Дивата котка ( + 16 )

First topic message reminder :

Така, нов фик от мен. Бях предизвикана да напиша нещо такова, а щом го написах, бях заплашена с Дюнер / бляк / ако не го пусна, Ето на,дано ви хареса.

Поредният ден в старата кръчма, пълна с пияници и вагабонди. Сакура разнасяше питиетата на хапливите клиенти, които не пропускаха да я обарат при първа възможност. Лошото беше, че ако се обърнеше да се защити, щяха да я уволнят и изхвърлят нея и болната 'и майка на улицата, а това не бе особено желателно. Затова преглъщаше унижението и продължаваше да разнася и разнася, да чисти мръсния под, да мете и да помага на Юки- готвачката.
- Сакура- каза 'и тихо Юки- Върви да видиш майка си, аз ще те прикривам.
- Наистина ли?- попита с надежда Сакура- О, Юки, много ти благодаря!
Юки само намигна заговорнически и Сакура се измъкна бързо през задната врата. Хукна нагоре по скърцащото стълбище, за да види болната си майка. Нахълта в малката, миризлива стаичка, в която двете спяха и сърцето 'и се сви. Джирая- единствения мъж, който бе помагал с каквото може, седеше до леглото на болната и гледаше някъде в далечината.
- А, Черешке- визкликна той като я видя- Успяла си да се измъкнеш!
- Как е тя, Джирая- попита направо Сакура, забила поглед в лицето на болната жена, която сякаш се бе стопила. Някогашните 'и алени устни, сега се бяха превърнали в две бледи ленти, а руменото 'и лице, на което винаги бе греела усмивка, сега бе бледо, потно и отслабнало до неузнаваемост.
- Не 'и остава много- каза тъжно Джирая- Само хума може да и помогне, но е доста скъпа, прекалено скъпа.
Сакура поклати отчаяно глава. Сега едвам намираше пари да се храни, камо ли да купува скъпи лекарства.
- Ще намеря хума- поклати глава Сакура- Каквото и да ми струва.
Преди Джирая да каже нещо, през вратата нахълта хазяйна им, който държеше и кръчмата.
- Сакура- развика се той- Слизай долу да сервираш, повечето клиенти са тук само заради теб! Ще ти намаля заплатата ако продължаваш да идваш при тази спяща овца в работно време!
Розовокоската сведе тихо глава. Искаше 'и се да му се развика, да го удари, но това щеше да котства живота на бедната 'и майчица, също така и нейния. Внезапно вдъхновение я разтърси и тя хукна със сълзи на очи към човека, който най- много мразеше.
- Господине, моля Ви, дайте ми пари за да купя хума за мама, ще работя непрестанно, обещавам!
- Знаеш какво искам от теб- обърна се той, оголвайки гнусните си, жълти зъби.
- Никога- извика Сакура пламнала.
- Тогава, успех малката, а сега слизай на работа!- извика ядосано той, дърпайки я за косата и я замъкна в кръчмата.
Тя прибра розовите си къдрици, които стигаха до финния 'и кръст, все таблата и продължи с работата си.
- Сакура- каза Юки- Върви да сервираш на онези господа, аз трябва да готвя.
Момичето кимна, все питиетата и бързо ги занесе на посочената маса. Щом видя клиентите, сърцети 'и се ускори. Не бе виждала толкова красиви мъже. Единият бе рус, със светло- сини очи и едва забележими тръпчинки. Той щом я видя се усмихна лъчезарно.
- Саске- обърна се към приятеля си- Я виж, че наистина имало ангели!
- Същия както винаги, а Наруто?- усмихна се подигравателно Саске, насочвайки студените си черни очи преценяващо върху смутеното момиче.
- Нищо особено- вдигна рамене безразлично и отново насочи погледа към вестника, който бе на масата.
"Нима"- помисли си Сакура и уж без да иска разля половината от питието върху горкия вестник. Е, наистина бе без да иска, защото под масата, Саске я бе препънал нарочно. Тя полетя към него, а той само се усмихна и я дръпна към себе си.
- Пусни ме- разика се тя, мятайки се в ръцете му.
- Вълшебната- засмя се той и я пусна.
- Ахх ти... ти.... ти....
- Сакура- чу се студен глас и момичето се обърна ужасено към хазяйна, който изглеждаше разярен- Тези господа са спецялни посетители, НЯМА ДА ПРАВИШ ФАСОНИ!
Хвана я за розовата плитка, но тогава Наруто скочи, а след него и Саске.
- Няма да позовля да се държите така със служителите си- развика се Наруто и цялата кръчма се умълча.
- Ако разберем, че сте я били- допълни Саске- Ще разкажем доста мили неща на нашите приятели и повярвайте, има такива, които могат да затворят миризливата ви дупка.
Хазяйнът се умълча и бързо пусна косата на ужасената Сакура. Той се поклони леко към двамата господа, хвърли унищожителен поглед на момичето и смутено се изниза. Наруто бе още бесен, Саске също.
- Довиждане госпожице- усмихна се русокосия- Само да ви е посегнал, елате и ни се обадете, ще го сравним със земята.
Саске не каза нищо, само я погледна подигравателно, направи реверанс и излезе следван от Наруто. Сакура бързо се съвзе и отиде да помага на Юки. Вечерта настъпи и пияниците бавно си тръгнаха по домовете. Сакура седеше до болната си майка, държеейки ръката 'и. Една сълза се споскаше по румените 'и бузи.
- Сакура- каза Юки, която неочаквано се бе появила на вратата- Господин Узумаки иска да те види.
- Господин Узумаки ли?- попита неразбиращо Сакура- А той е....?
- Русокосия, които днес те защити- обясни задъхана Юки- Иска да те види, чака те в стаята му. Каза, че щял да ти плати.
Розовокоската сведе поглед. Знаеше какво искат от нея, но никога до сега не бе се съгласявала, но сега... Сега майка 'и бе болна и се нуждаеше от лекарство, спешно!
- Няма да я оставя да умре- каза тя на Юки- Отивам.

Херми, чела съм книгата и от сега заявявам, че беше една от най- тъпите книги, които някога съм разлиствала. Дори секса в книгата не го бива. Само " Брулени Хълмове" ми е по- забила от тая. Не мисля, че си избрала правелния роман, защото ти си една от малкото хора тук, които имат зрънце талант, все пак съм чела повечето ти неща, но това тук е пълна боза, просто не си открила книгата си. Надявам е да го направиш по добре от жалкото подобие на роман " Дивата Котка" и да вложиш малко смисъл в заглавието, мисля, че ме разбираш. Стискам палци, давай с пълна пара, но се постарай, защото ако се изложиш ще псувам!

О, това много ми хареса и ми грабна очите веднага щом го прочетох.
Много е интересно и е различно от всички други истории, които съм чела, а те не са малко. Харесва ми. Продължавай !