Сън без край..

Вто Юни 22, 2010 4:48 pm

Това не е мое произведение!
Автор: Nadenceto22

Резюме:
Историята, на момиче, което мисли че има всичко. Което е всичко, но както всеки друг, тя също има недостатъци, макар невидими, за тези, които я харесват, превъзнасят и които й завиждат, тя също е човек, както всеки друг.
Ужасяващи събития, смущават родния й град и училището й, убийствата зачестяват, наравно със сънищата й. Реалността се преплита с въображаемия нощен свят, докато не остава нищо друго, освен събитията, обсебващи цялото й внимание. Любовта се промъква в, наричаната й от някои феминистка душа, допринася за объркването й, а най-ужасното е, че не знае, дали може да вярва, дори и на прекрасния Наруто, който се намесва така помпозно в живота й.
История, съдържаща от всичко по малко, но най-вече, навлизаща дълбоко в човешкото съзнание.

Пролог

Защо…?
Защо всичко,в което вярваш изведнъж рухва и остава само истината и истината… ?

Защо никога няма връщане назад…?
Защо винаги нищо не е каквото изглежда… ?

Е, има само един отговор.
И той е…
Истината винаги боли, а понякога и убива…

Е, ако ви харесва.. Ще пусна 1ва глава!

Вто Юни 22, 2010 5:24 pm

Глава първа

Изваяното като статуя на Афродита, момиче крачеше самоуверено към кабинета по Физика. Беше 17 годишна, красавица, с наситено розова коса, спускаща се на нежни вълни около тънките й рамене. Зелените й очи шареха живо, оглеждаше изпитателно съучениците си. Почти всеки се обръщаше след нея, всеки я поглеждаше с благоговение. Но розовокоската не се трогваше, беше й дотегнало от всичкото това внимание, макар и нещо вътре в нея да се радваше на вниманието. Тялото й, с перефектните, мечтани от всички момичета форми, се носеше грациозно. Бе точно като Богиня, излязла от гръцката митология. Ръцете й, тънки и дълги, се полюшваха плавно до тялото й. Пръстите бяха също толкова съвършени, завършващи с безупречни нокти, лакирани в тъмно розово. Носеше кафява блуза с в-образно деколте. Дънките бяха черни, прилепнали по тялото й.
Всички я гледаха с възхищение, всички искаха да са като нея и не само заради външния й вид, защото знаеха какъв потенциал се крие в нея, знаеха че макар и да бе толкова красива, тя беше надарена с невъобразими умствени способности. Изключително талантлива, тя бе страхотен оратор. Когато заговореше привличаше вниманието на всеки около нея. И не, защото думите се лееха, от тези прекрасни плътни устни, а защото тя умееше да си борави с тях, защото играта на думи, за нея бе като кубчетата, които редят малките деца. Изисква усилия докато се научиш, но направиш ли го можеш да си безпогрешен. Такава бе и тя – безпогрешна.
Но всеки има някакъв недостатък, нали?
Това се питаха всички, това се питаше и тя понякога. Разбира се, имаше особености в характера, но не това бе недостатъка, напротив някои хора смятаха за изключително очарователна сприхавостта й.
Стигна до кабинета и спокойно седна на обичайното си място. Най-добрата й приятелка, вече бе там, очаквайки я. Това, може би, бе единствения човек в училището допуснат до нея, единствения облагодетелстван с вниманието и любовта й, защото тя наистина я обичаше.
- Крис. – поздрави красавицата.
- Сакура, знаеш ли че днес пристигат новите ученици от Мейн. – каза нетърпеливо Крис.
- Хмм... – промърмори Сакура.
- Даа и на всичкото отгоре, дочух че са големи красавци.
- Красавци? – повтори розовокоската.
- Даа, брат и сестра са.
- Аха. – беше единствения отговор.
- Хайде де, не можеш да ми кажеш че въобще не ти пука. – проплака блондинката. Косата на Крис бе права и късо подстригана, не едно кичурче стърчеше. Сините й очи се взираха любопитно в Сакура.
- За какво толкова да ми пука, все пак, това са просто ученици, красиви или не, тепърва ще доказват колко струват, какво от това че са красиви?
- Каза красавицата на околността. – прихна Крис.
- Охх, защо отново трябва да подхващаме тази тема, мисля че множество пъти досега, съм доказвала мнението си за външния вид, незавиисимо дали съм красива или не мисля че трябва да се докаже с това, което ти е в главата. Не отричам че съм толкова известна най-вече заради външния си вид, но каква мислиш щях да съм в очите на другите, ако бях просто една куха черупка с красива обвивка? Щях да съм поредната фръцла, нищо повече, Крис, трябва да разбереш веднъж за винаги, че външния вид е предимство – да, но е само временно и дори и през това време да се радваш на мимолетната си слава, падането на земята след това не е от най-приятние. Истинското уважение и респект, не се печели с хубави очи, чаровна усмивка или пищни гърди, незавиисимо какво смятат повечето момичета, чиято единствена и фикс идея е да изглеждат така. Моля те, не се превръщай в една от тях или от другия тип, които им се възхищават! – разпалено каза Сакура.. Тя знаеше че Крис е далеч от това, което тя каза, но не беше ли по-сигурно, да й напомни да се пази от това?
- Много добре знаеш че пътя ми не клони натам. А и така и не разбрах какво доведе до това. Все едно, двамцата са доста хубави, както изглежда, а и може би и нещо повече, не знам, та идеята ми беше, мислиш ли да се запознаваме лично с тях?
- Ами, не, не смятам че е нужно, ако обстоятелствата се стекат така, добре, но не смятам да ги гоня, като поредната празноглавка.
- Мхм... – промърмори блондинката.
- Какво има, Крис, държиш ли да ги познаваш?
- Не, просто, ами не знам...
- Да или не?
- Не, не, спокойно не държа, а и така или иначе сме в едно училище, все някога ще се наложи да се запознаем с тях, нали?
- Така те искам! – усмихна се розовокосата.
Госпожата влезе и двете момичета прекъснаха разговора си, обръщайки се към дъската.

***

На четвъртия етаж на училищтната сграда, високо русокосо момче и ниска брюнетка подтичваха по коридорите. Закъсняването в първия им учебен ден не бе едно от най-приятните неща.
- Сю, никога повече няма да те чакам, когато решиш че трябва тепърва да си правиш кафе, при положение че трябва да тръгваме след 15 минути. – раздразнено се обади момчето. Светлите му сини очи се взираха концентрирано към стълбите, откъдето се очакваше да стигнат до третия етаж, където бе и кабинета по Физика.
- Наруто, моля те, престани с упреците си, достатъчно ми беше монотонното ти мърморене в колата, искам малко покой.
Момчето само изсумтя и я побутна, с надеждата че ще се разбърза.
Тя изсъска недоволно, но все пак се затича.
След пет минути, най-после успяха да се ориентират. Влетяха в стаята с показност, която определено не искаха да предизвикват.
Погледа на учителката и на всички ученици се прикова в новодошлите. Те, обаче, дори и не трепнаха. Момчето се усмихна, нагло, както се стори на Г-ца Джонсън, и проговори с равен, меден глас.
- Извинете ни, за закъснението, Госпожице.
Бедната учителка примигна няколко пъти, бузите й поруменяха и тя промърмори:
- Сядайте, сядайте.
Погледа на Наруто се спря, върху Сакура. Извънредно красива в неговите очи, както и в очите на всички други, той се възхити от нея. Но не след дълго се прокрадна и някакво друго, необяснимо чувство. Нещо в нея го отблъскваше, отвращаваше, макар тя да бе съвършена, да нямаше нищо неприятно в това ангелско същество, той усещаше нещо. Нещо необяснимо и за самия него.

Вечерта розовокосата отключи тихо входната врата. С Крис пак бяха ходили на бар, а родителите й, разбира се, бяха против тези техни излизания. И сега в 23:45 тя се надяваше вече да са се унесли. Беше права, в къщата беше тъмно и тихо. Нито баща й, нито майка й, нито дори сестра й – Брук, бяха будни. Събу обувките си внимателно и остави чантата и якето си, на закачалката. Залиташе леко от алкохола, но в тъмното не бе толкова усезаемо. С леки, като на котка стъпки, отиде до кухнята за да си налее чаша вода. Даа, друго свойство на алкохола – дехидратацията. Чувстваше се, като смазана. В момента беше в онова средно положение, между пияното и трезвото състояние. Ни рак, ни риба, както обичаше да казва Крис. Главата й беше замаяна, гърлото пресъхнало и грапаво. Съзнаваше че ако изпие прекалено много вода, може да повърне, но това в момента не я интересуваше, искаше само да усети блажената течност, смекчаваща вкуса в устата й. Смесицата от алкохол и цигари не бе приятна, особенно половин-един час след консумацията.
„Колко съм жалка!” помисли си тя. Засмя се горчиво на иронията. Всички в училище я смятаха за перфектна, всяка умираше да е като нея, а ето я сега промъкваща се в собствения си дом, пияна, воняща на цигари, косата й – разчорлена, тялото изпотено от тичането дотук, дрехите раздърпани.
- Е, момичета, още ли искате да сте като мен? – каза този път на глас. Зловеща усмивка заигра по устните й. – И в добавка, може и да върна поръчката! – продължи, след което се засмя хрипливно на собствената си глупост.
Наля чашата отново и се насочи към стаята си. По пътя мина през антрето и взе цигарите от чантата си.
- Струва ми се, че не съм приключила с вас за тази вечер. – тихичко им прошепна тя.
Изчака няколко секунди преди да тръгне, сякаш очакваше че те ще й отговорят нещо. Като видя че няма изгледи, цигарите да комуникират с нея, по какъвто и да било начин, се върна към предишната си задача – да изкачи стълбите. Препъваше се лекичко, през една-две стълби, но слава Богу, не падна. Когато стигна на площадката на втория етаж забави ход, стъпвайки на пръсти. Родителите й спяха на един етаж с нея, а сестра й в една стая. От нея, Сакура не се притесняваше, тя беше с 1 година по-малка, но бяха много близки и никога не я предаваше.
Най-после стигна до вратата на стаята. С тихо поскърцване тя се отвори. Стаята беше тъмна, а на леглото се виждаше купчината одеало, под което спеше Брук. Затвори вратата внимателно, обръщайки гръб на тихата стая. Вратата се затвори по-безшумно, отколкото, когато я отваряше. Тъкмо когато щеше да се обърне, запътвайки се към леглото си, нещо или някой по-скоро, притисна дланта си към устата й. Цялото й тяло се смрази. Усети как мускулите й омекнаха от страха. Как кръвта пулсира във вените й. Студена пот изби на челото й. Хиляди варианти и предположения се завъртяха в главата й, за кратките една-две секунди.
- Шшшт! – прошепна й някакъв гласт, чийто пол й бе трудно да определи.
Секунди след бързата реакция на страха, обаче, се появи смелостта и този път не срах, а адреналин бушуваше в нея. Тя стисна решително юмрука си и замахна.

Следва продължение!

Вто Юни 22, 2010 8:11 pm

2ра глава :)

Точно преди юмрука й, да попадне на нещото, ръката изчезна, а лампата на нощтното шкафче на Брук светна.
- Хей, колко е часа? – каза сънено сестра й.
- Хмм, не знам, към 12 някъде... – проточи Сакура, все още шокирана от случилото се.
- Сега ли се прибираш?
- Мхм. – лаконично отвърна розовкосата.
- Пфф, лягай си тогава, какво чакаш? Не стига че ме събуди, ами още стърчиш до вратата... – вече се унасяше, Сакура го долавяше в гласа й.
- Лека нощ, Брук. – беше единствения отговор.
- Ммм...
Сакура се обърна и любопитно огледа мебелите, прозореца, търсеше и най-малката възможност за скривалище. Приближи се до леглото си и грабна изпод него, една от бухалките, които използваше още, когато тренираше художествена гимнастика. Стисна я здраво с две ръце, досущ като бейзболист и предпазливо се доближи до гардероба, въпреки че не таеше големи надежди да открие натрапника там – вратичките на гардероба скърцаха пъти повече от входната.
Предпазливо открехна едното крило и както и очакваше от вътре се подаваха единственно дрехите им. Макар и да знаеше че ще стане така, тя въздъхна облекчено. Облекчението й траеше само секунди, след което си пое дъх решително и пристъпи към прозореца, който беше затворен!
„По дяволите!” каза си наум тя „Значи е все още тук!” Започна да премисля всички възможни места, в които можеше да се скрие човек. Най-големия минус, обаче бе че не знаеше мъж или жена е. Опита да си спомни ръката, която бе на устата й, но безрезултатно. „Не е под леглото, не е и в гардероба, под бюрото няма никого, а и прозореца е затворен” продължи с разсъжденията „Къде може да се скрие за секунди?” Не искаше да светва лампата, защото щеше отново да разбуди Брук, но й се стори наложително. Колкото и смела да опита да се показваше, стомаха й се свиваше от страх. Можеше да си умре, така тихичко, докато сестра й спи спокойно! А и какво щеше да се случи и с Брук, дали щеше да пострада? Ако не за друго, то розовокосата реши поне заради безопасността на сестра си, да запали лампата и старателно да претърси стаята.
Без да се двоуми повече натисна ключа и стаята светна в ярка жълта светлина. Веднага щом зрението й се проясни, Сакура се заоглежда трескаво. Помещението бе мъничко и освен местата, на които се бе уверила че няма никого, не оставаха други възможности. За всеки случай, отново провери резето на прозореца. Беше заключено, разбира се.
Объркана тя започна да съблича дрехите си една по една и накрая се мушна пъргаво, като зайче, в леглото си, завивайки се почти през глава. Стисна очи и се застави да заспи, колкото може по-скоро, искаше да се отърси от странните неща, които й се случваха.

Досадния алармен звън, извести идването на новия ден. Вече ставах алергична само при звука през първите няколко секунди. Ръката ми автоматично намери копчето за спиране и го натисна настървено. Всяка секунда сън бе ценна!
- Сакура, не можеш да спиш цял ден! – пискливото гласче на Брук, ме извади окончателно от среднощтния ми покой.
- Пфф, не можеш ли да ме оставиш само още няколко минути, да поспя!– изфъфлих аз.
- Хайде, хайде... – продължи малката досадница. – Ставай. – метна няколко дрехи на леглото ми.
Много обичаше да ме облича, най-вече когато още бях сънена и не ми се занимаваше сама да избирам дрехите си.
Станах подчертано бавно. Протегнах се няколко пъти, а след това отново се тръшнах на леглото. Главата ми намери възглавницата и аз се усмихнах щастливо, вдишвайки аромата й, аромата който напомняше на блажения сън.
- Охх, непоправима си! – изплака Брук, дърпайки ме за краката.
- Добре де, ДОБРЕ! – извиках аз, когато започна да ми писва. Сърдито се затътрих към банята.
Ожесточено грабнах четката и започнах да търкам зъбите си. Вгледах се в съненото момиче срещу мен. Същата розова коса, която сега беше бухнала на всички страни. Същите зелени очи, в момента ядосани. След зъбите, реших да си взема и един душ – винаги освежаваше.
След половин час, вече бях готова, изкъпана, сресана, облечена, че и кафето си бях изпила.
Брук учеше в друго училище, не същата гимназия, в която бях и аз, затова по пътя я оставих пред нейното и я целунах леко по бузата.
- Приятно училище. – пожелах й с дяволита усмивка, все още не й бях простила за ужасното събуждане.
Тя само сви нацупено устни и тресна вратата на колата, малко по-силно от нужното.
Продължих към моето училище и след минути, с Крис вече вървяхме към Физиката. Влязохме и се настанихме на обичайните си места. Тя започна да ми обяснява за баскетболния отбор, за мача който предстои. Беше ми малко досадно, но я обичах страшно много и затова просто кимах и от време на време задавах по някой въпрос. В някои отношения, Крис бе по-повърхностна от мен, но и такава си я харесвах. След минтуи Г-ца Джонсън, давайки начало на часа.
Целия ден беше скучен и отегчителен. В такива дни се чудех, как въобще издържах цели 6 часа в това училище. Макар разговорите с Крис да бяха утеха, често тя говореше за неща, които ми бяха малко скучни и досадни, особено в безразлични дни като този.
Ето че часовете най-после свършиха и с най-добрата ми фр се запътихме към МОЛ-а, искаше да купи някакви страхотни обувки, които видяла преди 2 дни.
Разхождането по огромните магазини, не бе разтоварващо, както се надявах, напротив, целият ден ми дотегна още повече. Исках само да се прибера по-скоро и да си легна.
Когато привършихме с километричната обиколка, вкъщи все още нямаше никой. Заех се да мия чиниите, като преди това пуснах пералнята. От една страна мразех да мия чиниите, защото всичките ми нокти отиваха на кино, от друга страна бе по някакъв начин отпускащо и успокояващо за мен. Мръщех се на мръсния тиган известно време, докато не реших накрая да измия и него. Обикновено пропусках тази част, мразех да мия мазна посуда, но все някога щеше да ми се наложи, нали?
След чиниите, изкарах дрехите от пералнята, която вече бе свършила и ги простнах в малкото ни дворче. Обожавах го, но в момента нямах сили да седя навън, след домакинската работа, която ме доизтощи, копнеех да се сгуша в леглото си.
Лениво изкачих стълбите и влязох в стаята. Лъчите на залязващото слънце, огряваха всяка повърхност, къпейки я в оранжеви цветове. Беше толкова красиво, макар да бе едно затворено помещение, слънцето правеше чудеса с него!
Бавно съблякох дрехите си и се мушнах в леглото, свивайки се на топло и увивайки се удобно с одеалото.Още щом затворих очи, се унесох в сладкия свят на сънищата.

Алармата на телефона на Сакура извъня пронизващо. Ръката й се стрелна автоматично към копчето за спиране. Веднага щом пръстите й намериха телефона, алармата замря. Брук, обаче, вече бе будна.
- Хайде, Сакура, ставай вече! – подкани сестра си.
- Мхм... – измрънка розовокосата.
- Да, да, това съм го чувала вече! – не отстъпи Брук. Тя беше слабичко момиче, с красива тъмно кестенява коса, дълга до кръстта й. Очите й бяха почти същия цвят, като на розовокосата, но тя не бе толкова красива и съвършена. Беше по-скоро едно обикновено, но красиво момиче.
Сакура издаде някакъв неразбираем звук и се претаркули на другата страна.
Брук изсумтя подигравателно.
- Така няма да си вдигнеш задника цял ден, струва ми се.
- Шшшт, малко тишинка, моля те. – Сакура едвам оформи думите.
- Няма такива работи, ставай! – заповяда Брук, вече подготвена за предстоящото. Дръпна сестра си за крака и я свлече на земята.
- Мамка му! – ядоса се съненаната хубавица. – Ахх, ти малка досаднице. – занарежда, докато се изправяше. – Ще ти го върна!
Запъти се залитайки към банята. Стисна главата си. Имаше такъв махмурлук, чувстваше се, сякаш нещо вътре се издуваше, опитваше се да пробие черепа й.
- По дяволите! Как можах да пия толкова... – промърмори си ядно.
След половин час, вече се бе измила, облякла, дори бе успяла да си направи кафе и да го изпие. Розовкосата трябваше първо да закара сестра си, но заради грубото й отношение, тя реши да я остави на сухо. Качи се незабелязано в колата и подкара към новия ден, който я очакваше.

Вто Юни 22, 2010 10:30 pm

Това е наистина ОРИГИНАЛНО и МНОГО ИНТЕРЕСНО
Страшно ми хареса как са подбрани думите
Доколкото разбирам маи това няма да е ПОРЕДНИЯТ фик за сасусаку
с ОГРОМНО НЕТЪРПЕНИЕ ще чакам следващата глава

Вто Юни 22, 2010 11:03 pm

Да найстина много добре е написано. Но до 2 глава не можах да разбер много, но няма накъде да бързаме. Единственото което ми хареса е подбора на думите ти и се заинтересовах, кой я беше згащил. Тук таме видях грешка-две,ама не е фатално. Очакваме още.

Сря Юни 23, 2010 10:43 am

Ууууу това е добро
Браво
Грешки не видях
И аз малко се обърках, но иначе си го написала много добре

Сря Юни 23, 2010 11:52 am

Глава трета

Първия й час бе Литература. С Крис се срещнаха на паркинга и заедно тръгнаха към кабинета. Други, които видя там, бяха новото момче – Наруто и сестра му – Сюзън. Бяха много красиви, не можеше да отрече това, но имаше нещо странно в тях. Сакура усещаше нещо непознато, някакво ново чувство, мистериозно привличане към това момче. Но не по онзи начин, по който се привличаха тинейджърите, не! Тя изпитваше нужда просто да е около него, да разговарят, да го докосне. Шокира я факта, че дори и краката й потрепнаха. Не беше редно и тя го знаеше. Още повече че не искаше да се поддава на този страннен първичен инстинкт. Най-много я ядосваше факта, че тя е тази която вчера говореше на Крис, че не трябва да се превръща в празноглавка, не трябва да мисли само за момчета, втълпяваше й че няма красота, която да я трогне, точно тя седеше на паркинга с омекнали, треперещи крака, подтиквана, дори до болка от желанието да е там при него. След няколко минути колебание, в което Крис не спираше да я гледа изпитателно и да й задава десетки въпроси, розовокосата осъзна че не само копнее да го докосне. Не, тя искаше много повече, фантазираше какви ли на вкус са устните му, представяше си как вдишва жадно аромата му, как си играе нежно с един от копринените къдрави кичура, паднали непослушно пред очите му. Искаше да се взира в тези дълбоки, сини очи. Но от всичко, най-унизителното за нея бе че само като го гледаше и си представяше че може да бъде по-близо до нея, цялото й тяло тръпнеше в очакване, краката й трепереха нетърпеливо. Беше като хипнотизирана, взираше се в него без да може да откъсне погледа си, и тъкмо когато помисли че ще направи някоя глупост, Крис я разтресе и замрънка.
- Какво, по дяволите, ти става, Сакура? – вече викаше. Почти всички на паркинга се обърнаха и ги изгледаха любопитно, включително и новодошлите. Но Наруто не гледаше любопитно, а някак резервирано, с доза отвращение. Сакура забеляза това и свали поглед смутено. След това погледна Крис сърдито и й изсъска.
- Не беше нужно да викаш!
Блондинката я изгледа удивено и каза през зъби.
- Повторих ти над двайсет пъти, едно и също нещо, а ти сякаш не беше тук, какво очакваше да направя?
- Може и да си права... – съгласи се красавицата и я хвана за ръката. – А сега, моля те, ела с мен, трябва да ти кажа нещо.
Крис я погледна объркано и вдигна вежди.
- Насаме. – продължи розовокосата.
Момичето, само сбръчи вежди замислено, но тръгна с нея към задния двор на училището. Намериха една пейка на по-тихо и спокойно място.
- Нещо изключително странно се случва с мен. – започна Сакура. – Първо, вчера сънувах сън, който беше прекалено реален и обикновен. Беше един съвсем обикновен ден и противно на всичко, което казват хората за сънищата, го помня до най-малката подробност. Беше почти едно към едно с днешния и вчерашния ден, сякаш някаква смесица от двете, но Наруто и Сю ги нямаше, сякаш никога не бяха идвали в училището, което ми направи впечатление, защото в този сън имаше и най-малки детайли от живота ми, но никой никъде не споменаваше новите ученици. А, забравих нещо, преди да си легна, когато се прибрах от бара, някаква ръка запуши устата ми и нечий глас, не можех да определя, женски или мъжки ми прошепна да мълча. Точно преди да замахна, в опита си да се освободя, ръката изчезна и секунди след това Брук светна лампата на нощтното шкафче. Претърсих всяко кътче в стаята, но нямаше и помен от човек. Другото, което може би, ще ти е най-интересно да чуеш, се отнася за днес, за момента в който бях като хипнотизирана на паркинга. Беше изключително странно, аз просто седях и гледах... – тя се запъна малко. С Крис бяха много близки, но малко се срамуваше от това, което щеше да сподели. – гледах Наруто. Гледах го и, по дяволите, не можех да откъсна поглед от него. Крис не знаеш, какви неща се въртяха в главата ми, какви фантазии се оформяха. Боже, та аз изпитвах някаква непреодолима нужда да съм около него, да слушам гласа му, да го докосвам, да го усещам! Крис, мисля че полудявам, откакто дойде това момче в училище, нещо се случва с мен, все едно че той е някакъв катализатор, не мога да разбера и честно казано до някъде не ми се иска, да разбирам какво става. – Ръцете й потреперваха.
В продължение на няколко тихи минути, Крис я гледа, докато накрая не каза:
- Сериозно ли е всичко това, Сакура?
Розовокосата кимна нетърпеливо. Дори и тя не знаеше, защо се надяваше че Крис ще й даде отговори, въпреки че знаеше че тя е не повече информирана от нея, се надваше да чуе нещо, трудно й бе да се бори с това сама.
- Хм... Относно съня, ами замисляла ли си се, че колкото и реален да е бил, той може да си е просто сън? Имам предвид, ти не изпитваше любопитство към новите и съответно съзнанието ти не е сметнало за нужно да ги намесва в съня ти. Дори и да става въпрос, дали другите говорят за тях, дори и да са други хора, те са в товя сън, Сакура! Този сън е плод на твоето въображение и на твоите желания. А що се отнася до другите две неща, ами идея си нямам. Виж за Наруто, бих могла да го разбера донякъде, коя ли не би го пожелала? – бузите й порозовяха. – Мила, не мисля че трябва да се вживяваш толкова, съмнявам се че нещо толкова странно се случва, по-скоро това са неприятни съвпадения.
- Може и да си права. – въздъхна розовокосата. – Но все пак, все още ме притесняват другите неща, дори и съня ми наистина да е бил просто сън...
- Хайде да тръгваме към часа, така или иначе вече закъсняхме.
- Мхм... – Сакура все още бе унесена в мислите си. Прехвърляше на ум всяко събитие. И нещо друго, което така я притесняваше бе странната умора в съня й. Знаеше че има такива дни, в които човек е изключително изморен, но чак да го сънува? Още повече че нито вчера, нито днес, тя бе в такова състояние. „Тогава какво се случва?” питаше се тя, отново и отново. „Винаги въпроси и за съжаление, винаги без отговор, но всичко си има отговор и все някога го откриваме, нали?” продължаваше да разсъждава. Да, винаги ги откривахме, рано или късно, макар в повечето случаи да бе късно.

***

Докато розовокосата споделяше странните събития, нахлули в живота й, Наруто вече бе влязъл заедно със Сю, в първия им час.
- Наруто, какво има, за какво си се умислил? – внезапно го попита сестра му. Всъщност, тя бе по-малка от него, но родителите му бяха решили да я пратят на шест години в първи клас, за да са заедно.
- Нищо. – излъга той.
Прозорливата му сестра не бе сбъркала, той наистина бе потънал в мислите, още от вчера, от момента в който видя онова странно момиче, което пораждаше такива противоречиви чувства.
От една страна го отблъскваше и отвращаваше, от друга той не можеше да пренебрегне външността й и интелигентността, която излъчваше. Мъчеше го въпроса, какво не й е наред? Защо го отблъскваше така? Знаеше че и той си има тъмните страни, всеки ги имаше, един в по-голяма степен, други в по-малка, но дори и не това бе въпроса. Най-много размишляваше над това, на какво подсъзнателно ниво, той не я харесваше, беше някак прекалено първично и инстинткивно, не толкова разумно. Непоносимостта му не се дължеше на впечатленията му, нея просто я имаше. От една страна, днес на паркинга тя го гледаше така странно. Наруто не можеше да си обясни, какво вещаеше този поглед, знаеше само че освен неприязънта, тя успя да породи и тръпки по цялото му тяло.

- Нарутооо! – изсъска Сю. – Започнахме, концентрирай се!
Тои се подсмихна тихичко. Винаги се изумяваше на непринудения ентусиазъм на сестра му. Толкова ученолюбива и същевременно така безотговорна. Непрекъснато закъсняваше, идваше неподготвена, но все пак в часовете не като попивателна гъба.
- Моля да ме извинете, Госпожице Бенър. – със сериозен, официален тон, отговори той.
Тя се нацупи като малко дете и леко се врътна на другата страна. Русокосия не се сдържа и избухна в смях. Когато го чу да се смее, Сю също се изкикоти тихичко. Не можеше да удържи на смеха му, беше толкова заразителен. За момент си спомни, как когато бяха малки обичаха да сядат на земята заедно и да се смеят на смеха си. Изглеждаше много глупаво но тогава много се забавляваха в това. А най-хубавото беше че за нея неговия смях бе заразителен и обратното, за него. Когато очите им се срещнаха, Сю си спомни че трябва да е сърдита и стисна упорито устни, макар усмивката да напираше да излезе наяве. Наруто се разсмя още повече на жалкия й опит, да се прави на сърдита.
- Нещо смешно ли намерихте в думите ми, господине? – обади се студеният глас на застаряващата учителка.
„Трябва й мъж” помисли си русокося и нов пристъп на смях разтърси тялото му.
- Моля да напуснете кабинета ми! – тялото на Г-ца Браун потреперваше от гнева й.
- Разбира се, разбира се... – промърмори подигравателно Наруто, по пътя към вратата.
Когато излезе в коридора се зачуди, какво да прави. Имаше една полу-пълна кутия цигари в джоба си, но не му се искаше пак да пуши, уж ги спираше.
„Какво пък толкова ще ми стане от една цигара?” каза си. Знаеше че постъпва слабохарактерно, но в случая дори и не пушеше защото е нервен или нещо такова, просто от скука реши да излезе на двора и да запали една цигара, една повече не беше много.
Запъти се към задния двор с бързи, премерени крачки. Продължаваше да се подхилква по пътя. Не толкова на бедната учителка, колкото на възмощението на Сю, което в момента я бе обвзело.
Намери една по-закътана пейка, скрита от погледа на учителите в стаите и седна там. Запали една цигара.
- „Моля да напуснете кабинета ми!” – имитира с изтъняло гласче Наруто.
Отново се засмя и дръпна силно от цигарата.
За негово очудване, зад него се чу друг кикот, женски, изключително нежен. Той се обърна светкавично и застана лице в лице с не кого да е, а с Сакура.
Ето, отново тези противоречиви чувства, които будеше това момиче!

- Извинявай, не исках да те стряскам. – каза тихичко розовокосата.
Наруто само замахна с ръка и промърмори:
- Не се притеснявай...
- Изгонили са те от час, а? – засмя се Сакура.
Той само кимна, загледан в нея. Още не можеше да разбере на какво се дължи всичко, което изпитва, когато я види, а как го гледаше тя! Цялото му тяло изтръпваше, а дори и не знаеше причината. Същата реакция, както днес на паркинга.
- Аз трябва да отивам в час. – внезапно каза тя. – Крис ще се сърди, ако въобще не вляза.
Наруто се усмихна двусмислено и само й кимна.
Тя се поколеба за момент, но все пак му обърна гръб и тръгна към училището. За момент му се прииска да я спре, да разбере повече за нея. Но от друга страна се обаждаше странното неприятно чувство и той реши да си замълчи, гледайки я как отива към входа. Имаше прекрасно тяло, не можеше да отрече това, нито че му се приискваше да я докосне, да прокара ръка по тези прекрасни крака, да погали катранено розовата й коса.
Тръсна глава, за да се отърве от странните си мисли и с едно последно дръпване, загаси цигарата си, ставайки от пейката.
Зловеща усмивка се очерта на устните му. Изчака тя да влезе в училището и не след дълго пое по същия път.
***

След часа, Сакура и Крис се запътиха към Физкултурата. И двете обичаха този час.
- Хайде Сакура, ще закъснеем! – подвикна Крис.
Розовокосата беше забавила хода си, отнесена в мисли, за днешната среща. „Той беше толкова странен” мислеше си тя. Гласа на приятелката й я върна в настоящия момент и тя покорно забърза крачка – и двете не обичаха да закъсняват и да се налага да бързат при преобличането. Крис обикновено беше по-бавна и Сакура знаеше това.
- Крис, - каза тя. – отивам да взема екипа си от шкафчето, ти ако искаш направо отивай да се преобличаш.
Блондинката кимна и се усмихна.
- Отивам, но не се бави! – предупреди тя.
- Няма. – смигна й розовокосата.
Сакура се упъти към шкафчетата и след няколко минути, вече отиваше към съблекалнята.
Малко преди да стигне до вратата от вътре се чу ужасен писък. Мислите й се завъртяха вихрено, но първата бе най-силна и най-смразяваща „КРИС”.
Затича се и за секунди врухлетя в съблекялната, гледката в която, я потресе.
Краката й се разтрепераха и тя ужасено се вгледа в картината, която се разкриваше пред нея.

Сакура гледаше ужасено, разкъсаното от прободни рани, женско тяло. Беше една от съученичките й, една от нейния клас!
Стомаха й се преобърна, гледката беше отвратителна!
Явно беше намушкана с нож, защото малко пред шкафчето, в което бе натъпкано тялото й, имаше локвичка. Сакура се отказа да разглежда съдържанието й, но знаеше достатъчно за намушкването с нож, за да съобрази, че секунди след това, горкото момиче е било разкъсвано от стомашни спазми. Цялото й тяло бе обляно в кръв, корема прободен на поне ПЕТНАЙСЕТ места.
Главата на розовокосата се завъртя и тя залитна.

Сря Юни 23, 2010 12:56 pm

Ми незнам ко да драсна
Главата бе ПРЕВЪЗХОДНАААААА
свалям шапка на писателката
NEXTTTTTTTTT-------->

Сря Юни 23, 2010 1:11 pm

Ей..
Съобщение!

Това ми е новия профил, понеже забравих паролата на стария ми ( Sexy_Манячка.. )
До фика довечер ще пусна нова глава!
Радвам се, че ви харесва..

Сря Юни 23, 2010 2:51 pm

Оуууууууууу т'ва беше якууу
Накрая мн ме изкефи как завърши главата
Т'ва стана едно от любимиче ми фикчета
Хубаво, че бързо пишеш главите иначе да съм полудяла до ся Хд

Сря Юни 23, 2010 10:05 pm

Хора много съжелявам, че немога сега да я пусна главата!
Имам и то доста работа.
Е, надявам се утре да успея :))
Благодаря!

Чет Юни 24, 2010 9:33 am

Главата беше супер.. само 1 нещо ме изнерви..

Ква е тая КАТРАНЕНО РОЗОВА КОСА ??

Чет Юни 24, 2010 11:27 am

Бравоо! Супер е! Очаквам новата главичка с нетърпение! Сън без край.. 631890

Чет Юни 24, 2010 11:41 am

Отдавна не бях чела нещо такова. Струва ми се, че ще психарско, а такива най- ги обичам. Радвам се, че го пускаш така бързо, защото доста отдавна не бях чакала нова глава на фик, но ето, ставали чудеса. hehe

Чет Юни 24, 2010 2:21 pm

Четвърта глава

На време успя да се хване за пейката и да запази равновесието си. Но най-ужасното тепърва предстоеше. Когато плъзна погледа си надолу по тялото й, тя извика отвратено.
Цялата долна част на тялото й, бе нарязана с над 50 прореза, изглеждаше като недорязано парче место, създаваше впечатлението, че само да го бутнеш парчетата ще се отделят.
Нямаше нито една дреха по тялото й, всичко бе свалено и бедното момиче лежеше голо, нарязано и намушкано.
- Божичко... – успя само да прошепне Сакура.
Погледа й се спря на Крис, която бе малко по-вдясно от нея. Изглежда тя бе в още по-тежко душевно състояние, не каза нито думичка, просто седеше и гледаше отвратено. Краката й трепереха, дребното й тяло се разтрисаше от безмълвни ридания.
Сакура направи няколко стъпки към нея, макар преко силите си. Прегърна я нежно и целуна косата й.
- Съжалявам, мила, съжалявам че трябваше да дойдеш сама тук, съжалявам че не дойдох с теб. Спокойно, нищо не можем да направим за нея, недей да плачеш, моля те. – шепнеше й утешително.
Розовокосата се огледа за нещо, с което може да завие нещастното тяло на момичето. Погледа й попадна на една от кърпите, оставена на пейката. Забърза крачка към нея и след малко вече бе покрила обезобразеното тяло.
- Добре, добре, добре... – мърмореше си успокоително. – сега трябва да съобщим на тренера...
Отиде до Крис, която все още седеше вцепенена, хвана я за ръката и нежно я побутна към вратата, шепнейки й какво трябва да направят сега.
Сакура се страхуваше. Но не заради случката, макар да бе ужасяваща, дори и не заради това че някой може да заподозре приятелката й, тя знаеше че съдебния лекар ще установи часа на смъртта, който надяваше се да е поне с час, преди влизането на Крис. Не, тези неща не бяха толкова страшни. Тя се опасяваше за душевното състояние на приятелка си или по-скоро сестра, както обичаха да си казват те. Очите й се взираха натъжено в полу-нормалното лице на Крис. Ужасяваше се, че тя откликваше на начина по който се говори на лудите, като на малко дете. Цялото й тяло изтръпваше при мисълта че заради някой изверг е умряло момиче и то по такъв брутален и жесток начин, и че нейния най-близък човек може да полудее.
От време на време, устните й успокоително целуваха челото на дребното момиче. Ръцете й бяха постоянно заровени в косата й, масажирайки скалпа й отпускащо. От устните й се лееха тихи слова, но и това не помагаше. Крис си оставаше с все същия вцепенен поглед, сега зареян някъде там, в нищото.
Тихи сълзи се спуснаха по лицето на розовокосата красавица. Ръката й инстинктивно се вдигна и ги изтри. „Не е сега момента, лигло!” каза си тя твърдо. Длъжна беше поне да говори с тренера, преди да си позволи моментите на слабост, защото знаеше че ако рухне сега, нито ще помогне на Крис, нито ще съобщи достатъчно бързо за момичето, преди някой друг да я види.
Когато стигнаха до вратата на салона, тя се обърна към Крис.
- Миличка – зашепна Сакура – ще вляза за малко в салона, връщам се след минути, седни тук, на тази пейка – продължи, насочвайки приятелката си към една от пейките пред салона. – няма да се бавя обещавам.
За секунди й се стори че видя проблясък на разум в тези безизразни очи, но след това прецени че от неистовото желание отново да види живинката в Крис, й се сторило.
Помилва бузата на приятелката си с ръка и прошепна:
- Ще се оправиш, Крис, обещавам!
След което с бързи, ситни крачки, обърнати почти на бяг, влезе в салона. Треньора беше застанал до едно от момичетата вътре, обясняваше й нещо за отбора по волейбол.
- Тренер, трябва да говоря с вас. – каза дискретно, но твърдо Сакура.
Той се обърна към нея с малко очудено изражение.
- Момент, само.
- Веднага, ако обичате! – натърти на първата дума, розовокосата.
Той въздъхна и се обърна към нея, със смесица от любопитно и отегчено изражение.
- Слушам?
Тя започна да му обяснява, стараейки се да е възможно по-кратка, защото Крис я чакаше отвън. По време на разказа очите му се разширяваха все повече и повече.
- О, Боже, мой... – прошепна тихо той. Но като типичен мъж, бързо потисна каквито и да е било признаци на външно смущение и каза с овладян тон.
- Благодаря ти, че съобщи преди някой друг да го види, аз ще поема оттук, няма нужда да се притесняваш повече, по-добре е да се погрижиш за приятелката си.
Сакура въздъхна малко облекчено и се затича към входа на салона.
За нейн най-голям ужас, обаче, пейките бяха празни!
Нямаше и помен от Крис!
Краката й се подкосиха, но някак, дори и тя не знаеше как, успя да се задържи права.
- Господи, защо я наказваш така!!! – проплака тя.

За момент се замисли, накъде да тръгне. Една смразяваща кръвна, мисъл пробягна в съзнанието й „Ами, ако се беше върнала в съблекалнята?”. Длъжна беше да провери, колкото и да не й се искаше да се връща там.
С енергични крачки тръгна към ужасното помещение. Малко преди да стигне до вратата, чу шум от течаща вода, идващ от тоалетните. Реши да провери първо там, дълбоко се молеше Крис да е именно там, а не в ужасната съблекалня.
Щом прекрачи прага, въздъхна облекчено.
Малката блондинка бе застанала пред една от мивките, миеше лицето си. Когато Сакура влезе, приятелката й вдигна глава и най-сетне розовокосата видя погледа, за който се беше молила в последния половин час.

С Крис решиха да отидат в дома на Сакура, за да се отърват поне за малко от цялата тази обстановка и събитията от днешния ден.
Розовокосата не знаеше защо, но не се чувстваше така сякаш всичко е приключило след момента в който съобщи на тренера. Сякаш имаше нещо в това убийство, което лично я свързваше с него. За един момент си спомни, че когато влизаше в училището след странната си среща с Наруто, й се стори че на устните му се изписа усмивка. „Тревожна усмивка” повтаряше си наум тя. „Дали има нещо общо със Сара?” колкото и да бе странно предположението й, имаше нещо в него, което я притесняваше. „Още повече че докато той не се появи в училището не се бе случвало нищо подобно!” продължи да размишлява тя. Не искаше да споделя предположенията си с Крис, достатъчно й се бе насъбрало за днес. Розовокоската прехвърляше какви ли не варианти на ум, но нито един от тях не й се струваше достатъчно правдоподобен, освен идеята някой от новите ученици да го е направил. „Но възможно ли е?” питаше се „Какво чудовище трябва да си, за да направиш нещо подобно?”. Въпроси, десетки въпроси я тревожеха и колкото и да й се искаше да се отпусне, тя знаеше че каквото и да реши трябва да предприеме нещо. Много добре знаеше че не е нито дедектив, нито това я влече, но онова неприятно чувство, че убийството я засяга лично, не искаше да я напусне. Нямаше да бърза с обвиненията, това си обеща, но поне щеше да следи действията им, на тях двамата, както и на всеки друг, в когото се усъмни. „Реакциите показват много!” каза си тя „сигурна съм че ще си проличи с нещо, ако убиеца е от училището, само трябва да съм там!”.
Усещаше как главата й пулсира, от напрежението. „Май и на мен ми дойде в повечко.” Опита поне за малко да игнорира случилото се и да се радва на това че Крис е добре и за нейно огромно учудване се получи. Успя да се отпусне, да освободи съзнанието си от терзанията и дилемите. Утрешния ден я очакваше и тя усещаше, че няма да е по-лек от днешния.

Когато Крис си тръгна, Сакура реши веднага да си легне, напоследък бе изключително изморена, а дори и тя не знаеше защо.
Запъти се лениво към стаята й и когато стигна там, благодарствено се отпусна на леглото.
Сънят дойде бързо, тих, лек и засега приятен.

От нейно име..

Вървях по коридорите на училището. Не знаех накъде отивам, даже не чувствах тялото си, сякаш бях само едно съзнание, реещо се над пустите коридори на потискащата сграда. По непонятна за мен причина, реших да се обърна и това което видях ме стресна. Някаква черна фигура, ме следваше на около 3 метра разстояние. Сякаш нямаше лице или тяло, просто една съвкупност от мрак и чернота. Дори не можех да преценя, дали е мъж или жена, беше някак безформено. Дори и не обърна подобието си на глава, към мен, когато се спрях, за да видя накъде ще тръгне. Последвах го и отново се замислих над това странно чувство, като летене. Опитах да обърна главата си, ако въобще имах такава, към тялото ми, но нещо ограничаваше обхвата на очите ми. Типично като в сънищата, сякаш гледаш през цилиндер. Всъщност, дали сънувах? Иначе каква можеше да е тази странна фигура?
Заради момента ми на колебание, бях изпуснала странното същество и то вече завиваше в ъгъла. Бързо се устремих натам и след минута вече го бях настигнала. Странно, влезе в кабинета по Биология.
Последвах го без колебание. Когато влязох и очите ми попаднаха на съществото и купчината плът до него, молех се никога да не бях правила грешката да тръгвам след него!

Беше се надвесило над бедното момиче, с дълги кестеняви коси. Тя се бе свила на кълбо, покрила лицето си с ръце, в опит да се спаси от кошмара, но агонизиращите й писъци прокънтяха в малкото помещение. От масата чернота се подаваше един нож, който в момента безмилостно разкъсваше нежната плът. Локвичка кръв, обагряше пода.
Опитах да помръдна странното ми подобие на тяло. Опитах да избягам. Боже, как опитвах да избягам в този момент, но нямаше никакъв ефект, бях като прикована от чужда сила, можех единствено да седя и да гледам, да виждам най-големия ужас в бедното си съществуване.
Ножа се впиваше безмилостно в корема на момичето. След петото или шестото пробождане, стараех се да не ги броя, ръцете на момичето се отпуснаха от лицето й и тя безпомощтно отвори устата си, подтиквана от ужасните спазми, които в момента разкъсваха стомаха й наравно с ножа. Опитах да стисна очи, да не гледам ужасяващата гледка, но сякаш трябваше да бъда възможно най-съпричастна, да виждам всичко, да го изживявам с нея.
От чудовището се чу тих хриплив смях, но уви, не можех да разпозная на какъв пол същество трябва да принадлежи!
След като приключи с пробожданията, съществото насочи ножа към бедрата на брюнетката.
Боже, позволи ми да се отърва от този ужас!
Крещях на ум, аз.
И чудото стана, за секунди картината изчезна, за момент, бях като в някакъв затвор, тъмен, мрачен и студен, а после всичко изчезна.

Край от нейно име..

Телефонът на Сакура извъня с пронизващ слуха звук.
Но нямаше нужда от това, тя вече бе будна, събудена от писъци. Всъщност, от нейните собствени, ужасени писъци.
- Господи! – възкликна тя, вперила поглед в тавана.
Не можеше да разбере, какъв бе този ужасяващ сън. Но нещото, което я побъркваше бе, че вътрешно чувстваше, че този сън може би има общо с убийството на Сара. Молеше се да греши, това да е било просто плод на въображението й, но нищо не можеше да покаже по-ясно, освен ако не отиде на училище, затова бързо събра сили и стана от леглото, запътвайки се решително към банята. Обмисляше всичко случило се дотук.

***

След час, вече розовокосата слизаше от колата, решително устремила крачка към училищната сграда.
И там се случи точно това, което се молеше да не види никога.
Трима полицаи говореха с директора, а жълта лента, бе преградила пътя към крилото, в което се намираха кабинета по Биология, Физика и Химия.
„Само да не е това което си мисля, Боже, само да не е това!” повтаряше си наум тя, но беше късно, вече знаеше че кошмара от снощи всъщност е бил реалност. „Но как по дяволите, аз знаех какво се случва, как така бях там?” продължаваше да си блъска главата в невидимата стена на незнанието.

Следва продължение!
Надявам се да ви е харесало!
Следващата глава ще я пусна вечерта! :))

Чет Юни 24, 2010 3:22 pm

Супер беше.. Ама защо чак вечертаа ??

Чет Юни 24, 2010 3:32 pm

Мале главата бе НЕВЕРОЯТНА
Докато четях тръпки ме побиха
Която и да е авторката има наистина развинтено въображение
И казвам едно ОГРОМНО БРАВО на авторката която пише
и на момичето което качва фика
Хаиде сега ще чакам следващата глава smile

Чет Юни 24, 2010 8:35 pm

пета глава!

Запъти се към първия си час – Литература, опитвайки се да игнорира десетките въпроси, които се въртяха в главата й. Там щеше да я чака Крис, а това си бе облекчение.
Както и очакваше, дребната й приятелка вече се бе настанила на чина им и я чакаше със спокойно изражение. За щастие на Сакура, нямаше и следа от вчерашната лудост, която доминираше на иначе красивото лице.
- Здравей, мила! – поздрави Сакура, целувайки бузата на Крис. След ужаса, който изживяха вчера, розовокосата осъзна, колко важна всъщност е приятелката й, проумя факта, че може всеки един момент, да им е последен, независимо по каква причина и тя трябваше да се възползва и да се радва максимално на компанията на Крис.
- Здравей! – усмихна се лъчезарно блондинката. – Как си?
- Хмм, по-добре струва ми се... но аз трябваше да съм тази, която първа да зададе този въпрос?
- Чувствам се много добре, но мисля че ни трябва малко разсейване, искаш ли довечера да отидем в някой бар, да разпуснем малко?
Сакура се замисли за момент, но приятелката й бе права, трябваше им малко разсейване, а каквото и да говореха хората, алкохола помагаше, поне моментно.
- Мдаа, не е лоша идея. – съгласи се.
- Страхотно, какво ще кажеш след училище да се приберем да се оправим за около час-два и после да се срещнем, на площада?
- Знаеш ли... – започна Сакура. – ако искаш може направо да отидем вкъщи и там да се оправим, ако не държиш да облечеш някоя определена дреха, ще вземеш от моите...
- Страхотно! – плесна с ръце Крис.
Розовокосата се зачуди за момент. Възможно ли бе приятелката й да е забравила всичко, или просто прикрива терзанията си. Напълно в нейн стил щеше да е, защото тя знаеше какво е изживяла Сакура, с приятелка, вцепенена от ужас и задължението да се оправи с цялата ситуация, макар да беше неадекватна, тя виждаше и чуваше. И сега, най-вероятно, се опитва да се реваншира, като разсее малко приятелката си. „Да” помисли си Сакура „Крис е страхотна, не трябва да изпускам ценните мигове, които имам с нея. Сега когато видях колко мимолетен е човешкия живот и колко крехка е психиката, знам че следващия път може да не се отърва толкова леко!”.
- Крис, трябва да ти разкажа за един странен сън, който сънувах. – започна малко несигурно розовокосата.
- Слушам те. – подкани я Крис.
Сакура си пое дъх и започна разказа си. Опита се да спести подробностите, разказа й за странната, безформена фигура, за училищния коридор, за момичето. С огромно усилие мина и през убийството. Разказа си завърши с идването си в училището и лентата, преграждаща пътя към местопрестъплението от съня й и както изглежда и от реалния живот.
- О, Боже... – прошепна Крис. Очите й бяха широко отворени, втренчени в приятелката й. – Добреее, няма смисъл да се плашим. Мисля че трябва да разгледаме ситуацията, възможно най-спокойно и хладнокръвно.
Сакура кимна.
- Да приемем, че тези свръхестествени способности, които се приписват на някои хора са реалност. Допускаме че ти може би имаш някаква такава, с която в сънищата си виждаш действията на убиеца. Но ако е така и убиеца е един и същ, защо не беше видяла нищо за първото момиче?
- Не знам и аз това се питам, но не знам, дори и не знам дали притежавам някакви такива способности, по дяволите, не ги и искам, няма как да помогна на тези момичета, това само ме измъчва, да виждам тази жестокост! ( демек, че сънува случките ) – Разпалено каза розовокосата. – Каквото и да е това не го искам! Разбираш ли, не желая никакви свръхестествени наказания!
- Добре, добре, спокойно Сакура, недей да се палиш, не съм казала със сигурност, че можеш нещо такова, просто хипотетично приехме че е възможно, но щом това те разтройва, по-добре да оставим нещата така, права си и без това не можеш да направиш нищо, за да спреш убиеца.
- Крис... – прошепна Сакура, внезапно навела се към нея. – Крис, знам че убиеца е от това училище, иначе нямаше да има достъп през нощта, трябва да познаваш сградата за да можеш да се вмъкнеш или да имаш ключ, външен човек не би се справил толкова леко, онази фигура, сякаш се разхождаше у дома си!
- Дори така да е, ние все още не можем да направим нищо, за да го спрем, можем само да наблюдаваме и да си отваряме очите на четири.
- Имам някакви съмнения, за онези новите – Наруто и Сюзън. От нашия випуск, нови са, но не изключвам като варианти и да е някой от новите на по-малките.
- Сакура, защо си се вкопчила в идеята че този Наруто е злодей? Само защото те привлича, а ти него – не? Заради това ли е?
Бузите на розовокосата поруменяха и тя погледна смутено надолу.
- Не... – промърмори. – не, просто съм реалист и приемам най-вероятните възможности.

След този отговор, Крис знаеше че я е убедила. Когато Сакура кажеше това, то беше съгласие с приятелката й, просто както на повечето горди хора и бе малко трудно в прав текст да каже „Да, ти беше прав, аз сгреших” затова и Крис не я насилваше, а дори и не желаеше да чуе това. Реши да сложи край на темата, нали трябваше да разсее приятелката й?
- Хмм, ще накъдриш ли косата ми за довечера? – обади се неочаквано.
Сакура се усмихна, прозряла плановете на Крис.
- Разбира се.
Малко след последните им думи, учителката влезе и това сложи окончателен край на разговорите им.

Сакура се засмя дяволито. Беше уверена, обикновено тя биеше на тези състезания.
След като преброиха до три, те започнаха. Един, два, три, четири, пет, шест. На седмия картоф розовокосата започна да се затруднява, дишайки тежко. Докато предъвкваше, Крис вече бе лапнала и осмия и й даваше знак с ръка да продължава. Със сетни сили, тя напъха още един в устата си, но вече усещаше края.
Вдигна ръка уморено и започна да ръкомаха с нея.
Крис се ухили доволно, разкривайки част от картофките, които явно нямаха намерение да си седят на мястото, след което затвори устата си и започна да дъвче, все още с напираща усмивка на лицето си.
Сакура преглътна трудно и се нацупи, като малко дете.
- Добре де, добре, спечели! – примири се.
Крис пляскаше доволно и се смееше.
- Ох, ох, чудя се кого ще ти избера. Сакура – мъжемразката, целува непознат в бар. – изрецитира, сякаш чете от вестник. – Първа страница! – продължи, все още смеейки се приятелката й.
- Хайде, стига си се надсмивала над падението ми, да отидем горе да се облека и да тръгваме, Дяволче!
Все още подскачайки като малко дете, Крис остави чинията си в мивката и се запъти след Сакура към стаята й.
След като розовокосата се облече и обу едни сандалки, Крис подсуши и накъдри косата си, с малко помощ от Сакура, тя отказа да я прави само тя, все още малко се цупеше на победата й, или по-скоро, на това което предстоеше. Ето че тръгнаха.
Тя подкара към бара и след не повече от 10 минути, вече избираше място на паркинга.
- Чакай, чакай, чакай! – Обади се Крис, преди да влязат в паркинга. – Обръщай, забравихме да вземем цигари.
- Пфу... – Изсумтя Сакура, но все пак обърна колата и подкара към едно магазинче, което бяха подминали преди малко. Спря отпред и шеговито пъхна 10 долара в деколтето на Крис.
- Хайде, малката – Каза с престорено мъжки глас. – Тичай. – продължи, шляпвайки я по дупето.
Смеха на приятелката й долетя от вън, докато тя вече вървеше към магазинчето.
Влезе вътре и се усмихна закачливо на продавача.
- Какво ще желаете? – попита той, опитвайки се да не показва прекалено много с гласа си, как му влияеше тази страхотна блондинка, със зашеметяващия аромат, който се носеше от нея.
- Две кутии тънко „Muratti” – каза тя, неоткъсвайки очи от неговите.
Той се покашля малко притеснено и каза, давайки всичко от себе си, за да не заекне.
- Хм, съжалявам, но свърших. – Усети какво е казал и цялото му лице се обля в червенина. – Ъ-ъ, свърши... исках да кажа... – заоправдава се.
Крис избухна в смях, чак сълзи започнаха да се стичат от очите й.
- Миличък – каза тя. – мисля че, всъщност, не си го свършил. – посочи рафта зад него.
Момчето примигна и се обърна притеснен. Погледа му попадна на няколко кутии от споменатите цигари и лицето му стана повече от мораво, ако това бе възможно. Подаде й притеснено двете кутии и се усмихна извинително.
- Извинявам се.
- Няма проблеми. – Отговори Крис, усмивката все още играеше по устните й. – Чао! – смигна му.
Той направи последен опит да изглежда, по мъжествен и се усмихна, но след като вратата се затвори, се разсмя горчиво, мърморейки си.
- Браво, Джони, браво, на 20 си, а се държиш като 14 годишно, загоряло момче, за първи път видяло, готината майка на приятеля си.

Крис влезе ухилена в колата и каза весело.
- Хайде, вече можеш да караш към бара.
Розовокосата забеляза промяната в приятелката й и попита усмихната.
- На какво се дължи това?
- Хаха, един сладур, току-що подклади желанието ми да се забавлявам.
Сакура само се ухили, разгадала ситуацията и подкара към бара.

Лина вече паркираше Аудито си, а настроението на русокосата й приятелка, не се беше променило, поне не към лошо. С малко кисела физиономия, розовокосата изгаси двигателя и излезе от колата. Не я притесняваше толкова баса, който трябваше да изпълни, колкото човека който щеше да избере лукавата й приятелка. Самата целувка, нямаше да е нищо фрапиращо, но какво щеше да обясни на момчето, след това? Как щеше да му изясни, че не желае нищо повече, просто трябва да изпълни бас и преко желанието си, го е целунала? Всъщност, осъзна тя, бе станала прекалено загрижена за чувствата на мъжете. Не че бе от онзи тип жени – феминистките, които обичаха да висят в кафетата с компанията си - кокошки, чиито гласове са непоносимо пискливи и непрестанни, да оплюват и обсъждат постъпките на мъжете, да ги опрекват в сексизъм, макар те самите да бяха феминистки, всичко това й бе чуждо и неприятно, но все пак не беше и от другия тип – подлизурките. Имаше своята позиция и своите представи. От малка знаеше, че принцовете са само в приказките, тези перфектните, храбри, силни, обичливи, умни, красиви, не! Тя не се правеше такива илюзии, по-скоро подкрепяше тезата, че всяка жена има своя идентичен принц и ако за една той бе здрав, татуиран грубиянин, за друга красив, изтупан джентълмен с обноски, а за трета небрежен писател или музикант, те всички бяха принцове, по един свой начин, за своите принцеси. Сакура, определено, не вярваше че ще срещтне своя принц в този бар, но не искаше и да наранява чувствата на нечий друг, който за нея не би значел нищо.
Да, определено не искаше да е жестока и щеше да го каже ясно на Крис. „Първо ще изчакам” каза си тя „Нека не подозира че съм го решила, още с влизането, нека си помисли че съм се размекнала, чак когато съм видяла жертвата си”. За момент една мисъл премина през съзнанието й „Не бях ли прекалено самоуверена? Мислех че с една целувка ще запаля желанието на някого, не беше ли това дразнеща самоувереност?” Тя осъзнаваше факта, как биха изглеждали размишленията й отстрани, но и си даваше сметка за това, каква бе тя. Още от малка знаеше че е различна. Усещаше че не е като другите момичета, макар всички те да бяха хубави, тя бе неустоима по някакъв начин, за мъжете. Спомняше си, дори, как в шести клас, учителят й по Музика, бе като обсебен от нея, макар да не си позволи повече тя ясно виждаше обожанието в очите му. Реши че проблема е в него и подмина този факт, без особен шум, но когато в гимназията, ситуацията се повтори с Г-н Бейкъл, тя започна сериозно да се замисля. Не че не забелязваше всичките момчета, които я харесваха, но това бе съвсем нормално за тинейджърските години, поне тя така си го обесняваше. Не се и замисляше, над това че всички й повтаряха, какъв магнетизъм излъчва – всичко това бе даденост, за нея. Както богаташчетата израстват с възможностите на родетелите си, приемайки ги за даденост, както умните деца растяха с даденост че могат нещо, така и Сакура растеше с тази своя даденост – красотата, магнетизма и чара, до един момент.

Тя разтърси глава, прогонвайки тези мисли, не сега бе момента, да мисли за пътя на своето израстване, днес щеше да се забавлява.
Извика усмивката на лицето си и бързо загърби мислите си. Охраната на входа на бара, дори не си направи труда да помоли за личните им карти, просто прие с усмивка парите за входа и ласкаво придържаше китките им, докато им удряше печата.
Розовокосата се ухили, малко по-естествено, виждайки тържествуващата усмивка на устните на Крис и я хвана за ръката притегляйки я към заведението. Когато влязоха, дима от цигари и наргиле, ги обгърна, като плътна завеса.
Пред погледа им падна тънка пелена. Черния под, отразяваше неноновата светлина, струяща от бара. Високи маси със присъщите им столчета, бяха разхвърляни из цялото заведение, но не това бяха местата, на които сядаха с Крис. Русокоската я задърпа към вътрешната част на заведението, там където бяха сепаретата.
В средатата на огромното помещение, се намираше и идеално кръглия бар. Имаше насядали мъже и жени, по цялата му окръжност. Трима бармани, се движеха живо, около по-малкия кръг, приютяващ алкохола и безалкохолните, стараещи се да обслужват клиентите възможно най-експедитивно. Ръцете им се движеха бързо, точно и прецизно. Личеше си опита им в тази работа, всъщност, в този бар нямаше неопитен персонал. Двете красавици, обходиха сепаретата с опитно око, докато накрая и двете, единодушно не се спряха на едно, с по-приглушена светлина, диванчето беше черно, във формата на полумесец.
- Е, май намерихме своята маса! – опита се да надвика музиката, Крис.
Сакура се засмя и задърпа приятелката си към сепарето. Настроението й определено започна да се покачва, само с влизането в заведението.
Малко след като седнаха, сервитьорка, около двайсетте, дойде при тях и вдигна вежди в очакване на поръчката им.
- За мен, един голям джин с тоник. – Каза възможно най-силно и най-близо до нея, Сакура.
- Същото. – отговори Крис, с нетолкова усилия, знаеше че момичето ще я разбере, сигурно се бе научила да чете по устни, когато работи на такова място.
Тя им кимна усмихната и се обърна към бара.
- Е, мила, вечерта започва! – каза официално Крис, след което и двете избухнаха в смях.
Не след дълго, брюнетката се върна с двете им поръчки. Постави ги на масата и им смигна.
Розовокосата завъртя весело чашата, в ръцете си, забавлявайки се със страхотния цвят, който се получаваше от светлината и съдържанието в чашата, нещо средно между зелено и синьо.
Крис се засмя гръмогласно и каза:
- Пак ли се радваш, като малко дете на цветовете на алкохола, вместо да го пиеш.
Сакура погледна виновно и вдигна чашата си.
Приятелката й чукна своята в нейната, загледана някъде зад рамото на приятелката си. Тръгна да отпива, а Сакура се развика сърдито.
- Хей, хей, къде си тръгнали, очите ти!!!
Крис избухна в смях и повтори наздравицата, този път, гледайки розовокосата в очите. Сакура бе много взискателна в това отношение, нямаше човек, който да вдигне наздравица с нея и да се измъкне, ако не я е гледал в очите през това време. Тя забеляза че погледа на Крис, отново се фокусира, някъде отвъд нея и каза намръщено:
- Какво толкова гледаш там?
Русокоската се засмя и каза лукаво:
- Хмм, мисля че ти намерих жертва, доста интересна, бих казала.
На Сакура й причерня от тези думи „По дяволите" каза си тя " кого ли ми е замислила?” Малко се страхуваше, дори и да се обърне да погледне, все пак го направи и обходи гледката, която се разкриваше пред нея. Погледа й моментално бе прикован, от Наруто и Сю. Прозрението я заля за секунди.
- Не, не, не, не, Крис, трябва да се шегуваш?
Смеха на Крис проби дори звуковата бариера, прокънтявайки в малкото пространство между тях двете.
- Защо не? Аз мисля че ще е много интересно и забавно.
„Е," каза си Лина, " сега номера със състраданието няма да мине... но как, по дяволите, й хрумна да ме накара да целуна точно него? Не че не го исках, но това беше Наруто! С какви очи щях да го погледна след това?”
- Неее, Крис, забрави, не мога да целуна някой от моя клас, луда ли си?
- Малко – да! – ухили се, наистина психарски Крис.
Розовокосата не можа да сдържи смеха си, при вида на тази достоверност, въпреки ужаса, който се надигаше в нея, заради предстоящото.

Следва продължение!

Чет Юни 24, 2010 8:58 pm

Днес реших да издиря фика, защото вманяча ли се в нещо то трябва даго прочета. Искам да те питам. Ще го пуснеш ли цялото, защото гъдето аз го четох не бе довършено? Сън без край.. 4485

Чет Юни 24, 2010 9:18 pm

Hermi написа:Днес реших да издиря фика, защото вманяча ли се в нещо то трябва даго прочета. Искам да те питам. Ще го пуснеш ли цялото, защото гъдето аз го четох не бе довършено?

Много ясно..
аз го взимам от едно момиче а не от форум :))

Чет Юни 24, 2010 10:07 pm

Шеста глава!

- Е – каза Крис. – давай, сега е момента, сестра му отиде до
тоалетната.
Сакура погледна несигурно към седящия сам Наруто. Не можеше
да се предаде, като някоя страхливка, все пак се бе хванала на бас. А и
какво толкова, ако го целуне? Не й изглеждаше чак толкова
чувствителен, а дори и не знаеше, дали ще му пука, ако го направи.
Ръката
й посегна към чашата и тя изпи една голяма глътка, преди да стане и да
се запъти решително към него, без следа от предишното колебание.
Когато
погледа му попадна на нея, той я погледна с някаква странна смесица от
чувства, но все пак се усмихна и я поздрави с кимване, без да осъзнава
че тя отива, именно, към неговата маса. Чак когато Сакура бе на по-малко
от метър от него, очудването си проби път в очите му, а след това и
любопитство.
- Здравей! – Приближи се до него, за да може да я чуе.
Стори й се, че усети потрепването на тялото му, когато се оказа толкова
близо, но това бе заглушено от странното желание, което я връхлетя,
когато вдиша подлудяващия му парфюм. Хвана се с една ръка за стола му,
съпротивлявайки се на желанието да обходи с устни врата му,
устните... опита се да си сложи спирачка, тези мисли не й помагаха.
-
Здравей... – отговори малко предпазливо той. На нея ли й се стори, или
той наистина вдиша дълбоко? Усмивка се очерта на перфектните му устни.
-
Хмм... струва ми се, че трябва да направя нещо... – каза провлачено тя,
докато устните й бавно се преместваха, от ухото му, към устните, не си
позволяваше да докосва кожата му, само я галеше с дъха си. Тръпка премина
по тялото му.
- И то е...? – попита любопитно и същевременно
дистанцирано. Това не й направи впечатление, някакъв страннен импулс я
тласкаше към него, към тези съблазнителни устни, които сякаш се извиваха
игриво, докато говореше, специално за нея. Смеха й предизвика нови
тръпки по него, след което тя реши, че няма повече време за губене,
сестра му щеше да се върне всеки момент, а на Сакура й се искаше да не
става свидетелка на целувката, а после на това как се връща на нейната
маса. Леко целуна, нищо неподозиращите му устни, гледаше го в очите,
наслаждаваше се на объркването в тях. Преди да е осмислил ситуацията, тя
погали с език, вече разтворените устни. При вкуса им, тялото й не се
сдържа и тя инстинктивно впи жадно устни. В първия момент той й
отговори, но после сякаш осъзна цялата ситуация и нежно я избута от себе
си, гледайки объркано.
- Хей, хей... – започна – какво беше това?

Сакура го погледна, не по-малко очудена и объркана от него.
Наистина ли й отказваше? Е, това определено бе нещо, което тя не
обичаше. Хвърли му един гневен поглед и само просъска.
- Нищо! – Но
той успя да прочете по устните й. Погледна малко виновно, но нямаше
време, да каже какво и да е било, Красавицата просто се обърна и закрачи
гордо към сепарето им, въпреки ситуацията. Крис гледаше с широко
отворени очи и зинала уста.
- Той, той... сериозно ли? – започна да
пелтечи.
- Шт! – Гневно каза розовокосата, слагайки точка на разговора.
-
Добре, добре, успокой се, винаги съм мислела че има нещо странно в
него...
- Край на темата, Крис, няма да говорим повече за това!
-
Добреее, забравяме ситуацията. – усмихна се Русокоската.
Сакура отново надигна чашата и отпи дълбока глътка от нея, още не можеше да
осъзнае че той й бе отказал! Никой досега не й беше отказвал! Никой не
го беше искал, а ето че се появява мистериозно момче, което намира
смелост да я избута от себе си, докато го целуваше! Гнева закипя във
вените й. Не, не трябваше да мисли за това, но не можеше да се отърве от
разочарованието. Каквото и да говореше, както и да се държеше, това бе
голям удар по егото й.
Запали една цигара и жадно дръпна от нея.
Лекото задавяне в гърлото й, от силната дръпка, дори й хареса. Беше
такъв човек – на крайностите. Силен алкохол, големи глътки, дълбоки
дръпки, енергична музика, всепоглъщащи книги, темпераментен характер, с
крайни настроения, или много гладна, или преяла. Всичко в живота й бе
или в едната крайност, или в другата, също и желанието й спрямо
момчетата – или пълно безразличие, или явно, силно желание.
- Хей,
хайде да танцуваме! – Чу гласа на Крис, през пелената на гнева.
-
Хмм... – Замисли се,Сакура. Всъщност, защо не? Беше си казала че тази
вечер ще се забавлява и така и щеше да бъде, незавиисимо, дали Наруто й
бе отказал или не, това остана в миналото за нея, а той загуби всички
точки, които евентуално бе натрупал с чара си.
- Е, да танцуваме, щом
ти се танцува.
Когато посегна към чашата си, с удивление забеляза,
че до почти празната, към която ръката й се насочи, седеше една напълно
празна. Кога бе успяла да изпие първата, а Крис, да й поръча втора? Е,
поне знаеше, от какво се нуждае приятелката й, за да се отърси от
мислите и не бе чакала позволение, което напълно устройваше розовокосата
в момента.
Стана и тогава преживя втория си шок. Още с първата
крачка, тялото й залитна. Крис предложи ръката си усложливо и й
прошепна:
- Като се раздвижеш малко ще свикнеш! – След тези думи и
двете се разсмяха гръмогласно, бяха свикнали с алкохола, разбира се,
пиеха само на бар, но все пак беше достатъчно често, за да не се
замайват от два големи джина, а ето че точно това се случваше с Сакура.
-
Сбърках ли нещо? – Каза унило розовокосата.
- Не, мила, мисля че проблема
идва от силните емоции! – Разхили се блондинката и с решителна крачка я
поведе към дансинга.
Всъщност, не бе от най-приятните ситуации, в
които двете биха танцували. Беше претъпкано, всички се бутаха на
недостатъчното пространство.
- Мамка му! – Изсумтя Сакура и задърпа
Крис към по-страничната част.
- Не, не, неее, искам тук, спокойно Сакура, след малко ще ти направят място!
Розовокосата само направи кисела
физиономия, на шегата на приятелката й и се съгласи, да бъде въвлечена
във вихъра от човешки тела. Дори не бе усетила, кога тялото й само бе
започнало да се движи в ритъма. Музиката бе приятна, предимно
денс-ретро, което напълно я устройваше.
Приятелката й направи знак, да не
мърда и след малко се върна с две чаши, голяма водка.
- Минахме ли
вече на твърдо? – Засмя се розовокосата.
Дяволита усмивка заигра по
устните на Крис и без да отговаря чукна чашата си в тази на Сакура и отпи
стабилна глътка. Спирта прогори гърлото й, спускайки се надолу. Тя
облиза устните си и запали една цигара. Огледа се, все пак нищо не
пречеше да се позабавлява не само с Сакура. Погледа й попадна на една
много позната физиономия и очите й се разшириха от шока. Черна коса, плътните устни, който така
добре прилягаше на това лице и дълбоките черни очи. Чак сега го огледа
хубаво. Погледа й се плъзна по черната блуза, напирайки надолу, но
скапана маса на която бе седнал й пречеше да го види. „Дори не знам
името му!” осъзна тя, с нотка на горчивина. „Хмм, като се замисля, е
голям красавец!” мислеше си Крис, загледана в момчето, което беше от съседния клас. Когато
погледите им се срещнаха му се усмихна и намигна закачливо. „Този път
изглежда толкова мъжествен! Сега гледаше много
по-уверено, събличаше с поглед много по-убедено, сякаш знаеше че ще
докосне това тяло!” мислеше си Русокоската, представяйки си, колко
гореща бе кожата му в момента, какво си мислеше и фантазираше той,
докато ръцете му нетърпеливо си играеха с чашата. Имаше още две момчета,
или по-скоро мъже с него. „Та той самия е по-голям от мен!” осъзна
малко смутено тя. Единия от приятелите му бе с руса, късо подстригана
коса, очите му изглеждаха светли, но й бе по-трудно да определи цвета,
както бе сторила с черното. Другият поразително много приличаше на
нейното момче. Тъмна коса, тъмни очи, но с тази разлика че формата на
носа бе малко по-различна, по-мъжествена, биха казали някои, но на нея й
допадаше дозата невинност.
Обърна се и
прошепна в ухото на Сакура.
- Хмм, ония дет ме сваляше е тук и честно
казано, при втори оглед, ще кажа, че не бих му простила, ако ми падне.
Сакура избухна в смях, от нотката на мъжки цинизъм в думите на приятелката й.
Тя, както Крис, също си даде време за един обстоен оглед и след малко
заключи.
- Даа, наистина е сладък, но не бързай, той сам ще дойде при
теб.
Крис се намръщи, но все пак продължи танца си, с усмивката,
която скоро се върна на мястото си.
Изведнъж, докато тялото й се
движеше в бързия ритъм на музиката, розовокосата усети някакви силни ръце, да
обхващат кръста й. Първата й реакция бе тази на тялото й, то потрепна
мигновенно.

Хора фика ще го продължа на 8ми юли понеже утре заминавам за НЮ ЙОРК!
Следва продължение! :))

Чет Юни 24, 2010 10:53 pm

Тен ю год! Няма да е заебан!!! Приятно изкарване, дано забършеш накое руспо, младо подобие на брат пит там. :Д

Чет Юни 24, 2010 10:57 pm

Чет Юни 24, 2010 11:14 pm

Е, ще ни се наложи доста да почакаме, ноо какво да се прави! Главата много ми хареса и очаквам с нетърпение 8 юли!

Чет Юни 24, 2010 11:30 pm

Ами аз съм вече тотално пристрастена към фика XD
И ако искаш може да ми пратиш саита от които цопваш фика и аз да пусна следващата глава до завръщането ти но само да не се налага да превеждам
Ако си съгласна ми пиши ЛС

Сън без край..

Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

хубаво

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..