[{SaSuSaKu FanFik}]

First topic message reminder :

Май аз съм първата която ще пусне фикче. :oops: Това е една история за Саске и Сакура. Не съм го писала аз но скоро може да пусна и собствена историика. :lol: Извинявам се предварително за правописните грешки , ако има такива :!: Ако ви харесва ще пусна продължение :arrow:


Първа глава


Биип

Биип

Биип

’Ахх,някой ден ще хвърля този часовник през прозореца.!’

Биип

’Сприиии...!’

Биип

’Това е...!’Помисли си 17 годишно момиче,което се изправи и започна да удря часовника докато той не спря.След това се увери,че няма повече да звани и се върна отново в леглото.’Най-накрая тишина!Така и не разбрах защо изобщо си купих часовник с аларама.’

След 30 минути разбра защо си го е купила след което се удари като си каза,че е глупава и започна да се приготвя за най-важният ден в живота й.Е...може би не най-важният...

Половин час по-късно...

’Чакай малко...днес не е ли първият учебен ден!!!?ЩЕ ЗАКЪСНЕЯ!’

Харуно Сакура бързо стана от леглото си и погледна колко е часа.

–Ахх,8 часа е!!!Ще закъснея...!Гупачка,глупачка,глупачка!!!Крещеше тя и набързо си взе един душ.Цяло чудо беше,че намери време да се изкъпе след което се облече,грабна чантата,която беше приготвена още вчера,и избяга навън.

Преди да излезе,каза набързо чао на котето си,което беше черно на оранжеви ивици и се казваше Юки.Сакура я беше намерила в боклука още когато бе малко котенце.Тя така и не разбра защо хората не искаха коте като нея.Не всеки ден виждаш толкова красиво животно.

Сакура наскоро се премести в Токио и живееше с котето си,тъй като нейните родители бяха на бизнес пътуване в щатите.Тя понякога се чувстваше самотна,но беше силна,знаеше как да се грижи сама за себе си още на 10 години,а на 11 бе свикнала да живее сама.

Родителите й бяха рапотохолици,но тя много ги обичаше.Те правеха всичко възможно за да спечелят пари за да не я лишават от нищо.Ако трябва да определя смейството на Сакура като бедно или богато,бих казала че е по средата.

Тъй като родителите й бяха постоянно по бизнес пътувания,след като се нанесоха в Токио,те незабаво тръгнаха отново за щатите.Сакура имаше и пари и свобода,но не беше разглезена.Напротив,тя помагаше из къщата и бе доста отговорна...освен когато ставаше въпрос за ставане рано...

Ако Сакура не се разбърза,ще закъснее със сигурност.!

-Почти съм там,още една пресечка...Имам 5 минути още!Училището почва в 8.30.-Мърмореше тя.

Точно преди да престигне в Fiery Leaf High(ся нема да го превеждам шот ше звучи много тъпо) тя се блъсна в някой...и то много...много...много силно...

-Ауу...съжелявам!!!-Тя погледна своята жертва и видя много красиво момче с гарваново-черна коса и черни очи.Сакура се стъписа от неговата красота,но се опомни,че бърза и се запъти към училищното си шкафче.

Тя беше обиколила училището с майка си и баща си и можеше да се оринтира.Сакура намери класа си без проблем и когато влезе в стаята звънеца би.Нейният учител,Какаши-сенсей имаше сива коса и лице покрито с маска.Той я представи пред класа.

-Ученици,имаме нова ученичка в класа.Тя се казва Харуно Сакура.-Какаши я представи и изкара от джоба си една книжка[icha icha paradice].

-Охх...тя е секси...-изшушука се отзад...а още по-отзад се чу...-Розова коса с зелени очи...хмм...харесва ми...

Сакура се зачерви леко,но Какаши каза със спокоен тон-“Успокоите се!Сега да видим...Замисли се той-

Можеш да седнеш...с...Учиха Саске...момчето с черната коса до прозореца.

-КАКВООО?!ШЕГУВАШ ЛИ СЕ?КАК МОЖЕ ТЯ ДА СЕДИ ДО НЕГО А НИЕ НЕ!!!

Няколко високо поставени момичета изписукаха,но най-силно се чу едно друго момиче с руса коса,която бе вързана на опашка и имаше сини очи.Тя също така притежаваше и страхотно тяло...

-Аа...защото това е единственото свободно място.Тъй като някой хора му досаждат,той стой сам...-Каза Какаши поглеждайки Саске.Той просто намръщи вежди и погледна Сакура.

Тя го позна.Той беше момчето в което тя се блъсна рано сутринта.‘Лол...той е толкова...хубав...щастливка съм да седя до него...’

Тя се запъти тихо към мястото си и седна тихо.Сакура забеляза,че русото момиче го гледа злобно.След като класа се успокои,Какаши прибра книжката си в джоба[just let me say it again-icha icha paradice I just love that book,and I will proudly say that I am a pervert {just kidding}]и започна да преподава математика.Сакура внимаваше в час,но също така забеляза,че повечето от момичетата я гледаха злобно...

Утиде първото впечатление...’Какво ли им направих?’мислише си тя...

Какаши продължаваше да преподава,но Сакура загуби интерес когато преминаха на история.Тя мразеше този предмет,но въпреки това винаги е имала шестица.Понеже не намери какво друго да прави,тя погледна Саске.Той също беше отегчен.Тя забеляза,че той се облича малко по-различно от другите момчета.

Саске беше оставил последните две копчета на ризата си,разкопчани.Също така не носеше и синьото яке,което всяко момче в училището носеше.Единственото нещо по което си приличаха беше вратовръзката.С една дума той изглеждаше много по-бунтовнически[seemed very rebellious{епа кай как да се преведе тфа}]

Лично Сакура мислеше,че той изглежда страшно сладко по този начин,но се зачуди,защо даскалите не са му се скарали.Все пак училището имаше високо изисквания...

-Сакура,би ли прочела следващият параграф?

-Какво...?-Погледна учудено тя...Какаши повтори отново молбата си.

-Ъъъъ...!-Сакура се плесна по челото и се зачуди защо изобщо спря да внимава в час.Саске усети,че тя се паникьоса и и прошепна къде да чете.Тя незабавно откри къде се намира параграфа изправи се и започна да чете.

Саске я гледаше.До сега тя не се опита да флиртува с него и той не я бе видял да го гледа.До някъде беше доволен от това,но също така повдигна любопитството му.Да не би да си имаше приятел?На всичко отгоре,тя има розова коса!!!

Когато почивката дойде,три момичета се приближиха до Сакура,а останалите отидоха до Саске,той извъртя очи и се направи на заспал.

-Здравей!Аз се казвам Тентен.Приятно ми е да се запознаем.Това са Хината и Кати.-Едно много пиятно,изглеждащо момиче поздрави Сакура.

-И на мен ми е приятно.-Усмихна се Сакура.Тя се загледа в новите си познати и се зарадва.

-Знаем,че вече си обиколила даскалото,но ние ще ти помогнем да се впишеш в атмосферата.Хайде...ела...!-Каза Кати и я издърпа за ръката.

’Лол...колко са дружелюбни...’Мислише си Сакура.В предишните й училища и беше по-трудно да се сприятели с някой.Господ може би беше по-благосклонен този път.

-Виждаш ли онзи там?-Тентен сочеше чернокосо момче,на което косата му бе вързана на опашка.-Това е Нара Шикамару.

-М...много упорито момче...-Каза Хината.

-Като говорим за упоритост...-Изведнъж добави Кати и се усмихна дяволски.Посочи един пич със същите бели очи като на Хината.

-Този там,който седи до фонтана(бах и аз искам фонтан в даскало)е Хююга Неджи.Съперник на Саске,братовчед на Хината и любовта на Тентен!

-Кати млъкни.Кой ти позволи да кажеш това???Крещеше Тентен и се изчерви.Сакура и Хината се подсмихнаха тихо.

-А виждаш ли онова русото момче...?Той е Узумаки Наруто,любовта на Хината!-Отново го каза Кати.Хината се ичерви леко и я погледна,но не каза нищо.

-Той е единственото момче,с което Саске е мил.Те са най-добри приятели,нищо че не се държат като такива.

-Пфф...следващият път,когато и ти се влюбиш,ще обявим на целия свят!Да видим тогава как ще се почувстваш.Нали така Хината?-Тентен се изплези на Кати.-Както и да е.Да се върнем на темата за Саске.Учудвам се как изобщо е мил с Наруто(Натуро....ХD)

-Толкова ли е лош Саске...?Смисъл,толкова лошо ли се държи?Щот на мен ми се вижда много мил.-Прошепна Сакура.

-Не се лъжи по това как изглежда,той стана най-извесното момче в училище,след като брат му Учиха Итачи завърши.Неговото семейсво притежава училището и е много богат...но както се предполага,идвайки от богато семейство,той е училищния побойник.

-Наистина ли???Сигурна ли си?На мен ми се стори много мил.Днес се блъзнах в него и той дори и не ми се ядоса и като не внимавах в час по история,той ми каза къде да продължа.-Чудеше се Сакура.

-Това е странно..-Помисли си Хината.

-Да,обикновенно му харесва да гледа как хората се излагат.-Съгласи се Тентен.

-Може би,защото си новото момиче.-Каза Кати.

-Хей хора,Ино влезна в училище...!-Информира Хината.

-Оу...Забравихме да те предопредим Сакура,преготви се да срещнеш най-големия си кошмар!Представям ти Яманака Ино.-Каза Кати и погледна Ино с чиста омраза.

-Тя е лидерката на фен клуба на Саске и също така негова годеница...

-Това е странно...тя е негова годеница и в същото време е събрала цял куп от хора,които да му се възхищават.-Повдигна едната си вежда Сакура.

-Работата е там,че Ино иска да гледа всички момичета които харесват Саске и когато някоя от тях реши да го сваля,тя ще бъде първата която ще разбере.-Убесни Кати.

-Предполагам,че това значи,че мрази и мен.Нищо чудно,че ме гледаше така.-Разбра Сакура.

-Разбира се че няма да те харесва!Ти седиш точно до момчето което тя харесва,но той не изпитва нищо към нея.Саске я убижда и я режи по цялото време(е не с нож де.)но на Ино не и пука.Тя винаги говори че ще е бъдещата жена на Саске.Единственното хубаво нещо в Саске е отношението му към Ино.-добави Тентен-С една дума те са най-ужасните хора в целия свят.

Сакура кимна и не каза нищо’

Е щом Ино ме мрази,по-добре ще е да не й се пречкам,но все още мисля че Саске е мил...’

Звънеца би и те се върнаха в класната стая.Сакура седна на мястото си и видя,че Саске вече беше заел своето.

-Хей!-Усмихна се тя.Искаше да разбере колко лош е той.

-Хн...Отвърна той като я изгледа мързеливо.Сакура го гледаше без да мига,но като видя злия поглед на Ино се отдръпна.

’Пфф...Ино пак ме гледа лошо...По-добре да не съм много близко до Саске.Пфф ако Ино и неините приятелки не бяха тук днес,денят щеше да е перфектен.’
Саске се зачуди след като розовокосото момиче се обърна с гръб към него.Тя нямаше ли интерес към него?Сакура не го гледаше повече от минута даже.Колкото повече се замисляше,толкова по-любопитен ставаше.Кое беше това момиче?

Сутринта отмина и дойде голямото междучастие.Сакура и новите й приятели излезнаха на двора и седнаха под сянката на един дъб.Денят беше топъл и въздуха бе влажен.Сакура довърши своят домашно направен обяд и утиде да си хвърли боклука.Когато се доближи до кошчето за боклук,което се намираше близо до задния двор на училището,тя чу викове.Сякаш някой хленчеше!

Тя се върна бързо до дървото и каза на приятелите си с тревога.

-Хината,Тентен,Кати!Чух странни звуци в задния двор на училището.Хайде да проверим кфо става.Звучеше така сякаш някой беше наранен.

Те се спогледаха и си прехапаха усните.Те знаеха какво става там отзад.Опитаха се да спрат Сакура,но тя беше прекалено упорита.Те неможеха да я оставят да види сама какво се случваше отзад и затова отидоха с нея.

Когато пристигнаха,те видяха Саске с група от момчета и едно момче с наистина гъсти вежди.То имаше дразкотини по цялото си тяло и се опитваше да стане от земята.След като успя,Саске го хвана за яката и го опря до стената.

Тя неможеше да повярва на очите си!Саске в класната стая и този Саске,който гледаше сега бяха две различни личности.Сакура гледаше,как той си играеше с него и как другите момчета се смееха.

’Та това е истинския Саске...другите бяха прави за него...той наистина е побойник...’

Колкото повече гледаше,толкова повече се ядосваше.Накрая не издържа и направи крачка напред.

-Пусни го,копеле такова!

-----Тишина-----

Всеки спря и погледна Сакура.Никой не се бе опитвал да предизвика Саске до сега.Нейните приятели я гледаха в шок.Саске,също беше мълчелив за момент,но изненада всички като се усмихна.

-Защо трябва да го оставя?

Сакура също се усмихна.Тя не бе оплашена.

-Идиот,защото той не ти е в категорията,глупако!

Саске пусна жертвата си и се обърна лице в лице със Сакура.

-И ти твърдиш че си в моята категория?

-Защо си мислиш,че си токова велик?

-Ще видиш...-Прошепна Саске,но беше достатъшно силно за да го чуят всички.

-Хах,следващата си ти Харуно Сакура.

-Да видим какво можеш...!-Предизвика го тя и го гледаше как отстъпва с другите момчета.

-Ахх,боже мой!Сакура ти си толкова смела!-Кати я прегръщаше.

-Ти си нашия идол!Ще ти се поклоним-Избазика се Тентен и се поклони.

-Аз си мисля че си в беда-Притесни се Хината.

-Аз в беда...?В никакъв случай.-Каза Сакура и се запъти към горкото момче за да му помогне.Очите му бяха подути и имаше малки рани по лицето си.Саске наистина беше голямо копеле.

-Добре съм...благодаря...Междо другото аз съм Рок Лее.Каза той и пусна ръката и засрамен.

-Няма проблеми Лее!Немога да повярвам,че Саске може да направи нещо подобно!Както и да е мисля,че трябва да идеш до лекарката.Ще се видим по-
късно-Сакура си тръгна оставяйки момчето което току що се влюби в нея.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Следобяд...

Сакура влезе в класната стая и си седна на мястото като игнорираше Саске.Когато учителя им флезе в стаята Саске се приближи до нея.Сакура се притесни,да не би да я нарани???

Но точно обратното.Той изфлиртува с нея и й прошепна тихо в ушото.

-Войната е обявена.

Тя се обърна леко зачервена и му каза

-Покажи ми какво можеш!!!

Глава 29 - Това е жесток, жесток свят (последна глава)

Сакура надникна през тълпата търсейки родителите си.Най сетне слезе от самолета след около десет часово пътуване.Дупето я болеше както никога преди.
- Сакура!
Тя чу някой да я вик и завлече багажа си до изхода.Тя прегледа тълпата и накрая видя родителите й да й махат.
- Мамо! Татко! - тя изкрещя и отиде да ги прегърне.Те направиха същото.
- Защо не е ‘’Татко,мамо’’?Не го разбирам.Винаги слагат майката преди бащата.-бащата на Сакура беше наполовина намусен,наполовина весел.
Заедно те отидоха до паркинга говорейки за живота си.Имаше толкова много неща да наваксват.
В колата,залепена (зная че звучи откачено ама как да преведа In the car, Sakura glued herself to the window) за прозореца се опита да си спомни последният път когато беше в Америка,Зачуди се какъв ще бъде колежът й.Пълен със сноби?Готици?Курви?
Надяваше се,че ще направи няколко приятели.
След час и половина те пристигнаха средна по размери къща,с голям преден двор.Сакура погледна мястото,но не си спомни нищо за него.
- Хора,преместихте ли се или нещо такова?Не помня да съм живяла на това място-тя попита.
- Дам.Преместихме се,когато помислихме,че старата ни къща е прекалено малка. – майка й каза развеселено и бързо я вкара вътре.Баща и завлечи багажа на дъщеря си след тях.
Сакура обиколи къщата и се поскита насам натам докато майка й и помогна да разопакава,
- Ще излезем с Гаара за вечеря така че се приготви.-майка и каза деловито и извади някои от книгите и дрехите на дъшеря си.
- Ок мамо.Уоу не съм виждала Гаара от толкова дълго време.Чудя се дали е станал красив или грозен?- Сакура се изкикоти като спечели неодобрителен погле от майка си.
- Е гарантирам ти,че не е станал по-грозен…Уоу Сакура кой е това?-майка й попита учудено докато държеше снимка когато беше отишла в Тokyo's Amusement Park.- Съдейки по мястото помежду Ви мога да заявя,че ток ти е приятел.Никога не си ми казвала,че имаш някой специален.
Вътрешна Сакура: Мамка му….Защо трябва да бъде толкова умна?!?
- Ехехехе- тя се изсмя нервно
- Е,какво е името му?Всяка майка трябва да има правото да знае какво става с дъщеря й!Изглежда като добро,младо момче….да не споменаваме…почти толкова хубаво като баща ти…- каза тя подигравателно.
- ММММММАААААММММОООО!!!! – Сакура й изкрещя.

Вътрешна Сакура: Ха,Саксе е по – хубав.Без да се засягаш татко…все още те обичам!

- Какво…Заеш ли мога да се закълна че съм го виждала някъде.Кажи ми кой е!
- Е,мисля че го познаваш,но какво ще стане ако ти кажа? – Сакура хитро попита.
- Ами нищо,може би да намеря време да си поговоря с него ако някога се върна в Япония.- каза майка и.Тя погледна Сакура с големи сериозни очи.
- Хммм…добре ще ти кажа.Той е….- Сакура провлачи нарочно.
- Той е….-повтори майка й.
- Той е … - Сакура провлачи отново
- Кажи ми вече!
- Учиха Саске! – Сакура най – сетне отговори.
- О,Учиха Саске е добро име за момче…КАКВО?Чакай…чакай….чакай…задръж.Ти УЧИХА САСКЕ ли каза?- майка й попита,практически викайки.
- Да! Казах Учиха Саске!Ас сега ще си взема душ.Та да мамо.- изчурулика тя всякаш нищо не беше станало и се изкачи о стълбите преди майка й да успее да каже нещо.
- Какво става? Изглеждаш шокирана. – попита бащата на Сакура жена си която седеше на земята пред багажа на дъщеря си държейки снимка на Сакура и Саске зяпайки стената с отворена стена.
- О нищо..Просто научих че дъщеря ни излиза с Учиха Саске.- отговори тя продължавайки да зяпа стената с отворена уста.
- О това е добре…хъх…КАКВО?КАКВО?КАКВО?КАКВО? Чакай…чакай…чакай..задръж малко.Да не би да каза Учиха Саске? – попита баща й крещяйки.
- Учиха Саске…-промърмори жена му.
Баща и се строполи на пода и загледа стената с отворена уста.
- Дъщеря ни излиза с Учиха Саске.Трябва да сънувам.Ощипи ме жене..наистина трябва да сънувам…
Не беше свършило когато Сакура весело се появи долу и попита защо родителите й седят на пода с отворени усти.Те се върнаха в реалността.
Сакура почти скачаше надолу нагоре в колата когато тръгнаха към ресторанта.Най –накрая щеше да види Гаара.Нейният дълго загубен обичан брат.Добре де,не неният дълго загубен обичан брат,но нейният дълго-време-без-виждане обичан фалшив брат.
- Карай по – бързо татко!- Сакура се провикна
- Да видим дали ще можеш да кажеш това когато се разбием.
- Стига де!Караш с скоростта с която карах аз когато се учех
- И ти с колко караше?
- Ъх…ехехех….Мисля че с 0,9 километра в час..ехехе…
- И казваш че да караш с 150 километра в час е като да караш с 0,9 което дори не достига до един километър в час?
- Ок,ок…карай по бързо,татко!
Баща й въздъхна по дъщеря си която току що игнорира всичко което му беше казало.Не след дълго те пристигнаха и той забави колата,за да спре.

- Да! Най – накрая!Гаара най – после ще имаме нашето последно изпитание!- Сакура изкрещя.Било е вече така?Вече мина година от последното изпитание.За съжаление тя беше изгубила.
Вътрешна Сакура:Пфф..Бях глупава тогава.Този път ще спечеля!
Тя се изсмя победоносно на себе си.Хората които я задминаваха си мислеха че е истерична.Но на нея не и пукаше.Тя беше щастлива.Щеше да спечели.
Tя сканира наоколо търсейки някаква следа от червена коса на паркинга.Под червена коса тя наистина имаше предвид червена коса! Не оранжева,а ЧЕРВЕНА!
- Мамка ти къде си Гаара? – Сакура тихичко прокле.
- Хмм..може би е вътре и ни чака – майка и предположи.
- Хм..не виждам колата му – помисли си тя – Но може би си права. Да влезем вътре и проверим.
Те направиха това,но се оказа че майка й е грешала.Така че Сакура излезе навън,за да потърси Гаара докато родителите й поръчаха храната.
- Той закъснява!- изръмжа тя и се опита да се добере до храната си.
- Сакура
- Най – накрая!- тя потърси за източника на този звук и очите и видяха червена коса
- ПАНДА!
- ПИНКУ!
Те се прегърнаха и започнаха да разменят поздрави.
- Закъсня! – Сакура каза ядосано.
- Ти подрани! – червенокосият познат също като Гаара отвърна
- Не си се променил
- Ти също
- Грозен като винаги – Сакура каза подсмивайки се.
- Подобно! – отговори гаара с самодоволна усмивка.
Изведнъж всичко стана тихо и обстановката се превърна в сериозна.
- Все още не съм забравила последният път!- Сакура каза рязко.
- Хъх,това беше сладко..- отвърна той
- Обеща ми реванш
- Точно така
Те се погледнаха гневно с огън горящ в очите им. Изведнъж ‘’Добрият,лошият и грозният’’ изпълни въздуха ( Това е онази песен когато се появява Каубоя на Запада)

Стоейки един срещу друг те направиха две малки крачки назад.Това беше много сериозно нещо също.Сакура тренираше много в Япония и знаеше че това е последният тест.

- Няма да загубя!
- Ще спечеля!
- готови? – попита Сакура като стисна юмрук.
- Винаги! – отвърна червенокосия и също стисна юмрука си.
- 1….2….3…


- Ъх…правят го отново – отбеляза бащата на Сакура.
- Да това е традиционалното изпитание.Правят го всяка година.- добави жена му.
Те погледнаха през прозореца и следяха двамата.Точно тогава сервитьорки донесоха сладко миришещата храна която бяха поръчали.
- Ще ядем ли първо?- баща й попита
- Защо не?Да изядем всички хубави неща тук ехехехехе – каза майка и злобно.
Така и направиха


- Готови? – Сакура попита и стисна юмрука си.
- Винаги! – отвърна Гаара и също стисна юмрука си.
- 1…2…3…

КАМЪК!

НОЖИЦА!

ХАРТИЯ!

Сакура игра с хартия. Тя погледна към опонента си и видя че той е с ножица

- Неее! ЗАГУБИХ! – възкликна Сакура и сграбчи косата си.
- Ха! По – добър късмет следващата година.Да видим…нула точки за теб и петнайсет за мен. – Гаара се подсмихна
- Не разбирам! Винаги когато играя с приятелите си печеля!Как може винаги да губя от теб? – изхленчи тя.Беше зъл,зъл свят наистина.
Те влязоха в ресторанта и се присъединиха към родителите си.

- Хей Гаара! Приятно е пак да те видя.Сакура защо си толкова нацупена ?– майка и попита.
- Загубих отново. – промърмори тя.
- Пак!Е не може да бъде друго.Камък,ножица,хартия просто не се предава в семейството.- господин Харуно каза решително.
- Е да ядем вече! – майка и даваше зор
- Ох..лазаня! – Сакура каза весело,веднага взе малко и започна да яде.
- Някои неща не се променят. – Гаара я подразни
- Какво!Лазанята е едно от най – чудесните неща на света.
Вътрешна Сакура : Лазаня рулззз



3 месеца по – късно В колежа

Сакура хареса живота си в колежа въпреки че Саске и другите ги нямаше.те подържаха връзка по телефона.Момичетата и разказваха всички клюки,а момчетата и помагаха да наглежда Саске.Тя направи много приятели в Америка и две по – близки.Както винаги тя си намери и врагове.Дейзи Снитзал. Номер едно фен на Учиха Саске заедно с 99,9 процента от Американското население.За това че тя идваше от Япония където ходеше в едно и също училище с Учиха Саске тя си намери прилична бройка врагове.
За щастие Лин и Фей и още няколко не бяха от тези врагове.Те бяха 0,1 процента от цялото американско население което не беше влюбено в нито един от братята Учиха.
Сакура беше достатъчно внимателна,за да не разбере никой че Саске е нейно гадже.Новините пътуват бързо през кампуса.Досега Дейзи и другите обсебени от Учиха момичета и момчета не бяха направили нищо друго освен да хвърлят един мръсен поглед на Сакура.Те просто ги игнорираше и продължаваше живота си.Не искаше да прави нищо с тях и да не причинява проблеми.

2 месеца по – късно Нейният 5 месец в Америка


Да внимава за малката си тайна за Саске и да бъде човешко същество…тя направи голяма грешка…ГОЛЯМА смъртоносна грешка
Колко глупава беше.Без да иска изпусна портмонето си след часовете и човекът който го вдигна просто ТРЯБВАШЕ да е Дейзи Снитзал.В портмонето й имаше…познайте какво…не една а ДВЕ снимки на нея и Саске.На едната Саске спеше очарователно. Тя я беше взела тайничко. Другата беше снимката когато Саске я целуна на Адското влакче когато отидоха в Увеселителният парк.
Защо?Защо?Защо?

- Какво по дяволите е това? – Дейзи запита
- Снимка на мен и Саске. – Сакура каза смело.
- О боже мой!Не мога да повярвам че си крадец! Обзалагам се че си откраднала тази снимка на Саске – кун.А втората си я направила сама.Снимката изглежда толкова фалшиво.Всеки може просто да залепи снимка на Саске до себе си.- момичето я обвини.
- Не съм!Вярвай каквото искаш Дейзи.Но дълбоко в сърцето си знаеш че снимката не е фалшива. И ако искаш да знаеш Саске е мое гадже.- Сакура извика и си взе обратно портмонето
Нямаше друг изход за нея.Тя трябваше да каже истината и да постави началото на битка.
- Лъжеш!Знаех го от момента в който те видях.Всичко за теб е толкова фалшиво! – заяви Дейзи.
- Хм.Такава си идиотка,говори за себе си.Ха,обзалагам се че не знаеш нищо за Саске.- Сакура се подигра.Тя може да е зла понякога.Момичето и лазеше по нервите!
- Затвори си устата! Такава си лъжкиня! – Дейзи изкрещя така че целият кампус да я чуе
- Накарай ме блонди! – Сакура й го върна.
Дейзи се опита да й удари плесник,но Сакура беше прекалено бърза.
Без да може да направи нищо Дейзи я нарече загубенячка.
- Глупачка! – промърмори Сакура и си тръгна.
Най – чудесното нещо от всички е да си отидеш от битка.От този ден нататък ДЕйзи наистина стана най – лошият и враг и кошмар.

Айде, сладури това е краят на фика.

На следващият ден



-Сакура! Никога не си ми казвала, че Саске ти е гадже!!! – в буквалния смисъл Фей се изкрещя в ухото на Сакура след като видя снимките в портмонето й.



-Вие никога не сте ме питали! – отговори с умивка тя, закривайки ушите си с ръце.



-Но все пак!!! Никгоа не си ни казвала, че гаджето ти е САСКЕ УЧИГА!!! – приятелката й продължаваше да крещи.



-Ами, не исках да си имам проблеми!!! Виж сега колко много проблеми излизат. Ти и Лин крещите в ушите ми, Дайси и малката й банда са се втренчили в мен по цял ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда! – оспори Сакура.



-Добре, но това е шокиращо! Знаехме, че си била с него в еднакво училище, но не и негово гадже! – Лин въздъхна, а Фей кимна рязко и силно.



-А знаеш ли, че всъщност си като най-мощната жена в света след Микото Учиха? – Лин продължаваше да говори.



-Ъх... не... – отговори безмълвно тя.



Лин и Фей се отдалечиха леко от Сакура и започнаха да я оглеждат.



-Какво правите? – попита Сакура.



-Опитваме се да разберем как му стана гадже. – отговориха спокойно двете.



-Това не е кой знае каква работа.



-Мммм... сигурно е, заради косата й. – предположи Фей, игнорирвайки я, а Лин кимна.



-Да, да, трябва да е заради косата й.



-Момичета! ИЗОБЩО не ми помагате!!! – оплака се Сакура.



-Хаха. Чувствам се специална, че познавам бъдещата госпожа Учиха, която стои пред мен и говоря с нея. – Лин се пошегува.



-МОМИЧЕТА!!!



6 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО



Хората все още отричат. Някои като Дайси си мислят, че Сакура е фълшифицирала снимките. А други си мислят, че всички лъжат и слуховете не са истински.



Малко са хората, които вярваха. Жесток е, жесток е светът.



Обедна почивка е и Сакура е седнала до едно огромно дъбово дърво с приятелките си. Денят е горещ и на нея не и се яде нищо друго освен ледената й близалка. Ах... мисълта за ледена близалка. Толкова тежки...



Пред портата имаше огромна навалица от хора, но нея не я интересуваше.



-Хей, момичета, искате ли да видим какво става пред портата? – попита Фей след като дойде и седна при тях.



-Преди малко видях много хора да се събират там. Чудя се какво листава. – каза замислено Лин.



-Не знам и най-вероятно не искам да знам. Дайси е там и сигурно, че е нещо, което не ми харесва. – каза надуто Сакура и легна на тревата, ближейки ледената си близалка.



-Но пък може да е нещо интересно! – една от приятелките й оспори.



-Ммм, вие вървете. Искам просто да си лежа тука и да си ям близалката. А и, ако отида там Дайси ще ми каже нещо тъпо... не искам да се занивам с нея. – каза тя и си затвори очите.



-Добре тогава, ние ще отидем и ще проверим какво става и след това ще дойдем да ви кажем. – казаха приятелките й тръхнаха, оставяйки Лин, Фей и Сакура сами.



-Леле, тълпата е доста възбудена. – каза Фей, гледайки.



Тя виждаше много хора... повечето момичета, които крещят, пищят и скачат.



Сакура си затвори очите отново и отхапа част от близалката си. Разкарвайки досадните си мислите за навалицата там, си спомни за доброто старо време в старото й училище.



Само дето тя не забеляза, че около нея настана гробна тишина, изключвайки навалицата.



Отхапвайки отново от ледената си близалка си намръщи веждите. Близалката й имаше вкус на дърво. Къде отиде вкусната й близалка?



Отваряйки очите си, Сакура първо погледна към близалката си... е... поне това, което до преди малко. Сега от близалката й беше останала само дървената пръчица.



-Къде по дяволите е ледът!? – изкрещя ядосана и се огледа. Да не би да се е стопило?



На земята нито имаше локва от разтопената й близалка, най-малко пък капчици.



-Момичета, знаете ли какво стана с ледената ми близалка? – попита тя двете пред себе си. Сядайки, тя забеляза, че приятелките й бяха замръзнали на място с отворени усти.



-Какво ви е на двете? Ехо? Чувате ли ме? Лин! Фей! Добре! Игнорирвайте ме! Аз ще отида да потърся близалката си.. грр.... – тя изръмжа и стана, оглеждайки пода.



-Къде може да е...аххх, ЛЕДЕНА БЛИЗАЛКА!!!!! – изкрещя Сакура като се обърна. Ядосано повали на земята крадецът на близалката й.



-САСКЕ УЧИХА!! КАК СМЕЕШ ДА МИ ЯДЕШ БЛИЗАЛКАТА!!! ИЗПЛЮЙ ГО!! ВЕДНАГА!!! – извика Сакура и удари човека под себе си.



-Чувствам се толкова много обичан. – момчето под нея каза саркастично.



-ИЗПЛЮЙ ГО САСКЕ!! ЧАКАЙ МАЛКО.... О БОЖЕ МОЙ!!! ТОВА Е САСКЕ! САСКЕ! КАКВО ПРАВИШ ТУК?!!! – извика Сакура и го прегърна.



-Ох, значи чак сега ме прегръщаш. След като ме събори на земята и се опита да ми отвориш устата. – каза Саске още по-саркастично.



-Ти открадна последното парче от ледената ми близалка! А ти знаеш колко много обичам ледени близалки и сладолед, идиот такъв. – възкликна Сакура.



-Божееее, какво егоистично малко глупаче си.



-Не съм глупаче, идиот!



-Такова ГЛУПАЧЕ си.



Лин и Фей леко се изпотиха, гледайки как двойката пред тях се карат.



-Леле, не мога да повярвам, че Саске Учиха е пред мен. Никога преди не съм го виждала на истинско, само по телевизията. Значи той е наистина нейно гадже. Сакура е толкова късметлива. – каза изумена Фей.



-Аз дори не мога да повярвам, че са двойка. Те срещнаха преди колко време? Само 5 минути и вече се карат. – каза Лин. Двете продължаваха да ги гледат тихо и кротко, когатоооооо..............



-Сакура Харуно! Какво си мислиш, че правиш? – изкрещя от дъното на дробовете си Дайси.



-Ъх... – беше всичко, което успя да каже тя след като видя всички насъбрали се около тях. Обожателките на Саске и момчетата ги гледаха много ядосано. А приятелките й я гледаа шокирано и изумено. Всички бяха изненадани, въпреки че знаеха, че са гаджета.



А тя забрави, че е все още отгоре му.



-Спри да безпокоиш Саске! – изпищя Дайси.



-Да, да. Уличницо!



-Кучка такава!



-Тя не е кучка, вие скитащи се уличници!


-Млъкни!



-Не, ти млъкни!



Мина малко време и всички се биеха. Приятелките на Сакура и тези, които мразят Сакура.



-Голямо чело такова! Ще те убия! Махни се от него!! – извика колкото глас имаше Дайси и се запъти да я ритне.



Инстинктивно Саске повдигна Сакура и избегна удара.



-Уоа... това момиче може да играе футбол. – изкоментира Саске и внимателно постави Сакура на земята. Дайси отново се опита да я ритне, но не успя да запази баланс и падна на земята.



Сакурая бързо отиде при нея и й пода де ръка, за да й помогне. Но Дайси й удари ръката, отказвайки помащта й и я събори на земята. Изведнъж всички спряха да се бият и започнаха да гледат какво става.



-Аз не бих правил това, ако бях тебе, Дайси. – каза студено Саске и помогна на Сакура да стане. Той е чувал много за нея от Сакура.



СПОМЕН



-О боже мой! Той много прилича на Саске....



Той чу някой да шепне, излизайки от колата. Той си завъртя очите и започна да се оглежда за Сакура.



-О боже мой! Той Е Саске! – някой изкрещя.



Тогато се осъзнае голяма тълпа се насъбра пред него, състояща се от момичета и момчета, които му искат автографа или да се снимат с него. Всички искаха да докоснат, и това го накара да се почувства неудобно. Той огледа тълпата и забеляза човекът, който произвежда толкова много глас.



Тя Дайси ли е? Предположи той. Външността й съвпадаше с описанията, които Сакура беше дала. Както и да е, той се приближи към нея като това накара блодинката да засияе.



-Хей, ти ли си Дайси? – попита той.



-О, да. – отговри бързо тя и се изчерви.



-Тогава можеш л ида ми кажеш къде мога да намеря Сакура Харуно? – попита той и изражението й мигновено се промени към зловещо.



-Какво? Това момиче с голямото чело? Какво искаш от нея? Саске... Не смятам, че е добре да се разкарваш с такова момиче. Тя е фълшива и си измисля истории.



-Така ли? Аз пък си мисля, че тези истории не са измислени. – каза той и се измъкна от тълпата.



КРАЙ НА СПОМЕНА



Дайси в буквалния смисъл беше уплашена до смърт.



-Н-Но... Защо Саске?



-Просто, тя ми е гадже. И така предлагам ти да се намериш някой друг. – отговори й студено.



Всички бяхая шокирани и не знаеха какво да правят или как да реагират.



-Хайде, да вървим. – най-накрая каза той.



-Ами, часовете ми? – оспори Сакура.



-Можеш да им обясниш по-късно. Сега да вървим, трябва да тръгнем скоро. А и журналистите ще дойдат съвсем скоро.



Без да се съпротивлява тя го последва и влязоха в черната кола, която ги чакаше. Чак кгоато влязоха вътре, успяха да проведат нормален разговор.



-Кога дойде в Америка? – попита Сакура.



-Днес, разбрах също и къде живееш и се срещнах с родителите ти. – отговори той и си постави главата на дланта.



-О, и какво казаха те? – попита любопитно.



-Това не ти влиза в работата. – каза бързо като лека червенина се появи на бузите му.



-Кажи м—



-И попитах за тебе и те ми казах къде си. – той я прекъсна преди Сакура да попита отново. – А да, срещнах се с Гаара. Беше някак си... интересно.



-Хаха, какво ти каза той? – попита радостно Сакура, знаейки, че Гаара много я защитава. Тя напълно забрави за срещата на Саске с родителите й.



-Пита ме дали се друсам, защо съм тук и само ме разпитваше колко те познавам. Беше странно, пита еме кой е любимият ти цвят, сезон, филм, кога е рожденния ти ден и такива работи.



Сакура се разсмя леко и въздъхна... типично за Гаара.



-Впрочем за какво дойде тука?



-Трябваше да взема нещо. – отговори й загадъчно.



-Какво да вземеш?



-Тайна е.



-Саске! Това не е честно! Кажи ми!!!



-Не.



-Глупав тъпак... добре.... като щеш тогава. Хм, кога ще тръгваш?



-Утре.



-УТРЕ!!! Какво? Толкова скоро? Заааааааащоооооооооооо?? – Сакура възкликна и протестира като 5 годишно дете.



Сакура сграбчи яката му ядосана, без да съзнава, че са толквоа близко един до друг. Изведнъж Саске се усмихна самодоволно.



-На какво се усмихваш така?



-На теб. – отговори, продължавайки да се усмихва самодовлно.



-Тъп идиотичен ГЛУПАК!! А сега ми кажи защо дойде тук, какво ще вземаш и защо ще си тръгваш утре? Няма да приема „тайна е” за отговор!!!



Хубавото нещо е, че има огледало, което освен че отделя шофьора и тях, но и не може шофьорът да ги чуе.



-Ще видиш... казах ти, че е тайна. А ако ти кажа какво е, няма да бъде тайна нали така? Бъди търпелива.



-Саске! – тя изрева. – Не съм те виждала от 11 месеца и ми казваш само това!!



Саске продължаваше да се усмихва самодоволно, гледайки жената пред себе си. Липсваше му държанието й и внезапните промени в емоциите й. Тайно много му харесваше да я ядосва. Това го и забавлява, и изумява.



-Престани да се усмихваш така! – изкомандори безоплезно тя, сякаш той би я послушал. – Кълна се Учиха, ако не разкараш тази усмивка, ще...



-Какво ще направиш? – попита с повдигната вежда.



-Ще ти направя живота отвратителен в следващите 50 години. – заплаши го тя.



-Пффф, сякаш би направила това.



Сакура се ядоса и го приближи към себе си за яката му.


-Казах ти да спре да се усмихва самодоволно...



Изведнъж Саске се наведе леко и я целуна, обгръщайки я с една та си ръка, за да я приближи повече към себе си.



-Толкова си досадна. – каза той, разваляйки целувката. Но ръцете на Сакура хванаха врата му и го приближи към себе си за още една целувка. Тя отново беше пристратена и знаеше това.



Вместо да се въздържи, тя умоляваше за още целувки. Саске радостно й даде това, което искаше и вкара езика си в устата й.



Вкус на ледена близалка, беше първото нещо, което усети той... сладко.



Усещайки спирането на колата, те най-накрая се разделиха след 20 мин, в продължение, на които се целуваха. Дишайки тежко, САкура си изправи гърба и преплети пръстите си с неговите.



-Липсваше ми. – прошепна в ухото му, целуна го по бузата и се усмихна.



-Хн, знам. – каза той и слязоха от колата. Те пристигнаха пред къщата на Сакура и само майка й беше вкъщи след като баща й е на работа.



Майка й ги посрещна топло и влязоха вътре.



-И Сакура, мила, ако имаш шанса да се върнеш обратно в Япония, би ли отишла? – попита я майка й като гръм от ясно небе.



-Естествено! – каза уверено тя.



-Е Саске-кун, това е нашият отговор. Всичко е готово е тогава. Убедена съм, че ще се грижиш добре за моето малко цвете. – каза майка й с умивка на лицето си.



-Да госпожо. – каза любезно Саске.



-Какво става? За какво говорите? – попита объркано Сакура.



-Този малък джентълмен ме попита преди два месеца дали ще може да се върнеш в Япония. И след като приготвихме всичко, аз с баща ти се съгласихме, само ако ти искаш. Знаех, че ще се съгласиш, затова ти приготвих багажа и си тръгваш утре. – обясни й тя.



-Какво? УТРЕ! И ми казваш чак сега?



-Както и е, бях сигурна, че ще си щастлива. – каза майка й.



-Щастлива съм! Но си тръгва утре!!!! О по дяяяя------ Сакура заекна след като видя смъртносният поглед, който майка й изпращаше . – дядо ми! – довърши нервно.



-Хихи, ем, занчи си тръгвам утре, трябва да се сбогувам с приятелките си и с Гаара. Хайде Саске. – каза бързо тя и ги изкара от къщата.



-Днешните тинейджъри... – каза майка й, въздъхвайки, но се радваше да двете деца, които излизаха от къщата.



..............



Сакура се настани на един диван в частния самолет. Малко и беше тъжно за дето трябваше да се раздели със семейството си и приятелите си, но пък знаеше, че винаги ще говори с тях по телефона и, че ще им пише.



-Искаш ли? – попита Саске, сядайки до нея с бира.



-Радвам се на живота. – каза уверено и му се усмихна.



-Ох?



-Дам, и сега искам да поогледам навънка. – каза тя, обръщайки се към прозореца. Розовокоската се възхищаваше на многото облаци.



-Не разбирам какво му е толкова хубавото на облаците. – каза Саске.



-Просто не разбираш истинкстата му красота, Саске. – тя отговори и продължи да си гледа.



-Хъх, както и да е, ще легна да поспа малко. Мразя часовите пояси.... – промърмори под носа си той и хвърли празната опаковка на бирата в кошчето.



Не мина много време от както Саске заспа, а Сакура престана да гледа облаците, тъй като започна да се стъмва. Тя също се нуждаеше от сън, а и нямаше какво друго да прави на самолета, след като Саске е дълбоко заспал. Още осем часа оставаха, докато пристигнат в Япония.



Настанявайки се по-удобно и тя заспа. Докато спеше, Сакура почувства, че без да иска Саске падна в скута й. Той не стана и не се помръдна, а продължаваше да си спи. Поставяйки ръцете си върху главата на Саске тя заспа още по-дълбоко.



...........



Докато се прозяваха двамата бързо влязоха в лимозината. Навсякъде имаше репортери. Сакура вече стана доста известна и всички я знаеха, като бъдещата г-жа Учиха.



-Искам да спя. – каза тя и задряма.



Саске само се прозя. Осем часа спане, очевидно не бяха достатъчни.





..................................



-Ахххххххх!!! – и двамата извиката изненадани, когато телефонът на Сакура звънна.



Саске измърмори и се облегна на рамото й, като тя провери телефона си. Родителите й са пратили имейл.





Скъпа Сакура!



Сигурно вече си в Япония. Надяваме се да си добре....



А останалото след като прочете Сакура, го обърка, защото не го прочете внимателно.



-Какво! И сега ми казват новият адрес, където ще живея! По всички възможни начини, по-които решиха да ми кажат това и чрез СЪОБЩЕНИЕ!! Какви отговорни родители имам. – промърмори под носа си ядосано.



-Заспивай. – момчето до нея й заповяда и се притисна по близо до нея.



Без дори да се опита да прочете внимателно адреса, тя се подчини и тоново заспа. Тя беше сигурна, че Саске и шофьорът знаят адреса.



............



Когато най-накрая се събудиха напълно с много енергия вътре в себе си, забелязаха, че почти пристигат.



-Хей.... чакай малко... това не е ли.... ТВОЯТА къща? – попита Саскура и си намръщо очите.



-Да и какво за него? – попита спокойно Саске.



-Еми... помислих си, че първо ще ме закара на мястото, където живея. – каза невинно тя и погледна в телефона си ,за да си види новия адрес.



Саске се усмихна самодоволно и се облегна назад, чакайки реакцията й.



-КАКВО! – Сакура възкликна.



Той я погледна в очите уверено.



-КАКВО! – тя повтори отново.



-Хн? – попита той, преструвайки се, че не знае нищо.



-Какво по дяволите? Ще живея в твоята къща?! – изкрещя тя.



-Е и?



-Е и!!! Та аз ще живея в твоята къща!! Знаеш ли това какво означава? Да те виждам всеки ден 24 часа!!!



-Това лошо нещо ли е или хубаво? – попита той, гледайки я внимателно.



-Лошо е!!! – извика Сакура, карайки Саске да се задави в собствената си плюмка.



-К-Какво?



-А-Ами.... – тя започна да заеква. – Не знам к-как точно да о-обясна това, но това ознчава, че....



-Че..... – каза той, чакайки съсредоточен тя да завърши изказването си.



-Че трябва всеки ден да се изправям пред самодоволните ти усмивки! – излъга набързо тя.



-Пфф... – промърмори Саске и погледна настрани. Той беше някак си наранен от изказването й.



Тя въздъхна и продължи:



-...Добре, излъгах... – призна си Сакура, а Саске я погледна объркан.



-А-Ами, ако прекарвам всяка минута от живтоа си с теб, убедена съм, че някак си ще бъде обсебена от теб... – каза уверено тя.



-Ох.... – отговори той, но отвътре се кефеше до смърт.



-Да....



Колата спря в двора на къщата. Сакура отвори вратата на лимозината и се запъти да излиза, когато усети нещо на бузата си.



Тя се изчерви и бързо излезе от колата, като беше посрещната от Мили, Джин, Юки и Шадоу.



-Юки!! – изкрещя тя като видя котката си в ръцете на Мили. Тъй като тя не можеше да си вземе котката в Америка беше помолила Саске да вземе котката й да се грижи за нея. Той естествено се беше съгласил.



-Благодаря ви, че се грижихте за нея. А къде ми е колата? – попита ободрително Сакура като прегърна и Мили и Джин.



Саске излезе също от колата и застана зад нея. Колата й се беше превърнала в нейно бебе. И някак си Сакура се привърза към нея.



-Вгаража е, сама с моята кола. – отговори Саске зад нея. А розовокоската мигновено побягна натам, за за провери дали е добре. Колата е чудо. Когато влязоха вече в къщата, те звъннаха на приятелите си ,за да ги информират, че си е вкъщи.



След като всички се събраха, решиха да отидат не къде, а на ..... ПАЗАРУВАНЕ!!



Момчета се побъркаха от толкова много ходене и държене на чанти. Как може момичета да вървят толкова много и все още да са пълни с енергия?



Толквоа е жесток, толквоа е жесток светът... за момчета.



............................



Сакура се завъртя за пореден път в леглото си като молеше поне за малко сън. Но не заспиваше, а очите бяха широко отворени от всякога. Тя спа прекалено много време в колата и в самолета.



Тихо на пръсти излезе от стаята си и почука леко на врата на Саске. Никой не й отговори. Тя въздъхна и когато най-накрая се предаде, тръгна обратно към своята стая, кгоато изведнъж някой постави ръка на ромото й и запуши устата й.



Тя издаде някакви звуци от устата си, но бяха заглушени, заради ръката.



--Шшшшт... аз съм. – прошепна зад нея Саске. Тя се успокои и той я пусна.



-Знаеш, че ми изкара ангелите? – тя изсъска, гледайки малко озлобено.



-Естествено, че знам. – каза той нарочно. – Хайде, ела навън, за да можем да говорим нормално. – прошепна той.



-Добре... – каза тя нацупено и го последва.



Беше хубава нощ с пълнолуние.



-Значи не успя да заспиш, а? – попита той като двамата се разхождаха из градината.



-Да, мисля, че спахме много.



-Да.



-...



Настана тишина, но нито на едния не му пречеше. Беше удобна тишина. Вървейки бавно, се наслаждаваха на цветята и на тишината. Но след известно време, след като обиколиха цялатъа градина, седнаха под едно черешово дърво.



-Звездите са много ярки. – каза тя, а Саске кимна. Тя беше седнала между краката му и му се облягаше, гледайки небето. Саске се облегна назад на дървото, гледайки също небето, изгубен в мислите си.



-Знаеш ли Саске... помниш ли денят, в който ме попита защо те харесвам? Но тогава не ти отговорих? – изведнъж попита тя. Тя не получи отговор и си помисли, че той не си спомня.



-Сигурно помниш, първият път, кгоато дойдох в къщата ти. И вечерята ни се превърна в игра със замеряне на храна... Ти ме попита защо те харесвам. – каза тя и си мислеше за този ден.



-А, да, помня. – най-накрая каза той. – И помня, че отрече, че ме харесваш.



-Не съм отричала. Това беше истината, по онова време ти беше голям глупак... което, все още си си. – каза убедено тя и се нацупи.



-Даааа бееееееееееее..... – каза той и си завъртя очите. Тя се обърна и погледна.



-Знам, че ей сега си завъртя очите. Почувствах го. – каза изведнъж тя.



Саске я погледна в очите със странно изражение и си сви раменете.



-Почувствала си го?



-Да, и знам кога се усмихваш самодоволно и кога си въртиш очите. – настоя тя.



-Аввв..... толкова много си влюбена в мен, че чак знаеш какво изражение ще направя.



-Млъкни! Не съм толкова много влюбена в теб!



-Така ли?



-Да! Така!



-Както и да е, какво щеше да ми кажеш? – попита, спомняйки си, че тя щеше да му каже нещо.



-Ами, след като последният път не успях да ти отговоря на въпроса, защото те мразех, сега мога да ти отговоря. – обясни тя.



Саске си завъртя очите отново, печелейки от това един шут по лавата си.



-Аххъм, това звучи някак си изтъркано, но както и да е, харесвам те, защото имаш много топло сърце дори и когато си студен външно. Ти си някак си любящ и си забавен човек. – каза тя искрено.



А Саске се изгуби някъде в думите й и в първия момент не знаеше какво да каже. Той не очакваше това от нея. Беше много сладко. Сакура се поколеба и го погледна тоново в очите.



-И някак си туко-що ти се признах в любов... Изобщо не ми харесва да си призная това, но и те харесвам, защото ти изглеждаш най-добрия от всички.... Бях уплашена да ти кажа всичко това, защото си мислех, че ще ме оставиш, но пък ще е грешно, ако не ти кажа.... мразиш ли ме сега? – попита тя тъжно и погледна настрани. Тя винаги е искала да му каже истината, но винаги я е било страх.



-...значи, съм изглеждал най-добър от всички? – той повтори думите й.


Сакура кимна малко засрамена, а Саске започна да се смее.



-На какво се смееш? – попита тя.



-Божеее.... ти си тъпа, глупаче. – той се засмя. – Помислиа си,че ще те оставя само заради това?



Сакура кимна безмълвно, а той се наведе към нея и я погледна предизвикателно в очите.



-А искаш ли да знаеш защо те харесвам? – попита той.



-Да... ъм, исках да кажа не... или по-точно може би... – тя заекно нервно. Сърцето й започна да бие по-бързо и усети как лицето й почервенява.



-Защото си най-големият инат, различна, с досадно отношение, бързо сменяне на настроенията ти и ти изглеждаш най-добре от всички. – каза той всичко това със самодоволна усмивка.



-Най-добра от всички? Не хубава? Нито красива? Нито дори секси?



-Ще те попитам същото нещо. – каза той.



-Добре.... ти си хубаво момче. – изръмжа Сакура.



-И ти много мъжествено момиче. – каза той.



-Момичетата не са мъжествени!



-Момчетата не са хубави!! – той й ттвърна също викайки. – Хайде, знам, че искаш да го кажеш...



-Грр.....добре, ти си най-сексапилното момче, което някога съм срещала. Ето, щастлив ли си?



-Много.



-Е? – каза Сакура нетърпеливо, чакайки за отговора му.



-Е какво?



-УЧИХА!! Нямаш ли нещо да ми казваш?



-Не.



-Грр... Саске Учиха, ти незначителен глупак!! Аз не съм мъжествена!! – каза тя силно.



-Шшшт... недей да викаш толкова много, ще събудиш всички останали! – каза той, закривайки устата й с ръка. В буквалния смисъл точно в този смисъл можеше да види огънчета в очите й. – Но пък знаш ли? Имам нещо за теб.



-Хъх?



-Затвори си очите. – каза той и тя си затвори очите.



-Какво правиш? – попита тя.



Той не отговори, но тя почувства той да я докосва по ръката и някакъв студен метал. Тя бързо си отвори очите и погледна към ръката си като видя сребърен пръстен на един от пръстите си.



-Това...



-Сега си ми годеница Сакура, защото мисля, че си най-хубавото момиче, което някога съмс рещала. – отговори той, показвайки още един сребърен пръстен на своя гердан.



-Твоя годеница? – попита тя.



-Дам, без да има значение да ли ти харесва или не. Това ще закрепи връзката ни от сега нататък. – каза той, спомняйки си за Бара.



-Саске.... – каза тя, но изглежда не можеше да намери никакви думи. И вместо да каже нещо го прегърна. Тя е най-щастливото момиче на света.



Вътрешна Сакура: По дяволите да!!!! Аз съм бъдещата г-жа Учиха!



-Искам да ти покажа едно място. – каза той с усмивка и я издърпа.



-Къде?



-Ще видиш.



Той я водеше пред градината към изток от къщата. Пристигнаха пред някаква барака, кяото беше зад дърветата и храстите.



-Влез. – каза той загадъчно.



-Добре...



Вътрешна Сакура: О боже мой... какво ли ще видя? Обзалагам се, че е нещо романтично! Да..., може би вътре има маса със свещи! Или може би легло... уоа... уоа.... ставам перверзна...



Бавно Сакура отвори вратат развълнувана от това какво ще намери вътре.



Вътрешна Сакура: Може би там има още един подарък, може би е—



ПЛЯС!!!



Тя изпища като усети нещо мокро върху себе си.



Саске се смееше толкова много, че чак падна на земята.



-Изражението... на лицето ти. – той се смееше. – Б-Безценно!



-САСКЕ УЧИХА!! Ще те УБИЯ!!! – изкреща тя с всички сили. Не й пукаше дали ще събуди някого.



-Агррр! Не мога да повярвам, че го направи!!!



Вътрешна Сакура: ГЛУПАК!! Не мога да повярвам, че ме замъри с балон пълен с вода!



Саске я игнорира и продължи да се хили. Боже, как му липсваха тези номера. Отдавна не е правил. Определено е много збавно да гледаш така другите.



Сакура се запъти към него, опитвайки се да го удари. Но той бързо стана и побягна.



-ТОВА ОЗНАЧАВА ВОЙНА, УЧИХА!!!! –изкрещя тя, бягайки след него.



-Дай да те видим! - предизвика я той, продължавайки да бяга.



Жесток, жесток е светът.....


КРАЙ!

много ми харесааа.. Защо няма повечеееее...