Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
ВходОгън в кръвта
+13
`M I N I
Death_Angel
.: Gangsta_4_life :.
..Bunny-By..!!
KoniTy
sasusaku_girl97
X®i$Ttk@TaA
Lover.
onyx&pink
Thэ Dark Girl
rosi_rosi
elinceto_555
lips_of_an_angel
17 posters
Страница 2 от 2 • 
1, 2
1, 2
lips_of_an_angelЛюбител
От : Търси ме в мечтите си!!!
Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010
Огън в кръвта
Нед Мар 14, 2010 11:17 pm
First topic message reminder :
Е хора, реших и аз да напиша едно фикче
Първото ми фикче. Опазил господ дано да е добро. 
Надявам се да ви хареса. Премам всякакви коментари. Е, ето го и него
Ел Ей 11:00
Беше красив слънчев ден. Средата на есента. Подухваше лек, хладен ветрец подсказващ, че зимата идва, а есента си отива. Небето беше чисто и ясно тук таме с някое облече. Слънцето нежно си проправяше път през прозореца, галещ спящото момиче в стаята. По възглавницата бяха разпръснати розови кичури коса. До нея лежеше голяма бяло, пухкаво куче. Порода самоед на около 1 годинка. Момичето спейки леко се намръщи от светлината огряваща лицето й. Точно в този момент врата се отвори и вътре влезе жена на около 35 години. Тя имаше красива червена леко начупена коса стигаща до кръста й. Очите й бяха лешниково кафяви. Те излъчваха такава топлина, мекота, загриженост и обич. Тя отиде до прозореца и го отвори казвайки:
-Сакура, скъпа време е да ставаш.-каза нежно тя.
Ммм..Чусе едвам звука идващ от момичето, което се обърна с гръб към майка си.
Тя отиде при нея и внимателно отви одеялото от нея, като я целуна по челото и каза:
-Закуската е готова. Има палачинки с шоколад-последното го каза с лека усмивка. След това излезе от стаята затваряйки вратата.
Веднага след като чу затварянето на врата момичето отвори очи и погледна към спящото куче да нея казвайки тихо. „Добро утро, Арес „ и прокара пръсти през рунтавата му гъста козина.Семейството й беше едно от най-богати в целия сват, но тя не беше от онези разглезени лигли.Беше висока около 1.66 и имаше красиво стройно тяло. Косата и беше розова на цвят, права и дълга до кръста, а очите й бяха смарагдово зелени( а чернокос със сини очи било рядка красота) Тя стане и се запъти към банята. След това облече един бял потник стигащ до пъпа показващ красива й обеца (ето снимка http://www.bgben.co.uk/data/images/piersing.jpg) с голямо деколте очертаващо перфектните й гърди. Те бяха големи и добре оформени (ах вие первезници такива не е като Памела Андерсън). Отгоре облече черен анцуг , горнището го остави закопчано до половината, такаче да се вижда малка част от потника. Обу си черните маратонки и си върза косато като си хвана бретона, който беше леко топиран. И накрая се гримира с черен молив, спирала и бели сенки. Вече готова слезе долу в кухнята и седна на масата до майка си и още един мъж. Мъжът имаше къса черна коса и наситено сини очи.
-Сакура ние с баща ти имаме.. беше прекъсната грубо от дъщеря си.
Той не ми е баща!-изсъска тя.
-Сакура!Недей да говориш така за Хироши. Той те обича и те има за негова дъщеря-отвърна тя леко повишавайки тон и поглеждайки към мъжа седящ до нея.Тогова той заговори бавно и спокойно.
-Не се притеснявай Изанами.Няма проблеми. Дай й време да свикне с идеята.
-Да, но аз не го приемам за такъв и никога няма да го приема. Както и да е. За какво искаше да говорим-отвърна тя преглъщайки.
Връщаме се обратно в Коноха.-каза набързо Изанами
-Какво!-отвърна Сакура като за малко да се задави със сока, който пиеше.
-Чу ме!-отговори раздразнено Изанами.
-Не, не отново. Не можеш да ми го причиниш пак. Таман се преместихме тук. Няма и година откакто сме тук. За две години се преместихме 5 пъти.Омръзна ми да сменям училищата и приятелите-развика се Сакура ставайки от масата.Този път защо се местим? А?-попита тя повишавайки тон.
-Първо не ми дръж такъв тон и второ,защото повиши Хироши.-ядосано й отговори.
-Рзбира се ,как не се сетих.Пак, заради Хироши.
-Виж, Сакура знам, че не ти е приятно, че отново се местим, но това са жертвите на успеха, скъпа. Точно в този момент доведеният й баща се опита да я утеши с добра новина, но стана още по-лошо.
-Няма да е толкова зле, колкото си мислиш. Все пак това е твоето родно място и там също имаш много приятели, а и там се намира едно от най-елитните училища в целия свят.
-Ти нищо не знаеш за мен. Изобщо не ме познаваш-извика през сълзи и се затича нагоре по стълбите.Когато стигна стаята си влезе и се свлече на пода подпирайки се на вратата и започна да плаче, колкото й глас имаше. До нея се доближи кучето й скимтящо, защото усещаше болката на господарката си. Тя го погали и през сълзи каза:
-Единствен ти ме разбираш. Само ти ми остана от него.И отново започна да плаче, прегръщайки силно кучето.
В кухнята при Изанами и Хироши.
-Хироши, извинявай за държанието на Сакура. Просто…-започна тихо и сведе глава.
-Не се притеснявай. Знам колко й е трудно да приеме, че баща й вече го няма. Остави я да го преодолее сама. Когато е готова тя сама ще дойде –Каза той като я галеше нежно по главата.
-Толкова си добър с нея, а тя как ти се отпраща -Изанами вече започваше да се дразни от държанието на дъщеря си. Ще отида да поговоря с нея. Каза и тръгна към стълбите, но беше спряна от Хроши.
-Не, недей ще стане по-зле. Всичко, което й казваш тя го прави точно обратното. Точно в този момент Сакура слезе заедно с Арес и тръгна към вратата.
-Къде отиваш?-попита я разтревожено майка й.
-Да потичам.-отвърна студено.
Сасура излезе и си сложи слушалките в ушите. Започна бързо да спринтира а до нея тичаше Арес радващ се, че е навън. Сакура тичаше така около 10 мин. Зад нея се чуваха и други стъпки, който ставаха все по бързи.Но тя не чуваше заради музиката. Някой започна да я вика.
-Сакура, Сакурааа…-запъхтяно извика човекът зад нея мъчещ се да я настигне.
Арес се спря за момент и погледна човекът зад тях. Сакура забеляза, че кучето й не е до нея и се обърна. Гледката, която видя много я зарадва. Арес беше при мъжът и махаше весело с опашка,а той го галеше. Момичето се усмихна и се запъти към тях.
Е хора, реших и аз да напиша едно фикче
Първото ми фикче. Опазил господ дано да е добро. Надявам се да ви хареса. Премам всякакви коментари. Е, ето го и него1-ва глава
Ел Ей 11:00
Беше красив слънчев ден. Средата на есента. Подухваше лек, хладен ветрец подсказващ, че зимата идва, а есента си отива. Небето беше чисто и ясно тук таме с някое облече. Слънцето нежно си проправяше път през прозореца, галещ спящото момиче в стаята. По възглавницата бяха разпръснати розови кичури коса. До нея лежеше голяма бяло, пухкаво куче. Порода самоед на около 1 годинка. Момичето спейки леко се намръщи от светлината огряваща лицето й. Точно в този момент врата се отвори и вътре влезе жена на около 35 години. Тя имаше красива червена леко начупена коса стигаща до кръста й. Очите й бяха лешниково кафяви. Те излъчваха такава топлина, мекота, загриженост и обич. Тя отиде до прозореца и го отвори казвайки:
-Сакура, скъпа време е да ставаш.-каза нежно тя.
Ммм..Чусе едвам звука идващ от момичето, което се обърна с гръб към майка си.
Тя отиде при нея и внимателно отви одеялото от нея, като я целуна по челото и каза:
-Закуската е готова. Има палачинки с шоколад-последното го каза с лека усмивка. След това излезе от стаята затваряйки вратата.
Веднага след като чу затварянето на врата момичето отвори очи и погледна към спящото куче да нея казвайки тихо. „Добро утро, Арес „ и прокара пръсти през рунтавата му гъста козина.Семейството й беше едно от най-богати в целия сват, но тя не беше от онези разглезени лигли.Беше висока около 1.66 и имаше красиво стройно тяло. Косата и беше розова на цвят, права и дълга до кръста, а очите й бяха смарагдово зелени( а чернокос със сини очи било рядка красота) Тя стане и се запъти към банята. След това облече един бял потник стигащ до пъпа показващ красива й обеца (ето снимка http://www.bgben.co.uk/data/images/piersing.jpg) с голямо деколте очертаващо перфектните й гърди. Те бяха големи и добре оформени (ах вие первезници такива не е като Памела Андерсън). Отгоре облече черен анцуг , горнището го остави закопчано до половината, такаче да се вижда малка част от потника. Обу си черните маратонки и си върза косато като си хвана бретона, който беше леко топиран. И накрая се гримира с черен молив, спирала и бели сенки. Вече готова слезе долу в кухнята и седна на масата до майка си и още един мъж. Мъжът имаше къса черна коса и наситено сини очи.
-Сакура ние с баща ти имаме.. беше прекъсната грубо от дъщеря си.
Той не ми е баща!-изсъска тя.
-Сакура!Недей да говориш така за Хироши. Той те обича и те има за негова дъщеря-отвърна тя леко повишавайки тон и поглеждайки към мъжа седящ до нея.Тогова той заговори бавно и спокойно.
-Не се притеснявай Изанами.Няма проблеми. Дай й време да свикне с идеята.
-Да, но аз не го приемам за такъв и никога няма да го приема. Както и да е. За какво искаше да говорим-отвърна тя преглъщайки.
Връщаме се обратно в Коноха.-каза набързо Изанами
-Какво!-отвърна Сакура като за малко да се задави със сока, който пиеше.
-Чу ме!-отговори раздразнено Изанами.
-Не, не отново. Не можеш да ми го причиниш пак. Таман се преместихме тук. Няма и година откакто сме тук. За две години се преместихме 5 пъти.Омръзна ми да сменям училищата и приятелите-развика се Сакура ставайки от масата.Този път защо се местим? А?-попита тя повишавайки тон.
-Първо не ми дръж такъв тон и второ,защото повиши Хироши.-ядосано й отговори.
-Рзбира се ,как не се сетих.Пак, заради Хироши.
-Виж, Сакура знам, че не ти е приятно, че отново се местим, но това са жертвите на успеха, скъпа. Точно в този момент доведеният й баща се опита да я утеши с добра новина, но стана още по-лошо.
-Няма да е толкова зле, колкото си мислиш. Все пак това е твоето родно място и там също имаш много приятели, а и там се намира едно от най-елитните училища в целия свят.
-Ти нищо не знаеш за мен. Изобщо не ме познаваш-извика през сълзи и се затича нагоре по стълбите.Когато стигна стаята си влезе и се свлече на пода подпирайки се на вратата и започна да плаче, колкото й глас имаше. До нея се доближи кучето й скимтящо, защото усещаше болката на господарката си. Тя го погали и през сълзи каза:
-Единствен ти ме разбираш. Само ти ми остана от него.И отново започна да плаче, прегръщайки силно кучето.
В кухнята при Изанами и Хироши.
-Хироши, извинявай за държанието на Сакура. Просто…-започна тихо и сведе глава.
-Не се притеснявай. Знам колко й е трудно да приеме, че баща й вече го няма. Остави я да го преодолее сама. Когато е готова тя сама ще дойде –Каза той като я галеше нежно по главата.
-Толкова си добър с нея, а тя как ти се отпраща -Изанами вече започваше да се дразни от държанието на дъщеря си. Ще отида да поговоря с нея. Каза и тръгна към стълбите, но беше спряна от Хроши.
-Не, недей ще стане по-зле. Всичко, което й казваш тя го прави точно обратното. Точно в този момент Сакура слезе заедно с Арес и тръгна към вратата.
-Къде отиваш?-попита я разтревожено майка й.
-Да потичам.-отвърна студено.
Сасура излезе и си сложи слушалките в ушите. Започна бързо да спринтира а до нея тичаше Арес радващ се, че е навън. Сакура тичаше така около 10 мин. Зад нея се чуваха и други стъпки, който ставаха все по бързи.Но тя не чуваше заради музиката. Някой започна да я вика.
-Сакура, Сакурааа…-запъхтяно извика човекът зад нея мъчещ се да я настигне.
Арес се спря за момент и погледна човекът зад тях. Сакура забеляза, че кучето й не е до нея и се обърна. Гледката, която видя много я зарадва. Арес беше при мъжът и махаше весело с опашка,а той го галеше. Момичето се усмихна и се запъти към тях.
- lips_of_an_angelЛюбител
- Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010
Re: Огън в кръвта
Пет Мар 19, 2010 7:26 pm
Айде сладурковци готови сте.
-Как така? Нещо не разбирам на къде биеш?-Отвърна й той повдигнал едната си вежда в учудване. „Кажи ми, че няма да правиш това, което си мисля”-мислеше си на ум.
-Ами много просто.-заговори с лукава усмивка. Ще избягам. Когато удари полунощ ще се измъкна през прозореца и ще отседна при чичо Джон. Той живее в Ню Йорк. Разстоянието не е голямо . Само 2462 мили. Отнема 4 дена със средна скорост. А ти знаеш моето шофиране-подсмихна се дяволито. Ще бъда там за 2 дена.
-И до кога смяташ да бягаш?-развика й се той. Сак, правила си много глупости, но това бие по точки всичките взети заедно. Прекрасно знаеш, че не можеш да се скриеш от ба…-беше прекъснат от освирепелият й поглед. Моментално се поправи, защото знаеше какво щеше да стане с него, ако беше продължил думата. Щеше да стане на бебешко пюре. Само при мисълта се втресе. Искам да кажа Хироши. Та това е Хироши Харуно за бога. Няма скрито покрито при него.
-Да , да знам. Великият Хироши Харуно. Направо треперя-каза с такова отвращение в гласа и сарказъм. Не, само 1 година. Докато не навърша пълнолетие.-отговори толкова уверено.
-А училището? Ще захвърлиш всичко по дяволите само, заради прословутият ти инат.-продължаваше да се ядосва. Не мисля, че ще бъде толкова зле. Все пак там са Ино и Хината. А и аз ще ти идвам на гости. Няма да те оставя-довърши леко обнадежден, че може би това ще промени решението й. Ала за жалост всичките му опити се сринаха с гръм и трясък. Беше отрязан по най-бруталния начин.
-Да не си посмял да довършиш-отговори гневно тя. Същият си като майка ми. А колкото да училището и там има училища. Ще уча там. Какво толкова-отвърна безразлично.
-Не знам, Сакура не мисля, че е добра идея- каза отпивайки от бирата си.
-Нека да сменим темата. Какво ще кажеш. Не ми се говори за това-каза по скоро заповеднически.
Джей не беше особено съгласен. Имаше лошо предчувствие за цялата работа и искаше да я разубеди, но човек не може да излезе на глава с това инатливо същество.
-Добре, но запомни не сме приключили разговора-каза й сериозно. Искаш ли да покараме сърф, ако не си заета. Таман ще ми покажеш, колко добра си станала.
-Внимавай, какво си пожелаваш-подсмихна се тя. Ела да ме вземеш към 17:00 часа.
-Да си готова няма да те чакам пак-намуси се той.
-Стига си се оплаквал-усмихна му се тя, докато викаше сервитьорката, за да платят.
Тя ги видя и веднага тръгна към тях.
-Сметка, ако може-попита мило розвококата.
-3.20-отговори момичето, като постави бележката в една малка стъклена чашка намираща се в средата на масата.
Сакура започна да се преджобва, за да плати, но Джей я прекъсна и каза:
-Остави на мен-и извади парите от джоба на дънките си. Той и подаде парите и каза. Останалото е за теб и й смигна.
Сунако за малко да получи инфарк. Сърцето й биеше толкова силно, че направо щеше да изскочи от гърдите й. Коленете й се подкосиха, когато видя как й намигна.
-Ооо, моят джентълмен-каза Сакура като го погаля по бузата усмихвайки му се сладко.
В същият момент сервитьорката си помисли „Де да можеше да бъдеш моят джентълмен”. Сакура веднага забеляза замечтаната й физиономия и я стрелна с поглед. Сладката й усмивка беше заменена от свиреп поглед, който казваше „Не го закачай”. Сунако веднага забеляза погледа й и набързо се отърва от приятните си мисли за Джей. Тя и метна един не много приятелски поглед, като се врътна и тръгна към друга маса, за да им вземе поръчката. Всъщност тя изобщо не искаше да се забърква със Сакура. Тя прекрасно знаеш кой е баща й. Но не това я притесняваше , а самата тя. Знаеше, че ако поиска може да я съсипе на секундата, затова просто се примиряваше с тайни погледи и мечти. А в замяна получаваше поглед, който можеше да разтрепери и дявола. (От Сакура са тези погледи. Да не се чудите)
Джей и Сакура излязоха от заведението като си казаха чао и тръгнаха в различни посоки.
В къщата на Сакура:
Розовокоската вече беше пред вратата и си вадеше ключа, за да отключи.Когато влезе се огледа наоколо и забеляза, че къщата беше празна. Това страшно я облекчи понеже знаеше, че й предстоеше скандал с майка й. След днешната й реакция определено щеше да има скандал. И то какъв. Тя се запъти към кухнята, за да нахрани Арес. Извади от шкафа намиращ се до мивката един голям жълт пакет с кучешка храна и сипа малко в средно голяма червена купичка, на която пишеше с големи черни букви АРЕС. Кучето започна да яде веднага. Тя го погали леко и тръгна към стълбите. Не беше изкачила и едно стъпало, когато чу нервно тропане на крак зад нея. „Страшно си загазила Сакура”-помисли си тя. Обърна се бавно цялата пребледняла и видя ядосаното лице на майка си. Преглътна трудно и заговори с възможно най-миличкия глас, който имаше.
-Прибрала си се?-каза плахо тя.
-Да, прибрах се! А ти си страшно загазила момиченце-развика й се Изанами.
Още по трудно преглътна. Прочисти си гърлото и каза съвсем спокойно.
-Знам, какво ще ми кажеш.-започна тя, но беше грубо прекъсната от майка си.
-Оо, нима и какво ще ти кажа? Каква беше тази реакция от теб сутринта. А за държанието ти към Хироши да не говорим. Как можа да кажеш това. Той прави всичко възможно ти да си добре и да се чувстваш.-говореше тя с толкова болка. Беше изписано на лицето й разочарованието от дъщеря й. Сакура го забеляза, но въпреки това продължи все така арогантно.
-Не съм го молила. НИЩО не съм искала от него и НЯМА и да искам-натъртваше на думите „нищо” и „никога”.
Изанами я заболя от думите, който беше чула преди малко. Вече нямаше сили да спори с дъщеря си на тази тема. Водеха един и същи разговор цели 3 години. Откакто беше починал баща й. Изатами заговори тихо и вече спокойно.
-Ела седни-каза й тя, като отиде на дивана в хола.
За момент Сакура се замисли, но все пак отиде и седна до майка си. Предстоеше им дълъг и труден разговор. Разговор,воден от много отдавна и още водещ се.
-Виж, скъпа-започна, като хвана едната й ръка. Знам, че ти е тежко и трудно. Розовокоската отвори отвари уста да каже нещо, но майка й я прекъсна.
-Недей, остави ме да се доизкажа. И на мен не ми е лесно. Ако си мислиш, че съм забравила баща ти, значи жестоко се лъжеш.Той прекрасно знаеше какво прави.Знаеше, какви са рисковете-говореше с насълзени очи. Но ако си отвориш сърцето, дори и една малка частица и позволиш на Хироши да стигне до теб, тази болка ще бъде поне малко заменена. Не ти говоря да заличиш напълно спомена за него, просто дай му шанс-замоли се тя. Къде изчезна онова момиче, което се смееше и беше лъчезарно. Искам това момиче. В очите ти преди виждах пламък, пламък за живот. Сега този пламък угасна. Вече това момиче го няма. Умря заедно с баща ти. А мен питаш ли ме? Чудиш ли се на мен какво ми е. В онзи ден аз загубих двама души. Не само баща ти, но и теб. Може да седиш тук пред мен сега, но вътрешно си мъртва. Имам чувството, че вече не знам коя си. А ти изобщо не ми помагаш.-вече сълзите й се стичаха свободно. Падаха една по една. Всяка следваща сълза беше по-бърза и по- изгаряща от предишната. Сълзи, който са били затворени от много отдавна. Сълзи казващи много повече от колкото думите могат да кажат…
Всичко това, което чу, някак си я трогна. Колкото и да искаше да не си признава това я убиваше. Всяка дума която изрече майка й се забиваше дълбоко в нея. Всяка следваща дума правеше по дълбок разрез, и оставяше белег след себе си. Белег, който никога няма да зарасне. Можеше външно да изглежда корава, но сърцето й отвътре кървеше. Толкова силно кървеше, че не можеше да спре дори и ако се превърже. Предаде се. Остави сълзите си да се стичат свободно. Вече не я интересуваше нищо. Тази болка, която години наред я разяждаше, бавно и мъчително сега се стичаше по красиво й нежно лице, оставяйки черни линии от спиралата.Гласа й беше пресипнал, но въпреки това тихо заговори.
-Защо, защо трябваше да умира. Толкова ми липсва. Липсва ми гласът му, смехът му, дори и лошият му поглед, когато ми се караше. Онова момиче изчезна много отдавна. Та аз бях още дете. Нямаш представа, какво е да гледаш, как баща ти умира. Още си го спомням. Как колата се запали, татко още беше вътре. Всички се затичаха към него да го извадят, но беше прекалено късно. Той вече си отиваше. Отиваше си, а те не можеха да направят нищо. Просто стояха и гледаха. Гледаха го как умира. Аз се затичах с всички сили към негои последното, което ми каза преди да умре беше „Грижи се за майка си, хлапе”. Той беше най-добрият. Най-добрият от най-добрите. Нямаше състезател, който да го бие, но ако това е цената на слава по-добре никога да не беше сядал зад волана. Това беше мечтата му да бъде най-добрият, но на каква цена. Аз се гордеех с него и още се. Само, ако знаех, че така ще стане никога нямаше да му позволя да се качи на колата. Само, ако още веднъж бях проверила колата. Колата беше мое задължение.Иска ми се да върна времето назад, но немога. В този ден една част от мен умря. Част, която никога няма да се върне.-разказваше гледайки с празен поглед в пространството свила ръцете си в юмруци. Досега, на никой не беше разказвала това дори и на Джей не беше казала.
-Скъпа-каза тихо майка й. За първи път от 3 години Сакура и разказваше, как се чувства. Мила ти не си виновна за случилото се .-продължи все така мило. Знаеш, че беше нещастен случай. При завоя бащи ти загубил контрол и се блъснал в стената.-знаеш го, скъпа. Не си виновна и недей да се обвиняваш.
-Не!- викна тя. Само, ако бях проверила още веднъж солата преди да излезе. Щеше да е тук сега. Аз съм виновна.-продължаваше да се самообвинява. След това стана и без да каже и дума тръгна към стаята си, но майка й я спря с думите.
-Сакура чакай! Къде отиваш.-попита я неразбиращо.
-Да се преоблека. Излиза да покарам сърф-отвърна студено и бездушно.
Изанами беше права. Тя наистина беше умряла вътрешно. Вече не се смееше и не разговаряше с нея. Постоянно излизаше. Понякога казваше къде отива друг път не. Единствено Джей можеше да изкара това момиче наяве. Само той успяваше да върне усмивката на лицето й.
„ Не мога да разбера това момиче. В един момент имам чувството, че е пак старата Сакура, но в друг пак се затваря в себе си”-помисли си тя ужасно притеснена.
3-та глава
-Как така? Нещо не разбирам на къде биеш?-Отвърна й той повдигнал едната си вежда в учудване. „Кажи ми, че няма да правиш това, което си мисля”-мислеше си на ум.
-Ами много просто.-заговори с лукава усмивка. Ще избягам. Когато удари полунощ ще се измъкна през прозореца и ще отседна при чичо Джон. Той живее в Ню Йорк. Разстоянието не е голямо . Само 2462 мили. Отнема 4 дена със средна скорост. А ти знаеш моето шофиране-подсмихна се дяволито. Ще бъда там за 2 дена.
-И до кога смяташ да бягаш?-развика й се той. Сак, правила си много глупости, но това бие по точки всичките взети заедно. Прекрасно знаеш, че не можеш да се скриеш от ба…-беше прекъснат от освирепелият й поглед. Моментално се поправи, защото знаеше какво щеше да стане с него, ако беше продължил думата. Щеше да стане на бебешко пюре. Само при мисълта се втресе. Искам да кажа Хироши. Та това е Хироши Харуно за бога. Няма скрито покрито при него.
-Да , да знам. Великият Хироши Харуно. Направо треперя-каза с такова отвращение в гласа и сарказъм. Не, само 1 година. Докато не навърша пълнолетие.-отговори толкова уверено.
-А училището? Ще захвърлиш всичко по дяволите само, заради прословутият ти инат.-продължаваше да се ядосва. Не мисля, че ще бъде толкова зле. Все пак там са Ино и Хината. А и аз ще ти идвам на гости. Няма да те оставя-довърши леко обнадежден, че може би това ще промени решението й. Ала за жалост всичките му опити се сринаха с гръм и трясък. Беше отрязан по най-бруталния начин.
-Да не си посмял да довършиш-отговори гневно тя. Същият си като майка ми. А колкото да училището и там има училища. Ще уча там. Какво толкова-отвърна безразлично.
-Не знам, Сакура не мисля, че е добра идея- каза отпивайки от бирата си.
-Нека да сменим темата. Какво ще кажеш. Не ми се говори за това-каза по скоро заповеднически.
Джей не беше особено съгласен. Имаше лошо предчувствие за цялата работа и искаше да я разубеди, но човек не може да излезе на глава с това инатливо същество.
-Добре, но запомни не сме приключили разговора-каза й сериозно. Искаш ли да покараме сърф, ако не си заета. Таман ще ми покажеш, колко добра си станала.
-Внимавай, какво си пожелаваш-подсмихна се тя. Ела да ме вземеш към 17:00 часа.
-Да си готова няма да те чакам пак-намуси се той.
-Стига си се оплаквал-усмихна му се тя, докато викаше сервитьорката, за да платят.
Тя ги видя и веднага тръгна към тях.
-Сметка, ако може-попита мило розвококата.
-3.20-отговори момичето, като постави бележката в една малка стъклена чашка намираща се в средата на масата.
Сакура започна да се преджобва, за да плати, но Джей я прекъсна и каза:
-Остави на мен-и извади парите от джоба на дънките си. Той и подаде парите и каза. Останалото е за теб и й смигна.
Сунако за малко да получи инфарк. Сърцето й биеше толкова силно, че направо щеше да изскочи от гърдите й. Коленете й се подкосиха, когато видя как й намигна.
-Ооо, моят джентълмен-каза Сакура като го погаля по бузата усмихвайки му се сладко.
В същият момент сервитьорката си помисли „Де да можеше да бъдеш моят джентълмен”. Сакура веднага забеляза замечтаната й физиономия и я стрелна с поглед. Сладката й усмивка беше заменена от свиреп поглед, който казваше „Не го закачай”. Сунако веднага забеляза погледа й и набързо се отърва от приятните си мисли за Джей. Тя и метна един не много приятелски поглед, като се врътна и тръгна към друга маса, за да им вземе поръчката. Всъщност тя изобщо не искаше да се забърква със Сакура. Тя прекрасно знаеш кой е баща й. Но не това я притесняваше , а самата тя. Знаеше, че ако поиска може да я съсипе на секундата, затова просто се примиряваше с тайни погледи и мечти. А в замяна получаваше поглед, който можеше да разтрепери и дявола. (От Сакура са тези погледи. Да не се чудите)
Джей и Сакура излязоха от заведението като си казаха чао и тръгнаха в различни посоки.
В къщата на Сакура:
Розовокоската вече беше пред вратата и си вадеше ключа, за да отключи.Когато влезе се огледа наоколо и забеляза, че къщата беше празна. Това страшно я облекчи понеже знаеше, че й предстоеше скандал с майка й. След днешната й реакция определено щеше да има скандал. И то какъв. Тя се запъти към кухнята, за да нахрани Арес. Извади от шкафа намиращ се до мивката един голям жълт пакет с кучешка храна и сипа малко в средно голяма червена купичка, на която пишеше с големи черни букви АРЕС. Кучето започна да яде веднага. Тя го погали леко и тръгна към стълбите. Не беше изкачила и едно стъпало, когато чу нервно тропане на крак зад нея. „Страшно си загазила Сакура”-помисли си тя. Обърна се бавно цялата пребледняла и видя ядосаното лице на майка си. Преглътна трудно и заговори с възможно най-миличкия глас, който имаше.
-Прибрала си се?-каза плахо тя.
-Да, прибрах се! А ти си страшно загазила момиченце-развика й се Изанами.
Още по трудно преглътна. Прочисти си гърлото и каза съвсем спокойно.
-Знам, какво ще ми кажеш.-започна тя, но беше грубо прекъсната от майка си.
-Оо, нима и какво ще ти кажа? Каква беше тази реакция от теб сутринта. А за държанието ти към Хироши да не говорим. Как можа да кажеш това. Той прави всичко възможно ти да си добре и да се чувстваш.-говореше тя с толкова болка. Беше изписано на лицето й разочарованието от дъщеря й. Сакура го забеляза, но въпреки това продължи все така арогантно.
-Не съм го молила. НИЩО не съм искала от него и НЯМА и да искам-натъртваше на думите „нищо” и „никога”.
Изанами я заболя от думите, който беше чула преди малко. Вече нямаше сили да спори с дъщеря си на тази тема. Водеха един и същи разговор цели 3 години. Откакто беше починал баща й. Изатами заговори тихо и вече спокойно.
-Ела седни-каза й тя, като отиде на дивана в хола.
За момент Сакура се замисли, но все пак отиде и седна до майка си. Предстоеше им дълъг и труден разговор. Разговор,воден от много отдавна и още водещ се.
-Виж, скъпа-започна, като хвана едната й ръка. Знам, че ти е тежко и трудно. Розовокоската отвори отвари уста да каже нещо, но майка й я прекъсна.
-Недей, остави ме да се доизкажа. И на мен не ми е лесно. Ако си мислиш, че съм забравила баща ти, значи жестоко се лъжеш.Той прекрасно знаеше какво прави.Знаеше, какви са рисковете-говореше с насълзени очи. Но ако си отвориш сърцето, дори и една малка частица и позволиш на Хироши да стигне до теб, тази болка ще бъде поне малко заменена. Не ти говоря да заличиш напълно спомена за него, просто дай му шанс-замоли се тя. Къде изчезна онова момиче, което се смееше и беше лъчезарно. Искам това момиче. В очите ти преди виждах пламък, пламък за живот. Сега този пламък угасна. Вече това момиче го няма. Умря заедно с баща ти. А мен питаш ли ме? Чудиш ли се на мен какво ми е. В онзи ден аз загубих двама души. Не само баща ти, но и теб. Може да седиш тук пред мен сега, но вътрешно си мъртва. Имам чувството, че вече не знам коя си. А ти изобщо не ми помагаш.-вече сълзите й се стичаха свободно. Падаха една по една. Всяка следваща сълза беше по-бърза и по- изгаряща от предишната. Сълзи, който са били затворени от много отдавна. Сълзи казващи много повече от колкото думите могат да кажат…
Всичко това, което чу, някак си я трогна. Колкото и да искаше да не си признава това я убиваше. Всяка дума която изрече майка й се забиваше дълбоко в нея. Всяка следваща дума правеше по дълбок разрез, и оставяше белег след себе си. Белег, който никога няма да зарасне. Можеше външно да изглежда корава, но сърцето й отвътре кървеше. Толкова силно кървеше, че не можеше да спре дори и ако се превърже. Предаде се. Остави сълзите си да се стичат свободно. Вече не я интересуваше нищо. Тази болка, която години наред я разяждаше, бавно и мъчително сега се стичаше по красиво й нежно лице, оставяйки черни линии от спиралата.Гласа й беше пресипнал, но въпреки това тихо заговори.
-Защо, защо трябваше да умира. Толкова ми липсва. Липсва ми гласът му, смехът му, дори и лошият му поглед, когато ми се караше. Онова момиче изчезна много отдавна. Та аз бях още дете. Нямаш представа, какво е да гледаш, как баща ти умира. Още си го спомням. Как колата се запали, татко още беше вътре. Всички се затичаха към него да го извадят, но беше прекалено късно. Той вече си отиваше. Отиваше си, а те не можеха да направят нищо. Просто стояха и гледаха. Гледаха го как умира. Аз се затичах с всички сили към негои последното, което ми каза преди да умре беше „Грижи се за майка си, хлапе”. Той беше най-добрият. Най-добрият от най-добрите. Нямаше състезател, който да го бие, но ако това е цената на слава по-добре никога да не беше сядал зад волана. Това беше мечтата му да бъде най-добрият, но на каква цена. Аз се гордеех с него и още се. Само, ако знаех, че така ще стане никога нямаше да му позволя да се качи на колата. Само, ако още веднъж бях проверила колата. Колата беше мое задължение.Иска ми се да върна времето назад, но немога. В този ден една част от мен умря. Част, която никога няма да се върне.-разказваше гледайки с празен поглед в пространството свила ръцете си в юмруци. Досега, на никой не беше разказвала това дори и на Джей не беше казала.
-Скъпа-каза тихо майка й. За първи път от 3 години Сакура и разказваше, как се чувства. Мила ти не си виновна за случилото се .-продължи все така мило. Знаеш, че беше нещастен случай. При завоя бащи ти загубил контрол и се блъснал в стената.-знаеш го, скъпа. Не си виновна и недей да се обвиняваш.
-Не!- викна тя. Само, ако бях проверила още веднъж солата преди да излезе. Щеше да е тук сега. Аз съм виновна.-продължаваше да се самообвинява. След това стана и без да каже и дума тръгна към стаята си, но майка й я спря с думите.
-Сакура чакай! Къде отиваш.-попита я неразбиращо.
-Да се преоблека. Излиза да покарам сърф-отвърна студено и бездушно.
Изанами беше права. Тя наистина беше умряла вътрешно. Вече не се смееше и не разговаряше с нея. Постоянно излизаше. Понякога казваше къде отива друг път не. Единствено Джей можеше да изкара това момиче наяве. Само той успяваше да върне усмивката на лицето й.
„ Не мога да разбера това момиче. В един момент имам чувството, че е пак старата Сакура, но в друг пак се затваря в себе си”-помисли си тя ужасно притеснена.
- Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
- Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Огън в кръвта
Пет Мар 19, 2010 8:24 pm
Момиче, това беше направо невероятно! 
Много ми стана тъжно за Сак и Изанами 
Давай следващата глава Кога ще я пуснеш? 
Много ми стана тъжно за Сак и Изанами Давай следващата глава Кога ще я пуснеш? 
..Bunny-By..!!Аниме/манга/филми/сериали
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 28
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!
Re: Огън в кръвта
Пет Мар 19, 2010 8:34 pm
страхотно е 
искам си ощеееееее супер си 
искам си ощеееееее супер си 
X®i$Ttk@TaAЗарибен
От : House Of Pain
Рожден ден : 21.09.1997
Години : 27
Мнения : 441
Дата на рег. : 10.01.2010
Re: Огън в кръвта
Пет Мар 19, 2010 10:01 pm
Ти ме разрева :cry: Беше много тъжно, но и много яко!! Искам още
Lover.Аниме/манга/филми/сериали
От : France.
Мнения : 3643
Дата на рег. : 20.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:
Re: Огън в кръвта
Нед Мар 21, 2010 9:31 pm
това беше невероятно ..мн ме кефи фикчето 
...ощиии 
..мн ме кефи фикчето ...ощиии 
Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Re: Огън в кръвта
Пон Мар 22, 2010 9:55 pm
Просто невероятно :obi4amte: Много е хубав, чак се разплаках :cvir: давай още 
:cvetq:
:cvetq:- lips_of_an_angelЛюбител
От : Търси ме в мечтите си!!!
Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 2:46 pm
4-та глава
В стаята на Сакура.
Сакура влезе и заключи врата след себе си. По принцип не го правеше, но вече и се налагаше. Един ден както се преобличаше Джей беше нахълтал, но това не му пречеше да нахълтва през прозореца. Точно до нейният прозорец имаше едно голяма дърво. То беше перфектно за тази цел. Когато нахълта тя беше само по червени прашки, а нагоре гола.
*Спомен*
Сакура таман се беше прибрала от сутрешното си тичане. Беше решила да си вземе един душ. Започна да се съблича. (стриптиз затваряйте очите. +18 всички непълнолетни затварят очите.)свали си горнището на ацуга после и долнището. Продължи с потника и после и сутиена махна (добре, вече всички под 18, изчезвайте) Зае се с прашките си, но в този момент врата рязко се отвори и Джей нахълта с думите.
-Кво стаа, Сак?-очите му се разшириха при вида на перфектното й стегнато тяло и пищни гърди.
-Аааа! Джей-чу се писък. Ах ти малък, мръсен, ш*бан, нещастен, смотан, кух, загорял первезник. Ще ти е*а майката, ако веднага не излезеш от тук.- викаше розовоксата докато се опитваше да си прикрие гърдите с ръце. Някога да си чул за чукане преди да се влезне-продължаваше да вика така яростно.
-И…и..и..извинавай- започна да пелтечи той и моментално се омете. Като изтребител.
*Край на спомена*
При спомена момичето се развесели и се усмихна широко.Преди да започне да се преоблича първо мина през банята, за да си махне грима и да си измие очите, защото бяха подпухнали от сълзи. След като излезе от там отиде до гардероба си и извади един черен бански със златни цветчета. Като казвам златни имам предвид наистина златни ( http://i030.radikal.ru/0905/33/2d552c2cc554.jpg ) Облече си банския и започна да рови из долното чекмедже за нещо отгоре. Най-накрая намери това, което търсеше. Бели къси панталонки и черно потниче, което леко показваше част от стегнатият й корем и тънката й талия. За завършек си обу черни чехли. Косата й остана със същата прическата като по-рано. Взе от тоалетката си слънчевите очила. В този момент на врата се позвъни. Сакура знаеше, че това е Джей и, че отново е закъсняла и щеше да й мрънка през целия път. Розовокосата чу, как се качва по стълбите и се приготви да дудненето му. Беше тихо. Чуваше се само дишането й. Изведнъж тишина беше нарушена от силно чукане по вратата.
-Влез- каза през смях тя. „Той се е научил да чука. Не може да бъди”-мислеше си наум с широка усмивка.
-Облечена ли си?-попита плахо той, като си подаде главата със затворени очи.
Вече Сакура не издържаше. Започна да се смее високо и да се превива от смях. Момчето вече си беше отворил очи и седеше в стаята пред нея и я гледаше неразбиращо.
-Какво?-попита намръщен.
-Пхахахахахахахах- продължаваше да се смее. Да си беше видял физиономията. Пхахахахахах . Без…цен…на-каза накъса още смеейки се.
-На теб ти е смешно, но аз миналия път за малко да остана без глава и полови органи.-още повече се нацупи.
-Не се цупи де-каза му лигаво тя, като отиде до него и му направи кучешки очи.
-Уфф, много си досадна понякога. Да знаеш.-отвърна й сърдито. И между другото пак закъсня.
-Стига си мрънкал бабо.-натякваше тя, като го гледаше миличко.
-Не знам, кой е бабата в този случай. Не аз се мотам по 100 часа. А само един бански обличаш.-заяде се с нея. А за друго да не говорим.-започна да се вайка и да клати глава.
-Да, да. Стига си опявал, а давай да тръгваме, че ще изпуснех хубавото време докато се накумиш.-каза и те тръгнаха.
Когато слязоха долу видяха Изанами да седи на дивана в хола и да гледа телевизия, а кучето беше до нея.
-Излизам- розовокосата уведоми майка си и повика Арес. Той веднага скочи и отиде при стопанката си махайки с опашка. Тя го погали по главата и излезе.
-Довиждане госпожо Харуно- каза мило Джей и й се усмихнал.
-Чао и се грижи за нея-извика, но вече беше излезнал.
-Къде ти е колата-попита учудено момичето.
-Там-отговори кратко с голяма усмивка, като посочи една червена спортна кола. ( http://www.autobild.de/ir_img/70074504_cb79762e42.jpg потекоха ми лигите)
-Бъзикаш ме.-попита невярващо тя. Не може да бъде.-заподскача от радост и започна да пищи. Аааа това..това…това е новият модел на Mosler MT900 GTR XX3-извика тя като се долепи до колата и започна да я обикаля и разглежда плъзгайки ръката си по нея. После заговори: Това е последният проект на собственика на компанията Джони Мослер, който е създал не просто суперкола, а ракета със средно разположен бензинов двигател. Стандартният седемлитров LS7 V8 развива едва 600 кс, докато този в ракетата е напомпан до умопомрачаващите 2500 кс! Има два гигантски турбокомпресора. 490 км/ч е максималната скорост! И 400 км/ч се развият за едва 17.5 секунди.Това е цяло съкровище.-говореше с такъв плам и страст, докато му обясняваше каква безценна кола си е купил,а той я гледаше тъпо и неразбиращо.
-Ти си цяла енциклопедия бе, Сак-хилеше се той, но бе прекъснат от многобройните й въпроси. Чакай, чакай един по един-говореше между въпросите й.
-Кога я купи? Защо не ми каза, че имаш това бебче-очите й направо светеха докато гледаше колата. Дай да я тествам?-по нахалства.
-Нали ти казах един по един въпросите- скастри я той. Купих я преди 1 седмица и беше изненада. Исках да видя реакцията ти.-каза като се подсмихна дяволито. Той много добре знаеше как ще реагира просто искаше да я мъчи. Хвърли й ключовете и тя веднага ги хвана. Очите и светнаха, той тръгна към дясната врата. Вратите се отваряха тип Ламборджини. Момчето седна и си закопча колана, а Арес се настани в него. Все пак беше двувратка. Сакура пъхна ключа и го завъртя. Колата замърка, а нея и се вдигна адреналина. Джей забеляза погледа й и разбра, че това до нищо хубаво няма да доведе. Тогава каза.
-Грешка, направих грешка. Я дай аз да карам. По добре да се разменим-завайка се той.
-Късно!-отговори, като изфурсира колата на място и даде пълна газ.
Джей щеше да получи удар. Мислеше, че няма да преживее деня.И той също си падаше по бързите скорости, затова и си купи тази кола. Но тя… тя беше направо луда. Така караше, че можеше да докара пристъп и на професионален състезател.
-Малееее. Ще си умрем. Още съм много млад. Не искам да умирам- хленчеше и се вайкаше, като беше стиснал жапката пред него.
-Стига си мрънкал де. Отпусне се-говореше докато го гледаше в очи.
-Гледай пътяяяяя!- извика той, докато минаваха през колите буквално на 1 мм.
Розовокоската се кефеше макс. Не беше стъпвала в кола от 3 години. Това беше първият път откакто сяда зад волана след смъртта на бащи си. Тя беше наследила неговата страст към колите.Още от както навърши 13, започна да се обучава да кара. Имаше таланта на бащи си. Даже и много по-голям.
-Пристигнахме-каза леко разочарована тя.Искаше още да се порадва на колата. След това му метна ключовете. Момчето ги улови и веднага си ги пъхна в джоба.
-Благодаря ти, Боже, жив съм!-молеше се. Никога повече няма да се возя с теб. И забрави повече да караш тази кола. Забранявам ти!-караше й се.
-Оооо, я стига. Не беше толкова зле.-говореше му хилейки се.
-Говори за себе си.-продължаваше да се оплаква.
След като Джей приключи да се оплаква те тръгнаха към плажа. Първо минаха през Какао биич да си вземат сърфовете. Винаги ги оставяха при собственика. Той беше познат на Джей и им позволявашаше да ги оставят в склада на заведението му. Когато вече си ги взеха се запътиха към тяхното място. Навсякъде беше пълно с шезлонзи и чадъри. Всеки чадър беше на разстояние около 2 метра от другия и имаха номерация. Тяхната беше 17. Докато вървяха отвсякъде се чуваха подсвирквания и первезни думи от сорта на ^Ей секси ще те скъсам от с*кс ^ или ^Кукло ела да ми полигавиш мръвката^ Джей вече не издържаше да слуша това и се обърна към един и му заби един силен десен. Изхвърчаха 3 зъба. И му каза: Единственото, което ще лигавиш е ръката на доктора.-каза го с такава злоба. Беше направо бесен. Презираше ги тези тъпи к*пелета загорели за с*кс.
-Хайде. Не си заслужва да се занимаваш с такива отрепки-отговори както го хвана за рамото и го обърна с гръб към падналия мъж. И мерси-каза му и се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата.
Не само на Сакура и подвикваха. Джей също имаше голям брой обожателки. Но те само си шушукаха, колко е сладък и какво божествено тяло има. Той беше облече с бял потник разкриващ големите му мускулести ръце, а на долу беше с черен баски с бели връзки и шарки Банският му беше дълъг до коленете.( http://i.actualno.com/club.bg/files/2009/07/08/4283464a84.jpg ).
Когато стихнаха техния номер си остави нещата на шезлонзите и започнаха да се събличат. Джей си махна потника и започнаха да се чуват женски писъци.Сега беше само по бански. Виждаха се красивите му плочки и големи ръце. Сакура леко се изчерви при вида на перфектното му тяло. Имаше тяло на бог.Едно червенокосо стройно момиче дойде при него и му каза ^Много си сладък да знаеш. Искаш ли да излезем дове….-беше прекъсната от разярената Сакура.
-Жалка си. И си толкова банална. Не виждаш ли, че не се интересува от теб долна к*рво- говореше с отвращение и злоба в очите. А сега да те няма, за да не се простиш и с 5 косъма останали ти на кухата глава и силиконът ти да не си замине, че ще стане грозна гледка. Коментарът й много подразни момичето и то реши да не остане по- назад и заговори.
-Ама ти за ква се мислиш, ма к*чко. Ти имаш ли представа с кой говориш, ма девствена к*рво?
-Хей, хей я се успокоите и двете. А ти, по-добре си върви.-вече раздразнен започна да ги разтървава.
-МЛЪКВАЙ!-извикаха и двете.
-Девствена к*рва?-розовокоса се усмихна с най милата усмивка, която имаше. Замахна и такъв и отвъртя, че сигурна главата и се бе обърнала на 360 и чак падна на пясъка . И да не съм те видяла повече.- извика тя. Джей веднага хвана Сакура през кръста й я дигна във въздуха, но тя продължаваше да рита и упорства да я пусне.
-Пусни ме да й разбия глава. Моля те пусни ме. Ще заприлича на умряла медуза.-молеше се тя, но той отказваше да я пусне. Даже засили хвата си. В това време барманът от Какао биич се беше втурнал е се опитваше да удържи другото момиче. Той беше висок и също строен, но не колкото Джей. Косата му беше вързана на висока опашка.
-Ах, ти малка к*чко ще ти дам аз на теб една мъртва медуза. Пусни ме. Пусни ме ти казах-викаше като луда по момчето, което е държеше.
-Отведи я от тук. Веднага. Не мога да я задържа повече-говореше едвам Джей понеже Сакура много шаваше. Всички се бяха събрали около тях и гледаха шоу. Барманът отведе момичето далеч от тях и каза.
-Махайте се. Няма нищо за гледане.-развика се, като подбутваше някой от тях.
Джей пусна Сакура и я попита.
-Какво по дяволите беше това Сакура.-беше й ужасно ядосан.
-Виждала съм я и преди.В Оазиса, но този път неможах да я позная, защото беше без очила. Държи се с хората все едно, че света е неин. Не я понасям. Даже се опита да бие едно момиче по-малко от нея, защото танцувало по-добре от нея. И там стана едно шоу.-говореше ядосано но и самодоволно, защото и там я беше пребила яко.
*Спомен*
На каква се правиш, ма. Виж се ква си грозна. От кое забутано селце се пръкна такова грозно -обиждаше я червенокосата ,а до нея стояха още две момиче и се хилеха злобно. Сакура не издържа и се намеси.
-Какво ти е направило горкото момиче. Не виждаш ли, че е по-малка от теб. Какъв по дяволите ти е проблемът- говореше нервно тя. Когото я видяха трите момичето стоящи пред нея се изсхилиха право в лицето й. Това вбеси още повече Сакура. Тогава червенокосата заговори.
-Я виж ти, какво си имаме тук. Още една селянка, която си проси боя.-говореше смеейки се злобно докато гледаше розовокосото момиче пред нея.
-Нима- отвърна й розовокосата и й налетя.
*Край на спомена*
Малко след като свърши историята си дойде и момчето от бара.
-Хей брат, кво стаа. Отдавна не си се мяркал насам?-попита го барманът, като си чукнаха юмруците. Това беше техният поздрав.
-Кво да става, е сам виждаш-захили се Джей. Имах малко работа на сам натам и така. Бизнесът върви ли.-попита той.
-Откакто не си идвал сбиванията намаляха и по-върби-започна да се смее.
-Много смешно-сви вежди Джей.
Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
От : Никъде
Рожден ден : 24.05.1997
Години : 27
Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 4:08 pm
Супер Искам още
Искам още 
`M I N IСтрашна работа съм
От : Saint Petersburg, (Varna)
Рожден ден : 13.04.1996
Години : 28
Мнения : 4084
Дата на рег. : 03.03.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden; Vampire Knight; Death note
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 4:33 pm
Ощееееееееееееееее Нямам думи :flower: :flower: :flower:
Нямам думи :flower: :flower: :flower:- Lover.Аниме/манга/филми/сериали
От : France.
Мнения : 3643
Дата на рег. : 20.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 7:37 pm
супер ееее..напрао е страхотно , невероятно..искам ощиии ...тва фикче ми стана едно от любимите
...тва фикче ми стана едно от любимите - ..Bunny-By..!!Аниме/манга/филми/сериали
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 28
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 8:30 pm
бахти якото олилей мн яко ве 
олилей мн яко ве 
ObsessionАниме/манга/филми/сериали
От : Japan *3*
Рожден ден : 13.05.1995
Години : 29
Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Огън в кръвта
Вто Мар 23, 2010 9:36 pm
И на мен много ми хареса! Давай още
Давай още - Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Re: Огън в кръвта
Сря Мар 24, 2010 5:26 pm
Давай ощееееее моля те не ме карай да те чакам :obi4amte: :cvetq:
:obi4amte: :cvetq: - lips_of_an_angelЛюбител
От : Търси ме в мечтите си!!!
Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010
Re: Огън в кръвта
Нед Мар 28, 2010 11:34 pm
Извинявам се за закъснението. просто нямах време, затова е и късичка, но обещавам, че ще се реванширам
-Пак се избиват за теб мацките. А? Ама гледам този път си си довел защитник- погледна го подозрително с дяволска усмивка. Тва твоита мацка ли е ?
-Не. Тава е Сакура.-усмихна се глупаво и се почеша зад тила.
-Аааа, известна Сакура.Много съм слушал за теб. И репутацията ти наистина се оправда. Не вярвах, че ще те видя на живо в действие.-говореше й с респект, докато я гледаше със страхопочитание.
-Моля?-премигна два пъти неразбиращо, като не вярваше на това, което беше чула туко що. Какво искаш да кажеш с това напълно съм си оправдала репутацията.-питаше с любопитство.
-Ами много просто. Джей много ми е разказвал за теб. И каза, че си страшна кибритлика и великолепен шофьор и състезател и вместо кръв, във вените имаш огън и бензин. Между другото аз съм Шикамаро- каза той и й подаде ръка си.
-Вече знаеш коя съм, но приятно ми е-говореше усмихвайки се сладко подавайки ръката си. Караш ли?-попита го тя.
-Да, но не като теб-захили се той.
-Не това имах предвид, а караш ли сърф?-попита развеселено.
-Ааа, да-засмя се. Добре хора.Аз ще ви оставям, че трябва да бачкам. Радвам се , че се запознахме. Някой път може да покараме заедно.-отговори и помаха за чао. Когато Шикамару си тръгна розовокосата се обърна към момчето зад нея и го попита подозрително.
-Сбивания, а?-попита го като си беше повдигнала едната вежда.
-Ъмм да. Беше отдавна-каза леко смутен той. Айде събличай се и да ходим във водата, че съвсем изпуснахме хубавото време.-подкани я, като и смигна. Джей успя много ловко да се измъкне от този разговор. Таман беше тръгнал към водата, когато чу въпроса на Сакура. Обърна се към нея неразбиращо, но бързо се сети, за какво говори и тя и побърза да й отговори.
-А коя беше оная овца?-полюбопитства тя, докато гледаше замислено в пясъка.
-Карин…Карин Хаяши.-отвърна безразлично той и отново я подкани да тръгва. Хайде де. Нямаме цяла вечност.И хукна към водата хванал сърфа под ръка.
-Тръгвай, аз сега идвам.-отговори му замислено, но той вече беше много далеч и не я чу. Къде ли съм чувала това име Хаяши? Къде? –говореше си под носа все още замислена. Ама разбира се. Известната модна дизайнерка Аня Хаяши.-зарадва се, че си спомни, защото тя и беше една от любимите дизайнерки, но веднага се сети за Карин. И тази и е дъщеря.-втресе се при мисълта за нея. Горката Аня.-съжали я тя , но мислите и бяха прекъснати от викащият я Джей от водата.
-Хайде де, Сак. Умрях от скука тук- проплака,защото беше заобиколен от хиляди жени.
Розовокосото момиче започна набързо да се съблича. Остави си очилата на шезлонга, взе си сърфа и се затича към морето. Вече като беше по бански още повече привличаше погледите към себе си, но не й пукаше. Когато стигна водата видя Джей , който се беше излегнал на сърфа и се мъчеше да се отърве от лапите на всички наобиколили го жени. Точно, като море пълно с акули. Сакура ги изгледа лошо и те си разотидоха. Просто се примириха, че нямат шанс срещу нея. Тя беше изключително красива. Джей слезе от сърфа и започна да я прегръща и да й благодари.
-Благодаря, благодаря-продължаваше да я прегръща в мечешката си прегръдка.
-Пус....ни…ме, н…ее…мога да….дишам-каза накъсано, едвам поемайки си въздух. Когато я пусна заговори с игрив поглед. А сега, господинчо се приготви да падаш- говореше му с дяволска усмивка.
-Да те видим малката-каза повдигайки едната си вежда и яхна една вълна.
След 1 час:
Излизайки от водата се виждаше нацупеното лице на Сакура и самодоволната усмивка на Джей. Когато стигнаха шезлонзите си и оставиха сърфовете до тях Сакура отново започна да мрънка, а най-добрият й приятел се бе проснал до нея на шезлонга.
-Не е честно. Ти не играеше честно-мрънкаше си розовокоската, а момчето до нея витаеше някъде в облаците с ръце зад тила.Джей, Джей- викаше го тя,но без резултат.Вече започваше да губи търпение. Затова предприе груби мерки. Удари го силно по ръка и погледна лошо.
-Ааауу, това болеше- извика той, като се хвана за ръката и започна да разтрива зачервеното място.Защо го направи?-пролака той.
-А ти, защо не ме слушаш?-продължаваше да го гледа все така злобно. Къде си се отвеял?-попита го учудено.
-Нищо , няма нищо. Не е важно.-говореше малко неубедително. Розовокосата изобщо не му повярва и го погледна подканващо. „Браво на тебе Джей, не можа ли да бъдеш ”по-убедителен”. Сега пак ще се ядоса и ще свърши някоя глупост.” -мислеше си, но набързо се усети, че тя го чака да й отговори и побърза да каже нещо преди да се е ядосала още повече.
-Виж, няма да те лъжа! Розовокасото момиче се притесни.В главата й се въртяха хиляди ужасни мисли.
-В какво си се забъркал? - попита разтревожено тя гледайки го намръщено.
-В нищо не съм се забъркал. Не съм аз загазилия, а ти. Имам лошо предчувствие за това твое бягство. Разбра ли кога ще заминавате. И пак ти казвам недей да го правиш. Реакцията на Сакура не беше особено хубава след като чу това, но въпреки това реши да запази самообладание. Просто не искаше да си разваря още повече денят. Затова заговори съвсем спокойно, даже умоляващо.
-Недей да почваш. Моля те, недей. Спри до тук.-замоли се тя. Точно в този момент не й беше до това и не искаше да се карат. За нейно голямо щастие Арес дойде бутайки някаква топка. Сакура леко въздъхна от облекчение, защото за втори път днес се е отървава от този разговор. „Днес си късметлийка момиче”-мислеше си тя.
-Да си играем ли искаш?-каза като се наведе да вземе топката и я хвърли напред. Арес се затичам към нея с всички сили и я донесе. Тя пак му я хвърли и подкани Джей да стане,като го погледна настоятелно. Хайде да поиграем на волейбол преди да си тръгнем.-подсмихна се подло.Джей беше със затворени очи но всъщност не спеше. Той много добре я чу и си отвори едното око, за да я погледне.
-Искащ още веднъж ли да паднеш?-говореше й с нахална усмивка стигаща му до ушите.
-Ще видим тази работа-отговори му самоуверено. Знаеше, че този път ще го бие. Вярно, че той я беше учил на всичко, което знаеше. Не само на волибол я беше научил, но и на сърфинг също. Е да наистина днес падна от него (в смисъл, че тоя я е победил), но той не играеше честно и затова щеше да му натрие носа.
-И за сърфинга каза същото-продължаваше да й го натяква със самодоволната си усмивка. Това направо я влудяваше. И щеше да му го върне. Добре момичета на момчета.- каза той докато се изправяше.Ей сега идвам. Отивам да събера отбора си-каза и побягна на някъде.
Арес хукна след него мислейки си, че си играят. Сакура се усмихна и тръгна да обикаля плажа и да си събира отбор. След 5 минутно обикаляне най-накрая си намери перфектния отбор. Сега само чакаха Джей да се домъкне. В далечината се виждаха пет силуета. Бяха твърде далече и Сакура не можеше да ги разпознае. Когато се приближиха ченето й за малко да падне. Към тях се приближаваха петима красавци. Начело с Джей разбира се.Кой от кой по-хубав, но и момичетата не падаха по-долу от тях. Сакура се помъчи да си затвори устата и се провикна.
-Джей, домъкни си секси задника тук. Веднага!-развика му се.Когато вече беше при нея заговори спокойно. Знаеш ли от кога те чакам.-оплака се тя. И пак един човек ти липсва- започна отново да ме се кара.
-Липсваше ли ти секси задника ми-попита я самодоволно. И не е вярно имам шести човек-отговори той, като оглеждаше момичета от противниковия отбор. Очите му се спряха на едно момиче с черна коса вързана на висока опашка и черни очи. Изглежда и той не е беше безразличен. Тя също го наблюдаваше. Джей прекъсна очният контакт с нея и се провикна: Шикамару. Всички се чудеха, кой вика той, затова проследиха погледа му. Погледнаха към бара и видяха едно момче да прескача бара и да идва към тях.
-Готов ли си да направим една разиграфка.-попита го синеокото момче със самодоволна усмивка. Той знаеше, че неговите момчета са най-добрите из най-добрите, но щеше да остане „приятно” изненадан, защото Сакура му беше спретнала една изненада.
-И питаш.-отговори усмихнато Шикамару. Винаги съм готов за една добра игра.-каза, като погледна към Сакура. Добре почваме. Първи начален ще бият момичетата-каза ,като се нареди на първа линия точно пред мрежата. Пред него стоеше едно симпатично момиче с лице към него, което му се усмихваше чаровно.
Първи начален би момичето, което по-рано заглеждаше Джей. Топката премина успешно и така започна една ожесточена битка на половете. Около тях се беше събрал почти целият плаж и наблюдаваше с интерес играта им. Кой ли ще победи? Момичетата или момчетата? Бяха равни. 21 и на 21. Всеки отбор имаше по 3 гейма спечелени. Четвъртия вече беше към края се. Всичко зависеше от сервиса на Сакура. Тя вече се беше подготвила за своя сервис. Джей и подаде топката, като под метна саркастично: Недей да се престараваш. В отговор получи една злобна усмивка от нейна страна и силен режещ сервиз. Той успя да спаси и вече топката се прехвърляше от едното поле в друго цели пет минути без да пада. Нервите бяха опънати. Всички гледащи бяха притаили дъх и наблюдаваха внимателно. Момичета си подаваха топката. Едно от тях подаде висок пас на Сакура. Тя се засили, скочи и направи силна забивка. Джей се втурна, за да спаси като извика Аз но за съжаление не беше достатъчно бърз и падна по корем точно на 1 мм пред топката. (отново момичетата са най-добрите). Женската част започна да подскача и да крещи от радост. Джей още седеше на топлият пясък разочарован, но и щастлив, че ученика беше надминал учителя си. Е само този път. Докато си мислеше забеляза една протегната ръка. Тя беше малка, нежна и фина. Определено беше на момиче.
Дано ви хареса
5-та глава
-Пак се избиват за теб мацките. А? Ама гледам този път си си довел защитник- погледна го подозрително с дяволска усмивка. Тва твоита мацка ли е ?
-Не. Тава е Сакура.-усмихна се глупаво и се почеша зад тила.
-Аааа, известна Сакура.Много съм слушал за теб. И репутацията ти наистина се оправда. Не вярвах, че ще те видя на живо в действие.-говореше й с респект, докато я гледаше със страхопочитание.
-Моля?-премигна два пъти неразбиращо, като не вярваше на това, което беше чула туко що. Какво искаш да кажеш с това напълно съм си оправдала репутацията.-питаше с любопитство.
-Ами много просто. Джей много ми е разказвал за теб. И каза, че си страшна кибритлика и великолепен шофьор и състезател и вместо кръв, във вените имаш огън и бензин. Между другото аз съм Шикамаро- каза той и й подаде ръка си.
-Вече знаеш коя съм, но приятно ми е-говореше усмихвайки се сладко подавайки ръката си. Караш ли?-попита го тя.
-Да, но не като теб-захили се той.
-Не това имах предвид, а караш ли сърф?-попита развеселено.
-Ааа, да-засмя се. Добре хора.Аз ще ви оставям, че трябва да бачкам. Радвам се , че се запознахме. Някой път може да покараме заедно.-отговори и помаха за чао. Когато Шикамару си тръгна розовокосата се обърна към момчето зад нея и го попита подозрително.
-Сбивания, а?-попита го като си беше повдигнала едната вежда.
-Ъмм да. Беше отдавна-каза леко смутен той. Айде събличай се и да ходим във водата, че съвсем изпуснахме хубавото време.-подкани я, като и смигна. Джей успя много ловко да се измъкне от този разговор. Таман беше тръгнал към водата, когато чу въпроса на Сакура. Обърна се към нея неразбиращо, но бързо се сети, за какво говори и тя и побърза да й отговори.
-А коя беше оная овца?-полюбопитства тя, докато гледаше замислено в пясъка.
-Карин…Карин Хаяши.-отвърна безразлично той и отново я подкани да тръгва. Хайде де. Нямаме цяла вечност.И хукна към водата хванал сърфа под ръка.
-Тръгвай, аз сега идвам.-отговори му замислено, но той вече беше много далеч и не я чу. Къде ли съм чувала това име Хаяши? Къде? –говореше си под носа все още замислена. Ама разбира се. Известната модна дизайнерка Аня Хаяши.-зарадва се, че си спомни, защото тя и беше една от любимите дизайнерки, но веднага се сети за Карин. И тази и е дъщеря.-втресе се при мисълта за нея. Горката Аня.-съжали я тя , но мислите и бяха прекъснати от викащият я Джей от водата.
-Хайде де, Сак. Умрях от скука тук- проплака,защото беше заобиколен от хиляди жени.
Розовокосото момиче започна набързо да се съблича. Остави си очилата на шезлонга, взе си сърфа и се затича към морето. Вече като беше по бански още повече привличаше погледите към себе си, но не й пукаше. Когато стигна водата видя Джей , който се беше излегнал на сърфа и се мъчеше да се отърве от лапите на всички наобиколили го жени. Точно, като море пълно с акули. Сакура ги изгледа лошо и те си разотидоха. Просто се примириха, че нямат шанс срещу нея. Тя беше изключително красива. Джей слезе от сърфа и започна да я прегръща и да й благодари.
-Благодаря, благодаря-продължаваше да я прегръща в мечешката си прегръдка.
-Пус....ни…ме, н…ее…мога да….дишам-каза накъсано, едвам поемайки си въздух. Когато я пусна заговори с игрив поглед. А сега, господинчо се приготви да падаш- говореше му с дяволска усмивка.
-Да те видим малката-каза повдигайки едната си вежда и яхна една вълна.
След 1 час:
Излизайки от водата се виждаше нацупеното лице на Сакура и самодоволната усмивка на Джей. Когато стигнаха шезлонзите си и оставиха сърфовете до тях Сакура отново започна да мрънка, а най-добрият й приятел се бе проснал до нея на шезлонга.
-Не е честно. Ти не играеше честно-мрънкаше си розовокоската, а момчето до нея витаеше някъде в облаците с ръце зад тила.Джей, Джей- викаше го тя,но без резултат.Вече започваше да губи търпение. Затова предприе груби мерки. Удари го силно по ръка и погледна лошо.
-Ааауу, това болеше- извика той, като се хвана за ръката и започна да разтрива зачервеното място.Защо го направи?-пролака той.
-А ти, защо не ме слушаш?-продължаваше да го гледа все така злобно. Къде си се отвеял?-попита го учудено.
-Нищо , няма нищо. Не е важно.-говореше малко неубедително. Розовокосата изобщо не му повярва и го погледна подканващо. „Браво на тебе Джей, не можа ли да бъдеш ”по-убедителен”. Сега пак ще се ядоса и ще свърши някоя глупост.” -мислеше си, но набързо се усети, че тя го чака да й отговори и побърза да каже нещо преди да се е ядосала още повече.
-Виж, няма да те лъжа! Розовокасото момиче се притесни.В главата й се въртяха хиляди ужасни мисли.
-В какво си се забъркал? - попита разтревожено тя гледайки го намръщено.
-В нищо не съм се забъркал. Не съм аз загазилия, а ти. Имам лошо предчувствие за това твое бягство. Разбра ли кога ще заминавате. И пак ти казвам недей да го правиш. Реакцията на Сакура не беше особено хубава след като чу това, но въпреки това реши да запази самообладание. Просто не искаше да си разваря още повече денят. Затова заговори съвсем спокойно, даже умоляващо.
-Недей да почваш. Моля те, недей. Спри до тук.-замоли се тя. Точно в този момент не й беше до това и не искаше да се карат. За нейно голямо щастие Арес дойде бутайки някаква топка. Сакура леко въздъхна от облекчение, защото за втори път днес се е отървава от този разговор. „Днес си късметлийка момиче”-мислеше си тя.
-Да си играем ли искаш?-каза като се наведе да вземе топката и я хвърли напред. Арес се затичам към нея с всички сили и я донесе. Тя пак му я хвърли и подкани Джей да стане,като го погледна настоятелно. Хайде да поиграем на волейбол преди да си тръгнем.-подсмихна се подло.Джей беше със затворени очи но всъщност не спеше. Той много добре я чу и си отвори едното око, за да я погледне.
-Искащ още веднъж ли да паднеш?-говореше й с нахална усмивка стигаща му до ушите.
-Ще видим тази работа-отговори му самоуверено. Знаеше, че този път ще го бие. Вярно, че той я беше учил на всичко, което знаеше. Не само на волибол я беше научил, но и на сърфинг също. Е да наистина днес падна от него (в смисъл, че тоя я е победил), но той не играеше честно и затова щеше да му натрие носа.
-И за сърфинга каза същото-продължаваше да й го натяква със самодоволната си усмивка. Това направо я влудяваше. И щеше да му го върне. Добре момичета на момчета.- каза той докато се изправяше.Ей сега идвам. Отивам да събера отбора си-каза и побягна на някъде.
Арес хукна след него мислейки си, че си играят. Сакура се усмихна и тръгна да обикаля плажа и да си събира отбор. След 5 минутно обикаляне най-накрая си намери перфектния отбор. Сега само чакаха Джей да се домъкне. В далечината се виждаха пет силуета. Бяха твърде далече и Сакура не можеше да ги разпознае. Когато се приближиха ченето й за малко да падне. Към тях се приближаваха петима красавци. Начело с Джей разбира се.Кой от кой по-хубав, но и момичетата не падаха по-долу от тях. Сакура се помъчи да си затвори устата и се провикна.
-Джей, домъкни си секси задника тук. Веднага!-развика му се.Когато вече беше при нея заговори спокойно. Знаеш ли от кога те чакам.-оплака се тя. И пак един човек ти липсва- започна отново да ме се кара.
-Липсваше ли ти секси задника ми-попита я самодоволно. И не е вярно имам шести човек-отговори той, като оглеждаше момичета от противниковия отбор. Очите му се спряха на едно момиче с черна коса вързана на висока опашка и черни очи. Изглежда и той не е беше безразличен. Тя също го наблюдаваше. Джей прекъсна очният контакт с нея и се провикна: Шикамару. Всички се чудеха, кой вика той, затова проследиха погледа му. Погледнаха към бара и видяха едно момче да прескача бара и да идва към тях.
-Готов ли си да направим една разиграфка.-попита го синеокото момче със самодоволна усмивка. Той знаеше, че неговите момчета са най-добрите из най-добрите, но щеше да остане „приятно” изненадан, защото Сакура му беше спретнала една изненада.
-И питаш.-отговори усмихнато Шикамару. Винаги съм готов за една добра игра.-каза, като погледна към Сакура. Добре почваме. Първи начален ще бият момичетата-каза ,като се нареди на първа линия точно пред мрежата. Пред него стоеше едно симпатично момиче с лице към него, което му се усмихваше чаровно.
Първи начален би момичето, което по-рано заглеждаше Джей. Топката премина успешно и така започна една ожесточена битка на половете. Около тях се беше събрал почти целият плаж и наблюдаваше с интерес играта им. Кой ли ще победи? Момичетата или момчетата? Бяха равни. 21 и на 21. Всеки отбор имаше по 3 гейма спечелени. Четвъртия вече беше към края се. Всичко зависеше от сервиса на Сакура. Тя вече се беше подготвила за своя сервис. Джей и подаде топката, като под метна саркастично: Недей да се престараваш. В отговор получи една злобна усмивка от нейна страна и силен режещ сервиз. Той успя да спаси и вече топката се прехвърляше от едното поле в друго цели пет минути без да пада. Нервите бяха опънати. Всички гледащи бяха притаили дъх и наблюдаваха внимателно. Момичета си подаваха топката. Едно от тях подаде висок пас на Сакура. Тя се засили, скочи и направи силна забивка. Джей се втурна, за да спаси като извика Аз но за съжаление не беше достатъчно бърз и падна по корем точно на 1 мм пред топката. (отново момичетата са най-добрите). Женската част започна да подскача и да крещи от радост. Джей още седеше на топлият пясък разочарован, но и щастлив, че ученика беше надминал учителя си. Е само този път. Докато си мислеше забеляза една протегната ръка. Тя беше малка, нежна и фина. Определено беше на момиче.
Дано ви хареса
- Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
От : Никъде
Рожден ден : 24.05.1997
Години : 27
Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Огън в кръвта
Пон Мар 29, 2010 1:55 pm
Супер еее Кога ще има още? Нямам търпение за слеващото
Кога ще има още? Нямам търпение за слеващото 
sakura96plamiФен
Рожден ден : 14.04.1996
Години : 28
Мнения : 648
Дата на рег. : 28.04.2009
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Sekai-ichi Hatsukoi 1 и 2; Junjou Romantica 1 и 2
Re: Огън в кръвта
Пон Мар 29, 2010 3:09 pm
ехааааа много е яко моля те пусни ощеее
моля те пусни ощеее- ..Bunny-By..!!Аниме/манга/филми/сериали
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 28
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!
Re: Огън в кръвта
Пон Мар 29, 2010 3:40 pm
и питаш че как няма да ни хареса ве
KoniTyФен
От : Hell Yeah :D
Рожден ден : 27.01.1998
Години : 26
Мнения : 576
Дата на рег. : 13.02.2010
Re: Огън в кръвта
Пон Мар 29, 2010 4:26 pm
суперрррррррр ееееееее :kisss: :kisss: :kisss:
:kisss: :kisss: :kisss:
sasusaku145Учaщ се
От : Sofia
Рожден ден : 14.12.1995
Години : 28
Мнения : 91
Дата на рег. : 28.03.2010
Re: Огън в кръвта
Нед Апр 04, 2010 10:44 pm
мн ми хареса 
- Lover.Аниме/манга/филми/сериали
От : France.
Мнения : 3643
Дата на рег. : 20.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:
Re: Огън в кръвта
Чет Апр 08, 2010 9:38 am
СУПЕР мн ме кефии ...искам ОЩИИИИ
...искам ОЩИИИИ - lips_of_an_angelЛюбител
От : Търси ме в мечтите си!!!
Мнения : 321
Дата на рег. : 03.02.2010
Re: Огън в кръвта
Пет Май 14, 2010 5:02 pm
Забавих се доста знам 
и за това се извинявам
Ето и новата глава. Дано да няма грешки
Синеокото лежащо на пясъка момче вдигна глава, за да види притежателката на тази малка ръка. Когато стигна до лицето мека усмивка се оформи на устните му. Да. Тава беше тя. Момичето, което така тайнствено го привличаше.
- Нищо. Другият път може и да успеете. - говореше мило докато му помагаше да се изправи. Аз съм Меи - продължаваше да му се усмихва все така сладко.
- Джей - отговори кратко, когато вече се беше изправил . Момичето срещу него между другото беше доста високо. Стигаше до брадичката му. Двамата продължаваха да се гледат, без никой да казва нищо в продължение на 1 минута. За тях тази минута изглеждаше, като часове. Бяха потънали в очите на другия, като запленени, незнаещи на кой свят се намират. Но тяхното пътешествие бе прекъснато от Сакура, която ги гледаше ухилено до ушите.
- Ъъъммм - прочисти си високо гърлото. Прекъсвам ли нещо? - подсмихнато попита, въпреки че знаеше отговора. Седящите пред нея Джей е Меи бързо си пуснаха ръцете и започнаха да клатят отрицателно глави.
- Ъмм не, не, нищо .-говореха един през друг леко смутени. Това забавляваше изключително много Сакура. Да види, как най-добрият й приятел се изчервява, като ученик, беше направо безценно . Тя едва задържаше истеричният си смях да не излезе.
- Добре тогава..да тръгваме-гледаше ги изпитателно, очаквайки тяхната реакция.
- Да, ей сега. Секунда само-отговори й разсеяно той. - Ти тръгвай аз ще дойда след секунда.
- Добре, Ромео-вече изпадна в смях. - Хайде момче - подвикна на кучето и се запъти към бара да остави сърфовете при Шикамару. Кога стигна бара той беше претъпкан от прегладнели сърфисти.
- Добра игра се получи? - попита я Шикамару докато обслужваше едно момиче.
- Да. Някой път може да поиграем пак - отвърна му весело тя. В този момент Джей пристигаше с 100 каратова усмивка залепена на устата.
- Довиждане Шикамару - казаха в един глас двамата и тръгнаха към колата. По време на пътя Джей не спираше да се усмихва и да говори, колко страхотна била Меи.
- Е, Казанова взе ли й номера - попита го леко отегчена от непрестанното му дрънкане. В този момент усмивката му се стопи, като сладолед в летен ден.
- Малеее, забравих да я попитам. Забравих да я питам. Боже, колко съм прост-вайкаше се момчето, скубейки си косите. Сакура се изкикоти щом чу отговора му и веднага и просветна нещо. Дяволска усмивка се заформи на красивите й алени устни.
- Добре, добре. Стига си се скубал, че ще заприличаш на оскубана кокоша пред тенджера и съвсем няма да я видиш повече. - говореше му с лукав поглед. Неусетно бяха стигнали колата и Джей вече се наместваше на шофьорското място.
- Ти къде? - попита розовокоската неразбиращо.
- Как къде? Нали някой трябва да кара колата? Да не очакваш сама да тръгне?- раздразнен от тъпият й въпрос отговори малко остро. В този момент на Сакура и присветнаха очите, като на хищник готов да разкъса жертвата си.
-Искаш ли да направим така?- заговори тихо продължавайки да го гледа с този така зловещ поглед. –Ти ми даваш да карам това бебче, а аз по случайност имам номера на Меи и ако си послушен ще ти го дам в замяна. - гласът и беше тих, но същевременно въодушевен. В ръката си държеше едно малко листче, което размахваше наляво надясно.
Джей се замисли за момент. Имаше ли избор. От едната страна седеше страхотно момиче (образно казано, всъщност тя не е там), а от другата - Сакура, кола, ковчег, земя, пръст. Само още едно такова возене с нея и щеше да постъпи в психиатричното. Нейното каране беше по страшно от всички легенди, митове и духовете, с който плашеха малките деца. Преглътна доста трудно и с бавни крачки, ама наистина бавни тръгна към розовокосото момиче. Когато вече беше пред нея започна много несигурно да говори.
Съгласен, но да не вдигаш повече от 300. Ясно!-погледна заплашително и се набута на другата седалка. – Дано да си заслужава срещата - измънка преди да затвори вратата.
Развеселеното момиче скокна като попарено, когато получи ключовете и се затича към колата. Седна и преди да пъхне ключа метна един бърз поглед към приятелят си. Физиономията му направо щеше да я убие на място. Той седеше със скръстени ръце и нацупено лице, а кучето весело беше изплезило език и махаше с опашка. Сакура се изкикоти и запали.
-Ооо, Божеее! - чу се викът на Джей.
Пред къщата на Сакура.
Момичето паркира колата точно пред тях и отиде да отвори врата на Арас и Джей, като каза през смях.
- Хайде бабо. - подаде му ръката си (нали знаете как някой подигарт помага на някоя важна клечка от женски произход за излезе от колата :D Е тук е по същият начин)
- Смей се ти. Ама на мен хич не ми е весело. И ти казах да не вдигаш над 300-караше и се той опитвайки се да разбере, на кой свят е.
- Аа! Така ли? Не съм чула.-направи се на одарена . Надигна се леко на пръсти и го целуна по бузата. –Чао. До утре.
- Лека вечер Сакура. Ще ти звънна утре по някое време-отговори той и отпраши към тях.
Розовокоската си отключи и влезе, като заключи след себе си. Видя, че майка й беше в кухнята и правеше вечеря, а „баща” й седеше на дивана и гледаше телевизия.
-Здравей, скъпа. Вечерята е почти готова - провикна се майка й от кухнята.
От своя страна момичето не направи нищо дори един звук не издаде. Още беше обидена на майка си понеже я караше да се местят.
Качи се в стаята си и се пъхна в банята да си вземе душ. След едночасовото си къпане най-накрая излезе. Беше с една тъмно синя хавлия стигаща й да средата на бедрото, която придържаше с едната си ръка.
Биипп, биипп, биипп
- Да - вдигна момичето докато си подсушаваше косата с кърпата.
- Хей, Ес какво правиш? - чуваше се женски глас. Момичето беше доста весело.
- Нищо. Таман си взех един бърз душ. Отдавна не се бяхме чували. Къде си изгуби? Домъчня ми за тебе .- говореше усмихнато докато отиваше към терасата.
- Леле само да знаеш с какъв сладур се запознах. Толкова е сладък.
- Ино, толкова си влюбчива, мила. За тази седмица, кой подред ще бъде-15 – ти - иронично подметна.
- Не е смешно. Просто имам голямо сърце, което обича всички. - изпуфтя момичето от другата страна. А ти ? Нещо заби ли?
- Хахах. Не е голямо сърце, а просто не можеш да си затваряш краката. - заяде се розовокоската. Сакура беше много весела, когато разговаряше с най – добрата си приятелка. Обичаше да се заяжда така невинно с нея. Липсваха и тези моменти.
- Поне не съм монахиня. - отвърна на закачката й.
- Мерси за комплимента и аз те обичам и не съм монахиня разгонена к*чко. Трябва да затварям, че имам малко работа. Ще ти се обадя по - късно - отвърна и мило и влезе вътре да се преоблече.
Когато вече беше готова слезе долу и завари почти готова масата. Тихо без да казва нищо започна да я аранжира. Изанами постави вечерята на масата и седна. След това заговори тихо.
- Скъпа заминаваме в други ден.- уведоми я съвсем плахо и зачака реакцията на дъщеря си. - В 18:00 часа. Ще пътуваме със самолета на Хироши. - продължи все така тихо да говори, даже шептеше.
- Добре - кимна одобрително с глава. Хироши и Изанами седяха и я гледаха с отворени усти и ококорени очи. Розовокоската забеляза това и малко се подразни от реакцията им. Очакваше странно да реагират, но това не го беше предвидила.
-Какво! - ядосано извика тя. Когато съм мила ме гледате на криво, когато споря значи съм лоша. За бога решете най-после какво искате.-изпуфтя все още раздразнена. Стана шумно от масата и си пъхна чинията в мивката. Сипа ядене в паничката на Арес и тръгна към стаята си.
На другия ден в полунощ.
Денят мина най – обикновено. Вече беше почти полунощ, и време за действие. В стаята беше тихо и тъмно единственото, което се чуваше бяха леките стъпки на Сакура. Момичето обикаляше на пръсти нервно из стаята, чакайки да одари 12 часа. Беше облечена с тъмносини дънки и черен суичър и черна шапка с козирка прикривайки косата й. Погледна към часовника вече губеща търпение. Часът беше 11:50. Издаде лек стон на негодувание и продължи да обикаля в кръг. След малко пак погледна, стрелката беше на милиметър от 12.
Тън!
-Време е! – прошепна тихо.
Взе си сака и го метна през прозореца, пъхна ключовете в джобовете си и викна кучето при себе си. Зае се да му помага да слезе. До прозореца си имаше едно дърво, което беше идеално за тази работа, но проблемът беше как ще слезе Арес. Еми много просто. Сакура беше предвидила всичко. До дървото беше направила нещо като кухненски асансьор. Кучето стъпи на него и момичето започна леко да изтегля въжето към себе си, за да слезе асансьора. Когато вече беше долу метна един бърз поглед към стаята си и преметна единият си крак през прозореца. Таман започна да слиза, когато чу шум. Застина на място, студени капки пот се стичаха по гърба й. Бързо се надигна и погледна към вратата. Вълна от облекчение я заля, като видя, че просто вятъра си играе с вратата.
- „Ставаш параноичка, Сакура” – помисли си момичето. И отново започна да слиза.
Беше изминала половината път до долу, когато чу тропане в стаята си.
-Въобразяваш си, Сакура. Просто вятъра си играе с вратата, нищо повече. – говореше си тихо сама на себе си, опитвайки се да се обеди в нещо, и тя самата не знаеше, в какво точно.
Когато стигна долу и стъпи на замята, погледна нагоре към прозореца и въздъхна тежко.
-Съжалявам – промърмори тихо и се наведе да си вземе сака. Още преди да направи и една крачка чу силен вик идващ от стаята й.
- Сакура Сойер Сузуки!
- Опа, е сега я втасахме! – каза разтревожено момичето и хукна със всички сили към гаража.
и за това се извинявам Ето и новата глава. Дано да няма грешки
6-та глава
Синеокото лежащо на пясъка момче вдигна глава, за да види притежателката на тази малка ръка. Когато стигна до лицето мека усмивка се оформи на устните му. Да. Тава беше тя. Момичето, което така тайнствено го привличаше.
- Нищо. Другият път може и да успеете. - говореше мило докато му помагаше да се изправи. Аз съм Меи - продължаваше да му се усмихва все така сладко.
- Джей - отговори кратко, когато вече се беше изправил . Момичето срещу него между другото беше доста високо. Стигаше до брадичката му. Двамата продължаваха да се гледат, без никой да казва нищо в продължение на 1 минута. За тях тази минута изглеждаше, като часове. Бяха потънали в очите на другия, като запленени, незнаещи на кой свят се намират. Но тяхното пътешествие бе прекъснато от Сакура, която ги гледаше ухилено до ушите.
- Ъъъммм - прочисти си високо гърлото. Прекъсвам ли нещо? - подсмихнато попита, въпреки че знаеше отговора. Седящите пред нея Джей е Меи бързо си пуснаха ръцете и започнаха да клатят отрицателно глави.
- Ъмм не, не, нищо .-говореха един през друг леко смутени. Това забавляваше изключително много Сакура. Да види, как най-добрият й приятел се изчервява, като ученик, беше направо безценно . Тя едва задържаше истеричният си смях да не излезе.
- Добре тогава..да тръгваме-гледаше ги изпитателно, очаквайки тяхната реакция.
- Да, ей сега. Секунда само-отговори й разсеяно той. - Ти тръгвай аз ще дойда след секунда.
- Добре, Ромео-вече изпадна в смях. - Хайде момче - подвикна на кучето и се запъти към бара да остави сърфовете при Шикамару. Кога стигна бара той беше претъпкан от прегладнели сърфисти.
- Добра игра се получи? - попита я Шикамару докато обслужваше едно момиче.
- Да. Някой път може да поиграем пак - отвърна му весело тя. В този момент Джей пристигаше с 100 каратова усмивка залепена на устата.
- Довиждане Шикамару - казаха в един глас двамата и тръгнаха към колата. По време на пътя Джей не спираше да се усмихва и да говори, колко страхотна била Меи.
- Е, Казанова взе ли й номера - попита го леко отегчена от непрестанното му дрънкане. В този момент усмивката му се стопи, като сладолед в летен ден.
- Малеее, забравих да я попитам. Забравих да я питам. Боже, колко съм прост-вайкаше се момчето, скубейки си косите. Сакура се изкикоти щом чу отговора му и веднага и просветна нещо. Дяволска усмивка се заформи на красивите й алени устни.
- Добре, добре. Стига си се скубал, че ще заприличаш на оскубана кокоша пред тенджера и съвсем няма да я видиш повече. - говореше му с лукав поглед. Неусетно бяха стигнали колата и Джей вече се наместваше на шофьорското място.
- Ти къде? - попита розовокоската неразбиращо.
- Как къде? Нали някой трябва да кара колата? Да не очакваш сама да тръгне?- раздразнен от тъпият й въпрос отговори малко остро. В този момент на Сакура и присветнаха очите, като на хищник готов да разкъса жертвата си.
-Искаш ли да направим така?- заговори тихо продължавайки да го гледа с този така зловещ поглед. –Ти ми даваш да карам това бебче, а аз по случайност имам номера на Меи и ако си послушен ще ти го дам в замяна. - гласът и беше тих, но същевременно въодушевен. В ръката си държеше едно малко листче, което размахваше наляво надясно.
Джей се замисли за момент. Имаше ли избор. От едната страна седеше страхотно момиче (образно казано, всъщност тя не е там), а от другата - Сакура, кола, ковчег, земя, пръст. Само още едно такова возене с нея и щеше да постъпи в психиатричното. Нейното каране беше по страшно от всички легенди, митове и духовете, с който плашеха малките деца. Преглътна доста трудно и с бавни крачки, ама наистина бавни тръгна към розовокосото момиче. Когато вече беше пред нея започна много несигурно да говори.
Съгласен, но да не вдигаш повече от 300. Ясно!-погледна заплашително и се набута на другата седалка. – Дано да си заслужава срещата - измънка преди да затвори вратата.
Развеселеното момиче скокна като попарено, когато получи ключовете и се затича към колата. Седна и преди да пъхне ключа метна един бърз поглед към приятелят си. Физиономията му направо щеше да я убие на място. Той седеше със скръстени ръце и нацупено лице, а кучето весело беше изплезило език и махаше с опашка. Сакура се изкикоти и запали.
-Ооо, Божеее! - чу се викът на Джей.
Пред къщата на Сакура.
Момичето паркира колата точно пред тях и отиде да отвори врата на Арас и Джей, като каза през смях.
- Хайде бабо. - подаде му ръката си (нали знаете как някой подигарт помага на някоя важна клечка от женски произход за излезе от колата :D Е тук е по същият начин)
- Смей се ти. Ама на мен хич не ми е весело. И ти казах да не вдигаш над 300-караше и се той опитвайки се да разбере, на кой свят е.
- Аа! Така ли? Не съм чула.-направи се на одарена . Надигна се леко на пръсти и го целуна по бузата. –Чао. До утре.
- Лека вечер Сакура. Ще ти звънна утре по някое време-отговори той и отпраши към тях.
Розовокоската си отключи и влезе, като заключи след себе си. Видя, че майка й беше в кухнята и правеше вечеря, а „баща” й седеше на дивана и гледаше телевизия.
-Здравей, скъпа. Вечерята е почти готова - провикна се майка й от кухнята.
От своя страна момичето не направи нищо дори един звук не издаде. Още беше обидена на майка си понеже я караше да се местят.
Качи се в стаята си и се пъхна в банята да си вземе душ. След едночасовото си къпане най-накрая излезе. Беше с една тъмно синя хавлия стигаща й да средата на бедрото, която придържаше с едната си ръка.
Биипп, биипп, биипп
- Да - вдигна момичето докато си подсушаваше косата с кърпата.
- Хей, Ес какво правиш? - чуваше се женски глас. Момичето беше доста весело.
- Нищо. Таман си взех един бърз душ. Отдавна не се бяхме чували. Къде си изгуби? Домъчня ми за тебе .- говореше усмихнато докато отиваше към терасата.
- Леле само да знаеш с какъв сладур се запознах. Толкова е сладък.
- Ино, толкова си влюбчива, мила. За тази седмица, кой подред ще бъде-15 – ти - иронично подметна.
- Не е смешно. Просто имам голямо сърце, което обича всички. - изпуфтя момичето от другата страна. А ти ? Нещо заби ли?
- Хахах. Не е голямо сърце, а просто не можеш да си затваряш краката. - заяде се розовокоската. Сакура беше много весела, когато разговаряше с най – добрата си приятелка. Обичаше да се заяжда така невинно с нея. Липсваха и тези моменти.
- Поне не съм монахиня. - отвърна на закачката й.
- Мерси за комплимента и аз те обичам и не съм монахиня разгонена к*чко. Трябва да затварям, че имам малко работа. Ще ти се обадя по - късно - отвърна и мило и влезе вътре да се преоблече.
Когато вече беше готова слезе долу и завари почти готова масата. Тихо без да казва нищо започна да я аранжира. Изанами постави вечерята на масата и седна. След това заговори тихо.
- Скъпа заминаваме в други ден.- уведоми я съвсем плахо и зачака реакцията на дъщеря си. - В 18:00 часа. Ще пътуваме със самолета на Хироши. - продължи все така тихо да говори, даже шептеше.
- Добре - кимна одобрително с глава. Хироши и Изанами седяха и я гледаха с отворени усти и ококорени очи. Розовокоската забеляза това и малко се подразни от реакцията им. Очакваше странно да реагират, но това не го беше предвидила.
-Какво! - ядосано извика тя. Когато съм мила ме гледате на криво, когато споря значи съм лоша. За бога решете най-после какво искате.-изпуфтя все още раздразнена. Стана шумно от масата и си пъхна чинията в мивката. Сипа ядене в паничката на Арес и тръгна към стаята си.
На другия ден в полунощ.
Денят мина най – обикновено. Вече беше почти полунощ, и време за действие. В стаята беше тихо и тъмно единственото, което се чуваше бяха леките стъпки на Сакура. Момичето обикаляше на пръсти нервно из стаята, чакайки да одари 12 часа. Беше облечена с тъмносини дънки и черен суичър и черна шапка с козирка прикривайки косата й. Погледна към часовника вече губеща търпение. Часът беше 11:50. Издаде лек стон на негодувание и продължи да обикаля в кръг. След малко пак погледна, стрелката беше на милиметър от 12.
Тън!
-Време е! – прошепна тихо.
Взе си сака и го метна през прозореца, пъхна ключовете в джобовете си и викна кучето при себе си. Зае се да му помага да слезе. До прозореца си имаше едно дърво, което беше идеално за тази работа, но проблемът беше как ще слезе Арес. Еми много просто. Сакура беше предвидила всичко. До дървото беше направила нещо като кухненски асансьор. Кучето стъпи на него и момичето започна леко да изтегля въжето към себе си, за да слезе асансьора. Когато вече беше долу метна един бърз поглед към стаята си и преметна единият си крак през прозореца. Таман започна да слиза, когато чу шум. Застина на място, студени капки пот се стичаха по гърба й. Бързо се надигна и погледна към вратата. Вълна от облекчение я заля, като видя, че просто вятъра си играе с вратата.
- „Ставаш параноичка, Сакура” – помисли си момичето. И отново започна да слиза.
Беше изминала половината път до долу, когато чу тропане в стаята си.
-Въобразяваш си, Сакура. Просто вятъра си играе с вратата, нищо повече. – говореше си тихо сама на себе си, опитвайки се да се обеди в нещо, и тя самата не знаеше, в какво точно.
Когато стигна долу и стъпи на замята, погледна нагоре към прозореца и въздъхна тежко.
-Съжалявам – промърмори тихо и се наведе да си вземе сака. Още преди да направи и една крачка чу силен вик идващ от стаята й.
- Сакура Сойер Сузуки!
- Опа, е сега я втасахме! – каза разтревожено момичето и хукна със всички сили към гаража.
- ObsessionАниме/манга/филми/сериали
От : Japan *3*
Рожден ден : 13.05.1995
Години : 29
Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Огън в кръвта
Пет Май 14, 2010 5:48 pm
Ураааааа, нова главаааааааааа
Супер еееее...
Имаш малки грешки, но и аз ги допускам понякога
Е, чакам още
Супер еееее...
Имаш малки грешки, но и аз ги допускам понякога
Е, чакам още
- Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
От : Никъде
Рожден ден : 24.05.1997
Години : 27
Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Огън в кръвта
Пет Май 14, 2010 6:23 pm
Уау, страхотна глава!
Хареса ми как спипаха Сак...
Искам още...
Хареса ми как спипаха Сак...
Искам още...
- KoniTyФен
От : Hell Yeah :D
Рожден ден : 27.01.1998
Години : 26
Мнения : 576
Дата на рег. : 13.02.2010
Re: Огън в кръвта
Пет Май 14, 2010 8:05 pm
супер еееееееееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощееееееееееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:
:kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощееееееееееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:- ..Bunny-By..!!Аниме/манга/филми/сериали
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 28
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!
Re: Огън в кръвта
Пет Май 14, 2010 9:02 pm
O.o ЛОЛ Супер е
loveto_3Учaщ се
Рожден ден : 09.03.1997
Години : 27
Мнения : 106
Дата на рег. : 28.03.2010
Re: Огън в кръвта
Съб Май 15, 2010 4:34 pm
:bravo: :bravo: :bravo:
- Lover.Аниме/манга/филми/сериали
От : France.
Мнения : 3643
Дата на рег. : 20.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:
тфа, че Сак
Вто Май 18, 2010 2:37 pm
тцтц..тфа, че Сак кара кату лудъ мн мкефи.. ... хубоо Джей вече си харесъ мацка хдд ами Сак нямъ ли да си намери гаджи ;д или пък да флиртува с някой сладур ?! ... или ти си решила тфа да стане по-късну ф др глави или там къту избягъ [ако вообще избягъ] :дд ... нямъ значение главата беше страх0тнъ^^ и чакам следвъщатъ :дд
... хубоо Джей вече си харесъ мацка хдд ами Сак нямъ ли да си намери гаджи ;д или пък да флиртува с някой сладур ?! ... или ти си решила тфа да стане по-късну ф др глави или там къту избягъ [ако вообще избягъ] :дд ... нямъ значение главата беше страх0тнъ^^ и чакам следвъщатъ :дд 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите