Сън без край..

Вто Юни 22, 2010 4:48 pm

First topic message reminder :

Това не е мое произведение!
Автор: Nadenceto22

Резюме:
Историята, на момиче, което мисли че има всичко. Което е всичко, но както всеки друг, тя също има недостатъци, макар невидими, за тези, които я харесват, превъзнасят и които й завиждат, тя също е човек, както всеки друг.
Ужасяващи събития, смущават родния й град и училището й, убийствата зачестяват, наравно със сънищата й. Реалността се преплита с въображаемия нощен свят, докато не остава нищо друго, освен събитията, обсебващи цялото й внимание. Любовта се промъква в, наричаната й от някои феминистка душа, допринася за объркването й, а най-ужасното е, че не знае, дали може да вярва, дори и на прекрасния Наруто, който се намесва така помпозно в живота й.
История, съдържаща от всичко по малко, но най-вече, навлизаща дълбоко в човешкото съзнание.

Пролог

Защо…?
Защо всичко,в което вярваш изведнъж рухва и остава само истината и истината… ?

Защо никога няма връщане назад…?
Защо винаги нищо не е каквото изглежда… ?

Е, има само един отговор.
И той е…
Истината винаги боли, а понякога и убива…

Е, ако ви харесва.. Ще пусна 1ва глава!

Чет Юни 24, 2010 11:14 pm

Е, ще ни се наложи доста да почакаме, ноо какво да се прави! Главата много ми хареса и очаквам с нетърпение 8 юли!

Чет Юни 24, 2010 11:30 pm

Ами аз съм вече тотално пристрастена към фика XD
И ако искаш може да ми пратиш саита от които цопваш фика и аз да пусна следващата глава до завръщането ти но само да не се налага да превеждам
Ако си съгласна ми пиши ЛС

Пет Юни 25, 2010 7:29 am

sasusaku96 написа:Ами аз съм вече тотално пристрастена към фика XD
И ако искаш може да ми пратиш саита от които цопваш фика и аз да пусна следващата глава до завръщането ти но само да не се налага да превеждам
Ако си съгласна ми пиши ЛС

и аз искам сайта обаче момичето ми дава фика по скайп, а не от форум или нещо такова!!

Пет Юни 25, 2010 10:52 am

Аз имам форума, от където е фика >> драснете 1 ЛС да ви дам линк..

Пет Юни 25, 2010 7:00 pm

Историйката ми хареса и то доста...
Ще чакам продължението..... Сън без край.. - Page 2 787605

Нед Юни 27, 2010 11:35 pm

м наистина много хубав фик жалко че ще трябва д апочакаме но си струва Сън без край.. - Page 2 242502

Пон Юни 28, 2010 3:47 pm

Е, хора, имате късмет!
Имам нет в хотела иеи!

Не знаеше, още не бе решила, дали да се обърне или да продължи
играта. Позна омайващия аромат, този така предизвикателен парфюм.Знаеше, помнеше колко ядосана бе по-рано, но тялото й сякаш само
решаваше какво ще прави, нямаше власт над него, а и едно тънко гласче й шепнеше дяволито „Наистина ли си мислеше че ТИ би му отказала?” Направи кисела физиономия и с бавно движение се обърна към похитителя си. Щом погледите им се пресякоха, по тялото й премина нова тръпка, носеща онази забранена топлина. Очите му бяха сини, дълбоки, изпълнени с неизречени молби и желания.
-Промени ли си намерението? – Попита язвително Сакура.
Той я погледна объркано, но след малко изражението му се смени и той прошепна съблазнително:
-Извинявай, Красавице!
-Имам си име! – Спона се.
-Не ставай лоша, Сакура... – Ръката му се плъзна по талията й, преминавайки по предизвикателните й извивки. Тържествуваща усмивка изгря на лицето й, когато забеляза че не само тя потръпва.
„Мамка му!” – изруга на ум, когато пръстите му се увиха нежно, около кичур коса, на тила й, придърпвайки полуразтворените й устни към неговите.
„Глупава женска!” – прокле се наум – „От кога не можеш да откажеш на едно момче?
Едно момче, с такива, устни, очи, руси коси... о, Боже,
трябва да спра това! Веднага!”. Докато розовокосата търсеше изход,
тялото й непослушно се присламчи към Наруто. Ръката й се плъзна по врата му, скъсявайки времето до така желаната целувка. А най-лошото бе, че вече знаеше колко меки са устните му, колко горещ е дъха му. Когато останаха милиметри, розовокосата се поколеба, но русокосия бързо разсея нерешителността й, като впи жадно устни в нейните, вече готови, горещи,
сега леко подути от множеството прехапвания, следствие на
нерешителността й.
В момента, в който вкуси сладката й целувка,
докосна се до устните й, Наруто изпусна една въздишка и сякаш движен от чужда сила, я вдигна с едно бързо движение, увивайки крехките й крака около ханша си.
„Боже, има толкова мека и гладка кожа!” – помисли
си примирено той. Да, вече бе загубил битката с плътските си
потребности. Най-близкото място, което му хрумна, бе тяхното сепаре и без колебание я понесе натам.
Когато стигна до усамотеното кътче, Наруто я постави внимателно на дивана и опсипвайки я с горещи целувки,
плъзна ръката си по бедрото й. Сакура постена тихичко, но след секунди здравия разум я върна на земята, с доста неприятно падане.
-Хей, хей – имитира гласа му, от по-рано. – какво беше това?
Самодоволна усмивка се намести на лицето й, щом видя физиономията му, при думите й, същите като неговите, когато тя го целуна.
Той я погледна объркано, но секунди след това гняв и съжаление блеснаха в очите му.
-
Аз... аз, съжалявам, Сакура, наистина, просто не помислих и просто
тръгнах към теб... – направи пауза, за да си поеме дъх. – и когато
докоснах тялото ти, не знам какво ми стана, просто не можех да се
сдържа, наистина съжалявам. – сведе поглед засрамено.
Около минута,
розовокосата го гледа поразена, от признанието му, от реакцията му, докато
накрая не каза, много по-спокойно и най-вече засрамена от себе си.
- Няма нищо, Казанова, аз забравям и ти забравяш, ок?
Лицето му засия при бързото й опрощение и бързо кимна усмихнат.
„Хубава усмивка има” – помисли си Сакура – „много даже...” – въздъхна.
Стана, за да се върне при Крис, но пътьом го целуна игриво по бузата.
За втори път, тази вечер, Наруто гледаше шокирано след нея. След малко обаче се усмихна и потърка бузата си.
-Ще я пазя. – Каза тихо той.
Когато Сакура се върна на дансинга, за момент опули очи. Крис танцуваше с магазинерчето, така го наричаше розовокосата, защото още не знаеше името му „А може би и Крис не го знае” помисли си весело тя. Ръцете му бяха обгърнали плътно тялото й, притиснато към неговото.
За момент, остана втренчена в интимната гледка, но след това малко засрамено отмести погледа си и се приближи дискретно, продължавайки танца си, който бе прекъснал Наруто. „Наруто” – помисли си тя. Не знаеше какво толкова я привлича в този човек, но когато се окажеше около него, сякаш най-трудно нещо бе да му устои.
Докато танцуваше, дочу веселия глас на Крис:
- Той е страхотен!
Сакура се огледа и видя, че магазинерчето е отишло до масата на приятелите си и отпива смело глъдка от чашата си.
- Как, всъщност, се казва?
- Джони!
- Дножи... – Повтори розовокосата. – не е зле.
- Знам, невероятен е! А ако знаеш как целува?!? – Наведе се ухилена на една страна.
Сакура се разсмя и с дяволит поглед попита:
- Сгрява ли те?
Двете избухнаха в смях и когато Крис забеляза че Джони с връща, смигна на приятелката си и се обърна усмихната към него.
Сакура реши че й трябва още малко алкохол, при гледката на двамата и се запъти обратно към масата.
Чашата й седеше непокътната, също толкова пълна, колкото я беше оставила. Отпи една дълбока глътка и запали една цигара. Задушаващия дим й се стори изключително успокоителен, след преживяванията й от тази вечер. Още не можеше да осъзнае, какво се бе случило, за по-малко от 2 часа. Камо ли, да осъзнае какво бе правила с русокосия, до преди малко.
- Мамка му! – Промърмори тя.
Вече не й се стоеше тук, не искаше да поглежда към масата му и да осъзнава, колко далеч е от него, колко мимолетен бе онзи контакт, а какво я бе накарал да почувства!
Взе чантата си и с едно последно надигане на чашата изпи остатъка й. Мина покрай дансинга и целуна Крис прошепвайки й:
- Крис, аз тръгвам, предполагам Джони ще те изпрати, но ако се притесняваш, да останеш ще те изчакам? – Поколеба се, въпреки че момчето, или мъжа бе по-точно, изглеждаше много свестен.
- Не, не се притеснявай! – Усмихна се приятелката й.
Розовокосата се замисли и осъзна егоистичната й позиция, в този момент, само защото не искаше да вижда русокосия, само защото не й се стоеше в това заведение, щеше да остави приятелката си напълно сама с непозната компания.
- Мамка му! – Изруга за втори път тази вечер, обърна се към Крис и й се усмихна – Никъде няма да ходя без теб, мила!
Крис й отговори, с една от онези, топли усмивки и прошепна само с устни „Благодаря!”.
Сакура се запъти обратно, лепнала неизменната намръщена физиономия. Седна на масата, поръча си още едно и се загледа в смеещия се Наруто.
- Все някога... все някога, Наруто обещавам ти...

Усещах движението си, но не и тялото си.
Огледах се объркано, съзирайки тъмната, забутана улица, по която се
движех. Тишината бе прекалено натрапчива, не от онази спокойната, която
носеше единствено покой, не, бе от онази, която хората наричаха
„затишие пред буря”. Но дори и това, не бе нещото, което ме безпокоеше,
спомена от предишното ми преживяване, в това странно безтегловно
състояние, хвърли душата ми в паника. Не исках, да преживявам същото
отново, не исках да се повтори онзи ужас, исках просто да бъда
нормалната Сакура, която бях, преди да започнат онези убийства, без да
виждам, какво прави онова животно.
„Онова животно!” – точно така,
ако то е бе тук, значи щях поне да знам, какво ме очаква и да се опитам
да намеря път за бягство. Огледах се, ако това въобще можеше да се
нарече оглеждане, защото зрението ми бе ужасно ограничено, все едно
гледах през цилиндър.
Единственото, което погледа ми улавяше, бе
ужасната тъмнина. Имаше приглушена светлина, в далечината. „Улична
лампа” предположих аз. Но какво правех тук? Миналия път, бях в една от
стаите, в училище, когато за втори път бе убито едно момиче, но какво
търсех тук?
Може би, убиеца не е набелязал гимназистките, както мислех. Може би, не подбираше жертвите си.
Докато
се опитвах да стигна до отговора, периферното ми зрение долови
движение, в далечината, в дясно от мен. Веднага съсредоточих погледа си
в тази посока, но единственото, което успях да видя бе висока, тъмна
фигура. Но тази фигура не бе чудовището, знаех го, защото виждах, макар
трудно, очертанията на мъжки гръб и крака. Имаше нещо познато в този
образ, нещо толкова близо до съзнанието ми, но колкото и да си блъсках
главата, не можех да се сетя, от къде го познавах.
Но това не бе убиеца, тогава какво търсеше тук, в това странно видение?
Отново
съсредоточих погледа си в тъмната фигура, но за мое разочарование, след
секунди той зави зад едни от ъглите и изчезна от полезрението ми.
Направих опит, да помръдна подобието на тяло, да тръгна след него, да
го проследя, но нямах избор, нямах контрол, просто седях там и се
взирах в тъмата.
А убиеца? Къде бе убиеца?
Отклоних поглед, в
опит да го засека, но в този момент всичко стана по-черно, отколкото бе
досега, ако това бе възможно. Дочух някакви далчени гласове, или бе
един?
Не знаех и нямах възможност да разбера, единственото което
можех да помисля, преди да изгубя контрола, бе че нямаше да позволя на
някого да си играе така с мен, защото знаех че това бе игра, ужасна,
смъртоностна игра.

Пон Юни 28, 2010 3:58 pm

2 думи- ОБИЧАМ ТЕ! как се сети за нас- невинните фенчета! А тази целувка... Сън без край.. - Page 2 686

Направо ме все акъла! кажи еваланка на момичето от мен! Сън без край.. - Page 2 124364

Пон Юни 28, 2010 5:07 pm

СТРАХОТНА СИ успя да пуснеш още една глава
ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ!
ЗА главата нямам думи [ NO COMENT ]
Грешки - НЕ видях изобщо....
И СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА МОЛЯ XD

Пон Юни 28, 2010 11:47 pm

осма глава!

Сакура се събуди цялата обляна в пот. Часът не бе по-късен от три, усещаше го, виждаше го по високо изгрялата луна, хвърляща мътна светлина в малката стаичка, която делеше с Брук. Чуваше биенето на сърцето си, сякаш единствения звук бе този и бучащата в ушите й кръв. Каквито и кошмари да бе сънувала досега, събуждането в състояние, в което са обикновено хората, изправени пред невъобразимите си страхове, не й бе присъщо. От малка се беше учила да е смела, да пренебрегва страха, в края на краищата от него нямаше смисъл, само замъгляваше разсъдъка и сковаваше тялото, но нямаше как да спре адреналина, нахлул в кръвта й.
Отметна завивката с бавно, премерено движение и с уверена стъпка, не издаваща по никакъв начин страха й, се запъти към банята. Макар че беше глупаво, палеше всички лампи по пътя си. Чувстваше се малко по-сигурна и уверена, в светлината, въпреки че това, което бе придизвикало неприятното събуждане, нямаше да се спре пред лампите. Но сенките бяха прекалено, на лунната светлина, страха бе прекалено жив и усезаем.
Стигна до банята и без да губи излишно време, сама в зловещото, в сърцето на нощта, помещение. Наля една чаша, подразнена от треперенето на ръцете си. Не вдигна поглед към огледалото, точно пред лицето й, нещата, които си представяше че би могла да види, в отражението си, или по-скоро зад отражението й, вледеняваха кръвта й. Изгълта жадно водата, опитвайки се да отклони погледа си, разглеждаше нежните лилии, част от десена на завесата за душа. Факта че бе дръпната, прикриваща мястото зад нея, нещата, които можеха да се крият там, предизвика конвулсивни тръпки по нежното й тяло.
Време беше да се махне, от банята. Не знаеше, защо се страхува толкова, от тази стая. Може би, защото повечето ужасяващи неща, по филмите, се случваха именно в банята. Може би, защото човек се чувстваше най-уязвим там, в голотата си, макар че в момента Сакура не бе гола, не беше зад завесата, под течащата вода, нищо неподозираща опасността.

Разтърси глава и без да дава повече свобода, на ужасяващите сценарии в главата й, се запъти обратно към стаята си, там, където спеше Брук, където имаше поне една жива душа.
С бързи крачки, прекоси разтоянието, за по-малко от трийсет секунди и облекчена се отпусна в стола пред бюрото. Припряно зарови в едно от чекмеджетата. Ръцете й напипаха, кутията цигари и тя въздъха облекчено. Не биваше, да смята цигарите за средство за успокоение, или по-точно не биваше да се превръщат в такова, розовокосата знаеше това, но все пак запали цигарата и жадно си дръпна от нея. Усети пътя на дима, почувства лекото задавяне, от първата дръпка, след сън, и може би точно това, дори не никотина, който не след дълго се смеси с кръвта й, и вдъхна спокойствието, което търсеше. Отново зарови, този път в едно от по-големите шкафчета и с лека усмивка, на изящните устни, в момента приютили тънката цигара помежду си, извади бутилка Мавруд, заедно с тънка, кристална чаша. Да, това бе малката тайна на Сакура, или както тя предпочиташе да го нарича „средството за уединение и концентрация”. Действително, виното в малки количества й помагаше, не само като отпускаше мускулите й, а и когато четеше. Едно от нещата, които красавицата обожаваше да прави, но за които напоследък не й оставаше никакво време. Тя смяташе, че алкохола, или по-точно виното, в малки количества, притъпяваше сетивата й, но всъщност помагаше на това да съсредоточи изцяло вниманието си в едно нещо, а когато четеше не й трябваше нищо друго, освен да се посвети изцяло на книгата. С опитната ръка, на бивша сервитьорка, наля от рубинената течност, до половината на чашата и затвори бутилката, връщайки я на обратното й място, което й осигуряваше малко прохлада и поддържаше температурата й перфектна, за консумиране.
Вдъхна леко от сладкия аромат на Мавруда и отпи малка глъдка, облизвайки малките капчици, които останаха на устните й, доволно. Това бе едно от удоволствията, които Сакура обичаше да си доставя, но за очудване на Крис, винаги сама. „Моменти за мен” така ги наричаше розовокосата и те действително бяха такива, моменти, които посвещаваше на себе си, в които чрез малките неща и предмети около нея, се докосваше до истинското си Аз, до желанията и усещанията си. Едни го постигаха с медитация, други, като Сакура, намираха свой идентичен начин.

С едно безшумно движение плъзна стола, до етажерката със скромната й колекция от книги. Имаха отделна библиотека, в която избора бе много по-богат, но Сакура смяташе за част от ритуала, това да чете от своята лична, подбрана с избрани творби, библиотечка.
Затвори очи, усмихна се и протегна ръка, плъзгайки я по заглавията. Опита се да се абстрахира, от това че познаваше повечето си книги, само по усет, препрочитани по няколко пъти. Накрая се спря на една книга, с меки корици. Извади я и нетърпелива, като малко дете, което разопакова първия си подарък за Коледа, прочете заглавието. „Брегът на тъмната вода” от Нора Робъртс. „Колко интересно четиво, за тази вечер...” – каза си тя. Нямаше желание, точно сега да чете за нещастната съдба на Тори, чиято най-добра приятелка, от детството бе убита и изнасилена от фанатик, а по времето на развитието на действието, Тори, вече пораснала жена е преследвана от същия убиец. Не, не искаше, но това бе избрало вътрешното й Аз и тя не искаше да го пренебрегне, колкото и неподходяща да й се струваше книгата, точно сега.
Взе я и се върна на предишното си място, до прозореца. С кисела физиономия, загаси цигара, която вече бе изгоряла, запали нова, отвори книгата, отпи от виното и потъна в света на горката Тори, със съдба, доближаваща се по ужасен начин, до нейната.

Съжелявам че е кратка, но за 5 минути това мога да направя (тоест да редактрам и да я пусна) Утре ще пусна още!

Пон Юни 28, 2010 11:59 pm

Вече не се сещам ко да напиша
фика е адски-мега-гига-хипер страхотен

Сря Юни 30, 2010 9:38 pm

Моето фикче! ХА!
Вале, продъжавай да качваш!
Радвам се, че го харесвате.
Така, сега разбрахте че тя е в ню йорк нали?
Е, аз ще качвам главите понякога, когато неможе! Сън без край.. - Page 2 787605

Чет Юли 01, 2010 10:10 am

Девета глава!!

Не усети, кога първите лъчи, на изгрева си пробиха път през
пердетата. Бе прочела една трета от книга, което за момента я задоволи
и усмихната Сакура я върна на старото й място. Не си направи труда, да
поставя разделител, беше я чела няколко пъти, а и ако пак попаднеше на
нея, щеше дори и само по спомен да стигне до мястото. Събирането на
разделители беше другата й страст. Различни цветове, различни размери,
за различните книги. Крис се подсмиваше, всеки път, когато разглеждаше
богата колекция на розовокосата.
Сакура се запъти, този път малко
по-уверено и спокойно, към банята. Без да се поддава на снощтните си
страхове тя влезе спокойно под душа и отми следите на страха. Сакура не
бе страхливка и смяташе, че е късно, тепърва да става такава, затова
трябваше да загърби мометния си изблик на слабост и да посрещне
капризите на съдбата с високо вдигната глава и здраво стъпили на
земята, крака. Душа определено й подейства отрезвително и вече напълно
уравновесена, тя се зае с дневната рутина. Облече лека разкроена рокля
на цветя в свеж зелен цвят, с оттенъците на кафяво, оформи косата си на
небрежен кок и набутвайки в една средно голяма тъмнокафява чанта,
всички нужни й за деня неща. Избра тъмнозелени сандалки, на висок ток.
След като реши, че е свършила всичко, за да изглежда така, както се
чувства – свежа, свободна, изпълнена със сили, за новия ден, тя тръгна
към кухнята, с жизнерадостна усмивка, приютена на привикналите към нея,
устни. Тъмночервеното червило, подчертаваше контурите на една от
най-големите й гордости, правейки ги желани и съблазнителни за не едно
момче или мъж.
Набързо си направи кафе, препече си две филийки и с
енергично предъвкване и отпиване от черния елексир, свърши бързо със
сутрешния ритуал.
Майка й и баща й, разбира се, отново не бяха
вкъщи. Едно от поредните им пътувания. Като актьори, и двамата
отсъстваха непрекъснато и Брук и Сакура, по-скоро живееха сами, отколкото
с родителите си. Бяха свикнали вече, с това положение, но и на двете не
им беше особено приятно, на моменти.
Майка й бе усмихната, ниска
брюнетка. С тъмнокафявите си очи, тя сякаш успяваше да омагьоса всеки,
на когото се усмихнеше. Детските тръпчинки, които се образуваха, около
изящтните й устни, бяха едно от нещата, които я различаваха много, от Сакура. Баща й, притежаваше същите зелени очи, както по-голямата си
дъщеря. Фигурата му бе висока и стройна, той бе този, от когото Сакура бе
взела физиката си. Гарваново-черната му коса, бе поредия ген,
откраднат от дъщеря му.
Брук приличаше повече на майка си, розовокосата - на баща си.
Прогонвайки мислите, за отново отсъстващите си родители, Сакура запали една цигара и се запъти към колата си.
- Мамка му, май няма да ги спра скоро... – промърмори си тя.
Всъщност,
както много пъти досега, бе констатирала, тя можеше да ги спре, стига
да пожелаеше, просто не беше точния момент, като се има предвид и
напрежението, на което напоследък бе изложена.
- Ха, сигурно
повечето безнадеждно закоравели пушачи, си казваха точно това. –
изсумтя, докато отключваше вратата, при шофьорското място.
Концентрира вниманието си, върху това, което се опитваше да избегне през цялото време, откакто се събуди.
Ужасния
сън. „Или може би, не точно сън” – каза си с горчивина, тя. Опита се,
да си спомни ясно, тъмната човешка фигура. Напомняше й на някого. Но на
кого? Определено не бе женска, сигурна беше че това бе мъж.
Широк гръб, светла, непокорна коса...
Сакура заби спирачките ужасена.
Едно име, така измамно красиво, изплува в съзнанието й.
Наруто!!!
- Мамка му! – изруга, взирайки се в треперещите си ръце. – Мамка му, мамка му!
Възможно ли беше това да е той?
Но какво, по дяволите, правеше той в съня й?
Нямаше
отговор на този въпрос и най-вероятно нямаше да получи такъв скоро, но
бе сигурна, че не случайно беше попаднал в пророческите й сънища.
„Добре,
явно наистина, ще се наложи, да го държа под око!” – каза си тя, като
побърза да запали колата, преди да е предизвикала някоя катастрофа.
- И, как, по дяволите, да спра цигарите? – извика ядосано, докато вадеше поредния малък убиец.
Не
беше сега момента, да откача. Не и когато отиваше към училище, там
където всеки ще я наблюдава, където бе пример, за повечето момичета и
блян за момчетата. Не искаше, да разваля очакванията им и репутацията
си, не че я желаеше толкова, просто вече бе свикнала с това, нямаше да
позволи на цялата тази история, да обърне всичко с краката нагоре, в
живота й.
„По дяволите, това си е моя живот и аз ще го
контролирам!” – помисли си ядно. Осъзна, че треперенето не е спряло и
си заповяда, още по-раздразнена, да спре с детските глупости и да се
стегне, предстоеше й едно дълго преследване. Нямаше си и на идея, как
щеше да разбере, кой е убиеца, или дори как ще открие, каква е ролята
на Наруто във всичко това, но трябваше поне да опита, да тръгне от
някъде.
Щеше да поговори с Крис.
„Два мозъка, мислят по-добре,
от един!” – каза си тя и натисна газта, нетърпелива, да сподели с
най-доверения си човек, терзанията си.
„Поне някой, който ме
разбира...” – мисълта бе малкоп горчива, примесена с тъга, но беше
така, Крис бе може би, единствения човек, който я изслушваше винаги,
незавиисимо колко налудничаво звучат думите й, както тези напоследък,
приятелката й умееше да я разбира, да съпреживява всичко с нея и да й
дава съвети.
„Дали някога ще бъда достатъчно добра, за нея?” –
помисли си тъжно и усети една издайническа сълза, която се търкулна по
бузата й.
- Стига лигавщини, Сакура, сега нямаш време за това. – стисна зъби и паркира, на едно свободно място на паркинга.
Разбира се, първото нещо, на което се спряха очите й, когато огледа учениците, бяха изгарящите, светлите, очи на Наруто.
„Светли” – повтори си тя наум и усети, как тялото й потрепери, от ужасно точното определение.

Следва продължение!!

Чет Юли 01, 2010 11:37 am

страхотна главичка както винаги
за грешки не гледах
и COME ON NEXT PLEASE->>>>>>>

Чет Юли 01, 2010 11:40 am

Ми то няма каво да кажа, което да не е казано от някой! Продължавайте да ни радвате! ooo da

Чет Юли 01, 2010 4:45 pm

Десета глава!

Побърза да отмести поглед, от него, не искаше да привлича
вниманието му, последното нещо, което й трябваше в момента, бе той да
заподозре, смесения й интерес към него. Обърна се към лявата част на
паркинга и веднага видя Крис, която я чакаше на обичайното място.
Усмихна й се и ускори крачка, приоритет в момента й бе, да разкаже на
приятелката си, за поредния притеснителен сън, този път, не заради това
което се е случило, а заради човека, който присъстваше.
„Или не
съвсем човек” – горчиво се засмя тя. Знаеше че не трябва да прибързва
със заключенията, но нямаше как да се сдържи от някоя кисела забележка,
в мислите си.
- Добро утро! - усмихна се, лъчезарно русокосата й приятелка.
- Мхм, въпреки че „добро” не е точната дума, струва ми се...
Крис веднага забеляза, че има нещо и като поведе под ръка Сакура, към задния двор заговори тихо, този път по-дискретно.
-
Пак ли някой от онези сънища? Сакура, все още не знаем, дали са истина и
защо имат такава връзка, с предполагаемия убиец и жертвите му.
- Да, Крис, точно там е проблема, този път видях фигура, черти и телосложение, много по-ясно и проклета да съм, го разпознах!
Крис
се закова на място и се обърна към розовокосата, вдигнала вежди въпросително.
Видя борбата в очите на приятелката й, явно й бе неприятно да каже
името, но след една гримаса, сякаш го изплю:
- Наруто.
Ченето на
Крис увисна и в продължение на няколко минути, които на Сакура й се
струваха безкрайно дълги, от очакването на отговора, приятелката й
просто седеше там и я гледаше шокирано.
- Н-н-наруто? – успя само да изрече, заеквайки.
-
Да, мила, Наруто. Но не съм сигурна, какво отношение има той към
убийствата и не мога да кажа със сигурност, дали е убиеца. Всъщност, се
колебая за това, защото все пак не го виждах първите два пъти, нали?
Защо да се появи, да се вижда лика му точно сега? Макар че, в съня ми
нямаше никой друг, освен него, но знам че не беше обикновен сън, беше
точно същия, каквито бяха онези с убийствата, бях безсилна, сякаш се
подчинявах на чужда воля.
- Наруто. – повтори малко по-уверено
Крис. – Сакура, наистина ме шокира с това, просто не знам какво да мисля.
Обмисляла ли си варианта, да го виждаш сега, заради по-итнимните ви
отношения в бара?
Този път беше ред на розовокосата, да се изненада. Как не се беше сетила за това, досега?
-
Хмм, интересна теория, но не знам, наистина не знам, какво да мисля.
Реших да го държа под око, докато не разбера нещо повече, ще го следя,
след училище и въобще навсякъде, където отива, ако не е в дома си...
- Не мислиш ли, че е малко рисковано, ако се окаже че той е убиеца или поне има общо с него? А, какво ще кажеш за Сю, сестра му?
-
Не знам, Крис, не съм мислела, за нея, а и досега не е имала, особено
отношение, нито към мен, нито към убийството, в сънищата ми или не.
- Ще дойда с теб. – внезапно каза Русокоската.
-
Не, Крис, не искам да се намесваш повече, отколкото си досега, страх ме
е за близките ми и най-вече за теб, споделям с теб, искам ти съвети,
защото само ти можеш да ме изслушаш, без да се изсмееш и не мога да
крия нищо от теб, но не мога да те намесвам, сега, когато става
по-опасно, чудовището е избрало мен и това трябва да означава нещо. Не
знам, дали се очаква от мен, да го спра, но тези сънища означават нещо
и ако се очаква, от мен, да предприема нещо, то най-вероятно само аз
имам шанса, да го възспра. Разбери ме, много по-сигурна ще се чувствам
с теб, до мен, в това търсене, но няма да го понеса, ако заради това ти
се случи нещо, не заслужавам, да рискуваш по такъв начин, а дори не
знаем, дали можеш да му повлияеш с нещо.
- Моля те, Сакура, не съм ти
гадже, за да се опитваш да ме „предпазиш” от опасностите, много добре
знаеш, че няма да те оставя сама, да преследваш това, каквото и да е
то, просто ми се довери, ако нещо се случи, ще го посрещнем заедно.
-
Пф, Крис, как можах да забравя, колко упорита си. Няма смисъл от този
спор, но искаш ли да се договорим така: днес, отивам сама, дори не се
знае, дали той ще отиде някъде, когато видя, какво е положението, вече
никога няма да се опитвам да те отдалеча, по какъвто и да е било начин,
от това, съгласна?
Крис обмисли за момент, предложението й. Знаеше
че розовокосата, иска да мине през началото, каквото и да е то, не искаше да я
излага на опасност, когато не се знае, какво ги очаква, но и съзнаваше,
че по-добра оферта, няма да получи, това бе най-далечната точка, до
която можеше да стигне приятелката й, или щеше да се откаже напълно от
идеята русокосата да й помага, а тя не искаше да се стига до там, че Сакура да
дебне Наруто, а Крис да дебне нея, по-добре да работят в екип.
-
Добре. – съгласи се накрая. Плювна в шепата си и я протегна на Сакура. Розовокосата се засмя, повтори жеста и двете се ухилиха, доволни от
договора, който сключиха.
- Добрее, хайде сега, да отиваме на
Биология, че правим, каквото правим, но все закъсняваме. – каза Сакура и
затегли приятелката си," сестрата си", към кабинета.
„Сестра ми”
замисли се тя. С Крис, си бяха говорили за това, да станат кръвни
сестри. Даже го бяха решили твърдо, въпреки че кръвта, която щяха да
смесят, в повечето от случаите, не се адаптираше към другата. Но те
знаеха, че са от една кръвна група, а това увеличаваше шанса за успех
десетократно. Въпреки че бяха крояли тези планове, когато бяха по-малки
и по-наивни, тя си каза, че все пак ще го направят и при това скоро.
„Преди да ми се е случило нещо” – каза си тя и усети страха, който се
прокрадваше в думите й. Този път не се укори, за това че се страхува,
все пак само глупаците не се страхуваха, от нищо, камо ли от смъртта
си, която можеше да не е от най-приятните. „Накълцана на парчета” –
потръпна при това, но знаеше че най-вероятно ще е така, а може би и
по-ужасно, заради опита си, да залови убиеца, не знаеше, как щеше да
умре, знаеше само, че не я очаква по-лека съдба, от тази на другите две
нещастни момичета. Но знаеше също, колко много обича Крис и мисълта,
чудовището да се докопа и до нея, смразяваше кръвта й. Малко хора
знаеха, а може би това бе само тя, но Крис й бе най-близкия човек.
Човека, когото обичаше истински, в най-чистия смисъл на думата. Между
тях, никога не бе имало съперничество, не бе имало завист, злоба или
каквото и да е друго, присъщо на женските приятелства или дори на
отношенията между две сестри. Те се обичаха истински и осъзна тя, бяха
готови да дадат живота си една за друга. Спомни си всички планове,
които крояха за живота си, след училище. Искаха заедно да заминат, в
Европа, да учат и живеят там. Зедно. Представяха си живота, който щяха
да създадат. Крис беше страхотен дизайнер и бяха решили да основат общ
бизнес. Щяха да отворят кафе-блиотека. Щеше да предлага възможност,
просто за отдих с приятели или за усамотение и четене. Щеше да има две
зали, едната по-модерна и по-жива, другата по-задушевна, подходяща за
четене. Едната щеше да проектира Крис, другата – Сакура. Приятелката й бе
с жив, енергичен характер, с усет за красивото. Розовокосата навлизаше
по-дълбоко в човешкото съзнание и желания. Тя беше решила, да следва
психология, Крис искаше да се занимава с бизнес, с мениджмънт.
Русокоската също се интересуваше от психологията, но не дотолкова, за
да учи това, но с Сакура бяха решили, докато следват, едната да се учи от
другата. Щяха да влязат с по една специалност, всяка, но щяха да
завършат с познания и по двете.
Бяха решили, да не позволяват на някой
мъж, да ги раздели, въпреки че им беше ясно, че това нямаше да се случи
никога, искаха да навлязат в семейния живот, по-късно, когато са се
нарадвали на живота си заедно. Мечтаеха да обикалят света, да пътуват
непрекъснато в различни държави. Сакура искаше да пише, но смяташе че за
това й трябва опит, искаше да разгледа различни държави, за да може да
пише различни истории. Най-много я влечаха замъците, беше си поставила
за цел, да напише и книга, чието действие се развива в Средновековието.

Имаха толкова много мечти и цели, но ето че сега, убиеца се намеси
в живота им и застраши бъдещето им заедно. Розовокоската не можеше да си
представи живота си, без Крис. Никога досега, не се беше замисляла,
какво ще се случи с нея, ако Крис я няма, но сега тези мисли минаваха
през главата й и тя се ужасяваше от тях. „Празна” – каза си тя. „Да, ще
съм празна, абсолютно празна, без Крис.”. Никога нямаше да бъде същия
човек, мечтите й никога нямаше да бъдат толкова живи и истински. „А
човешкия живот е толкова крехък и мимолетен.”. Хвана се, че се моли, да
умре, преди Крис. Наистина, не си представяше живота си без нея. Не
подозираше, че в момента, в главата на Крис, се въртяха почти същите
мисли. Какъв синхрон само! Дори и в мислите си, те бяха заедно.

Влязоха тихо в кабинета и се настаниха, без да вдигат много шум.
Сакура я очакваше дълъг ден, а още по-дълга вечер, в преследване.

Чет Юли 01, 2010 7:52 pm

Харесва ми и то много..
Грешки не видях ( ама може и да съм сляпа Хд )...
Много интересно става и с нетърпение очаквам следващата
глава...

Чет Юли 01, 2010 11:10 pm

фика е АДСКИИИИ
вечи не знам кви коментари да пиша
харесва ми страшно мноу
грешки ами те бяха минимални
и чакам още с нетърпение blush

Пет Юли 09, 2010 3:50 pm

Найстина много як фик!
Грешки.. нямаше!
Е, мятай другата глава! Сън без край.. - Page 2 124364

Съб Юли 10, 2010 4:54 am

много як фик нямам думи мога да кажа само двечки СУПЕР БЕШЕ и искаме още Сън без край.. - Page 2 787605

Пет Юли 30, 2010 11:07 am

Леле- Мале!
Много як фик -.-
Вече го обужавам...
Пускай некст >>>>

Сън без край..

Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..

Re: Сън без край..