Красива Луна

First topic message reminder :

Това е първият ми фик дано ви хареса. Пишете коментари.
Първа глава-Началото
Ако някой ми беше казал,че това ще е един от последните дни, които ще прекараме заедно за години напред, сигурно нямаше да му повярвам.
Итачи стоеше пред училищната врата, както всеки ден. Чакаше не някой друг, а точно мен. Забелязвах погледите на момичетата, които минаваха покрай него. Знаеха, че той ходи с мен, и умираха от завист. Итачи Учиха – красив, умен, богат и влюбен в обикновено момиче като мен.
-Итачи, здравей!
-Добро утро Мизуки – каза той и ме прегърна силно с една ръка.
-По-полека, ако не искаш да ми счупиш някое ребро.
-Извинявай -каза искрено той и ме целуна по бузата, при което цялата се изчервих. За да скрия от него пламналото си лице се обърнах с гръб и се заизкачвах тромаво по стълбите. Успокоих ударите на сърцето си, едва когато стигнах първия етаж. Все още ми беше трудно да се държа нормално около него. Въпреки че го наблюдавах от много време, не му проговорих първа. Просто един ден дойде при мен и каза:
-Здравей, аз съм Итачи! Искаш ли да обядваме?-бях без думи и само кимнах. Съученичките ми от друга страна щяха да се пръснат от яд.
И ето че сега крачеше до мен.
-Мизуки-прекъсна мислите ми той-Имам да ти казвам нещо в голямото междучасие, затова нека се срещнем долу на пейката, става ли?
-Добре, както кажеш.
Жалко, че бяхме в различни класове. Седнах на мястото си до прозореца и се загледах навън. Не бях забелязала дори какво е времето. Слънцето грееше силно. Капчиците вода от ранния сутрешен дъжд блестяха като кристали, скрити между листата на дърветата. Птичките пееха и всичко сякаш беше идеално, но наистина ли беше така.
Първите няколко часа минаха лениво и сякаш нарочно се проточваха толкова дълги. Едва дочаках голямото междучасие и първа изскочих от стаята, когато звънецът би. Спънах се няколко пъти по стълбите и едва не повлякох няколко учителки с мен. Интересното бе, че той вече беше на пейката, обърнат с гръб към мен. Отидох с бързи подскоци и седнах на пейката до него. Черната му коса блестеше на слънцето, а лицето му, нежно и красиво, направо сияеше. Итачи ме прегърна и сложи главата ми на рамото му.
-Свободна ли си през ваканцията-небрежно попита той.
-Да, защо?
-Искаш ли да дойдеш с мен на едно място?
-Къде?-попитах аз и леко се изчервих.
-Имаме вила до морето. Можем да отидем там само двамата. Ще тръгнем в събота и ще си тръгнем чак другата седмица. И без това сме в пролетна ваканция.
-Добре-казах свенливо аз и го прегърнах още по-силно. Мислех, че моментът е прекрасен, но в този миг стомахът ми изкъркори. Итачи леко се засмя.
-Сигурно си гладна-каза той, а аз само леко кимнах-Ела, нека ти купим нещо за ядене.-След това стана и тръгна към лавката.
Дните се проточиха и ето,че вече беше петък вечер. Бях в паника. Живеех сама, тъй като родителите ми работеха в чужбина. За първи път опаковах нещата си без мама и може да съм голяма, но не знаех какво да взема. Направих един дълъг списък и след 4 часа мъчение най-накрая бях готова. Реших да отпочина във ваната, но помислих и за възможно да заспя вътре, затова просто си взех един душ. След това си легнах.

Може ли някой да ми помогне със следващата глава щото не знам как да опиша един момемнт Пишете на скайпа: bonbon4o_96 :;): :;): :;): :angel: :angel: :angel: Много целувки на всички :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:

Страхотно е,чакамммм следващата глава!

Ами интересно е ама нещо неможах да схвана- те се обичат, обичат , обичат и само толкова. Нищо не се случва. Може би избързав-все пак в началото си е ама то нищо няма интересно освен любовта им.
Направо си е като турса сапунка, даже не е- там има повече екшън. Не се обиждай, интересно е ама нищо не се случва освен любовта им.

sakura_uchiha1 написа:Ами интересно е ама нещо неможах да схвана- те се обичат, обичат , обичат и само толкова. Нищо не се случва. Може би избързав-все пак в началото си е ама то нищо няма интересно освен любовта им.
Направо си е като турса сапунка, даже не е- там има повече екшън. Не се обиждай, интересно е ама нищо не се случва освен любовта им.

Ами това е защото нататък е голяма драма и исках да покажа колко много се обичат Мерси за мнението ще се постарая нещата да се движат по-бързо

Супер е фикчето! Много ми харесва и чакам с нетърпение новата глава.

Специално благодаря на sakura96plami че ми помогна да напиша главата :^^: :^^: :^^:
Пета глава
-Ще видим.-и той се засмя.
Качихме се в спалнята, там имаше невероятно мек килим, който позволяваше да седиш с часове на пода без да се схванеш. Настаних се удобно срещу Итачи, не знаейки какво ме очаква.
-Истина или предизвикателство г-дин Учиха?
-Истина.
-От кога ме харесваш?
-Това е странен въпрос.
-Какво му е странното?
-Ами... знам какво искаш да чуеш. И все пак няма да бъде това. – погледнах учудена. – Не е още от момента, който те видях или подобна простотия. Влюних се в теб, от момента, в който те поисках за себе си. Задоволяващ ли е отговора?
-Аха... – гледах като ударена с мокър парцал. „от момента, в който те поисках за себе си” какво трябваше да значи това?
-Е? Истина или предизвикателство?
-Истина. – не знаех какво ще е предизвикателството или по-точно каква глупост.
-Ако имаме дете как ще го кръстиш? –„ Какво? Дете? Та аз никога не съм си мислила за деца (освен като дете, но то не се брои).
-Ами... ако е момче Такеши (войн), ако е момиче Ран (орхидея).
-Кога ги измисли? Май си мислила по темата, а?
-Не. Просто винаги са ми харесвали иманета. – оплезих му се аз. – Истина или предизвикателство?
-Предизвикателство.
-Направи ми шейк от ягода. – браво на мен! По-тъпо нещо не измислих ли?!
Той слезе долу и след пет минути имах поисканата глупост.
-Истина или предизвикателство?
-Предизвикателство.
-Махни си потника.
-С удоволствие, но ще ми стане студено.
-Ще пусна климатика. – знаех си, че не трябва да казвам предизвикателство и все пак нямам нищо против.
Съблякох се, а Итачи пусна климатика.
-Истина или предизвикателство?
-Истина.
-Какво си намислил?
-Специална изненада.
-По-точно?
-По един въпрос. Истина или предизвикателство? – дали отново ще ме накара да се съблека?
-Предизвикателство.
-Съблечи ми тениската.
-Съблечи си я сам. – оплезих му се аз.
-Така... да ти измисля накзание...
-Добре! Истина или предизвикателство?
-Предизвикателство.
-Кажи ми какво си намислил!
-Ще ти покажа! – тогава той ме вдигна на ръце и ме постави на леглото. Започна да ме целува по врата. Стана ми горещо, много горещо. Исках да разкъсам и своите, и неговите дрехи. Вече разпознах (смисъл, че и в морето, и във ванат го е почувствала) чувството беше възбуда. Целувките му слизаха все по-надолу. Стигна до пъпа ми и нежно го целуна. Той ме докосваше нежно и галеше косите ми. Увих ръце около врата му. Той внимателно придвижи ръцете си по тялото ми и се зае с разкопчаването на сутиена ми, а аз от своя страна започнах да свалям дънките му. Едва успявах да си поема въздух между страстните целувки с който ме обсипваше. Не след дълго и двамата бяхеме чисто голи. Итачи сложи едната си ръка на корема ми и започна бавно да я спуска надолу. Когато стигна до слабините ми нежно проникна в мен само с двата си пръста. Едва сдържах стоновете си на удоволствие. Първо облиза зърното ми, а после го засмука. Чувството бе върховно. Отново започна да целува усните ми, докато проникваше в мен. Отначало се движеше бавно, но после засили темпото. Вече беше невъзможно да задържам стоновете си.

Ще се опитам да има повече описания
Новата гклава не знам кога ще я пусна имам идея ама ...

sweet_temari написа:Хареса ми
Обаче, може да сложиш още мъничко описания, и ще бъде още по - хубаво
И... давай още

:bravo: MXM :uhaa: :uhaa:

sasusaku96 написа:

sweet_temari написа:Хареса ми
Обаче, може да сложиш още мъничко описания, и ще бъде още по - хубаво
И... давай още

:bravo: MXM :uhaa: :uhaa:

дамм и аз мисля така иначе е добре обаче повече описания

Хубава глава. Но следващия път може ли да сложиш мало повече описания и да правиш главите по- дълги? Иначе с нетърпение чакам следващата глава.

crazy_about1327 написа:Хубава глава. Но следващия път може ли да сложиш мало повече описания и да правиш главите по- дълги? Иначе с нетърпение чакам следващата глава.

Радвам се че се харесва на теб и другите. :): Малко се объркахха плановете ми и се оказа че трябва да променя нещо във фика така че главите ще станат по-големи, а за описанията ще се пробвам ама като съм инвалид

Ето я новата глава, вече става интересно ( e дано ви хареса де )
На следващата сутрин Итачи се събуди пръв. Леко отвори очи и се огледа. Видя заспалата Мизуки в прегръдките си и се усмихна. Спомни си какво бе станало снощи и в този момент в главата му настана хаус. Задаваше въпроси, на които не намираше отговор.
‘Дали ме мрази? Как можах да я накарам да направи такова нещо?’
‘Не, естествено. Тя не се възпротиви като миналия път.’
‘Аз ли не й дадох шанс да каже „не” ‘
‘НЕ! Ако те мразеше щеше ли да спи спокойно в момента?! Когато човек е уплашен дори не може да спи спокойно, а виш я, спи като новородено в прегръдката на майка си.’
‘И все пак дали го искаше?’
‘Глупава глупава съвест! Тя ни обича смяташ ли че за малко нещо като това ще ни напусне?! Стига глупави разсъждения!’
‘И все пак аз я оскърбих!’
‘О, боже мой защо направо не влезеш в манастир - няма да оскърбяваш никого! ‘
‘Ха-ха-ха, колко забавно!’
‘Момичето спи до нас, сгушила се в прегръдката ни, мислиш ли си, че съжелява за нещо?!’
‘Ами ако се сгушила от страх?’
‘Лол, колко умно! Да се сгушиш в убиеца, защото те е страх от него! Престани с глупостите и ме остави да се оправя аз. Ще бъда предизвикателен, „ скромен” и настоятелен.’
‘Снощи те оставих ти да се оправяш и виж какво стана!’
‘И какво е станало?! Дадохме на момичето това от което се нуждаеше.(гореща дисциплина XD)’
Така караницата в главата на Итачи продължаваше и продължаваше. Двете му страни се караха и гледаха приличащото на ангел създание спящо до тях. Синята й, дълга до кръста коса, се бе разпръснала по възглавницата и част от тялото й. Тя леко покриваше гърдите на Мизуки. Едната й ръка бе вплела пръстите си с тези на Итачи и бе отпусната върху копринената й коса. Изглеждаше така сякаш с тази своя прегръдка Учиха казваше „Тя е моя, стойте далеч!” и в същото време „Не се притеснявай! Аз ще те пазя!”. Сладураната беше вплела крака на любимия си между своите. Това й вдъхваше сигурността, че той няма да я остави сама. Чаршафът не я покриваше особенно, само от кръста до коленете. Лицето й излъчваше спокойствие, мир, надежда... Затворените й очи показваха, че тя се чувства сигурна. Малкото й чипо носле я караше да изглежда като дете, невинно дете. Малките й бузки с прасковен цвят показваха естествената неподправена красота на младото едва сега разцъфащо цвете. Бялата й, но не прекалено, като сняг кожа показваше колко чиста и неопетнена е тя, че светът изпелнен с мъки и беди бе все още непознат за нея. Алените й устни сякаш те примамвах да ги докоснеш, да ги целунеш, да се насладиш не техния безкрайно сладък вкус. Дъха на Итачи галеше врата й, дори заспала тя се усмихваше при всяка ласка. По тялото й нямаше и следа от миналата нощ. Итачи бе внимавал много да не й причини болка. Той не искаше нито той, нито някой друг да я нарани физически или психически. Всеки път, когато се опитваше да стане от леглото и да я остави да поспи на спокойствие, тя подсъзнателно мънкаше. За това той остана в леглото, докато тя не се събуди. Леко прекрасните й очи започнаха да се отварят. Те бяха отворени за новия свят очаквайки всяко едно предизвикателство, което й предложеше той (света). Веднага забеляза погледа на Итачи за „добро утро”. Когато погледите им се срешнаха тя се изчерви.
-Как спа? – попита той.
-По-сладко от всякога. – усмихна му се тя.
-Радвам се! Виж за снощи... – той бе прекъснат от усните й, палаво потърсили неговите.
-Не се притеснявай. – това й костваше много усилие и въпреки това не прозвуча убедително. Не защото съжеляваше, а защото й бе странно да говори по темата. Тя вече не се притесняваше или срамуваше да говори за каквото и да е било с любимия си, беше преминала това предизвикателство. Радваше се, че първия й път бе с някой специален, някой който я ценеше и държеше на нея.
Остатъка от ваканцията не беше нищо особенно. Връзката на Итачи и Мизуки ставаше все по-сериозна и по-сериозна.
Итачи бе притеснен – не се бе виждал, чувал или свързвал с Мизуки от три дена. Нямаше отговор на СМС-сите, съобщенията или обажданията. Не беше идвала и на училище. Сякаш бе потънала вдън земя. Тя не бе момиче, което като се разсърди и се скрива. Не! Тя бе отговорна. Да изчезна така означава, че нещо се е случило. Отиде в апартамента й. На масата бе разпръсната поща, всичко бе в хаус , имаше счупен прозорец... Сега вече сърцето му наистина щеше да изхвръкне от страх. В този момент телефонът му звънна...
Кажете ми как се справих този път с описанията, постарах се ама вие кажете

:bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

:lol!: :lol!: :bravo: браво супер е станала
и да знаеш че искам още хД

Ето я новата глава. Съжелявам, че се забавих, но стана по-дълга. Надявам се да ви хареса ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ

В този момент телефонът му звънна ,разтреперан, той вдигна.
-Ало?
-Здравейте, г-дин Учиха!
-Кой се обажда? – резгневено попита той.
-Това не е важно. Сега по темата - баща ви ни дължеше една малка сумичка, която след смъртта му остана на вас.
-Какви глупости говорите?
-Ако не искате да платите, прекрасната Мизуки ще изтърпи последствията. Много е красива, признавам. Вече едва се сдържаме.
-Каква е сумата? Къде и кога да ги донеса?
-3 милиона. След два дена в три през нощта в стария изоставен склад за дърво и... никаква полиция или знаете кой ще си изпати.
-Може ли да я чуя?
-Разбира се! – чу се силна плесница и плачът на момичето. До преди малко бе само хлипане, но след този удър, тя не се бе сдържала. С това дойдоха и ехидните смехове на престъпниците.
-Не я наранявайте или...
-Или какво! Ако не платиш, ще се позабавляваме с нея и ще я убием.
Итачи беше бесен на себе си и на кучите синове посмели да нарянят Мизуки. Той си бе обещал да я пази, а какво стана - точно обратното заради него и проклетото му семейство, тя е в лапите на тези убийци. Можеха да й причинят ужасни неща. Той дори не се замисли, веднага отиде във фирмата и нареди да приготвят парите. Не го интересуваше нищо - нито за баща му, нито за престъпниците. Важната сега бе Мизуки. Той не приемаше никого, с никого не говореше. Просто се бе отдал на самообвиненията си. На сърцето му лежаха мъката и страданието, болката и огорчението, гневът и омразата. След около тридесет минути пристигна най-добрия му приятел Дайсуке. Той също много обичаше Мизуки, но като сестра. Скара се с Итачи и го убеди да му каже какво има. Когато разбра за случилото се разгневи, но предложи да отидат да огледат в дома й за някакви следи. Учиха се съгласи. Той искаше да усети аромата й, да я докосне, но не можеше.
След десет минути вече бяха в дома й. След половин часово оглеждане Дайсуке повика Итачи и му подаде голям жълт плик. Той бе неотворен и явно някакви изследвания, защото беше от личният лекар на Мизуки.

Мизуки вече се бе поуспокоила и само леко хлипаше. Шамарът, който й бе ударен наистина много болеше.
-И така ,принцесо, престани да плачеш и кажи какво знаеш за фамилията Учиха. Разкажи ни всичко и вече няма да те удряме.
Момичето не бе в състояния да говори, то трепереше от страх. Гаднярът забеляза и каза:
-Ще те отвържа, може би така ще проговориш. Оставете ни сами. – всички се спогледаха, но изпълниха заповедта. Шефът им я развърза и й даде вода. Тя престана да трепери и това беше доказателство, че вече може да говори.
-Хайде, кукло! Искам да разбера защо си избрала Итачи Учиха - пари, власт, нещо друго ... Как се запознахте? – тя не говореше. Мръсникът се ядоса и стисна юмрук. Девойката разбра какво я очаква и предпочете да отговори.
-Съученици сме. Аз се влюбих в него, той в мен и така...
-Значи не си с него заради парите. Хм, интересно. За това се ядоса толкова. Срещала ли си се със семейството му?
-Не. Дори не сме говорили за това, не му харесва темата. – отговори плахо Мизуки.
-Искаш ли да ти разкажа малко за фирмата им?
-Не! Не ме интересува какви лъжи можете да измислите. – чувствата й се смесиха с гняв. „Как си позволязаваше този долен мошенник дори да споменава Итачи! Как смееше да говори за семейството му!” Беснееше вътрешно Мизуки.
-„Можете”?! О, каква чест да ми говориш на „Вие”. Но колкото и да не искаш ще трябва да го чуеш. Твоята омраза ще го нарани повече от колкото нашите изтезания върху теб. Всичко започна...
-Казах, че не искам да слушам. И никога, никога няма да намразя Итачи! – неусетно момичето бе започнало да крещи.
-Никога? Знаеш ли какви неща е вършил баща му? – започна да му става забавно. Това дете казваше, че вярва в истинската любов, която побеждава всичко. Не само това - то казваше, че я е намерило. „Що за глупост?! Любов?! Глупости!” Но защо тогава се чувстваше толкова гадно, когато нареди да я ударят, когато видя разплаканото й лице с отпечатък на бузата й. Той и друг път бе отвличал и разпитвал жени. Защо тогава това момиченце го накара да се почувства гадно?! Защо?! Защо чувстваше стягане в гърдите, когато я чуваше да защитава Итачи? Остави това на страна и се съсредоточи към разговора.
-Не ме интересуват кирливите ризи на Итачи! Обичам го такъв, какъвто е! Вярвам, че за всяко негово действие има обяснение. А колкото до баща му – безразличен ми е! Не мисля, че Итачи трябва да плаща за грешките му.
-Ти наистина си влюбена в него. Но дали той изпитва същото към теб? Какво те кара да мислиш така? Действията му? – измислен сценарий. Думите му? – долна лъжа. Перфектните му докосвания? – въпрос на опит. – леко се засмя.
-НЕ! Не вярвам и на една от твоите думи.
-Тогава защо крещиш толкова силно? Май се опитваш да убедиш самата себе си, а?
-Мислиш ли, че заради твоите думи ще намразя Итачи?
-След като разбереш какво сториха на семейството ми не само ще го напуснеш, ще искаш смъртта му. – той бе убеден в това.
-Това е невъзможно.
-Ще видим дали ще бъдеш на същото мнение след петнадесет минути. Всичко започна, когато ние имахме фирма. Достойна конкоренция на „Учиха корпорарейшън”. Бях само на девет, когато ми съобщиха, че родителите ми са загинали в „инцидент”. После се доказа, че конкорентите Учиха са наредили убийството. Тъй като бях на девет и не можех да го наследя, чичо ми взе компанията и аз останах на улицата. Всичко заради проклетите Учиха. – удари по стена с юмрук и продължи. - Разбираш ли за какво ти говоря? Още от дете се научих да се бия, за да не ме пребиват. Още от дете се научих какво е да нямаш, въпреки, че го заслужаваш, а подледците да имат всичко. Опознах глада, жаждата, студа, липсата на опора в живота. Но се заклех, че ще им отмъстя.
-Съжелявам за ужасното ти минало. – тя го погледна с уважение, страхопочитание и съжеление и сложи ръка на рамото му – но не разбирам какво общо има с това Итачи. Когато се е случило това той също е бил дете.
-Мразя го! Мразя го, за това, че проклетия му баща ни дължеше толкова много пари и за това уби родителите ми. По дяволите! Отнеха три живота (на родителите му и негови демек, че са го опрапастили) заради пари. Сега той трябва да страда така, както страдах аз и най-добрия начин да му отмъстя си ти. – погледна я дяволито. Тя беше толкова красива, толкова чиста и толкова умна. Вече не се сдържаше. – Децата не наследяват само парите на родителите си, но и греховете им. – в погледа му се прочете нова идея, но толкова мръсна и неприятна, че сякаш самият дявол я е измислил.

Извинявам се ако има грешки

Много ми хареса
Сега деиствията станаха различни
Ти ме изоми
Браво
И успех за напред

Какъв обрат!
Главата е невероятна, много ми хареса

Такамм, тази глава стана много малка и съжалявам, че чакахте толкова много. Не стана нищо необикновено.
Глава 7[center]

Итачи пое намерения плик и попита:
-Какво е?
-Не знам. Мисля, че ти трябва да го отвориш.
Той кимна. Бавно го отвори и разгледа съдържанието вътре. Това беше... ТЕСТ ЗА БРЕМЕНОСТ? "Какво по дяволите?!
Невъзможно! Мизуки не е ... Онази нощ!” Итачи изтръпна. Възможно ли бе това? Потърси резултата.
-Положителен. – каза той.
-Какво е положително? Дай да видя! – Дайсуке дръпна листа – Тя е бремена. От теб! Кога вие...?
-През почивката.
-Какви глупости питам?! Трябва незабавно да я вземем от там! Незабавно!
-Да знам! Дано не са я наранили или ... – стисна юмрука си. – Да тръгваме!
Да тръгват, да тръгват ама за къде? Оговорката за подкупа е след цели 24 часа, в които Итачи щеше да се поболее от
мисли за любовта на живота си.
Ретардация:
Мизуки си взе душ. Бе много уморена. Изсуши си косата си и се запъти към спалнята. Облече прекрасната си розова
нощничка, която между другото искаше да покаже на Итачи. Тя представляваше потниче, къси панталонки и дълго
копринено горнище, което караше момичето да изглежда много съблазнително. Заспа с мисли за Итачи и прекрасната
нощ, която прекараха по възможно най-близкия, интимен и нежен начин.
Сутринта се събуди, малко се бе успала. Изми се, облече се и си приготви закуска. След като закуси реши да почисти.
След 3 часа кървав труд, тя бе готова. Отвори, прочете и отговори на всички имейли. Оставаше к да прегледа писмата.
Слезе до Долу и ги взе. Пусна ги на масата и отиде до тоалетната. Когато се връщаше чу шум от към спалнята. Отиде да
проври какво става. Щом отвори вратата някаква ръка я хвана за кръста и запуши остата й. Мизуки се оплаши, но не
загуби разума си, охапа натрапника и избяга от стаята. Мъжът я последва, хванаедната й ръка и се опита да я завърже
като я бе притиснал към стената. Жертвата хвана една ваза и я счупи в главата му. При това той падна в безсъзнание на
пода. Уплашена до смърт Мизуки забрави да вземе дори телефона си, направо се запъти към къщата на Итачи.
След минути бягане на спринт й оставаше една пресечка до целта.
-Слава Богу! Успях! – каза зарадвана Мизуки.
В този момент някой я удари и тя се строполи на земята. След това я вкараха в някаква кола и тръгнаха към
скривалището.
Край на ретардацията
При Мизуки:
В погледа му се прочете нова идея, но толкова мръсна и неприятна, че сякаш самият дявол я е измислил.
-Знаеш ли? Ти си много привлекателна. - усмихна се мазно. – Дори прекалено!
-Какво имаш предвид?! Стой далеч от мен! – извика уплашена Мизуки.
-Вече е късно! Ела насам! – дръпна я към себе си и я развърза. Започна да целува врата й като силно държеше ръцете й
над главата. Жертвата крещеше, молеше се, заповядваше... , но без успех. Като звяр той умърсяваше всяка част от
тялото й. Изведнъж спря. Погледна я в очите, те бяха зачервени, лицето й беше измъчено. Той разбра, че е прекалил и
все пак искаше още от нея. Прочете ужаса в очите й, замисли се, но все пак животинското в него наделя и той
продължи. Изпаднала в огромна паника Мизуки едва не загуби съзнание. С последни сели тя успя да го удари в корема
и се отдръпна. Дори не помисли, взе един метален прът и го удари в гърба на негодника, той се свлече на пода. В този
миг момичето се уплаши, но и успокои. Разумът й се върна бързо и тя побягна през близкия прозорец на където й видят очите...

Ще се постарая за следващата глава обещавам

Моля пишете коментари за да знам дали да го продължа :arrow:

Супер! Това е един от любимите ми фикове. Браво на авторката! Чакам следващата глава с нетърпение.

Мерси за хубавия коментар! Обаче следващата глава няма да бъде пусната скоро защото отивам на екскурзия с класа си и ще се върна в събота вечерта. Надявам се там да напиша няколко глави, но не се знае! :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :angel:

Фикът е много интересен - един от любимите ми. Продължавай добрата работа