DARK FIK +16

Значи изтриха ми фика, но ще го пусна пак.
Не беше справедливо да го тикат в кофата, а ако случайно има проблем ще си поговоря с админката.
Не мисля ,че фикове като моя и на Тсунаде макар че са +16 и всички им се кефят трябва да са в кофата,а на неграмотните които пълнят форума със спам да им седят емовщините.
Т.е да няма дискриминация.

Поредната S ранк мисия и
то към Коноха.Не е и
учудващо.Скоро е имало опит за преврат и сега
гъмжи от врагове.Трябват
им хора под прикритие за да отстраняват
пречките без да всяват паника в
хората.Живота е гадна кучка.Живеем
във времена на войни и насилие...
-Елинор
сама,викат ви в залата
за конфренций.Спешно е.
Да...този противен
глас на този
двуличник ме изкара от мислите ми за пореден път.И лефтака
даже не
чука когато влиза!
-Мхм...нека викат.Не ме интересува.В
момента
Клаус, както виждаш се приготвям за мисията до Коноха.Утре
сутринта в
4 ще тръгваме.Не ми е до конско точно в момента.
-Но
Елинор
сама,това е важно-погледнах към Клаус ,моя уж доверен помощник и
за
първи път видях страх в очите му.По дяволите.Нима наистина е важно?
-Добре,ще
отида.Но ако е глупост ще те намеря и ще те разчекна за дето ме
разкарваш!

Взех си саите (за тея които не знаят саи е вид оръжие
наподобяващо
тризъбец) и тръгнах с умерено темпо към залата.
След 5
твърде
дълги минути според мен ,стигнах до залата.И естесвено без даже
да
чукам влязах.Всичко ме беше зяпнало все едно баба си виждат.Пред мен
седяха
старейшините,които смело мога да кажа че са самогъзниции и само
себе
си гледат.Също и в залата имаше няколко феодални лорда и част от
моя
така да се нарече клан.Аз няма кеккегенкай,нито съм от някой як и
нахакан
клан и всички да имат респект от мене,просто тези хора ме бяха
избрали
за лидер и аз много си ги уважавам и ценя.И какво ли е толкова
спешно
пък сега.Точно преди тази важна мисия.
-Елинор,нямаш ли малко

обноски.Влизаш без да чукаш!Покажи малко уважение към лордовете-и
естествено
тая дърта чанта трябва да се обади и да се направи на
примерна.Но
на мене не ми прави впечетление.Все пак почти всички ме
мразят,понеже
съм непокист ,който казва истината в очите и не си
поплюва.
-Не,никви
маниери нямам.В гората съм отгледана,Джуманджи ми
е баща-изхвърлих
се аз най-нахално.ОоООоо боже,обожавам ,когато ги
дразня.Направо ми
се изпълва душата.
-Елинор,извиняваме се за
безпокойството но
решихме мисията ти да е 3 месеца.Имало е нов опит за
преврат и на
всичкото отгоре има изтичане на информация.Ще си под
директен
контрол на Хокаге сама.Уредили сме къде да живееш,повечето ти
от
багажа е вече там.Ще работиш със Саске Учиха и брат му Итачи.Обмена
на
информация ще става на предварително уговорено място и всеки път ще е
различно.Това е за сега.
-Е, щом е само това-аз отпрашвам.Ако някой
ме търси ще съм на тренировачната площадка.
Тъкмо тръгнах да
излизам
от залата и усетих ,че нещо не е наред.За част от секундата
видях
как дозина шурикена летяха към мен заедно с някаква роуг
нинджа.Изкарах
саите и блокирах атаката на шурикените,и даже успях да
ударя
роуга.Той направи няколко крачки назад и след това атакаува
дирекнто.Хм,копелето
си мисли ,че тези мижави атаки ми действат.Сега ще
му покажа някой
неща олд скуул.Понеже имам специална техника да се
телепортирам на
къси разстояния от 5 до 20 метра, не е проблем за мен да
скъся
дистанцията и да го шашна.За по малко от 2 секунди бях пред него и
с
цялата си сила забих саите в челюстта му и го запратих към стената.Чу
се как черепа му изпуква и силна струя кръв текна от ранените
места.Всички
наоколо гледаха стъписани с широко отворени очи гледката
,която се
разигра пред тях.Явно беше ,че никой не е очаквал атака точно в
този
момент.
-Елинор сама,добре ли сте?Ранена ли сте?Мамка му.Нищо
чудно,че
не го усетихме.S ранк мисинг нин...Сигурно са я наели да ви
убият.Разбра
ли са ,че ще помагате на Коноха.Това означава само
едно-някои прави
двойна партия и работи за двете звена.Някой ,който е от
доста време
ту..
-Клаус.Това копеле.Ще му извия врата като на
пиле!Как смее
да ме предава?!
-Ели по добре да се правим,че не знаем
кой е,ще
го наблюдаваме и ще разберем за кой работи.Ще уведомим
Хокаге-сама
за това-ето го и гласа на разума.Моята дясна ръка
Кейдж.Винаги,когато
съм ядосана и ,когато гнева ми замъглява преценката
(макар и рядко
да се случва)той ме вкарва в правия път.U gotta love that
man.
-Ще
тръгна още сега към Коноха.Така като гледам нещата са
плачевни.Кейдж
идваш с мен.Имам нужда от доверен човек.Не мога да се
доверя
напълно на Учиха.Все пак не ги познавам,а и трябва да имаме едно
на
ум.
След тези думи аз и Кейдж отидохме да си вземем
багажа.Уговорихме
се да се чакаме на тренировъчната площадка(понеже не
работим за
никой,наемни шинобита сме и живеем в укрития ,мястото ни за
срещи
най често е там).
Не чаках дълго да се появи моя човек.Но има
една
малка и доста важна подробност-той ме харесва.Не,харесва е меко
казано.Той
ме обича.Наскоро ми призна и аз останах меко
казано-шокирана.Това
обясняваше милите жестове към мене.Неговия дълбок и
чувствен глас ме
прекъсна от психопатския ми монолог.
-Ел, готова
ли си?
-Ааа...да.Готова
съм.Да тръгваме.Не искам да губим
време-точно преди да направя
крачка ,Кейдж ме дръпна към себе си и впи
устни в моите.Грубо пусна
езика в устата ми и преди да успея да
реагирам,той си пъхна ръката
под тънката ми блузка.Колената ми
омекнаха.Бавно (но сигурно ;D)
ръката му се предвижваше към сутиена ми
,който мамка му се
откопчаваше отпреде.Устните и езика му не преставаха
да
хапят,лижат,смучат и дразнят моите.За част от секундата сутиена ми
беше
на земята разпран,а ръката му масажираше гърдите ми.Зърната ми
настръхнаха.Kейдж
премести устните си по линията на брадичката към врата
ми.Ръката му
се премести под късите ми черни панталонки,които едвам
прикриваха
дупето.Изпъшках и леко го бутнах за да си поема въздух.
-Кейдж

*диша тежко*...ще те пречукам.
-Хех...май те дразни факта ,че се
наслаждаваше
до последно.Или може би,че искаш да продължа?-самодовла
усмивка се
плъзна по перфектните му устни,червената му коса,леко
разрошена и
тъмнозелените му очи му придаваха такъв сексапил в момета
,че ми
идеше да скоча и да го изнасиля на полянката.
-Майната ти
Кейдж-казах
през лека усмивка.
Той от своя страна прекара пръсти
през
платинено-русата ми коса и ме погледна някак странно.Дребната ми
фигура
и неговото божествено и стегнато тяло бяха още едно до друго.
-Трябва
да тръгваме Кейдж,и трябва да минем по по заобиколен път.
-Знам,и
трябва
да си направим лагер.
Вечерта направихме лагер,и всеки един
от
нас беше леко замислен и отнесен (защо ли ;D).На сутринта отново
тръгнахме
към Коноха.



Тишината между двамата
шиноби беше неловка но някак си правилна.Беше
трети ден от както
тръгнаха към Коноха.Оставаше им още ден път.Тъмнината
бавно се
спускаше над дърветата,което беше знак,че трябва да спрат и да

направят лагер.Кейдж погледна русокосото диваче,отвори си устата за да
каже
нещо ,но после я затвори.Думите,които в момента му бяха на езика не
бяха обичайните ,а нещо от сорта на "Искам те" , "Ще те излижа и ще те
побъркам"
,"Ти си само моя" и тем подобни обсебващи фрази,които биха я
докарали
до клинична смърт ако ги чуе.Мекият и глас го прекъсна от тези
перверзни
мисли и го върна обратно към реалността:
-Кейдж...Виж
сега.Не
може да продължаваме така да мълчим като п*тки.Това,което стана
преди
няколко дена беше просто изблик на първични сексуални
инстинкти,породени
от многото екстази ,което взехме предишния ден на
ония заспал
събор.Не искам да си разваляме приятелските и колегиални
отношения.Много
държа на теб,и си от малкото хора,които уважаван и
ценя.Не искам да
изгубим това.
Червенокосия погледна дрбосъка пред
него и
повдигна вежда:
-За първи път те чувам да пелтечиш такава
лекция.Но
не се притеснявай миличка-самодоволна усмивка се появи по
меките му
устни-другия път,който ти обешавам ,че ще е доста скоро,няма
да
успееш да ми махнеш ръката от черните ти гащички-Кейдж се наведе като
и прошепна последните думи задъхан-и ще разбереш много неща за мене.
След
тези думи шинобито с бавни и дразнещи крачки се отдалечи и каза:
-Отивам
за дърва и вода.Тук ще пренощуваме.
-Ааа...Да.Добре-едвам успя за
изрече
червената като домат Елинор.Гласът и излезе дрезгав и
трептящ.Самата
тя даже не можа да си го познае.В момента ,в който
партньора и се
изгуби от поглед тя се свлече на земята.Крачетата и
трепереха."За
какъв се мисли тоя мъжкар?" си помисли русокосата.Но
истината
беше,че тези думи-по скоро последните думи я накараха тайно да
се
подмокри.Усети как соковете и мокрят черните дантелени
прашки."Подяволите,не
мога да повярвам,че това се случва".Миньончето
стана,изпсува
няколко пъти и започна да разпъва палатките.

Вечерта
премина
както обикновенно.А сутринта беше особенно неприятна ,понеже
няколко
АНБУ изпратени от Коноха с цел по безопасно пътуване на двамата
шиноби,ги
събудиха още с първи петли:
-По рано не можахте ли да ни
събудите-каза
саркастично Кейдж.
-Това са заповеди на Хокагето,но
всъщност
Учиха помолиха да се изпратят АНБУ за по голяма сигурност.Не
искаме
последната атака във вашата база да се повтори.Сега ще ви помоля
са
побързате,до обяд най-късно да сме в Коноха.Вашите багажи и вещи са
вече
там,мястото където ще отседнете е близо до клана Ухиха.Така обмена
на
онформация ше става по бързо.
-Е,чу ги Кейдж.Вдигай си мързеливия
задник
и ставай- изхвърли се най-нахално Елинор.

След 4
изморителни
часа елитните шинобита бяха в Коноха.Цялото внимание беше
насочено
към тях,или по скоро към Елинор.Беше облечена с черно
панталонче до
коленете с много ниска талия.Татуса на кръста и се
виждаше.Имаше
черни ръкавици тип- отрязани пръсти ,така че ,перфектния и
френкси
маникюр се виждаше.Блузката или по скоро потничето и беше една
педя
без презрамки или нещо от сорта.Прекрасният и малко по голям от
средното
бюст,изглеждаше адски секси под тънкия плат.Обувките и бяха
черни
,до глезените с 10 сантиметров тънък ток и розова панделка
отсрани.За
Ел не беше проблем да се бие с токчета-даже и беше по
лесно.Вскичките
мъже я бяха зяпнали ,даже и жените се спираха да я
гледат-коя със
злоба,коя с възхищение.Това дразнеше Кейдж и тъкмо,когато
щеше да
каже нещо вече се бяха озовали до офиса на Хокагето.

Елинор
и
Кейдж се спряха за малко и се погледнаха.Единия АНБУ отвори вратата
най
учтиво и го покани да влязат.
-Хокаге сама,ТЕ са тук -каза
елитния
шиноби ,като наблегна на "те".
-Първо-добър ден и второ-много
се
радвам да ви видя.С Вас не се познаваме лично но,мога да ви уверя
,че
ще се разбираме.В момента ,в който чух за вас си казах "Тези са наще
хора,те ще ни помогнат"-каза третия през лека усивка.
-Добър ден и
на
вас Хокаге сама-каза усмихнато русокосата.
Докато тя разговаряше с
Хокагето за подробностите,две тъмни очи я изследваха от мрачния край на
кабинета.Аурата му беше тъмна,фигурата висока и
мускулеста,косата-толкова
черна че чак на моменти синееше.Хокагето
прекъсна разговора си с Ел
и се обърна към тази любопитна персона:
-Саске,значи
се върна от
мисията.Нека да ти представя хората,с които ще работиш от
днес
нататък.Това е Елинор ,а това е Кейдж.Надявам се да се разбирате.
В
мига ,в който погледа на Ел се засече с този на Учиха се усети
химията.Сърцето
и започна да бие лудо и ръцете и се разтрепериха.Другите
не
забелязаха промяната в нея.Ел беше виждала много красиви мъже,Кейдж
също
беше един от тях ,но този мъж ,който стоеше на няколко крачки пред
нея
и я гледаше с леко прикрита перверзност,беше просто уникално
божество.Елинор
се намръщи.Учиха се усмихна самодоволно.Той виждаше
какви реакций
поражда у нея и се наслаждаваше.Това беше най-красивото
лице ,което
беше виждал някога.А той беше изчукал доста жени.Някои от
тях бяха
елитни кунойчита-Ино,Тен Тен и естествено не на последно място
превземката
елитна курва на Коноха-Сакура.Всеки високопоставен я беше
минал
поне по два пъти.
Но тази малка женичка,която седеше пред него
не
беше нищо в сравнение с тези сотаджийки.Личеше си ,че има бурен и
инат
нрав.И беше почти 100% убеден ,че е девствена.Това го накара да
потрепери
от удоволствие.Усети как члена му се възбужда при мисълта за
нея.Искаше
да я натисне до най-близката стена,да и разкъса черните
гащички и
да потъне в тясната и малка розова...
-Саске,добре ли
си?Изглеждаш
малко уморен-попита Третия.
-Добре съм.Ще изпратя Елинор
до
изхода.

Русокосата даже е можа да реагира,когато Саске я
завлече
по коридора.Кейдж беше останал да преглежда някакви досиета и
едва
ли щеше точно сега да и се притече на помощ.
Пътят беше кратък и

изпълнен с тишина.В момента ,в който стигнаха до изхода Учиха я дръпна и
и прошепна в ухото:
-Добре дошла в Коноха Е-ЛИ-НОР.
Боже,само
начина
по ,който прошепна името и я накара да потрепери и да си пусне
ръката
надолу към слабините му,но се спря и се съвзе.Ел опита да се
отдръпне
но чернокосия не и позволи.Дръпна я към себе си,хвана и ръката и
я
сложи точно на ерекцията си.Миньончето се ококори.
-Харесва ли
ти?-попита
задъхано тъмното шиноби.
-Саске...трябва да тръгвам- едвам
успя
да изрече с трепереш глас русокосата и тръгна с бързи
крачки."Наистина
това ще са много дълги три месеца..."
Вечерта бавно се спускаше
над Коноха.Духаше силен вятър,на който звукът
разцепваше иначе
мрачната тишина.Клоните на дърветата се полюшваха
злокобно и сух
студ започна да нацепва земята.Небето беше почти
черно.Доста голяма
буря се канеше да връхлети.Дори птиците бяха
наплашени,което си беше
доста страшно.Сякаш нещо идваше,или може би
някой.
Но нито едно
то тези неща не вълнуваше Елинор в
момента.Момичето беше потънало в
размисли (и страсти ;D) за това,което
се беше случило на обяд.Тя
все още не можеше да повярва ,че е изпитала
такава химия ,а камоли
,че трябва да прекара цели три месеца без да се
разконцентрирва
покрай Учиха.Той и влияеше.Притежаваше сили отвъд
шарингана.Само
едно негово докосване пораждаше страх,желание за секс,и
отвращение в
същото време.Да ,тя се отвращяваше от себе си,от това колко
слаба
можеше да бъде пред него.За първи път в живота и,някой и влияеше
така.А
и най-вече имаше нещо в него.Нещо,което я плашеше и в същото
време я
изкушаваше."Дали той е дал информацията за Коноха?Нее,това е
невъзможно.До
сега щяха да са го усетили.Както и да е.Но добрата страна
е,че
Кейдж не е в моята къща (пояснявам,настанили са ги в къщи ;D) иначе

до сега да съм му оставила четката за зъби безработна..."
Силна
гръмотевица
секна мислите на момичето.Вятърът се засили и няколко клона
започнаха
да се блъскат в прозореца и.След секунди той рязко се отвори и

студен вятър нахлу в иначе топлата и стая:
-По дяволите,все едно
съм
във филм на ужасите- Ел стана,от леглото,затвори прозореца и си
легна.Преди
даже да се усети ,за броени минути тя се унесе в сладък
сън.Умората
си казваше думата.Все пак цял ден беше вървяла,след това
имаше да
разглежда досиета и естествено накрая но не на последно
място-случката
с Учиха.
Но това ,което русокосата не знаеше ,са
двете червени
очи в тъмния край на стаята и.Те я следяха внимателно-
всяко нейно
движение, вдишване и издишване.Тъмната фигура пристъпи
напред и
красивите форми веднага се очертаха от уличната светлина.Високи

скули,гарваново- черна коса,високо и стройно тяло.С всяка изминала
крачка,която
правеше ,си личеше как мускулите му се стягат и
отпускат.Плочките
на корема му бяха като мрамор ,а бялата кожа придаваше
неуписуем
контраст.
Тъмната фигура застана до леглото на
русокосата,след
това си облиза устните.Момичето започна да се върти
неспокойно и да
диша ускорено- сънуваше кошмар.Леко стенание се отрони
от устните
и,и тъмната фигурата замръзна за секунда.После протегна ръка и

погали с невероятна нежност лицето на спящото момиче.Леко прокара ръка
по
нежната кожа на врата и,надолу към изящните и гърди скрити под черна
прозрачна
и къса нощничка.Когато стигна до дестинацията си,мъжът леко ги

стисна,а момичето изпъшка тихо.
Мъжът потрепна.Едвам удържаше
първичните
си инстинкти.Но изведнъж си промени решението.Искаше да я чуе
как
крещи в екстаз името му.Искаше да чува писъка и,да усеща тялото си
под
неговото как се движи в ритъм.
Момичето простена леко и си
обърна
главата на другата страна.Мъжът се усмихна самодоволно и
садистично.С
ловко движение раздели краката и, и се намести върху
дребната и
нежна фигура на русокосата.Момичето веднага отвори очи и се
опита да
се осъзнае:
-Какво по...САСКЕ!Какво правиш тук,и
най-вече-какво
правиш върху мен??
-Липсвах ли ти?- имаше кратко
мълчание между
двамата- Явно да.
Преди Ел да се осъзнае нощничката и
беше
грубо разкъсана и захвърлена на пода.Сега стоеше само по тънките
си
гащички,а сочните и гърди бяха на показ.Момичето се опита да се
прикрие
с ръце но Саске и хвана китките и ги прикова над главата и.
Докато
с едната си ръка ги държеше ,с другата ловко изкара въже и ги завърза
за
леглото.
-Саске престани,какво си мислиш,че правиш.Пусни ме
извратеняко!!!

Саске повдкигна леко вежда:
-Извратеняк?-сатанинска
усмивка
се появи по плътните му устни- ще се погрижа след тази нощ да
те
побъркам и да те накарам да се молиш за още.
Чернокосият с лекота
разкъса тънките и гащички ,вкара два от пръстите си в нея и започна
грубо
да ги движи.Момичето изкрещя- дали от болка или удоволствие на
Саске
не му пукаше.Русокоската изви малкото си тяло и започна да
стене.Малки
сълзи се спуснаха по зачервените и бузки.Тялото и гореше от
страст,която
до сега не бе изпитвала "Мамка му ,бори се с него,не се
поддавай на
действията му" някъде в далечината и крещеше
подсъзнанието,но вече
беше прекалено късно.Ханша и започна да се движи в
ритъм с пръстите
му,които ту забяваха ,ту усилваха движенията си, с цел
да я дразнят:

-Харесва ли ти?Аз лично се наслаждавам много- на
лицето
ти,което в момента е заело изключително еротична маска,на мекото
ти
тяло и начина, по който се извива,на красивите ти гърди-и за да
подчертае
последните думи,тъмния шиноби се навде и засмука едното и
зърно.Момичето
захапа устните си, за да захлуши силния стон,но без
успех.Пръстите
му не спираха дивия ритъм,даже напротив- усилваха го.Ел
усети как
соковете и се стичат по пръстите му.Тя беше невъзмножно мокра в

момента.
Саске прокара ръка през косата и, и рязко дръпна лицето и
към
негово.Грубо захапа сочните и розови устни и пъхна езика си в
малката
и устичка.Целувката беше жестока- той хапеше,смучеше и
изследваше.Слюнка
започна да се стича между двете тела,а пръстите му
забавиха
темпото.Ел започна да отвръща на целувката със същата страст ,с

която той я целуваше.
Учиха внезапно прекъсна целувката:
-Ела с
мен и бъди моя.И ти обещавам,че ще пощадя Коноха.
Момичето едвам
успя
да чуе какво и говори ,заради прекалено голямото удоволствие:
-Как...КАКВО!Значи
ти си бил,ти си този,който дава инфо на другите страни, и който иска да
я срине- прошеона с дрезгав глас момичето.
-Естесвено.Ти кой си
мислеше
,че е?
ПРъстите на гордия Учиха направиха рязко
движение,което
беше наградено със секси писък от момичето.Оргазмът и
наближаваше.
-Не...Няма
да дойда с тебе,просто забрави- каза
момичето през стенания и
крясъци.
-Решавай сега мила,или идваш или
ще изравня всичко със
земята,включително и твоите укрития ,заедно с
твоите хора.
-Саске-
простена момичето.
-И ще одера жив този
педал Кейдж.Ще си
направя тапет от кожата му и ще си я закача за
сувенир.
-О боже-
въздъхна момичето.Тя вече подтискаше оргазма си и
едвам се
сдържаше.
-Кажи ми отговора- настоя Саске.Търпението му се
изчерпваше
и един бог знае какво извратено нещо щеше да и направи ако
това
станеше.
-До...добре ,ще дойдААААААА -изкрещя момичето.Оргазмът
и
беше силен,писъкът също.Чернокосия прокара палец през клитора и
(),което я накара да свърши отново.Момичето
дишаше ускорено, лежеше
кротко ,безподвижно и безпомощно на
леглото.Учиха се усмихна садистично
на постижението си "Да тя е
моя,само моя"
-Значи е решено.Идваш с
мен мила.Обещавам ти,че
няма да съжеляваш.
Единствения шум,който се
чуваше в топлата
стая бе тежкото дишане на двамата шиноби и капките
дъжд,които силно
се удряха в прозореца....


DARK FIC
Бурята така и не
спря.Дъждът беше бурен,вятърът още по-силен,а от студа
се бяха
напукали дървета.Сякаш жива душа нямаше.Чуваше се само силния
като
ураган вятър и гръмотевиците,които ехтяха на километри.
На целия

този мрачен фон ,две полуголи тела се притискаха едно към друго- по
скоро
тялото на Саске притискаше силно тялото на Елинор в най-близката
стена.Бяха
в имението на чернокосия,което се намираше...и тя не знаеше
къде.Вече
беше трети ден от както напусна Коноха и своя партньор
Кейдж.Никой
не знаеше за сделката сключена между двамата шиноби.До сега
определено
са забелязали,че я няма.Но полза-никаква.Бяха вървяли ден и
половина
за да стигнат имението.И през почти целия път русокосата беше с

превръзка на очите,а Саске я носеше на ръце.За него не бе никакъв
проблем.Според
Учиха,тя беше към 1.61 и тежеше най-много 46
килограма.Което си
беше много малко.В сравнение с онея свини майки от
Коноха Ино,Тен
Тен и глашатая на групата Сакура,Ел беше като Барби.Имаше
уникален
сексапил,чар и красота.Но и див нрав и голям инат.С много огън
в
очите и малко злоба в сърцето.
И тя беше вече само негова- да я
целува,хапе,прегръща
ч*ка и каквото му дойде на ум.
Саске грубо и
съдра сутиена и
започна да мачка пищната и гръд.Той се сдържаше през
целия път и се
стараеше да НЕ я изч*ка в гората.
- Са...Саске!
Като
отговор
чернокосия скъса тънките и червени прашки.Сега беше голичка и
уязвима.
Те
не бяха правели секс до сега.
Учихата хвана през
тънкото кръстче
русокосата,повдигна я ловко и я занесе към леглото.След
това я
хвърли нежно и тя тупна върху меките възглавници и сатенени черни

чаршафи.Силна светкавица освети стаята,след секунди последва и
смразяващия
гръм.
- Елинор,знаеш ли какво става в момента с Коноха?
-
За
какво говориш?- попита объркано момичето.
- В момента скъпата ти
Коноха
бива разрушавана и опустошавана.Моите разгонени мъже ще изнасилят

малките момиченца,след което ще ги разфасоват без капка жал- Саске се
наслади
на ужасения поглед ,който Ел бепе направила в момента.Поглед
изпълнен
със страх,омраза,обърканост и презрение.
-Саске ти...ти
подъл
кучи сине.Майната ти!-изкрещя момичето.Тя използва своята
телепортираща
техника и за част от стотната беше пред Учиха.Вече не и
пукаше дали
е гола или не.Кейдж можеше да е мъртъв заради този
нещастник.Русокосата
направи няколко знака,които дори и туко що
активирания шаринган на
Саске не можа да разчете.Масивна топка от черна
чакра се появи в
ръката и.Удара ,който щеше да нанесе беше с цел
убийство.Очите и
смениха цвета си.Преди доста време тя си ги беше
тренирала за битка
срещу високо ниво на генджуцо, шаринган и други
нинджи с кеккегенкай
използващи очни техники.В момента цвета на лявото и
око беше червен
с фрактал във формата на кръг,а дясното беше бяло,с
изобразен в
центъра иероглиф на таджитски значещ "сила".Ел замахна с
невиждана
злоба и сила към Саске.Беше на милиметри от целта си,когато
той се
отмести,хвана ръката и, и насочи атаката към стената.Чу се силен
пукот
и цялата стена се срина на малки парченца."Силна е.Бързината
определено
хваща окото.А атаката и джуцото,което направи са
впечетляващи.А
това с очите- хех ,мъника е умен.Признавам и ,че има
много кураж за
да нападне един Учиха.Но дори и най големия гений бледнее
пред
способностите на клана ми."
Ел дишаше тежко и сълзи се стичаха
по
нежната и кожа.Тя трепереше.От яд,на себе си,от притеснение за Кейдж и
как няма да си го прости ако нещо му се случи.Саске видя изражението на
лицето, и стичащите се като чучур сълзи, ( wtf развалих хубавия
момент ама карай
;D).Заболя го да я гледа така.Нежно я дръпна към себе
си ,хвана я
леко за врата и насочи лицето и така,че да може да вижда в
маслинено-черните
и насълзени очи.Последва лека въздишка от негова
страна.
-
Елинор,не се притеснявай за твоя любим Кейдж- Саске мразеше
копелето
но какво да се прави- той е жив и здрав.Коноха е наистина
разрушена
но жертвите са малко.Причината поради ,която я изравних с
казаните
за боклук едва ли ще ти я кажа.Наивна си.И на идея си нямаш за
какво
става въпрос- Саске се усмихна нахално и самодоволно- Но не се
притеснявай-аз
ще те пазя.Никой няма да те вземе от мен.
Учиха не си
поплюва и
винаги получава това ,което иска.Всеки Учиха е така.А в
момента
малката русалка,която държеше в ръцете си изглеждаше толкова
мъничка,
безпомощна,сладка и тези сълзи, и придаваха някаква мистериозна

перверзност,а дребната и фигура беше чисто гола.Всичко това беше
негово.
Саске
впи устни в нейните,и пусна езика си по горната и
устна.Клепачите
на миньинчето паднаха и тя банво започна да се отпуска и
малко по
малко отвръщаше на целувката.Отначало беше нежна,но след това
стана
груба,страстна,садистична,перверзна и задушаваща.
-
МмххммМ-изстена
тихо знойната красавица.Стонът подлуди напълно тъмния
шиноби и за
секунди мангекю шарингана се появи.
Мъжът я взе на
ръце,нетърпеливо
я сложи на леглото и съблече бързо дрехите си.
Погледна
на Елл
безсрамно се плъзна по божественото тяло на чернокосия.Всеки
мускул
беше перфектен,всяка негова извивка имаше неустоим сексапил.
Мъжът
се настани между меките и бедра,хвана ръцете и с едната ръка и прикова
над
главата и.С другата ръка хвана вече червеното от срам лице.Целуна
я.Диво
и безкруполно.Кръв капеше от устните и.Той хапеше със зъби и
после
пускаше езика си за да намали болката.
Не беше нужна любовна
игра-
Ел беше вече мокра.Саске продължи да я целува,а ръката му се
премести
на ханша и.Той я повдигна така,че да седна в скута му и
най-накрая
проникна в нея.Тя беше толкова тясна и мокра,че едвам се
сдържаше да
НЕ Я ч*ка като пещерняк.Писъка на момичето беше много
силен.Сълзи
потекоха по червените и бузки.Саске я гледаше в лицето,а тя
си
извърна погледа-беше я срам.И попринцип си беше много срамежлива.
-Саске...не
мога моля те спри.
-Отпусни се,скоро болката ще премине и ще ти
стане
толкова хубаво,че ще ме молиш всяка вечер да го правим- садистична

усмивка се появи по устните му,а момичето от срам си скри лицето във
врата
му.
Движенията на Учиха се усилваха постепенно,и когато чу
момичето
да стене ,той тотално загуби контрол и започна да прониква все
по-
грубо и бързо.Момичето крещеше.
- Сас..саскеЕЕ!!По мммХхх бързо-
изпъшка
момичето.
- Искаш по бързо?Искаш да те ч*кам докато не счупя
леглото?Ще
трябва да ми се молиш за да го направя- мъжът знаеше,че тя
няма да
издържи и ще започне да му се моли.Това го накара да настръхне и
да
се възбуди още повече.
-Моля те!- прошепна Елинор като опъна
Учиха
грубо за косата.
Саске се подчини темпото му стана бързо,а
проникванията
все по силнии и дълбоки.
Това беше достатъчно.Малката
рускокоска
изкрещя в екстаз името му и свърши,повличайки Саске скунди
след
себе си.
Двамата дишаха тежко.С едно ловко движение мъжът смени
позицийте
така,че тя да леи върху него.Извратена усмивка се появи по устните
му:
-Казах ти ,че ще ти хареса...




DARK FIC



-Какво?Какви ги
плющиш?Това са пълни глупости.Нямам намерение да ги
слушам.
-Кейдж,успокой
се малко и ме остави да обясня.Елинор е
избягала със
Саске.Подчертавам,той не я е отвлякъл.В къщата нямаше следи
от борба
и насилие,всичко беше непокътнато и вещите и ги нямаше.Както и

важни документи от офиса ми.Знам,че има нещо мърсно в тая работа.Ел не е
от неразумните.Доста хора я хвалят.Но не знам дали ще мога да
помогна.Старейшините
ще пратят анбу да ги търсят и веднъж като ги
хванат,идея си нямам
какво ще правят с тях.
-Мамка му- изпсува
Кейдж.Той беше наранен
"Елинор какво си направила."

Русокосата
леко се
размърда,отвори очички и премигна заблудено"Какво по...как можах
да
забравя.В имението на BLACK MAN съм" помисли си сакрастично
тя.Огледа
се в стаята и видя ,че е сама.Но и видя че е завита-по скоро
Саске я
беше завил и отрупал от всяка страна с меки възглавници.Момичето
се
опита да стане от леглото но не успя.Краката и трепереха и я
боляха.Цялата
беше в смучки,синини,и леки рани,причинени от канибала
Саске,който
дори и след бурния секс продължи да я хапе и маркирва.
Изведнъж

вратата рязко се отвори,момичето се шашна и си обърна погледа натам.
-Здравей
миличка.Аз съм Рей,и ще съм твоят личен консултант.Ще се грижа за
твоите
нужди и прищявки.
Момичето гледаше като гьоргьовско агне-
ококорена
със зяпнала уста.Мъжът, който стоеше пред нея беше облечен с
розова
блузка,бял впит панталон и лачени обувки.Жестикулацийте му с ръце

,меките му китки ,преправения му глас с цел да звучи по женкси, както и
компрометивното облекло ясно говореха ,че той е...ГЕЙ!!
-WTF?
-Не
се притеснявай миличка,Саске сама ме изпраща.Той сега е на съвещание и
ми
каза да се грижа за тебе докато го няма.Ще се върне утре вечер и те
повери
на мене- каза през лека усмивка и намигване новодошлия.
-Саске

те е пратил?
-Tочно така скъпа.А сега хайде да те изкъпем.Подготвил
съм
ти вана.Горещааа вана с много пяна и цветчета.Храната ще ти я донеса
след като се изчипкашшш.Ела сега да те взема ,защото след вчерашните ви
занимания едва ли можеш да мръднеш.
-Ти да не си ни следял? - попита
намръщено Ел.
-Не беше нужно- чувахте се чак в подземния етаж.
Бузките
на Елинор пламнаха.
-Хайде мила,да те взема и да се чипкаш.
-Да
не
си ме пипнал педераст такъв- изкрещя момичето като го посочи с пръст.
-Хайде
скъпа не бъди ината.Знаеш,че не може да се противиш.
Момичето
въздъхна
и остави гея да я вземе и да я остави в банята.
След около
два
часа,тя се беше изкъпала,нахранила,привела в обичайният си секси
вид.Вече
се смрачаваше и тя реши да излезе малко на чист въздух.Или по
скоро
да се отърве от педито.
Русокосата излезе от имението и се
насочи
към една полянка.Едно голямо и доста старо на вид дърво и хвана
окото.Миньончето
се приближи и застана до стъблото му.Имаше забит кунай
там.Момичето
се протегна да го хване и тогава силна ръка хвана китката
на
момичето и я прикова към дървото.Тялото и беше притиснато от друго
доста
силно.Бузката и се опря в кората на дървото.
-Какво правиш тук
Ел.Опасно
е да излизаш.
-с...САСКЕ!Какво правиш тук.Мислех,че ще се
върнеш
утре- попита объркано момичето.
Момчето обърна Ел към себе си
така,че
да може да гледа в красивите и очи.
-Приключих по-бързо от
очакваното.Липсвах
ли ти?
Момичето се намръщи и си извърна погледа.
-Оо,устните

на сладката Елинор не могат да излъжат ,че и липсвам.- тъмния шиноби се
престори на наранен.И както винаги неможа да и устои.Начина по,който
плътните
и големи устни бяха нацупени,секси ролкичката ,която едвам
прикривапе
дупето и,напълно го накараха да се възбуди.Той се наведе и
захапа
силно долната и устна.Дребосъка опита да се дръпне но силните му
ръце
я държаха мирно и на място.Саске започна да и смуче устничките и
беше
награден със сладък стон.
-По дяволите-изпсува мъжът.Ерекцията
му
си личеше през тъмните панталони.Той хвана ръката на Ел и я постави
там.
-Виждаш
ли как ми действаш?Това ти го пораждаш само с твоя
поглед и като те
докосна.
Целуна я грубо.Прекалено грубо.Русокосата
му отръщаше с
хапане и лизане.
-Имаш много сладка устичика Ел- каза
мъжът като
леко прекъсна целувката- но искам тази малка устичка точно
там
където ти е ръката.
Ел се шашна и се дръпна леко"Тоя свирка ли
иска?"
-Хайде
миличка,слез на колене.Знаеш какво ще стане ако не ми
се
подчиняваш- очите му с едно премигване станаха шаринган.И съобщението
,което очите му показваха бе "Ще ги убия всички".
Момичето тежко
преглътна.Слезе
бавно на колене и му откопча колана.Свали ципа и за
нейна изненада
той не носеше боксерки.Членът му беше...голям и дебел и
вече беше
започнал да пуска сокове.Виждаше се как прозрачна течност леко
се
стичаше от главата по ствола надолу.
-Хайде мила,бъди
нежна.И...ме
смучи като близалка.
Момичето облиза устните си и пусна
леко
несигурно езика си към главата.Облиза го по дължината и после го
пое
целия.Тя чу тъмния шиноби как започна да диша тежко и да стене.Ел
ускори
темпото и хвана члена с едната си ръка.Устичката и се движеше все

по бързо, а езичето и облизваше с въртеливи движения.Саске започна да
си
движи таза към меката и топла и мокра устичка и почти я задавяше ,но
тя
не спря.
-Елинор -прошепна Саске, я хвана за вратлето така ,че да
се
изправи.
После с ловко движение я свали на земята ,разкъса
рокличката
заедно с прашките наведнъж ,и разтвори меките и бедра.
-Сега
е
мой ред скъпа- каза през сатанински смях тъмния шиноби.
Той се
наведе
към меката и нежна плът между бедрата и прокара език през клитора

и.Момичето прехапа устни.Саске се усмихна и вкара два пръста в мократа и
плът.Сега вече Ел не можеше да удържи силното и секси стенание ,което
се
изспиа от устните и"Какво подяволите правя.Трябва да се мъча да
избягам
а не да стоя и тоя да прави каквото си иска с мене.Как може да
се
наслаждавам на ласките му,чувствам се умърсена но не мога да спра..."
Тъмният
шиноби започна да движи пръстите си бързо и силно,като в същото време
продължаваше
да прокарва език по клитора и.Знаече,че скоро ще свърши,по
начина
по ,който стените и се свиваха около пръстите му.С едно последно
лизване
Саске я докара до ръба.Очите на Ел се насълзиха и тя тъжно си
помисли"Кейдж
съжелявам.Прости ми ,че съм толкова слаба,нерешителна и
,че се
наслаждавам до край на ласките му.Но...аз просто не мога да се
позная
вече.."
Писъкът на момичето,когато я връхлетя оргазма оглуши
цялата
гора.Ел дишаше тежко,а очите и бяха затворени.
-Да не би да се

измори?Тц тц,много жалко,защото ние сега започваме!



-Кейдж
готов ли си?
-Да.Да тръгваме и да я намерим,преди да е станало
твърде
късно-отвърна решително тъмния шиноби."Ел където и да си щете
намеря"


-Саске?-
дишаше тежко момичето
-Толкова ли
ти хареса?Искаш пак да те
излижа?Не се безпокой миличка,както ти
казах-едва сега започваме.

ОООООо00о0о00 един от любимите ми перв. фикове, а любими рядко имам . Не видях грешки, защото бях потънала яко в фика и все едно бях вътре . Супер е очакваме още че да не има

Добре че го пусна Този фик беше и си остава един от най- любимите ми фикове, а ти знаеш, че от теб съм се учила на перверзии Пускай следващите глави и да ни радваш

оо помня ти фика , беше супер як , ти още прайш ли го ? ако да, брао момиче , аз ще ти го чета

- По дяволите - изпсува Саске. Секнаха му свирката. Пък и не очакваше
брат му да дойде толкова скоро. - Кажи му, че сега идвам.
- Добре
Саске сама - промълви леко наплашено мъжът и стъпките му се чуха да се отдалечават.
Малката спря действията си и погледна любопитно Учиха.
- Мисия? - Ел се намръщи. Той не и беше споменавал за мисий.
- Да koishi. Мисия. Не ме разпитвай, защото не мога да ти кажа нищо. - Саске я хвана за вратлето вдигна я към себе си и я целуна силно и страстно.
- Tenshi облечи се. Искам да те представя на брат ми. Още не си се
запознала с него. Ще си допаднете - Саске стана от леглото и с бързи
рефлекси се оправяше. Почти беше готов освен едно нещо - все още
горещата му ерекция.
Мъжът погледна към Ел и се усмихна злокобно.
- Ще довършим това после мила. Не си мисли ,че ще се измъкнеш лесно.
Ел се обърна към чернокосия докато си оправяше блузката.
- Кой е казал, че искам да се измъквам?

Итачи седеше нa дивана и търпеливо
чакаше брат му и Ел да дойдат. Той беше чел досието на малката и бе
просто очарован от изумителните и способности и броя на мисий. И не само
това - всички бяха елитни. Първият път, когато я видя беше след като
говори с Хокагето. Тъкмо се прибираше в къщата където бе отседнала.
Облеклото и веднага се наби на очи - късите черни гащички, тънкото черно
потниче и високите обувки... По дяволите. Само като си мислеше за нея и
изпитваше приятна възбуда.
Итачи не криеше нито го беше срам да
признае, че малката го привлича , и то не само сексуално. Беше умна,
начетена, лоялна до болка, разбран човек с либерални вижадния. И всичко това обвито в прелестна опаковка от секси тяло, сладко личице, големи
стегнати гърди, мека кожа и буен нрав.
Итачи леко се намръщи. Като
знаеше характера на малкото си братче беше убеден, че вече е наранявал
чувствата на и. Това го ядосваше. Русокоската заслужаваше много повече.
- Нии - сан, не те очаквах толкова рано - гласът на Саске накара Итачи да се усмихне леко. Брат му беше пораснал през последните два месеца.
Високата му фигура стоеше до вратата. Тялото стегнато и мускулесто. Но не точно това хвана погледа на Учиха.
До масивната фогура на малкто му братче
стоеше Елинор и гледаше любопитно. Косичката и беше рошава и няколко къдрици секси се спускаха по бялото и лице. Облеклото и... както и очакваше, беше изключително секси.
- Саске, пораснал си. Станал си по - висок.
- Хмм, взе ли свитъка? - Саске се усмихна леко и погледна
надолу към Ел, която всеки момент щеше да си изкаже мнението по въпроса и да направи мъжете на жълти стотинки.
- Да. Не беше лесно, но всичко мина по план. Няма ли да ме запознаеш с русокоската? - Итачи не се сдържа и реши да понахалства. Ел беше толкова интересна и привлекателна, че дори един Учиха губеше контрол като я видеше.
- Едва ли е нужно представяне. И двамата се знаем и сме чели досиетата си - Ел се усмихна толкова нежно и в същото време секси ,че Итачи издиша тихо и тялото му се стегна.
По дяволите. Ако седеше дълго време край нея, резултата
нямаше да се хареса на брат му. Един Учиха винаги получаваше това, което иска. А Итачи сериозно започваше да желае Елл.
- Хм, така е. Ще ми е приятно да си поговорим. Доста неща и мисий ни свързват. И без това Саске ще трябва да отиде да предаде свитъка на едни наши хора. През това време ще ти правя компания - мъжът бързаше да изгони малкия си брат.
Саске гледаше ядосано към брат си. Тъмните му очи предаваха послание "Да не си я пипнал" последвани със самодоволна усмивка. Итачи гледаше
безразлично. Поне за пред тях.
Саске се наведе към малката и я погледна сериозно.
- Коиши, оставям те с брат ми. Вечерта ще се
върна. И да ме чакаш - преди Ел да се усети , Саске хвана тънката и
китка и я дръпна към себе си. След секунда меките му устни я разкъсваха безжалостно.
Преди русокоската да запротестира, чернокосия се отдръпна и се изхили.
- И да не забравиш мила. Имаме да довършим
важния "разговор" от преди малко - Ел премигна и усети как бузките и се изчервяват. Преди да успее да каже нещо Саске направи няколко знака с ръка и изченза за секунди.
Сцената , която се разиграваше пред очите
на Итачи го накара да настръхне от... ревност. Той не знаеше, от къде се поражда това чувство, но в едно беше сигурен. Щом се чувства така след първите няколко минути в компанията на малката, какво ли щеше да стане след един два дена. Може би щеше да пожелае малката прекалено много. И бе сигурен ,че щом това стане щеше да и го признае и да я побърка от ласки. Учиха са родени да получават това, което искат. Винаги.
Веднага щом Саске напусна стаята, по скоро именито, погледа на Итачи се фокусира изцяло върху дребната фигура на миньончето.
Мъжът безсрамно плъзна поглед по крехкото и телце. От слабите и стегнати крака, нагоре към ханша, по стегнатите и гърди до сладкото и невинно личице.
Ел го гледаше зяпнала, но след секунда се съвзе и се ухили. Наистина Итачи и Саске си приличаха. Но определено Итачи бе по - интересен от Саске.
Мъжът пред нея беше мистериозен, с още по - мускулесто тяло, въгленово черна коса и поглед излъчващ разврат и секс.
- Най - накрая един свестен човек, с който да мога спокойно да разговарям - Ел беше толкова любопитна към мъжа, че не си изгуби времето и седна на стола срещу него.
Слънцето бавно залязваше и придаваше голям контраст на иначе тъмната стая.
- Мога да кажа същото и за теб. Доста неща съм чел и чувал за теб. Най - вече за твоя клан. Който между другото още те слуша. Явно не спираш да даваш мисий и заповеди макар ,че не си при тях.
- Никога не спирам да си върша работата като шиноби. Макар, че със Саске наоколо никак не е лесно.
- Не се и съмнявам в него. той е по - първичен и див. Докато
аз съм улегнал и не търся излишни конфликти - Итачи се усмихна на Ел,
извади един свитък и го подаде.

Последните няколко часа бяха минали в приказки, смях , обсъждане на мисий, мафиоткси сделки, неща от живота. Ел не усети , колко бъзро минаваше времето в неговата компания.
Той беше толкова различен, разбран и секси ,че Ел остана очарована.
- Итачи, ще те оставям. Станало е един през ноща. А и утре трябва да
ставам рано заради тренировката, която е време вече да направя.
Мъжът я погледна леко разочаровано но кимна с глава в знак на съгалсие.
- Наистина е време да лягаш, пък и Саске скоро ще се върне и едва ли ще хареса ,че те няма в леглото - закачливо подметна Итачи.
- Повярвай няма да е никак доволен - Ел дари мъжа с последна усмивка - лека мека и полека с дюшека.
- Цветя и рози, нежни пози, дръжки от карамфили и
тук там бодили - каза със сериозен тон мъжът.
Ел се изсмя, махна му за довиждане и се запъти към стаята.


След около минута беше вече в спалнята и се преобличаше, когато две силни ръце я хванаха и я издърпаха да се облегне върху стегнати гърди.
- Саске, някой ден ще ми докараш инфаркт.
- Но мила, нима се вече си изморена? Имаме да довършим нещо, не си ли спомняш? Или вече забрави? - дразнещо попита чернокосия, като в същото време започна леко и небрежно да хапе изпъкналата вена на вратлено и. Леко прокара език и усети ускорения пулс и зачестеното дишане. Елинор беше развълнувана. Можеше да го усети.
- Нека да го отложим за утре вечер. След няколко часа трябва да ставам за тренировката ми пък и ... - Саске грубо обърна Ел и я бутна на леглото.
- Искам те СЕГА коиши. Няма да чакам цял ден за да те докосна - мъжът
леко взъседна Ел без да отпуска теглото си, погледна право в очите
малката, хвана и ръчичката и я постави на топлия му възбуден член - Цял ден съм бил така. Скоро топките ми ще се пръснат. Пък и като гледам
макар, че го отричаш и ти си доста възбудена.
Чернокосия ловко вкара ръката си под гащичките и, и прокара леко и дразнещо пръста си по клитора.
- Ммм, едвам те докоснах и вече си мокричка. Сигурно изгаряш
от нетърпение да те разкъсам - след секунда и гащичките бяха на земята, а отмъстителя си събличаше бъзро блузата и панталоните.
- Саске не ти ли писна да ми късаш бельото? Как може да си такъв неандерталец? - развика се русокоската.
- Покрай тебе човек не може да бъде нормален - сряза я тъмното шиноби като през това време се наместваше между меките и бедра.
Гласът на Елинор беше секнат от грубата пненетрация на
големият му член. Нямаше значение колко пъти до сега са го правели,
Саске винаги успяваше да я разтяга повече от предния път.
Сякаш за да смекчи грубото проникване мъжът я целуна нежно, бавно и леко. Езика му се спусна по долната и устна и леко я захапа.
- Саске мммххх - изстена момичето. Тялото и беше горещо и мокро. Коленат и омекнаха моментално, а ричичките и се разтрепериха.
- Нека да направим това бързо, силно и грубо. След това сладко бавно и нежно. Но за сега - нека те чукам по моя начин.
С лек тласък на таза си, Учиха проникна още
веднъж леко и дълбоко. Но само до там.
След по - малко от секунда Ел вече крещеше името му.
Чернокосия проникваше в нея бързо, силно и грубо. Всеки тласък караше малката да се мърда по - нагоре в завивките.
Члена на чернокосия беше прекалено голям за нея. А днес секса беше и по различен. Саске я чукаше все едно беше бесен за нещо.
- Елинор, погледни ме - запъхтяно заповяда шинобито, докато ловко качи малките и крачета върху рамената си. Така проникването беше по - дълбоко.
С едната ръка Саске хвана брадичката и, а другата леко я прокара между телата им и достигна малката перличка, която и доставяше огромно удоволствие и екстаз.
- По дяволие Елинор. Погледни ме! - беше важно
за Саске да командва. Да я накара да признае, че е негова. Но малката имаше друго на ум. Тя силно стискаше очи , и тихо го молеше да престане.
- Саске моля те не... аааАА! - изкрещя момичето, когато усети първия и
оргазъм да я връхлита. Тялото и безпомощно се подвигна, което от своя страна накара горещия член на Учиха да проникне още по - дълбоко.
Очите на малката се отвориха леко и погледнаха в директно в шаринган.
- Кажи ми, че ме обичаш - заповява Учиха. Тясната и малкта п*тчица беше толкова мокра и топла. Мъжът знаеше, че няма да издържи още дълго.
- Аз.. аз - русокоската не можеше да свърже две думи на кръст. Усещането беше толкова екзотично и възбуждащо, че следващия и оргазъм я хвана неподготвена. Това беше достатъчно за малката. Тя полудя под Саске и започна да се превива и стене.
Той също не можа да издържи на напрежението и свърши почти безшумно, като я целуна силно и дълбоко.
Топлата течност покапа по бедрата и чаршафите. Двамата мълчаха. Не
знаеха какво да кажат. Поне Саске. Ел отдавна чакаше момент да зададе един въпрос, на който трябваше да получи смислен отговор за да знае какво да прави. Не мислеше да повдига темата , но след днешния разговор с Итачи беше на друго мнение.
- Саске, какво сме "ние" - попита русокосата , като леко се изправи от леглото.
Въпросът и хвана неподготвен Учихата.
Саске замръзна за момент и я погледна студено.
Той я обичаше. Да. Но не искаше да се обвързва. Поне на този етап от
живота му, когато ежедневието му беше пълно си мисий, караници, курви / тея които му се натискат / и предатели. В момента имаше цялото и тяло, душата и, и това му беше достатъчно. Докато имаше достъп до сладкото и тяло нищо друго не го интересуваше. Ако беше честен, той не очакваше тя да зададе този въпрос. Поне не толкова скоро. Нямаше как да и даде отговор. Не искаше да я губи, но не можеше да и каже ,че са "нещо" .
Достатъчно я беше поставил в опастност. Почти уби приятеля и Кейдж,
разтури клана и макар, че повечето и останаха верни. Както бяха сега - без въпроси и мисли, само секс и дива страст, любов но без обвързване си беше добре. Саске не знаеше дали тя знае, но той наистиан я обичаше.
Просто никога не и го беше казвал сериозно и в друго обстоятелства освен секс. А тоя въпрос просто го разби. За първи път не знаеше какво да отговори. А Елинор чакаше доста ядосано отговора.
- Ясно. Не е нужно да си напрягаш хубавата главица. Просто исках да зная дали има нещо или просто и само секс. Брат ти беше прав - за тебе жените са само парче месо. Без изключения. Саске аз не мога така. Не знам дали знаеш но аз имам чувства към теб. Мъчим се и двамата по този начин. Знам ,че едва ли ти пука но аз отдавна съм го мислела това. Освен " колеги " в мисий друго едва ли ще можем да бъдем... - последните думи излязаха като шепот, въпреки старанието на русокосата да звучи силна. Болеше я и то много но знаеше ,че така е най-добре. Особенно сега, когато мисли заедно с Итачи да се присъедини в Акатски. Имаха общ враг - уж доверения и помощник Клаус и Данзо. Дъртаката , който уж тичаше с бастунката а всъщност ръководеше всичко подмолни и жалки мисийки.
- Нещо друго ли очакваше? - гласът на Саске беше студен. Тръпки я полазиха. И отново този скапан въпрос.
Тя се ядоса. Нямаше да я бъде на неговата.
- Майната ти Саске. Беше ми приятно. Но нали знаеш - всяко чудо за три дни - изсъска през зъби малката.
Грубо бутна Учиха от нея, извади от гардероба чисти дрехи и влезе да си вземе душ. След олкото половин час излезе от банята вече облечена, гримирана с леко рошава и мокра косичка.
Беше изненадана да завари Саске да стои седнал и облечен с лице към банята. Гледаше я някак странно и ядосано. Топзи поглед и беше познат.
Щеше да започне да я целува и да и шепти нежни думи и преди да се усети да е в леглото с него. За това трябваше да действа бързо.
- Елинор къде си мислиш ,че отиваш? - гласът му беше като острие. Елинор замръзна за секунда и се обърна към него.
- Където си поискам Учиха. И не смей да ме спираш, защото ако се ядосам още малко и ще стане грозна гледка.
Преди Саске да стане от леглото и да и каже някои истини в
очите, Елинор вече беше излязла от стаята.
Сърцето и биеше лудо, бързо, в синхрон с тежкото дишане. Тренировъчната площадка беше далеч.
Още по - добре.
След десет минути бързо тичане Елинор стигна целта си. И май не беше сама. Усети чужда чакра... и след секунди доста познати мек глас, който накара сърцето и да прескочи.
- Значи сте се скарали със Саске.
- Итачи не знаех ,че си тук. И не , не сме сескарали, а си прекъснахме любовната афера...




DARK FIC

Фикът е много-добър. Давай нататък.

Супер фик! Давай още!!!!!!

Хайде дееееееееее! Пускай следващата глава!!!

ММ определено ми харессваа ..

Заповядайте...


Очите на Итачи се
разшириха. Отговора и го
накара да настръхне. Топлия тих ветрец леко
повя няколко кичура от косата му, а изражението на лицето бе
мрачно. Но не мрачно от гняв, а мрачно от желание по Елл. Но нямаше
да насилва нещата. Щеше да я остави тя сама да дойде при него. Пък и
сега имаха важна работа. Трябваше да отидат до лидера Пейн и да
съобщят някои подробности.
- Хм, изглежда глупавото ми малко
братче най - накрая те изтърва. Но това няма значение сега. Трябва
да отидем до базата на Акатски, да съобщим ,че си приела да си част
от групата и да ни дадат онформация за мястото където се намира
целта ни. Предполагам вече се сещаш как ще процедираме.
- Няма нужда да бързаш. И без това вече се познавам с Пейн. Макар ,че срещата ни
беше доста... интересна и запомняща се. Той
знае,че идвам. А колкото
се отнася до брат ти - с него ще се само в колегиални отношения.
Елл се чувстваше спокойна в компанията на Итачи. Той с лекота владееше дивия
и нрав и не обръщаше внимание на хапливите и
забележки. Лека усмивка
се изписа по устните и.
- Хайде да тръгваме. Не е хубаво да
губим
много време. Скоро ще има буря. Аз съм готова и няма да си взимам нищо.
Нещата ,от които имам нужда ще си ги купя. И без това не искам да се
връщам там. - Елинор направи няколко крачки и тъкмо, когато щеше да мине
покрай Итачи, плътния му глас я накара да спре:
- Саске знае ли ,че
сега ще тръгваш?
- Не. - отсече ядосано малката. Нямаше ли други теми
освен това емо?
- Хм, Елинор, колкото и да се ядосваш и да се
заяждаш
с мене, коментарите ти могат само да ме разсмеят. Абсолютно никакъв
ефект нямат. Изглеждаш толкова страшно и заплашително колкото малко
воюващо коте. - тънка усмивка промени студената фасада на лицето му.
Елинор
беше като ударена с парцал. Саске и Итачи наистина си
приличаха
много. Саске също и беше казал така "Изглеждаш ми толкова страшна
колкото воюващо коте"... Стига! Стига с това Учиха емо.
- Нарочно
ли го правиш? - изперчи се малката и с няколко крачки застана точно
пред Итачи.
Разликата във височината им беше очеВАДНА.
Русокосата
едвам стигаше рамото му с високи обувки. А масивното му тяло беше
доста плашещо. Но това в момента не вълнуваше миньона. Тя го гледаше
с вдигната глава за да може да има очен контакт. А Итачи от своя страна я гледаше развеселено.
- Кое? - въпросът му беше примесен с нотка
на сарказъм.
- Кое ли? Че звучиш като емовския си брат - ето
кое.
Моля те не искам да става и дума за него. Просто искам да свършим с Клаус и ония дъртак с бастунката Данзо.
- Както искаш. Но помни ,че на
тая мисия Дейдара се провали. Двамата знаем защо. Не се съмнявам в тебе.
Просто ти казвам да не подценяваш ситуацията.
Итачи я погледна леко
разтревожено. Ако нещо се обърка ще стане доста лошо.
- Мерси за "загрижеността" но няма нужда. Не съм самовлюбения синеок блондин. И между
другото...
Мисълта и секна , когато усети капки дъжд да падат
по
чистото и лице. Бурята беше дошла по - бързо от очакваното.
- Хайде
да тръгваме. Наблизо има гостилница. Ще отседнем там докато премине
бурята.
Елинор само кимна и последва с бързо темпо Итачи.

След двайсетина минути вече бяха на сухо и топло. Елинор си бе взела отделна стая, въпреки настояванията на Итачи да спят в една. Не в легло естесвено,
нито с някаква сексуална цел, просто за по - сигурно. Можеше да има
шпиони и да са ги проследили.
Пък и по - големия Учиха нямаше нищо против да гледа как Елинор спи и се гушка в леглото.
- Итачи...
Итачи слушаш ли ме? Да не ти е лошо? Изглеждаш блед - малката притеснено
гледаше мъжът до нея. Може би наистина трябва да спят в една стая.
-
Не. Добре съм. Нищо ми няма. Просто преди няколко дена имах тежка
битка и се наложи да използвам мангекю шарингана. От тогава не съм си почивал. Затова изглеждам блед. - Итачи се присегна и махна един
мокър
кичур коса от лицето на малката. Тя изглеждаше толкова сладко като се притеснява. Глупава женичка. Един Учиха е по - корав от колкото всички
си мислят. - Не се тревожи за мен, по - скоро трябва да започнеш да
се тревожиш за... - мъжът ловко се наведе и прошепна последните думи със
сексапил и плътен тон - себе си.
Русокосата замръзна. Бузките и станаха
с приятен розов оттенък. Сърцето и биеше лудо, пулса и се виждаше
през леко изпъкналата вена на врталето и. Итачи не можа да устои и
леко прокара зъби през чувствителното място.
- Аз... аз ще лягам. Утре трябва да пристигме в базата. Лека и мека Итачи. - русокосата се отдръпна
леко и погледна Учиха.
Той само кимна и и се усмихна леко.
Малката
се обърна и с бързо темпо тръгна към стаята си. " Боже, колкото и да
съм спокойна край него, понякога присъствието му ме кара да се чувствам
несигурна в себе си..."

Елинор влезе в стаята, съблече
се
чисто гола както майка я е родила, легна в мекото легло и се зави с едно
тъкно чаршафче.
Дори не светна лампата като влизаше.
Светкавиците
достатъчно осветяваха интериора. Малко легло от лявата страна,
придружено с нощно шкафче и закачалка.От другата страна беше вратата на банята и един голям скрин.
Русокосата затвори очи.
Клепачите
и тежаха , но не можеше да се отпусне и да заспи. Имаше кофти предчувствие.
и не беше единствената.

На другия край на коридора
Итачи
седеше в стаята си до прозореца и гледаше в нищото. Или поне така изглеждаше.
Шарингана
проблясваше в тъмнината. Очите му следяха нечие
движение в
далечината. Определено не беше цивилен. Чакрата му от километри се
чувстваше. Но въпроса е как е стигнал до тук без да го усетят? Дали е
сам или са няколко? Колко са силни и дали
ще могат да се
справят с тях без да си прахосват чакрата до край?
Трябваше да събуди
Елинор веднага. За сега врага нямаше да атакува. Явно чакаше по - удобен момент. Трябва да се възползват от времето и да тръгнат
ведната.
За
по - малко от минута Итачи вече беше в стаята на Ел. Беше
се
промъкнал тихо за да не я стресне. Тя спеше дълбоко, но не това му направи
впечетление. Едната и гърда беше... отвита. Пищната част от тялото и
се движеше в синхрон с дошането и, което от своя страна накара дъха
на Итачи да излезе като тежка въздишка. Нямаше време да се възхищава
на прелестите и сега.
Мъжът леко хвана рамото на Ел.
- Ставай.
Проследили са ни. Трябва по най - бързия начин да се махнем от тук.
Русокосата
мъудно отвори едното си око и огледа интериора. На
фона, на който
стоеше Итачи полугол и надвесен над нея.
- Какво по дяволите
правиш тук - развика се Елинор. Тя не знаеше какво става. Беше гола и
явно това хич не притесняваше по - страия Учиха.
- Трябва да тръгваме.
Облечи се бързо. Преди малко на около километър от тук видях чужда
чакра. Следят ни и за това трябва да тръгнем веднага.
- Моля? Как
така са ни проследили? Щяхме да усетим до сега.
- Елинор моля те облечи
се. Сега нямаме време за това.
Малката ловко стана от леглото.

Тънкия чаршав, с който се бе завила се свлече на замята и отрки
стегнатото
и голо тяло.
- По дяволите - Ел тихо изпсува, като същевременно
се опита да се прикрие от алчния поглед на Учиха.
- Нямаш ли си
друга работа освен да ме зяпаш? - бясно пипита Ел, когато погледа на
мъжа не се отмести от тялото и.
- Не - тихо и спокойно отговори
мъжът. Забавляваше се на дребната и фигура и неориентирания и нрав. -
Хайде облечи се. Ще те чакам в коридора.
След като чу вратата да се затваря, малката си навлече дрехите бързо и взе саите
си. Силното и често чувство усети две силни чакри да се приближават.
Значи бяха по - близо от колкото са си мислели. След точно три
секунди, Елинор излезе от стаята, изтича до Итачи, хвана здраво ръката
му го повлече към задния изход.
- Итачи, вече са в сградата.
Трябва
да бързаме иначе ще се наложи да се бием. Двама са. И доста силни при това. - вън още валеше пороен дъжд, което правеше всичко в пъти по - трудно.
- Ел, ще тръгнем към гората. Там дори да ни настигнат
ще
е по - лесно да се бием. - изражението на Итачи беше сериозно, затова малката не запротестира на заповедническия му тон, а само кимна. Двамата
бяха мокри, а дрехите им прилепваха по топлите им тела.
След десет
минути вече бяха на края на гората. Изведнъж Итачи направи рязко движение.
-
Елинор спри. - мъжът хвана русокосата за лакътя и я
дръпна назад.
Духаше силен вятър, но това беше единственото нещо, което се чуваше в момента. Всичко беше тъмно. От време на време някоя мълния осветяваше
за секунди пейзажа. Беше тихо. Прекалено тихо.
- Какво има? -
прошепна несигурно Ел.
- Нещо не е наред. - лека гримаса се появи
по красивото лице на мъжа. Преди да успее да реагира някой хвана
Елинор
за косата и силно я блъсна в близкото дърво.
То се сцепи през средата и за секунди се строполи върху малкото телце.
- Елинор! - Итачи
не успя да направи даже крачка преди да усети как дузина огнени топки
летят към него. С няколко знака направи същата техника и я запрати в
същата посока. Когато два пожара се срещнат те се погасяват.
Ел се размърда и усети как дебело парче дърво се бе забило в ребрата и.
Обилната
струя кръв се стичаше по вече мокрите и дрехи. И като капак дъждът
се беше усилил. Всичко това примесено с вятър дашаве минимална видимост.

Русокоската бавно се измъкна изпод дъврото, но силна ръка я

хванаха за врата и я прикова в свола на потрошеното дърво.
- Никъде няма
да ходиш курво. Ще умреш тук и сега. - гласа на мъжа се таеше арогантност
и омраза.
За негово нещастие обаче Елинор не изглеждаше ни най -
малко наплашена. С едно премигване очите и се промениха.
Специалната
и техника никога не я беше предавала. Нито притока и от черната и
чакра. С лек замах на ръката си, русокоската хвана здраво саите и ги
заби в долната част на челюстта му. Мъжът направи няколко крачки
назад и се усмихна.
- Тази техника е елементарна. Лесна си ми курво.
- мъжът се засили към Елинор с всичка сила.
- Лесна е майка ти -
черна топка от чакра се появи в ръката на русокосата. Тя замахна и с всичка
сила я заби в главата на мъжа. Мозъка му буквално се пръсна по полянката.
Всякъкъв вид пихтий се разпиля на радиус от сто метра. Косата на
миньона беше червена от кръвта. Дишането и бе учестено. Единственото, което чуваше бе лудото биене на сърцето и , и агонизиращ писък в далечината.
Без
да се замисли малката побягна в тази посока. Не
направи даже и
десетина крачки, и пред очите и се разкри изумяваща гледка. Итачи
правеше няколко знака с ръка и от едното му око се спусна ивица
кръв.
- Аматерасу! - черни пламъци покриха всичко. Мъжът, който

бе срещу Итачи започна да се гърчи от болка. Тялото му бавно гореше ,месото му се отлепяше от костите, а задавените му хрипове на агония караше
гледката да изглежда дори по ужасяваща.
Погледа на Итачи се премести
от мъжа към малката. Очите му завърнаха предишния си цвят.
- Елинор, добре ли си? Раната е много дълбока. Недей да вадиш дървото, защото
ще изгубиш много кръв. - Учиха бавно се приближаваше до малката и я
гледаше ядосано и притеснено.
- Нищо ми няма, просто лека... -
Елинор
почувства как тялото и изтръпва, и очите и се затварят. Колената и поддадоха и малката и фигура се свлече на земята. Последното нещо , което
чу бе Итачи да вика името и.

Главата я болеше ужасно. Имаше чувството ,че се е напила като свиня. Ел усети как някой гали бузката и,
и отвори плахо очи.
- И.. Итачи? Какво стана? Къде съм? - малката
се
обърна леко и видя голяма камина и много дърва. Пламъците осветяваха стаята
и тя почти можеше да види обстановката. Имаше маса с няколко стола и
една мивка. Русокоската лежеше на земята, а под нея имаше мека мечешка
кожа / какво по филмите някои си застилат пред камината такива плюшени
кожи от мечки - е на такова е легнала хД / . Итачи беше седнал до
нея и я гледаше странно.
- В едно укритие на Учиха сме. Ти припадна.
Доста кръв беше загубила. В безсъзнание си от почти цял ден. Реших
да останем тук докато не се оправиш, а и вънка бурята скоро няма да
спре. Имаше треска за това ти дадох малко алкохол да пиеш. Трябваше да
те стопля. Трепереше като зайче. Сега сигурно те боли глава и си замаяна.
И по - добре не ставай и не се движи за да може раната да зарастне.
Превързах я здраво. Имаше и няколко счупени ребра и се наложи да ги
наместя. Сериозно Елинор, колкото и да си силна телцето ти е изключително
нежно. Само от един удар имаш толкова много травми. - Учиха я
гледаше леко засмяно.
Въпреки ,че беше почти потрошена, пламъчетои
в очите никога не угасваше.
- Мерси Итачи. Това ще го приема
като комплимент. Вие Учихите сте много надменни и самоуверени.
Чудя
се от къде ги събирате тея качества... - нацупено изкоментира русокосата.
Говора и беше завалян. Алкохола си казваше думата.
- Хм, тези
качества идват по - скоро от това ,че повечето нинджи Учиха са мъже.
Рядко се срещат момичета като тебе. Да се бият и да са независими...
Елинор
не слушаше и дума от това, което казваше Итачи.
Пламъците, които
осветяваха стаята правеха чертите на лицето му по - меки. Косата му
беше на опашка и само няколко кичура падаха отстрани, и галеха
безупрчената му кожа. Тялото му беше полуголо. Само по черни панталони.
Мускулите му се движеха и очертаваха при всяко негово леко движение.
/ Криси, специално за тебе с екстра описания за фигурата му хД /
Имаше един белег на рамото му. Стигаше чак до китката. Малки капки пот
се стичаха по плочките на корема му.
Панталона бу беше смъкнат леко
надолу и под плочките му се очертаваше мъжкото му достойнство, което
макар и в нормално състояние изглеждаше доста... голямо.
Русокосата не спираше жадно да изследва тялото на мъжа, без даже да се смущава или срамува.
- Виждам, че ти е доста интересно да ме оглеждаш. - Игриво
пламъче
проблясна в тъмните очи на мъжа.
- Аз.. такова. Просто ти г.. гледах белега. Нищо повече - запелтечи Елинор. Срама я обля от глава до пети.
- Не се безпокой. Нямам нищо против. Даже ми е приятно да
знам,
че ме приемаш като парче месо. Добра месарка ще стане от тебе - Итачи не спираше да се заяжда с малката. Знаеше, че в момента е болезнено
срамежлива и ядосана, и това му доставяше голямо удоволствие. Елл не каза нито дума а покри с ръце лицето си. Чак бузите я боляха от срам.
Чак сега Ел усети, че е само по гащички и сутиен. Кръста и бе обвит
с бинтове.
Учиха следеше всяко едно движение с невероятна
прецизност.
Шарингана бше налице още в минутата, в която Ел се покри с ръчички.

Порива, който мина по кожата на мъжа бе неуписуем. Не
можеше да
спи с нея. Първо ,че беше в лошо физическо състояние, и второ ,че
искаше тя сама да дойде при него. Но това не пречи да я опита на вкус.
-
Елинор, погледни ме. - Итачи леко отмести едната и ръка и се
наведе
към устните и - Хайде, погледни ме.
- Няма! - отсече момичето.
Учиха
хвана двете и китки нежно с едната си ръка, и ги
прикова над
главата и. Беше внимателен да не я нарани. Теглото си придържаше със
свободната си ръка, а тялото си намести между меките и голи бедра.
-
Ел, погледни ме - повтори мъжът.
Малката започна бавно да
следва указанията му и отвори очите си. Позата, която бяха заели
беше възбуждаща. Ставаше и горещо само при вида му, а да не говорим,
че камината не помагаше изобщо.
- Итачи... - задъхано прошепна
момичето. Виеше и се свят от алкохола, но това и беше последната
грижа в момента.
- Целуни ме. Знам, че искаш. Не отричай -дразнещо подкани мъжът.
Русокоската стоеше като парализирана. Как смееше
да я дразни така?
- Хайде, направи го. Поеми инициативата - Учиха
едвам издържаше тй да не поеме първата крачка, но се спираше.
Искаше
да види какво щеше да направи миньона.
Елл от своя страна облиза
леко устникчите си, и захапа долната си устна. Хем я беше срам, хем
искаше да го направи. Итачи леко притисна вече будния си член в нея, и малката усети ка бедрата и се стягат от наслада.
Русокосата се повдигна
и леко допря устните си до неговите. Започна да ги движи бавно, срамежливо, но Учиха така и не отговаряше на целувката и. Това изнерви Ел
и тя силно го захапа за долната устна, пусна езика си вътре и започна да изучава безсрамно.
Итачи се наслади на изискващия порив на малката.
Тя беше доста садистична и това го възбуди още повече. Усети как
горещата му ерекция става още по - голяма. Приятната болка в чувствителното
му място го наката да изръмжи от наслада. Усещаше как соковете му
започват да текат бавно и дразнещо. А устичката на Ел не спираше да
го целува страстно.
Мъжът направи маневра и пусна ръцете и. Хвана
я за врата и я повдигна към него така ,че краката и да се увият около талията му. След това започна жадно да смуче езика и. Тихия стон на
възбуда, който излезе от сладката и устичка го побърка, и той почувства,
че скоро ще изгуби контрол и трябва да спрат сега. Итачи леко се
отдръпна и погледна малката.
- Мисля, че това е достатъчно. Хайде
да лягаме. Трябва да си почиваш.
- Но, чакай... - запротестира малката.
Учиха не я остави да продължи а я сложи на меко до камината и легна
до нея. Хвана я за кръстчето и я издърпа плътно до себе си.
- Лека
нощ - промълви мъжа и целуна косата и.
- Лека - русокосата се сгуши
в гърдите му и заспа почти веднага.






DARK FIC

Само толкова ли? Искам още!

Супер е!! Много ме кефи

Уоу супер.

Иха! Давай още!