Just say yes

Hi, от много време обмислям дали да пусна този фик и най-накрая се реших. За уточнение само първа глава е от името на геройнята, останалото действие се развива в сегашно време. П.С. сори ако има гершки.

Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех. Виждам изгарящия гняв в очите му. Усещам омразата му. Бях едва на девет, но ясно си спомням грандиозния скандал. Голямата ми сестра не прие заповедта му да се омъжи по сметка. Тя вярваше в истинската, голямата любов, която не може да се купи. В деня, в който избяга нещата коренно се промениха. Баща ми не можа да й го прости, но не тъгата го сломи, а факта че не е направила това което той е сметнал за добре, че не му се е подчинила. Не, че щеше да и разреши да си отиде. Все още не разбирам защо го направи, може би няма й да разбера. Тя бе най – добрата ми приятелка. След случката прекарах 2 години в библиотеката – любимото й място, ровейки в хилядите книги, търсейки някакъв знак, писмо или просто нещо с което да ми обясни защо го е направила и да ми се извини за това, че ме е изоставила. Нищо! Баща ми разбра и ми забрани да ходя на „нейните” места, имайки в предвид задната градина, библиотеката и „ мраморната стая ”, в която бе невероятното бяло пияно на майка ми. Е аз все още си ходя в градината минавайки през живия плет зад езерото, както и свиря на пияното когато него го няма. Само в библиотеката не ходя, предполагам е заради разочарованието от ненамереното доказателство, за това, че не аз съм виновна за вечната й тъга и за това, че ме е обичала, но не е имала друг избор. Не знам дали я мразя или тъгувам за нея Не беше типичната по-голяма сестра, която те защитава или издава тайните ти. По скоро ми бе като втора майка. Преди месец се омъжи и другата ми сестра – Елизабет, с която не сме били близки никога. Тя винаги е слушала наредбите на баща ни и никога не си е позволила да му възрази. Точно навърши осемнадесет и я сгоди, а година по късно се състоя й сватбата. Разбира се за мъж, който той бе избрал. Заминаха за имението му и не сам я виждала от тогава. Остана ми само татко. Преди „ бягството ” на Кристин бяхме толкова близки, сега сякаш ме мрази. Сигурно защото му напомням за нея като визия и характер. Странното бе, че към тях винаги е бил така дипломатичен, дори студен. Сега е такъв към всички. Откакто навърших седемнадесет се опитва да ми намери съпруг, по сметка и да ме разкара от живота си. Всеки път щом отхвърлих кандидата за ръката ми, виждах как погледът му от безчувствен ставаше разгневен, но не казваше нищо, подминаваше ме и се заключваше в кабинета си. Определено умее да контролира емоциите си. Сега след като почти съм навършила осемнадесет години съм сигурна, че няма да ми остави избор. Само три месеца и „свободата” ми свършва. Имам много кандидати с различни титли – лордове, графове, барони, херцози и дори принц на някаква островна държава. Естествено за тях бе важно само богатството на баща ми и външният ми вид. Намирам се за нормална – светло зелени очи, бледа кожа, вишново червени устни иии розова коса. Да, това е резултата от червенокос баща и русокоса майка. Мама е била увлечена по японската култура и затова са ме кръстили Сакура – в превод черешов цвят. Учудващо баща ми се съгласил. Единственото което го притеснявало било мнението на кралския двор относно нестандартното име на дъщеря му. Но никой не смеел да възрази. Граф Ричард притежава много земи в Англия, изключително богат човек с много голямо самочувствие. Като пръв приятел на краля разполага с огромна власт. Всички се страхуват от него и има защо. След една седмица ще организираме бал по повод успешната му сделка с японския Император. Императорът няма да присъства, но синът му, които живее в Англия заедно с годеницата си ще бъде негов представител. По този повод баща ми полага неимоверни усилия да ме игнорира напълно и да се занимава с организацията на събитието. Аз от своя страна ще бъда принудена да присъствам на бала, в шикозна бухнала като торта рокля, с която едва дишам, като част от трофеите на баща ми. Ако не друго поне се гордееше с красотата ми, която аз не смятам за впечатляваща. Намирам най – добрата си приятелка за по - красива. Тя е с блестящо-руса коса, дълга до кръста, вечно искрящи морско сини очи и бяла като сняг кожа. Типичната приказна принцеса. Впрочем наистина е принцеса. Като единствена дъщеря на крал Едуарт трети, Ино е прочута с егоизма си и надменното си държание. Е това са пълни глупости. Прозвищата като „лигла” и „ татино момиченце” не отговарят изобщо на нейната същност. Напротив тя е изключително добър и внимателен човек, но никой не си прави труда да я опознае наистина. Както при мен така и при нея всички се опитват да се възползват от положението ни и мястото ни в „ Елита” . И все пак тя е енергична, импулсивна и прави каквото си науми, без да се интересува от мнението на интелигенцията. Горе-долу същото важи и за мен с разликата, че при нея няма последствия като наказания или безкрайни лекции.
Средата на пролетта сме, и времето е ужасно. Постоянни валежи, облачно време и пронизващ вятър. На вън е тъмно, въпреки че е едва шестнадесет часа. Времето в Англия по принцип е неприятно, но сега непоносимо. Бала, организиран от баща ми ще е след две седмици и наистина се надявам на приятно време. Сега, след като на вън е като зимна буря, но вместо сняг прахоляк хвърчи навсякъде. Мога единствено да седя на прозореца и да пиша „ мемоарите си ” , защото по-интересно занимание не намирам.

харесвами и искам ощее и да сасусаку ли ше е

супер ееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: (тайничко се надявам да е сасусаку)

Много се радвам, че ви хареса . Ами да ви кажа и аз още не съм решила между кого ще пламне любовта тук . А другата глава ще я постна утре, когато я редактирам. :):

готино е

Супер :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo:

невероятно е!!!!! Продължавай в същия дух кога ще има още?

Благодаря за коментарите. Ето и новата глава :arrow:


В имението Учиха

- Сгоден? Моля? Как, кога и защо по дяволите? – крясъците на висок, русокос и синеок мъж се чуваха в цялото имение.
- Млъкни и седни Наруто. Изнервяш ме още повече. – въздъхна красивият мъж, след като седна на голямото, червено кресло.
- Ти какво, да не си влюбен? – нотка на насмешка се улавяше в гласа му.
- Забавно ли ти е? Баща ми ще ме лиши от наследство ако не се оженя до рождения си ден. Пък и много я харесвам не е само физическо привличане. – Наруто не можеше да повярва на ушите си. Това не беше обичайно за него. За принца жените бяха просто средство за удоволствие и нищо повече. Беше ли възможно наистина да се е променил? Реши, че само времето ще покаже и няма да зачеква въпроса… за сега.
- И къде я намери тази? – Засмя се Наруто, след като видя замисления поглед на приятеля си.
- Запознахме се в Египет. С благородническа кръв е и…е много добра в леглото. – интонацията на гласа му прозвуча като похвала. И с горда физиономия зачака отговор.
„Е някои неща никога не се променят”помисли си русокосият. И продължи с въпросите.
- Да добре и как по-точно мислиш да я представиш на баща си, като изтъкнеш акробатичните й умения ли?
- На бала на Граф Ричард Болейн ще я представя на обществото. Не ми се говори за това сега. Уморен съм и отивам да полегна при годеницата си.- Заигра лукава усмивка на лицето на чернокосия красавец.
- Няма ли да ме запознаеш?
- Сега имаме работа. – и отново тази неприлична, мръсна усмивка се появи върху красивото лице на престолонаследника.
Наруто просто въздъхна и се запъти към градината. Беше му пределно ясно какво ще се случи сега в спалнята на принц Саске Учиха.

Имението Болейн

Сакура продължаваше да седи на прозореца, загледала се в нищото. Нямаше какво да прави сега. Пълна скука, а тя мразеше да бездейства. Всички в имението се занимаваха с организацията на „ грандиозния ” бал. Но имаше нещо което я изгаряше отвътре, нещо което не й даваше покой.
СПОМЕН:
- Милейди, баща Ви ви вика в трапезарията - съобщи смирено прислужницата.
- Благодаря ти Миранда, след малко слизам. - каза зеленоокото момиче докато се преобличаше. По – принцип имаше прислужници, които и помагаха с това, но Сакура мразеше корсетите, с които едва дишаше и бухналите рокли, а и предпочиташе да се облича сама. Не беше трудно, защото облеклото й се състоеше от дълги, прави, копринени рокли с лека имитация на корсет и тънки презрамки, които задържаха нежната материя на кръшното й тяло. Също така не понасяше големите бели перуки, предпочиташе да носи косата си пусната, или на висок, елегантен кок. След пет минути беше готова и слезе в трапезарията.
- Викали сте ме татко? – тонът й показваше несигурност. Гласът и леко трепереше, защото бе убедена, че има нещо нередно.
- Седни ако обичаш. – изражението му не показваше никаква емоция, студенина и мрак, само това проблясваше в очите му. Това я изнерви още повече. Но изпълни молбата му и седна на отсрещното кресло. Графът продължи да говори, загледан в празната камина.
- Както знаеш на бала, който ще организирам ще присъстват много благородници и високопоставени личности.
- Известно ми е. – Притеснението проличаваше все повече. Нервно тя преплете пръстите си и заигра с един от пръстените си.
- Ти скоро ще навършиш осемнадесет години и с майка ти се надяваме да намериш достоен съпруг с високо потекло. Ще ти бъда благодарен ако на бала не си облечена с рокля приличаща на спално облекло. Вържи косата си, както знаеш не сме на село и искам да изглеждаш подобаващо.
- Това ли е всичко? - тя искаше просто да се махне от там, напрежението беше непоносимо. Баща й само кимна в знак на съгласие. Забързано момичето стигна до вратата на стаята и точно преди да излезе нещо съкруши духа й още повече.
- И Сакура, това не е молба. – най - накрая успя да се измъкне от неприятната атмосфера на тази стая. Тя й навяваше лоши спомени. Точно тук преди девет години сестра й и баща й си разменяха обиди крещейки си. Това беше мястото където видя сестра си за последно.
Бягайки със всичка сила към стаята си, тя подминаваше всеки по пътя си, докато накрая не се блъсна в нещо или някого. Сълзите бяха замъглили очите й, но като достойна жена тя не им разрешаваше да докоснат прелестното й лице. „ Сълзите са признак на слабост, никога не трябва да показваш явно емоциите и тревогите си. Така разкриваш слабите си места. ” винаги е казвала майка й. Погледна нагоре и видя най-добрата си приятелка. Не издържа и освободи тъгата си, без да казва нищо просто се хвърли в обятията на Ино. Капчиците чисти като роса се стичаха и оставяха следи по млечно - бялата й кожа.
- Сакура какво има? Какво става? – златокосата принцеса искаше отговор, но първо щеше да я заведе в стаята й. Бавно се качиха по стълбите, но струйките вода продължаваха да падат от зачервените, смарагдови очи приятелката й. Двете момичета влязоха в стаята и Ино заключи вратата след себе си.
- Сега се успокой и ми кажи какво стана? – гласът й бе мек и загрижен.
- Аз, аз трябва да си избера съпруг на бала. Или може би вече ми е избран. Не знам, аз… аз знаех, че ще се случи, но не бях подготвена и не мислех, че ще е толкова рано. Все пак има три месеца и.. – сълзите отново надделяха. Тази информация беше достатъчна.
- Стига си драматизирала. Кой знае, може да срещнеш някой красив мъж, висок, мускулест и с благородническа кръв. – в момента Ино целеше да успокои розовокосото момиче, но знаеше, че я чака същата съдба.
- Звучиш като него… е с малки изключения. – перлени усмивки се изписаха на лицата на тези толкова красиви създания.
- Знаеш ли – започна принцесата с такъв ентусиазъм, сякаш щеше да стане чудо.- Принц Саске Учиха, ще бъде представител на императора тъй като баща му има здравословни проблеми и няма да присъства на бала. - Пламъчета в очите и проблясваха от щастие, което Сакура не разбираше.
- Знам, но защо се радваш толкова? Изобщо виждала ли си го някога? Освен това той е сгоден. По-добре насочи вниманието си към някой неангажиран. – Ино впери яростния си поглед в черешовото цветче.
- Та това е най-красивото момче на Света! И да, виждала съм негов портрет когато с татко бяхме на гости на Императора в лятната му къща. – гласът й от звънлив стана носталгичен, но бързо се оправи. – Яяя ми кажи като „ вътрешен човек ” кой още ще присъства на бала?
- Ужасна си знаеш ли? – мелодичният смях на двете момичета озвучи стаята.
КРАЙ НА СПОМЕНА .
- Милейди, вечерята е сервирана – съобщи прислужницата и излезе от стаята. Но Сакура нямаше желание дори да помирише храна. Стомахът й се бе свил от притеснение. Дали баща й щеше да й предостави възможността да избере съпруга си или вече има някого на ум ?

Ще се постарая утре да съм готова с новата глава. :kisss:

ей бравос още

Ухаааааа...Супер и се моля на Господ да е сасусаку.

супер еееееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Надявам се да ви хареса. :) :arrow:

След разговора с баща й, седмицата мина неусетно. Вече се бе отърсила от неприятната мисъл за „ избраника” й. Тя много добре знаеше, че няма да намери принца на бял кон, но надеждата умира последна. Днес бе събота – денят преди бала. Много от гостите идват от далеч и поради това повечето пристигаха днес. От нея се очакваше само да ги посреща с фалшива усмивка и след това да изчезне в стаята си. Изненадващо се почука на вратата.
- Влез – каза спокойно, като си мислеше, че това е прислужницата Миранда. Но не беше тя. За първи път от седем години баща и влизаше в стаята й.
- Сакура, майка ти е заета с гостите и ще те помоля да ме придружиш. След десет минути те чакам пред имението. Не закъснявай. – След като съобщи намеренията си граф Ричард излезе от стаята. Нова заповед. Въпреки, че се опитваше да се държи дипломатично като използваше израза „моля” ясно показваше, че няма да приеме отказ.
Студена вълна обля черешовото цветче. Кой знае докъде ще се наложи да отидат. Не беше прекарвала повече от час насаме с него. Щеше да я подлуди това негово монотонно и безразлично държание. Но нямаше избор, както винаги. Бързо се оправи и отиде на уговореното място. Там я чакаше разкошна, винено - червена карета. Баща й вече беше вътре.
- Мога ли да попитам къде отиваме татко? – знаеше, че няма да получи отговора който търсеше, но тишината я измъчваше. Самото му присъствие я напрягаше.
- До имението на лорд Уайлд. Ще вземем от там сина му Кристофър, тъй като едната от каретите им е счупила колело. – За толкова изчерпателен отговор не бе й мечтала. Но тя знаеше какво цели той. Нещо започна да пари очите й, но не даде гласност на емоциите. Преглътна тежко и се загледа през прозореца.
След тридесет минути вече бяха пред портите на имението.
- Изчакай тук. – нареди графа и я остави сама. Огромен товар падна от плещите й. Поемайки си дълбоко въздух се отпусна назад и се облегна на кадифената седалка. Сега оставаше само да чака, но това й се стори дори по – ужасно от самото пътуване. Минутите минаваха като часове, а бе толкова уморена. От седмица не се беше хранила редовно, не можеше да спи, нито да се разсее с нещо. Ино бе на гости у леля си и щеше да дойде направо на празненството. Клепачите й натежаваха. И точно когато щеше да се отпусне напълно, вратата на каретата се отвори и първото нещо, което видя бе красивото лице на младия лорд Кристофър Уайлд. Висок, мускулест, червенокос. Наистина красив.
- Милейди, много ми е приятно да се запознаем – омайваща усмивка се появи на лицето му. Сакура подаде ръката си и меките му устни докоснаха кожата й.
- Ръцете ви са студени – заяви лордът. Свали ръкавиците си и ги подаде на онемялата графиня. Тя не беше срещала мъж, който би се отнасял по такъв галантен начин с някоя жена. Бе останала с впечатлението, че всички богати и властни мъже са студени и безчувствени. Зеленооката дама взе плахо предложения й подарък и ги сложи на ръцете си. Тръпки преминаха по гърба й, след като усети топлината на кашмирените ръкавици.
- Много мило от ваша страна лорд Кристофър.
- Името ви – започна той. - много е екзотично. Сакура… какво означава? – любопитството му я озадачи. Но не я изнерви или притесни.
- Черешов цвят – обясни момичето. Погледна го в очите, интересна комбинация от синьо и зелено около ириса. Съвсем бе забравила за баща си, който вече бе в каретата.
- Виждам, че сте се запознали вече с най – малката ми дъщеря лорде – в този момент Сакура осъзна, че все още гледа в очите на Кристофър, който сега водеше делови разговор с баща й. Бързо отмести поглед и отново се загледа през прозореца. А клепачите ставаха все по – тежки. Почти бяха стигнали до дома, когато тя се събуди. Не можеше да повярва, че е позволила да се случи. Сега щеше да има много сериозни последствия. Погледна уплашено към двамата мъже и видя, че те още обсъждаха „нещото” от по – рано. „Какво облекчение” помисли си. Никой не бе забелязал дрямката й. Най – накрая пристигнаха. Точно преди да слезе, някой й подаде ръка. С помощта на господин Уайлд, тя излезна от каретата.
- Имате прекрасен дом граф Болейн и още по – прекрасна дъщеря. – Сакура не знаеше какво да прави в този момент. Не беше подготвена за това. Лека розовина се появи на бузите й. За първи път някой се отнасяше така с нея. За първи път някой забеляза не само физическата й красота.
СПОМЕН:
- Името ви, много е екзотично. Сакура… какво означава?
КРАИ НА СПОМЕНА
Тези думи кънтяха в главата й. Досегашните й кандидати са правили комплименти за очите, косата и фигурата й, можеше ли той да е различен? Дали това бе чаканият принц или само маска прикриваща истинската му същност. Усещаше, че нещо сякаш липсва, нещо не беше наред. Или започваше да изпитва нещо към този мъж. Мислите й бяха прекъснати, когато влязоха в огромната къща. Реши, че има нужда от почивка. Днес определено бе изключително натоварващ ден.
- Моля да ме извините, но ще трябва да ви оставя. – последва лек поклон. На средата на стълбите, лордът отново я изненада.
- Интересно облекло… Черешово цветче. – с тези думи Кристофър се обърна и продължи разговора си с графа. „Нима това наистина се случи?” Сакура остана на стълбите още няколко секунди. За първи път някой забеляза копринената рокля. След като се осъзна, отиде в стаята си, където най-после имаше покой. Легна на мекото легло и потъна в мисли за всичко станало днес.

Имението Учиха

- Знаех си. Просто си заех, че ще оплескаш нещата тъпако. – Наруто крещеше с всичка сила в трапезарията. Беше бесен. Все пак бъдещето на най – добрия му приятел зависеше от това.
- Ти, ти.. нимфоман! Нали беше влюбен бе? Домъкна момичето от Египет, нямаш ли срам? – продължаваше русокосият
- Наруто, млъквай веднага! Просто така се случи не съм виновен. – наглостта на принца минаваше всякакви граници. Интересното бе, че изобщо не се разкайваше за постъпката си.
- Не можеш ли да си го държиш в гащите? Годеницата ти нали ти беше достатъчна? Знаех си, че не може да си се променил.
- Идиот, млъкни преди да те е чул някой. Ще разваля годежа, но след бала. Първо трябва да заблудя баща си. А до тогава ти ще си мълчиш! – Пронизващият, яростен поглед на принца сякаш се впи в синеокия.
- Омръзна ми да те прикривам. – недоволно заяви Наруто, но нямаше избор.
Разговорът им бе прекъснат.
- Господарю, лейди Амфора… май отива някъде. – прислужницата едвам изговори последните думи. Знаеше каква ще е реакцията на принца и сериозно се притесняваше за младото момиче, което се наложи да издаде.
Физиономията на Саске от надменна се превърна в ужасяващо разярена. Стана бързо от масата и с бързи крачи стигна до вратата на къщата. Годеницата му седеше с куфарите си и чакаше каретата.
- Мога ли да попитам къде отивате? – Злобния тон на принца сякаш разкъса душата й.
- Няма да живея в лъжа! Мислех ви за различен. А вие се оказахте един самовлюбен и надменен егоист. – ако знаеше какво ще последва, лейди Амфора никога не би си позволила да каже това. Но вече бе твърде късно. Саске хвана грубо китката й и я повлече към спалнята. Въпреки, че момичето се бореше нямаше никакъв шанс. След като влязоха в стаята, той заключи вратата. Когато пусна ръката на годеницата си го посрещна силен шамар от нейна страна. Е това мина границата. Tой я хвана за рамената й я блъсна в стената. Бедното момиче се строполи на земята. Мъжът с наведе към нея и с лукава усмивка я хвана за гърлото.
- Ако цениш живота си, НИКОГА повече не си позволявай това своеволие. Ще ме придружиш утре на бала като моя годеница. След като ми свършиш работа ще те оставя да си тръгнеш. Ясен ли съм.
- Дда Да. – болката в гърба й разкъсваше, китката й бе посиняла, едвам дишаше. Саске я пусна и излезе от стаята като заключи вратата.

супер ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Харесва ми

onyx&pink написа:Фиковете от този вид са интересни, защото са малко /бяха де /
Миии какво да кажа...? Харесва ми
Даже много
Стана ми интересно
Давай още

дам

Ето и новата глава. Тя не е много интересна, защото действието не е развито, но в седващата ще се. ;д Надявам се да ви хареса. :) :arrow:

Денят на бала. Сакура бе станала рано, за да помогне в довършването на последните приготовления или по скоро, за да не и мрънкат, че точно днес е спала до късно. Цялата сутрин прекара в трапезарията наблюдавайки случващото се. Имението беше изцяло променено. Хиляди свещи огряваха тъмните стаи и коридори. От предишната мрачна обстановка не бе останала и следа. Букети от прелестни червени рози се намираха във всяка ваза. Гирлянди от ароматни орхидеи се извисяваха над всяка врата. Горски цветя висяха от високия таван във форма на големи полюлей. Във стъклени купи бяха аранжирани листенца от бели, розови и жълти роси, като най – отгоре бе поставена череша или ягода. Всичко бе изпипано до последно. Сакура знаеше, че това е дело на майка й, защото студеният й баща не е способен на нещо толкова красиво.
- Харесва ли ти мила? Това ще е най – хубавият пролетен бал не мислиш ли? – майка й говореше с огромно вдъхновение. Гордееше се със свършената работа и това си личеше. На Сакура й беше ясно, че чака заслужената похвала.
- Великолепно е майко. Като в сън. Справила си се блестящо. – Анн Болейн бе известна с добрата си организация и оригиналните си идеи. Поради това бе търсена от аристокрацията за организация и на техните балове. Разбира се най – интересните идеи пазеше за семейството си.
- Щастлива съм да го чуя. А сега отивай да се приготвиш, за да не разтроиш баща си. На леглото ти съм оставила нещо. – след тези думи жената излезе от трапезарията. Сакура бързо се отправи към стаята си с нетърпение да види подаръка си. На леглото завари невероятна, тюркоазена рокля с бродерия по краищата на корсета. Изящна коприна бе покрила долната й част, а обръчите бяха неочаквано леки. До нея имаше чифт обувки на среден ток и бродирани ръкавици в същият цвят. За първи път младата графиня виждаше нещо толкова красиво и в същото време „ тортенско ”.
Времето мина неусетно и гостите започнаха да идват. Всички се любуваха на прелестната обстановка и аранжименти. „ Райска градина ” такова определение даваха на имението. Но големите овации бяха насочени към младата графиня, която изглеждаше като приказна фея.
- Милейди, помните ли ме? – Сакура чу зад гърба си мелодичен и така познат глас.
- Лорд Уайлд, каква приятна изненада. – тя наистина се радваше да го види, по необясними за нея причини.
- Моля, за вас просто Кристофър. – той взе нежно ръката й и едва докосна красивата ръкавица с устни. – Държа да отбележа, че сте по – красива от всякога. Но съм сигурен, че го чувате постоянно. Този цвят така подхожда на смарагдовите ви очи. – Докато я обсипваше с комплименти лордът я гледаше право в очите. Това я успокояваше. Погледът му излъчваше топлота и спокойствие.
- Бихте ли ме извинили за момент – продължи той - иска ми се да видя баща ви. – тя само се усмихна мило и кимна. Вълна от недоволство обля тялото й. Не искаше да си отива, да я оставя сама с тези надути и коравосърдечни хора. Чувстваше се някак спокойна в неговата компания.
- Ааа Сакура, толкова си хубава. – пискливият глас на Ино огласи цялата зала и стресна зеленоокото момиче.
- А ти толкова розова. – възкликна графинята също толкова щастлива от факта, че най – добата й приятелка се е върнала. Както винаги принцесата бе облечена в бебешко-розова, много бухнала рокля с орнаменти на цветя по целия корсет. Дългата й руса коса бе вързана на плитка и вдигната на кок.
- След десет минути те чакам в стаята ти, имам много да ти разказвам.
- Добре. – беше единственото нещо което Сакура успя да каже преди Ино да изчезне в тълпата. Реши да отиде при родителите си, за да посрещне най – важния гост тази вечер – представителят на императора. Баща й я огледа много обстойно и нямаше никакви забележки.
- Виждам, че си изпълнила молбата ми. Този факт ме радва. – и въпреки това студеният му тон не се промени дори за миг. Нито безразличният му поглед.
- Сакура ела за малко – викна я майка й и я заведе в съседната стая. Жената извади от едното шкафче розова водна лилия - много рядък вид. Постави я в средата на високия кок на дъщеря си и се усмихна радостно. – ето вече си напълно готова. Сакура прегърна силно майка си и се погледна в огледалото. Сега първото нещо което си помисли бе кога ще я види Кристофър и дали ще му направи впечатление. Не беше сигурна защо толкова желаеше одобрението му, но искаше да го намери веднага. По целия й гръб преминаваха тръпки докато се оглеждаше за него, отново в голямата трапезария. Тогава вратите на имението се отвориха и всички в залата замълчаха. Родителите й я извикаха при тях и застанаха най – отпред.
- Принц Учиха Саске и неговата годеница лейди Амфора – съобщи Гастон икономът. В залата влязоха мъж и жена. Той беше висок около два метра с гарваново черна коса и катранени очи. Бледа кожа и стегнато, мускулесто тяло. Сакура веднага го забеляза. „ Ино беше права ” помисли си тя. Никой не обърна внимание на момичето до него. Неговата светлина бе хиляда пъти по - ярка от нейната. Както Вечерницата се откроява сред останалите звезди.
- Принце, очаквахме ви – заяви домакинът.
- За мен е удоволствие да съм ваш гост лорд Болейн. – и ето, той проговори със същият студен и пронизващ тон.

невероятен фик

Фика е супер. Кога ще има още? :cvetq: