Мъртво сърце

ПРОЛОГ

Мрак.Тъга.Празнота.Тези и още много други чувства на самота оставяха не излечими белези във вече мъртвото ми и отдавна изстинало сърце.Не знам как да ви се представя.Името ми е Сакура Харуно и ако само кажа, че съм момиче със дълга до кръста светло розова коса и изумрудено зелени очи може би ще добиете някаква представа за това как изглеждам.Но, ако кажа, че съм съвсем обикновена то тогава жестоко ще ви излъжа.Аз съм същество на мрака прокълнато от съдбата да мрази и презира мизерния живот отреден за него до края на вечността- вампир.
Ако преди три години някой ми бе казал какво ме очаква щях да му се изсмея в лицето.Тогава все още живеех в един измислен приказен и щастлив свят в, който всяка мечта става реалност.Не, че вече не вярвам, че човек може да е истински щастлив, но осъзнах че за това са нужни не само празни приказки, а и железни действия.Защото зад всяка усмивка се крие и някоя сълза..Щастието и тъгата винаги вървят ръка за ръка..



Глава:1
Спомени
Дори сега поглеждайки назад много ясно виждам онази нощ.Нощта която промени всичко,тази която беляза края на нормалният ми живот.И все пак не съжелявам защото бе ново начало. С всеки изминал ден като вампир очите ми не само виждаха добре във тъмното, но и малко по-малко започнаха да ми разкриват колко нечестен и несправедлив е света в който живеем.Но какво ли става когато едни невинни и чисти очи погледнат към това измерение върху което мракът безпощадно превзема всичко което ни дава надежда, че всичко лошо ще отмине? Но дори в най-тъмното кътче има по лъч светлина,
която просто чака да бъде открит.Е аз намерих моя.Моята светлина са приятелите ми, които винаги застават зад мен-Наруто, Ино, Хината и Сай.Сигурно се чудите какво стана със Саске?
Момчето в което бях безумно влюбена.Е да той още е в сърцето ми, но никой не знае нищо за него. Това наистина доста вбесява Наруто който ужасно усилено се опитва да изпълни обещанието което ми бе дал преди години.Като стана въпрос за минало нека споделя с вас последната си нощ като човек..
Три години по-рано:
-Сакура, вече може да се приготвяш и да се тръгваш-гласът на Тсунаде-сама разцепи настаналата тишината в стаята.Не неудобна тишина, а напротив.Откакто преди две години тя бе станала моят сенсей ние изградихме голямо доверие помежду се, но дори да не го показвахме външно всяка от нас знаеше добре, че може да разчита на другата-днес свърши много добра работа-продължи тя с глас в който се прокрадваха нотки които доказваха колко бе изморена.Свърших с документите, които бях започнала да преглеждам.Оправих бюрото си казах довиждане и тръгнах.Навън вече здрачът се спускаше.Беше обагрил дълбокото небе в наситено лилаво.Топъл вятър си играеше със свободно пуснатата ми коса.Минах покрай
няколко вишневи дървета.Те точно бяха разцъфнали и изпълваха въздуха с аромат на свежест.Бях се загледала и не забелязах как нощта напълно се бе спуснала.Забързах крачката към вкъщи.Вятъра вече не беше никак топъл и всякаш сърдейки се на някого духаше безпощадно.Вече наближавах остана ми само да мина по една малка уличка.На нея нямаше светещи лампи.Вятъра зловещо помръдваше една стара дървена табела, което предизвикваше ужасно скърцане от нейна страна.Студени тръпки породени от страх полазиха цялото ми тяло.Почти бях стигнала до завоя, които щеше да разкрие апартаментът ми когато видях две червени очи да разкъсват мракът пред мен.Загледах се в тях, но след като се осъзнах тръгнах да бягам.Това беше вампир и жаждата му се четеше в очите.Ускорих скоростта си с надежда да избягам.За жалост не стана.Той ме бе хванал с ръцете си така, че дори ни можех да мръдна.В следващият момент усетих пронизваща болка във врата.Вампирът ме бе ухапал.
Животът е просто опасна гоненица в която по- силният е победител.И точно сега ме бе подгонил хищникът , а аз станах поредната му жертва.Бавно започнах да затварям очи докато тъмнината не ме превзе напълно.

Отворих очи.Първото което видях бе болничният таван.Всичките ми приятели и Тсунаде-сенсей бяха там.Когато се срещнах с погледите им видях огромното им съжеление скрито зад фалшивите усмивки.Спомних си какво ми си беше случило и причината заради, която бях в болница.Обърнах главата си на другата страна.Исках да заплача, но сълзи нямаше.Не усещах нищо освен студена самота.Вече не бях човек.Сега бях чудовище със замръзнало сърце..

Доста завладяваща първа глава :)
Но имах чуството, че се прехвърлям мислено във Vampire Knight...., Но главата си е много добре- като за първа Давай още ^^

Кефи ме, но имаш малки грешчици.
Намери си редактор.
Ако искаш, аз мога да ти бъда...
Иначе като цяло е за 6-тица...
Пролога искаше още 5-6 реда, но е суперско
Давай още глави...
Дано да продължиш вампирчетата

супер еееееееее давай нататък

Найстина много се радвам, че ви хареса защото за първи път пиша фик и не бях сигурна какви ще са отзивите ви..Определено ще се постарая да не допускам много пунктуационни грешки..В момента работя по следващата глава така, че я очакваите скоро..

супер е

1-ви фик а? Това тогава е добре, много добре. Има хляб тук, а за гешките, ми то вече ти ги казаа и няма да се повтарям. давай нататък.

Ето я и другата част.. Надявам се да ви хареса и очаквам коментари и критики.....Предварително се извинявам за грешките..


Глава:2
Сблъсъкът: I част

Станах от леглото. Не, че спях просто седях загледана в тъмния таван на стаята. Мислех си за изминалите дни на отбор 7. На този ден преди пет години Той напусна селото. Спомням си болката която изпитвах тогава. Но със времето тя стана част от мен и малко, по-малко с всеки изминал ден свикнах с нея и я прибрах в сърцето си. Е ако имах сърце, разбира се. В това да си вампир определено имаше и плюсове. Не усещах почти нищо освен, разбира се рани, които не оставяха следи само по тялото ми, а изцяло тежаха на душата ми. Вече се бях подготвила, знаех, че ще гледам как приятелите ми и всичките ми любими същества умират. Техният живот щеше малко, по-малко да гасне, а аз щях да съм там. Гледайки болката им, но колкото и да ми се искаше да изчезна с тях никога нямаше да се случи. От тази изпепеляваща болка нямаше как да се скрия, колкото и бързо да бягам тя винаги щеше ми напомня за изгубеното.Но стига толкова мисли за бъдещето. Загледах се през прозореца. Навън нощта беше едновременно зловеща, но и неописуемо красива.
Всичко бе потънало в мрак. Огромната луна бе бледа и невероятно прекрасна. Тя изсмукваше малкото останали цветове на нощта и дори най-мъничката багра попадаше в нейния плен. Вятърът леко подухваше и люлееше листата на дърветата сякаш за да ни напомни, че малко по-малко лятото свършваше. Рязко се обърнах на другата страна и матрака изскърца. Легнах и затворих очи преструвайки, че ще заспя сама пред себе си...

На следващия ден времето бе по-хубаво. След като станах си измих зъбите и лицето (не, че имах нужда,но просто по навик). Подредих апартамента си, взех си оръжията и сега оставаше само Наруто да дойде. Наклоних главата си на една страна и погледнах вратата. Едно.. Две.. Три... На вратата се почука.
- Сакура-чан. Побързай останалите вече тренират. Не искам господин-много-изкуствен-със-хубава-прическа-стил-паница да ме надмине-извика Наруто. Той и Сай не бяха изобщо първи приятели.Ама изобщо.
- Идвам, Наруто- извиках в отговор като всеки изминал ден. Излязох и ние тръгнахме към площадката на която по принцип се провеждаха тренировките ни. И сега идва момента да ви кажа какво точно тренирам аз. Откакто съм вампир не се упражнявам да научавам нови техники и джутса. Сега мога да контролирам петте земни елемента и също така уникалните умения на техника пряко свързана с знака Ин и Янг. Точна така този знак определено може доста неща. Мога да призовавам дракони, което същност е едно от основните неща. Да се превъплъщавам в различни животни, да изпращам врагът във други измерения и още много неща, които мога да използвам в битка. И все пак от всички тези неща най-любима ми е техниката за контролиране на съзнанието. С нея мога да проникна в главата на всекиго. Да надзърна в най-страшните му спомени и да видя най-големите му страхове.Да му втълпя всичко, което пожелая и да прочета всяка негова мисъл.
Със всеки изминал ден откривам, че притежавам нови и нови дарби.
Тренирахме цял ден и когато започна да се стъмва започнахме да се приготвяме за тръгване. Преди да се разделим в далечината се появи силует, който се приближаваше със светкавична скорост. Беше АНБУ. Какаши-сенсей го забеляза и се отдалечи от нас. От такова разстояние другите не можеха да чуят нещо, но за мен не беше проблем. Разбрах всичко и реших да изчакам „копи нинджата” да каже сам на другите. Това, разбира се не закъсня. Какаши се доближи до нас и със съвсем нормален и спокоен глас ни заговори:
- Е деца имаме мисия. Открили са следите на Акатсуки и макар рисковано за теб, Наруто са решили да изпратят отбор 7.-обясни ни той- Тръгваме утре призори така, че се приберете и си починете добре.- след последните се думи той изчезна в облак дим, а ние поехме различни посоки към домовете си. Нощта беше също толкова неприветлива като вчерашната. Със бавни крачки се прибрах, като след мен в нощта оставаше само безкрайният мрак….

На сутринта станах и се отправих, а после се запътих към портите на Коноха.
5 часа след тръгването:

- Спрете –изведнъж извика Какаши усетил голямата енергия на близо като мен. Изведнъж тя стана толкова силна, че дори и Наруто я усети. Явно се водеше наистина ожесточена битка. За жалост не това беше най-лошото – разпознахме една от чакрите, която почти бе достигнала своят лимит. Чакрта на старият ни съотборник Саске….

sweet_temari написа:Уха
Това беше страхотно!
Много готино се получава
Чакам още

И аз мисля,като sweet_temari.

супер еееееее

E eто я и новата главичка Надявам се да ви хареса.. И разбира се предварително се извинявам за грешките, защото 100% съм сигурна, че ги има...


Глава : 3
Сблъсъкът : II част

За жалост не това беше най-лошото – разпознахме една от чакрите, която почти бе достигнала своят лимит. Чакрата на старият ни съотборник Саске….


Веднага след като усетихме силната вълна от енергия се забързахме към мястото, където се водеше битката. Всички бързаха, а аз се помъчих да спазвам тяхното темпо, защото едва ли щяха да са доволни, ако отидеха на бойното поле без чакра изразходи ли я само в неуспешните си
опити да ме настигнат. Но май не беше само за това. Дори и да не си го признавах мен ме беше страх да застана очи в очи с бившият си съотборник и единствената ми любов. Дали той знаеше във каква съм се превърнала ? А може би дори го беше страх от мен. Не знаех отговорите на тези въпроси и това определено ме дразнеше. Не. Няма отново да си издъня. Щях да се стегна и да му покажа, че вече не съм онова малко и безполезно момиченце, умиращо си дори само за една от думите на безразличният идиот. И все пак... О, не стига толкова мисли. Първо ще се наложи да спася нещастния задник на господин много велик.
Когато стигнахме до мястото наистина се убедихме, че има битка. На места в земята имаше огромни дупки, които бяха причинени от явно наистина много силният опонент. Някои дървета се бях сгромолясали на земята и не показваха никакъв признак на живот. Вятърът леко подухваше и отвяваше и малкото останали по короните им листа. Във въздуха се усещаше много силна миризма която още когато вдишах застърга безмилостно в коремът ми и се опитваше сякаш наистина умишлено да ме накара да изгубя контрол. Определено беше кръв. Миг по-късно тишината беше разсечена от силен женски вик явно породен от много болка. Тръгнах по възможно най-бързият начин и малко по на север пред мен се разкри водещата се битка. На земята видях да лежи млада жена обляна цялата в кръв, като косата й се бе разпръснала на мръсната земя. След това видях как три млади мъже се биеха със врага. Веднага разпознах Саске. Гарваново-черната му коса беше небрежно разрошена и си движеше при всяко негово движение. Точно тогава вниманието ми беше привлечено от врага. Едър мъж със свободно пусната до раменете катранено черна коса.Целите му ръце бяха оплетени със дебела верига от която искряха светкавични светлини. Кожата му беше по-бяла и от платно, а очите му- кърваво червени. Във тях се четеше безкрайната му жестокост. Чу се силно изпукване на строшена кост. Един от съотборниците на Саске падна в безсъзнание на земята. Те определено си имаха работа с вампир и то не вчерашен, но той явно още не знаеше тук беше и още един от третия вид- аз. Е сега щеше да разбере. Затичах се към него със всичка сила. Чудовището явно бе решило да нанесе последният удар. Веригите му бяха насочени право към Сасуке, но аз застанах пред него и вместо да го ударят те се оплетох в ръцете ми. Дръпнах ги и противникът ми политна със тях. Истинската битка тепърва започваше. Другият съотборник на Саске си възползва от момента и издърпа чернокоското от терена. Хванах вампирът пред мен за врата като се опитах да го прекърша, но той явно реши да усложнява плановете ми. Изведнъж по тялото му се разля вълна от електрически ток. Когато стигна до мен болката, която ми причини беше неописуема. Веднага го пуснах БУКВАЛНО като попарена.
Видях, че по ръката ми се стича алено - червена кръв. Замислех се от колко време не бях виждала собствената си кръв. У мен като раздразнена буря започнаха да се преплитат множество унищожителни чувства, които ме заплашвах, че не ги ли пуснех на вън бавно и болезнено щяха да ме унищожат отвътре. Не разбрах кога, но гневът ми ме завладя. С пръстите си направих триъгълник, а вътре се появи знакът Ин и Ян. Очите ми станаха черни и бездушни. Призовах един от най- силните се дракони. Той се приближи към нищо подозиращият ми опонент и го удари със всичка сила. Вампирът полетя на около 15 – 20 метра от нас и със силен звук падна на твърдата, студена земя. Но не да го ударя беше целта ми. В момента драконът ми държеше близо до себе си сфера пълна със светкавичният ток. Когато противникът ми се изправи едвам- едвам очите му се разшириха от изненада, когато видя собствената си техника във моите ръце. Вече не ми си играеше с него и реших да нанеса последният удар. Драконът ми явно разбра за какво се мисля. Надигна гордо главата си и си пое дълбоко въздух. Когато издиша от устата му излязоха диви червени пламъци, които се насочиха право към опонентът ми и го обградиха. Ужасяващият му вик се заби в пространството, а глухото ехо се опита да го повтори едвам – едвам. Допреди малко изправеният вампир сега беше на земята и се гърчеше от болка. Изгаряше бавно и мъчително пред очите ми. На лицето ми се изписа самодоволната усмивка от победата.
- Последни думи ? –попитах аз със тон пълен с насмешка и подигравка.
- Господарят ми ще те намери и тогава и ти ще свършиш така гърчейки се от болка – каза задавено той и една усмивка се плъзна на лицето му. Това ме вбеси допълнително.
- Когато Той ме намери единственото, което ще направи е да дойде при теб в ада. – отвърнах му аз без гласът ми да издава никакви чувства. Всичко започна да свършва когато пламъците започнаха да угасват, а врагът ми се превърна в пепел, която беше отвяна от духащият вятър..

Супер

Невероятно и още какво ли не! Направо нямам думи! Интересно каква ли ще е реакцията на Саске? Е чакам следващата главичка, за да разбера!

супер ееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: искам да разбера квп ще стане моля те пусни по- скоро :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

:cvetq: :cvetq: :cvetq:

Чакам още..
Невероятна си..Цаялата идея е много добра, направо страхотна.
Давай следващата глава, много ми се иска да видя каква ще е реакцията на Саске :ha-ha: :kisss: :kisss: :kisss:

Страхотно :uhaa: :uhaa: :uhaa: :bravo: :obi4amte:

Побързай..Моля те. Много ми е интересно