A Ripple in the Pond (ItaSaku)

Фикът НЕ е мой. Аз само се занимавам с превода. Може да сте го виждали във фенфикшън.нет... Само казвам, че това е един много як фик. Може би имам някои грешки в превода и в правописа, но моля да ме извините за това.
------------------------------------------------------------------------------------------

Книга първа: Река

Пролог

Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиченце. Котешка маска на АНБУ покриваше лицето й. Новопридобитите извивки на тялото й си личаха под традиционните дрехи на АНБУ, въпреки черната мантия с качулка, която я покриваше. Мечът й, стандартен за всяко АНБУ, висеше напряко на гърба й, както обикновено. Завъртяната татуйровка, която всеки АНБУ имаше, беше на рамото й. Лентата й, както и маската й, бяха гравирани със символа на Коноха. Единственото нещо, по което можеха да я разпознаят беше малкия, блуждаещ кичур, подаващ се изпод мантията й. Ярко розов. Сакура понякога проклинаше косата си. Все пак беше доста разпознаваема.
Тя вече беше на 18. След като Наруто и Джирая си тръгнаха, обещавайки, че ще се върнат със Саске, Сакура беше изпаднала в депресия. Тя беше спряла да излиза навън с приятелките си Ино, Хината и Тен Тен. Беше започнала да тренира в свободното си време само за да разкара мислите за Наруто и Саске от ума си. Какво можеше да се случва? Биеха ли се срещу Орочимару? Какво беше направил той на Саске? Беше ли превзел тялото му? Тя не исакаше да мисли за тези неща, затова тренираше.
Тренировките й се бяха отплатили. Тя се беше издигнала в ранговете много бързо. Тя се усмихна леко при мисълта за това какво ли биха си помислили съотборниците й когато я видеха. Слабо малко кунойчи, глупости. Нефритените очи на Сакура омекнаха и се натъжиха, когато тя леко въздъхна. Какво би станало ако Наруто и Саске никога не се върнат? Тя се опитваше да си втълпи, че такова нещо е възможно. Шинобита умираха на мисии постоянно. Тя се опитваше да си го втълпи, опитвайки се да стане по-силна, за да може... Може би да оцелее когато новината достигне до нея. Тя трябваше да въде способна да продължи, а не да се затвори в себе си както стана след заминаването на Наруто.
- Харуно-сан, да не би да те хванах да мечтаеш? -леко саркастичния, почти монотонен глас попита когато още един АНБУ се приземи до нея. Сакура се обърна към другото АНБУ с малка усмивка, която се изгуби зад маската й. Дълги, кафеви кичури се спускаха право по гърба му. Зад АНБУ маската, с форма на маймунско лице, две бели очи я гледаха развеселено. Тя почти виждаше как се подсмихва.
Неджи Хюга също беше лидер на отбор АНБУ-та, на отбор 2. Заедно с нея и Шикамару (който беше лидер на отбор 1) той беше едно от най-силните шинобита останали в Коноха. Беше странно как двама толкова различни човека можеха да станат толкова близки приятели. Сакура и Неджи се бяха сближили много след заминаването на Наруто. Той я беше видял да тренира и много грубо й беше обяснил грешките й. Това я беше засрамило. Всичко започна, когато тя изведнъж призова гол охлюв, който падна върху него (джутсу, което беше научила от Тсунаде). Той я беше научил на няколко добри техники, които й идваха в полза.
Саркастичното му поведение беше просто знак, че го е грижа, но тя разбра за това по-късно. Той винаги я наричаше с фамилното й име, което беше малко досадно (понякога дори приятно).
- Успешно ли завърши мисията си, Неджи-сан? -попита Сакура.
- Да, както винаги. -беше любезният му отговор.
- Леле, не си ли малко самоуверен? -подразни го момичето. -Може би, трябва да се обзаложим за това?
- Оооо? -тя почти усещаше усмивката му, когато той повдигна вежда, а очите му се присвиха предизвикателно.
-Залагам, че ще се провалиш на следващата си мисия Неджи-сан. Ако аз спечеля, ще поканиш Йоко-сан на среща. -Йоко беше джунин от селото скрито в пясъка, изпълняваща длъжността на посланик на новото Казекаге, Гаара. Сакура знаеше, че Йоко харесва Неджи.
-Добре. Но когато аз победя... -Неджи се замисли за малко.
-Толкова ли си сигурен?
-Напълно. -отговори Неджи убедено. -Тогава ТИ~ -той беше прекъснат от още един АНБУ с маска на орел, който се появи пред тях.
-Тсунаде има мисия за теб, Сакура. -Шикамару се ухили, подавайки й свитък. Сакура го отвори, прочитайки го набързо.
-Разбрано. -Сакура се обърна към двамата. -Трябва да отида да събера отбора ми. Ще се видим след няколко часа, може би ден. Няма да отнеме много време. О, и не забравяй облога ни, Неджи-сан. Може би Шикамару също ще реши да участва! -тя се поклани преди да изчезне.
-Какъв облог? -попита Шикамару заинтригувано.
-Хн. -Неджи изсумтя, тръгвайки към Коноха. Шикамару го последва. Шикамару повдигна вежда, но не каза нищо преди да стигнат до главната порта на Коноха.
-Разбирам.
Неджи и Шикамару вдигнаха маските си.
-О? -Неджи присви очи. Шикамару се усмихна леко, поставяйки ръце в джобовете си докато вървяха към офиса на Хокагето. Очите на Неджи не се разшириха докато гледаше гърба на Шикамару, дори се присвиха още повече. Какво за бога си беше помислил? Със сигурност не би успял да разбере...? Неджи спря, когато стигнаха вратата. Не, сигурно Шикамару беше заподозрял нещо.
-Гаара-доно е пратил съобщение за Тсунаде-доно преди няколко дни. Не съм чул съобщението, но ме изпратиха да доведа теб и да дам на Сакура нейното съобщение. Нека разберам за какво е ставало въпрос. -Шикамару се ухили когато почука на вратата.
-Влез. -отекна гласът на Тсунаде. Шикамару отвори вратата и влезе, следван от Неджи.
--------------------------------------------------------------------------------------------
Кажете ми, ако имате някакви забележки и ако искате да пусна още

Ооо задължително да пуснеш още!! Супер е

Ухааа Невероятно! Искам още, моля те

О, измъчих се с това. Особено с ОНАЗИ част... (много благодаря на Тони, че ми "помогна"). Все едно, най-вероятно ОНАЗИ част не е особено добре преведена, но дадох най-доброто от себе си :j:... Съжалявам, ако има някакви правописни грешки, чувствайте се свободни да критикувате некадърността ми.

нормално
мисли
спомени
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава първа: Отвличането на АНБУ

Сакура стоеше пред отбора й, а на устните й играеше малка усмивка докато съотборниците й я гледаха очаквателно. Двама от тях й бяха приятели от детството, Хината Хюга и Киба Инозука. Маската на Хината беше лисица. Сакура знаеше, че Хината е избрала тази маска заради Наруто. Маската на Киба беше куче. Каква изненада само. Акамару, вече почти един метър на височина, седеше, въпреки че не можеше да остане дълго на едно място. Опашката му се развяваше, потупвайки земята всеки път щом я достигнеше.
Другите трима от отбора не й бяха познати от детските години нито от годините й на генин. Те бяха джунини с таланти, които ги бяха довели до длъжност на АНБУ-та: Шинта, Ааррико и Сато. И тримата бяха млади мъже. Глиганът, жабата и орелът я гледаха.
-Тази вечер отиваме на лесна мисия. Възстановяване на свитък. Не се и съмнявам, че ще се върнем още тази нощ. -Сакура коленичи, а останалите АНБУ-та направиха същото, когато тя започна да рисува някакъв знак върху земята. За някой, който не знаеше кода на АНБУ, изреченията, които тя написа, не биха имали никакъв смисъл. За АНБУ-тата, обаче, това беше като втори език. Всички кимнаха и тя го изтри със замах. След това почисти праха от себе си и стана.
-Да тръгваме. -Сакура изчезна поставяйки маската на лицето си. Останалите бързо я последваха, не издавайки нито звук, докато тичаха из гората като призраци. Дори въздухът изглеждаше сякаш правеше повече шум от техните леки стъпки.

*След известно време*

Сакура кимна на Сато. Той направи няколко бързи знака и фигурата му започна да се смаляма, докато от него не остана само един черен гарван. Той наклони глава докато Сакура му предаваше съобщение на кода на АНБУ. Гарванът кимна като нормален човек и излетя през прозореца. Мисията беше завършена успешно, както предполагаше Сакура. Екипът й беше страхотен.
Сакура отвори вратата и всички излязоха, прескачайки от дърво на дърво. Изведнъж Акамару наостри уши. Сакура се обърна към Киба:
-Какво е чул?
-Шиноби... -Киба се намръщи под маската си. -Не са в достатъчна близост, за да ги подуши... Чакай! -Киба подуши още веднъж. -Акамару ми каза, че нивото на чакрата им е−Акацки! -Киба извика, когато през гората полетяха шурикени.
Сакура и Хината отскочиха в ляво. Киба и Акамару отскочиха назад, а Шинта и Ааррико - в дясно. Четири сенки изскочиха от гората срещу тях. Сакура присви очи, когато видя перфектните червени облаци върху черното.
Тя веднага разпозна един от тях: Кисаме. Големият му меч и синята му кожа, която се показваше изпод шапката, го издаваха. Ако той беше там...значи и Итачи Учиха присъстваше. Братът на Саске. Убиецът на клана Учиха.
-Хината, Киба, заемете се с Кисаме. Ааррико, Шинта, заемете се с другите двама, но не се увличайте. Аз ще се бия с Учиха. -Киба и останалите се почудиха за секунда над заповедите на Сакура, но след това се съгласиха. Сакура се чудеше дали като ги раздели така ще бъде добре или фатално за тях. Хината и Киба бяха в един отбор като генини. Те се биеха чудесно заедно. Също така, Акамару беше като още един АНБУ. Шинта и Ааррико бяха добри шиноби и със сигурност можеха да се справят с двама по-слаби от Акатски достатъчно дълго, за да успее Сакура да формулира плана си. Тя нямаше намерението да се бие до смърт. Това все пак бяха Акатски и една малка група от АНБУ, независимо колко бяха силни, не можеха да ги победят, особено четирима от тях.
Сакура скочи към човека, който знаеше, че е Итачи. Червеният му Шаринган, толкова наподобяващ този на Саске и в същото време толкова различен, светеше в тъмнината. Тя знаеше, че няма да може да го удиржи сама за дълго. Не беше проблемът в силата й. Също така знаеше, че той е способен на много повече джутсута от нея, и затова не искаше да се бие с него прекалено дълго, за да не вижда останалите освен Шарингана. Сакура хвърли пет шурикена, гледайки как се забиват в дървото, което беше зад Итачи преди той да изчезне. Тя почувства присъствието му зад себе си и изтегли няколко сантиметра от катаната си, за да блокира куная насочен към гърба. След това извади целия си меч, преобръщайки се във въздуха.
-Хм. -Итачи изсумтя развеселено, сякаш Сакура му беше смешна. Тя се направи, че ще удари в ляво, но след това вдигна коляно, за да нанесе удар в корема на Итачи, но той го блокира. Както и да е, той не беше разбрал, че Сакура беше използвала много чакра в ритника си, както Тсунаде я беше научил. Ударът не беше нормален и Сакура чу как костта му се строши, когато той полетя назад.
Тя се проклинаше, че е показала това движение толкова рано. Нямаше да има шанс да го повтори. Трябваше да изчака, за да убие Итачи с удара си. Но не, тя не беше изчакала. Трябваше да измъкне отбора си от битката. Хината хвърляше кунаи по Кисаме, страхувайки се да се доближи прекалено много до мечът му, който изсмукваше чакра, за да използва нейният Джукен. Киба използваше неговите вакизаши, за да блокира меча. Кисаме отблъсна Киба. Акамару отбягна шурикените и кунаите на Кисаме, нахвърляйки се върху него. В момента, в който кучето захапа лявата му ръка, Кисаме вдигна мечът си, за да го стовари върху Киба. Силата на Акамару пречупи ръката на Кисаме със зловещ звук.
Кисаме изръмжа силно, запращайки Акамару в едно дърво. Хината се възползва от тази секунда и удари Кисаме с джукен в дробовете. Той имаше проблеми с дишането. Ръката, с която държеше меча си попринцип, изглеждаше неизползваема. Той премести меча си в дясната си ръка и продължи да отблъсква Киба, а Хината посипа върху членът на Акатски дъжд от сенбон.
Сакура хвърли бърз поглед на Шинта и забеляза голям проблем. Глинена птица разцепи въздуха, хвърчейки към него. Сърцето на Сакура почти спря.
Глинените птици бяха специялността на Дейдара, който беше доста силен член на Акатски. Мамка му! Толкова добре си беше скрил чакрата, че дори не можах да я видя! Сакура продължи да блокира атаките на Итачи, докато се обръщаше към Шинта:
-Шинта! РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ТАМ!
Тя се опита да надвика битката, но се замисли дали той въобще я е чул. Или не можеше да отбегне атаката. Птицата се вряза в него и избухна. Въздухът се изпълни с прах.
Сакура чу как някой се удари в дърво. Най-вероятно беше Ааррико, който беше много близо до Шинта по време на атаката.
Тя приклекна и скочи към Шинта. Надяваше се, че ударът не го е убил. Може би, ако успееше да го излекува бързо, щяха да избягат−
Някой хвана Сакура за китката и я обърна към себе си. Тя се прокле за глупостта си, когато видя Итачи. Нефритените й очи се срещнаха с неговите алени, когато праха се разсея. Дейдара и Кисаме спряха да се бият, но останаха в годовност да възобновят битките си.
Ааррико беше ранен сериозно.
Хината имаше няколко драскотини, Киба беше със счупен нос и може би счупена китка, а Акамару накуцваше.
Сакура не знаеше къде е Шинта, но предположи, че червената локва кръв на земята беше съотборникът й. Изведнъж Шаринганът започна да се върти и променя. Сакура знаеше какво я очква, но хипнотизиращото червено око не й позволяваше да отмести поглед. Знаеше абсолютно всичко за способностите на клана Учиха от Саске и Какаши. Знаеше и че е победена. В опит да избегне илюзията, тя счупи китката си, чувствайки непоносимата болка. Използва последната си частичка воля, за да извика:
-Всички, МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК! -след това Мангекю Шаринганът се активира.
Сакура не знаеше дали съотборниците й са чули заповедите й. Светът около нея стана черен, единствената светлина идваше от алените спирали в очите на Итачи. Звуците от истинския свят ставаха все по-неразбираеми. Вече никой не се биеше около тях. Чу гласовете на Дейдара и Кисаме, но не можа да разбере какво казват.
И тогава започна всичко.
„ -А, Саске? Наистина ли мислеше, че можеш да ме убиеш? Колко абсурдно. След като Сарутоби не успя, тогава как изобщо можеш да си помислиш, че ти ще успееш?
Орочимару изрита Саске, запращайки го на земята.
-Ще ги убия всичките само за да ти покажа, че ти нямаш никакъв шанс. Разбира се, ти сигурно няма да доживееш да го видиш. Все пак до тогава ще съм взел Шаринганът ти.
Саске изръмжа, опитвайки се да стане, но Орочимару го вдигна за яката на ризата му:
-Ще се постарая да убия и онова сладко куноичи, с което се мотаеше като малък. Как и беше името...?
След това Орочимару изтръгна трахеята на Саске. Изведнъж Сакура се почувства на мястото на Саске. Болката се разпространяваше из тялото й. Тя се опита да диша, но сякаш не можеше, а болката я прониза оща веднъж. Но болката не беше най-лошото. Фактът, че Саске умираше, беше най-ужасяващия. Сакура беше свикнала с болката отдавна.
Видя как Саске пада и му изкрещя да се изправи. Тя крещеше и крещеше, но от устата не излизаше нито звук, а кръвта бавно се стичаше от раната на гърлото й. Сакура подна на колене, борейки се за въдух, докато зрението й се замъгляваше. Тогава през ума и премена една мисъл - тя се беше примирила със смъртта на Саске отдавна. Може би наистина Саске беше умрял. Това само можеше да означава, че тя трябва да продължи да се бори."
Итачи се подсмихна, виждайки как шинобито млъкна, когато Мангекюто се активира. Толкова силно АНБУ...дори този шиноби не успя да избегне силата на Итачи. Другите АНБУ-та се бяха паникьосали, чудейки се дали да избягат или да продължат да се бият. Най-накрая една млада куноичи се намеси. Каза им да се оттеглят и грабна едно АНБУ, което беше в безсъзнание след като беше убил Ганги.
Кисаме беше казал на Дейдара да не тръгва след АНБУ-тата и те се обърнаха към Итачи, който измъчваше капитана на отбора.
Въпреки че в нормалния свят всичко траеше две секунди, той знаеше, че за АНБУ-то продължаваше часове, мъчителни часове.
Изведнъж Мангекюто се пречупи.
Итачи примигна изненадано, когато младото АНБУ заби ноктите си в кожата му. Прониза го ужасна болка, когато АНБУ-то изпраи своята чакра в кръвта му. Итачи изръмжа от ярост, когато чакрата достигна гърлото му и Мангекюто се обърна срещу него за секунда. Появи се и изчезна, но Итачи вдигна ръка, за да провери дали гърлото му е здраво. АНБУ-то лежеше на земята безжизнено.
Итачи се наведе, а очите му придобиха обичайния си тъмно син цвят. Кисаме и Дейдара го зяпаха.
-Това АНБУ...той нали не...ън? -започна Дейдара, гледайки безжизнената форма пред себе си.
Итачи повдигна маската на АНБУ-то и го погледна. Всъщност беше жена. Можеше да разбере, че е жена, дори без да вижда повече от нея. Плътни устни, дълги мигли...и ярко розова коса стигаща до раменете й. Беше му позната от някаде и той се сети откъде. Съотборничката на Саске: Сакура Харуно. Слабачката в отбора. Сега капитан на АНБУ-та?
Итачи продължи да я гледа, чудейки се дали да вярва на очите си. Разбира се, изражението му не го показваше. Кисаме и Дейдара гледаха куноичито в почуда. Итачи я вдигна на ръце, а изражението му все още беше неразчетаемо:
-Да тръгваме.
Кисаме и Дейдара размениха погледи, кимвайки след това, и оставиха Итачи да ги води към дома им.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Наруто се ухили радостно, тичайки пред Саске и Джирая. Той погледна назад. Джирая гледаше разсеяно, а Саске се беше умислил.
-Страхотно е да си отново в Коноха, нали? -засмя се Наруто.
-Хн.
-Първото нещо, което ще направя, е да отида в Ичираку Рамен и да похапна! Да! -русокосият въздъхна, а от устата му едва ли не се стичаха лиги.
-Браво на теб, бака. -отвърна му Саске. Главната порта на Коноха вече се виждаше пред тях. Джирая постави ръка на раменете им.
-А пъвото нещо, което АЗ ще направя, е–
-Отврат! Не ми го казвай! -Наруто изръмжа, запушвайки ушите си. -Толкова си перверзен, Еро-сенин!
Саске поклати глава отегчено, когато портата се отвори.
Очевидно, някой часовой беше обявил пристигането им. Майто Гай, Какаши Хатаке, Сарутоби Асума, Юхи Куренай и Ирука им махаха. Наруто се хвърли на врата на Ирука, събаряйки го на земята. Останалите се засмяха сърдечно. Тсунаде и Шизуне пристъпиха напред, усмихвайки се.
-Добре дошли, Наруто, Джирая-сан...Саске...
Саске и Джирая се поклониха, а Наруто само се ухили:
-Здрасти, Тсунаде!
-Загубеняк. Дори не назовава Хокагето с титлата й. Боже. -каза някой. Наруто се обърна към хората, които досега не беше забелязал. Осем АНБУ-та стояха пред тях. Един от тях беше извикал и Наруто би разпознал този глас навсякъде.
-Шикамару?
Шикамару се засмя, когато той и останалите АНБУ-та свалиха маските си. Рок Лий, неджи, Тен Тен, Ино, Чоуджи и Шино.
-Вичките сте АНБУ-та? -проплака Наруто. -Как ще ви настигна? -изведнъж той се огледа, забелязвайки, че някой липсва. Всъщност липсваха няколко човека. -Къде са Хината, Киба и...Сакура?! -огледа се наоколо с надежда. Саске вече беше потърсил с очи за розовокосата куноичи, но сърццете му се сви, когато не я намери.
Шикамару въздъхна, приготвяйки се да говори, когато от гората се чу трещене.
Появиха се три АНБУ-та и едно голямо куче. Едното АНБУ носеше друго АНБУ, а накуцващото куче носеше третото АНБУ. Наруто разпозна кучето на мига – по-голяма версия на АКАМАРУ. АНБУ-тата свалиха маските си се затичаха напред. Тсунаде отиде при Ааррико, който едва дишаше.
-Какво се случи? -настоя тя, започвайки да го лекува. Ино и Шизуне отидоха да прегледат Киба, Хината и Акамару.
Те погледнаха нагоре, виждайки Наруто и Саске. Хината се усмихна успокоена преди да се обърне към Тсунаде. Погледът й се помрачи.
-Нападнаха ни.
-Кой ви нападна. -попита Неджи строго, осъзнавайки, че двама липсват. Не можеха да са...?
-Акатски. -изръмжа Киба.
-МОЛЯ?! -извикаха всички в един глас.
-Четирима от тях ни нападнаха. Кисаме, Дейдара, един непознат...и Итачи. -прошепна Хинта. Саске замръзна, когато чу името на брат си, а очите му се присвиха.
-Дейдара уби Шинта. -изръмжа отново Киба. -Аз и Хината се бихме срещу Кисаме. Ааррико успя да убие последния преди да бъде ударен от експлозията на Дейдара.
-А Сакура? -попита Тсунаде загрижено. Саске и Наруто вдигнаха глави. Сакура? Какво е правила на мисия на АНБУ-та?
Киба и Хината замълчаха. Стомасите на Неджи и Лий се преобърнаха от уплаха. Саске и Наруто бяха в шок.
Хината най-накрая промърмори през подсмърчания: -Сакура Харуно, капитан на отбор 3,... беше или убита или отвлечена от Итачи Учиха. -след това момичето започна да плаче. Саске само гледаше. Не...тук имаше някаква грешка. Брат му да отвлича Сакура? Защо за бога тя е била там?!?!
-Не сте я видяли мъртва, нали? -попита Неджи строго.
-Не. -промърмори Киба. -Тя се опита да помогне на Шинта и да го излекува, но Итачи успя да я хване и да...да използва Мангекю Шаринган върху нея.
Саске вдигна поглед. Не... Сакура не беше достатъчно силна, за да преживее това... Тя щеше да умре.
Наруто ги погледна:
-Какви ги говорите, Сакура не може да е АНБУ. Тя не е достатъчно силна. Имам предвид... -Наруто сведе поглед към треперещите си ръце, преди отново да ги погледне. -Защо е искала да стане толкова силна? Тя винаги... Тя винаги е имала мен, Какаши и Саске да я защитаваме.
Неджи пристъпи напред, присвивайки очи:
-Може би защото не е искала повече да гледа гърбовете ви.
Саске и Наруто го погледнаха. Тя им го беше казвала преди..., че винаги е трябвало да им гледа гърбовете като слабачка. Те й бяха отвръщали, че интелигентността й го компенсира. Но сега...да не би да си беше помислила нещо друго? И защо за бога беше казала на Неджи Хюга това? Саске просто не можеше да повярва. Кога Сакура беше спряла да се интересува от отбор 7 и се беше изкачила толкова на високо в ранговете? Със сигурност това еше някаква ужасна шега по случай завръщането им в Коноха. Със сигурност...със сигурност неговата Сакура не беше в ръцете на Итачи...
Тсунаде забеляза как Неджи и Лий си размениха погледи и каза:
-Да не сте мръднали от тук. Няма да ходите никъде.
Неджи изръмжа тихо, а Лий сведе поглед и сви ръцете си в юмруци.
Лий отговори веднага: -Но ние трябва да я намерим веднага! Знаете колко е важна тя за Коноха. Ако хората разберат, ще се паникьосат. Знаете колко е важна за...нас. -той не каза повече.
Саске присви очи. Значи онзи поглед в очите на Лий и Неджи... Той знаеше, че Лий е влюбен в Сакура, но Неджи? Просто не изглеждаше възможно. Все пак,...тя беше негова. Ами брат ти? Тя може вече да е мъртва. Вътрешният му демон се засмя.
-Не казах, че няма да изпратя екип АНБУ-та. -каза Тсунаде. -Ще го направя. Но първо, в този екип ще бъдете всички вие. Хината и Киба са достатъчно здрави, за да заминат. Сато ти няма да ходиш–и без оплаквания! -тя се обънра към него, виждайки, че е на път да каже нещо. Той не проговори. -Какаши и Гай също ще заминат. Ирука, Куренай, Асума, ще са ни нужни повече пазачи. Трябва да върнете обратно всички джунини, които са на мисии в околността. Не можем да рискуваме да останем незащитени, докато АНБУ-тата са на мисия. -Куренай, Ирука и Асума кимнаха и изчезнаха.
Изведнъж Наруто пристъпи напред:
-Аз също ще дойда! Ще доведа Сакура-чан обратно и вие няма да можете да ме спрете!
-Само ще изостанеш. -изсумтя Неджи.
-Не. -Тсунаде поклати глава. -Те също ще отидат с вас. Неджи и Шикамару, вие отговаряте за мисията. Но запомнете, Какаши и Гай имат повече опит. Ако се затрудните с взимането на решение, можете да попитате тях за съвет. -Неджи и Шикамару кимнаха.

*Малко по-късно*

Всички бяха облечени като АНБУ-та – дори Какаши и Гай. Гай не беше АНБУ, Какаши отдавна се беше отказал, или поне така си мислеха Наруто и Саске. Изведнъж някой им хвърли два остюма на АНБУ-та. Наруто хвана своя в захлас, докато Саске веднага си сложи маската.
-Вие двамата се пригответе. Ще се преставяте за АНБУ-та, така че внимавайте. Така никой няма да прекъсне мисията ви. И не забравяйте да пращате птица вестоносец на всеки два дни. -обяви Тсунаде.
-Разбрано, Тсунаде-доно. -всички се поклониха. Саске и Наруто бяха отишли да се преоблекат. Когато се върнаха в собствените си екипировки, те се чувстваха странно, защото не бяха свикнали. Неджи просто кимна на Хината и Киба:
-Заведете ни където се бихте срещу Акатски.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Итачи се загледа в Сакура Харуно, поставяйки я на леглото си. Той беше свалил дългата й черна мантия, виждайки че е облечена в обичайните за АНБУ дрехи. Вече беше свалил и собствената си мантия. Дейдара и Кисаме го бяха оставили насаме с куноичито и бяха отишли да търсят медик, за да излекува раните им. Итачи седна на ръба на леглото, продължавайки да гледа Сакура. Тя дишаше леко, сякаш спеше спокойно. Металната броня на гърдите й се издигаше и спускаше с движенията й.
Итачи я махна, заедно със всички останали предпазители и сандалите й. Вече я беше освободил и от всичките й уръжия. Това беше отнело доста време. Маската й беше поставена върху прилежно сгънатата й мантия. Той я загледа замислено. Тя все още беше с ръкавици, меки черни панталони и мрежеста блуза.
Наистина беше пораснала от последния път, когато я беше видял. Тя беше по-малка тогава, на тринайсет може би? Сега наистина приличаше на жена. Познаваше се по приятната издатина отпред на блузата й. Косата й все още беше къса, но по-дълга от предишния път, когато я беше видял. Той бавно свали ръкавиците й, за прегледа китката й, но се затледа в ръцете й. Ставите на пръстите й бяха покрити с драскотини, както и дланите й. Гордостта на шиноби, помисли си Итачи. Той се почуди, от кога ги има. Определено не бяха там последния път, когато се бяха срещнали.
Ръката все още го болеше от ударът, койт му беше нанесла. Беше минало много време, откакто някой го беше хващал неподготвен. Това не му харесваше. Също така не му харесваше, че Сакура беше успяла да пречупи Мангекю Шаринганът му. Никой не беше успявал да го направи преди. Итачи искаше да знаеше как го беше направила. Защо тя...от всички хора беше успяла? Тя беше чудесен боец и счупената му ръка беше доказателство за това. Ако тя беше станала достатъчно силна, че да се бие сама срещу един от най-силните членове на Акацки, тогава колко силни бяха станали брат му и Кюбито?
Итачи вдигна ръка да проследи малката почти незабележима драскотина на носа й. С просто око не можеше да бъде забелязана, но той беше видял всичките й рани с Шарингана си. Стояха й добре. Правеха я да изглежда по-силлна и...по-мистериозна. Клепачите й изпърхаха за секунда, но тя не отвори очи. Итачи беше доволен, че Кисаме беше отнел повечето от чакрата й с меча си. Въпреки това, тя имаше толкова много чакра, че трябваше да се отърват от повечето. Кога беше станала толкова силна?
Той проследи линията на челюстта й и надолу по врата й. Спря при мрежестата блуза. Очите му се присвиха, докато на устните му се появи малка усмивка. Чудеше се колко още забравени рани имаше тя по тялото си. Със сигурност имаше няколко. Той премахна блузата й и спря за миг, забравяйки за раните. Гърдите и корема й бяха неопетнени. Гърдите й бяха най-хубавите, които някога беше виждал. (А той не беше виждал много.) Нито много големи, нито много малки. Коремът беше изваян с мускули, не много личащи си, но не и напълно липсващи. Тя все пак имаше женски черти. Ръката му проследи ключицата й, между гърдите й и се спря на корема й. Когато ръката му стигна още по-надолу, Итачи спря при линията на панталоните й. Забеляза, че без да иска е скъсал ластика на панталоните й, докато се е опитвал да премахне мантията й. Те висяха разпуснато около бедрата й. Той ги смъкна надолу пезпроблемно, очудвайки се на формата на краката й. Отново не си личаха много мускули, но Итачи знаеше, че те съществуват. Меки бедра, елеганти стъпъла, тънки глезени. Той я погледна за момент с помрачен поглед. Значи това е жената, която брат ми обичаше...колко интересно.
Изведнъж някаква мисъл премина през ума му, когато докосна устните й. Зловеща усмивка се изписа на лицето му. Саске нямаше да е първият, който да обича истински. Итачи щеше да има това право. Той приближи устните си до нейните. Чудеше се какъв е вкусът на неговото черешово цветче.
Итачи проследи долната й устна с език. Сакура се размърда в леглото. Тя примигна няколко пъти, отваряйки очите си съвсем малко, Саске-кун? Това първата й мисъл, когато видя Шаринганът. Лицето му изглеждаше познато, но по-възрастно от това на Саске. Разбира се, Саске сигурно беше пораснал. Но мъжът над нея беше различен. Той просто я гледаше с малка усмивка на устните си. Странна усмивка, отбеляза тя.
Очите на Сакура се разшириха, когато осъзна чии устни бяха върху нейните. Чии ръце я галеха. Итачи Учиха. Спомени нахлуха в ума й. Шинта беше умрял. Хината, Киба и Ааррико също можеха да са мъртви. Акатски...Итачи...Мангекюто.
-Разкарай се. -Сакура успя да изръмжи, опитвайки се да се освободи. Почувства някакси слаба, когато осъзна, че чакрата й беше източена от тялото й. Не. Очите й отново се разшириха, когато се опита да освободи ръцете си. Почувства грубото въже около китките си.
-Не можех да те оставя да се биеш с мен, нали, черешово цветче?
Сакура се опита да изрита, но след секунда се озова прикована за леглото от Итачи.
-Разкарай се! -извика отново Сакура, опитвайки се да се измъкне изпод него. Итачи се опитваше да не показва колко го възбужда това. Чувстваше топлината, която тя излъчваше, през тънката си риза. Приятна топлина. Той се почуди дали и устните й са толкова прекрасни, колкото изглеждаха. Затова реши да разбере, белязвайки устата й с целувка.
От устните на Сакура се изплъзна малка въздишка, но тя веднага съжали за това, когато езикът му навлезе в устата й. Тя се опита да се освободи от въжетата, но усети как прерязват кожата й. Итачи я погали леко докато продължаваше да я целува. Тя почти очакваше той да е студен, като истински престъпник. Но не, ръцете му бяха топли. Единственото, което я вълнуваше в момента беше, че всичко това е напълно грешно. Къде беше Саске? Това не можеше да е вярно. НЕ! За първи път откакто Наруто и Саске бяха заминали, тя имаше нужда от помощ. Моля ви... Саске-кун...Неджи-кун...Лий-кун...Наруто-кун...помогнете ми!
Най-накрая, Итачи спря да я целува, възстановявайки дишането си. Той облиза врата й. Сакура вдиша дълбоко и Итачиизпъшка тихо, когато гърдите й докоснаха неговите през диколтето му с форма на V. Едната му ръка се заигрра с косата й, докато с другата бавно разкопчаваше сутиена й.
-Не... -прошепна Сакура. -Моля те, престани. -тя напрегна мозъка си, за да измисли някакъв план. Нещо. Нямаше повече чакра, а ръцете й бяха завързани. Не можеше да използва тайджутсу в тази позиция. Беше напълно безпомощна.
Оставена на милостта на убиец.
-Хм. -Итачи прошепна в ухото й. -Харесва ми. Може би, ако се помолиш още, ще се вслушам.
Само да можеше да го изрита хубаво в топките... Тогава сексът щеше да е последното нещо, за което щеше да мисли. Но колената й бяха приковани за леглото от неговите, и тя просто не можеше да измисли начин, по който да направи това, което искаше. Преди да се осъзнае, неговата уста беше на гърдата й. Сакура пое рязко въздух, прехапвайки устната си, докато една сълза се спусна от окото й. Не, не, не...
Той облиза й другата й гърда и се спусна към корема й. Чак тогава, Сакура осъзна, че Итачи ги е отървал от дрехите им по някакъв начин. Итачи спря и се надвеси над нея.
-Спри... -прошепна Сакура, осъзнавайки какво ще последва. Не...той не можеше. Само тя можеше да го позволи. Никога нямаше да се даде на този мъж. Нямаше да се даде на мъж по този начин... НЕ!
-Боже, боже... Ти си девствена... -Итачи се засмя зловещо. -Значи аз ще бъда първи. Сигурен съм, че ще ти е приятно, черешово цветче. На мен със сигурност ще ми е приятно. -тогава той навлезе в нея. Болката между краката й я накара да изпищи и да издърпа силно въжетата около китките си.
Итачи продължи да се движи в нея. Беше му приятно от писъците и сълзите й. Тя се опита да се измъкне от него, но това просто го накара да стигне по-навътре в нея. Тя стисна очи и изскимтя. Това беше най-красивият звук, който някога беше чувал. По ръцете й се стичаше кръв. Беше прерязала кожата на китките си в опит да избяга. Колко глупаво от нейна страна. Итачи гледаше как очите й бавно се затварят, докато тъмнината я превземаше. Все пак беше слаба след като Кисаме беше източил чакрата й. Итачи се подсмихна, когато тя изпадна в безсъзнание.
-Мое сладко черешово цветче, забавлението тепърва започва.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какши стоеше до Наруто и Саске, чакайки ги да възстановят дишането си. Бяха пътували без прекъсване през гората от часове.Сега... Сега бяха на мястото на битката.Саске и Наруто изглеждаха леко уморени, докато останалите приличаха на хора, които биха продължили да тичат вечно. Разбира се те бяха АНБУ-та. Какаши реши да остане при Саске и Наруто, за са им пази гърбовете, докато остналите отидоха да разгледат околността.
-Какаши-сенсей... Кога стана Сакура толкова силна? -попита Наруто, излягайки са на земята. -Имам предвид, какво се случи, след като заминах?
Саске се обърна да слуша, а Какаши въздъхна.
-Предполагам Сакура просто нямаше за какво вече да живее. -отговори Какаши. -Тя не искаше да стане по-силна от вас двамата. Просто искаше да стане достатъчно силна, за да превъзмогне болката.
-Болка от какво? -попита Наруто очудено.
-Болката от новината, че ти и Саске сте мъртви.
Саске се обърна към началния си учител. Предполагаше, че не бива да е изненадан. Все пак ги беше нямало от години...особено него. А Орочимару беше готов да използва специалното си джутсу и да превземе тялото му. Ако Наруто и Джирая не се бяха появили... Саске прекъсна мислите си. Това вече нямаше значение. Всичко, което имаше значение в момента беше, че се е върнал и че щеше да накара брат си да си плати за отвличането на Сакура.
Какаши погледна двамата си ученици, въздъхвайки тъжно. Чудеше се дали ще го понесат. След като той не успяваше. Все пак, се беше надявал да срещне тримата си ученици заедно, както едно време. Удивителният Саске, твърдоглавият Наруто...и черешовото цветче Сакура. Сега двете момчета се бяха върнали, а Сакура беше отнета от него. След заминаването на Наруто, Какаши и Сакура разчитаха един на друг за утеха. Той най-накрая беше разбрал какво му е било на Йондайме. След смъртта на Рин и Обито...и заминаването на Какаши. Той нямаше да успее да оцелее без Сакура до себе си.
Какаши стоеше пред светилището с поглед, прикован върху имената на старите му приятели. Рин...мислеше си, че няма да може да понесе още от имената на приятелите си на този камък. Наруто и Саске...глупчото и геният. Той се засмя на това. Изведнъж той усети присъствие зад себе си, когато някой пое ръката му в своята. Какаши погледна към Сакура.
Тя беше на 15, току що завършила обучението си при Тсунаде. Носеше меко синьо кимоно, а косата й беше завързана в кок. По лицето й се спускаха сълзи, когато погледна камъка. Какаши знаеше какво си мисли тя.
-Какаши-сенсей?
-Да, Сакура-чан? -Какаши я погледна, опитвайки се да намери своите шеги, за да я развесели.
-Техните имена трябва да сам точно тук...под това на Рин-сан. -тя клекна, проследявайки камъка с пръсти. Гладкият камък й се стори много студен и тя прехапа устна.
-Не говори така Сакура. -каза Какаши очудено. Не беше и предполагал, че Сакура ще си помисли подобно нещо. Не можеше да е чак толкова депресирана, нали? Все пак, тя беше щастлива винаги. Човекът с перфектната усмивка. Къде беше тази усмивка сега?
Пръстите на Сакура се свиха в юмрук, когато започна да плаче:
-Не го отхвърляй, Какаши-сенсей! Чаках толкова дълго...те никога няма да се върнат! Никога повече няма да сме отбор 7! -тя притисна чело до студения камък, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето й. Какаши постави ръка на треперещото й рамо.
-Те ще се върнат, Сакура. -той каза нежно. -Те ще се върнат за теб.
-Не мога да се надявам повече, Какаши-сенсей. Боли прекалено много... -тя постави ръка на сърцето си каза нещо. Какаши го разбра – "боли точно тук". Сакура беше Чунин, и беше станала по-силна от повечето Чунини в селото.
Прекарваше повече от времето си в болницата, помагайки на Тсунаде, или тренирайки в горите с Рок Лий и Неджи Хюга. Понякога дори биеше Шикамару на шах, но това се случваше много рядко. Той продължаваше да е шампион в тази игра.
-Трябва да се държиш за надеждата, Сакура-чан. Както Наруто. Наруто би искал да продъллжиш да се надяваш. Това беше неговата сила, нека бъде и твоя.
Сакура се усмихна леко, кимайки. Тя изтри сълзите от лицето си:
-...Да, Какаши-сенсей.
Тя извади една снимка от ръкава си и я постави на камъка.
-Трябва да стана по-силна, заради отбора...и за себе си. -след това тя си тръгна, казвайки довиждане на Какаши. Какаши се загледа в снимката.
Беше на Сакура, Саске и Наруто, а лентитеим бяха завързани като тази на Какаши. Наруто беше ухилен до ушите, Саске изглеждаше развеселен. А Сакура... Сакура имаше уникална усмивка. Какаши въздъхна, тръгвайки към къщи. Не беше виждал тази усмивка от години.
Какаши примигна, когато Хината го върна обратно към реалността. Тя погледна останалите членове на групата с малко пламъче в погледа си:
-Неджи-сан иска да дойдете бързо!
Какаши кимна и тримата я последваха до мястото, където всички бяха.
Неджи стоеше до дънера на едно дърво. Акамару душеше локва изсъхнала кръв, която се беше събрала в малка дупка.
Киба се наведе до него, кимайки, когато Акамару излая:
-На Шинта е. Няма и следа от кръвта на Сакура наоколо.
-Значи тя все още е жива! -въздъхна Ино.
-Може би. -промърмори Какаши.
-Разбира се, че Сакура-чан е жива! Как може да кажеш нещо подобно Какаши-сенсей? -извика Наруто.
-Колко човека, които са преживели Мангекюто, познаваш? -прошепна Шино.
Очите на Саске се разшириха. -Аз го преживях. -Но можеше ли Сакура?
Акамару изръчжа тихо, а Киба възкликна:
-Акамару е надушил следа! Да тръгваме! -Акамару забърза напред, а Киба и останалите го последваха.
Неджи не искаше да приеме, че Сакура е мъртва. Съдбата не можеше да му го причини. Тя беше силна. Мангекюто не можеше да я убие.Той й беше помагал с тренировките, но на нея не й трябваше неговата помощ.
Но тя беше с група Акатски, трима от най-силните бяха с нея, ако не и повече. Можеше ли тя да им се противопоставя достатъчно дълго, за да я намерят Неджи и останалите жива. Неджи се надяваше тя да успее. Все пак, беше научила доста техники и поне една от тях можеше да я спаси.
-Сигурна съм, че ще се провалиш на следващата си мисия, Неджи-сан.
-Сакура... -прошепна Неджи на себе си. -Ще спечеля този облог. Няма да се проваля на тази мисия.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Дано ви е харесало, а сега отивам да се занимавам с втора глава.........

пускай нови глави.Супер е.

Кога ще пускаш нова глава? Много е як фика, ама до тук съм го чела.

Ухааа Невероятно! Превъзходно! Удивително! Пускай още

фантастично е пусни още моля те

ЛОЛ Направо е СУПЕР Дано СКОРО да има още3е3е3е

Ето ви втора глава, докъдето успях да я преведа. Напоследък нямам особено много време за превждане. Много съжалявам, ако има грешки, а такива със сигурност има... Ще пусна останалата част при първия удобен момент!
Енджой! :popcorm:
-------------------------------------------------------------------------------------
Глава втора: Несподелена невинност

Сакура не помнеше кога се събуди. Всичко, което помнеше беше, че се случи прекалено бързо. Нямаше нито сънливото доволство, нито мързеливото протягане. Очите й се отвориха веднага, гледайки стените очудено. Тя седна в леглото и се заоглежда. Къде за бога се намираше? Това не беше нейната стая...Сакура погледна ръцете си. Китките й бяха превързани с малко бинт. Всичко се върна в спомените й, когато усети отшумяващата болка между краката си.
Очите й се напълниха със сълзи и тя започна да трепери. Не, не, не...това не можеше да е вярно. Въпреки това, всичко в тялото й й казваше, че се е случило. Тя веднага излекува малките драскотините и болката премина. Но тя не можеше да поправи това, което й беше отнето.
-Добро утро, черешово цветче.
Итачи зачака реакцията й. Беше незабавна. Сакура се извъртя на леглото, а очите й се разшириха. Когато го забеляза до себе си, облечен в мантията си на Акатски, тя потръпна неволно. Нефритените й очи все изглеждаха невинни, както миналата вечер. Все още невинна... Това я правеше още по-привлекателна. Когато беше седнала, чаршафът се беше събрал около кръста й. Косата й скриваше лицето й. В този момент, тя беше изглеждала толкова странна и не на място. И тогава тя се беше обърнала към него с очи пълни със сълзи и болка. И за момент, това го беше шокирало. След това една мисъл премина през ума му. Един ден, тя ще свикне с мен.
Но това най-вероятно нямаше да е скоро. Но това не го интересуваше в момента. Вече чувстваше желанието да се заражда в стомаха му, но се опитваше да не го показва. Все пак, имаше да довършва мисия. Той хвана брадичката на Сакура, достатъчно силно, за да не може тя да се обърне, което тя веднага опита. Итачи се подсмихна.
-И как се чувства моето черешово цветче тази сутрин?
За момент тя продължи да го гледа безмълвно. След това очите й се присвиха.
-Разкарай се от мен! -Сакура скочи от леглото, заемайки бойна позиция. Беше й като втора природа. Както и да е, чакрата й не беше достатъчно. Вече беше използвала малко от резервите си, за да се излекува. Не й оставаше много. Итачи се появи веднага зад нея и я бутна на леглото по лице, хващайки ръцете й зад гърба й.
-По-добре стой мирно, черешово цветче, или ще трябва да те нараня. -той се засмя мрачно. -И не мисля, че ще ти хареса, нали? -той зарови лице в косата й, наслаждавайки се на мекотата й. Изведнъж чу приглушеният от сълзи и гняв глас на Сакура.
-Как можа?
За момент той замълча, това беше прозвучало почти болезнено. След това усещането на голото й тяло до неговото се върна, също както изображението й под него. Той се доближи до ухото й и прошепна с копринения си глас:
-Може би, не трябваше да изглеждаш толкова изкусителна, скъпа. -след това той изчезна, затваряйки и заключвайки вратата след себе си.
За момент Сакура остана замръзнала в положението си, а сълзите й закапаха по копринените чаршафи. След мелко, тя седна на леглото й потърка китките си. Гневните й сълзи закапаха по бинтовете. Сакура прокле себе си и сълзите си. Не беше плакала от години. Не се беше чувствала толкова слаба от години. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Дори преди, когато беше млад Генин, винаги знаеше, че Наруто, Саске и Какаши ще я защитят. А сега те отникъде не се задеваха.
И виж какво се случи. Ще те хареса ли въобще Саске като види на какво си заприличала? -прошепна вътрешният й глас. Сакура затвори очи, когато я удари вълна от болка. Не беше физическа, а душевна и то доста силна...
Саске може въобще да не е жив. Какво добро правиш, плачейки за него? Каквото е свършено е свършено. Ти си шиноби, започни да се държиш като такова! -мъдрият глас на АНБУ-то в нея я смъмри. Тя изчака да вникне в думите. Трябваше да спре да мисли за подобни неща...
Сакура стана от леглото, оглеждайки стаята.. Беше просторна с рафтове книги на две от стените. Леглото беше в средата на стаята. Срещу леглото се намираше широк прозорец на не много голямо разстояние от пода. Пердетата бяха дръпнати, прикривайки я от нежелани погледи. В другия край на стаята имаше врата.. Сакура отиде до нея, отваряйки я след като не видя никакви печати и капани. Беше вратата на банята. Сакура влезе вътре, затваряйки вратата след себе си. Пусна водата и влезе под душа незабавно.
Тя затвори очи, оставяйки водата да я облее. Останалата кръв по бедрата й се отми и изчезна в канализацията. Горещите й сълзи се смесиха с водата. Краката й поддадоха и тя седна под душа с треперещи рамене. Остави водата да се изсипе върху нея, по малките драскотини на гърба и раменете й, спомените й от дните на АНБУ.
Тя заби пръстите си в кожата си, докато разнасяше сапуна по тялото си. А сълзите й продължаваха да падат като водопади. Сакура наблюдаваше как балончетата от сапуна изчезват в канала. О, как й се искаше и тя да изчезне. Но тя не можеше.
Колкото и да й се искаше да го измие, чувството от ръцете и устата на Итачи върху тялото й не можеше да изчезне.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Сакура седеше на рамката на прозореца, решейки косата си с четката, която беше намерила на масата. Беше похапнала от плодовете в купичката, оставени за нея, вероятно от Итачи. Не беше усетила някой да влиза в стаята, докато се къпеше. Тя погледна двора. В средата имаше фонтан и красиво езерце, обикалящо огромен бонзай. Дървото сигурно беше на хиляди години, съдейки по височината му. Около него имаше просто трева, която изглеждаше толкова изкусително, че на Сакура й се прииска да ходи по нея. За нещастие, чувстваше чакрата, която я задържаше в стаята. Вече се беше опитала да я прекъсне, но свърши на пода, задъхвайки се от болка. Сакура се надявше опитът й да е причинил болка на Итачи, независимо къде беше той.
Не беше глупава, за да опита отново. Вместо това, беше разгледала стаята, разглеждайки свитъците. Повечето от тях беше виждала и преди. Тя прочете няколко, които не беше чела, запаметявайки ги. Те можеха да са в полза, когато се завърнеше в селото скрито в листата при Хокагето. Тя спря да се реши с въздишка, свеждайки глава. Амми никога не видеше Коноха повече?
Сакура сграбчи дръжката на четката. Спри да мислиш такива глупости, Сакура-чан. Я се стегни! Тя се отпусна и продължи да се реши. Въпреки, че не го показваше, тя кроеше план за бягство.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Саске се събуди облян в пот, опитвайки се да успокои дишането си. Останалите изглеждаха въодушевени. Наруто се прозя, преобръщайки се. След момент, Саске осъзна, че очите му са преминали в състояние на Шаринган. Той примигна, връщайки ги към нормалното им тъмно-синьо.
-Хайде, Саске! Следата води към това село! -Наруто посочи в далечината. -Ще си върнем Сакура-чан! -той се ухили, преди да скочи в гората.
-Колко проблемно... -въздъхна Шикамару. След това даде знак на останалите да го последват, а Неджи кимна, изчезвайки.
Какаши постави ръка на рамото на Саске, карайки го да погледне нагоре. Какаши се усмихна замислено:
-Не се притеснявай за нея. Сигурен съм, че е жива.
Саске кимна и с Какаши побързаха да настигнат останалите. В мислите му се въртеше неприятна мисъл, която той искаше да разкара от там. Толкова ли беше грешно да иска да е на мястото на брат си?
Когато пристигнаха в селото, Наруто веднага осъзна, че нещо не е както трябва. Имаше пушек и във въздуха се усещаше миризмата на кръв. Над тях бяха надвесени черни дъждовни облаци, но Наруто се съмняваше дъждът да измие такава миризма.
-Назад Наруто! -заповяда Шикамару, осъзнавайки какво си мисли Наруто. Беше сигурен, че русокосият ще се втурна с главата надолу в битката, както обикновено.
-Хината, на изток. -разпореди Неджи, включвайки Бякугана си.
-Да. -прошепна Хината, включвайки своя и оглеждайки сградите.
Наруто се размърда на клона, на който седеше. Мразеше да бездейства.
-На една миля разтояние от нас! Акатски! -извика Хината.
-Хайде~ -започна Шикамару, но Неджи, Лий, Саске и Наруто вече бяха избързали в посоката на Хината.
-Мамка му. -прокле Шикамару. -Хайде, да тръгваме. -разпореди той, скачайки на най-близкия покрив и тръгвайки след тях. Той прокле Неджи, че пусна чувствата си към Сакура да замъглят преценката му. Ако Неджи се провалеше на мисията си, никога нямаше да си прости. И Шикамару нямаше да си го прости.
В момента, в който Шикамару се появи, Неджи спря. Около петима мъже стояха пред група от деца и жени, опитвайки се да ги предпазят от двамата Акатски, които нападаха. Планина от трупове се виждаше наблизо.
Наруто незабавно се спусна към един от тях, който беше спрял. Нинджата потъна в земята в момента, в който Наруто го удари. Ударът му направи огромен кратер в земята. Нинджата се появи на друго място.
Шикамару пристигна докато Неджи преценяваше ситуацията. Изведнъж Саске се спусна в битката, разпознавайки другия член на Акатски. Итачи.
-Лий, Тен Тен, след мен. Ино, Чоуджи, Шино, Киба, Какаши, отведете хората от тук. Гай, Хината, отидете с Шикамару да помогнете на Наруто. -разпореди Неджи, спускайки се към Итачи. Ако Итачи беше причинил нещо на Сакура...щеше да си плати. Останалите кимнаха.
Киба изнасяше децата на гърба на Акамару, докато Ино, Чоуджи и Шино помагаха на останалите. Гласовете им надвикваха битката. Какаши успокояваше някой от най-истеричните граждани.
Тайджутсуто на Гай действаше срещу Зетсу, който се защитаваше.
Клонингите на Наруто помагаха на Гай, докато Хината търсеше слабостта на нинджата.
Шикамару обмисляше ситуацията, опитвайки се да намери сянката на Зетсу. Но тъй като той стоеше повече под земята, беше доста трудно.
Итачи изрита Саске в корема, запращайки го в една стена.
Изведнъж Лий се появи под него, опитвайки се да приложи своя лотус. Когато Лий се появи зад Итачи във въздуха, Итачи се оказа всъщност зад него, хващайки развързаните бинтове на Лий. Той завъртя Лий, запращайки го в някакъв пазарски щанд. Силата изпрати облаци прах във въздуха.
Неджи чу виковете на хората, които наблюдаваха в ужас.
Тен Тен хвърли един кунай, срязвайки бинтовете на Лий и освобождавайки го от хватката на Итачи. Лий се изправи несигурно и избърса кръвта от долната си устна.
Неджи се спусна напред, виждайки как Саске прави същото. Ритник, удар, внезапен удар, ритник, скок, блокиране на атака... Те започнаха бърз, грациозен танц от атаки върху Итачи, който успяваше да избегне всички удари. Накрая Саске успя да удари ръката му и видя как за момент Итачи пребледня.
Неджи присви очи. Не би трябвало да го заболи толкова от един ритник.
Итачи отскочи назад, разтърквайки ръката си с намръщено изражение преди да забележи странните погледи, които му отпращаха. Той успя да се подсмихне.
-Можете да благодарите за това на вашата Сакура-чан. -той едва ли не се ухили, когато Саске изръмжа, хвърляйки се срещу него.
-Няма да забравя да й благодаря. -отговори Неджи студено, подсмихвайки се при мисълта за Сакура, която счупва ръката на Итачи. Неджи успя да блокира удара на Итачи. Той изсумтя, когато болката го обзе, но успя да се задържи на крака.
-Неджи, мръдни се! -гласът на Тен Тен прокънтя над хаоса на битката.
Неджи скочи във въздуха, а дъжд от кунаи, сенбон и шурикени се изсипа над Итачи. Лий веднага отиде там, където трябваше да бъде Итачи. Когато стигна там, извика:
-Джутсу замяна!
Неджи веднага застана в бойна годовност, а Лий направи същото.
Тен Тен отвори свитъка си до половината. Изведнъж Итачи се появи зад Саске, използвайки очудения си малък брат като щит.
Тен Тен и Лий замръзнаха, а Неджи се разколеба.
Саске се опитваше да се противопостави на хватката на брат си. Итачи се засмя мрачно.
Нерешителността на Неджи издържа най-малко. Само ако можеше да запрати кунай през Саске право в сърцето на Итачи... Той измъкна един кунай от джоба си. Жертвата трябваше да бъде направена заради Сакура. Неджи щеше да го направи, ако не беше видял какво каза Итачи на Саске. Мразеше умението си да разчита думите на хората по устните им. Той избесня при самата мисъл.
Саске пребледня, изражението му вече показваше страх и ярост. След това той отново активира Шарингана си и се опита да се освободи.
-Ще те убия, копеле!
Неджи се чувстваше по същия начин. Както и да е, Итачи само се подсмихна и изчезна.
-Да тръгваме, Зетсу. -другият член на Акатски изчезна също, но преди това взе някакъв свитък от някакъв труп. Той, изглежда, имаше повече рани от Итачи.
Неджи наблюдаваше Саске.
Саске се свлече на колене и изръмжа гневно, удряйки земята и правейки малък кратер.
Неджи сви юмруци, оглеждайки последствията.
Тен Тен помагаше на Лий да стигне до Ино. Нейните медицински умения определено им идваха от полза.
Наруто имаше драскотина на лицето си, а Гай си беше изкълчил глезена.
Освен това, всички изглеждаха добре. Ино вече беше излекувала повечето от селяните. Те бевно се връщаха по къщите си.
Какаши отиде до Саске.
-Какво каза той, Саске?
Саске погледна за момент приятелите си, оставайки безмълвен. Той се изправи и събра кунаите си от дървото, в което се бяха забили. Останалите гледаха мълчаливо.
Неджи се обърна към Хината, осъзнавайки, че тя също го е видяла. Очите й бяха широко отворени в ужас, а пред отворената й уста беше поставена ръка.
Наруто постави ръка на раменете й.
-Какво има, Хината-чан?
Хината почти не го забелязваше. Тя се облегна на рамото му, с прехапана устна. Той я изгледа странно, когато тя започна да плаче, но постави ръце около нея в странна прегръдка.
Шикамару се обърна към Неджи. Той знаше, че ако Хината го е видяла, значи и той го е видял.
-Е? -попита Шикамару.
-Не ти влиза в бизнеса. -изръмжа Неджи, вдигайки собствените си кунаи. -Да тръгваме. Поставих им малко проследяващо джутсу. Дори и ако го открият, следата ще ни заведе до някъде. Не можем да го загубим.
-Ще останем тук за нощта. -разпореди Шкамару.
-Трябва да продължим. -противопостави се Неджи.
-Не можем да помогнем на Сакура докато сме заспали прави! -изръмжа Шикамару.
-Веднъж вече се провалих.
Хината и Саске знаеха за какво говореше той. Хината въздъхна тежко, избърсвайки сълзите си.
Саске кимна сякаш на себе си, но очите му не предадоха мислите му. Останалите просто наблюдаваха двамата каращи се капитани на АНБУ.
Неджи откъсна поглед от очите на Шикамару.
-Много добре. -думите му прозвучаха сякаш ги беше изрекъл под вода. Той се запъти към селяните и им се поклони учтиво. -Знаете ли нещо за местоположението на Акатски...нинджите, които ви бяха нападнали?
Селяните започнаха да говорят един през друг, но Неджи не ги слушаше. Той се загледа в гората, чудейки се дали е разбрал правилно думите на Итачи. Твоето черешово цветче беше много сладко.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както обикновено, Итачи отвори вратата към стаята си без да почука. Въобще трябваше ли да почука? Това беше неговата стая. Когато той влезе, Сакура се извърна към него от мястото си на прозореца. Тя замръзна на мястото си, когато го видя, но после забеляза кръвта по ръката му. Погледът й омекна и ръката й потрепери, сякаш искаше да го излекува, но тя устоя на порива и прегърна коленете си. Итачи се запъти право към прозореца с дълги, решителни крачки.
Сакура го гледаше с разширени очи, докато той се отправяше към нея. Тя стисна ръцете си, търсейки скрития кунай, който беше намерила в стаята. Итачи посегна напред. Пръстите на Сакура се увиха около куная.
Итачи дръпна пердетата, гледайки към нея възможно най-сърдито.
-Никога не го прави повече.
-Какво да не правя? -отговори Сакура, а очите й светеха предизвикателно.
Итачи присви очи при мисълта. Първото нещо, което той и Зетсу бяха видели, когато влязоха в двора, беше Сакура. Тя седеше на прозореца само по хавлия, решейки косата си с малка решителна усмивка. Нито тъжно, нито весело, просто една замислено. Почти гола, застанала в такава поза...Итачи беше готов да забърза и да се позабавлява с нея. Тогава той беше забелязал, че присъстващите членове на Акатски я наблюдаваха.
Дейдара от стаята си, оглеждайки я от глава до пети.
Кисаме от стаята си, преценявайки я с поглед.
Сасори наблюдаваше непознатата и красива девойка, която се появила снощи.
И Томоказу, чийто очи горяха с желание.
Мисълта, че те са успели да видят това, коео е негово и само негово, бе накарала Итачи да изгаря от ревност. Все пак тя беше просто притежание...негово притежание.
Той не очакваше Сасори да направи нещо, а Кисаме достатъчно се страхуваше от Итачи, за да предприеме нещо. Дейдара...той винаги знаеше как да накара жените да си падат по него. И Томоказу.
Ами той просто трябваше да я държи далеч от това мръсно копеле.
Всъщност, Итачи не беше искал останали членове освен Кисаме да знаят за нейното съществуване. Както и да е, това би било доста трудна задача. Невъзможна, особено когато всички живееха на едно място за момента.
Сакура забеляза замисления му поглед, който не беше отправен към нея. Тя предположи, че трябва да се чувства засрамена при мисълта, че той е влязал докато тя все още бе по хавлия. Предполагам, че само по-малкият син на Учиха се учи на маниери. Истината беше, че когато го беше видяла да влиза, на нея не й пукаше. Тренировките й за АНБУ бяха отнели част от невръстният й гняв, но той все още беше някъде там, готов да се покаже и да избухне. Тя предполагаше, че скоро щеше да дойде този момент. Както и да, за да бъдем честни, Итачи беше видял всяко кътче от тялото й. Единствената причина да се изчервява беше случката от предишната вечер, не фактът, че седи полу-гола в една стая с престъпник S-класа. Но тренировките й бяха помогнали и тя овладяваше червенината по бузите си.
Итачи продължаваше да размишлява над нещо. Сакура беше забелязвала този поглед, когато Саске го използваше. Въпреки това, беше различен. При Саске погледът беше мрачен. Докато Итачи просто обмисляше как да отговори без да разкрива особено много информация. Какво им е на тези Учиха? Изглеждаше сякаш единственото нещо, което правеха, беше да мислят.
Сакура погледна ръката му и се опита да не я докосва. Виждаше тъмното петно на мантията му и можеше да помирише кръвта. Медикът в нея командваше да го излекува. Инър Сакура й казваше да използва това време на слабост, за да избяга. Разбира се, нейната АНБУ същност се изрази най-смислено. Излекувай ръката му и внимавай. Намери възможно най-много информация, която ще ти е нужна, когато се върнеш в Коноха. Бягството в момента би било провал. Сакура вече знаеше това. Тя беше усетила присъствието на Акатски в къщата. Четирима, преди Итачи и другия да се приберат, шестима в момента. Вече беше разпознала две от чакрите. Беше запомнила чакрите им: Кисаме и Дейдара. Нямаше да забрави чакрите им и нямаше да бъде хваната от тях. Тя погледна нагоре, за да види как Итачи я наблюдава развеселено иззад студената си маска. Итачи, от друга страна, винаги щеше да си остане мистерия. Независимо дали запомнеше чакрата му или не.
Тя въздъхна леко, когато АНБУ-то в нея я принуди да направи това, което не искаше да прави.
-Нека видя ръката ти. -тя видя как той присви очи подозрително и за момент те стояха в неудобна тишина.
-Не мога да те излекувам, ако не ми дадеш да ти видя ръката, Итачи-сан. -Сакура почти се зашлеви. Сарказмът, с който изрече името му, не помагаше. А пък и това беше първият път, когато го наричаше по име. Тя се беше надявала да остане безразлична като не говори директно с него. Толкова за онзи план.
Изненадващо, Итачи протегна ръка към нея. Сакура повдигна вежда.
-Нали знаеш, че нямам Бякуган. Малко е трудно да ти прегледам ръката през мантията. -проклет сарказъм. Щеше да я убие.
Итачи изръмжа с досада. Чудеше се още колко можеше да понесе. Ако не съществуваше фактът, че тя ще излекува ръката му, той щеше да я е зашлевил. Но той щеше да изчака докато тя приключи. Нямаше да го прави преди тя да му бъде в полза. Той свали мантията си, оставайки по черни панталони, мрежеста блуза и всички останали метални брони, които всеки шиноби носеше.
Сакура хвана ръката му, без да се опитва да е нежна. Видя ка пръстите му се свиват, сякаш се опитваше да ги свие в юмрук. Ще може да ме удари, когато приключа. В момента, това беше напълно възможно. Тя знаеше, че той няма да я удари преди да приключи. Все пак тя не беше изгубила полезността си. Сакура остави настрана всичко, оглеждайки ръката му. Медикът в нея надделя при вида на кръвта и късчето кост, което стърчеше от ръката му.
Тя концентрира чакра в пръстите си, проследявайки ръката му с експедитивно докосване. Тя не направи нищо, за да го излекува, за сега просто наблюдаваше пораженията. Тя прехапа устна, навик, който беше придобила още от медицинското училище, когато се опитваше да намери най-лесен начин да излекува някой.
-Ами, освен фрактурите, които аз ти причиних, -тя не можеше да не се диви на работата, която беше свършила. Не и пукаше, че той беше усетил удовлетворената нотка в гласа й. -Имаш няколко други фрактури от удар, нанесен на същото място. Една от костите е счупена. Ще трябва да наместя всичките. -тя мразеше да намества кости, когато не знаеше точно къде са фрактурите. Отнемаше и ужасно много време да оформи костта с чакрата си.
-Знаех това. -Итачи отговори сухо.
Сакура изпрати малко чакра през един от мусколите му, причинявайки му болка. Видя как той присви леко очи. Тя не можеше да не се усмихне.
-Браво на теб. -Сакура продължи да опитва. Когато изпращаше чакра през тялото му, тя забелязваше стари травми, които се бяха оправили от самосебе си, но все още причиняваха болка. Драскотини или дълбоки рани, от които беше текла болезнено кръв, преди да зарастат сами...и очите му.
-Ти си почти сляп. -тя изрече думите преди да се осъзнае. Сакура постави два пръста пред устните си, за да не казва повече, поглеждайки към ръката му. Тя предполагаше, чче той ще я убие за това.
-И това знаех.
Сакура реши да не прави повече саркастични забележки, съдейки по предупредителната нотка в гласа му. Той нямаше да има никакви угризения, ако я убиеше. Знаейки, че разговорът е извън проблема, Сакура млъкна преди да започне да го лекува.
-Може да заболи. -това беше единственото, което каза, прилагайки чакра на първата фрактура. Тя почти се надяваше той да знае, че тя няма да намали болката, защото просто не й пукаше дали болеше или не.
А щеше да боли ужасно.
-------------------------------------------------------
Аз съм на път да се предам. Тази трилогия е ужасно дълга... Шегувам се, искам поне веднъж да завърша нещо.А сега ме извинете, аз отивам да пиша, превеждам, уча и т.н....

sayuri написа:Суперр ее нямам търпение за следващата глава.. защо господи съм толкова зарибена по фиковетее моля те качи скоро нова глава

И аз съм така... Надявам се скоро да можеш да качиш още?

мн яко

sweet_temari написа:

sayuri написа:Суперр ее нямам търпение за следващата глава.. защо господи съм толкова зарибена по фиковетее моля те качи скоро нова глава

И аз съм така... Надявам се скоро да можеш да качиш още?

и аз така ама наистина качвай още нямам търпение :cry: :angel: :angel:

продължавай мноо е яко

Фика е страхотен. Вчера съм го чела от PSP-то си в някъде 3 през ноща, и въпреки че ми изкара очите си струваше. Много е добро, направо чудно фикче... незнам как да го опиша. С нетърпение очаквам продтължението!

кога ше го продължиш много ми харесва

Супер е Нямам търпение за следващото :angel: :angel: :angel:

Vishnev cvqt написа:Супер е Нямам търпение за следващото :angel: :angel: :angel:

Точно :uhaa: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce: :obi4amte: :bravo:

Супер

Ам....ъх...такоз....ох неудобно ми е да те питам. Може би нахалствам , но кога мислиш да пуснеш продължението?

Супер фик пускай още.