Дивата котка ( + 16 )

Така, нов фик от мен. Бях предизвикана да напиша нещо такова, а щом го написах, бях заплашена с Дюнер / бляк / ако не го пусна, Ето на,дано ви хареса.

Поредният ден в старата кръчма, пълна с пияници и вагабонди. Сакура разнасяше питиетата на хапливите клиенти, които не пропускаха да я обарат при първа възможност. Лошото беше, че ако се обърнеше да се защити, щяха да я уволнят и изхвърлят нея и болната 'и майка на улицата, а това не бе особено желателно. Затова преглъщаше унижението и продължаваше да разнася и разнася, да чисти мръсния под, да мете и да помага на Юки- готвачката.
- Сакура- каза 'и тихо Юки- Върви да видиш майка си, аз ще те прикривам.
- Наистина ли?- попита с надежда Сакура- О, Юки, много ти благодаря!
Юки само намигна заговорнически и Сакура се измъкна бързо през задната врата. Хукна нагоре по скърцащото стълбище, за да види болната си майка. Нахълта в малката, миризлива стаичка, в която двете спяха и сърцето 'и се сви. Джирая- единствения мъж, който бе помагал с каквото може, седеше до леглото на болната и гледаше някъде в далечината.
- А, Черешке- визкликна той като я видя- Успяла си да се измъкнеш!
- Как е тя, Джирая- попита направо Сакура, забила поглед в лицето на болната жена, която сякаш се бе стопила. Някогашните 'и алени устни, сега се бяха превърнали в две бледи ленти, а руменото 'и лице, на което винаги бе греела усмивка, сега бе бледо, потно и отслабнало до неузнаваемост.
- Не 'и остава много- каза тъжно Джирая- Само хума може да и помогне, но е доста скъпа, прекалено скъпа.
Сакура поклати отчаяно глава. Сега едвам намираше пари да се храни, камо ли да купува скъпи лекарства.
- Ще намеря хума- поклати глава Сакура- Каквото и да ми струва.
Преди Джирая да каже нещо, през вратата нахълта хазяйна им, който държеше и кръчмата.
- Сакура- развика се той- Слизай долу да сервираш, повечето клиенти са тук само заради теб! Ще ти намаля заплатата ако продължаваш да идваш при тази спяща овца в работно време!
Розовокоската сведе тихо глава. Искаше 'и се да му се развика, да го удари, но това щеше да котства живота на бедната 'и майчица, също така и нейния. Внезапно вдъхновение я разтърси и тя хукна със сълзи на очи към човека, който най- много мразеше.
- Господине, моля Ви, дайте ми пари за да купя хума за мама, ще работя непрестанно, обещавам!
- Знаеш какво искам от теб- обърна се той, оголвайки гнусните си, жълти зъби.
- Никога- извика Сакура пламнала.
- Тогава, успех малката, а сега слизай на работа!- извика ядосано той, дърпайки я за косата и я замъкна в кръчмата.
Тя прибра розовите си къдрици, които стигаха до финния 'и кръст, все таблата и продължи с работата си.
- Сакура- каза Юки- Върви да сервираш на онези господа, аз трябва да готвя.
Момичето кимна, все питиетата и бързо ги занесе на посочената маса. Щом видя клиентите, сърцети 'и се ускори. Не бе виждала толкова красиви мъже. Единият бе рус, със светло- сини очи и едва забележими тръпчинки. Той щом я видя се усмихна лъчезарно.
- Саске- обърна се към приятеля си- Я виж, че наистина имало ангели!
- Същия както винаги, а Наруто?- усмихна се подигравателно Саске, насочвайки студените си черни очи преценяващо върху смутеното момиче.
- Нищо особено- вдигна рамене безразлично и отново насочи погледа към вестника, който бе на масата.
"Нима"- помисли си Сакура и уж без да иска разля половината от питието върху горкия вестник. Е, наистина бе без да иска, защото под масата, Саске я бе препънал нарочно. Тя полетя към него, а той само се усмихна и я дръпна към себе си.
- Пусни ме- разика се тя, мятайки се в ръцете му.
- Вълшебната- засмя се той и я пусна.
- Ахх ти... ти.... ти....
- Сакура- чу се студен глас и момичето се обърна ужасено към хазяйна, който изглеждаше разярен- Тези господа са спецялни посетители, НЯМА ДА ПРАВИШ ФАСОНИ!
Хвана я за розовата плитка, но тогава Наруто скочи, а след него и Саске.
- Няма да позовля да се държите така със служителите си- развика се Наруто и цялата кръчма се умълча.
- Ако разберем, че сте я били- допълни Саске- Ще разкажем доста мили неща на нашите приятели и повярвайте, има такива, които могат да затворят миризливата ви дупка.
Хазяйнът се умълча и бързо пусна косата на ужасената Сакура. Той се поклони леко към двамата господа, хвърли унищожителен поглед на момичето и смутено се изниза. Наруто бе още бесен, Саске също.
- Довиждане госпожице- усмихна се русокосия- Само да ви е посегнал, елате и ни се обадете, ще го сравним със земята.
Саске не каза нищо, само я погледна подигравателно, направи реверанс и излезе следван от Наруто. Сакура бързо се съвзе и отиде да помага на Юки. Вечерта настъпи и пияниците бавно си тръгнаха по домовете. Сакура седеше до болната си майка, държеейки ръката 'и. Една сълза се споскаше по румените 'и бузи.
- Сакура- каза Юки, която неочаквано се бе появила на вратата- Господин Узумаки иска да те види.
- Господин Узумаки ли?- попита неразбиращо Сакура- А той е....?
- Русокосия, които днес те защити- обясни задъхана Юки- Иска да те види, чака те в стаята му. Каза, че щял да ти плати.
Розовокоската сведе поглед. Знаеше какво искат от нея, но никога до сега не бе се съгласявала, но сега... Сега майка 'и бе болна и се нуждаеше от лекарство, спешно!
- Няма да я оставя да умре- каза тя на Юки- Отивам.

Страхотно :cvetq: :cvetq: :cvetq: Моля те, пусни още, защото заинтригува любопитството ми :cvetq: :cvetq: :o.k.:

Хммммм
Т'ва адски много прилича на сагата "Дивата котка" на Хедър Греъм.
Ето и някои цитати от книгата: " Моля ви, сър, помогнете ми. Имам остра нужда от пари. Трябва да купя хинин за мама и да…"
"— Вече ти обясних как можеш да спечелиш малко пари, момиче. "
Така идеята е копирана от сагата и т'ва ми стана ясно още, когато прочетох първите два реда. Даже е абсолютно същото. В книгата, Х. Греъм е описала историтя така : Момиче на име Жаси /Сакура/работи в една гостилница и майка й е тежко болна. Жаси трябва да намери пари, за да купи хинин /хума/, но началникът й - мастер Джон отказва да й даде /както е написано в цитата по - горе/ И когато тя отива да сервира на клиентите се запознава с лорд Джейми Камерън /Саске/ и най - добрият му приятел Робърт Максуел /Наруто/ и така после Моли / Юки/ казва на Жаси, че единият от двамата господа я вика и тя си мисли, че е Робърт и отива при него, а всъщност се оказва Джейми. И т.н.
Според мен не е много честно да копираш авторката, като малко променяш нещата и после да твърдиш, че ти си го писала!
Ето линк към оригинала http://chitanka.info/lib/text/10603

onyx&pink написа:Хммммм
Т'ва адски много прилича на сагата "Дивата котка" на Хедър Греъм.
Ето и някои цитати от книгата: " Моля ви, сър, помогнете ми. Имам остра нужда от пари. Трябва да купя хинин за мама и да…"
"— Вече ти обясних как можеш да спечелиш малко пари, момиче. "
Така идеята е копирана от сагата и т'ва ми стана ясно още, когато прочетох първите два реда. Даже е абсолютно същото. В книгата, Х. Греъм е описала историтя така : Момиче на име Жаси /Сакура/работи в една гостилница и майка й е тежко болна. Жаси трябва да намери пари, за да купи хинин /хума/, но началникът й - мастер Джон отказва да й даде /както е написано в цитата по - горе/ И когато тя отива да сервира на клиентите се запознава с лорд Джейми Камерън /Саске/ и най - добрият му приятел Робърт Максуел /Наруто/ и така после Моли / Юки/ казва на Жаси, че единият от двамата господа я вика и тя си мисли, че е Робърт и отива при него, а всъщност се оказва Джейми. И т.н.
Според мен не е много честно да копираш авторката, като малко променяш нещата и после да твърдиш, че ти си го писала!
Ето линк към оригинала http://chitanka.info/lib/text/10603

Твой фик? Е нещо си объркала- това е от книга и даже този фик го има във вибокса. Не може да го копваш от книгата и да пишеш , че е твой фик. Трябва да си гоизмислиш сама за да казваш , че е твой фик.

Така, сега опозицията. Не твърдя че е мой фик, напротив. Да, това е дивата котка, да тчоно, героите и сагата са взети, но НЕ, няма да е същото. Точно за това бях предизвикана да пиша " Започваш с някъв роман и го завършваш по свои начин" И да питам, дори и да съм го " копнала", копирането на филми по фик не е ли същото или аз се лъжа неща? Както и да е. Да, това е подобие, но аз винаги съм била против копирането и ще продължавам да съм така и винаги почвам фик с нещо познато, а после наклаждам моята история, по простата причина, че виждам вратички в сценария. Както щете ме разбирайте, които иса нека да хока, но това няма да е " Дивата Котка на Хедър Греъм", защото аз немога да пиша под чуждо име, аз пиша от себе си.

Hermi написа:Така, сега опозицията. Не твърдя че е мой фик, напротив. Да, това е дивата котка, да тчоно, героите и сагата са взети, но НЕ, няма да е същото. Точно за това бях предизвикана да пиша " Започваш с някъв роман и го завършваш по свои начин" И да питам, дори и да съм го " копнала", копирането на филми по фик не е ли същото или аз се лъжа неща? Както и да е. Да, това е подобие, но аз винаги съм била против копирането и ще продължавам да съм така и винаги почвам фик с нещо познато, а после наклаждам моята история, по простата причина, че виждам вратички в сценария. Както щете ме разбирайте, които иса нека да хока, но това няма да е " Дивата Котка на Хедър Греъм", защото аз немога да пиша под чуждо име, аз пиша от себе си.

такам това , което го каза сега не го бе написала преди главата-защото може би нямаше да ти създадем неприятности, но се оказа , че се чували и чели книгата. Нито беше казала , че е от Х. Греъм , нито че ще е с различен край- просто си написала , че това е новият ти фик. Идеята обаче е на Х. Греъммчо-така , че пак не е твое, е естествено без края-защото каза, че е е различно. Еми продължавай да пишеш ще видим дали ще е различно. Инче е написано добре. Очакваме още.

by ~ Me and onix&pink

Споко. МИР! Да, грешката е моя, че не изясних целта на изнудването, но очаквах повечето тук да са я чели и искам да я интерпретирам по мой си начин. Сори пак, грешката е моя, но ви гарантирам, че никога няма да ме видите да копирам някоя идея без причина! :;):

Нека и аз да си кажа тежката дума... Що се обаждате неподготвени? Херми да е казала ,че е нейн???
Това е интерпретация мили мои заблудени душици.
Това ,че ви е яд на фика, и че не сте се сетили първи за това не ВИ ДАВА ПРАВО да спамите и да плюете без качествена аргументация. Не виждате ли ,че се излагате?
Ако се разровя във ваще "творения" и ви дам КРИТИКА, говоря за истинска критика, ще ви разплача най - вероятно и едва ли ще пишете фик във скоро време.
А за фика - душа не се връзвай ;)
Пиши и ги остави. Както казах - ЖЕНСКАТА ЗЛОБА Е ПО - ОПАСНА ОТ ВОЙНА ;)
Гордей се със себе си .
Не видях грешки

Права си,Херми пише,че това е нов фик от нея,а не че е нейн.Почти всеки занае,че има книга "Дивата котка".И няма смисъл да се заяждате.Вдигнахте врява,че едва ли не е убила някого.Пък и плюс това тя си призна,че не е дооточнила повече няма за каква да се заяждате.

Ох, хора вече найстина наспамихме фика. Да приемам имаме и ние грешка, че се нахвърлихме веднага, но и тя си има грешка , че не го е написала-така де тя се извини и аз се извинявам, че се нахвърлих така. Айде сега мир, че искам да видя продължението, което всички го очакваме скоро / ъ, кога ще пускаш още/.

Такам нема да седна кат вас да се праа на интересна за приликите към книгата...Само ше кажа че е мн хубаво и искам ощееее!! :kisss: :bravo:

Мир! Ето това е историята, която си представям аз, дано ви заинтригува.


Сакура наметна прокъсаната си жилетка и се запъти към малкото ханче, въпреки възраженията на Юки. Теорията за птичките и пчеличките отдавна 'и се бе разяснила и знаеше какво се очаква от нея. Много мъже от кръчмата 'и го бяха подшушвали, но винаги възмутено бе отказвала, е, до този момент. Сакура влезе в ханчето и се запъти към стаята, в която я чакаха. Цялата трепреше наудържимо, но си спомни за болната си майка и си наложи да се успокои. Вдиша дълбоко няколко пъти и натисна бравата на вратата. След проскърцване, тя се отвори и момичето пристъпи в полутъмното помещение. Огънят в камината хвърляше зловеща сянка в стаята и бе единствения източник на светлина. Докато Сакура ужасено разглеждаше странните форми по килима, вратата зад нея се затвори. Тя се обърна рязко и срещна две черни очи, на сантиметри от нея.
- Какво по дяво...- но неуспя да довърши, защото непознатият я бутна на някакво канапе да седне.
Докато стоеше ужасена в мекото канапе, чуваше само крачките на този нахалник. Мъжът обикаляше из стаята и запалваше свещите по стените. Стаята се озари в мека светлина и Сакура разпозна човека, който я бе бутнал.
- Ти ли?- попита недоумяващо.
- Спокоино момиче- усмихна се Саске, а чертите на лицето му омекнаха- Не си тук за това което си мислиш, искаме да поговорим с теб.
- Искате ли?- попита пак Сакура, която бе започналла да се ядосва.
Преди Саске да успее да отговори вратата проскърца отново и този път през нея влезе Наруто Узумаки, човекът, който я бе повикал.
- Здравей Сакура- поздрави той с усмивка.
- Някой би ли ми обяснил какво става тук!- попита тя вече разгневена, стараейки се да прикрие уплахата, която я превземаше и караше стомахът 'и да се качи в гърлото.
- Копеле, ти не 'и ли обясни защо е тук- обърна се Наруто към Саске с укор в гласа.
- Тъкмо почвах и ти нахълта и започна да се правиш на любезен- сряза го Саске.
- По- добре да съм любезен, отколкото да плаша момичета в тъмното, издебвайки ги зад гърба- ухили се Наруто, а Саске изръмжа.
- Аз още чакам- прекъсна ги Сакура с лека усмивка.
- Извинявай- каза Наруто и започна да обяснява- Аз съм наследник на престар род, но съм извънбрачно дете. Баща ми- краля, ме е признал пред закона и сега имам право на част от имуществото на полубрат си. Лошото обаче е, че този полубрат на име Гаара, унищожи документите за моето признаване, а оригиналните, понеже не могат да бъдат унищожени, скри в някакава негова тайна стая или нещо подобно.
- Това е жалко, но защо ми го разказвате- попита недоумяващо Сакура
- Защото Гаара има племеница, която е безследноизчезнала от няколко години- каза Наруто.
- Я почакайте малко- възкликна момичето, асимилирайки думите на Наруто- Да не би да искате от мен да...
- Да станеш Принцеса Сакура Харуно, да, и принцесата се казваше Сакура, имаше розова коса и същите зелени очи. Още щом те видях ми напомни за нея, затова си тук тази вечер- каза азвълнувано Саске, а Наруто развълнувано потърка с ръце.
- Ще станеш ли част от нас Сакура?- попита я Саске- Знам, че е грозно да се прави по този начин, но Наруто трябва да си вземе наследството.
- Ами моята майка- викликна момичето- Тя е болна, много болна! Точно затова съм тук при вас тази вечер. По принцип бих отказала на такова предложение, но нямам пари за да 'и купя лекарства и съм готова на всичко за да я спася, но как ще я оставя!!!
- Защо не каза направо- зачуди се Наруто- Щяхме веднага да ти помогнем.
- Не разбираш, нали глупаки- поклаи глава Саске леко възхитен- Това момиче има гордост и характер, точно като мен и теб. Ти би умрял гладен, но пак нямаше да поискаш пари от мен- най- добрия си приятел, нали?
Наруто кимна разбиращо.
- Ставай- каза Саске на Сакура- Отиваме до аптеката.
- Но.. Но тя не работи- възкликна момичето
- О, не се тревожи, за мен ще проработи- усмихна се Саске и я завлече след себе си.
..............................................................................................................................................

Половин час по- късно Сакура и Саске вървяха по тъмните улици, а момичето стискаше в ръката си торбичка с хума, която Саске бе купил. Розовокоската първоначално се дърпаше, но после видя, че Саске е твърдорешен да 'и помогне, а и сега не бе време за гордост. Аптекарят много се ядоса когато почукаха на вратата му, но като видя аристократичния мъж, веднага се поклони и покорно донесе хума.
- Е, момиче- попита я Саске- Съгласна ли си да участваш?
- Ще си помисля, нека първо да помогна на мама- отговори Сакура, целуна Саске по бузата за благодарност и се стрелна право в тъмната кръчма, за да даде лекарството.
- Нещо се размекваш Учиха- засмя се Наруто щом го видя как се изчерви от целувката.
- Върви подяволите Узумаки- махна безразлично с ръка Саске.

Дам и на мен ми хареса! Айде пускай още скоро че и аз ще взема да те заплашвам с дюнер!

Оуууууууууу Супер интересно е Моля те, пусни по-скоро следващата :arrow: :arrow: :arrow:

Супер е това фикче Пускай още, моля ти се

Невероятно е !!

Страхотно е! Нямам думи е освен тези две: искам ощее!!!

супер е,давай следващото

Супер е давай още!!!

Херми, чела съм книгата и от сега заявявам, че беше една от най- тъпите книги, които някога съм разлиствала. Дори секса в книгата не го бива. Само " Брулени Хълмове" ми е по- забила от тая. Не мисля, че си избрала правелния роман, защото ти си една от малкото хора тук, които имат зрънце талант, все пак съм чела повечето ти неща, но това тук е пълна боза, просто не си открила книгата си. Надявам е да го направиш по добре от жалкото подобие на роман " Дивата Котка" и да вложиш малко смисъл в заглавието, мисля, че ме разбираш. Стискам палци, давай с пълна пара, но се постарай, защото ако се изложиш ще псувам!