~Живот по сценарий~

First topic message reminder :

Така, още един мой фик... Да предопредя, че може първата глава да не е станала интересна, но това просто е началото! ако ви хареса ще го продължа, така че успех!




1. Глава: "С краката нагоре"

Бляскави вечери, романтични разходки, любов... Красиви тоалети, богати къщи....
- Канаме, обичам те!
- Ще се омъжиш ли за мен, Хорина?...
- Стоп! Втори дубал!
- Господин Режисьор, моля да обявите почивка.
- Чухте дамата – ПОЧИВКА!
- Госпожице Хюга искате ли питие?
- Не благодаря Ханиме.Наруто Узумаки дойде ли?
- В гримьорната е. Да го повикам ли?
- Не е необходимо. Аз ще отида.

Хината Хюга беше една от най-известните филмови актриси, която познава цяла Япония, но и почти целия свят. Тя беше преуспяла в много свои филми и шест пъти е взимала главната роля. За първи път се бе снима във филм още, когато е била на десет години. Нейната кариера, обаче, се развива с огромна скорост. Участвала е в над 60 филма и още толкова ТВ предавания и шоута.
- Наруто, готов ли си?
- Здравей Хината! Как вървят снимките?
- Това е една ужасна сапунка, в която изобщо не искам да участвам, но нали...
- Да, режисьора. Какаши притеснява ли те?
- Защо точно той трябваше да филмира „Icha, icha paradise”?
- Съжалявам, ако те притеснява има начин – ще му кажем, че се отказваш.
- Не, не искам да го обидя... Сакура обади ли се? Каза, че турнето е свършило.
- Да, в града е.
- Страхотно. Значи отиваме.
- Какво? Не мислих, че ще се върнеш там, отново...
- Винаги правиш обратен завой в миналото – в този случай това е така.
- Разбирам. Ами снимките?
- Това оставям на теб. Помоли го да ме освободи, а аз ще се приготвя. След десет минути пред входа.
- Да... добре Хината!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Така.. да се върнем около десет години назад във времето, когато звездите ( Хината, Наруто...) бяха още деца и не познаваха лукса и постоянно насочените камери към тях... Да, в малко селце ( по-късно град) наречено Коноха, където листата танцуваха и там, където паднаха, от огнената земя израстваше едно ново поколение...
- Сакура! Добре ли си?
- Да, благодаря ти Хината. Наистина дървото е високо, не трябваше да се качвам толкова нагоре...
- Няма нищо, но повече няма да правиш така. Обещаваш?
- Обещавам!
- Добре, сега да отиваме на училище.
- Да-а, хайде..
Слънчеви дни, детски усмивки, игри, спомени, смях... Така минаваше животът на група тинейджъри, добри приятели, които винаги правеха скуката забавна.
- Саске, махни си мазните пръсти от чина ми! Научи се, когато си изядеш баницата да си ги измиеш!
- Дрън, дрън... Хигиеничката Сакура, кажи ми нещо, което все още не знам.
- Като за начало, трябва да млъкнеш!
- Хей, хей! По-полека Сакура... нали знаеш, че той е такъв.
- Да, да знам Наруто; благодаря, че ми каза. Той е просто оригинален – като турски анцунг.
- Сакура, прекаляваш!
- Клас стани!
Клас мирно! – изведнъж дежурния изкомандва и учителя влезе.
- Добър ден, деца! – поздрави той с дневника в ръка, а погледът му в някаква книга.
- До-бър ден!
<< Уфф, отново час по История! Нищо не му разбирам от господина... Нищо! >>
- Така, днес ще изпитвам номеррр... Номер десети да заповяда на дъската и да разкаже за династията Син.
- Аз! – Сакура помаха с ръка, изправи се и се запъти към дъската, когато нечий крак я спъна...
- Ааааааа! Саскеееееее! – целият клас избухна в смях, защото Сакура бе на земята измокрила се от някакво сокче, което без да иска будна ат съседната маса върху себе си.
- А, нещастен случай! Извикайте бързите дрехи! ( Бърза помощ) – подигравателно запротестира той.
- Ще видиш ти един нещастен случай!
- Господине, вижте какво прави тя! А пък е отговорник на класа!
- Толкова си тъп, че като застанеш до една стена тя пада, защото по-умния винаги отстъпва.
- О-о-о Великите измислици! Прекрасно сравнение, заслужаваш да участваш във филм „Овцете мислили” – отново класа беше сломен от коментара на Саске.
- Ти cи такъв идиот, че ако има конкурc за идиоти ще вземеш второ мяcто, защото cи такъв идиот, че ще ти измъкнат първото мяcто изпод ноcа!
- Хах, кой го казва!
- Престанете и двамата! – учителят, Какаши Хатаке наистина му омръзна да слуша постоянните драми, които всеки час се изиграваха пред него.
- Но... той
- Тя..
- И двамата излезте отвън! – излязоха, мрънкайки нещо под носа си. Те винаги си бяха такива – приятелски врагове!

Ех лошо фика е адски
ама маи авторката го забрави

Айде бе сладурано само ни мъчиш Престраших се да пиша коментарче, защото ме беше страх да не ме изядете Базикам се, много ми хареса фикчето и няма да ти давам зор, защото знам какво правиш, а пък другите не Когато можеш я пусни

Маги, не бъди лоша!!! Иначе няма да дойда при теб изобщо!!! Моля, моля, моля!!! Иначе ще ти се разсърдя!!! :/:

Сори за грешките


5. Глава: „Громкъй звук” – „ Силен звук”

Темари гледаше като „Луд гений” , защото не очакваше това.
<< Яя! Гръм от ясно небе! Тоз пък от де се взе?>> - Момичето мигновенно скочи от мястото си, но пък си удари главата и се люшна в прегръдките на Сай, който, обаче спеше с отворена уста.
<< Ъ.ъ.ъъ! Смърди на чесън! Бляк >> - Темари се опита да стане от него, но той сложи ръката си върху гърба й и това просто беше чудесно. Самолетът тръгна да отлита и през това време, Темари се друсаше върху Сай. << Негодник! Простак! Пусни ме, бе! Ще ти смажа мутрата, ако можех!>> - Русокосата го проклинаше наум, обиждаше го, а той най-нагло спеше гушнат в нея (XD)... Накрая момичето не издържа, след като той я хвана с двете ръце и дори се усмихна!
- САЙ!!! Пусни ме бе, психопад надрусан! Какво ти става! – Сай се стресна, подскочи и пусна Темари, а тя падна под седалката, но косата й се бе заплела в ципа на панталоните му.
- Какая безобразие! У самальота дурастиь делать! Палиция! Стража! Паймайтя етъх курканоу! – една бабка рускиня от третата седалка на техния ред започна да вика, ръкомаха, дори посегна да клати главата на Темари да се махне от гащите на Сай. ( превод – Какво безобразие! В самолета глупости да правят! Полиция! Стража! Хванете тези пуйки! Xd писала съм направо, без да спазвам Руската граматиката за да четат всички)
- Ах ти! Клоун такъв! Ще те убия Сай! Чу ли ме! Мъртъв си! – Сай гледаше в една точка, неразбиращ нищо от ситуацията. Чуваше само крясъци и смях от страна на пътниците.
- Аз съм стюардесата. Какво се е случило? - В този момент се чу едно разкопчаване на цип (XD) – Темари усърдно бръкна вътре и си извади косата, а Сай – Сай въобще не чувстваше нещо, той бе припаднал с отворени очи (XD).
<< Тъп идиот! Ще му се стори малък светът и няма къде да се скрие от мен!>> - Мислите на Темари отново забушуваха в главата й, но този пък наистина не знаеше какво да прави.
- Госпожице, моля да дойдете с мен. – Стюардесата изглеждаше много ядосана, а пътниците все повече и повече се смееха на разиграващата се случка пред тях.
- Мы казаки! Мы очень страстные люди! – Един откачен дядо, вероятно мъжа на бабката рускиня започна да подскача, сякаш се радваше. ( ето и превода – Ние сме казаци! Ние сме много страстни хора!)
- Господине! Седнете на мястото си и закопчайте колана!
- Не колан. Няма колан в гащи!... Мы казаки! Мы очень страстные люди!
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
След неочакваната случка, Темари седна на мястото си, вече разговаряла със стюардката, и продължи да чете списанието си.
Не след дълго, Сай, който идваше от тоалетната, се настани и с присвити очи погледна към русокосата.
- Кажи сега – доволна ли си? – Темари се обърна с тъпа физиономия.
- Кое да съм доволна?
- Че си скъсах ципа, а? Сега какво ще правя?
- Какво си скъсал? Ципа ли? – Темари едва удържаше смеха си, но кой да знае, че съвсем ще изгуби контрол. – Хахаа... (...)
- Смешно ти е на теб! Как ще ходя?
- Имаш ли игла и конец? – Сай кимна, после погледна настрани – Ела в тоалетната...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бабката тъкмо отиваше до тоалетната, когато чу странни звуци идващи от там...
- Аа!. Ооо... А-а-А-а.... Уф... Не... не... недей!
- Стой мирен! Извади го! – викаше ядосано Темари.
- Не мога!.... Ти го извади.... заклещил се е!...
- Чакай, аз ще го взема!... – Бабата щом чу това, веднага отвори вратата и панически изпищя!
- Аааааа!... Секс! - Но картината изобщо не беше такава. Темари бе клекнала, бръкнала в джоба на Сай за да извади телефона, който той не можел да извади.
- Млъкни изкуфяла кранто! Млъкни бе!
- Аааааааааа! – никаква реакция от бабката.
- Сай да изчезваме! Следващия път няма да ни се размине! Ще ни изхвърлят като кучета!
- Къде?
- Ще скочим...

Много забавна глава !!! Пръснах се от смях Беше върхъ !!!

Фикът ти е много ама много як...Давай следващата глава ....