Вкарай бившата в затвора

Вто Апр 13, 2010 2:29 pm

First topic message reminder :

"Русите" ми клетки измисляха още една история Този път реших да пиша в първо лице. Малко ми е трудно, така че казвайте как се е получило Е дано ви хареса. :kisss:

Вкарай бившата в затвора.

Глава 1 - Мисията.

Вкарай бившата в затвора - Page 2 Sasuke44

Прага-Чехия

06:00

Навън беше още тъмно. Слънцето бавно се изкачваше на небето. Част от още непоказалите се напълно лъчи осветяваха малка стаичка на двустаен апартамент. Стаята беше скромно подредена-телевизор, диван, кухня, хол, баня, спалня и т.н. Съвсем обикновен апартамент. Интересното обаче беше, че по средата на холът имаше лежанка, щанга, дъмбели, гирички и много ножове. Най-различни модели. Притежателят на апартамента лежеше на лежанката и вдигаше. Беше тихо и тъмно, само неговото дишане се чуваше. Изведнъж едно позвъняване разцепи зловещата тишина.

Биип-биип-биип

-Добре, добре. Идвам. Боже!-мрънках си под носа докато си замъкна задника до телефона.-Да!-извиках раздразнено, че ми прекъсват тренировката.
-Имаш задача-тих, спокоен даже монотонен глас чух от другата страна. Просто нямаше как да сбъркам този глас. В никакъв случай.
-Не е ли малко раничко за тебе, Какаши. Как така не спиш?- подигравателно му говорех.
-Всъщност да. Благодаря ти за загрижеността.-изпъшках раздразнено от отговора му и с малкото количество търпение, което ми беше останало зачаках да чуя останалото. Пращам ти информацията, искам те в Берлин в 14:00.

Какаши Хатаке- какво да ви кажа за него. Вечно ходи с маска, която закрива лявото му око. Един господ знае защо. Той ми се води нещо, като шеф. Первезно к*пеле си пада. Може да чете извратените си книжки с хилядолетия, но въпреки всичко той е изключително отговорен човек и винаги се меси в живота ми.

Седнах на лаптопа. След минута получих и файла, който ме интересуваше. Отворих го и какво да видя. Очите ми се разшириха, като палачинки. .
–Ах, ти мръсен к*чи син! Знаел си каква ще бъде задачата. Отново се месиш в живота ми ненормалнико.- вече бях ужасно бесен. Това преля чашата. Как смееше този самонадеян глупак да си пъха носа където не му е работата.
Задача ми беше свързана с бившата ми жена, която отново беше избягала от затвора. Ако още не сте разбрали нека ви се представя. Аз съм Саске Учиха-ловец на глави съм. Бившата ми жена Сакура Харуно- оженихме се много млади. Тогава бях едва на 19-млад, глупав тийнейджър ужасно влюбен, бързащ да се ожени за приятелката си. Тогава тя беше изключително сладко момиче на 17 години. Имаше бонбонено розова коса и смарагдови очи. Боже, как обичах тези очи. Винаги, когато ме погледнеше имах чувството, че прониква в мозъка ми и ми чете мислите.Толкова опияняващи очи имаше. Имахме чудесен брак. Поне първата година от семейният ни живот преди да си покаже рогата. След това започнаха проблемите. Когато навърших 21 се разведохме. Не беше особено приятелско делото и самият развод. След една година реши да се ожени за по-големият ми брат- Итачи. Колко ли не го предупреждавах, че тази жена е самият дявол, но кой да ме чуе. С ангелското си излъчване плени и него. Изкараха шест месеца заедно. Доста, ако питате мен при откачения характер на Сакура. Какво стана между тях един господ знае, но всичко завърши трагично. Една вечер докато Итачи спал тя му прерязала гърлото с кухненски нож за плодове. Лежа една година в затвора и се опита да се измъкне 3 пъти. Последният път стигна до границата, но я хванаха. Явно този път е извадила късмет мръсната к*чка. И сега честа се пада на мен да я върна обратно в пандиза. „Ох, отмъщението ще бъде сладко”.-дяволска усмивка се заформи на устните ми. Само ако знаеше какво и готвех. Събрах си багажа, и тръгнах към Берлин. Отидох на летището и хванах първият възможен самолет дотам. След три часа път най-накрая бях там. Тръгнах към познатата ми до болка сграда, на която пишеше с огромни червени мигащи букви Хатаке корпурейшън. Пъхнах си ръцете в джобовете и влязох в луксозната сграда. Отвън седях две животни играещи ролята на пазачи. Показах им пропуска си и те ме пуснаха. В интерес на истината сградата беше направена с вкус. Всичко беше направено от стъкло. Плочките бяха бели, а стените боядисани с бледо жълто. Взех асансьора и се качих на 5 етаж. Стигнах кабинета, а пред него седеше секретарката, която вдигаше телефоните.
-Господин Хатаке ви очаква-каза момичето, но аз не и обърнах внимание и си продължих все едно, че я няма.
Влязох в кабинета и първото нещо, което ми се наби в очите беше русият мъж стоящ пред него.
-Хей, Саске, братле кво праиш. Отдавна не сме се виждали.-синеокия вече се беше обърнал към мен и ме прегръщаше като луд.
-Наруто ще умра от недостиг на въздух, глупако. Пус..ни..ме!-вече почвах да виждам светлината от този идиот.
-Хеехе. Все така духовит. Виж съжалявам за Сс…
-Недей! Просто замълчи. Ни ми трябва съжалението ти.Ще хвана малката к*чка и всичко ще си дойде на мястото. Ок- говорех спокойно опитвайки се да задържа емоциите си.Бях се научил да не показвам емоции. Вече не бях онова наивно хлапе мислейки си, че живота е цветя и музика. Бях студен, лишен от всякакви емоции работохолик, кръвожадно, безмилостно копеле.

Наруто Узумаки- моят най-добър и единствен приятел. Знаем се от цяла вечност. Винаги е бил до мен. Няма отърваване от тази идиот. Голяма лепка е, но за разлика от мен к*пелето мръсно извади късмет в този ш*бан живот. Намери си жена и сега чака първото си дете.

-А ти, Наруто какво правиш тук? Не трябва ли да си при Хината?-попитах го леко учуден. Как може да идва на работа при положение…. „Я чакай малко. Той, защо е тук. А не Какаши не си познал Сакура е моя”-чак сега ми просветна, какво беше намислил.
-Какаши не….-бях бесен, как се смее да вика още хора, но преди да се доизкажа к*чият му син ме прекъсна.
-Стига сте се моткали момичета! Имате работа-говореше спокойно и монотонно четейки первезната си книжка. И от време на време мяташе поглед към нас.
-Не! Не си познал този път Какаши. До кога ще се месиш в живата ми, а? Сам ще се оправя. Знаеш, че аз съм най-добрият не ми трябват някакви лигави мамини момченца да ми се мотат в краката.-вече не издържах и повиших тон. Този човек може да ти изкара извън кожата ти. Е След Сакура разбира се.
-Теме и аз идвам. Няма да оставиш целия купон за тебе, нали?-говореше ми с тази негово глуповата усмивка и ръцете качени зад тила.
-Идиот! Никога няма да се промениш. Светът не е розов, както ти го виждаш. Сам ще тръгна. Точка по въпроса. Отивай да си гледаш жената и нероденото си бебе, че току виж се появи някой откачалка и ти разбие семейството.-бях напълно категоричен. Надявам се, че си го е набил в кухата глава.
-Добре, добре. Само не се пали. Виж какво ще направим.-намеси се Какаши.
Сега пък какво му беше родил болният извратен мозък. Да си направим семейно околосветско пътешествие в търсене на изгубената бивша. Да ама не. Тук ставаше въпрос за много повече от просто един обикновен улов. Ставаше въпрос за отмъщение, по най-бруталният и жесток начин. Нямаше просто да я хвана, щях да я съсипя. Сама ще се моли да я върна в затвора, но няма да получи този жест. Таман си отворих устата, за да кажа нещо, но бях прекъснат от господин обичам да чета первезни книжки вместо да изляза на среща.
-Ще те оставя да отидеш сам, но провалиш ли се ти пращам Наруто. Ясно ли е?
-Хн- измъчено отвърнах. Бях толкова отегчен. В главата ми се въртяха хиляди мисли- за настоящето, миналото, дори и бъдещето, но както винаги спокойствие за Саске няма. Още има да дрънка старият. Цяла лекция изнесе.
-Тава са всички сведения, който имаме по случая. Ако има някакви нови координати ще ти ги пращаме на мобилният.-каза ми като ми подаде една бая дебела червена папка. –А сега изчезвайте, че имам работа!-повиши тон гледайки заплашително с едното си око, но разбира се както винаги Наруто не беше доволен.
-А аз какво да правя докато Саске се забавлява на мисията. Искам и аз…-това бе последното, което чух преди да изляза. Запътих се към изхода на сградата. Хванах едно такси, което да ме откара до апартамента ми. Ако се чудите какъв апартамент, ами много просто. Какаши беше подсигурил апартаменти по целият сват за всичките си служите. Скрито покрито от нас нямаше.

В апартамента на Саске.

Лежах на леглото с папката в ръце. Отворих я и започнах да чета последните места, където беше отсядала. Различни места, фалшиви карти и самоличности. За последно е засечена в Мексико в Коацакоалкос под името Лолита Минго. Разглеждах часове наред папката. Разучавах всяко нейно действие, всеки ход, бях по петите й и нямаше отърване.
-Умна к*чка-измърморих си под носа преди да заспя. Все пак утре ме чакаше тежък ден.

Съб Апр 17, 2010 9:21 pm

Може докато е гледала филма да се е вдъхновила обаче да го е измислила по друг начин. Вкарай бившата в затвора - Page 2 507540

Нед Апр 18, 2010 5:42 pm

аууу.. разби ме!! Направо мн як фик! Найстина мн различен фик от другите!!!
Вкарай бившата в затвора - Page 2 787605

още!!

Пон Май 10, 2010 2:35 pm

sakura_uchiha1 написа:Може докато е гледала филма да се е вдъхновила обаче да го е измислила по друг начин.

Точно. Иначе добро начало очакваме още.

Сря Май 12, 2010 12:56 am

Аиде де.. !

Сря Май 12, 2010 9:33 am

Хмм, прилича, но все пак това се нарича интерпретация, а и всеки един фик по Наруто е такъв. Малко си омешала лицата, но иначе е станало добре, описанията ти биват прилични да ги кажем, а за правописни грешки не гледах, пък и не разбирам много от тях. давай нататък! :;):