Мъртво сърце

First topic message reminder :

ПРОЛОГ

Мрак.Тъга.Празнота.Тези и още много други чувства на самота оставяха не излечими белези във вече мъртвото ми и отдавна изстинало сърце.Не знам как да ви се представя.Името ми е Сакура Харуно и ако само кажа, че съм момиче със дълга до кръста светло розова коса и изумрудено зелени очи може би ще добиете някаква представа за това как изглеждам.Но, ако кажа, че съм съвсем обикновена то тогава жестоко ще ви излъжа.Аз съм същество на мрака прокълнато от съдбата да мрази и презира мизерния живот отреден за него до края на вечността- вампир.
Ако преди три години някой ми бе казал какво ме очаква щях да му се изсмея в лицето.Тогава все още живеех в един измислен приказен и щастлив свят в, който всяка мечта става реалност.Не, че вече не вярвам, че човек може да е истински щастлив, но осъзнах че за това са нужни не само празни приказки, а и железни действия.Защото зад всяка усмивка се крие и някоя сълза..Щастието и тъгата винаги вървят ръка за ръка..



Глава:1
Спомени
Дори сега поглеждайки назад много ясно виждам онази нощ.Нощта която промени всичко,тази която беляза края на нормалният ми живот.И все пак не съжелявам защото бе ново начало. С всеки изминал ден като вампир очите ми не само виждаха добре във тъмното, но и малко по-малко започнаха да ми разкриват колко нечестен и несправедлив е света в който живеем.Но какво ли става когато едни невинни и чисти очи погледнат към това измерение върху което мракът безпощадно превзема всичко което ни дава надежда, че всичко лошо ще отмине? Но дори в най-тъмното кътче има по лъч светлина,
която просто чака да бъде открит.Е аз намерих моя.Моята светлина са приятелите ми, които винаги застават зад мен-Наруто, Ино, Хината и Сай.Сигурно се чудите какво стана със Саске?
Момчето в което бях безумно влюбена.Е да той още е в сърцето ми, но никой не знае нищо за него. Това наистина доста вбесява Наруто който ужасно усилено се опитва да изпълни обещанието което ми бе дал преди години.Като стана въпрос за минало нека споделя с вас последната си нощ като човек..
Три години по-рано:
-Сакура, вече може да се приготвяш и да се тръгваш-гласът на Тсунаде-сама разцепи настаналата тишината в стаята.Не неудобна тишина, а напротив.Откакто преди две години тя бе станала моят сенсей ние изградихме голямо доверие помежду се, но дори да не го показвахме външно всяка от нас знаеше добре, че може да разчита на другата-днес свърши много добра работа-продължи тя с глас в който се прокрадваха нотки които доказваха колко бе изморена.Свърших с документите, които бях започнала да преглеждам.Оправих бюрото си казах довиждане и тръгнах.Навън вече здрачът се спускаше.Беше обагрил дълбокото небе в наситено лилаво.Топъл вятър си играеше със свободно пуснатата ми коса.Минах покрай
няколко вишневи дървета.Те точно бяха разцъфнали и изпълваха въздуха с аромат на свежест.Бях се загледала и не забелязах как нощта напълно се бе спуснала.Забързах крачката към вкъщи.Вятъра вече не беше никак топъл и всякаш сърдейки се на някого духаше безпощадно.Вече наближавах остана ми само да мина по една малка уличка.На нея нямаше светещи лампи.Вятъра зловещо помръдваше една стара дървена табела, което предизвикваше ужасно скърцане от нейна страна.Студени тръпки породени от страх полазиха цялото ми тяло.Почти бях стигнала до завоя, които щеше да разкрие апартаментът ми когато видях две червени очи да разкъсват мракът пред мен.Загледах се в тях, но след като се осъзнах тръгнах да бягам.Това беше вампир и жаждата му се четеше в очите.Ускорих скоростта си с надежда да избягам.За жалост не стана.Той ме бе хванал с ръцете си така, че дори ни можех да мръдна.В следващият момент усетих пронизваща болка във врата.Вампирът ме бе ухапал.
Животът е просто опасна гоненица в която по- силният е победител.И точно сега ме бе подгонил хищникът , а аз станах поредната му жертва.Бавно започнах да затварям очи докато тъмнината не ме превзе напълно.

Отворих очи.Първото което видях бе болничният таван.Всичките ми приятели и Тсунаде-сенсей бяха там.Когато се срещнах с погледите им видях огромното им съжеление скрито зад фалшивите усмивки.Спомних си какво ми си беше случило и причината заради, която бях в болница.Обърнах главата си на другата страна.Исках да заплача, но сълзи нямаше.Не усещах нищо освен студена самота.Вече не бях човек.Сега бях чудовище със замръзнало сърце..

Страхотно :uhaa: :uhaa: :uhaa: :bravo: :obi4amte:

Побързай..Моля те. Много ми е интересно

H11 all! Първо искам да се извиня за зъкаснението ( не, че ги пускам с точно определен ритъм ама.. ) главата може и да не е от най - интересните, но ми доиде друга идея за фик... И отново предварително се извинявам за грешките...


Глава : 3

Когато се обърнах направо щях да откача – всички, ама абсолютно всички ме зяпаха. Беше направо смущаващо неудобно. Забелязах, че силно раненото момиче е станало.
- Добре ли се? Имаш ли нужда от помощ?- игнорирайки погледите на останалите я попитах възможно най – мило ( е не се справих никак добре и фалшивата усмивка се изписа на лицето ми ).
Единственото, което получих в замяна беше поглед, който „ уж” се пишеше за страшен, но всъщност едвам одържах смеха си. Божее това момиче и Саске сигурно си допадаха – сноби от класа. След като мисълта за бившият ми съотборник изникна в съзнанието ми веднага го погледнах за да подсигуря мисълта си. Познавах го добре и ясно си пролича, че прави планове за това как да се измъкне от ситуацията. Просто нямаха никакъв шанс. Чакрата им бе достигнала пределът си, а и бяха целите в многобройни наранявания ( пък и една луда вампирка си имаха Хд) . Сасуке точно щеше да си отвори устата и да проговори, когато аз го прекъснах :
- Тръгваме за Коноха. – казах със спокоен и непреклонен тон. Той щеше да противоречи, но усъзна, че не е във състояние да дава заповеди и покорно ( брей, брей покорен Учиха O_о ) даде знак на отборът си, че тръгваме към селото.
Движехме се с бавно темпо, защото пътуващите с нас бях в наистина лошо състояние. В последствие на нещата бях разбрала имената им. Момичето се казваше Карин и определено изобщо не ме харесваше. Тя имаше не много дълга червеникаво -кафява коса, очите и бяха тъмни и идеално си пасваха с черните рамки на очилата `и. Едното момче се казваше Суигетцу, а другото Джууго. Суи както му виках аз не беше лош. Имам предвид беше наистина добра компания и определено с Наруто си приличаха. Колкото и ранен и отпаднал да беше не спря да говори и разказва различни случки и смешки, явно опитвайки се да повдигне малко и нашето настроение. Косата и очите му бяха светли, а на гърбът си носеше голям меч, който определено можеше да всее страх и ужас в някой чийто свят не беше пряко свързан със живота на шиноби. Джууго беше със тъмно оранжева коса, която стърчеше на всички страни. Той беше най – мълчалив от всички, но забелязах, че следи всеки един разговор, колкото и маловажен да беше той с голямо внимание. Изведнъж усетих лека изгаряща болка в крака си. Първото нещо, което изпитах след това беше объркване, а след това и почуда. От доста време не бях изпитвала болка, не че чувството беше приятно, но аз почти го бях забравила. Точно щях да погледна причината да си спомня това така ново, но в същото време и до смърт познато чувство, когато Какаши – сенсеи разцепи тишината с пълният си със спокойствие глас.
- Е мисията ни се обърка и ще се наложи преди да се приберете и отпочинете да отидем и да докладваме на Хогагето. – каза той и продължи да върви напред без да откъсва поглед от нищото в далечината накъдето се бе загледал. С умерено темпо тръгнахме към офиса на Тсунаде. След всяка изминала крачка болката в кракът ми нарастваше, но не възнамерявах да `и обърна внимание точно сега. Стигнахме до вратата на офиса на Хокагето и почукахме. След като получихме покана започнахме да влизаме един по един. Тя определено беше доста учудена, но само след няколко секунди си възвърна самообладанието.
- Предполагам заради това си връщате по – рано – каза тя, а в гласът и не си долавяше нищо.
- По пътя към посоченото от вас място, Хокаге – сама, срещнахме отборът на Саске, който се бе изправил пред силен враг, определено на доста по – високо по сила ниво от тях.... – Какаши продължи да докладва, но аз престанах да слушам. Саске бе зад мен и усещах погледът му през цялото време. Дори и да не го показваше знаех, че е объркан и дори учуден от това, което ми се беше случило или по – точно това в което се бях превърнала. Мислите ми бяха прекъснати от силна болка, която ме разтърси и ме накара да издам нисък писък. Усещах болката и този път не само в кракът, а по цялото си тяло. Но не това беше най – лошото. Жаждата ми стана неописуема и се надигна към гърлото ми като безмилостно го прогори. Изведнъж в тази стая нямах приятели и познати имаше само жертви, които съвсем скоро щяха да попаднат в капана на хищникът, а именно аз. Очите ми изведнъж от зелени станаха кърваво червени и показваха, че искам да убивам. Но още преди да си впусна в ловът на храна започна да ми причернява и накрая съвсем загубих съзнание. Сасуке беше най – близко до мен и затова инстинктивно ме хвана преди тялото ми да падне на студения под..

sweet_temari написа:Е, главата беше много хубава.
Обаче имаше доста грешки /нещо доста често взех да го казвам хД/
Описанията и др. там неща... всичко е ОК
Чакам още

И АЗ

супер еееееее

:lol!: :lol!: :lol!: ощее

искам още :lol!: :lol!: :lol!: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo:

sasusaku96 написа:

sweet_temari написа:Е, главата беше много хубава.
Обаче имаше доста грешки /нещо доста често взех да го казвам хД/
Описанията и др. там неща... всичко е ОК
Чакам още

И АЗ

И аз...
Невероятна глава!

:obi4amte: :lol!: :bravo: :cvetq: