^СасУсАкУ- fiK^ ( jUsT MinE)

First topic message reminder :

1ва глава



Здравейте казвам се Сакура Харуно и сега съм в гимназия. Скука, много скука в тази гимназия. Всички са някви забили и грозни. Пфф.. поне да бях си останала в Лондон. Там си е рай никой не може да изпусне такова разкошно място. Там живях 15 години и след 6 месеца ставам на 16 пффф.. Поне няма да си лягам толкова рано *devil smile~ Както да е, преди 3 месеца се бях боядисала в розово косата, а пък съм много слатка и със зелените очички, майка ми ме прати в Коноха, ужас, там си бях много добре, а даже започнаха всички да ме упознават. И сега ще живея в някво малко градче..
Дзъъннн....

Дзъъннн....
..мамка му тря да ставам за даскало, ужас, поне да почваше от 8:30 часа, а не 7:00. Аз станах в 5:30 сутринта, измих се, оправих си рошавата коса, гримирах се, облякох се и тръгнах към гимназията. По пътя срешнах от едната страна на улицата група момичета, а от другата момчета. Забелязах как ме гледаха мноо страмно, но аз не им обърнах внимание и продължих към спирката. * най- накрая дойде смотания автобус.! * качих се в автобуса и седнах на най-последните седалки, понеже там нямаше никой. Извадих си една тетрадка, един молив и започнах да си драскам. * след две спирки най-накрая ще се измъкна от това чудо * и продължавах да си драскам докато не влязоха 10 момчета и се огледаха за места. Аз също се огледах и видях, че всички места бяха заети и трябваше да седнат до мен , ужас. Те тръгнаха към мен и седнаха.
- Момчета, разбрахте ли, че имало няква нова курва в нашия клас от Лондон. Както знам там си е рай.
- Да рай е там, някъв проблем? И ако ми кажеш още един път курва без да знаеш дали е такава,тогава ще последваш удара ми- казах аз и се обърнах към русото момче.
- уфф, ама ти ли си новата, равам се и съжелявам ако съм те убидила, поне така говореше едно момиче и твърдеше, че те познава. Тя се кава Карин.
- уфф, поредна лъжкиня се намери в гимназията. Нямам си й на представа коя е тази КАРИН!
- мхм, радвам се да се запознаем. Аз се казвам Наруто Узумаки а ти? - каза блондиту и подаде ръка за да се здрависаме.
- Аз се казвам Сакура Харуно- усмихнах се и подадох ръката си.
- А, аз се кавам Сасуке Учиха.
- мхмМ... ОК, вие в кое даскало сте?
- Ние сме в гимназията – каза чернокосото момче.
- ОК, ама в коя гимназия?
- Сладорано тук има само една- единствена гимназия! - Аз се ядосах, ударих му един шамар и станах да седна на друго седалка. * най-наркая стигнах * аз станах и тръгнах към гимназията. На път видях Наруто да тича към мен и да се извинява за случилото се, което Сасуке каза.
- Сакура, Изчакай!!- крещеше той, вече ми бе писнало и се обърнах да попитам какво става.!.!.!
- А, здрасти.. какво има? - попитах го аз, а той едва- едва си поемаше дъх.
- С..Саку...Сакура с..съжелявам за случелото се !!! - едва говореше той.
- Ама ти няма за какво да се извиняваш, а някой друг трябва.!!! - казах аз и стиснах ръката му.
- Аууу...
- ОпсС.. съжелявам, ама има толкова противни хора, че... - Аз бях прекъсната от момче, което стоеше зад мен подпрян на раменете ми.
- Че.. какво Сакура?? Какво можеш да направиш по-точно ти?? а?? - В този момент разпознах името на момчето по гласа * ама аз да не... ама как ..?? * разни въпраси ми се въртяха около главата.
- ем.. че.. че..
- Какво че Сакура? - След това се обърнах и видях сериозното лице на Сасуке, което се беше втренчило в мойте. Едва и 1 см оставаше растоянието между нас. После аз го отблъснах и попитах какво въобще мисли да прави?!?!
о0.. аз ли? еми.. да помисля, мисля, мисля да те... - аз го прикъснах и сложих ръката си на устата му за да млъкне в знак, че разбрах какво цели.
- пфф.. ти даа не си луд, знаеш ли какво мисля, мисля да те наричам рошава гарга. Пък за онова, което искаше да кажеш, няма да ти позволя да си правиш каквото искаш. Аз не съм Кур*а както ме нарече Наруто в автобуса.
- хъм. Немисля така.- рошавата гарга тръгна, а аз да си отмъстя го спънах и започнах да се хиля..
- Ще си платиш за това PINK.- изсъска той.
- Ще видим това гарго.- изплезих му се аз и тръгнах към входа на гимназията за да попитам каде се намира стая 210. Към входа видях площатка за скеитари. Аз погледнах часовника и видях, че имам още 30 мин. до започването на часа. След това седнах на една пейка и гледах скеитарите, ужас, всички бяха емота, но после видях едно момче, което се справяше страхотно. Много добре се справяше и то ми приличаше на 10 годишно. Аз видях как емотата, още малко щяха да го прибият, но незнам защо и бегом тръгнах към тях.
- Оставете малкото момче, какво толкова ви е направило?
- Момчета вижте какво страхотно парче си имаме тукК.
- а не, не ако мислите сега.. - аз млъкнах, защото едно от тях се долепи до мен.


Следва продължение.. надявам се да ви е харесало и съжелявам за грешкте!!!!

Хах, вчера четох абсолютно същото. Не ти говоря за размяна 2 на Сез, а за един друг фик, който незайно защо адски много прилича на твоята 1-ва глава, единствената що- годе добре написана глава, поне има последователност на дайствията в нея. Съветвам те да си промениш заглавието ( jUsT MinE) :;):

Hermi написа:Хах, вчера четох абсолютно същото. Не ти говоря за размяна 2 на Сез, а за един друг фик, който незайно защо адски много прилича на твоята 1-ва глава, единствената що- годе добре написана глава, поне има последователност на дайствията в нея. Съветвам те да си промениш заглавието ( jUsT MinE) :;):

съгласна съм с Hermi

Знаеш ли, поста ти ме подсети за нещо, което отдавна искам да кажа. Никой ли не забелязва колко пропаднали започнаха да стават фиковете? Няколкото оригинални идей биват недооценени и почти не се коментират. Ако отворим един свестен фик и видим коментарите, ще видим 6 или шеш максимум, докато отворим ли някоя сапунка има доооооста повече коментари. Нима за това някой хора си блъскат главата с идей, коя от коя по- уникална, докато други хващат някоя сапунка като Перла примерно и само заместваме Инджи и оня Мимет ли какъв беше и готово. Няма нищо по хубаво за един така наречен "писател" да чуе коментари по своето произведение, в което е вложил себе си и мислите си, колкото и банално да звучи. В творбата се изливат чувства, лафове и случки, реални или плод на нечия фантазия, откриваш самата личност на писателя в произведенията му и така сякаш коментираш самия него. малко обаче са такива фикове, а ако ги има, то те берат прах, защото някой ги прочитат и ги преписват наново. Лесно е нали? Копи и после пеййст. Копиии и после пеййст. Това сме ние хората, не ценим чуждия труд и не го признаваме и гледаме да насочим вниманието на останалте към нашите клиширани личности и читателите без обособено мнение се хващат за всичко и резултата е ОЩИИИИИ на нещо, което 1-во е пълна боза, 2-ро е чужди и 3-то нзнам изобщо аз ли съм бавна или това СЪКВА! Сез, мила, наистина си прекалено мила и така може пак да ти крадът идей. Не ги жали момиче.

айде заключ

авторката да пише Лс или на мен или на Аlex за да я отключим :8D: