[{SaSuSaKu FanFik}]

Май аз съм първата която ще пусне фикче. :oops: Това е една история за Саске и Сакура. Не съм го писала аз но скоро може да пусна и собствена историика. :lol: Извинявам се предварително за правописните грешки , ако има такива :!: Ако ви харесва ще пусна продължение :arrow:


Първа глава


Биип

Биип

Биип

’Ахх,някой ден ще хвърля този часовник през прозореца.!’

Биип

’Сприиии...!’

Биип

’Това е...!’Помисли си 17 годишно момиче,което се изправи и започна да удря часовника докато той не спря.След това се увери,че няма повече да звани и се върна отново в леглото.’Най-накрая тишина!Така и не разбрах защо изобщо си купих часовник с аларама.’

След 30 минути разбра защо си го е купила след което се удари като си каза,че е глупава и започна да се приготвя за най-важният ден в живота й.Е...може би не най-важният...

Половин час по-късно...

’Чакай малко...днес не е ли първият учебен ден!!!?ЩЕ ЗАКЪСНЕЯ!’

Харуно Сакура бързо стана от леглото си и погледна колко е часа.

–Ахх,8 часа е!!!Ще закъснея...!Гупачка,глупачка,глупачка!!!Крещеше тя и набързо си взе един душ.Цяло чудо беше,че намери време да се изкъпе след което се облече,грабна чантата,която беше приготвена още вчера,и избяга навън.

Преди да излезе,каза набързо чао на котето си,което беше черно на оранжеви ивици и се казваше Юки.Сакура я беше намерила в боклука още когато бе малко котенце.Тя така и не разбра защо хората не искаха коте като нея.Не всеки ден виждаш толкова красиво животно.

Сакура наскоро се премести в Токио и живееше с котето си,тъй като нейните родители бяха на бизнес пътуване в щатите.Тя понякога се чувстваше самотна,но беше силна,знаеше как да се грижи сама за себе си още на 10 години,а на 11 бе свикнала да живее сама.

Родителите й бяха рапотохолици,но тя много ги обичаше.Те правеха всичко възможно за да спечелят пари за да не я лишават от нищо.Ако трябва да определя смейството на Сакура като бедно или богато,бих казала че е по средата.

Тъй като родителите й бяха постоянно по бизнес пътувания,след като се нанесоха в Токио,те незабаво тръгнаха отново за щатите.Сакура имаше и пари и свобода,но не беше разглезена.Напротив,тя помагаше из къщата и бе доста отговорна...освен когато ставаше въпрос за ставане рано...

Ако Сакура не се разбърза,ще закъснее със сигурност.!

-Почти съм там,още една пресечка...Имам 5 минути още!Училището почва в 8.30.-Мърмореше тя.

Точно преди да престигне в Fiery Leaf High(ся нема да го превеждам шот ше звучи много тъпо) тя се блъсна в някой...и то много...много...много силно...

-Ауу...съжелявам!!!-Тя погледна своята жертва и видя много красиво момче с гарваново-черна коса и черни очи.Сакура се стъписа от неговата красота,но се опомни,че бърза и се запъти към училищното си шкафче.

Тя беше обиколила училището с майка си и баща си и можеше да се оринтира.Сакура намери класа си без проблем и когато влезе в стаята звънеца би.Нейният учител,Какаши-сенсей имаше сива коса и лице покрито с маска.Той я представи пред класа.

-Ученици,имаме нова ученичка в класа.Тя се казва Харуно Сакура.-Какаши я представи и изкара от джоба си една книжка[icha icha paradice].

-Охх...тя е секси...-изшушука се отзад...а още по-отзад се чу...-Розова коса с зелени очи...хмм...харесва ми...

Сакура се зачерви леко,но Какаши каза със спокоен тон-“Успокоите се!Сега да видим...Замисли се той-

Можеш да седнеш...с...Учиха Саске...момчето с черната коса до прозореца.

-КАКВООО?!ШЕГУВАШ ЛИ СЕ?КАК МОЖЕ ТЯ ДА СЕДИ ДО НЕГО А НИЕ НЕ!!!

Няколко високо поставени момичета изписукаха,но най-силно се чу едно друго момиче с руса коса,която бе вързана на опашка и имаше сини очи.Тя също така притежаваше и страхотно тяло...

-Аа...защото това е единственото свободно място.Тъй като някой хора му досаждат,той стой сам...-Каза Какаши поглеждайки Саске.Той просто намръщи вежди и погледна Сакура.

Тя го позна.Той беше момчето в което тя се блъсна рано сутринта.‘Лол...той е толкова...хубав...щастливка съм да седя до него...’

Тя се запъти тихо към мястото си и седна тихо.Сакура забеляза,че русото момиче го гледа злобно.След като класа се успокои,Какаши прибра книжката си в джоба[just let me say it again-icha icha paradice I just love that book,and I will proudly say that I am a pervert {just kidding}]и започна да преподава математика.Сакура внимаваше в час,но също така забеляза,че повечето от момичетата я гледаха злобно...

Утиде първото впечатление...’Какво ли им направих?’мислише си тя...

Какаши продължаваше да преподава,но Сакура загуби интерес когато преминаха на история.Тя мразеше този предмет,но въпреки това винаги е имала шестица.Понеже не намери какво друго да прави,тя погледна Саске.Той също беше отегчен.Тя забеляза,че той се облича малко по-различно от другите момчета.

Саске беше оставил последните две копчета на ризата си,разкопчани.Също така не носеше и синьото яке,което всяко момче в училището носеше.Единственото нещо по което си приличаха беше вратовръзката.С една дума той изглеждаше много по-бунтовнически[seemed very rebellious{епа кай как да се преведе тфа}]

Лично Сакура мислеше,че той изглежда страшно сладко по този начин,но се зачуди,защо даскалите не са му се скарали.Все пак училището имаше високо изисквания...

-Сакура,би ли прочела следващият параграф?

-Какво...?-Погледна учудено тя...Какаши повтори отново молбата си.

-Ъъъъ...!-Сакура се плесна по челото и се зачуди защо изобщо спря да внимава в час.Саске усети,че тя се паникьоса и и прошепна къде да чете.Тя незабавно откри къде се намира параграфа изправи се и започна да чете.

Саске я гледаше.До сега тя не се опита да флиртува с него и той не я бе видял да го гледа.До някъде беше доволен от това,но също така повдигна любопитството му.Да не би да си имаше приятел?На всичко отгоре,тя има розова коса!!!

Когато почивката дойде,три момичета се приближиха до Сакура,а останалите отидоха до Саске,той извъртя очи и се направи на заспал.

-Здравей!Аз се казвам Тентен.Приятно ми е да се запознаем.Това са Хината и Кати.-Едно много пиятно,изглеждащо момиче поздрави Сакура.

-И на мен ми е приятно.-Усмихна се Сакура.Тя се загледа в новите си познати и се зарадва.

-Знаем,че вече си обиколила даскалото,но ние ще ти помогнем да се впишеш в атмосферата.Хайде...ела...!-Каза Кати и я издърпа за ръката.

’Лол...колко са дружелюбни...’Мислише си Сакура.В предишните й училища и беше по-трудно да се сприятели с някой.Господ може би беше по-благосклонен този път.

-Виждаш ли онзи там?-Тентен сочеше чернокосо момче,на което косата му бе вързана на опашка.-Това е Нара Шикамару.

-М...много упорито момче...-Каза Хината.

-Като говорим за упоритост...-Изведнъж добави Кати и се усмихна дяволски.Посочи един пич със същите бели очи като на Хината.

-Този там,който седи до фонтана(бах и аз искам фонтан в даскало)е Хююга Неджи.Съперник на Саске,братовчед на Хината и любовта на Тентен!

-Кати млъкни.Кой ти позволи да кажеш това???Крещеше Тентен и се изчерви.Сакура и Хината се подсмихнаха тихо.

-А виждаш ли онова русото момче...?Той е Узумаки Наруто,любовта на Хината!-Отново го каза Кати.Хината се ичерви леко и я погледна,но не каза нищо.

-Той е единственото момче,с което Саске е мил.Те са най-добри приятели,нищо че не се държат като такива.

-Пфф...следващият път,когато и ти се влюбиш,ще обявим на целия свят!Да видим тогава как ще се почувстваш.Нали така Хината?-Тентен се изплези на Кати.-Както и да е.Да се върнем на темата за Саске.Учудвам се как изобщо е мил с Наруто(Натуро....ХD)

-Толкова ли е лош Саске...?Смисъл,толкова лошо ли се държи?Щот на мен ми се вижда много мил.-Прошепна Сакура.

-Не се лъжи по това как изглежда,той стана най-извесното момче в училище,след като брат му Учиха Итачи завърши.Неговото семейсво притежава училището и е много богат...но както се предполага,идвайки от богато семейство,той е училищния побойник.

-Наистина ли???Сигурна ли си?На мен ми се стори много мил.Днес се блъзнах в него и той дори и не ми се ядоса и като не внимавах в час по история,той ми каза къде да продължа.-Чудеше се Сакура.

-Това е странно..-Помисли си Хината.

-Да,обикновенно му харесва да гледа как хората се излагат.-Съгласи се Тентен.

-Може би,защото си новото момиче.-Каза Кати.

-Хей хора,Ино влезна в училище...!-Информира Хината.

-Оу...Забравихме да те предопредим Сакура,преготви се да срещнеш най-големия си кошмар!Представям ти Яманака Ино.-Каза Кати и погледна Ино с чиста омраза.

-Тя е лидерката на фен клуба на Саске и също така негова годеница...

-Това е странно...тя е негова годеница и в същото време е събрала цял куп от хора,които да му се възхищават.-Повдигна едната си вежда Сакура.

-Работата е там,че Ино иска да гледа всички момичета които харесват Саске и когато някоя от тях реши да го сваля,тя ще бъде първата която ще разбере.-Убесни Кати.

-Предполагам,че това значи,че мрази и мен.Нищо чудно,че ме гледаше така.-Разбра Сакура.

-Разбира се че няма да те харесва!Ти седиш точно до момчето което тя харесва,но той не изпитва нищо към нея.Саске я убижда и я режи по цялото време(е не с нож де.)но на Ино не и пука.Тя винаги говори че ще е бъдещата жена на Саске.Единственното хубаво нещо в Саске е отношението му към Ино.-добави Тентен-С една дума те са най-ужасните хора в целия свят.

Сакура кимна и не каза нищо’

Е щом Ино ме мрази,по-добре ще е да не й се пречкам,но все още мисля че Саске е мил...’

Звънеца би и те се върнаха в класната стая.Сакура седна на мястото си и видя,че Саске вече беше заел своето.

-Хей!-Усмихна се тя.Искаше да разбере колко лош е той.

-Хн...Отвърна той като я изгледа мързеливо.Сакура го гледаше без да мига,но като видя злия поглед на Ино се отдръпна.

’Пфф...Ино пак ме гледа лошо...По-добре да не съм много близко до Саске.Пфф ако Ино и неините приятелки не бяха тук днес,денят щеше да е перфектен.’
Саске се зачуди след като розовокосото момиче се обърна с гръб към него.Тя нямаше ли интерес към него?Сакура не го гледаше повече от минута даже.Колкото повече се замисляше,толкова по-любопитен ставаше.Кое беше това момиче?

Сутринта отмина и дойде голямото междучастие.Сакура и новите й приятели излезнаха на двора и седнаха под сянката на един дъб.Денят беше топъл и въздуха бе влажен.Сакура довърши своят домашно направен обяд и утиде да си хвърли боклука.Когато се доближи до кошчето за боклук,което се намираше близо до задния двор на училището,тя чу викове.Сякаш някой хленчеше!

Тя се върна бързо до дървото и каза на приятелите си с тревога.

-Хината,Тентен,Кати!Чух странни звуци в задния двор на училището.Хайде да проверим кфо става.Звучеше така сякаш някой беше наранен.

Те се спогледаха и си прехапаха усните.Те знаеха какво става там отзад.Опитаха се да спрат Сакура,но тя беше прекалено упорита.Те неможеха да я оставят да види сама какво се случваше отзад и затова отидоха с нея.

Когато пристигнаха,те видяха Саске с група от момчета и едно момче с наистина гъсти вежди.То имаше дразкотини по цялото си тяло и се опитваше да стане от земята.След като успя,Саске го хвана за яката и го опря до стената.

Тя неможеше да повярва на очите си!Саске в класната стая и този Саске,който гледаше сега бяха две различни личности.Сакура гледаше,как той си играеше с него и как другите момчета се смееха.

’Та това е истинския Саске...другите бяха прави за него...той наистина е побойник...’

Колкото повече гледаше,толкова повече се ядосваше.Накрая не издържа и направи крачка напред.

-Пусни го,копеле такова!

-----Тишина-----

Всеки спря и погледна Сакура.Никой не се бе опитвал да предизвика Саске до сега.Нейните приятели я гледаха в шок.Саске,също беше мълчелив за момент,но изненада всички като се усмихна.

-Защо трябва да го оставя?

Сакура също се усмихна.Тя не бе оплашена.

-Идиот,защото той не ти е в категорията,глупако!

Саске пусна жертвата си и се обърна лице в лице със Сакура.

-И ти твърдиш че си в моята категория?

-Защо си мислиш,че си токова велик?

-Ще видиш...-Прошепна Саске,но беше достатъшно силно за да го чуят всички.

-Хах,следващата си ти Харуно Сакура.

-Да видим какво можеш...!-Предизвика го тя и го гледаше как отстъпва с другите момчета.

-Ахх,боже мой!Сакура ти си толкова смела!-Кати я прегръщаше.

-Ти си нашия идол!Ще ти се поклоним-Избазика се Тентен и се поклони.

-Аз си мисля че си в беда-Притесни се Хината.

-Аз в беда...?В никакъв случай.-Каза Сакура и се запъти към горкото момче за да му помогне.Очите му бяха подути и имаше малки рани по лицето си.Саске наистина беше голямо копеле.

-Добре съм...благодаря...Междо другото аз съм Рок Лее.Каза той и пусна ръката и засрамен.

-Няма проблеми Лее!Немога да повярвам,че Саске може да направи нещо подобно!Както и да е мисля,че трябва да идеш до лекарката.Ще се видим по-
късно-Сакура си тръгна оставяйки момчето което току що се влюби в нея.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Следобяд...

Сакура влезе в класната стая и си седна на мястото като игнорираше Саске.Когато учителя им флезе в стаята Саске се приближи до нея.Сакура се притесни,да не би да я нарани???

Но точно обратното.Той изфлиртува с нея и й прошепна тихо в ушото.

-Войната е обявена.

Тя се обърна леко зачервена и му каза

-Покажи ми какво можеш!!!

Ето я и втората глава :!:

Бииип

Бииип

Бииип

‘Глупав часовник...’

Бииип

‘Добреее...ти печелиш...ще стана рано тази сутрин...’
Беше вторият ден от училище и Сакура вече имаше три приятелки и двама врагове.

‘Не е толкова зле...поне така си мисля....’

Тя стана,и се облече в училищната си униформа,която се състоеше от гащеризонче с черна яка без ръкави и се спускаше до коленете й и панделка,която всички ученички бяха задулжени да носят.Тя показваше кой клас са.Момичетата от класа на Сакура трябваше да носят червена панделка а момчетата синя.

Слизайки по стълбите,тя закопча клопчетата на шлифера си,като остави най-горните незакопчани.След това хапна и нахрани Юки.

-Трябва да се приготвя за най-лошоот Юки.-Сакура мърмореше на котката си-Знаеш ли защо?Всичко е заради побойника на училището,Учиха Саске.Този простак и аз си обявихме война.Господи,той е толкова сладък...Както и да е...дори и да е сладък няма да позболя на този фактор да ме спъва.Чао,пожелай ми късмет!

Тъй като стана на време тази сутрин.Сакура вървя спокойно до училище.Както си мислише какво да стори на Саске,тя чу двигателя на пистов мотор.Когато се обърна да види кой е тя мигновенно позна момчето.Беше Саске...Сакура го позна единствено по начина,по който си носеше униформата.

Както винаги тя бе толкова бунтовнически сложена.Той носеше черна каска която покриваше лицето му.Тя неможеше да види лицето му и се подразни от факта,че той може да и се плези,но още повече се дразнеше,че той караше много скъп,черен мотор.

‘Той е такъв позьор’
Саске караше бавно и спря до нея.След това си свали каската и се усмихваше самодоволно.

-Предполагам,че имаш книжка да караш а?-каза Сакура,като се опитваше да не показва,че изпитва интерес към него и мотора му,но тя неможеше да не се възхищава на лъскавия мотор,тъй като тя винаги е обичала пистаците.

-Аз съм на 17?-отговори Саске.-Изненадана...?Ревнуваш...?

-Идиот!-подразни се тя,но наистина му завиждаше.Той можеше да КАРА!Но тя неможеше да си позволи той да разбере.-Хмм,да те виждам как караш това нещо е,как да кажа,повече забавно от колкото изненадващо.Знаеш ли защо?Защото ти си едно богато,егоестично,разглезено копеле!

-Хах знам,че съм богато копеле.Благодаря,че ми напомни,но за егоестичното и разглезеното...мисля,че трябва да си помислиш отново...Както и да е,трябва да внимаваш какво говориш Харуно Сакура.Или...може нещо лошо да ти се случи.-предопреди я Саске,като повече флиртуваше и си постави каската отново.

-Ще видим...-отговори тя и продължи да върви.’Това копеле си мисли,че знае всичко...хмм...ще му покажа аз...’-Сакура все още нямаше план,но знаеше че ще победи.
След няколко минути,тя престигна в класната стая и преди да се усети Хината,Тентен и Кати я обградиха.

-Слухове се водят из училище Сакура.Изглежда,че ти и Саске сте си обявили война.-Шепнеше Хината нервно.

...И?Аз мога да се справя с него.-Отговори Сакура

-Той е прочут с това,че кара хората да се оредават!-Спореше Тентен.-Да се съредноваваш с него,това е все едно да се самоубиеш.

-Сигурна съм,че няма да успее да ме накара да се откажа.Не мислите ли,че го проемата прекалено сериозно...?

-Сакура,ти не разбираш!Саске е цяло чудовище!

-Толкова си смела...искам да знаеш че те подкрепям.-Намигна й Кати

-Кати,трябва да я накараш да се откаже!-Крещеше Тентен

-Хей ти!...-усмихнато русокосо момче прекъсна разговора на момичетата и се приближи до тях,като накара Хината да се зачерви леко.-Чух,че си предизвикала Саске-темее!Ха-ха,приятно ми е да се запознаем!Аз съм Узумаки Наруто

-Здравей...Поздрави го Сакура,като внимаваше да не би да я изиграе с нещо.-Ти си най-добрият приятел на Саске,нали така?

-За мое съжеление...да...Нищо няма да ти направя Сакура.Нали може да те наричам Сакура?Както и да е.Мисля,че е време това копеле да се промени.Бих дал всичко за да го видя да изгуби от момиче.–засмя се Наруто.След като беше видял колко ученика бяха загубили,Наруто искаше да види и Саске да загуби.Той наистина беше копеле и се чудеше как изобщо са станали най-добри приятели. ....
-Благодаря.-усмихна се Сакура и седна на мястото си до Саске.Той си бе облегнал главата на китките си
-Уо,простак,току що говорих с най-добрия ти приятел...и той изглежда доста мил.Чудя се какво ли се е случило с теб.

‘Този глупак(dobe)?Какво ли пък иска.’-Саске я гледаше тихо и тя набързо го погледна в очите.Не разбраха колко време се гледаха един в друг,но спряха в момента,в който тяхния учител влезна в стаята четящ книга само за възрастни “Ича Ича Парадайс”

-ИИиииуууу...как изобщо директорката му позволява да чете такива книги-прошепна Сакура

-Много просто,той е перверзен учител с перверзни мисли.-отговори Саске мързеливо-Общо взето той е перверзник,за който на никой не му пука.

-Чух това Учиха.-Предопреди го Какаши.Сакура кимна и се съгласи ссъс Саске,на който не му пукаше за заканата му от учителя.Часовете си минаха както обикновенно и за изненада на всички нищо не се случи между Саске и Сакура.Поне засега...Тя неможе да се отпуска...

Всички часове свършеха и по училищното радио се чу:
“Дойде време да се опитате да флезнете в отборите по баскетбол и волейбол.Ако някое момиче иска да се запише за волейбол,моля да дойде във физкултурния салон със спортен екип.Ще бъдете изпитани след баскетболния мач.Благодаря ви,надявам се да ви видя там.”

Сакура се развълнува и се запъти към приятелите си,а Саске отново остана обграден от свойте фенки.

-Хей,ще се опитате ли?Толкова се радвам,че има волейболен отбор тук!Но се страхувам да се опитам сама...-Сакура винаги е обичала волейбола и се зарадва,че училещето не е толкова тъпо колкото си мислеше тя.

-Не-не,не съм добра във волейбола.Единствения спорт,в който съм добра е тениса.-отговори Хината.

-Аз ще опитам с теб Сакура.-Предложи Тентен с усмивка-Бива ме във волейбола,но не съм толкова добра.Футбола е моята страст хехехе...!

-Ще се опиташ...агигато...волейбола е единствената ми страст,а колкото до другите спортове,по-добре да не хващам тази тема.-Смееше се тя-А ти Кати?

-Ооо не,аз не съм волейболиска.Предпочитам да сърфирам...в нета...Но аз и Хината ще бъдем вашите мажоретки.Нали така Хината?

-Дам

-Благодаря ви!Сакура се умихна и всички се прегърнаха.Бяха момичета все пак.

-Виждам,че ще се пробваш за волейболния отбор

Сакура се обърна за да види кой и прекъсна прегръдката и видя,че това беше Саске.

-Що...да немаш проблем?

-Не,просто съм изненадан.Не мислих,че харесваш да спортуваш.-отговори Саске чесно и я изгледа отгоре до долу.’Хубави крака...’

-По-силна съм от колкото си мислиш Учиха...Не си мисли,че ще се откажа толкова лесно...-Отговори тя.
‘Смело...’Саске се засмя самодоволно.Харесваше му нейният характер и това го заинтригуваше..Сакура щеше да по-добра годеница отколкото Ино.

-Това не е нещо,което трябва да казваш Харуно.

Ино гледаше Сакура с злоба.Как си позвп;яваше да говори с нейния годеник.Тя незнае ли,че момичета като нея немогат да говорят със Саске.

-Ино,чух че Сакура ще се пробва за волейболния отбор.-информира я една от нейните последователки.-Какви мислиш?

-Хмм...ако тази захарче ще се пробва,тогава и ние ще се пробваме.Ще и сритаме задника.-Усмихна се Ино.Може би тогава Саске ще спре да и обръща внимание.

Когато училището свърши,Сакура и Тентен утидоха в съблекалнята за да се преоблечат в спортни дрехи.Тяхните екипи бяха част от училищната униформа.Те трябваше да носят същата бяла тенискаи червени шорти,докато момчетата-сини шорти.

-Сакура готова ли си?-Извика се Тентен и си сложи нещата в шкавчето.

-Идвам Тентен!Имаш ли ластик,защото не обичам косата да ми се пречка като играя?-Убесни Сакура и излезна от съблеканята.

-Дам,винига си нося по два.-Тя се разрови из нещата си и намери бял ластик и го даде на Сакура.

-Благодаря ти Тентен.Трябва да тръгваме.Мисля,че Хината и Кати ни чакат отвън,

Трета глава. :!:


Да...нетрябва да ги караме да чакат...хмм знаеш ли...изглеждаш много добре когато косата ти е хваната на опашка.-Похвали я Тентен

-Наистина ли!?-Сакура се изчерви-Това е първият път когато някой е бил толкова мил с мен.

-Шегуваш ли се?От къде идваш?Аз идвам от място,което всички са хубави и си мислят,че другите са грозни.

-Стига ме кара да се изчервявам Тентен.

-Какво това е истината!Аз никога немога да си хвана косата така,стой ми смешно.

-Вържи го и ме остави да...

-Хей ти с розовата коса!-Един пънкар ги прекъсна,в момента в който стъпиха във физкултурния салон

-Да?-Сакура дигна едната си вежда и го погледна.Лицето му бе покрито с обеци и изглеждаше като загубеняк.

-Ше си дадеш ли номера?

-КАКВ...

Преди да успее да си довърши изречението,Тентен я издърпа за ръката.
-Не им обръщай внимание Сакура,те са просто загубеняци,който си търсят белята.Виж Хината ни маха.Хайде...

-Добре.-Кимна тя и се изчерви отново.Беше й странно,че й обръщат толкова внимание,но тя наистина бе много красива.В старото й училище всеки я наричаше “широкото чело”

Когато пристигнаха до пейката видяха Кати и Хината,които седяха до един много весел Наруто.Сакура мигновенно с заподозря Наруто,може би той бе шпионин на Саске.

-Защо се забавихте толкова?-попита Кати.

-Загубеняци.-измърмори Тентен и седна до тях.

-Знаеше ли че Саске е в баскетболния отбор?-Попита Наруто.

-Не,но е логично.-отбеляза Сакура.Със тяло като неговото и като фкючим извесността му,тя нямаше да се изненада,ако той е звездата на отбора.

Наруто се изсмя.
-И какво мислиш да направиш на Саске.Смисъл във “Войната”.

-Незнам все още,но ще победя.Защо питаш?Да не си му шпионин?-гледаше го Сакура подозрително.

-Не,не съм шпионин.Сереозно,аз съм безобиден...питай Хината!-усмихна се Наруто и побутна Хината,която се изчерви,но той не забе;яза и отново заговори Сакура.-Ти си доста смело момиче,сега разбирам защо те харесва...

-Какво каза?-попита Сакура,като не разбра последните му думи.

-Нищо...


Саске влезе в салона и се приготви да бъде нападнат от фенки,но никоя не се доближи до него и той си продължи по пътя,без да бъде обезпокояван.Изведнъж чу няколко момчета да си говорят за момиче с розова коса.

‘Розова коса...?’има само едно момиче с розова коса,което познава и това бе Сакура
‘Толкова извесна ли е станала?’Тя не изглежда зле,дори е по-хубава от Ино!И...какво подяволите прави Наруто в момента?-изнерви се Саске като видя,че Наруто и Сакура си говорят.

-ОБИЧАМЕ ТЕ САСКЕ!-крещяха неговите фенки,но той си отиде съдвсем спкойно до мястото което стоеше Сакура и игнорира всички по пътя си.

-Уо dobe,какво правиш?-попита Саске

-Чакам да видя как ще се провалиш по баскета и да подкрепям Сакура и Тентен bastard!-смееше се Наруто на Саске.

-Много смешно идиот.-каза саркастично Саске и го определи като безобиден.Той знаеше,че Наруто искаше да го ядоса и подпря ръката си на лицето му,все едно че беше стена и погледна Сакура(show off)

-Хеййй!!!-Наруто се опитваше да махне ръката на Саске,но той го държеше доста упорито.

Саске се усмихваше самодоволно и забеляза,че косата на Сакура бе вързана на опашка и изглеждаше по-секси от преди,което обесняваше защо момчетата говореха за нея.

‘’Лицето й е хубаво...хмм скоро няма да е такова-мислише си Саске.

-Много мило,Учиха.-Изкоментира Сакура като ги гледаше.Тя се зачуди как изобщо са станали най-добри приятели.Тя се умихна сладко на Саске и си кръстоса ръцете.-Както и да е,успех!Надявам се да не се спънеш.

-Ауу...колко мило.Знаех,че ще си мислиш за мен.-отговори той.

-КАКВО?Аз говорих саркастично.Ах...тииии!

-Саске,време е.-Шикамару и мениджъра на отбора го извикаха.

-Ще се видим Харуно.-изфлиртува той и утиде при останалата част от отбора.Той играеше център,тъй като неговите родители притежаваха училището.

Сакура почувтва,че се изчервява като го гледаше как стреля от тройката.Тя не искаше да признае,но той бе много добър.Тя се чудеше защо неговите фенки викаха толкова силно.

‘Никога ли не се изморяват?Как изобщо успява да ги изтрае!’-чудеше се Сакура.

-Той е много добър играч-имърмори тя,като не се замисли,че другите я чуха.Те много се изненадаха от нейния коментар,но не казаха нищо.

Първото полувреме мина бързо и не след дълго свърши и мача.Крайният резултат бе 74-50,което значеше,че отбора на Саске победи.Дойде време да се пробват и момичетата.

Сакура бе малко нервна,но Тентен си беше доста спокойна.Те станаха и отидоха до волейболното игрище.Тцунаде,треньора на отбора,също така и училищната лекарка,бе в средата на игрището и чакаше момичетата,който ще се пробват.Саске изкара една бутилка,пълна с вода и седна до Наруто.Той искаше да разбере,колко точно добра е тя.

Междовременно,Тцунаде каза на момичетата да си намерят партньор и да си напишат имената на листче хартия.Сакура,разбира се,бе с Тентен и утиде да се запише.Ино,стоеше с някаква,нейна приятелка и гледаха Сакура и Тентен злобно.

Те ги игнорираха и след като всяко момиче свърши,Тцунаде им каза реда,по който ще се състезават.Всяка двойка трябваше да се изправи срещу друга двойка и тя(Тцунаде) ще реши дали стават за отбора или не.

Тцунаде започна да казва коя двойка,с коя ще се състезава и както се предполагаше Бог бе несправедлив и определи,че Ино и нейната приятелка ще се състезават срещу Сакура и Тентен.

Сакура и тентен не се учудиха на късмета си,но нещата станаха по-зле когато розовокоската забеляза,че волейболното поле е много близко до нейните приятели и САСКЕ!Това я направи още по-нервна.Тя неискаше да изгуби пред Саске и да се направи на глупачка.

Като се запътиха към терена,те минаха покрай пейките.

-Разчитаме на вас!-усмихна се Хината.

-Сритайте им задниците!-извика се Кати.-Особенно нейният задник!

-Надявам се да не умреш.-смееше се Саске и накара другите да го погледнат.Той никога не се смееше толкова лесно,но те не казаха нищо.тъй като не искаха да си имат проблеми с него.

-Много смешно Саске...Какво имаш предвид?-извъртя очите си Сакура.

-Аа,вече си спомням!Умението на Ино не е толкова добро и топките й винаги се разпръскват.-прекъсна ги Наруто.

-Нейните топки?-шокира се Тентен,като го разбра погрешно.

-Той има предвид,че всеки път когато подаде от другата страна на игрището,топката утива където си поиска,но странното е,че никога не излиза в ‘аут’.Това е една от способностите на Ино.Ако има шест играча,няма да има проблем,тъй като всеки си покрива зоната,но вие сте само две и ще трябва да тичате като луди по цялото игрище.-убесни Саске.

-Благодаря,ще го имам впредвид.-усмихна му се Сакура,като забрави,че той й е враг,но преди да се опомни Тцунаде ги повика.

Саске усети как сърцето му се ускорява когато тя му се усмихна така ‘Какво подяволите?’...като реши,че не е нищо особенно той го игнорира и се съсредоточи върху играта.

‘Подяволите!...чувствам толкова много погледи върху мен!Това ме подлудява’
Тентен забе;яза нервната Сакура и й каза:
-Не се притеснявай!И не забравяи,че трябва да сритаме задника на Ино.

Сакура кимна и си затвори очите замалко. ‘Мога да се справя!Ще влезна в отбора и ще сритам дебелия гъз на Ино!Ще й върна тъпкано,за начина по който ме гледаше.’

След това отиде на игрището и хвана топката,когато Тцунаде и я подаде.Тя свирна и мача започна.Сакура топна топката няколко пъти преди да бие началния удър.Тя направи ‘горен начален’.Топката премина над мрежата и тупна на земята.

-ТОЧКА!-отбеляза Тцунаде.Сакура събра още повече кураж и направи няколко ‘горни начални’,които съперничките й неможаха да спасят.Последния начален бе спасен от приятелката на Ино и й я подаде и Ино заби топката.

-Охх...започва се!-имърмори Наруто

Топката мина доста зад Сакура и топна на линията.Тцунаде отбеляза точката и устата на момичето увисна.

-Мисля,че Наруто и Саске бяха прави.
-И аз!-отговори Тентен.

Ред бе на Ино да сервира топката.Тя направи ‘долен начален’.Топката отлетя нависоко,но не уцели тавана,както си мислиха повечето хора.Сакура изтича и успя да хване топката,след това я подаде на Тентен и тя и дигна за забивка.Сакура не пропусна.Ино остана изненадана.

*Alex* написа:xaxa мега яките мании.ти ли ги мислиш или ги зимаш отнякъде?

Ами по принцип тоя фик го копирам от един друг форум.Написала съм и собствен фик но му трибва малко преработка :oops: скоро ще пусна още някоя историйка :!:

Ето и третата глава

Бандата на Ино,стоеше на една от пейките и викаше за нея.Но останалата част от публиката викаше за Тентен и Сакура,но повечето за Сакура.Тентен се изчерви когато забеляза Неджи,който пляскаше като джентълмен и я гледаше.

-Уоу,те са добър отбор нали така Саске?Не видя ли тази забивка?-крещеше Наруто

-Да,тъпако!Имам очи!-измърмори Саске и си запуши ушите.

-Но те са толкова добри...!!!

-Yeah…-прошепна той и продължи да гледа мача.Наруто се усмихна на най-добрия си приятел и също продължи да гледа.

В следващите двадесет минути,Сакура и Тентен прекараха повечето време в тичане само за да хванат топките на Ино(ся без задни мисли ако може )

Ино се ядоса,когато чу комплимента на Кати.
-Голямо чело!Преготви се да отидеш в ада!!!

-ИНО ЯМАНАКА!Няма да търпя такова поведение в моя салон,ако кажеш още една дума и ще те накажа.-Крещеше Тцунаде

Сакура изгуби търпение и също убиди Ино.

-Прасе такова!Ти си тази,на която задника ще бъде сритан!Помисли си дали АЗ ще ходя в ада.

-ХАРУНО САКУРА!-отново се извика Тцунаде-И ти ще бъдеш наказана,ако още веднъж се обадиш.

Саске и наруто експлодираха от смях,като видяха лицето на Тцунаде толкова червено от гняв.
-Със сигурност им се е насъбрало за да се ‘нареждат’ така

-Тук си прав teme.

Сакура погледна двете момчета от растояние.Какво бе толкова смешно?Ино просто я предизвика.Тентен и другите просто си замълчаха.

-Женски бой!Женски бой!-викаше тълпата.

-Тентен може ли аз да направя последните начални?Попита Сакура,като си затегна опашката(на главата).-ще им покажа аз ‘женски бой’.

-Разбира се,каквото искаш,само за да я ядосаш.-усмихна се Тентен

Отново Ино сервираше и тъй като неможеше да игаре толкова добре,незнаеше как да бие ‘горен начален’,който бе по-силен и по-бърз и затова би най-простия начален.Тентен го спаси без проблем и подаде топката на Сакура която заби със всичка сила.Ино и приятелката й се опитаха да спрат топката ,но не успяха.След поредица от топки,който губеха,най-накрая успяха да спасят последните две.

Топката летеше толкова силно,че дори когато успяваха да я хванат,от болктата и двете я изпускаха мигновенно.Сакура беше много ядосана и последната й забивка остана в паметта на публиката.Също така тя отбе;яза точка.

Сакура сервира последната си топка и Ино успя да я спаси.Сакура се плъзна(това е пускане с едната ръка,като пързаляш тялото си на игрището и по този начин успяваш да предотвратиш падането на топката J)точно пред Саске и успя да подаде на Тентен,която подаде отново на Сакура и тя удари топката колкото се може по-силно.Ино не искаше да загуби и се запъти към топката.

Но изведнъж,тя се подхъзна и падна.Топката я уцели в лицето.

-ИНО!-извика се нейната приятелка,последвана от тишината в салона.Сакура,без да се замисля утиде до нея.

-Ох боже мой!ТОЛКОВА СЪЖЕЛЯВАМ!-извини се Сакура,като си подаде ръката,за да й помогне да стане.

Публиката мълчеше.Саске също се беше изправил и гледаше с лююбопитство.

Ино бавно отвори посинените си очи и стана сама,като отказа всякаква помощ.Всички се изненадоха,когато тя бутна Сакура на земята.

-НАПРАВИ ГО НАРОЧНО,НАЛИ ТАКА?ОЧОТО МИ!КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ НАПАВИ НА ОКОТО МИ?!

-Момичета!-Тцунаде помоли за помож приятелките на Ино.-Заведете е в лекарският къбинет.

Тентен утиде при Сакура и я изправи:
-Добре ли си?

-Да.-отговори тя,като все още съчувстваше на Ино.Тя не искаше Ино да пострада.

---Биииииип---

-Играта свърши.Победители-Сакура и Тентен.-обяви Тцунаде.

Публиката ликуваше.Кати,Хината,Саске и Наруто бързо изтичаха до момичетата за да ги поздравят.

-Лол...Бяхте невероятни-отбелязаха Наруто и Хината в един глас.

-Срита й задника,толкова се горедея с вас!-Крещеше Кати и ги прегърна

-Нее Тентен направи повечето.Ако не беше тя аз едва ли щчх да направя много точки.

-И двете бяхме ВЕЛИКИ Сакура...

---Бииип---

-Време е за следващият мач да започне.Сакура,Тентен справихте се отлично днес-каза Тцунаде и ги прогодни от игрището.Тентен,Хината,Кати и Наруто се отдръпбаха от игрището като уставиха Саске и Сакура по-назад.

-Добте ли си?-попита Саске.Ино наистина я бутна доста силно.

-Да,но съже;явам,че я нараних.-Отговори тя и си разтри дупето,гледайки го учудено. ‘Странно....той се държи...мило...’

Саске се усмихна самодовоно и й каза:

-Добра си за аматьор...!

‘Добре връщам си думите назад...той все още е гадняр...’

Сакура обви едната си ръка околко него като му разроши косата.Зяпачите си мислихе,че той ще я отблъсне,но тох не го направи.Той не стори абсолютно нищо.

Сакура се усмихна и добави:
-Благодаря...тъпако,сега знаеш срещу кой се изправяш!

-Както и да е...-умхна се и той като не обърна внимание на контакта между тях.
‘Нямам търпение да ти видя лицето...’

Те се присъединиха към другите и изчакаха пробите за отбора да свършат.Тцунаде мислеше да им каже резултатите веднага,но реши да ги обяви утре.Вече беше тъмно и съблекалнята бе препълнена.

Саске бързо утиде да се пеоблече и когато се върна видя,че Тентен и Сакура бяха флезнали в тяхната съблекалня.

‘Още малко...’-мислише си Саске.

-Какво планираш Саске...?-попита Наруто,като знаеше,че нещо е намислил.

-Ще видиш,тъпако.

Сякаш по часовник,писъци се чуха от съблекалнята.Момичетата наизлизаха мокри и някой от тях дори и бяха забравили да си наметнат нещо и стояха само по бельо.Момчетата мигновенно ги дзяпнаха.Саске просто се подсмихна и чакаше да види едно друго момиче.

Всеки чуваше виковете на момичетата като все повече и повече излизаха от съблекалнята,всяко едно от тях по-мокро от другото.Тентен също излезна,като също така бе една от най-мокрите,но момичето,което бе най-мокро беше Сакура.Тя бе подгизнала от главата до петите,тъй като беше най-далече от изхода.

Тя стоеше точно до вратата и се опитваше да си вземе въздух.Сакура бе едновременно ядосана и объркана.
-САСКЕЕЕ!ПРОСТАК ТАКЪВ!ЩЕ ТЕ УБИЯЯЯЯ!

Саске неможеше да спре да се смее.Това може би щеше да бъде най-добрата му беля,която някога бе правил.Хората се отместваха,когато Сакура со правеше път до смеещото се момче.Когато отново щеше да го убиди усети някой да я пипа по рамото.

-САКУРА!ТИ БЕШЕ ТОЛКОВА ДОБРА НА ИГРИЩЕТО!-Рок Лее тичаше към нея,но изведнъж се спъна и я бутна.

Сакура падна върху Саске,който стоеше пред нея.Тримата станаха един голям сандвич-Саске на дъното,Сакура върху корема му(лице в лице разбира се) и Рок Лее върху тях(той беше с гръб върху Сакура)

Не измина много време и Сакура изтена:
-Гърбът ми...

Саске се ядоса и прибърза да бутне Лее и уви ръцете си около Сакура.

-Подяволите Рошави вежди...Махни се от нея,не виждаш ли,че я сплескваш?

Лее стана,когато видя,че Какаши флезна в стаята.

-Какво стана?-попита той

Саске просто дигна вежда,защото знаеше,че е видял всичко.Неговата маска неможеше да го излъжи.Какаши просто се усмихна.

-Ооо боже Сакура какво се е случило с теб?

-Много неща Сенсей...-каза тя и погледна Саске.

-Саске,защо не й помогнеш да си събере нещата,аз ще се погрижа с обстановката тук.-Каза Какаши като накара челюста на Сакура да падне.Саске просто се усмихна и я издърпа преди някой да каже нещо.

На останалите просто беше наредено да се махнат и Какаши нареди на чистачката да почисти.Той знаеше,че трябва да накаже Саске,но се чудеше защо е толкова щастлив.

––––––––––––––––––––––––––-––––––––––––––––––––––––––––––––––
Резиденцията на Яманака.
-Мамооо!плачеше Ино.-Помнеш ли ониво Широкото чело,за което ти говрех?Виж какво ми стори?Тя ме унижи и сега няма да мога да се запиша в отбора.

-Ино?Очите ти!Какво се случи?-майка й се приближи до нея.

-Онова челото ми стори това...!

-Охх миличка.Не се притеснявай.Аз ще се погрижа да флезеш в отбора.

-Ти си най-добрата майка на света!!!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В училищният коридор.

Двамата престигнаха пред шкафчето на Сакура.Саске се усмиваше самодоволно.

-Получи ли достатъчно?Готова ли си да се откажеш?-попита Саске.

-Не още...пич мислих си,че си ужасен,но все още немога да повярвам,че направи това.-каза Сакура.-НЯМА.ДА.МЕ.НАКАРАШ.ДА.СЕ.ОТКАЖА.ЧУВАШ ЛИ?

-Добре.-усмихна се той-това е добре,защото все още имам номера,на които мога да те подложа.

-Както и да е.-тя извъртя очите си.След това си дигна фанелката за да изтиска водата от нея.Пъпчето й се показа и накара Саске да изтръпне.

Сакура го погледна с досада и си каза ‘Немога да му бъда ядосана,той е толкова секси в тази поза.’Тя неметна палтото си.

Саске просто си извъртя главата и я вдигна като булка и се запъти към мотора си.

-Ще те закарам до вас!Къде живееш?

-Пусни ме!Защо да ти кажа?МРАЗЯ ТЕ-крещеше Сакура и Саске я пусна леко на кожената седалка на пистовия си мотор.Тя никога преди не беше карана от някой до тях и някак си бе развълнувана.

Саске се изсмя и каза с невинен глас:
-Аххх,знам че не го мислиш...и така ще се прибереш по-бързо.Пък и вината е моя цялата да си мокра.

-Добре...-замисли се тя за минутка и го погледна подозрително.Няма да стане кой знае какво,ако му кажа къде живея.-Ще ти кажа къде живея,но няма да ме заблодиш толкова лесно.

Тя сложи ръката си на кръста му и го гледаше какс и слага каската.Той й каза да се държи здраво.Тя го направи и го утътваше през целия път на къде да ходи.Те пристигнаха и Сакура набързо скочи от мотора и му се усмихна- тя вече беше забравила какво се случи преди малко в съблекалнята.Моторът й отиваше.

-Благодаря,че ме докара тъпако,но ще съжеляваш затова какво направи по-рано.

-Опитай се!-засмя се Саске и потегли.Сакура го гледаше как си утива и влезна в къщата.Тя незнаеше защо,но смехът на Саске ехтеше в главата й.Той беше лек и ясен...тя не си и бе представяла,че момче като него може да има такъв смях.Но най-лошото беше,че й харесваше.

Ето и четвърта глава :!:



Бееп

Бееп

Беееп!

Сакура изръмжа и изключи часовника.

-Който е решил училището да започва рано,не е човек!-измърмори тя и стана да се приготви за училище.

След като излезна от банята,за да се облече в униформата си,тя забеляза нещо.То бе малка ботилка парфюм,който майка й и беше подарила за рожденния й ден,миналата година.Сакура не го беше използвала,но го пазеше.Тя го сложи в чантата си и нахрани Юки.След това момичето каза чао,заключи вратата и се запъти към училище.

Като пристигна,забеляза групичка от момчета,всяко от тях държеше по един букет или шоколадови бонбони.Сакура позна Лее и се запъти към него.

Той се обърна и след като я позна,неможа да се здържи и извика:
-Сакура!Ще излезеш ли с мен?

Момичето подскокна от шок.
-КАКВО?ЪЪЪ...HELL NO!!!

-САКУРА ТИ СИ МОЯТ ГЕРОЙ!

-ИЗЛЕЗ С МЕН!

-НЕ С МЕН!

-НЕ ТЯ ЩЕ ИЗЛЕЗНЕ С МЕН НЕ С ТЕБ!

Секунди по-късно групата момчета започнаха да се карат.Сакура видя своя шанс и избяга колкото се може по-бързо.
‘Това...това моя...и сега какво фен клуб ли имам?’

Тя се намръщи и отвори шкафчето си.Тя се изкрещя.

В шкафа имаше голям,дебел,грозен,гнусен саламандер.Той стоеше върху книгите й.Тя незнаеше как се е озовал там.

-Какво по дяволите?!-Чудеше се момичето.

Хората я гледаха и се чудеха какво става.Сакура не искаше да се ядосва и затвори шкафчето бързо.Ако учениците го видят,какво ли ще си помилят за нея?

Някой се засмя зад нея и тя разбра кой го е сложил.

-Трябваше да си видиш физиономията,Харуно.БЕЗЦЕННО!-смееше се Саске и погледна накриво,хората,които ги гледаха.Понеже те неискаха да си имат проблеми набързо се махнаха.

Лицето й се изчерви от гняв.

-Простак!Хакер!Махни го от шкафа веднага!

Саске се ухмихваше самодоволно и не помръдна.

-Просто го махни Учиха!

Саске все още не помръдваше и продължаваше да се усмихва така.Сакура се ядоса и отвори отново шкафа си,мина зад Саске и се опита да го бутне.Понеже той е много по-силен от нея всичките й усилия бяха напразни

-Добре...-изсъска тя,като го гледаше-Ако ти няма да го махнеш...То ще дойде при теб!

Без да се замисля,тя събра целия си кураж и хвана тетрадката,на която седеше саламандара и я хвърли по Саске.Той лесно го отбягна и животното се разпльоска на стената.

-Хммм...добре се прицели...но...пропусна.

‘Ооо така ли?’без да се замисля,Сакура извади от чантата парфюма и го напръска.

-Ха!Не си достатъчно бърз този път а?!-смееше се тя.

-Какво...кашляне...по дяволите!-Кашляше Саске и я гледаше така все едно че изпитваше голяма болка.

Тя го погледна в Учиха стил и му направи знака на мира.

-Това е за вчера както и за днес!

-Аз...мириша като...момиче!

-Лол отмъщението е сладко,но не знаех,че е ТОЛКОВА сладко!Знаех си,че това ще ми помогне някой ден.-Тя гушна парфюма и го постави обратно в чантата.

-Ще съжеляваш...

Сакура просто се усмихна и го хвана за ръката.
-Хайде,ще закъснеем!

Саске я следваше и се опитваше да се оттърве от миризмата.Те пристигнаха в стаята точно навреме,но за съжеление на Саске,неговия съперник Неджи мина покрай него.

-Какво е това?-помириса въздуха-Учиха,парфюм ли носеш?

Целият клас се обърна за да види Саске като се споглеждаха.Ушите му се зачервиха,но никой не забеляза,защото косата му ги прекриваше

-Лол,незнаех че си падаш леко Ляв...-смееше се Наруто като помирисваше въздуха около приятеля си.

-Не е каквото си мислишм,затова млъкни преди да си имаш проблеми!-каза Саске и погледна всички накриво.

Класът замълча и Какаши-сенсей влезна в час.

-Добре ученици...помирисване...Хей,на какво мирише?Предполагам,че някой е сложил прекалено много парфюм...хмм както и да е...днес ще правим експеримент.-информира Какаши и размаха ръката си за да може мириса във въздуха да се разреди.Сакура,Неджи и Наруто се подсмихваха.

-Понеже Яманака Ино няма да бъде на учлище днес всеки ще е партньор със човека,който седи до него.

-Перфекно.-Усмихна се Саске.

Сакура просто го погледна и му каза:
-Сякаш ще искам да съм с теб в група,идиот!

-Ще смесваме химикали затова ви моля да бъдете внимателни.-Предопреди Какаши.

-Hai!

‘Хмм това ще е интересно’мислише си Саске като вече измисляше план.

-Още едно нещо,имам много важно събрание и затова Куренаи-сенсей ще ви бъде учител за днес.-обяви Какаши и класа започна да мърмори.Сакура се чудеше защо

Саске разбра,какво си мисли тя и й обесни,че Куренаи е най-сторигият учител в училището.След като Какаши изчезна,Куренаи влезна в стаята и погледна много строго.Тя обесни на класа какво да правят.Всеки от тях получи-слузеста течност,тубички,колби,спиртна лампа и химикали(химични не за писане)

-Това е толкова тъпо и мириша на теб...немога да повярвам че го направи...-мърмореше Саске и отново се опита да махне парфюма.

-Хах,върнах ли ти го!Една точка за мен!-Каза Сакура и постави химикалите в тубичката.

-Моля да поставяте химикалите внимателно.Могат да екплодират.

-Нека аз да го направя.-каза Саске и отне тубата от Сакура.

Голяма,голяма,ГОЛЯМА грешка.

След секунди,голяма експлозия озари стаята като актвира противопожарната аларма.Учениците от другите класове се разтичаха.Съучениците на Сакура излезнаха от класната им стая и изчакаха пушека да се махне.....

Саске и Сакура бяха покрити със слуз.Куренаи се ядоса и се развика:
-Харуно Сакура!Учиха Саске!НАКАЗАМИ СТЕ!

-Но...но вината...

-Няма ‘но’!-каза Куренаи

Пожарни коли се появиха и директора им убесни какво се бе случило.

-Погледни какво направи!Сега съм наказана и съм покрита със слуз!ПРОСТАК!Репутацята ми отиде на кино!-Крещеше Сакура на Саске.

-Хмм момичетата искат да са наказани заедно с мен и биха направили всичко.Пък и ти си покрита само със слуз,можеш да я махнеш.

-Пфф,кой пък иска да е наказан заедно с теб.И заразлика от теб,разглезено момченце такова,аз трябва да си чистя дрехите сама!-дразнеше се тя,но се усмихна-Но...аз поне съм си изцапала само якето,а ти тениската.Ако го носеше сега фанелката ти щеше да бъде чиста.

-Както и да е,училищното яке е ужасно и не искам да го нося.

Наруто и другите се появиха за да видят дали са добре.

-Чухме,че сте наказани!-тревожеше се Хината.

-Добре ли сте?-попита Тентен.

-Да,но виж какво стана,благодарение на този идиот.

-Имате ли нужда от помош?-Попита Кати.

-Не.Не искам този загубеняк да ви е в тежест.

-ХАХАХА,браво глупако.-смееше се Наруто и подбутна Саске.

-Както и да е...-добави Сакура-Научих си урока...следващия път аз ще смесвам веществата!(...лошо смесих веществата,сълзите текът...и ето почва нещо да кипи... )ако има следващ път...

Саске просто се усмихна невинно и изчезна с Наруто при другите момчета.

-Сакура,случва ли се нещо между вас?-Попита Хината.

-Не...защо?-Сакура повдигна едната си вежда

-Не изглеждаш много ядосана.-каза Тентен

-Също така,той не се ядосва когато го наричаш идиот или глупак.Попринцип той много се нерви когато някой го убижда,освен Наруто.Също така,не се усмихва,а повече гледа със самодоволство...но сега...-каза Хината.

-Хах,незнаех че Хината е толкова умна...имаш право-добави Кати.

-Той просто обича да прави бели.-каза Сакура.Тя неискаше да си втълпява някакви мисли.

-Ученици!Връщайте се в клас веднага!-прекъсна ги Куренаи и се запъти към физкултурния отбор.Общо взето нищо не се случи в училището усвен това,че стаята бе пълна бъркотия.

Сакура се преоблече и Тентен й предложи ластик за коса,но тя го отказа.
-Благодаря ти Тентен,но не искам да си пипам косата и без това е цялата в слуз.Ахх и неще да се махне!

Двете утидоха на полето и изчакаха другите да се преоблечат.Косите на всички ученици бяха мокри,но нямаше слуз по тях.Тя виждаше слузта и по косицата на Саске(той също беше в салона,но в другия край),която също бе мокра.Тя си помисли,че изглежда много секси така.

Сакура не беше единствената,която мислише,че Саске изглежда много добре.Фенките на момчето се доближиха до него,в момента в който го видяха.

-Ахх колко си сладък!

-Обичам те Саске!

-Аз го обичам повече!

Момичетата се караха и след малко феновете на Сакура я забелязаха и се затичаха към нея.

Тентен я спаси и й каза,че след като е ударила Ино така е станала тяхната ‘идолка’.

-ДОСТАТЪЧНО!-крещеше Куренаи по учениците си.-Днес ще загреем като направим две обиколки на игрището и след това ще играем народна топка.Започвайте!

-Добре-отговори класа и с големи мъки се разтичаха.Беше толкова топло.

Саске и Наруто решиха да се състезават,останалите тичаха заедно със Сакура и приятелите й в средата.Фенките на Саске знаеха,че немогат да го настигнат и затова си тичаха спокойно.Феновете на Сакура обаче,се състезаваха единс друг като се опитваха да я вяечетлят.

Те не успяха и само се измориха.

-Хей искате ли да се състезаваме на втората обиколка?-предизвика ги Тентен.

-Не благодаря.-отговори Хината.

-Не искам да се състезавам сега,може би другият път.-Кати подбутна Хината-Ако искате да се състезавате тръгвайте...Хината ще стой с мен.

-Добре.-Каза Сакура

След като довършиха първата обиколка,те ускориха темпото.Феновете на Сакура се затичаха след нея.Саске и Наруто вече бяха свършили обиколките и седнаха на пейката.Те гледаха Сакура и Тентен.Двете момичета бяха доста равни и по средата на втората обиколка Тентен ускори още повече.

-Какво вече спринтираш???-попита Сакура.

-Лол...Саске виж я как тича.-изненада се Наруто.

-Харесваш ли я?-попита Саске.

-Тентен?Неее...имам някоя друга в акъла си...-засрами се русокоското.

-Хн...-усмихна се Саске и се сети за момиче със синя коса и бели очи.

‘Охх...по-добре да спринтирам и аз.’помисли се Сакура.Тя не искаше да изгуби от Тентен.Изведнъж тя чу гласове и стъпки зад нея.

-Сакура,хайде да бягаме заедно.

-Не,бягай с мен!

‘Не отново.’изръмжа Сакура и започна да тича по-бързо.Едно момче я хвана за тениската и другите момчета също последваха примера му.Тя се разпищя и се опита да бяга още по-бързо.

-МАХНЕТЕ СЕ ОТ МЕН,ПЕРВЕРЗНИЦИ!

Вече не й пукаше за малкото си съсезание с Тентен,а просто искаше да се махне от тях.

-Видя ли това?Тези са луди!-възкликна Наруто.-Замалко да й свалят тениската!

-Да видях.-каза Саске тихо-Загубеняци...

-Да,но виж я как тича!

-Да знам длупако имам очи.Господ също така ми е дал и уши и я чух как се изкрещя-отговори му Саске саркастично.

Сакура подмина Хината и се спря да си почине.Куренаи се доближи до нея и я пита:

-Добре ли си?Този клас е луд!

-Да...благодаря.-едвам отговори Сакура,зимайки си въздух.Куренаи се скара на момчетата.

-Нали знаеш,че постоянно ме преследват момичета.-добави Саске,когато той и Наруто се приближиха до тях.

-Немога да повярвам!Те са по-перверзни от Какаши-сенсей!-отговори Сакура.

-Пфф,със сигурност можеш да бягаш.-каза Тентен и си взе въздух.

-Да,когато хората се опитват да ми свалят тениската-отвърна Сакура ядосано и стана от пейката.

-Какво направихме,че се ядоса?-зачуди се Хината.

-Спокойно,не си виновна ти.-успокой я Наруто и я хвана леко за ръката.Хината се изчерви.

Когато всички се събраха на игрището,Куренаи каза да започват с Народната топка.

-Перфекно,имам нужда от малко разтоварване.-каза Сакура.Всеки,който я чу се изплаши,но неможеха да я винят.

-Готови ли сте?-Куренаи хвана свирката си.-Играй!

Когато играта започна,Сакура хвана топката и започна да цели всяко едно момче от нейния фен клуб.Те или падаха от силата на топката,или се прививаха от болка.

-Никога не съм я виждала толкова ядосана!прошепна кати някъде отзад.Никой не правеше нищо в играта,тъй като Сакура държеше всичко под контрол

-Лол...не мисля,че има човек в Япония,който може да я победи в момента.-каза Наруто на Саске.Те стояха с ококорени очи в средата на игрището и гледаха как момчетата се превиват от болка.

-Веднъж да съм съгласен с теб dobe…

Един по един изпопадаха момчетата.След като не остана нито един Сакура се усмихна миличко,сякаш нищо не се беше случило и се върна при приятелите си.
-Готова съм!-каза тя и се запъти към пейката.Приятелите й просто я последваха.

-Мисля,че току що видяхме вътрешната Сакура.-отбеляза Хината.

-Ти си най-опоритото момиче,което познавам,в добрия смисъл.Обзалагам се,че ще можеш да победиш дори и Саске на народна топка.

-Покланям се.-поклкони се Тентен като се шегуваше.

Сакура се смееше и погледна приятелите си

-Благодаря.

Училището свърши и всички си тръгнаха освен Саске и Сакура.Те си поделиха чистенето на стаята,като момичето чистеше чиновете,а момчето бършеше пода.Сакура се бе облякла отново в училищната си униформа,вкючително и якето,а Саске си беше свалил тениската,защото не искаше да се изцапа.

Сакура се опитваше да не се изчервява и не го гледаше в очите.Саске мълчеше.Най-накрая тя разби тишината.

-Ман,мразя те заради това!

-Смятай го,като един от номерата ми.

-Ахх!-момичето подскокна,защото мобилния й се развъня.Тя се разрови в чантата си и изкара розов Sony Ericsson w580i.

-Ало“
-Ааа здрасти тате!
-Тя е добре!(котката)
-Да
-Да добре съм.
-Не не ползвам и няма да ползвам наркотици.

Саске се усмихна.

-Да,ще говоря с него.

‘Него?’чудеше се Саске.

-Хейй ГАААААРААА!

-В училище.
-Не не съм на парти.
-Защо ли?Заяото съм наказана с момче.-каза Сакура като погледна Саске.Изведнъж Гаара крещеше толкова силно,че Сакура дръна телефона от ухото си.

‘Значи става въпрос за момче...’

-КАКВО НА КОКАЙН ЛИ СИ САКУРА?УТИДИ ДА ПСИХИАТЪР!

-Успокой се!

-ЗАЩО СИ НАКАЗАНА?

-Саске,момчето с което съм наказана,и аз объркахме един експеримент и стаята стана пълна бъркотия.Ние просто почистваме.НЕ!не съм на херойн---попринцип Саске ги смеси и аз бях неговия парньор и затова и аз съм наказана,обесни на татко ако обичаш.-Да,Не не съм на херойн.КЪЛНА СЕ!

-Добре...добре...благодаря,че ми повярва,че не се дрогирам!
-Спокойно!
-Не не ми трябва пихолог!
-Да..да тя е добре(котката)
-Добре чао.
-ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ НЕ МИ ТРЯБВА ПСИХОЛОГ!ЩЕ СИ НАЕМА НЯКОЙ ДЕН АКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ДРОГИРАМ!КОЕТО Е НИКОГА!
-Добре добре ЧАО!

Сакура затвоти и погледна Саске който се чудеше за нещо.

-Какво подяволите му има на твоето семейство?Наркотици?

-Еее това беше Гаара,най-добрият ми приятел.Ние сме много близки още от малки и хората си мислеха,че сме братче и сестриче,защото аз имам розова коса,а той червена.С една дума,семейството ми просто иска да поема по най-правилния път.

-Аха.-значи Сакура все още со няма приятел и този Гаара не й е такъв.

След като почистиха,Куренаи ги освободи.Когато бяха на двора Саске отново я попита дали иска да я закара до тях.Първоначално,тя отказа,но после се съгласи.Беше много тъмно.Когато престигнаха,Сакура му благодари,нарече Саске простак и се шмугна у тях.

Той се усмихна самодоволно като гледаше тялото й и отпътува за към неговата къща.Саске се замисли дали все още иска да я накара да напусне учлището.За първи път чувстваше някакво сранно чувство да го стяга в корема,когато си мислише за нея...

Пета глава :!:


Ино беше скарана със Сакура.От както тя дойде в нейното училище,всичко преобърна.Една от последователките на Ино й разказа,какво се бе случило.Не е честно!Сакура има вниманието на Саске,докато Ино никога не го е имала.Тя е по-извесна даже и от нея!Сакура,дори беше наказана заедно със Саске!
‘Трябва да направя живота й мизерен.’
Планът вече се сформираше в съзнанието на Ино.Ще накара феновете да...

Сакура се събуди,но този път не беше от досадния часовник.По-точно нещо още по-досадно я събуди.Тя стана и погледна часа;бе 6.30!Тя погледна през прозореца и видя най-големият си страх-феновете й...


-Хей Сакура-чан!

-Добро утро!

-Моля те излез с мен!

Сакура се прасна по главата (с тухла )
‘Мислих си,че ще ме мразят,след онази игра на ‘народна топка’!Охх боже защо на мен???Благодаря ти,че ме правиш да изглеждам толкова извесна,но чак толкова...?!’


-Ха!Момчета,аз имам синина от САКУРА!

-Моята е по-голяма!

-Ще си спомням за тази синина,до края на живота ми!

Момчетата се развикаха.

Сакура просто незнаеше какво да каже.Тя започна да се оправя за училище,като се опитваше да ги игнорира.

-Ох Юки,иска ми се да бъда на твоето място!Е всъщност не искам,но твоя живот е много по-лесен от моя!-говореше Сакура на своята котка и я погали.Звънеца,на вратата,звънеше през 2 минути и това я влудяваше.

-Аххх Юки,немога повече,след малко ще се обадя на полицията!-крещеше ядосано Сакура.Тя се качи на втория етаж и отново погледна през прозореца.Беше 7.30 а те все още стояха там.

-КАКВО ИСКАТЕ-извика се Сакура.

-ТЕБ!

-Не,тя е моя!

-Ще я помня винаги!

‘Ахх какво да направя,какво....?!!!’



Саске караше мотора си,както всяка сутрин.Беше 7.45 и учакваше Сакура да върви по тротоара.Той престигна в училище и нея още я нямаше.

‘Къде ли може да е?По-добре да ида до тях.’-Саске отпраши с пълна скорост.Когато пристигна той завари много момчета пред къщата й.Сакура ги замеряше с....химикали...

-Ето ви нещо,което ще пазите ВИНАГИ!ХИМИКАЛИ,КОИТО ПИПНАХ!-крещеше Сакура и ги хвърляше колкото се може по-надалеч.-Те са само 15 затова ги вземете,колкото се може по-бързо!И МЕ ОСТАВЕТЕ НАМИРА!

Момчетата се запътиха към химикалите.Бутаха се за да ги вземат.

-Сега е моят шанс!-Сакура излезна от вратата и я заключи-Чао Юки,казах ти,че са тъпи!

‘Юки?’-зачуди се Саске.

Сакура зави зад ъгъла и се спря,като видя Саске на мотора му.

-Какво правиш тук?

-Помислих си,че ще искаш да те закарам.-усмихна се Саске и си сложи каската-Скачай!

Сакура му се усмихна.

-Благодаря.

-Длъжница си ми!-пошегува се Саске.

Сакура го подбутна леко и си уви ръцете си,около кръста му.
-Бака.(от японски ‘идиот’)-прошепна тя.

Когато пристигнаха,Саске си паркира мотора и изпрати Сакура до шкафчето й.Преди да го отвори се обърна и го погледна.

-Надявай се да няма нищо в шкафчето като го отворя!

-Какво!Защо си мислиш,че ще ти сложа нещо в шкафчето?-гледаше я той невинно.

Сакура повдигна вежда и го отвори.Някой я извика.

-Охх,не отново!-Тя се обърна и видя Лее с букет в ръце.

-Сакура-чан търсих те навсякъде.Трябва да ти кажа нещо преди да излезнеш със Саске!

-КАКВО?-Саске и Сакура се спогледаха.

-Съчених нещо,когато си мислих за теб.Ето го и него.-Лее й подаде цветята.

-Ъъ..Благодаря ти.Прекрасни са.

Лее се изкашля и започна да рецетира поема.

“Сакура,Сакура,Сакура
За теб ще се откажа от живота си.
Сакура,Сакура,Сакура
Ще бъдеш ли моя?”


Момичето бе шокирана,а Саске се чудеше как да не се изсмее.

-Ъъъ....аз....ъъъ.-стъписа се тя-Благодаря ти много Лее-сан,благодарна съм ти...ъъъ погледни времето!Саске и аз трябва да тръгваме...обещахме на учителя си да утидем при него колкото се може по-бързо.Ъм благодаря отново!-Сакура се усмихна и хвана Саске за ръката и го издърпа.Той се зарадва от мисълта,че тя не го харесва(че Сакура не харесва Рок Лее) и още повече,че Лее неможе да се мери с него.

Те се качиха на Втория етаж и Сакура пусна ръката на Саске.

-Защо просто не му кажеш не?-попита той

-Немога,пък и си мисля,че е много мил.-каза тя

-Ооо?Можеш да целиш хиляди хора,като него,с топки,а неможеш да му кажеш не?-попита Саске и я прегърна леко.

-Аз имам сърце,заразлика от някой хора!-отговори Сакура и също го прегърна.

-Сакура,Сакура,Сакура...-имитираше Саске.

-Идиот!Толкова си лош!Добре,признавам,че поемата не беше хубава,но беше мило!Просто не съм заинтерисувана от него,но постепенно може.-Засмя се Сакура.

‘Толкова е приятно ръката му да е около мен.Е ние никога няма да станем гаджета.По-хубаво да се ориентирам около Лее.’

‘Но постепенно може...?Какво означава това?!Да не би да има чувства към него!Няма да изгубя!...’

-О,боже мой!Широко чело такова!Отиде прекалено далеч!-един глас ги прекъсна.Сакура и Саске се пуснаха и се обърнаха да видят кой крещи със всичка сила.

-Аз...

-Ино,ние просто се шегуваме!-отговори Саске.

-Шегувате?Никога не си прегръщал момиче!Дори и да си се шегувал!И закакво са тези цветя?Ти ли й ги даде?-крещеше Ино.Сакура се изчерви

Inner Sakura:Какво?Това вярно ли е?Аз съм първото момиче,което е прегръщал?Hell yeah!

-Аз не искам да прегръщам момичета като теб!И беше ШЕГА!Плюс това,не аз и дадох цветята,а един нейн фен!-Отговори Саске ядосано.

Inner Sakura(знам как се превежда ама искам така да си седи ) :Давай Саске!Нищо,че си ми враг и нищо,че те мразя,аз и те харесвам...Давай Саске!Мразя повече прасето Ино!

-Ахх,широко чело такова!Какво си сторила на гаджето ми!-полудяваше Ино

-Тя не ми е направила нищо!И не съм ти гадже!-извика се Саске.

Inner Sakura:Никога не съм го виждала толкова ядосан.

-Точно така.Ти не си ми гажде.Ти си ми годеник!

Inner Sakura:Ахх,не издържам повече!Съчувствам й.Ще съжелявам,за това което ще кажа.

-Прощавай,ние само се шегувахме.Не вини Саске,аз го прегърнах първа.-извини се Сакура.Момчето беше шокирано от това,че тя пое цялата вина.Ино се ядоса още повече.

-Значи ти си била!Ако не беше дошла в това училище,всичко щеше да си е НОРМАЛНО!КАК СМЕЕШ ДА МИ ОТНЕМАШ САСКЕ!

-Ино млъкни!Никога не съм бил твой и няма да бъда!Ако ще се сърдиш на някой,то се сърди на себе си!И за да знаеш истината,Сакура излъга!Аз я прегърнах първи!Никога няма да бъда с момиче като теб!Досадно,егоистично и арогантно!Глупачка!-крещеше Саске.

Inner Sakura:Защо трябваше да бъда мила!Ще съжелявам за това!

От всяка класна стая,наблюдаваха случката.Дори и някои учители гледаха.

-Лъжеш!Незнам какво му направи,но ще съжеляваш!-Ино влезна в стаята си.

-Хайде Сакура.-прошепна Саске.Тя го последва.Хората им правеха път.Беше толкова тихо,дори и феновете им не говореха.

Звънеца би и Какаши влезна в час.

-Уо,защо е толкова тихо?-никой не отговори.Той знаеше какво е станало.Беше видял всичко.

Когато междучастието дойде,Сакура грабна Саске и го качи на покрива.

-Трябва да поговорим.

Саске стоеше,без да казва нищо.

-Не трябва да си говорим повече.-каза Сакура без да го иска.

-Защо го казваш?

-Вие с Ино сте годеници.Тя е права,аз немога просто така да се появя и да ви разваля връзката.

-Не и ти!Защо изобщо ти пука?Нашата връзка не е била по-добре когато те нямаше.Не съм искал да й бъда годеник!Родителите ми така пожелаха!-ядоса се Саске.Той беше наранен.

-Дори и да не е твое решението,тя все още ти е годеница и неможеш да го промениш.Нямам право да заставам между вас!

-Не ми пука,дали Ино ми е годеница,или не.-Саске изфлиртува леко с нея.

-На теб не,но на мен да!-Сакура напусна покрива.

-Ахх,защо се случва на мен?-крещеше Саске и удряше стената с юмруци.

-Сакура-чан!-извика я Тентен.

-Търсихме те навсякъде!-съобщи Кати.

-Не ми се говори сега.

-Сакура-чан,важно е!Моляте изслушай ни!-молеше Хината.

-Добре,какво има?

-Чувала ли си за ‘обратно привличане’?-попита Хината.

-Не.-отговори Сакура.

-Това се среща,когато двама души първоначално се мразят и после се влюбват един в друг.-обесни Тентен.

-И какво от това?-Сакура се подразни.Какво се опитваха да й кажат?

-Ахх Сакура-чан,толкова си глупава!Казваме ти го,защото вие със Саске имате обратно превличане!-каза Кати

Inner Sakura:Наистина ли?Това ли се случва с мен?Защо съм тъжна?Саске ми е враг?Влюбена ли съм в него?

Чудеше се Сакура,като не подозираше какво я учаква

Шеста глава


До края на деня,отношенията между Сакура и Саске бяха много различни.Не много различни,тотално различни.Не си говореха,а Ино е по-добре да не говорим за нея.Когато учлището свърши,Какаши ги извика.Той не е глупав и много бързо разбра какво се случва между тях.Какаши реши да се прави на ‘сватовник’,но въпреки това,той не одобряваше отношението на Саске към Ино.Според него,момчето трябва да има избор дали да се ожени за нея.Какаши не харесваше Ино,но това си бе неговото мнение.

-Саске,Сакура.Искам да ви помоля за голяма услуга.Утре сутринта ще можете ли да ми помогнете,като занесете тези книги в помещението на чистача?Нямам нужда от тях и немога да ги занеса сам,защото съм на години...

-Добре,ще дойда рано.-отговори Сакура,без да поглежда Саске.

-Това е повече като заповед отколкото молба,мързеливец.-измърмори момчето.

Какаши го игнорира и ги освободи.Саске и Сакура се разделиха,като всеки пое в противоположната посока.

-По-добре ще е за тях да се сдобрят утре.Саске,ще ми благодариш по-късно!-прошепна си тихо Какаши.


Сакура си пристигна вкъщи и се просна на леглото си.Юки легна до нея.

-Юки...защо съм толкова тъжна...?Саске ми е враг,би трябвало да го мразя.Но...не го мразя...а сега и всичките ми приятели си мислят,че го харесвам заради тази теория на ‘обратното превличане’!...Ако Ино не му беше годеница,чакай малко...дори и да не беше,какво щях да му кажа?Да му кажа,че го харесвам?Дори не съм сигурна за чувствата си.Аххх мразя такива работи!Не е минало и месец,а вече полудявам!Чувтсвам се странно около Саске 24/7 до края на годината.Това е мъчение!Немога да си го причиня.Пък и няма да загубя от Ино,няма да й позволя да ми провали живота!Просто ще се държа със Саске,като с приятел,или поне като не толкова голям враг.-говореше Сакура.Тя погали котето си и то измърка.-Плюс това,немога да не му говоря вечено...-
добави тя тихо.



Когато Саске се прибра у дома си,се просна на леглото.Стаята му бе боядисана в синьо.Нямаше много работи в стаята му,освен един голям плазмен телевизор,компютър,телефон,бюро,плакати и снимки.Също така имаше тойлетна,баня и голяма тераса (авторката добавя-ако питате мен са доста нещата!)Саске се задзяпа в тавана.

‘Тъпата Ино!Всичко проваля!Обзалагам се,че дори иска да си отмъсти на Сакура.Не я искам!Искам.......Сакура.’

-Джин(ооо да сипвай бармане да пием )-Саске извика своя прислужник.

-Повикахте ме,млади ми господарю?

-Да,познаваш ме още от бебе нали?

-Да.

-Как Ино ми стана годеница?-попита Саске,като седна на леглото си.

-Еми случи се,когато беше на пет години.-започна да убеснява Джин-Твойте родители бяха на косъм да си загубят всички пари и родителите на Ино им помогнаха да излезнат от затрудненото положение.Баща ти искаше да им се отблагодари и когато те те видяха,заявиха,че искат да скючиш брак с дъщеря им.Родителите ти неможеха да им откажат и така се случи.-довърши Джин

-Има ли начин да разваля брака?-Попита Саске.

-Хмм...не съм сигурен,но ти ще разбереш сам,млади ми господарю.-Джин се поклони и се запъти към вратата-Ох и много ми е интересно да видя момичето,към което имаш чувства.-и след това излезна.

‘Той знае за чувствата ми към Сакура.Мамка му!Разбира се,че ще знае!Той ме познава откакто съм се родил.Е може би съм щастливец да имам Джин за прислужник.’

Саске отново се просна на леглото си.

‘Трябва да намеря начин да проваля брака си с Ино.’


Биип

Биип

Биип

-Ъхх...-изпъшка Сакура.

Тя се изправи и настъпа некакви кашони.След като тя и смейтвото й се преместиха в Токио,къщата все още не беше почистена.

Сакура престигна в учлище 15 минути по-рано и видя Саске,който бе пристигнал преди нея.

-Добро утро,Саске и Какаши-сенсей.-поздрави ги тя без никакво въодушивение.

-Добро...-измърмори Саске и погледна Какаши,който се запъти към купчина с книги.Той им даде по 10 книги и им показа къде да ги оставят.


Двамата вървяха по коридора беж да си кажат нищо.когато пристигнаха видяха,че помещението е много тясно.Саске влезна първи,светна лампите и постави книгите на един шкаф.Вътре беше толкова тясно,че имаше място само за един човек.Сакура също влезна и постави книгите си до тези на Саске.Изведнъж вратата се затвори,вятъра може би я затвори,защото всички прозорци бяха отворени през лятото.Сакура се шмугна през Саске и се опита да отвори вратата.Тя бе заключена.Сакура запази спокойствие,като се опитваше да не се паникьосва.

-Е?-попита Саске,като си изправи перфекните вежди.

-Заключено е.-отговори тихо Сакура.Момчето също се опита да отвори вратата,но без успех.

-Какво ще правим?Ще викаме за помощ?-попита Сакура

-Не,ще оглушея до тогава,пък и никой не минава през този коридор.Безмислено е да викаме,като никой няма да ни чуе.

-Тогава какво ще правим умнико?-попита Сакура,леко изнервена.

-Ще чакаме.Какаши ще забележи,че ни няма.Не вярвам да е толкова глупав.-отговори Саске-Макар че,понякога е доста глупав.

Както казах(не аз,авторката ) помещението беше много малко и те бяха изключително близко един до друг.Изведнъж,лампите изгаснаха и Сакура моментално хвана ръката на Саске.

-Страх ли те е?-усмихна се момчето самодоволно.Сакура почувства тази негова усмивка и си пусна ръката,като се изчерви.

-Не ме е страх!Просто мразя да съм на тъмно.-отвърна Сакура(империята отвръща на удъра )тя се запъти към лампата,за да пробва да я вкючи,но се спъна и падна върху Саске.Беше тъмно,но Сакура усети свойте усни върху неговите.На момчето му хареса целувката.

Лицата им се зачервиха от срам,Сакура се опита да стане като се хвана за нещо,но то бе крехко и падна върху нея.Нежното й тяло се доближи до тялото на Саске,още повече.

Лицето му се изчерви още повече,когато усети тежеста,която го претискаше.

-Ауу...съжелявам.-измърмори Сакура.

Inner Sakura:Ахх,ако целувката беше малко по-дълга,но да лежа на гърдите му също е приятно...прекалено много мисля...

-Добре ли си?Можеш ли да станеш?-попита Саске,но не бе ядосан.

Сакура се опита да стане,но неможеше.

-Не,мисля,че това нещо върху мен се е заклещило.

-Добре...Ще ти помогна да го вдигнеш.-Саске уви ръцете си около Сакура и се опита да го повдигне.Двамата успяха да го вдигнат.Сакура стана и Саске се запъти към лампата.Натискайки отново и отново копчето,с цел лампата да се фключи,момчето започваше да изнервя Сакура.Крушката беше изгоряла.Той седна,като се облегна на стената.Саске не сваляше очи от тялото на момичето (авторката:очите му са свикнали на тъмното.),тя се стресна малко,когато Саске я дръпна за ръката и я свали надолу.

-Защо го направи?!-попита ядосаната Сакура,като седеше на коляното му.

-Помислих,че може да искаш да седнеш.

-Ох.............Хммм.Явно Какаши няма да забележи отсъствието ни.-Сакура си кръстоса ръцете.

Inner Sakura:Великолепно....току що споделих първата си целувка със Саске...мамка му,беше приятно,но защо с него?!И сега седа на коляното му.Глупав,перверзен,baka (от японски-идот),мързелив Какаши...Защо му трябваше да ни помоли за помощ!

-Значи се страхуваш от тъмното...-каза Саске като се усмихваше самодоволно.

-Млъкни и престани да се усмихваш така и не се опитвай да лъжеш,защото знам,че се усмихваш по този начин.

-Каза,че не искаш да си говориш с мен повече.-каза Саске,който все още имаше самодовлна усмивка на лицето си.

-Ъъъ...еми неможах да превъзмогна просташкото ти отношение,простако.

-Оу?Сигурна ли си?Защото аз си мисля,че просто искаш да си говорим.-каза Саске с изпитателен тон (сигурно все още се усмихвал самодоволно.)

-Аз?Да искам да си говоря с теб?В никакъв случай!

-Тогава защо го правиш?-запита Саске.Сакура млъкна за минутка.

-Престани да се усмихваш така,дразнещо е!

-От къде знаеш,че го правя?-запита Саске,който продължаваше да се усмихва самодоволно..

-Знам...!И ако не престанеш,ще съжеляваш!-каза Сакура,като се загледа в него.

-Толкова ме е страх!Господи помогни ми!-отвърна той,съркастично.

-Престани да се държиш така!Ще те гъделичкам до смърт!-пошегува се Сакура.

-Това няма да помогне...за твоя информация,нямам гъдел.-каза Саске.

-Лъжеш!

-Не лъжа!

-Ще видим!-каза Сакура и го погъделичка.Той се изсмя.-Хах!Знаех си!

-Добре де излъгах...но и аз ще те гъделичкам!-отвърна Саске и момичето изтена от смях,като усети пръстите му да я гъделичкат.Тя се опита да се отдръпне,но не успя.

-Спри!М-м-моляте!-смееше се Сакура.

-Предаваш ли се?

-Какво?!Никога!-отвърна Сакура.

-Хмм,тогава още повече ще те гъделичкам!-усмихна се Саске и продължи с гъделичкането.Сакура се смееше толкова много,че чак и корема я заболя.Тя се опита да отбъсне ръката му,но той пак успяваше да й стигне корема.

Най-накрая Саске се отказа.

-Никога няма да се предадеш а?

-Никога,пред теб!-Сакура се намести на коляното на Саске.

-От колко време сме тук.-попита тя като си облегна главата на рамото му.Тя беше изморена.Нито един от тях не се изчерви,сякаш бяха свикнали с допира на другия.

-Незнам,този глупак Какаши.Не трябва да му имам толкова доверие.-Той също облегна главата си на челото й.

-Странно е,че звънеца би и той все още не е забелязал,че ни няма.-каза Сакура,тя се чувстваше леко сънена.След извесно време,тя заспа.

-Сакура?-тя не отговори.

‘Хн,заспала е.И аз съм изморен,няма да ми попречи,ако и аз поспя малко.Какаши сигурно е прекалено зает да си чете перверзната книжка.Искам да постоя още малко с нея.’

Саске си сложи едната си ръка на кръста й и заспа.

‘Почти е обят.Време е да ги пусна.По-добре да са цели,когато слезна долу.Хмм идеята с крушката беше великолепна.’-мислише си Какши.

-КАКАШИ-СЕНСЕЙ!-крещеше Ино.-Къде подяволите е МОЯ Саске-кън и онова широкото чело?Ако го е отвякла ще я убия!

-Не се притеснявай Ино,не го е отвлякла.Изпратих ги до едно място,за да ми свършат услуга.

-Какво?!Защо не помоли мен?

-Те дойдоха по-рано и беше спешно и затова се наложи да ги изпратя двамата!-излъга Какаши.
‘Пфф!Добре ме прекри Какаши!Благодаря ти Какаши!Няма защо Какаши.’

-Къде са те!-крещеше Ино.

-Не ти трябва да знаеш,връщай се в час!Сега се бях запътил към тях.-каза учителя и я остави.

Той взе ключа и бавно отвори,заключената врата.Той я беше заключил нарочно. (ВЪХ!Кът да не повярваш ).Цялото помещение беше преобърнато.Книгите бяха разпръснати навсякъде.Облегнат на стената стоеше Саске,който държеше Сакура,която стоеше на коляното му.Тя си бе облегнала главата на рамото му,както и той на челото й.И двамата спяха.

‘Аууу колко са сладки.Една точка за Ича Ича Парадайс!Знех си,че книгата ще ми потрябва някой ден!Благодаря ти Господи,че я има и благослови Джирая-сама,че я написа.Амин.’-помоли се Какаши.

-Събодете се,сънливци такива!Охх непослушници!Да избягате от час само за да се заедно.Цт,цт,цт.Непослушни деца такива!(naughty , naughty , naughty ).Трябва да се засрамите от постъпката си!Погледнете тази бъркотия!Толкова съм разочарован!-караше им се Какаши.

Сакура и Саске се събудиха и се отдалечиха един от друг,като видяха учителя си.

-Защо се забави толкова?!-попита ядосано Саске.

-Аз трябва да те питам това Учиха!-отговори Какаши.

-Ъм...не беше наша вината!Изведнъж вратата се затвори и неможехме да излезнем!След това и крушката изгоря!-оправда се Сакура.

-Да...да добре.Тинейджърите тези дни...постоянно си крият чувствата...Цт.-каза Какаши.-Вече е обяд.Ще кажа на чистача да почисти и без това напоследък само мързелува...

-Както и да е.-измърмори Саске,а Сакура просто извъртя очи.По обяд Сакура убесни на приятелите си,какво се скучи през деня,като пропусна частта когато спеше върху Саске,а той изчезна някъде.

Звънеца би и той все още не се появяваше.Пет минути по-късно той влезна в стаята и си седна на мястото.

-Защо закъсня?-попита Сакура.

-Тренировка повреме на голямото междучастие,защо да не би да ти липсвах?-усмихна се Саске.

-Baka!Не...-изсъска Сакура-А ти искаш ли да ми липсваш?

-Разбира се!Кой не би искал?-отговори Саске.Сакура си отвори устата за да каже нещо,но Какаши влезна в час.

-Здравейте отново,до края на деня ще учим,как се прави видео.Ще ви сложа в групи и всяка ще си има директор.Ще слушате всичко,което казва той.Ще имате тема,по която ще снимате.Също така,ще имате костюми и видиото ви ще се излъчи пред публика.-каза Какаши....

Седма глава :!:


Първа група-Сакура,Саске,Наруто и Ино.Тема:местни новини,сцена на убийство.Директор Ино.

Втора група-Кати,Хината,Шикамару,Темари и Тентен.Тема;световни новини.Директор Темари.

Трета група....


‘Оооо даааа аз съм в група със Саске!Хмм онова широкото чело също е в групата!’-мислише си Ино-‘Е,просто ще я направя да изглежда зле в ролята си,все пак аз съм директора.’


-Добре,хайде да го направим!-извика въудешевена Ино.Саске си извъртя очите и тя го игнорира.-Добре,аз и Саске-кън ще бъдем водещите,широкото чело ще бъде стара баба,коята бива нападана от пристъпника-Наруто.

-Какво!Ей прасе такова,няма да се облеча като бабка!-възкликна Сакура.

-Защо ти не се облечеш така?-попита Наруто (питал е Ино)

-Защо трябва да съм водещ?-чудеше се Саске.

-Защото АЗ съм директора и казвам така!-извика се Ино.


10 минути по-късно...


Саске беше облечен в костюм.Момичетата викаха като луди,като го видяха,но Какаши им каза да мълчат.(явно вече са на сцената.)Сакура го беше накарала да го облече и той го направи заради нея.

Ино бе облече официално с прилепнала блуза и пола,изглеждаща много професионално.Наруто бе облечен като пънкар.Саске му завиждаше.Сакура все още не беше излезнала от съблекалнята.

-Побързай,всички са готови!-развика се Ино.Тя нямаше търпение да види Сакура.

‘Хах,всички ще умрат от смях като я видят!’

-ПРАСЕ ТАКОВА!НЯМА ДА ИЗЛЕЗНА!!!УФФФ.....ИЗГЛЕЖДАМ ТОЛКОВА ГЛУПАВО!-крещеше Сакура в съблекалнята.

-Излизай веднага!Не ме карай да влезна при теб!-предупреди я Ино.

-Хайде Сакура-чан неможе да изглеждаш чак толкова зле.-укоражи я Наруто.

-Накара ме да се облеча в костюм!Твоето облекло едва ли е толкова грозно,колкото мойто!-каза Саске.

-НАКАРАИТЕ МЕ!-чу се отговора.

-Това е!-Ино влезна в съблекалнята и изкара Сакура навън.Тя носеше рокля,покрита с цветя.Изглеждаше като красиво тенейджърско момиче,което си е сбъркало имиджа.

-Лолл...-изненада се Наруто,след което се изсмя.

-Изглеждаш абсурдно.-втренчи се Саске в момичето.

-Млъкни!Виждам!Няма да излезна на сцената!-крещеше ядосано Сакура.Ино се смееше.

-Хаха,широко чело такова...хахха...изглеждаш още по-глупаво от обикновенно.

-Аххх!Планувала си го нали прасе такова!-каза Сакура.

-Хахаха...качвай се на сцената БАБО!-Изкомандва Ино.

-Няма да излезна в този вид!

Саске се възхищаваше на упоритата Сакура.Не я винеше,че не иска да излезне облечена така,той нямаше...

-Ще актьорстваш или щеполучиш слава оценка!-обеляза Ино,която се наслаждаваше на момента.

-....добре!-отвърна ядосаната Сакура.Тя излезна на подиума и всички започнаха да се смеят,но спряха в момента,в който Сакура ги погледна срудено.Наруто и Саске също ги гледаха така,а Ино се усмихваше самодоволно.

-Добре,да се захващаме за работа!-извика се Ино.

-Да майко!-измърмори Сакура.

-Какво каза?!!!

-Казах,добре майко!Глуха ли си?Не ме карай да повтарям отново,прасе!

-Няма да те карам да повтаряш!Ти го направи по своя воля!

-Помислих,че имаш нужда!

-Аз...

-Охх,спрете за да може да приключим,колкото се може по-бързо!-прекъсна я Саске.Двете момичета престанаха да се гледат злобно.

-Добре,ето какво ще направим...



45 минути по-късно...


Ино:Добър ден,аз съм Яманака Ино и това е Учиха Саске.Ние сме водещите на днешните новини.

Саске:Този следобед,приблизително към 1.30 в центъра на Токио,престъпник,познат като лисицата демон,атакува невинна стара жена.Ето и репортажа.

Сакура:Ахх!Някой да ми помогне!

Наруто:ДАЙ МИ ПОРТМ...

-СТОП!-извика се Ино.

-Какво пък сега прасенце?

-Широко чело,не изглеждаш достатъчно безпомощна!-изкритикува я Ино.

-Охх,стига де!Това е педесетия път,в който спираме!Сакура-чан играе достатъчно добре!-защити я Наруто.

-НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!-Ино искаше Сакура да изглежда още по-глупаво.

-Какво искаш да кажа?!Да изреча:ОХХ ПУСНИ МЕ МИЛО МОМЧЕ!НАРАНЯВАШ МЕ!АЗ СЪМ ПРОСТО ЕДНА БЕЗПОМОЩНА БАБА.ОХХ МИСЛЯ,ЧЕ ЩЕ УМРА!ЩЕ СЕ ВИДИМ В АДА-това ли искаш да кажа!Или и това не е достатъчно добро!!!?-крещеше Сакура.Всички се смееха,включително и Саске.Сакура се усмихна и погледна Ино.

-ДА,НО ОЩЕ ПО-ГЛУПАВО!-каза Ино.

-Както и да е!-Сакура изгуби интереса си в спора.

-ДОБРЕ УЧЕНИЦИ!Време е да снимате!-каза Какаши.

Една по една групите се изредиха.Групата на Ино получи шестица.



Сакура се прибра рано.Когато се прибра вкъщи,тя беше гладна и си изкара нещо от хладилника.Той бе доста празен.Освен празния хладилник,къщата беше мръсна.Имаше кутии по земята.

-Днес ще почистя къщата и ще си напиша домаената.Утре ще почистя втория етаж и ще напазарувам малко храна.-Каза Сакура на Юки.Парите не бяха проблем в нейната къща.

След като свърши с чистенето на първия етаж и си написа домашната,телефона звънна.Беше Кати.

-Хей Сакура-чан!

-Хей Кати-чан!Какво има?

-Знаеш,че днес е петък и решихме да си направим пижамено парти в къщата на Наруто.Искаш ли да дойдеш?

-Ъм...добре и без това няма какво да правя.

-Супер!


Кати каза на Сакура къде живее Наруто и затвори телефона.Розовокоската не попита кой ще ходи.Тя си взе душ и си стегна багажа.След това сипа храна на котката си.

-Ето Юки,сложих ти повече отколкото можеш да изядеш.Гледай да не надебелееш.Съжелявам,че няма да мога да прекарам целия уикенд с теб,но утре ще почистим заедно къщата и след това ще излезнем да пазаруваме.-Сакура говореше с котката си,сякаш беше човек.Тя излезна от къщата си и се запъти към Наруто.

-Сакура-чан ще дойде!-каза Кати.

-Добре!Плана ни работи перфекно!-развълнува се Тентен.

-Само да видят какво сме им подготвели,но не трябва да се издаваме!-изрече Хината.

-И такааааа:НЕКА ОПЕРАЦИЯ ‘СВАТОВНИЦА’ ДА ЗАПОЧНЕ!-крещеше Наруто

Осма глава :!:



Сакура престигна пред вратата на Наруто и звънна на звънеца.Тя чу шушукане и стъпки,които се приближаваха до вратата.

-Добре дръж се нормално!-чу се глас от другата страна на вратата.

‘Добре....’-мислише си Сакура.

Изведнъж вратата се отвори.

-Хей Сакура-чан!Радвам се,че дойде!-каза Кати.

-Ъмм...хей!-отвърна Сакура,заподозрявайки нещо.

Тя влезна и разгледа къщата,която беше чиста.Момичето си пусна торбата до масата,в хола.

-Хей Сакура-чан!-поздравиха я Наруто,Хината и Тентен,когато я видяха.

-Какво правите?-попита Сакура и седна до тях,на дивана.

-Ох,ами ние чакаме още един човек да дойде и ще гледаме филм.-отговори Тентен.

-Кой?-попита розовокостака и звънеца звънна.

-Ще отвориш ли Сакура?-помоли я Наруто.

-Какво?!Защо ти не отвориш,мързеливецо?!Твоя е къщата!-караше му се момичето.

-Просто отиди!-бутна я Кати към коридора.

-Какви приятели сте само.-имърмори Сакура и отиде до врата.Когато я отвори,видя едно красиво мъжко лице с черна коса и черни очи.

Саске и Сакура се гледаха много време,ама много време.

-Какво правиш тук?-попитаха едновременно и продължиха да се гледат.

-Неможете ли да бъдете малко по-щастливи,че се виждате?!-попита ги Тентен.
Саске погледна Наруто с подозрение.Нещо не беше както трябва.

-Добре,сега когато всички сме тук,да гледаме филм!-каза Кати развълнувано.Всички се запътиха към хола и фключиха телевизора.

-Да си постелем спалните човали първо и после ще гледаме филма.-каза Хината.

-Добре.-съгласи се Сакура.Сватовниците се спогледаха.

-Аз немога да спя тази вечер при вас,защото утре съм на зъболекар,рано сутринта.-каза Тентен.

-Аз искам да спя в края.-изрече Кати.

-А пък аз ще съм до теб.-каза Сакура и си постави спалния човал до този на Кати.

-Саске,ти ще си в средата и аз и Хината ще сме до теб.-предложи Наруто,леко засрамен.Хината се изчерви.

-Защо аз трябва да съм по средата?И да съм до теб?Ще углушея от звуците на твоето хъркане!-оплакваше се Саске.

-Млъкни,това е за твое добро!-каза Наруто и след това блъсна момчето по средата.

‘Хммм.....поне ще съм до Сакура...ОМГ!Аз ще спя до Сакура!’
Сърцето му започна да се ускорява.Бузките му се бяха зачервили.

Inner Sakura:Какво,Саске ще спи до мен!Hell yeah!Чакай малко...това добро или лошо нещо е?

От ляво на дясно в спящият ред:Кати,Сакура,Саске,Наруто,Хината.

-Добре,хайде да гледаме вече филма!-каза нетърпеливо Тентен.

-Какво искате да гледате?Аз знам да гледаме ‘White Chick’!-извика се Наруто,като сам отговори на върпоса си. Капчица пот се появи по лицата на всички в стаята.Саске и Наруто заеха дивана,а момичетата засядаха по пода.Сакура се облегна на дивана,пред Саске(тва тука по-хубаво аз да ви го убесна...начи Сакура с една дума седи в краката на Саске...),гушкайки възглавничката си,а другите момичета легнха по коремчетата си.По време на филма те се смееха.Той беше комедия.Изведнъж се чу къркорене на стомах.Не беше телевизора,всички погледнаха Наруто и въздъхнаха.

-Какво?Гладен съм и ми се яде РАМЕН!-оправдаваше се Наруто.-Искате ли?

-Може.-отговориха те.

-Аз ще ти помогна.-предложи Хината и след това последва Наруто до кухнята.

-Сигурно ще имат нужда от помощ,за да донесат купите с Рамен.Ще им помогна.-каза Кати и отиде в кухнята.

Секунда по-късно Тентен каза,че й се ходи до тоалетната и също ги остави.Саске и Сакура стояха сами в хола.Филма беше спрян на пауза.

-.......

-.......

-Държат се странно днес.-каза Сакура като развали тишината.

-Освен,че се държи странно всеки ден,днес наистина е по-различен(говори за Наруто).-потвърди Саске.

Наруто го чу,понеже ги подслушваха.Той искаше да удари Саске,но Кати,Хината и Тентен го спряха.

-.......

-Тентен-чан.....стой прекалено много време в банята.-каза Сакура.

-Дори и НЕ споменавай!-отвърна Саске.

Когато Тентен чу това и тя поиска да удари Саске,но и тя бе спряна от другите.

-Колко време се готви един Рамен?-попита Сакура.

-Около 5 минути.-отговори Саске.Той разбираше какво има напредвид тя.

-Трябва да се връщаме!Заподозряха ни!-прошепна Кати.Останалите кимнаха и донесоха рамена на Сакура и Саске.

-А,ето ви.Тамън се чудехме защо се бавите толкова дълго време.-каза Сакура.

-Изгубих се по пътя за тоалетната и затова се забавих.-защити се Тентен.

Изядоха си рамена,изгледаха филма и се посмяха още малко.Когато филма свърши им стана малко скучно.Часа беше 9.30(вечерта)

-Какво искате да правим?-попита Наруто

-Незнам
-НЗ
-Не ми пука.
-Нямам идея.

Искате ли да гледаме още един филм?-отново попита Наруто.

-Незнам
-Нз
-Не ми пука
-Не.

-Тогава какво искате да правим?Аз вече предложих.-каза Наруто като се ядосваше.

-Незнам.
-НЗ.
-Не ми пука.
-Нямам идея.

Ахх стига сте говорели така!

-Добре.
-ОК.
-Както и да е
-Кей.

-Престанете!-изкрещя се Наруто.

-Добре.
-ОК.
-Както и да е.
-Кей.

-Оххх!Да бъде така.Следващия път когато ме питате нещо,няма да ви отговоря!-извика се Наруто.

-Успокой се!
-Както кажеш.
-Устроива ме.
-Така да бъде.

-.......

-Аз знам!Да играем на истината или предизвикателството!-изчерви се Хината.

-ДОБРЕ!-Изрещя се Наруто,който трябваше да се сърди.Всички въздъхнаха.Те се подредиха в кръг.

-Така...който не иска да направи,това което му е казано....-Кати замълча за минутка,за да помисли какво да е наказанието.

-Аз знам!Ще масажира краката на Наруто една седмица!-възкликна Тентен.

-Йей!Масаж на краката!-зарадва се момчето.

-Хей...и ако Наруто се откаже...една седмица няма да яде РАМЕН!-Изкрещя се Кати.

-КАКВО!???НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!-Наруто падна на земята.Всички го погледнаха.Края беше близко.Животът му нямаше смисъл вече.

-Добре тогава,аз ще съм първа.-каза Тентен,като игнорираше хленченето на Наруто.

-Хмм....Саске,истината или предизвикателството?

-Предизвикателството.

-Добрем,искам да целунеш Наруто по бузата.-Тентен се изсмя след това и другите момичета я последваха(в смеха ).

-КАКВО?!!!ЛУДА ЛИ СИ!???АЗ ДА ЦЕЛУНА НАРУТО?НИКОГА!-крещеше Саске.

Девета глава :!:



-ДА!ТЕНТЕН ПОЛУДЯЛА ЛИ СИ!ЗНАМ,ЧЕ САСКЕ Е ГЕЙ,НО НЕ МУ ТРЯБВА ДА ГО ДОКАЗВА!-изкрещя се Наруто.-И СЕГА ЖИВОТА МИ НАИСТИНА НЯМА СМИСЪЛ!

-Няма да го целуна по бузата.-дърпаше се Саске.

-Страхливец!Тогава ще масажираш краката на Наруто една седмица!-каза Сакура.

-Ъхх...не съм страхливец,няма да целуна Наруто и няма да съм му преслужник за една седмица!Ако беше на мое място и ти нямаше да го направиш!-изфлиртува леко Саске.

-Охх хайде де!Просто го направи.Приеми го като предизвикателство.Аз бих го направила.То е просто по бузкара.Пък и той не е непознат.Освен,ако не си мислиш,че ти е приятно,тогава мисля,че е добре.-каза Сакура.

-Охх,това е най-глупавото,най-срамното,най-гейското нещо което ще направя през целия си живот.-изръмжа Саске.Наруто започна да се отдръпва назад.

-ДАВАЙ САСКЕ!-смееха се момичетата.

‘Приеми го като предизвикателство!Предизвикателство!Предизвикателство!’
-Наруто доведи си задника тук!Няма да ти масажирам краката една седмица!-крещеше Саске.

-Аххх...Немога да повярвам,че ще го направиш!НЕЕ ГОСПОДИ МОЛЯТЕ!-Саске хвана Наруто за горнището и го целуна съвсем леко по бузата.Момичетата се напикаха да се хилят(не буквално).

-ГАДОСТ!ТРЯБВА ДА СИ ИЗМИЯ УСТАТА!ЪХХ...-Саске се изтича до банята и се изпю.

-Хахаха.....това беше толкова забавно!По-добре да видя дали е добре.-смеше се Сакура.Останалите момичета неможеха да помръднат от смях.Наруто избяга в кухнята и си търкаше бузата с вода.Сакура отиде в посоката,в която беше Саске и го видя да изплюва вода.

-Хехе,значи успя да го направиш!

-Никога повече няма да ме накарат да целуна някой на сила!-каза Саске малко по-силно от нужното.

-Не се притенявай,най-лошото мина.Хайде да се връщаме при другите.-момичето му хвана ръката и го задърпа при другите.Сега,след като всичко се беше успокоило,Саске бе наред да казва.

-Dobe,истината или предизвикателството?

-Предизвикателството!

-Сложи една от блузите на Сакура.-каза Саске като се усмихваше самодоволно.

-КАКВО?-изкрещяха се в един глас Наруто и Сакура.

-Добър избор Саске!-извикаха заедно Хината,Тентен и Кати.

-Страхливец!Сега ти си гея!Ха,ако не го направиш няма да ядеш рамен една седмица!-каза Саске.

-Аххх,копеле токова...Сакура дай ми една от фанелките ти!-изрече Наруто с решителен тон.

-Господи,толкова си жесток!Защо си ме създал без значение(тва тука ся нещо немоа го схвана ама тихо незнаете )?-измърмори тя.Сакура изръмжа и изкара блузка от чантата си.Наруто я грабна и изчезна за да я облече.След малко се върна и беше сложил тясната блуза.На дрехата й оставаше много малко преди да се разкъса.

-Помощ!Блузата.....прекалено.....малка!!!-каза Наруто и падна на земята.

-ДРЕХИТЕ МИ!-крещеше Сакура,като не й пукаше дали Наруто ще умре от задушаване.Другите се смееха и бързо утидоха до Наруто.След още малко време,успяха да махнат блузата.Момчето си взимаше толкова въздух,колкото му беше позволено.

-Наруто!Започни диета!-каза Сакура ядосано.Няколко шева се бяха разпорели.

-НЕ!Ти трябва да надебелееш!-изкрещя се Наруто.

-Това ще го приема като комплимент.-каза Сакура.

Всички се успокоиха и беше ред на Наруто.

-Хината-чан,истината или предизвикателството.

-Ъм...истината.

-Какво точно търсиш в едно момче?-попита Наруто.Другите изпаднаха в шок.Не си и помислиха,че Наруто може да зададе такъв въпрос.

-Ъм...Сладък,забавен,добър,талантлив.....и рус.-изчерви се Хината.Последното качество го прошепна.

-Оуу знам едно момче с такива качества!-каза Кати.

-КАКВО?!КОЙ?!-изкрещя се Наруто,леко ядосан.Неможеше да спре да ревнува от това момче.Другите просто въздъхнаха.

-Никога няма да разбереш.-каза Тентен.

-Добре,аз съм наред,Кати-чан истината или предизвикателството?-попита Хината.

-Предизвикателството.-отвърна тя.

-Искам да бягаш по улицата и да крещиш ‘Аз съм клошарка’.-изхихика се Хината(лол злобна Хината)

-КАКВО?!!!Ах ти малки червей такъв(зомг,как да преведа You little worm).Да ме караш да правя такива работи...-изкимтя Кати.

-Ще го направиш ли или не?-попита Хината.

Кати излезна от вратата.Всички я последваха,като се опитваха да си сдържат смеха.Вън беше тъмно и малко студено.

-Готова ли си,добре тогава тръгвай!-изкрещя се Тентен

Кати се разтича по улицата и крещеше:

-АЗ СЪМ КЛОШАРКА!ПОГЛЕДНЕТЕ МЕ АЗ СЪМ КЛОШАРКА!ВИЕ ИМАТЕ ДОМОВЕ,А АЗ СЪМ БЕЗДОМНА ЛИЗБИЙКА И СЪМ НАКАРАНА ДА ПРАВЯ ГЛУПАВИ РАБОТИ ОТ МОЯТА ПРИЯТЕЛКА,АЗ СЪМ КЛОШАРКА!-крещеше момичето ядосано.Хората поглеждаха през прозореца и търсеха момичето,което крещеше,че е клошарка.Теенейджърите вече се бяха прибрали в къщата.

-Пфу...доволни ли сте?-Кати гледаше ядосано всички.

-Да много!-изхихика се Хината(лол evil Hinata again).

-Добре,аз съм наред!Сакура-чан истината или предизвикателството?

-Предизвикателството,разбира се.

Кати се приближи до ухото на Сакура и й прошепна нещо.Сакура се изчерви.

-Извинявай,но май не те чух правилно...КАКВО!???

-Чу какво казах!-каза Кати.Всички,освен Саске знаеха за какво става дума(авторката казва:разбира се те са Сватовници).

-Неможеш да ми го пречиниш!-каза Сакура.

-Мога и ще го направя!Това или да масажираш краката на Наруто една седмица!Решавай.-изрече Кати.

-Неееее,толкова си лоша!
Сакура виждаше краката на Наруто.

‘Масажиране или това,масажиране или това,масажиране или това...?’Сакура се питаше милиони пъти.Останалите станаха нетърпеливи,особенно Саске.

-Хайде де!Сигурен съм,че твойто ще е по-добро от мойто.Ъхх имам нужда още да си измия устата.-изрумжа Саске.

-Внимавай какво казваш.Аз трябва да съм този,който да се оплаква!-Наруто изръмжа обратно.

Inner Sakura:Той е прав,пък и или ще ми хареса,или няма да си покажа лицето повече!

-Колко дълго трябва да е?-попита Сакура.

-Цели двадесет секунди!-каза Кати.

‘Знаех си,че ще се съгласи!Никой няма да иска да пипне краката на Наруто,освен Хината.’

-ДВАДЕСЕТ СЕКУНДИ!Ъхх.....Добре.Излезте от стаята,всички!-каза Сакура.

-Какво!Няма!Да пропуснем...-крещеше Кати,но преди да успее да каже нещо,Наруто я прекъсна.

-Да!Искаме да видим,какво трябва да направиш!-извика се Наруто.За нищо на света неможеше да пропусне това.

-Просто излезте от стаята.Гледайте ако искате,но внимавайте да не ви видя!И бройте до двайсе и НЕ ЛЪЖЕТЕ!ГЛУПАЦИ!Ще ви мразя до края на живота ми!-крещеше Сакура,без да го мисли.

-Мрази ме сега,но после ще ме обичаш!Хайде да се махаме,но все пак ще гледаме.-каза Кати.Всички се запътиха да излезнат от стаята,но Кати спря Саске.

-Не!Ти оставаш!-каза момичето и останалите излезнаха.

-Сакура,закакво говори тя?-попита Саске объркан.

-Ще разбереш малко по-късно...глупавата Кати!-изръмжа Сакура силно.След това си постави ръката на рамото на Саске.Двама стояха и се гледаха.Сакура си затвори очите и си пое дълбоко въздух.

-Ъхх Сакура,какво правиш?-попита Саске изнервен.

Inner Sakura:Немога да повярвам,че ще го направя...

-Готови!Давай!1,2,3...-броеше Кати.

Сакура се приближи до Саске,докато телата им не се докоснаха.С ръката си,все още на рамото на Саске,тя се завъртя и го целуна.Очите му се отвориха в шок.

-6,7,8...

‘Какво подяволите!!!Тя ме целува!!!’Саске погледна лицето на Сакура.Очите й бяха затворени,толкова силно,сякаш не искаше да ги отваря от страх. ‘Това е много по-добро от тъпата целувка по бузата на тъпия Наруто.Сега ще я направя моя!Изглежда перфекно,има характер,дам тя трябва да е моя!’

-12,13,14...

Inner Sakura:Брой по-бавно Кати-чан!Не чакай имам предвид ПО–БЪРЗО!Мамка му,знаех си,че това ще се случи!Сигурно няма да мога да спра да си мисля за него до края на деня!Мамка му!

-17,18,19....и 20!Йей!

Двамата се разделиха и се изчервиха.

-Лол Сакура-чан!Незнаех,че ще го направиш!-крещеше Тентен.

-Да!-съгласи се Хината.

-КАКВО!ВИЕ СТЕ ГО ПЛАНУВАЛИ!-изкрещяха се Саске и Сакура.

-Ъхх...Не!Разбира се,че не!-излъга Тентен.

-Защо ни е да го правим?-отвърна Хината.

-Сакура-чан,ти си наред!-каза Наруто.

-Хмм,както и да е.Тентен,истината или предизвикателството?

-Предизвикателството.

-Добре,преди да кажа нещо искам Наруто и Саске да се изправят!-изкомандва Сакура и те се изправиха.След това тя прошепна на Тентен предизвикателството й.

-НЕ!Ако го направя ще ме убият!-оплакваше се момичето.

-Всички направихме нещо срамно и сега е твоя ред!-каза Сакура,като се опитваше да забрави за целувката.Момчетата започнаха да се отдалечават леко.

-Добре,така да бъде.–Тентен се изправи и се запъти към момчетата.


1 минута по-късно...


-ВЪРНЕТЕ СЕ!-крещеше Тентен,като гонеше Саске из стаята.Наруто стоеше в шок.Току що беше PANTSED(понеже незнам как се прецежда,ще го убесня.С една дума Тентен е седнала на мъжествеността на Наруто.).Тентен се запъти към Саске,но той не искаше това да му се случи и се разбяга.Другите се смееха.

-Върни се!-крещеше Тентен.-Не искам да масажирам краката на Наруто!

-Не!-Саске грабна Сакура.-Една стъпка по-близко и с нея е свършено!

-Пусни ме!-смееше се Сакура,като се опитваше да избяга.

-Да бе!-изръмжа Тентен и направи още една крачка напред.

-Аз ще ти помогна!-изкимтя Наруто.-Не е чесно!Щом седна върху мен,ще седнеш и върху него!-двамата се запътиха към Саске,който все още държеше Сакура като ‘заложник’.

-Dobe!Мога да се бия с теб,по всяко време,същото се отнася и за Тентен!-каза Саксе и пусна Сакура.Той започна да си навива ръкавите.

-Хей!Защо ме взе като заложник?-попита Сакура.-Сега ще видиш ти!

-Трима срещу един,мога да се справя!-каза Саске.

-Защо просто не го решим с ‘камък,ножица,хартия’?-предложи Хината.

-Да!Защо не изиграем една игра,вместо да се биете?Ще попитам Саске и Тентен-чан три въпроса и който отговори правилно печели!-каза Кати.

-Добре.-съгласиха се всички.

-Какво да питаме?-зачуди се Наруто.

-Аз знам,след като Сакура-чан се премести в Токио от скоро и не я познаваме толкова добре,ще питаме върпоси за нея!-преложи Хината.

-Перфекно!Добре,да видим,прегответе се.Първи въпрос:Кой е най-големия страх на Сакура-чан.-попита Кати.

-От тъмното!-изкрещя Саске.

-Вярно ли е Сакура?-Тя кимна,но каза,че има още три.

-Тъмното,духове,тясно пространство?-опита Тентен.Тя позна две от трите.

‘Хмм,момичетата се страхуват от какво?Чудя се дали е...’

-Тъмното,духовете и буболечки?-отново опита Саске.Беше прав.

-Една точка за Саске.Втори въпрос:Каква и е кръвната група?-този път Хината попита.

-Б?-каза Саске,но беше грешно.

-О?-Тентен бе права.Сега,който отговореше на въпроса печелеше.Беше ред на Наруто да пита.

-Добре...Кой харесва Сакура-чан?

-САСКЕ!-изкрещя се Тентен,без да се замисля.

-Какво?Няма да отговоря на този въпрос!Прекалено е лично!-крещеше Сакура.

-Значи е Саске!-попита Кати.

-Н..не!-отвърна Сакура.Саске я гледаше като се усмихваше самодоволно.

-Защо се усмихваш така?!!!Виждате ли,как ще харесвам ‘господина,който се усмихва постоянно самодоволно’?-викаше Сакура.

-Охх стига де!Просто си признай!-каза Наруто.

-НЕ!-извика Сакура.

-Тогава,кой харесваш?-попита Саске,без да се издава,че иска да узнае най-много от всички.

-Няма да кажа.-каза Сакура опорито.

-Сигурна ли си?-попита Саске.

-Знам,че е Саске!-каза Кати.

-ЛАЛАЛАЛА!Немога да ви чуя.-крещеше Сакура,като си покриваше ушите.

-Тогава кой?-попитаха всички едновременно.Четири чифта очи гледаха Сакура(тва мноо ми харесва четири чифта очи ).Напрежението беше прекалено голямо.

-Добре,ще ви кажа,той е....................Лее-сан!

Десета глава :!:


Устите бяха паднали до земята.Очите бяха отворени широко.Израженията на лицата им бяха безценни.Чувствата бушуваха в Саске,така сякаш Наруто имаше нужда да яде Рамен.Първо престигна гнева,след това объркването и накрая ревността.

‘Какво подяволите!!!Как изобщо може да харесва Рошавите вежди!Ако видя това копеле ще го пречукам....’

Всички останали,освен Сакура:ООО НЕЕ!Провалихме се!Ох май боже(тва тука би трябвало просто да го пиша ОМГ ама така повече ми харесва )какво ли си мисли Саске в момента...Горкичкия.....

-Какво?!!!Как може да го харесваш?-крещеше Саске,той ревнуваше толкова много в момента,че ако видеше Лии би го удушил.

-Да Сакура-чан!ЗАЩО ЛЕЕ?!!!-извика се Наруто.

-Ох май боже,ще припадна.-изкимтя Тентен

-НЕЕЕЕЕ!-каза Кати готова да се разплаче.

-Мисля,че имам нужда да си полегна.-добави Хината.

Изведнъж Сакура се смееше.От смях,тя имаше сълзички в есмаралдовите си очи.

-Боже мой!Тц-тц-тц!Толкова сте наивни!ХАХАХАХА!Трябва-ше да си в-идите лицата!Направихте най-смешните изражения на света!Хахахаа!Измамих ви!

-Хъх?З-значи не си падаш по Лее-сан?-измърмори Тентен и след това започна да се смее.

-Не!Разбира се,че не!-каза Сакура като се усмихваше самодоволно.Всички започнаха да се смеят.

-Хвана ни Сакура-призна си Саске.

-Тогава кой наистина харесваш?-попита Наруто.

-Няма да ви кажа!Поне засега.Ще разберете...когато се възкачите в Рая!-смееше се Сакура.

-Добре тогава ще приемем,че е Саске.-каза Хината.

-Приемайте каквото искате.Не ми пука.-отвърна момичето.

-Оуу не знаех,че ме харесваш Сакура.Колко мило!Чувствам се толкова обичан!-каза саркастично Саске.

-ХА!Твой е проблема,че се чувстваш обичан.И закакво говориш?Не те харесвам!-отвърна и Сакура съркастично.

-Колко си лоша!-изкимтя Саске,казвайки го на шега.

-Добре,ами сега като е равен между Саске и Тентен,какво ще правим?-попита Хината.

-Да играем......гол покер!-предложи Наруто.Преди някой да отговори,званеца на врата звънна.

-Охх вижте колко е часа.Трябва да тръгвам!Да ми разкажете какво се случи в Понеделник!Чао!-каза Тентен си грабна чантата.

-Късметлийка...-прошепна Сакура зависливо.

-Ще играете ли или не?-попита Наруто, изкарвайки едно тесте с карти.

-Да-отвърна Саске.

-Да, и аз!-отговори и Кати-Сакура-чан?Хината-чан?Ще играете ли?

-Ъммм...добре аз ще играя.-каза Сакура.

-Няма начин!-изкимтя Хината.

-Айде де Хината, моля те!-насърчаваше я Наруто.

-Виж, Наруто си е перверзник и иска да играеш затова играй!Ще се щадим!-каза Кати.Хината най-накрая се съгласи.Преоблякоха се в пижамите си.Правилото беше обявено:неможеш да носиш нищо друго освен пижамата си.

Пижамата на Сакура се състой от панталонки, тениска ,под която има само сутиен.Останалите момичета носиха същото облекло като нея.Наруто и Саске носеха боксерки, панталонки и тениска.

Минаха минути, минаха и часове.Кати беше останала само по панталонки и сутиен.Сакура-тениска и сутиен, Саске се опита да не се изчерви.Той все още носеше тениската си и боксерките си.горкият Наруто стоеше само по боксерки,тъй като всички, освен Хината, искаха да съблечат първо него.Хината не бе свалила нищо от себе си.

-Хината-чан!Защо не ни каза, че си толкова добра на покер!-попита Сакура.Хината просто се усмихна.Започнаха нов рунд и Саске победи,тъй като Наруто имаше най-малко точки бе негов ред да се съблече.

-Мамка му!Защо все аз!-измърмори той.Отново беше изгубил.Това означавше....чао, чао боксерки, здравей грозен задник.

-Хахаха.Ти си този, който искаше да играе тази игра, нали така?Нека да ти кажа нещо:отново на дъното си!Както винаги!-усмихваше се Саске самодоволно.

-Няма да гледам!-Сакура си криеше лицето зад Саске.

-Немога да повярвам!-Кати грабна възгалвница и си зарови лицето в нея.Хината направи същото.Саске си закри лицето с ръце и се обърна.

-Гнусен си,няма да гледам.-напрежението се надигаше.Наруто се изправи.Това беше.Време бе да се покаже.Господ го наказа.

-............


-Ахаххахахахаха!Заблодих ви!-крещеше Наруто.Всички го погледнаха и видяха, че наистина си беше махнал боксерките, но под тях носеше бельо.Те просто въздъхнаха
-Ахахахаха!-Наруто продължаваше да се смее.-Винаги съм подготвен!

-Dobe!-измърмори Саске.

-Какво каза?Не те чух!!!-отвърна Наруто.

-Добре, добре, лъжец.Хайде да продължаваме!Искам да свършим тази глупава игра.-каза Кати.

За изненада на всички Наруто спечели следващия рунд и Саске загуби.Той си свали тениската.Сакура се изчерви.

-Уессс!Загуби!-крещеше Наруто зарадван.най-накрая го победи!

-Млъкни тъпако.Ако бях на теб, нямаше да се радвам толкова, защото губиш толкова много.Чист късмет!-отвърна Саске.

-Оооо я чуй кой говори.Момчето, което току що загуби!

Късмета не му подаде ръка отново.Този път той пак загуби и трябваше да се съблече.Това му бе толкова ясно, колкото ясна бе и целувката на Саске и Сакура.

-Наруто, да имаш още нещо под бельото си?-попита Саске със сараказъм.

-За твоя информация НЕ!Но може би, ти имаш нещо под бельото си, защото си ГЕЙ!-извика се Наруто.

-Гей?ХА!Не съм толкова голям гей, колкото теб!Извинявай, но кой искаше да играем тази игра и загуби?Толкова съжелявам, че имам приятел като теб, който губи по такъв начин.-Каза Саске.Момичетата извъртяха очи, защото момчетата отново започнаха да се обиждат.

-Ще спрете ли някога?-попита Сакура.

-Да, аз ще спра.Няма смисъл да си говоря с този мухльо цяла нощ.-каза Саске.

-Мухльо?За твоя информация, ти си мухльото!

-Наистина се държите като най-добри приятели.-каза Сакура съркастично.Тя се облече и другите последваха действията й.

-Играхме часове наред покер.Неискаме да видим Наруто гол.Защо изобщо играхме тази глупава игра?-попита Кати, ядосана на себе си.

-Защото глупака искаше да види някой друг гол, но той стана жертвата.-каза Саске.Наруто щеше да каже нещо, но Хината прекъсна спора им.

-Наруто-кън, колко е часа?

-Лол...един часа сутринта!-възкликна Наруто.

-Времето наистина лети бързо, когато ти е забавно.-добави Сакура.

-Ще заспивам-прозя се Наруто.

Хината загаси лампите и всеки се мушна в човалчето си.

-Хей искате ли да играем на една игра, която току що измислих?-попита Наруто.Той получи удър по главата от Саске.

-Нали ти се спеше!

-Не се чувствам толкова изморем.Играта се казва Истината или истината!Подобно на Истината или предизвикателството, само че има само истина!Хахаха!Не е ли интересна?Искате ли да играем?-той получи още един удър от Саске.

-Наруто бих я играла, но ми се спи.-измърмори Сакура

Момчетата отново се скараха и Саске се обърна с гръб към Наруто.Лицето му се срешна с лицето на Сакура.Двамата се гледаха и мигновенно се сетиха за целувката. ‘Престани да я гледаш Учиха!Издаваш се...’

Inner Sakura:Гледам го!Какво красиво лице има.Немога да устоя!Знаех, че това ще се случи.Сега глупавото му лице ми се заби в главата и немога да го изкарам от там.Мамка му!Продължаваме да се гледаме, чудя се дали се чувства както аз се чувставм...

Сакура си отмести погледа на тавана.Тя забеляза, че човала на Кати бе празен. ‘Къде изчезна?Не я чух да става.’ След това се обърна към Саске и видя, че си е затворил очите.Наруто и Хината също ги нямаше.Тя започна да се паникьосва.
‘Къде са?Изчезнаха, сякаш са призраци...’Сакура се приближи до Саске и му хвана ръката.

-Саске!

-Да?-той не спеше.Бе си затворил очите, само за да спре да я гледа.

-Кати, Хината и Наруто ги няма.-изсушука и седна върху човала си.Саске стана и се огледа наоколо.Нямаше ги!Той се изправи и започна да върви из коридора.Сакура го следваше. ‘Тя трепери.Толкова ли я е страх, или просто й е студено?Ах, как можах да забравя!Страх я е от тъмното и от духове!’ Саске й грабна ръката и продължи да върви.Сакура се шокира леко, но след това му стисна ръката.Почувства се по-сигурна.Саске се усмихна, но не каза нищо.
‘Къде са?Сигурен съм, че не чух нищо.’Те вървяха в кухнята и след това отидоха в хола.

Изведнъж Сакура подскочи и се извика.

-Нещо ме докосна!

-Не се притеснявай, сигурен съм, че те го правят.-Каза Саске с цел да я успокой.Сакура отново подскочи и стисна ръката му още по-силно.
‘Наистина може да стиска много силно.’

-Нещо ме докосна отново!-те бяха на горния етаж и пред тях стоеше голямо огледало.Те се вгледаха в огледалото, изведнъж три големи, зелени маски , изкочеха от някъде.Сакура се изпищя и прегърна силно Саске.Той първоначално се стресна, но след това я прегърна и удари една от маските.

-Аууу!Мамка му!-изрева жертвата.

-Сакура, това са само глупака и другите и се опитват да ни стреснат с тяхните толкова страшни маски.-прошепна Саске тихо в ухото й, но неможа да се сдрържи да не слоши саркастичен израз накрая на изречението си.
Сакура го пусна, бавно и погледна Хината и Кати, които държаха желени маски в ръцете си и Наруто, който се въргаляше на пода от болка.

-Какво си мислите, че правите?-попита ядосано Саске.

-Толкова много ме изплашихте!-информира Сакура.

-Правихме си маска на лицето, докато вие, влюбените птички, стояхте доло и се наслаждавахте на времето прекарано заедно.След като се качихте горе, решихме д ави изненадаме и вие ни помислихте за зомбита или дохове и ни нападнахте.Горкия Наруто!-Обясни Кати.Хината бе заета да помогне на Наруто да се изправи.

-Наруто и маска за лице?Това е добра шега!-Саске и Сакура се смееха.

-Хей!Защо едно момче, неможе да си прави маска?Не съм роден с перфекната кожа, заразлика от някои хора!И между другото, това много болеше!

-Ауу, толкова съжелявам!Да не нараних малкото бебенце?

-Преди да започнете да се карате ОТНОВО, аз ще си легна да спя.-прекъсна ги Кати.
Другите две момичета кимнаха и слезнаха доло.Като видяха, че няма смисъл да се карат, двете момчета ги последваха...

narutouzu Аз не го превеждам само го копирам от тая дето го е превела :!: Радвам се че ти харесва :Okay:

Ето и Единайста глава

-Хехе, изплаших те нали?-усмихна се Наруто.

-НЕ!Сакура се сресна!-отвърна Саске.

-Как вървят нещата между вас?-попита Наруто.Саске не отговори нищо.-Стига де!Знам, че се харесвате!Признай си!

-И какво от това?И млъкни!-изсъска се Саске.
‘Хехе, плана върви идеално.Малко ме боли от удъра.Толкова добър приятел съм.Мисля, че съм толкова мил, че ще се разплача.’

Те си легнаха и най-накрая заспаха.Наруто захърка, но на Саске не му пукаше.Той беше щастлив, че има приятели и , че жената, която скоро ще е негова, спи близко до него.

Сакура се събуди от звука на телевизора.Тя се изправи и си потърка очите.

-Събуди се.-каза един глас.

-Хъх, добро утро Саске.

-Костата ти е ужасна.-каза Саске и си сложи малко чипс в устата.

-Млъкни!-изръмжа Сакура и го замери с възглавница.След това се изпрари в банята.След като отдели цяло хилядолетие в банята, тя се върна обратно, напълно облечена.Саске също бе готов.

-Къде са всички?-попита тя.

-Пазаруват нещо за ядене.Оставиха бележка на масата в кухнята.-отговори Саске.Той гледаше спорт по телевизията.

Тя отиде в кухнята и видя бележката.Дигна я и я прочете.

‘Скъпи Сакура и Саске,
Решихме да напазаруваме, тъй като Наруто няма нищо друго в хладилника освен Рамен.Ще се върнем някъде по обяд.Не искахме да ви притесняваме, затова не ви събудихме.Ще се видим по-късно!’

Сакура погледна часовника и видя, че е 9.00 Събота.Тя се почувства гладна и отвори хладилника за храна.Навсякъде имаше само Рамен.Понеже не й се ядеше Рамен, тя провери в другото помещение, където събираха храната.ОТНОВО ИМАШЕ САМО РАМЕН!След това отвори всеки един шкаф.Шкаф1-Рамен, Шкаф2-Рамен,Шкаф3-чинии,Шкаф4-Рамен.Все още имаше един Шкаф останал.Тя го отвори и видя голяма кутия с надпис : ХРАНА ЗА КРАЙНИ СЛУЧАЙ! Тя го отвори и познайте какво имаше вътре.....РАМЕН!

-Ъхх.-изръмжа Сакура и се върна при Саске.

-Наруто яде ли нещо друго освен Рамен?Кълна се, че ако видя още една купа с Рамен ще повърна!

-Нем, затова винаги си нося нещо за ядене когато идвам тук.-отговори Саске и искара един пакет с чипс и го подаде на Сакура.Тя му се усмихна и сърцето му се оскори.

-Благодаря ти Саске, ти ми спаси живота!

Сакура седна до него и се задзяпа в телевизора.След малко й стана тъпо.

-Неможе ли да гледаме нещо друго?

-Няма нищо по-хубаво в момента.

-Наричаш това ‘хубаво’?Момчета, немога да разбера, защо винаги гледате спорта!

-Аз пък немога да разбера, защо вие момичетата гледате романтични неща!-отвърна той.Очите на Сакура се разшериха (физиономия от сорта на WTF?)

-Това не е вярно!Вярно е, че ги гледаме, но не постоянно!

-Да, да, да , както и да е.-измърмори Саске.

-И...-Сакура грабна дестанционното и премести на Ориндж Каунти.Саске го взе обратно и пусна спорта.След малко и двамата си хвърлиха настрана чипсовете и се бореха за дистанционното.КЛИК, КЛИК, КЛИК, БЪЗЗ(телевизора) БЪЗЗ, БЪЗЗ, КЛИК, КЛИК, КЛИК, БЪЗЗ, БЪЗЗ, БЪ...телевизора изведнъж се изключи сам.Те се спряха и загледаха пазния екран.

-Ъхх....-прошепнаха и двамата.

Сакура се приближи до телевизора и натисна копчето за включване и изключване.Когато не се включи, тя го удари, като се надяваше да проработи.Не се получи.

-Аз ще пробвам.-каза Саске, като се приближи до телевизора.За изненада на Сакура, той си вдигна крака.

-Саске неде...-преди да довърши изречението си Саске го удари с крака.Телевизора издаде съвсем лек сигнал на живот и отново умря.

-ТИ ГО УБИ!-изумя се Сакура.

-Глупости, пак ще пробвам.-преди Сакура да може да направи нещо, той отново удари телевизора.Телевизора отново показа знаци за живот БЕЕП Бъзззз, но отново умря.

-Погледни какво направи на горкия телевизор!Наруто ще те убие!-крещеше Сакура

-Хмм, чудя се ако го ударя пак...-каза Саске игнорирайки момичето.

-Ооо не!Покажи малко уважение!Дори и като предмет ПРЕДИ Е ИМАЛО ЖИВОТ!Направи му услуга и го остави ДА ПОЧИВА В МИР!-крещеше отново Сакура.-Какво ще правим сега?

-Незнам, тъй като толкова много го уважаваш, защо не му направиш погребение?-предложи Саске.

-Хаха, не ме карай да се смея.Ето една идея, защо не го удариш пак и да изчакаме Наруто да си дойде и да види телевизора си на прах?-предложи и Сакура съркастично.

-Може да проработи.-отговори Саске.

-Шегувах се, идиот!

-Колко е часа?-попита Саске.

-10:30, защо?

-Добре.-Саске изкара телефона си, без да й отговаря на въпроса.-Джин, поръчай ми Sony, Trinitron телевизор.30х28 инча.Донеси го в къщата на Наруто веднага.Трябва ми преди обяд!Чао.

Сакура го погледна с учудване.

-Поръчваш телевизор?

-Защо не?-попита той.

Сакура се удари по челото. ‘Как можах да забравя!Той е билионер!Една от причините, по които момичетата го харесват...’

Те изчакаха тихичко заедно, докато гледаха празният екран, ядейки чипс.Най-после някой звънна на звъннеца.Те погледнаха кой е пред вратата; Беше Наруто, Хината и Кати. Беше само 11:00!
-Какво да правим-прошепна Сакура нервно.

Отвлечи им вниманието! Ъъ Кажи им, че искаш да им покажеш нещо...КАКВОТО И ДА Е !-Прошепна Саске.. Звънецът пак позваня. Сакура отвори вратата докато Саске отиде в другата стая да се обади на Джин да дойде по-бързо.

-Здрасти! Върнахте се!- Каза тя със фалшив тон.

-Как сте?-попита Хината.

-Ооо, добре сме! Надявам се имате и друга храна освен Рамен!" повтори Сакура.

-Да, имаме, просто сложи това в кухнята.-Тримата отидоха в кухнята.

-Ъъъ трябва да отида до тоалетна.Ще се видим в кухнята. И не мърдайте! Защото, ъх, къщата на Наруто е голяма и ако отидете някъде няма да мога да ви нямерия.Имам да ви покажа нещо по-късно!" Тогава бърза като светкавица, Сакура си отиде.

-Страно- каза Кати.

-Хей къде е Саске-попита Наруто.

-Саске, кога ще дойдат?-прошепна му Сакура.

-Скоро, задръж ги още малко.Ще помогня на Джин да го вкараме, не им позволявай да влизат в хола!-обясни той.Сакура кимна и се върна при останалите.

-Върнах се!Хайде, имам да ви покажа нещо отвън!-каза тя и се замисли какво да е то.

-Добре.-отвърна Хината

Те излезнаха вън и Сакура огледна околността и нещо и хвана окото.

-Вижте.-каза тя и хвана в ръката си камък, който преличаше на вкаменено дърво.

-Яко!-изкоментира Кати, като гледаше камъка.

-Дали е истинско?-попита Хината.

-Богати сме!Богати сме!Ще го продадем на музея и ще сем богати!-крещеше Наруто.

-Дори не сме сигурни дали е истинско!-добави Кати.

Inner Sakura:Това беше близко.Благодаря ти Господи!Трябва да продължа да говоря, докато Саске хвърли стария телевизор и постави новия.

-Истинско е!Получавам педесет процента, защото е от моята земя!-каза Наруто.

-Както и да е!Да гледаме телевизия!Предаването ‘70’s Show’ го излъчват в момента!Хайде!-каза Кати и се шмугна в къщата, преди някой д ауспее да каже нещо.Приближаваха се до хола бързо.Сакура видя Саске и прислужника му да носят новия телевизор.За щастие другите не го видяха. ‘Трябва да измисля нещо и то бързо!’

-Ох май Боже, погледнете това!Какво е?-каза Сакура и посочи нещо на приятелите си.

Телевизора бе точно зад тях.Тя погледна през раменете им и видя Саске да поставя новия телевизор, а прислужника му да маха стария.

-Сакура, това е ваза-каза Кати.

-Лол, никога не съм виждала такава ваза!-преструваше се тя.

Вазата беше доста грозна и безформена.

-Ъм Сакура, аз я направих.-каза Наруто, като я гледаше странно.

-Както и да е, да гледаме!-отвърна Кати.

Всичи се обърнаха, а Сакура си затвори очите, като се опитваше да не види израженията им, когато видят Саске и прислужника му да се изнизват с чупения телевизор.

-Сакура, защо си затваряш очите?-попита Хината.

-Хъх?-момичето си отвори очите и видя новия телевизор, стоящ на мястото на стария.-Ъъ нищо.Нещо ми влезна в окото.-отговори бързо тя.

-Уо.-поздрави ги Саске.

-Хей!-отвърнаха те.

До края на деня те ядоха и гледаха телевизия.

-Благодаря ти Наруто!Прекарах чудесно!Ще се видим!Чао!-каза Сакура и се запъти към Саске, който я чакаше.Той й беше предложил, да я закара до тях.

-Няма проблеми!Ще се видим!

-Не мислих, че ще се справиш.-каза Сакура, когато престигнаха пред дома й.

-Справям се с всичко.-подсмихна се Саске.

-Да, да, идиот!-отвърна Сакура.

-Ще се видим по-късно!-каза Саске и отпраши.

-Апф, по-добре да влизам вътре.-прошепна тихо Сакура и вече й ставаше тъпо.-Юки, вкъщи съм си!-възкликна тя, като усещаше липсата на пресъствието на Саске.

Дванайста глава :!:


-Юки, прибрах се!-каза Сакура.Тя чуваше мъркането на котката си, животното не се поколеба и за секунда и скочи на раменете на стопанката си.-Ох, надебеляла си, от днес си на диета!Погледни тази кочина!Глупава котка, по-добре да започна да чистя.


Сакура почисти цялата къща, отгоре до долу и беше покрита с прах.

-Пфф, най-накрая!Покрита съм в прах, Юки и ти също!Това означава.....БАНЯ!Хехехе, не ме гледай така, ти си виновна, че къщата беше бъркотия!След като се изкъпем, ще пазаруваме заедно!-чувайки думата ‘баня’ Юки се скри.Сакура се изсмя и влезна първа да се изкъпе.На вън започна да вали когато тя се изкъпа.Момичето се облече с зелена блузка и синя полица.

-Юки време е за баня!-каза Сакура и си сложи престилка.Да изкъпеш котка може да бъде доста проблемно.Тя намери котката си под дивана съскайки,но Сакура знаеше как да се справя с нея.Скоро една пухкава, черна, ядосана, космена топка стоеше в ъгъла на кухнята.Господарката й я решеше внимателно.-Добре готови сме, да тръгваме!-изясни Сакура и постави Юки на раменете си, грабна чадър и си сложи сандалите на токчета.

Те вървяха в дъжда, като Юки се мушеше в Сакура, за да може да се крие от дъжда.Когато момичето се доближи до вратата на супермаркета, Юки изведнъж скочи и избяга в една градина, която беше невероятно красива.Сакура се наслаждаваше на цветята за извесно време, но след малко се сети, защо наистина е тук и забеляза нещо жълто и черно(Един отбор е на света, оооо Ботев Пловдив в нашите сърца!!!)

-Юки, глупава котка такава!Ахх, не се качвай на дървото!Нееее, какво ти става?Вали, нали мразеше водата?Връщай се веднага преди някой да ни вии...-Сакура бе прекъсната от познат глас, идващ зад нея.

-Знаеш, че не е хубаво да се разхождаш из имотите на хората.

Сакура се обърна бавно и започна да се извинява.

-Наистина съже....Саске!Какво правиш тук?

-Незнам, може би живея тук!-каза той със сърказам.Той беше изложен на дъжда и не носеше чадър.

-Живееш тук?Ще си тъгна тогато си взема котката, а ти по-добре да влезнеш вътре за да не изтинеш.-каза тя разтревожено.

-Ауу, значи наистина ме харесваш, грижа те е за мен.Всъщност си мисля, че знаеш къде живея и използваш бягащата котка, като оправдание за да ме видиш!

-Какво?!!!Не, идиот!Просто си помислих, че може д ахванеш настинка!И не използвам никакво оправдание за да те видя!Дори не знаех, че живееш тук!И имам котка, която наистина е на дървото!-каза ядосано Сакура.

-Незнаех, че имаш котка.Не я виждам оттук.Как се казва?

-Юки.

‘Ооо, значи Юки е името на котката.Чувал съм го и преди това име.’

-Можеш ли да ми помогнеш, да я сваля долу?-попита Сакура.Тя забеляза, че Саске се подсмихна.

-Да ще ти помогна, после искаш ли да влезнем вътре?

Inner Sakura:Разбира се!

-Ъмм, благодаря но не.Имам да свърша много работа.-изчерви се Сакура.

-Ооо, така ли...-каза Саске и се покатери по дървото и видя котката на Сакура.-Лол, каква порода е?

Юки стоеше на края на един клон.

-Незнам.Осинових я, преди да се преместя тук.Помислих си, че е прекрасна и помолих майка и татко да я вземем.-обясни момичето.

-Определено е уникална, никога не ъсм виждал такава котка.-призна си Саске, като бавно се приближи до котето.-Какво имаш да правиш след това?

-Знаеш, че е грубо да се бъркаш в работите на хората.

-И какво от това, а ти знаеш ли, че е грубо да се разхождаш така?-отвърна й той, като се подсмихваше.

Сакура млъкна.Саске настигна Юки, но тя се отдръпна.

-Плашиш я!

-Извинявай, но ако аз съм я оплашил, ти какво направи, че я накра да избяга?

-Незнам, щяхме да пазаруваме заедно и изведнъж тя избяга.Никога преди не е правила така.Сега разбра ли защо съм заета до края на деня, трябва да пазарувам!

-Водиш си котката да пазарувате?!!!

-Да, проблем?И сега сигурно магазините са затворили!Ще я свалиш ли вече?Вали и ми е студено!

-Стига бърза!-каза Саске и хвана Юки с двете си ръце, но котката отскочи и се промуши през вратата на имението.Някой тамън я отвори.Беше Джин.

-Млади гоподарю!Какво беше това!?-извика се той.

-Това е котката на Сакура.-каза Саске и слезна от дървото.-Идваш ли?-попита той, като направи изкючително сладка физиономия.

-Имам ли избор?-отвърна момичето и се опита да не го гледа.

-Добър ден доспожице, най-накрая да ви видим!Моля, влезте и млади ми гоподарю, целият сте подгизнал!

‘Най-накрая да нме видят’Сакура се поклони.

-Здравей, аз съм Харуно Сакура.Съжелявам за котката ми Юки.Незнам какво й стана.

-Ооо, не е нужно да се покланяте пред мен, може ли да го вземя?-попита Джин и се запъти към чадъра на Сакура.Те влезнаха в имението, то бе огромно и елегантно.

Inner Sakura:Лол!Това място Рулира!Немога да повярвам, че съм в къщата на Саске!...

-Ой!Тази котка изведнъж се появи в кухнята!Вижте колко е красица.-каза една жена.

-Това е Мили, нашия готвач.-представи я Саске и взе Юки от ръцете й.Юки държеше една риба в устата си.

-Мисля, че котката ви е надушила рибата и затова е избягала.-каза Джин.

-Много съжелявам.

-Не се извинявай.Значи ти си госпожица Харуно, колко приятна млада дама.Браво господин Учиха.-каза Мили, като оглеждаше Сакура от горе до долу.

Саске си кръстоса ръцете и си извъртя очите.

-Е, ние имаме много риба, не ми пречи да храня това сладко коте за в бъдеще, ако разбирате какво намеквам!-намигна им Мили.

Сакура я гледаше много изненадана.

-Благодаря ви...

-Както и да е.Тя остава за вечеря, а аз ще си взема душ.-информра Саске.

-Но аз няма...-Сакура започна да протестира, но Саске вече беше излезнал от кухнята.

-Не се срамувайте!Мога да ви кажа това, че когато си науми нещо никой неможе да го спре.-Каза Мили, а Сакура се изсмя нервно.

-Ъм, тогава ще ти помогна в кухнята.-предложи момичето.

-Ха, Джин виж това момиче!Господаря, се е надминал този път!-радваше се Мили.

-Да, младия господар, наистина има отличен вкус.-дъгласи се Джин.

-Хъх?-Сакура гледаше двамата му преслужници.Те се опомниха и Мили я заведе в кухнята(знам, че преди това пишеше, че са в кухнята, но авторката нещо се е объркала J ).Кухнята беше три пъти по-голяма от тази на Сакура.

-Лол, имението е прекрасно.-изкоментира Сакура.

-Да родителите на Господин Учиха, са билионери.-каза Мили-Какво можеш да готвиш?

-Мога да готвя всичко, което не е прекалено натрупано.

-Добре имам спагети, доматен сос, салата, пържоли...-Мърмореше Мили.

-Ще сготвим спагети.

-Добре.

В следващите десет минути Сакура беше приготвила спагетите и аромата им умириса.

-Ммм, госпожице, наистина можете да готвите!

-Ъъъ, това е нищо.Ям спагети постоянно и затова знам как да ги сготвя.

-Глупости недей да скромничиш.Не ми е позволено да ви говоря на ‘ти’!Настоявам Госпожице Харуно!Пък и след време ще си ми господарка.

-Моля?-изненада се Сакура, но Мили си поклати главата (тимбата ) –Мили, може ли да те попитам нещо?

-Да.

-Къде са родителите на Саске? ...

Радвам се че ви кефи ето я и новата главичка



Тринайста глава


-В щатите, оправяват компании с фамилията Яманака (Ино).Знаеш ли, като беше дете постоянно се смееше,беше толкова сладко дете.Той все още е такъв, но не го показва.Брат му господин Учиха Итачи, помага на родителите им.Обикновенно сме само господина Саске и няколко прислужника.Понякога идва и госпожица Яманака (апф, ши повърна от толко очтивост уе майна ), но се надявам господина да си намери някоя, която наистина харесва.Бащата на Саске, се опита да спаси компанията си и затова сключи брак между тях.Госпожицата, няма проблеми в това, защото тя го харесва, но той не.Знам, че не е приятно да те накарат да се ожениш, за някоя, която не харесваш.Пък и родителите ти да живеят някъде другаде, оставяйки ти празно имение.Майка му иска той да се ожени за момиче, което обича, ноп баща му не се съгласява.Това е всичко.-Довърши Мили, а Сакура съжели Саске.

-Ето вечерята е готова.Ще кажа на Джин да сервира масата.Ще извикате ли господин Учиха?Стаята му е на горния етаж в дясно.Ще видите врата със сребърна дръжка, другите са златни.-попита учтиво Мили и Сакура се съгласи.

‘Ето я!Пфф, Саске има такъв живот, трябва да го направя по-щастлив.’

Сакура потропа на вратата.

-Влез.-дойде и отговора.

Тя я отвори и вместо да каже нещо, тя се изпищя, тъй тако едно голямо, жълто нещо се изсипа върху нея.

-Видя го.-каза Мили и се усмихна.

-Да се надяваме да свикне с него, както с младия господар.-отвърна Джин, който също се усмихваше.

Лицето и ръцете на Сакура бяха покрити със кучешки слюнки.

-Ела тук момче!-смееше се Саске.Кучето стана от момичето и се доближи до господаря си.

-Какво...подяволите?!!!-Сакура се изправи и се опита да махне слюнкитеот лицето си.

-Банята е отсреща, извинявам се за това.-извини се Саске.Сакура влезна в банята и се изми.

-Имаш куче!Защо не си ми казал!???

Саске се изсмя и погали кучето си.

-Не си питала.Това е Шадоу.Имам го от единсайсет годишен, той е остарял вече, но е активен колкото малко кученце.

-Ауу, колко е сладък!-Сакура се наведе за да почеше Шадоу зад ухото и получи облизване (ся перверзните деца да не се обаждат {такива като мен-имам последно издание на Ича Ича Парадайс}).

-Радвам се, че го харесваш и той те харесва.Това е рядко за някой, който има котка.-изкоментира Саске, усмихвайки се.

-Да, дори и да съм покрита с котешка миризма съм добра с животните.Защо го кръсти Шадоу?Не ми прилича на срамежливец.

-Когато бях малък той простоянно ме преследваше, точно като сянката ми.-убесни Саске.

-Ахх, значи е нещо подобно като наща връзка с Юки.Наистина имаме нещо общо.-добави Сакура, а Саске се изсмя.

-По-добре да тръгваме, нали дойде да ме викнеш за да ми кажеш, че яденето е готово.-попита Саске и Сакура кимна.Те излезнаха от стаята и Шадоу ги последва.

-Лол, стаята и къщатата си са уникални!

-Мислиш ли?Аз мисля, че ги бива.-отговори Саске.Сакура си извъртя очите.

-Разбира се, че ще мислиш така, ти живееш тук!Хората като мен не виждат всеки ден такива места.

-Хн, може ли да те питам нещо?-попита Саске и стана сериозен.

-Вече питаш.-каза Сакура и той се засмя леко.

-Знаеш какво имам впредвид.

-Да, кажи какво има?

-Защо ме харесваш?По начина, по който изглеждам?Богатство?-Саске попита с голямо любопитсвто.

-Ъх?-Сакура направи крачка назад и се зачерви.

-Ах стига де, знам, че ме харесваш!Кажи ми защо!-молеше се Саске и си уви едната ръка около кръста й.Шадоу се излая, сякаш разбираше какво става.

-Първо-как разбра, че те харесвам и второ-ДОРИ и да те харесвах защо ми е да ти казвам?

-Оуу тайна а?Не си забавна.

-Както и да е.-каза Сакура и започна да потичква към хола и Шадоу я последва.

-Хей, чакай!Предизвикваш ли ме?-крещеше Саске като започна да тича.

-Разбира се!

След минута Сакура и Шадоу бяха в хола.

-Hell yeah!Шадоу ние победихме!-Сакура погали кученцето по муцунката.

-Сигурна ли си?-попита Саске, като се облегна на вратата.

-Хей, не е чесно!През пряк път ли мина?

-Това си е за мен, а ти трябва да го узнаеш.-каза Саске и се усмихна.

-Храната е готова!-каза Мили.

Прислужниците сервираха храната на масата.Юки също пристигна в хола, но като видя Шадоу, изкочи на раменете на Сакура.Шадоу се разлая.

-Юки това е Шадоу, бъди мила!-нареди й Сакура и я почеса по брадичката.

Мили сложи храна на животните на пода.Едната беше пълна с риба, а другата с пилешко месо.Юки игнорира Шадоу и започна да си яде рибата.Кучето я последва и започна да си яде пилешкото.

-Е, май имат нещо общо-храна!Толкова са гладни, че забравиха, че са врагове по природа.-отбеляза Саске.

Сакура и Саске седнаха и всички прислужнички, освен Мили, излезнаха от хола.

-Господин Учиха, знархте ли, че госпожица Харуто готви спагети?- попита Мили и след това изчезна от стаята.

-Готвиш!-задави се Саске.

-Разбира се!Как мислиш, че се изхранвам?

-От къде да знам?-каза той и си сръбна от спагетите.Бяха вкусни.Сакура си ядеше също.Както си хапваше част от доматения сос, Шадоу се излая и подгони Юки.Двете животни скочиха върху Сакура.Тя се хвана за покривката и падна.Всичката храна се разфърча.

-Ауу!-изръмжа Сакура като си масажираше дупето и погледна Саске.Тя си прихапа усната за да се опита да спре смеха, който я напираше.Главата му беше покрита с доматен сос.

-Хахаха, Саске изглеждаш толкова с-смешен и г-глупав!Хаха--.-Сакура се опули като усети върху главата си чиния със спагети.Сега бе ред на Саске да се смее.

-Ха, сега ти излеждаш смешна и глправа!

-У-ЧИ-ХА-СА-С-КЕ!-крещеше Сакура и се обърна срещу него.Саске просто се смееше.Гледаше й главата, цялата покрита с доматен сос и спагети.

-Добре, смей се.Да видим дали ще се смееш на това!-Сакура грабна пая и го хвърли в лицето на Саске.

-Значи отново ме предизвикваш!-той грабна салатата и я хвърли по нея.Скоро започва замеряне с храна.

-ОХ МАЙ БОЖЕ!-изненадаха се Мили и Джин(ай наздраве!!!) когато видяха двамата тинейджъри покрити с храна и хилейки се и замервайки се.Хола беше бъркотия.Единия имаше спагети по себе си и замеряше с хляб.Другия целеше със слата и лицето му беше покрито с пай.Мили се смееше, но я уцелиха с пържола в лицето.Животните се появиха и се радваха на момента и от време на време хващаха храна в устите си.

Малко по малко и на двамата им свършиха запасите.

-Свършиха ми запасите.-информира Сакура.

-И мойте.-добави Саске.

Горките им преслужнички започнаха да почистват.Те също бяха покрити с храна.

-Ъхх...-прошепна Сакура.

-Свършихте ли?-попита Мили.Те кимнаха невинно и започнаха да се смеят.

-Тенейджърите тези дни...-добави Джин(ай пак наздраве!!!)

След като се поуспокоиха Сакура се погледна.

-Погледни какво направи!Пак трябва да се къпя!

-И аз съм така!-Саске започна да си маха пая от главата.

-Колко е часа?-попита Сакура.

-Точно 9:30.-отговори Джин (ее ши са напия стига сте казвали НАЗДРАВЕ!)

-Предлагам госпожица Сакура да преспи тук, защото на вън е прекалено тъмно.-предложи Мили.

-Да.-одобри Саске.

-КАКВО!???

-Не е проблем.Мили е права, вън е много тъмно.

-А дрехи?-попита Сакура.

-Хмм, можете да носите дрехите на господарката.

-Ъм...добре, благодаря.-благодари им Сакура и Мили я изведе от хола.

-Тук е стаята за гости.Ще намерите всичко, което ви е нужно.Дрехите ще са ви на леголото.

-Това не е ли стаята срещу тази на Саске?-попита Сакура и Мили кимна, след което си тръгна.


-Ох, Саске-кън!-чу се женски глас.

-Добър вечер, госпожице Яманака.-позрдави я Джин, който се бе преоблекал...

Четиринайста глава :!:


-Здрасти Джин, Саске-кън да не има ново коте?Толкова е сладко!Каква порода е?Ха, като се омъжа със Саске-кън ще живеем с Шадоу и това сладко коте.Вече си го предсравям.Къде е Саске-кън?-попита Ино.

-Тук.Какво искаш?-попита доста грубо Саске.

-А, ето те!-прегърна го момичето.

-Махни се от мен!-каза Саске и зе Юки.

-Саке-кън, от къде взе това сладко коте?

-Тя не е моя.

-На кой е тогава?Намери ли я?

-ЮКИ!!!-изкрещя се Сакура.-Саске, тя отново ми избяга!


Устната на Ино падна до земята като видя Сакура с обцита кърпа около косата си и облечена с къси панталонки и голямо деколте.Сакура също се стресна като видя Ино.

-КАКВО ПРАВИШ ТУК?

-Аз съм годеницата на Саске-кън и затова мога да пренощувам тук когато си поискам.


-Сакура е тук, защото аз я помолих.И това е нейната котка Юки.

-Но, но Саске-кън!Не е хубаво да се мотаеш с хора като нея!

-Ино, мога да се мотая с който си поискам!

-Госпожице Яманака да ви помогна с багажа ви?-предложи Джин.

-Не, благодаря и сама мога да се справя.

-Саске-кън, да гледаме филм!

-Вече гледах, не искам пак да гледам.Хайде Сакура не съм те развел из имението.Хайде!-каза Саске и я издърпа.Ино ги последва и обесняваше на Сакура кое къде се намира.

-Това е стаята на Саске-кън и стаята до неговата е моята!

-Благодаря, че ми каза Ино, но мисля да си лягам.Слушах вече два часа какво говориш.Имам чувството, че ушите ще ми експлодират.Лека нощ Саске и Ино.Къде е котката!Дано Шадоу да не й е направил нещо!

-Ха, какво знаеш широко чело такова!Котката ти те мрази!

-Млъкни и НЕ, не ме мрази.Дори и да ме мразише, няма да е толкова колкото мрази теб!

-Сакура ела да видиш нещо!-провика се Саске от стаята си.

Те влезнаха в стаяата му и видяха Юки и Шадоу, спящи върху леглото му.

-Ауу, колко са сладки!Виж, днес се гонеха, а сега спят един до друг!Хей Саске как ще се върне при мен?

-Ще си оставя врата отворена и когато Юки реши да дойде при теб ще излезне.

-Тогава си лягам да спя.-каза Сакура и излезна от стаята му.

Саске моментално избута Ино от стаята си и си легна.Ино се пльосна на леглото и си мислеше как да си го върне на Сакура.



Сакура се сгуши до нещото, което се опиташе до врата й. ‘Юки’ Тя си постави ръката около нещото и се опита да заспи.

‘Какво подяволите това не е Юки.ОХ МАЙ БОЖЕ!КОЙ Е ДО МЕН?’

Сакура се разсъни и почувства ръка около себе си.

-АХХХ!-вик озари къщата.-Какво правиш тук!-извика се Сакура и замалко не падна от леглото, но Саске я хвана и я издърпа влизко до себе си.

-Аз трябва да те питам Сакура.-каза Саске и си разтърка очите.За нея той изглеждаше адски сладък рано сутрин.

-Какво правя тук?

-Незнаех, че си самномбул.-усмихна се самодоволно Саске.Сакура се изчерви.

-Аз не съм...не е възможно!Никога не съм била!

-Значи да приемем, че си дошла при мен за да се гушкаме.

-НЕ!Това не е...аххх!Наистина незнам какво правя тук!

-Стига де Сакура.Знам, че ти е приятно.

Преди да успее да му каже нещо се потропа на вратата.

-Саске-кън добре ли си, чух, че някой крещи.-каза Ино.

Сакура се паникьоса.

-Какво ще правим?

-Скрий се.

-Саске-кън, знам, че има някой при теб!

Сакура стана, за да се скрие зад варата, но се спъна в животните и падна върху Саске.И двамата се изчервиха.

-Саске-кън, ако не отвориш, ще разбия врата и влизам сама!

Двамата бързо се разделиха и Сакура се скри зад вратата.Ино блъсна вратата и не видя никой в стаяра освен Саске.

-Добре къде е тя?!!!-попита Ино претърсвайки под леглото.Сакура се изниза от стаята.

-За какво говориш Ино, няма никой друг освен мен,Юки и Шадоу.

-Знам, че тя е тук.

-Излез от стаята ми!Вече ти казах, че няма никой тук!

-Никаде няма да ходя, докато не я намеря!

-Излез, за да не те изкарам аз!

-Добро утро.-каза един глас зад тях.Сакура се беше облекла с вчерашното си облекло.

-Какво...но аз я чух!-чудеше се Ино.

-За какво говориш?-попита Сакура.

-Знам, че си била тук!Ще си платиш!

-Ино, да не си надрусана?Както и да е трябва да се прибирам, чао.-каза Сакура държейки се гъзарски.

-Ще те закарам.Чакай ме прев вратата.Ино излез ми от стаята!-каза Саске.

След няколко минути...

Петнайста глава :!:



Биип

Биип

Биип

‘Да го е*а и часовника!’Сакура го прасна и влезна в банята.

-Уикенда най-накрая свърши!Беше доста странен нали Юки?-котката й кимна.След няколко минути Сакура бе готова за училище.

Тя вървеше до училище и феновите й я следяха.Сакура забеляза, че фенките на Саске я гледат лошо.Когато пристигна в класната стая, приятелите й я обградиха.

-Добро утро..-каза несигурно Сакура.

-Тъ?Кажи!-извика се Тентен.

-Да кажа какво?-Сакура се чудеше какво става.

-Сакура-чан пак се правиш на глупава!-каза Кати.

-Какво стана в имението на Саске?-попита нетърпеливо Наруто.

-Какво?От къде знаете?

-Цялото училище знае!Ти си легенда!Да си забелязала как те гледат фенките му?Те ти завиждат!Ти си първото момиче, което Саске е помолил да преспи у тях!Ино не се брой!И да, новините се разпространяват много бързо тук, затова не се прави, че незнаеш закакво говорим!-убесни Хината.

Сакура се примери и им разказа всичко, като пропусна частта, в която спяха на едно легло.

-Ахахахаха!Знаех си, бяхме прави още от началото!Наистина има нещо като “обратно превличане”.Вижте се котка и куче (кутка и коче rofl) момче и момиче, лоши и добри, дявол и ангел и прочие.-каза Наруто.

-Не, няма нищо такова!Просто сключихме за малко мир!

Inner Sakura:Щеше да е хубаво да се случи нещо между нас...какво ли си мисля!Дори и Саске да ме харесваше никога нямаше да се получи.Родителите му ще ме намразят, или поне баща му.Немога да допусна това да се случи.

-Сакура!-извика я Тентен.

Сакура се върна в реалността:
-Хъх?

-Днес имаме тренировка и познай кой друг ще пресъства?ИНО!Хващам се на бас, че майка й е платила за да може да се присъедини към отбора!-оплакваше се Тентен.

-Има баскетболен мач повреме на тренировката ви, когато свършите ще дойдете ли да гледате?-попита Наруто.Всички кимнаха.Той попита и Хината и Кати, но те неможели да дойдат.

-Наруто, какъв спорт играеш?-попита Сакура.

-ХОКЕЙ!-изкрещя се той.

‘Охх....Саске е добър в баскетбола, а Наруто в хокея...вече ми се разяснява.’

Саске влезна в стаята, следван от няколко “фенбота” (ами нещо като роботи).

-Хей Саске.-поздрави го Сакура и седна на мястото си до него.

-Хей.-отвърна Саске.

-Ха, войната отново е обявена, отново сме врагове.-каза Сакура.Саске се усмихна самодоволно. ‘Ха, много по-напред съм от теб Сакура.Просто гледай...’
Сакура се изнерви от усмивката на Саске и сбърчи вежди.

-Какво плануваш Са-с-ке?

-Ам аз си знам, а ти трябва да разбереш.

-Уо.Съжелявам, че закъснях.Ъм на една приятелка на майка ми, сестра й на братовчеда й жената...-Какаши беше прекъснат от класа.

-Спести ни го Сенсей.-изкрещя се Наруто.

Какши се почеса по главата и започна да преподава.Останалата част от деня премина бавно и тъпо.

-САСКЕ!-крещеше Сакура с цялото си гърло.Шкафчето й беше покрито с нещо като кал, включително и облеклото й за физическо.-КАКВО СИ СТОРИЛ?!!!!!

Саске се изсмя:
-Незнам.

Сакура беше страшно ядосана.

-Ах ти!Върни се!Ще те удоша до смърт!-Сакура започна да го гони из училището.

‘Пак започнаха...’въздъхна Тентен.

-Ха, неможеш да ме хванеш!-викаше Саске.Те бяха вън, на двора.Саске се обърна за да види какво планува Сакура.-Не мислиш да...

-Ооо да!УМРИ!-Сакура грабна мъркуча и го напръска.-Дори и да немога да те хвана мога да те напръскам!

-Немога да повярвам, че го направи!

-Ха, направих го!Връщам ти го за шкафа и за облеклото ми!Ще си променя кода на Шкафа, престани да го хакваш!-каза Сакура и влезна в салона с калното си облекло.Саске я последва, чисто мокър.

-О, вижте кой дойде.Толкова ли си бедна, че неможеш и дрехите да си изпереш?-смееше се Ино.

-Не, просто аз и Саске се забавлявахме, прасе такова.-каза Сакура като знаеше, че това ще нарани Ино.Саске и Наруто гледаха от пейката.Ино се изнервяше.

-Добре!Сега ще загреем!Разделете се по двойки и си вземете по една топка.Ще тренираме волейбол и пускания.-каза Тцунаде.Всички кимнаха и се разделиха.Сакура беше с Тентен.

-Хайде Хитоми-чан да покажем на тази сова(тва сова си е моя добавка иначе Ино казва май детенце) на какво сме способни.

Сакура се опита да хване една топка когато нещо я удари силно по раменете.

-Ауу, кой го направи?!!!

Саске и Наруто се притесниха.

-Ох май боже!Много съжелявам Сакура-чан!Добре ли си?-попита Хитоми съркастично.

-Престани да се пресруваш Хитоми!Знаем, че го направи нарочно!-каза Тентен.

-Аз?Никога!Нямаш доказателство курво!

-Млъкни Хитоми!-защитаваше Сакура Тентен.

-САКУРА ЗАД ТЕБ!-изкрещяха се Наруто и Саске.

-Добре, това е!-Сакура се обърна и ритна топката, която летеше срещу нея и щ върна по този, който я беше изпратил към нея.

-Какво се опитваш да направиш?Да ме убиеш?-икрещя се Ино.

-Не, ти се опитваш да го направиш прасе!-каза Сакура.

-Хохо, яко.-изкоментира Наруто.

-Да, по-добре е да не си срещу Сакура, когато се ядоса.-добави Саске.-Да тръгваме мача ще започне.

-Престанете!-нареди Тцунаде.Момичетат спряха, но се гладаха злобно.

Останалата част от тренировката мина под погледа на Тцунаде-сама.Когато прикючи всички, освен Сакура, Тентен, Ино и Хитоми, се прибраха.Момичетата отидоха да гледат мача на момчетата.Ино и Хитоми крещяха за Саске.Сакура, Тентен и Наруто също викаха, но не толкова силно.

Отбора на Саске отново победи, като той самия отбе;яза половината точки.

-Добра игра копеле.-каза Наруто.

-Благодаря глупако.-каза Саске и изчака Сакура и Тентен да излезнат от съблекалнята.Тъй като униформата му беше мокра, той неможеше да се преоблече.

-Оо Саске, все още си по анцуг.-Смееше се Сакура.

-Все още имам номера в ръцете си!

-Давай!-каза Сакура.

-Просиш си го.Да не дойдеш да ми крещиш ако нещо ти се случи.

-Не се притеснявай, няма.Просто ще те прасна по главата.-каза Сакура.Къде са Наруто и Тентен, бяха тук преди минутка.

-Незнам.Искаш ли да те закарам?-попита Саске.

-Преди Сакура да му отговори, някой “случайно” я бутна на земята и тя падна.

-Защо го направихте?-крещеше тя, като получи помощ от Саске за да стане.

-Ино махни се!-каза Саске.

Тя му игнорира думите и погледна Сакура.

-Съжеляваме, че те бутнахме Сакура, но някоя като теб, не бива да се гледа.

-О, така ли?Като не съм за гледане, защо аз имам фен клуб, а ти нямаш?-засмя се Сакура.-Хайде Саске.

Те си тръгнаха и Саске прегърна леко Сакура.Хитоми се опитваше да успокой Ино.

-Благодаря, че ме докара Саске.-каза Сакура, влизайки в къщата си.

Тя затвори вратата и си каза:

-Мда, неска беше един обикновен ден...

Ето и линкче към форума обаче той не е само за наруто в него са включени и др анимета http://allanimes.forumotion.com/


Ето и следващата глава


Наруто престигна в клас и довърши купата си с Рамен.Той огледа стаята:Саске и Сакура си играеха като влюбени, феновете им ги гледаха и се чудеха как да им превличат вниманието, Ино се оплакваше на Шикамару, Тентен си говореше с Кати и най-накрая Хината, която четеше книга.Наруто почувства, че сърцето му се оскорява.Той знаеше, че я харесва още от мига, в който я зърна, очите й го превличаха най-много.Винаги се е държал готино пред нея, но вътрешно сърцето му биеше силно.Защо се чувстваше толкова нервно?Да не би да е заради Хормоните?Той незнаеше.


-Хей Хината-чан!Добро утро!-поздравия той и седна на мястото си пред нея.

-Д-добро у-утро Наруто-к-кън.-каза тя доста засрамена и спря да чете.

-Какво четеше?

-Една книга наерешена “ Crispin ” .Родителте ми, ми я дадоха, защото ми беше тъпо у нас.-отговори Хината по-смело и му се усмихна.Наруто се разтапяше като я гледаше как се усмихва.
‘Окей Наруто, направи нещо!Покани я на среща!Достатъчно дълго чака!Сега е твоя шанс!’

-Хината-чан...-започна той

-Д-да Наруто-кън?

-Ще....

-ГЛУПАК!-икрещя се Сакура.

-Търсеше си го!

-Ти започна!

-Да аз започнах, но ти продължи!

-Беше отвратително на вкус!Знаех си, че си намислил нещо!

-Трябваше да си видиш физиономията, беше безценна!


Спомен...

-Хей Сакура...-извика я Саске, влизайки в стаята.

-Кажи Саске.

-Искаш ли шоколадче?Мили го направи и е прекалено сладко, искаш ли малко?

-Шоколад?-отвърна Сакура.

-Да, искаш ли?

-Добре, дай ми малко.-отговори Сакура и Саске й откъсна малко.Тя го помириса първо и погледна Саске подозрителнно, шоколада ухаеше добре и Саске изглеждаше невинно.Тя отхапа малко.Моментално усети вкуса на какао, да ама НЕ!Имаше вкус на нещо кисело.-Бляк!КАКВО МИ ДАДЕ?ДА НЕ СЕ ОПИТВАШ ДА МЕ ОТРОВИШ!

-Хаха, хвана се!

Край на спомена.

-Сега е твой ред да се погнусиш!-Сакура изкара от устата си част от шоколада.Саске моментално стана от стола и правеше крачки назад.

-С-сакура?

-Хехе, време е да ти го върна!-каза Сакура и направи една крачка към него.Саске оспя да й хване ръцете.

-Хей Сакура виж там!

-Няма да се хвана!

-Не виж глупака!

Сакура най-накрая погледна Наруто.Цялото му лице беше червено.Хината също беше червена.

-Какво става?-прошепна тя.

Саске се отпусна като видя, че Сакура забрави за отмъщението си.

-Незнам.-Двамата застанаха до прозореца и ги загледаха.


-Х-хината-чан ще ми дадеш ли книгата?

-Да.-отговори Хината разочарована.Тя си мислеше, че ще я покани на среща.

-Хей Саске, Наруто Хината ли харесва?-попита Сакура.

-Мда.

-От кога?

-Преди да дойдеш.Мисля, че от трети клас.

-ОТ ТРЕТИ КЛАС!И още не са излезнали!

-Мне.Не е сигурен дали Хината го харесва.Понеже съм му приятел го разбрах.

-Ох май боже!Трябва да е покани на среща!

‘Глупав наруто, тя те харесва!Покани я на среща!’Когато погледна Саске, тя забеляза възможност и пъхна шоколада в остата му.Той се изкашлп и го изплю извън прозореца.За щастие нямаше никой доло.

-Сакура!Защо го направи?-мръщеше се той, а Сакура се смееше.

-И си мислеше, че е забавно?Смей се на това!-той започна да я гъделичка.

-Уо, клас.-поздрави ги Какаши като влезна в стаята.Той държеше любимата си книга Ича Ича Парадайс (и на мен ми е любима ).

-Какаши-сенсей, знаеш, че могат да те уволнят, защото закъсняваш!И, че четеш такава книга пред свойте ученици.-каза едно момиче.

-Не, те няма да ме уволнят.Прекалено много им помагам!Без мен, нямаше да има ученици в това училище.-отвърна той и продължи да си чете книгата.

-Бил полезен!По-точно БЕЗполезен!Перверзник!-измърмори Саске.

-Чух те Учиха!

-Както и да е.-измърмори отново Саске.Какаши си прибра книгата в джоба и започна да преподава.На Наруто му стана тъпо, по време на историята и се загледа през прозореца като си мислеше за Хината.Саске и Сакура играеха на женска канадска борба (тва дето с палците се играе).


“Хината, харесвам те още от трети клас, ще излезнеш ли с мен?-не прекалено сапунливо...Харесвам те от момента, в който те видях---не, със сигурност не!Излез с мен, иначе ЩЕ УМРЕШ!—не, това няма да проработи, приличам на Адолф Хитлер.Хей, помня нещо от историята-Адолф Хитлер, хах!Обратно на въпроса с Хината.Хей уо!Кво стаа?Искаш ли да излезнем и да праим нещо, уо!—ахх!Прекалено пънкарско!хммм...”


Звънеца би.

-Уо клас, имате да напишете есе от 100 думи по история.-каза Какаши и се върна към четенето на книжката си.Учениците недеволстваха, но той не им обърна внимание.Всички излезнаха навън.

Саске щеше да излезне, но Наруто го спря.Бяха само двамата в стаята.

-Кажи.

-Имам нужда от помощ!-започна Наруто.

-Ако говориш за теб и Хината, немога да ти помогна!

-Но Саске, моляте?!!!Знам, че си най-добрия и ми трябва някой, с който да тренирам или поне ме научи!Моляте?

-Не.

-Много те моля?Научи ме на нещо?Знам, че си профисионалист!Ти и Сакура, ъхх имам напредвид, видях ви!Моля те!

-Добре.

-Йей!

-Значи имаш проблем с питането за среща?-попита Саске, а Наруто кимна.-До къде си стигнал?

-До никъде.

-До никъде!Глупак, правиш го невъзможно!

-Затова те помолих за помощ!

-Добре, не бъди прекалено обикновен, не стой прекалено близко или прекалено далече и каквото и да правиш, се дръж готино.Казвай, каквото ти дойде от сърцето.Тръгвай!-изкомандва го Саске.

-Добре, да си представим, че ти си Хината.-този път Наруто нареди.

-КАКВО?В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!

-Каза, че ще ми помогнеш!Немога да се концентрирам, ако говоря с неудушевен предмет, трябва ми човек!-Саске изръмжа и му даде знак да започне.

-Добре, ъм...Хей Хината-чан, през тези години винаги съм те харесвал, ъъ опитвам се да кажа, че ТЕ ОБИЧАМ И ЩЕ ИЗЛЕЗНЕШ ЛИ С МЕН?-извика се Наруто.Момчетата чуха някой да стой на вратата.


-Сакура!-извикаха се и двамата.Тя изглеждаше много шокирана и започна да се отдалечава.

-Сакура, не е това, което си мислиеш!-крещяха и двамата.

Тя се завъртя и започна да бяга.

-СЪЖЕЛЯВАМ!Нямах представа!Много съжелявам, простете ми!

Момчетата затичаха след нея.

-Сакура, върни се!-извика се Саске и започна да спринтира.Наруто също даваше всичко от себе си и го настигна.Саске я хвана, а Наруто й блокира пътя.

-Пуснете ме!Няма да кажа обещавам!Не искам да се меся!Можете да пазите връзката си в тайна!

Те престигнаха в класната стая и я поставиха на един стол.

-Сакура, чуй, ние не сме гейове.Повтарям НЕ СМЕ ГЕЙОВЕ!-каза Саске.Сакура кимна и те й обесниха всичко.Тя се смееше и падна от стола си.

-Помислих, че сте гейове!Извинявам се!Хахаха!

-Ще спреш ли да се хилие?разваляш ми егото и репутацията!-каза Саске.

-Добре, Наруто, трябваше да дойдеш при мен за помощ!Аз ще ти помогна да си вземеш хината.Познавам я и двамата ще сте заедно преди да се осетие!

-Ще ми помогнеш!Благодаря!-наруто я прегърна.

-Сакура, защо се върна в класната стая одеве?-попита Саске.

-Ъм, дойдох да си взема якето пък и рвойте фенки ме подлодяваха!Понеже не слезна и си помислиха, че съм те отвлякла!-Сакура се смееше.

-Сакура-чан, кога ще ми помогнеш?-попита Наруто.

-Ъм, след училище, защо не дойдете у нас?

-Добре.-отговириха те.


След училище те утидоха в къщата на Сакура.

-Лол Сакура-чан, къщата ти е много хубава!-каза Наруто и Саске се съгласи.

Юки дойде и се качи на рамото на Саске мъркайки.

-Имаш котка?Двойно ЛоЛ, тя те харесва Саске.

-Името й е Юки и съм си играл преди с нея.

-Искате ли да пиете нещо?-попита Сакура, като влезнаха в хола.Отговора беше не.

-Къде са родителите ти?-попита Наруто.

-Те са на бизнес пътуване.Живея сама.-отоговори тя и се натъжи (Ба, аз ако съм ше се радвам бе ) ‘Сакура живее сама...’-мислише си Саске.

-Предполагам, че всички сме еднакви.Не се притеснявай Сакура, знаем как се чувстваш.-каза Наруто.

-Хайде да започваме, за да може да излезнеш с Хината!-каза Сакура, като смени темата.Саске я погледна тъжен, от това което следваше, но реши да не му мисли толкова.

-Добре!-извика се Наруто.

-Първо трябва да...-започна Сакура.


След много опити Наруто най-накрая го разбра.

-Часа е 6, звънни й!Готов си Наруто!Звънни й!-окуражаваше го Сакура и му подаде телефона.

-Сигурна ли си?-попита той и набра номера.

Саске скушаше и си играеше с Юки на пода.

-Х-хината-чан, Наруто е.Заета ли си днес?Добре, можеш ли да се видим в парка след 5 минути?Д-добре, чао!-Наруто затвори телефона.

-Направи го.-поздрави го Саске.

-Сега остана само да й признаеш, че я харесваш.-Сакура го бутна през вратата.-Успех.-след като Наруто се отдалечи, тя се обърна към Саске.

-Хайде Саске!Не помагах на Наруто за нищо!Да ги шпионираме!

-Много си лоша.-Каза Саске и последваха Наруто тихичко.Когато пристигнаха в парка се скриха зад един храст.Хината вече беше там и чакаше Наруто.

-Хей Хината-чан!-каза Наруто и се изтича до нея.Слънцето залязваше.

-Хей, Н-наруто-кън.-каза Хината нервно.

-Ъх..... Хината-чан, аз те извиках, защото....имам да ти кажа нещо.-започна Наруто като се чувстваше много нервен.

-Давай Наруто!-изсушука Сакура и хвана Саске за ръката.Саске отвърна на хватката й и двамата гледах тихо.

-Хината-чан, опитвам се да ти кажа нещо тези дни.Може да не се чувстваш както аз, но те моля да ме изслушаш преди да вземеш решение.-Наруто си взе дълбоко въздух и си призова на помощ коража.-Харесвам те още от трети клас, но ме беше страх да те помоля за среща.Но вече немога да го крия и затова искам да излезна с теб, ще излезнеш ли с мен?-попита Наруто и изчака за отговор.

-Н-наруто-кън, и аз те харесвам, още от трети клас.Немога да ти обесня, колко съм щастлива в момента.Да, ще излезна с теб.

-Ще излезнеш!Това е чудесно!Йей, аз съм гаджето на Хината-чан!Аз съм гаджето на Хината-чан!-крещеше Наруто и я орегърна силно.Двамата се изчервиха и бавно се приближаха един до друг.Най-накрая усните им се срешнаха, а слънцето залязваше зад тях.

-ДААА!-изшушука Сакура и прегърна Саске, от щастие.Той загуби равновесие и падна на земята.Те се смееха тихичко, не само заради Хината и Наруто, ми и защото стояха в обятията на другия...

Наруто и Хината бяха прекалено заети в собствения си свят и не забелязаха шума зад тях.

Седемнайста глава :!:



Биип

Биип

Биип

Дни минаваха и тя все още закъсняваше за училище.Последните няколко дни ги считаше за “нормални”.Наруто и Хината официално излизаха и бяха заедно почти 24/7.За нея и Саске постоянно беше номер, отмъщение, номер, отмъщение и така нататък.Лее отново се почвяваше в живота й и я питаше дали иска да излезе с него и тя разбираше отказваше очтиво.Сега...Сакура хапваше набързо закуската си и си сложи обувките.Каза на Юки чао и излезна от къщата, но изведнъж се спря.

-Ох-май-Боже!Са-с-ке!Простак!-тя крещеше на двора.Предния двор беше покрит с торбички и торбички и торбички пълни с ..... Златни рибки!Те “плуваха” в кръгове.-Саске!-изкрещя се отново и се затича към училище.В сравнение с другите номера, този беше най-гаден.

Още като престигна феновете й се изпречкаха.Сакура беше пекалено ядосана да се занимава с тях.

-Махнете ми се от пътя!-извика тя и ги ритна.Те паднаха и всеки от тях имаше по един отпечатък от подметка по лицето си.-Саске!Къде си?-крещеше Сакура като излизаше в училищния двор.

-Хей Сакура-чан, какво направи твойто момче този път?-изхихика се Кати.

-Млъкни, къде е?!!!

-Тренировка в салона.

Сакура изчезна в салона.

-Учиха Саске!

Саске се ухили и се обърна към мястото, от което се чу гласа.

-Хей Сакура к’во праиш ПЛУВАЙКИ наоколо?

-Млъкни и разкарай тези риби от двора ми!

-Няма.

-Ах ти миризлив задник (по-точно е анус, но сега как да го напиша ) –Сакура го кълнеше и започна да го замеря с баскетболни топки.Саске ги отбягваше едвам едвам.

-Сакура, те не са волейболни!

-Не ми пука!След като ще те видя умрял!-крещеше тя игнорирайки виковете му.

Съотборниците на Саске стояха на пейката, гледайки шоуто.Неможеха да ги спрат, все пак те са най-извесните деца в училище и половината от отбора му, бяха фенове на Сакура и им харесваше да гледат как Сакура наранява Саске.

-Колко проблемно.-каза Шикамару, един от малкото хора, който можеха да се разбират с Ино и не харесваха Сакура като за партньор.Неджи, другия съотборник на Саске и НЕ Сакура фен се усмихваше самодоволно.

-Гъзът на Учиха се наритва от момиче.

Треньорът, Гай-сенсей беше някъде навън.

-Сакура!Беше шега, стига си хвърляла топките!-крещеше Саске и се опитваше да избегне всяка една топка.

-Дали трябва?Не мисля!-отвърна му тя.Той успя да спре една, но другите продължаваха да преиждат.За щастие не го уцели.

Звънеца би и двамата се нацупиха.

-Хммпх, тръгвам!-Сакура се обърна и си тръгна.

-Момичета...-измърмори Саске и се върна да се преоблече.

Вътрешна Сакура: Глупав Саске! Такъв глупав простак! Мрази го! Сега какво ще правя със сто златни рибки?

Сакура се разтегна малко и сложи ръцете си на масата, след което мързеливо постави главата си върху рецете. Внезапно някой я цапна по главата.

-ОХ! Какво по дяволите!- възкликна тя и се изправи за да види човека, който я цапна.

-О, Много съжалявам, но имаше буболечка на главата ти и не можах да се стърпя, затова я изпъдих за теб. Но, леле какъв темперамент имаш само, да се ядосваш на хора който просто се опитват да ти помогнат!- каза Ино във фалшив грижовен тон, която очевидно я беше ударила нарочно. Малката група приятели на Ино се кикотеха заедно с водача си.

За щастие приятелите на Сакура й се притекоха на помощ.

-Гледай си работата Ино!- изръмжа Тен Тен.

-О я вижте приятели, още някой който не оценява хора опитващи се да помогнат!- злобно каза Ино и групата и се смя още повече.

-Ами не ни трябва твоята помощ свинска пържола, затова се разкарай! защити Кати.

Очите на Ино се стесниха.

-Внимавай какво говориш незначителна кучкаа такава, ако поискам ще те изхвърлят!

-Само опитай- предизика я Кати.

-Ще го направя, другите също ще ви изхвърлят.

-Челото, ти си първа- заплаши тя.

-Какво по дяволите Ино, защо не можеш просто да приемеш факта, че Саске харесва Сакура повече от теб! Не знам кое е по-долно, да искаш да отмъстиш на момичето, на което завиждаш, или това че си голяма дебела побоиничка!- каза Наруто ядосано и шокира всички дори приятелите си. Дълбоко вътре Ино се почувства неудобно, но успя да изкикоти злобно.

-Ха, защо ще й завиждам? Тя няма нищо което да е достойно за завиждане. А и Наруто, не ме интересува, че си най-добрия приятел на Саске! Ти само лаеш, но не хапеш. Чао, не бих искала да си разваля репутацията като се размотавам с утрепки като вас, нали?-тя усмихна се самодоволно и се отдалечи. Приятелите й се смяха с нея.


-Абсолютна кучкаа- каза Кати.

-Не обръщай внимание на Ино, Сакура, тя дори не заслужава да й се говори.- успокои я Хината.

-Няма нищо приятели. Не се притеснявайте за мен.- усмихна им се Сакура и се върна на мястото си. Какаши беше влязъл и очудващо но не четеше скъпоценната си книжка. ‘Йей, рекорд!’ Саркастично си помисля Сакура.

-Хм, изглежда всички са тук, с изключение на Саске. Някой знае ли къде е отишъл Саске?- попита Какаши и веднага получи отговор от фенките му, който казваха че е на тренировка по баскетбол.

Изведнъж вратата се отвори и Саске влезна нехайно, облечен в нормалната си ученическа униформа, само без яке както всички други. Фенките му припадаха като минаваше покрай тях.

-Ъх Хъм- изкашля се Какаши, никаква реакция от Саске.-Ъх Хъм- изкашля се пак, този път подчертано. Отново никаква реакция. -ЪХ ХЪМ- изкашля се Какаши с пълно гърло и започна да се ядосва. Този път обаче получи отговор,

-Задържаха ме.-отговори просто Саске и отиде да седне до Сакура.

Какаши потрепна с вежда от раздразнение, но започна да пише заглавието по литература за деня.

-Още ли си сърдита? прошепна Саске на Сакура. Тя поклати глава отрицателно, но му се изплези. Саске се ухили до уши, успокоен че тя не му беше сърдита. Заглавието по литература беше ‘Събития който трябва да се случат’

-Сега имам въпрос към целия клас, милите ли, че събитията имат причина да се случат или са произволни и чист късмет?

-Да! Точно както Саске и аз сме предопределени за годеници. Бог го е предопределил защото сме перфектна двойка!- изръси Ино. Шикамару си извъртя очите. Саске изстена и си покри лицето от срам.

Вътрешна Сакура: Мисля, че вярвам, че винаги си има причина нещо да се случи. Хмм…Може би не съм срещнала Саске по погрешка…Какво си въобразявам? Разбира се, че беше грешка да го срещна. Бог е прекалено жесток към мен!

Класа проведе дискусия за мнението на всеки по въпроса. След това Какаши смени темата на физическо. Всички се преоблякоха и седнаха около Какаши чакайки инструкции. Тъй като все още е волейболен сезон очевидно ще трябва да играят волейбол. Бяха разделени на четери отбора. Отбор 1: Саске, Ино, Хитоми, Наруто и двама други. Отбор 2: Хината, Кати, Тен Тен и още две момчета. Отбор 3: Сакура, Шикамару, две момичета и едно момче. Отбор 4: Три момичета и две момчета.

-Да! Аз съм в отбора на Саске! Виждаш ли и това трябваше да се случи!- казаха в един глас Ино и Хитоми. Саске изстена отново и стоя колкото можеше по-далече. Отбор 1 срещу Отбор 3, Отбор 2 срещу Отбор 4. „Колко проблемно” промърмори Шикамару. Сакура въздъхна.

-Хей Сакура! Играем срещу вас!- извика Наруто.

-Ние ще победим- отвърна му Сакура. Играта почна и познайте какво! Хората който всъщност играеха, бяха Сакура, Наруто, Шикамару и Саске. Сакура разбра че Саске и Наруто всъщност бяха доста добри. Но все пак, те са в общи линии новаци. Ино и Хитоми само тичаха наоколо в опит да ударят топката, но без успех. На Ино и прилягаша повече да е мажоретка и гимнастичка. В крайна сметка отбора на Саске спечели с две точки, защото едно момче от отбора на Сакура случайно удари Какаши с топката докато се опитваше да я подаде на Сакура и Шикамару.



Шикамару забеляза че Сакура не беше толкова лоша, колко Ино я описваше. Например, тя не се държеше егоестично когато играеше с нея и не се държеше като кучкаа когато някой от нейния отбор загубеше точка.

Беше почти време за обяд и Сакура вдигна волейболните топки, за да ги връне в стаята. Тя отвори вратата, на помещението когато някой я нарече по име. Тя се завъртя и видя ТенТен. Ръката и все още беше на дръжката на вратата

-Сакура-чан! Когато свършиш с прибирането ела навън да хапнем на обичайното място! Саске също да дойде!

-Добре! Ще се срещнем там- отговори Сакура и без да иска направи стъпка назад, но за нещастие настъпа една бейзболна топчица и падна на земята. Вратата се олюля с нея и се затвори докато момичето падаше. Падането и не болеше толкова колкото тя предполагаше.

-Оу..-хъх? Тя се обърна да види какво омекоти удара и изкрещя, удряйки Саске през лицето.

-Оу! Току що те спасих от падане глупаче, и това са благодарностите които получавам!- Саске възкликна потърквайки бузата си с ръка.

-С-Саске! Изплаши ме до смърт!- Тя се извика

-Едно извинявай няма да навреди – той каза саркастично.

-О, извинявай, забравих.

Саске се изпоти.

-Хмм, съжалявам?- тя се извини стеснително.

-Както и да е – измърмори Саске и спря да търка бузата си, болката вече почти я нямаше. “Глупава жена! Извини се без дори да го мислиш! Глупава жена! Как по дяволите се захванах с теб!”

-Между другото, какво правиш тук?-попита Сакура.

-Поставях волейболните топки на мястото им когато ти дойде и падна. Видях те и умекотих падането ти, но свърших с удар по лицето за доброто ми дело. След това ти забрави да ми се извиниш, или дори да ми благодариш. Сега ти стоиш в скута ми, а аз ти разказвам случлиото се.- Отговори той, като гласът му беше пълен със сарказъм....

Осемнайста глава :!:




...-Е, нали се извиних!-Сакура каза с нежен глас.

Изведнъж и двамата усъзнаха че бяха само на няколко сантиметра растояние еидн от друг. Те се изчервиха и Сакура бързо се изправи.

-Благодаря че умекоти удара ми .

-Няма проблем. – отвърна той и започна да вдига волейболните топки, които бяха разпиляни по целия под.

Вътрешна Сакура: Да! Саске ме спаси! Беше ли случайност? Както и да е, йей!

Сакура почисти стаята заедно с него и скоро всичко беше почистено. Саске се опита да отвори вратата, но тя не помръдваше.

-Саске?

-Немога да отворя вратата, със сигурност не е закллючена, след като мога да завъртя дръжката. Значи нещо я блокира отвън, защото вратата се отваря навън, не навътре” – отговри логично той.

-Супер, този ден става все по-лош! Имам златна рибка, която плува извън къщата ми, скарах се с Ино-прасето, спънах се и паднах и сега съм заклещена в тази стая с теб!- Сакура се оплакваше, но Саске само се усмихваше

-Кой казал че светът е перфектен? Може би Господ си играе с нас и това трябваше да се случи.

-Дори и това да трябваше да случи, този път искам да изляза!

-Е, вратата няма да ни помогне.- Той отговори с малка усмивка

-Какво смяташ да правим?– попита тя, чувствайки се изнервена от присъствието му.

-Незнам – каза Саске и след това седна на пода.

-Мразя когато говориш по този начин. – тя се взря и седна на пода срещу него.


-Какъв начин? – Саске вече не се усмихваше, а гледаше невинно.

-Когато се усмихваш самодоволно! – отвърна тя.

Ретроспекции

-Ти си добра на волейбол...за аматьор!


-Защо направи това?-попита ядосано Сакура., седяща в скута на Саске.

-Помислих си, че искаш да седнеш – дойде отговорът.

-Оу....хм... До тук с плановете ми да търся Какаши-сенсей – помисли си Сакура. Кръстосвайки ръце.

Вътрешна Сакура: Супер, току що споделих първата си целувка със Саске; е, прзинавам че беше добра, но защо с него? По дяволите! На всичкото отгоре сега стоя в скута му. Глупав, перверзен, мързелив, глупав Какаши, защо му трябваше да ни кара да му помагаме!


-Значи, се страхуваш от тъмното, хъх?- Поипита Саске усмихвайки се.

-Млъкни и спри да се усмихваш! И не се опитвай да ме лъжеш! Сопна се Сакура.

-Нали, каза че повече няма да ми проговриш?- Попита Саске усмихвайки се.

-Ъх...неможах да се сдържа, заради глупавото ти държание! Идиот ..- оправда се Сакура.

-Оу? Сигурна ли си? Защото аз мисля, че искаш да разговаряш с мен. – каза Саске с дразнещ тон. (Очевидно усмихвайки се.)

-Аз? Да говоря с теб? Няма начин!- каза Сакура втренчвайки се в него, макар и да не го виждаше.

-Тогава защо сега го правиш? – попита Саске, закачително. Това накара Сакура да замълчи за известно време...

-И спри да се усмихваш! Дразнещо е!


-Откъде знаеш, че се?-(все още усмихващ се...)

-Знаеш че е грубо, да се месиш в работата на другите. – измъмри Сакура.

-Е? Значи е грубо да се нарушава границата? – попита Саске. Това накара Сакура да замълчи.

Край на ретроспекциите

Усмивката отново беше на лицето му.

-Такъв съм си аз; Трябва да изживявам репутацията си. И изживявайки тази репутация, трябва да сритам задниците на всички останали.- Сакура извърна очи,

-Ти и твоята репутация, хъх?? Почакай само, докато я разруша! – провъзгласи тя.

-Ха, еиднственият проблем е че неможеш! Дори и да си красиво момиче, което аз харесвам, не би ти стискало, защото и ти ме харесваш.


-М-Моля?- – учуди се Сакура.

Върешна Сакура: Господи! Да не би да каза “красиво момиче което харесвам”? Да по дяволите!

Саске също беше изненадан от това което каза.

-Нищо – каза той с висок тон и започна да се оглежда за нещо, което би разсеяло Сакура и тя да забрави думите му.

-Кажи ми! – настоя Сакура, накланяйки се към него.

-Казах нищо!!! – повтори Саске и стана така, все едно е намерил нещо.

-Ей, върни се тук и веднага ми кажи! ... Какво правиш? – тонът и се промени от настоятелен към любопитен.

-Мисля, че току що открих начин да се измъкнем от тук. – отговори той, облекчен от факта, че Сакура спря да го измъчва.
Едно от нещата, които той знаеше за Сакура е че бързо си отклонява вниманието. Ако измислиш нова тема, тя бързо ще забрави старата. Той се усмихна леко и бързо се втренчи към изхода, който е намерил, докато Сакура си отваряше устата да каже нещо.

Саске взе един стол и го сложи под вентилационната система. Той стъпи на стола, и тъй като беше висок, успя да отвори шахтата. Тя беше доста голяма, приблизително метър широка и висока.

-Не се качвам там! – каза Сакура.

-Каза че искаш да се измъкнеш от тук – оспори Саске.

-Може да съм прекалено тежка и системата да се счупи, освен това сигурно има и буболиечки! – истена тя.


-Хайде де Сакура, аз съм по-тежък от теб, ако това те успокоява. Освен това ще бъда точно зад теб. Освен това се съмнявам да има каквито и да било буболечки. Все пак е вентилационна система. – окуражаваше я Саске, докато Сакура все още се колебаеше.

-Добре, тогава аз отивам – каза той и тръгна да се качва, когато Сакура го спря

-Размислих, ще отида! – каза тя бързо.


Саске се усмихна широко

-ето, ще ти помогна. Ти се качи първа.- Сакура нервно сложи стъпалото си на стола докато Саске я повдигаше с двете си силни ръце. Тя се качи в шахтата и за нейно голямо учудване, не пропадна, в интерес на истината, дори беше голяма за нея.
Саске се качи мигновено, но за него шахтата беше доста малка, но все пак успяваше да се движи сравнително лесно.

-Хехе, прекалено си дебел Саске! – каза Сакура, смеейки се тихо.

-Несъм дебел! Това са мускули!– каза Саске горделиво. Сакура извърна поглед и започна да пълзи напред.

Те продължаваха да се движат напред вече 10 минути, които им изглеждаха по-скоро като цял час мъчение. Една секунда е горещо, а на следващата – смразяващо студено.

-Знаех си че това е лоша идея! – оплакваше се Сакура

-Да не би да имаш по-добри? – отвърна Саске. Сакура продължи да пълзи напред.

-Може ли да си починем малко, Саске? Колената ме болят, а и е ужасно горещо тук! – попита Сакура.

-Разбира се, няма никак да възразя. – отвърна той.

Те спряха и седнаха един до друг, умиращи от жега.

-Къде мислиш че се намираме сега, Саске? – попита тя, дишайки тежко.

-Мисля че сме под някоя улица, или нещо такова.- Отвърна той .. -Ааах, не издържам повече. Толквоа е горещо тук! – измъчи се малко Саске, но в крайна сметка успя да си съблече блузата.
Вътрешна Сакура: Сега определено е горещо тук! Млъкни Сакура! Толкова си незряла.

-Ъм, нека тръгваме – предложи Сакура -Не е добре да се задържаме дълго тук. Саске я погледна

“Страно, какво ли и има?” – помисли си той.

Изведнъж вентилацията изведнъж започна да пада надолу Сакура се плъзна по нея
-САСКЕ!!! – извика тя, докато започваше да пада надолу, но Саске успя да я хване за крака, и бавно я издърпа.

Но този път Господ, реши да изиграе ролята на Дявол и ръката на Саске се плъзна. Той загуби баланс и сега и двамата летяха надолу.Горката Сакура .. първо се пързаляше по глава, а след това и по стомах, докато Саске някакси успя да се пързулне по гръб.

Сакура крещеше и беше готова да заплаче

-Ще умра! Ще умра! Не искам да умирам! Прекалено съм млада за да умра!

-Ей Куренай, чу ли това?- прошепна Цунаде.

-Какво да чуя?- Куренай гледаше към Цунаде объркано и отхапа малка хапка от ябълката си.

Те бяха в женския салон

-Сигурна съм че чух крясъци от горния етаж. – оглеждайки стаята, за да разбере дали някой друг също не ги е чул. Явно не, Какаши беше зает да чете перверзната си книга, докато релаксираше на дивана.

-Хм..изглежда ми се е пречуло. – каза Цунаде и извади поничка от чантата си.

Докато отхапваше от поничката отново чу писък, този път с по-разтреперан глас. Този път всички учители чуха вика и погледнаха към канализацията, кяото беше точно над канапето на което Какаши четеше. Странно, той продължи да чете, така все едно беше затворен в неговия си свят.

-Нещо лошо се случва! Мога да го усетя! – прошепна Цунаде. Изведнъж канализацията експлодира и два предмета с размерите на хора паднаха от рая право на канапето, близо до Какаши. Учителите останаха потресени, Куренай и Цунаде изпуснаха храната си на пода.
Нападение на извънземни?...

Пред тях Сакура и полу-голият Саске стояха в целия хаус, покрити в прах и пърчета дърва. Защо Саске е на полувина гол! Какво по дяволите правеха!

Какаши смени страницата, все още загубен в кой-знае-къде. “оуу...” Сакура и Саске изпъшкаха. Бавно почиствайки се от праха и мръсотията. След това се изправиха и изведнъж замръзнаха.

Те бяха в учителската стоя! Поглеждайки нагоре те видяха повече от учудени учители, стоящи в 1 точка като живи марионетки. Всички бяха замръзнали.
Всичко беше тихо и всички се взираха в Какаши, който продължаваше да чете.

-ъм..здравейте...? Аз-ние..ъм .. Беше ни приятно да се одбием! Чао, ще се видим по-късно!- Каза бързо Сакура и излезе.

-Ъм...аз ще платя щетите.- С това Саске излетя от стаята.

-Е, какво пропуснах?- попита весело Какаши. Още повече дърво падна от канализацията.

-Това беше на косъм!- каза Сакура влизайки в класната стая.

-На мен ли го казваш – каза Саске смутено, докато чистеше косата си.

-Никога повече няма да ти се връзвам на плановете! – каза Сакура ядосана, изваждайки обяда си.

-Е, поне излезе, и не ти се наложи да се пързаляш по гръб! – той и отвърна, показвайки гърба си, който беше целия червен.

-Наситина? Да не би да си наранен? – каза Сакура с престорен глас и нарочно удари Саске по гърба.

-Оу! Защо направи това? – извика Саске и сложи обратно ризата си, без да я закопчава.

-Просто се опитвах да покажа симпатията си. Междудругото това го научих от Ино. – обясни тя и се отдалечи преди Саске да види че се е изчервила.

Вътрешна Сакура: По дяволите Саске! Защо трябва да си толкова готин!

-Междудругото умирам от болка в колената! За това спри да се оплакваш и да тръгваме вече! Другите ще бъдат подозрителни! – каза тя през рамо.

Те излязоха и веднага бяха атакувани от луди фенове.

-Аааа, Саске-кун, толкова си готин!

-Сакура-чан, къде беше? Излез с мен!

-Не се мотай с нея, мотай се с мен!

-Да, не се мотай с него, разкарвай се с мен!

-Какво ще правим? – изкрещя Сакура.

-Незнам – отвърна Саске. Изведнъж Сакура се сети как да се отърве от феновете си.

-Ей, момчета, слушайте! Предполагам всички знаете къде живея?- Сакура изкрещя. Всички замълчаха, дори и момичетата, Саске я изгледа учудено.-
Добре, отидете пред нас. Там има поне 100 торби със златни рибки! След като толкова много ви обичам, давам златните рибки БЕЗПЛАТНО! За това се разкарайте от пътя ми и отидете да си вземете рибките, преди да са умрели!- Изкрещя тя с всичка сила. Тя беше задоволена от факта че момчетата тръгнаха към къщата. Планът и успя!

-Благодаря че ми помогна да разпръсна фенклуба си – каза Сакура.

-Чао чао, считай това за поредното мое отмъщение. Ще се видим по-късно на обичайното място, ако успееш да дойдеш!- Сакура прати въздушна целувка на Саске като се отдалечаваше и го оставяше със стотиците му завистливи фенки.

-Хей, извинете че закъснях. Фенове...Саске ще дойде скоро.- Поздрави Сакура и седна при приятелите си, близо до черешовото дърво, което им правеше сянка.Те си говореха, докато не дойде Саске и не сенда между Сакура и Наруто

-ти...си..толкова...зла!- каза той едвам едвам.
Сакура сложи ръка на рамото му и каза:

-Благодаря за комплимента.

-Пак заповядай. - отвърна Саске със сърказъм. След това започна да обядва.

Останалата част от деня мина доста обичайно. С изключение няколкото странни погледа, които учителите хвърляха на двамата. Както обикновено, Саске закара Сакура до тях, на мотора си.

Посреднощ.....

Остър звук събуди Сакура и тя погледна през прозореца.Навън валеше и някакъв идиот се беше блъснал в казана на съседите.Момчето изглеждаше ранено.Той държеше рамото си и куцаше.Сакура моментално си взе чадъра и излезе за да му помогне.

-Ъм извинете, добре ли сте?-попита тя приближавайки момчето, което беше ранено и стоеше на мократа земя.Той гледаше надолу и косата му прекриваше лицето му.Беше тъмно и Сакура неможа да му види лицето.

Момчето измърмори и успя да погледне нагоре.Сакура възкликна:

-САСКЕ!

-Хей.Отивай да спиш, студено е вън.Не се притеснявай за мен.-каза той усмихвайки се леко.

-Ранен си!Ккаво направи сега?И защо да не се притеснявам за теб?Влез в къщата ми, ще ти превържа раните.-заповяда му Сакура и му помогна да стане.

-Всичко е наред, мога да се грижа за себе си.

-Можеш да се грижиш за себе си?Пффт, не изглежда така.-тя се усмихна самодоволно и успя да завлече Саске в къщата си.Тя отвори кухненската врата и включи лампите и отново се изненада.Сега, когато можеше да вижда ясно, тя видя, че Саске беше покрит в къв и беше мокър до мозъка на костите си.

-Саске, какво се случи?-изрева тя и искара първата медицинска чантичка.Той просто седна на кухненския стол и си махна фанелката.

-Сбих се с едни клошари.

-КАКВО?!Ох май боже, колко далече можеш да стигнеш!Да ме затрупаш със златни рибки е едно, а да се сбиеш съвсем друго (а не бе едно и също е :Д)-скара му се тя/

-Какво?!Не ме гледай така!Те започнаха!Пък и победих.-възрази той.Сакура въздъхна като му третираше раните.

-Сега ще те пощипе малко..С колко се би?Раните са сериозни.-каза тя, слагайки им малко мехлем....

Деветнайста глава :!:



-Около десет.Може ли да спреш да ме превързваш?Чувствам се слаб.

-Аууу горкия Учиха Саске!Не е свикнал да получава помощ от другите хора?

-Млъкни!(тука ше цитирам Узу- майната ти! рофл) –каза той и погледна настрани.-Бия се с хората постоянно и тези малки рани са нищо в сравнение с тези, които съм имал.Виждаш ме ранен и само ми мрънкаш и искаш да ги излекуваш!

‘Хмм...не е зле’Мислише си Саске като си погледна привързаната ръка.

Вътрешната Сакура:Сигурно е много добър за да ги победи.

-Мисля, че вече ще си по-добре.-каза Сакура с ирония.

-Сега използваш раните ми срещу мен, колко мило.-отвърна й той със същото количество ирония.Сакура отиде до хладилника и изкара шоколадово-ванилов сладолед.

-Искаш ли?-попита Сакура, а Саске не искаше.

-Не ти ли се спи?

Сакура въздъхна:

-Нах, едно от качествата ми е, че като се събудя немога да заспа пак.

-Едно друго нещо е, че си съмномбул.-Саске се усмихна самодоволно.

-Млъкни, не съм!Искаш ли да гледаме телевизия?-попита тя и се запъти към хола.

-Както и да е.-измърмори той и я последва.Те седнаха един до друг и загледаха телевизора.

Саске си протегна едната ръка по дивана и мързеливо погледна Сакура.

-Вие момичетата не се ли страхувате да не надебелеете?

-Да, но понякога трябва да си хапваме.Не искам да съм хипер кльощава.Отвратително е, имам напредвид хората, които са толкова слаби, че чак и ребрата им се виждат.

-Не трябва да се притесняваш от прекалена слабост, а от това, че трябва да започнеш диета.-Саске го каза, за да я ядоса.Той знаеше, че това не е вярно, тялото на Сакура не беше нито прекалено слабо, нито прекалено дебело, просто перфекно.Но никога неможеше да го каже.

-Казваш, че съм дебела?-отвърна му Сакура ядосано.Саске кимна и усмивката му се уголеми.-Ах ти....ПРОСТАК!-Сакура го замери с възглавница и се върна към яденето на сладоледа си.-Първо златни рибки, после му помагам и след това ме нарича дебела!НЕБЛАГОДАРНИК!Трябваше да го оставя да умре!

-Ядосана ли си Сакура?-попита Саске.Тя го погледна смъртоносно и го ритна в ръката (малко странно как ше го ритне, ама айде карай :Р )

-Ауу!-той изрева от болка.Сакура го гледаше със задоволство и си довърши сладоледа.Те погледаха още малко телевизия.

-Трябва да си починеш.-каза му Сакура.Той кимна и се запъти към вратата-Чакай!-тя го спря.-Не мислиш да ходиш пеш до вас в дъжда?

-Искаш да остана?-Сакура се изчерви.

-НЕ!Просто помислих, че е прекалено късно и това е!Ако искаш си тръгвай!

-Е, понеже мисля, че искаш да остана, ще остана.

Вътрешната Сакура: ЙЕС!Той ще остане!Хмм, къде да спи?Стаята на майка и татко?Не.Стаята за гости?Не прекалено е разтурено.Е тогава моята стая.

Сакура му каза да я последва.Те се качиха горе, в стаята на Сакура.Юки беше прекалено мързелива за да стане от леглото си в ъгъла. “Лол, стаята й подхожда”той оглеждаше стаята.Прозорец, гардероб и врата, която водеше към тоалетната. Стените бяха боядисани в розово и леглото също беше розово.Имаше и маса, уредба.Снимки и плакати имаше навсякъде.

-Можеш да спиш в моята стая, аз ще спя долу.-информира Сакура.Саске започна да се оплаква.-Млъкни и заспивай.Плюс това си ранен.-изкомандва го тя и го бутна към леглото.

-Добре, добре.-Саске се предаде и пропълзя по леглото. “Станал си мекошав Учиха.Да спиш в леглото на момиче!Стига де!Ако някой разбеше, ще страдаш от унижение!Т’ва момиче те прави мекошав!АХ!”

Сакура щеше да излезне от стаята когато Саске й хвана ръката и я бутна в леглото.

-Как...-Саске я прекъсна.

-Млъквай и заспивай.

-Но Саске!-протестираше тя.

-Млъкни подяволите!И заспивай!Изморен съм!-каза Саске и се опъна на леглото, затваряйки си очите.Той си уви ръката около кръста й здраво.Сакура въждъхна и се опъна до него (о.О тва как звучи, въх!).Тя се скара на вътрешната Сакура, която се кискаше.

Тя го гледаше в тъмното и внимателно абсорбираше всеки един детаил от красивата му фигура.Той имаше прекрасна коса, перфекна кожа и всичко останало, което го правеше секси мъж.

-Какво гледаш?-попита Саске изведнъж.Сакура се стресна и му забеляза усмивката.

-Н..нищо!-тя се изчерви.Сакура не забеляза, че очите са му отворени/

Добре че бяха на тъмно, иначе Саске щеше да й види изчервеното лице.

......

-Какво гледаш?-извикаха и двамата в един глас и се изчервиха.

-Заспивай Сакура.-каза Саске и затегна прегръдката си около нея.Сакура въздъхна и си затвори очите и бавно се унесе и заспа.

Саске, обаче стоеше буден и гледаше спящата фигура до него.отпуснати кичори коса покриваха лицето й и той нежно ги отстрани.Той не мислеше, че челото й е чак толкова голямо.Тя нямаше бритон и лицето й беше непокрито.

Саске замалко не се отдръпна когато Сакура се приближи по-близко до него.Той усети как усмивка се появява на лицето му и реши, че трябва да поспи.Скоро и той си затвори очите и заспа, приближавайки се малко по-близко до Сакура.


Двамата се събудиха когато Юки скочи върху тях, тя реши да играе непослушна роля като легна върху лицата им с нейното пухкаво, закръглено тяло.Двамата станаха молейки се за въздух.

-Непослушна котка!–изръмжа Саске.

-Мяу.-Юки ги гледаше игриво и скочи от леглото.Сакура се прозя, стана и вдигна космите.

-Глупава котка.-каза тя и я погали.-Как ти е ръката?-тя попита Саске, който стоеше прав и си разтриваше ръката.

-По-добре.-отвърна той и си сложи фанелката.

Тя кимна и отиде в банята.Когато излезна видя как Саске излиза през вратата.

-Саске, чакай!-тя пробяга през кухнята и се върна.-Заповядай...-каза тя, леко засрамена и му даде предмета, който държеше.

-Сакура...това е...-Саске беше шокиран и държеше предмета в ръцете си.

-Това е ключ за моята къща идиотино.В случай, че се нараниш или направиш нещо глупаво, винаги можеш да се отбиеш.-каза тя, стараейки се да не се изчервява.Той се усмихна самодоволно и постави сребърния ключ в джоба си.

-Ще се видим в училище.-каза тя набързо и смени темата и го бутна извън вратата.

-Да ще се видим.-отвърна той.-А, и Сакура...

-Да?-Сакура го погледна, когато той се спря и се обърна лице в лице с нея.Той направи една крачка и нежно я целуна по усните.Сакура просто стоеше там и беше прекалено шокирана за да направи нещо.Саске й се усмихна.

-Благодаря.-каза той и си тръгна.

Вътрешната Сакура: Ох май Боже...той целуна ли ме?...HELL YEAH!

Двайста глава




Сакура влезе в класната стая, чувствайки се щастлива днес.Тя забеляза, че и ТенТен е щастлива.

-Хей ТенТен какво има?-попита тя.ТенТен се усмихна.

-Хей Сакура-чан!Знаеш ли какъв ден е днес?

Вътрешната Сакура:Денят, в който Саске ме целуна!

-Ъм, рожденият ти ден?

-Първи опит!

-Рождения ден на майка ти?

-Втори отпит!

-Рождения ден на баща ти?

-Трети опит.Господи Сакура-чан, просто ще ти кажа.-ТенТен се предаде.

-Чакай, чакай!Знам!Днес е деня на роженият ден на гаджето ти!

-САКУРА!Знаеш, че нямам приятел, както и да е...днес е деня...в който започва СЕЗОНА ПО ФУТБОЛ!-ТенТен възкликна изключително щастлива със звездички и футболни топки в очите си.-Най-накрая, след толкова много време, най-после!

-Това е чудесно!-каза Сакура, стараейки се да звучи еднакво развълнувана.

-Знам, че не си футболен фен, но може ли да дойдеш с мен след училище да се пробвам?-попита ТенТен.

-Добре!Защо не?Все пак ти се присъедини във волейбола заради мен.Но моля те не ме карай да ритам футболна топка, не струвам.

ТенТен се засмя:

-Няма.Това е жалко, защото футбола е най-великата игра!

Звънеца би и те си седнаха на местата, макар че Какаши нямаше да дойде в близките 10 минути.Саске пристигна в класната стая малко по-късно и фенките му моментално го обградиха.

-Саске-кън, добре ли си?

-Какво ти има на ръката?

-Ще се погрижа за теб!

-Какво имаш на врата си?

-Махнете се.-измърмори той и ги бутна със здравата си ръка.След това седна до Сакура с отегчена физиономия.

-Саске, ще се пресъединиш ли към футболния отбор?-попита тя.

-Незнам, ти?

-Не...хей какво имаш на врата си?-попита тя и се доближи по-близко.

Той носеше златна верижка около врата си, но част от нея беше под ризата му.

-Това?-каза той и изкара верижката от врата си, малък сребърен ключ се появи отдолу.

-Ключа за у нас!-възкликна тя.

-Да, неисках да го изгубя.-каза той с узмивка.

Сакура почувства усмивката на усните си и погледна ТенТен, която все още имаше футболни топки в очите си.Май наистина беше голям фен.


-Чу ли, че тази година ще има смесен отбор?-попита Хината.

-Да.-ТенТен кимна и седна с приятелите си облечена със спортното си облекло.Оставаха 30 минути до започването на пробните.

-Хей ТенТен-чан!Виж кой е та,!-подшушна й Кати.Всички погледнаха.

-Това не е ли Неджи, съперника на Саске, или нещо от сорта?-попита Сакура.

-Да, но забравяш нещо много важно Сакура-чан.Той е бъдещия приятел на ТенТен и съпруг.-каза Кати на висок глас.

-КАТИ!-изкрещя се ТенТен и я бутна леко.

-Бих искала да ти помогна, но Неджи не ме слуша.-каза Хината.

-Аз ще ти помогна.-предложи Сакура.

-Наистина ли?Но как ще можеш?Дори не го познаваш.-каза ТенТен очевидно объркана.

-Хехе, аз не го познавам, но знам един, който го познава.-каза Сакура.

-Неискам и други хора да уснават Сакура-чан.Мерси иначе, не съм сигурна дали знае, че съществувам дори.-каза ТенТен тъжно.

-Добре тогава, но искам да те питам това:Защо моя братовчед те дзяпа когато не го гледаш?-попиа Хината.Всички го погледнаха с върха на очото си и наистина ги гледаше.

ТенТен отново се изчерви

-Добре значи знам, че знае, че съществувам, но все още незнам, дали ме харесва.

-За какво си говорите?-попитаха Наруто и Саске когато ги доближиха.И двамата бяха в екип.

-Нищо.

-Ще се пробвате ли?-попита ТенТен, те кимнаха.

-Пробваме се само за забавление.Ако успеем да се класираме за отбора, знае се, че ще се класираме, ще се откаже.Пък и освен това Саске-теме се пробва, защото Неджи го предизвика.-обясни Наруто.

-Като говорим за Неджи...-каза Сакура и получи поглед от ТенТен.Не е много хубаво да молиш момчетата за помощ.

-Ох стига де ТенТен-чан!Те могат да ти помогнат!-прошепна Кати.

-За какво си говорите?-настоя да разбере Наруто.

-Моля те ТенТен-чан.-Хината е погледна мило.

-Добре.-тя се изчерви и погледна настрани.

-ДА!-момичетата се зарадваха.

-ТенТен харесва Неджи...да Саске, твоя съперник.Не ни гледай така.Както и да е, ТенТен-чан не е сигурна дали той има чувства към нея.-обесни Кати тихо.

-Искате от нас да хванем темата и да го питаме.-довърши Саске.Сички кимнаха.

-Аз немога да го направя.Не познавам Неджи колкото Саске.-отсръпи Наруто.

-Глупак...-Саске го прокле ‘щото му остави да върше мръсната работа.

-Моля те Саске?-омоляваше се Сакура, гледайки го невинно.Саске почти се предаде.

-Не.

-ТенТен-чан, може да изглежда, че не му пука, но всъщност иска да помогне!-каза Кати.

-Млъкни!-отвърна ТенТен ядосано, изчервявайки се от срам, приятелките й бяха прави да поискат от Саске да попита Неджи дали си пада по нея.Но как можеха да й го преченят?В момента тя искаше да ги удуши до смърт.

-Не се притеснявай, остави го на мен!Ще го накарам, извинете ни за момент.-каза Сакура, игнорира изражението на ТенТен и дръпна Саске за ръката в един ъгъл и никой не ги виждаше.

-Сакура НЕ!Ще си помисли, че съм луд или нещо от сорта.Плюс това, ще си помисли нещо и ще я заподозре.-оспорваше Саске.

-Моля те Саске!-още повече го молеше Сакура, но той не искае.Кръстоса си ръцете и се облегна на стената.

-Добре, не ми оставаш изобр.Време е за план “Б”.Междо другото това го правя само защото ми е приятел/враг за приятел/враг.Няма никакви чувства вложени.-Сакура го хвана за фанелата и го дръпна надолу, докато усните им не се срещнаха.

Тя се дръпна след няколко минути и го погледна, той беше наполовина шокиран наполовина изумен.Тя се усмихна самодоволно.

-Не забравяй, че Ино ти е годеница.

“Мамка му, забравих за тъпата Ино”Саске псуваше малко разочарован.

-Време е да го направиш!-Сакура се извика зарадвана и го искара от ъгъла.Саске въждъхна тежко е и отиде до Неджи.Въпреки всичко това беше целувка...целувка от Харуно Сакура.Как ще откаже?

-Как го направи?-попитаха всички любопитни.

-Това е тайна!-отвърна тя, по-мистериозно от всякога и седна до тях.

-Хююга!-извика го Саске.

-Хей Учиха.-поздрави го Неджи спокойно.-Готов ли с да ти сритам задника(за футбола става въпрос)

-Няма начин бели очи.

-Хехе, ще видим.-Неджи се усмихна самодоволно и си кръстоса ръцете.

-Да си заинтересован в някои момичета?-попита го Саске.Неджи вдигна вежда.

-Ти пък откога си заинтересован в момичета Учиха, освен с Харуно.

-Никога преди.Не съм плей бой.Интересува ме само Сакура, тъ кажи за теб?Някоя да ти е хванала окото?

-Не.Не ме карай да съжелявам, че си ми съперник Учиха.

-Не?Дори и едно определено момиче с кестенява коса, което постоянно дзяпаш?И не се лъскай, защото аз ще съжелявам.

-Какво имаш напредвид?-Неджи отрече с зачервени бузки.

-Ще ти направя услуга, но останалото зависи от теб.Името й е ТенТен.Чао, ще се видим по-късно загубеняко.

-ТенТен...-Неджи просшепна името й и то се въртеше в ума му. “Мерси Учиха...”

-И?-те попитаха жадни за информация.ТенТен също искаше да узнае и не се сдържа.

-Не се притеснявай, имаш шанс.-отвърна просто той.

-Давай Саске!-Сакура се изкрещя и го гушна.

-Мерси Саске.-тихичко му благодари ТенТен.

-Добре всички!Моето име е Анко и аз ще съм ви треньора за годината.Очаквам от всички 110, които мислят да се включат в отбора.Първо ще ви номерирам с едно и две.Първия да иде в ляво на игрището.Втория в дясно.Без да си говорите!-нареди Анко и започна да ги номерира.

Саске беше номер 1, а Неджи, ТенТен и Наруто бяха номер 2.”Аз съм в същия отбор с Неджи!Йес!”ТенТен се радваше.

-Сега, когато сте си на местата, ще ви определим позициите и бъдете готови да играете!-заповяда Анко.Момичетата от отбора на Саске му връхлетяха.

-Ще победим!

-Да!Ще победим Саске-кън!

Той изръмжа и ги бутна настрана.Той беше център и Неджи също.ТенТен беше вратар, а Наруто защита.

-Направи ли крачка?-попита Саске очевидно за него и ТенТен.

-Гледай си работата.-отсече Неджи.

Анко свирна и Неджи пое топката, но Саске оспя да му е вземе.

-Хей копеле!-Наруто се появи пред него, Саске успя да го подмине.Сакура, Кати и Хината викаха за тях.

Саске подминаваше идващите защитници и продължаваше към мрежата.ТенТен се приготви, тя беше спокойна.Тя не мислеше за Неджи в момента.Саске ритна топката с крака си и Неджи се опита да го спре. “О не, ще я хване ли?” Всички си мислеха, все пак това беше топката на Саске.

ТенТен разчиташе на рефлексите си и блокира топката, за изненада на всички.Момчетата се извикаха, а момичетата освиркаха.На ТенТен не й пукаше... “Тя блокита топката на Учиха, не е зле и не я е срам от подигравки...” мислеше си Неджи, оглеждайки я.

-Давай ТенТен!-изкрещя се Сакура.

Вътрешната Сакура:Саске е добър във футбола.Какво подяволите?Той е добър във всеки спорт.Лол, ТенТен е наистина добра за да му спре удъра.Неджи със сигурност я е забелязал досега.

Неджи взе топката и се спусна по полето (въх...)ТенТен тихичко викаше за него.Саске затича след него, но Неджи ритна топката, когато го настигна.Топката влезе в мрежата и Анко изсвири.

-Гол!

-Сритах ти задника.

-Както и да е.-измърмори Саске и влезе в центъра, не смпташе да изгуби.Анко свирна отново, този път Саске пое топката.Понеже е смесен отбор има момичета и тези момичета са фенки на Саске и те просто стояха като някой тъпи пионки и не се опитваха да го спрат.Напротиф, те му се визхищаваха!

Саске се усмихна самодоволно и продължи напред, неговите съотборници спираха защита.Този път беше сигурен, че ще вкара гол и ще ритне топката там, където ТенТен най-малко очаква-долния ляв ъгъл.Предположението му беше вярно и тя се изненада и топката влезе в мрежата.Всички се радваха, особенно фенките му.

ТенТен се намръщи, но запази решителната си физиономия. “Тя не ми изглежда като една от безполезните фенки на Учиха.Силна и решителна.Интересно...”

-Сритах ти задника.-Саске се усмихна самодоволно, цитирайки го и прекъсвайки го от мислите му.

-Както и да е.-измърмори Неджи също цитирайки Саске.

Играта продължи около час.Отборите бяха равни.Наруто, ТенТен и Неджи са силни играчи, докато Саске беше единствения силен играч в отбора си.Но множинството от играчи от отбора на Неджи бяха фенки, които не правеха нищо, затова края на играта беше равен.

-Добра игра макар, че беше повече игра на надвикване.Но всички си показахте таланта.-поздрави Анко.-Резултата ще бъде изложен утре.

-Ще й кажа, че няма да се присъеденим.-каза Наруто и отиде с Хината.

-Хей!-поздрави Сакура и каза чао на Кати.

-Учиха, не беше зле, но накрая ти сритах задника.-каза Неджи, а Сакура си говореше с ТенТен.

-И аз твоя, Хююга.-усмихна се Саске.

-Хайде Саске, да вървим!-Сакура го хвана за блузата и го издърпа.-Чао ТенТен!Ще се видим утре!Чао Неджи!- и двамата си тръгнаха.

-Ъм...добре игра днес. Доста си добър на футбол. – каза ТенТен опитвайки се да измисли какво да каже.

-И ти си доста добра. Щом успя да спреш изтрелите на Учиха– каза Нейджи леко притеснен, но в същото време и спокоен по някакъв си негов странен начин. Това беше първият път, когато е направил комплимент на момиче.

-Благодаря! Ще се видим утре – каза ТенТен срамежливо и се запъти към женската съблекалня.

-Хей...Тентен... искаш ли да пием после по нещо? – каза извендъж Нейджи.

-Р-Разбира се. Ще се видим след 5 минути – изчерви се ТенТен. Нейното сърце се изпълни с щастие. Тя бързо отиде да се преоблече и да звъне на майка си.

-Мамо, днес ще закъснея малко, защото съм на среща с Нейджи. МОмчето за кеото ти разказах. Пожелай ми късмет! Благодаря, чао! – сбокува се тя с мйка си, с които бяха много близки, и отиде при Нейджи, който чакаше известно време вече.

-Ела с мен – каза Нейджи.

Те се спряха пред сребърния му Корвет.

-Хубава кола” – възкликна тя.

-Благодаря! Скачай вътре – покани я той. ТенТен се качи в колата и те тръгнаха. Когато стигнаха до 7/11 , влязоха вътре и седнаха, Нейджи взе пакетче пукани за себе си и за нея. Започнаха да си говорят за футбол.

-Хей, кога за пръв път игра футбол – попита Хиюга Нейджи.

-Когато бях на 4 години – огворои тя -Ако трябва да съм честна, не ставах за нищо, когато ме направиха вратар.”


-Хъх .. и аз предпочитам да съм в нападението. Аз ще платя твоите пуканки – каза Нейджи и даде парите на касиера.

-Много благодаря– каза ТенТен като се изчерви.

-Денят е доста хубав, не мислиш ли? – каза ТенТен, пиейки колата си.

-Да..ъм..ТенТен...

Да? – погледна го тя в очите. Нейджи почувства как се изчервява .. за пръв път в живота му, какво беше това чувство?

-Аз...ъм...знам че това е доста внезапно, но ...

-Хей ТенТен-чан! Хей Нейджи! – прекъсна го женски глас.

-Здравей Хиюга – последва мъжки глас. Те двамата се изчервиха изправиха се и погледнаха назад, за да видят че Саске и Сакруа са там.

-Сакура-чан, Саске! Какво правите тук? – попита ТенТен озадачена.

-Ами тук сме, защото Саске-глупака без да иска, или по-точно съвсем нарочно изпусна последната ми кутия ванилиев сладолед на пода, а аз немога да живея без сладоледа си, за това сме тук да си взема още, благодарение на този идиот. Можех, и щях да си гледам телевизия сега, но неееееее той трябваше да изпусне сладоледа ми на пода. След като вече знаете защо сме тук ... вие защо сте тук?– попита Сакура, макар че вече знаеше отговора.

-Аз-ние...ъх... – зашепна ТенТен. Нейджи погледна настрани.

-Както и да е. Тентен-чан може ли да дойдеш с мен за секунда? Саске ти не се меси – нареди тя и дръпна приятелката си заендо с нея в магазина.

-На среща ли бяхте? Случи ли се нещо? Кой, какво, кога, къде, защо, как? – питаше развълнувано Сакура, докато си вземаше две кутии сладолед. Тентен се отърси от шока.

-Просто сме на малка среща, нищо особено, той просто ме попита дали искам да изпием нещо, след като вие си тръгнахте. Толкова съм щастлива! Той щеше да ме попита нещо, но изведнъж вие се появихте – отговори тя.

-Съжалявам! Но ти отивай! И после ми разкажи всичко! – Сакура плати на касиера и продължи разговора си с Тентен

-Добре, но аз трябва и на вас да благодаря – каза ТенТен срамежливо.

-Няма проблем – каза Сакура весело и прегърна приятелката си.

-Е, каза ли и нещо? – попита Саске държейки ръцете в джобовете си.

-Щях, но ти и Харуно се взехте от нищото и ме прекъснахте – каза Нейджи ядосано.

-Все тая, Сакура ме накара да дойда, за да си вземе сладолед – смръщи се Саске.

-Да, ако не го беше изпуснал нарочно, нямаше да се наложи да идвате.Както и да е, кога смяташ да я попиташ? – полюбопитства Нейджи. Саске се усмихна

-Скоро, много скоро.

-Саске, да тръгваме! – каза Сакура.

-Чао Хиюга– каза Саске сакрастично и я полседва до мотора си.

-Хей стана късно, ще те закарам до увас – предложи Нейджи и тръгна към колата си, а ТенТен го последва.

Скоро вече бяха пред ТенТен.

-Е най-добре да тръгвам. Благодаря Нейджи-кун, въпреки че беше кратко, все пак доста се забавлявах – каза ТенТен, и наистина говореше сериозно.

-ТенТен .. относно по-рано ... Исках да те попитам дали свободна утре, и дали искаш да отидем да гледаме някой филм заедно – попита Нейджи, спокойно, въпреки че целия се беше изпотил.

-С удоволствие! – възкилна ТенТен изчервявайки се до неузнаваемост.

-Тогава ще отидем след училище – реши набързо Нейджи.

Д-Добре...- И преди ТенТен да се усети Нейджи я целуна. Тя бавно върна жеста и след няколко минути двамата се разделиха едвам дишейки. “Уау .. доста добре се целува” – помисли си ТенТен.

-Ъм..Чао, ще се видим утре! – ТенТен излезе от колата, макар част от нея да не искаше.

-До утре – Нейджи помаха с ръка и замина.

“Той е толкова готин!!!! И ме попита дали искам да отида с него на истинска среща! О ДА! Това означава ли че официално вече сме двойка?...”

Ема то тоя фик не е довършен
и гледам да качвам по малко
за да има до другата глава ако въобще я качат

Ето я и новата глава

-Както знаете този уикенд ще почиваме един ден в повече.Това означава, че ще имаме три-дневен уикенд.За специалното ми отношение към любимия ми клас през това време ще имате...да пишете четири страници ЕСЕ за любимия си учител МЕН!И ако не го напишете, не очаквайте да минете годината!Приятен уикенд!Свободни сте.-каза ободрително Какаши и извади втората серия от Ича Ича Парадайс.

-КАКВО?! Трябва да пишем тъпото ЕСЕ за теб! Защо си мислиш, че си толкова специален? И защо си мислиш, че си ни любимия учител?-крещеше Наруто.Другите ученици започнаха да се оплакват също.Но както обикновенно Какаши ги игнорира.

-Не се притеснявай глупако, да напишеш биографията за перверзен учител е лесно!Трябва да напишеш само- Моят учител се казва Хатаке Какаши познат също като перверзен задник.Пиша това ЕСЕ, защото любимия ми учител ме накара.Той харесва много неща А) да бъде перверзен учител. Б)да си губи времето да чете перверзни книги, защото си няма приятелка. В) да бъде перверзен учител и Г) да бъде още по-перверзен учител.Животът на този задник е също толкова интересен, обича да бъде перверзен.И още едно нещо, той Е перверзен! Ето виждаш ли глупако, колко много неща можеш да напишеш за нашия любим учител.-каза съркастично Саске.

-Свърши ли Саске, искаш ли да чистиш тоалетните до края на седмицата?-заплаши го Какаши.

-Както и д-

-Саске-кън!-висок глас го прекъсна, очевидно той пренадлежеше на Ино.

-Като се замисля... Саске, искаш ли да прекараш остатъка от живота си с Ино?-попита деволито Какаши.

Изражението на Саске премина от готино до втрещено.

-Н-не!Ще си ги върна обратно!-каза той колкото можеше по-учтиво. “Не! Имах предвид всяка дума, която казах!”

-Така е по-добре.Тръгвайте вече.

- Саске-кун! – извика Ино, като този път го прегърна.

- Ааа, пусни ме Ино! – извика и Саске, отблъсквайки я.

- Ааа, Саске-кун, не бъди такъв! Както и да е, само исках да ти кажа че няма да прекарам почивните дни с теб, защото трябва да отида в Париж с родителите ми. Ще ти донеса сувенир! Дано не ти липсвам много! Чао! – Ино му прати въздушна целувка и си тръгна, игнорирайки всички останали.
- Все едно че ми пука – измърмори Саске, като скръсти ръце.

- Е, искате ли да правим нещо през уикенда? – попита Сакура докато се отдалечаваха от училището.

- Да отидем да поплуваме? – предложи Хината.

- Басейнът сигурно ще бъде препълнен – каза ТенТен, докато се приближаваше към тях заедно с Неджи.

- Какво ще кажете да отидем на малко пътуване? Ей, Саске, вие нямате ли някакъв вид лятна кабина на плажа? – Наруто попита Саске.

- Да. Да не би да искаш да отидем там?- попита Саске.

- Разбира се, защо не? Ще бъде забавно! – каза Наруто въодошевен.

- Да! Всички можем да отидем! Ако няма да бъде проблем за Саске – добави Сакура.
- Е, какво ще кажеш Учиха? – попита Неджи.
- Добре, както и да е – сви рамене Саске и се запъти към паркинга.
- Жалко само, че Кейти-чан няма да може да дойде. Чук че заминала за щатите за да види приятеля си – каза Хината тъжно. Всички кимнаха.


Всички се съгласиха да отидат утре. Саске ще ги вземе в 10 часа сутринта и ще се върнат в Понеделник.
- Ние по-добре да тръгваме, защото ще гледаме филм с Неджи. До утре! – ТенТен им махна за довиждане и се качи в колата на приятеля си.
- Сакура! Идваш ли, или не? – попита нетърпеливо Саске, докато се качваше на мотора си.
- Идвам! Наруто, Хината ще се видим по-късно. – Сакура също се качи на мотора и те потеглиха.
- Е, най-добре и ние да тръгваме Хината-чан – каза Наруто и заедно се качиха на неговия син кабриолет.
- Познай какво Юки, отиваме на екскурзия! Но ти няма да се отегчиш, защото Шадоу ще бъде с теб! – каза весело Сакура докато си опаковаше дрехите.
Тъй като не искаше да пише никакви домашни в Понеделник, след дълго мислене тя най-накрая написа есето си, взе си горещ душ и си легна.

Бийп, Бийп!
Чу се клаксон на кола.
- Да, да, идвам – Сакура взе Юки и излезе. Тя беше облечена с жълто горнище и дънкови, къси панталонки. Отодлу беше облечена с розовия си бански. Слънчевите и очила бяха поставени на главата и.

Саске чакаше в черния си Вайпър, слушайки музика. Беше облечен с черна тениска и сини къси гащета, носеше си и слънчевите очила.
Сакура поздрави, като постави Юки до Шадоу.

- Хн – поздрави Саске, докато гледаше Сакура как влиза в колата.
- Хубава кола – каза Сакура поглеждайки номера на който пишеше “AVENGER”.
- Благодаря, подариха ми я за 15-я рожден ден – отвърна той, потегляйки.
- Карал си на 15 годни? Това не е ли незаконно? Аз съм на 17 и все още немога да карам – каза учудено Сакура.
- Голяма работа. Както и да е, дори и да е незаконно, никой не ме е аресутвал до сега. Карането не е чак толкова трудно – каза Саске, управлявайки возилото с една ръка.
- Никога няма да мога да карам – въздъхна Сакура.
- Все някога трябва да се научиш – каза Саске.
- Не ми напомняй!

Те пристигнаха пред къщата на Наруто и видяха че той и Хината играеха на “Камък, ножица, хартия.”

- Да не би толкова да се отегчихте, че играете на камък, ножица, хартия? – попита Сакура.
- Да! И знаеш ли какво, немога да си го обесня, но Хината-чан вианги печели! – обясни Наруто, докато натоварваше багажа им в багажника. Той носеше оранжева тениска и жълти шорти.
- Печеля, защото ти винаги показваш ножици, Наруто-кун. – хихикаше Хината. Тя също беше облечена с тениска и къси гащета, но те бяха в синьо и бяло. Отодлу носеше лилавия си бански. И двамата бяха закачили слънчевите си очила на тениските си.

Те се качиха одзад в колата и тръгнаха към къщата на Неджи. По пътя Хината им разказа гатанка. За сега никой не я схвана.

- Ще повторя за последен път, ако пак не я схванете – просто ще ви кажа отговора – каза Хината
Разширява се на тъмно,
Блести като искра,
Смалява се на светло,
Противополжното на нощ?

Всички се замислиха дълбоко, докато Юки скочи на главата на Сакура, опитвайки се да избяга от Шадоу.
- Шадоу доло! – нареди Саске и продължи да кара. Почти бяха стигнали къщата на Неджи, когато ...
- Котешко око! – каза внезапно Саске.
- Какво? – попита Сакура объркана.
- Не е ли това отогвора на гатанката ти, Хината?
- Да! Уау, ти позна!
- Грр! Саске, защо винаги обираш овациите! – ядосваше се Наруто.
- Може би защото съм по-добър от теб – отговори Саске спокойно.
- Мамка ти! – нареждаше го Наруто.
- Наруто-кун, за мен винаги ти си най-добрият – каза срамежливо Хината.
- Хината-чан...обичам те толкова много! – Наруто я прегърна и се усмихна. Хината се изчерви и също го прегърна.
- Ъм, Саске... – каза Сакура малко неловко.
- Хайде да слушаме музика – каза той бъроз и увеличи радиото докрай.
Наруто и Хината отново започнаха да играят камък, ножици, харитя, въпреки че Саске и Сакура очакваха те да се целунат. Но все пак щеше да бъде доста неловко.

Те пристигнаха пред Неджи и Саске наду клаксона. Неджи и ТенТен излязоха навън, двамата облечени в лятно облекло. Неджи си беше обул черните панталонки и беше облякал Хавайската си блузка, докато ТенТен носеше синия си бански, под бялата тенска и лилавата пола.

- Здравейте – поздравиха те и се качиха в колата.
- Пристигнахме ли вече? – попита Наруто отегчено.
- Не! Не са изминали и 5 минути от както тръгнахме!
- Тогава карай по-бързо!
- Млъкни глупако! Карам!

... тишина...
Единственото нещо, което вдигаше шум беше радиото. Докато караха надолу по улиците, хората ги заглеждаха. 3 страшно готини момчета и 3 красавици, облечени като за плаж, возейки се в кола за милион долара, слушайки модерна музика.

Сакура изведнъж смени радио станцията.
- Защо направи това – попитаха в еидн глас Наруто, Саске и Неджи.
- Писна ми да слушам рап – оплака се тя
- Определено момчетата нямат вкус щом стане дума за музика – ТенТен подкрепи Сакура.
- Разбирам ако искате да слушате рап, но поне изберете някоя по-мелодична песен – каза Хината.
- Какво? Ние нямаме вкус? – Наруто се учуди.
- Чуйте вие каква музика слушате! Ето това не става за нищо! – каза Саске ядосано.
В момента се чуваше песента на Kelly Clarkson – Behind these Hazel Eyes

- Това звучи отвратително! И аз смятам че момичетата нямат вкус щом стане дума за музика. – каза Неджи.
Колата спря на червена светлина.

- Тъй като колата е моя, ще слушаме рап! – нареди Саске и смени станцията.
Момчетата слушаха с удоволствие Рап-а отново.
- Тъй като аз имам по-добри умения и власт над теб, ще слушаме Поп! – каза Сакура и отново смени на Кери Кларксън.
Момичетата ликуваха.

Рап! Поп! Рап! Поп! Рап! Поп!
- Радиото ще се развали ако продължиш да сменяш! – каза Саске ядосано и смени станцията.
- Тогава по-добре да спреш ти да сменяш – Сакура отново смени на Поп.
- Учиха ти си мъж и мой враг! Не ме унижавай!
- Давай Сакура-чан! Не слушай приятеля ми! Момчетата в Хиюга понякога са смахнати.
- Давай Саске!
- Хайде Сакура-чан! Поп-а винаги ще е по-добър от Рап-а!
- Ще загубиш Саске!
- Не, ти си тази която ще загуби, Сакура!
След дълъг и мъчителен спор оставиха радиото на мира.
- Сега какво ще правим – попита Неджи?
- Стигнахме ли вече? – измъмри Наруто.
- Не, глупако. Остават още 2 часа.
- Няма какво да правим – каза ТенТен отегчено.
- Винаги можем да поспим – каза Хината.
- Добре, след като неможем да се разберем дали да слушаме Поп или Рап, знам станция в която се редуват. Какво ще кажете?
- Добре! Най-накрая ще слупаме нещо! – извика Наруто развълнуван.


Сакура смени на новата станция.

- Най-накрая истинска песен! – каза Саске, докато се чуваше 50 Cent – Candy Shop.
-Хей, всъщност и ние знаем тази песен! – казаха момичетата и скоро всички започнаха да пеят овлечени от ритъма на песента.

22 Глава

-Най-накрая пристигнахме!-Сакура излезна от колата и се изпъна.Животните скочиха след нея.

-Лол, това място е уникално!Немога да повярвам, че е само за нас!-възкликна ТенТен и се загледа в океана.

-Свеж въздух!Да! - Да побързаме и да разопаковаме, за да си почиваме и играем след това! – каза Наруто.
Те приготвиха нещата си и отидоха в голяма, луксозна кабина.
- Уоу! Това място е огромно! – прошепна Хината, изумена.
Саске отиде във всекиденевната и включи телевизора, докато другите разучаваха мястото. Кабината беше по-скоро като жилищен блок.

- Всъщносто, колко сте богати? – попита Сакура, докато Шадоу гонеше Юки по двата етажа.
- Не знам – отговори той. Но аз ще притежавам полувината от това богатство, докато брат ми ще получи другата полувина.
- Оу, разбирам – каза тя и седна до него.
- Има 1 мазе, 1 килер, 1 кухня, 6 бани, 2 етажа, 6 огнища, 19 прозореца, 1 сауна, 1 хол, 1 трапезария, 1 всекидневна, 4 бюра и 3 спални, Учиха” – каза спокойно Неджи.
- Знам Хиюга. Не е нужно да ми казваш. Живея тук.” – каза Саске също толкова спокойно и продължи да гледа Телевизия.
“…”


- Хей, Саске къде ще спим? – попита Сакура
- Много просто! Неджи и ТенТен в една стая, Хината-чан и аз в друга, Саске и Сакура-чан в трета! – Наруто и отговори докато влизаше заедно с Хината и ТенТен. Хината се изчерви, но не каза нищо.
ТенТен също се изчерви и каза:
– Нямам нищо против.
– Аз също нямам нищо против, отговори Неджи. Прегръщайки нежно ТенТен.
– Такъв съм гений! – Е, Сакура-чан, Саске, вие съгласни ли сте?
Саске продължаваше да гледа телевизия, докато Сакура се изчервяваше все повече и повече.
“...”
- Това...е...приемчиво – каза тя
- О, хайде Сакура-чан, да отидем да проверим стаите си – каза въодошевен Наруто и ги дръпна от футьойла. Качиха се на втория етаж и Наруто ги затвори в една спалня.
“...”
- Саске защо не каза нищо? – попита го Сакура тихо, докато стояха на леглото.
- Честно казано не ме интересува къде ще спя. Освен това и друг път съм спал заедно с теб. – отвърна той както обикновено, само за да получи удар през лицето.
- Защо ме удари? Какво направих? – попита Саске потърквайки бузата си, макар и да не го болеше.
- Не го казвай по този начин! Звучиш така все едно си ... сещаш се, което не си правил! – каза тя ядосано.
- Какво? Дори не си го и помислих! Перверзница... – каза той гледайки настрани.
- Несъм! Ако някой те беше чул да го казваш, веднага щеше да си го помисли!
- Тогава какво искаш да кажа?
- Нищо!
- Добре, няма. Господи, всички момичета ли са като теб.
- Не, аз съм единствена и неповторима.
- Немога да повярвам че трябва да бъда с теб.
- Съдба. По-добре да тръгваме. Искам да отида на плажа веднага! – каза му Сакура и заедно излязоха от стаята. Видяха че и другите излизаха.
- Тъй като е обяд, защо да не отидем на плажа? – каза ТенТен. Те кимнаха и последваха Саске, който ги занесе в голяма стая с морска екипировка (разбирайте бански, плавници, столове, чадъри, шезлонги и т.н.). Всички си взеха един стол, Саске и Неджи носиха чадъра, Наруто носеше плажните хавлии, докато момичетата носеха плажните топки, плажното масло и напитките.
Те откриха място на плажа и се установиха там. Слънцето вече беше изгряло високо на небето.
- Много е горещо тук! – каза Наруто и започна да се съблича, тъй като вече беше облечен с банския си костюм. Другите момчета направиха същото.
Момичетата се изчервиха и се загледаха. Те също носеха банските си под дрехите за това нямаше нужда да се крият от момчетата. Хината първа се съблече, а след нея ТенТен и накрая Сакура.
Тъй като Наруто беше лекомислен и не се стрхуваше да покаже емоциите си, той пръв каза колко добре изглежда Хината, карайки я да се изчерви. Заедно те отидоха под чадъра и започнаха да си играят с пясъка. Неджи и Саске, тъй като са от по-тихите погледнаха настрани, за да скрият червените си лица и да избегнат неудобството от това да се взират прекалено дълго.
- Учиха, нека видим кой може да плува най-бързо – каза Неджи и се запъти към морето.
Саске кимна одобрително и го последва, надявайки се плуването да го разконцетрира от мисълта за секси тялото на Сакура. Не беше негова вината че Сакура изглеждаше толкова добре в бански костюм
Сакура си легна на един стол, като си наля банво питие и си сложи плажно масло, докато ТенТен лежеше на няколко крачки от нея, четяща спортното си списание. Хината заравяше Наруто в пясъка точно до ТенТен. 2 големи чадъра правеха сянка на висчки. Юки и Шадоу стояха до Сакура. Явно те имат само 2 общи неща – Храна и сън. Саске в момента се надпреварваше с Неджи.
Да, беше перфектен ден на плажа...
... докато някой не изля леген с вода върху Сакура и я събуди.
- СА-С-КЕ!!! – изкрещя тя ядосана и започна да го преследва.
Неджи реши да си почине и легна до ТенТен.
- Неможеш да ме хванеш, Сакура – каза Саске самодоволно.
- О, така ли? – Сакура спринтира по пясъка и се хвърли на гърба му. – Хванах те! – извика тя триумфално.
- Не, аз те хванах! – Саске и хвана краката за да неможе да слезе от гърба му.
- Аааа, пусни ме! – започна да вика Сакура.
- Кажи вълшебната думичка – каза Саске.
- Ъъ..моля? Да,да! Сега ме пусни, идиот такъв.
- Сакура – изсмя се той и я хвърли във водата.
- Казах да ме оставиш, а не да ме хвърлиш, глупако! – извика тя и го заля с вода. Той я заля с още повече вода, като Сакура започна да се бори за въздух. Косата и беше цялата покрита със солена вода, също както и кожата и.
- Саске... – каза тя тихичко, измествайки косата си настрани. – Косата ми ... Е ЦЯЛАТА В СОЛ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЕБ!!! – тя тръгна да бяга и плисна вода срещу него с всички сили.
- Косата ти беше мокра и без това! – каза той, като отвърна на атаката и, и така влезе в нов воден бой, който обаче продължи по-дълго от предния.



Слънцето прехвърли хоризонта и тийнейджърите решиха да се приберат вътре.
- Гладен съм – измърмори Наруто и стомаха му започна да къркори.
- Да си направим барбекю – каза Сакура.
И така те подготвиха барбекюто, като момчетата отговаряха за месото и хамбургерите, а момичетата за зеленчуците и рамена.
Беше 10 часа когато приключиха. Всеки си взе душ и отиде в спалнята си. Саске прегръщаше една възглавница като дете, гледайки телевизия. Сакура неможеше да не се засмее когато влезе и го видя. Той приличаше на 5 годишно момченце. Животните си играеха в ъгъла.
- На какво се смееш? – попитай той.
- На нищо – отговори тя и седна до него.
- Кажи ми! – настояваше той.
- Няма! Гледай си работата! – каза тя, все така усмихната.
Саске изведнъж започна да я гъделичка, - Кажи ми и ще спра!
- Не, няма! – изсмя се тя и хвърли възглавница по него.
- О, значи сега искаш бой с възглавници? – попита той.
- Давай да те видим! – предизвика го тя и те започнаха да се целят с възглавници. Навсякъде имаше перушина. Боя продължи тридесетина минути преди Саске да я хване и да си легне. Тя се опитваше да се измъкне.
- Аз печеля! Сега заспивай – каза той.
- Тази война все още не е свършила Саске. Утре аз ще спечеля! – заяви тя и се изтърколи в лявата част на леглото.
- Да бе да – каза той сънливо, като изгаси лампите.
- Ще спечеля, ще ти докажа че мога...утре” – каза Сакура докато и се затваряха очите.
- Лека нощ Саске.
- Лека нощ.
След това двамата заспаха.

23глава



Ден Втори...

Саске се събуди и погледна часовника. Беше 11 часа. Той се огледа и видя че Сакура все още спи, вгледа се в невината и усмивка и той на свой ред се усмихна.
След като стана, той отиде в банята и направи сутрешните си тренировки, след това се изми и излезе, виждайки Сакура да стои на ръба на леглото, търкайки очи.
- Я виж ти, кой решил да се събуди. На нищо не приличаш – заяде се той.
- Млъкни! – каза Сакура и на свой ред влезе в банята.
След няколко минути, тя се облече и слезе долу, където Саске вече закусваше. Момичето се присъедини към него.
- Къде са другите? – попита тя.
- Все още спят – отговори той и продължи да яде.
- Ето Юки – Сакура сложи малко котешка храна в купичка и я сложи на пода, точно до котката. След това провери хладилника и установи че нямат почти никаква храна. Вчера бяха хапнали доста.
- Саске, нека отидем на пазар – предложи Сакура.
- Аз? На пазар? Забрави – отказа той.
- Добре, тогава не очаквай да хапнеш каквото и да било до края на деня! – намръщи се тя.
- Защо не отиде Наруто, или някой друг? – попита той?
- Защото все още спят! Хайде, ще бъде забавно! Стига си се правил на такъв. Обзалагам се че до сега не си ходил на пазар!
- Е, и какво като несъм!
- Хайде де, моля теее! – Сакура го изгледа с най-милия си поглед.
- Защо винаги ме гледаш така!
- Йей, значи идваш! Спокойно, няма да бъде чак толкова зле! И няма да развалиш репутацията си, за това спри да се цупиш! – нареди тя и направи списък на работите които трябва да купят.
- Шадоу, ела момче! Ако аз трябва да мина през това мъчение, ти ще трябва да споделиш болката на своя собственик – каза Саске тъжно. Но Шадоу беше повече от щастлив, тъй като това означаваше още едно пътешествие за него!

-Ако искаш да споделиш болката на своя собственик, не изглеждай толкова щастлив.-каза Саске на кучето си и тръгна след Сакура.

- Ааа Саске не бъди такъв! Трябва да се държиш повече като кучето си! Виж колко е ентосиазирано!
След това Сакура се качи в колата и двамата потеглиха за най-близкия град. Когато стигнаха, Саске извади черна шапка от жабката на колата и си я сложи на главата.
- Саске, не е чак толкова зле - каза Сакура смеейки се на външния му вид. Хайде да влизаме! - каза Сакура и го дръпна в магазина.
- Тихо! Не споменавай името ми! Ааа, немога да повярвам че правя това! - каза Саске и нареди на Шадоу да се оспокои.
- Саске, ти няма да правиш нищо. Аз ще пазарувам. Ти трябва само да ми правиш компания. Никой няма да те разпознае! - каза тя, опитвайки се да го успокои
- Побързай Сакура! И да се махаме оттук - повтаряше все Саске.
Сакура купи всичко необходимо, без да обръща внимание на хората, които ги зяпаха. Все пак беше странно двама тийнейджъри да пазарят в магазин, заедно с домашните си любимци. Чу се възрастен глас:
- Колко сладка двойка! - Сакура чу това и се изчерви.
След като купиха висчко необходимо те се върнаха обратно в кабината.
- Видя ли, не беше чак толкова зле - каза Сакура
- Както и да е - каза той и и помогна с торбите
- Сакура-чан! Къде бяхте! 3 часа е и ние умираме от глад! - каза Наруто
- Идиот - измърмори Саске
- Млъкни Саске!
Момичетата започнаха да правят спагети, които по-късно бяха сложени на масата. Скоро всички вече бяха сити.
- Хината-чан, хайде да излезем на плажа - предложи Наруто
- Д-добре, Наруто-кун - съгласи се Хината и двамата излязоха навън, а ТенТен и Неджи отидоха да гледат телевизия.
- Отегчена съм - каза Сакура, лежейки на леглото, взирайки се в килера на стаята си.
- Искаш ли да правим нещо? - попита Саске
- Хайде да отидем и да видим какво прави Хината - каза Сакура и излезе, а Саске я последва. Двамата тихо се скриха и наблюдаваха какво правят Наруто и Хината, които стояха един до друг, гледайки залеза.
- Уау, слънцето е много красиво - каза Хината
- Да - съгласи се Наруто и се приближи до нея. Хината го погледна и също се приближи. По-близо, по-близо, по-близо...БАНГ...огромно куче скочи на главата на Наруто.
- Шадоу!!! - Саске и Сакура извикаха.
- Ъм...здравейте... - поздрави Сакура.
Хината и Наруто бяха много ядосани и прокълнаха Саске и Сакура.
- По-добре да тръгваме - каза нервно Саске и изчезна
- Наруто, хайде да влезем вътре, каза Хината, като леко се изчерви. - Сакура! Зашо ни прекъснахте! Т ъкмо щях да целуна Наруто!!! - мислеше си Хината.
ТенТен се приближи към Неджи, докато акулата се приближаваше към човека (те гледаха Челюсти). Неджи я прегърна така, сякаш я защитаваше; той беше гледал филма много пъти и познавайки ТенТен, той знаеше че тя ще изкрещи когато акулата изяжда човека - което предстоеше да се случи доста скоро. Той неможа да се сдържи и се усмихна, когато тя го прегхърна, ужасена. Неджи също я прегърна и двамата продължиха да гледат, докато...
- Какво гледате?
И двамата подскочиха изненадани...
- С-Сакура-ч-чан...не очаквах да си тук - каза ТенТен, изчервявайки се.
- Учиха!! - изкрещя ядосано Неджи
- Ъм...няма значение, дойдохме в неподходящ момент. Е, ние по-добре да тръгваме. - каза Сакура, виждайки ядосания Неджи и изчезна заендо със Саске.
- Проклет да си, за това че ни прекъсна, Учиха...!
- Трябва да направим нещо - каза тихо Неджи
- Какво? - попита Хината
- Каквото и да е! Писна ми да ни прекъсват! - каза Наруто, ядосан
- Да! - съгласи се ТенТен
- Е, какво ще правим?
- Нужен ни е план...Нещо което да ги сближи още повече и да ги направи двойка и след това да ги прекъснем! - каза Наруто на всиок глас
- О! А какво ще кажете да... - каза Хината шепнейки. Всички кимнаха удобрително и се усмихнаха зловещо.
- Нуждая се от един хубав душ - каза Сакура на себе си.
- Вътрешна Сакура: Няма ли спа вътре? Защо не отидеш да се насладиш на живота?
- Дам, това е добра идея - продължи да си говори Сакура, вземайки чистите си панталони и блузка и отиде в басейна. Уау...толкова е приятно. Тя релаксираше, докато бавно влизаше в горещата вода. Главата и беше на ръцете, които бяха на каменната стена. Чудя се как са майка и татко сега ...
Изведнъж тя чу дръжката на вратата да се натиска. Сигурно е ТенТен или Хината - помисли си тя.
- Хей - поздрави тя без да поглежда кой е там.
...Това е странно...защо никой не и отвърна. Тя вдигна главата си и погледна човека. През нея беше полу-голият Саске с кърпа овита около кръста му.
- ААА! - изкрещя тя и потопи главата си във водата..
- - Какво по дяволите правиш тук? - попита Саске и отиде в съблекалнята.
- Не! Ти какво по дяволите правиш тук? - изкрещя тя. Добре че тялото и беше под водата и той не видя нищо.
- Това е мъжката спа, Сакура! - каза той ядосано.
- Не! Това е дамската! Прочетох знака 2 пъти преди да вляза! - крещеше тя ядосано. Изведнъж те се сетиха нещо...
- Сакура...и ти ли си мислиш това, което и аз... - попита тихо Саске
- Да не би да смяташ...че те... - продължи тя. Опитай се да отвориш.
Но вратата беше заключена, точно както и очакваха.
- Хехе, планът ни проработи - изкрещя Наруто весело
- Да, сега мир и спокойствие - каза щастливо Неджи.
- Хайде Хината-чан. Ще те заведа при една изумителна гледка. Навън е топло, за това нека повървим. Те напуснаха стаята, знаейки че този път никой няма да ги прекъсне.
- Хайде да отидем да хапнем нещо - предложи Неджи и хвана ТенТен за ръката. По пътя, той взе ключовете за колата на Саске - Само ги вземам на заем, Учиха.
- Е, сега какво ще правим? - попита Сакура докато беше в басейна
- Незнам - отговори Саске...
- Хайде да играем игра, Саске.
- Добре...каква?
- Ъм...
- ...

24Глава

- Сакура изведнъж усети че я побиват тръпки. О не! Немога повече...ако остана още малко ще припадна! Саске, донеси ми кърпа - крещеше тя.
- Моля? - повиши тона си. Той току що не чу това, което той си мислеше че чу.
- Казах да ми донесеш хавлия! - изкрещя тя отново.
- КАКВО?!?! - той беше чул това което си мислеше.
- Коя част от ДОНЕСИ МИ ХАВЛИЯ не успя да разбереш! - изкрещя тя ядосано.
- Ти луда ли си! Ти искаш да те видя гола! - възкликна той.
- Няма да ме видиш гола, ако ми донесеш хавлия! Нима си мислеше че ще ти позволя да ме видиш гола? - изкрещя тя разгневена.
- Е...от къде да знам какво да очаквам - каза той невинно.
- Гледала съм тези филми, Саске! Момичето което е в спата винаги припада и момчето което идва да я спаси винаги я вижда гола в процеса! - изкрещя тя.
- Какво те кара да си мислиш, че ще те спася! - изкрещя той.
- Никога незнаеш! - каза тя нагло. - Просто ми донеси проклетата хавлия! Няма да видиш тялото ми защото стената ще скрие всичко! За това просто ми дай кърпата! - каза тя изнервена.
- Добре! Но ако те видя, няма да е мой проблем! - Саске взе една тънка кърпа, пое дълбоко въздух преди да влезе в спата. - Ето - каза той и се изчеврви виждайки Сакура. Тя беше срещу стената и той можеше да види само главата и ръцете и.
- Обърни се и си затвори очеите - нареди му тя и той изпълни с удоволствие.
- Добре - каза тя и Саске се обърна, но се изчерви още повече, виждайки я в хавлията. - Отивам в съблекалнята да се преоблека, за това не влизай, Саске! - нареди тя отново и влезе в съблекалнята. Няколко минути по-късно и двамата бяха в съблекалнята, опитвайки се да измислят как да се измъкнат от тази ситуация.
- Винаги можем да използваме прозореца - каза Саске, посочвайки го.
- Прекалено е малък! Той е направен само за да може парата да излиза от там. - каза Сакура.
- Убеден съм че другите идиоти вече са излезли някъде - каза Саске ядосано.
- Чакай! Животните! Това е! - изкрещя тя.
- Шадоу - прошепна той, като бързо схвана какво се опитваше да каже Сакура.
- Можем да извикаме Шадоу през прозореца и да му кажем да донесе ключа - каза тя щастлива.
- Чакай. Това е невъзможно. Шадоу може да гони само топка, с плана ми е свършено - каза Сакура тъжно.
- Кой е казал че неможе? Остави това на мен - Саске се усмихна и двамата отидоха до прозореца. Беше точно по средата на стената, на няколко сантиметра от земята. - Когато бях малък татко често ме заключваше в някоя стая, защото все се забърквах в неприятности. Тогава научих Шадоу да ми носи ключовете, за да мога да си отключвам - обясни Саске.
- Уау - това беше всичко, което Сакура можеше да каже...
- Шадоу - извика Саске, но кучето не дойде
- Неможе да те чуе, зщаото е в къщата, а не отвън - каза Сакура притеснена
- Ще ме чуе. Ти само гледай и се учи - каза Саске, самодоволно. Саске сложи 2 пръста в устата си и изсвири колкото се може по-силно. На секундата те чуха лай и Шадоу се появи на прозорчето, мятайки опашка.
- Донеси ключа, момче - нареди Саске и кучето изчезна насеклундата.
- Умно куче - възхищаваше се Сакура. Те чуха нов лай и Шадоу отново се появи на прозореца. Нещото което държевше в устата си беше ключ.
- Мисля че това е правилния ключ. Добро момче, върни се в къщата - каза задоволително Саске, вземайки ключа от устата му. - Мисля че първо ще измия ключа - каза Саске, малко погнусен че държи олигавен ключ.
- Да, мисля че това е добра идея.
Саске пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Те чуха тихо прещракване и се усмихнаха. Бързо отвориха вратата и излязоха навъм.
- Свобода!!! - извика Сакура
- Сега, нека намерим тези идиоти. Те търсеха навсякъде около и в къщата, но без резултат. - Проклет Неджи!!! Взел ми е ключовете!!! - изкрещя Саске.
- Толквоа са зли! - каза ядосано Сакура.
- Сега какво ще правим? Неможем да отидем никъде ... - каза Саске, леко тъжен.
- Хмм...а да. Имам неуредени сметки с теб, Саске. Предизвиквам те на бой с възглавници...и те предупреждавам че този път няма да бъда толкова добра към теб!
- Приемам предизвикателството ти. Така или иначе ще загубиш - каза Саске арогантно, докато се състезаваха до стаята.
- Ще им се сърдим утре. А сега ... нека се бием! - каза Сакура, вземайки една възглавница и застана в бойна позиция (о.О).
- Хайде де - каза Саске със самодоволна усмивка. 3...2...1 - Старт! - каза те в един глас.
Ден 3...
- Готов ли си ? - попита Сакура
- Готов съм - отговри Саске.
- Време е за реванш! - и Сакура отвори вратата, до която стояха. Двамата влетяха в стаята на Неджи и ТенТен с 2 водни пистолета и започнаха да ги пръскат право в лицата.
- АААА! - извикаха двамата. Спрете! - викаше ТенТен покривайки лицето си с ръце.
- УЧИХА!!! - крещеше Неджи, използвайки една възглавница като щит. След няколко минути мъчение най-накрая спряха.
- Хм...това е за вчера - каза Сакура.
- Сега сме равни Хиюга - каза Саске, усмихвайки се все така самодоволно, сваляйки пистолета. На излизане от стаята Сакура подигравателно каза - И да не забравите да почистите. Неджи и ТенТен гневно хвърлиха по 1 възглавница по тях, но пропуснаха.
- Ще се видим навън в 10 часа - каза Сакура. - Хайде Саске - следват Наруто и Хината-чан.
- Трябва да презаредя - каза Саске, поглеждайки си запасите си от вида.
- Да, аз също, но нека побързаме - каза Сакура, Наруто и Хината-чан може да са се събудили от висчкия този шум, който Неджи и ТенТен вдигнаха. След като презаредиха двамата бързо се приближиха до вратата на Наруто и Хината.
- Сакура, знам че са будни и че ни очакват, за това нека да почукаме на вратата и да се скрием. Познавайки Наруто ще излезе да види кой е, а Хината ще го последва .
- Чудесен план, Саске - каза Сакура и почука на вратата, след което и двамата се скриха. Както беше очаквано вратата се отвори и две глави се подадоха от вътре. Саске и Сакура не чакаха много и зпаочнаха да ги пръскат с Вода.
- Саске, копеле такова! - изкрещя Наруто.
- Сакура-чан - викаше Хината, обитвайки се да спре атаките.
- Глупаци, мислехте ли си че ще ви се размине това което направихте вчера? - изкрещя Саске.
- Мислиш ли че това им беше достатъчно? Мислиш ли че си научиха урока? - попита Сакура след няколко минути неуморно пръскане. Хината и Наруто бяха вече на колене.
- Да, мисля че вече са запознати с нашия гняв - каза Саске, самодоволно и спря да ги пръска.
- Знаеш ли, когато се обединим срещу връга сме страхотен отбор - каза Сакура и също спря да ги пръска.
- Да, мисля че си права - каза Саске, след което се обърна към Наруто и Хината - Почистете преди да тръгнем. Потегляме в 10 часа! Наруто и Хината тихо го прокълнаха.
- Хайде да тръгваме - каза Сакура с висок тон.
- Това пътуване беше незабравимо...е, като изключим тази сутрин - коментира ТенТен.
- Няма да го забравя до края на дните си - добави Хината.
- Учиха, ще ти го върна. Вярвай ми. - каза Неджи.
- Опитай се де.
- Това наистина е незабравимо пътуване. Нека отново отидем на пътуване някой път - каза Сакура весело. Висчки кимнаха одобрително.
- Стигнахме ли вече? - попита Наруто 5 минути по-късно.