Two Friends Bound To Fight

Глава 1: Началото



Беше поредния прекрасен ден в Тенебрае. Слънцето се надигаше над склоновете бавно, осветявайки дори тъмните улички на града.
В двореца, където живееше Принц Ноктис Луцис Кайлъм светлината бавно проникна през отворения прозорец, осветявайки лицето му. Изражението му беше уплашено от нещо. От две години принца сънуваше кошмари. Точно преди толкова време на тази дата той уби любимата си. Тази мисъл го мъчеше от много време.. Всяка нощ той я сънуваше, в тъмнината виждаше усмихнатото и изражение , което казваше „Радвам се че си тук, Ноктис”.Чувствата им бяха искрени, но съдбата се пошегува с тях.
Ноктис се надигна рязко. Целия беше потен,очите му бяха пълни с много страх. Беше сънувал нещо още по покъртително. Съня му представляваше как гледа убииството на Стела отстрани, как 50-те материализирани меча се забиват в крехкото и тяло,как магията около него бавно изчезва, а момичето се строполява цялото в кръв, подава ръката си към него търсейки топлотата му и го моли за прошка,за това че се е влюбила в най-добрия си приятел. Красивия млад мъж, гледаше ръцете си. „Как можах да го направя, проклето да е кралството ми , проклет да съм аз”мислеше си той, но после се осъзна
-всички хора разчитаха на мен нямах избор.. –каза си Ноктис на глас и стана с цялата си грация,съблече се и влезе да се изкъпе. Водата бавно се стичаше по изваяното му, мускулесто тяло и зализваше косата му, но той беше обхванат от мисли. Дали тези сънища бяха наказание за всичко и всички, който беше убил за да защити кристалите.. Определено беше затормозен от това, но дълга му беше такъв макар и да не искаше вече да принц,но не е по негово желание.
След като се изкъпа Ноктис се облече и оправи косата си, излезе от красивите си покой и тръгна по коридорите. Прислугата се покланяше и го поздравяваше, но той сякаш не ги чуваше, а продължаваше в мрака. Вървеше с вдигната високо глава. Физически беше там, но духом витаеше някъде както обикновенно. Той вървеше точно към тронната зала и когато стигна седна на трона. В ръката му се материализира истинското му оръжие, което той сложи до себе си. Както обикновенно Ноктис се потпря на ръката си и се замисли , започвайки да си спомня краткия им последен разговор със Стела.
- Радвам се че си тук ,Ноктис
-Не казвай това
-Моля те спри да бягаш
-Какво имаш впредвид?
-Исках просто да те видя
-Не мога да бъда повече с теб
При спомените на последните му думи, съцето му затуптя силно. Бяха изминали две години, а чувствата му бяха все такива. Второто нещо което му дойде в ума бяха думите на баща му , краля:
-Трябва да я убиеш, Ноктис. Това е единствения начин да спасиш кралството.
Това предизвика огромен гняв в младия принц. Той стисна дръжката на меча си. Не беше на себе си. Беше готов да убие баща си заради това, но скоро се осъзна.. Нямаше да върне Стела с това. Мислите му отново се отнесоха нанякъде, а слънцето в Тенебрае бавно осветяваше целия замък, освен мястото където беше Ноктис...