[..::NaRuHiNa FanFik..::]

First topic message reminder :

Дойде време и за мойто фикче narutouzu то е за Наруто и Хината не знам дали е хибави но мисля че се получи добре <D


Първа глава

Беше слънчев летен ден в Коноха.Птичките пееха,слънцето грееше а хората бързаха наляво-надясно и всеки вършеше своята работа.Бяха минали 2 месеца откакто Саске бе убил Орочимару и се бе завърнал в Коноха.
Наруто се събуди.Беше 10:00 сутринта и той зарадвано стана.Наруто отиде в кухнята и започна да яде, но изведнъж на вратата се почука и познат глас го повика:
-НАРУТО!!! ОЛИГОФРЕН ТАКЪВ! СТАВАЙ...СЪС САСКЕ ТЕ ЧАКАМЕ ОТ 3 ЧАСА! Забрави ли за тренировката със отбор 8...! Оох ИДИОТ разбира се че си забравил! ХАЙДЕ ПОБЪРЗАЙ!
Наруто изтича до вратата и отвори:
-Сакура-чан! Какво правиш тук? Колко е часът?..ЛЕЛЕЕЕЕЕ ТРЕНИРОВКАТА! (чак сега зацепи)
Мамка му колко съм глупав!!! Как можах да забравя?! Идиот,идиот,идиот...-си повтаряше Наруто докато се обличаше.
Сакура се изнерви и изрънжа:
Оох...Хайде Нарутоооо....!
Когато русокосият шиноби стана готов, той и Сакура се запътиха към тренировъчната площадка.Там ги чакаха Саске, Куренай, Киба,Акамару, Шино и Хината.
Наруто не бе виждал Хината от 2 години и половина още от денят в който напусна селото за да тренира с Джирая. По стечение на обстоятелствата, след завръщането си той беше затрупан с мисии и така и не я бе виждал. Наруто я изгледа от горе до долу и едвам я позна. Тя бе доста променена. Беше станала по-висока с по-дълга коса и красиво тяло, единственото което не се бе променило в нея беше срамежливият и характер. Тогава някой прекъсна мислите му:
-Хей Наруто! Кво става? Ти се сети да дойдеш!-Коба раздразни Наруто
-Идиот! Чакаме те от 3 часа!!!! Толкова си тъп !
-САСКЕЕЕЕЕ!-извика Наруто но Какаши се появи от някъде и ги спря.
-ОооОоо....Какаши-сенсей! Това сте вие!-Наруто погледнал с обичайната си ухилена физиономия.
-Разбира се че съм аз Наруто...Кой друг?-изхили се Какаши след внезапната си поява.
-Не се хилете сенсей!-Сакура се намеси-И вие закъсняхте...!!
Тогава Какаши изтърси поредното си оправдание
-Ъм...Изгубих се по пътя на живота!-след което настъпи неловко мълчание.
Изведнъж Наруто реши да разруши тишината с един от глупавите си въпроси:
-Таа кога ще започне тренировката?
Всички го погледнаха учудено и Саске му отговори:
-Тя вече свърши, загубеняко! Докато те нямаше тренирахме!
Момчетата се раздразниха още повече но Куренай ги прекъсна:
-Добре момчета, ще спорите друг път, сега аз и Какаши трябва да обсъдим нещо много важно така че трябва да се разкарате!
Всички се разотиваха, а Наруто и Киба тръгнаха заедно защото бяха в една посока
-Лелееее Куренай-сенсей как ни разкара!-Наруто се обърна към Киба който започна да се хили като ненормален.Очевидно на него често му се случваше
-ХАХА...Спокойно...Мина леко! Не си я виждал като види Асума-сенсей...Готова е дори да те убие само и само да и се махнеш от погледа...ХАХА..Веднъж с Хината си ходели по улицата и си приказвали.От някъде излязъл Асума-сенсей и Куренай така избутала Хината ,че паднала върху някфа сергия с плодове и трябвало да плати щетите!ХААХАХАХАХА-Киба не спираше да се хили а Наруто едва стоеше прав:
-ХАха..Ти ме разби...Тя е луда да направи това с Хината!
Киба се ядоса понеже тя му е учителка и беше готов да разкъса Наруто но се успокои и каза:
-Не, просто е влюбена! Ти не си ли бил влюбен?
-Да,всъщност...-Наруто погледна надолу,той знаеше колко много обича Сакура и мисълта че тя излиза с най-добрия му приятел го натъжи, но не знаеше дали наистина тази обич е повече от приятелска.
-Хеи къде се отнесе?-попита Киба като видя Наруто някак се замислен-Няма значение...Знам че мислиш за Сакура! Слушай....Ще ти дам един съвет!
-Ти?-учудил се Наруто
-Да аз...Слушай...Забрави Сакура! Тя излиза със Саске. Ти знаеш че тя си пада по него още от академията, очевидно и той е влюбен. По-добре не и влагай надежди...
Наруто се замисли...Той знаеше че Киба е прав но от къде на къде можеше да се бърка във взаимоотношенията му със Сакура..
-Виж Наруто, ти си ми приятел, винаги съм уважавал мнението ти. Ти знаеш...Но щом става дума за Сакура, не мога да те оставя да се измъчваш. Тя е най-добрата ти приятелка, остави я да бъде такава, не я въвличай в авантюри защото ще загубиш не само нея, но и приятелството и. Разбираш ли?
-Да Киба. Схващам идеята, но не мисля че можеш да ми помогнеш...Е аз съм до тук!-Те бяха стигнали до къщата на Наруто.Той се сбогува с Киба и влезе в къщата...Наруто легна на леглото си и се замисли за чувствата си към Сакура.Сякаш те не бяха същите.Чувствата които изпитваше към розовокоската преди и сега бяха различни...Някак си вече не изпитваше същата любов към нея.Тези мисли съвсем объркаха главата му и той реши да ги игнорира.Той стана от леглото си и се запъти към банята.

:lol!: ;) ;) ;) ;) ;) ;)

Ето я и Десетата глава :!:


…-Стига Наруто. Тя едва се държи. Няма никакъв шанс да оцелее.
-НЕ…Ще се оправи сигурен съм, а сега отиди и кажи на другите решението ми.
-Добре ще изчакаме два дни, но само толкова, чу ли? Ако не се оправи тръгвате без нея!
Какаши стана и излезе от болницата.Наруто остана сам .Той погледна към вратата на стаята на Хината,тя бе леко отворена.Наруто се загледа за момент, Хиаши стоеше до Хината и я гледаше с безчувствения си поглед но въпреки това той чувстваше болка, болка която не бе чувствал никога, сякаш нещо много ценно му бе отнето. Той винаги е мислел Хината за слаба и безпомощна, винаги я е пренебрегвал но въпреки всичко той я обичаше и точно тази обич сега пронизваше сърцето му и зад безчувствения поглед и строгият му характер се откриваше огромна празнина. Изведнъж той се обърна и погледна Неджи.
-Неджи да тръгваме..Прекалено дълго останахме. Да я оставим сама.
Двамата излязоха от стаята. Наруто се изправи и ги погледна.
-Аз ще остана тук…
-Да не си луд! Прибирай се. –Неджи погледна Наруто и излезе от болницата.
Наруто влезе в стаята и седна на един стол близо до Хината „Имам 2 дни, само 2….Прекалено малко са….Ако не се събуди ще трябва да отида сам…Какъв глупак съм…Не трябваше да се бия”

На другия ден Киба, Куренай, Саске и Сакура отидоха в болницата.
-Извинете къде е стаята на Хината?
-Съжалявам само по 2-ма.
-КАКВО?-Извика Киба.-С-само по двама? ЗАЩО? Ние сме дошли заедно!
-Такива са правилата.
-Хайде де! Само този път. Няма да кажем на никого!- Всички погледнаха с най-невинния си поглед.
-ОхХх Добре влизайте, но внимавайте някой да не ви види защото ще ме изгонят. Стая номер 13 (любимото ми число)
Всички влязоха и погледнаха учудено.
-Н-наруто!-Сакура остана в шок. -К-каво правиш тук? Не си ли се прибирал?
-Ами аз…такова…Вие какво правите тук?-Наруто бе останал цяла нощ при Хината и по външния му вид личеше че не е спал много.
-Ние дойдохме да я видим…Ще се оправи ли за мисията? Как мислиш?
-Надявам се да се оправи иначе и аз няма да дойда…
-КАКВО?- Куренай погледна изпитателно нинджата.-Не можеш да отказваш мисии.
Изведнъж Наруто стана и извика:
-Мога да правя каквото си искам.Оставете ме намира.
Саске погледна приятеля си и се опита да го успокои.
-Стига Наруто, преуморен си! Почини си и помисли трезво.
-Да Саске преуморен съм, Ядосам съм, тъжен съм и ако още минута я гледам в това състояние ще откача. Толкова повтарях, че ще се оправи , че самият аз не си вярвам. Искам да затворя очи и когато ги отворя да я видя но не тук и не в това състояние.Разбираш ли? Броя всяка секунда и чакам да се събуди и със всяка следваща осъзнавам все повече че това няма да стане.
-Затова трябва да дойдеш на мисията. Трябва да свикнеш с мисълта че Хината вече няма да я има в живота ти.
-НЕ ти не разбираш…Аз все още се надявам че ще се събуди. Имам 2 дни нали?
-Всъщност 1 ! Утре в полунощ ще те вземем. Ще тръгнем през нощта за да може рано сутринта да сме там. Приготви се.
Всички си тръгнаха и Наруто остана отново сам. Той се приближи до Хината и нежно докосна устните й, сякаш ги докосваше за последно. Цялото му тяло изтръпна и той усети нужда да я види будна „Трябва да се овладея. Тя ще се оправи…В-всичко ще е наред”
Наруто се прибра и си взе оръжията, после седна при Ичираку да похапне.
-Хей Наруто отдавна не съм те виждал. Скоро не си идвал. Какво е станало.
-Ами…няма значение…Утре заминавам на дълга мисия и трябва да съм силен.
-Добре момче тогава аз ще те черпя.
Наруто се наяде хубаво и пак потегли към болницата.

На другия ден 11:30 вечерта.
Наруто бе стоял в болницата целия ден.Той знаеше че трябва да остави Хината но все още се нуждаеше от време.Момчето се изправи и погледна часовника „По дяволите имам 30 мин…Не мога да повярвам…След всички което се случи…Тя…”Наруто се приближи до Хината и се загледа в очите й, толкова искаше тя да се събуди че сега всичко му изглеждаше нереално.Най-накрая осъзна че я бе изгубил, сълзи потекоха от сините му очи и закапаха по гърдите на момичето. Цялата болка на Наруто напираше да излезе и сълзите му сякаш нямаха край. Той не искаше всичко да свърши така, надяваше се да я види отново но не всичко свършва добре. Унесен от тъгата той не виждаше и не чуваше нищо докато нечии глас не го повика.
-Н-наруто…

ЯкОооО

11 глава :!:



…Наруто отчаяно вдигна поглед, гласът който го повика му прозвуча някак познат.Той погледна любимата си и шокът се изписа на лицето му, Хината се опитваше да отвори очи, тя постави ръка на гърдите си и отчаяно се бореше за глътка въздух. Наруто се обърна и започна да тича по коридора , той не знаеше на къде да поеме , на всякъде беше тъмно но той продължаваше да вика за помощ. Треперещия му глас се разнесе из болницата и събуди повечето й обитатели, навсякъде светнаха лампи и хората наизлизаха от стаите да видят от къде идваше този шум.
-Цунаде-сама…Цунаде-сама…Хината се нуждае от помощ…По-дяволите това е болница има ли лекар тук?! Цунаде-сама…!-Наруто се спря задъхан пред вратите на една стая „Тук трябва да е.” Той започна да тропа по вратата и от вътре се чу ужасяващия глас на Хокагето.
-Какво искаш Наруто ? Знаеш че е лошо да ме ядосваш ?!
-Цунаде-сама…-Едвам изрече Наруто, той пое дъх и продължи.-Хината…Тя има нужда от помощ…
Цунаде излезе и погледна Наруто натъжено .
-Виж Наруто знам че ще ти е трудно…Искаш да се опитам да я съживя защото това е последния ти шанс да си с нея преди мисията но това е невъзможно…
-Не…Цунаде-сама тя наистина се нуждае от помощ…Тя започна да диша и…
-Значи се е събудила?! Защо не каза по рано? Да тръгваме!
Цунаде и Наруто пристигнаха в стаята на Хината, тя се бе изправила и от устните и течеше кръв , момичето се бореше за всяка глътка въздух и изглеждаше сякаш се бе завърнала от ада. Хокагето се приближи и постави ръце на гърба на Хината.
-Наруто ще се опитам да излекувам раната от вътрешната страна като проникна през гърба но….
-Какво?
-Понеже сега е будна болката ще е неописуема. Ще се опитам да и лекувам сама но ако се разбунтува ще ми трябва твоята помощ.
-Добре…Ще помогна с каквото мога.- Наруто погледна приятелката си, погледът й издаваше ужасът който е преживяла , какво ли е видяла докато бе в безсъзнание. Хината се свести и се огледа наоколо, тя видя Наруто и усмивка се появи на лицето й . Цунаде събра чакра в ръката си и я постави на гърба на момичето. Ужасна болка прониза тялото на Хината , тя не издържа и избута лекарката си .
-Знаех си че ще стане така…Наруто трябва ми помощта ти.
Момчето кимна одобрително и се приготви да чуе какво точно трябва да направи.
-Прегърни я!
-Какво?-Наруто остана вцепенен, очакваше всичко но не и това.-К-как точно ще й помогна с прегръдка ?!
-ПРЕГЪРНИ Я!-заповяда настоятелно хокагето.
„Еха колко приятна помощ…Като се сетя колко дълго чаках този момент.” Наруто се усмихна и прегърна момичето си, тръпки преминаха през тялото му, мирисът на кожата й и меката й коса го опияняваха, толкова дълго бе чакал този момент че не му се искаше да свършва.
-Добре добре а сега я дръж здраво.-Изкомандирва Цунаде и си спечели два учудени погледа.
-Слушай Хината трябва да те излекувам за да отидеш на мисията затова стой мирна колкото и да боли , а ти Наруто я дръж защото колкото и да е добричка ще се разбунтува ако я заболи силно.
Двамата кимнаха одобрително и Наруто стисна здраво Хината, тя вкопчи ръце в него и стисна зъби, момичето знаеше колко ще боли още от първия път и здраво прегърна любимия си. Цунаде постави ръката си отново и започна да лекува раната. Болката пронизваше Хината и тя стискаше Наруто все по силно опитвайки се да убие болката, накрая тя не издържа и започна да се дърпа, Наруто усети колебанието й и я стисна здраво. Погледите им се срещнаха, лицата им бяха буквално на сантиметри едно от друго, момчето погледна любимата си и извика:
-Стой мирно Хината, ако това е единствения начин ще търпиш…Няма начин да тръгна без теб! Чуваш ли?! (егоист XD)

:lol!: :rabbit: :rabbit: :rabbit: :rabbit: :rabbit:

Най-накрая спря да ме мързи и реших да напиша новата глава..

12 глава



Часовникът иззвъня и Хината скочи от леглото. Момичето огледа стаята в която се намираше и веднага разбра че си е в къщи, часовникът показваше 08:30 и тя имаше 2 часа до тренировката с отбор 7. Хината се изправи и излезе на терасата, тя подпря ръце на парапета и замислено погледна към хоризонта... Момичето все още не можеше да осъзнае че всичко е било сън, тя все още не бе виждала Наруто и Саске все още не се бе завърнал в Коноха...Бяха минали две години от както за последно бе видяла Наруто и въпреки усилията си все още мислеше за него понякога. Хината влезе и започна да се облича „Какъв беше този сън? Почувствах го сякаш беше истина..Да не би да е предупреждение !?” Тя излезе от стаята си и слезе в кухнята където я чакаха Неджи, Ханаби и Хиаши с топло кафе и закуска...Момичето седна на масата без дори да поздрави и се загледа през прозореца..

-Какво става? Какво ти е?

Хината се стресна от намесата на Неджи и побърза да излъже..

- Не, нищо ми няма...Сънена съм...
- Стига не съм глупав...Идваш без да поздравиш и гледаш през прозореца, дори не си отпила от чашата си...Има нещо!
- Не просто днес е тренировката ни с отбор 7 и се притиснявасм да не се изложа..
- Ааа, значи заради Наруто си толкова разсеяна!?
- Я млъквай...Просто трябва да представя отбора си добре, това е..!

Момичето не издържа хиленето на Неджи и излезе да се поразходи „Какво си въобразява...Наруто е минало за мен, а той само ми го натяква...Но от друга страна наистина ми се иска да видя Наруто. Чух, че е станал много силен...”
След около 30 минути Хината вече беше на път за тренировъчната площатка, пролетният вятър галеше кожата й и разпиляваше косите й, слънчевите лъчи огряваха лицето й и най-накрая тя получи малко осамотение с мислите си. Момичето се замисли за съня, който беше сънувала и отново се помъчи да разгадае значението му, но без успех.
Когато пристигна на тренировъчната площатка нямаше никой. Тя седна и се загледа в небето. Толкова хубави спомени изплуваха в съзнанието й: първият ден в академията, чуунинския изпит, първата и мисия с Наруто... Хината си спомни всеки хубав момент който беше преживяла с него, това бе нещо, което тя не би заменила за нищо на света и въпреки това не можеше да допусне отново да почувства нещо към него, бе твърде безсилна.
След още 30 минути отнесена в размисли и страсти тя реши да започне тренировката сама „ Така поне ще съм потготвена, когато дойдат останалите...Няма да позволя заради мен да се изложи отборът ми както става винаги. Трябва да съм силна и да не позволявам Наруто да ме разконцентрира...Хайде Хината, постарай се”

Изведнъж странен глас се чу зад Хината..

- Защо тренираш сама?

Хината се стресна но му отговри без да се обръща „Кой ли е този?”

- Кой си ти и какво правиш тук?
- Какво, няма ли да се обърнеш да видиш кой съм...!
- Хм...Не ме мисли за толкова глупава, ако се обърна лесно ще ме нападнеш!
- Така мога да те нападна в гръб...!?
- И каква полза ще имаш от това? Вече знам че си тук! Какво искаш?!

Странникът се доближи до нея толкова че тя усещаше дъхът му по кожата си, той сложи ръка на рамото й, Хината не исдържа и го цапардоса.

- Ау..Какво правиш по дяволите?- Жертвата извика от болка, а Хината го удари отново от яд.
- Киба. Идиот такъв, какво си мислиш че правиш...С този престорен глас! Да не мислиш че ще ме уплашиш..Можех да те убия преди да съм разбрала кой си!
- Е какво? Просто се пошегувах...Какво ти става днес?!
- КАКВО МИ СТАВА ЛИ? Изкара ми ангелите, заслужи си го!
- Хината наистина, какво ти е?- Киба погледна съотборничката си, тя НИКОГА до сега не се бе държала така грубо...Нещо ставаше с нея...
- Казах ти, нищо ми няма...Къде са Шино и Куренай-сенсей?
- Идват след малко...Седни! Скоро и отбор 7 ще са тук!

Двамата съотборници седнаха и замълчаха...И на двамата им беше малко неудобно заради случилото се преди малко..Киба все още намираше поведението на Хината за странно и търсеше причината...За какво толкова мислеше, че да не разпознае шегата му, обикновенно тя винаги разбираше кога той се шегува и го оставяше да се посмее...Сега сякаш нещо по важно мъчеше съзнанието й...

След един час се появиха и останалите от отбора придружени от Сакура, Сай и Наруто. Куренай се огледа и след като не намери Какаши реши да пита отбора му..

- Къде е Какаши?
- Ами той „малко” ще закъснее. Каза да започваме без него..

П.П. Който не разбра...До сега всичко е било сън :rabbit: Още от самото начало...Доста обмислях какво да става в тази глава и това беше най-лудата идея която ми дойде.. :rabbit:

:cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: :cyclops: Ka-ka-ka-kakvooo??? syn???? mar6 maa...ti napray me razbi :hihi: e traa da ti se priznae ti napraao pi6e6 perffe!!
4akam o6te i dano da e skoro!! :cheers: :cheers: naprayy... :DD

mnogo sa qki prodaljavai isam o6e ;)

ЛоОоОоОоЛ Много яко, браво :lol!: :lol!: :lol!: :cheers: :cheers: :cheers: Чакам ощееееее narutouzu narutouzu narutouzu :Okay: :Okay: :Okay: :radosten: :radosten: :radosten:

ПОТКРЕПЯМ ГО :roll:

И аз :robot: :robot: :robot:

иеее!! :lol!: :lol!: :lol!: супер ее !!!

Якоооооу :lol!:

аз четах,четах,четах,,и с кеф си го прочетах :^^:

мноо е готино,,напрао нз кво да кажа!! :-):

исккам ощее

vikki_forever написа:аз четах,четах,четах,,и с кеф си го прочетах :^^:

мноо е готино,,напрао нз кво да кажа!! :-):

исккам ощее

и аз

якуууууууууууууу :-): :-): :-):

SLEDVA6TOTO :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Супер си е! Кога ще излезе продължение :-):

ОЩЕ!ОЩЕ!ИСКАМ ОЩЕ 100 ГЛАВИ!МНОГО Е ИНТЕРЕСНО!

мноо оригинално маце пффха мноо искам нова главааа !!

айде де няма ли да излезе нова глава

Харесва ми :flower: :angel: :angel2: :wave: :^^:

Супер е!

Яко! И е на любимата ми двойка