво правих снощи? Затворих очи и спрях да мърдам. Отидох със Сасу в клуба, изпихме по едно бързо, после отидох да танцувам, а той остана на масата за да изчака останалите. Дойдоха Наруто, Киба, Сакура и Ино. Танцувах с Ино... Ооо, танците с Ино!!! Това беше перверзно... Мърр... После седнахме и дойдоха Систър и Хеби. Играхме на истината и предизвикателство. Там изпих доста... Доста, доста. Аз и Саске отидохме да танцуваме. Изключитено интимно, после. После... После? После?!?! Какво стана след това?!? Ужас! Нищо не помня.
- Събуди се. – Каза някой зад мен. Обърнах се прекалено бързо за схванатото си тяло. АААА!!! Затворих очи и стиснах зъби докато болката премине.
- Мда...Стана ми студено.- Още щом го изрекох осъзнах неоспоримия факт, че съм гола. Отворих очи и потънах в черна дупка, даже две... Сасу? МОЛЯ?!?! Аз съм в едно легло със Саске... И съм гола. АААА!!! Чакай, чакай, чакай малко!!! Успокоих дишането си и спомените от снощи ме връхлетяха. Бях целунала Сасу на дансинга, той предложи да отидем в апартамента му, аз му казах “Води.” С перверзна усмивка и се бяхме награбили още на паркинга, асансьора, коридора и едвам стигнахме до спалнята. Е, после картинката ви се изяснява, повече от колкото на мен. Току- що бях спала със Саске. . . . И ми хареса. По- дяволите, адски много ми хареса. Спомних си как снощи стенех от удоволствие под него... Няколко пъти. Боже... За секунда се протегнах сграбчих Принца за невероятното вратле и натиках езика си в устата му. Боже, отново... Всичко в мен пламна, сякаш точно над слабините ми изригна вулкан точно в момента, който го докоснах. Сасу ме сграбчи и се надвеси над мен. Прехвърлих крака си на гърба му. Усещах до го до себе си, възбуден и пулсиращ. Боже, нека този момент е вечен. Секунди, минути, часове по- късно той се изтръгна от вампирската ми целувка задъхан. Забих поглед в тавана, мъчейки се да изгоня червенината от бузите си. Ръката ми си почиваше на вратът му, а кракът ми на гърба му. Явно само аз търсех топлината му. Той едва ли ме искаше. Пуснах го и грабчих завивката за да се претърколя, почти ревяща на другата страна на леглото му. Чаршафите миришеха на него. Знаех, че той е легнал и е захлупил очите си с длан и се чуди какво да каже. Мина минута.
- Съжалявам, че снощи не те спрях. Явно си ме мислила за брат ми. – Чух да излиза от устните му. – И вероятно сега още не си съвсем трезва. Но аз съм и няма да позволя на това от снощи да се повтори. Трябваше да те спра още в клуба. – Каза по- скоро за себе си.
- Глупости. – Прошепнах съвесем тихичко и усетих погледа му по гърба си. Отново минута. – Просто ми кажи, че не ме искаш. – Избърсах една сълза, поех отново и запоследен път от ароматата му и станах от леглото. Винаги става така. Пропилявам си шанса. Когато той ме искаше аз избягах при брат му, а сега когато копнея да го видя, докосна, целуна... Него го няма. Той ме дръпнпна, а аз паднах на леглото му, върху него, гола, ревяща и беззащитна. Очите му се взираха в мен, а палеца му бършеше сълзите ми.
- Глупачка! Как може да си толкова глупава... и зла!?! От момента, в който те видях, как се спъна, заля ме с кафето си, приземи се на пода и ми заговори с онзи тон, само ти си тази, която искам. Само ти! – Усмихна се и подпря челото си на моето.
- А-а-а. – Млъкнах за да овладея гласа си. – А, другите момичeта, с който спеше?
Саске се засмя.
- Да си загуба ума по едно, единствено – саркастично, цинично, остроумно, интелигентно, красиво, силно и еманципирано момиче е най- лошото за един женкар. А, на мен точно това ми се случи. Идея си нямах как да говоря с теб. – Той завори очите си и се усмихна.
- И реши, че да си груб е най- удачната практика. – Подхвърлих аз.
- При другите действаше!!! Но, ти ме намрази. И така години. После, чух как брат ми се кани да тръгне с теб заради едното чукане и това да ме дразни, естесвено, и полудях. Не знаех какво да правя. Шики, която ти е приятелка нямаше да ми повярва, ти ме мразеше, а той е неустоим. Точно тогава те се появи в съблекалнята ми гола.
- Не, бях гола!!! Бях по бельо! – Ударих го лекичко по рамото и се засмях. – А, и ти си много по- симпатиччен от брат ти. – Понадихнах се и седнах върху краката му. Усетих носа му на брадичката си.
- Така ли?
- Мда...- Засмях се.- Много по- симпатичичен. – Кимнах аз и го усетих да ме целува по брадичката. – Много, много по- симпатичен. – Устните му се преместиха на врата ми. – И с много по- правилен подход към жените. – Заслужих си горешите му ръце да започнат нежно да разтриват схванатият ми гръб. – И много по- умел любовник... – Примижах, а целувките ми секнаха.
- Чакай малко! Как така?!? Откъде знаеш? – Саске гледаше лошо.
- Правя ти комплимент! Затова млъкни и продължавай да ме целуваш!!! – Заявих недоволно аз и в следващият момент видях погледа в очите му. Боже, изглеждаше така сякаш ме боготвореше. Усмихнато махна кичур коса от челото ми.
- Неповторима си! – Засмя се така сякаш никого не му се е случвало нищо по- хубаво и целуна нежно усните ми. Ръцете му шареха по кожата ми оставяйки следи и желанието местата, който беше докоснати с копнежа по кожата му. Неговата кожа, неговите устни...
НЕГОВИТЕ ПРЪСТИ! Усетих как пъхна два от тях в мен и бавно започна да ги движи. Ханша ми му отговори машинално, когато езика му докосна гърдите ми. Настръхнах заради топката бял огън, която се оформяше над слабините ми. Исках го в мен, като пъченце пъзел откъснато от мен при създаването ми.
- Ела в мен. – Измолих жално и впих устни в неговите неприемаща отказ.
- Още не. – Засмя се той след целувката ни. Намръщих се, карайки го отново да се засмее. – Недей да се мръщиш, ще ти се появят бръчки! – Устните му минаха по челото ми, опитвайки се да изгладят кожата ми.
- Но, аз те искам в мен!!! – Натъртих на всяка дума. – СЕГА!!!
Саске завъртя пръстите си, карайки ме да забия нокти в рамената му за да не свърша на момента. После ме погледна премережено.
- Мне.
- Нещастник! – Изпсувах бързо. Ново докосване в мен и нова колекция от драскотини по гърбя му за него.
- Моли ме. – Прошепна той тихичко в ухото ми, захапвайки го.
- Не. – Разгорещено се противопоставих, знаейки, че всеки отказ ще ми носи още удоволствие, без край, докато не се предам.
- Искам да те чуя как ме молиш. – Дъха му изгори врата ми, карайки ме да се засмея лукаво.
- Мне.
- Добре тогава. – Саске ме бутна под себе си и проникна в мен до самото ми същество, карайки бялата топка огън в мен да експлодира. Заскимтях от удоволствие, под тежкото му тяло, коет ме караше да искам още и още. Любихме се. Страстно, жадно и неуморимо... Отново и отново, докато нито един от двама ни не можеше де помръдне и мускулче от себе си. Сгуших се в гърдите му и поех от аромата му.
- Обичам те. – Чух го да казва и отговорих никога по- сигурна от сега.
- Да, мили... И аз те обичам. – После се унесохме в сладките дебри на Орфеовото царство.

Фикът е убиец
Жено пускай още, че ша полудея

Само да изясня, че с авторката сме се женили в час.
Даже и пръстен й подарих.

Относно главата....
Супер е!!!!
Ама можеш и по-добре..
Имам предвид още по-перверзно...
Давай следващата, защото имам намерение да дойда и да телепортирам Цербера на Марс, а теб.... Хмммм....
За теб имам нещо много по-специално....

Само, самия Цербер да не е чуе, че... Иначе, това си е училищно фикче перверзиите са сведение до минимун!!! А и ако ме беше осватавила за минута, можеше да стане и по- перверзно!!! Ама аз те обичам!!!

Аре пиши, ма!!!!
Аз брада ша пусна докато качиш следващата глава!!!!

И най- накрая след много часове прекарани в терзания и измъчване на сивото ми вещество - КРАЯ!!!


Събудих се напълно отпочинала с усмивка на уста и невероятния никотинов глад в ума ми. Целунах спящият Саске съвсем лекичко по устните, само заради нуждата да докосна всяка часитца от него, да е само мой, после се усмихнах и разрових чантата си за кутията цигари от снощи. След като се докопах до тях отидох на терасата и се настаних на парапета. Запалих цигарата си и след третото вдишване устетих нечии силни ръце да ме прегръщат изотзад.
- Помислих си, че си си тръгнала. – Сасу потърка нослето си във врата ми. Обърнах се и го взех в обятията си. Целувах го и знаех, че устните му са единственото където мога да опитвам отново и отново от любимата си сладост без да напълнея. А, аз тоооооолкова много обичам сладичко. Отделих усните си от неговите сама за да се загубя в очите му.
- Никога не бих си тръгнала. – Жадно го целунах. – Повече никога.
- Учиха Саске, знам, че вие сте млади и влюбени, но нямам желание съседите да виждат мисис Л’ Вар полугола и после да ми се налага да се обяснявам на всички онези гъски, с който играя бридж в четвъртък защо сина ми, пак е бил със “професионалистка”.
- МАЙКА ТИ!!! – Изъсках аз и се скрих зад милото.
- Защото мисис Л’ Вар определено имам такова тяло... – Майка му ме огледа от горе до долу, или поне часта не скрита от полу голото тяло на Сасу. - Направо й завиждам...
- Майкатимайкатимайкати! МАЙКА ТИ!!! – Започнах да шепна в ухото му, а той само ме притисна по- силно до себе си и се засмя.
- Здравей, мамо!!! – Извика, а после пое лицето ми в ръцете си и целуна челото ми.
- Майка ти вече окончателно ме смята за курва. – Смъщих се.
- Защо? – Попита Сасу допрял устни до челото ми.
- Преди няколко седмици ме хвана да се целувам с брат ти, а сега и с теб... – Опитах се да извърна лице. Саске се отдели от мен.
- Погледни ме! – Инатливо продължавах да се взирам в пространството около мен без каквато и да е причина. – ХЕЙ! – Саске ме обърна към себе си. – Казах то да ме погледнеш! Няма параграф по който майка ми да те опреличава на курва! НЯМА! Разбра ли ме? Никога не бива да опреличаваш това, което изпитвам аз към теб с похотта, коята изпитваше той! Разбираш ли ме?!? – Сасу разтърси рамената ми.
- Добре... – Въздъхнах тихичко. – Но сега нали няма да ми се вречеш във вечна любов и да започнеш да обясняваш как съм Единствената? – Погледнах го саркастично. Той се засмя и секси отметна косата си назад.
- Кучка! Как изобщо ти хрумна, че си сама?!? Пък чак единствена... ХА!
- О!!! КОПЕЛЕ!!! – Бутнах го от себе си и започнах да го разрошвам. – Не съм била сама ли?!? Ще видиш ти!!!
- Няма проблем. Каквото и да видя от теб съм сигурен, че ще ми харесва. – Усмихна ми се Саске и нежно ме целуна, а посел едтетствено ме погледна перверзно и се ухили. – Още един рунд в леглото?
- ИДИОТ!!! Майка ти е в съседната стая!!! – Викнах му. – Пс. – Трябва да се прибера да се преоблека за поло мача днес.
- ДРЕХИТЕ ТИ СА ТУК, МИЛА!!! - Чух как вика Майката на Сасу от съседната стая, а той се засмя и ме целуна.
- Е, поне с мен и мама никога няма да ти е скучно!


Край!!!
Пс. – Е, не съвсем поради простата причина, че не мога да оставя тези невероятни мемоари с такъв отворен край. Този край, който пиша в момента е от моята гледна точна шест години по- късно. И така накратко какво се случи с нас във времето. Сенатора и Мама Сасу се разведоха и сега тя преоткри скритото си либидо с градинаря / обичам я тази жена!!!/, Повечето ми приятели започнаха да се сношават помежду се като започнем с Киба и Хината – поради простата причинина, че найната мания за обувки напълно си пасваше с неговият фетиш към тях и краката на Хината, Тен Тен започна да излиза с Неджи – безумен шок – след като се видяли на някакво събитие организирано от баща му и развързаният от уискито език на Неджи й признал, че всъщност я харесва от седми клас, но е бил прекалено срамежлив да й каже. Драгата ни розовокоса приятелка на име Сакура се оказа гадният хакер, който ми прее*аваше компютъра за да ми следи кореспонденцията с всички. Гаара я хвана. После почна да използва мнооооого нови думички, подразберете, че по- скоро Сакура го хвана и вече трета година не го пуска. Хеби и сестра ми си живеят в постоянно състояние на драма, но те просто така си обичат, шест години и още не искат да признаят, че са заедно, но когато никой не гледа просто любовта се излъчва от тях. Вивиян, още не я харесвам, но вече малко по малко не я харесвам, тегли една майка на Итачи, който замина да си търси щастието в Европа, и Рик се оказа този който започна да я утешава. Вече е малко по- малко депресиран. За жалост тя си остана близка приятелка на Саске/ шаврантия мръсна./ Не мисля, че най- големият шок през тези години беше, че спрях да наричам Кметицата Леля Тсу, а стана Мама Тсу. Тя и тате заминаха в командировка за Вегас и се върнаха женени, после естествено и ние си ги оженихме тук. Проблем беше, обаче, намирането на булченска рокля без ръкави способна да издържи на напрежението да бъде носена от Ле.. Мама Тсу. И така си живеем. Още си пиша с нашите поради това, че се преместихме в Токио. Под преместихме имам предвид – Аз и Кал, котката ми... А, да и Саске, който в момента сигурно умира от гордост и пъчи гърди пред състудентите си понеже преди време отказах цигарите и алкохола, понеже малко позабременях/ всъщност вече съм си доста бременна – почти девети месец.../... Е, какво да се прави на 21 женена, бременна и абсолютно щастлива...
- Какво правите, мили мои? – Саске са надвеси над мен и ме целуна.
- Пишем си мемоарите. – Отвърнах и затворих лаптопа.
- Аз включен ли съм? – Усмихна се подкупващо той и ми помогна да стана от стола.
- Не, естествено!!! – Възкликнах и се засмях, а той се наведе и целуна корема ми.
- Мама е ужасно лоша с тати, малко мое съкровище! Хайде раждай се вече по- бързо за да станем две на едно и ние да я тормозим. – Засмя се той, а последното което аз исках да направя беше да се засмея.
- Саске! – Възкликнах изправяна като струна.
- Да, мила? – Притеснено се изправи той и започна да ме оглежда с ужас.
- Да сте имали врачки в рода си?!? – Попитах, когато получих следващата контракция.
- СЕГА ЛИ?!? – Ужасено извика той, а аз кимнах. – О, леле, майко!
- Ако припаднеш ще те убия! – Възкликнах и стиснах рамото му със следващата контракция.
Пак паднах в заешката дупка... Или по скоро попаднах в огледалният свят, но това е вече съвсем друга история.
Край.