* * * Още е без заглавие...

First topic message reminder :

Така, тази сутрин се събудих с тази идея и ето....

* * *
Пролог

Сакура стоеше облегната на прозореца пред кабинета на хокагето, опитваща се да прогони жегата от себе си. Конаха на помнеше по- горещо лято от векове нито по- щастлива пролет за Сакура. Всичко се беше наредило перфектно. Саске се върна невреди от мисията си с Итачи, а Наруто вече беше почти сгоден за Хината. Красива усмивка се настани на устните й докато чакаше търпеливо двамата си съотборници. Мислите й се върнаха към магнетичния поглед на Саске. Беше възмъжал през последните няколко години. Определено, вече не беше онова красиво момче, по което беше хлътнала като малка. Онова момче имаше някаква крехкост и гъвкавост, която сегашният Саске беше загубил напълно – ставайки мъж. Не, че и сега не беше красив и предизвикателен. О, боже! Сега си беше направо готов за корицата на някое списание, и то от някои като онези, които веднъж беше намерила в квартирата на Наруто. Прехапа устни изчервила се. Кога, по дяволите беше станала толкова перверзна?!?
Всичко е от жегата, - Помисли си срамно и подръпна късите си панталонки нерво надолу. А, дали все още харсваше Саске? Е, това вече беше един много сложен въпрос... Вярно, симпатичен й беше, радва се толкова много когато се завърна почти невредим, но беше изчезнало онова усещане, че би разчупила света за него на две, като порцеланова чинийка, нямаше го онова преперене в колената или свиването на стомаха, който я караха да си забравя мислите, като ученичка. Вече виждаше и друга своя история, в която той би могъл да й е само приятел. При това от най- добрите...
- ХЕЕЙЙ!!! Сакура- чан! – Подвикна Наруто на наколко крачки зад нея. – Здравей! Как си?
- О, Наруто! – Сакура весело го прегърна благодарна, че я извади от тези глупави размисли. – Много добре, бладодаря. – После го погледна подмолно.
- Въпросът е ти как си? Чух, че Хината вчера е нощувала при теб...
Блондинът пламна от притеснение и започна нерво да чупи пръсти.
- Ааа! КАКВО?!?! НЕ Е ВЯРНО!!! КОЙ ТЕ ИЗЛЪГАЛ ТОЛКОВА ДОЛНО...
Сакура се отдръпна от него и отново се настани на прозореца.
- Ммм, Хината ми каза... – Перверзна усмивка красеше устните й, а Наруто продължаваше да се срами. – Саске, тук сме! – Подвикна тя към другото момче и се запъти към него. За секунда спря и обърна глава към Наруто. – Също така каза да ти предам, че си е изкарала изключително добре... – Но те можеха да си карат така – с роматичните вечери и откраднатите нощи до края на живота си. - Но, Бака! Тя няма да те чака вечно!!! Време е да действаш!!!
Наруто се подсмихна весело.
- Знам, затова вчера я помолих да се премести да живее при мен...
- НАИСТИНА ЛИ?!?! – Сакура беше шокитано- радостна!!! Хвана Саске и затанцува валс припявайки си – Ще си имаме племеници...
Чернокосият насочи питащият си взор към Наруто.
- Аз и Хината ще живем заедно. – Въздъхна той, а Сакура продължаваше да си танцува със Саске. – Но, Сак, ако между мен и нея не се получи? – Попита Блондинът малко изплашен, след това стана много изплашен заради погледа, който тя му хвърли. Танца й секна и започна да го заплашва какво ще стане, ако не се постарае тя да си получи племенниците. Общо взето неща от типа на – Кастрация, Убийство и Търсене на Зимуващите раци.
- Ясна ли съм? – Попита накрая, а Наруто и Саске стояха мирно пред нея с ръце пред достойнствата си и кимаха отчетливо.
- Сър, да, Сър!!!
- Добре! – Усмиха им са мило тя и отвори врата водеща в кабинета на Хокагето. Когато видя, че двамата не тъгват след нея заради тиядата, която още им държи страх отегчено ги прикани. – Хайде, де!!!

Кога ще пуснеш още :kisss: Много яко. Теа давмцата да ви напомнят на някой Моляте пиши по-бързо. Много е яко :kisss:

Много яко!!! Давай още!

Мале женоо....
Това е много яко..
Имаше правописни грешки на места, ама то няма да си ти, ако пишеш правилно...
Ами чакам следващата глава и се надявам да е скоро...

Винаги съм харесвала стила в които пишеш, а за чувството за хумор да не говорим. ПРОСТО УНИКАЛНО! Но и съм съгласна с предходния коментар, ако няма грешки от невнимание, няма да е твоя стил. иии ко щях да казвам... а да! Заформя се интрига и аз като видем почитател на Наруто сапунките ще дежъря на компютъра за следващата глава!

ХЕЙ!!! Не ми обиждайте правиписа, че той ще ви се обиди!!! Моя правопис си има чувства да знаете!!! / това е правописа ми.../ - а това аз...
И не, нямам раздвоение на личноста!!! Повече от пет сме!

суперррр еееееееее :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!:

Превъзходен е Кога ще има още, че стана интересно?

мн якооооооооооооо ощееееееееееееее

още

Следващите няколко дни Сакута прекара на паубата почти преборила се с гаденето, отчасти и заради силната ментова отвара на русокосият бог, и заради еуфория от красивата месност през, която се движеше кораба. Океянът се виеше в канал покрай вечно зелени гори, от който лъхаше мириса на смола и лед. Наблюдаваше всичко с нови очи, виждаки кораба вече не като уред за денонощни мъчения на стомаха й, но и като едно изключително удобно и приятно средство за придвиждане. Беше запленена от това както нежно пори вълните, а Тай умело го прекарваше през опасните плитчини. Вятърът развяваше косата й, а тя се наслаждаваше на милувката му, когато чу Наруто да пита.
- Какво, по дяволите, прави тя?
Ортус беше слязла от наблюдателницата, на която беше качила преди три дни и сега необезпокоявана се събличаше в другия край на кораба. Когато остана само по бельо привърза тъничка, колкото конец връв към единия си глезен и скочи във ледените води.
- Отива да се изкъпе. – Спокойно заяви Тай, взе мяха с вода и седна до Сакура. – Водите тук са сладководни и сравнително безопасни, но адски студени. Чест й правя, че не хаби питейната вода за такива работи, но някой ден ще се простуди много зле и ще умре. Вълчият смях на Лусиен се чу точно до тях.
- Тя да се простуди? Когато видя лъв веган, ще го повярвам. – Протегна се и взе манерката от Таурус. – Какво пак й стана онзи ден и защо ме заля с онази гадост? – Намръщи се русокосит бог, незабелязвайки как Сакура го изпива с поглед.
- Защото беше безчувствен към съдбата на другите, както винаги... – Завъртя очи розовокосото момче.
- Глупости. – Намръщи се пак Луси и затри разсеяно голото си рамо. – Просто не смятам, че такова... Детиско поведение й отива. Виждал съм я в битка и знам, колко жестока може да бъде.
- Но си израснал с нея и знаеш, че си позволява да е жестока само с хора, доказали, че заслужават да потънат в ледената паст на Хел. – Обори го Тай, гледайки го изпод вежди, знаейки, че е прав и че мъжът срещу него го знае. Лусиен само изръмжа след, което се отегли в трюма, донасяйти бяла ръчно тъкана памучна риза и я остави до Сакура.
- Ела да ми помогнеш да опънем платната. – Почти изръмжа и се зае да отвръзва дебелите корабни въжета от мачтата.
- Идвам. – Подвикна Таурус и стана смигвайки на Сакура, която се изчерви и притисна глава до колената си. Секунди по- късно с едно ловко котешко движение Ортус се качи отново на паубата. Закрачи весело към Сакура, която беше започнала да я гледа на кръв заради погледите, с който Саске гледаше чернокосото момиче. Сякаш му се възхищаваше. Не, че нямаше за какво... Розавокоската проследи почти съвършенното тяло на Ори. Тесни женствени рамена, налят бюст, стойна снага и дълги прави крака, които почти й стигаха до сливиците. Осанката й беше царствена, силна, определено предизвикваща възхищение. Ори усмихната облече ризата, която полепна по мокрото й тяло и седна по турски до тийм седем.
- Здравейте, аз съм Ортус, но това е името, което използва родът ми, рожденото ми име е Уна, затова ако искате можете да ме наричате така. – Гласът й беше ясен и зъннък. – На мен се падна тежката задача да ви запозная с обичаите на Севера.
- Защо пък тежка? – Учудено попита Наруто. Саске седна до тях и мъчаливо започна да слуша разговора.
- Защото Севера има мнохо обичаи, при това почти всички от тях свещенни. А, ако наруши неподходящия, извършваш светотадство, което на наша земя се наказва със смърт.
- ААА!!! Това е ужасно!!! – Почти извика Наруто. – Ние, не знем нищо за вас!!! Какво ще правя?!?! Не ми се умира!!! Още не съм станал хокаге!!! ААА!!!
Смехът на Уна се извиси на кораба също толкова весело и звъннко като гласът й.
- Аз знам много неща за Севера!!! – Оправда се Сакура чувствайки се все едно се сътезава с Ино с младежките си години, но за разлика от тогава тук не можеше да се докаже във свойте най- добри области, защото тук такива сутиации нямаше. А, това глупаво момиче приличаше на филмова звезда и се къпеше почти гола в ледени води!!! Едва ли можеше да се мери във нещо с нея! Мамка му! Изпсува тя на ум и срещна прителския поглед на Уна взрян в себе си.
- Какво знаеш, Сакура – сама? – Любопитно попита тя.
- Севера е най- малката република на континента. – Започна намръщена тя. - Държавната глава се нарича Старейшина и управлява с помаща на “Съвета на народа”. Това са дванайсет избрани, чрез гласуване мъже... А... – Сакура пламна. Май знаеше само това. Зарамено заби поглед в земята и започна да рови в съзнанието си за още факти, но нищо не изплуваше.
- Това е така. И не се съмнявам, че вероятно знеш още много неща, за който просто не се сещаш в момента. – Усмиха й се топло Уна. – Но, за да оцелеш, не политическите факти са ти нужни, трябва да се знаеш обичайте ни, а не политиката ни. Това не се учи от книгите. Само севернияк може да ти покаже как да спазваш традициите ни, Сакура- сама. – Розовкоската я изгледа на кръв. - Не се опитвам дя те злепоставя пред никого. Просто искам да ви покажа основното. Позволено ли ми е? – Морско сините очи на момичето я гледаха умолително.
- Продължи. – Студено се обади Саске, след минута мълчане.
- Не съм ти задавала въпрос. Недей да говориш без позволение. – Гласът на Уна изплюща във въздуха. Сакура се изненада, никой не си беше позволявал да му говори така. Особено женската страна на населението, те обикновенно му се възхищаваха и умилкваха. Момичето пред нея беше изключителна, вероятно. Можеше да научи много от нея, ако не се държеше като разсърдено дете. Красива усмивка се настани на устните на Сакура и много по- мило отговори.
- Моля, продължи.
Уна й се усмихна в отговор.
- Така, ние сме изключтелно суеверен народ. Много, ама много суеверни. Според мен е само губене на време, но... Аз нямам глас. – Уна залостиво вдигна рамене. – Да започнем с поздрава. – Момичето се протегна и нежно хвана китката на Сакура. – Наруто- сама, Саске – сама за вас поздрава, понеже сте войни. Захвата е такъв. – Сакура и Уна размърдаха ръжете си за да има покажат. – Хващате китката на човека, който поздравявате и казвате. “ Нека още дълго бие сърцето ти, войне на Один, сине на славен баща!” Изчаквате да ви се отговори с “ И твоето, войне, и нека Один бележе пътя ти с битки и слава!”, след това би трябвало да ти отговорят с “Посрещни смъртта си в битка!” и отговаряш “Защото славата остава вечно!”. Схванахте ли?
Саске кимна студено, а Наруто гледаше заинтересовано.
- Защо правите всичко това?
- Така се запознаваме. Традиции. При това особено полезни, ако човека слещу теб лъже, че е Севернак, веднага се разбира. – Каза Уна и пусна Сак.
- А, защо първо се казва “войне на Один”, а после “сине на славен баща”? – Сакура и Саске гледаха странно. Наруто никога не е проявялав интерс към нещо такова. Човек би могъл да каже, че е някоя нова техника, а не просто чуждестранен поздрав.
- Защото за нас е важно дали един човек е войн или не, а и върховният ни бог е един, а родовете много. – Поясни без досада момичето. – От уважение.
- Защо се пожелава да загинеш в битка? – Продължи с въпросите блондинът.
- Защото за нас най- великата смърт е тази в битка. Тя носи слава и ти проправя тък към Валхала. – Продължи спокойно тя.
- Какво е Валхала?
- Нащият рай. Там отиват само най- великите бойци и се готвят за Рагнарьок, битката на края на света. – Поясни Уна виждайки пламъчено на любопитството в очите на Наруто. – Ейнхериите, това са падналите в битка войни, прекарват дните си в ядене, пиене и битки помежду си, след които умрелите възкръсват веднага, а отсечените крайници израстват отново. Храната за тях е осигурена от месото на огромния глиган Сехримнир, когото колят всеки ден и всяко утро той възкръсва, а готвачът Андхримнир го приготвя в котела Елдхримнир. Козата Хейдрун, която пасе от върха на ясена Игдрасил, пък осигурява пиенето - нейното мляко е вкусно и силно като стара медовина и е в такова количество, че стига за всички обитатели на Асгард. Освен валкириите, това са падналите жени войни, и войните във Валхала живее и Гулинкамби, петелът, който всяка сутрин буди воините, както и боговете.
- И това е вашата представа за рай? – Попита Сакура и потръпна. – Не ми звучи много примамливо.
Уна се засмя.
- За лечителите има много по- различни традиции. Вие са поздравявате с “Пожелавам ти дълъг живот, дъще на мъдра жена.” И се отговаря с “Ще живея за да помагам, защото за това съм призвана, мъдра майко.” И така натакък, много деликатно и нежно. – Усмихна се Уна. – Много по- красиво от нашите войнствени поздрави.
- Ти не си ли лечителка? – Замисли се Наруто. – Бях чел някъде, че в Севера половото разделение е много силно.
“Той ЧЕТЕ?!?!” – Саске
“ Полово РАЗДЕЛЕНИЕ?!?!?” – Сакура
- Има правила, който могат да бъдат... – Момичто се замисли за точната дума. - Заобиколени при даден обстоятелства.
- Като например? – Погледна я Наруто с любопитство.

Супер е.

Ахх, Саске го насраха и ми се доигра хоро. Главата наистина е добра, а Наруто ЧЕТЕ. О.О Ето това е нещо, което не съм срещала в никой друг фик!

супер е :kisss:

чакам още

супер е!! ОЩЕ....

Чакам тъ некст чаптър...
И ти обещавам, че ако не я качиш скоро, ще дойда до вас и после дори майка ти, няма дате спаси...

Почвам да пиша, почвам да пиша!!! Зо е добро момиче, оне- сама! :obi4amte: :kisss: