Красива Луна

Това е първият ми фик дано ви хареса. Пишете коментари.
Първа глава-Началото
Ако някой ми беше казал,че това ще е един от последните дни, които ще прекараме заедно за години напред, сигурно нямаше да му повярвам.
Итачи стоеше пред училищната врата, както всеки ден. Чакаше не някой друг, а точно мен. Забелязвах погледите на момичетата, които минаваха покрай него. Знаеха, че той ходи с мен, и умираха от завист. Итачи Учиха – красив, умен, богат и влюбен в обикновено момиче като мен.
-Итачи, здравей!
-Добро утро Мизуки – каза той и ме прегърна силно с една ръка.
-По-полека, ако не искаш да ми счупиш някое ребро.
-Извинявай -каза искрено той и ме целуна по бузата, при което цялата се изчервих. За да скрия от него пламналото си лице се обърнах с гръб и се заизкачвах тромаво по стълбите. Успокоих ударите на сърцето си, едва когато стигнах първия етаж. Все още ми беше трудно да се държа нормално около него. Въпреки че го наблюдавах от много време, не му проговорих първа. Просто един ден дойде при мен и каза:
-Здравей, аз съм Итачи! Искаш ли да обядваме?-бях без думи и само кимнах. Съученичките ми от друга страна щяха да се пръснат от яд.
И ето че сега крачеше до мен.
-Мизуки-прекъсна мислите ми той-Имам да ти казвам нещо в голямото междучасие, затова нека се срещнем долу на пейката, става ли?
-Добре, както кажеш.
Жалко, че бяхме в различни класове. Седнах на мястото си до прозореца и се загледах навън. Не бях забелязала дори какво е времето. Слънцето грееше силно. Капчиците вода от ранния сутрешен дъжд блестяха като кристали, скрити между листата на дърветата. Птичките пееха и всичко сякаш беше идеално, но наистина ли беше така.
Първите няколко часа минаха лениво и сякаш нарочно се проточваха толкова дълги. Едва дочаках голямото междучасие и първа изскочих от стаята, когато звънецът би. Спънах се няколко пъти по стълбите и едва не повлякох няколко учителки с мен. Интересното бе, че той вече беше на пейката, обърнат с гръб към мен. Отидох с бързи подскоци и седнах на пейката до него. Черната му коса блестеше на слънцето, а лицето му, нежно и красиво, направо сияеше. Итачи ме прегърна и сложи главата ми на рамото му.
-Свободна ли си през ваканцията-небрежно попита той.
-Да, защо?
-Искаш ли да дойдеш с мен на едно място?
-Къде?-попитах аз и леко се изчервих.
-Имаме вила до морето. Можем да отидем там само двамата. Ще тръгнем в събота и ще си тръгнем чак другата седмица. И без това сме в пролетна ваканция.
-Добре-казах свенливо аз и го прегърнах още по-силно. Мислех, че моментът е прекрасен, но в този миг стомахът ми изкъркори. Итачи леко се засмя.
-Сигурно си гладна-каза той, а аз само леко кимнах-Ела, нека ти купим нещо за ядене.-След това стана и тръгна към лавката.
Дните се проточиха и ето,че вече беше петък вечер. Бях в паника. Живеех сама, тъй като родителите ми работеха в чужбина. За първи път опаковах нещата си без мама и може да съм голяма, но не знаех какво да взема. Направих един дълъг списък и след 4 часа мъчение най-накрая бях готова. Реших да отпочина във ваната, но помислих и за възможно да заспя вътре, затова просто си взех един душ. След това си легнах.

Хубаво е фикчето продалжавай ще го чета с интерес.

Имаш много грешки, но като цяло е добре
Намери си редактор...
Е, ще го чета с интерес...
Чакам още

Радвам се, че ви харесва Мерси за коментарите :lah: Ще се постарая следващата глава да няма и една грешка :o.k.:

ем става..пускай следващото!!

Ето другата главичка

Сори за грешките и лошите изказвания, ама не мога по-добре Пишете ако искате още
Вилата
Сутринта се събудих и скочих от леглото. Имах половин час преди Итачи да дойде. Оправих се за около 15 мин. и седнах на леглото. Бях толкова сънена, че неусетно съм заспала. Събудих се от приятно усещане по врата. Леко отворих очи и видях как Итачи се беше навел и ме обсипваше с целувки.
-Добро утро!
-Мхм-отговорих аз без да се замислям и се обърнах на другата страна.
-Добре, тогава ще поспим още малко. - тогава го усетих до гърба си. Стреснах се и бързо се обърнах към него.
-Какво!? Защо си тук!? – попитах объркана.
-Не може ли? – самодоволно се усмихна той.
Изчервих се и го прегърнах силно. Той ми отвърна, хвана брадичката ми с два пръста и ме обърна с лице към него. След това съвсем леко и много нежно ме целуна. Аз се изчервих още повече. Той се усмихна и ме притисна към него, така че чувах как сърцето му бие. Това наистина ме успокояваше.
-Трябва да тръгваме. Къде са куфарите ти?
-Ето там. Трябва да минем през магазина да купя нещо за хапване за изпът.
-Няма проблем. Хайде!
Итачи взе куфарите ми, а аз заключих и слязохме при колата му. Винаги съм се възхищавала на добрия му вкус, особено, когато говорим за коли, мотори и темподобни. Колата му беше черен мерцедес кабрио, чийто модел никога не запомнях. Това беше спортен модел само с две места и към милиард джаджи и функции. Колкото и малка да беше тя събираше всичките ми партакежи и развиваше голяма скорост. Наистина много я харесвах. Стигнахме до магазина. Итачи ме изчака отвън. Аз взех чипс, пшенични пръчици и кола.
Докато пътувахме си говорехме и от време, на време му подавах нещо за ядене или пиене. Радвах се, че имам толкова добър човек до себе си. Той ме разбираше, понякога не се съгласяваше с мен, но в мисълта му имаше логика. Това е мъж мечта – млад, красив, умен и богат. Гледах вятърът вее прекрасната му черна коса, тъмните му, но и красиви очи, винаги гледаха напред. В тях се оглеждаха Слънцето и Луната. С тях той можеше да каже и покаже всичко – от гореща и страстна любов, до убийствено студена омраза. Бялата му кожа, мека като коприна, блестеше на приятната слънчева светлина.
-Мизуки, Мизуки! Слушаш ли ме?
-Да, разбира се! Бях се замислила.-усетих как го запям и се обърнах напред.
-С тази приятна компания времето мина бързо и скоро пристигнахме.
Двуетажната вила беше невероятна и бе точно до плажа. На първия етаж бяха кухнята, хола и гостната. На втория имаше три спални. Явно Итачи беше наредил да приготвят всичко, защото си личеше, че там отдавна не е одсядал някой, а нямаше и прашинка прах. Показа ми стаята си. Тя бе толкова светла. Не беше малка, но бе много уютна. Пак казвам, че той има уникален стил. Тапетите бяха тъмно сини с нишка от сребристо. Завесите бяха черни, което малко ме изплаши, но Итачи обясни, че така прониквало по-малко светлина от огромните прозорци. Каза ми да се настаня, а после щяхме да излезем да се поразходим по плажа.
Докато си оправяхме багажа се закачахме един друг.Когато приключихме, той ме хвана за ръка и тичешком излязохме на плажа.
Беше късен следобед. Слънцето се отразяваше във водата и белите облачета. Навсякъде беше разпръсната златиста светлина, сякаш небето и земята бяха едно. Беше наистина много романтично, но Итачи не искаше да се отдаде на романтиката ми (а именно да седнем на пясъка и гледаме залязващото слънце). Гонехме се и се търкаляхме прегърнати. След това се изправяхме и гонитбата започваше отново. Пръскахме се с вода. В един момент, когато буквално бях подгизнала, Итачи ме взе на ръце като булка и влезе във водата. Стана ми студено и потреперих, любимият ми забеляза и ме притисна до себе си. Почувствах някакво ново чувство много по-силно от всички други. Сякаш ако за миг се отделях от него ще умра. Сложих ръце на врата му и го целунах, но той не искаше тази изпълнена с нежност целувка, не, той искаше изгаряща от страст целувка. Леко закачи долната ми устна, знаех какво иска и не възразявах, не само че не възразявах, желаех я,отворих устата си и езикът му се заигра с моя. Винаги съм мислила това за гнусно, но когато го правиш с любимия, чувството е невероятно. Усетих вкуса му като боровинки, сигурно беше съвпадение, че това е любимия ми плод. Изчервих се.
-Не прави така.
-Нищо лошо не сме направили.-успокои ме Итачи и ме прегърна. Много обичах да съм в прегръдките му. –Хайде да се прибираме! Стана студено.-аз просто кимнах, все още не бях се съвзела от транса на целувката.
Залезът беше към края си, а ние вървяхме по пясъка, хванати за ръце.

Новата главичка е тук Сори ако има грешки И дано ви хареса, нататък ще стане още по-интересно ама все пак трябва да се описва нали
МОЛЯ ВИ ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ
Сладка нощ
Когато се прибрахме, попитах Итачи какво иска за вечеря. Той каза, че няма значение, стига да е с мен. Усмихнах му се и го целунах. Предложих да приготвя сандвичи и да гледаме филм. Хареса му идеята ми. Избра да гледаме „Франкенщайн”. Знаех, че иска да ме изплаши. Не вярвах да се получи, ама ... се получи. Щом дойде наистина МНОГО страшната част, аз инстинктивно се сгуших в него.
-Намести се удобно. Има още много до края на филма. – засмя се той.
Аз станах и най-удобно се наместих в скута му (да не си помислите нещо XD), отпуснах главата си на гърдите му и положих ръце на рамото му. Той леко опря главата си в моята.
Филмът беше от 80-те и наистина бе много страшен. Случи се нещо, което не вярвах, че някога ще се случи – разтреперих се. Тъкмо, когато си мислих. Че няма на къде по-зле, филмът стана още по-страшен. От някои сцени направо ми се повръщаше. Не показах страха си, за да не се изложа. Но моя ужас едва започваше.... Та от кулминацията бяха изминали само 15 минути. Сигурно щях да се разплача, когато Итачи, забелязал глупавото ми държание, изключи телевизора и каза:
- Стана много страшно. Искаш ли да гледаме друг филм? – аз бях толкова уплашена, та аз все още треперех като лист, дори не отговорих. Едва ли бях способна да мръдна. За втори път днес, той ме вдигна на ръце като булка и ме понесе към спалнята ( не прибързвайте със заключенията ). Отвори вратата, влезе, затвори я с крак и ме остави седнала на леглото, след това дръпна завесите. Седна до мен. Аз се обърнах към него и го целунах. Той ми отвърна и леко ме придърпа към себе си. Аз преместих единия си крак от другата му страна, така че да сме лице в лице. След това увих ръцете си около врата му, прекарах пръсти през косата му. Той ме взе на ръце и положи легнала на леглото. Започна да целува врата ми, аз издадох стон на удоволствие (инстинктивно, естествено) . Започна да развързва потника ми (прилича на корсет, за това развързва). Целувките му слизаха все по-надолу и по-надолу, а на мен ми ставаше все по-горещо и по-горещо. Но с удоволствието в съзнанието ми изплува един въпрос – какво биха казали родителите ми. Те не бяха там, но ако станеше една бела после друга ... Трябваше ми малко време да помисля, не се съмнявах в Итачи, а в самата себе си.
-Ммм, Ита-чи – казах накъсано аз – може ли да ... – той ме прекъсна с целувка.
- Както искаш. – каза леко смутен.
-Сърдиш ли се? – „ако е така да продължим, пък после ще му мисля” реших аз, но отговора му ме изненада.
-Не. Не искам да те плаша. – очаквах много неща (като минем през някои наистина много абсурдни XD ), но не и това. Явно ме четеше като отворена книга. – Не се тревожи. Ще го направим, когато си готова. – каза и ме целуна по челото. Аз все още гледах учудено. – Хайде да си лягаме! – усмихна ми се той.
-Аха
-Има ли нещо, защо се държиш толкова странно?
-А-а-аз... – хвърлих се на врата му – благодаря ти ... , че ме разбираш толкова добре. – той леко се засмя. – Да не си мислеше, че ще направя нещо против волята ти? Прекалено много те обичам, за да позволя да те нарани някой, или за да те нараня.
-Не, разбира се, че не. Имах предвид, да ,не очаквах, тоест... ох, пак се издъних.
-Колко си забавна. Хайде да си лягаме, вече стана три през нощта!
-Мхм – кимнах в отговор аз.
Когато започнах да се преобличам забелязах, че не съм си взела пижама. По9молих Итачи за една тениска, неговите блузи ми стояха като роклички. Даде ми един черен ти-шърт. Краката ми бяха разголени, а „късия” ръкав ми стигаше до лакътя.
-Добре изглеждаш в моите дрехи.
-Благодаря! – оплезих му се аз.
Легнахме си. За да му осигуря повече място се свих на моята страна.
-Ела тук!
Преместих се до него и той ме прегърна.
-Моята Красива Луна. – (Мизуки- от 美 (mi) красив и 月 (zuki) луна) каза тихо той.
-Моля? – направих се на ударена.
-Моята Красива Луна. – повтори и ме приближи още повече към себе си. Аз сплетох краката си между неговите. Почувствах се защитена и обичана и бързо заспах. Сладки сънища красяха съзнанието ми цяла нощ.

интересно е

Хора да пиша ли още? Кажете ако го четете а и по много много целувки на всички :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:

пиши, найстина е много интересно. Аз го чета, просто ме мързи да пиша коментари и съм сигурна, че има и други като мен, който го четът, но просто ги мързи да пишат коментари.

Ок Новата глава е написана в тетрадката ми просто трябва да я препиша на компа Утре ще я постна :kkkkiss: Много Много целувки на всички :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:

супер

пиши

Ммм ... знам че обещах нещо, но някой знае ли как да сложа картинка преди главата Намерих едно-две изображения на Мизуки ако някой знае да ми пише ЛС

Ето я новата глава! Дано ви хареса И сори за грешките (ако има такива ) :angel: :angel: :angel: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:
Разкрепостяване
След стоенето до 3 часа станах много късно. Итачи го нямаше, сигурно беше излязъл да се поразходи. Реших да си взема душ и след това да го потърся. Трябваше да му благодаря за снощи. Съблякох ти-шърта и отидох в банята. Там свалих и белъото. В този момент от някъде се появи вода и аз сакатата се подхлъзнах. Залитнах напред и в този момент някой ме хвана и ме спаси от феноменално пребиване. Аз без да мисля измъмрих едно „благодаря” и като разкрещях за помощ... Все пак влизам да се къпя и някой ме хваща за ръката, не е ли странно, ами ако е някой извратен психопат.
-Защо крещиш? Аз съм, Итачи. Отвори си очите. – явно бях толкова сънена, че не видях, че „нападателя” ми е всъщност Итачи, който не е излязъл да се поразходи, а си е вземал душ. Все още със затворени очи се опомних (че и двамата сме голи) и смъмрих:
-Аз ще изчакам.
-Не, няма нужда. Ще се изкъпем заедно.
-Какво?! НЕ! - аз все още се изчервявах, когато ме целуваше, какво остава да се къпем.
-Защо? Дай ми една смислена причина. – не можех да му кажа, че ако отворя очи ще припадна.
- Ами... защото няма да се съберем в кабината. – измислих най-глупавото извинение. Вътрешното ми Аз се ядосваше, за дето съм толкова тъпа.
- Ооо! Права си. Но аз имах предвид да си вземем вана.
- Защо не излезем навън? Има цяло море. – опитах се за избегна неизбежното.
- Защото водата е още прекалено студена, за да стоим повече от петнадесет минути – мамка му (не на Итачи XD) защо трябва да е толкова умен.
- Е май е решено. – продължи той.
-Ама ... ама
-Няма „ама”
-Но...но
-Няма „но” – леле свършиха ми репликите.
-Хайде няма нищо страшно. Няма да те удавя.
За отрицателно време той напълни ваната с вода и пяна и ме дръпна вътре, тъй като знаеше, че сама няма да вляза. Усещах голото му тяло до моето. Седях като на тръни. Не знам колко се бях изчервила, но бях като в транс (случвало ли ви се е да се събудите в 3 през нощта и нито ви се спи, нито сте на кеф, е т'ва имам предвид). Итачи галеше ръцете и краката ми, целуваше ме, притискаше ме към себе си, радваше ми се. И все пак знаеше, че ако бъде прекалено директен в намеренията си, ще ме уплаши. Погледна ме в очите и аз в неговите, загубих се в тях и забравих всичките си притеснения. Отпуснах се на гръдта му и го оставих да ми се полюбува, а аз не правех нищо нито го поглеждах, нито го докосвах.
Бях в транс от движенията му, харесваха ми. Отново изпитах онова чувство от страсътната целувка. Без да се замислям се надигнах и го целунах, но този път не чаках да ме моли. Той се учуди за миг, но продължи да ме целува се по-страстно и по-страстно. Постепенно се завъртях, така че бях легнала по корем върху Итачи. Той обхождаше с ръце целия ми гръб, бавно и нежно. Аз леко се отделих от него, въздуха ми беше свършил. Наместих се в старата си поза (демек по гръб) и сложих ръцете му на кръста ми.
-Какво ще правим цял ден? – попитах аз.
-Спокойно, ще си намерим работа.
-Тогава хайде да излизаме. – молех се да приеме след глупостта, която направих.
-Не! Да постоим още малко. И не се изчервявай, няма нищо лошо в отношенията ни.
Реших да се успокоя и да се отпусна. Така и направих. Сигурно сме седяли така прегърнати 2-3 часа, тогава Итачи предложи да излизаме, вече ми беше все тая. Излязох да се попека. Подухваше лек ветрец, който нежно ме галеше. Неусетно заспах. (знам, че много спи, ама ко да напрая XD)
Събудих се в леглото.
-Ехх, каква приятна дрямка! А какво правя тук? – нямаше кой да ми отговори. Слязох долу.
-Здрасти! - поздравих аз.
-Здрасти!
-Искаш ли да правим нещо ... заедно?
-Като например? – попита ядосан той.
-Какво има? Защо ми се сърдиш?
-Защо ти се сърдя?! Защо ли ?! Ами може би, защото изчезна. Не знаеш ли, че ще се тревожа?
-Извинявай! Аз просто излязох да се попека. ... Много ли се притесни?
-Половин час те търсих из къщата, а после излязох и на плажа и какво виждам... ти си подремваш! При това цялата изгоряла! Все пак, боли ли те? Веднага ти сложих крем против изгаряне, но...
Чак сега почувствах неприятното чувство по корема и ръцете си.
-Не. Не ме боли. Извинявай, че те разтревожих.
Аз стоях на няколко крачки зад канапето, където стоеше Итачи. Чак сега той отдели погледа си от екрана и ме погледна. Бях застанала като наказано дете. Приближи се и каза:
-Няма проблем, само не прави пак така. Ок?
-Мхм. – кимнах.
-Какво искаш да правим?
-Ами... не знам. Предложи ти нещо.
-Винаги аз казвам какво да правим. Искам веднъж да правим каквото ти искаш.
-За мен няма значение. Стига да сме заедно. (тва звучи МНОГО изтъркано знам)
-Всичко ли? Без ограничения?
-Мхм.
-Добре, но да знаеш, че пропусна шанса си. – засмя се той. – Да играем на гол покер.
-Не може ли на нещо, което не свързано със събличане.
-На мен другото не ми е интересно. Пък и ти каза всичко без ограничения!
-Не знам как се играе покер, така че ще ме съблечеш за 5 минути.
-Истина или предизвикателство?
-Само да не ме накараш да правя глупости. – засмях се.
-Ще видим. – и той се засмя.

onyx&pink написа:Това вече ми харесва
Итачко е супер :sarce:
Добре си го измислила
Грешки май не видях щото трябва да заминавам на даскало
Айде пускай другата глава :kkkkiss:

И аэ така мисля

Може ли някой да ми помогне със следващата глава щото не знам как да опиша един момемнт Пишете на скайпа: bonbon4o_96 :;): :;): :;): :angel: :angel: :angel: Много целувки на всички :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:

Страхотно е,чакамммм следващата глава!