Огън в кръвта

Нед Мар 14, 2010 11:17 pm

Е хора, реших и аз да напиша едно фикче Първото ми фикче. Опазил господ дано да е добро. Надявам се да ви хареса. Премам всякакви коментари. Е, ето го и него

1-ва глава

Ел Ей 11:00

Беше красив слънчев ден. Средата на есента. Подухваше лек, хладен ветрец подсказващ, че зимата идва, а есента си отива. Небето беше чисто и ясно тук таме с някое облече. Слънцето нежно си проправяше път през прозореца, галещ спящото момиче в стаята. По възглавницата бяха разпръснати розови кичури коса. До нея лежеше голяма бяло, пухкаво куче. Порода самоед на около 1 годинка. Момичето спейки леко се намръщи от светлината огряваща лицето й. Точно в този момент врата се отвори и вътре влезе жена на около 35 години. Тя имаше красива червена леко начупена коса стигаща до кръста й. Очите й бяха лешниково кафяви. Те излъчваха такава топлина, мекота, загриженост и обич. Тя отиде до прозореца и го отвори казвайки:
-Сакура, скъпа време е да ставаш.-каза нежно тя.
Ммм..Чусе едвам звука идващ от момичето, което се обърна с гръб към майка си.
Тя отиде при нея и внимателно отви одеялото от нея, като я целуна по челото и каза:
-Закуската е готова. Има палачинки с шоколад-последното го каза с лека усмивка. След това излезе от стаята затваряйки вратата.
Веднага след като чу затварянето на врата момичето отвори очи и погледна към спящото куче да нея казвайки тихо. „Добро утро, Арес „ и прокара пръсти през рунтавата му гъста козина.Семейството й беше едно от най-богати в целия сват, но тя не беше от онези разглезени лигли.Беше висока около 1.66 и имаше красиво стройно тяло. Косата и беше розова на цвят, права и дълга до кръста, а очите й бяха смарагдово зелени( а чернокос със сини очи било рядка красота) Тя стане и се запъти към банята. След това облече един бял потник стигащ до пъпа показващ красива й обеца (ето снимка http://www.bgben.co.uk/data/images/piersing.jpg) с голямо деколте очертаващо перфектните й гърди. Те бяха големи и добре оформени (ах вие первезници такива не е като Памела Андерсън). Отгоре облече черен анцуг , горнището го остави закопчано до половината, такаче да се вижда малка част от потника. Обу си черните маратонки и си върза косато като си хвана бретона, който беше леко топиран. И накрая се гримира с черен молив, спирала и бели сенки. Вече готова слезе долу в кухнята и седна на масата до майка си и още един мъж. Мъжът имаше къса черна коса и наситено сини очи.
-Сакура ние с баща ти имаме.. беше прекъсната грубо от дъщеря си.
Той не ми е баща!-изсъска тя.
-Сакура!Недей да говориш така за Хироши. Той те обича и те има за негова дъщеря-отвърна тя леко повишавайки тон и поглеждайки към мъжа седящ до нея.Тогова той заговори бавно и спокойно.
-Не се притеснявай Изанами.Няма проблеми. Дай й време да свикне с идеята.
-Да, но аз не го приемам за такъв и никога няма да го приема. Както и да е. За какво искаше да говорим-отвърна тя преглъщайки.
Връщаме се обратно в Коноха.-каза набързо Изанами
-Какво!-отвърна Сакура като за малко да се задави със сока, който пиеше.
-Чу ме!-отговори раздразнено Изанами.
-Не, не отново. Не можеш да ми го причиниш пак. Таман се преместихме тук. Няма и година откакто сме тук. За две години се преместихме 5 пъти.Омръзна ми да сменям училищата и приятелите-развика се Сакура ставайки от масата.Този път защо се местим? А?-попита тя повишавайки тон.
-Първо не ми дръж такъв тон и второ,защото повиши Хироши.-ядосано й отговори.
-Рзбира се ,как не се сетих.Пак, заради Хироши.
-Виж, Сакура знам, че не ти е приятно, че отново се местим, но това са жертвите на успеха, скъпа. Точно в този момент доведеният й баща се опита да я утеши с добра новина, но стана още по-лошо.
-Няма да е толкова зле, колкото си мислиш. Все пак това е твоето родно място и там също имаш много приятели, а и там се намира едно от най-елитните училища в целия свят.
-Ти нищо не знаеш за мен. Изобщо не ме познаваш-извика през сълзи и се затича нагоре по стълбите.Когато стигна стаята си влезе и се свлече на пода подпирайки се на вратата и започна да плаче, колкото й глас имаше. До нея се доближи кучето й скимтящо, защото усещаше болката на господарката си. Тя го погали и през сълзи каза:
-Единствен ти ме разбираш. Само ти ми остана от него.И отново започна да плаче, прегръщайки силно кучето.
В кухнята при Изанами и Хироши.
-Хироши, извинявай за държанието на Сакура. Просто…-започна тихо и сведе глава.
-Не се притеснявай. Знам колко й е трудно да приеме, че баща й вече го няма. Остави я да го преодолее сама. Когато е готова тя сама ще дойде –Каза той като я галеше нежно по главата.
-Толкова си добър с нея, а тя как ти се отпраща -Изанами вече започваше да се дразни от държанието на дъщеря си. Ще отида да поговоря с нея. Каза и тръгна към стълбите, но беше спряна от Хроши.
-Не, недей ще стане по-зле. Всичко, което й казваш тя го прави точно обратното. Точно в този момент Сакура слезе заедно с Арес и тръгна към вратата.
-Къде отиваш?-попита я разтревожено майка й.
-Да потичам.-отвърна студено.
Сасура излезе и си сложи слушалките в ушите. Започна бързо да спринтира а до нея тичаше Арес радващ се, че е навън. Сакура тичаше така около 10 мин. Зад нея се чуваха и други стъпки, който ставаха все по бързи.Но тя не чуваше заради музиката. Някой започна да я вика.
-Сакура, Сакурааа…-запъхтяно извика човекът зад нея мъчещ се да я настигне.
Арес се спря за момент и погледна човекът зад тях. Сакура забеляза, че кучето й не е до нея и се обърна. Гледката, която видя много я зарадва. Арес беше при мъжът и махаше весело с опашка,а той го галеше. Момичето се усмихна и се запъти към тях.

Нед Мар 14, 2010 11:40 pm

хУбаВо е

Нед Мар 14, 2010 11:54 pm

Хареса ми ккато за първи фик е доста добре. Продължавай!!! Огън в кръвта 787605

:kisss:

Пон Мар 15, 2010 6:53 am

Като за първи фик, е много хубаво Огън в кръвта 386611

Харсва ми идеята. Огън в кръвта 73713

Пусни новата глава Огън в кръвта 838984

Пон Мар 15, 2010 9:16 am

ммммм доста е добро
харесва ми
обаче слагай тирета пред пряката реч, че иначе много се бъркам

Пон Мар 15, 2010 3:06 pm

onyx&pink написа:ммммм доста е добро
харесва ми
обаче слагай тирета пред пряката реч, че иначе много се бъркам

Готова си

Има един израз клиента винаги е прав Огън в кръвта 242502

Е тук е винаги се гледа мнението на четящият Огън в кръвта 631890

Имаше и малко грешки но ги оправих, защото дразнят окото blush

Няматe си представа, колко ме радва, че ви хареса :kisss: Ще се постарая новата глава да я пусна възможно най-скоро Огън в кръвта 92772

Пон Мар 15, 2010 3:35 pm

мн ми хареса началото Огън в кръвта 73713

....ОЩЕЕЕ

Пон Мар 15, 2010 5:52 pm

Браво, интересна е идеята. Чакам още

Пон Мар 15, 2010 6:05 pm

яко искам ощии Огън в кръвта 811726

Вто Мар 16, 2010 2:17 pm

Кога ще пуснеш още? Огън в кръвта 23388

Вто Мар 16, 2010 5:32 pm

sweet_temari написа:Кога ще пуснеш още?

Да кога?

Вто Мар 16, 2010 5:48 pm

суперрррррррр еееееееее Огън в кръвта 637210

:kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Вто Мар 16, 2010 6:12 pm

rosi_rosi написа:

sweet_temari написа:Кога ще пуснеш още?

Да кога?

Главата е почти готова Огън в кръвта 787605

или довечера или утра на обяд blush

ще я пусна. зависи, кога я завърша Мерси за коментарите :kisss:

Вто Мар 16, 2010 8:57 pm

супер

Сря Мар 17, 2010 12:18 am

2-ра глава

-Хей, Джей! Какво става? Изглеждаш ми „малко” задъхан-започна развеселено.Като се приближаваше към най-добрият си приятел.Той беше висок 1.80 с мускулесто тяло. Имаше кестенява коса и небесно сини очи. Той беше 19 годишен, студент първи курс. А тя беше на 17. Бяха много сладки заедно така един до друг. Той беше по-висок от нея с 14 см., а тя едвам стигаше до рамото му без токчета. До него изглеждаше толкова фина и крехка.
-Е как няма да съм! То с твоя спринт и кучето ще умориш!-заяде се малко той с голяма усмивка на лицето, която го правеше още по сладък. Като продължаваше да гали кучето.
-Ха, ха много смешно-отвърна нацупено тя. Като направи много сладка кучешка физиономия. Тя много добре знаеше, че винаги минава при него.
-Ооо не, не, не няма да ми минеш с този поглед-започна да се оплаква той, като малко дете, което иска шоколад от майка си, като се въртеше наляво, надясно, за да не я гледа в кучешките й очи.
-Сериозно, Сак какво е станало? Да не си се скарала пак с майка си.-попита притеснено той. Розовокоската се нацупи, защото знаеше, че пак е познал какво е станало. „Защо по дяволите винаги трябва да отгатваш Джей. Проклет да си!”-си помисли тя и побърза да отговори.
-Как може да ме познаваш толкова добре? -каза с лека въздишка, питайки по скоро себе си. И тихичко отговори свеждайки глава-Да. Тя се чувстваше виновна, че отново се беше скарала с майка си.
-Хей, не се натъжавай де. Знаеш, че винаги ще бъда до теб, мъниче.-говореше й той с такава обич. Познавам те прекалено добре. Даже по добре от самата теб. А колкото до въпроса ти винаги, когато се скараш с майка си или си разтворена тичаш и то на спринт и ме караш да тичам, като луд след тебе, за да те хвана.-каза заяждайки се.
Последното видимо я развесели. Точно това негово качество обичаше най-много, че винаги можеше да я развесели и, че беше до нея когато имаше най-голяма нужда. Тя вдигна глава и повдигна една си вежда и заговори.
-Ама ти какво, да не ме следиш первезнико. И не съм малката „големия”- отвърна закачливо тя. Джей се засмя високо и каза:
-Добре, добре. Айде ще те вода в Какао бийч и там ще ми разкажеш всичко-отговори й той още смеейки се. И те тръгнаха, като Сакура се провикна: Хайде Арес.

В Какао бийч

Те влязоха в заведението което се намираше на не повече от 50 км от плажа. Там отиваха всички сърфисти или най- обикновени хора просто да разпуснат. Надписа на заведението беше с морско сини големи букви, а между тях имаше един сърф и две чаши направени от Кокос със розови сламки в тях. Имаше бар, с големи дървени столове, където можеше да седят хората и да си поръчват нещо за ядене или пиене. Вътре в заведението бяха наредени дървени маси и столове направени от бамбук. По нататък имаше и сепарета, който предварително се резервираха с изключение на най-редовните им посетители. Обикновено ги резервираха богати клечки. Сепаретата бяха със стъклени маси, един огромен диван и големи плетени столове. При всяка маса имаше по една плазма. Музиката беше нито много силна, нито много тиха. Приятна обстановка се носеше из цялото заведение. Джей и Сакура както и Арес се запътиха към тяхното сепаре. То се намираше в десният ъгъл на стаята близо до прозореца с изглед към морето. По принцип не е разрешено да се водят кучета в заведението, но за тях двамата беше изключение. Те бяха най-редовните им клиенти и всички ги познаваха, както и кучето.(ама че известно куче). Двамата седнаха на големият диван, а Арес легна най-послушно до тях. Сакура го беше възпитала изключително добре. Не мина много време и една сервитьорка дойде при тях. Тя беше висока и слаба с къса руса коса и кафяви очи.
-Как сме днес?-попита с усмивка момичето. Какво да бъде този път?-продължи така приятелски и усмихнато.
-Здравей Сунако- каза също усмихната Сакура. Благодаря, добре. За мен едно бяло фрапе с лед, а за теб, Джей?
-Една Каменица- отвърна й той също с лека усмивка.
-Това ли ще бъде всичко -попита сервитьорката.
-Да- кимна й Джей.
Той проследи с поглед , как сервитьорката си отива, и когато вече беше сигурен, че няма опасност да ги чуе погледна към розовокосото момиче стоящо пред него и заговори.
-Сега разказвай какво е станало-каза й мило той.
-Майка ми и Хироши искат да се местим в Коноха - започна тъжно тя. Аз бях много против това и й се развиках, защо трябва да се местим. Когато ми каза, че отново е заради Хироши побеснях.-довърши ядосано спомняйки си отново случилото се.
-Още не можеш да го приемеш? А?-започна, но се спря понеже сервитьорката пристигаше с поръчката им.
-Заповядайте-каза момичето, като остави бялото фрепе пред Сакура. Докато оставяше бирата на Джей тя си открадна един поглед към него, но той изобщо не си направи усилието да й обърне внимание. Личеше си, че го харесва, но изглежда чувствата не бяха взаимни. Всъщност Джей беше наистина много красив. Имаше голям брой обожателки, но той не се интересуваше от тях. Не, той не беше от този тип мъже, които използват момичета само за една нощ и после ги захвърлят като ненужна вещ. Той бе различен. Сакура веднага забеляза това и й подари един убийствен поглед. Въпреки, че отдавна познаваше Сунако и знаеше, че тя си пада по него, още продължаваше да й има доверие, що се отнасяше за Джей. Ставаше ли дума за него тя се превръщаше в разярено диво животно, което пази малките си. Както й той за нея. Просто не искаше той да бъде наранен. Обичаше го прекалено много, за да го гледа как страда от някакви богаташки к***и.
-Сак, Сакурааа!- викаше той, но тя не го чуваше. Беше се замислила много дълбоко. Той забеляза, че тя гледа лошо сервитьорката и не можеше да проумее, каква бе причината за този поглед. Та те се познаваха от цяла вечност.
Ааа- извинявай,какво казваше-отвърна разсеяно. Бях се замислила нещо-продължи леко усмихнато.
-Да, виждам- отвърна и леко сърдито, защото не го слушаше. Та за какво беше този поглед, към Сунако?- попита я учудено.
-Нищо, не е важно.
Настана тишина. Всеки беше зачислен за свой работи. Не мина известно време и Джей заговори.
-Кога ще се местите?- попита тъжно той. Той изобщо не искаше тя да си тръгва. Бяха се запознали преди 2 години, но той се беше привързал прекалено много към нея. И просто не искаше да я загуби.
Не знам. Не съм питала. А и не мисля да се местя-каза раздразнено. Тя беше страшно инатлива и каквото си наумеше винаги го постигаше. Ще преобърне света, но пак ще постигне това, което иска. Още едно от нейните „прекрасни” качества беше, че много лесно се палеше. Беше на моменти. Но хванеш ли я в лошо настроение ще ти вгорчи живота повече и от самия дявол.
-Как така? Нещо не разбирам на къде биеш?-Отвърна й той повдигнал едната си вежда в учудване. „Кажи ми, че няма да правиш това, което си мисля”-мислеше си на ум.
-Ами много просто.-заговори с лукава усмивка.

Надявам се да ви хареса

Сря Мар 17, 2010 6:51 am

Страхотно е! Огън в кръвта 811726

Искам още

Скоро ли ще има? Огън в кръвта 23388

Сря Мар 17, 2010 1:05 pm

sweet_temari написа:Страхотно е! Искам още Скоро ли ще има?

и аз , и аз . пусни скоро другата глава плс Огън в кръвта 23388

много е интересно фикчетоооооооооо Огън в кръвта 183921

Сря Мар 17, 2010 4:34 pm

sasusaku96 написа:

sweet_temari написа:Страхотно е! Искам още Скоро ли ще има?

и аз , и аз . пусни скоро другата глава плс много е интересно фикчетоооооооооо

А аз се притеснявах, че няма да ви хареса. Огън в кръвта 787605

Ами още не съм започнала да пиша новата глава, но ще се постарая да я пусна или в петък или в събота Огън в кръвта 58594

Разбира се, ако я завърша по-рано ще я пусна веднага Огън в кръвта 92772

Сря Мар 17, 2010 4:48 pm

Якооо

Ощеее :lol!:

Сря Мар 17, 2010 9:54 pm

супер еее

пускай ощиии Огън в кръвта 631890

Чет Мар 18, 2010 2:21 pm

lips_of_an_angel написа:

sasusaku96 написа:

sweet_temari написа:Страхотно е! Искам още Скоро ли ще има?

и аз , и аз . пусни скоро другата глава плс много е интересно фикчетоооооооооо

А аз се притеснявах, че няма да ви хареса. Ами още не съм започнала да пиша новата глава, но ще се постарая да я пусна или в петък или в събота Разбира се, ако я завърша по-рано ще я пусна веднага

Ами, да се надяваме, че скоро ще я довършиш...нямам търпение за още blush

Чет Мар 18, 2010 2:51 pm

lips_of_an_angel написа:

sasusaku96 написа:

sweet_temari написа:Страхотно е! Искам още Скоро ли ще има?

и аз , и аз . пусни скоро другата глава плс много е интересно фикчетоооооооооо

А аз се притеснявах, че няма да ви хареса. Ами още не съм започнала да пиша новата глава, но ще се постарая да я пусна или в петък или в събота Разбира се, ако я завърша по-рано ще я пусна веднага

Ти се притесняваш , а ние се зарибяваме по фика Огън в кръвта 787605

Чет Мар 18, 2010 5:59 pm

Ехеее това фикче е страхотно :cvetq: Пускай следващата главичка Огън в кръвта 183921

Пет Мар 19, 2010 7:26 pm

Айде сладурковци готови сте.

3-та глава

-Как така? Нещо не разбирам на къде биеш?-Отвърна й той повдигнал едната си вежда в учудване. „Кажи ми, че няма да правиш това, което си мисля”-мислеше си на ум.
-Ами много просто.-заговори с лукава усмивка. Ще избягам. Когато удари полунощ ще се измъкна през прозореца и ще отседна при чичо Джон. Той живее в Ню Йорк. Разстоянието не е голямо . Само 2462 мили. Отнема 4 дена със средна скорост. А ти знаеш моето шофиране-подсмихна се дяволито. Ще бъда там за 2 дена.
-И до кога смяташ да бягаш?-развика й се той. Сак, правила си много глупости, но това бие по точки всичките взети заедно. Прекрасно знаеш, че не можеш да се скриеш от ба…-беше прекъснат от освирепелият й поглед. Моментално се поправи, защото знаеше какво щеше да стане с него, ако беше продължил думата. Щеше да стане на бебешко пюре. Само при мисълта се втресе. Искам да кажа Хироши. Та това е Хироши Харуно за бога. Няма скрито покрито при него.
-Да , да знам. Великият Хироши Харуно. Направо треперя-каза с такова отвращение в гласа и сарказъм. Не, само 1 година. Докато не навърша пълнолетие.-отговори толкова уверено.
-А училището? Ще захвърлиш всичко по дяволите само, заради прословутият ти инат.-продължаваше да се ядосва. Не мисля, че ще бъде толкова зле. Все пак там са Ино и Хината. А и аз ще ти идвам на гости. Няма да те оставя-довърши леко обнадежден, че може би това ще промени решението й. Ала за жалост всичките му опити се сринаха с гръм и трясък. Беше отрязан по най-бруталния начин.
-Да не си посмял да довършиш-отговори гневно тя. Същият си като майка ми. А колкото да училището и там има училища. Ще уча там. Какво толкова-отвърна безразлично.
-Не знам, Сакура не мисля, че е добра идея- каза отпивайки от бирата си.
-Нека да сменим темата. Какво ще кажеш. Не ми се говори за това-каза по скоро заповеднически.
Джей не беше особено съгласен. Имаше лошо предчувствие за цялата работа и искаше да я разубеди, но човек не може да излезе на глава с това инатливо същество.
-Добре, но запомни не сме приключили разговора-каза й сериозно. Искаш ли да покараме сърф, ако не си заета. Таман ще ми покажеш, колко добра си станала.
-Внимавай, какво си пожелаваш-подсмихна се тя. Ела да ме вземеш към 17:00 часа.
-Да си готова няма да те чакам пак-намуси се той.
-Стига си се оплаквал-усмихна му се тя, докато викаше сервитьорката, за да платят.
Тя ги видя и веднага тръгна към тях.
-Сметка, ако може-попита мило розвококата.
-3.20-отговори момичето, като постави бележката в една малка стъклена чашка намираща се в средата на масата.
Сакура започна да се преджобва, за да плати, но Джей я прекъсна и каза:
-Остави на мен-и извади парите от джоба на дънките си. Той и подаде парите и каза. Останалото е за теб и й смигна.
Сунако за малко да получи инфарк. Сърцето й биеше толкова силно, че направо щеше да изскочи от гърдите й. Коленете й се подкосиха, когато видя как й намигна.
-Ооо, моят джентълмен-каза Сакура като го погаля по бузата усмихвайки му се сладко.
В същият момент сервитьорката си помисли „Де да можеше да бъдеш моят джентълмен”. Сакура веднага забеляза замечтаната й физиономия и я стрелна с поглед. Сладката й усмивка беше заменена от свиреп поглед, който казваше „Не го закачай”. Сунако веднага забеляза погледа й и набързо се отърва от приятните си мисли за Джей. Тя и метна един не много приятелски поглед, като се врътна и тръгна към друга маса, за да им вземе поръчката. Всъщност тя изобщо не искаше да се забърква със Сакура. Тя прекрасно знаеш кой е баща й. Но не това я притесняваше , а самата тя. Знаеше, че ако поиска може да я съсипе на секундата, затова просто се примиряваше с тайни погледи и мечти. А в замяна получаваше поглед, който можеше да разтрепери и дявола. (От Сакура са тези погледи. Да не се чудите)
Джей и Сакура излязоха от заведението като си казаха чао и тръгнаха в различни посоки.

В къщата на Сакура:

Розовокоската вече беше пред вратата и си вадеше ключа, за да отключи.Когато влезе се огледа наоколо и забеляза, че къщата беше празна. Това страшно я облекчи понеже знаеше, че й предстоеше скандал с майка й. След днешната й реакция определено щеше да има скандал. И то какъв. Тя се запъти към кухнята, за да нахрани Арес. Извади от шкафа намиращ се до мивката един голям жълт пакет с кучешка храна и сипа малко в средно голяма червена купичка, на която пишеше с големи черни букви АРЕС. Кучето започна да яде веднага. Тя го погали леко и тръгна към стълбите. Не беше изкачила и едно стъпало, когато чу нервно тропане на крак зад нея. „Страшно си загазила Сакура”-помисли си тя. Обърна се бавно цялата пребледняла и видя ядосаното лице на майка си. Преглътна трудно и заговори с възможно най-миличкия глас, който имаше.
-Прибрала си се?-каза плахо тя.
-Да, прибрах се! А ти си страшно загазила момиченце-развика й се Изанами.
Още по трудно преглътна. Прочисти си гърлото и каза съвсем спокойно.
-Знам, какво ще ми кажеш.-започна тя, но беше грубо прекъсната от майка си.
-Оо, нима и какво ще ти кажа? Каква беше тази реакция от теб сутринта. А за държанието ти към Хироши да не говорим. Как можа да кажеш това. Той прави всичко възможно ти да си добре и да се чувстваш.-говореше тя с толкова болка. Беше изписано на лицето й разочарованието от дъщеря й. Сакура го забеляза, но въпреки това продължи все така арогантно.
-Не съм го молила. НИЩО не съм искала от него и НЯМА и да искам-натъртваше на думите „нищо” и „никога”.
Изанами я заболя от думите, който беше чула преди малко. Вече нямаше сили да спори с дъщеря си на тази тема. Водеха един и същи разговор цели 3 години. Откакто беше починал баща й. Изатами заговори тихо и вече спокойно.
-Ела седни-каза й тя, като отиде на дивана в хола.
За момент Сакура се замисли, но все пак отиде и седна до майка си. Предстоеше им дълъг и труден разговор. Разговор,воден от много отдавна и още водещ се.
-Виж, скъпа-започна, като хвана едната й ръка. Знам, че ти е тежко и трудно. Розовокоската отвори отвари уста да каже нещо, но майка й я прекъсна.
-Недей, остави ме да се доизкажа. И на мен не ми е лесно. Ако си мислиш, че съм забравила баща ти, значи жестоко се лъжеш.Той прекрасно знаеше какво прави.Знаеше, какви са рисковете-говореше с насълзени очи. Но ако си отвориш сърцето, дори и една малка частица и позволиш на Хироши да стигне до теб, тази болка ще бъде поне малко заменена. Не ти говоря да заличиш напълно спомена за него, просто дай му шанс-замоли се тя. Къде изчезна онова момиче, което се смееше и беше лъчезарно. Искам това момиче. В очите ти преди виждах пламък, пламък за живот. Сега този пламък угасна. Вече това момиче го няма. Умря заедно с баща ти. А мен питаш ли ме? Чудиш ли се на мен какво ми е. В онзи ден аз загубих двама души. Не само баща ти, но и теб. Може да седиш тук пред мен сега, но вътрешно си мъртва. Имам чувството, че вече не знам коя си. А ти изобщо не ми помагаш.-вече сълзите й се стичаха свободно. Падаха една по една. Всяка следваща сълза беше по-бърза и по- изгаряща от предишната. Сълзи, който са били затворени от много отдавна. Сълзи казващи много повече от колкото думите могат да кажат…
Всичко това, което чу, някак си я трогна. Колкото и да искаше да не си признава това я убиваше. Всяка дума която изрече майка й се забиваше дълбоко в нея. Всяка следваща дума правеше по дълбок разрез, и оставяше белег след себе си. Белег, който никога няма да зарасне. Можеше външно да изглежда корава, но сърцето й отвътре кървеше. Толкова силно кървеше, че не можеше да спре дори и ако се превърже. Предаде се. Остави сълзите си да се стичат свободно. Вече не я интересуваше нищо. Тази болка, която години наред я разяждаше, бавно и мъчително сега се стичаше по красиво й нежно лице, оставяйки черни линии от спиралата.Гласа й беше пресипнал, но въпреки това тихо заговори.
-Защо, защо трябваше да умира. Толкова ми липсва. Липсва ми гласът му, смехът му, дори и лошият му поглед, когато ми се караше. Онова момиче изчезна много отдавна. Та аз бях още дете. Нямаш представа, какво е да гледаш, как баща ти умира. Още си го спомням. Как колата се запали, татко още беше вътре. Всички се затичаха към него да го извадят, но беше прекалено късно. Той вече си отиваше. Отиваше си, а те не можеха да направят нищо. Просто стояха и гледаха. Гледаха го как умира. Аз се затичах с всички сили към негои последното, което ми каза преди да умре беше „Грижи се за майка си, хлапе”. Той беше най-добрият. Най-добрият от най-добрите. Нямаше състезател, който да го бие, но ако това е цената на слава по-добре никога да не беше сядал зад волана. Това беше мечтата му да бъде най-добрият, но на каква цена. Аз се гордеех с него и още се. Само, ако знаех, че така ще стане никога нямаше да му позволя да се качи на колата. Само, ако още веднъж бях проверила колата. Колата беше мое задължение.Иска ми се да върна времето назад, но немога. В този ден една част от мен умря. Част, която никога няма да се върне.-разказваше гледайки с празен поглед в пространството свила ръцете си в юмруци. Досега, на никой не беше разказвала това дори и на Джей не беше казала.
-Скъпа-каза тихо майка й. За първи път от 3 години Сакура и разказваше, как се чувства. Мила ти не си виновна за случилото се .-продължи все така мило. Знаеш, че беше нещастен случай. При завоя бащи ти загубил контрол и се блъснал в стената.-знаеш го, скъпа. Не си виновна и недей да се обвиняваш.
-Не!- викна тя. Само, ако бях проверила още веднъж солата преди да излезе. Щеше да е тук сега. Аз съм виновна.-продължаваше да се самообвинява. След това стана и без да каже и дума тръгна към стаята си, но майка й я спря с думите.
-Сакура чакай! Къде отиваш.-попита я неразбиращо.
-Да се преоблека. Излиза да покарам сърф-отвърна студено и бездушно.
Изанами беше права. Тя наистина беше умряла вътрешно. Вече не се смееше и не разговаряше с нея. Постоянно излизаше. Понякога казваше къде отива друг път не. Единствено Джей можеше да изкара това момиче наяве. Само той успяваше да върне усмивката на лицето й.
„ Не мога да разбера това момиче. В един момент имам чувството, че е пак старата Сакура, но в друг пак се затваря в себе си”-помисли си тя ужасно притеснена.

Пет Мар 19, 2010 8:24 pm

Момиче, това беше направо невероятно! Огън в кръвта 73713

Много ми стана тъжно за Сак и Изанами Огън в кръвта 886489

Давай следващата глава Огън в кръвта 73713

Кога ще я пуснеш? Огън в кръвта 856421

Огън в кръвта

Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта

Re: Огън в кръвта