It's n0t mY fIc : Стъпка Нагоре [----Narut0----]

Такамз това НЕ Е МОЙ фик , а съм го КОПИРАЛ! Автора е b3b0linka и фика го има в allanimes
Малко пояснения:

Рейн е племеница на Тсунаде
Майката на Рейн се казва Илирия, а сестра й - Ейнджъл ( Ейнджълина )
Действието в началото се развива в Англия родното място на Рейн и Ейнджъл
Илирия е била нинджа, но поради неизвестна причина се мести в Англия
--------------------------------------------------------------------------------------------
Англия, Лондон
-ЕЙНДЖАЛИНААААААА .... - Рейн стреснато извика в съня си и седна в леглото си. Отново един и същ кошмар я спогождаше. Откакто сестра й Ейнджъл беше убита тя загуби всякаква сигурност и почва под краката си. С въздиша русокоската си спомни за тяхното детство.

СПОМЕН
Две малки момиченца се разхождат из огромното имение завещано от майка им - Илирия. Едното от тях хвана по малкото си сестриче за ръката си и го помоли да седне на пейката. Малката русокоса Рейнс неохота се съгласи да седне и тъкмо щеше да попита нещо когато Ейнджъл започна да разказва някаква история:
-Рейн, ти знаеш за Граф Дракула - най - могъщия вампир на света. Време е да ти разкажа за нашия живот и за това какво сме ние. Дракула искал да има наследник, някой който след смъртта му ще запази тронна му и армията му от вампири, но за това му било нужно земно момиче. Тогава Дракула изнасилил едно случайно момиче и след една година това момиче му родило две близначки. Това момиче било нашата майка, а ние Рейн не сме хора, ние сме създания на мрака. Ние сме дампири. Мама ми искаше да ни го каже когато станем на 14, но понеже ... умря тя ни го записа като писмо. Рейни знам че това е много за нас ... за теб, но ние трябва да сме наясно какви сме, какво можем и какво ще последва. Дракула ще търси една от нас и това си ти. Ти си истинската му наследница. Тази с огромната сила и власт над вампирите. Това което аз ще направя сега е да те защитя. Ти си още малка за го разбереш и те моля да не се обвиняваш за това, но трябва да ме разбереш, само така мога да те предпазя... Тази вечер е пълнолуние, ела точно в 11.30 точно тук и ще разбереш за какво говоря... Сега те моля да не казваш нищо, а само да замълчиш ...

КРАЙ

Сега порасналата Рейн седна на леглото си и се замисли за това как сестра й се жертва за да бъде спасена тя. Как никога повече тя няма да бъде до нея да я успокоява и да я прегръща. Как никога повече няма да види кафявата й коса и зелените и очи. Всичко това дойде в повече на Рейн и тя започна да плаче. Едри капки сълзи паднаха на бедрата й но тя не им обърна внимание. Сега русокоската беше на 17 години, станала по зряла, по силна и по нахакана от преди. Момиче взе в ръцете си една рамка със снимка на две момиче. Погледа й се плъзна по брюнетката и с мъка подтисна сълзите в очите си. Вината която чувстваше за смъртта на Ейнджъл я направи по силна от преди. Сега Рейн имаше стимул в живота и цел с която живееше всеки ден. Изчака сълзите да спрат да падат и стана от леглото си и отиде до дървения огромен гардероб. Отвори двете му крила и затърси някакъв сак или чанта. Нямаше нищо което да побере поне една част от дрехите и тя се отказа и се облече в обичайните си дрехи - дълга черна момчешка тениска и стилни дънки с паднала талия до средата на коляното й. Взе обувките си и седна на един стол да се обуе. Обувките и бяха черни ботуши до коляното - тип каубойски. Рейн отвори едно от шкафчетата и взе една остра сабя. Изключи лампите на апартамента си и излезе. Знаеше само едно място където можеше да е в безопастност - Селото скрито в Листата при леля си Тсунаде. Единственото което знаеще че леля й е Петата Хокаге и може да потърси закрилата й.

След един месец, близо до Коноха
Рейн вървеше бавно, вече почти стигна портите на селото, оставаше и само да говори с леля си. С бавна крачка тя мина портите и тръгна към сградата на Хокагето, но преди да направи още една крачка две нинджи я спряха.
-Идвам да видя Хокагето, предайте й че Илирия я праща.
Единия оттях тръгна към селото да докладва на Хокагето, докато второто държеше едната ръка на момичето за да не направи нещо опастно.


На следващия ден в Коноха

Рейн отвори бавно очи и се огледа. Изчака няколко минути за да свикне с светлината и седна на леглото си. Стаята беше проста, едно голямо легло, срещу него имаше голяма тераса, отдясно на леглото имаше голям дървен гардероб, от ляво беше вратата за банята и вратата към коридора на апартамента. Самата стая беше много уютна. Стените бяха в топло жълто, а леглото и гардероба в меко светло кафяво. Завивките на леглото бяха в пастелно зелено, също като мекия килим на пода. Апартамента който Хокагето и купи за да живее се състоеше от една спалня, кухня, хол и баня. Всички стаи бяха в пастелни цветове и това караше Рейн да се усмихва и да се чувства по жива от всякога. Рейн все още стоеше седнала на леглото си и наблюдаваше как изгрева се ражда за пореден път. Как се ражда деня, как нов живот се появява за да замести стария. Толкова много мечти имаше Рейн, но надеждата я нямаше. Нямаше я онази тръпка, липсваше и адрелина който караше кожата й да настръхне и да почувства как сърцето й е на бързи обороти. Искаше й се да живее като за последно, никога да не съжалява за всяка пропиляна минута... Искаха й се толкова много неща, но сега ... Сега трябваше тя да се крие, за да се опази. Нима това бе живота за който тя мечтаеше като малка?!

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Рано сутринта при Наруто

Вече минаваше 9.30, а Наруто трябваше да е в 10 часа при Хокагето за нещо важно. Сега той беше като робот, миеше си зъбите и си решеше русата коса едновременно. Естествено нищо не постигна, но успя да се оправи за 10 минути. След като излезе от апартамента си той забърза с всичка сила към офиса на Хокагето. След няма и 5 минути вече стоеше запъхтян пред нея. Тя го погледна неодобрително и му каза да седне. Блондина седна на стола и зачака да дойдът съотборниците му и сенсея му.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Рано сутринта при Сасуке

Както винаги Сасуке се събуди по часовник точно в 6.30. Знаеше че днес иска не иска трябваше да отиде при Хокагето за нещо важно. Знаеше че и старите му съотборници също ще са там. Както всяка сутрин Сасуке стана и тръгна към банята и след точно 30 минути той бе готов както всеки ден. За разлика от Наруто, Сасуке отиде в точно 10 часа в кабинета на Петата.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Рано сутринта при Сакура

-Неее ... Неее, как може да съм се успала?! Как?! Оооо неее закъснявам!!! Тсунаде ще ме убие !!! - с уплашен глас розовокосото кунойчи се насочи към сградата на Хокагето за срещатата със отбора й. Бягаше колкото можеше, но знаеше че това няма да помогне, тя ще закъснее и Тсунаде ще и се развика. Щом пристъпи в кабинета, Тсунаде кимна леко с глава и Сакура седна тихо на стола отреден за нея.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Русокоската стоеше изплашено пред вратата и се опитваше да превъзмогне страха си. Знаеше че тук и сега щеше да говори за живота си и за враговете си, но не вярваше че ще бъде толкова трудно. Хвана дръжката на вратата и съвсем леко и бавно я отвори. С плаха крачка влезе и всички погледи се обърнаха към нея. В стаята бяха леля й, едно русо и много красиво момче, до него беше едно чернооко момче също много хубаво, до тях седеше едно кунойчи с розова коса, а отстрани на бюрото с подпрени длани на масата беше един много привлекателен мъж с сребристо бяла коса.
-Добро утро Рейн. Седни.
-Да-а-аа ...
-Рейн запознай се с новия си сенсей и съотборниците си.
-КАКВО? - извика рисото момче и рязко стана от стола си. - Тя ще бъде в нашия отбор? Защо?
-Защото Наруто така съм решила! - каза някак заповеднически леля ми.
Явно русокосия шиноби на име Наруто не харесваше идеята. Той се обърна към мен и ме огледа от главата до петите. Беше странно, погледа му се разхождаше по тялото ми сякаш бях гола. Изведнъж стана много некомфортно в стаята.
-Наруто, Сакура, Сасуке, това е моята племеница - Рейн. Тя ще бъде в един отбор с вас и искам да я приемете добре. Покажете й селото и се поопознаете. Всички сте свободни, Какаши остани за малко.
Тримата от моя нов отбор излязоха първи, аз минах последна. Усмихнах се леко на леля ми и затворих вратата.
-Предполагам трябва да ти се представим щом ще сме от един отбор?! Аз съм Узумаки Наруто. - Наруто ми подаде ръка за здрависване и аз тихо я поех. Изведнъж почувствах нещо. Сякаш електричество мина през тялото ми. Вдигнах поглед към сините му очи и потънах в тях. Тези очи ... Бяха толкова чисти и красиви ... След малко усетих женски глас зад мен да казва:
-Аз съм Харуно Сакура . - Сакура ми се усмихна топло и също се здрависа с мен.
-Аз съм Учиха Сасуке. - Нещо в Сасуке ме накара да си помисля какви ли не странни и глупави неща за него. Тона с който каза името ми беше лишен от всякакви чувства. Лицето му беше като стена - непроницаемо. Рейн се уплаши.
-Казвам се Рейн Анн Делакор Съмърс. Ъъъммм ... племеница съм на Тсунаде и се радвам че съм във вашия отбор. Доколкото разбрах от леля си вие сте били едни от най - силните нинджи.
След половин час вървене четиримата съотборници стигнаха тренировъчната поляна на която бяха тренирали толкова много пъти с Какаши. Докато вървеше разбра че преди пет години Сасуке бил избягъл от Коноха за да добие сила за да може да убие брат си и явно успял, щом Наруто го върнал преди две години. Видя как докато говореха погледа на Сакура винаги гледаше Сасуке. Рейн се усмихна леко и едвам забележимо при тази нейна информация. Разбра че Наруто, Сасуке и Сакура са на 17 години, най - лошото може би беше че тя е по малка оттях с една година, което за нея не беше нещо хубаво. Но кой да знае колко мног всъщност греши Рейн ...


Рейн тъкмо стигна тренировъчното поле когато изведнъж спря. Гледката която видя я порази. Огромно поле с много зелена трева. Слънцето грееше приятно и нежно. Всеки лъч бавно се спускаше по лицето на Рейн и тя остана на мястото си за да се полюбува на гледката.Изведнъж нечий глас я извади от транса.
-Рейн, сега ще проверим способностите ти. Ние ще се скрием и ще те атакуваме, а ти ще трябва да се обраняваш. Ясно?
-Да, Какаши ...
-Забрави 'сенсей'.
-Не, Какаши, не съм забравила!
Лека чаровна усмивка пробягна по усните на момичето. Това бе една от онези нейни запазени усмивки с която умееше да побърква мъжете. Тя се загледа в очите на сенсея си - или поне в едното око. Не можеше да се каже че Какаши не е красив. Макар възрастта си той изглеждаше като някой тинейджър. Рейн се огледа и видя как всички с скоростта на светлината се скриват. Момичето се оплаши. Ами сега? Какво се очакваше от нея? Знаеше за нинджутсуту и генджутсуту, но тя досега не бе правила такива неща, единственото което някога бе тренирала беше тайджутсу. Стоя така неподвижно няколко минути преди да чуе как еди кунай се насочва към нея. С лекота момичето го хвана и го запрати по собственика който не се виждаше. Рейн се осланяше само на слуха си, и да искаше и да не искаше не можеше да ги види, само да ги чуе. Всички сетива на дампирката се напрегната. Русокоската зае отбранителна позиция, когато нещо я нападна. С нечовешка бързина тя мина в ляво и Наруто падна на земята. Той хвърли един шурикен по нея, но тя го избегна с такава лекота сякаш това беше детска играчка. Рейн се засили и с един удар в корема повали блондина. С един удар с крак в корема блондинката тотално го победи. Наруто тихо простена и се опита да се изправи, но не успя да избегне атаката на синеочката, която го изчака да се изправи и заби с всичка сила дясното си коляно в гръбнака му. Наруто падна на земята и вдигна жално поглед към нея с думите:
-Бяло знаме?!
-Добре.
Рейн му се усмихна мило и тръгна да търси останалите. Вървеше бавно, стъпваше колкото се може по тихо и го видя. Отново тези студени очи гледаха право в нейните. С един скок той се приземи до нея и с един удар я повали. Рейн се ядоса и се озъби. Сасуке видя как кучешките й зъби се променят. След малко той отново я видя. Очите сега бяха черни, тъмни, мрачни и студени. Младата дампирка скочи върху него и го удари злобно в лицето. Ето отново се случваше - Злото в тялото на Рейн взимаше връх. Цялата злоба която тя чувстваше сега се отразяваше в юмруците с които налагаше Сасуке. Изведнъж нещо стана. Рейн затвори очите си и падна върху Сасуке. Вдигна я на ръце и се опита да намери Сакура. Докато вървеше към дървото на което винаги си почиваха Сасуке провери блондинката за пулс. Въздъхна когато го откри. Щом стигна видя Сакура и Какаши надвесени над Наруто.
-Сакура, ела !
Кунойчито се обърна по посока на гласа и щом видя лежащата в безсъзнание Рейн веднага накара Какаши да се затича към Сасуке. Щом сложиха Рейн на тревата до Наруто, Сакура се приготви да я излекува, но сенсея й я спря и каза:
-Не, Сакура.
-Но ...
-Така няма да и помогнеш. Рейн не е човек, твоите техники няма да и помогнат, това от което има нужда е кръв.
С тези думи Какаши надигна ръкава на блузата си и с куная си разкървави ръката си. Щом капките започнаха да падат по усните на блондинката тя ряско отвори очи и жадно изспиваше алената течност падаща от ръката на Какаши. След като раните и зарастниха Рейн избута ръката му и каза:
-Благодаря .
-Няма защо.
-Какво си ти? - студения глас на Сасуке я извади от нереалното щастие.
-Полу човек - полу вампир.... Е ако няма повече да тренира аз смятам да хапна малко.
-Ей Рейн, искаш ли да хапнем рамен?
-Да, Наруто. Тръгваме ли?

Страхотно е Пусни още моля

никога не бях чела нещо подобно това е в добрия смисъл

--------------------------------------------------------------------------------

-Наруто, как се яде с клечки???
Наруто се превиваше от смях вече десет минути докато гледаше как Рейн се опитва да яде с клечки и за десети път изтърва рамена си.
-Нарутооооооо ... помогни ми!
-Добре...
Наруто придърпа стола си зад нея и седна. С дясната си ръка хвана нейната и и показа как се държат клечките. Но русокоската не слушаше момчето което тъй разпалено и обясняваше как се държат клечките. Рейн беше затворила очите си и се беше облегната на гърдите на Наруто. Толкова и беше хубаво с него. Какво по дяволите и ставаше? Та тя дори не го познаваше! Изведнъж се сепна и рязко стана от стола.
-Наруто, мерси за обяда, но аз трябва да тръгвам.
-Какво, о не недей. Моля те...
-Не мога, трябва да си купя дрехи. Нямам никакви. Вчера трябваше да спа с дрехите си. Как смяташ че ще живея без дрехи???
-Ще ти дам от моите. И без това тази черна тениска с която си е достатъчно мъжка.
-Не, сериозно Наруто. Но ако толкова искаш да си прекарваш времето със скучната Рейн можеш да излезеш с мен на пазар.
-Супер, хайде, какво седим тук??
-Амммм ти сериозно?
-Дааа ...

След пет часа и 25 минути в апартамента на Рейн
-Оххх това беще изтощително...
-Не, беше невероятно.
-Рейн, това бяха близо 6 часа нонстоп пазаруване. Кое му е приятното?
-Това че го прекарах с теб.
Наруто не знаеше какво да каже. Опитваше се да гледаше някъде другаде но не и в очите й. Рейн се подсмихна и се наведе напред и съвсем леко и невинно докосна устните му с нейните. Нежно захапа долната му устна и се отдръпна. Рязко стана за да остави покупките на масата когато ръката на Наруто хвана нейната в здрава хватка и я придърпа към себе си. Устните им отново се срещнаха.

Рейн попадна в ръцете на Наруто, а неговите устни търсеха нейните. С цялото си същество момичето знаеше че трябва да бяга, но сърцето й казваше да стои. След един кратък миг на щастие Рейн се отдръпна да си поеме въздух. Наруто я погледна мило и каза:
- Много си сладка на вкус...
Блондинката го погледна и се изчерви като домат.
-Рейн, аз трябва да тръгвам. Е предполагам ще се видим утре на тренировката. Чао.
-Чао Наруто.
Момичето отиде да изпрати Наруто до вратата. Когато блондина понечи да отвору вратата, русокоската го хвана за ръката и устните им се вплетоха в див и изящен танц. Наруто се подсмихна и излезе. Дампирката също се подсмихна и влезе в спалнята си. Легна на леглото и се опита да заспи. Не можеше... Мислите й отново се връщаха към русата му коса, сините очи и невероятната усмивка ... След няколко часа сънят повали момичето.

---------------------------------------------------------

На сутринта...

Рейн отвори очите си бавно за да свикне с светлината. Първото което видя бяха катрановото черни очи на Сасуке които не я гледаха с омраза и сту и гласа му:
-Какво си ти?
-Да, добро утро и на теб. Случайно да си чувал за лично пространство?
-Не увъртай. Какво си ти?
-Оххх ... това ще бъде проблемнооооо... Добре, искаш да разбереш какво съм аз така ли?
-Да, ти ... гледах те докато се биеш с Наруто. Избегна ударите му сякаш са детска игра, а тези които ти му нанесе... Какво създание си ти?
-Ако искаш да разбереш ще трябва да ти разкажа всичко от началото...
Рейн отметна завивките на леглото си и седна на възглавницата си, а Сасуке стоеше още прав. Момичето го погледна и посочи да седне на леглото. Той седна и погледа му веднага се плъзна по оскъдното бельо с което спеше русокоската.
-Когато майка ми била на 19 била изнасилине от Дракула, понеже той искал наследник който да продължи делото му ако той евентуално умре. Когато тя родила разбрала че има близначки и двете момичето. Едното - аз - било невинно и нежно, докато сестра ми - Ейнджъл - изглеждала като някой мъжкарана. Питал ли си се защо са я кръстили Ейнджъл? Когато сме се родили една жена направила предсказание че едно от децата ще бъде самото Зло, а другото Доброто. Когато бяхме на 5 той дойде и уби майка ни пред нас, разбра за предсказанието това и се опита да отстрани Ейнджъл. С години когато разстяхме, нащия характер се проявяваше. Аз станах зла захарче (Пийпъл тука едитнах защото вместо захарче бях писала захарче, къде ми е бил умът ... При Наруто можи би ...), докато Ейнджъл - тя беше истински ангел. Мила до костите на мозъка си. Когато бяхме на 14 и двете разбрахме защо сме толкова различни. Една година по късно аз умрях, но сестра ми беше готова на всичко за да ме върне към живота, дори и това да значеше да пожертва своя живот за моя. Тя умря за да ме спаси. Част от нейната доброто се всели в мен, както и силите й. Когато отворих очите си аз разбрах какво бе станало. Оттогава аз живея със Злото и Доброто в мен. Никога не се знае кога Злото ще вземе връх. Винаги бях мразена от всички заради това което съм. Израстнала съм сама и знам как да оцелявам. Живея така че да не съжалявам за нищо, защото ми бе даден 2 шанс и аз няма да го пропилея. Благодарна съм от цялото си сърце на Ейнджъл и съм обещала да отмъсття за нея като убия баща ни. А какво съм аз? Аз съм дампир, умея да контролирам 5 стихии, те са дарба наследена от сестра ми. Водата, огъня, въздуха, земята и енергията са подчинени на моята воля. Това задоволява ли те?
-Много си силна. Ударите които ми нанесе, бяха ...
-Знам. Е ако това е всичко, ще те помоля да ме оставиш да се облека.
-Побързай, след половин час имаме тренировка.
Рейн му се усмихна и влезе в банята, а Сасуке излезе от апартамента й.


След като излезе от банята Рейн излезе на терасата. Можеше да види реката, гората и как слънчевите лъчи нежно галеха раменете й. Момичето влезе в спалнята си и свали хавлията. Отиде до гардероба си и изкара една къса синя рокличка с надиплени поли и тънки презрамки около врата които се завързват. Огледа се за последен път в огледалото когато забеляза нещо. Долната й уста беше сцепена, изглеждаше зле и леко я болеше. Рейн прокле цветисто и се отправи към тренировъчната зала. Докато вървеше си мислеше за чернокосото момче в нейния отбор. Днес очите му не бяха студени, макар в тях да нямаше емоция тя беше щастлива, защото не видя омраза.Изведнъж в съзнанието на момичето изникна едно русокосо момче с кристални сини очи, то я гледаше така нежно и мило, в погледа му се четеше само нежност. Когато стигна мястото за тренировка видя отбора си да седи бегрижно и да си говорят.
-Ъъъъ кво стааа? Няма ли да те тренираме?
-Не, Рейн, днес ще се опознаем. – отговори мило Какаши.
-Окей. – отвърна момичето и седна до Сакура. – Така ... Е какво ще си говорим?
-Разкажи ни са себе си Рейни – чан ... – каза кунойчито до нея и се усмихна.
-Боя се че е твърде болезнено ... Искате ли да видите живота ми?
Всички бяха съгласни и Рейн тупна силно на тревата до Какаши и каза:
-Тишина!!!
Русокоската приближи ръцете си като за молитва и тихо, едва доловимо приознесе:
-Господарю, ти който управляваш времето, ти който властваш над бъдещето върни ме в моите спомени.
В началото нищо не последва, Рейн започна да се притеснява, но след няколко кратки мига те се озоваха в нейния първи спомен...

...... Първото което видяха беше едно малко красиво момиченце на около 6 годинки с две руси плитки и блестящи сини очички, което държеше в ръката си една роза – красива като нея самата. Малкара Рейн се огледа и случайно застана до вече голямата Рейн. Приликата беше невероятна.
-Те не знаят ... Можеше спокойнно да гледате ... – каза някак с гняв и болка Рейн.
След малко се появи един висок чернокос мъж с тъмни черни очи. Отиде до малката Рейн и каза мило:
-Рейни искаш ли да видиш зайченцата?
-Да, да , да ...
Рейн беше наистина развълнувана. В знак на благодарност момиченцето подаде розата на своя приятел. Чернокосия се усмихна и хвана нежно малката й ръчичка след което излязоха от трапезарията......

..... Малката Рейн стоеше на гроба на майка си заедно със сестра си. От очите и се стичаха кристални сълзи. Малкото 8 годишно момиченце гледаше белия мрамор кадето беше изписано името на майка й. До нея сестра й я държеше в топла прегръдка и плачеше заедно с нея.....

..... Отново същото русо момиче, но вече на 10 години. Отново с чаровни сини очи. Косата й беше хваната на висока опашка. Беше облечена в къси черни панталонки и зелен потник. В ръката си държеше сабя, а в другата кунаи. Пред нея стоеше висок мъж с големи кучешки зъби а в ръката му беше окървавената сабя и тялото на чернокосия непознат който бяха видели в миналия спомен.Изведнъж започна бавно да вали дъжд. Огромна усмивка се появи на вампира когато видя сълзите в очите на Рейн.
-Копеле ...
-Какво дъще моя? Не те чух ...
-Казах КОПЕЛЕ НЕЩАСТНО! ТИ ... ТИ СИ ЧУДОВИЩЕ!!!
-Аз съм същия като теб...
-Не, татко, аз не съм като теб! Аз имам сърце и чувства! Аз мога да изпитвам болка и оттази болка аз черпя сили. Тя ми дава кураж, тя е моето доказателство че аз съществувам, сълзите в очите ми показват че аз все още съм човек...
Рейн хвана кунаите и ловко ги хвърли към баща си, но той лесно ги избегна, през това време русокоската се засилваше със сабята към баща си. Неуспешно се опита да го промуши в сърцето, но той хвана един от кунаите и с всичка сила го заби в корема й. Вик на болка раздра тишината. Момичето се сгромоляса на студената почва и изпадна в безсъзнание.......

.... Едно 14 – годишнно момиче седеше пред огледалото и се гледаше. Искаше да бъде хубава за него. Тогава в стаята влезе една красива брюнетка на нейните години.
-Ооооо Рейни някой май ще ми вземе фен клуба! – каза развеселено Ейнджъл.
-Да, бе... Виж ме! Изглеждам ...
-Невероятно!
Добави мъжки глас зад момичетата. Рейн се обърна и го видя. Той отиде до нея и се усмихна чаровно. Имаше красива черна коса, леко щръкнала на всички посоки и зелени смарагдови очи които му придаваха весел и забавен вид. Блондинката се изчерви и излезе от стаята си. След няколко мига мъжът тръгна след нея. Ейнджъл се изкикоти леко легна на леглото.
Рейн вървеше бавно. Тя знаеше че той е зад нея, но просто искаше да го накара той да я желае както тя него. Да тръгне да я гони, както тя гонеше него.....

..... Вече 15 годишната Рейн лежеше на огромното легло облегнала глава на гърдите на чернокосият. На лицето й имаше красива усмивка. След няколко секунди Рейн отвори очи и погледна мъжа до нея. Усмихна му се сладко и отново легна до него....

.... Малкото русо 15 годишно момиче влезе в дискотеката и миризмата на алкохол я обля щом направи първата крачка. Огледа се наоколо. Всичко беше пропито с аромата на цигари, водка и секс. Навсякъде имаше влюбени двойки, по ъглите се виждаха момиче и момче отдали се на страстта, сцената беше препълнена. Имаше всякакви чудовища, вампири и демони, но нито един човек. Рейн се усмихна. Знаеше че мъжете я оглеждат но не и пукаше. Носеше къси черни панталонки и жълт потник с широко деколте което показваше прелестите й. Тогава я видя. Онова момиче което накара кръвта й да кипи. Тя имаше красива червена коса която стигаше до брадичката й и синьо – зелени очи. Рейн отиде при нея й и каза:
-Елена, имаме ли схема?
-Знаех си че ще ме потърсиш скоро, Рейн. Ела ...
Елена поведе блондинката през тълпата и влязоха в една стая. Нищо особено, обикновенна стая. Вътре имаше 4 дивана и няколко малки маси. На всяка маса имаше по нещо което можеше да привлече погледа ти. На най близката имаше бял прах нареден на няколко прави линийки. На втората маса имаше огромна купа с най – различни цветни бонбонки. На третата маса имаше нещо подобна на цигари. Бяха завити и имаха леко зеленикъв цвят. На четвъртата маса имаше алкохол – водка, уиски, коняк, ром, вермут и най различни питиета за които Рейн можеше само да сънува. Около всяка маса имаше по един диван и няколко кресла и малки табуретки. По дивани бяха насядали хора. Някои пиеха алкохол, други смъркаха кока, трети гълтаха амфетки, четвърти пушеха марихуана, а някои просто взимаха от всичко с надеждата да избягат от проблемите.
-Настанявай се...
Елена се усмихна на Рейн и я остави сама. Момичето седна на едно кресло и се опита да събере мислите си преди да вземе новата доза.

Такам това е продължението на предишната глава ;]



------------------------------------------------------------------------------------------------

...... 15 – годишната Рейн стоеше по средата на дансинга и танцуваше откачено на някаква хаус песен. Нямаше представа къде е, знаеше просто че това е ефекта от яката трева. Изведнъж някой бутна към нея микрофона и тя с големия усилия запя:
-Със качака във ръка,със качака в песента
със качака Bisollini влиза яко в ритъма.
Яко влиза и забива с микрофона във ръка,
във ръка с микрофона в другата бутилката.
Песента,да така,ще започна песента
тука става въпрос как го прави бандата
бандата,Bisollini,Bangalino бандата
знаете как го прави,как го духа кифлата.
Вечерта,сутринта,всеки ден в годината
не издържа да го лапа всяка вечер курвата
да така,докога ще го духа кифлата
докато не издържи да се шиба във гъза.
Един голям качак и бутилка във ръката
кучката го лапа,така стоят нещата
играта,забрави за правилата
Kingsize отбора копеле са пак в играта.
Рейн имаше хубав глас и песента й се отдаваше. Макар и да беше напушена тя все пак улучваше думите в текстта. Щом започна новия куплет всички които бяха трезвени припяха заедно с Рейн:
-Хип-хоп,тип-топ мойте рими във галоп
Bisollini тип-топ индийски коноп.
Не си ли чувал това,кога,точно сега
най-добрата комбина,цял живот върху ръба.
Ето пак в тоя такт аз съм тука със бамбука
ще го дръпна самичък,аре бегай от тука.
Кво ме гледаш така,виждаш 7 листа
кво ме зяпаш така,не съм марихуана
Не поглеждай към мен,това е хип-хоп платината
гледай да не видиш тип-топ комбината
вашите пари са при Kingsize комбината
златото,платината,всичко е във мината
Kingsize отбора,Kingsize комбината
на този магазин да му скапаме витрината.
Всички тарикати,всички хип-хоп апаши
са от източната част,вашите пари са наши
Виж пуф-паф,ти,живота си върви
Kingsize mother fucka,добре ме запомни!
Песента свърши и русокоската се ухили някак отнесено. Навсякъде от публиката се чуваше „ Давай напушенкооооо ...!” Рейн се усмихна и тръгна за нова доза....

.... Една година по късно 16 годишно русо момиче стоеше права под дъжда и тъжно гледаше 3 надгродни камъка. Трите бяха на едни от най близките и важни хора в нейния живот. Единия беше на майка й, втория на най добрия й приятел, а третия на сестра й. Дъжда отмиваше сълзите от очите на младото момиче, но не успяваше да заличи болката в сърцето й. Рейн сложи по една червена роза на всеки от гробовете и тихо с пресипнал глас каза:
-Мамо ... Благодаря ти за всичко ... Благодаря ти за това че ме има и че винаги си била до мен ... Браян ... благодаря за това че ти повярва в мен, вярваше ми и никога не ме предаде, дори и когато всички ме мразеха, ти ми повярва ... Благодаря ти ... Ейнджъл ... Ако можеш да изразя с думи колко много ти дължа досега да съм го направила. Аз ще успея Ейнджъл, ще намеря трите артефакта и ще го победя, ще го убия за това което ни стори. Ти ... ти ще бъдеш отмъстена. Аз ще го направя, Ейнджъл, ще обединя елементите и ще го убия. Помни ми думата ...
Рейн целуна камените плочи и си тръгна ...

-АААААААААААААААААААААААА ....
Русокоската стоеше легнала на земята и дланите и бяха сложени отстрани на главата й. На лицето и се беше появила гримаса на болка.
-Какво става? – Какаши – сенсей се притесни за Рейн. Никога до сега не беше виждал такова нещо.
-Не, махни се оттам. Остави ме!!! – дампирката продължаваше да вика. След няколко мига на болка дишането й се нормализира и тя спря да държи главата си. Сакура се приближи до Рейн и нежно попита:
-Добре ли си?
-Да, добре съм. Понякога се случва когато пътувам из времето ... Нищо работа.
Всички гледаха странно Рейн, как можеше да е добре, та тя цялата трепереше.
-Е как ви се струва живота ми?
-Уау със Сай ще сте страхотна комбина. Само да те чуе как пееш ... – обади се Наруто.
-Кой е Сай?
-Рейн, когато Сасуке избяга го сложиха в нашия отбор за да замести неговото място. Сега е на мисия, скоро ще се върне. Макар Сасуке да е тук, Сай също е от нашия отбор. – каза мило Сакура.
-Ахааа ...
-Пееш много хубаво.
-Благодаря Сасуке.
-Еее деца вече е късно. Мисля да се прибираме. Утре ще питам Хокагето дали има мисии за нас.
-Уеееееееее!
-Наруто стига си викал.
-Да, Какаши – сенсей.
След като излязохме от гората където се провеждаха тренировките се разделихме. Апартаментът на Рейн беше близко до този на Сасуке и те тръгнаха заедно. Близо ли беше? Та те бяха направо съседи.. След 5 минути гробна тишина Сасуке каза:
-Съжалявам...
-За кое?
-За семейството ти. Знам какво е... Брат ми уби целия клан. Знам какво е да не можеш да направиш нищо.
-Благодаря... Еее съседе утре е събота, какво ще правиш?
-Ами като за начало смятам да те поканя да излезем...
-Какво? Уау не съм го очаквала точно от теб ... Уау странно е ...
-Така и така не ми отговори, е отговора е ?
-Ами не ме бива много в говоренето, така че ...
Рейн бавно се приближи до Сасуке и го погледна в тъмните му очи. Наведе се напред и нежно, съвсем леко доближи устните си до неговите. Сасуке рязко хвана талията на момичето в ръцете си и я придърпа до себе си. Момичето усети езика му нежно да облизва устната й търсейки още пространство. Рейн бавно отвори устните му и позволи на Сасуке да задълбочи целувката. Изчака няколко секунди на върховно блаженство и се отдели от него.
-Предполагам това значи ‘да’?
-До утре Сасуке.
Рейн му се усмихна и закачливо му намигна...

На следващата сутрин
Рейн отвори рязко очите си и се огледа. Навън беше още тъмно, скънцето едва сега започваше да изгрява. Момичето се усмихна и излезе на терасата. Погледна на ляво и видя Сасуке излязъл на своята тераса също да гледа изгрева.
-Безсъние, а съседе?
-Виждам че и ти си станала. Добро утро.
-Добро утро. Кога е срещата?
-Ще видиш.
-Как очакваш да се облека като дори незнам кога и къде ще бъде???
-Спокойно...
-Ей!!! Чакай, недей влиза ...
Сасуке беше влязал в стаята си, а Рейн се ядосваше как може този идиот да не и отговори. Тъкмо си мислеше какво да облече за срещата когато се сети за Наруто. Колко много го харесваше. Още първия ден когато го видя почувства нещо, но сега... Сега има и Сасуке. Незнаеше какво да прави. Рейн изблъска тези мисли от главата си и седна на леглото. Стоя около двадесет минути така когато някой звънна на вратата й.
-Момент ... Кой може да е в ... ъъъ 5.37 ???
Рейн отвори вратата и зяпна. Буквално зяпна. На врата стоеше Сасуке, беше облякъл тъмно сини дънки и светлосиня риза. Най – горните три копчета бяха оставени откопчени, а на гърба на ризата беше знака на Учиха. Русокоската стоеше там и се чудеше какво става. Не можеше да откъсне очи от гърдите му. Когато се опомни къде гледа червенина изби по лицето й.
-Сасуке, какво става?
-Хайде, излизаме, обличай се.
-Какво?!
-Хайде!
Сасуке влезе в апартамента й и седна на дивана. Щом момичето затвори вратата тя остана на място опитваща се да осмисли всичко което се бе случило.
-Имаш сладка пижамка.
Рейн се погледна, тя още носеше пижамката си, която се състоеше от син потник и синьо долнище, много дълго. На потника отпред имаше малко жълто пате.
-Това за комплимент ли да го приемам? Изчакай ме тук докато се преоблека.
-Окей.
-Чакай, къде ще ходим, все пак трябва да знам как да се облека?
-Сложи някоя рокля, къса рокля.
Щом чу как Сасуке натърти на къса рокля червенината отново се върна на лицето й.
-Да, добре, след малко идвам ...
Веднага щом влезе в спалнята си Рейн се опита да диша нормално.
-Какво да облека?
Момичето отиде до гардероба си и отвори двете му крила. Нямаше много рокли, бяха точно три, блондинката извади и трите и ги постави внимателно на леглото. Първата беше бледозелена и дълга, тя веднага беше прибрана. Другите две бяха къси, много къси. Едната беше черна, а другата червена. И двете бяха доста секси. Черната имаше гол гръб и презрамките се завързваха около врата и краищата небрежно се спускаха по гърба, надоло беше права и свършваше малко над колената. Червената също беше с гол гръб, но презрамките не се връзваха около врата, просто си бяха зашити около врата, деколтето беше голямо, а надоло роклята беше надиплена и стигаше малко под дупето. Рейн облече червената рокля и потърси черните си обувки. Щом и тях сложи седна пред тоалетката си и се замисли. Стоеше и се гледаше. Изглеждаше невероятно. Остави къдравата си коса такава каквато е, сложи си набързо светло розов гланц и излезе.
-Е как изглеждам?
-Изглеждаш ... уау невероятно !
-Мерси.
Рейн му се усмихна топло. Отиде до масата и си взе ключовете. Двамата излязоха. Все още беше леко тъмно и нямаше никой по улиците. Изведнъж Рейн усети нечия ръка да хваща нейната, погледна надолу и видя ръката на Сасуке нежно да държи нейната.
-Еее съседе, къде ще ме водиш?
-Ще видиш...
Вървяха така поне 15 – тина минути коато стигнаха някакъв малък ресторант. Влязоха вътре и Рейн забеляза че те двамата бяха единствените. Имаше тиха, бавна и роматична музика, само една маса беше приготвена със свещи, само един сервитьор се виждаше. Рейн беше очарована. Сасуке хвана ръката и я поведе към масата. Дръпна стола и блондинката седна. След това се настани срещу нея. След малко дойде сервитьора и сипа в две стъклени чаши червено вино. Рейн се подсмихна. Огледа се и видя че единствената светлина в ресторанта бяха двете свещи които бяха сложени на тяхната маса.
-Да не целиш да ме напиеш и така да ме съблазниш?
-Незнам, може би ...
И двамата се усмихнаха. Изведнъж мелодията се смени с още по бавна и роматична песен.
-Един танц?
-Ами незнам, можеш ли да танцуваш?
Сасуке и Рейн станаха и отидоха на дансинга. Сасуке прегърна нежно блондинката през кръстта, а тя сложи ръцете си на врата му и нежно положи глава на рамото му.

Вечерта в апартамента на Сасуке
Сасуке и Рейн се прибираха от срещата когато изведнъж чернокоското спря и целуна Рейн. След няколко минути отключване на вратата и целуване едновременно двамата бяха в апартамента на Сасуке. Рейн се опитваше да махне едновременно и своите и неговите дрехи и да върви към спалнята. Когато стигната единственото което беше останало от дрехите беше бельото им. Чернокосото момче потърси закопчалката на сутиена отзаде и когато не намери той ядно каза:
-Как по дяволите се маха това чудо???
Рейн се ухили и го откопча отпред. Погледна за миг черните като въглен очи на Сасуке преди да впие жадно устните си в неговите. Сасуке нежно я положи на леглото и с небрежно движение махна русите къдрици на момичето от врата му. След което жадно го засмука.
-Утре ще имам смучки!
-Не ме интересува, поне като те видя ще знам че си моя.
Рейн се усмихна, значи Сасуке се интересуваше от нея. Чернокосия бавно и внимателно проникна в нея. Блондинката стисна зъби за да не изкрещи и рязко се надигна в седнало положение. В очите й се появиха малки сълзи. Болеше ... Момичето чувстваше разяждаща болка, която скоро беше заменена от страст и удоволствие. Едва рано сутринта двамата успяха да заспат ...

Това е последната глава от фика от 2008г. е :D съжелявам търсих във всички сайтове но просто не намерих продължението


Рейн бавно отвори очите си и се огледа. Това което видя не беше нейната стая, нито нейното легло. Щом погледът й вече не беше размазан тя погледна отляво на нея и го видя. Сасуке беше легнал, ръцете му бяха нежно поставени на кръстта на момичето, а изражението на лицето му беше спокойно и някак си щастливо. Усмихна се при гледката и нежно с ръката си разроши черната му коса. Сасуке се размърда малко и отвори очи.
-Хей, добро утро, съседе!
-Хн... Добро утро ...
Сасуке се надигна леко и устните му докоснаха нейните. Езиците им се вплетоха в бурен танц, а ръцете им изучаваха другия.
-ТЕМЕ!!! СТАВАЙ !!!
Гласът на Наруто стресна двамата и те подскочиха.
-О нее ...
Сасуке се ядоса и се зае да се облича. Сложи си набързо черния панталон и отиде да отвори вратата. Рейн също се обличаше, когато чу двамата да си говорят. Радваше се че спалнята има врата и Наруто не може да я види.
-ТЕМЕ, хайде, имаме мисия !!!
-Добре, ДОБЕ !!!
Блондинката чу затръшването на вратата и видя как чернокосото момче влиза в спалнята.
-Сасуке, тази ... тази нощ ... имаш ли някакви чувства към мен ... или това беше просто за един път?
-Незнам, странно е. Когато сме двамата се чувствам ...
-Чуй ме, сега ще се прибера, когато се видим на мисията ще ми кажеш става ли?
Сасуке кимна с глава и взе една синя блуза със знака Учиха. Момичето го погледна за момент и взе своята рокля. Щом и двамата бяха облечени излязоха. Сасуке тръгна към кабинета на Тсунаде, а Рейн се прибра.
Щом затвори вратата на апартамента си Рейн падна на земята. Вик на болка раздра гробната тишина. Не я болеше от удари, болеше я това в което се превърна. Искаше й се да върне времето назад, да бъде отново малко момиченце с невинни детски очи и големи мечти. Искаше й се да се върне и да поправи грешките които беше сторила.
-Защо??? Защо Господи? Исках само нормален живот, исках да бъде обикновенно момиче, с обикновени мечти. Защо всичко което някога съм обичала си отива? Защо живота ми винаги е толкова сложен?
-Хей, мъник, недей плачи...
-Спайк?! Това ... ти ли си?
-Очевидно да.
-Спайк, ти ти си ... ти си мъртъв! Помня, аз те ... те убих ... Ти трябва ... трябва д-д-да си .. мъртъв ! ТРЯБВА !
-Но съм жив!
-Защо? Как?
-Дойдох да ти помогна! Имам малко време ... Тук съм за да ти помогна !
-Как?
-Чуй ме! За да го победиш трябва да станеш колкото него силна. Той притежава Сърцето, ти Окото, затова вземи Реброто. Чуй ме внимателно – Реброто ще откриеш в остров Авалон. Вярвам в теб Рейн, знам че можеш да се справиш, независимо от обстоятелствата. Ти си силна – твоята болка доказва че ти все още си жива! Знам че боли, но кажи ми това не доказва ли че ти си човек... Мъник, времето ми изтича, трябва да тръгвам. И запомни : Отмъщението не връща загубеното!
-Довиждане Спайк ...
Мъжът на име Спайк се усмихна и нежно я прегърна. С всяка секунда той избледняваше все повече и повече. След малко той беше изчезнал. Рейн погледна към мястото където стоеше до преди малко Спайк и затвори бавно очите си. Толкова болеше... Искаше й се да спре. Знаеше че той е прав. И въпреки това тя щеше да отмъсти, щеше да го накара да страда както тя страдаше. Дракула щеше да усети истинската й сила. Рейн избърси ядно сълзите в очите си и стана. Трябваше да се преоблече, нямаше начин да тръгна на мисия с тази рокля. Отвори гардероба си и тръгна да търси нещо. Извади един черен потник и войнишкия си панталон до колената. Щом се облече вдигна косата си с здрав ластик на висока опашка ( Като на Ино – пиги :D). Застана пред огледалото и се огледа критично. Взе няколко куная и сложи един около глезена си, а на гърба си сложи голямата остра катана, подарък от сестра й. В една черна раничка нартъпка малка аптечка, три шишета кръв и светена вода, един сребърен кръст и нож. Сложи на ръцете си черни ръкавици без пръстти и излезе.

След половин час в кабинета на Тсунаде
-ТУК САМ !!! – Извика Рейн и влезе буквално през вратата.
Какаши се ухили под маската, Наруто гледаше останките от вратата, Сакура и Сасуке само се подсмихваха.
-Упсс ... Сорка!
Рейн погледна към вратата или това което трябваше да бъде врата. Доби невинно изражение и каза:
-Как си лельо?
-Добре, сега към мисията. Задачата ви е да откриете един демон на отмъщението. Той е много силен и трябва да го привлечем на наша страна. Акатски все още са живи и всеки силен съюзник може да ни е от ползва. Имам данни че демона се намира в Лондон. Понеже Рейн е живяла там ще ви помогне да го откриете. А и още нещо – демона се казва Джеймс.
-К-к-как изглежда ?
-Висок, кафява коса, зелени очи, има белег на лявата вежда.
-Господи ...
-Какво има Рейн?
-Познавам Джеймс ...
-Това е добре, намери го и го доведи тук!
-Ще се опитам...

Отбор 7 беше излязъл от портите на селото и вървяха през гората. Единствения шум който се чуваше беше шумоленето на листата. След 10 тина минути Рейн спря, а останалите последваха примера й.
-Хмммм ... Такам ... Хванете се за ръката ми!
Всички се хванаха за ръката й. Рейн изрече някакви странни думи и скоро се озоваха на една улица в Лондон. В Англия беше нощ и никой нямаше по улиците.
-Къде сме? – попита Какаши.
-Намираме се в Англия, Лондон. Ако паментта ми не ме лъже тук наблизо трябва и да е Верту .
-Верту? – попита учуден Сасуке
-Верту е едно заведение, дискотека в която само демони, вампири и прочие могат да влизат. Тъй като аз съм дъщерята на Дракула мога да виждам заведението и да влизам. А във Верту ще намерим и Джеймс. Тази отрепка няма начин да не е тук !!!

Беше тъмно, единствената светлина която осветяваше улицата беше надписа ВЕРТУ закачен над голяма врата сбутана в една малка уличка. Рейн отиде до вратата и я удари с един ритник. След десетина секунди се показа главата на красив русокос мъж.
-Оооо Рейн ! Отдавна не си ни посещавала, как я караш?
-Добре съм Аш. Имам нужда от услуга.
-За теб винаги.
-Знаеш ли дали Джеймс е тук и можеш ли да ни пуснеш?
-Джеймс е тук и все още е трезвен ...
-УАУ !!!
-А другото, разбира се че можеш да влезеш, човече та ти беше звездата ни!!!
-Еееххх ... Мерси!
Мъжът на име Аш бутна вратата и изчака Рейн и приятелите й да влязат и я затвори.
-Аш, мерси, аз отивам да намеря Джеймс.
-Отбивай се по често!
Рейн му се усмихна широко и тръгна между тълпата. Отново същата история се повтаряше. Идва тук трезвена с ясно съзнание да иска услуга, а си тръгва пийнала, с широка усмивка на лицето и някой непознат до нея. Блондинката махна с ръка на останалите да влязат в тоалетната и те я последваха. Момичето си отдъхна когато видя че няма никой. Затвори вратата и се подпря на нея.
-Така ... Е това е Верту! Правете всичко, но най важното – Не пийте нищо и не взимайте нищо! А и ... не се губете !
-Ами ти? – попита неучаквано Сасуке.
-Аз ли? Аз смятам да се отдам на спомените... Да потанцувам, да пийна малко, да намеря Джеймс и Бог знае още какво ...!
-А ние не можем ли да бъдем с теб? – попита тихо Сакура.
-Искате ли?
-Рейн, мисля че така е най – добре!
-Ок Какаши ... Е тръгваме ...
Рейн излезе от тоалетната и се огледа навсякъде. Музиката гърмеше, светлините бяха приглушени, миризмата на цигарен дим се носеше около тях като перелина. Русокоската се усмихна, видя масата на която седеше Джеймс и бавно с елегантна крачка седна на стола срещу него.
-Рейн, каква чест да те видя отново.
-Ласкаеш ме...
-Обикновенно идваш сама, днес си с лакеите си.
-Те не са лакеите ми, това е новия ми отбор.
-Хммм... Хубавичък отбор си имаш... Онзи чернокосия те заглежда, русия гледа сладкото момиче с розава коса, а онзи с маската оглежда мацките.
-Да, мерси за анализа. Сега направо – искам услуга!
-Мммм... Какво получавам аз?
-Какво искаш?
-Какво предлагаш?
-Джеймси, скъпи, прелагам ти всичко. Само си избери!!!
-Искам в цветната стая!
-Добре...

Лоол ЖеСтоК ФиК... Жалко че няма да има продължениее :S: :cvir: но все пак TnX, че си пуснал тези глави ако случайно намериш останалите..пускай

СУПЕР