Фалшива самоличност

Това беше велико! Страшно много ми хареса. Особено края на главата (mm). Надявам се максимално скоро да има нова глава.

Супер, браво на двете ми Любов много е хубаво пускайте следващата глава

Стиа сте се вайкали, пускаите next глава ;Д

супер еееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

sweet_temari написа:Страхотноооо, нова главичка.
Много е хубава.
Братята Учиха стават все по - арогантни
Интересно ми е какво ще се случи после...
Скоро ли ще пуснете още?

MXM

Ето ви другата глава Enjoy

Глава 6

В този момент някой я хвана за ръката и я предърпа в прегръдките си. Младата лейди се изненада, когато видя Итачи.
-Ето така се танцува танго, малки братко. – Каза той на Саске и рязко пусна Сакура надолу, като гърбът й се изви в мост и косата й докосна пода. След което рязко я дръпна обратно в обятията си и я изправи. Телата им мигновено се докоснаха и тя почувства как се изчервява. Лицата им бяха на сантиметри. Усещаше дъхът мувърху устните си. Главата й се замая.
-Милейди...- Каза й с онзи кадифен глас и двамата направиха стъпка встрани. Краката им се движеха в синхрон. Телата им не се отлепяха едно от друго. Сакура можеше да почувства мускулите му. „Не, не, не!” Повтаряше си тя. Това беше измама. Той искаше единствено да се позабавлява с нея и нищо повече. Нямаше да му позволи да направи такова нещо.
Изведнъж Итачи премести ръката си още по –надолу и графинята се стъписа. Трябваше да се съсредоточи върху танца.
-Къде сте се научили да танцувате така? – Попита я мъжът.
-В моето графство ме научиха на всички познати танци. – Отвърна му тя и обгърнха с един крак неговия. Итачи отново изви гърбът й надолу и шията й се опъна. Без да му мисли много той я целуна, след което я изправи и продължиха да танцуват.
-Ухаете прекрасно. – Прошепна й той и я придърпа още повече към себе си. Изглеждаше така сякаш телата им бяха едно цяло. Кръвта й се качи в главата. Вече не можеше да мисли. Този мъж я караше да изпитва неща, от които непременно трябваше да се пази. Правиха стъпка след стъпка, движение след движение, а сърцето й ускоряваше ритъма си. Дишането й се учести и заради това, че вече се беше изморила, и заради огромното напрежение. Гърдите й се издигаха нагоре и надолу. Итачи прокара ръка по рамената й, после докосна шията й и Сакура отметна глава назад. През това време принца се наведе и зацелува врата й, рамената й и се спусна надоло до гърдите й. Устните му оставяха горещи следи. Прииска му се да я има. Да гали нежната й кожа и да я обсипва с целувки. Младата лейди вдигна глава и очите им се срещнаха. Неговите излъчваха желание, страст и прикрита перверзност. Нейните бяха замъглени от всичко, което се случи. Не виждаше ясно. Ако не се овладееше можеше да изпълни всяко негово желание.
-Както си и мислех, скъпа моя. Тялото ви предлага неизмерими наслади. – Нежно й говореше той. Ръцете му обхождаха всяка нейна извивка. Изведнъж обаче розовият облак се спука. Сакура веднага се осъзна и се отскубна от прегръдките му.
-Как си позволявате! – Извика гневно тя.
-Ооо, извинете, драга моя, но аз не чух нито един знак на протест. – Отговори й с надменна усмивка той.
-Отрепка! Не мога да ви понасям!
-Според мен пък само говорите така. Тялото ви преди малко отговаряше на докосванията и целувките ми.
-Вулгарен плъх! Отвращавате ме! – И застана до вратата. Итачи я приближи и продължи да говори.
-Така ли, милейди? Аз пък мисля обратното.
-Е, трябва да отидете на психолог. Явно нещо не ви е наред.- След което излезе от залата. Итачи все още стоеше там. Не беше усетил кога брат му си беше отишъл. Тази вечер обаче никога нямаше да я забрави. Това момиче го подлуди. Искаше още, искаше я цялата!
Сакура се заключи в стаята си и легна н леглото. Не можеше да повярва какво бе направила току – що. С въздишка постави едната си ръка на челото.
-Божичко...! – Пое си дълбоко въздух и издиша. Ритъмът на сърцето й се беше успокоил, но не напълно. Тя се изправи и седна на стола пред огледалото. В момента, в който видя отражението си забеляза следите от целувките на Итачи. Имаше една на шията си, и други две върху разголената част на гърдите си. Споменът за преди малко веднага нахлу в съзнанието й. Докосването му изгори кожата й. Прииска й се още, още, още...!
-Не! – Каза си решително Сакура. – Макар, че не се знае какво ще се случи накрая... Набързо се преоблече в копринената си бяла нощница и изгаси свещите. Рябваше й спокойствие. Жалко, че и тази вечер нямаше да го получи. Въртеше се в леглото,отвиваше се и пак се завиваше. Припи й се вода. Налагаше се да слезе до кухнята. Изобщо не й се нравеше идеята да преминава през огромните коридори, но нямаше как. Стана от леглото, запали свещта и тръгна из коридорите. Беше студено. Трябваше да си вземе горно. Стпките й се чуваха като ехо и това я плашеше. Ако някой изкочеше от нищото щеше да получи удар.
Притеснено стигна до кухнята и видя каната с вода на дървената маса. Наля си вода и задъхано започна да пие. Изведнъж някой я хвана през кръста. Сакура се стресна и изтърва чашата. Нямаше сили дори да изпищи. Не можеше да разбере дали това беше Итачи или Саске, докато някой не й нашепна в ухото...

"-Както си и мислех, скъпа моя. Тялото ви
предлага неизмерими наслади. – Нежно й говореше той."
Леле Любов това беше... направо нямам думи и аз искам да ми ги казва тези думи Итачи .... Моля те пускай следващата глава, защото ще получа инфаркт

Това беше велико!

супер ееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

СТРАХОТНО :lol!: :bravo: :obi4amte: :uhaa: ОЩИ :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

Това беше невероятно! Стана ми жал за Саске, но ще видим какво ще стане по-нататък. Нямам търпение за следващата глава. Моля Ви не ни мъчете много и я пускайте по-скоро. Страхотни сте! :cvetq:
П.С: начина, по който представяте случващото се е великолепен.

супер е още

Момичета фикът ви е уийствен
Много съм нахална ма искам ОЩЕ

супер ееееееееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: ощиииииииииииииии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Супер е !!

фикът ви е уийствен :lol!: :bravo: :obi4amte: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

Иеееееее моя Итачко...
"-Позволявам си всичко, което поискам. "
Еми да поиска и мен така Фика е страхотен, браво на писателките. Много добре се е получил и е адски интересен Продължавайте в същия дух и дано да пуснете следващата глава скоро

Кратки са главите. Няма описания, действието се развива светкавично. Наблегни на описанията, понеже , когато ги изтърваш както сега, се получават огромни дупки в сюжета и голямо двусмислие.
Имаше правописни грешки. Макар ,че е СасуСаку историята я бива. Саске добре си се постарала да го опишеш но само до там.
Един съвет - намери си редактор, наистина ще ти помогне
Надявам се да не съм те обидила с критиката

Съгласна съм по- горния комент. Няма да се повтарям, само ще кажа, че историята не е кой знае колко оригинална, но все пак всеки има нужда от любовни клишета. Давайте нататък.