* * * Още е без заглавие...

Така, тази сутрин се събудих с тази идея и ето....

* * *
Пролог

Сакура стоеше облегната на прозореца пред кабинета на хокагето, опитваща се да прогони жегата от себе си. Конаха на помнеше по- горещо лято от векове нито по- щастлива пролет за Сакура. Всичко се беше наредило перфектно. Саске се върна невреди от мисията си с Итачи, а Наруто вече беше почти сгоден за Хината. Красива усмивка се настани на устните й докато чакаше търпеливо двамата си съотборници. Мислите й се върнаха към магнетичния поглед на Саске. Беше възмъжал през последните няколко години. Определено, вече не беше онова красиво момче, по което беше хлътнала като малка. Онова момче имаше някаква крехкост и гъвкавост, която сегашният Саске беше загубил напълно – ставайки мъж. Не, че и сега не беше красив и предизвикателен. О, боже! Сега си беше направо готов за корицата на някое списание, и то от някои като онези, които веднъж беше намерила в квартирата на Наруто. Прехапа устни изчервила се. Кога, по дяволите беше станала толкова перверзна?!?
Всичко е от жегата, - Помисли си срамно и подръпна късите си панталонки нерво надолу. А, дали все още харсваше Саске? Е, това вече беше един много сложен въпрос... Вярно, симпатичен й беше, радва се толкова много когато се завърна почти невредим, но беше изчезнало онова усещане, че би разчупила света за него на две, като порцеланова чинийка, нямаше го онова преперене в колената или свиването на стомаха, който я караха да си забравя мислите, като ученичка. Вече виждаше и друга своя история, в която той би могъл да й е само приятел. При това от най- добрите...
- ХЕЕЙЙ!!! Сакура- чан! – Подвикна Наруто на наколко крачки зад нея. – Здравей! Как си?
- О, Наруто! – Сакура весело го прегърна благодарна, че я извади от тези глупави размисли. – Много добре, бладодаря. – После го погледна подмолно.
- Въпросът е ти как си? Чух, че Хината вчера е нощувала при теб...
Блондинът пламна от притеснение и започна нерво да чупи пръсти.
- Ааа! КАКВО?!?! НЕ Е ВЯРНО!!! КОЙ ТЕ ИЗЛЪГАЛ ТОЛКОВА ДОЛНО...
Сакура се отдръпна от него и отново се настани на прозореца.
- Ммм, Хината ми каза... – Перверзна усмивка красеше устните й, а Наруто продължаваше да се срами. – Саске, тук сме! – Подвикна тя към другото момче и се запъти към него. За секунда спря и обърна глава към Наруто. – Също така каза да ти предам, че си е изкарала изключително добре... – Но те можеха да си карат така – с роматичните вечери и откраднатите нощи до края на живота си. - Но, Бака! Тя няма да те чака вечно!!! Време е да действаш!!!
Наруто се подсмихна весело.
- Знам, затова вчера я помолих да се премести да живее при мен...
- НАИСТИНА ЛИ?!?! – Сакура беше шокитано- радостна!!! Хвана Саске и затанцува валс припявайки си – Ще си имаме племеници...
Чернокосият насочи питащият си взор към Наруто.
- Аз и Хината ще живем заедно. – Въздъхна той, а Сакура продължаваше да си танцува със Саске. – Но, Сак, ако между мен и нея не се получи? – Попита Блондинът малко изплашен, след това стана много изплашен заради погледа, който тя му хвърли. Танца й секна и започна да го заплашва какво ще стане, ако не се постарае тя да си получи племенниците. Общо взето неща от типа на – Кастрация, Убийство и Търсене на Зимуващите раци.
- Ясна ли съм? – Попита накрая, а Наруто и Саске стояха мирно пред нея с ръце пред достойнствата си и кимаха отчетливо.
- Сър, да, Сър!!!
- Добре! – Усмиха им са мило тя и отвори врата водеща в кабинета на Хокагето. Когато видя, че двамата не тъгват след нея заради тиядата, която още им държи страх отегчено ги прикани. – Хайде, де!!!

Bloody_Merry написа:
- Ясна ли съм? – Попита накрая, а Наруто и Саске стояха мирно пред нея с ръце пред достойнствата си и кимаха отчетливо.
- Сър, да, Сър!!!
- Добре! – Усмиха им са мило тя и отвори врата водеща в кабинета на Хокагето. Когато видя, че двамата не тъгват след нея заради тиядата, която още им държи страх отегчено ги прикани. – Хайде, де!!!

просто уникално .. много малко сапунясали фикове по Наруто ми харесват, но това ту има бъдеще...
ще следя фика...
давай още ...

Както другия ти фик и този е направо изумителен :kisss: :cvetq:

Давай само така момиче

супер :lol!:

Исам ощееееееее Пиши по-бълзо Кого ще има

много е яко :lol!:

Уникален фик. :cvetq:

Супер, беше доста забавно. Искам да видя продължението

Продължението е по- сериозно....




Саске почти ужасено се обърна към Наруто. Доколкто Саске може да бъде ужасен.
- Кога е станала такава?
- Имаш късмет, че в момета е в добро настоение... – Сподели шепнешком Блондина. Саске преглътна малко по- трудно от обикновенно.
- ХАЙДЕ, ДЕ!!! – Разярена подвикна Хокагето и в главата на Саске изплува една друга, по- надарена... В нинджа смисъл, естествено, Сакура, която ще тормози така бъдещите поколения и изпсува на ум. “Ще се моля за тях...” – Боже! Как можа да сте толкова флегматични, когато северната ни граница е в огромна опасност. – И тримата се фокусираха върху думите на Хокагето. Саске беше чул преди време как един философ беше казал, че нинджата е първо войн, а после човек. – Страната на Чая ни напада.
Сакура се намръщи.
- Не би трябвало, имаме мирен договор с тях за още десет години, а и те нямат постоянни нинджи. Винаги ползват наемници, но тази година беше слаба икономиката им. Нямат пари за да водят война. – Твърдо заяви тя.
- Знам. И ние така си помислихме, затова разположихме на границата само няколко поста. – Отвърна й Тсунаде. – В случай като този имаме само един избор. Ще постъпим хитро и ще привлечем Севера на наша страна.
- Страната на Чая е била поробена от Севера за повече от хилядолетие. – Обясни Сакура.
- Това е невъзможно! – Възкликна Саске. – Страната на Чая е огромна, а Севера е мисля, че най- малката република.
- Правилно мислиш, но изпускаш един много важен факт. – Отвърна му Сакура, а главата на Наруто щеше да се счупи от въртене. – В Севера живеят едни от най- великите войни, и също толкова добри лечетели. Както се казва е поговорката. – “ Тръгваш ли на война, търси Севера на своя страна.” – Сакура погледна Тсунаде за одобрение, а Хокагето само напрегнато кимна.
- Много правилно, Сакура. Затова искам да заминете в Севера, при приятелка на Какаши и да ги убедите, че ще е по- добре за тях да са на наша страна когато започне войната. – Хокагето се приготви да ги изгони, когато Наруто се засмя.
- Значи, просто малко да ги сплашим и готово, прибитаме се! Лесна работа!
- НЕ, Наруто! Опасявам се, че това, което трябва да направим е много по- сложно. Северняците са много горд и войнствен народ. Ако ги сплашим, по- точно се опитаме, на следващия ден главите ни ще пътуват към Коноха в кутии за подаръци. Хората от севера обичат славата и богатствата, но благото на държавата винаги е на първо място. – Сакура седна и се замисли. – Какво трябва да направим, Тсунаде- сенсей?
- Сакура, Сакура... По какво познават човека? – Хитро й се усмихна тя.
- . . . По приятелите му. – Неубедено заяви момичето.
- Точно, така. А, кои войни ще предпочетат за приятели земеделци вместо други воини? – Погледна я приканящо.
- Никой. – На Сакура й просветна. – Трябва да им покажем, че сме като тях!!! Да ни харесат! И после... БАМ!!! Наши са! – Очите на момичто светнаха, а Саске се зачуди как да й каже, че те и Севрняците нямат нищо общо. Покашля се леко и тихичко започна.
- Няма да е чак – “Бам”. Севернаците са доста чепати. Едва ли ще ни приемат. . . Да не говорим да ни харесат.
- Е, това явно не е съвсем добре... – Разочаровано каза Наруто.
- Зависи. Трябва да сте много внимателни. Една грешна стъпка и Сакура ви каза какво ще стане с главите ви. – Наруто притеснено опипа вртата си. “Прекалено много смъртни запахи за днес...”


Сакура отегчено се опита да качи багажа над главата си. Надихна се на пръсти и изпъшка, когато усети, че някой се протяга над нея и наблъскава багажа й.
Обърна се и осъзна, стой лице в лице, или по- скоро лице в гърди. Да кажем просто пред Саске. Цялата пламна, заради съсдалата се близост между двамата, която явно не притеснваше Саске.
- Б-б-благодаря! – Каза и бързо седна на мястото до прозореца.
- Няма за какво. – Двигна рамене той и седна срещу нея, затвори очи и сложи слушалките в ушите си, а оттам загърмя някаква дяволска музика/рамщайн... Не можах да се сдържа.../. Сакура започна да го проучва. Беше станал съвсем различен, особено държанието му, често беше мил, понякога дори го хващаша да се усмихва. Какво ли беше станало при битката му с Итачи.
- Ооо. Кога ще пристигнем? – Отчаяно извика Наруто.
- Та, ние сега се казчаме! – Каза Сакура и извади лаптопа и учебника си по история.
- Още четири часа с влак, после две седмици с кораб и след това ден или два пеша зависи дали ще пътуваме с вълци или пеша. – Заяви Саске със затворени очи. – Лично аз предпочитам пеша.
- Саске, - Какаши вдигна поглед от книжката си. – Бил си си някога на север?
- Орочимару ме заведе веднъж. – Отвори очи той и се намръщи. - Мога да каза, че там живеят едни много яки копелета и много трябва да внимамваме какво говорим. – Каза сериозно той и всико потръпнаха. Как щяха да прекарат следващата година от живота си в това враждебно място, сковано от вечни ледове и обитавано от хора с ледени сърца. Четири часа по- късно се намираха на една мъничка гара, неотбелязана на картата. Сакура трепетеше под трите блузи, двата суитшара и двете якета, който носеше, а леденият вятър продължаваше да я пронизва с един и същи болезнен ритъм ,като пиян любовник, който бе открил животинскто в себе си.
- М-м-много е студено тук!!! – Почти проплака тя. – Няма да издържа още дълго!

Само така момиче! Фика е супер :bravo:

Първо ЧЕСТИТ 8 МАРТ МАЦКИ!!! Такам сега за фика мн сладка глава Защо имам чувството, че нещо ще стане между Сакура и Саске :lol!: Дано да съм права Кога ще има още

Супер фик давай още.

Много ми харесва!!!! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

якоо

И на мен много ми харесва фика Пускай още!

ЛОЛ МН Е ЯКА ДАВАЙ ОЩЕ

Дам, дам Давай още!

yey Супер е! Искам още! Мале Сакура незнам на кво прелича навлечена така

Малеееееее...... останах без думи, без търпение...... ощееееееее

супер еее

- Тогава е добре, че аз ви намерих. – Усмихна й се красиво розовокосо, точно като нея, момче. – Здравейте! Аз съм Таурус. Накратко ми казват – Тай. – Момчето хвана ръката на Сакура и здраво я разтърси. Първото, което забеляза момичето бе, че момчето е само по тениска, а след това и яките му груби ръце. Но, не неприятно груби, а такава, който будеха възхищение и гордост. – Здрасти, Какаши! Отдавна не си идвам по тези места.
- Имах работа, Тай. А, и климата вече не ми понася съвсем. – Усмихна се Сенсея изпод малската си. – Аз няма да пътувам с вас, отбор. Искам да се видя с една приятелка, а и корабите не и понасят. – Каза Какаши махна им и изчезна в облаче дим Таурус плесна с ръци и им се усмихна.
- О, извинявайте! Колко съм нетактичен! Вие още не сте свикнали със климата!Предлагам ви да тръгваме към кораба за да не замръзнете. – Засмя се той и си поведе.
- Едва ли и някога ще свикнем. – Измърмори недоволно Наруто и са загърна по- добре с качулката си. Болко му беше, че това момче, което изглеждаше толкова женствено красив е по- закален от него и в този арктически студ е само по тениска.
- О, спокойно, на мен ми отне само година да свикна. – Приветливо му каза той. – Но това тук е нищо, на пристанището климата е сравнително мек. Трябва да дойдете зимата и то в града.
- Тай, това значи ли, че не си оттук? – Засрамена попита Сакура. Таурус беше наистина красавец, груба мъжка сила съчетана с нежни меки черти, като розовата коса, горско зелените очи, приятен глас и приветлива усмивка.
- Мне, от моя отбор само Ортус е роден тук. Иначе аз и Луси сме от страната на Чая.
- Но, там е много по- топло! – Като малко дете се оплака Сакура.
- Знам. – Засмя се нежно той. – Затова тук, пък е по- красиво. Там има само полета засята и чай или, и то рядко ориз. Докато природата тук има една сурова, ледена красота. Не знам как точно да я нарека.
“ Аз знам.” - помисли си Сакура и погледна към Саске, който беше винаги нащрек.
- ... А, ето го и Кораба – Тай махна с ръка, към голям тримачтов кораб, а на Сакура и Наруто от сега почна да им се повдига. Саске напрегнато вдиша въздуха, носеше наситената миризма на лед и гора. Знаеше, че това е измама, потеглят ли ще ги обградят вечните ледове. – Името й е Фортуна – “Съдба” нашият език. Народът на Ортус има навика, когато приеме някой човек в редиците си да му дава име, което най- точно го определя според тях. А, всички Велики кораби или мечове получават имената си още докато ги коват. Според тях имената носят сила на човека.
- А, твоето има какво значи? – Нагло попита Наруто очаквайки момчето да се изложи, но Тай само се засмя.
- Знаеш ли, че този въпрос се наказва със смърт на наша земя? – Нинджите от Коноха са приготвиха да се защитават. А, момчето ги погледна сякаш знаеше всичко за тях от началото на живота им. – Но, сега не сме на наша земя, нали? – Тийм седем продължи да чака атаката. – Спокойно, хора! Тук сте сред свой! Иначе името ми дадено от Великия Один значи бик.
- Защо? – Попита вече Сакура и пое ръката на Тай, който й помагаше да се качи на кораба.
- Бикът е изключително силно, но спокойно животно, стига да не го ядосаш. Явно, на Один аз му приличам на бик. – Очите на Сакута се спраха върху нечий ледени очи, твърди като камък, надничащи право в душата й. Треперенето в колената и слабоста се върнаха хилядократно. Корема й се присви и й се догади. Секунди по- късно беше прехвърлила глава зад перилата на кораба и можеше да види как закуската славно напуска стомаха й. – Спокойно, Сакура. – Чу гласа на Тай зад себе си – Вероятно е само морска болест... Най- силната, която някога съм виждал и все пак все някога ще свикнеш. Ортус отиде да донесе билки. Скоро ще се върне.
Сакура се замисли за мъжът със сините очи.
- Кой е той? – Попита тя поемайки си дъх на големи глътки.
- Това ли? – Тай посочи рус мъж, защото определението момче изобщо не не му отиваше. Пръските вода по голата му гръд, блестяха на оскъдното слънце като диаманти, а лицето му напомняше Сакура на рисунките в митологичните книги. – Това е Луси.
- М-м-моля?!?! – Сакура го гледаше като ударена. – Луси?!?!
- Истинското ми име е Лусиен. – Мъжът се наведе и й подаде мях с някаква течност, която имаше острата миризма на мента. Луси видя колебливия поглед в очите на момичето. – Пий! Ще ти стане по- добре. – Гласът му режеше по- остро и от този на Саске. После се обърна към другото момче все едно нея я нямаше. – Къде е Ори?
- Не знам, когато се разделихме каза, че отива да продаде кожите за сол и храна. – Сакура се объна към брега, но усети, че й става още по- зле и пак се надвеси над перилата.
- Глупаво момиче. – Чу да казва Лусиен зад нея, точко когато стомаха й се успокой малко и се подготва да му покаже колко мръсен може да е езика на едно такова “ глупаво момиче” усети, как стомаха й отново се пробръща и бързо надигна мехът към гърлото си.
- Хайде, да се прибираме вкъщи!!! – Чу весел женски глас зад себе си.
- ОРТУС! – Сърдито подвикна Русокосият бог. - Къде се загуби?
- Бях за сол! Както ми поръча! – Разпалено почна да му се обяснява тя. – Искаха ми петдесет сребърника за двайсет буци!!! Преди бяха само четирсет! Нямаше да го оставя да ме лъже!
Сакура забеляза, че е красива. Много бледа кожа, почти прозрачна, катраненочерна коса, която беше почти синя заради капките сол полепнали по нея и също така живи сини очи, като лятното небе над Коноха. Плътни алени устни заради студа. Но и тя, като Тай беше само по тениска.
- Правилно са искали да ти вземат 50 сребърника. Тази година в Страната на Солта беше много влажна и продукцията им беше изключително малка. – За шок и на Сакура и на Наруто се обади Саске.
- Наистина ли? – Ортус го погледна и цялото й същество подсказваше колко съжалява за спестените 10 сребърника. – Отивам да му ги дам! – Момичето веднага скокна, но Луси я хвана за лакътя и я дръпна към себе си.
- Нямаме време, а и вече искам да се прибера вкъщи.
- Но, Лус! Ако от точно тези сребърника зависи живота на търговеца!?! И аз съм виновна, че е загинал, защото съм била скъперница? – Момичето изглеждаше изключително обезпокоена. Наруто гледаше сценката и си мислеше как никога не е виждал по- жертвоготовен човек. Защото е лесно да си благородник, когато времената са трудни. Мислите му секнаха от смеха на мъжа, който държеше момичето. Приличаше по- скоро на лай, а не на смях.
- Е, още един живот ще те води към Валхала. Няма да е нито първия нито последния. – После необезпокояван се върна на руля. – Вдигай котвата, Тай! Искам вече да се прибера.
- Това не е честно!!! Лусиен, как може да си толкова бездушен?!? – Развика се бясно момичето. – Мразя те!!! – Извика, а после изчена в трюма на кораба.
- Коя е тя? – Попита озадачен Наруто.
- Това ли? – Тай пак се върна към вдигането на платната. – Това е Ортус, но повечето хора я знаят като Ори. Третата в отбора ни. – Момчето се усмихна мило. – Голям е сладур стига да не й се пречкаш много, много.
В следващият момент момичето се появи от трюма носеща кофа пълна с течност воняща на мъртва вкисната риба, от която на Сакура й се пригади моментално. Ори се беше запътила с бойна крачка към обърнатия с гръб към нея Луси.
- Не си го и помисляй. – Кази той без да се обръща, но чернокоската вече беше изляла съдържанието на кофата по него.
- Майната ти! – Заяви тя, хвана едно от корабните въжета и ловко се набра по него качвайки се на наблюдателницата.
- А, това беше? – Втрештено попита Сак, а Тай се засмя.
- Нещо обикновенно. Те постояно се карат. Не им обръщайте внимание.

превъзходно е както винаги

Кога ще пуснеш още :kisss: Много яко. Теа давмцата да ви напомнят на някой Моляте пиши по-бързо. Много е яко :kisss:

Много яко!!! Давай още!