Just say yes

First topic message reminder :

Hi, от много време обмислям дали да пусна този фик и най-накрая се реших. За уточнение само първа глава е от името на геройнята, останалото действие се развива в сегашно време. П.С. сори ако има гершки.

Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех. Виждам изгарящия гняв в очите му. Усещам омразата му. Бях едва на девет, но ясно си спомням грандиозния скандал. Голямата ми сестра не прие заповедта му да се омъжи по сметка. Тя вярваше в истинската, голямата любов, която не може да се купи. В деня, в който избяга нещата коренно се промениха. Баща ми не можа да й го прости, но не тъгата го сломи, а факта че не е направила това което той е сметнал за добре, че не му се е подчинила. Не, че щеше да и разреши да си отиде. Все още не разбирам защо го направи, може би няма й да разбера. Тя бе най – добрата ми приятелка. След случката прекарах 2 години в библиотеката – любимото й място, ровейки в хилядите книги, търсейки някакъв знак, писмо или просто нещо с което да ми обясни защо го е направила и да ми се извини за това, че ме е изоставила. Нищо! Баща ми разбра и ми забрани да ходя на „нейните” места, имайки в предвид задната градина, библиотеката и „ мраморната стая ”, в която бе невероятното бяло пияно на майка ми. Е аз все още си ходя в градината минавайки през живия плет зад езерото, както и свиря на пияното когато него го няма. Само в библиотеката не ходя, предполагам е заради разочарованието от ненамереното доказателство, за това, че не аз съм виновна за вечната й тъга и за това, че ме е обичала, но не е имала друг избор. Не знам дали я мразя или тъгувам за нея Не беше типичната по-голяма сестра, която те защитава или издава тайните ти. По скоро ми бе като втора майка. Преди месец се омъжи и другата ми сестра – Елизабет, с която не сме били близки никога. Тя винаги е слушала наредбите на баща ни и никога не си е позволила да му възрази. Точно навърши осемнадесет и я сгоди, а година по късно се състоя й сватбата. Разбира се за мъж, който той бе избрал. Заминаха за имението му и не сам я виждала от тогава. Остана ми само татко. Преди „ бягството ” на Кристин бяхме толкова близки, сега сякаш ме мрази. Сигурно защото му напомням за нея като визия и характер. Странното бе, че към тях винаги е бил така дипломатичен, дори студен. Сега е такъв към всички. Откакто навърших седемнадесет се опитва да ми намери съпруг, по сметка и да ме разкара от живота си. Всеки път щом отхвърлих кандидата за ръката ми, виждах как погледът му от безчувствен ставаше разгневен, но не казваше нищо, подминаваше ме и се заключваше в кабинета си. Определено умее да контролира емоциите си. Сега след като почти съм навършила осемнадесет години съм сигурна, че няма да ми остави избор. Само три месеца и „свободата” ми свършва. Имам много кандидати с различни титли – лордове, графове, барони, херцози и дори принц на някаква островна държава. Естествено за тях бе важно само богатството на баща ми и външният ми вид. Намирам се за нормална – светло зелени очи, бледа кожа, вишново червени устни иии розова коса. Да, това е резултата от червенокос баща и русокоса майка. Мама е била увлечена по японската култура и затова са ме кръстили Сакура – в превод черешов цвят. Учудващо баща ми се съгласил. Единственото което го притеснявало било мнението на кралския двор относно нестандартното име на дъщеря му. Но никой не смеел да възрази. Граф Ричард притежава много земи в Англия, изключително богат човек с много голямо самочувствие. Като пръв приятел на краля разполага с огромна власт. Всички се страхуват от него и има защо. След една седмица ще организираме бал по повод успешната му сделка с японския Император. Императорът няма да присъства, но синът му, които живее в Англия заедно с годеницата си ще бъде негов представител. По този повод баща ми полага неимоверни усилия да ме игнорира напълно и да се занимава с организацията на събитието. Аз от своя страна ще бъда принудена да присъствам на бала, в шикозна бухнала като торта рокля, с която едва дишам, като част от трофеите на баща ми. Ако не друго поне се гордееше с красотата ми, която аз не смятам за впечатляваща. Намирам най – добрата си приятелка за по - красива. Тя е с блестящо-руса коса, дълга до кръста, вечно искрящи морско сини очи и бяла като сняг кожа. Типичната приказна принцеса. Впрочем наистина е принцеса. Като единствена дъщеря на крал Едуарт трети, Ино е прочута с егоизма си и надменното си държание. Е това са пълни глупости. Прозвищата като „лигла” и „ татино момиченце” не отговарят изобщо на нейната същност. Напротив тя е изключително добър и внимателен човек, но никой не си прави труда да я опознае наистина. Както при мен така и при нея всички се опитват да се възползват от положението ни и мястото ни в „ Елита” . И все пак тя е енергична, импулсивна и прави каквото си науми, без да се интересува от мнението на интелигенцията. Горе-долу същото важи и за мен с разликата, че при нея няма последствия като наказания или безкрайни лекции.
Средата на пролетта сме, и времето е ужасно. Постоянни валежи, облачно време и пронизващ вятър. На вън е тъмно, въпреки че е едва шестнадесет часа. Времето в Англия по принцип е неприятно, но сега непоносимо. Бала, организиран от баща ми ще е след две седмици и наистина се надявам на приятно време. Сега, след като на вън е като зимна буря, но вместо сняг прахоляк хвърчи навсякъде. Мога единствено да седя на прозореца и да пиша „ мемоарите си ” , защото по-интересно занимание не намирам.

невероятен фик

Фика е супер. Кога ще има още? :cvetq:

ааааа искам още :!: :!: :!:

супер ееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: искам ощииииииииииииии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Съжалявам много за огромното закъснение на главата, но имах проблем с компа. Е надявам се да ви хареса новата глава. Обещавам, че другата ще я постна утре или най – късно други ден.
P.s sryy за грешките. :arrow:
btw Мерси за коментарите, страхотни сте :kkkkiss:


Поредното доказателство, че властните мъже са студени и безчувствени. Нямаше друго обяснение. Очите му – така черни, като бездна. Лицето му – съвършено красиво, но лишено от всякакви емоции. Колко жалко. Погледите им се срещнаха, но тя бързо се обърна към красивата жена до него. Висока с кафяви очи, светло кестенява коса стигаща до кръста и изящна фигура, пищен бюст и големи устни. Но под какаовите очи имаше следи от сълзи, сенки бяха загрозили сатенената кожа, а устните бяха напукани. С фалшива усмивка тази фина жена се опитваше да скрие мъката си.
- Нека ви представя семейството си принце. – думите на баща й я извадиха от транса. - Това са съпругата ми Анн Болейн и дъщеря ми Сакура Болейн.
Принцът поздрави графинята и вниманието му се насочи към розовокосото момиче.
- Какво красиво име. За мен е удоволствие Черешово цветче. – Думите на принца се лееха като мед от устата му. Интонацията на гласа му се превърна от студена в съблазнителна. Тръпки побиха цялото й тяло. Нежно той хвана ръката й и я целуна с меките си устни. Дъхът му прониза кожата й, а на лицето му се появи лукава и някак плашеща усмивка. Сакура почувства как се замайва. Но трябваше да се представи подобаващо, за да не разочарова баща си.
- Много ми е приятно принц Учиха. – тя сведе глава в знак на уважение и направи лек реверанс.
- Това е годеницата ми лейди Амфора – заяви той. Произнесе името й остро с нотка на отвращение. И лицето му отново стана студено и безчувствено. Явно изобщо не му се искаше да се занимава с нея.
- Сакура ела бързо – някой прошепна в ухото й, но тя разпозна звънливия глас на приятелката си.
- Бихте ли ме извинили – помоли зеленоокото момиче и се загуби в тълпата. Саске я проследи с поглед. Това момиче му харесваше и то много. А най – привлекателното у нея беше, че тя е забранена. Тъй като императорът си знае стоката, в писмо до сина си му бе заповядал да не припарва до дъщерята на граф Болейн, за да не попречи на деловите им отношения. Но как можеше да издържи. Та тя бе толкова красива. С прелестна фигура, бонбонено розови устни и коса, изумрудено – зелени очи. Кожата й бяла като сняг, а усмивката и като перлена огърлица. Трудно би се стърпял да не я поиска. А той я искаше. Поиска я в мига, в който я видя. „ Един принц трябва да има най – доброто нали? ” замисли се той.
Същевременно в западното крило на имението стъпките на принцесата и младата графиня отекваха из пустия, мрачен коридор.
- Ино какво има? Къде отиваме за бога? – протестираше Сакура.
- Трябва да ти кажа нещо Сак, но не искам никой да разбира. – спря се принцесата и обясни.
- Е тук едва ли някой ще ни чуе. – в западното крило беше забранено да се ходи. - Тук се намира стаята на Кристин, „ мраморната стая ” и библиотеката. Само аз съм идвала тук в последните 9 години.
- Оу.. аз.. съжалявам, че дойдохме тук, не знаех, аз…
- Спокойно Ино, казах ти, че идвам понякога. – Сакура видя притеснението в очите й - Сега кажи какво имаше да ми казваш? – попита тя с весел глас.
- А да, на бала ще присъстват приятели на принца, Наруто Узи..Узо..
- Наруто Узомаки, четох списъка с гостите.
- Да същият, той е най – добрият приятел на принца и негов братовчед. И аз си мисля, че ще е невероятно красиввв. – Ино сияеше. Сакура никога не я бе виждала в такова състояние. - Е разбира се няма да е по – хубав от Саске, но след като той е згоден… Също така и някакъв Неджи, който е известен със сребърните си очи ще идва. Представи си и той какъв ще е красавец. – продължаваше Ино.
- Ужасна си знаеш ли. – заяви Сакура и смехът им озвучи прашния коридор. – Мисля, че трябва да се връщаме – каза розовокосата.
По пътя към трапезарията принцесата зададе въпрос, който накара Сакура да пребледнее.
- Сак, чувам слухове, че има нещо между теб и лорд Кристофър Уайлд. Тази вечер видях как разговаряте и.. ти изпитваш ли нещо към него?

Страхотен фик! С нетърпение чакам следващата глава.

Благодаря на всички за хубваите коментари.:kkkkiss: Ето и новата глава. :arrow:

Сакура спря по средата на коридора. В главата й се въртяха само думите на Ино и образът на Кристофър. „ Изпитвам ли нещо към него? ” Не знаеше какво точно да отговори. Намираше го за привлекателен и любезен. С думите си я караше да се чувства желана и красива. Присъствието му я успокояваше, но имаше ли нещо повече?
- Чувствам се добре в неговата компания. Аз…не съм сигурна какво изпитвам. Но нямам избор. Така или иначе ще трябва да си избера съпруг тази вечер и….
- Не е нужно да е той ако не искаш, но видях как те гледа с очи изпълнени с възхищение. Той е влюбен в теб Сак. Не го ли забелязваш? - Думите й само влошаваха положението. Объркваха я, тя харесваше този мъж, това й беше ясно. Но представяше ли си бъдещето с него?
- Хайде да сменим темата моля те – помоли розовокосата с фалшива усмивка. Но принцесата видя тъгата в очите й от липсата на избор. Ино знаеше, че ако тази нощ приятелката й не си избере съпруг, баща й ще го направи вместо нея, а това би било катастрофално.
Двете момичета влязоха в голямата трапезария и се отправиха към семействата си.
Бяха дошли и останалата час от придружителите на японския принц – Наруто Узомаки и Неджи Хюга. Ино веднага забеляза това, но за нейно нещастие трябваше да отиде при баща си, който водеше разговор с някакъв губернатор и не й обърна особено внимание. Сакура предпочете компанията на майка си и приятелките й. Баща и говореше нещо с принц Учиха и тя предпочете да не се бърка. И без това около принца се чувстваше неловко и под напрежение. Когато майка й я забеляза веднага заговори за прелестната си дъщеря показвайки я на приятелките си като трофей. Нейните музикални умения, интелигентност и разбира се външен вид бяха изтъкнати по всевъзможни начини. Розовокосата не обърна внимание на това, защото се случваше всяка година и на всяко събитие. Сякаш дамите се съревноваваха чие дете е по - надарено. Погледът на Сакура шареше из многото гости, но не намираше това което търси. „ Ами ако си е тръгнал ? ” запита се тя. В съзнанието й се въртяха всякакви варианти за липсата на лорд Кристофър Уайлд. Изведнъж отново настъпи тишина в голямата зала. Баща й даде знак на оркестъра и това беше началото на музикалната програма. Нежна музика омая чакащите гости и в трапезарията влезе един от най – известните кастрати – Алесандро Морески. Великолепният му глас изпълни залата и всички онемяха. Сякаш пееше ангел. Но колкото й да й харесваше на Сакура тази мелодия, тя беше абсолютно против този, според нея „варварски” обичай. И все пак не можеше да отрече величественото изпълнение на Морески. След като кастратът свърши песните си и той като останалите се сля с тълпата, и се отдаде на сладки разговори. Но музиката продължи да свири приятни мелодии, което значеше само едно – танци. Това бе най – омразната част от празненството за младата графиня. Всички в залата се приготвиха по двойки и зачакаха домакинът да започне първия танц. Граф Болейн и съпругата му застанаха по средата на залата и грациозно задвижиха телата си в такт. След секунди всички ги последваха, освен Сакура, която нямаше партньор. Неочаквано някой докосна рамото й. Тя се обърна рязко и вълна на спокойствие я заля.
- Кристофър… - преди да успее да завърши изречението си той я прекъсна.
- Може ли един танц милейди? – нежна усмивка огря лицето му. Зеленооката само кимна в знак на съгласие.
Нежно той сложи едната си на кръста й, а тя от своя страна на рамото му. Той пое дясната й ръка в своята и започнаха танца. Тя го погледна в очите и видя топлота и милосърдие. Усмихна му се леко, но в съзнанието й изплуваха думите на Ино. „Той е влюбен в теб…” Не говореха, само танцуваха и сякаш това бе достатъчно. Но дойде време за размяна на партньорите. С огромно нежелание тя пусна ръката му и внезапно се озова е прегръдката на най – неподходящия човек.
- Каква изненада графиньо. Радвам се, че попаднах точно на вас. – големите му, черни очи сякаш можеха да проникнат в душата й. Усмивката му, така мръсна, непочтена, и в същото време прекрасна я разтрепери. Гласът му отекна в главата й. Настъпи пълен хаос в чувствата й. Не знаеше дали да е щастлива или огорчена от държанието му. Присъствието му толкова я смущаваше и объркваше. Тя почувства големите му ръце около себе си. Той вплете пръсти в едната й ръка и отново започнаха да се движат. Лицето й почервеня и можеше да чуе биенето на сърцето си.
- Принц Учиха, радвам се да ви видя. – гласът й трепереше, не знаеше какво става. Не искаше да е така. Намрази това чувство от мига, в който го изпита. Ужасяваше я мисълта, че той я докосваше така. Аромата му я замайваше. С едно движение той я дръпна по – близо до себе си.Дъхът й спря. Кожата й гореше, не можеше да си обясни случващото се с нея.
- Милейди, бихте ли ми обяснили защо певецът от преди малко звучеше като жена? Изпълнението му ме впечатли, но и ме изненада. – прииска й се да избяга. Не искаше да говори с него, притесняваше се да не обърка нещо и да не се изложи. Но трябваше. Пое си дълбоко дъх и започна с обясненията.
- Това е мъж, на когото в детската възраст е направена операция, спираща естественото му възмъжаване с цел да се запази чистият ме, ясен и висок детски глас. Кастратите са известни със способността си да пеят дълго време, без да си поемат дъх. – каза бързо тя. Погледите им се срещнаха отново. Този път той я изучаваше.
- Това е отвратително. – заяви принцът и направи гримаса. Гърбът на Сакура потрепери. За първи път някой споделяше мнението й по този въпрос. А тя бе говорила с хиляди хора за това. За всички обаче това бе нещо напълно нормално.
- Радвам се, че мислите така. – каза тя и отново се изчерви, ако имаше изобщо на къде повече. В стомаха си осети нещо непознато до сега. Сякаш милиони пеперуди пърхаха и не и позволяваха да се осъзнае. Тя се огледа наоколо и забеляза, че годеницата на принца липсва.
- Къде изчезна лейди Амфора принце? – това бе грешка. Да задава такъв въпрос бе абсолютно табу в тяхното общество. Какво си мислеше. Саске само се засмя леко и отговори напълно спокойно.
- Стана й зле и предпочете да се прибере. Имението ми не е далеч, вероятно вече спи. - чернокосото момче не спираше да я гледа право в очите. Харесваше му начина, по който я кара да се изчервява. Факта, че потреперва при всяко негово докосване му допадаше много. Тя бе като малко дете – невинна и неопетнена. А в същото време го привличаше толкова много. Може би щеше да е по – трудно от колкото си мислеше. Нямаше да се откаже за нищо на света. Единствения проблем бе лорд Уайлд, който в момента танцуваше с кралската дъщеря. Но той щеше да бъде отстранен по един или друг начин.

sweet_temari написа:Уха
Тази глава ме зашемети.
Беше невероятно!
Нямам търпение да разбера какво ще се случи после.
Искам следващата главаа, моля, моля

моляяяяяяяяяяяяяя :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

sweet_temari написа:Уха
Тази глава ме зашемети.
Беше невероятно!
Нямам търпение да разбера какво ще се случи после.
Искам следващата главаа, моля, моля

MXM

KoniTy написа:

sweet_temari написа:Уха
Тази глава ме зашемети.
Беше невероятно!
Нямам търпение да разбера какво ще се случи после.
Искам следващата главаа, моля, моля

моляяяяяяяяяяяяяя :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

И аз

ОщЕ :cvetq: Моля те пусни още по-скоро

хм главата беше много готина чакам за още защото самия фик е страхотен

Хайде давай още