^СасУсАкУ- fiK^ ( jUsT MinE)

1ва глава



Здравейте казвам се Сакура Харуно и сега съм в гимназия. Скука, много скука в тази гимназия. Всички са някви забили и грозни. Пфф.. поне да бях си останала в Лондон. Там си е рай никой не може да изпусне такова разкошно място. Там живях 15 години и след 6 месеца ставам на 16 пффф.. Поне няма да си лягам толкова рано *devil smile~ Както да е, преди 3 месеца се бях боядисала в розово косата, а пък съм много слатка и със зелените очички, майка ми ме прати в Коноха, ужас, там си бях много добре, а даже започнаха всички да ме упознават. И сега ще живея в някво малко градче..
Дзъъннн....

Дзъъннн....
..мамка му тря да ставам за даскало, ужас, поне да почваше от 8:30 часа, а не 7:00. Аз станах в 5:30 сутринта, измих се, оправих си рошавата коса, гримирах се, облякох се и тръгнах към гимназията. По пътя срешнах от едната страна на улицата група момичета, а от другата момчета. Забелязах как ме гледаха мноо страмно, но аз не им обърнах внимание и продължих към спирката. * най- накрая дойде смотания автобус.! * качих се в автобуса и седнах на най-последните седалки, понеже там нямаше никой. Извадих си една тетрадка, един молив и започнах да си драскам. * след две спирки най-накрая ще се измъкна от това чудо * и продължавах да си драскам докато не влязоха 10 момчета и се огледаха за места. Аз също се огледах и видях, че всички места бяха заети и трябваше да седнат до мен , ужас. Те тръгнаха към мен и седнаха.
- Момчета, разбрахте ли, че имало няква нова курва в нашия клас от Лондон. Както знам там си е рай.
- Да рай е там, някъв проблем? И ако ми кажеш още един път курва без да знаеш дали е такава,тогава ще последваш удара ми- казах аз и се обърнах към русото момче.
- уфф, ама ти ли си новата, равам се и съжелявам ако съм те убидила, поне така говореше едно момиче и твърдеше, че те познава. Тя се кава Карин.
- уфф, поредна лъжкиня се намери в гимназията. Нямам си й на представа коя е тази КАРИН!
- мхм, радвам се да се запознаем. Аз се казвам Наруто Узумаки а ти? - каза блондиту и подаде ръка за да се здрависаме.
- Аз се казвам Сакура Харуно- усмихнах се и подадох ръката си.
- А, аз се кавам Сасуке Учиха.
- мхмМ... ОК, вие в кое даскало сте?
- Ние сме в гимназията – каза чернокосото момче.
- ОК, ама в коя гимназия?
- Сладорано тук има само една- единствена гимназия! - Аз се ядосах, ударих му един шамар и станах да седна на друго седалка. * най-наркая стигнах * аз станах и тръгнах към гимназията. На път видях Наруто да тича към мен и да се извинява за случилото се, което Сасуке каза.
- Сакура, Изчакай!!- крещеше той, вече ми бе писнало и се обърнах да попитам какво става.!.!.!
- А, здрасти.. какво има? - попитах го аз, а той едва- едва си поемаше дъх.
- С..Саку...Сакура с..съжелявам за случелото се !!! - едва говореше той.
- Ама ти няма за какво да се извиняваш, а някой друг трябва.!!! - казах аз и стиснах ръката му.
- Аууу...
- ОпсС.. съжелявам, ама има толкова противни хора, че... - Аз бях прекъсната от момче, което стоеше зад мен подпрян на раменете ми.
- Че.. какво Сакура?? Какво можеш да направиш по-точно ти?? а?? - В този момент разпознах името на момчето по гласа * ама аз да не... ама как ..?? * разни въпраси ми се въртяха около главата.
- ем.. че.. че..
- Какво че Сакура? - След това се обърнах и видях сериозното лице на Сасуке, което се беше втренчило в мойте. Едва и 1 см оставаше растоянието между нас. После аз го отблъснах и попитах какво въобще мисли да прави?!?!
о0.. аз ли? еми.. да помисля, мисля, мисля да те... - аз го прикъснах и сложих ръката си на устата му за да млъкне в знак, че разбрах какво цели.
- пфф.. ти даа не си луд, знаеш ли какво мисля, мисля да те наричам рошава гарга. Пък за онова, което искаше да кажеш, няма да ти позволя да си правиш каквото искаш. Аз не съм Кур*а както ме нарече Наруто в автобуса.
- хъм. Немисля така.- рошавата гарга тръгна, а аз да си отмъстя го спънах и започнах да се хиля..
- Ще си платиш за това PINK.- изсъска той.
- Ще видим това гарго.- изплезих му се аз и тръгнах към входа на гимназията за да попитам каде се намира стая 210. Към входа видях площатка за скеитари. Аз погледнах часовника и видях, че имам още 30 мин. до започването на часа. След това седнах на една пейка и гледах скеитарите, ужас, всички бяха емота, но после видях едно момче, което се справяше страхотно. Много добре се справяше и то ми приличаше на 10 годишно. Аз видях как емотата, още малко щяха да го прибият, но незнам защо и бегом тръгнах към тях.
- Оставете малкото момче, какво толкова ви е направило?
- Момчета вижте какво страхотно парче си имаме тукК.
- а не, не ако мислите сега.. - аз млъкнах, защото едно от тях се долепи до мен.


Следва продължение.. надявам се да ви е харесало и съжелявам за грешкте!!!!

мен ме кефи

На мен също много ми хареса :bravo: Продълавай да пишеш, невероятно е :bravo: Има доста грешки, но като изключим тях, е супер :bravo:

Наистина е хУбаВо
ощЕ

суперррррррр еееееееее ощеееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

пускам ощии ама да знаете, че има много грешки, ще се помъча сега да го оправя и пускам

много е яко ще чакам следващата глава

2ра глава



- а не, не ако мислите сега.. - аз млъкнах, защото едно от тях се долепи до мен и ме целуна.- аз се отдалечих и му лепнах един шамар.
- Не бъди толкова лоша с мен, нищо няма да ти направя!!
- Съмнявам се, пък не обичам емота особено грозник като теб – озплезих му се и тръгнах към гимназията, но той ме хвана за ръката и ме допря до ено дърво и започна да ме целува по врата и устата.
- АаАААаааА... пусни ме..веднага АааА.. помощ..помощ.. - по това време някой ме заплаши и започна да ми режи вените. Аз загубих много кръв и по едно време припаднах. После се събудих в непозната празна стая.
- Сакура, добре ли си
- Сасуке..? Наруто..? Каде съм?!
- Да това съм аз, гаргата- той намираше се нещо. което ме размиваше.
- хихи, все пак си запомнил новия ти прякор.- Аз се паникюсак, защото той се наведе да ме целуне, ама за жалост по челото. - * какво ми става много ме боли кореме, когато той се доближава до мен.. ама немога точно сега да се влюбя.. ама какво става,? аз..аз.?! * разни мисли ми се въртяха в главата и опитах да се изправя, но почуствах голяма болка в ръката и гърба. Какво бе станало с мен след като припаднах.. какво??
- Не се опитвай да ставаш, ще те заболи повече Сакура, вярвай ми и си почини.
- Но с първото ми идване виж какво ме сполетя, аз..а..аз какво се случи след това?? Какво??
- еми .. аз се бях тръгнал към класната стая и видях няколко момчета- емота насъбрани в кръг и отидох да ги питам какво става, а те били мойте приятели..- той бе прекъснат от мен
- ПРИЯТЕЛИ моля?? немога да повярвам ти си един от тях.. о..от тези..
- Сакура успокой се.. не съм такъв какъвто ме мислиш!!
- Махай се неиска да те виждам повече, неискам ,махни се от стаяна веднага на секундата и никога не искам да те виждам!!! - Аз се обърнах на другата страна и започнах да плача. Немога да повярвам Сасуке, немога да ти вярвам повече..
- но..но Сакура!
- Няма но!!! Вече от 1вият ден ми писна, каквото да ми струва, ще помоля майка ми да се върна, каквото и да ми струва!! РАЗБРА ЛИ МЕ!!?! - и се обърнах пак към него и видях ядосаното му лице, което бе жадно за отмъщение на ония негови глупаци.
- Сакура..?!?
- Говори по-бързо и се махай- без да каже нещо той напусна стаята.
- Сасуке.. съжелявам, ама това беше първия и последен ден в който се виждаме – аз заплаках отново и чух вратата да се отваря. Обърнах се и видях тъжното лице на Наруто.
- Защо си толкова тъжен, Наруто??
- Чух разговора ви с Сасуке, а той..той..
- Какво е станало?
- Мисля, че може да пострада. Той от 1вият си ден когато те видя каза, че е почуствал нещо страмно когато седнахме до теб в автобуса, а той рядко получава такава болка, но защо ли??
- Кажи, че не мислиш това което аз мисля, не, кажи го ,КАЖИ ГО – започнах да викам. Това бе най- гадният ми ден от живота.
- Сакура моля те не заминавай, ти... т..ти проникна в душата му и няма да спре да си отмъщава докато не остане един от нас. Освен ако ти не му помогнеш, но моля те и заради мен не си тръгвай.. моля те..
- Виж Наруто.. съжелявам, ама...
- Знаех си, че неможе да се вярва на човек като теб... Каде е онов момиче, което се отнасяше добре и прощаваше.. каде е Сакура.?
- Това момиче стой пред теб, нима ти не ме забелязваш..?
- Това момиче не го виждам..довиждане..това е последното ни виждане, понеже ти... - той спря да говори и една сълза падна от окото му.
- Наруто0 не си тръгвай, остани тук, при мен, Нарутоооо – огорчена от всички тези думи плачех цял ден, докато не заспах. По-късно аз станах и реших да замина. Взех си телефона и звънах на майка ми.
- Ало, мамо моля те нека се върна, моля те, тукК е ..тукк..незнаеш какво ме сполетя..моля те мамо..
- Скъпа какво е станало .. защо плачеш?
- Всичко ще ти кажа само нека се върна..моля те.!!
- Толкова късно ли скаш да тръгнеш?
- Да, искам колкото се може по-скоро.!!!
- Добре, ще изпратя един хеликоптер да те вземе, след 3 часа чакай пред портите на Коноха.- след това аз станах, оправих си багажа и тръгнах към портите на града, но видях Сасуке, който стоеше на един камък и се удряше в едно дърво.
- Сасуке..?!?
- Сакура..ама какво... т наистина ли..?
- Да Сасуке аз заминавам обратно в Лондон, аз..аз немога да остана – аз наведох глава и една сълза се претъркули по бузата ми и Сасуке с един скок дойде на 1 см разтояние от мен.
- Сакура искам да ти кажа от когато те видях..- аз го прекъснах и той хвана едно кичурчи коса за да го махне от красивото ми личице.
- Сасуке знам.. Наруто ми каза всичко..
- Сакура не си тръгвай.. искам...а...аз те ...о...обичам!!! - Изведнъж ме заболя корема и се свих на кълбо * нима се влюбвам,,... какво ми става!!? толкова ме боли корема.. охх... *
- Сакура какво ти е Сакураа? - ме питаше загрижен за мен Сасуке.
- аз..а..аз изпитвам същата болка като теб , ама аз ..аз защо го казах!?!
- Сакура найстна ли, Сакура говори ми.. Сакурааа.. някой да помогне..- а аз припаднах от изпитващата болка..


Следва Продължение!!
Съжелявам за грешките!! :Д надявам се да ви хареса!!

феноменално е моля те пусни ощее

Ухааа Това беше невероятно! За това са казали, че любовта боли Пусни още, супер е

3та глава



- Сакура найстна ли, Сакура говори ми.. Сакурааа.. някой да помогне..- а аз припаднах от изпитващата болка.. ( от името на Сасуке)
- Сакура, събуди се!! - крещях с цяло гърло * съжелявам Сакура * казах й аз и й одарих един-два шамара за да се съвземе.
- уфф.. какво мислиш , че правиш идиот смотан.
- Най-накрая реши да се съвземеш!!! - казах аз и й подадох ръка за да се изправи, но тя отказа.
- Аз мога да се справя и без твоя помощ, а не помниш ли какво ти бях казала.- аз не казах нищо и видях тъжното й лице.
- Какво целиш Сакура!?! Остани с мен и другите.. не се връщай на онова тъпо място..( от името на Сакура)
- Сасуке това място е моят дом и не е тъпо – намусих му се аз и видях някакъв наближаващ хеликоптер.
- Сасуке, ти закъсня, виж натам!! - Той погледна и се натъжи когато ме видя да се качвам.
- Сбогом, Сасуке!! - той нищо не каза и си тръгна в знак, че това бе краят.
- Вече може да тръгваш, това е твоя шанс да се върнеш на онова място.. Сакура, тръгвай си. - Аз нищо не казах и заповядах на пилота да тръгва. След 30 мин той ми бе казал, че трябва да сляза в тази гора замалко за да оправи нещо. Аз се съгласих и се облегнах на едно дърво.
- Еййй, чакайте ме... хора каде тръгвате..нали няма да ме оставите тукКккк......ааааааа изчакайте..- крещях аз, но без ризултат те вече бяха излетели на 1 км от мен. Поех си дълбоко въздух . От сега нататък щях да живея тук, посредата на нищото. Аз вървях-вървях, но без ризултат.
- Кой ли толкова късно би се размотавал из тази гора?!?! - в този момент, чух някакви гласова да приблежават. Аз се паникюсах и надникнах да видя, кой бе останал в гората толкова късно, а аз видях малко село и една група момчета на портата му. * най-накрая да питам някой каде се намира Коноха и дали е много далеч. Запътих се натам , но околко пет крачки реших ,че ще е по-добре да се върна .
-Ей , сладурче , защо не останеш да ни правиш компания ?-обади се единият . Стиснах очи и продължих да вървя към .... ъ и аз незнам накъде . Тръгнаха след мен . Аз тръгнах да бягам към гората, ама и те не бяха много бавни, даже ми се струваха много бързи. Едното момче намигна на другото и решиха да ме обградят.
- Какво искате от мен..
- Не ли ни помниш, ние сме..
- Божеее, ама че да те.. - Стиснах очи и продължих да бягам, колкото се може по-бързо. По-едно време видях, че тов бе краят на гората, а пък аз неможех да изкача издигащия се хълм. * това е краят..някой да ми помогне. * Докато си вдигна главата вече беше заваляло . Да е*а и късмета дето имам , изругах си . Може би приключението ми свършваше тук.
- Не съвсем, маце, остани при нас - " Патко , ще умреш ако не се покатериш , затова вдигай клющавия задник! " изкрещя ми се Инър и тръгнах да се катеря , но някой ме хвана за крака , дръпна ме и паднах . Изглежда , че най-бързия от тях беше ме настигнал . По рефлекси и за миг му забих здрав десен . После се покатерих и точно когато щях да съм от другата страна чух истрел и страшна болка прониза дясното ми рамо . Изкрещях и станах . Това може беше най-лошия момент от живота ми . Незнаех къде съм , преследваха ме некви , бях застреляна и вир-вода , бягах посреднощ, ужас, но без давидя накъде продължавам да бягам се спънах и припаднах, може би от острата болка,която пронизваше дясното ми рамо.
-Хайде , ставай !-някой ме побутваше . Той погледна разпиляните ми розови кичури по възглавницата и се усмихна . Погали нежн бузата ми и при допира скокнах. .
-Кой си ти ? Къде съм ?-бяха първите въпроси преди да изкрещя , хващайки дясното си рамо .
-Спокойно . Не се мърдай , раната пак кърви . -заповяда ми чернокосото момче , като идваше към мен .
-Стой далеч от мен ! -заповядах също . Той се спря .
-Ако не ти помогна ще умреш от загуба на кръв !-каза той и аз се паникюсах . Дадох му да ме превърже отново и потова време , тоест най-сетне , той реши да каже нещо.
- Нима, не ме помниш.
- Как искаш да те разпозная,когато ходиш с тази маска.. Ааа??
- Нима.. - В тоз миг, пак ме прониза корема.. и си спомних всички могове с момчето,което изпитваше същата болка. * немога да повярвам * казах аз на себе си и протегнха ръката си за да погаля непознатото лице.
- А..ама...ам..ам то..това си..ти.. - аз опитах да стана отново и го пригърнах в знак на благодарение, а той се вцепени, понеже го целунах.
- Аа..ъъъ..ъъ Сакура!! Сега ще си платиш за юмрука .-изсъска ми , като ме метна на леглото . В следващя миг беше върху мен . Ударих го в слабините и избягах през вратата . Загубенякът , беше забравил да заключи . Бягах , но не ме последва . Чудих се за кой юмрук говори, но това не ми се въртеше само в главата, а това че си бях забравила телефона, а без него на никъде немога да отида и сега трябваше да се върна в къщата на загубеняка, пфф...
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ... съжелявам за грешките и се надявам да ви хареса

пишете коментари, за да видя, че ви харесва и да пусна следващата глава малко късичко стана, ама за 15 мин това можах да напиша защото съм на лаптопа и тук трябва да ги пиша без да спирам

много е яко само че тази глава доста прилича на първата и е малко объркано, ама това са подробности пусни ощее

Супер е! Давай още

Ехо кво става тук това си е направо копирано от моя фик Размяна 2 има части точно същи на моя фик като едната е -Ей , сладурче , защо не останеш да ни правиш компания ?-обади се
единият . Стиснах очи и продължих да вървя към .... ъ и аз незнам
накъде . -сори ама ти копира6 ! Тва е е*а ти работата даже ома още копирвания !!!!!! Взимаш идеите ми ! Вчера пуснах първата глава на размяна 2 и т се го пуснала това днес и ако някои погледне добре има части , където е същото !!!!
Например това - Патко , ще умреш ако не се покатериш , затова вдигай клющавия задник! "
изкрещя ми се Инър и тръгнах да се катеря , но някой ме хвана за крака
, дръпна ме и паднах . Изглежда , че най-бързия от тях беше ме
настигнал . По рефлекси и за миг му забих здрав десен . После се
покатерих и точно когато щях да съм от другата страна чух истрел и
страшна болка прониза дясното ми рамо . Изкрещях и станах . Това може
беше най-лошия момент от живота ми . Незнаех къде съм , преследваха ме
некви , бях застреляна и вир-вода , бягах посреднощ, ужас, но без
давидя накъде продължавам да бягам се спънах и припаднах, може би от
острата болка,която пронизваше дясното ми рамо.
-Хайде , ставай
!-някой ме побутваше . Той погледна разпиляните ми розови кичури по
възглавницата и се усмихна . Погали нежн бузата ми и при допира
скокнах. .
-Кой си ти ? Къде съм ?-бяха първите въпроси преди да изкрещя , хващайки дясното си рамо .
-Спокойно . Не се мърдай , раната пак кърви . -заповяда ми чернокосото момче , като идваше към мен .
-Стой далеч от мен ! -заповядах също . Той се спря .
-Ако
не ти помогна ще умреш от загуба на кръв !-каза той и аз се паникюсах .
Дадох му да ме превърже отново и потова време , тоест най-сетне , той
реши да каже нещо. - цялото си е от моя фик , това с клющавия задник абе кво ства тукаа? Крадеш ми идеите абе ти направиги копирваш . Ако ще копирваш идеите ми спри да пишеш ! Ако искаш да имаш твои фик си измисли идеи а не кради чужди ! Тези , който са чели фика би трябвало да видят че си откраднала !

наистина защо крадеш от чуждите фикове,ако нямаш свои собствени идеи поне не пиши мн е нечестно спрямо sakura_uchiha1!

Доста е объркано. В 1-ва глава тя се запознава с Наруто и Саске в 2-ра глава, където действието се развива в деня когато са се запознали тя влиза в в болницата, защото някав и прерязал вените. Наруто почва да я пита дали помни всички миго прекарани с него и Саске. После я пита къде е предишната Сакура. Ама те нали току-що са се запознали? :8|: Малко не ми с връзва, а и както другите споменаха има копирани неща от Размяна. Като цяло не ми харесва особенно

Да , дане говорим пък , че и имаето е копирано - има още един такъв фик . Виж пиши фик,но не с мои идеи . Следя ти фика и това ще е компромис , но ако още веднъж откраднеш моя идея ще стане лошо !

хубо 1 и 2 глава горе долу, ама вече прекали да копираш чак...

БИВА , ОСВЕН ТОВА ЧЕ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ ФИК ПО ТОЧНО ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА СА КОПНАТИ .
КАКТО И ИМЕТО МОЯ ФИК СЕ КАЗВА
SASUSAKU-JIST MINE , А ТВОЯ JUST MINE ПЪК И АЗ ГО КАЧИХ ПРЕДИ ТЕБЕ

Еми, сега-ако искаш да копирваш фика, или да използваш части от него, аз те съветвам да се консултираш със sakura_uchiha1 и може би тя ще ти помогне, или даде идея, как да си подобриш фика, без да копваш от нея.

1 - во: Да, да ама това що за фик е???? Половината е крадено от друг фик, а останалата част е написана толкова неграмотно ( да не споменаваме, че пишеш във всички възможни глаголни времена), че човек направо да се чуди ти същност наистина ли си на 13?

2 - ро: Както и друг потребител спомена какво става тук? Първо се запознаха в автобуса Саске и каза нещо тя му се обиди слезе от автобуса и кфоо данеби да хукна да бяга, че Наруто чак я гони???!!
После пък я срещнаха някви емота и ей така до дръвчето почнаха да й режат вените... Няма смисъл да продължавам все пак вие си знаете историята.. Вече сигурно разбра, но никак не ми хареса фика ти.....

Хах, вчера четох абсолютно същото. Не ти говоря за размяна 2 на Сез, а за един друг фик, който незайно защо адски много прилича на твоята 1-ва глава, единствената що- годе добре написана глава, поне има последователност на дайствията в нея. Съветвам те да си промениш заглавието ( jUsT MinE) :;):

Hermi написа:Хах, вчера четох абсолютно същото. Не ти говоря за размяна 2 на Сез, а за един друг фик, който незайно защо адски много прилича на твоята 1-ва глава, единствената що- годе добре написана глава, поне има последователност на дайствията в нея. Съветвам те да си промениш заглавието ( jUsT MinE) :;):

съгласна съм с Hermi