Фалшива самоличност

както винаги невероятно Отдавати се да пишеш такива истории :lol!: И миналият ти фик за лейди учиха беше невероятен. И този има голямо бъдеще :angel2: Да знаеш :o.k.:

Ще има ли скоро още? (съжелявам просто нямам търпение)

Леле тва е страхотно!!ти нямаш грешки почти,историята си я оформила много добре!!Как да го кажа........това е.......фантастично


Дано има нова глава скоро

goldy1999 написа:Леле тва е страхотно!!ти нямаш грешки почти,историята си я оформила много добре!!Как да го кажа........това е.......фантастично


Дано има нова глава скоро

аха

Новата глава я качвам без Сез да знае
Дано не ми се разсърди

Глава 3

Загледа се в лицето й. То бе толкова бледо, че за миг чувство на уплаха премина по тялото му. Ами ако й станеше нещо? Не, не можеше просто една малка рана да причини толкова големи щети, нали? Седна на леглото до нея. Никак не беше доволен от това, което направи. Трябваше да бъде по – нежен, все пак тя бе жена. Не, грешка – момиче. Най – красивото момиче, което беше виждал. Кожата й бе нежна, очите й искрящи, тялото й крехко. Високомерният й нрав обаче изобщо не отговаряше на външният й вид. Кой би предположил, че от такова малко създание ще получи съпротива и нежелание за какъвто и да било физически контакт? Усмивка заигра на лицето му. Не като онази дяволитата, а една нова, изпълнена със топлота.
-Къде съм? – Попита Сакура и се намести в по – удобна поза.
-В стаята ви. – Отговори й Саске, като продължаваше да седи на леглото.
-А вие какво правите още тук? Не стана ли ясно, че ще се срещаме само делово?
-Значи трябваше да ви оставя на полянката с кървяща рана, така ли, милейди? – Гласът му мигновено стана враждебен. Очите му промениха излъчването си и сега в тях се четеше единствено омраза. Тялото й изтръпна. Да не би той да я мразеше?
-Правете каквото искате. Въобще не ме засяга. – Отвърна му ядосано тя и скръсти ръце пред гърдите си. Тогава забеляза, че все още е облякана в разкъсаната рокля и лека руменина изби по бузите й. Това не остана незабелязано от принца и бе поредната причина да се скара с нея.
-Я, графиньо, розовото по бузите ви ви утива още повече. Прави ви по – невинна и само чакам да се стъмни, за да мога да ви хвана в някой коридор и да се позабавляваме.
Край. Това преля чашата. Сакура гневно се изправи и му зашлеви звучна плесница. Вместо обаче мъжът да се ядоса, той стоеше спокойно и се смееше.
-Да не сте ме доближили никога повече! Ясна ли съм! –Развика му се тя. Саске стана от леглото и излезе от стаята.
Боже, този мъж й създаваше толкова много главоболия! Дразнеха я тези негови проницателни очи, неприлични мисли, гласът му, дори присъствието му. Господи, побъркваше ли се? Нима е възможно да излезе извън контрол? Беше й много трудно. Освен това трябваше да пази и тайната.
-Дааа... – Въздъхна тя. – Тази проклета тайна е като трън в петата.
Трябваше да внимава. Мислеше, че ще е по - забавно да е дясната ръка на принца за една седмица. Е, явно се беше объркала. Легна обратно на леглото и прегръщайки възглавницата се завъртя ту в едната, ту в другата посока. Чувстваше се изморена, а беше едва обяд. Реши, че е време да се преоблече и да провери как вървят приготовленията.
През това време краля беше получил писмо.
-Това пристигна току – що за вас, ваше величество. – Съобщи младият иконом и подаде писмото на господаря си.
-Благодаря, Хари. Можеш да си вървиш. – Каза му той. Младежът се поклони и напусна тронната зала. Негово величество любопитно отвори писмото и зачете:
Ваше величество,
Длъжна съм да Ви уведомя за нещо много важно. Името ми е Линда и съм кралица на Испания. Това обаче няма значение. Разбрах, че организирате бал и предприех мерки. Насявам се да влезете в положението ми....
Доизчете писмото и веднага го прибра в чекмеджето, като го заключи и пъхна ключа в джоба на панталона си. Синът му не биваше да разбере. Не биваше никой да знае.

Сакура се беше вече приготвила. Бе облякла червена рокля отново без презрамки и ръкави. На ръцете си беше сложила снежно – бели ръкавици дълги до лактите, а тънката й шия се красеше от перлена огърлица.
Време беше да слиза за обяд. Савсем спокойно стигна до трапезарията и видя празното помещение. Всичко беше подредено до най – малката точност. Масата беше дълга, покрита с бяла покривка, а върху нея бяха наредени най – различни ястия. Усмихна се. Обикновено тя се грижеше за подредбата на трапезата и не очакваше, че някой би се справил по – добре от нея. Изненадата обаче беше приятна. Тъкмо когато си мислеше, че не вичко е толкова ужасно, се чу мъжки глас откъм входа на трапезарията. Графинята се обърна и замалко да получи удар. На няколко крачки от нея стоеше точно копие на Саске Учиха, само че малко по – възрастно копие. Задиша тежко. Не й стигаше един, ами и сега се появи и друг!
-Здравейте! – Поздрави я той и пристъпи в стаята. Сакура стоеше вцепенена на едно място. Нямаше да може да го понесе.
-Здравейте. – Поздрави тя малко несигурно и се хвана за облегалката на един от столовете.
-Нека ви се представя. Казвам се Итачи и съм по – големия брат на Саске.
„О, ама просто отлично!” Помисли си розовокоската. Не каза нищо, само продължи да гледа към него. Всъщност погледът й беше някъди другаде, и тя самата не знаеше къде точно.
-Аз съм графиня Сакура Арина. – Едва едва произесе тя и най – накрая се усмели да го погледне в очите. Те бяха абсолютно същите като на брат му. Не можеше да понася този поглед, този измамно – черен цвят.
-Приятно ми да се запознаем, графиньо. –Каза й Итачи. Сакура леко се усмихна и седна на стола, за който се беше хванала по – рано.
-Милейди, добре ли се чувствате? – Нотката в гласът му я изненада. Не очакваше да чуе загриженост. Вече дори не знаеше какво да очаква! Поклати бавно главата си и се обърна към принца.
-Да, добре съм.
„Съвземи се, Сакура! Не позволявай на тези двамата да нарушът спокойствието ти!” –Повтаряше си тя наум. Беше изключително напрегната. Никога преди не се бе чувствала така. Съумя обаче да се съвземе поне малко и предишната й самоувереност и гордост се завърна.
-Я, пътешественика се завърна! – Каза подигравателно Саске и се присъедини към тях. Нервите й се опънаха. Така мразеше този човек. Той не притежаваше и капчица морал. За него всикчо завършваше по един и същи начин – в леглото. Точно това най – много не понасяше в него.
-Невръстното ми малко братле. – Отвърна му със същия тон Итачи. Между тях пръскаха гневни искри. Сакура се чудаше как все още не са се хванали за гушата. – Още ли предоставяш на к*рви леглото си?
Момичето усети как мускулите на по – малкия брат се напрегнаха. Двамата създаваха такова голямо напрежение, че тя се опасяваше, че щеше да издържи до самия край.

страхотен е фика тая глава сащо надявам се скоро да пуснеш следващата глава

Невероятен фик Любопитна съм за следващата глава :lol!:

Страхотно, направо няма думи! Браво! Искам ощиии

и аз искам още :arrow:

Естествено, че няма да се разсърдя! Това че фика е измислен от мен и ти го пишеш не дава само на мен права. Можеш да го пускаш когато решиш. Все пак и ми помагаш с идеите, абе колективна работа. Много, много се радвам /и кефя/ , че фикчето ви харесва!Благодарим за коментарите! Следващата главаше ще я изчакаме, все пак да не преуморяваме нашата писателка, че какво ще правим без нея?!

Отново хубава глава. Страшно интересно става и направо се побърквам. Обожавам мистериите. Дано скоро пуснете новата глава. ( Появата на Итачи засили "интригата" и дава възможност да се замислим и погадаем какво ще стане по - нататък, тоест - дали това ще е СасуСаку или ИтаСаку фик. ) [ и все пак тайничко се надявам да е СасуСаку :angel2: ]
Няма какво друго да кава освен едно голямо БРАВО :!: :!: :!:

МНООООООООООООООООГО Е ЯКОООО :obi4amte: :bravo: ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕ :uhaa:

фика е НЕВЕРОЯТЕН :kisss: :kisss: нямам тарпение за следващтата част

Невероятна глава! Както каза Poison_sun, и аз се чудя дали ще е ИтаСаку или СасуСаку (въпреки, че аз тайничко се надявам да е ИтаСаку...) Надявам се, скоро да пуснете още?

хм страхотноо искам ощее

Ето я и новата глава пусната отново без знанието на Сез

sweet_temari написа:Ще споделите ли коя двойка избрахте, или ще ни оставите сами да стигнем до извода?

sweet_temari не може да издадем една от най - важните загадки, нали? Мога само да кажа, че фика коренно се промени след последната ми идея, за която Сез все още не знае и надявам се да й хареса Ще се постараем да ви държим в напрежение до самия край ако е възможно :)

Глава 4

В този момент Саске забеляза Сакура и се усмихна. Беше си припомнил случката от преди малко и желание за нова разправия с нея се събуди в него. „Някой дне ще ми паднеш, кълна се!” Закле се наум и пристъпи към нея.
-Графиньо, каква чест е да ви видя отново! – Каза й с ирония и това я подразни.
-Не ставайте смешен! – Гневно му отговори тя и се изправи. Нямаше достатъчно нерви да понесе вичко, което й се струпа на главата.
-Ама, милейди, защо така злобно се отнасяте към мен? Просто исках да разбера как сте след малкия инцидент, който претърпяхте. – Отвърна Саске и се ухили дяволито. Боже, ако не беше принц щеше да го удари със свещника по главата. Обикновено не й пукаше кой какъв е в това общество, но сега трябваше да се отнася поне с малко престорено уважение към него. Беше й изключително трудно особено с неубозданият му циничен нрав и другото му точно копие.
Не обърна внимание на думите на Саске. Не искаше да си създава още главоболия. Седна на масата и зачака идването на краля. „Боже, и той ли е бил такъв на младини?” Питаше се тя. Не му прилягаше такова държание, но в това кралско семейство нещата не бяха такива, каквито изглеждаха.
-Итачи, разбрах, че си се върнал. – Каза още от вратата негово величество. Сакура обърна глава към него. Тримата Учиха си приличаха изключително много на външен вид и по характер не отстъпваха един на друг. Краля беше изключително щастлив от завръщането на сина си. След като се посмяха малко седнаха на масата.
-Графиньо, съжалявам, че не ви обърнах внимание, но бях много развълнуван. – Каза възрастния владетел и й се усмихна. Тя отвърна на усмивката му и започна да се храни.
-Как върви подготовката за бала, милейди. –Попита краля. Младата дама здъвка хапката месо и отговори:
-Много добре. До събота ще бъдем готови.
-Отлично! – Възкликна доволно той и отпи от виното в чашата. – Нека пием за успеха, който ще посее този бал и дипломирането на Итачи.
Четеримата вдигнаха чашите си, след което отпиха от виното. На Сакура й стана интересно с какво точно се занимава по – големия брат и реши да попита.
-Итачи, ако мога да се обръщам към вас с малкото ви име, какво завършихте?
-Актьорско майсторство. – Отговори й той и се усмихна. Графиня Арина остана очарована. Още веднъж мъжете Учиха я бяха изненадали, но този път приятно. – Харесва ми да се превъплатявам в образа на напълно различен от мен човек и тръпката от това винаги е голяма.
-Рядко се срещат хора с творческа натура като вашата. – Каза му тя и чаровна усмивка се изписа на лицето й.
-Милейди, ласкаете ме. – Засмя се Итачи и се облегна удобно на стола. – Аз не съм повече от другите хора, които населяват тази планета. Просто съм попаднал в изгодно за мен време и място. Докато брат ми живее ден за ден, не е ли така, Саске?
-Да, напълно си прав. – Отговори му раздразнено младия принц и реши да покаже цветущият си характер за кой ли път. – Аз не играя роли, милейди. Не ми трябва да се преструвам на някакъв си Ромео, за да държа в обятията си една жена. – Саске се изправи и закрачи около тях. Краля беше изключително ядосан от поведението на сина си, а Итачи искрено се забавляваше на това как брат му си изпуска нервите.
– Не ме интересуват поемите на Шекспир или историята за трагичния живот на Отело. Те са написани, за да може глупаците да преживяват случиките на хора, които дори несъществуват. Да могат да поддържат надеждата за светлото и изпълнено с радости бъдеще. Намен не ми трябват такива писания. Аз сам изграждам живота си. Не ми трябва да чета за любовните преживявания на някой, за да си представям моите такива. – Това изречение го каза, когато беше близо до Сакура. Застана зад нея и продължи да говори.
– Не са ми нужни, защото съм държал жена в ръцете си и то не една, а много. Безброй много. Упознал съм женско тяло, неговата страст и отдаденост. Знам какво може да ми предложи една жена и си го взимам когато поискам. – Сега вече беше наклонил глава до нейната и думите му излизаха като шепот, който милваше шията й.
- Всяка жена предлага едно и също. Никоя не е повече от останалите. Всички са създадени само с една цел – да доставят удоволствие на мъжете и да им се подчиняват. Вие, милейди, не правите изключение.
Край! Това преля чашата. Сакура възмутено стана от стола и ядосано излезе от трапезарията. Итачи и баща му бяха станали свидетели на цялата сцена. Краля беше изключително разочарован. Не очакваше подобно нещо от сина си. Знаеше, че не е цвете за мирисане, но не предполагаше, че би могъл да стигне чак до там. На Итачи му беше забавно да гледа как брат му се излага. И той бе същия като него, но искаше графинята за себе си, желаеше я. Не изпитваше обич или някакво подобно чувство. Беше убеден, че с нея щеше наистина да се позабавлява особено ако това, което си мислеше бе истина. Усмихна се дяволито. Само ако тя знаеше какви мисли минаваха в този момент през ума му би предпшочела Саске.

Страхотна главичка! Имам чувството, че двамата брятя ще се избият за нея и накрая тям няма да иска нито един от тях Давайте продължението за да разберем :P

супер ееееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощеееееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

искам ощеее

sweet_temari написа:

Лелеее...
Момичета, вие сте върхът!
Глава е невероятна!
Ама защо сте толкова лоши с нас? :cvir:
Но нищо, аз обичам фикчета, в които не се знае какво ще се случи до самия край.
Надявам се, скоро да пуснете още?

MXM :lol!: :bravo: :obi4amte: :uhaa: ok :sarce:

Ето ви и другата глава Дано да ви хареса; Enjoy

Глава 5

-Арогантни, вулгарни, високомерни, горделиви, цинични, безсрамни идиоти! – Разкрещя се Сакура в стаята си, като ходеше нагоре – надолу. – Как може да има такива презрителни същества? И той е същия! – Продължаваше да вика тя. – И двамата са един дол дренки! Боже, как ще ги изтърпя чак до събота?!
В този момент в стаята нахлу Итачи. Графинята рязко се обърна към вратата и забрави ума и дума. Принца пристъпи напред и затвори вратата.
-Милейди, добре ли сте? – Попита загрижено и я доближи.
-Да, защо да не съм? – Отговори тя и седна на леглото. Дишаше тежко. Разголената част от гърдите й се вдигаше нагоре и надолу. Итачи веднага го забеляза и се усмихна за кратко едва едва.
-Съжаявам за случката преди малко. Брат ми понякога е достра разкрепостен.
-Няма нищо стига повече да не се повтаря.
Напрежението беше изключително голямо. Сакура се беше успокоила, но присъствието на мъжа в стаята й изобщо не й харесваше. Да можеше би се изпарила във въздуха. Затвори за кратко очи и си пое дълбоко въздух, след което издиша и погледна към Итачи.
-Сакура, нали мога да ви наричам така?
Тя само кимна.
-Вижте, изглеждате напрегната. Защо не се поразсеете малко? Ще вземем два коня и ще ви разведа из околността.
-Благодаря ви много, но не мога. Тази вечер имам работа. –Отговори му графиня Арина и се изправи.
-Мога да ви помогна ако желаете? – Предложи той и също се изправи. Момичето пристъпи към прозореца, така че двамата да бъдат на разстояние.
-Не, не е необходимо. С това трябва да се справя сама.
-Както решите. – Каза й принца и я доближи. Сакура се напрегна отново, когато почувства ръцете му върху голите си рамене. Тялото й изтръпна.
-Какво си мислите, че правите? –Попита го разгневено младата дама и се отскубна от докосването му.
-Наслаждавам се на нежната ви кожа, милейди.
Кръвта й се качи в главата. Тези двамата щеше сериозно да си изпатят. Без да се замисля му зашлеви звучна плесница и дланта й се отбеляза на бузата му.
-Слушайте какво! Казах на брат ви,казвам и на вас – да не сте ме докоснали! Дойдох тук поради делови причини и така ще си остане. А сега бъдете така добър и напуснете стаята ми. Веднага. – Нареди тя и посочи с пръст вратата. Итачи се подсмихна, поклони й се иронично и подметна:
-Бягайте колкто си искате, скъпа, накрая пак ще бъдете моя. – И излезе от стаята.
-Не съм ви никаква „скъпа”! – Извика девойката и хвърли една от възглавниците по вратата. Принца чу гневният й вик от стълбите и се усмихна перверзно. Това момиче беше негово!

-Мътните да ви вземат! – Изкрещя колко глас имаше и се хвърли на леглото. – Ще се поболея с тези двамата! Защо ме наказвам така, Боже?
Полежя още малко и стана. Трябваше да се приготви за сблъсъка си със Саске. Е смяташе да се преоблича, и така изглеждаше добре, само трябваше да пооправи косата си. Имаше няколко часа на разположение. Отиде до огледалото и се огледа. Розови кичури стърчаха от всякъде. Взе четката за коса и се среса. Реши да върже косата и на опашка вместо да си прави наново прическа. След около един час оправяне, рафинята беше готова. Часът бе пет след обед. Слънцето още грееше. Въздъхна изморено. Още не беше минал първия ден, а се чувстваше разбита. Реши да погледне списъка с принцесите, които бяха поканени. Отиде в библиотеката и го намери на бюрото. Започна да чете на глас:
-Аманда Блейн – принцеса на Вирджиния
Калиопа ДиКонелиано – принцеса на Италия
Леонор Сейшел – принцеса на Франция
Брена Ферер - принцеса на Испания
Вия Камейо – принцеса на Китай
Акими Янико – принцеса на Япония
Екатерина Петровна – принцеса на Русия
Шаная Скар – принцеса на Индия
Сакура остана доволна. На този лист бяха написани имената на най – влиятелните и богати кралски фамилии. Всичко се развиваше по план. В този момен в библиотеката влезе краля.
-Ваше величество! – Страсна се графинята.
-Здравейте, Сакура. Не се притеснявайте, целия дворец е на ваше разположение. – И отиде до малката масичка да си налее чаша коняк.
-Гледах списъка с принцесите. – Каза му тя.
-Да, и аз го видях вчера. Имате много работа. Трябва да научите Саске на почти всички танци.
-Така е.
-Нещо притеснява ли ви? – Попита я той и отпи от коняка.
-Компанията на синът ви ме тревожи.
-Не се притеснявайте. Знам, че сте чували какво ли не за него и ви уверявам, че половината от историите са доокрасени. Саске може да има голяма уста, но когато не получи онова, което иска се отказва. Поне преди беше така.
-Не само той ме притеснява, а и Итачи.
Краля се засмя.
-От него наистина трябва да се притеснявате. Не е такъв за какъвто се представя. Дори Саске е по – добър.
-Ще го имам в предвид. – Отвърна му младата графиня и постави листта обратно на бюрото.
-Сакура, може да ми казвате всичко. Знам тайната ви.
-Какво?! – Попита невярващо тя. – Кой ви каза?
-Линда.
-Добре. Значи няма нужда да се преструвам пред вас?
-Не, няма.
-Олекна ми. Сега трябва да отивам в балната зала. Довиждане.
-Довиждане.
И Сакура забърза по коридорите. Вече беше седем и половина вечерта. Докато вървеше няколко прислужници минаха покрай нея и й се поклониха. Тя само им кимаше и продължаваше да върви. Не след дълго пристигна в залата. Саске вече я очакваше.
-Добър вечер, милейди. – Поздрави я той и застана в центъра.
-Добър вечер и на вас. – Отвърна му графинята студено.
-Защо сте толкова хладна? Може би трябва да ви стопля? – Попита с дяволита усмивка принца. Сакура веднага разбра какво имаше предвид той и се ядоса още повече.
-Нищо не искам от вас! Нямам никакво желание дори да ви виждам, но се налага да ви науча на някои танци. Валсът го знае всеки. Нека пробваме с танго. Испански национален танц.
След което тя отиде до него и колкото и да неискаше положи ръце на раменете му. Саске се ухили.
-Сега протегнете едната си ръка. – Тя му показа как и сплете пръсти в неговите. Усмивката му стана още по – голяма. Искрено се наслаждаваше на неудобството й в този момент. – Поставете другата си ръка на кръста ми.
Принца не чака втора покана и го направи.
-Така ли? – Попита самодоволно той. На младата лейди й се прииска да му зашлеви една звучна плесница, но се отказа.
-Да, така! – Отговори му раздразнено и се приближи още повече към него.
-Милейди, не съм очаквам такова неутолимо желание от вас! – Засмя се Саске и руменина изби по бузите й, но набързо се овладя.
-Не ставайте смешен! При тангото партньорите трябва да бъдат максимално близо.
-Харесва ми как звучи тази дума „партньори”.
-Вашият цинизъм няма край! – Изсъска му тя и погледите им се срещнаха.

Това беше велико! Страшно много ми хареса. Особено края на главата (mm). Надявам се максимално скоро да има нова глава.