КРАЛЯТ НА ПОРОЧНОТО

Той можеше да подуши страхът ми!
Знаех го!
Беше някъде, но къде!
Треперех!
-Съкровище ...
Този мек като коприна глас се плъзна по мен, като кубчета лед.
- Не се страхувай от мен, красавице ... - примамливо прибави - Знаеш, че ще те намеря !
Притиснах се в стената толкова силно, така сякаш може да ме погълне, и да остана незабележима, за неговият орлов поглед.
Глупава ли бях !
Той знаеше всичко! Той виждаше всичко!
- Чувам накъсаното ти дишне, скъпа! - изсмя се доволно - Мога да усетя как топти малкото ти сърчице...
Затворих очи и преглътнах с усилие.
Мисли! Мисли, по дяволите !
Усещах как по лицето ми се стичат капки дъжд, които не охлаждаха бълбукането на кръвта под кожата ми.
Можех да подуша парфюма му. Той беше толкова близо.
Стъпките му отекваха в мрака на ноща. Не бързаше. Беше сигурен в победата си и в моето падение!
Дъждът се сипеше от мастилно сините небеса, по които нямаше и една звезда, която можеше да ми вдъхне надежда.
Нима мечтаех за надежда ? Не. Бях я изгубила! Маркас Крюаси ми я беше отнел !
- Вирджиния.... малка, моя, пресметлива убийцо .. - изтананика с толкова чувство, че изтръгна от устните ми тих стон на безсилие. – Ела, и поздрави своят любим, ангел мой!
Стиснах пистолета силно, толкова, че кокалчетата на пръстите ми побеляха. Опрях го в челото си и започнах да шептя.
-Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята...
Не продължих.
Отворих очи и се заслушах в песента на дъжда. Бях живяла в страх от този момент, твърде дълго.
Сега или никога !
Тялото ми пъргаво се отблъсна от стената и застанах с лице към пронизващият мрак.
Очите ми се движеха трескаво като фотографираха всичко наоколо. Нямаше и следа от него!
Стахувай се! Страхувай се, от това, което не можеш да видиш!
Собственото ми накъсано дишане ми се стореше толкова зловещо, че ми се прииска да приклекна свита като малко дете, и да стисна очи молейки се за сигурност.
Сърцето ми биеше, така както никога. Бързо, влудено, изплашено и пропито с мирисът на онези незабравими спомени.
Неговият отпечатък върху душата и тялото ми!
Той ме сграбчи. Знаех, че е зад мен. Политнах назад и пуснах пистолета.
- Вирджиния ... – простена до ухото ми - .. моята красива Вирджиния ... - Копнеех за теб предателке! - изсъска срещу кожата на врата ми - Все още обичам мириса ти, убийцо! Обичам, когато се предаваш!
Смеха му.
Този ангелски звук. Тези прелестни устни. Усещах тялото му. Всеки един мускул, всяка една извивка ми бяха познати.
- Маркас ... – чук се толкова ужасена. Слабостта в гласът ми, го накара да се засмее.
Боже, сякаш небесата се разтвориха над мен и ангелите засвириха на позлатените си арфи. - ... ти .. ме намери ... – зекнах, неспособна на нищо повече.
Усетих меките му устни, които се плъзнака по врата ми със болезнен копнеж.
Силната му длан минаваше през корема ми и ме натискаше към мускулестото му тяло.
- Сладка си точно както и преди, Вирджиния ! - Този път усетих раздразнението му, което извика в главата ми тревожни сигнали.
Мислостта на убиец ?!
Вярвах ли си?! Отговора : Маркас щеше да ме разфасова, а след това да си сготви пърчетата.
Не преувеличавам! Никой не познава Маркас Крюаси по - добре от мен, като се има впредвид, че той е неопознаваем по природа.
Смъртта ... Тя се ужасява от него. Хората... Те се влюбват безпаметно. Аз ..аз просто искам да избягам.
Извърна ме с лице към себе си, като положи властно ръце на раменете ми и ги стисна.
Тези теменуженосини очи...
Винаги съм си мислела, че е прекрасен.
Този негов поглед. Никога не съм срещала по - красиви и опасни очи от неговите.
Клише. Да. Но, бога ми, когато тези очи се спрът на теб, ти просто започваш да се подчиняваш... молейки се за тях . Жадувайки ги.
Толкова изразителни, толкова студени, толкова принизяващи те, карайки те да се чувстваш глупав, незнаичтелен ... и слаб.
Той приличаше на Ангел, а колко грешна беше тази представа.
Косата му бе тъмнокестенява, къса и съблазнително небрежна.
Усмивката му винаги бешя дявоски сексапилна. Сигурна бях, че щеше да ме убие с тази усмивка!
Чертите на лицето му бяха изящни. Не бяха грубовати или мъжествени, а по скоро по - необикновенни, младежки ...
Ах, каква измама!
По дяволите, ако някой бе истиснки мъртвец, то това бе той!
- Защо се предаде толкова бързо, Вирджиния - проследих синият му поглед, които сочеше въпросително, лежащото в калната земя оръжие. - Не си спомням да си била толкова покорна.
Усетих подигравката с личността ми в проклетият момент на триумфа му, но се въздържах да му отвърна остроумно, както си позволявах някога.
- Няма смисъл от борбата ми с теб, на този етап Маркас .. - промълвих толкова ниско, че думите ми почти се изгубиха в шума от летният дъжд.
Той остана да стои неподвижен. Мразех, когато правеше така. Нищо по него не помръдваше дори с милиметър. Теменужките, които представляваха очите му, не се отделяха от лицето ми.
Изучаваще ме.Изследваше с внимание всяко едно потреперване или несигурност, която несъзнателно издавах.
- Винаги съм обичал интелигентната ти природа, Вирджиния! - Отвърна ми след секунди, а на лицето му се изписа онази крива усмивка, която аз познавах като доволната, онази любвеобилната, с която те дарява любимият мъж.
Гледах го в очите. Знаех, че това му харесва ! Ако си позволих да сведа поглед надолу, това щеше да го накара да изгуби уважението си към смелостта ми.
На пръв поглед Маркас, бе живял твърде дълго, за да бъде впечатлен от нещо толкова дребно, но истината беше, че смелостта въздействаше на отношението му към човека срещу него.
Погали лицето ми с кокалчетата на пръстите си, съвсем леко, но допира му до кожата ми сега, когато бях изгубила част от животворният адреналин, който отначало кипеше във вените ми , беше пагубен за ума ми.
Не бях имала контакт с него цели четири години, а това, заради моща му, ми се отрази зле и се опрях на гърдите му, когато усетих да ми се завива свят.
Отблъснах се на секундата, усещайки че става още по - лошо.
- Забравила си, какво е да се докосваш до мен, Вирджиния - прошепна ми нежно, като се наклони леко и вдиша аромата на кожата ми затваряйки очи. - Винаги съм подбирал разумно жените в леглото си ... - започна внезапно, изменяйки по странно деликатен начин, темата - ... но ти позволих да ме измамиш. - довърши и се отдръпна, раздвижвайки натежелият въздух между нас.
Погледнах го, макар че всичко пред очите ми буквално плуваше наоколо, без да заема определана форма. Щом още можех да стоя на крака, нямаше да търся помоща му.
- Тук си за отмъщение, Маркас .. - припомних, сякаш повече на себе си - Кога ще ме убиеш? - попитах го направо, защото знаех, че с него увъртането няма да ми е от полза.
Смеха му се изля в ухото ми, когато се приведе още по - близо до мен от миналият път.
Почувствах желание да го сграбча и да го докосвам навсякъде. Не. Долен кучи син! Правеше го нарочно! Понечих да се отдръпна, но с изненада установих, че гърба ми бе подпрян в каменната стена на задънената улица.
- Вирджиния ... – простена, почти отчаяно, а дъхът му, единственото топло нещо в цялото му същество, се плъзна по устните ми като милувка. - Смърта не е достатъчно наказание за теб !

Маркас стоеше безмълвен.
Погледа му издаваше задълбоченост, която за мен, едно крехко човешко създание, беше твърде мъчителна.
Можех да го усетя с кожата си. Неговата вътрешна борба.
Красивото му лице изглеждаше концентрирано в това, да ме принизи, но всъщност, ръката ми върху белега, значеше за него същата странна смесица от възбуда и гняв, каквито изпитвах и аз.
Показалеца ми се плъзна леко, подобно перце, върху бледата му кожа, очертавайки контурите на грапавият белег.
Не откъсвах очи от лицето му, но не видях зелената светлина, която вампира можеше да извика, ако поискаше, и да ми разкрие мислите си, така, както аз му разкривах своите, макар и неволно.
- Не с този наивен поглед, любима - прошепна в ухото ми и се усмихна криво . Усмивка между иронична закачка и заплашителен повей. - Не мога да понасям, когато хубавото ти телце, трепери така оплашено! - сините му очи заискряха зловещо - Искам да трепериш ужасена!
Имаше нещо в начина, по който се движеха устните му.
Студенината в гласът му почти не ме засегна, но равнодушието, но тази нехайна потребност да ме наранява, се забиха надълбоко в мен, и ме накараха да отдръпна ръката си от тялото му, така сякаш изведнъж бях усетила непоносима горещина, която ме бе опарила.
- Не мисля, че знаеш, колко глупаво изглеждаш, когато се правиш на разкаяна, котенце! - промълви спокойно, като фиксира виновното ми изражение, което мислеше за част от плана ми за оцеляване. - Защо не спрем да се лъжем! - възкликна весело Маркас, като докосна бързо устните ми, така сякаш бяхме подкачащи се влюбени. – Искам да те чукам, докато те убивам, заради този белег! - изрече думите толкова небрежно, но това не значеше, че студа, който ме обгърна беше част от любовната игра. - Мислеше ли се, че ще ти позволя да ме прецакаш и да избягаш?! - изведнъж стана сериозен, а интензитета, с който менеше настроенията, израза на лицето си и убийственият тон на гласът си, ми действаха зле, меко казано.
- Дори да ме убиеш аз ... - започнах неуверено, но дрезгавият му смях ме скова, и не посмях да продължа.
- Желая те, любима! - възкликна през смразяващата си усмивка, като помилва бледото ми лице. - Все пак ти си моята любима кучка! - прошепна до устните ми, като зарови едната си ръка с лъжлива нежност в косата ми, а с другата започна да очертава гърдите ми, през тънката материя на нощницата, с която ме бе облякъл.
- Нима долавям чувства? - не се сдържах да му го върна, повдигайки вежди иронично, макар че ми беше трудно да дишам, когато пръстите му, се плъзгаха толкова възбуждащо по гърдите ми.
- О, любима - мразех, когато боравеше с подигравката, така добре, както никой друг не можеше. – Ти никога не си значела нищо за мен! - изрече простичко, като ми се усмихна чаровно.
Почувствах унижението да ме залива с всяка негова дума. Знаех, че не съм нищо повече от неговото развлечение, и въпреки това ...
- Нараних ли чувствата ти? - попита ме с фалшива съчувственост, която ме накара да го изгледам презрително, въпреки че не исках да издавам, колко много ме е засегнал.
- Никога не си имал достъп до тях, за да ги нараниш, Маркас. – отвърнах му със същата съчувственост, като прибавих и леко докосване до устните му, така сякаш аз определях правилата на играта.
- Дръзката ми лъжкиня! - усмихна се, но бе мрачен, а задоволството му бе отишло по дяволите, за което се радвах. - Лесно мога да прекърша красивото ти, тънко вратле, но няма да ми е толкова забавно! - припомни, сякаш повече на себе си, отколкото на мен, и насочи вампирският си предизвикателен поглед към лицето ми. - Помниш ли как влезе в живота ми, малка умнице! - попита ме, като повдигната едната си вежда с измамно дружелюбие.
Кимнах леко, подобно на оплашено хлапе, което се страхува да си отвори устата, за да не каже нещо не както трябва.
Нима можех да забравя ? Помнех ....
- Ти беше моята мисия, Маркас - заговорих, опитвайки се да звуча спокойно и безчувствена като, макар че той бе крал на това, и аз не можех да се меря с него - Знаех, че ще присъстващ на вампирският бал, който вие наричате ‘’Бялата дама’’, затова бях подготвена да грабна вниманието ти! - довърших с лека, надменна усмивка, която отдавна планувах да запратя в лицето му.
- Е ... - провлачи мрачно той, като стисна здраво кичурите коса между пръстите си - ... грабна го. - потвърди, с дълбокият си глас, който прозвуча сухо

Помнех моят пръв и надявам се последен вампирски бал, който беше истинско мъчение, преди да се появи Маркас и да завърти главата ми, по онзи толкова вълшебен начин, по който се влюбваш, за първи път например - невинно и чисто, но всъщност опасно и достатъчно болезнено.
Не ми обръщаше никакво внимание, макар че за други вампири бях доста желана компания.
Бях внедрена на бала от Едуард, един уморен от вампирските правила немъртав, който снабдяваше с информация, шефа на ‘’Кръвните’’, моят ментор Томас Прайс.
Едуард не притежаваше, нито магнетичното излъчване, нито свежият хумор, нито пък многозначителната усмивка на Маркас, но определено не беше лоша компания за ноща, понеже бе ясно, че не мога да се появя на вампирски бал без кавалер вампир, който да ме брани от другите хищници.
Едуард не бе стар, колкото бе Маркас, едва на 188 години, но все пак невероявтно ловък и хитър.
Томас винаги се целеше твърде високо, макар да знаеше, че е много рисковано, и можеше да ме открие мъртва някой ден.
Как привлякох вниманието на Маркас?
Първо го залях с виното си, преструвайки се на съвършено пияна!
Започнах да се държа фриволно, както Томас ме бе научил, а Едуард не се месеше, уж защото знаеше мястото си във вампирската йерархия.
Маркас просто ми се усмихваше с поразяващо студена учтивост, но не ме удостояваше с вниманието си!
‘’Мога да те направя щестлива, красавецо!’’ - Една от репликите, които Томас ме бе накарал да зауча без да се изчервя. ‘’ Искаш ли да ти духам!’’ - Да, бях много отчаяна, че дори се реших на това, молейки се вампира да не си пада по екстрите.
Маркас не бе казал нищо, освен едно раздразнено от моя гледна точка : ‘’Ти си дете!’’
Помня чувствата, които ме бяха залели.
Стана ми неловко, но изпитах някво възхищение към него.
Томас казваше, че Маркас имал вкус към по – млади жени, но тогава ми стана ясно, че никой не го познвава, така както си мисли.
Знаех, че ако не спечеля това, което Томас иска, ще го разочаровам ужасно, а за мен нямаше по – лоша присъда.
Томас ме бе спасил от лапите на дядо ми, Гордан Джонсън, който провали всичко цветно, всичко детско, което си имах, като утеха, когато разбрах че мама я няма.
Държавата бе дала правата над мен в ръцете на заможният ми дядо, който обаче не пропускаше да посети стаята ми всяка една нощ.
Когато станах на петнадесет, се чувствах различна.
Мислех да се самоубия, защото не можех да понасям ръцете му по себе си повече.
Не можех да го гледам как се храни. Как спи. Как се усмихва, когато ми прави всички онези болезнени неща!
Щях да се хвърля от един мост, ако не беше Томас, който ме уговори да сляза. Бях глупаво, наранено и объркано момиче, което видя в лицето му спасителят, който му бе нужен.
Помогна ми!
Превърна се в бащата, който никога не бях имала.
Направи ме част от ‘’Кръвните’’, като ме обучи да бъда силна, смела и твърда, така че повече да не позволя на никой мъж да ме кара да правя неща, които не желая.
Как можех да си позволя да разочаровам Томас?
Не, аз трябваше на всяка цена да се внедря в ума на този могъщ немъртав, за да давам информация на ментора си, а когато дойдеше мигът, просто щях да го превърна в прах, каквато и без това си беше.
Не знам, защо Томас, бе избрал точно Маркас?
Тогава за мен всички бяха еднакви и нищо, освен смъртта им нямаше значение.
С напредването на вечерта, аз постояно се въртях около вампира.
Бях нахална, недодялана и както личеше по лицето му, досадна, но нямаше да се предам така лесно, когато Томас разчиташе на успеха ми.
Тогава Маркас бе уловил ръката ми грубо, и ме бе завлякъл в една от баните на горният етаж, с които огромното вампирко имение разполагаше.
Бях доста оплашена, но Томас ме бе предопредил, че е възмжно да се наложи да правя секс с вампира, така както с дядо.
Щях да затварям очи и да мълча, докато болката отмине и мъжът върху мен задоволи себе си. Плачеше ми се, защото това не ми харесваше, а след него се чувствах така непотребна, така мръсна и самотна.
Маркас ме блъсна вътре и заключи вратата.
Гледаше ме толкова изучаващо, докато се заех да свалям роклята си, че си спомням ясно, как бузите ми бяха станали по – тъмночервени и от нея. Спомням си също, че ръцете ми трепереха, докато разкопчавах малките копченца отпред.
‘’ Защо си толкова покорна?’’ - Съвсем изненадващо за мен, ме бе попитал вампира.
‘’ Ще бъда такава, каквато искаш!’’ - Бях отвърнала, но макар че исках да го кажа секси, гласът ми бе прозвучал несигурен и оплашен, каквато бях и аз.
Тогава бе присвил очи, някак недоволно. Сякаш това не му се нравеше. Беше много по – различен от всички вампири, който бях срещала. Погледа му не преминаваше през мен, а вникваше, така сякаш го бе грижа.
Беше приближил до мен.
Помня уверените няколко крачки, които бе направил за да стигне до треперещото ми тяло, което бе изложено пред погледа му.
Нескопосано целунах устните му, като стиснах очи и зачахак да свърши, чудейки се, колко ли трябва да трае една целувака и дали изобщо трябва да я има, когато вампирите бяха извратени и не правеха излишни усилия.
Тогава за първи път Маркас бе удържал моща си, за да не се пръсне мозъка ми.
Бях усетила, че той не движи устните си, но не от неопитност, както беше при мен, а така, сякаш се чуватваше неловко.
Тогава бях толкова върл враг на вампирите, че не приемах, че са способни на каквото и да е чувство.
Погледнах го.
Стоеше с отворени очи и се взираше в лицето на детето, което бе твърде смело и дори дръзко с него.
‘’Какво ти е сторил, Вирджиния?’’
Това бе достатъчно, за да срази увереноста ми.
Така започна всичко.
Чистача на вампири, Вирджиния Джонсън, се срина в ръцете на един, който бе научил тайната й.
Това сложи началото на връзката ми с Маркас!
Първият в живота ми и този, с когото не стисках очи, молейки се да свършим, когато ме любеше.

Настаних се, леко притеснена, на най - отдалечената маса в кафенето.
Бях взела решение да прекратя мисията, която ме принуждаваше да предавам мъжът, когото обичах, всеки един проклет ден от моето съществуване.
Не издържах повече, оплетена докрай, във всевъзможни, безпочвени лъжи, които ми пречеха да спя, да ям, да мисля и живея нормално.
Сервитьорката донесе капочиното ми, с огромна, жизнерадосттна усмивка, която автоматично извика такава и на моето лице.
Благодарих й и се загледах в малкият, стенен часовник, който показваше точно три часа следобед, времето в което, Томас щеше да дойде за да проведем един от отегчителните разговори, в които аз му казвах, че Маркас ме държи твърде настрана, за да имам представа за случващото се, а той ми отвръщаше укорително, да се стегна и да се постарая да изровя възможно повече.
Истината е, че след първата си година, която прекарах с Маркас, добих по – голяма представа, защо Томас бе избрал да се вмъкна, именно в неговото легло.
Маркас Крюаси не беше глупав, но и не се криеше в дълбоките сенчести нощи, както правеха някой от събратята му.
Моят повелител, имаше доста доходоносен бизнес, за който обаче не ми бе позволил да науча много.
Знаех, че е собственик на четири от най – луксозните, нощни заведения в Аризона - ‘’Домът на дявола’’, ‘’Кървавата алея’’, ‘’Тайната на смърта’’ и ‘’Пътят към ада’’.
Както можеше да се досети всеки запознат с тъмната страна на ноща, това не бяха обикновени кубове, които просто го правеха неприлично богат, а свърталища на вампири от цял свят.
‘’Домът на дявола’’ се намираше в Финикс, където пребиваваше и Маркас, и освен с интересната слава на място, на което, според някои смъртни, можеш да се почувстваш несравнимо, беше и най – посещаваният клуб в щата, въпреки съществуването на другите три.
- Здравей, хлапе.
Вдигнах поглед от чашата си и се усмихнах унило на Томас, който се настани на канапето срещу мен.
Томас Прайс бе много симпатичен, тридесет и осемгодишен мъж, с прошарена, късо подстригана коса, която някога е била много тъмнокестенява, за което свидетелства остатъка тъмни косъмчета, които се мерваха иззад някое сребристо.
Имаше тънки, вечно опънати в права линия устни, които му изграждаха образа на човек, който постоянно се ядосва или дразни от нещо.
Чертите на лицето му бяха правилни, освен малко по –дългият нос, който имаше и лека гърбица, но всъщност го правеше много чаровен.
Очите му бяха светло кафяви, изключително умни и целенасочени, което подсказваше за човек със сериозна работа и постояни ангажименти, какъвто и беше в действителност.
- Томас, как си ? - попитах го, но не очаквах отговор, понеже знаех, че за него няма, нито добро, нито лошо настроение, както и успешен или неуспешен ден.
Томас бе човек, обичащ златната среда и никога не говореше за себе си, както и за моментните си състояния и мисли. Неписано правило. Така и не го разбрах.
- Трябва да поговорим, Вирджиния. - измърмори недоволно, и аз веднага се заех да размишлявам над всичко, което бях направила през седмицата. Хм, май не бях направила нищо нередно!
- Изглеждаш сериознен - отбелязах, като извих ъгълчетата на устните си надолу, и лицето ми придоби пародийно копие на дълбокомислено изражение, в стил Хорейшио.
- Още днес ще напуснеш къщата на вампира ! - Заговори направо той, а строгата нотка в гласът му, ме накара да го зяпна недоумяващо. - Изтеглям те, Вирджиния - поясни, въпреки че бях разбрала добре, какво имаше впредвид под това да напусна къщата на Маркас.
- Какво? - сбръчих вежди смаяна - Защо, Томас ? - повиших леко тон, напълно объркана от странното развитие на срещата ни. Очаквах да е скучна и уморителна, а не да получа изненада, по толкова рязък наичн! – След две години прекарани с Маркас, след толкова усилие от моя страна ?! - В гласът ми прозвуча несагласието ми с неговата заповед. Не можех просто да си събера багажа и да си тръгна ! - Какво промени мнението ти? - попитах, като разклатих глава раздразнено. - Нали бях заточена там за дълго?!
- Маркас е твърде опасен за теб, а и днес всичко ще приключи! - Отсече твърде уверен в думите си, като скръсти ръце върху масата и се втренчи в мен, с онези изпитателен поглед, който много добре познавах, и който не обичах особено. - Позволила си му да стигне твърде далеч ! - Заговори отново след краткото мълчание, което ми отпусна, за да размисля и подготвя отговорите си. - Не го приемаш като твоя работа, а като нещо различно! - Дочух упрека в гласът му, въпреки че нотката на разбиране почти го заглуши.
Томас беше прав, а аз не бях достатъчно добра лъжкиня, за да го отричам така смело пред него, както допреди месеци се опитвах да го отричам пред себе си.
- Това няма значени. – отвърнах твърдо, като преглътнах, когато се почувствах раздвоена за кой ли път. Моят дълг на чистач. Моят дълг и уважението, които имах към Томас. Всичко, което бях, и което ми беше отнето от едно чудовище. Всички тези неща, срещу любовта, която изпитвах към Маркас Крюаси и безсмъртното му тяло. – Какво си намислил, че си убеден в това, че нещата просто ще приключат? - поинтересувах се, като се взрях в кафявите му очи, и там прочетох студена решеителност, която ми подсказа, че каквото и да беше намислил, нямаше да имам шанс да го разобедя.
- Тази нощ ще нахлуем в ‘’Дома на дявола’’ и ще изчистим сганта, която се събира там! - Отговори ми с твърда решимост, Томас, като се усмихна доволно, сякаш си представяше, как ще унищожи всички вампири в клуба. - Маркас те държи настрана, но това не ни попречи да внедрим хора в клуба му, и да разберем повече за гадостите, които тези вампири вършат! - замълча за миг, като въздъхна с някакво съжаление, необичайно за него - В клуба е пълно с банки кръв, повечето, от които са попаднали случайно там, но не могат да се измъкнат - заговори с деловият тон, който използваше за да не показва слабост, когато нещата го жегваха - Тези хора са задължени да задоволяват капризите на вампирите, когато става въпрос за кръв ... - очите му се стрелнаха многозначитено към мен - ... както и за секс, във всички разновидности!
Почувствах се смазана, но не исках да повярвам на това.
Маркас не беше лош! Щях да го усетя!!!
Това, че Томас бе толкова настроен срещу него бе чиста лудост и нищо повече !
Маркас не беше като другите вампири.
Той не ме нараняваше, не ме караше да изпитвам болка, и на пук на това, че Томас, смяташе, че ме е принудил да правя развратен секс с него, това не беше вярно.
Маркас бе внимателн, грижовен и ме караше да се чувствам жива, специлна и защитена, винаги, когато беше наблизо.
Нито веднъж не бе опитал кръвта ми, и нито веднъж не ме принуди да се чувства унижена и продадена, както го направи Томас, когато ме застави да спечеля вниманието на същият този вампир, за който говореше такива небивалици.
- Маркас е зло, и много възрастно, копеле, Вирджиния ! - заговори отново Томас, като сви устни с погнуса – Макар, че миналото му е забулено в някаква шибана мистерия, настоящето му е достатъчно показателно и го превръща в един от най – дръзките вампири, срещу които сме се борили. - Томас разпери ръце ядосано - Прави всичко под носа ни, под носа на полицията, на медиите, на целият свят, и въпреки всичко е достатъчно нагъл за да не се крие, а да ни предизвиква с всяко обезобразено момиче, което намерим, с безброй стари белези от ухапване!
- Това е лудост, Томас ! - възроптах, като тропнах леко по масата, карайки го да се смръщи - Маркас просто развлича вампирите! - настоях, като кимна напълно убедена в това - Той не би вършил такива чудовищни неща !
Наистина го мислех! Това не беше възможно!
Обезобразени момичета?!
С безброй белези от вампирски зъби?!
-Момичета, млади и красива като теб, Вирджиния ! - тихо отвърна Томас, като се вгледа с мен с някаква нежност, която ме накара да се почувсвам още по – объркана.
Не знаех в какво да вярвам! Маркас, усмивката му, моментите на мълчание, в които не ми говореше, но искаше да правим любов, сякаш потушаваше някакъв стар огън, неговите пълни с предизвикателства очи, които можеха да ти се усмихват, но можеха да те накарат и сам да забиеш нож в сърцето си. Да, Маркас, вампира, който не бе направил и една стъпка за да ме накара да се почувствам празна ! Беше възможно ...знаех го, спомняйки си неговите думи.
‘’ Такъв съм, защото просто не искам и ти да се страхуваш, Вирджиния! Имаче съм съвършено друг!’’
По вените ми се разпростря болка. Не исках това да е истина! Исках мечтата, не болезнената реалност.
- Тези момичета служат за забавление ! Маркас ги подбира за специалните си клиент, които се гаврят с тях! - Томас замълча и ме погледна право в очите - Казват, че всяко момиче минавало през леглото му и игрите му били толкова жестоки, че някои не оцелявали, а други откачали от желание по него ! - Ако вампир убие смъртната курва, тя се заменя с нова, точно толкова лесно, колкото ще бъдеш заменена и ти!
Очите ми се напълниха със съзли, а ръцете ми започнаха да потреперват нервно.
Извърнах поглед от Томас, защото не можех да понасям убедеността в очите му.
Преглътнах тежко и се втренчих в свитите си в юмруци ръце.
Не! Не ! Не!
Познавах ли изцяло, Маркас ?!
Не, но .... имаше нещо ...
Този, който Томас ми обрисува бе непознат! Не беше Маркас! Не, не бе възможно да бъда, нали?!!
- Ако нападнеш ‘’Дома на дявола’’ ще ме загубиш завинаги - изрекох през сълзи, но макар че гласът ми трепереше от болка, очите ми светеха решително, показвайки му, колко сериозна съм.
Томас остана втрещен.
Очите му потъмняха от гняв и усети разочарованието му, по наична , по който се отдръпна и се облегна назад, сякаш искаше да остане възможно най – далеч от мен .
- Явно наистина си се превърнала в негова държанка - каза, като кимна презрително към мен, разглеждайки критично дрехите ми.
Бях облечена в тъмночервена, копринена рокля, с тънки презрамки и широко деколте.
Изведнъж се почувствах продажна!
Избърсах нервно сълзите, които издайнически оставиха влажни следи по бузите ми.
Не, не бях курвата на Маркас ! Аз бях Вирджиния Джонсън ...чистач...на немъртви ..
- Оставям решението на теб, Вирджиния - заговори Томас, а тона му бе груб, изпълнен с неприкрит гняв. - Ако избереш да станеш вампирска метреса, по – добре не ми се мяркай никога повече !


Лежах в неговото легло, с неговата нощница, с неговият мирис по кожата си. Мислите ми се надпреварваха, а тялото ми отново имаше нужда от неговото. Искаше ми се този ад да няма край, понеже не бях способна да се върна назад за да предодвратя началото, и вече бях омагьосана...
Вратата се отвори тихо, и усетих Маркас, веднага щом въздуха реещ се в стаята, ми донсе прелестният му аромат.
Затворих очи и стиснах зъби.
Не знаех какво да правя !
Ако не го предупредях, че ‘’Кръвните’’ ще нападнат клуба късно, тази вечер, можеше да пострада, но ако му разкажех, щях да ги предам, подписвайки собтсвента си смъртна присъда.
Леглото подаде под тежестта му, а тихият звук, накара кожата ми да настръхне.
Ами ако Маркас знаеше, и просто гледаше докъде ще стигна?!
Пулса ми се укори при тази мисъл. Господи, ако беше безмилостен убиец, какво щеше да ми причини?!
Усетих меките му устни да се плъзгат по рамото ми и задишах тежко, въпреки че не можех да се съсредоточа напълно върху желанието си да права любов с него.
- Искам те. – прошепна в ухото ми той, и можех да усетя самодоволната усмивка, макар че не я виждах. - Искам те сега ! - засмука настръхналата кожа на рамото ми, като плъзна ръката си под одеалото и стисна кръста ми, притискайки дупето ми в слабините си. – Искам да крещиш името ми, Вирджиния! - зашептя, като ме притисна още по – силно, така че да усещам пулсациите на мъжественоста му твърде безсрамно. – Искам да те гледам как свършваш!
Треперех цялата, като не смеех да се обърна.
Лицето ми гореше, а да не говорим за ушите ми, които направо пламтяха от срамните думички, които не за първи път чуваха.
- Не бъди такъв! - скарах му се, като понечих да се отдръпна, но той се изсмя тихичко и плъзна ръката си нагоре, като погали врата ми, а после и гърдите ми през копринената нощница. - Маркас .. – изстенах отчаяно, като сбръчих чело.
Трябваше да го отблъсна. Не можех да мисля, за секс точно сега, когато почти имах чувството, че усещам кръвта по ръцете му!
Господи, бях влюбена в убиец!
Той ме милваше с тези ръце, шептеше ми с тези устни, които крадяха, които измъчваха, убиваха ...
Усетих как вдиша аромата на кожата ми. Усетих трапчивият аромат на секс, който излъчваше.
Чия съдба бе преобърнал?!
Колко често бе убивал, бе се хранил, а после бе идвал и бе затварял очите ми със същите тези съблазнителни устни, като ми даваше близостта, от която имах нужда?!
Колко пъти ме бе любил след развратна вечер, която навярно свършваше с пируване с невинни момичета, омагьосани от него, точно така, както бях и аз?!
- Имам главоболие - излъгах, като се отдръпнах от него, опитвайки се да спазвам дистанция - Не се чувствам добре и искам да ми дадеш малко време.
Не се обърнах да го погледна. Просто останах с отворени очи заслушана в мълчанието му.
- Какво има ? - попита ме, като се приведе към мен, докосвайки бузата ми със студената си длан - Изглеждаш различна. – отбеляза, но в гласът му нямаше подозрение, а само тревога, като че ли за здравето ми.
- Ще излизаш ли тази вечер? - попитах го направо, като пропуснах въпроса му и се извърнах леко към него, за да срешна великолепните му сини очи.
Лицето му бе непроницаемо, но устните му бяха извити в иронична усмивка, която ме подразни.
- Звучиш така, сякаш си ми жена. - отбеляза и повдигна едната си вежда, гледайки ме със съмнение.
- Не, не съм ти жена ! - отсякох малко по – агресивно, като извърнах очи от неговите, прочитайки задоволството от бурната ми реакция - Аз съм просто поредната ти курва ! - просто се изплъзна от устата ми, но не съжалих че го изрекох. Вдишах дълбоко въздуха, който ми бе нужен и го погледнах отново. - Ходете където си искате, господарю мой, вашата метреса ще ви чака с разтворени крака !
- Не може ли, моята метреса да ме обслужи сега ? - попита ме невъзмутимо Маркас, а арогантната усмивка извила сексапилните му устни, изтръгна от гърдите ми раздразнено ръмжене.
- Върви по дяоволите вампире ! - извиках гневно, като се опитах да стана от леглото с най – гордата стойка на която бях способна, но силната му ръка, стисна моята и ме върна в леглото.
Озовах се под него, толкова бързо, че не можах дори да го напсувам звучно както ми се прииска.
Разтвори кратата ми с коляно, като притисна ръцете ми за да не мога да издера лицето му, както ми се искаше.
Сините му очи присветваха палаво, сякаш беше малко момче, което си просеше боя, който му бе нужен.
- Не искам да правим .. . - измърморих задъхано, но смеха му ме сепна. – Престани! - подразних се, когато очите му се спряха на лицето ми, пълни със снизхождение.
- Колко си нагла, съкровище - прошепна в ухото ми, като се изви гъвкаво върху мен, така че телата ни да се допрат еротично - Как можеш да имаш смелостта да ми говориш така ? - изрече, а дъхът му погали врата ми, като се спусна все така огнен към гърдите ми, които бяха ясно очертани под тънката материя.
- Маркас ... – простенах недоволно, когато езикът му се плъзна, очертавайки голата плът, в близост до дълбокото деколте. – Маркас ... нямаш ли работа - направих опит да се измъхна.
Не можех да бъда негова днес! Не можех да бъда негова изобщо.
- Имам ... - потвърди той, като пусна езика си в устата ми и спря дъха ми, с грубата си целувака, която ме накара да изгубя равновесие, макар че лежах на леглото - .. да те накарам да крещиш ! - усмихна ми се криво, като задържа китките ми с едната си ръка, а другата плъзна по крака ми, убийствено бавно, като замилва кожата ми.
- Маркас ... – изстенах, но умът ми работеше трескаво - Какво става в ‘’Дома на дявола’’?
Въпроса ми блокира жарта в очите му.
Той се претъркули неочаквано, без да ме докосва повече, и стана от леглото, като отвори големият, дървен гардероб и извади черни дънки, дълъг, кожен шлифер и тъмночервена риза.
Повдигнах се леко на лакти, като се нацупих театрално срещу него.
- Какво стана, любовнико? - попитах го предизвикателно, като станах и се приближих до него. Плъзнах ръце по голите му гърди и му попречих да сложи ризата си. - Не ме ли желаеш вече? - изпробвах си късмета, но трябваше да знам, а поведението му, ме наведждаше на мисълта, че Томас е бил прав за всичко.
Маркас се отдръпна, все така мълчалив.
Лицето му бе затворено за посетители, а сините му очи, се бяха превърнали в ледени висулки.
Навлече ризата си, като застана пред огледалото и заоправя яката си, без да ми обръща внимание.
Господи, било е истина ! Маркас е всичко, което Томас бе описал! Моля те, Маркас докажи, че не е така! Моля те!
Минах зад него като го прегърнах през кръста и притиснах тялото си до неговото.
Повдигнах се на пръсти и смело плъзнах език по врата му. Проклятие ! Маркас продължи да ме игнорира най -демонстративно, като оправи яката си, и се обърна, без да ми позволява да го докосвам повече.
Скръстих ръце пред гърдите си и затропах с крак, за да привлека вниманието му.
Исках да го провокирам, но той изведнъж се бе превърнал в най - съсредоточеният човек на света, в най – сдържаният и праволинеен.
Ха, нямаше да ми се изплъзне!
И аз знаех няколко номерца!
Обелче коженият си шлифер, все така в мълчание и без да ме поглежда.
Извърна се и се запъти към врата се уверена крачка, но аз застанах на пътя му, като се прилепих до вратата и плъзнах ръце зад гърба си.
- Нещо нередно ли попитах ? - промъливих невинно, като примигнах срещу него, с цялата елементарна сладост, на която бях способна.
- Отдръпни се, Вирджиния - въздъхна уморено той, като се пресегна за дръжката, но аз обвих ръката си върху нея и го погледнбах настоятелно. - Искам да ме любиш сега ! - отблъсна се от врата и се прилепих до тялото му, като повдитгнах леко коляно и потърках мъжественоста му, без да се замислям, колко много си позволявам.
- Спри се, Вирджиния - простена той, като ме отблъсна едва, задържайки ръце на раменете ми.- Сега мен ме боли глава. - подразни ме, като ми се усмихна лениво и прокара ръка през тъмната си коса.
Плъзнах ръце по раменте си и изхлузих надолу тънките презрамки на нощницата, която едва покриваше бедрата ми. Гледах го в очите. Предизвиквах го. На устните му заигра дръзка усмивка, но не се опита да ме докосне. Може би това бе начина. Щях да го задържа при себе си!
Приближих се отново, като го побутнах леко, назад и той покорно изпълни желанието ми.
Гледаше ме толкова съсредоточено, но си наложих да не се изчервявам, а да го съблазня, така както знаех, че мога. Блъснах го към големият фотьойл до камината и седнах в скута му, като опрях гърба си в гърдите му, и облегнах глава на рамото му.
- Какво правиш? - усетих възбудата в гласът му, и се размърдах подканващо в скута му.
- Ще оствиш курвата си сама тази нощ? - попитах го, въпреки че се почувствах ужасно, използвайки точно тази дума, която Томас не бе спрял да употребява.
- Ти не си курва. - прошепна в ухото ми, като ме повдигна, така сякаш бях перце, и ме тръсна на леглото. - Заспивай! - заповяда, като си пое дъх, което ми даде да разбера, че беше възбуден, но нещо го спираше.
Погледнах го скептично и се надигнах, въпреки предопредителните искрици в погледа му.
- Не отивай тази нощ! - изрекох сериозна, като се хвърлих в ръцете му внезапно, и го прегърнах силно, така сякаш някой щеше да ми го отнеме. – Моля те, остани с мен - изплаках тихичко, като се повдигнах на пръсти и докоснах безчувествените му устни, които никога не ме бяха карали да се чувставам толкова безпомощна .
- Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? - плътният му глас прозвуча някак странно, така сякаш знаеше, какво се опитвах да му кажа, но искаше да чуе точно моите устни да го изричат.
- Не... - прошепнах и се откъснах от него, отдръпвайки се от пътя му. Не можех да предам Томас!
- В такъв случай ...- усмихна се насила, като помилва лицето ми с нежелание - .. ще се видим утре, Вирджиния.
Не! Спри, Маркас ! О, не, не можех да застана срещу вида си! Какво трябваше да направя ?
В клуба. Трябваше да ида в клуба и да им попреча да се сблъскат. Не знаех как точно, но знаех, че трябва да открия начин.