[{SaSuSaKu FanFik}]

First topic message reminder :

Май аз съм първата която ще пусне фикче. :oops: Това е една история за Саске и Сакура. Не съм го писала аз но скоро може да пусна и собствена историика. :lol: Извинявам се предварително за правописните грешки , ако има такива :!: Ако ви харесва ще пусна продължение :arrow:


Първа глава


Биип

Биип

Биип

’Ахх,някой ден ще хвърля този часовник през прозореца.!’

Биип

’Сприиии...!’

Биип

’Това е...!’Помисли си 17 годишно момиче,което се изправи и започна да удря часовника докато той не спря.След това се увери,че няма повече да звани и се върна отново в леглото.’Най-накрая тишина!Така и не разбрах защо изобщо си купих часовник с аларама.’

След 30 минути разбра защо си го е купила след което се удари като си каза,че е глупава и започна да се приготвя за най-важният ден в живота й.Е...може би не най-важният...

Половин час по-късно...

’Чакай малко...днес не е ли първият учебен ден!!!?ЩЕ ЗАКЪСНЕЯ!’

Харуно Сакура бързо стана от леглото си и погледна колко е часа.

–Ахх,8 часа е!!!Ще закъснея...!Гупачка,глупачка,глупачка!!!Крещеше тя и набързо си взе един душ.Цяло чудо беше,че намери време да се изкъпе след което се облече,грабна чантата,която беше приготвена още вчера,и избяга навън.

Преди да излезе,каза набързо чао на котето си,което беше черно на оранжеви ивици и се казваше Юки.Сакура я беше намерила в боклука още когато бе малко котенце.Тя така и не разбра защо хората не искаха коте като нея.Не всеки ден виждаш толкова красиво животно.

Сакура наскоро се премести в Токио и живееше с котето си,тъй като нейните родители бяха на бизнес пътуване в щатите.Тя понякога се чувстваше самотна,но беше силна,знаеше как да се грижи сама за себе си още на 10 години,а на 11 бе свикнала да живее сама.

Родителите й бяха рапотохолици,но тя много ги обичаше.Те правеха всичко възможно за да спечелят пари за да не я лишават от нищо.Ако трябва да определя смейството на Сакура като бедно или богато,бих казала че е по средата.

Тъй като родителите й бяха постоянно по бизнес пътувания,след като се нанесоха в Токио,те незабаво тръгнаха отново за щатите.Сакура имаше и пари и свобода,но не беше разглезена.Напротив,тя помагаше из къщата и бе доста отговорна...освен когато ставаше въпрос за ставане рано...

Ако Сакура не се разбърза,ще закъснее със сигурност.!

-Почти съм там,още една пресечка...Имам 5 минути още!Училището почва в 8.30.-Мърмореше тя.

Точно преди да престигне в Fiery Leaf High(ся нема да го превеждам шот ше звучи много тъпо) тя се блъсна в някой...и то много...много...много силно...

-Ауу...съжелявам!!!-Тя погледна своята жертва и видя много красиво момче с гарваново-черна коса и черни очи.Сакура се стъписа от неговата красота,но се опомни,че бърза и се запъти към училищното си шкафче.

Тя беше обиколила училището с майка си и баща си и можеше да се оринтира.Сакура намери класа си без проблем и когато влезе в стаята звънеца би.Нейният учител,Какаши-сенсей имаше сива коса и лице покрито с маска.Той я представи пред класа.

-Ученици,имаме нова ученичка в класа.Тя се казва Харуно Сакура.-Какаши я представи и изкара от джоба си една книжка[icha icha paradice].

-Охх...тя е секси...-изшушука се отзад...а още по-отзад се чу...-Розова коса с зелени очи...хмм...харесва ми...

Сакура се зачерви леко,но Какаши каза със спокоен тон-“Успокоите се!Сега да видим...Замисли се той-

Можеш да седнеш...с...Учиха Саске...момчето с черната коса до прозореца.

-КАКВООО?!ШЕГУВАШ ЛИ СЕ?КАК МОЖЕ ТЯ ДА СЕДИ ДО НЕГО А НИЕ НЕ!!!

Няколко високо поставени момичета изписукаха,но най-силно се чу едно друго момиче с руса коса,която бе вързана на опашка и имаше сини очи.Тя също така притежаваше и страхотно тяло...

-Аа...защото това е единственото свободно място.Тъй като някой хора му досаждат,той стой сам...-Каза Какаши поглеждайки Саске.Той просто намръщи вежди и погледна Сакура.

Тя го позна.Той беше момчето в което тя се блъсна рано сутринта.‘Лол...той е толкова...хубав...щастливка съм да седя до него...’

Тя се запъти тихо към мястото си и седна тихо.Сакура забеляза,че русото момиче го гледа злобно.След като класа се успокои,Какаши прибра книжката си в джоба[just let me say it again-icha icha paradice I just love that book,and I will proudly say that I am a pervert {just kidding}]и започна да преподава математика.Сакура внимаваше в час,но също така забеляза,че повечето от момичетата я гледаха злобно...

Утиде първото впечатление...’Какво ли им направих?’мислише си тя...

Какаши продължаваше да преподава,но Сакура загуби интерес когато преминаха на история.Тя мразеше този предмет,но въпреки това винаги е имала шестица.Понеже не намери какво друго да прави,тя погледна Саске.Той също беше отегчен.Тя забеляза,че той се облича малко по-различно от другите момчета.

Саске беше оставил последните две копчета на ризата си,разкопчани.Също така не носеше и синьото яке,което всяко момче в училището носеше.Единственото нещо по което си приличаха беше вратовръзката.С една дума той изглеждаше много по-бунтовнически[seemed very rebellious{епа кай как да се преведе тфа}]

Лично Сакура мислеше,че той изглежда страшно сладко по този начин,но се зачуди,защо даскалите не са му се скарали.Все пак училището имаше високо изисквания...

-Сакура,би ли прочела следващият параграф?

-Какво...?-Погледна учудено тя...Какаши повтори отново молбата си.

-Ъъъъ...!-Сакура се плесна по челото и се зачуди защо изобщо спря да внимава в час.Саске усети,че тя се паникьоса и и прошепна къде да чете.Тя незабавно откри къде се намира параграфа изправи се и започна да чете.

Саске я гледаше.До сега тя не се опита да флиртува с него и той не я бе видял да го гледа.До някъде беше доволен от това,но също така повдигна любопитството му.Да не би да си имаше приятел?На всичко отгоре,тя има розова коса!!!

Когато почивката дойде,три момичета се приближиха до Сакура,а останалите отидоха до Саске,той извъртя очи и се направи на заспал.

-Здравей!Аз се казвам Тентен.Приятно ми е да се запознаем.Това са Хината и Кати.-Едно много пиятно,изглеждащо момиче поздрави Сакура.

-И на мен ми е приятно.-Усмихна се Сакура.Тя се загледа в новите си познати и се зарадва.

-Знаем,че вече си обиколила даскалото,но ние ще ти помогнем да се впишеш в атмосферата.Хайде...ела...!-Каза Кати и я издърпа за ръката.

’Лол...колко са дружелюбни...’Мислише си Сакура.В предишните й училища и беше по-трудно да се сприятели с някой.Господ може би беше по-благосклонен този път.

-Виждаш ли онзи там?-Тентен сочеше чернокосо момче,на което косата му бе вързана на опашка.-Това е Нара Шикамару.

-М...много упорито момче...-Каза Хината.

-Като говорим за упоритост...-Изведнъж добави Кати и се усмихна дяволски.Посочи един пич със същите бели очи като на Хината.

-Този там,който седи до фонтана(бах и аз искам фонтан в даскало)е Хююга Неджи.Съперник на Саске,братовчед на Хината и любовта на Тентен!

-Кати млъкни.Кой ти позволи да кажеш това???Крещеше Тентен и се изчерви.Сакура и Хината се подсмихнаха тихо.

-А виждаш ли онова русото момче...?Той е Узумаки Наруто,любовта на Хината!-Отново го каза Кати.Хината се ичерви леко и я погледна,но не каза нищо.

-Той е единственото момче,с което Саске е мил.Те са най-добри приятели,нищо че не се държат като такива.

-Пфф...следващият път,когато и ти се влюбиш,ще обявим на целия свят!Да видим тогава как ще се почувстваш.Нали така Хината?-Тентен се изплези на Кати.-Както и да е.Да се върнем на темата за Саске.Учудвам се как изобщо е мил с Наруто(Натуро....ХD)

-Толкова ли е лош Саске...?Смисъл,толкова лошо ли се държи?Щот на мен ми се вижда много мил.-Прошепна Сакура.

-Не се лъжи по това как изглежда,той стана най-извесното момче в училище,след като брат му Учиха Итачи завърши.Неговото семейсво притежава училището и е много богат...но както се предполага,идвайки от богато семейство,той е училищния побойник.

-Наистина ли???Сигурна ли си?На мен ми се стори много мил.Днес се блъзнах в него и той дори и не ми се ядоса и като не внимавах в час по история,той ми каза къде да продължа.-Чудеше се Сакура.

-Това е странно..-Помисли си Хината.

-Да,обикновенно му харесва да гледа как хората се излагат.-Съгласи се Тентен.

-Може би,защото си новото момиче.-Каза Кати.

-Хей хора,Ино влезна в училище...!-Информира Хината.

-Оу...Забравихме да те предопредим Сакура,преготви се да срещнеш най-големия си кошмар!Представям ти Яманака Ино.-Каза Кати и погледна Ино с чиста омраза.

-Тя е лидерката на фен клуба на Саске и също така негова годеница...

-Това е странно...тя е негова годеница и в същото време е събрала цял куп от хора,които да му се възхищават.-Повдигна едната си вежда Сакура.

-Работата е там,че Ино иска да гледа всички момичета които харесват Саске и когато някоя от тях реши да го сваля,тя ще бъде първата която ще разбере.-Убесни Кати.

-Предполагам,че това значи,че мрази и мен.Нищо чудно,че ме гледаше така.-Разбра Сакура.

-Разбира се че няма да те харесва!Ти седиш точно до момчето което тя харесва,но той не изпитва нищо към нея.Саске я убижда и я режи по цялото време(е не с нож де.)но на Ино не и пука.Тя винаги говори че ще е бъдещата жена на Саске.Единственното хубаво нещо в Саске е отношението му към Ино.-добави Тентен-С една дума те са най-ужасните хора в целия свят.

Сакура кимна и не каза нищо’

Е щом Ино ме мрази,по-добре ще е да не й се пречкам,но все още мисля че Саске е мил...’

Звънеца би и те се върнаха в класната стая.Сакура седна на мястото си и видя,че Саске вече беше заел своето.

-Хей!-Усмихна се тя.Искаше да разбере колко лош е той.

-Хн...Отвърна той като я изгледа мързеливо.Сакура го гледаше без да мига,но като видя злия поглед на Ино се отдръпна.

’Пфф...Ино пак ме гледа лошо...По-добре да не съм много близко до Саске.Пфф ако Ино и неините приятелки не бяха тук днес,денят щеше да е перфектен.’
Саске се зачуди след като розовокосото момиче се обърна с гръб към него.Тя нямаше ли интерес към него?Сакура не го гледаше повече от минута даже.Колкото повече се замисляше,толкова по-любопитен ставаше.Кое беше това момиче?

Сутринта отмина и дойде голямото междучастие.Сакура и новите й приятели излезнаха на двора и седнаха под сянката на един дъб.Денят беше топъл и въздуха бе влажен.Сакура довърши своят домашно направен обяд и утиде да си хвърли боклука.Когато се доближи до кошчето за боклук,което се намираше близо до задния двор на училището,тя чу викове.Сякаш някой хленчеше!

Тя се върна бързо до дървото и каза на приятелите си с тревога.

-Хината,Тентен,Кати!Чух странни звуци в задния двор на училището.Хайде да проверим кфо става.Звучеше така сякаш някой беше наранен.

Те се спогледаха и си прехапаха усните.Те знаеха какво става там отзад.Опитаха се да спрат Сакура,но тя беше прекалено упорита.Те неможеха да я оставят да види сама какво се случваше отзад и затова отидоха с нея.

Когато пристигнаха,те видяха Саске с група от момчета и едно момче с наистина гъсти вежди.То имаше дразкотини по цялото си тяло и се опитваше да стане от земята.След като успя,Саске го хвана за яката и го опря до стената.

Тя неможеше да повярва на очите си!Саске в класната стая и този Саске,който гледаше сега бяха две различни личности.Сакура гледаше,как той си играеше с него и как другите момчета се смееха.

’Та това е истинския Саске...другите бяха прави за него...той наистина е побойник...’

Колкото повече гледаше,толкова повече се ядосваше.Накрая не издържа и направи крачка напред.

-Пусни го,копеле такова!

-----Тишина-----

Всеки спря и погледна Сакура.Никой не се бе опитвал да предизвика Саске до сега.Нейните приятели я гледаха в шок.Саске,също беше мълчелив за момент,но изненада всички като се усмихна.

-Защо трябва да го оставя?

Сакура също се усмихна.Тя не бе оплашена.

-Идиот,защото той не ти е в категорията,глупако!

Саске пусна жертвата си и се обърна лице в лице със Сакура.

-И ти твърдиш че си в моята категория?

-Защо си мислиш,че си токова велик?

-Ще видиш...-Прошепна Саске,но беше достатъшно силно за да го чуят всички.

-Хах,следващата си ти Харуно Сакура.

-Да видим какво можеш...!-Предизвика го тя и го гледаше как отстъпва с другите момчета.

-Ахх,боже мой!Сакура ти си толкова смела!-Кати я прегръщаше.

-Ти си нашия идол!Ще ти се поклоним-Избазика се Тентен и се поклони.

-Аз си мисля че си в беда-Притесни се Хината.

-Аз в беда...?В никакъв случай.-Каза Сакура и се запъти към горкото момче за да му помогне.Очите му бяха подути и имаше малки рани по лицето си.Саске наистина беше голямо копеле.

-Добре съм...благодаря...Междо другото аз съм Рок Лее.Каза той и пусна ръката и засрамен.

-Няма проблеми Лее!Немога да повярвам,че Саске може да направи нещо подобно!Както и да е мисля,че трябва да идеш до лекарката.Ще се видим по-
късно-Сакура си тръгна оставяйки момчето което току що се влюби в нея.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Следобяд...

Сакура влезе в класната стая и си седна на мястото като игнорираше Саске.Когато учителя им флезе в стаята Саске се приближи до нея.Сакура се притесни,да не би да я нарани???

Но точно обратното.Той изфлиртува с нея и й прошепна тихо в ушото.

-Войната е обявена.

Тя се обърна леко зачервена и му каза

-Покажи ми какво можеш!!!

23глава



Ден Втори...

Саске се събуди и погледна часовника. Беше 11 часа. Той се огледа и видя че Сакура все още спи, вгледа се в невината и усмивка и той на свой ред се усмихна.
След като стана, той отиде в банята и направи сутрешните си тренировки, след това се изми и излезе, виждайки Сакура да стои на ръба на леглото, търкайки очи.
- Я виж ти, кой решил да се събуди. На нищо не приличаш – заяде се той.
- Млъкни! – каза Сакура и на свой ред влезе в банята.
След няколко минути, тя се облече и слезе долу, където Саске вече закусваше. Момичето се присъедини към него.
- Къде са другите? – попита тя.
- Все още спят – отговори той и продължи да яде.
- Ето Юки – Сакура сложи малко котешка храна в купичка и я сложи на пода, точно до котката. След това провери хладилника и установи че нямат почти никаква храна. Вчера бяха хапнали доста.
- Саске, нека отидем на пазар – предложи Сакура.
- Аз? На пазар? Забрави – отказа той.
- Добре, тогава не очаквай да хапнеш каквото и да било до края на деня! – намръщи се тя.
- Защо не отиде Наруто, или някой друг? – попита той?
- Защото все още спят! Хайде, ще бъде забавно! Стига си се правил на такъв. Обзалагам се че до сега не си ходил на пазар!
- Е, и какво като несъм!
- Хайде де, моля теее! – Сакура го изгледа с най-милия си поглед.
- Защо винаги ме гледаш така!
- Йей, значи идваш! Спокойно, няма да бъде чак толкова зле! И няма да развалиш репутацията си, за това спри да се цупиш! – нареди тя и направи списък на работите които трябва да купят.
- Шадоу, ела момче! Ако аз трябва да мина през това мъчение, ти ще трябва да споделиш болката на своя собственик – каза Саске тъжно. Но Шадоу беше повече от щастлив, тъй като това означаваше още едно пътешествие за него!

-Ако искаш да споделиш болката на своя собственик, не изглеждай толкова щастлив.-каза Саске на кучето си и тръгна след Сакура.

- Ааа Саске не бъди такъв! Трябва да се държиш повече като кучето си! Виж колко е ентосиазирано!
След това Сакура се качи в колата и двамата потеглиха за най-близкия град. Когато стигнаха, Саске извади черна шапка от жабката на колата и си я сложи на главата.
- Саске, не е чак толкова зле - каза Сакура смеейки се на външния му вид. Хайде да влизаме! - каза Сакура и го дръпна в магазина.
- Тихо! Не споменавай името ми! Ааа, немога да повярвам че правя това! - каза Саске и нареди на Шадоу да се оспокои.
- Саске, ти няма да правиш нищо. Аз ще пазарувам. Ти трябва само да ми правиш компания. Никой няма да те разпознае! - каза тя, опитвайки се да го успокои
- Побързай Сакура! И да се махаме оттук - повтаряше все Саске.
Сакура купи всичко необходимо, без да обръща внимание на хората, които ги зяпаха. Все пак беше странно двама тийнейджъри да пазарят в магазин, заедно с домашните си любимци. Чу се възрастен глас:
- Колко сладка двойка! - Сакура чу това и се изчерви.
След като купиха висчко необходимо те се върнаха обратно в кабината.
- Видя ли, не беше чак толкова зле - каза Сакура
- Както и да е - каза той и и помогна с торбите
- Сакура-чан! Къде бяхте! 3 часа е и ние умираме от глад! - каза Наруто
- Идиот - измърмори Саске
- Млъкни Саске!
Момичетата започнаха да правят спагети, които по-късно бяха сложени на масата. Скоро всички вече бяха сити.
- Хината-чан, хайде да излезем на плажа - предложи Наруто
- Д-добре, Наруто-кун - съгласи се Хината и двамата излязоха навън, а ТенТен и Неджи отидоха да гледат телевизия.
- Отегчена съм - каза Сакура, лежейки на леглото, взирайки се в килера на стаята си.
- Искаш ли да правим нещо? - попита Саске
- Хайде да отидем и да видим какво прави Хината - каза Сакура и излезе, а Саске я последва. Двамата тихо се скриха и наблюдаваха какво правят Наруто и Хината, които стояха един до друг, гледайки залеза.
- Уау, слънцето е много красиво - каза Хината
- Да - съгласи се Наруто и се приближи до нея. Хината го погледна и също се приближи. По-близо, по-близо, по-близо...БАНГ...огромно куче скочи на главата на Наруто.
- Шадоу!!! - Саске и Сакура извикаха.
- Ъм...здравейте... - поздрави Сакура.
Хината и Наруто бяха много ядосани и прокълнаха Саске и Сакура.
- По-добре да тръгваме - каза нервно Саске и изчезна
- Наруто, хайде да влезем вътре, каза Хината, като леко се изчерви. - Сакура! Зашо ни прекъснахте! Т ъкмо щях да целуна Наруто!!! - мислеше си Хината.
ТенТен се приближи към Неджи, докато акулата се приближаваше към човека (те гледаха Челюсти). Неджи я прегърна така, сякаш я защитаваше; той беше гледал филма много пъти и познавайки ТенТен, той знаеше че тя ще изкрещи когато акулата изяжда човека - което предстоеше да се случи доста скоро. Той неможа да се сдържи и се усмихна, когато тя го прегхърна, ужасена. Неджи също я прегърна и двамата продължиха да гледат, докато...
- Какво гледате?
И двамата подскочиха изненадани...
- С-Сакура-ч-чан...не очаквах да си тук - каза ТенТен, изчервявайки се.
- Учиха!! - изкрещя ядосано Неджи
- Ъм...няма значение, дойдохме в неподходящ момент. Е, ние по-добре да тръгваме. - каза Сакура, виждайки ядосания Неджи и изчезна заендо със Саске.
- Проклет да си, за това че ни прекъсна, Учиха...!
- Трябва да направим нещо - каза тихо Неджи
- Какво? - попита Хината
- Каквото и да е! Писна ми да ни прекъсват! - каза Наруто, ядосан
- Да! - съгласи се ТенТен
- Е, какво ще правим?
- Нужен ни е план...Нещо което да ги сближи още повече и да ги направи двойка и след това да ги прекъснем! - каза Наруто на всиок глас
- О! А какво ще кажете да... - каза Хината шепнейки. Всички кимнаха удобрително и се усмихнаха зловещо.
- Нуждая се от един хубав душ - каза Сакура на себе си.
- Вътрешна Сакура: Няма ли спа вътре? Защо не отидеш да се насладиш на живота?
- Дам, това е добра идея - продължи да си говори Сакура, вземайки чистите си панталони и блузка и отиде в басейна. Уау...толкова е приятно. Тя релаксираше, докато бавно влизаше в горещата вода. Главата и беше на ръцете, които бяха на каменната стена. Чудя се как са майка и татко сега ...
Изведнъж тя чу дръжката на вратата да се натиска. Сигурно е ТенТен или Хината - помисли си тя.
- Хей - поздрави тя без да поглежда кой е там.
...Това е странно...защо никой не и отвърна. Тя вдигна главата си и погледна човека. През нея беше полу-голият Саске с кърпа овита около кръста му.
- ААА! - изкрещя тя и потопи главата си във водата..
- - Какво по дяволите правиш тук? - попита Саске и отиде в съблекалнята.
- Не! Ти какво по дяволите правиш тук? - изкрещя тя. Добре че тялото и беше под водата и той не видя нищо.
- Това е мъжката спа, Сакура! - каза той ядосано.
- Не! Това е дамската! Прочетох знака 2 пъти преди да вляза! - крещеше тя ядосано. Изведнъж те се сетиха нещо...
- Сакура...и ти ли си мислиш това, което и аз... - попита тихо Саске
- Да не би да смяташ...че те... - продължи тя. Опитай се да отвориш.
Но вратата беше заключена, точно както и очакваха.
- Хехе, планът ни проработи - изкрещя Наруто весело
- Да, сега мир и спокойствие - каза щастливо Неджи.
- Хайде Хината-чан. Ще те заведа при една изумителна гледка. Навън е топло, за това нека повървим. Те напуснаха стаята, знаейки че този път никой няма да ги прекъсне.
- Хайде да отидем да хапнем нещо - предложи Неджи и хвана ТенТен за ръката. По пътя, той взе ключовете за колата на Саске - Само ги вземам на заем, Учиха.
- Е, сега какво ще правим? - попита Сакура докато беше в басейна
- Незнам - отговори Саске...
- Хайде да играем игра, Саске.
- Добре...каква?
- Ъм...
- ...

24Глава

- Сакура изведнъж усети че я побиват тръпки. О не! Немога повече...ако остана още малко ще припадна! Саске, донеси ми кърпа - крещеше тя.
- Моля? - повиши тона си. Той току що не чу това, което той си мислеше че чу.
- Казах да ми донесеш хавлия! - изкрещя тя отново.
- КАКВО?!?! - той беше чул това което си мислеше.
- Коя част от ДОНЕСИ МИ ХАВЛИЯ не успя да разбереш! - изкрещя тя ядосано.
- Ти луда ли си! Ти искаш да те видя гола! - възкликна той.
- Няма да ме видиш гола, ако ми донесеш хавлия! Нима си мислеше че ще ти позволя да ме видиш гола? - изкрещя тя разгневена.
- Е...от къде да знам какво да очаквам - каза той невинно.
- Гледала съм тези филми, Саске! Момичето което е в спата винаги припада и момчето което идва да я спаси винаги я вижда гола в процеса! - изкрещя тя.
- Какво те кара да си мислиш, че ще те спася! - изкрещя той.
- Никога незнаеш! - каза тя нагло. - Просто ми донеси проклетата хавлия! Няма да видиш тялото ми защото стената ще скрие всичко! За това просто ми дай кърпата! - каза тя изнервена.
- Добре! Но ако те видя, няма да е мой проблем! - Саске взе една тънка кърпа, пое дълбоко въздух преди да влезе в спата. - Ето - каза той и се изчеврви виждайки Сакура. Тя беше срещу стената и той можеше да види само главата и ръцете и.
- Обърни се и си затвори очеите - нареди му тя и той изпълни с удоволствие.
- Добре - каза тя и Саске се обърна, но се изчерви още повече, виждайки я в хавлията. - Отивам в съблекалнята да се преоблека, за това не влизай, Саске! - нареди тя отново и влезе в съблекалнята. Няколко минути по-късно и двамата бяха в съблекалнята, опитвайки се да измислят как да се измъкнат от тази ситуация.
- Винаги можем да използваме прозореца - каза Саске, посочвайки го.
- Прекалено е малък! Той е направен само за да може парата да излиза от там. - каза Сакура.
- Убеден съм че другите идиоти вече са излезли някъде - каза Саске ядосано.
- Чакай! Животните! Това е! - изкрещя тя.
- Шадоу - прошепна той, като бързо схвана какво се опитваше да каже Сакура.
- Можем да извикаме Шадоу през прозореца и да му кажем да донесе ключа - каза тя щастлива.
- Чакай. Това е невъзможно. Шадоу може да гони само топка, с плана ми е свършено - каза Сакура тъжно.
- Кой е казал че неможе? Остави това на мен - Саске се усмихна и двамата отидоха до прозореца. Беше точно по средата на стената, на няколко сантиметра от земята. - Когато бях малък татко често ме заключваше в някоя стая, защото все се забърквах в неприятности. Тогава научих Шадоу да ми носи ключовете, за да мога да си отключвам - обясни Саске.
- Уау - това беше всичко, което Сакура можеше да каже...
- Шадоу - извика Саске, но кучето не дойде
- Неможе да те чуе, зщаото е в къщата, а не отвън - каза Сакура притеснена
- Ще ме чуе. Ти само гледай и се учи - каза Саске, самодоволно. Саске сложи 2 пръста в устата си и изсвири колкото се може по-силно. На секундата те чуха лай и Шадоу се появи на прозорчето, мятайки опашка.
- Донеси ключа, момче - нареди Саске и кучето изчезна насеклундата.
- Умно куче - възхищаваше се Сакура. Те чуха нов лай и Шадоу отново се появи на прозореца. Нещото което държевше в устата си беше ключ.
- Мисля че това е правилния ключ. Добро момче, върни се в къщата - каза задоволително Саске, вземайки ключа от устата му. - Мисля че първо ще измия ключа - каза Саске, малко погнусен че държи олигавен ключ.
- Да, мисля че това е добра идея.
Саске пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Те чуха тихо прещракване и се усмихнаха. Бързо отвориха вратата и излязоха навъм.
- Свобода!!! - извика Сакура
- Сега, нека намерим тези идиоти. Те търсеха навсякъде около и в къщата, но без резултат. - Проклет Неджи!!! Взел ми е ключовете!!! - изкрещя Саске.
- Толквоа са зли! - каза ядосано Сакура.
- Сега какво ще правим? Неможем да отидем никъде ... - каза Саске, леко тъжен.
- Хмм...а да. Имам неуредени сметки с теб, Саске. Предизвиквам те на бой с възглавници...и те предупреждавам че този път няма да бъда толкова добра към теб!
- Приемам предизвикателството ти. Така или иначе ще загубиш - каза Саске арогантно, докато се състезаваха до стаята.
- Ще им се сърдим утре. А сега ... нека се бием! - каза Сакура, вземайки една възглавница и застана в бойна позиция (о.О).
- Хайде де - каза Саске със самодоволна усмивка. 3...2...1 - Старт! - каза те в един глас.
Ден 3...
- Готов ли си ? - попита Сакура
- Готов съм - отговри Саске.
- Време е за реванш! - и Сакура отвори вратата, до която стояха. Двамата влетяха в стаята на Неджи и ТенТен с 2 водни пистолета и започнаха да ги пръскат право в лицата.
- АААА! - извикаха двамата. Спрете! - викаше ТенТен покривайки лицето си с ръце.
- УЧИХА!!! - крещеше Неджи, използвайки една възглавница като щит. След няколко минути мъчение най-накрая спряха.
- Хм...това е за вчера - каза Сакура.
- Сега сме равни Хиюга - каза Саске, усмихвайки се все така самодоволно, сваляйки пистолета. На излизане от стаята Сакура подигравателно каза - И да не забравите да почистите. Неджи и ТенТен гневно хвърлиха по 1 възглавница по тях, но пропуснаха.
- Ще се видим навън в 10 часа - каза Сакура. - Хайде Саске - следват Наруто и Хината-чан.
- Трябва да презаредя - каза Саске, поглеждайки си запасите си от вида.
- Да, аз също, но нека побързаме - каза Сакура, Наруто и Хината-чан може да са се събудили от висчкия този шум, който Неджи и ТенТен вдигнаха. След като презаредиха двамата бързо се приближиха до вратата на Наруто и Хината.
- Сакура, знам че са будни и че ни очакват, за това нека да почукаме на вратата и да се скрием. Познавайки Наруто ще излезе да види кой е, а Хината ще го последва .
- Чудесен план, Саске - каза Сакура и почука на вратата, след което и двамата се скриха. Както беше очаквано вратата се отвори и две глави се подадоха от вътре. Саске и Сакура не чакаха много и зпаочнаха да ги пръскат с Вода.
- Саске, копеле такова! - изкрещя Наруто.
- Сакура-чан - викаше Хината, обитвайки се да спре атаките.
- Глупаци, мислехте ли си че ще ви се размине това което направихте вчера? - изкрещя Саске.
- Мислиш ли че това им беше достатъчно? Мислиш ли че си научиха урока? - попита Сакура след няколко минути неуморно пръскане. Хината и Наруто бяха вече на колене.
- Да, мисля че вече са запознати с нашия гняв - каза Саске, самодоволно и спря да ги пръска.
- Знаеш ли, когато се обединим срещу връга сме страхотен отбор - каза Сакура и също спря да ги пръска.
- Да, мисля че си права - каза Саске, след което се обърна към Наруто и Хината - Почистете преди да тръгнем. Потегляме в 10 часа! Наруто и Хината тихо го прокълнаха.
- Хайде да тръгваме - каза Сакура с висок тон.
- Това пътуване беше незабравимо...е, като изключим тази сутрин - коментира ТенТен.
- Няма да го забравя до края на дните си - добави Хината.
- Учиха, ще ти го върна. Вярвай ми. - каза Неджи.
- Опитай се де.
- Това наистина е незабравимо пътуване. Нека отново отидем на пътуване някой път - каза Сакура весело. Висчки кимнаха одобрително.
- Стигнахме ли вече? - попита Наруто 5 минути по-късно.

Ето аз преведох следващата глава защото авторката се отказа от фика :-)
Ето я и следващата глава:




Да видим:боклук,боклук и още боклук.Охо писмо от мама и тате!” каза Сакура като преглеждаше новата поща.
“Ахх? Какво е това?” Тя се наведе до вратата за да вдигне малка картонена кутийка. На нея пишело ‘За Сакура,с любов Мама и Татко.’
“Тогава ще прочета първа картичката.” Си каза тя отивайки към кухнята.Пликът от нейните родители бил дебел.Още било рано за да тръгва за училище.
“Виж! Имам писмо от мама и татко!Чудя се какво ли има вътре?” Каза тя на котката си, като отваряше плика с нож. Тя се разрови в съдържанието и извади един чек. “Уха , със сигурност забогатяват….”
Сакура извади писмото докато си поемаше дълбоко въздух и започна да чете писмото на глас.
До нашата скъпа Cherry Blossom (превежда се черешов цвят но мисля,че така е по-яко :)),
Здравей мила,как сте с Юки? И двете много ни липсвате.Татко ти и аз все още работим в LA . Макар ,че не е за постоянно,парите са в изобилие. Но дори и така да е ние пак трябва да работим за да те отгледаме.Пратихме ти повече от нужните,надяваме се да ги похарчиш Знаем,че би ги запазила но не бъди прекалено стисната и се поглезкай малко .Мъчително е да знаем,че живееш сама в нашата къща.Виним се толкова често,че не сме добри родители,но на нашето разочарование няма как да се помогне.
Ние сме толкова благодарни,че ти си нашата дъщеря и искаме само да знаеш ,че винаги ще те обичаме.
Относно твоят 17ти рожден ден решихме да ти даден нещо,което ще ти е полезно за в бъдеще. Честит закъснял рожден ден,Сакура!Погрижи се за него,и като знаем,че си социален тип човек сигурна съм,че твоите приятели ще те научат как да го използваш. Надявам се подаръка да е малък за”твоята’’възраст.Успех и мини!
С любов ,
Мама и Татко
П.п.Отвори първо кутията и после излез навън И бъди сигурна,че „специално момче”ще се погрижи добре за теб Гаара каза,че ще изяде голям бой ако не е така.Той праща и своята любов.Все пак си на 17,и е време да имаш една хубава връзка. : )Няма повече да те измъчвам,надявам се да ти хареса подаръка!
“МАМО!”каза тя ядосано като си помисли да има гадже. “Хъм.” Каза тя като обръщаше вниманието си към кутията.Успех и премини? Какво има тя в предвид?
Тя сграбчи плика и кутията,насочвайки се към вратата. Тя каза да отворя първо да я отворя после да изляза.
Бавно тя отвори малката кутия и откри ключ в нея.За да бъдем по-специфични ...
(AN: Първо познайте какво ще е …!)
“О,Боже мой!” Възкликна тя и изтича през вратата.Пред нея седеше един сив Mercedes. “Купили са ми кола!” Задъха се тя,сърцето й биеше силно.Тя забеляза парче от хартия закачено за предния капака,тя бързо го откачи и го прочете:
10 Юли Писмен тест
15 Юли Изпит по кормуване
Ние всичко сме уредили,така че няма за какво да се тревожиш,всичко е направено.
“Какво имаш там,Сакура?” изведнъж от никъде се появи глас в ума.Тя се осъзна и се обърна на другата страна. “Саске…” Той седеше на неговия мотор. “Защо има кола на пътя пред къщата ти?”той попита заинтригувано.
Сакура се успокой преди да говори с него “Т-Това е закъснелия подарък за рождения ми ден от родителите ми.”
“Няма начин! Искаш да кажеш,че ще се учиш как да караш!” Попита изненадващо той.
“Насилена.” Тъжно го поправи тя. “Хайде Сакура,качвай се на мотора.Ще закъснеем.” Каза нежно той опитвайки се да смени темата. Тя кимна тихо и се качи.Те се возеха в пълна тишина.Саске изведнъж си спомни какво беше казала тя преди няколко дни.
Спомен
“Знаел си да караш още когато си бил на 15!Не е ли незаконно?Аз съм на 17 и все още не знам да карам.” Възкликнала тя.Той казал, “Не е чак толкова голяма работа. Дори и да беше незаконно никой никога не ме е арестувал.Карането не е чак толкова трудно.”Саске караше с една ръка.
Сакура каза тихо, “Никога няма да се науча да карам.”
“Трябва някой ден да се научиш.”
“Не ми напомняй.”
Край на спомена
“Сакура,карането не е чак толкова лошо.Опитай и може дори да ти хареса.”Той почувства нейните ръце около неговия кръст. “Може да катастрофирам и да умра.”каза тя. “Това се случва само на пияни хора и на загубеняци.”-твърдеше той. “Нали знаеш,че ако искаш аз мога да ти помогна.”
Вътрешна Сакура: Уау, аз никога не съм го виждал толкова мил и нежен преди това. Това може да е неговата истинска същност,която се крие зад неговото студено секси лице
.
“ОК,мерси Саске.” Благодарно каза тя и му се усмихна,чувствайки се по-добре вече.Те пристигнаха в даскало(така по ме кефи) и отидоха в класната им стая.
“Добро утро Сакура-чан! Добро утро Саске-копеле” Наруто радостно ги поздрави.Саске-кън!”Изкрещя Ино и го прегърна.Въпреки,че тя беше лидерката на неговият фен-клуб,фенките му я гледаха завистливо.
“Пусни ме Ино!” Изръмжа.Саске. Сакура го беше оставила за да си побъбри с други. “Саске-кън, толкова много ми липсваше!” Ино дрънкаше като игнорираше какво казваше той.
________________________________________
“Хей Сакура, какво е това?”Попита Наруто като забеляза,че Сакура държи нещо. “Оо това?” каза тя като вдигна нагоре ключа,за който тотално беше забравила. “Ами, родителите ми са ми купили кола като закъснял подарък за рождения ми ден.”тя им обяснила всичко и колко била нервна.
“Не се притеснявай Сакура-чан, ще се справиш добре.”Окуражи я Тен-тен. “Хей, какво ще кажеш за един тест-драйв утре?” Предложи Хината. “Но аз нямам нито познания нито опит по шофиране.” Оспори тя.
“И?” каза Саске който беше зад нея, по някакъв начин се е измъкнал от Ино. “Е, аз ще бъда там за теб!” каза ентусиазирано Кати. “И аз ще дойда!”добави Наруто. “Ох съжалявам, Сакура-чан, но аз няма да мога, баба ми ще намине за няколко дни.”каза тъжно Тен-тен установявайки,че винаги изтърва забавата.
“Няма нищо, благодаря ви хора.” Каза зарадвано Сакура на скъпите си приятели.
________________________________________
“Сакура-чан чакай!” Лий изкрещя на нея и Саске,който щеше да я закара до тях. “О ,здравей Лий !”поздрави го тя,беше трудно да се види изражението на Саске,който носеше черната каска, “Здравей рошави вежди.”
Сакура си свали каската закачливо. “Саске! Не му обръщай внимание, Лий какво беше това за което искаше да говориш с мен?”
“Чух, че си получила кола затова изтичах до нас през обедната почивка за да взема това,надявам се да ти помогне.” Каза мило той,подавайки й книга. “Уау слуховете се разпространяват бързо.” Измърмори тя като гледаше заглавието на книгата, “Наръчник за шофьори.”
“Уау, мерси Лий! Сигурна съм , че това ще ми помогне.Ще ти го върна когато съм готова.Мерси отново,това е толкова мило от твоя страна!”Сакура го прегърна карайки го да се изчерви.Саске погледна на другата страна с завист.
“Чао Лий!”
“Чао Сакура-чан, чао Саске-кън!”
“Все още не мога да повярвам, че ще карам.” въздъхнала Сакура като погледнала към чисто новата си кола. “Горе главата.”каза просто Саске като се качи в колата. “Хайде да отидем на тест драйв.” Каза той изведнъж. “Р-разбира се.” Сакура му подаде ключовете и седна на мястото до него.Той запали двигателя, добре я поразходи и отиде на пътя .
Те спряха на червена светлина когато Сакура забеляза намек в очите му. “Саске знам,че се намислил нещо!И по-добре не прави нищо глупаво в тази кола!”Предупреди го тя

Ето я и дълго чаканата втора част ;) надявам се да ви хареса! :oops: :oops:
Ето я и нея:
Ех,Сакура толкова добре ме познаваш Но твърдее късноооо !” Той натисна газта когато светна зелено.
“САСКЕЕЕЕЕ!”викаше тя докато закриваше очите си.Той направи много остри завой с които почти докосваше другите коли.Но пак получи много ядосани клаксони(демек са му свиркали ).
“Саске! Спри!” тя изкрещя отново. “Сакура защо да разваляме забавата?”заигравайки попитал той, “Не че ще я одраскам или нещо такова.”
“Знам,че няма да има драскотина на колата защото НЯМА ДА ИМА КОЛА КОГАТО СВЪРШИШ!И след като няма да има кола това значи че НЯМА ДА НИ ИМА И НАС!Ще сме мъртви и ще летим към портите на Рая когато това свърши!”Тя викаше ядосано,докато Саске караше с бясна скорост по пътя.
“Успокой се Сакура.Правил съм това повече от милион пъти и все още съм тук,нали?”
“Не ми пука! Надявам се да умреш!”Извика тя докато отриваше очите си и погледна Саске. Той само се усмихна самодоволно, “Тогава те взимам с мен!”Той намали и караше нормално до нейната къща.
“Какво трябваше да значи това!”каза Сакура,която вече започваше да се успокоява. “Това означава много неща.” Каза мистериозно той. “Хъм,както и да е.Учиха Саске повече никога няма да се кача когато ти караш!”заяви тя. “Това заболя.” Каза саркастично той,преструвайки се на тъжен.
Сакура измърмори кретен под носа си. “Единствения.” Той горделиво я цитира докато се подхилкваше.Тя не успя да се сдържи и тя се изхили,тя просто не можеше да му се сърди.
“Това усмивка ли е което виждам?”той й се подигра. “Млъквай кретен.” Тя се изкикоти и шляпна задната част на главата му сякаш винаги го е правила.
“Това наистина боли.”
________________________________________
Сакура си стисна очите когато запали двигателя. “Сакура това е просто кола.”информира я Саске. “Можеш да го направиш!” Наруто, Хината и Кати я ободриха в един глас.
10 минути по-късно…
“Сакура не достигаш дори 1 километър в час! Дори и тази стара дама отсреща може да те надбяга!Карай по-бързо!” Скара й се Саске. “Млъквай! Това е много страшно!”плачливо каза тя.
“Сакура може да искаш да натиснеш педала малко по-силно.” Принудила я Кати. “Да,Сакура-чан! Това е Мерцедес Бенц! Не го оставяй да изгуби класата си!”Наруто се обади. “Ще стане страшно ако някой друг ти се скара.” Хината се обади.
“Добре!” тя измърмори и наистина настъпи „малко” по-силно педала на газта. “Ах,ще се разбием!” Хората на задната седалка истерически крещели. “Настъпи спирачката!” Саске изкрещя. Сакура се паникьосала и настъпила със всичка сила спирачката. Те изскочили напред,но били задържани от предпазните колани.
Те изстенали от болка. “Затова МРАЗЯ да се уча да карам!”оплакала се тя. “Ох…може да искаш да намалиш малко…” потреперил Наруто,леко изплашен от ядосаната Сакура.
“ДА НАМАЛЯ? Не направих ли това на първо лице!Но нееее вие не бяхте доволни и ми казахте да го давам ПО-БЪСО ИМАМ ПРЕДВИД БЪРЗО!ВСЕ ТАЯ…Сега,когато го дадох по-бързо вие ми казвате да намаля!Оправете си мислите хора!”експлодира Сакура.
“У-Успокой се Сакура-чан...моля те?” заекваше Хината. “ОК,защо не обикаляме около блока като първа стъпка?”умно предположи Кати.Всички кимнаха,и Сакура успя да се успокои.
30 минути по-късно …
“Мислите ли че тя е готова?”попита Кати. “Аз мисля така, време е за...”
“Магистралата.” Саске довърши изречението на Хината. “Дум, Дум, Дум, Дум!” Запя с тих тон Наруто ,опитвайки се звучи колкото може по-страшно.Всички втренчено се вгледаха в него. “Dobe, мисля че трябва да млъкнеш.”
“Ок,Сакура магистралата е като всяко друго място. Единствената разлика между магистралата и пътя е скоростта.Трябва да караш по-бързо,но не чак толкова бързо.”обясни Саске.Сакура кимна и си пое дълбок дъх. Колко трудно може да е това всичко което трябва да направиш е да караш малко по-бързо.
Тя карала и горе-долу спазвайки напътствията на приятелите си,най-накрая пристигнала на магистралата.Тя увеличила скоростта,до сега добре.
Вътрешната Сакура:Карането не е чак толкова лошо,мога да му свикна.
“Доказа се Сакура-чан.”коментира Хината. “Не е зле за първият ти път.”каза Наруто. По-добре да се прибираме сега.”каза Саске, “Завий на ляво този изход.”
“Копеле, това е грешния път. Сакура следващият е.”
“Dobe, този е!”
“Кой !”Сакура се паникьоса. “Този е!”
“Следващия!”
Хината и Кати не знаели какво да кажат. “Сакура сега завий!” “НЕЕ!” Наруто и Саске да се бият и без да искат я бутнали в процеса. “Ахх!”Изкрещяла тя докато ръката й бутната от момчетата отивала на ляво. Колата отивала в десния тесен път докато хората им викали.
Момичето запищяло, и момчетата се обърнали да видят какво става пред тях. Те били в насрещното платно и колите карали срещу тях. Сакура разчиташе на рефлексите опитвайки да отбегне колите.
“Ще умрем!”Изкрещял Наруто като видял какво имало пред тях...
камион.
________________________________________
“Чудя се как Сакура я кара?” размишлявала на глас Тен-тен. “Сигурен съм че са добре.Не е сякаш Учиха и другите биха карали в насрещното и че ще ги удари камион.”каза Неджи.
“Надявам се да си прав. Ха! Да те удари камион.Това е смешно,само идиоти биха направили нещо такова. Неджи-кън мерси за това че ме докара.Баба ми сигурно ме чака.”реши Тен-тен.
“Наистина ли трябва да си тръгваш?”попита той като малко момченце. “Да Неджи-кън.” Изкикоти се тя и го дръпна за целувка. След цяла минута тя накрая прекъсна контакта между тях. “Не ме изкушавай да правя това отново.” Нахока го тя и излезна от колата.
“Това не е възможно.”отговори той и даде малко газ така че колата да се помръдне съвсем малко. “ти си такъв позьор!Но те обичам.”каза тя и се прибра в нейната къща.
________________________________________
Междувременно...
"Аааах!" те всички извикаха и се приготвиха да видят светите порти на рая. Камиона даваше силен сигнал,ръката на Сакура се отмести от волана и застана на лицето й.Инстинктивно Саске грабна волана и го дръпна рязко на дясно.
"Хъм?" Всички разкриха лицата си и погледнаха. "Ние...не...сме мъртви?" прошепна Хината като не вярваше на очите си."В рая ли сме?Щото това не прилича на рая."отбеляза тъпо Наруто. "Живи сме!"Кати и Сакура извикаха в един глас.
Саске отби колата в една пътечка. Сакура има две много важни правила на карането. #1:Никога не затваряй очите си когато караш. #2:Слушай човека до теб а не идиота отзад.Мисля че ще е по-добре сега аз да карам."Анонсира Саске и те си смениха местата.
Наруто го прокълна докато сърцето му се успокояваше, "Сега мога да видя ,моя мозък го няма..."
________________________________________
"Вината е само твоя и на Наруто!Ако не се бихте нямаше никога да карам в насрещното платно!"Ядосано каза Сакура на Саске.Те вече бяха оставили всички и сега бяха сами.
"Както и да е.Той започна!"спомена той. "Вие момчета сте толкова…!"тя продължи. "Е поне не сме мъртви."Аргументира се той. "А можехме кретен такъв!"извика тя.
"Гърр...Съжалявам.Така по-добре ли е?"Той се извини за първи път в живота си когато я докара до нейната къща. "К-Какво?" втренчи се тя,изумена. "Хъм,ти губиш.Няма да повтарям." Той си сгъна ръцете и погледна на другата страна леко изчервен.
Вътрешната Сакура:Оо Боже Мой !Сакура , "Г-Н УЧИХА САСКЕ "токущо ти каза СЪЖЕЛЯВАМ!
"Простено ти е."Каза тя щастливо и го прегърна,тя не знаеше защо така го почувства. "Престани?"извика Саске опитвайки се да я отблъсне.Сакура го игнорира и го гушна по-силно, "Саске каза съжалявааам!" запя тя.
"Не не съм! Не се ласкай..."

Е хора сори че е мнлко недооформена(малко е меко казано) но толкова време ми изпращаха много хора имейли и ЛС че най-накрая ето я и дългоочакваната глава сори че чакахте толкова дълго на и се строполиха милион проблема на главата.Може да име правописни грешки и някои имена да са написани с малки букви затова много сори :S. Наслаждавайте се:





„Лий” Сакура му извика тичайки по коридора,бягайки от
свойте фенове.
„Сакура какво те води тук ?” Лий я попита с удоволствие и изненада.
„Просто исках да ти върна наръчника. Той много ми помогна,благодаря ти.” Каза Сакура като му
върна наръчника.
„Какво?Прочетего толкова бързо ?”(Всъшност е приключи го толкова бързо ,но не ми звучи
мн добре) „Ти си изомителна. Няма ли да забравиш всико, все пак ?” Той я попита
учуден.
„Това е нищо,и не се безпокой няма да забравя нищо. Всико е запаметено в мозъкат ми”
Обясни тя.„Е, до покъсно”
„Ч-чакай,Сакура-чан! Били яла с мен след училище? Знаеш ще бъде като среща между
приятели.”Попита той нервно. „Е..” Тя не можеше да откаже защото той и беше
заел тази книга.„Добре, щом
ще излезем само като приятели, съм съгласна. Ще се видим след училище.” Тя му махна с рака за довиждане и се
запъти към класната стая.

„Немога да повярвам имам среща с жената на мечтите ми” Каза
си той, и се запъти към класната му стая.

___________________________________________________
„Къде беше ?”Попита любопитно Саске.
„Просто връщах книгата на Лий” Сакура му отговори и
една на мястото си.
„Какво, на рошави вежди ?”
„Не му говоритака!Признавам е веждите му не са перфекти , все още! Трябва ли да бъдеш
толкова лош ? И междудругото тай ме покани да хапнем нещо заедно, след училище.”
Каза без да иска. (сакура)
‘Какво подяволите. Тя ще
ходи на среща с него! Аз ще го удуша до ад! (ми туй не стана мн добре май ми нз как да го
преведа „I am going to strangle him to hell!”) Изкрещя глас в главата на Саске.
„Йо, класс!”Какаши поздрави с обичайния си поздрав и влезе в клас.
„Както знаете училището свършва след 2 дена (Иска ми се). И както винаги училището ще бъде
домакин на бала утре.Сажалявам за късната унформация, аз просто забравих да Ви
кажа... Хехехехе. Е добре бала започва в 7:30 часа и свършва 9:00 (вечерта... надявам се)Сяга моля
отворете тедтратката си на 80 страница” Допълни Какаши.

‘Грр...Сигорно дебели вежди ще я помоли! Не мога да го допусна !’ – Саске си помисли
ядосан.

Вътрешната сакура : ‘Чудя се с кой да отида ? Определено не и е фен момчета! Вид на надежда има Саске ,но Ино е негова годеница.Тогава вероятно остава Лий.’ Част от нея жвлае да е Саске. Всички ученици имаха техните мисли на абитуриентския бал до обеда.
_____________________________________________________
Време за обяд – В дамската тоялетна (бягство от фенклуба на Сакура)

Саске попита ли те ?” – Попита кати любопитно. „Не” Отговори Сакура точно, с лек намек на
разочороване в гласа й.

„Обзалаг месе че ще бъде с прасето Ино.”

„Сакура-чан искаш ли да отидеш с Саске ?” Попита Хината колебливо. „Не! З-защо да искам ?
Ние сме врагове от самото ми начало в това училище. ” Излъга тя(Сакура). О я
стига Сакура ние знаем ,че искаш да отидеш с него.

Освен това,вие момчета действа повече като любовници, отколкото врагове.Такаче наби спираките на Ино и излез снего поне веднъж.Така и двамата ще бъдете щасливи.На
кой му пика че Ино му е годеница” – Каза Кати (еми че тъй то на Саске му пука че нанея). „Даже и Неджи-кун каза ,че Саске ще е по добре с теб.” Добави ТенТен.

Сякаш нейните приятелки четоха съзнанието й. „Благодаря ви приятели , вие сте най-добрите. Но незнам ... Той найстина не ме е попитал. Е вие с кои ще ходите, макар ,че знам .”
Попита Сакура.

Наруто-кун”Каза плахо Хината.

„Неджи-кун” Отвърна ТенТен

„Аз няма да ходя... Няли знаете обещание към приятелят ми.” Отговори Кати.

Лошо няма да ходиш”
_________________________________________________


Време за обяд- На покрива (Бягство от фен клуба на
Саске)

„Какви ги дрънкаш, САкура-чан ще излиза с рошави вежди (Лий)” Няруто извика.

Саске кимна. „Озалагам се ,че ще я попита за бала! Саске трябва да го спреш!” Извика Наруто. „Знам, но как?” Попита той с чуство за неудовлетвореност.

„Хехе,негоднико (незнам как да преведа bastard с малко цензура)губиш усед.Признай ,че съм по добър от теб и ще ти кажа супер-таен-блестящ...-майсторски план.”

„Добе! В мечтите ти.” Каза твърдо Саске. ВГВЗК, инатлив задника. Добре ще ти кажа, но го
правя само за Сакура-чан.

„Просто кажи плана!” Чакаше Саске с нетърпение,
Наруто сложи ръката си на врата на Саске.

„Хехе, ще шпионираме” Саске погледна към Наруто, сякаш е бил издухан. (даже и аз нз как да го преведа по точно) „Това ли е шибаният ти план?”
_____________________________________________________
„Каде искаш
да отидем ?” Попита Лий ,след училище. „Навсякаде е добре.” Отговори Сакура. „Добре,
какво ще кажеш да си земем едно кафе от тук и да се разходим в парка?” Предложи
Лий. „Добре.” Съгласява се и го последва.

„Едно
капочино и ягодов шейк моля!” Поръча Лий. „Е как караш вече?” Попита той докато чакаха питиетата. „О добре. Само, че понякога учителят ми е малко луд.” И двамата започнаха да се смеят. „Как така ?”

Сaске ги гледаше ревниво. „Ревнуваш ли Саске?” Попита дразнещо Наруто.

„Млъквай.” Се сопна той (саске). Криеки се зад един храст. ‘Агх, тя се смее! Смее се с него’
Те ги наблваха като си земаха напитките и тръгнаха към парка.

Изведнъж
телефона на Саске звъна и двамата се стреснаха.

„Ино.” Той прошепна преди да отговори.

„Хей,Саске-кун!” От телефона се чу пронизващ глас.

„Какво искаш?” Попита той грубо.

„О нищо.Просто се чудех да ли искаш да ме питаш нещо, това е сичко”

„Сажълявам,че балона с мети ще се спука , но не и съм зает сега.” Каза раздразнен Саске,а наруто го придърпа към парка
„Грх, Саске
може да си забравил. Утре е бала.”
„Не”

„Ще ме попиташ ли за бала или не?”

„Не”

„Какво, защо не?”

„Защото не искам. И без това вече имам някой на ум. Е сега чао зает съм.”Саске затвори телефона с голяма въздишка.

„Xaйде негоднико, тях вече почти ги нема.” Извика Наруто.
_______________________________________________________________
„Агх, мразя Саске кун.” Запона да ридае Ино.

„Ино той може да отиде с когото иска.” Заяви Шикамару.

Те бяха в именито Яматака

„Ти си тук за да ме подкрепиш.” Тя се сопна. Той се опита да я отеши. ‘Как е възможно това.’

„Ино, сигоренсъм ,че сяко момче ще иска да излезе с теб.”

„Но аз искам само Саске-кун” Оспори Ино.

„Е?
Какво смяташ да правиш? Ще го заплашиш с убиство за да излезе с теб ?
Дори не мога да разбера защо го харесваш ?” Отбеляза той (шикамару)

„Харесвам го защото е ” Извика тя.
„Ино...” Той въздъхна и продължи да я утешава.Това беше вярно те са
приятели от 2 клас и дори може би единственият който е виждал
нейната
добра страна.Когато е била малка не е била толкова лоша и такава
снобарка.Ино започна да се променя когато се запознала с Саске.От
неговата гледна точка на нея не и нужен приятел , а истински приятел.
Не фанатичен фен
клуб на Саске.За една част от групата , Ино е
никоя.Ето защо той реши да си останат приятели.Той е единствебият който
я разбира.Нейните родители никога не са я разбирали.
„Шика...”Каза смъркайки (не дрога) Ино. „Не ми казвай така!” Намусисе той.

„Шика може ли да дойдеш на бала с мен. Няма с кой да отида.”
„Ъгх...”

„Моля ?”

Ъх...” Той нямаше да ходи с никой и нямаше да го заболи ако приеме.

„Ам... Ъх...Става. ” Найнакрая каза. (шикамару)

„Благодаря ти Шика” Тя се усмихна и го прегърна.

„Колко проблемно.”
_______________________________________________
Лий и сакура
седяха на пейка в парка близо 2 (значи азвторката не е написала какво 2 такаче аз ще го сложа на часове) часа.

„Благодаря
за напитката , не съм си прекарвала толкова хубаво от много време.”Каза
сакура докато си допиваше шейка.Лий се изчерви. „О, няма нищо.”Той изпи
последната
капка от камочиното си преди да стане. „Извиниме за
секунда Сакура-чан.Ще хвъря чашата си на дале (в коша де).” Той каза
отчтиво преди да тръгне към кофата за боклук.

„Отивай! Сега е твоят шан! Птай я като мъж!” Обясни Наруто.

„Но...” Запона Саске

„Без но! Отивай” Наруто го избута от храста в който се бяха срили. „Оууу”

„Саске! Какво правиш тук?” Изрече Сакура когато го видя.

„Ух...Разхождах се. А ти какво правиш тук?” Попита той като се доближи към нея оправейки
си косата си.

„Все още вися с Лий, той отиде да си хвърли боклука накаде на далеч.”

„Знам, имам предвит ох” Той седна до нея и на лицето му се появи позорна дяволска усмивка като си представеше тях двамата.

„Саске...” Каза Сакура с нисък глас гледайки го на криво.

„Какво Сакура?” Каза невинно като сложи раката
си околонея. Тя си вдигна едната вежда и каза: „Кълна се ако направиш нещо прекалено аз-”

„Tи какво?” Той пренебрегна нейното предупреждение и я зграпчи.

„Отрапни се!” Извика тя.

„Кажи магическата-”

„Магическа
дума моят задник. Ако го изпиеш никога няма да ти простя (саске се е
навел да отпие от шейка на сакура )”Извика тя с опит той да я чуе.
„Сакура това е грубо.Аз
просто съм жаден да не искаш да се обезводня?” Попита игриво и с наведе за да отпие.

„НЕ!”

„Ще гоприема за Да.” Каза той с нежна
усмивка и сложи усните си на сламката(на шейка) „Не съм казала ,че ще деля с теб глупако. И кой ти е казал да пиеш от сламка.”

Извика
ядосано тя. „Ауу Сакура. И в края на краищата не сме врагове ? А щом не
сме врагове всичко което е мое е твое ,а каквото е твое е и мое.” Каза
и подигравателно.

„Не е така!” Каза високо тя, като гледаше как отпиваше от напитката й.

Вътрешната
Сакура:
О мили боже. О мили боже.Саске отпи от сламката от която аз пих.
„Извини ме ,но аз седях там Саске-кун”Чу се гласа на Лий.Те бяха
толкова заети че забравиха за
него.

„Ох,
Лий.” Тя отговори. „Саске махни се от мястото ми!” Лий му даде
победоносна усмивка и си помисли: ‘Сакура е с мен на среща нещаснико’

Саске
изпита голям гняв, но лицето му беше готината му усмивка. ‘Подценяваш
ме дебели вежди,няма да загубя толкова лесно.’ После Саске направи нещо
неучаквано.

Едната ръка на Саске беше около Сакура,той си дигна
раката която беше над кръка му и я постави около талията й.

„Саске...”Сакура се премести малко с розовина на бузите.Тя и Лий бяха много изненадани.Саске се усмихна още повече.
„Твоето
място...” Каза Саске, като посочи мястото до него и Сакура.Гняв и
ревност се пробудиха в Лий, той никога не изпитвал толкова гняв в
живота си.Но ако той покаже чуствата си ще ше да изгуби. Затова той ги
потисна и седна до тях.

„...”

Сакура
отпиваше бавно от шейка си, докато леко погледна към Саске.Саске имаше
отекчено и мързеливо изражение, беше подпрял главата на рамото й.Тя
можеше да види дискомфорта на Лий.Горкият Лий от неудобство не правеше нищо

“…”

„Сакура-чан искам да те питам-” Лий рече със силен глас, но Саске го прекъсна.

„Хей Сакура помнишли-”

„Сакура-чан ще ислуша първо мен!”

„Не мен.”

Сакура
беше между двамата и си дигна хоризонтално едната си вежда.Изведнъж тя
скочи и взе раницата си , извади телефона си и видя че е 4:30 (16:30).

„Мамка
му! Закъснявам! Оговорих се с Хината и ТенТвн да се видим в Мола.
Съжалявам трябва да тръгвам! Питайте ме каквото и да е покъсно! Чао ”

„До после.” Каза Саске. „Ух, чао Сакура-чан ще те питам после.” Извика Лий. Те я гледахадокато не я игубиха от погледа си.

„Какво мислиш ,че правиш ?” Лий попита ядосано.

„Даправя какво?” Попита Саске случайно.

„Провали срещата!” Извика той.

„Среща с моето момиче.” Каза студено Саске.

„Твоето момиче? Кога Сакура-чан някога е била твоя?” Запита изнервено Лий.

„От както се запознах с нея.” Отговори раздразнено Саске.

„За твоя голяма информация ако Сакура-чан е твоя, трябва да сте били двойка вече.”

Лий въкликна.
Те бяха изправени тогава саске се вкопчи ядосано в ризата на Лий.

„Наруто!Какво правиш тук?” Ивика Сакура когато видя Наруто

„Аз брах тези красиви цветя за моята скъма Хината-чан...” каза нервно. Сакура го погледна

„Ох.... Аз отивам на среща с ТенТен и Хината в
мола.”Каза бързо и точно.

„Дам” Наруто и погледна към Саске и Лий.

„Какво има Саске-кун.Все още се биеш с хората.Ха, обзалагам се че провали срещата ми с
Сакура-чан защото ревнуваш.” Каза смело Лий.

„Пази си устата дебели вежди!И новини аз се пробених.Ти
си късметлия оставям те този път само заради Сакура.И имам нещо повече от
твоята глупава среща. ”Саске каза през зъби като бутна Лий.

„Ти просто блафираш.Какво по-добро имаш от среща с Сакура-чан?” Несигорен той се скри зад думите си.Саске
се усмихна широко и иазвади една веришка.

„Това.И ако не можеж да познаеш за къде е ще ти кажа с голямо удоволствие.”

„Този ...ключ .... аз-ти.” Лий беше шокиран.

„Какво има? Да не си глътна езика. Хех, това е ключ към къщата на Сакура.Аз мога да прекарвам много повече време с нея . Не ме подценявай рошави вежди.” Каза злобно Саске. „И Сакура ще ми бъде партньор на бала!”


„Гррр... От каде да знам ,ключа може да е фалшив. Ще видим кой получава Сакура-чан.”Свърши
Лий и се запъти към мола. Но Саске не тръгна с него.

Наруто стана от скривалището си и се запъти към Саске.

„Саске негоднико! Какво, по дяволите! Този рошеви вежди ще поиска сакура-чан а ти няма да направиш нищо. Какво по дяволите става с теб! Мислех ,че искаш Сакура да дойде с теб!”

„Млъквай добе.Мислех че си по умен. Гледай и се учи.”
__________________________________________________
„Сакура-чан! Хайде трябва ти рокля. Ние знаем, че Саске ще те покани да излезете рано или късно, такаче хайде!” Каза ТенТен като се опита да вкара Сакура в магазина.

„Ама той не ме е попитал. И аз ще изглеждам като глупак, ако той не го направи.”

Тя се дърпаше с цялата ти си сила.
„Сакура-чан той ще го направи не се безпокой.” Заяви гарантирано Хината. Сакура изведнъж чух сигнала на мобилен си телефон.

„А какво искаш да знаеш! Току-що получи съобщение! Сега спри да ме дърпаш ТенТен-чан. Ти също Хината-чан.Аххх! Казах
спрете да ме дърпате и оставете да си видя съобщението.”

ТенТен и хината спряха и отидаха да погледнат
през рамото на Сакура зада видят съобщението. Сакура отвори съобщението и те всички го прочетаха.

Ей Сакура.

Изкаш ли да дойдеш с мен на бала?

Отговори колкото можеш по скоро!

Саске

П.С.:: Внимавай за рошави вежди!


Учите на Сакура се рашириха когато прочете съобщението.

„Уау, той те попита!” Каза ТенТен, без да забелеши изражението на Сакура.

„Ъ,ъ...Сакура-чан добре ли си?” Попита Хината гледайки я право в лицето.

„А? Сакура-чан?” Попита ТенТен като докосна лицето й.

„...”
Още повече мълчание и очите на Сакура непомръдна.
„Саааакккурааааа.” Извикаха и двете като поклатиха ръка пред нея.

Изведнъж Сакура избухна. „Какво по дяволите! Как може да ме попита така!Да ми прати съобщение. Ама ,че нещасник.”

„Сакура-чан моля те, успокойте се.” Каза плахо Хината, докато ТенТен отговори на съобщението, защото изглебда ,че Сакура е срещу съобщението.

„Сакура-чан, дишай-дишай-дишай. Това е всичко.” Помоли Хината.

После те чуха гласа на Лий който възкликна. „Сакура-чан”

„Ами сега” Каза нерно Сакура. „Това е Лий.” Отговори ТенТен.

Сакура-чан” каза задъхано Лий. „Преди... Да кажеш.... Нещо искма да те питам.... искаш ли да дойдеш с мен на бала?”

„О съжалявам ,но Саске я попита малко преди да дойдеш. По-добър късмет следващия път! Чао!” Отвърна ТенТен и дръпна
приятелката си далеч.

"Какво? Но ... как?"
____________________________________________

Добре ще дойда
с теб.


Доиде отговора.

„Хе, какво ти казах? Няма да ме победи толкова лесно.” Каза Саске на зашеметеното русо момче.

„Запомни добе никога не подценявай силата на текстовото съобщение.”

Аз се предавам - 16 глава(първа част)“Йо.” – беше пъвото нещо,което Какаши каза на класа си. “Сигурен съм,че всички сте развълнувани за бала тази вечер. Но нека ви напомня че бала е официален така че никакви наркотици, пиратки, смърдящи бомби, домашни любимци, джинси, шорти, ризи, маратонки, карти, игри за дъска, и да не забравяме че и кравите не се допускат. Това е всичко.” - завърши Какаши
Останалият ден мина както винаги, скучна математика, измъчваща история, болезнена литература, и досасна наука... Най – накрая звънеца би и нетърпеливите ученици изкочиха от стаята за да се приготвят за бала.
“Хей,Саске! Можеш ли да ме вземеш от къщата на Кати?” попита Сакура.“Окей. Ще дойда в 19.15.” Той простичко отговори и метна раницата на дясното си рамо. “Добре тогава” Каза тя щастиво и го последва до паркинга, въпреки че вече си имаше собствена кола, тя предпочете да се вози с него.
“Кати-чан! Съгласих се да ми помогнеш за бала, а не да ми правиш пълна промяна – Сакура изплака.
“О,хайде де! Няма да е толкова зле!Много те моля? Ще бъде забавно!” Кати се интусиазитра много. Да или не,тя щеше да направи Сакура няй-красивата на бала.
Саске се измъкна от своя Вайпър и тръгна към къщата на Кати. Той не бе изобщо нервен като другите момчета. Всъщност той беше по – спокоен от всякога! Когато позвъня на звънеца чу шептене и стъпки от другата страна . Изведнъж вратата се отвори и притеснената Сакура застана, така че някои трябваше да я бутне за да излезе и този някой го направи. Саске я хвана преди тя да падне. Вратата се затръшна почти веднага след като излязоха.
“Ти...”Саске се запъна точно както когато я беше видял за пръв път. Косата и някак си беше прибрана на главата ‘и и вързана в разхвърлян кок. Две пръчици с бижута накрая ясно бяха забодени в косата ‘и. Свободна коса падаше от кока ‘и – малко отпред и малко отзад. Не беше нито твърде стегната , нито твърде разхвърляна. Сакура носеше светъл грим, което я правеше да изглежда даже по – елеганта и красива, по естесвен начин. Тя бе облякла светло-зелена рокля, която бе дълга до земята. На роклята имаше цепка от дясното и рамо до бедрото ‘и, показвайки крака ‘и и подхождащите на роклята зелени, високи сандали на ток.
Саске разбра че не само той е блестящ тази вечер,ами и момичето,което държеше в ръцете си. Сакура никога не бе срещала толкова готино момче като него.Той носеше черен костюм, който отлично се съчетаваше със черните му очи и коса. Черна вратовръзка бе оглавила отпуснатата му яка.
Минаха само няколко мига когато те разбраха че се зяпат взаимно и позициите в който бяха. Саске все още държеше ръката си около нея,за да не падне. И двамата се изчервиха.
Саске видя че тротоарът е мръсен,а секси роклята на Сакура го бе „измела” леко, затова, без да губи време той я вдигна в булченски стил и ако някои ги бе видял наистина щеше да си помисли че са булка и младоженец.
“Саске!Какво правиш!” Извика тя,изчервявайки се още повече. “А как ти изглежда,глупчо? Нося те за да не си изцапаш роклята.” Отговори той. Сакура се разгневи и сърцето и бясно се разтуптя.
“Бака!” изкрещя тя.
Саске грижовно я намести на нейната седалка и скочи върху неговата. “Да,глупчо.” Той се усмихна мазнои стартира двигателя. “Не съм глупчо,глупчо!” каза тя разпалено, опивайки се да му го върне.
Сакура отмести погледа си от Саске и погледна към ясното небе. “Виж Саске! Небето е толкова красиво! Не мислиш ли?” Сакура възкликна, забравяйки предишния разговор.
“Хн” Защо изобщо се влюбих в този глупчо който има къса памет(ем...как иначе да го преведа – Why did I even fall for this dummy that has a short term memory?)
Те пристигнаха минутки по-късно и Сакура весело излезе от колата. “Щастлива си днес.” Саске отбеляза. “Ъх...хъх, да вървим най-сетне!” Тя размърда ръката си и я свърза с неговата,която вече си беше намерила място в джобовете му. Те видяха и други двойки, които вървяха към салона. Каогато пристигнаха, видяха че салонът беше украсен. Едва изглеждаше като салон за физическо.
“Уау! Наистина са свършили добра работа с това място.” Изкоментира Сакура.
“Хей, Саске-копеле! Хей,Сакура-чан!” Извика ги Наруто и тръгна към тях с Хината.
“ Уау,Сакура-чан толкова си красива!” И Саске-копеле, ти изглеждаш грозен както винаги” Русото момче каза.
“Какво..каза?” Саске попита опасно.
“Йо! Виждаш ли Сакура-чан, Казах ти че тази рокля ще ти стои перфектно!” ТенТен поздрави, идвайки към тях с Неджи. ТенТен носеше синя рокля до коленете, докато Хината носеше тънък и свобоен cami потник, със дълга бяла пола. Неджи носеше почти едно и също облекло както и Саске, с изключение на костюма и вратовръзката му. (били са tan,ама не можах да го преведа) Наруто също носеше черен костюм, обаче със червена папийонка,а не със вратовръзка.
Втора част или аз ще я допреведа или Нати...но ще е скоро,обещавам!

16 Глава - Предавам се - втора част


-Както виждам всички сте тук, какво ще кажете за групова снимка? - Каза Какаши на висок глас и се приближи до тях.
-Разбира се!- Изплака Наруто и грабна в силна прегрътка Саске и Неджи, които се опитаха да избягат. Момичетата, обаче, се хванаха за ръце със Сакура по средата и направиха знака на мира. Те се наведоха леко за да може фотоапарата да види по ясно момчетата.
„SNAP”( на бг е щрак но звучи тъпо :scratch: )

-Добре! Готови сме! Ох, Саске и Неджи, това е просто снимка!- Каза Какаши зад маската си и изчезна.

-Хината-чан, гладен съм! Може ли първо да хапнем нещо преди да танцуваме?-Наруто попита приятелката си с мили очички.
-Хехе, разбира се Наруто! – Каза тя сладко и те тръгнаха.

-Неджи, искаш лид а танцуваме? – Попита Тен Тен небрежно и той отговори със срамежливо кимване:
-Окей! Страхотно, нямам търпение. – И Тен Тен дръпна Неджи на дансинга.
Точно тогава Сакура и Саске забелязаха колко хора се бяха втренчили в тях. Сакура стисна ръката на Саске нервно и се опита да избегне втренчилите се в него полудяли фенки.
Саске правеше точно обратното, загледа се с ревност в момчетата които зяпаха Сакура или в момчетата които изглеждаха ослепително.
-Хайде да танцуваме, Саске! – Подкани го Сакура. Той не каза нищо и остави Сакура да го изведе от тълпата направо на дансинга. Сакура бавно сплете ръцете си околко шията му и съсредоточи очите си в него. Постепенно неговите ръце се увиха около талията и и вниманието му се пренасочи към нея. Те танцуваха бавно в ритъм с музиката. За момент те забравиха втренчените погледи и хората, които танцуваха околко тях. Лицата и телата им бяха толкова близо че имаше само сантиметри между тях.
Инстиктивно лицата им се приближиха сякаш гравитацията ги притискаше заедно.
„SNAP”
„Хъх” Те се задъхаха, замаяни от светкавицата ( на фотоапарата)
-АуУу...Колко сладко!? Напомня ми за една глава на „Ела, ела рай”-Каза Какаши игриво, не забелязвайки отвращението по лицата им (ПуУу тоя Какаши развали кефа :scratch: )
-Какво искаш, сенсей?! – Грубо попита Саске.
-ОоОо нищо! Просто правя снимки за годишника тук и там...Също изпращам снимки на които съм и аз, на ученици за спомен. Така че, ще се погрижите ли за годишника?- Каза Какаши приготвяйки фотоапарата си.
-Добре.- Каза Сакура развълнувано, тя отново уви ръцете си около шията и брадичката на Саске.
-Усмивка! – Каза Какаши и направи нова снимка. Саске сложи самодоволната си усмивка и се подпря леко на главата на Сакура.
-Добре! Благодаря ви.Сега можете да...Да се върнете до където бяхте стигнали.-Каза той с лека пауза и тръгна. Двамата завъртяха очи и продължиха дa танцуват с другите двойки.
Дръзко, Сакура постави главата си на рамото му докато танцуваха и усети миризмата на Саске. Тази миризма му прилягаше перфектно.Караше я да се чуди защо не го е усетила по-рано. Тя уви още повече ръцете си около шията му, така че да усети повече от миризмата.
-Миришеш хубаво! – Тя мърмореше без да знае. Нейният горещ дъх гъделичкаше неговата шия, но въпреки това той искаше още.
-Ти също.- Прошепна Саске в ухото й, наслаждавайки се на всяка секунда с нея. Той дишаше бавно, взимайки от мириса на горски цветя, който изглежда го бе примамила към рая.
Отново бяха загубени в собствения си свят.

-Ох просто виж тази кучка! Защо не бях аз...? – Ино започна да се подиграва защото бе изгубила ума и дума...Не знаеше какво друго да каже...Шикамару беше зает да я упреква:
-Ино това е техният живот! Не е твоя работа!
-Но Саске-кън е моя работа!- Оспори тя, дърайки го по силно. Шикамару трябваше да успокои Ино и то бързо...
-Ино, сега не е времето! Освен това е късно,ако се включиш в тази битка ще си съсипеш дрехите...!Защо просто не се наслаждаваш на вечерта и не отклониш мислите си от Саске?!
Ино погледна в нейните лилави, зашеметяващи дрехи...
-Е..Предполагам, мога да се наслаждалам малко на себе си..-Каза тя колебливо, анализирайки думите си. Харуно все още беше на по-ниско ниво от нея....
-Добре! –Отговори тя и изведнъж се развесели. Шикамару бе леко изненадан.. „Whoa (прозяване) като говорим за променливи настрения...Колко проблемно. Поне накрая се успокои..”
-Ино..Искаш ли да танцуваш...ЪъЪ..с мен?- Каза той срамежливо
-Защо не?!-Ино отговори бързо , после го дръпна за ръката и започна да танцува с него, в съзнанието си , тя не можеше да събере мислите си..Това бе най-щастливият момент в живота й..

Наруто се оригна и въздъхна:
-Хината-чан, сега съм пълен! Да танцуваме! – Потвърди Наруто.
-Окей!- Те тръгнаха към дансинга когато Наруто изведнъж спря.
-Аа..Хината-чан, мисля че имаме един съвсем мъничък проблем! Не мога да танцувам!-Каза Наруто стеснително и капка пот премина по челото на Хината..
-Искаш да кажеш, че никога преди не си танцувал?!
-Ами...Незнам...Ако броиш египетския танц, да...Но освен него не..Въпреки че аз наистина владея египетския танц...-Каза той горделиво.Нямаше нищо с което да се гордее при това излагане, но въпреки всичко Хината се изкикоти и го хвана за ръката..
-Аз ще те науча Наруто-кън (успех мила ha-hi ha-hi ha-hi )
-Да! ДА! И след това аз ще те науча на известния ми египетски танц!
____________________________________

-Е ти си много добър танцьор! – Изкоментира Тен Тен, а Неджи просто сви рамене.
-Предава се в семейството...
-Добре! Да отидем да хапнем нещо. Умирам от глад! – Каза тя и отиде до масата с храна. Те взеха храната си и я изядоха бавно докато обсъждаха другите двойки.
-Изглежда Учиха се забавлява!- Изкоментира Неджи.
-Хехе..Да! Сакура-чан също. Хината наистина ли учи Наруто да танцува?! ЛоЛ това е невероятно..Предполагам танцуването наисина се предва в клана Хюга..-Изкикоти се тя.
-Свършваш ли?! Има нещо което искам да ти покажа! – Каза Неджи срамежливо.
-Какво?!- Попита тя любопитно.
-Ще видиш! – Каза той мистериозно и я изчака да си дояде яденето. Той я заведе в училищната сграда и й каза да бъде търпелива. То отидоха на покрива и Тен Тен моментално се задъха.
-Красиво е, нали?
-Да, луната е толкова голяма...И звездите!- Прошепна тя от възхищение. Ръцете му се увиха околко нейните и той тихичко прошепна в ухото й.
-Позволи ми да ти покажа лунният танц. (Няма ли един Hеджи и за мен :cherry: )
________________________

Сакура седна и отпи от пунша който Саске бе взел за нея. Той също пиеше пунш и седна до нея. Те гледаха останалите в мълчание. Ино изглежда се наслаждаваше на танца си с Шикамару.
-Ох, Сакура-чан ти изглеждаш напълнно зашеметяващо тази вечер! Искаш ли да танцуваме? – Чу се глас зад нея.
-Хъх?! О Лий? – Каза високо Сакура и погледна в големите очи на веждльото. Тя го бе видяла по-рано с друго момиче, което не познаваше. Сакура помисли че момичето е отишло да яде или да прави нещо друго.
-Какво попита преди малко?!- Попита тя.
-Ще танцуваш ли с мен само за тази песен?- Лий повтори нервно.
-Разбира се! Няма да имаш нищо против, нали Саске?- Каза тя обръщайки се към мъжът зад нея.
-Разбира се, че имам.- Извика Саске. Той щеше да каже нещо много гадно, когато Какаши го издърпа настрана.
-Той няма нищо против. Отиди и танцувай с Лий! – Какаши отговори вместо Саске. Сакура се усмихна и отиде да танцува с Лий.
-Какво по дяволите си мислиш че правиш?!- Попита Саске студено, едва контролиращ гнева си. Какаши се обърна без да му обръща внимание и извика Ино, която тъкмо довършваше танца си с Шикамару.
-Да Какаши сенсей!?- Каза тя сладко.
-Защо ти и Саске не танцувате заедно?! Във всеки случай няма какво друго да правите!
-Имате предвид наистина! – Извика Ино едва вярваща на думите му, очите й заблестяха от радост.
-КАКВО! Как...Как можа..Мислех че си на моя страна!- Възкликна Саске ядосано.
-Аз съм...Знаеш че аз мога просто да МУ кажа, знаеш на кого...и за времето което този човек прекара в къщата ти, и за времето когато вие двамата бяхте заключени под пара..ДА Саске, аз знам всичко! За онази битка с храна...Всичко! Така че, направи го ! – Съветва го Какаши.
-Какаши сенсей! За какво говорите..Объркана съм! – Изстена Ино
-Няма значение, нека просто свършим с това. Надявам се ще си щастлив старче.-Каза Саске и отиде да танцува с Ино.
-Много щастлив, наистина...-Отговори му Какаши. „Всичко върви перфектно, точно по план! Саске ще ревнува от Лий и Сакура ще ревнува от Ино. Какво по добро от двама души които се ревнуват?! „Ела, ела рай” побеждава отново!!! Аз съм гении, да споменем красив, и отличен сватовник. И всичко заради „Ела, Ела Рай” P.S. Също и заради Джирая-сама. "

Сакура потърси Саске зад рамото на Лий. Странно, макар че не беше на предишното си място, не беше и при Какаши. Къде би могъл да бъде? Тя се огледа малко търсейки мъж със стърчаща коса. Накрая го намери и той беше..беше с ИНО! Ино бе увила ръце около него и изглежда го беше прегърнала или го душеше. Лицето на Саске бе побеляло и бе сложил ръжете си на талията й небрежно и неуверено.
Обзе я ново чувство, тя никога не го бе усещала преди. След това тя разбра че чувството бе просто ревност.!
По нейно мнение Ино беше...Беше...Беше твърде близо до него.

Вътрешна Сакура: Ядосва ме
„Тя е негова годеница.Не е твоя работа"
Вътрешна Сакура: Не ми пука! Как смее?!
„Ти не си негова годеница така че спри да се бъркаш в работите мy”
Вътрешна Сакура: Чаках до сега...Ще смачкам госпожа прасе точно тук...
„ПРЕСТАНИ ДА СЕ БЪРКАШ В ЧУЖДИ РАБОТИ”
Вътрешна Сакура: Ах...Ще я убия!!!
„Казах, престани да се бъркаш в шибаните работи на другите, по дяволите!”
Вътрешна Сакура: ГрР..Мога да направя списък с 1000 начина да я убия...Ще я убия, ще я изгоря, ще я изпека, ще я промуша...

-Сакура-чан?!- Извика Лий. Сакура незабавно се върна в реалността и го погледна.
-Добре ли си Сакура-чан?! Изглеждаш малко объркана...
Сакура се усмихна фиртувайки:
-Няма нищо!
Лий кимна и продължи танца. Когато танца свърши, Сакура учтиво се извини и се развилня навън. „Какво ми става? Защо ревнувам от Ино?” Сакура питаше себе си тези въпроси отново и отново неосъзнавайки че бе напът да падне в басейна на училището.
Тя се стресна и изкимтя. Две много силни ръце я върнаха обратно.
-Глупаче...- Измърмори Саске със самодоволство...
-Кой наричаш глупаче?!- Тя се успокои когато го видя.
-Теб! – Каза той игриво, леко стягайки ръцете си околко нея. Той не можа да помогне но се почувства по добре че ръцете на Лий бяха далеч от нея.
-Не съм глупаче! – Отговори тя.
-Да, ти си и аз имам нещо за теб!-Каза той готино, а Сакура го погледна с любопитство и подозрение.
-По-добре да не е стар шоколад или някоя шега!
-Не се притеснявай. Сега затвори очите си!- Каза той нетърпеливо и изчака.Тя го погледна за няколко минути и затвори очи. Тя чу движение и тогава Саске й каза да си отвори очите. Когато се помести тя усети нещо стоящо пред гръдният й кош. След като погледна надоло, тя видя най-ослепителната огърлица която бе вждала през живота си. Беше очертание на сърце, направено от сребро и светеше вътре. Имаше малки розови кристалчета във форма на черешов цвят в сърцето, които можеха да се обръщат на 360 градуса.
-Харесва ли ти? – Попита той
-Д-да прекрасна е! Н-но защо мен?- Сакура изведнъж почувства студенина и потрепна в студената нощ. Саске видя това, свали сакото си и я загърна с него.
-Защото искам да бъдеш моя!- Отговори просто той..
-А-аз!- Тя усети че се приближава до него.

Вътрешна Сакура: Давай момиче! Знаеш че го искаш от много дълго време!
„Какво правиш! Той все още има годеница!"
Вътрешна Сакура: Млъквай! На кой по дяволите му пука! Давай, целуни го!
„Семейството му ще ме намрази..Спри докато имаш шанс!”
Вътрешна Сакура: Ще млъкнеш ли? На кой му пука за малката госпожа прасе..Хайде, знаеш че го искаш!
„Но..”
Вътрешна Сакура: ЛяЛяЛяЛя, не те чувааам...Целуни го вече!
„Те...”
Вътрешна Сакура: ЛяЛяЛялЯ, все още не те чувам...Знаеш, че го искаш!
„Добре! Предавам се!”
Устните им се намериха в целувка. Сакура бавно затвори очите си, тя последва себе си и уви ръце около него. Те продължиха, гладни за още сякаш бяха пристрастени към дрога. Не беше илюзия или смела целувка, нито беше инцидент. Не този път беше ИСТИНСКА целувка. Саске я придърпа към себе си сякаш не искаше да я пуска.
-Предавам се!- Промърмориха отново щастливите й устни. Не й пукаше вече за Ино. Саске беше неин сега. И това беше всичко. Саске се засмя и пусна езика си в устата и играейки с нея.
Минути след това те най-накрая се отделика. Сакура седна в скута на Саске до басейна. Той наклони ръката си срещу нейната шия и докосна новата й огърлица.
-Не знам дали съм ти казвал това, но изглеждаш прекрасно тази вечер.- Каза Саске
-Ти също.-Отговори Сакура.
-Изглеждаш прекрасно...за глупаче!- Той довърши със самодоволна усмивка, целуна я бързо по устните и „случайно” я бутна в басейна. Сакура си пое въздух и извика с дрезгав глас:
-Учиха Саске! Ще те убия...Знаеш колко ми струваха тези дрехи. ЩЕ УМРЕШ!
-Беше случайно! И между другото, изгуби войната!-Той се засмя и отбегна на страна изплисканата вода...

Ем почвам неска няма да мога да пусна повече от 1 или 2 че имам да пиша есе ..

Глава 18:Момичешка сила



Футболна топка мина във въздуха и на прави контакт с крака, които принадлежаха на Наруто.Той побягна през терена и я ритна към Сасуке, а Тентен се насочи към нея (топката).Беше момичета срещу момчета:Сакура,Хината и Тентен срещу Сасуке,Наруто и Неджи.

Неджи и Хината бяха нападатели,докато другите – защитници.Беше много не честна игра (там пише uneven знам,че значи неравен ама аз си мисля,че моя начин е по-хубав xD)
защото Сакура и Хината не са футболни играчи,но те се справяха някак си.Все пак те бяха момичета и не може да се противоречи на момичешката сила.

Те бяха решили да играят футбол на маса (сещате се нали?от ония маси с дръжките за управляване на играчите (Джаги) ) в гореща лятна сутрин в средата на Юли.И точно сега резултата беше 8-7 за момчетата.

“Сакура-чан спри Сасуке!Той идва към теб!”- изкрещя в предупреждение Тентен и удари Наруто така,че той да не може да преви никакви движения относно играта.

Сакура не знаеше как да го спре; тя не беше футболен играч като Тентен,а волейболен.Как тя щеше да вземе топката от гаджето си, който има такъв талант във всеки спорт? (ОМГ xD)

Тя помисли паникюсано и идея кликна в главата и (как звучи само xDD).На устните и се появи самодоволна усмивка и се приготви за сблъсъка със Сасуке(е бати войната дет се разиграва тука xD ).Какво щеше той да направи?

Сасуке видя самодоволната усмивка на устните на Сакура и се почуди какво може да е намислила, не че го беше страх или нещо такова.

Вместо да бяга към него за да вземе топката,Сакура побягна и мина позицията на Хината.Тентен,Наруто и Неджи просто стояха там,учудено следящи нейните действия.

Сасуке се приближи на противоположния край и се подготви да ритне топката,но спря точно по средата.Сакура беше точно пред мрежата (и аз се обърках ама така пише.. xD) което значеше,че ако той ритне топката ще я удари,а двойките просто не правят така.(неудобна ситуация xD)

‘Това потайно глупаче’- прокле я Сасуке.

Беше ситуация без изход, ако той я наранеше тогава щеше да е мъртъв. Ако не вкара гол щяха да изгубят играта, което е лошо за едно момче.Беше ситуация без изход (да знам че се повтаря).

Усмивката на Сакура стана по-голяма,когато Тентен бързо мина отпред и взе топката от разсеяния Учиха (Нещо немога да свана какви са тия джаги 0.0) .Възвръщайки самообладанието си той побягна след нея,но беше дръпнат назад,защото Сакура беше диво скочила на гърба му за да го спре.

Давай момичешка сила!

Момичетата винаги печелят на края!Съжалявам момчета! (No coment ..)

“Ахх!”- изпъшка Сасуке. (Омг как звучи xD)

“Ха няма да избягаш толкова лесно!Но и аз трябва да ти благодаря,че не ритна топката, умен ход.Ти щеше да си мъртъв,ако го беше направил!”-коментира Сакура притискайки се повече към него.

“Глупачка!Голяма глупачка!Махни се от мен Сакура!-изръмжа Сасуке .След много опити да я свали той най сетне се предаде.От кога момичетата станаха толкова “Притиснати” (тфа дет тя се притисна към гърба му xD )?Той реши да опита малко обратна психология да види дали ще проработи и със сигурност успя.

“Хей, пусни ме!Пусни ме!”-изкрещя Сакура опитвайки се да го бутне настрана от нея (Сакура).

“Мислех,че искаш да ме прегърнеш и да ме гушкаш за винаги!”(и аз така мислех xD)- той я подразни ,прибавяйки малко сарказъм.

“Ах ти малък…ГЛУПАК!”

следващата може да я пусна след 1 час :]

Не се сдържах и реших да кача останалити глави



19-та глава

Честит Рожден ден Саске


Сакура мина през къщата си и намери писмо от сем.Учиха.То беше украсено много добре,тя го отвори внимателно и изкара една картичка ; беше покана за Сакура за рожден ден (it was an invitation to Sakura’s birthday celebration.)

Скъпа госпожице Харуно,

Вие сте поканена на вечеря в имението Учиха на 23 Юли в 19:30, за рожденния ден на нашия най-млад господар.Ще бъде формално тържество, за това моля облечете се официално.Това тържество ще е тайна,затова моля не разпространявайте новината само хората които са близки на Господаря Учиха Саске могат да дойдат.Надяваме се да ви видим там.(не знам как да преведа ей тва - R.S.V.P)


С уважение,

Мили и Джин

П.П Ако може моля доведете Юки.Ще е много хубаво ако е тук с нас.

Поканата бе написана в хубав курсив,но Сакура все пак разчете написаното.ЛоЛ формално тържество,значи богатите хора имат тържества вместо партита.Какво да подаря на Саске?Мислеше Сакура докато главата не я заболя.

Много е трудно да подариш подарък на момче,а най вече на Саске!Тя не знаеше какво той харесва освен коли,баскетбол,пакости и още автомобили.

Какво да подаря?Какво да подаря?Какво да подаря?

23 Юли беше дошъл и Сакура внимателно облече алено червена рокля която някога принадлежеше на майка й.Беше направена от най-финната материя и като роклята с която беше на бала и тази беше дълга до земята.

Сакура научи,че Наруто,Хината,Тентен и Неджи бяха също поканени.И Кати беше поканена,но тя отиде в Мексико през лятната ваканция.Те идваха да заберат Сакура в 19:15.

Много старателно тя постави опакования подарък за Саске в чантата си.Подаръка беше почти развален когато Юки реши да си играе с него.За щастие Сакура го хвана когато за малко щеше да атакува.Тя й се скара и я изкъпа.Сакура внимателно взе един посребрен нашийник с златно звънче по средата.

Тя го бе купила вчера, все пак отиваха на изискано тържество и трябваше да изглеждат добре.Тогава тя забърза надолу по стълбите при звука на звънеца.

“Здравей Сакура!” – поздрави Наруто.Тя се усмихна и му отвърна със същото.Сакура поздрави и другите и седна на задната седалка с Неджи и Тентен.Юки измяука тревожно надявайки се господарката й да не я води при ветеринаря.

Не след дълго те пристигнаха в имението Учиха.Тентен и Хината ахнаха на великолепието,те всъщност никога не бяха влизали вътре.Джин се появи отпред и им предложи да ги придружи.

Когато влезнаха всички се зашеметиха,дори тези които бяха идвали и преди.Имението беше украсено, събуждайки учудване в тях.

“Господин Саске!Приятелите ви пристигнаха!” – заяви Джин

Господин Саске?Помисли си Сакура,Джин не казваше ли на Саске млади господарю?Защо господин Саске сега?

Тя се усмихна и отиде при Саске за да го прегърне,но спря и се намръщи объркано.Този мъж не беше нейния Саске!Той имаше дълга права коса вързана на конска опашка и изглежда беше в средата на двайсетте си години.Изглеждаше красив и приличаше много на Саске,но беше по висок и по студен.

Той ги погледна емоционално и после се усмихна самодоволно поглеждайки Сакура,”Значи това са приятелите на Саске,хъх.Хе ти изглеждаш все така смешно Узумаки Наруто.”-каза той гледайки Наруто.

“Съжалявам да чуя това.Хъм ти все още изглеждаш като човешки леден блок, Итачи.”-отвърна Наруто.

Вътрешната Сакура:Итачи?Това име звучи познато…разбира се!Той е братът на Саске което обяснява приликата им!Не беше ли той най-известното момче преди в Fiery Leaf High преди да завърши?И Саске беше на второ място?ЛоЛ той е почти толкова готин колкото Саске…почакай малко,защо Саске не ми каза,че брат му ще идва!

Итачи не обърна внимание на коментара на Наруто и погледна Сакура пак,усмихвайки се по самодоволно.Сакура се мръдна не комфортно под неговия втренчен поглед.

“Братко,спри да ги притесняваш.”-чу се гласа на Саске.

“Кой казва,че ги притеснявам?”-каза Итачи малко очарован,но после се отегчи.

“Аз”-каза по-малкия му брат спокойно.

“Както и да е,отивам в стаята си.”-но преди да излезе той прошепна нещо в ухото на Саске.

“Гледай си работата!”-ядосано каза Саске и погледна на другаде ; Итачи просто се изкикоти и излезна.

Приятелите му гледаха Учиха братята несигурно,чудейки се за какво си говориха.След като Итачи излезна,Саске въздъхна и се обърна към приятелите си,виждайки как бързо те дойдоха при него и му пожелаха честит рожден ден.

Джин взе подаръците и ги занесе в стаята на Саске.Сакура беше пуснала Юки отдавна и тя бе тръгнала да види Мили или Шадоу.

“Защо не покажете на Хината и Тентен имението?”-предложи Саске на Неджи и Наруто малко по-късно.

“Хехехехеее,о значи малкия Учиха иска да остане на саме с приятелката си,а!”-каза Наруто кикотейки се като луд.

“Имаш ли проблем с това dobe?”-попита Саске спокойно и уви ръката си около талията на Сакура.Беше ясно,че Наруто се опитваше да ядоса Саске и да го накара да се почувства засрамен,но очевидно той се провали.

“Ако това е всичко което ще ми кажеш, тогава ние тръгваме.”-каза Саске нетърпеливо и се запъти на някъде.

“Ти си ужасен домакин Учиха”-отбеляза Неджи,но знаеше,че Саске вече знае това.Саске помаха със свободната си ръка и изчезна със Сакура.Той никога не харесваше да показва на хората къщата си и никога не се хвалеше за това,просто това беше неговия начин,а и Неджи и Наруто го знаеха.

Затова и двамата кимнаха и показаха на приятелките си имението което знаеха много добре.

Сакура внимателно седна на леглото на Саске гледайки да не развали роклята си докато Саске от друга страна който беше повече бунтовник скочи без да му пука.Той носеше само бяла блуза с черна вратовръзка и гащи в тон с чорапите му.

“Саске ти не ми каза,че брат ти ще е тук!”-каза Сакура внезапно

“Е,ти никога не попита.”-отвърна той с любимия си отговор.

“Както и да е,какво ще правим сега?О почакай, всъщност аз не успях както трябва да ти пожелая честит рожден ден.”-каза Сакура

“Е,искаш ли да ми пожелаеш честит рожден ден като ме целунеш?”-пошегува се Саске.

“Глупак!”-възкликна Сакура изчервена и се опита да го ударе.Саске бързо се наведе и дигна брадичката й с пръстите си за да покрие устните си с нейните.

“Е,какво искаш да правим сега?”-измърмори Сакура отново между целувките.

“Не знам.”-измърмори той и я притисна повече към себе си,разрошвайки косата й нежно.Устните им се заключиха отново и те поиграха с езика на другия.Най-сетне се разделиха,Сакура се притисна по силно гушкайки го и наслаждавайки се на вниманието с което той я обгръща.

“Хъх…е, наистина…какво искаш да правим сега?”-попита тя за трети път.

Саске се замисли за минута и после обяви игриво,”Имам идея…”Отне на Наруто и бандата почти 59 минути за да приключат обиколката.

- Whew, къщата на Саске наистина е голяма. - Силно каза Тентен.

- Да, семейството на Саске е много богато.Хей! Хайде да отидем да Видим какво правят Саске и Сакура. - Каза Наруто развълнувано.

- Н-Но Наруто-кун, не мисля че трябва да ги беспокоим. - Каза нервно Хината.

- Ще бъде забавно между другото! Много моля? Всъщност няма да ги безпокоим, просто ще надникнем и ще слушаме какво си говорят! - Оспори Наруто.

- Да, чудя се какво ли правят сега. Мина почти час. - Каза Неджи, за първи път съгласяйки се с Наруто.
- ...Ох...добре, аз ще отида! Просто съм много любопитна! - Тентен нежелателно се съгласи, когато видя че не можеще да каже не на другите Хината последва също.

Те се промъкнаха по коридорите до стаята на Саске. Прислужниците и
слугите ги гледаха подозрително, но придължиха това което правеха. Това беше като мисията невъзможна!>>>

Мисия: Да подслушват Саске Учиха и Сакура Харуно.

Ранк: А

Статусът им: Любопитни приятели, които се врът в бизнеса на другите.

Развитие в момента: Досега добре, те успешно бяха прекосили опасните коридори без никой да беше заподозрял сегашната им активност. (Или така си мислеха.)

5 минути по-късно...

Целта стигната! Мисията завършена! Те се наредиха срещу вратата нетърпеливо и се заслушаха и тогава чуха слаби гласове зад вратата.

- Направи го пак Саске! Да...точно така...

- Много внимавай сега, защото няма да стане по добре от това! Дори няма да те науча как се прави. За да бъде по забавно ще го направя на забавен кадър.

- Ахх, отиде на грешното място! За какво направи това!

- Съжалявам, грешно място, ето ще се опитам да вляза пак...

-------------.

- Какво правите? - глас ги прекъсна. Те се отдалечиха от вратата и се намериха гледайки се лице в лице с Какащи Хатаке! Ух ох... те бяха мъртви, мисията се провали.

- Учителю! - Всички изпъшкаха.

- Какаво правите? - Какащи повтори отново любопитно.

- Преди да ви отговорим сенсей, какво правите ВИЕ тук? - Наруто попита шепнейки.

- Защо шепнеш?

- Просто отговорете на въпроса! Те всички изшиткаха силно, раздразнени от учителя си.

- Ами тук съм за рождения ден на Саске разбира се. Сега ми кажете, защо ги подслушвате? - попита Какащи.

- Ами uh... - те заекнаха.

- Ох! Просто се се чуйте! - Тентен извика, и те го направиха.

----------.

- Ха,победи това! Няма начин да го направиш по-добре от мен. Чуха Сакура да обявява.

- Не казвай неща които дори не са истина, Сакура. Това е нишо в сравнение със следващия ми ход.

- Wow, това е толкова забавно! Не знаех че всичко ще е толкова задоволяващо!

----------------.

Всикчки освен Какаши почти се бяха отдалечили от вратата не успявайки да чуят по нататъшният разговор.

- Whoa...Изглежда ми като вчера когато бяха сладки малки деца които казваха че съм перверзник което не съм. А сега я ги виж! Имат умовете на възрастно сега! Затова не могат да кажат че съм перверзник повече,Ха!Добре дошли в света на Come come paradise!(на БГ ела ела рай :p) - Помисли си Какаши и те отново допряха ушите си до вратата.

С всичката тежест, вратата се отвори и те всички се строполиха в стаята, защото Саске не беше затворил вратата правилно по-рано...

- "Какво правите тук! Какво прави Какакши-сенсей тук! КАКВО ПРАВИТЕ ВСИЧКИ ТУК!" - Сакура възкликна, наполовина крещеща.

- Ух ние съжаляваме че ви прекъснахме-Ей! Вие не правите ли се-ние си помислихме-HUH! Вие сте играли 'Street Fighter' през цялото това време! - Наруто извика объркано и невярващо. Другите гледаха Сакура и Саске с отворени усти.

Те си бяха помислили че те са имали афера! Но пред тях Сакура и Саске седяха на диван и играеха PS2 на голямоекранният телевизор на Саске!

- Uh,duh добе. Разбира се че играехме игра, какво си мислеше че правехме? И какво правите вие тук? И с Какаши! - Саске нереди.

- Т-Ти...вие...КАК ТАКА НЕ МИ КАЗА ЧЕ ВИЕ ИГРАЕТЕ ‘STREET FIGHTER’! ИСКАМ И АЗ ДА ИГРАЯ! -Наруто извика внезапно променяйки темата, мислейки само за видеоиграта в този момент. Какаши, Тентен, Хината и Неджи се чувставаха неудобно докато Сакура и Саске просто гледаха Наруто с объркан поглед.

- Господарю Саске, вечерята е готова! - прекъсна ги Джин.

- Ох да. - Саске изключи телевизора и те излязоха от стаята. Всички въздишаха с успокоение когато Саске реши да не разпитва за действията им повече.

- Какаши-сенсей, защо сте тук? - Попита Сакура докато вървяха по коридора.

- Не е ли очевидно? Бях поканен.

- О...

Сладък аромат изпълни носовете им когато пристигнаха в трапезарията. Джин им показа местата и подноси с храна започнаха да пристигат. Слуги напълниха чашите им с питие по тяхно желание и напълниха чиниите им с вкусна храна.

- Саске отиди да извикаш мама. Обзалагам се че все още е заета да си слага грима."- каза Итачи.

Саске стана послушно и дръпна Сакура с него тогава той Изведе Сакура от стаята.

- Саске! Майкати е тук! Защо не ми каза че майка ти, брат ти, и Какаши-сеней са тук! - Сакура каза ядосано.

- Нямаше нужда; както и да е винаги съм искал да те представя на майка ми. - обясни Саске.

- Но Саске, какво ако се ядоса и ме мрази? Ами Ино? - те се изхленчи.

- Майка ми никога не я е било грижа за уреденият годеж, просто се отпусни. Сигурен съм че ще те хареса. - Той гарантира.

Двамата пристигнаха пред красиво издялана махагонова(дървена) врата, Саске почука на вратата.


- Влез. - приятен глас отговори.Той отвори вратата и поведе Сакура навътре.

- Какво има миличък-о! Коя е тази красива дама там? - Млада чернокоса жена поздрави. Сакура ахна леко при нейната гледка. Тя беше най-красивата жена която те някога беше вигдала! Но от всичко наи-много тя изглеждаше толкова млада, и лицето и беше красиво като на Саске но с изглеждаше по женствено. За да направи майка му още по красива, тя носеше рокля с цвят на слонова кост и перлена угърлица.

- Саске изчисти гърлото си и започна представянето, -Майко, това е Сакура Харуно. Сакура, това е маика ми.

Сакура се усмихна сладко и нервно се поклони.

- Не, не, не. Не ми се покланяй сякаш съм кралица или нещо такова. Много ми е приятно да се запознаем госпожице Харуно. Боже, Саске имаш доста добро око! Нищо чудно че не искаше да поканя Ино. - коментира майката на Саске.

- Моля ви г-жо Учиха, наричайте ме Сакура. Приятно ми е да се запознаем. - каза Сакура калкото очтиво можеше.

- И ти можеш да ме наричаш просто Микото. Вече сме приятели, затова не трябва да се държиш възпитано всеки път когато си покрай мен. - каза Микото със леко звънлив смех който звучеше като музика за нейните уши.

- Майко, вечерята е готова и всички чакат теб. - информира Саске.

- Добре, да вървим тогава.

Те слезоха долу заедно докато Микото настояваше Сакура да я нарича по име само и да не добавя сама или г-жа към името й.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Къде бяхте? Побързайте? Умирам от глад тук! - измрънка Наруто докато ги настаняваха.

- Търпението е добродетел Нарто. Вигдам че все още си нетърпелив както винаги. - Микото се подразни.(на шега)

- Аа, може ли вече да ядем г-жа М? - измрънка още като я нарече с първата буква от името й.

- Преди да започнем, да вдигнем тост: На моя скъп Саске-кун нека още много щастие и любов да са на неговата страна и се надявам той да продължи и ще има хубав живот в бъдеще с тези които обича най-много. - Тя сепомоли и всички отпиха от питиетата си. Сакура се изчерви и погледна настрани от Саске.

Вечерята започна и те всички водеха разговори един с друг. Микото отбеляза колко е пораснал Неджи и тя и Какаши говореха с другите. Саске и Итачи, си говореха с ниски гласове за да не може никой да ги чуе.

- Не знаех че се интересуваш от момичета сега, малки братко. - каза Итачи присмивайки се

- Само Сакура това е всичко, и спри da se дразниш. - каза Саске, отегчен от него.

Ретроспекция

Итачи мина покрай него и му прошепна,"Кое е момичето, малки братко?"

- Гледай си работата! - кресна ми Саске и погледна настрани.

Итачи само се подсмихна и замина.

Край на ретроспекцията

- Както и да е, поздравявам те. Тя не изглежда никак зле междодругото. - Итачи отбеляза.

- Благодаря...май. Ами ти? Някой хвана ли ти окото? - попита Саске.

- Не, не се интересувам от романтика за сега. И така какво ще правиш с Ино? Много добре знаеш какво ще стане ако татко разбере за розовокоската. - големият брат отбеляза.

- Планиряш ли да му кажеш? - попита Саске спокойно.

- Не знам. - отговори той мистериозно с самодоволна усмивка.

Саске и Итачиразбираха другия перфектно откакто бяха малки, но колкото повече растяха толкова повече се отдалечаваха един от друг. Но като познаваше брат си толкова добре, Саске въздъхна, "Какво искаш?"

- Нищо малки братко. Какво те кара да кажеш това? Аз просто казвам фактите. Тс, тс, не ме преценявай толкова лошо малки братко. - каза Итачи преструваики се на разтроен.

- Къде се опитваш да стигнеш? - Попита Саске намръщено.

- Казах ти, никъде. Просто искам да си наясно със ситуацията в която си. Както и да е честит рожден ден малки братко.

- Ха, понякога си доста непредвидим. И големи братко, напълно съм запознат със ситуацията в която съм. Благодаря все пак. - Саске се усмихна и изяде парче от паржолата си.

- Няма Проблем.

Когато свършиха, Мили и няколко други прислужника донесоха огромна сладоледена торта с 18 горящи свещички. Юки и Шадол подскачаха след тях и до господаря си.

- Това твоята котка ли е Сакура? Тя е нежероятно красива! И изглежда се разбират с Шадол. - Микото възкликна. Сакура и благодари за Юки, и тогава те изгасиха лампите, докато пееха happy birthday на Саске.

Happy birthday to you,

Happy birthday to you!

Happy birthday dear Sasuke!

Happy birthday to you!

Когато свършиха, Саске стана за да среже тортата. - Пожелай си нещо преди да срежеш тортата. - Спря го Какаши.

Саске го погледна, - Аз съм на 18 вече Какаши-сенсей-перверзник! - Той не можа да направи нощо освен да добави пшерверзник накрая.

- Саске! Не наричай учителя си така! Сега просто си пожелай нещо! Свещичките се топят! - му се скара Микото.

Саске измърмори и направи както му беше казано; затваряики очите си той си намисли желание и духна всички 18 свещички. Всички ръкоплескаха и Саске сряза тортата. Мили си избърса очите, щастлива за своя млад господар, и направи снимки на тях и другите.

След това тортата беше разпределена, и повечето беше погълната от Наруто, Микото искаше да говори със Сакура насаме докато всички останали освен Итачи отидоха в игралната стая. Итачи имаше планове със старите си приятели тази нощ и затова излезе.

Момчетата в игралната стая се разбраха за игра на билярд докато Тентен и Хината играеха на X-box. Те прекарваха много добре там и Саске се наслаждаваше на рождения си ден все повече и повече.Сакура и Микото отидоха в семейната стая и се смееха на диваните докато пиеха чай.

- "Откога ти и Саске сте заедно?" Попита Микото.

- "Около 2 или 3 седмици." отговори Сакура.

- "Знаеш ли, това е първият път в който вигдам сина си толкова щаслив откакто съпругът ми и аз заминахме за щатите. Също така получих новини че той вече не тормози други хора повече. Какво му направи за да се промени толкова?"

- "Ами ъм, аз всъщност нищо не съм направила. Просто стоях с него, и предполагам се е променил съвсем сам. Преди да се суберем той се биеше доста спомням си че дори и аз го мразех тогава." Сакура се расмя.

Микото се усмихна, "Е найстина си му помогнала доста и аз съм много щаслива за двама ви."

Те бяха тихи за момент, изгубени в мисли. Тогава Сакура проговори, "Ъм, Микото-чан. Как така не си ми бясна? Имам предвид трябва Ино даседи тук а не аз. Дори не трябва да съм със Саске но все пак съм."

- "Как изобщо мога да ти бъда ядосана? Ти правиш синът ми щаслив и съм ти благодарна че си до него. Както и да е не беше моя иеята за уреден брак за Саске, беше на съпруга ми. Протестирах и му казах да го отмени, но той просто не ме слуша. Предпочитам синът ми да избере коя ще бъде бъдещата му съпруга отколкото да го принуждавам да се омъжи за друго момиче. Не казвам че не харесвам Ино, но винаги ще подлрепям тези които синовете ми обичат докато тези жени се отнасят към тях с любов и грижа. Не трябва да се стресираш за Ино и Саске. Стресът няма да донесе нищо добро на никого. Бъди щаслива докато можеш, и не се тревожи за Ино. Сигурна съм че някой ден ще намери истинската си половинка и ще бъде щаслива."

Сакура не каза нощо и Микото продължи, "Друга причина защо не харесвам този брак е защото дори и Ино и Саске да се оженят, знам че Ино никога няма да е щаслива. Ти и аз знаем че Саске ще отхвърли Ино и няма да се опита да я обича. От една страна я съжалявам, но не мога да накарам сина си да я обича. Сакура, не се притеснявай. Ти си добро момиче и хората тук в имението много те харесват. Затова не се обезкоражявай и се грижи за Саске вместо мен!" Микото каза нежно но строго, Сакура въздъхна и й се усмихна.

Тя се радваше че беше срешнала майката на Саске. Беше почти 22:00 когато те свършиха да си говорят. Сакура и благодари и те отиоха да намерят другите. Сакура тогава разбра че другите вече са си тръгнали и Саске им беше казал че ще я закара до тях. Сакура се сбогува с всички преди да се качи в колата на Саске.

- "И за какво си говорихте?" Саске попита и се качи на улиците.

- "Неща, но знаеш ли какво...мисля че трябва да си мнго щаслив с майка като нея, тя наистина те обича много!" Каза му Сакура. Саске се усмихна и осъзна че той наистина беше голям късметлия да има такава майка.

Те скоро пристигнаха пред къщата на Сакура и тя го целуна за довиждане. "Честит рожден ден Саске и се надявам да харесаш подаръка ми." Сакура каза за последен път и изчезна с Юки в къщата.

Саске се ухили и бързо си взе душ след като се прибра. Точно когато свърши душа си той чъ да се чука на вратата му, той отиде и отвори намирайки майка си пред вратата.

- "Може ли да вляза?" попита тя.

- "Да."

Те седнаха на леглото му гледайки подаръците му, които все още не бяха отворени. "Хъх...знеш ли Саске, баща ти искаше да дойде но нали знаеш как работата винаги се изпречва на пътя му." Микото каза тъжно.

- "Спокойно мамо, нямам нищо против." каза той тихо.

- "Но знаеш ли, ако беше дошъл не знам как щеше да реагира когато види Сакура. Ти сигурно вече знаеш че щеше да избухне но ти трябваше да не му се подчиниш нали?" тя каза и се усмихна леко, възхищавайки се на бунтовническия характер на сина си. Саске не каза нощо.

- "Сакура изглежда като мило момиче, сигурен ли си че я харесваш достатъчно за да се опълчиш на баща си?"

- "Да." Той отговори категорично и за негово учудване майка му не въздъхна нито имаше този тъжен поглед на лицето си, но имаше усмивка.

- "Добре, просто проверявах. Е вече съм сигурна за чувствата ти и знам че и двамата ще бъдете щасливии и найстина ще бъдете заедно в бъдеще, предполагам че ще ти помогна и ще говоря с баща ти когато разбере. Но за да съм напълно сигурна, категоричен ли си че тя."

Саске отнова каза да което направи майка му още по уверена в щастието на сина си.

- "Гордея се с теб Саске, и промяната на сърцето ти. Догодина ще ходиш в Университет и запомни че винаги ще те обичам? Отделяй времето си за важните решения и бъди добър. Итачи и аз се връщаме в щатите утре сутрин, затова ти казвам това сега. Иска ми се да останем по дълго но винаги е тъпата работа. Лека нощ скъпи и честит рожден ден отново."

Микото погледна сина си тъжно и го прегърна силно преди данапусне стаята, ще мине време преди да го види отново.

- "Трудно е нали?"

- "О Какаши, не те видях. Да ще бъде трудно; ние сме толкова лоши родители да го оставим съвсем сам." Микото подсмъркна и изтри лицето си, защото тя плачеше тихо когато излезе.

- "Ще се справи сега когато има Сакура." Какаши я успокои, и я потупа по гърба.

- "Да знам, ще го държа под око; знаеш както винаги правя...откакто беше малък"

- "Знам."

- "Е трябва да си починеш; трябва да си на летището в 7:00 суртинта."

- "Благодаря Какаши, е леканощ." каза тя и си тръгна.

- "Лека." Той й отговори, и тръгна в обратната посока към входната врата, ставаше късно и беше време да си ходи.

--------------------------------------------------------------------

Саске получи кошница с пресни домати от Хината които беше казъл на Джин да занесе в кухнята. От Неджи, той му даде нова черна каска за мотор. Тентен му подари нова видео игра, и Наруто му подари книга озаглавена '101 начина да направиш шега на някого'(101 Ways to Prank Someone).

От семейството си, той получи десет хуляди долара и те му купиха остров някъде край Хавайте. Какаши ми подари баскетболна топка подписана от известен играч и яке.(AN: Не знам кой е играча или от къде я има)

Всички подаръци бяхаотворени освен този на Сакура. Той реши да го отвори последен; бавно отввори чантата и извади картичата със снимка на двамата вътре.

Скъпи Саске!

Честит рожден ден! Надявам се да ти хареса. Твоят подарък почти беше развален от Юки, но успях да го спася точно на време преди да бъде разкъсан. Отне ми много дълго време за да взема това, но мисля че си заслужаваше. Беше специално направено за теб и мен, и реших да ги разменя за да може ти да имаш моето а аз твоето. Ще схванеш какво имам предвид когато го отвориш по късно. Надявам се да ти хареса, и ако някога ти липсвам просато дръж подаръка ми близо и аз ще направя същото с моята.

Безкрайно ХОХО,

Сакура Харуно

Саске ставаше все по любопитен след всяко изречение, той бързо остави картичката на сигурно място и погледна опакования подарък. Опаковката беше синя, и подаръка беше малко по голям от ръцете му, беше лек и се усещаше мек.

С екстра внимание, той скъса обвивката и кукла се показа. Плюшена кукла която изглеждаше като мини(chibi) Сакура за да бъдем точни. Сърцето на Саске прескачаше от щастие докато оглеждаше куклата в ръцете си. Тя носеше бяла тясна къса деколтирана блуза без ръкави и червена поличка, и дълга къдрава розова коса която падаше по гърба й. Имаше усмивка на нея, и очите и бяха светло зелен точно като на Сакура.

Токущо беше получил най-добрия подарък в целия свят! Куклата беше безценна и много по ценна от пари. Сакура сигурно имаше кукла която приличаше на него също.

Той постави кклата до възглавницата си и я гледа много дълго време. Момчетата не би трябвало да бъдат щасливи когато получат кукли но него не го интересуваше. Той обичаше своята, и щеше да я пази завинаги. Щеше да бъде неговата най-скъпо тайно притежание; никой друг не можеше да го има само той можеше.

Тази нощ той си легна, и гледаше куклата докато не заспа. Несъзнателно той сложи ръката си върху куклата и сънува Сакура.

Глава 20: Пухкавата земя

- "Сакура" Извика Саске, стояйки до леглото й опитвайки да я

събуди.
- "Ugh." Тя измърмори и се зави дълбоко под завивките си.
- "Сакура, събоди се!" каза той с малко по-силно този

път,разтръсквайки е за рамената.
-"Хн...Опитвам се да спя мамо!" Сакура потърка носъ си и

измърмори адосано. Очите на Саске потрепнаха. И вена изкочи,

"МОМО! зВУЧА ЛИ КАТО МОМИЧЕ! Ах ти..."

Саске се качи на леглото ядосано и постави устата си да ухото й.

"САКЪРА СЪБОДИ СЕ!"

- "....."
- "СЪБОДИ СЕ ПОДЯВОЛИТЕ!" Извика дори по-силно този път'
- "Как-Добре ста-аххххх!" тя извика като видя Саске и го удари с

всичка сила в корема. Саске падна от легото и се приземи настрани

държайки се за корема.
- "Ахх, разбойник! Крадец! Перверзен задник който се преструва

на майка ми!" тя изпищя и бързо си взе възглавницата, използвйки

я за щит. Саске стенеше и се превиваше от болка.
- "Ахххх...Хъх?" тя спря да вика докато поглеждаше над

възглавницата си, "Саске! ОМГ! Саске, това ти ли си?" тя ахна.
-"Не, аз съм майка ти." Каза той саркастично и бавно се изправи.

Сакура скочи от леглото и отиде да му помогне.
- "Боже, удряш силно! Това ли е начина по който поздравяваш

всички сутринта?" той изстена и седна на леглото дъргейки се за

стамаха и стомашните области.
Сакура се изчерви и възкликна, "Беше инцидент! Изплаши ме до

смърт! Как трябваше да реагирам?"
- "Ще реагираш като първо погледнеш кой е преди да решиш

случайно да го удариш в корема." Каза той още по-саркастично този

път.
- "Добре де съжалявам, найстина не го мислех, както и да е как

влезе тук?" попита тя.
- "Даде ми ключ за къщата ти, спомняш ли си?"
- "Тогава защо не позвъни на звънеца първи или не почука на

вратата първо! Ако беше, нямаше да си наранен от мен сега."
- "Направих го, но ти беше твърде заета да спиш."
- "Окей, много съжалявам окей? Много дълбоко спя! И какво правиш

тук?" Сакура се извини.
- "Дойдох да ти кага че Наруто и бандата искат да отидат в този

увеселителен парк който моето семейства отвори и те канят мен и

теб да отидем." Той отговори, приемайки извинението й.
- "Охх."
- "Е добре сега след като всичко е язяснено, по-добре се обличай

сега защото тръгваме след 20 минути." Саске информира, и видя

малката кукла до възглавницата на Сакура която изглеждаше точно

като него но по-малка. Носеше бяла риза със синя вратовръзка и

черни панталони.

Сакура го видя че гледа куклата, и тя я вдигна нежно. "Виждаш ли,

не е ли сладка! Хехе, изглегда по-сладко от истинският човек."Тя

се подразни.
Саске изглеждаше наранен за момент, после се усмихна самодоволно,

"Поне истинският е жив."
- "Хм, е излез! Трябва да се преоблека!" Сакура му нареди и го

изведе навън(от стаята). Когато слезе долу вече облечена, тя

намери Саске да гледа телевизия докато галеше Юки което беше в

скута му.

Сакура бързо си взе фотоапарата и ги снима, не беше момент за

изпускане. "Готова ли си?" попита я той когато я видя да отива

към вратата.
- "Аха." Каза тя весело и те отидоха до вратата за да си обуят

обувките. "Гледай къщата Юки, чао!"

Качиха се в колата на Саске и потеглиха. "Как се казва парка?"

попита Сакура.
- "T.A.P, Tokio Amusement Park." Отговори той.
- "Т.А.Р! Този известния? Уау не знаех че семейството ти

притежава това място." Тя възкликна в удивление.
-"Хм, увеселителният парк не е ТОЛКОВА известен." отбеляза той

скромно.
- "Много е известен, и не мога да повервам че ше ходим там!

Винаги съм искала да отида там но никога не съм имала

възможността. Ще се забавляваме толкова много!" извика тя в

наслада и го прегърна.

- "Както и да е." Каза той завъртайки очите си и продължи да

кара.

Те пристигнаха на паркинга и се опитаха да намерят место за

паркиране между стотиците други пълни места.

- "Ето сложи си това, за да покрие част от косата ти поне."

Поръча Саске, подавайки й черна шапка и след това извади изпод

седалката си още една за него.
- "Колко шапки имаш?" попита Сакура учудено.
- "Не знам, просто я сложи преди всички да видят косата ти. Пак

ли искаш да си преследвана от глупави фенки?" попита той. Сакура

поклати главата си и си сложи шапката върхурошавия си кок. Те

успяха да намерят Наруто, Хината, Неджи, и Тентен покрай входа

без да бъдат разпознати.

- "Хей бавните! Виждам че най-накрая пристигнахте! Хайде,

атракциите няма да ни чакат!" Наруто каза бесело и те бързо

отидоха до бутката за билети. Веднага щом Саске каза на

продавачката кой е, продавачката веднага ги пусна безплатно.

Сакура забеляза табела на която пишеше един билет 30 долара и

разбра че скъпият билет е една от причините защо Учиха са толкова

богати.

Те влязоха в тема парка и видяха всякакви видоте атракции някога

правени в света! Мястото беше покрито с всякакъв вид хора и никой

от тех не забеляза Саске.

- "Къде да отидем първо?" попита ТЕнтен.
- "Хм...да отидем на Адската порта!(Hell's Gate!)" извика

Наруто.

Вътрешна Сакура: Hell no! Shoot, мразе страшни возения.

- "Ух... хехе айде да не. Защо да не отидем на някое друго

първо?" Каза Сакура нервно опитвайки се да скрие страха си от

страшни возения.
- "Д-Да...Х-хайде да се возим на нещо по-нежно първо." Каза

Хината, подкрепяйки Сакура.
- "Напълно съм съгласна! Тъкмо закусихме!" Каза Тентен след

това.
- "Какво ви става момичета? Страх ли ви е?" Неджи се подразни.
- "НЕ! Казаха те едновременно."
- "Добре тогава, докажете го!" Саске ги предизвика.
- "Ще-ще го направим! Просто по-късно." Отвърна Тентен.
- "Защо по-късно?" Наруто попита закачливо. Момичетата останаха

тихи за момент и после за още 6 минути. Момчетата се подсмихваха,

и всяко издърпа момичето си към Адската порта.

Момичетата преглътнаха когато видяха гигантската машина. Те

можеха да видят смели хора качващи се на дълга правоъгълна кутия

с вградени столове вътре. Две пръчки(или стълбове) бяха закачени

от всяка страна на правоъгълника.

(Това е много гадно обяснено,но ще се опитам да го преведа пшо

най-простия начин.Макар че дори и аз го схванах малко трудно)
Когато хората вече бяха седнали, кутията започваше да се върти.

Минаваха минути и кутията се завъртаще по силно и най-накрая се

завъртя на 360 градуса. Повечето хора крещяха, и за техен ужас

все още не беше свършило с тях. Доживявайки до своето име,

прътите от всяка страна започнаха да се люлеят и започнаха да

обръщат bonito(според мен споменатата въртящата се кутуйка) на

още 360 градуса. Така че кутията се въртеше около малък кръг

докато цялото нещо се въртеше около голям кръг в същото време.
(As the people seated themselves, the box began to swing. Minutes

passes and the box swung harder and finally turned a full 360.

Most people screamed, and to their dismay the ride wasn’t done

with them yet. Living up to its own name, the poles on either

side of the box began to swing and began turning the bonito

another 360. So the box was turning around in a small circle

while the whole thing was spinning around in a large circle at

the same time.)

Момичетата потрепериха когато чуха още викове идващи от пътниците

когато вода искочи от никъде и ги атакува.

Цялото 'возене' отне почти 5 минути, и когато най-хакрая спря,

хоратя слязоха тромаво и някои избягаха веднага до кошчето за

боклук и повърнаха.

- "Да вървим! Наш ред е да се возим!" Извика Наруто, и момчетата

завлякоха момичетата в 'Адската прта'. Тъй като имаше две редици

със седалки момчетата автоматично избраха да седнат отпред. От

далечното дясно, първи бяха седнали Саске после Сакура, Наруто,

Хината, Тентен и Неджи който беше отдясно.

Те бързо закопчаха коланите си и чакаха обиколката да започне,

всеки мислещ самостоятелни мисли за тях.

Вътрешна Сакура: 'Моляте боже; нека успея до края. Ще се науча да

карам с удоволствие ако успея да остана жива. Амин.'

Саске:'Това ще бъде забавно...5 минути в ада!'

Наруто: 1 овца...2 овце...9 овце...10 овце...awe хайде де кога ще

започне? Вече минаха 10 и половина секунди! Опа направи ги 11

секунди, не 12... ЗАПОЧВАЙ ВЕЧЕ!

Хината: О не... Забравих да кажа чао на г-н Риба!

Тентен: Не мога да умра сега! Все още не съм си довършила любимия

шоколад който си оставих в къщи! Ахх полюдявам! Да не съм на

наркотици? Ок да видим дали мога да преброя да

пет...1...2...3...5... .аххх какво число беше между 3 и 5! Трябва

да съм на наркотици, но не си спомням да съм вземала наркотици

освен ако кучешките фъстъци не се броят за наркотици...Найстина

съм луда...

Неджи: Защо небето е циньо? Защо е определено да е синьо?

Машината внезапно започна да се движи, връщайки всички към

реалността. Сакура стисна риката на Саске и си затвори очите.

Машината започна с нежни люлеения, люлеейки ги напред и назад. На

третото завъртане, започна да се люлее дори по силно докато

накрая не започна да се ввърти в пълен кръг.

Сакура, Хината и Тентен заедно с другите хора пищяха колкото им

глас държеше. Саске, Наруто и Неджи не знаеха кое е по страшно

пищенето на момичетата или возенето.(:D XD) Веднага ръцете им

отидоха на ушите им за да предотвратят спукването на тъпанчетата

им.

Те направиха мисловна забелешка да си купят тъпанчета другия път

когато решат отново да отидат в друг увеселителен парк. Между

другото всичко стана много бързо, в един момент всичко започна да

се върти, в друг вода изригна от земята и ги опръска намокряйки

косите им.

Когато 5-те минути ад наи-накрая беха свършили, момичетата

залитахаха и се хванаха за приятелите си за подкрепа. Те си

починаха за 10 минути преди Неджи да попита къде искат след това.

- "Да отидем на Hellevator(Адския асансьор)." предложи Саске.
- "НЕ!" Извикаха момичетата в хармония и ги погледнаха гневно.
- "Не е толкова страшно колкото звучи." Каза ин Неджи.
- "Да, и не е толкова страшно колкото Адската порта." Каза Саске

ласкателно.(Sasuke said coaxingly.)
- "Какво каза?" Наруто внезапно извика.
- "Казах че Адския асансьор не е толкова страшен колкото Адската

порта, добе."
- "Какво! Не мога да те чуя! Говори по-силно!"
- "КАЗАХ ЧЕ АДСКИЯ АСАНСЬОР НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШЕН КОЛКОТО HELL'S

GATE!"
- "КАКВО? ХАРИ ПОТЪР Е ПО-СЛАБ ОТ БИЛ ГЕЙТС! КОЙ Е ХАРИ ПОТЪР И

КОЙ Е БИЛ ГЕЙТС? МИСЛЯ ЧЕ УГЛОШАВАМ!" Наруто извика. Горкият

Наруто, той седеше между Сакура и Хината и те крещеха толкова

силно че ушите му временно бяха полуглухи(half-deaf).
AN: (Наруто не знае кой са Хари Потър и Бил Гейтс)

Те повървяха из парка и пристигнаха под Адския асансьор. Беше

огромен стълб който беше около 100 метра висок с машина приличаща

на асансьор около него. Седалки бяха построени отвън асансьора

затова пътника е отвън на асансьора вместо отвътре.

- "Не знам, изглежда опасно." Сакура каза колебливо. Точно

тогава машината качи група от хора на върха на стълба и внезапно

се спусна надолу. Виковете бяха по силни от тези на Адската

порта.
- "Ахх! Забрави! Аз няма да отида там!" Сакура възкликна, и

другите момичета кимнаха в съгласие.
- "Awe, моля ви разваляте веселбата!" Се оплака Наруто,

възвръщайки част от слуха си сега.
- "Не! Карайки ни да се качим на Адската порта беше достатъчно

гадно!" отсече Тентен.
- "Боже, вие наистина сте кокошки." Неджи започна.
- "Какво лошо има в това да те е страх!" Сакура

отговори(demanded- няма точен превод).
- "Както Наруто каза, вие разваляте веселбата!" отговори Саске.
- "Н-не може ли да се возим на нещо което не е толкова страшно

като другите?" попита Хината.
- "Да, нека да отидем на...музикалния експрес!(musical express)"

Каза Сакура силно, гледайки към атракцията която токущо беше

отворила. Този път беше ред на момичетата да домъкнат мамчетата

до атракция. Те се оплакваха как това било за хлапета но

момичетата изобшо не ги слушаха. Тя изчакаха на опашката и когато

най-накрая беше техния ред те бързо сграбчиха момчетата и ги

избутаха на седалки. Седалките бяха направени за 2-ма но не

можаха да намерят 3 места подред които да са празни. Затова те се

разделиха и седнаха по отделно с другите.

Имаше много места и имаше стълб който от единия край беше свързан

към мястото а от другия свързан към ядро в средата. Затова

атракцията беше във формата на слънце. Обиколката започна и

песента също.

Сакура седеше в самата вътрешност докато Саске седеше отвън, той

не беше идвал в този парк от много дълго време затова не знаеше

какво да очаква от въртележката. Между другото беше скучно за

Саске, и седалките само се въртяха в кръгове.

-"Ugh, това е като въртележка!" Саске изръмжа.
- "Е забавно е, и не е толкова бавно кол-аххххх!" Сакура запищя

докато бъртележката започна внезапно рязко да ги вдига и смъква и

върти по-бързо, дори по бързо от Адската порта! Тъй като Сакура

седеше най-отвътре и нямаше никакви колани освен две пръчки

отпред и на краката им, Сакура се блъсна в Саске.

Саске успя да я хване с ръцете си и той също си удари гърба в

облегалката. Но той не беше замислен за болката в момента; повече

се беше замислил с това че той и Сакура бяха заедно. Тъй като

неговото и нейното лица бяха на същата височина, неговото беше

срещу нейното и се озоваха целувайки се един друг!

Те бяха в тази позиция през цялото време неспособни и не искайки

да мърдат, докато обиколката не свършеше. Те се разделиха и

изчистиха гърлата си отбягвайки погледа на другия, Саске помогна

на Сакура да стане и двамата тръгнаха към изхода за да се срещнат

с другите.

- "Уау, това беше забавно. Беше ни доказано обраатното." Наруто

каза щасливо, "Добре ли си Хината? Съжалявам че случайно те

смазах докато се возехме."
- "Не, добре съм." Тя се усмихна и хвана ръката му.
- "Е как вбеше возенето учиха?" Попита Неджи, забелязвайки

червеното на бузата му и мълчанието му.
- "Беше...интересно." Беше всичко което той успя да каже

мислейки си как той и Сакура се помириха повреме на въртележката,

Сакура се изчерви при тази мисъл и погледна настрани.

- "Добре тогава...както и да е,хайде сега да отидем на Адския

асансьор." Каза Неджи. Другите момчета се съгласиха бързо и

хванаха пищящите момичета. Тентен се хвана за стълб, последвана

от Хината която се хвана за ръката й, след това Сакура хвана

другата й ръка. Саске дърпаше ръката на Сакура а Неджи и Наруто

му помагаха. Но колкото и силно да се опитваха, не можаха да ги

отделят.
- "Разкарайте се" извика Тентен.
- "Да, разкарайте се! Защо толкова много искате да се качим на

Адския асансьор!" каза Сакура, притискайки се към хината.
- "Защото изпускате цялата веселба!" Наруто изръмжа, дърпайки

рицете им колкото може по силно.
- "Не!" Извикаха те упорито.
- "Р-ръцете ме болят..." изхленчи Хината.
- "...Хей погледнете, ето там има магазин пълен с чанти!" Саске

извика, преструвайки се че гледа на другата страна.
-"Какво къде! Къде!" Момичетата извикаха и се пуснаха. Без да

губят време момчетата грабнаха приятелките си и избягаха към

Адския асансьор.

Те се мръщеха докато приятелите им ги слагаха на седалките. Беше

твърде късно сега да се върнат. Бавно Адския асансьор ги

отвеждаше все по-високо и по-восоко и те пищяха на високото.

Можеха да видят всичко! Машината спря за няколко секунди и после

неочаквано се спусна с такава скорост че чак телата им излетяха

нагоре.

Ако не бяха коланите те щяха да бъдат изхвърлени във въздуха.

Момичетата пищяха, докато сълзи капеха от очите им. Както и да е

момчетата просто се смееха и се забавляваха.

Обиколката най-накрая дойде до край и умовете им се

въртяха.Тентен извървя половината път и припадна затова Неджи

трябваше да я носи. "Мисле че трябва да си починем малко.Вие

вървете напред." Каза им Неджи и я занесе до тоалетната.

Сакура удари Саске в ръката и го засшлеви отзад по главата със

сълзи в очите си. "Глупав гадняр!" Хината имаше сълзи в очите си

също.
- "Whoa...не знаехме че ще се разплачете..." Невинно каза

Наруто.
- "Момчетата са тъпи кретени." Сакура измърмори ядосано.
- "Добре, съжаляваме. За да се реваншираме нека да отидем на по

нежно возене." Каза Саске, опитвайки се да звучи колкото може

по-искрен. Изобщо не звучеше като него.
- "Е...добре..." Подсмъркна Сакура, Беше веднъж в живота да чуе

Саске да казва съжалявам затова тя прие извинението му. Тя

избърса сълзите си но не успя да види Саске докато казваше нещо

на Наруто, същото мина и при Хината.

- "Знам перфекното нежно возене за вас! Но е изненада." Каза

Наруто внезапно.
- "Изненада?" Отвърна Хината подозрително.
- "Да изненада, но ще трябва да си затворите очите." Каза той

развълнувано.
- "Как ще знаем че не е номер или друго?" Попита Сакура, и ги

огледа отблизо.
- Наруто сложи риката на сърцето си сериозно и изрецитира,

"Честна дума, дано да умра, ще забода игла в окото си ако те

излъжем."

Най-накрая се предадоха, и Сакура смъкна шапката си пред очите си

за да не вижда нищо. А Наруто покри очите на Хината с ръцете си.

Вървяха за кратък период от време и спряха за неколко минути.

Имаше много хора които чакаха за тази атракция затова Саске

трябваше да каже на персонала кой е за да могат да се качат

колкото се можеше по бързо.

Те изчакаха няколко минути и момчетата поведоха партньорите си до

местата. Отново местата бяха направени за двама затова Саске и

Сакура седнаха заедно, докато Наруто и Хината седнаха зад тях.

- "Може ли вече да си отворим очите?" Попита Сакура.
- "Не, не още." Каза Саске, едвам здържайки смеха си.

Сакура и Хината усетиха че започват да се движат и внезапно се

почувсваха сякаш ще паднат. Почувстваха се като че ли се

изкачваха нагоре и тогава Сакура бързо махна шапката от очите си,

а Хината направи същото с ръцете на Наруто.

Те бяха на дървено валчесто увеселителио влакче, пускано по

вълнообразен терен с много остри завой... (wooden roller

coaster){най-подробния превод}

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- "Благодаря ти Неджи-кун, въпреки че те мразя за дето ме накара

да се кача на Адския асансьор." отбеляза Тентен.
- "Няма проблем." Отговори той. Те седнаха до фонтанче и гледаха

как дървеното влакче се качваше по рампата.
- "Уау, найстина има много завой. И е почти толкова високо

колкото Адския асансьор." Коментира Тентен за Дървеното влакче.
- "Да."
- "Чудя се къде ли са другите сега." Мислеше тя на глас.
- "Не знам, но сигурно някъде си почиват или нещо такова." Неджи

отговори и отпи от кока колата си която токущо беше купил.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- "Ти смотан тъпанар! Каза че ще бъде нежно питуване!" Крещеше

Сакура.

- "То е!" Каза Саске невинно, но не можеше да не се хили. "Ахх,

мразяте толкова много!" тя извика още по силно, те се

приближаваха все побече и повече до върха. И най-лошото от всичко

те седяха най-отпред. Хината беше пребледняла и тиха.

- "Саске Учиха! Ще те убияяяяяяяя..." Гласът й постепено се

загуби заменен от силен вик. Влакчето се гмурна надолу, и влезе в

серия от завои.

- "Хей Сакура, това не е ли забавно!" Извика Саске. Сакура

продължи да вика и се хвана за врата му.

'FLASH'

Штракна камерата, когато рязко се спуснаха по последната рампа и

пристигнаха безопасно в станцията. Хината беше тиха и по-бяла от

сняг. "Хината-чан?" Извика Наруто, докато я побутваше леко.

Тя не издаде нито звук, а прости тихичко слезе от количката.

Сакура също слезе, но вместо да бъде тиха тя преследваше Саске

опитвайки се да го пребие до смърт.

- "Хината-чан...моляте кажи нещо... ." Молеше се Наруто.
- "...Жива съм... ." Беше всичко което каза тя, и припадна на

една пейка наблизо.

Междувременно, Сакура все още преследваше Саске докато той не

стря внезапно и не погледна нещо. "Хванах те...Huh? Какво

гледаш?" Го попита тя и последва погледа му. Тя бяха спрели пред

бутката за снимки и на телевизора бяха техните снимки. Сакура

държеше Саске здрааво заравяйки главата си във врата му и Саске

се смееше. Те също видяха Наруто правейки V-знака докато Хината

прикриваше очите си с ръце.

- "Хей, ще си купите ли това?" попита Наруто, идвайки към тях с

Хината. "Няма начин! Няма да купя тази снимка на която изглеждам

така!" Възкликна Сакура. Саске просто си сви раменете.

- "Но тогава няма да имате нощо за което да си спомняте в

бъдеще." Наруто оспори. Сакура помисли за минута, и тогава реши.

- "Хайде Саске!" Каза тя с голяма решителност, и тръгна към

станцията на Дървеното влакче.

- "Какво првиш?" любопитно попита той.

- "Ще се возим на това отново! И ще направя слупавата снимка

правилно." Обяви те, Саске се усмихна и я последва. Наруто и

Хината просто си купиха снимката която беше направена, защото

Хината нямаше енергията да се качи за още един рунд.

-"Добре Саске, трябва да ми кажеш когато снимат разбра ли?"

Нареди Сакура.

- "Добре, само не се паникьосвай." Той се подразни с усмивка, и

те отново седнаха най-отпред. Сакура игнорира дразненето му и си

сатвори очите, докато количките потегляха. Тя не можеше да не

пищи докато минаваха през кръга от завои отново.

- "Сакура, почти е време." Информира я Саске и сложи риката си

около нея за да се почувства малко по комфортно. Трябваше и

всичката и смелост за да спе да вика и погледна надолу от сръмния

връх.

'FLASH!'

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- "Не мога да повярвам че направи това!" Невярващо тя извика на

Саске когато слязоха. Той просто се усмихна самодоволно и сви

рамене. Отидоха до бутката за снимки и Наруто, който ги чакаше до

нея, им даде палци нагоре. "Хубава снимка."

Сакура се изчерви дълбоко и погледна Саске. Хината, оправяики се

от шока се изкикоти. Наруто принуди Саске и Сакура да си вземат

две снимки, една за него и една за нея. Снимката беше в джобен

формат и беше специално ламинирана. По-късно, бечерта Наруто и

Хината ги накараха да я покажат на Тентен и Неджи.

- "Страхотна работа Учиха." Каза Неджи гледайки снимката.
- "Давай момиче!" Тентен направи комплимент, и й нмигна. Сакура

и Саске се изчервиха лудо и погледнаха настрани.

Когато свършиха с гледането на снимките те ги върнаха обратно на

собствениците им за да могат да си ги сложат в портофейлите.

-"Коя беше любимата ти атракция Саске?" Попита Сакура когато

стигнаха пред къщата й. Саске помисли малко преди да й отговори

вярно.

- "Музикалния експрес."

Лицето на Сакура се оцвети, и тя слезе от колата. "В чао Саске,

прекарах чудесно днес...мисля." Тя каза преди да го целуне за

довиждане и си тръгна.

В стаята си, тя гледаше снимката която купиха днес. Саске беше

сложил ръката си около нея а Сакура беше направила V-знака...тези

пози трябваше да са единствените действия на снимката.

Но тези не бяха единствените действия, и Саакура беше доволна че

не бяха. Тя се усмихна и прегърна куклата си Саске...Финалното

действие: Саске я беше дръпнал за дълга слдка целувка

Глава 21: Награда за доброто дело

Дъждът леко се сипеше над Коноха, изливайки своите водни капчици над града. Сакура обичаше дъжда, но се отегчи след като часове наред гледаше през прозореца. Тя вече беше направила всичко, което можеше да се направи в къщата тази сутрин, включително почистване от горе до долу. Нямаше какво друго да прави, затова се обади на Саске да дойде, за да има поне компания. Той също нямаше какво да прави в имението си, затова се съгласи и дойде с колата си вместо с мотора. Те си говореха докато играеха игри, но дори с компанията на другия в края на крайщата се отегчиха отново.
- Хайде да направим нещо забавно, Саске. – каза Сакура.
- Хн, имаш ли нещо напредвид. – Той отговори ленливо и си затвори очите докато Сакура го милваше по заострената гарванова коса.
- Имам идея, но преди да ти я кажа трябва да се съгласиш.
- Ще трябва да кажа не. Ами ако решиш да отидеш в салон за красота? Не искам да гледам докато ти правят ноктите. – Отхвърли той.
- Но аз няма да те карам да ходиш в салона за красота, обещавам! Моля те кажи да... – тя умоляваше.
- Няма начин! - той отказа.
- Моля те, моля те. Много те моля. – Все повече умоляваше тя.
- Не.
- Обещавам че няма да пазаруваме или да ходим в салона за красота. – Сакура се закле. Саске я огледа внимателно и реши че тя казва истината затова въздъхна и най-накрая се предаде.
- Добре, какво искаш да правим?
- Обещаваш ли, че ще го направиш?
- Да, само ако не е пазаруване или разкрасяване.
- HELL YEAH! Добре, Саске да отидем на витринно пазаруване! – Сакура извика развълнувано.
- В-Витринно пазаруване! Но ти каза, че няма да пазаруваме! – Той възкликна ядосано.
- Няма! Това е витринно пазаруване. – каза тя закачливо.
- Защо подяволите искаш да отидеш да пазаруваш за витрини? Това изобщо възможно ли е? – Каза Саске с объркан и ядосан тон.
- Глупчо, витринно пазаруване значи пазаруване без всъщност да купуваш. Ха, технически не е пазаруване! – тя извика победоносно
- Няма да отида.
- Но ти обеща! И няма да ходя да гледам дрехите! – Изхленчи тя.
- Вали ако не си забравила.
- Имам чадър! Ще бъде забавно! Моля те? – умоляваше отново розовокоската.
- ...
` Е не е точно пазаруване, така че отиването няма да ме нарани. `– Каза си Саске на ум. Но отчасти си знаеше, че това щеше да бъде едно от най-лошите решения, които щеше да направи в живота си. Те вървяха близко един до друг, криейки се под средния по големина зелен чадър на Сакура. Саске я дръпна близо до тялото си докато покрай тях минаваше кола, която изплиска вода на тротоара. Всъщност той беше доста доволен че се беше съгласил със Сакура да излязат на витринно пазаруване. По една причина, имаше по малко хора да пазаруват в дъждовен ден затова мястото не беше претъпкано. По друга, беше хубаво да прекара спокойно времето си със Сакура навън.
- О виж Саске! Това кученце не е ли очарователно? – Сакура извика с възхищение докато спираха пред магазин за домашни любимци.
- Хн.
Саске погледна към малкото кученце (пълният превод е: към малкото шотландско рунтаво овчарско кученце) докато то драскаше с лапа по прозореца, показвайки им големите си сини очички, сякаш ги молеше да го вземат с тях у дома.
- Съжелявам малко кученце, но ние вече си имаме любимци. – каза тъжно Сакура на кученцето зад прозореца. То просто седна и невинно наклони малката си главичка.
- Да вървим Саске иначе може да направя опит да го купя. – каза бързо Сакура и те продължиха към следващия магазин. Този път спряха пред магазин, в който продаваха плюшени мечета.
- Сакура, сега може ли да отидем някъде другаде? Пазаруването за дрехи е едно, но плюшени мечета? Дай ми почивка. – Оплака се Саске, докато намусано гледаше плюшените мечета.
- Е добре тогава, ъм... да отидем в това кафене за да пийнем нещо. – предложи тя.
Саске кимна тихо и те отидоха в кафето.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Междувременно...
- Хей, Хината-чан! – Извика Наруто, стоейки пред входната врата на Хината.
- З-Здравей, Наруто-кун. – поздрави Хината след като отвори.
- Чух, че родителите ти няма да са тук целия ден затова си помислих, че мога да дойда да ти правя компания. – Каза Наруто с приятелска усмивка. Хината се усмихна и го покани в къщата. Той изтръска чадъра си отвън, за да се отърве от излишната вода и внимателно си свали обувките и якето, опитвайки се да не цапа пода на Хината. Тя се усмихна още по широко докато наблюдаваше Наруто. Понякога можеше да бъде такъв джентълмен.
- Виж какво донесох Хината-чан! – каза той, горделиво изваждайки две чаши с рамен изпод якето си, - Почти обяд е и сигурно си гладна. И двамата отидоха в кухнята, за да добавят гореща вода на рамена.
- Б-Благодаря ти Наруто-кун, че донесе рамена. – тя му благодари и леко го прегърна. Наруто се усмихна и също я прегърна карайки я да се изчерви. Когато раменът беше готов те го взеха и отидоха във всекидневната, за да хапнат там.
Те си говореха за неща, за които другите хора дори и не биха си помислили да разговарят. От викинги до хора тичащи голи по улицата. Всъщност те покриха всяка тема, за която се сетиха. Когато почти бяха свършили с рамена си, Хината внезапно направи нещо което изненада и Наруто и нея самата. Тя се наведе над масата и преди да се осъзнае плахо беше целунала Наруто по усните. Защо? Е и тя не знаеше. Предполагам, че тя просто се чувстваше щаслива. Изглежда, че Наруто получи наградата си за това, че донесе рамен...


- О да! Спечелих в лицето ти Неджи Хюуга! – щастливо извика Тентен.
- Просто се въздържах. – каза спокойно Неджи.
- О, така ли?
- Да!
- Сериозно?
- Да!
- Добре тогава, да изиграем още един рунд! И този път опитай с това което наричаш „най-доброто си”! – предизвика тя.
- Ще го направя. – каза той още по-спокойно и прие предизвикателството. Те бързо се върнаха на компютъра, но преди да започнат играта на Тентен внезапно й хрумна една идея и се ухили.
- Неджи-кун, ако загубиш този рунд ще трябва да измиеш чиниите от обяда. А ако аз загубя - аз ще ги измия. Е какво ще кажеш?
- Няма проблем, само не се цупи когато загубиш. – предупреди той.
- Не се притеснявай, няма. – хладно отговори тя и тогава те започнаха да играят bomber man на компютъра. На първо място идеята да играят bomber man беше на Тентен понеже бяха отегчени, и от тогава тя успяваше да спечели всяка игра. Докато управляваше нейният син бомбохвъргач, който изглеждаше като снежен човек в сравнения с белият на Неджи (her blue bomber man that looked like a snowman to Neji's white one), една бомба внезапно се взриви. За щастие тя се махна от пътя й точно на време. {На български играта се казва “игра с огъня” който иска може да види какво представлява.}
-Ха, това беше близко. Но трябва да се постараеш повече от това! – декларира тя триумфално. Неджи просто се подсмихна и не каза нищо защото той токущо си беше взел super-rare-indestructible-stink-bomb- thingymijigy-that-is-shaped-like-poo. (Това не може да се преведе цялото затова го оставям така)
3...2...1... БУМ!
GAME OVER!
Неджи спечели!
- КАКВО! Няма начин! Как можеш да имаш super-rare-indestructible-stink-bomb-thingymijigy-that-is-shaped-like-poo! Не е честно! – Тя извика невярващо.
- Защото това беше най-доброто ми и сега ти трябва да измиеш чинийте. – Отговори той с усмивка.
- Неееее! – Извика тя и намусено отиде до кухненската мивка и започна да търка чинийте. Неджи не можеше да не се усмихне още повече. Виждайки това, Тентен го напръска с вода и воднта битка започна. Да! Неджи беше спечелил водна битка като награда за спечелването на играта.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сакура отхапа от шоколадовата си торта и погледна Саске докато пиеше от лимоновата си сода. Имаше много хора в кафенето затова трябваше да седнат в ъгъла, за да избегнат вниманието. Беше хубаво нещо че сервитьорката не ги разпозна.
- Виждаш ли, Саске! Това изобщо не е като пазаруването! Сега ще ми повярваш, когато следващия път ти кажа, че няма да пазарувам. – каза тя на тих глас.
- Не е нужно, този път просто се измъкна, но след- Сакура токущо случайно беше бутнала чашата си с чай на земята прекъсвайки Саске и дозина други със силен удар. - Ух-ох...
Всички ги гледаха, и тъй като не носеха никаква маскировка или шапки всички ги разпознаха.
Тищина...
- Ахх! Това е Саске-кун и красивата му, но-все-пак-омразна-приятелка! – Едно момиче изпищя на висок глас. Беше като déjà vu, където всичко което се беше случило в мола се случва и тук. Рояк от фенки се нахвърли върху тях на минутата, увеличавайки се все повече и повече. Сакура успя да изпълзи от тълпата, но не можа никъде да намери Саске. Всичко беше в хаос. Точно тогава чу отчаян вик за помощ идващ отвън. Без да губи и секунда за да помисли, тя се втурна навън в дъжда търсейки човека, който беше извикал. Щеше да намери Саске по-късно, той трябваше да почака. Тя избяга надолу по улицата и зави остро надясно преди да пристигне пред огромно дърво, високо поне колкото пет етажна сграда. Хората се събираха около дървото, викайки като луди на малко момче което се беше качило чак до върха.
Вътрешна Сакура: Какво по дяволите прави там! Момчето трябва да е лудо! Но то със сигурност може да се катери... О не, може да се нарани!

Сакура огледа наоколо търсейки начин да помогне на момчето докато очите й не се спряха на прозорец, който беше близо до клона, на който седеше момчето. Без да губи време, тя изтича в сградата и по стълбите се качи до там където беше момчето. Тя пристигна в празна стая която изгллеждаше като стая за срещи на бизнесмени. Бързо отвори прозореца и се протегна от перваза на прозореца. Малкото момче плачеше силно, треперейки под студения дъжд.
- Не плачи малко момченце. Как се казваш? Тук съм за да ти помогна. – Сакура говореше нежно опитвайки се да го успокои.
- И-Името м-ми е Конохамару, искам долу при мама! – Зарида то.
- Шш... Шш... не плачи. Ще те заведа при майка ти. Сега бавно ми подай ръката си, за да мога да те стигна. – Тя го убеди и му правеше комплимент за всяка малка крачка, която правеше. Тя можеше да чуе викове отдолу, но не им обръщаше внимание.
- С-Страх ме е! Не м-мога по-далече... искам обратно при мама! – момчето извика още по-силно и спря да се приближава към нея. Без никакъв друг избор Сакура направи единственото нещо, което беше останало да се направи... покатери се от прозореца на дървото.
-Къде по дяволите е Сакура! – мислеше Саске и като луд търсеше в тълпата от пощурели фенки. Не успявайки да намери розовокосо момиче, той избута пищящите момичета и избяга на улицата. Фенките бяха твърде полудели, за да забележат че Саске вече е избягал, затова продължиха да се блъскат към ъгъла, надявайки се да го намерят там.
Саске тичаше нагоре и надолу по улиците ненамирайки Сакура. Той вече беше мокър до кости от главата до петите. Точно тогава той чу викове, затова се опита да го проследи и пристигна пред огромно дърво до висока сграда. Много хора се бяха събрали около него, затова той проследи погледите им, които бяха вторачени нагоре. Той можеше да види 2 фигури на върха на дървото, когато се загледа видя Сакура! – Мамка му! Какво по дяволите прави тя там! – Той се закле в ума си и анализира ситуацията. Видя отворен прозорец близо до клона на който Сакура и момчето седяха, и предположи че тя се е покатерила от там за да помгне на момчето. Всички викаха затова той не можа да чуе какво казваха. Изкачи сградата тичайки и от стаята, намери Сакура държейки се силно за клона и момчето.
- Сакура! – Извика през прозореца. Гръмотевица изръмжа и момчето изпищя.
- Саске, вземи малкото момченце! – Извика тя опитвайки се да му подаде Конохамару.
CRACK!
Клонът направи силен пукащ ефект докато Сакура се опитваше да се движи.
- Не мърдай! – Нареди Саске и направи движение за да излезе от прозореца.
- Саске спри! Ако дойдеш тук, със сигурност ще паднем! – Извика тя през гръмотевицата, докато страхът премихаваше през тялото й. Саске прокле ситуацията им и се върна обратно.
CRACK!
- Саске, момчето! – извика Сакура, този път имаше сълзи в очите й докато правеше друг опит, за да подаде ридаещия Конохамару на Саске.
- Клонът се чупи! – изкрещя някой отдолу.
- Ще паднат! – каза друг.
- Саске! – молеше тя под навъсения дъжд.
- На две, хвърли го към мен! – бързо нареди той, опитвайки се да не мисли за най-лошото. Сакура кимна и се приготви.
- Добре, 1... 2... СЕГА!
Сакура призова всичката си сила и хвърли Конохамару на Саске. Той успешно хвана момчето и го остави вътре.
CRACK!
Клонът не можеше да понесе всичките движения, които бяха направени и се счупи.
- Саске! – Изкрещя Сакура падайки заедно с клона, затваряйки очите си, подготвяики се за ада. Гръмотевица изръмжа сякаш беше приветстващ знак за нея към подземното царство.

Падане...
-Сакура! – Той извика и прескочи през прозореца и успя да хване ръката на Сакура докато се държеше за перваза с другата си ръка. Саске мърмореше нещо докато се опитваше да се задържи. По дяволите дъжда, който прави всичко толкова хлъзгаво! Той се изплъзваше и знаеше това, изглеждаше че и Сакура го усещаше.
- Саске пусни ме! – Извика тя.
- Не, глупаче! Не бъди глупава! Ума ли си изгуби? – Отвърна й той ядосан, че мисли че ще направи такова нещо.
- Но...
- Казах не! – той я отряза, неискайки да чува повече.
Гръмотевици
Дъжд
Slipping (е тфа нз как се превежда)
-МАМКА МУ! - Ръката на Саске се изплъзваше и той трябваше да действа бързо. Сакура не беше тежка, но дъждът беше този, който правеше мърдането му трудно. Поемайки риска, той използва почти всичката си сила за да може бавно да повдигне ръката на Сакура до перваза на прозореца.
- Някой да им помогне! – Извика някой.
- Пожарникарите идват ей сега! – Добави друг.
Гръмотевици
Дъжд
Slipping
Можеха да чуят сирени и гръмотевици.
- Не се безпокой Сакура. Всичко ще бъде наред. Хвани се за перваза. – каза й той.
- Саске... – каза тя с тих глас. Тя снаеше, че той губеше енергията си много бързо, но все още не се даваше. Защо?
Гръмотевици
Дъжд
Slipping
Пръстите и докоснаха перваза и всичко щеше да бъде наред. Тя използваа последната капка от енергията си за да се издигне. Саске я последва. Те бяха спасени. Сакура падна на пода и плачеше докато Саске я люлееше и тогава пожарникарите дойдоха... И тогава щяха да живечт щастливо...
ГРЕШКА. ГОЛЯМА ГРЕШКА…
Това е което Саске и Сакура биха искали да се случи, но това е реалността. Сакура не използва последната си енергия за да се издигне, нито пожарникарите дойдоха навреме, за да ги спасят. Пръстите й докоснаха перваза и те си помислиха, че всичко ще е наред. Но енергията на Саске го предаде, захвата му го направи. Дъждът го направи. Бог го направи. Ръцете й се изплъзнаха през неговите и Сакура отиде надолу, надолу, надолу...
Гръмотевица
Дъжд
Slipping
Падане
Писък
Ужас
Мълчание
Сакура падна от пететажно дърво като награда че спаси малкото момченце.

Глава 22: Изгубен хоризонт

Тишина.

Саске подледна надолу, където сега лежеше Сакура. Очите му бяха разширени, а дишането учестено.

‘Това не се случва! Не, не, не...не може да свърши така! ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА!’

Той се обърна и се приземи на земята със силен удър. Момчето плачеше в ъгъла, но скимтеше докато Саске го вдигаше и тичаше надолу по стълбите. Сакура беше единственото нешо в ума му сега.

Той изтича от сградата и още по-бързо дотича при Сакура, оставяйки момчето на земята.

- Сакура... – прошепна той и коленичи до нея. Навсякъде имаше кръв... нейната кръв...

Дъждът падаше дори по-силно, удряйки всички с ледените си капчици. Свидетелите просто седяха там като безмълвни кукли, твърде шокирани, за да направят нещо. Прясна кръв потече от страната на главата й и от порязванията, които бяха по цялото й тяло.

Тя просто лежеше там неподвижно, безсъзнателно и не чувствайки болката изобщо. Саске бързо свали черната си тениска и внимателно завърза раните й с нея, опитвайки се да спре изтичането на кръвта й. Той разкъса дрехата на ивици и бързо ги уви около главата й, опитвайки се да предотврати кръвозагубата.

- Линейката е тук! – извика някой.

- Внезапно, хора с бели престилки ги заобиколиха и отведоха Саске в линейката докато носеха Сакура на носилка. Те му задаваха въпроси като „Какво се е скучило?” и „Добре ли си?”.

Той отговаряше лекомислено, без да сваля очите си от Сакура. Тя едвам дишаше и капки пот се стичаха по бледото й лице. Той седеше там безстрастно, повтаряйки какво се бе случило последният час отново и отново.

Вината, за дето Сакура е в това състояние, беше на малкото момченце. Свидетелите бяха виновни че не бяха дошли достатъчно бързо на помощ, а просто гледаха сцената като тъпи марионетки. Вината беше на Бог че този ден валеше. Но най-вече...вината беше негова за дето я изпусна...

Никога нямаше да си прости ако Сакура умреше...


- Как е тя? – разтревожено попита Тентен, докато Тсунаде излизаше от стаята й. Те разбраха че Тсунаде не беше просто волейболен треньор в тяхното училище, но и доктор.

Неджи, Тентен, Наруто, Какаши и Хината веднага бяха дошли в болницата когато чуха новините. Те успяха да накарат Саске да се прибере у тях, за да си почине, тъй като той отказваше да остави Сакура.

Тсунаде поклати главата си и ги погледна сериозно:
- Истината ли искате или предпочитате да ви излъжа?

Какаши погледна учениците и пристъпи напред:
- Мисля че трябва да знаем истината. Достатъчно големи са, за да се справят.

- Много добре. Има добра и лоша новина. Ще започна с добрата. Добрата новина е че Сакура няма да умре.

- Страшно сте права, че няма! – прекъсна я Наруто безстрашно.

- Млъкни момче. Остави ме да довърша! Лошата новина е, че не знаем кога ще се събуди от комата и -

- Разбире се че ще се събуди, дърта бабичке! – прекъсна я отново Наруто.

- Да, не казвам че няма но –

- Е, звучеше така! – той е отряза.

- Ще си затвориш ли устата и оставиш да довърша! – ядосано му извика Тсунаде, губейки търпението си с всяка следваща минута. Другите бързо го успокоиха и кимнаха унило.

- Хмм, е както и да е. Когато Сакура се събуди ще има 99 процента шанс тя да страда от амнезия през целият си живот. Спукала е част от черапа си, увреждайки няколко тъкани и нерви. Но благодарение на Бог тя оцеля. – уведоми тъжно Тсунаде.

- А-Амнезия! –гласът на Наруто отекна невярващо.

- Страхувам се, че да. – добави Тсунаде.

- Ти да се страхуваш, не си ли достатъчно добра! Защо ще страда от амнезия? Защо не се постара повече, за да предотвратиш това! Защо трябва да страда, само защото е спасила малко момче? – Той изплака обвинително. Сакура винаги му е била скъпа приятелка и чувайки за състоянието й го болеше.

- Защо не попиташ тялото й и Бог защо ще страда! Вече направихме най-доброто, което можахме! Не си мисли че ти си единствения, който е разтроен от тази ситуация, тя беше най-добрият ми играч! Очевидно е, че не си готов за истината! – тя се сопна.

Какаши постави ръката си върху главата на Наруто и му каза да се успокои. Наруто просто измърмори и погледна към пода.

‘Хъх...никой не е готов за това да изгубиш паметта си Сакура... особенно Саске...`

- Вече се обадих на родителите й и те бяха много разтроени. Полетите за следващите няколко месеца бяха запазени, затова те няма да могат да дойдат да видят Сакура. Толкова е жалко... те също плачеха... е тогава Какащи ще оставя на теб да кажеш на Саске новините. – каза Тсунаде рязко и тръгна.

- Може ли да я видим? – попита Тентен с тих глас.

- Да! Предполагам, че може. – отговори й Какаши и те всички влязоха в стаята, приближавайки се до ужаса. Момичетата ахнаха, а челюстите на момчетата увиснаха, когато видяха Сакура.

Тялото й беше покрито с бинтове и тя лежеше на болничното легло безжизнено, дишайки през кислородна маска, която покриваше устата и носа й. Те почти не можеха да видят непокрито парче кожа по нея. Челото й беше плътно с кърпи и те вече можеха да видят кръв, стичашта се през тях.

Нейната някогашна красива розова коса сега беше отрязана късо, губейки своя обичаен блясък. Монитор за сърдечен ритъм писукаше постоянно до нейното спящо тяло.

- Тя отново кърви... Неджи отиди да намериш доктор. – Какаши нареди строго, преглеждайки раната на главата й.

- Сакура-чан... – Тентен плачеше до най-добрата си приятелка, Хината също плачеше тихо.

- Събуди се, Сакура-чан! – Наруто внезапно извика отчаяно. Никой не му каза да млъкане този път затова той продължи да издава отчаяни викове, надявайки се да я събуди.

‘Тя не може да спи вечно! Ами ние! Ами Саске!’

- Сакура-чан... събуди се! – кращеше Наруто дрезгаво през сълзите си, почти губейки гласа си.

- Тя не може да те чуе... тя е в кома. – каза тихо Тсунаде зад тях.

- Не ме интересува. – каза той инатесто, задавящ се от сълзите си.

Докторката не отговори и смени превръзките на Сакура. Беше кървава гледка, кръвта беше по цялата й коса, оцветявайки я в тъмно червено. Кръв бликаше, докато Тсунаде махаше кърпите, но работеше бързо за да затвори раната отново. Тогава тя преля кръвта на донор във вените й, за да замени тази която беше изгубила.

Тсунаде свърши с кървави ръце, а всичко което можеха да направят другите беше да гледат. Какаши въздъхна силно и погледна през прозореца.

‘Сега всичко което можем да направим е да чакаме...’

Ден 1 – от катастрофата

Саске почти побесня когато Какаши му каза новините.

- Какво имаш предвид, че тя е в кома! Как така има голям шанс тя да страда от амнезия! – викаше той на учителя си, също така бифш частен преподавател.

- Саске, имам предвид всичко което казах. Ще те излъжа ли? Някога правел ли съм го? – попита той.

- Не. – Измърмори момчето намусено. Този ден той отиде в болницата и сърцето му почти се строши на парченца, когато я видя. Също така видя и прокълнатото хлапе наречено Конохамару и родителите му в същата стая.

Очевидно, Конохамару видял някакви птички на върха на дървото и както всеки петгодишен, естествено му било любопитно и се покатерил. Никой не знае как е успял да се изкачи до върха. Баща му бил на работа, а майка му бременна затова не можали да помогнат на сина си.

Семейството се извини безброй пъти на Саске, когато той влезе и избухна в сълзи. Те бяха уплашени от него, тъй като беше Саске Учиха, който беше член на най-богатото семейство в света.

И техният син случайно беше причината за раните от които гаджето на този Саске Учиха страдаше. Можеше да ги призове в съда само с едно щтракване на пръстите си.

Но в место това Саске просто кимна небрежно на извиненията им и отиде да седне до възлюбената си приятелка, тихичко прокълнавайки ги. Те не бяха достойни, за да се съдят, реши накрая той.

Ден 2 –

Сакура все оше беше в кома, а Саске беше близо до нея.

Ден 3 –

Никакви признаци за събуждане.

Ден 4 –

Все още никакви признаци за нейното събуждане, но раните й зарастваха.

Ден 5 –

Раната на главата й внезапно се отвори отново и Сакура беше пратена в интензивното.

Ден 6 –

Раната отново беше затворена от лекари... Сакура все още е в кома.

Ден 7 –

Все още в безсъзнание.

Ден 8 –

Измина седмица и все още няма знак за съзнание.

Ден 9 –
Пръстите на Сакура внезапно се мръднаха малко. За ужас на Саске и другите тя отново се върна в дълбок сън.

Ден 10 –

Докторите се надяват на обнадеждяващи знаци на движение, но не намират никакви.

Ден 11 –

Все още никакво движение освен дишане.


Ден 12 –

Внезапно Сакура беше хванала треска.

Ден 13 –

Треската беше спаднала, но все още беше фатално.

Ден 14 –

- САСКЕ!

- Хе..хе... – Сакура се задъха опитвайки се да си поеме дъх. Освен, че току що тя имаше ужасяващ кошмар, странното беше, че... тя не можеше да си спомни нищо.

Вътрешна Сакура: Защо е толкова тъмно тук? Главата ми със сигурност боли ужасно, какво е станало с мен? Коя съм аз?

С объркани мисли минавайки в главата й, правейки главоболоето още по-силно, тя припадна и заспа.

- Сакура? – Саске извика колебливо на спяштото момиче. Чаршафите на леглото й бяха намачкани, правейки очевидни знаци че или тя беше мръднала, или някой друг е пипал завивките й миналата нощ. Те винаги бяха глатки, затова някой или нешо трябва да се е движело.

Надежда премина през сърцето му докато обмисляше всички възможности. Дори и да изглеждаше глупаво да говориш на човек в безсъзнание, той просто трябваше да опита.

- Сакура? – отново извика. Все още нямаше отговор, затова той се предаде и въздъхна в знак на загуба.

- Хннмм...

- Хъх!

Саске се завъртя и погледна Сакура объркано. Дали беше неговото въображение или току що чу Сакура да стене?

- Ugh...

Тя изстена отново и този път тя всъщност се движеше! Не си е въобразявал все пак! Тя изглеждаше сякаш се опитва да се изправи.

- Сакура! – прошепна той нежно, помагайки й да стане. Това беше твърде хубаво, за да е истина. Той я погледна и тя му отвърна. Само че нещо странно ставаше с нея,а той не можеше да разбере какво беше то.

- Б-Благодаря. – тя заекна и се задъха малко, опитвайки се да поеме колкото се може повече въздух.

- Добро утро! – извика Наруто, влизайки в стаята. Челюста му увисна, когато видя Сакура да седи. Хората сад него бяха също толкова шокирани колкото него.

- САКУРА-ЧАН! – изкещеха Тентен и Хината в мига когато я видяха и изтичаха със свръх скорост при нея, давайки й мечешки прегръдки следвани от Наруто.

- Олл...

- О извинявай, забравихме за раните ти. Но толкова се притеснявахме за теб! Беше в безсъзнание две седмици! – Тентен извика радостно. Хината остави цветята, които бяха купили и седна до Сакура.

- А-Аз бях? – каза Сакура слабо.

- Да!

- Колко е часът? – попита тя.

- Хината провери часовника си и й каза:
- Десет сутринта е, защо?

- Ден ли е?

- Да, разбира се.

- Защо н-не мога да виждам...

- ...

Те гледаха докато Сакура наблюдаваше сляпо през всички тях. Очите й бяха мъгливи и изгубили своя нормален блясък. Те бяха твърде заети да бъдат щастливи, за да осъзнаят мъглявината в очите й. Но сега като я огледаха, беше очевидно.

‘Тя е сляпа...’

- Ъ-Ъм... ехо? – Тя трепереше разтревожено, неудобно от всичките които я гледаха.

- Тя е сляпа. – започна тихо Неджи разкъсвайки тишината, докато все още беше в шок.

- Ъм, кой е сляп? – невинно попита Сакура.

- ...

- Ами?

- ...

- Все пак кои сте вие хора? Можете ли да ми отговорите? – настоя Сакура, малко ядосано.

- Не знаеш кои сме? Помниш ли нещо? – Саске попита тихо, треперейки неконтролеруемо.

Този един процент надежда тя да не получи амнезия бързо изчезваше.

- Не мисля... – Потърси из ума си, опитвайки се да намери имена и спомени, но не намери нищо.

- Хей... ОМГ! Сакура! – Тсунаде извика щасливо, когато я видя да седи.

- Най-накрая си будна!

- Дърта старице... тя е сляпа... – информира Наруто гледаайки я.

- Тя какво! –изръмжа медика.

- Аз съм какво! – Сакура изпищя след нея.
- ТЯ Е СЛЯПА! – Наруто извика колкото силно можеше, за да може целия свят да чуе, със сълзи в очите си.

- Н-Но... как... а-аз... – Сакура не можеше да каже нищо. Там тя говореше с непознати, научавайки, че не помни нищо, и че е НАПЪЛНО СЛЯПА!

- Мамка му! Трябваше да се сетя! – Тсунаде изруга, удряйки стената, - Някой от нервите в главата й бяха повредени, но не си мислех че ще е толкова увредено, че ще причини слепота!

- Кои сте вие хора? Къде съм? Какво правя тук? КОЯ СЪМ АЗ! – Сакура крещеше въпросите, докато сълзи се образуваха в замъглените й зелени очи и падаха по бузите й.

Те зяпнаха.

- ...

- С-Сакура-чан, моля те спри да плачеш! С-Сълзите т-ти... са... к-к-кръв! – Хината наполовина умаоляваше, наполовина плачеше.

-Сълзите не могат да бъдат кръв, нали?

Те я гледаха, желаейки да й помогнат, но бяха толкова шокирани че не можеха да помръднат.

-Сълзите не могат да бъдат кръв. Те просто не могат да бъдат кръв. Не е възможно!

Сакура просто продължи да плаче... ронейки сълзи, или по-точно кръв.

Тсунаде беше първата, която излезе от шока и бързо взе няколко кърпи и ги уви около очите й.

- Шшш... спри да плачеш. Почини си. Достатъчно ти беше за един ден. Сега заспивай. Ще ти обясним всичко утре. – Каза тя тъжно и бавно я постави да легне, а Сакура веднага заспа.

Събитията бяха твърде много, за да може да ги понесе.

- Вие трябва да се приберете и да си починете. Аз ще я наблюдавам. За сега не можем да направим нищо повече. – каза Тсунаде. Всички кимнаха без оплаквания. Те също бяха видели и научили твърде много за деня и желаеха да си починат.

- Саске-копеле идваш ли? – Наруто извика на най-добрият си приятел докато всички напускаха стаята освен него, Саске и Тсунаде.

- Саске-копеле! Защо не казваш ни- -Той провлачи когато видя Саске. Той трепереше силно и ужасените му очи бяха върху Сакура. Като се замисля той не беше казал нищо откакто разбраха, че Сакура има амнезия и е сляпа.

- Шок. – Тсунаде установи докато го преглеждаше - Наруто, заведи го у дома. Аз ще се обадя на Какаши и ще му кажа новините.

Той кимна и го придружи навън.
– Добре ли си Саске?

Той не отговори, но вместо това кимна.

- Занеш ли, можеш да плачеш ако искаш, Саске-копеле. – каза той нежно.

- ...

Учиха не плачат... дори и да искат... техните лица винаги ще бъдат неспособни да плачат, независимо дали им харесва или не.

- Н-Не мога да повярвам че тя е... сляпа... – Той каза тихо. Наруто го потупа по гърба и го заведе у тях.


Дъжд

Гръмотевица

Някой беше хванал ръката й и тя се беше почувствала в безопасност. Но тя падаше твърде бързо, зашото в следващия момент тя се изплъзна от човека и падаше... падаше... падаше...

Сакура се изправи рязко отново чувствайки лека болка в очите и главата си. Беше отново този кошмар.

- Сакура-чан! Будна си! – Тентен извика щасливо. Гласът на Тентен й звучеше познато.

- Знаем че сугурно си пълна с въпроси, тъй като си загуби паметта, затова ние ще ти разкажем всичко. – продължи Тентен.

- Добре, ще се радвам ако го направите.

- Е нека първо да се представим. Аз съм Тентен и имам гадже,което се казва Неджи Хюга и не е тук. Имам кафява коса, която винаги връзвам на два кока и обичам футбол. – представи се Тентен.

- А-Аз съм Хината Хюга и Неджи е мой братовчед. Имаме бели очи и кафеви коси. Обичам да играя тенис, и ние всички сме ти много добри приятели. – Нов глас каза, ръкостискайки ръката на Сакура очтиво.

- Здрасти! Аз съм Наруто Узумаки, и съм приятеля на Хината както и най-добрия приятел на приятеля ти. Уоу много ‘приятели’ има в това изречение, но както й да е... Обичам рамен и хокей. Имам руса коса и сини очи. – Наруто чуроликаше (:D ???).

Вътрешна Сакура: Имам гадже? СУПЕР! HELL YEAH!

- ......

- Саске-копеле твой ред е.

Вътрешна Сакура: Уау Наруто със сигурност се отнася с този Саске, който би трябвало да ми е приятел, като с най-добър приятел.

- ...

- Саске-копеле не ме ли чу!

- Аз съм Саске Учиха.

- ......

- ТОВА ЛИ Е!

Вътрешна Сакура: Това ли беше! Значи харесвам студенте типове, които не обичат да говорят, хъх. Уау, със сигурност мога да подбирам мъже...

- ... хванах настинка и затова не мога да говоря много? – каза Саске невинно с дрезгав глас. Беше истина, че имаше настинка и наистина искаше да говори със Сакура, но не пред всички.

- Добре, ние просто ще ти кажем за приятелят ти, който очевидно има настинка. – каза Наруто, докато изчистваше гърлото си.

- Саске Учиха, известен е с вида си, богатството си и таланти. - Кашляне... - доматен особняк... - кашляне, кашляне...

Саске го удари по главата и го ритна от единия край на стаята до другия. Другите се изпотиха затова Тентен любезно продължи там откъдето Нарито свърши.

- Обръщаш се към него със студеногъза мижитурка или само прост кретен... – Тогава Тентен отиде на това колко е богат и как момичетата постоянно го преследват и така нататък.

Вътрешна Сакура: Уау, хехе. Hell yeah! Приятелят ми е супер! Дори и да звучи студен и рязък.

- Добре, това е основното за нас. Сега за теб! Казваш се Сакура Харуно, и както можеш да разбереш ти си момиче. Обичаш да играеш волейбол и имаш розова коса и зелени очи. – рецитира Тентен.

- Розова коса! Чудак ли съм!

- Не, не. Имаш си собствен фен клуб и спаси малко момче от пет етажна височина или по друг начин казано от 50 метра, но падна, което е причината да си загубиш паметта и... зрението.

- Ох...

- Е както и да е, днес ще те заведем в къщата ти. Но сме задължени да те върнем обратно в болницата за през нощта, затова да тръгваме вече. – Наруто каза силно, опитвайки се да развесели всички.

Те отведоха Сакура в къщата й, веднага щом се облече в прилични дрехи. Тя имаше весело лице въпреки факта че беше сляпа и си беше загубила паметта.

Момичето пипна всеки обект и всичко, което беше в къщата й, опитвайки се да си върне паметта, но никаква полза. Те й помогнаха да почисти къщата и Тентен си тръгна по-рано.

Посредата на работата Наруто внезапно запя много странна песен, и те добре го огледаха... завъртяха Сакура в неговата посока тъйкато тя всъшност не можеше да вижда.

(Нарочно няма да преведа песента, защото римата се губи и звучи малко откачено)

- Down in the jungle where nobody goes, there's a boogie woogie washer woman hangin’ her clothes, and she's washing them there and she's washing them here, she's the boogie woogie washer woman that's hangin’ her clothes. Boom chuwawa, boom boom! Boom chuwawa boom boom! She's the boogie woogie washer woman that's hangin’ her clothes.

- Добе... – Саске изстена в унижение. Не можеше да повярва че Наруто Узумаки, който пееше тази абсурдна песен беше най-добрия му приятел!

- Какво!? – той извика невинно - Трябва да пея когато чистя! Проблем ли имате с това! Какво му е лошото на момче, което пее? Момчетата също могат да пеят!

Затова през следващите два часа те трябваше да го слушат, как пее тази тъпа песен за перачката, отново и отново.

Down in the jungle where nobody goes……
There's the boogie woogie washer woman hanging her clothes…
- Aargh! Само тази тъпа песен ми е в главата! – Саске измърмори ядосано.

- Тентен-чан и Неджи са такива късметлии. Те не трябваше да слушат тази песен. – Хината каза силно. Дори и тя, срамежливо момиче което много обича приятеля си, й омръзваше да слуша тази песен докато се повтаряше отново и отново в главата й.

- Е, къщата ти блести Сакура-чан! – Наруто обяви гордо, гледайки резултата от свършената работа, докато игнорираше мърморенето на другите.

- Благодаря ви. – Сакура каза благодарно на ‘новите’ или ‘старите’ приятели. Въпреки, че тя самата, също мразеше тази ‘Boogie Woogie Washer Woman’ песен, Наруто беше добър.

Всички освен Саске си тръгнаха, защото ставаше късно. А и той предложи да я върне в болницата. През деня всъщност Сакура не му говореше много, дори и той да беше приятелят й, ако това което другите й бяха казали беше истина. Но тя винаги можеше да почувства присъствието му близо до нея, и по някаква приччина се чувстваше в безопасност.

Ring!

Звънецът звънна и Саске тихо я придружи до вратата. Той отвори и се появи мъж държащ един пакет. – Специална доставка за Сакура Харуно.

Той даде пакета на Сакура докато Саске се подписа вместо нея, тъй като тя не можеше да пише в нейното състояние. Те затвориха вратата и отидоха във всекидневната. Пакетът беше адресиран до Сакура от училището.

Саске го отвори вместо нея и извади писмо и голяма книга. – О, училището е изпратило албума. – Започна той и постави книгата на масата. Корицата на книгата беше синя със златни надписи написани отгоре, ‘Fiery Leaf High Year Book’ (Year Book=албум). Беше средна по големина книга и съдържаше около сто страници.

Той отвори писмото и го прочете на Сакура, която седеше на дивана, галейки надписаната книгата.

За госпожица Сакура Харуно,
Изпращаме ви годишника и ви желаем всичко най-добро. Ще има парти за завършването на 12 Септември, всички се надяваме, че ще дойдете. Партито започва в 14:00 часа и свършва в 21:00 часа. Моля да дойдете и се облечете официално. Ще ви очакваме и ви желаем най-доброто през университетските ви години. Благодарим ви, че учихте в гимназия Fiery Leaf, и се забавлявайте с годишника!

С уважение,

Персонала на Гимназия Fiery Leaf

Той свърши и остави писмото на страна и седна до Сакура. Те бяха мълчаливи за момент, незнаейки как да започнат разговор, беше някакси неловко.

- Ум, С-Саске... м-може ли да разгърнеш албума и да ми опишеш някой от снимките? – тя попита нервно.

- Хн.

Той взе книгата от скута й и я отввори. Сакура леко се нервираше от несръчността докато чуваше страниците да се прелистват.

- Знаеш ли, не трябва да се нервираш Сакура. – Той каза внезапно. Тя кимна и се отпусна малко.

Вътрешна Сакура: Дори и с тази студена външност, предполагам че е мил отвътре... може би за това съм си паднала по него...

Тогава Саске видя снимка на Сакура, играеща волейбол.

- Ето снимка на която се пробваш на волейбол с Тентен. Между другото и двете успяхте накрая.

- О, какво носех?

- Носеше бяла тениска и червени шорти - това е училищната униформа за физическо. – Обясни той, а после прехвърли страница.

- Хех, ето снимка на мен и теб в часа по химия. И двамата сме покрити с желе, и ти изглеждаш бясна.

- Хмм... чудя се защо. – каза тя саркастично. Нервноста бавно стихваше и двамата се забавляваха.

- Уаа, ето снимка на нас двамата, падайки от тавана. Сигурно са взели тази снимка от охранителната камера.

- Ние какво! – тя извика. Ако беше чула правилно, той каза че са паднали от тавана!

- Да, ъм. Ние някакси се бяхме заключили в стаята за обурудването и ти искаше да излезеш. Затова си помислих че можем да използваме вентилационната шахта като изход. И така пропълзяхме през шахтата и внезапно се подхлъзнахме на този наклон на шахтата и паднахме в учителската стая.

- Лъжеш ли ме, защото ми звучи невероятно. – каза Сакура подозрително.

- Е, истина е. И това не е единственото откачено нещо, което сме правили заедно. Имаше и други.

Вътрешна Сакура: Заедно? Трябва да съм му била доста близка тогава. Сърцето ми се чувства привързано към него... трябва да съм го обичала много...

С малкото което знаеше, тя се приближи до него, чакайки да чуе още от гласа му и да научи повече за него.

- Майко мила. Как са направили тази снимка!

- Каква снимка? – тя попита бързо.

- Мистериозно бяхме заключени в килера на портиера и някакси заспахме. Някой трябва да ни е снимал докато сме спали!

- Пак сме били заключени! – тя отчаяно търсеше в спомените си, но не намери нищо както подозираше.

- Да, за жалост. О, ето снимка на Неджи и Тентен докато играят футбол заедно. Спомням си че се опита да ме довлечеш с теб за да ги събереш.

- Уау, аз съм сватовница.

- Uh huh, ореди и Наруто и Хината също.

- Хехе, добра съм.

- Ето снимка на Шикамару, умник с 200 IQ, Неджи, и аз играейки баскетбол.

- Чух, че си много добър.

- Не точно. – каза той скромно.

Вътрешна Сакура: Скромен. Харесва ми. Мисля че ще си върна думите от тази сутрин. Наистина имам добър вкус, hell yeah!

- О, ето и наша снимка как танцуваме на бала.

- Найстина ли? Какво се случи тази нощ?

Той й описа всеки датайл баз да пропуска нищо. Сакура слушаше внимателно, опитвайки се да си представи сцената. След като той свърши, те останаха тихи за минута, всеки изгубен в мисли.

- Не си спомняш нищо, нали? – попита нежно той със лека тъга в гласа си.

- Н-Не.

Но тя наистина, наистина искаше. Всяка минута която беше с него, тя се влюбваше все повече. Сърцето й я болеше. Тя найстина искаше да си спомни и да го види.

Саске въздъхна тъжно и погледна през прозореца.
– Става късно Сакура. Ще те върна в болницата веднага.

- Вече? – тя каза с тихо гласче.

- Да, хайде да вървим. – Той хвана ръката й я заведе до колата си. Пристигнаха пред болницата. Звездите блестяха силно, и повечето хара вече бяха заспали.

Той я заведе до стаята й и каза довиждане като се готвеше да извика сестрата, за да й даде лекарството.

- Почакай! – тя извика внезапно и го хвана за тениската.

- Да?

- Ще дойдеш и утре нали?

- Да. – Той отговори просто. Тя се усмихна успокоена и го пусна. Саске я погледна за минутка и осъзна че дори и да не си беше върнала паметта, тя все още беше Сакура.

Той се наведе и я целуна, оставяйки я замаяна.

‘Съжалявам за всичко, с което те карам да страдаш така... Обещавам, че ще ти върна паметта... Обештавам...’

Вътрешна Сакура: Той токущо целуна ли ме? Толкова е познато... и... страхотно...

Една сестра дойде в стаята и подготви лекарството, но тя не я забеляза. Вместо това вдигна главата си, „гледайки” тавана сякаш се молеше на бог.

‘Трябва да си спомня на всяка цена... дори и да ми отнеме години, за да го направя, никога няма да се предам... за Саске...’

Глава 23:Промени

Ино обикаляше из болницата разгневена, гледайки злобно към всеки който видеше. Тя не можеше да повярва! Годишният албум беше пристигнал вчера и тя можеше да види снимките на Сакура и Саске там! И нито една на нея и Саске!

Тя нямаше да го позволи! Този път Сакура Харуно беше отишла твърде далеч… ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ. Тя щеше да си отмъсти. Хех, и за неин късмет, разбра че Сакура е загубила зрението и паметта си.

Добре, във всеки случай тя го заслужаваше. Сега, всичко което тя трябва да направи е да съсипе невинният й ум… .


Сакура седеше на леглото си гледайки напред, виждайки нищо друго освен тъмнина. Вече беше свикнала със слепотата, и разви по-добри сетива към околностите си.

Вътрешна Сакура: Къде е Саске? Става късно, къде е той?

Точно тогава вратата на стаята й се отвори и устата й веднага се изви в сладка усмивка. Ино надзърна и я видя. Искра от съжаление мина през нея, но изчезна след секунда. Тя изчисти гласа си, за да извади слдкото си невинно гласче и погледна злобо към нея. Все пак беше сляпа.

- Здравей, Сакура-чан! Името ми е Ино Яманака. - Женски глас премина през ушите на Сакура, и тя се намръщи в объркване.

Вътрешна Сакура: Не трябва ли Саске да е тук? Както и да е, коя е тя? Нещо случило ли се е със Саске?

- Здравей. – Тя поздрави несигурно госта си, и й се усмихна треперещо.

- Сигурно се чудиш коя съм аз, не те виня. Е както казах аз съм Ино и съм една от най-добрите ти приятелки в гимназия Fiery Leaf.

- О! – Лицето на Сакура веднага светна, друг приятел беше дошъл да я види.

‘Само погледнете жалкото й личице, толкова невинно! Ха, това отмъщение ще бъде ТОЛКОВА сладко.’

- О, Сакура-чан... погледни се, горкото! Чувстваш ли се по-добре изобщо? Искаш ли да направя нещо за теб? – Ино каза „загрижено”, отивайки при нея.

- Всичко е наред Ино-чан. Добре съм, найстина. – Сакура я увери.

- Е, достатъчно ли си добре, за да дойдеш до нас да пием чай и да си поговорим малко?

- Ъм, ами виждаш ли. Сас-

- О не се притеснявай за него, той ми каза, че ще посещава Хитоми, затова няма да може да дойде. – Ино изчуролика, прекъсвайки я.

- Х-Хитоми?

Ако мозъкът й работеше добре, Хитоми не е ли име на момиче?

- Да Хитоми-чан. Тя е моя приятелка и също така близка приятелка на Саске.

- Б-Близка приятелка?

- Да, но достатъчно за това. Хайде да вървим. – Ино продължи щасливо и я изведе от болницата. Тя можеше да види объркване изписано на лицето й. ‘Хаха, сигурна умира да разбере коя е Хитоми. Съжалявам челова кучко но Саске-кун е мой. Първо ще разкъсам сърцето ти, а после ще се ядосаш на Саске, и тогава... Саске е мой!’

Ино я заведе до сребърното си Порше и я закара до имението си, карайки Сакура да слуша бърборенето й. Въпреки че умът на Сакура изглежда беше зает със Саске и това момиче Хитоми в момента, плана на Ино работеше перфектно.

Те пристигнаха в имението й и Ино я заведе в градината си. Бяха посрещнати от прислужници и Сакура започна да се чуди кое точно е Ино.

- Ино-чан може ли да опишеш мястото, в което живееш и как изглеждаш? – попита тя.

- О! Разбире се, колко безгрижно от моя страна. Извинявай Сакура-чан. Аз имам дълга руса коса, която е завързана на конска опашка, а в момента ние сме в имението ми.

- Имението ти! Колкото Саске ли си богата! – тя възкликна.

- Не точно, сега хайде да вървим в градината ми и да пием чай.

‘Но ще бъда богата колкото Саске, щом стане мой.’ – Умът на Ино се изкикоти.

Те седнаха под малко дърво. Маса беше изнесена за тях както и два стола, и скъп чай.

- Градината ти мирише приятно. Харесваш ли цветя? – попита Сакура.

- Да. Много! Обичам ги толква много. Когато порасна искам да притежавам компании за цветя, които да продават любимите ми цветя. – каза ентусиязирано Ино.

- Уау, поне знаеш какво искаш в бъдещето. Аз дори не знам какво искам, особенно сега когато съм си загубила паметта. – Сакура започна без никаква следа от тъга в гласа си.

‘Защо не е тъжна? Тя токущо загуби всичките си спомени и зрението, и все пак можеше да каже тези думи толкова небрежно.’

- Защо звучиш толкова небрежна? Не се ли чувстваш тъжна? Аз щях да се чувствам ужасно, ако бях загубила паметта и зрението си. – попита тя от чисто любопитство.

- Чувствах се тъжна, но сега, с всичките ми приятели, тези чувства започват да изчезват. А и тези чувства няма да ми помогнат изобщо. Не искам другите да се тревожат за мен, затова просто се опитвам да бъда клкото се може по-щастлива, заради другите. – отговори тя.

Стрела от вина се заби в гърдите на Ино.

‘Сега, когато всичките ми приятели са с мен, тези тъжни чувства изчезват.’

‘Не искам другите да се тревожат за мен, затова се опитвам да бъда колкото може по-щаслива заради другите.’

Заради другите...

Заради другите...

- Ино-прасе?

‘Защо се чувствам толкова зле сега... не мога да оставя чувствата ми да ми попречат. Тя ме накара достатъчно да страдам и аз няма да позволя това да продължи.’

- Прасе ли те нарекох току що? Извинявай, просто исзкочи изведнъж! – тя възкликна.

- Хъх! О, извинявай... ъм... да предполагам. Почакай, какво каза! – тя извика.

- Хехе, голямо чело. Наричаше ме така.

- Голямо чело! Ах ти... Ино-ПРАСЕ!

- Голямо чело!

- Ино- прасе!

- Голямо чело!

- Ино-прасе!

Тогава тя зебеляза че косата на Сакура е малко неравна, затова и предложи да я подреди, за да поддържа ума си зает. Ще бъде добра постъпка за да спечели приятелството й още повече.

- Ей, голямо чело, нека ти подстрижа косата.

- Какво! Не трябва да правиш това Ино-чан.

- Всичко е наред Сакура-чан. Знам как се прави това. Наистина ли си толкова добра или просто се страхуваш да не ти разваля косата? – измънка Ино.

- И двете. – Сакура отговори с усмивка, и тогава седна докато Ино започваше да подрязва късата й розова коса.

Те се смееха, говореха за всички скорощни слухове и предишните опити на Ино. Ино се почувства някакси различно говорейки с нея, но тя просто не можеше да разбере какво е това чувство. Когато свърши, погледна работата си гордо. Сакура изглеждаше по-добре, и обичайният блясък на косата й изглежда се връщаше.

Докато Сакура пипаше косата си, тя беше тиха за минута.

- Сакура-чан?

- ... Знаеш ли Ино, чувствам се много щаслива сега. Благодаря ти, това е първият път, който найстина се чувствам, че принадлежа тук. С всичките прекрасни приятели до мен, от сега нататък, ще се опитам дори повече да си върна паметта и да ги направя щасливи. И на теб ще ти се отплатя!

`С всичките прекрасни приятели до мен, от сега нататък, ще се опитвам, дори повече, да си върна паметта и да ги направя щасливи...`

`Да ги направя щасливи...`

‘Да ги направиш щасливи? Не да направиш себе си щаслива, голямо чело?’

- Ино-чан?

‘Да ми се отблагодариш? Ако само знаеше какво съм ти сторила...’

- Ино-чан?

‘Защо си толкова мила? Защо винаги си толкова мила? Защо можеш да правиш приятели? Защо можеш да имаш Саске? Защо? Защо не мога да съм късметлийка като теб?...’

- Ино-чан?

Тихо сълзи започнаха да се ронят от очите й, смесени чувства се въртяха в тялото й.

Милост за себе си

Гняв за съдбата си

Объркване за приятелство

Страхопочитание за момичето стоящо пред нея

Разочарование за Саске

Тъга за Сакура

Тъга за Сакура! Това от къде се взе! Тя беше нейният враг! Тя беше взела всичко, което тя някога беше искала. Всичко което имаше бяха притежания, които другите искаха. Тя имаше всичко, което всеки на света би искал. Но имаше едно нещо, което тя никога нямаше... истински приятел.

Шикамару се броеше за приятелството й... той я подкрепяше и слушаше бърборенето й. Може би дори я разбираше. Но той беше момче, а тя момиче. Тя не може постоянно да разчита на него, и той не заслужава да слуша всичките й истерии и други неща, които само момиче трябва да знае.

Говорейки със Сакура Харуно, беше първият път в който Ино почувства че има истински приятел. Тя можеше да се шегува с нея и да бъде себе си. Не някое превзето хлапе, което всички познаваха толкова добре.

Фен клуба не се броеше. Не ги беше грижа какво става с нея. Всичко за което ги е грижа е да се доберът до Саске. Те бяха на нейна страна само, защото тя беше една от тях.. една от всички, които искаха Саске. Но след като се отърват от Сакура, щяха да тръгнат и след нея, защото тя беше годеницата на Саске.

За пръв път, някой беше говорил с нея като с приятелка. Усмихнал се за нея и я приел като истински приятел. Истински приятел... тя, Ино Яманака, известното хлапе, което е ръководител на фен клуба на Саске, беше третирана като истинска приятелка за първи път.

Семействито й винаги е било далеч от както беше малка. Единствените хора, които са живели с нея са прислужниците и икономите. Никой друг. Тези слуги дори и не ги беше грижа за нея, те просто си вършеха работата за пари без да се опитват да опознаят малката господарка и да станат приятели.

Още силзи паднаха от сините й очи, когато погледна небето, сякаш се опитваше да намери отговор от Бог. Тя беше толкова объркана, че не знаеше какво да прави.

- Ино-чан! Добре ли си? Плачеш? Всичко е наред, тук съм. Не плачи! – Сакура я успокояваше. Успявайки да намери кърпичка на масата тя избърса лицето й, след като сляпо го търсеше.

‘Винаги се чудех защо Саске избра нея вместо мен. Сега разбирам защо... тя притежава нещо специално, което аз нямам. Тя има сърце, което може да променя другите с доброта... задължена съм ти Сакура. Най-накрая разбрах. Светът не е само за теб, но и за другите също. Благодаря ти, че ми помогна да осъзная това. Сигурно си страдала повече от колкото аз... и за това от сега нататък ще те уважавам и ще се опитам да се променя.’

- Извинявай, Сакура. – тя каза с стегнат силен глас и избърса сълзите си.

- Хъх? Съжаляваш за какво! Нищо лошо не си направила, затова не ми се извинявай. – отвърна Сакура.

Ино разклати главата си и се изправи:
- Не, съжалявам и не се шегувам. Ще разбереш за кокво говоря, когато си върнеш паметта.

- Ъм, добре тогава извинението е прието предполагам?

- Да, сега искам да ти покажа любимите ми цветя!


- Хей, ъм можете ли да ми кажете кой последно е посетил Сакура Харуно? – Саске попита обезумяло секретарката на рецепцията в болницата.

- Нека да проверя господине, ъм... млада госпожица на име Ино Яманака. – информира тя.

- Ино! – изсъска ядосано той, бързо поднесе благодарностите си и изчезна.

- Наруто, намерих я. Тя е с Ино. – Саске каза на Наруто по телефона докато тичаше към мотора си.

- Ино! Ино, като Ино Яманака! О боже, среща пред имението й.

Саске затвори телефона си и потегли към имението на Яманака.

Ring

- Хъх? О извинявай Ино-чан, имаш ли нещо против да ми подадеш телефона? – Сакура попита учтиво.

- Разбира се.

Тя отиде и взе телефона й и погледна ID-то на обаждащия се. Беше на Саске.

‘Саске-кун... разбрал си че е с мен, сигурно си разтревожен. Хех, няма да те виня.’

Тя подаде телефона на Сакура и тя вдигна.

- Да.

- Сакура! Добре ли си?

- Здравей Саске, и да, защо да не съм?

- Къде си сега?

- В имението на Ино.

- Какво подяволите правиш там!

- Не трябва ли да съм тук? И къде си ти сега? Посещаваш някой друг?

- Какво! Сакура, само почакай става ли? Ще говорим по-късно.

И с това той затвори. Сакура му беше бясна.

- Какъв му е проблема? Престъпление ли е да отидеш в къшата на приятел? Боже, би трябвало аз да съм му бясна. – Сакура се вбеси.

- Сакура, всичко е наред. Той има правото да ми е бесен. Знаеш ли, той много те о-обича. И... той не посещаваше Хитоми. Просто си го измислих, съжалявам.

- Какво? – Сакура извика оъркано, сбръчквайки очите си.
- И-Излъгах защото... – Ино провлачи твърде уплашена, за да каже нещо.

- Защо ще лъжеш? Толкова съм объркана, какво става?

- И-Исках да говоря с теб затова те излъгах, карайки те да мислиш че Саске днес няма време, което да прекара с теб, за да можеш да дойдеш с мен в къшата ми за малко. – Ино излъга на половина.

Беше истина че искаше да говори с нея и да разруши сърцето й, но сега мислеше че беше по-добре да не знаеше нищо за миналото си сега. Ако разбереше, че е годеница на Саске, Сакура сигурно щеше да умре от шок. Освен това сега тя прие, че Саске винаги ще бъде със Сакура.

- Искала си да говориш с мен? Защо не каза така! Не трябва да лъжеш Ино-прасе! – Сакура се засмя, пълнейки се с облекчение. Тя си беше помислила, че е излъгала заради нещо сериозно и голямо. И също се успокои, че Саске не излиза с друго момиче.

- Сакура! – гласът на Саске прозвуча в ушите и на двете момичета.

‘Той дойде...’

- Саске!

- Сакура, добре ли си? Какво по дяволите правиш тук? Тя направи ли ти не- -той беше прекъснат от Сакура.

- Саске, зашо Ино-чан ще ми направи нещо? Ти голям глупчо. – Сакура настоя.

- Защото... Ино какво става? – попита сериозно чернокосия.

Ино просто сви рамене и каза със спокоен, а не с обичайния си висок и превзет глас:

- Нищо Саске-кун, просто исках да опозная Сакура по-добре. – тя отговори.

- Какво става с теб Ино? – Саске попита още по-подозрително. Ино вече не се държеше както обикновенно. Защо не е лепка вече?

- Ah-hem, - Сакура изчисти гърлото си, за да привлече вниманието им - За какво говорите?

- Няма значение, да вървим Сакура. – Саске каза накрая, решавайки че Ино не й е направила нищо, за да я нарани.

- Да, става късно. Чао Сакура-чан, чао Саске-кун. – Ино каза сладко, махайки им за довиждане.

- Чао Ино-чан! Благодаря ти, искарах си прекрасно днес. – Сакура се сбогува, след което се качи на мотора на Саске, с негова помощ, и тръгнаха.

- Сакура, за какво си говорихте? – Саске попита любопитно, разрушавайки тишината между тях. Нещо не беше наред с Ино, и той искаше да знае защо.

- О нищо за което трябва да знаеш. Просто момичешки работи. – Сакура отговори невинно.

- Само това? Не говори ли за мен? – попита той.

- Не, не си толкова известен Саске. – Сакура се подразни в отговор.

- Както и да е.

‘Това е толкова странно. Ино просто се промени от досадно клюкарещо момиче към по-малко досадно клюкарещо момиче...’

Те пристигнаха пред болницата и Саске бързо се обади на Наруто.

- Добе, ние сме пред болницата. Взех я.

- Какво! Но аз почти съм пред имението Яманака!

- Много лошо, сега обърни.

- Ах, ти копеле...

- Какво сега? Проблеми с обръщането ли имаш сега?

- Досадно копеле, лошо ти се пише.

- Давай, сега завий мъртвият си последен задник, ако изобщо можеш да го повдигнеш и го докарай пред болницата веднага.

Тогава Саске затвори телефона преди Наруто да му отвърне. Той заведе Сакура до стаята й и остана при нея докато Наруто най-накрая дойде.

- Виждам че най-накрая довлече големият си вонящ задник тук.

- Ще ти покажа кой има голям вонящ задник веднага щом свърша с теб! – Наруто изрева ядосано.

- Какво ще правиш със задника ми, перверзен мухльо. – присмя се Саске.

- МУХЛЬО! АЗ НЕ СЪМ ГЛУПАК, ГЛУПАК ТАКЪВ!

Вътрешна Сакура: Чудя се дали наистина са най-добри приятели...


Сакура бродеше из къшата си сама, запознавайки се с всяко малко ъгълче. Тсунаде беше казала, че вече може да живее в къщата си, но трябва да идва в болницата веднъж на три дни за преглед. Саске идваше всеки ден и стоеше с нея. Беше първата й сутрин в къщата и Саске все още не беше дошъл, затова тя реши да си направи малка обиколка.

Тя намери чанта с храна под кухненската мивка и я помириса. Миришеше странно, миризма на храна, която не ставаше за яденя за хора.

Вътрешна Сакура: Какво по дяволите? Това мирише като...

Тя отиде до телефона и използвайки брилянтният си ум, изчисли къде са бутоните и набра номера на Тентен, който беше запомнила преди няколко дена.

- Да, Тентен на телефона.

- Здравей, Тентен-чан.

- Сакура-чан! Нещо не е наред? Ранена ли си? Какво стана? Веднага ще се обадя на 911! (911=спешни случай/полиция) Почакай Сакура-чан, идваме да те спасим! – Тентен крещеше фанатично, подготвяйки се да се обади на полицията. Никога не знаеш какво може да направи сляп човек сутринта съвсем сам.

- Тентен-чан, не съм ранена. – каза Сакура бързо преди Тентен напълно да превърти. Нейният чудат метър (Freak-o-meter) бе вече на 55 процента.

- Не си ранена? Юда ли са те взели за заложник? Хъх, хъх, хъх! Идваме Сакура, дръж се!

Чудатия метър се покачи до 60 процента.

- Не, не съм заложник. Аз-

- Крадци ли влязоха! О не, о не, о не!

Рязко покачване до 70 процента.

- Никой не е влязъл, Тентен. Аз просто-

- Какво има тогава! Каааажиииии мииии!

- Това се опитвам да направя през последните пет минути! – Сакура извика разтроено.

- Кааааквоооо! Искаш да ми кажеш, ‘Това се опитвам да направя през последните пет минути!’ По-добре да се обадя на полицията веднага, изглежда имаш отклонения Сакура-чан! Защото очевидно думите ти нямат никакъв ссмисъл! О не, можеби си на ръба да се разболееш от Безчувствено Заболяване!

Продължава да се покачва до 75 процента.

- Не! Не страдам от Безчувствено Заболяване! Аз просто-

- Как-

- Да не си посмяла да ме прекъс-

- Но Са-

- ПРОСТО МЕ ИЗСЛУШАЙ!

- Добре,добре... слушам... Сигурно страдаш от-

- ШШШШШШ!

- Добре, добре.

- Ям ли котешка храна?

- ...

Чудатият метър токущо се превърна в Dumb-struck-o-meter на 101 процента.

- КОТЕШКА ХРАНА! Какво! Ти сериозно ли полудя?

- Чакай, чакай, чакай. Преди да решиш да се обждаш на полицията, ме изслушай. Сериозно, аз ям ли котешка храна? Намерих чанта с храна, която миришеше на котешка храна, но не си спомням да имам котка.

- Оххххх, зашо не каза така на първо място? Боже, разтревожи ме за секунда.

Вътрешна Сакура: Щях ако ме беше оставила да говоря кокче!

- Не, не ядеш котешка храна Сакура. Щеше да бъдеш психо ако го правеше и щеше да бъде края на света за Саске. Но както и да е, ти имаш котка наречена Юки и Саске се грижи за нея в момента, ние до известна степен забравихме да ти кажем това...

Вътрешна Сакура: Забравили! Знаете ли колко важна информация е това!

- О добре, благодаря че ми каза Тентен-чан, чао!

- Няма проблем, чао!

- Фиу, радвам се, че това свърщи. Значи Юки, хъх? Чудя се как ли изглежда, ще питам Саске по-късно.

Сакура почувства пътя си към хладилника, взе си кутия със сладолед, отиде до дивана и започна да яде докато слушаше телевизора.

Саске се промъкна в къщата, надявайки се да изплаши Сакура. Той се промъкна покрай трапезарията и влезе в всекидневната. Усмихна се, когато видя Сакура да яде сладолед, носеше му стари спомени.

Сакура загреба голяма лъжица с ванилов сладолет и я доближи до устата си и продължи да слуша телевизора.

‘Добре, тя не знае че съм тук.’

Той на пръсти се приближаваше и приближаваше към нея докато не застана пред нея. С едно перване на лъжицата, голяма топка със сладолед полетя във въздуха и се приземи точно върху лицето на Саске.

- UGH!

Той нямаше време да я избегне, защото беше много близо до нея
- По дяволите! Сакура! Ще си платиш за това!

- Хаха, заслужаваш го за дето се промъкваш. Мога да те чуя от километри. Щях да дам всичко за да видя лицето ти. – тя се засмя.

Саске бързо отиде до мивката и изми лицето си. После отиде при Сакура и взе сладоледа й.

- Върни го, Саске!

- Кажи магическата –

- Магическа дума задника ми! Ако го изядеш, а-аз никога няма да ти простя! – тя извика, опитвайки се да го стигне.

- Сакура това беше грубо. И се оказва че съм гладен, затова нямаш нищо против да го споделиш, нали? – той попита игриво, дъжейки сладоледа, така че тя да не може да го стигне.

Спомен

- Саске! Какво правиш тук? – каза Сакура, когато го видя.

Ухх...просто минавам. А ти какво правиш тук? - Попита той докато се приближаваше към нея, прекарвайки пръсти през заострената си коса.

- Все още вися с Лий. Той просто отиде да си хвърли боклука някъде.

- Знам - имам предвид, охх. - Той седна до нея и на лицето му се появи позорната дяволска усмивка докато мисъл мина през ума му.

- Саске... - каза Сакура с нисък глас, намръщвайки се познатата й физиономия, която познаваше толкова добре.

- Какво Сакура? - Каза невинно като сложи ръката си около нея. Тя си вдигна едната вежда и каза - Кълна се ако направиш нещо мръсно аз-

- Tи какво? - Той я отряза и бързо взе шейка й от нея. – ВЪРНИ ГО! – изкрещя тя.

- Кажи магическата-

- Магическа дума задника ми. Ако го изпиеш никога няма да ти простя! - Извика тя, опитвайки се да го стигне.

- Сакура това е грубо. Каква случайност аз съм жаден, така че защо не го споделиш? - Попита игриво, докато държеше питието така че тя да не може да го стигне.

- НЕ!

- Ще гоприема за да. - каза той любезно и приближи сламката към устата си.
- Не съм казала ,че ще деля с теб глупако. И кой ти е казал, че можеш да пиеш от същата сламка! – тя извика ядосано.

- Ауу Сакура. Не сме ли врагове? И като такива, всичко което е мое е твое, и всичко което е твое е и мое. – Каза той саркастично и дразнещо.
– НЕ Е ВЯРНО! – беше всичко което успя да каже, докато гледаше безпомощно, как той пиеше от питието й.

Край на спомена

- Сакура? – Саске извика на неподвижното тяло до него.

- Ъх... това случвало ли се е преди? – тя попита тихо потърквайки слепоочията си.

- Какво да се е случвало преди? – той откликна разтревожено.

- Това! Което правим сега. Видях те в парка ти взе напитката ми от мен и пи от нея. Това е като déjà vu!

- Парк? Напитка? За какво...

Саске потърси в спомените си и внезапно си спомни.

- Т-Ти си спомни т-това! – той прошепна невярващо.

Сакура също беше шокирана.

- Има ли нещо друго, което си спимняш? – Надявайки се той попита. Сакура поклати главата си, и погледна засрамено настрани. Тя се стресна, когато почувства ръцете на Саске да я придърпват към тялото му.

- Саске...

- Всичко е наред. Не трябва да си спомняш всичко още тази минута. Спомените бавно ще дойдат в бъдещето. Поне си една стъпка по-близо до връщането на паметта си – каза той нежно.

На Сакура й се доплака, но задържа сълзите си. Не искаше да плаче пред Саске и вместо това, тя се наведе и се отпусна на гърдите му, и те се насладиха на следващите няколко тихи минути.

Тогава Саске разчупи тищината и й каза, че е време да върви в болницата. Той остави почти разтопилият се сладолед, и те потеглиха с мотора му.

Тсунаде разви бинтовете, които обвиваха очите на Сакура и използва мини фенерче, за да види зениците й.

‘Зелени ириси и бяла петина с червени лакриматориумни торбички и малки червени вени около тях...’

Почакай, тя токущо черввени вени ли видя около торбичките й? Тсунаде погледна отблизо още веднъж, и там БЯХА малките червени венички покрай ъгълчетата на окото.
- - Тсунаде-сама? – казаха нервно Сакура и Саске, при мълчанието на старейшината.

- ...

- Ъм... нещо не е наред ли? – попита Сакура.

- Изплюй камъчето, госпожо. – каза Саске нетърпеливо.

- Не мога да повярвам! Сакура! – извика радостно Тсунаде и я прегърна.

Вътрешна Сакура: Уау... гърдите й наистина се чувстват... големи... .

- Тсунаде-сама?

- Побързай жено! За какво си толкова щаслива? – Саске изръмжа с дори по-нетърпелив глас.

- Имам добри новини. – след малко каза спокойно Тсунаде.

- Да, и те са...

- Ти ще си само временно сляпа, Сакура. Вени се свързват с очите ти, което значи че нервната ти система отново работи около очите ти, и се опитва да се излекува, за да може да стигне зениците ти. И ако съм права, до три седмици ще си върнеш зрението. – Тя обясни на един дъх.

- Ще бъда само временно сляпа! ОМГ! – възкликна Сакура.

Саске също беше шокиран от новините, не можеше да повярва. Щеше да види очите на Сакура такива каквито бяха преди!

Тсунаде си тръгна, за да каже на другите докато с радост Сакура прегръщаше Саске. Тя най-накрая щеше да вижда всичко веднага щом си върнеше зрението!

Тази нощ всички се събраха в имението Учиха за да отпразнуват добрите новини... . Ино също беше поканена, от Сакура. Другите все още се съмняваха за нея, но се опитаха да бъдат колкото се може по-любезни.


На следващия ден Ино посети Сакура, намирайки писмо за нея. Саске трябваше да свърши нещо за родителите си, затова не можеше да остане с нея, вместо това Сакура предложи Ино да дойде и той на сила се съгласи, след много моления и сладки усмивки.

Писмото беше от агенцията за Шофьорски книжки, за да напомни за писменният тест, на които трябваше да се яви.

- КА-КАВО! Но как да се явя на теста като съм временно сляпа! – извика Сакура.

Ино помисли за минута и се сети.

- Ти имаш добра памет нали? Е, аз ще ти помогна да учиш. И мога да ги накарам да направиш друг вид тест. Знаеш, като те четът въпросите на глас, а ти им отговаряш с думи. Технически ти ще се явиш на теста, но по друг начин. – Ино каза дяволито.

- Уау това е брилянтен план! Но не съм сигурна за частта, че имам добра памет и това, че ше ме пуснат да се явя на теста по този начин. – каза Сакура.

- Не се притеснявай, Ино Яманака ВИНАГИ има начин да накара другите, mwahahahaha! – изсмя се Ино, като малко се отнесе. Капка пот се стече от Сакура. ( Sakura just sweat dropped)

На следващия ден

- Съжалявам госпожице, но няма начин да пуснем сляп човек да се яви на теста. – Секретаря каза колкото можеше по-учтиво.

- Казвам ви, че не е сляпа! Тя е ВРЕМЕННО сляпа! Трябва ли да ви намеря речник или да ви го спелувам! – каза Ино ядосано.

- Наистина много съжаляваме. Дори и да е временно сляпа, ни трябва доказателство от доктор или някой който е професионалист, за да докаже че госпожица Харуно е наистина временно сляпа. – каза отново учтиво той.

- Аз ще ви дам глупавите доказателства, знаете ли КОЯ СЪМ АЗ? – Ино кипеше от гняв. Сакура стоеше до нея, тиха като времето (на часовника). Ино й беше казала да не се намесва, ако нещо се обърка и сега се виждаше, че Ино се оправя доста добре сама със ситуацията.

- Не госпожице, но можете да ни кажете, ако искате. – каза мъжът с почти подигравателен глас.

- Ти смрадливо хлапе, Аз съм Ино Яманака, дъщеря на шефа, който е вторият най-богат човек в света, мамка му!

- Я-Я-ЯМ-ЯМ..... – той ахна силно, неуспявайки да продължи.

- Готово, сега моля Ви може ли да се яви на шофьорският тест? – Ино каза с фалшив сладък глас и умивка на лицето си.

- Виждаш ли Сакура, НЯМА ПРОБЛЕМ. Казах ти че мога да се справя. Сега отивай да се явиш на теста си и ги срази!

Вътрешна Сакура: Да... ерм, да наистина се справи добре.

- Благодаря, Ино-чан! До скоро. – Сакура каза щастливо и беше поведена от жена за да се яви на изпита.

- Е, как беше теста! – Ино попита нетърпаливо докато Сакура излизаше.

- Не мога да повярвам че беше толкова лесно! – тя отговори възхитена.

- Да! Знаех че ти можеш да го направиш, хайде ще те почерпя нещо за пиене. – Ино каза щедро и те отидоха в близкото кафене и се насладиха на остатъка от деня.

Саске се прибра много уморен и изтощен. Джин го поздрави формално, както винаги и сигнализира на прислужниците да излъскат мотора му, както винаги.

- Млади господарю имам новини за вас. – каза Джин, докато изчистваше гърлото си.

- Хн?

- Този следобед, госпожица Яманака прати съобщение по факса, в което пишеше, че от този ден нататък, вие и тя повече не сте годеници. Тя се е обадила на родителите си и им е казала да отменят уредения брак. Родителите й били шокирани първо, но после на сила се съгласили. Те ще кажат на господаря и господарката за това утре. – Джин каза с ясен глас, без да пропуска нищо.

- Шегуваш ли се! – Саске каза нявярващ, на това което току що беше чул. Ино найстина ли е казала на родителите си, че иска да развали нагласения брак!

- Не, не се шегувам, млади господарю.

- Сериозен ли си? – той попита отново, все още не вярващ на това, което беше чул.

- Да, сериозен съм, млади господарю.

- Не ме базикаш!

- Извинете грубоста ми, но за последен път, НЕ СЕ ШЕГУВАМ МЛАДИ ГОСПОДАРЮ! – Джин каза с силен тон, но с учтив и официален глас.

- Мамммм.... – той провлачи, когато Джин го погледна неодобрително. – Ух, ще вървя сега... чао.

Той бъро изтича в стаята си преди Джин да може да му се скара. Взе си телефона и занатиска по копчетата.

- Хей, Саске-кун. Предполагам, че си разбрал. – Ино каза със стабилен глас.

- Уххх... да... ъм... – Саске не беше сигурен какво да каже и затова отговори просто.

- Щаслив ли си от решението ми? И не лъжи. –Тя попита по телефона.

- ... да... но защо Ино? Защо така внезапно?

- Защото... – Ино каза весело, което обърка Саске още повече.

- Защото...? – той я изчака да довърши изречението.

- Защото едно специално момиче ми помогна да си отворя очите. – тя запична с въпроса за фактите.

- ... – На Саске му трябваше време за да осъзнае всичко, и Ино търпеливо го изчака да говори.

- Ино, ти наистина си се променила, предполагам че съм ти задължен, благодаря. – Саске каза калкото можеше по-искрено.

- Уау, току що Саске Учиха благодари ли ми!? Това със сигурност е един път в живота. – подразни се Ино.

- ...

- Стига си се гневил Саске-кун. Затова, без злоба?

- Както и да е.

- Ще приема това за да тогава. – Ино каза радостно.

- Така Ино Яманака, кое е момчето? – попита Саске, познавайки я много добре.

- Оххх.... . – Ино се намръщи, той схвана бързо. - Трябва ли да си толкова умен?

- Да, сега кое е момчето което също ти е помогнало да си отвириш очите? – той попита спокойно.

- Добре, ако ти кажа че е... .

- ШИКАМАРУ НАРА! – извика гръмогласно Наруто.

- Ух, хъх. – Саске каза с кимване.

- ОМГ, тя харесва Шикамару! – той извика.

- Да.

- Този Шикамару, който мисли, че всичко е досадно!

- Да, същия.

- Този Щикамару, който мисли, че всички момчета включително и аз са досадни!

- ДА, ДОБЕ! Колко пъти трябва да ти казвам?

- Този Щикамару, който мисли, че всички момичета включително и ти са досадни!

- ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ, ДОБЕ!

- Оооооооууууууууууууууу............. dudette току що ми изби зъба!

- Е ДА ВИДИМ КАК ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАШ, КОГАТО ТИ ИЗБИЯ ЖИВОТА!

- ООООООЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ...............

хленчене, хленчене, хленчене .........

Глава 24: Неумираща надежда

- Чу ли? – едно момиче каза с тих глас, едва доловим за хората покрай нея.

- Да, чухме! – друго момиче шептеше развълнувано.

- Хъх, какво е станало? – проговори незнаещо момиче от тълпата.

- Какво! Все още не знаеш? – първото момиче възкликна тихо.

- Не. – незнаещото момиче каза сънливо.

- Ино Яманака, предишният лидер на фен клуба на Саске, е развалила нагласения годеж със Саске! И на всичко отгоре се е отказала от лидерското си място!

Едно по едно, тълпата от момичета започна да си шошука развълнувано.

- Чух че е хвърлила око на Шикамару Нара.

- Да, да.

- Сега кой е новият водач?

- Харасхида Хитоми.

- Тя!?

- Да... о ето я и нея!

- Така, предполаагам че сте разбрали прекрасните новини. – Хитоми каза с арогантен глас и дяволска усмивка на лицето си.

- Да, какво ще правим сега г-це Хитоми?

- Сега когато отстранихме Ино от пътя, единствената която остана е Харуно.

- Ух-хъх... – всички казаха едновременно, нетърпеливо чакайки Хитоми да каже това което има да казва.

- Като новият лидер на фен клуба на Саске аз, Харашида Хитоми, обявявам че е време да се отправим към следващата мисия: ИЗТРЕБВАНЕТО НА ХАРУНО...


- Защо пак сме тук? - Саске, Неджи и Шикамару попитаха отегчено.

- Тук сме защото ще е забавно и плюс това ще помогнем на тези бедни деца! – Момичетата казаха в синхром.

Бандата включително Шикамару и Ино, пристигнаха пред мола в Коноха. Ино им беше казала, че благотворителният клуб на децата организира голямо събитие с надеждата че ще спечели пари за безбомните и сираците.

Затова естествено Хината, Сакура, Ино и Тентен завлякоха момчетата за да ги придружат. Ино беше успяла да довлече Шикамару с нея след много молене. Те все още не бяха двойка офицялно. Колкото до другите, те постепенно приеха Ино и дори я намират за забавен човек, с когото да излизат.

Пристигнаха пред централният фонтан и можеха да видят 70 и повече души да се събират около щандовете.

- Уау, опашката е толкова дълга. – отбеляза Сакура.

- Да, със сигурност успяват. – Тентен потвърди след нея.

- Е, по-добре да се запишем. – Неджи каза рязко.

Те видяха голяма табела, на която пишеше цената за записване и условията.

- Хм...10 долара на човек и за да участват хората трябва да са по двама. Още инструкции ще бъдат дадени после. Събитието започва в 11:00, затова побързайте и се запишете, за да помогнете на тези деца! Ще има награди за тези, които спечелят първо и второ място. – Наруто прочете на глас.

- З-Значи идеално е; вече сме разделени по двойки. – изчисли Хината. Саске ще отиде със Сакура. Наруто ще отиде с нея. Неджи ще оиде с Тентен, и Шикамару ще отиде с Ино.

- Хей това не е ли Саске Учиха! – Едно момиче извика внезапно, прекъсвайки ги. Всяко момиче спря и започнаха да ги гледат с очи като портокали. (леле това трябва да се види XD)

- Не пак! – изръмжа Саске.

Внезапно всяко момиче в мола започна да напада.

- Ух...Саске... – Сакура каза нервно, въпреки че сляпотата й не се беше въстановила напълно, зрението й се подобряваше през последните седмици. Вече можеше да вижда размазаните фигури приближаващи се към тях и крещеики името на Саске с наи-високия глас който имаха.

- Сакура, трябва да бягаме. – Саске извика над гласовете на фенките си. Да бъде преследван от пощурените момичета беше едно от нещата, които мразеше най-много.

- Хора бягайте. – Ино извика докато те се приближаваха. Някои от момичетата се спънаха и бяха стъпкани от другите. Саске хвана ръката на Сакура и започна да се отдалечава, колкото можеше по-бързо.

- СПРЕТЕ! HOLD YOUR CORPSES! – Някой извика на високоговорителя.

- Ъм...извинете ме господине, но е hoses не corpses. – друг прошепна в ухото на говорителя.

- Е, добре HOLD YOUR HORSES! – Разцъфна гласа отново.

Всички спряха на място и погледнаха към човека който стоеше до стената на фонтана. Той беше висок с бяла късо подстригана коса. Имаше бръчки по лицето му, но въпреки това той изглеждаше весел като 10 годишно дете.

- Името ми е Канда Луда, аз съм организатора на това състезателно представление. Докато съм тук очаквам да няма нечовешко държание! Всеки, който посмее да извика или създаде паника ще бъде изхвърлен от мола преди да е успял да каже каквото има да каже! – извика Канда.

Всички момичета се успокоиха и се върнаха по местата си.

- Добре ли сте? – Канда попита докато слизаше от стената на фонтана и се приближаваше към Сакура и Саске.

- Да. – Саске успя да каже силно. Не можеше да повярва; той успя да спре фенките му! Този човек беше герой! Ако изобщо вярваше в герои... .

Канда ги остави, и те се наредиха на опашката отново. Но този път имаше повече хора, които да се присъединяват и странното беше че всичките бяха фенки. Затова сега вместо 70 и няколко човека, имаше стотици!

След като си написаха името, изчакаха докато не дойде времето когато Канда излезе отпред отново с големия си микрофон.

- Сега, след като всички се записаха, има ли още някой, който иска да се присъедини в последната минута? Не? Добре. Благодаря на всички, които се записаха и децата също ще бъдат благодарни на вашите щедри дарения, повече хора отколкото се надявахме се записаха и ние искаме да ви благодарим за това. Сега направо на въпроса? Моля, слушайте внимателнозащото ще обясня само веднъж. – Той инструктира и изчака всички състезатели да млъкнат.

- Сега, ще има групи по двама както вече знаете и всяка група вече трябва да е получила плик и дигитален апарат от персонала. Когато свирна със свирката си можете да отворите плика и вътре ще намерите задача, която трябва да изпълните. Ще има инструкции на листа и всички получават същите задачи, но в различен ред. Ще има общо 4 задачи и една загадка, която трябва да разгадаете на края. Моля следвайте внимателно инструкциите. О, и ако смятате да откраднете фотоапаратите, бъдете предупредени. Ще ви следим като светкавица. Телефони не се позволяват по време на състезанието, защото има специални машини инсталирани в мола, които прекъсват връзката на всички телефони в мола и на 4 километър около него. – Канда каза заплащително.

Всички се изпотиха, Канда със сигурност обича да използва странни усмивки и идиоми. Те се приготвиха да отворят пликовете си докато Канда повдигаше свирката си.

- БЕЕЕЕЕП!

Звуци от късане на хартия изпълниха мола, и всяка група бързо сканира листа в ръете си.

- Саске и Сакура –

За задачата си трябва да разпознаете местата и обектите, които са на снимките. След като ги познаете, отидете на това място и се снимайте точно както е показано на снимката. След като направите снимките отидете на петия етаж, и там ще намерите човек който носи червена униформа и ще ви чака. Той/Тя ще оцени снимките ви и ако са приемливи тогава той/тя ще ви даде плика съ с следващата задача. Успех!

Саске прочете на глас, и после извади 5 снимки и погледна първата.

- Каква е снимката? – попита Сакура.

- Не знам, прилича на някакво устройство. Обекта има два цвята: черен и сребърен и има една ивица на него. Има някакси цилиндрична форма и една дума е изписана на него. Думата е отрязана между другото; само буквата ‘Р’ е видима. – Той отбеляза.

Сакура помисли за момент: Черно, Сребърно, цилиндричен обект. Какво може да е?

- Почакай мога да видя малък кръст принтиран на него. – отбеляза Саске.

Вътрешна Сакура: Кръст... кръст... ЗНАКА ПЛЮС!

- Може ли обекта да е батерия? – Тя размишляваше на глас.

- Хей мисле че е това, ‘Р’ трябва да е част от думата ‘Електризиране’! – Саске каза меко. Имаше хора наоколо и беше най-добре да говорят колкото се може по-тихо.

- Да отидем в технологичният депертамент още сега! – Сакура каза развълнувано, и с това тя и Саске се затичаха към 10-ят етаж.

- Наруто и Хината –

За вашета задача трябва да отидете до McRamen и да язядете 10 малки купички с рамен и 5 големи купи с рамен. Ще има един билет за безплатно ядене в плика ви, затова всички разходи са платени. Трябва да заснемете всяка купа, която изядете и само единият от вас може да изяде рамена. След като останат доволни от снимките, които сте направили ще ви дадът следващата задача. Приятно ядене!

PS: Маменето няма да бъде толерирано и резултатът ше бъде внезапна дисквалификация.

- Хаха, мога да изям 15 големи купи с рамен! Тази задача е много лесна, хайде Хината-чан да вървинм в McRamen! – Наруто изчуролика развълнувано.

Те притичаха до асансьора и провериха на кой етаж е McRamen.

- McRamen е на 8-ят етаж, Наруто-кун. – Информира Хината.

- Ами тогава да вървим! Вече съм гладен!

- Неджи и Тентен –

За вашата задача трябва да намерите скрит обект някъде в мола. Трябва да го намерите и да го донесете на 13-ят етаж. Там ще има човек с бяла униформа, който ще ви чака. Ако не можете да намерите обекта си тогава можете да се обадите на 604-3939-889 за помощ. Ще има специални телефони навсякъде в мола. Търсете червени телефони с надписана кутия до тях. За всеки съвет трябва да платите по 5 цента, и слагайте монетите в кутията. Ако не платите, телефонът няма да работи. Само от този телефон може да наберете номера. Всеки има различен обект затова моля не изхвърляйте този лист, защото е доказателство, че сте намерили предмета, който е трябвало да търсите.

Предметът ви е: Синя острилка с картинка на магаре на него.

Надяваме се да го намерите!

- Това е невъзможно! – Тентен изсъска, когато прочете инструкциите.

- Да, как по дяволите ще намерим малка острилка с картинка на магаре на него! – Неджи изръмжа.

- Sigh, е аз наистина искам да спечеля затова да започваме да я търсим. – Тентен каза оптимизиращо.

- Добре, но правя това само защото ти искаш да спечелиш, ок? – каза Неджи, без да знае че токущо каза нещо мило, което накара Сърцето на Тентен да се разтопи.

- Ти си най-добрият Неджи-кун! Да започнем от неподвижният магазин! – Тентен каза радостно и свърза ръката си с тази на Неджи. Дори и обекта да беше труден за намиране, тя имаше чувството, двамата ще си прекарат прекрасно докато го търсят.

- Ино и Шикамару –

За вашата задача трябва да си сложите червилото предназначено за вас и да целунете 5-ма непознати в мола. Няма значение къде ще ги целунете, само усните ви да направят контакт. Нямате право да целувате служителите или участниците. Моля направете снимки с всички които целувате и ги донесете на 7-ят етаж. Там ще ви чака човек със синя иниформа. След като са доволни от снимките, ще ви дадът следващата задача. Приятно целуване! (леле XD)

- Колко проблемно. – Шикамару измърмори с въздишка.

- Ауу Шика, това ще бъде лесно! Аз ще целуна трима, а ти ще целунеш двама става ли?
– Ино се засмя при мисълта Шикамару да си сложи червило.

- Не ме наричай Шика и НЯМА ДА НОСЯ ЧЕРВИЛО ОСОБЕННО КОГАТО Е ЧЕРВЕНО! – Шикамару каза ясно с определен период.

- Такъв разваляч на купони си! Ок, да направим така, аз ще целуна четирима а ти един? – Ино сключи сделка.

- НЕ!

- МОЛЯ ТЕ? Вече трябва да целувам ЧЕТИРИМА! Затова е честно ти да целунеш последният.

- НЕ! Момчетата не си слагат червило! Това е ВСЕЛЕНСКО ПРАВИЛО!

- Това изобщо не е вселенско правило! Просто погледни онези хомосексуални мъже по света! Ако не го направиш ще кажа на другите за онзи път когато –

- ДОБРЕ! ДОБРЕ, ЩЕ ГО НАПРАВЯ! ЩАСЛИВА ЛИ СИ!? ПРОСТО ЗАМЪЛЧИ! И АЗ НЕ СЪМ ГЕЙ! – Шикамару практически извика силно и покри устата на Ино.

- Да, да както и да е. Не си гей, разбрах! Хехе, хайде сега малко да се поцелуваме! – Ино се подсмя.

- Момичетата са толкова злобни! Рано или късно ще правземат света с техните разрушителни усти. Боже, те са дори по-смъртоносни и от атомните бомби!

- Сакура и Саске –

- Намерих го! – Саске извика и направи последната снимка от задачата им. Първият обект наистина беше Батерия. Втората снимка беше плющено мече. Третата беше бутилка за вода, а четвъртата червено яке. Последната снимка беше лампа.

Дори и да не можеше да вижда ясно, Сакура беше тази която разгада повечето от снимките.

- Да, това са всичките. Инструкцията казва че трябва да отидем на 5-ят етаж и да намерим човек в червено. – Сакура си спомни.

Те тичаха надолу по стълбите, тъй като асансьора беше твърде бавен. След като пристигнаха на 5-ят етаж потърсиха малко и намериха човека с червената униформа.

- Хей, имате ли снимките? – мъжът каза с голяма усмивка.

- Да. – И двамата отговориха и му подадоха оригиналните снимки и дигиталната им камера.

- Уау, много добри фотографи сте! Снимките изглеждат почти идентични! – мъжът визкликна.

Саске сви рамене скромно тъй като той беше този, който засне всичките снимки и получи прегръдка от Сакура.

- Заповядайте, втората ви задача. Между другото казах ли ви, че сте първите които пристигнаха? – мъжът каза весело и им подаде бял плик.

Те поднесоха своите благодарности и Саске прочете инструкциите отново.

- Трябва да изядем или 10 малки купи с рамен или 5 големи купи с рамен! – Саске каза невярващо.

- Е очевидно аз не мога да изям толкова много затова всичко зависи от теб, Саске! – Сакура каза замислено и потупа Саске по гърба.

- Но само добе може да изяде толкова много... ще умра. – Той се оплака знаейки, че той ще изяде рамена.

- Хайде към McRamen! Не можем да губим време Саске! Хайде! – Сакура се смееше щастливо, докато дърпаше тениската на Саске. Той въздъхна силно и безнадежно се завлече до McRamen.

- Наруто и Хината –

- Уау Наруто-кун, ти изяде 5 големи и 10 малки купи с рамен! – Хината каза на един дъх.

- Това беше вкууууусно! Хехе, сега след като приключихме първата си задача, по добре да вървим! Не искам да загубя от Саске-теме! – Нруто каза силно, докато разглеждаше снимките.

Те отидоха до асансьора и го изчакаха.

- ЕХ! САСКЕ! – Наруто извика.

- О! Ти ли си? – Саске отговори спокойно докато вратата на асансьора се отваряше.

- ХА! Ние вече изпълнихме първата си задача! – Наруто се похвали.

- И ние също, вече сме на път за втората. Хех, предполагам че винаги ще си една стъпка зад смъртта- ПОСЛЕДЕН! – Саске надделя. (Heh, guess you will always be one step behind dead-LAST!)

- Не съм последен!

- Хей Хината-чан! Sigh… момчетата винаги ще бъдат момчета, спрете да се карате! Както и да е ние токущо свърщихме първото си изпитание. – Сакура поздрави.

- И-и ние също, и Наруто току що изяде 15 купи с рамен. – Хината отговори.

- Е вие по-добре да се качвате на асансьора, хората ви чакат, чао! – Тя им каза докато дърпаше Саске настрани.

Вие момчета постоянно се карате; не можете ли поне да се опитате да се държите като добри приятели? – Сакура попита.

- Както и да е.

- Не ми каквокай, кретен! (Don’t whatever me, jerk!)

- Както и да е...

------------------------------

- Grrr… как са разбрали че измамихме! Всички купи с рамен изглеждаха еднакви! – Едно момиче изръмжа.

- Да, сега няма да можем да снимаме Саске-кун! – Друго момиче изръмжа с партньорката си.

Наруто гледаше момичетата, които току що бяха дисквалифицирани, минавайки покрай тях.

- Когато имат предвид че маменето не се толерира, наистина го имат предвид. – Той отбеляза.

- Д-Добре, че те и-имам за партньор. – Хината каза стеснително докато се изчервяваше малко.

- Аллл Хината-чан..... много ти благодаря! И аз се радвам, че ти си ми партньор!

Наруто се премести напред и я целуна леко по бузата преди да забележи мъжа в черна униформа.

Двойката отиде при него и му даде дигиталният фотоапарат. Мъжът се усмихна, подаде им един плик и им върна дигиталния фотоапарат.

- Каква е следвашата ни задача, Хината-чан? – попита Наруто.

- Хм...и-изглежда че т-трябва да намерим предмет. Да видим какъв е обекта.....

- Скрит златен часовник със снимка на прасе на него! Какъв вид часовник е това! – Наруто извика, свързвайки изречението за нея. (??? -> Naruto cried out, connecting the sentence for her)

- Трябва да е лесно, тъй като ще изпъква от другите часовници. Защо да не проверим в сектора за аксесоари първо? – тя предложи.

- Добра идея, но човече.... часовник-прасе.... кой ще носи това?!

- Неджи и Тентен –

- Къде може да е тази проклета острилка с магаре! – Неджи измърмори нетърпеливо.

- Aargh… не е в неподвижният отдел и ние вече се обадихме на номера 4 пъти! ОК да видим знаем. че часовника(???we know that the watch is hidden/горе пище острилка/) е скрит на 2-ят етаж и не е скрит в неподвижният отдел. Също така знаем, че не е скрит в стая, и че не е в тоалетната. – Тентен изреди всичките следи, които бяха получили.

Те обикаляха по 2-я етаж търсейки във всяко местенце и ъгълче, но все пак, не можаха да намерят острилката. Вече бяха обиколили етажа общо 10 пъти.

Деца и възрастни минаваха покрай тях гледайки ги с любопитство. Те ги игнорираха и продължаваха да търсят. Внезапно Неджи спря, обърна се и се затича.

- Неджи-кун! Къде отиваш! – Тентен викаше след него.

- Побързай, токущо я видях! – Той извика в отговор. С вълнение надигащо се в нея, тя спринтира след него.

- Извинете ме. – Неджи прекъсна очтиво.

- Хъх? Ух... да? – Жена му отвирна предпазливо.

- Ние сме участници в благотворителното състезание за децата и се опитваме да намерим специален предмет, и мисля че синът ви има това което търсим. – Той обясни.

- Неджи! – Тентен каза задъхана, най-накрая настигайки го.

Жената ги погледна и синът си също, забелязвайки че той държи непозната острилка.

- О! Извинете, Таку откъде взе това! Не ти ли е казвала мама да не взимаш неща от земята! – тя се скара.

Таку, момчето погледна острилката и после майка си.

- Много се извиняваме, че ви безпокоим, но може ли да погледнем острилката? – Тентен приятелски каза на детето.

Таку колебливо им даде острилката и се хвана за ръката на майка си.

- Неджи-кун, има картинка на магаре на нея! – Тя възкликна след като я огледа.

- Е тогава ние ще тръгваме, извинявам се че синът ми ви е взел това. Довиждане. – Жената каза учтиво и поведе Таку, казвайки че ще му купи друга по-късно.

- Най-накрая я намерихме! – Неджи каза с необичайна усмивка.

- Да, сега да вървим да си получим втората задача! – Тя каза с еднаква радост.

Те намериха момиче с бяла униформа и тя им даде плика със следващата задача, в който пишеше, че трябва да целунат петима непознати. Въпреки че Неджи беше отвратен от задачата, звучеше много по-лесно отколкото първата. Разбира се Тентен щеше да направи всичките целувки. Нямаше начин той да целуне непознат, но имаше ввъзможност той да започне да ревнува....

- Ино и Шика –

Шикамару събери си повече устните! Не мога да ти сложа червилото така! – Ино нареди. (XD)

- НЕ. МОГА. ДА. ПОВЯРВАМ. ЧЕ. ПРАВЯ. ТОВА.

- Казах СЪБЕРИ ГИ! Вече целунах трима души! Сега е твой ред!

- Ugх...... мирише лошо...

- Спри да отбягваш!

- Имаш още един да целуваш нали? Е върви и целуни следващия!

- Добре но след това, ТИ ще целуваш! – тя каза дяволито.

- Това е по-лошо и от проблемно.....

‘Хм... Чудя се как ли ще реагира ако кажа това.’ – Ино се чудеше.

- Да видим, оохххх там има един сладур! Хехе, ще го целуна по устните този път! – тя каза силно.

- КА-КАКВО!? Усните! Ти луда ли си? – Шикамару изтърси.

- Ум, Шика, да не би да ревнуваш? – тя се подразни.

- Н-Не. – Той заекна, докато се изчервяваше. – Аз-Аз- Знаеш ли, че ако е болен може да ти предаде болеста ако го целунеш по устните.

- Притесняваш ли се за мен, Шика? – тя попита с усмивка. Шикамару нервничеше.

- Н-Да, но това е защото родителите ти ще ми се ядосат ако разберът че не съм те спрял! – Той каза бързо.

- Добре ако го слагаш по този начин, ще го целуна по ръката. – Тя каза радостно, доволна от отговора му.

‘Хехе, бях права, наистина го е грижа за мен! Мхахаха...’ - Ино си помисли хистерично.

‘Whew… това бяха най-страшните 2 минути в живота ми... почти издадох всичките си тайни, Argh това наистина е повече от проблемно! Някой да ми помогне.....’ – Шикамару молеше на ум.

- Твой ред е Шикамару, и няма връщане назад! – Тя пееше докато изваждаше оръжието на жените: червилото.

- НЕЕЕЕЕЕЕ!

20 минути по-късно......

- Хайайайайайа! – Ино се смееше силно, игнорирайки всички хора които ги гледаха.

Няма да забравя това, Ино... – Той заплаши докато разгневено махаше червеното червилото от устните си.

- ОМГ, това ше бъде спомен, който никога няма да забравя! Хехе, съмнявам се, че ще спечелим състезанието, но човече да те видя да целуваш момиче с червило си заслужаваше! – тя отбеляза и продължи да се смее.

- Млъкни... .

Те получиха втората си задача, в която пишеше че трябва да направят пет идентични снимки с тези които им бяха дадени. Ино хвана руката на Шикамару и тръгнаха да изпълняват следващата си задача.


От авторката: Ще съкратя някои части защото главата става много дълга, затова ще се фокусирам само върху Сакура и Саске. Просто си представете че другите си изпълняват други задачи както досега. Благодаря!

- Сакура и Саске –

- Хайде, Саске! Можеш да го направиш! – Сакура укоражаваше.

- Не м-мога да прод-дължа.... – Саске изпъшка, довършвайки третата си голяма купа с рамен.

- Саске, само още две! Можеш да го направиш! – Тя го насърчаваше.

Той започна следващите две купи с рамен омразно поставени за него. И бавно започна да яде спагетите от купата.

Вътрешна Сакура: Трябва да измисля начин да го накарам да яде по-бързо! Хей, сетих се!

- Саске, не искаш да загубиш от Наруто или Неджи, нали? Наруто може да приключи с това за секунди. Хайде, все още си номер едно! Всичко, което той може и ти го можеш!

Мисълта за състезание и съперничество го запалиха.

‘Не мога да загубя от добе или Хюга сега! Трябва да запазя репутацията си!

Внезапно почувства че има място за двете купи с рамен и тогава бързо излапа останалото.

- Yay, знаех че можеш да го направиш! – Сакура извика с облекчение, че планът й проработи.

Саске изстена, стомахът му внезапно се разбърка, и той се почувства зле.

- Саске, добре ли си? – Тя попита разтревожено.

- Трябва да повърна... – той успя да каже.

- ОМГ, ОМГ, ОМГ! – Сакура каза, и бързо извика един служител от McRamen да донесе кощ за боклук.

Мигновенно Саске се наведе и изкара половината от погълнатите спагети от устата си.

Вътрешна Сакура: Уау, радвам се че съм полусляпа. Това звучи и мирише гадно...

Саске взе салфетка и избърса устата си.

‘Как по дяволите добе успя да изяде всичко това и не повърна!’

- Д-Добре ли си Саске? – Тя попита колебливо.

- Да...хайде да вървим. – Той каза и те отидоха на 6-ят етаж. На път той спря при фонтанчето за да махне гадният вкус от устата си.

- Наруто наистина е удивителен. – Сакура оцени.

- Хн, по лош начин предполагам. – Той отговори.

Те чуха че някои вече са приключили с втората си задача, затова побързаха и взеха третият си плик.

- .......

- Саске?

- .......

- Саске, каква е следващата ни задача?

- САСКЕ!

- Майко мила.

- Какво е!? – Сакура викаше, като ставаше все по-ядосана и любопитна.
- Трябва да целунем петима няпознати и да си сложим червило. – Най-накрая той прочете на глас.

- КАКВО! По усните! – Тя възкликна.

- Не, не трябва. Само ръката им или нещо такова. – той каза внезапно.

Сакура се успокои и се усмихна на Саске, - Значи само това? Нищо работа!

- Да за теб, ти ще изпълниш следващата задача. Аз съм out. – той заяви.

- Не е чесно! Просто те е страх. – Тя се оплака.

- Не ме е страх, глупаче! А и аз направих предната, затова сега е твой ред! – Той отвърна.

- Но не може ли да целунеш поне един? – тя молеше.

- Не, НЯМА ДА НОСЯ ЧЕРВИЛО! – Той каза ясно и силно.

- Но защо? Не е голяма работа. – Тя каза невинно.

- Не! Единствения човек, който някога ще целуна си ти. – Той каза силно и ясно, не забелязвайки, че е казал това.

Вътрешна Сакура: Саске ли каза това! ОНГ, hell yeah!

‘Казах ли това! Мамка му!’

- Ъх имах предвид, че..... – той провлачи незнаейки как да прикрие това.

- Остави целуванета на мен Саске! – Тя каза жизнерадостно и го целуна по бузата.

Тя обикаляше докато питаше хора дали може да целуне ръката им. Те я молеха да ги ощипе за да видят дали сънуват или не, и не сънуваха. И тъй като хората бяха само момчета, не можеха да устоят на сладко момиче като нея затова те се съгласиха. Саске ревниво ги снимаше и след като бяха приключили той бясно я дръпваше на страна.

Той даде фотоапарата на мъжът в униформа студено, и го изчака да го провери. Мъжът се засмя поздрави ги и им даде следващият плик.

- Трябва да намерим книга която се казва, “Защо прасетата летят?”. – Той каза намръщено. Тези задачи ставаха все по-странни и по-странни!

- Защо прасетата летят! – тя повтори.

- Да, това състезание е пълно със странни задачи и неща.
Сакура реши първо да погледне в книжарницата и затова те отидоха и попитаха един от работниците там, дали има такава книга. Тя провери в компютъра и поклати главата си, затова излязоха и намериха червен телефон.

- Да попитаме ли за помощ? – Тя обмисляше.

- Да, това е 14 етажен мол, може да е навсякъде! – той я подсети и постави 5 цента в кутията и вдигна слушалката. Сакура я взе и някой вдигна от другата страна.

- Здравейте, можете да задавате въпроси замо с отговор да или не, но първо, моля ви, кажете ми имената си. – Гласът от другата страна каза мило.

- Сакура и Саске. – Тя отговори.

- Добре, изтреляйте въпроса си.

- Ум, тази книга на нечетните едночислови етажи ли е? – тя попита.

- Почакайте.... да, на нечетните едночислови етажи е. Чао!

CLICK

- Whoa ok, ум Саске книгата е на нечетните едночислови етажи. – Тя му каза.

- Добре, попитай го дали е над 5-я и под 10-я етаж. – Той инструктира докато този път слагаше още 10 цента.

- Здравейте, можете да задавате въпроси замо с отговор да или не, но първо моляви кажете ми имената си. – Гласът каза пак. Сакура му отговори и зададе въпраса си.

- Пак каза да, Саске.

- Тогава ще претърсим първо този етаж. – Той пресметна и те започнаха да търсят. Но колкото и близо да гледаха не можаха да намерят книгата. Затова отидоха на 7-ят етаж и така нататък докато не стигнаха 10-ят.

- Не е тук! – Сакура изръмжа.

- Да попитаме за помощ пак. – Той предложи и те отидоха при червеният телефон.

- ...........

- Здравейте, можете да задавате въпроси замо с отговор да или не, но първо моляви кажете ми имената си.

- Сакура и Саске. – Тя отговори нетърпеливо.

- Ок стреляйте.

- Книгата на 7-ят етаж ли е?

- Не, чао.

- Не е на 7-ят етаж, попитай го дали е на някой от останалите етажи. – И този път сложи поне 15 цента в кутията.

- Здравейте, можете да задавате въпроси замо с отговор да или не, но първо моляви кажете ми имената си.

- САСКЕ И САКУРА. – леко извика.

Вътрешна Сакура: Не мога да понасям това! Защо не кажат нещо по различно като „здравейте можете да попитате каквито и да е въпроси и ако искате можете да ни убиете за дето сме толкова досадни!”

- На 8-ят етаж ли е? – те попита, екстремно бясна.

- Не.

- На 9-ят етаж?

- Не.

- На 10-ят етаж?

- Не, това са три въпроса чао.

Една вена изкочи на главата на Сакура и веждите й трепереха.

- Какво по дяволите! Тъпанара каза че не е на 7-ят, 8-ят, 9-ят, или 10-ят етаж!- тя изрева ядосано.

- Излъгал е! – Саске кипеше, ядосвайки се и той.

- Aargh, ти задавай следващите въпроси. – Сакура му подаде слушалката и той бързо сложи 50 цента, за да направи сериозно разпитване.

- Здравеите, позволено ви е един да или не въпрос, но първо ни кажете имената си.

- Стига с глупостите вече!

- Предполагам вие сте Саске, и вашият партньор е Сакура. Ум...стреляйте, хехе. – Мъжът от другата страна каза нервно.

- Можете ли да лъжете?

- Ум, не.

- Тогава защо ни казахте, че книгата е между 5-ят и 10-ят етаж, а преди малко казахте, че не е на тези етажи? – той настоя.

- Съжаляввам това не е да или не въпрос.

- Просто ни кажете проклетото място!

- Найстина съжалявам – хъх? Моля изчакайте малко господине.

Те чакаха нетърпеливо и Сакура допря ухото си до другата страна на слушалката за да чува и тя.

- Господине, токущо получих съобщение от шефа и можем да имаме изключение защото ерр... мястото на което е скрит вашият предмет е най-объркващото място. Затова ни е позволено да ви помогнем. Можем да кажем това само веднъж и след това не ви е позволено да задавате повече въпроси, затова моля ви слушайте внимателно. Помоща е: Не се движа, но се движа. – той каза бързо и затвори слушалката.

- Той не каза ли не се движа, но се движа? – Тя попита несигурно.

- Да това чух и аз; боже това е толкова странно. Не се движа, но се движа! Каква помощ е това? - Саске премина с ръка през заострената си коса и се облегна на стената.

- Асансьор! – Сакура внезапно измърмори.

- Какво? – той попита.

- Асансьор! – Тя повтори. – Слушай, Не се движа, но се движа! Книгата трябва да е в асансьор но не се движи, вместо това асансьора се движи! Затова предишните въпроси не помагаха!

Обяснеията й му язясниха, защо не се беше сетил за това преди!

- Да вървим да намерим тази тъпа книга! – Той разпореди и двамата отидоха до най-близкият асансьор.

Хората ги гледаха докато натискаха бутоните на асансьорите, но не влизаха когато дойдеше асансьора.

- В този ли е? – тя попита.

- Не.

Тя изчакаха следващите два да пристигнат. Надеждата за победа изгаряше бързо. Вече бяха проверили 5 асансьора. Следващата врата се отвори и те го намериха празен.

Саске провери внимателно още един път и малка кафява книга му хвана окото.

- Намерих я! – Той извика!

- HELL YEAH! – Сакура изпищя от облекчение. Най-накрая я намериха след като загубиха много центове и дребни пари.

- Да вървим.

Тя кимна и хвана ръката му докато тичаха към служителя в униформа.

- Уау, поздравления за изпълването на четирите задачи. Ето последното ви предизвикателство. – Момичето каза и им подаде червен плик. Те кимнаха за да покажат благодарността си, твърде уморени, за да отговорят,отвориха плика.

Вътре имаше само едно парче хартия с малки думи написани на него.

Аз осигорявам живот, щастие и енергия

Елате ме намерете,

Хвърлете монета,

И пожелайте силно за победа.

- Не още една загадка. – Сакура изръмжа.

- Почакай, мисля че знам част от нея. Отговора на първата час е вода. Тя осигурява живот, щстие и енергия. – Саске обясни.

- Супер! Сега знаем това, но втората част? – попита Сакура.

- Не съм сигурен, хвърлете монета и пожелайте силно за победа, какво може да е? – помисли той на глас.

- Вода +монета +желание е равно на.....

- Фонтан за желания! – те извикаха в синхром.

- Фонтана на първият етаж, побързай Саске! – Сакура извика и те се затичаха надолу по стъбите до първият етаж.

- Още малко, Сакура. – той изпъхтя.

Те продължиха да бягат и най-накрая стигнаха първият етаж. Канда ги чакаше и ги поздрави с голяма усмивка.

- Поздравления! Аз, тук стоящият си обявявам за.....

Вътрешна Сакура: Съпруг и съпруга? Какво?

- ......победители в конкурса! – Той довърши.

Те се свлякоха на пода и се облегнаха един на друг. Беше свършило и те победиха.

- Наградите ви ще бъдат изпратени по пощата скоро. Сега трябва да изчакаме победителите за второто място. – Той информира.

- Добре. – те отговориха и се отпуснаха.

- ПОБЪРЗАЙ, НЕДЖИ! – Тентен извика.

- Откога бягаш толкова бързо! – Неджи попита, тичайки след нея.

- Не знам! – тя отвърна и те продължиха да тичат. Щяха да спечелят със сигурност. Докато се приближаваха към фонтана видяха две фигури, които по-късно разбраха, че са Сакура и Саске.

- Поздравления! Аз тук стоящият ви обявявам за.....

Тентен: Съпруг и съпруга?

Неджи: Че ти е отредено да умреш от моите ръце, за дето си създал толкова досаден конкурс?

- Победители на второ място! Наградите ви ще бъдат изпратени по пощата. Неил, отиди и кажи на останалите че състезанието официално свърши! – Той довърши с удоволствие.

- Второ място! – те възкликнаха след него.

- Хюга изглежда, че ти сритах задника! – Саске се хилеше.

Преди Неджи да може да отговори РА на мола позвъня.

Дами и господа, благотворителното състезание свърши! Моля да се върнете при главният фонтан на пръвият етаж.

Сакура и Тентен си говореха докато Неджи и Саске се дразнеха един с друг. Когато всички се събраха Канда се изправи и си изчисти гърлото.

- Благадаря на всички, това състезание беше истински успех. Първо искам да поздравя нашите победители, Саске и Сакура, а за победителите на второ място Неджи и Тентен! – Канда обяви. (От редактора: Това не го схванах. нз как е на английски. разбирайте си го както искате. не мога да го оправя.)

Всички ръкопляскаха, а някой от фенките се цупеха. Те наистина бяха загубили от Сакура Харуно.

- Алл, Саске-копеле! Ти спечели! – Наруто се намръщи.

-П-Поздравления, Сакура. – Хинара коментира.

- Само така момиче, между другото знаете ли, че Шика-мммммммм – устата на Ино беше внезапно покрита от Щикамару.

- МММММ – Ино мърмореше ядосано под ръката на Шикамару.

BEEP

- Хъх? – Саске си извади телефона и видя че токущо е получил съобщене от Какаши.

Саске,

Моля те върнете се в класната ни стая в училище и почистете малко за следващия семестър. Аз не можах да отида защото...специфични причини. Ако си съгласен, пиши ми и отиди днес, за да почистиш. Ако не си съгласен, пиши ми и пак отиди да почистиш.

От любимият ти учител, Какаши.

- Не съм ти роб, перверзник! – Саске изръмжа и прати отговор.

Не съм твой роб! Защо не можеш да отидеш да почистиш ти?

Саске

ПС. Не си ми любимият учител, перверзник!

- Саске, не бива да наричаш Какаши-сенсей перверзник. – Сакура отбеляза.

- И ти го наричаше така преди;все пак той е и твой учител. – Саске отвърна с усмивка.

Тя се изчерви, и измъмори „кретен” под носа си.

BEEP

Саске отново провери съобщението и видя, че Какаши му е пратил още едно съобшение.

Саске ако не отидеш...ще направя живота ти нещастен като забраня всякакви домати в имението ти!

От любимият ти учител макар и да не го признаваш, Какаши

- Ахахахаха, Саске-копеле сега трябва да отидеш! – Наруто изпя.

- Млъквай добе. – Саске каза ядосано и го цапардоса по главата.

- Owwie... – Той изскимтя.

- Аз ще дойда с теб. – Сакура предложи.

- Аз също! – Ино каза след нея.

И така казаха чао на другите и се отправиха кън гимназия Fiery. Когато пристигнаха видяха че класната стая е бъркотия и започнаха да махат излишните работи.

След няколко часа упорита работа остана само да изхвърлят боклука. Саске изнесе боклука докато Ино и Сакура отидоха за нови найлоново торби от 3-ят етаж.

- Класната стая е най-накрая чиста, как е станала толкова мръсна? – Сакура попита.

- Не знам, не съм аз тази която е направила бъркотията. – Тя отговори логично.

- Най-накрая сте сами. – Нов глас ги прекъсна. Те се обърнаха и видяха Хитоми и още няколко мпмичета.

- Хитоми! Какво правиш тук! – Ино настоя.

- Скоро ще видиш. – Тя каза строго и направи движение с ръцете си. Пет от момичетата излязоха напред и ги хванаха.

- Вие се оттървете от нея, аз ще се погрижа за Харуно. Ще те помириша по-късно прасе. – Хитоми се изхили дяволито и тя и останалите момичета изчезнаха със борещата се Сакура.

- САКУРА-ЧАН! – Ино крещеше, и се опитваше да махне другите момичета от нея.

- Стой мирна! – Едно от тях й нареди.

- Накарайте ме! – Ино им изкрещя. Едното момиче извади кърпичка и я уви около устата й.

- Така това ще те накара да мъчиш, хехе. Много скоро Саске-кун ще ни принадлежи!

Те я отведоха и я натъпкаха в един килер.

- Какво искате!? – Сакура крещеше.

- Искаме да те довършим, това искаме. – Хитоми й отговори докато я качваха към училищният покрив.

- Да ме довършите? Какво съм ви направила? – тя попита ядосано.

- Какво си ни направила! Имаш нерви! Взе Саске-кун от нас, и сега е време за отмъщение! – момиче с руса коса се присмя.

- Не съм го отнела от вас! И вие трябва да му дадете малко пространство, ако не иска да излиза с вас това значи, че НЕ ИСКА ДА ИЗЛИЗА С ВАС! НЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ГО НАБИЕТЕ В ГЛАВИТЕ! – Последната част я изкрещя.

- Както и да е слепецо. Просто правим услуга на Саске-кун като го отърваваме от теб. – Хитоми декларира и я удари в корема. Те я бутаха докато не стигна до оградата, която предпазваше хората от падане.
- Какво...ще...правите...с мен? – тя хриптеше, държейки стомаха си.

Ще те уплашим докато не напуснеш Саске-кун и ще разбием малкото ти сърчице!

- О, не много. – Тя каза небрежно и пак я удари. Много скоро започнаха да я ритат и удрят.

- Тъпо голямо чело!

- Не заслужаваш Саске-кун.

- Слепец!

Сакура се хвана за оградата и изплю незначително количество кръв. ‘Саске...помогни ми...’

‘Тъпи задници! Натъпкавайки ме тук и оставяйки ме сама! Когато изляза ще си го получат със сигурност!’

Тя ритна вратата тъй като ръцете й бяха вързани, а устата запушена. Ритна я толкова силно, че шумът се чуваше и на долният етаж.

‘Какво по дяволите беше това?’ – Саске си помисли.

Той изтича нагоре и проследявайки шума пристигна пред един килер. Отвори го и Ино излезе от там.

- Ино! Какво по дяволите правиш тук!? – той възкликна.

- Мммммм.

Той махна кърпата от устата й и отвързаа ръцете й.

- Саске-кун, Сакура е в беда! Трябва да й помогнем! Хитоми я хвана! – Тя обясни бързо.

- Сакура е в беда! Хитоми е била тук! Какво по дяволите!

- Бързо! Не се знае какво може да й направят! И Хитоми не беше сама, имаше и други момичета от твоя фен клуб!

- Мамка му, мамка му, мамка му!

Те бягаха наоколо като обезумели, търсейки Сакура.

- Намери ли я? – Саске попита когато се срещнаха в коридора.

- Н-Не. – Ино отговори и се облегна на стената.

- По дяволите, къде може да е? Къде не сме проверили? – той се питаше.

- Покрива! – Тя извика.

Те се погледнаха за момент и спринтираха по стълбите.

- Приключихте...ли вече...страхливки? – Сакура зе задави със собствената си кръв. - Те я удариха по лицето и я вдигнаха до стената.

- Как смееш да ни наричаш страхливки! – Хитоми изръмжа.

- Хех, вие сте бъзли. Вместо да дойдете при мен чесно и почтенно, вие сте решили да ме нападнете когато съм сама. – Тя каза с усмивка.

- МЛЪКНИ! – Хитоми изцвърча и я удари пак.

Сакура падна на оградата все още в съзнание, но точно тогава докато я ритаха и удряха, оградата на което се беше хванала за опора се счупи.

Надолу, надолу, надолу както онзи ден. Падаше като онзи ден.

- САКУРА! – Саске викаше докато с ритник отваряше вратата на покрива. Очите му се стесниха когато видя оградата да се счупва и Сакура да пада.

- Сакура-чан! – Ино изпищя и тръгна да тича към нея, но тяло мина покрай нея с нечовешка скорост, поради което тя загуби баланса си и падна на земята, от вятъра който тялото беше създало.

- САСКЕ-КУН! – фенките и Ино крещяха с най-високият си глас докато той тичаше към ръба и скочи след Сакура.

Вятърът трябва да го е бутнал напред правейки падането още по-смъртоносно. Но него не го интересуваше, отдавна беше взел решението и възнамеряваше да го спази. Щеше да защити Сакира дори с цената на живота си.

Той успя да хване Сакура и я издърпа близо до него.

Надолу, надолу и надолу. Но този път беше различно. Сакура не беше сама......

Спомен.......... първият ден на училище

Спомен..........гущерът в шкафчето й

Спомен..........Неджи, Тентен, Наруто, Джин, Хината, Мили, Итачи, г-н Харуно, Какаши, Тсунаде и Саске

Спомен.......... Саске ритащ телевизора на Наруто

Спомен..........Юки скачайки наоколо и играейки с Шадоу

Спомен..........Сакура падайки със Саске от жентолационната шахта.

Казват че веднъж ако си на ръба на смъртта, целият ти живот се превърта в ума ти.

SPLASH!

Те се потопиха в училищния бассейн, и Саске се бореше за въздух мъкнейки Сакура с него.
-Сакура! – казваше името й той докато я изкарваше навън, за да я сложи на земата до басейна.

- Събуди се! – той нареди безпомощно и я разтърси.

- Саске-кун! – Ино крещеше и тичаше към тях. Беше следвана от фенките му.

Те бяха твърде шокирани за да кажат нещо, и просто гледаха към отпуснатата Сакура и Саске, който отчаяно се опитваше да я събуди. Басейнът беше червен, червен от кръвта на Сакура. Това не беше планът им, те не планираха това.......бяха много загазили........

- Саске-кун, трябва да направиш изкуствено дишане! – Ино го пришпори.

- Изкуствено дишане! Никога до сега не съм го правил! – той възкликна.

- Искаш ли Сакура да живее или не, хайде! – тя изсъска.

Саске збръчка веждите си, пое си дълбоко дъх и го издиша в устата на Сакура. Тя не помръдна затова той вкара още въздух в тялото й. Въздух започна да циркулира в сърцето и тялото й, и скоро Сакура изкашля водата от дробовете си и се раздвижи.

- Сакура! – Те казаха радостно.

- С-Саске? И-Ино прасе! – тя заекна.

Без да казва нищо Саске държеше Сакура близо до себе си.

- Саске.....с-спомних си........ – тя прошепна.

- Какво? – Ино и Саске казаха заедно.

- Спомних си всичко! – тя отговори с повече стабилност в гласа си.

- Спомняш си като.... – Ино спря чакайки Сакура да довърши вместо нея.

- Спомням си като върнах си паметта, прасенце! – тя каза с усмивка.

- АХХХ ГОЛЯЯМО ЧЕЛО! – Ино извика щастливо и я прегъна . Саске просто седеше там, потресен от думите й. Тя си спомни всичко! Спомнила си е всичко, което са правили заедно и всички неща които са се случили, това беше твърде хубаво за да е истина.

- Саске? – Сакура попита колебливо докато Ино я пускаше. Въпреки че не можеше да вижда добре тя си го спомняше идеално и се проближи към него и го прегърна. Той просто отвърна без да казва нощо.

- Благодяря, че се грижи за мен. – Тя прошепна в ухото му.

Устните му се извиха нагоре и той я прегърна още по-силно, - Няма проблем глупаче.

Точно тогава Сакура се закашля и те си спомниха, че тя беше ранена.

- По добре да те заведем в болницата. – Той каза разтревожено. Тя кимна и той и Ино й помогнаха да отиде до колата му. По пътя минаха покрай неговите шокирани и засрамени фенки. Те наведоха главите си в знак на поражение и останаха там. Ино ги гледаше...ух ох...бяха в голяма беда....но най-вече... .

Бяха загубили от Сакура Харуно. И това беше денят в който фенките на Саске от цялото Fiery High изчезнаха.

Никога няма твърде много надежда, защото ако вярваш силно в нещо то ще се сбъдне.

Глава 25 Притеснения

Саске замаян вдигна телефона си.
- Да? - Той отговори и разстърка очи. След това погледна към часовника - беше 6ч. сутринта.
- Здрасти Саске. - Отвърна по-възрастен и плътен глас.
- Татко? - Каза той колебливо и се намръщи.
- А, виждам, че не си ме забравил. - Забеляза Фугаку.
- Ъх, какво искаш? - попита нетърпеливо. Той и баща му не винаги са били в добри отношения. Обаждаше му се, само когато нещо важно се е случило.
- Покажи малко уважение към възрастните. - Скара се Фугаку. Както и да е, има много важно бизнес парти и искам ти да присъстваш. Няма да съм там до края на партито, затова трябва да ме заместиш за това време. Има някои представители на фирми, които искам да ти представя, след това в бъдеще ще наследиш половината от семейния бизнес. - Обясни той.
Саске само се навръщи.
- След като се завърна в Япония искам да си поговорим за някои работи - Продължи баща му.
- Не искам да обсъждаме нищо! Кажи на Итачи да отиде, аз няма да се появя на това глупаво парти! - Саске изсъска гневно.
- Ще уважаваш желанията на баща си и отиваш още утре. - Фугаку изръмжа със същата ярост.
- Не! - Изкрещя този път Саске.
- О, ще го направиш, или ще направя така, че да се преместиш в Америка - Заплаши смъртоносо по-възрастният.
- Не можеш да ми го причиниш! - Изрева Саске и удари стената.
- Ще го направя. Ще продам имението и ще подпаля всичките ти неща и ще те накарам да дойдеш, ако не искаш да отидеш.
- Както и да е. – Промърмори и удари телефона си. Отново потъна в леглото си и зазяпа тавана. Шадоу поприпка до леглото му, усещайки стреса на господаря си.
- Мразя те старче!
Без да поглежда той постави ръка околко врата на Шадоу и продължи да зяпа тавана.
- Мразя неговите избухвания – Той започна да говори на кучето. Очите му не помръдваха от тавана. - Ако напусна, ще напусна всички, Сакура, но имам лошо предчувствие за това глупаво парти. Старчето ще говори за отмененият брак със сигурност... глупав старец - Прокле отново той.
Точно сега той мразеше живота си. Само ако не беше Учиха... ако беше освободен от бремето да бъде Учиха..
В Токио... [така в действителност в английския текст не е Токио, а Америка... , предполагам, че авторката нещо се е объркала... защото се пак Саске и Сакура са в Токио, а не в Америка, нали?]

- Саске, добре ли си? - Попита Сакура и наклони главата си. Тя беше странно мълчалива и той продължи да гледа навън.
- Нищо. - Отговори той монотонно и отпи глътка от капучиното си.
- Добре тогава. - Отговори разочарована Сакура. Пожела да не й беше казвал какво не е наред.
Тя наблюдаваше чертите на лицето му, малко след като той отново погледна през прозореца на кафето. Нейните очи сега можеха да виждат цветове, но ако я попиташ какво вижда надалеч, всичко ще бъде замъглено. Колкото до спомените й, напрактика тя можеше да си спомни целия си живот.
Тцунаде и обясни, че вероятно при второто падане отново си е възвърнала паметта, защото е било подобно на първото. Хората са склонни да си спомят неща, ако те се случат два пъти. Второто й падане беше като дежа вю.
Саске отново не беше тук мисленно. Не искаше да прекъсва тези мисли затова наблюдаваше лицето му докато ядеше шоколадова торта. Гарвановочерната му коса беше на бодлички, бледото му лице беше безупречно, а добре сложеното му тяло го караше да изглежда перфектен.
- Сакура? - Каза той неочаквано, като я накара да подскочи.
- Хъх?
- Искаш ли да ме придружиш на едно бизнес парти утре. - Попита той с небрежна усмивка.
- Бизнес парти?! - Повтори тя
- Да, баща ми ме накара да отида на това тъпо парти и не искам да съм сам. Ще бъде скучно. - Обясни той.
Вътрешната Сакура: Аа, това значи се върти в главата му.
- Ъм разбира се. Свободна съм през цялото време. Въпреки че досега никога не съм била на бизнес парти преди. - Отговори тя и лапна последния залък от тортата си.
- Спокойно, няма да правиш нищо. Всичко което трябва да направиш е да се облечеш добре, да ходиш. Да ядеш и да говориш. - Каза той накратко, изгълта останалото си капучино и остави пари на масата.
Събирането няма да ти навреди Сакура, нали? Имам в превид че баща му няма да е там през цялото време, плюс това нямам нищо по-добро за вършене. Както и да е...
- Саске!
- Хъх...
- Отново си в космоса...
- Там ли съм? - Попита той възвръщайки си спокойствието.
- Даа... добре ли си? - Попита тя подозрително.
- Хъм... измрърмори той с кимване.
- Лъжеш ли ме? - Попита Сакура гледайки го.
- Не! - Каза бързо Саске докато отстъпваше назад.
Дълго време тя гледа в него неубедително.
- Хей, не каза ли, че вече можеш да се грижеш за Юки? Много й липсваш и не спира да мяука по цял ден. - Каза той, сменяйки темата.
- Все още си мисля, че имаш още въпроси, но ДОБРЕ! И на мен ми липсва. - Изчурулика тя, а капка пот падна от Саске, заради рязката смяна на нейното настроение.
Върнаха се в имението на Саске и Сакура, и Юки се събраха отново. Решиха да отидат в парка със своите любимци.
- Саске, каза, че трябва да сме облечени добре. И какво носиш? Тенсика с якичка и панталони! Това не е чесно! Отиди и си сложи сако и вратовръзка. И трябва да нося тази глупава рокля!- Изхленчи Сакура
Тя носеше прекрасна зелена рокля, която стигаше малко под коляното й.
Саске измърмори и се завлече нагоре, за да си облече черно сако и вратовръзка. Когато слезе, Сакура го огледа и кимна одобряващо.
- Хъм... това изглежда достатъчно добре. Ти минаваш през тази "болка" да носиш сако и вратовръзка, докато аз правя същото, само че носейки тази рокля. - Тя се изкикоти. Той трябваше да сподели болката й.
Джин се подсмихна лекичко зад тях, гледайки двамата тинейджъри пред него. След това ги изпрати до лимозината и ги закара до партито.
Когато пристигнаха, слязоха и огледаха мястото. Бяха пристигнали в кметството на Коноха.
- Уау, това място е голямо, въпреки че имението ти е по-голямо. - Отбеляза Саскура.
- Аха, хайде да влизаме, хората зяпат. - Измърмоти Саске и я поведе към входа.
Двама пазчи стояна от всяка страна на вратата, облечени в костюми. Сакура забеляза, че и двамата носят пистолети.
Вътрешната Сакура: Това парти трябва да е важно...
Саске показа пропуските им и влязоха. Вътре имаше огромна бална зала, а храната беше сервирана. Сервитьорите носеха пунш и вино на хората. Имаше околко стотина бизнесмени.
- Здравей! Ти трябва да си Учиха Саске. За мен е удоволствие да се запознаем, казвай ми Шелдън. Аз съм един от колегите на баща ти. Това е моята жена, Ичиго. - Представи я Шелдън.
Неговата жена се усмихна. Тя беше красива, с руса коса и сини очи. Сакура също и отвърна с усмивка, докато Саске кимаше.
- Приятно ми е да се запознаем. Това е Харуно Сакура, моята приятелка - Саске я представи смутено.
Вътрешната Сакура: Уау, това е първият път, в който чувам Саске да говори толкова открито, трябва много да е потренирал с тези неща...
- Мое е удоволстивето да се запознаем. - Отвърна му тя с усмивка.
- Изглеждаш много добре днес Харуно-сан , както и да е Учиха-сан... относно предложението на баща Ви...
И така Сакура остваи Саске да движи бизнес нещата докато тя прекарваше времето говорейки с Ичиго или другите момичета. Изглеждаше всички искаха да говорят със Саске.
- Най- накрая малко тишина. - Отдъхна си Саске. Партито още не беше свършило, но бе обяд и всички трябваше да се нахранят.
- Винаги ли трябва да ходиш на тези партита? - Попита Сакура.
- Да, и се уморявам. По-досадно е дори и от теб. - Закачи се той.
- Идиот! - Изсъска Сакура и го удари по тила игриво.
- Оо...
- О, я стига, дори не заболя. - Намръщи се Сакура.
- Оуу да... права си. Не заболя. - Каза Саске с нормален глас.
- Хъх, както и да е. Гладна съм. Хайде да хапнем нещо. – Каза тя и отиде да се наяде.
- Саске, опитай тортата! - Предложи му Сакура.
- Не ям торта. - Отвърна той.
- Но тази е добра! - Настоя тя.
- Не я...
- От доста дълго време не сме се виждали синко, как я караш?
Гласът ги прекъсна. Саске и Сакура се завъртяха и застанаха лице в лице с Фугаку.
- Какво правиш тук, татко? Мисля, че ми каза, че няма да си тук тази вечер! - Каза Саске, нарушавайки тишината.
Вътрешната Сакура: Това е бащата на Саске?! Какво става тук?
Погледнаха до Фугаку и остановиха, че майката на Саске също е дошла. По-възрастният баща внезапно забеляза момичето до Саске и очите му се присвиха. Тази дистанция между Саске и момичето беше прекалено малка, за да бъдат само приятели...
- Кой е това, Саске? - Попита той с гневен тон.
Саске погледна баща си за момент, после и майка си. Той кимна и направи знак, че ще започне представянето.
- Мамо, татко, това е Харуно Сакура, моята приятелка. Сакура, това са мойте родители. -Каза той бавно.
Сакура се усмихна притеснено, и направи грациозен поклон.
- Приятно ми е да се запознаем г-н и г-жо Учиха.
- Ти си ка...
- Сакура, хайде да подишаме малко чист въздух. - Микото прекъсна своя съпруг и бързичко издърпа Сакура навън.
- Саске, трябва да поговорим... ЛИЧНО! - Каза Фугаку на висок глас докато гледаше жена си и Сакура отвън. След това го заведе до звуково-изулирана стая горе, където седнаха на дивана, лице в лице.
- Добре ли си Сакура, сякаш трепериш. - Каза Микото разтревожено.
- Добре съм, въпреки че не мисля, че бащата на Саске... - Сакура се отдръпна.
- Не го забелязвай. Моят съпруг винаги е намръщен. Изглеждаш красива днес, Сакура. Хайде да се поразходим - Смени темата Микото.
- Е, как си сега. От Саске научих, че си имала инцидент. Благословия е, че си само временно сляпа. - Продължи Микото.
- Добре съм, зрението ми се подобрява - Отвърна Сакура.
- Това е добре, въпреки че е толкова жалко, че си си одрязала косата.
- О, ще порасне. Трябва и само малко време. - Увери я Сакура.
- Добре, защото съм сигурна, че Саске те харесва повече с дълга коса. - Пошегува се майката.
Сакура се изчерви и закима плахо, без да каже и дума.
- Тя ли е причината, заради която Ино развали годежа? Какво е семейното й положение? Знам, че трябва да се справя с всичките тези неща! Още докато беше малък искаше да развалиш този годеж! Колко време си си играл наоколко с момичета? Знаеш ли колко неприятности ми причини? Знаеш ли колко е важно сем. Яманка за нашата компания. - Избухна Фугаку пред сина си.
- Не, защото ти стигна до там, че да разбиеш сърцето на бедната Ино и да се срещаш със някакви момичета. Добре, че имаше свободно място, за да те включа в плана вчера сутринта. Без него дори нямаше да знам, че си играеш с някакви момичета! - Той избухна отново, Саске дори не можеше да му отвърне или отговори.
- Всъщнот целта на момичетата е само богатството. Те дори не се интересуват дали си добре, само слава и богатство. Бил си достватъчно щастлив, за да имаш това момиче, което всъщност те обичаше и беше същото обществено положение като теб! По-добре е да се ожениш за някой, когото познава живота си. Ино е сладко момиче, ще се научиш да я обичаш. - Продължи той лекцията си.
- Свърши ли вече?! - Саске го гледаше колкото студено можеше. Беше негов ред да се аргументира. Без да оставя баща си да говори, той го одряза и заговори с гневен и студен глас.
- Татко! Аз не съм плейбой! Сакура е единственото момиче, с което съм излизал през последните шест месеца. Не се интересувам от нейното семейно положение, нито от нейното богатство, дори не мисля, че това е важно. Прав си още от малък исках да разваля годежа, но Ино беше тази, която го направи. По свое желание. Бракът и без това нямаше да потръгне. Ино нямаше да получи любовта, която искаше от мен. Плюс това Ино ме обичаШЕ, забележи миналото време. Сега тя се заглежда по други момчета, и съм благодарен за това. Сега я виждам само като приятел и на всичкото отгоре тя ще е по-щастлива със другия, отколкото някога щеше да бъде с мен.
Саске си пое дълбок дъх и продължи.
- Какво знаеш ти татко? Всичко, за което ти пука са парите. Съвземи се, защото светът не се върти около зелени хартийки! Ти не знаеш нищо за Сакура, като изключим факта, че тя е нормално момиче. Знам луда, идиотска фенка, когато видя една и вярваш или не аз мога да се грижа за себе си! Ти достатъчно дълго конторлира живота ми, и благодаря, че ми даде живот, но не искам да живея в този затвор повече. ЧАО!
Това беше първият път, в който той говореше толкова много. Саске стана, поклони се дълбоко и излезе. Той още уважаваше баща си, но той също трябваше да го уважава. Минавайки през кметството, той видя майка си и Сакура да се разхождат. Те също го видяха и помахаха.
- Хей, Саске! - Повикаха го
Той изтича до тях и кимна.
- Всичко ли е наред? - Попита Минако, гледайки сина си.
- Да, както и да е. Трябва да вървя сега и ще остана в къщата на Наруто. - Обяви Саске.
- Добре, ще кажа на баща ти. Чао скъпи, чао Сакура. - Каза Минако.
Сакура помаха и остана със Саске.
- Добре ли си? - Попита Саске. Сакура изглеждаше загубена в мисли.
- Ахъм. Добре съм. Имах приятен разговор с майка ти. - Отговори тя и се усмихна.
- О, добре, благодаря че ме придружи. Заклевам се, никога няма да ида на тези партита отново. – Огласи той, спирайки колата пред нейната къща.
Сакура се подсмихна и излезе.
- Чао Саске. - Каза тя усмихвайки се и го целуна по бузата.
- Хм, до скоро. - Ухили се той и потегли.
Сакура затвори вратата и въздъхна приведена срещу вратата.
Вътрешната Сакура: Бащата на Саске е прекалено плашещ... какво като не ме харесва... може би е бесен заради разваления годеж...
Юки дойде, чула звука на вратата и поздрави господарката си като й се умихваше.
- Хей, Юки, надявах се, че всичко ще е наред.
Саске полегна на дивана, гледайки безразлично телевизора, докато Наруто готвеше рамен.
“Старчето, чудя се какво ще направи сега... сигурен съм, че схвана всичко, което му казах, но го познавам, той е упорит стар глупак, по-добре ще е да не прави нищо на Сакура...

сигурно изглежда нахално от моя страна да качвам главите при положенияр че е започнал някой друг, но грохота е да не се довърши този уникален фик . Надявам се, че няма обидени

Глава 26 – Oбъркано Начало


Бийп

Бийп

Бийп

- Тъп часов- ... хей, не помня да съм включвала това нещо... – Сакура се намръщи и стана от леглото. Погледна към нощното си шкавче. Часовникът показваше девет и половина.
- Как спа, Юки? – попита тя и погледна към котето си, което лежеше под завивките до нея.

Бийп

Бийп

- Какво, по дяволите, е това?! Дразни ме! – викна Сакура и започна да търси причинителя на ужасното бийп-кане. След като се огледа, разбра, че звукът идва от мобилния й телефон. – Ооо, съобщение от Саске.
Тя отвори съобщението и очите й проследиха написаното.
Ела у нас към десет сутринта. До тогава...

Вътрешна Сакура: Какво? Отново? Очаква да отида в дома му без да ме е предупредил преди това! Освен това има нещо странно в съобщението му, той винаги използва MSN стил... Е, както и да е...

Момичето си припомни, че вече е девет и половина, затова бързо се облече и дотича до колата си. По пътя забеляза, че има писма в ощенската кутия и в бързината не ги отвори, а ги взе със себе си, без да види от кого са. Вече карането на кола се подобряваше и бе станало като нейна втора природа. Сега само трябваше да изчака шофьорския изпит.
Някой сигурно я е забелязал да идва, защото портата пред Учиха имението се отвори. Тя паркира колата си пред входната врата, а Джин излезе, за да я посрещне.
- Добро утро, Джин сан! – поздрави весело Сакура.
- Добро утро, госпожице Харуно. – отвърна Джин, опитвайки се да прозвучи възможно най – щастлив.
- Всичко наред ли е? – попита момичето. Джин определено изглеждаше тъжен и тя се притесни.
- Да. Моля, последвайте ме, те Ви очакват. – каза той и я отведе в голямата къща.

Вътрешна Сакура: „Те”?!

Джин я зааведе в трапезарията и Сакура забеляза, че има и други хора в стаята. Измести поглед леко встрани и видя безчувственото изражение на Фугаку и разгневеното лице на Микото. Двамата стояха на дивана, а жената гледаше яростно съпруга си. Вдясно беше и Какаши.
- Здравейте, госпожице Харуно. – поздрави Фугаку.
- Ъъъ, здравейте, Господин и Госпожо Учиха. Здравейте, Какаши сенсей. – тя отвърна несигурно. Саске не беше сред останалите, а момичето вече бе достатъчно объркано. Стомахът й се сви, имаше лошо предчувствие, че нещата ще се развият много, много зле.
- Ние-
- Ти. – Микото прекъсна Фугаку студено и не откъсваше разгневения си поглед от него. Сакура никога преди не я бе виждала толкова ядосана.
- Аз... – поправи се мъжът – много съжалявам за всичко, но предполагам си получила нашето –
- Твоето. – прекъсна го отново Микото, този път с още по – студен тон.
- Моето, - билионерът нетърпеливо се поправи преди да продължи, - писмо.
- Ъм, да, но съ-съжалявам, все още не съм го отворила... – отвърна нервно Сакура.
- Оу, жалко. Тогава ще се наложи ние –
- ТИ! – извика този път Микото, давайки ясно на Фугаку да разбере, че няма право на повече подобни грешки.
- Аз... – мъжът за пореден път редактира репликите си, което го раздразни и това се забеляза от гласа му, - ще трябва да ти обясня всичко.
Сакура не знаеше какво да отговори, затова го остави да продължи.
- АЗ съм много притеснен за Саске, както и за бизнеса си. И АЗ бих искал да ти предложа нещо. АЗ ще ти платя един милион долара, за да се разделиш със сина ми. – каза студено мъжът.

Вътрешна Сакура: Значи за това става дума! Тоя дядка дори не го е грижа за Саске! В никакъв случай няма да скъсам с него за пари!

- Съжалявам, но –
- Може и билион. – прекъсна я той.
Вътрешна Сакура: Млъквай, старче! Гррр, знаех си, че рано или късно ще трябва да водя подобен разговор... Сигурна съм, че аз съм причината за киселото му държание на партито!
- НЕ! Грешите, ако си мислите, че ще се разделя със Саске за пари! – извика тя ядосано.
Джин, Мили и всички останали от прислугата наблюдаваха момичето с възхищение и съжаление. Дори младите камериерки, които й завиждаха, че е спечелиа господаря им, я гледаха със страхопочитание и й пожелаваха късмет наум. Макар че Саске вече бе зает, момичетата искаха той да е щастлив.
Микото погледна мило към Сакура, а после впери яростен поглед към Фугаку. Тя се бе опитала да го спре, но той очевидно не я е послушал. Искаше й някой ден да се разведе, но не можеше лесно да отхъврли любовта си към него. Тя го обичаше такъв какъвто е – заедно с недостатъците му. Но в този момент това нямаше знчение, защото му бе много ядосана.
- Какво ще кажеш за три билиона? – изтърси Фугаку.
- Казах, че не искам! – извика Сакура.
Пред очите на Фугаку сякаш прехвърчаха изкри. Той заговори със заплашително нисък и студен тон:
- Добре тогава. Щом не приемаш, нямам друг избор. Ще трябва да те накарам! Жалко за твоето сем –
- Не можеш! – викна Микото и се изправи. – Ако направиш нещо на момичето, ще съжаляваш!
- Гррррррр...
Защо се е влюбил в такава проблемна съпруга?
- Знаех си, че ще се стигне до това... Джин, повикай я! – заповяда Фугаку.
Джин кимна мрачно и излезе.

Вътрешна Сакура: Какво, по дяволите, става тук?!

След малко Джин се върна в трапезарията с едно много, много, МНОГО красиво момиче, колкото Сакура на години.
Имаше светла кожа, дълга черна коса като на Учиха, а очите й блестяха надменно. Бе малко по – висока от розовокоската. Носеше син потник, лилава пола и каубойски ботуши.
Момичето погледна любопитно към Сакура, но си замълча и тихо застана до Фугаку.
- ТИ СИ ПРИЕЛ?!?!?!?! – изкрещя Микото с всичка сила.
- Фугаку, това е безразсъдно! – намеси се Какаши за пръв път тази сутрин.
Мъжът ги пренебрегна и се подсмихна. Какаши хвърли тъжен поглед към Сакура и стисна зъби. Сега нищо не можеше да направи.
- Сакура, запознай се с Фуйю Бара - новата годеница на Саске.

(Фуйю Бара означава Зимна Роза)

Вътрешна Сакура: ГОДЕНИЦА?!

Всички с изключение на Учиха, Какаши и Бара, се ококориха. Чернокоската само се усмихна нежно и се поклони.
- Сакура? – чу се глас откъм входната врата. Всички погледнаха натам и видяха Саске.
- Ах, Саске. Идваш тъкмо навреме да се запознаеш с новата си годеница, Фуйю Бара. – каза любезно Фугаку. Тогава Бара се усмихна на момчето и направи миловидно лице, сякаш за да му се хареса.
- ...КВО?! – Саске изкрещя изведнъж от шока и погледна Сакура. Лицето й беше безизразно.
- Благодаря за разясненията ви, но имам по – умни неща да правя. До скоро. – каза Сакура, запазвайки самообладание. Тя тръгна по коридора с бързо темпо, което бързо премина в бягане. Момичето бързо се шмугна в колата си, настъпи газта и напусна Учиха имението. Искаше й се да изкрещи.
Тя погледна към страничното огледало и видя моторист, който бързо я настигаше.

Вътрешна Сакура: Мамка му... Това е Саске! Точно него не искам да виждам в момента!

Чувствата й в момента бяха стъпкани. Всякакви емоции прикипяваха – от яд към мъка и от мъка към ярост. Искаше да заплаче, но тялото й не й позволяваше. Очите й отново се преместиха на страничното огледало и тя забеляза, че Саске наближаваше все повече.
Сакура караше с бясна скорост по пътя. За да я настигне, Саске даде газ, изпревари колата, зави и спря пред нея. Розовокоската заби спирачки и рязко извъртя кормилото. Колата мина встрани и понеже уличката беше малка, нямаше минувачи, които биха могли да пострадат.
- По Дяволите! – изкрещя сакура, излизайки разтреперена от колата си.
- Аз съм. – каза саске и махна каската си.
- Да, знам, че си ти! И за малко да те убия! – викаше тя ядосано.
- Като знаеше, защо не спря, докато бях зад теб? – попита той раздразнено.
- Защото не искам да говоря с теб! Знаех си, че всичко това ще се случи! Не мога да повярвам, че бях толкова глупава да излизам с теб! – тя крещеше срещу него, но в същото време упрекваше повече себе си.
- За какво говориш? – попита Саске, вече повишавайки тон. Той беше много объркан, дори наранен...
- Ехо, Саске, ти си най – богатото момче на вселената, а аз съм едно маловажно най – обикновено момиче! Майка ти е много мила, но знаех, че баща ти никога няма да ме приеме! Замисли се! Семеен бизнес плюс богатство плюс син равно на сватосване за увеличаване на семейния бизнес! Бях толкова глупава! Тъкмо си мислех, че съм победила баща ти, отказвайки предложението му да ме подкупи с билиони, когато той извика момиче, което се оказва НОВАТА ТИ ГОДЕНИЦА!!! – извика розовокоската.
- Сакура, кълна се, не знаех! Дори не знаех, че е взел мобилния ми, за да ти прати съобщение да дойдеш у нас! Ако знаех, щях да направя нещо, нямаше да му позволя! Дори не предполагах, че дъртия ще направи нещо подобно и то за втори път! – твърдеше Саске в защита.
- Не мога да повярвам, че бях унизена пред всички! Вече бях жертва на нападки от фенгърлите ти, но сега – сега цял живот ще бъда смачкана и сравнявана с някакво друго красиво момиче!
Сълзи започнаха да се търкулват по бузите й. Очите й просто не можеха да ги задържат повече...

Вътрешна Сакура: Проклети сълзи... Проклет късмет... Проклето всичко!

- Мамка му, Сакура! Не ми пука дали онова момиче е красиво или не! Знаеш, че не съм такъв... и не съм искал нова годеница! – увещаваше я Саске, който също започна да се вбесява.
- Ти – не, но баща ти иска! Господи, той ме мрази! Изглежда би направил всичко, за да се отърве от мен! Ами ако бе намесил и семейството ми? Започна да ме заплашва с това, но майка ти го прекъсна! – спореше Сакура.
- Той не е такъв човек! – измънка тихо Саске.
- Нима? Стигна до там да ми предложи три билиона долара, за да скъсам с теб. Очевидно е способен на МНОГО неща! – обеляза тя.
- Направил е какво?! – викна Саске.
- Чу ме. Предложи ми три билиона, за да те зарежа! – повтори момичето и избърса разгневено сълзите си, но нови покапаха на тяхно място.
- Сакура, той не ме слуша! Казах му да не се бърка в живота ми, но го направи – отново. Баща ми е! Не мога просто да го убия или нещо такова...
- Писна ми! Всичко ми идва в повече – от фенгърлите до баща ти! Това вече не означава нищо за мен! – извика Сакура и дръпна колието от врата си, разкъсвайки го. Колието, което Саске й бе подарил на бала.
- Толкова си глупава! – отвърна момчето в същия яростен тон.
- Ти си глупавият, студено копеле такова!
Сакура го гледаше с червени подпухнали от плач очи и хвърли колието на земята. После побягна към колата си, даде газ и в следващия момчент я нямаше. Саске се качи на мотора си и направи същото. Двамата караха в противоположни посоки, отдалечавайки се все повече и все повече от другия...

"Глупачка! Не мога да повярвам! Опитах се да й обясня! Но тя просто превъртя... тя... тя... е просто НЕВЪЗМОЖНА! Аргх, само ако не се занимавах с нея, когато се премести в гимназията!" – мислеше си Саске. Беше бесен. Паркира небрежно мотора пред имението и изтича в стаята си, пренебрегвайки всички, включително и Бара и Фугаку.

Вътрешна Сакура: Тъп, тъп, тъп, тъп ИДИОТ! Как посмя да ми каже, че съм глупачка! Защо въобще се хванах с него! АЗ СЪМ ПЪЛНА МАЛОУМНИЦА!!!

Тя влезе в стаята си и затръшна вратата след себе си. Свлече се безжизнено на леглото си и започна да плаче на възглавницата. Само ако родителите й не я бяха накарали да се премести...

***


Бара седна грациозно пред огледалото в гостната. Започна да се реше, докато гледаше отражението си. Фугаку я бе поканил да остане малко в Учиха имението.

Кое ли беше онова момиче?... – въздишка – Саске кун не изглеждаше щастлив днес... Дали е заради мен...

------------------------------- Спомен --------
- Бара, скъпа, имам добри новини за теб. Учиха Фугаку, известният билионер, би искал ти да си новата годеница на сина му. – Господин Фуйю се обърна към дъщеря си..
- Боже Господи... Имаш предвид Учиха Саске, нали? Единственият и неповторим – Учиха Саске? – изпизука Бара. Тя винаги го е харесвала – още от малка. Това беше сбъдната мечта.
- Да, единствения и неповторим Учиха Саске. Приемаш ли? – попита мъжът.
- О, да, моля те, татко! Не можеш да си представиш колко съм щастлива! Ти си най – прекрасният баща на света! – отвърна тя ентусиазирано и го прегърна. Разбира се, тя знаеше, че този брак има за цел сближаването на Учиха фирмите с модната индустрия на Фуйю. Но все пак ставаше дума за Учиха Саске и тя не възнамеряваше да пропусне тази невероятна възможност. Винаги е мечтала да бъде бъдещата Госпожа Учиха.
След няколко дена Бара получи покана от Фугаку да погостува в Учиха имението в Япония, за да се опознаят двамата със Саске. Тя прие с удоволствие.
Пристигайки в имението, тя разбра от мъжа, че Саске в момента го няма, но когато се върне може да се държи малко странно и обидено, защото има да се освободи от някои ненужни неща.
-------------------------- Край на Спомена --------

„Може би е трябвало да се раздели с нещо важно за него... Е, надявам се аз да мога да му помогна.” – помисли си Бара оптимистично. Тя дори не предполагаше, че укриват част от истината от нея.
Нямаше търпение да говори със Саске. Тананикайки си весело, тя продължи да се реше, а после си легна, мечтаейки за бъдещите си преживявания.
- Йо, Саске – копеле! – на следващия ден Наруто се обади на чернокоското по мобилния телефон.
- Какво искаш, dobe? – изръмжа Саске уморен. Бе прекарал нощта в гледане на тъпия таван.
- Уоу, още спиш! Вече е обед! – извика наруто от другата страна.
- По – тихо, спука ми тъпанчето!
- Все едно, ходи ли ти се на плажа? Все още не съм питал Сакура.
- Не.
- Не? Добре, тогава да правим нещо друго.
- Не.
- Уф... звънни на Сакура и я питай на нея какво й се прави и ми се обади, става ли?
- НЕ!
- Какво те прихваща? Защо крещиш? Всичко наред ли е?
- Да, сега повече не ми досаждай! – отвърна студено Саске и затвори.

„Мамка му! Без да искам го казах малко по – силно от необходимото, сега ще разберат, че нищо не е наред... ама... какво ми пука? Няма да отида и да й се извиня, не е моя вината... ”– помисли си той и излезе на балкона, за да подиша свеж въздух. Вече не можеше да заспи, след като Наруто го събуди, затова реши да излезе. И без това нямаше какво да прави в имението.

На излизане Саске се срещна с баща си, който бе лепнал усмивка на лицето си.
- Добро утро, сине. – поздрави той.
- Надявам се да си щастлив. Скъсахме. – каза студено момчето и излезе.
Макар и грубото държание на сина си, Фугаку се усмихна и проължи по коридора. Саске бе направил стъпка към „по – доброто” бъдеще

***


Чернокоското не бе сигурен къде да отиде. Накрая реши да се повърти там, където обикновено се разхождаше преди Сакура да навлезе в живота му. Точно сега имаше нужда от спокойствие и да спре да мисли за нея.
Отид на баскетболния корт и видя, че вече имаше хора, които играеха. Той разпозна някои от тях, но си спомни имената им. Разбира се, всички знаеха той кой е. Това мясо беше специално, защото всеки, който искаше да играе Баскетбол, можеше да дайде тук и без да познава останалите, да участва.
Навлизайки в корта, някой му подаде топката и играта проддължи. Както обикновено, Саске вкара изкара половината точки. Тези, които си почиваха, и тези, които просто наблюдаваха, го гледаха със страхопочитание.
Той не им обърна внимание и продължи да играе. Просто се опитваше да разкара Сакура от ума си, което се оказа много трудно. След като вкара поредния кош без проблем, Саске отиде на корт, където играеха студенти. Те го поканиха с респект и продължиха играта си, която бе по – напрегната от предишната.
Имаше едно правило, което трябваше да се спазва на кортовете: Да уважаваш всеки, който играе, без значение кой е. На корта всички имат една цел – да играят баскетбол.
Никой не шушукаше и не разнасяше клюки, не го налиташе като подивял фен, затова Саске харесваше това място – всички се интересуваха не от него, а от спорта.

Сакура се облегна на стената в тъмната си стая и притисна възглавница към гърдите си. Юки се сгуши до нея, усещайки лошото й настроение.
- В мислите си го мразя... но в сърцето си все още го обичам... какво да правя, Юки? – прошепна тъжно Сакура на котето си. Тя притисна възглавницата по - силно към себе си и сълзи потекоха по бузите й.
Стаята бе разхвърляна, момичето бе отлепило всички снимки на нея и Саске от стената и ги бе прибрала в кутия под леглото. Прекаляно я болеше да ги гледа.

„Да му се извиня ли? Все пак не е негова вината... не можеше да предотврати постъпките на баща си... и знам, че не е искал всичко това... може би прекалих...” – мислеше си розовокоската.

Вътрешна Сакура: Абе ти побърка ли се? Заммисли се... 3 БИЛИОНА ДОЛАРА!!! Той успя да ти предложи толкова много! Той е способен на всичко! Може да пострада семейството ти – както и ти - заради него! Дори Микото не може да го убеди! Засега си в безопастност и ще продължиш да бъдеш, докато не си около Саске. За доброто на семейството ти... Пък и да се омъжиш някога за него, той никога няма да те приеме...

„Искаш да продължа? Не искам да се отказвам от него... но... може би си права... Фугаку МОЖЕ да направи всичко, дори и Саске или Микото и Какаши да се изправят срещу него...”

Вътрешна Сакура: Започваш да схащаш...

„Но истината боли... За Саске ще е по – добре, ако се ожени за Бара... Тя е красива, изглежда добра... Не мога да се сравнявам с нея... Пък и тя има нещо, което аз нямам... богато семейство... боли толкова много... толкова, толкова много..."

- Мамака му, Саске, не можеш да си представиш как ме караш да се чувствам!!! – извика Сакура и захвърли към стената куклата, която наподобявава Чиби Саске.
Отне й няколко секунди да осъзнае какво направи и тя бързо отиде до куклата и я вдигна.
- Какво направих... – промълви тя едва чуто и я прегърна. Тво бе единственото нещо, което тя бе запазила за спомен от Саске и го бе захвърлила нехайно.

Динг - Донг!

Тя леко подскочи, чувайки звънеца на входната врата. Изтри сълзите си с ръкава на нощницата и отиде да отвори. Ръката й се отпусна на дръжката, но се дръпна.
Част от Сакура искаше Саске да е от другата страна. Другата част искаше да е някой друг. Но желанието да види отново чернокоското бе по – силно и тя с треперещи от вълнение ръце отвори плахо вратата. Навлезе светлина и момичето моментално пресви очи. Бе прекарало толкова време в тъмната си стая, че й трябваше време, за да свикнат очите й.
Вътрешна Сакура: Саске?
- Добер ден, Голямо Чело! Намерих т-... Боже Господи! Сакура, какво е станало с теб?!
- Ино? – гласът й издаде колко е разочарована.
- Какво се е случило? – повтори русокоската и се самопокани в къщата.
- Нищо. – отговори Сакура неубедително и затвори вратата.
- Нищо?! На това му викаш нищо? Очите ти са зачервени, все още си по пижама, а е обед! Да бе, нищо! – викаше Ино и влезе в дневната.
- Наистина, всичко е наред, просто ми едно такова сънено... – завъртя розовокоската и се свлече на дивана.
- Ха-ха, добра шега! Не ме будалкай, Сакура, лъжеш ме в очите! Един от талантите ми е да изкарвам истината от лъжата, сека изплюй камъчето! – настоя Ино. Тя седна на земята пред дивана и замълча в готовност да слуша.
- Казах ти, спи ми се! Пък и защо си тук? – попита Сакура, сменяйки темата.
- Защото намерих това на земята, докато се разхождах с Шикамару! – отговори Ино и извади сребърно синджирче от джоба си.
Виждайки го, Сакура се пречупи и заплака с всичка сила.
- Хей, моля те, не плачи! – утеши я Ино, взе кърпичка и избърса сълзите на приятелката си. След малко се досети за случилото се и заппита с мек и ласкав тон. – Заради Саксе ли е?
Сакура кимна и нови сълзи се стекоха по бузите й. Плачеше толкова силно, че дори не можеше да говори.
- Успокой се, дишай... – каза успокояващо русокоската. Отне няколко минути на Сакура да успокои дишането си напълно.
- В-вчера получих съобщение да отида до Учиха имението. И аз разбира се отидох. Там ме чакаха родителите на Саске... не той. – започна розовокоската и съвсем скоро разказа всичко. Ино я слушаше вснимателно и не я прекъсна през цялото време.
Когато приключи с историята си, тя се почувства по – добре, споделяки всичко.
- Не мога да повярвам, че Господин Фугаку ще сгоди Саске за наследницата на Фуйю! – възкликна шокирано Ино.
- Кои са Фуйю? Името ми е познато. – попита Сакура.
- Фамилията държи известна модна къща смециално за зимни модели. Фуйю са страшно богати – само в червата си нямат пари... Те са вероятно третото по богатство семейство след това на Саске и моето. Семейството има само една дъщеря – казва се Бара. Прочетох едно списание интервю с нея, където издава, че харесва Саске. В друго казва как винаги се е опитвала да се свърже с него, но не е успяла. Сега сигурно е на седмото небе...
- Супер... Сега се чувствам още по – мизерна. – измънка розовокоската тъжно.
- Сакура, защо просто не отидеш при Саске и не му кажеш, че искаш да се съберете? – предложи Ино.
- НЕ МОГА!!! Плюс това... нямам смелостта... Родителите ми дори не знаеха, че излизАХ със Саске и не искам да ги намесвам в това. Уф, аз съм пречка за всички! – каза ядосано Сакура и притисна възглавница към лицето си.
- Не е вярно! – викна Ино разгневено.
- Вярно е! Бащата на Саске не ме приема! И ако продължа да излизам със сина му ще разори семейството ми или нещо такова! Гледала съм го по филми!
- Гони те параноя! Не живееш в телевизора! Историите по филмите са измислици!
- Ама е вероятно да се случи, нали?
- Аз... – Ино замълча, опитвайки се да измисли някакъв отговор.
- Аз съм едно безполезно черешово цветче, докато тя е зимна роза! Аз не мога да се защитя, така както Бара може. Дори името ми показва колко съм ... колко съм... безпомощна!
- Харуно Сакура, да не си посмяла да говориш така! Не си нито безполезна, нито безпомощна! А името ти е прекрасно! ТИ си прекрасна! Ако не беше, мислиш ли, че Саске ще се влюби в теб?! Сега отивай да оправиш нещата с него! – нареди заповеднически Ино.
- Н-не мога.... дори и да искам... не мога... Повярвай ми... по – скоро разбери ме. – каза умилително Сакура. Не можеше да опише чувствата си. А и сега не искаше да вижда Саске.
- А-ами...ъм... добре... Но, обещай ми, че ще се добре!
- Не се притеснявай – ще се оправя. Сега ми разкажи... как сте вие с Шикамару? – Сакура ловко смени темата, защото мисълта за Саске бе прекалено болезнена за нея.
- Е, ами, такова... Вчера Шикамару ме покани да излезем и а-аз приех... – каза срамежливо Ино и се изчерви.
- Честитоооо! Грр, извинявай... това бях толкова заета с глупавите си проблеми... сигурно съм ти развалила настроението... – извини се Сакура и леко се усмихна.
- Няма нищо, не си виновна... А! Замалко да забравя – почти 5 часът е е, много съжалявам, трябва да тръгвам! Обещах на Шикамару да се отбия край тях в пет и петнайсет.
- Няма нищо, ще се видим през седмицата тогава... чао!
- Чао, Сакура! И главата горе! – каза Ино и бързо излезе.
Очите на Сакура се преместиха на колието, което русокоската донесе.

"Няма да плача! Няма да плача! НЯМА да плача! Мамака му, отново плача! Не мога да продължавам така! Защо съм толкова слаба?! "

Вътрешна Сакура: Приеми го... Не ми се иска да го признавам, но...

"Но какво? Знам какво ти ще кажеш... или аз! ...Сама съм... Сама съм на тоя свят, докато всеки друг си има някого! Ино сега има Шикамару, Хината има Наруто, Тентен има Неджи, Кати е с онзи чужденец и Саске сега има... Бара..."

Вътрешна Сакура: Не можеш да продължаваш така...

"Животът е жесток... много, много жесток... Защо съм такава неудачница? Сигурна съм, че Бог ме мрази..."


Вътрешна Сакура: Дори и да ни мрази, нека да му покажем, че можем да сме щастливи и без Саске!

"Да, ще му покажем кой командва... Повече няма да съм слаба! Със или без Саске, аз ще си живея щастливо..."

***


- Вие сте скъсали?! – викна Наруто, изслушвайки историята на Саске докрай.
Той и Неджи бяха открили Саске на баскетболния корт. С големи усилия успяха да го довлекат до двора на гимназията Fiery Leaf, тъй като никой не се навърташе там във ваканцията. Момчетата винаги се събираха там, заради спокойствието, в което можеха да обсъждат проблемите си.
След като принудиха Саске да има каже истината, сега бяха по – втрещени от всякога.
- Не мога да повярвам, че сте се разделили... – започна простичко Неджи.
- Да!.. Вие двамата бяхте... един за друг! – захленчи Наруто.
- Ако се опитвате да ме утешите... да знете, не става. – отвърна гневно Саске.
- Просто сме шокирани, това е... – каза русокоското невинно.
- А ще се сдобриш ли с нея? – попита Неджи.
- И защо да го правя? Вината не е моя!
- Да, но все още я обичаш, нали? И искаш отново да сте заедно. Прав ли съм?
Саске прокълна Неджи наум, заради това, че е толкова умен, и отвърна:
- И какво, ако е така?!
- Ти и твоето тъпо его! – развика се Наруто, - Сигурен съм, че в момента Сакура чан е съкрушена и сърцето й е разбито!
- Не казвам, че не искам! – отвърна Саске със същия тон, - Просто... положението е сложно...
- И какво му е сложното? – двамата му приятели попитаха.
- Старчето. – каза Саске и Наруто и Неджи замълчаха. Разбраха, че дори и Саске да иска да се сдобри със Сакура, баща му ще се изпречи на пътя.
- Ние ще ти помогнем да си е върнеш! – заговори Наруто с тон, показващ, че е готов на всичко.
- Мога и сам да го направя... но няма! Егоистично е, Сакура е права – ами ако баща ми направи нещо на семейството й? Не го искам.... и ще е по – добре, ако... се... разделим...
Ето, той най – накрая го каза... истината... Неджи и Наруто буквално виждаха болката, изписана по лицето на Саске.
- А – а ти ще се примириш ли с мисълта? – попита Лиско /това не аз го измислих хД/ и умствено си зашлеви шамар. Дори със своя ограничен ум разбираше, че всичко ще остави траен отпечатък.
- Значи... казваш, че ще приемеш Бара? – запита Неджи.
- Не... но не мога вечно да живея в спомени. Случаят ми е безнадежден. Сигурен съм, че Сакура също няма да направи никакви усили... Може и да приема... новата си годеница...

***


Седмиците минаваха... без нито една среща между Саске и Сакура... Бандата се разпадна и бе по – отчаяна от всякога. Разбира се, новината се разпространи, Сакура получи безброй обаждания от Кати, която се бе върнала от пътуването си до Мексико, Хината и още много други. Първоначално всички бяха много трескави от случилото се, но постепенно нещата се успокоиха.

***


Сакура чакаше пред кафенето един ден, когато мислите й спряха. Видя Саске и Бара заедно да вървят от другата страна на тротоара. Саске беше залепил отегчена физиономия на лицето си, а Бара бе невероятно щастлива и правеше витринно пазаруване.
Чернокоското погледна встрани и замръзна, виждайки Сакура. Това беше първата им среща от седмици. Дълго време двамата се взираха един в друг, притаили дъх.

Вътрешна Сакура: Саске и Бара са... заедно... заедно... ЗАЕДНО!

- Сакура чан! Взех напитките ни! – обади се някой, прекъсвайки мислите на Сакура и погледите на формалната двойка.
Очите на Саске се разшириха при вида на човека, който застана до Сакура...
Беше Рок Лий.
И така перфектната любовна история бе разбита на парченца и бе поставено началото на едно объркано начало...

27. Глава - Несъвършенство


Чук-Чук


Саске надигна глава от дивана в
стаята си, но после отново потъна в него... Не можеше да повярва... Сакура беше
с Веждьо!


-------- Спомен ------------


- Сакура чан, взех напитките ни! – обади се Лий и застана до
Сакура.


Тя премести поглед от Саске към Лий.
Усмихна се и го хвана за ръка, вплитайки пръстите си с неговите.
Момчетоизглеждаше толкова щастливо от това...


Тогава апогледна встрани, забеляза
Саскеи му помаха.


- Ехо, Саске кън! – поздрави весело. Сакура го прокле наум
заради това и любопитно погледна към Саске, очаквайки неговата реакция.


Саске само ги погледна студено и
леко подскочи, усещайки Бара да о хваща за ръката. Сакура леко закриви вежда.


- Кой е това, Саске кън? А това не е ли момичето, което беше в
имението?- попита чернокоската.


- Хн, все едно, да тръгваме. – каза той монотонно и продължи
напред. Бара само въздъхна и го последва. Искаше й се той повече да й се
доверява и да й споделя проблемите си. Знаеше от медиите, че той е със студено
израаажение, но с топло сърце. Реши, че това го прави толкова готин, и разбра,
че трябва да се примири с факта.


По – късно през деня, благодарение
на „късмета” на Саске, двойките отново се засякоха. Този път Сакура погали Лий
по бузата. Учиха погледна встрани, наранен. В този момент мразеше Лий повече от
всичко. Колкото и да не искаше да си го признае, ревнуваше.


Да, малкият Саске Учиха ревнуваше за
пореден път, с разликата, че двамата със Сакура вече не бяха заедно.


--------- Край на Спомена --------------------


- Саске кун! – гласът на Бара зазвънтя
зад вратата.


„Мамака му, не тя отново...”- помисли си той.


Бара искаше да прекарва време с него
нон-стоп, откакто се раздели със Сакура. И това адски досаждаше на Саске...
сякаш тя бе... обсебена от него или нещо такова!


Огледа се, търсейки нещо, което да е
свързано със Сакура, иначе Бара би заподозряла нещо, като влезе. Всички снмки
бяха прибрани под леглото. Той въздъхна и стана от дивана. Поемайки дълбоко
въздух, той се довлече до вратата и отвори. Чернокоската веднага го бомбандира
с прегръдки и се опита да го разцелува.


Добрият стар Саске досега бе успял
да се оттърве от целувките.


------- Спомен ---------------


Двамата се върнаха в Учиха имението
и Бара първа влезе. Внимателно събу ботушите си на високи токчета, докато саске
събу маратонките си небрежно. Макар че приключи първи, бе принуден да зчака,
тъй като Бара бе пред него.


Нетърпеливо изчака, а когато Бара бе
готова, Саске не успя да откъсне поглед от нея.


„ОМГ! Той ме оглежда!” – помисли си Бара развеселено.


„ОМГ! Тя е с половин метър по –
ниска от мен без токчетата!” – изкрещя Саске наум.


И така, от този ден нататък, Саске
разбра, че Бара бе по – ниска от Сакура.


------- Край на Спомена ----------------


Всъщност той се радваше, че Бара е
много по – ниска, отколкото предполагаше. Иначе можеше и да не се оттърве от
целувките.


- Какво искаш? – попита той учтиво.


- Саске кун! Ама ти вече забрави! Днес
е празненството по повод завършването ти и г-н Фугаку каза, че мога да те
придружа! – каза Бара ентусиазирано и се самопокани в стаята му.


Саске въздъхна и изведнъж видя
куклата Чиби Сакура до възглавницата си. Мамка
му, куклата!


Бързо спринтира покрай развихрената
Бара и се „гмурна” към куклата.


- Какво има? – попита тя, вдигайки
поглед от снимките на Саске в стаята.


- Ъъъ, нищо. Просто аз-


Уоф-Уоф!


- АААААА! – изкрещя Бара, когато Шадоу
скочи отгоре й и я облиза по лицето за поздрав.


- Разкарай се! – викна тя и го ритна в
коремната област.


- Шадоу! – изръмжа Саске пр вида на
скимтящото куче. Бързо бутна куклата под леглото и се приближи до него. Не
можеше да повярва, че тя ритна кучето му!


- Какво по дяволите е това нещо?!


- Куче... и ми е домашен любимец. Бих
предпочел да го наричаш Шадоу, а не нещо.
– отвърна студено Саске.


- Ъргх... – захленчи Бара и избърса
слюнката от лицето си.


- Не е искал да се... приближи
толкова...


И сигурно повече няма да го направи,
след като го ритна! – довърши Саске в мислите си.


- Еми, надявам се да запазва дистанция
в бъдеще! – каза Бара мрачно.


- В бъдеще? – повтори Саске като ехо.


- Да, когато се оженим и създадем семейство.
– отвърна тя замечтано.


Само мисълта за това го отврати.
Създаване на семейство и тъй нататък и тъй нататък.


- Съжалявам, никога не съм била на
„ти” с кучетата. Харесвам ги, но когато са далеч от мен, не ги понасям около
мен. – извини се тя.


Мега гадното... първо скъсах със
Сакура, после баща ми отново ме сгодява без моето съгласие, и то за момиче,
което не понася кучето ми и го рита! Защо не може да бъде по – смела...
Мразя лигли... Мразя живота си...


Саске не отвърна и нежно покали
Шадоу по корема.


- Еми добре, аз ще отида се приготвя!
До партито има само няколко часа! – изчурулика Бара, опитвайки се да звучи
весела. После излезе с бързи крачки и се прибра в стаята си.


О, не! Какво направих! Раздразних
Саске кун! Трябва да съм посмела и да ритам кучето му... Толкова съм глупава!
Надявам се по – късно да го развеселя... Трябва да му се реванширам... Това ще
е по – трудно, отколкото предполагах...


Бара почувства, че ще се разплаче, тя смяташе, че всичко ще е перфектно. Баща
й й беше казал, че Саске иска тя да му е годеница. Но нещо друго оказваше
влияние върху него и тя го знаеше. И със сигурност щеше да разбере какво е,
дори и това да е последното нещо, което ще направи. И тогава ще постигне
желанато щастие със Саске... може би?



***


Какаши тихо огледа бъдещите си бивши ученици иззад любимата
си книга. Всичко беше перфектно... с изключение на двама души. Той забеляза
Сакура да влиза в салона заедно с Лий и просто почувства, че нещо в картинката
не е наред. Относно Саске и Бара, вече знаеше новината и очакаваше да дойдат
като двойка.


Само гледайки ги, Какаши разбра, че
Саске и Сакура не са щастливи. Разбира се, той не беше единствения, който
забелязваше това. Всеки можеше да прецени колко мизерно се чувстваше Саске, а
относно Сакура – някой, който не я познаваше, се налагаше да се вгледа много
дълбоко, за да види тъгата, скрита пред фалшивата усмивка, запечатана на лицето й.


Оставяйки книгата си настрана,
Какаши се приближи до Саске, който говореше с Наруто и неджи. Хината се
представяше на Бара, защото я съжаляваше, че не познава никого в салона. Дори и
тя да беше причината за наранената Сакура, Хината знаеше, че не е честно да
бъде преценена като враг, нямаше вина за обстоятелствата.


Да се върнем на Какаши. Той се
усмихна фалшиво под маската си и поздрави.


- Охооо, Какаши сенсей! Къде ви е
мадамата? – попита без задръжки Наруто.


- Тсунаде издаде наредба, че
учителския колектив няма право на среща за партито, така че нямаш шанс да ме
излагаш. И освен това, не ми казвай сенсей, вече съм в и бивш учител. – отговори
леко отегчено сивокосият мъж.


- Ама ние сме свикнали да Ви казваме
„сенсей”, сенсей! – сопна се Наруто.


- Ъхъ, ти как си, Саске? Виждам, че си
довел много красиво момиче тази вечер. – направи комплимент бившия учител,
правейки се, че нищо не е станало.


- Хн.. – отговори кратко Саске без
промяна в изражението, докато Бара адски се изчерви. (Въобще възможно ли е?)


- Как се казваш? – попита мило Какаши.


- Фуйю Бара. – отговори тя срамежливо.


- Аз съм Хатаке какаши и съм вече бивш
учител на повечето в салона. Както и да е, смятам да видя как е Сакура и
останалата част от бандата. Чао! – каза той, знаейки, че с тези си думи накара
Саске да настръхне. Тогава тръгна към другия край на салона, където се беше
събрала група момичета.


Бара продължи да си говори с Хината,
без да подозира за ситоацията. Все още не знаеше коя е Сакура и предположи, че
е просто някоя от многото ученички тук. Хината се престори, че следи разговора,
но всъщност се ослушваше и повече обръщаше внимание на думите на момчетата.


Саске и останалите, включително и
Бара, проследиха Какаши с поглед, а накрая и преместиха очи към момичетата.
Неджи и Наруто не бяха учудени от това, че Сакура изглеждаше прекрасно в
красивата си рокля, но единственото, което я правеше несъвършена, беше
фалшивото изражение на лицето й.


Чернокоското леко се намръщи,
виждайки колко нещастна е и вена изпъкна на челото му, когато забеляза Веждьо
да я заговаря.


„Тя вече не е твоя, затова се
успокой, иначе ще си изгубиш репутацията, ако избухнеш. Тя е глупчо и ще й е по
– добре без теб. Просто се върни към момента, когато бяхте врагове.” – говореше си Саске наум и въздъхна
дълбоко, облягайки се на стената, все едно нищо не се е случило.


„Уоу, това беше бързо.” – помислиха си Наруто и Неджи,
виждайкли колко бързо се успокои. Очакваха цяло зрелище.


- Ъхъ. – Хината отговори без интерес и
забеляза, че Сакура тайно поглежда към Саске. Въздъхна от неловката ситоация и
си намери извинение – отиде до тоалетната. Саске също излезе да си вземе свеж
въздух, разбира се, последван от Бара...

Вътрешна Сакура: Това не ми харесва! Тая Бара преследва Саске навсякъде! Боже, дай му малко лично пространство! Не обича, когато обсебени от него хора му се лепят!

Сакура бързо поклати глава, опитвайки се да се оттърве от завистливите мисли. Как можеше да мисли толкова лоши неща за момичето? Дори не е говорила с него, а вече си изгражда мнение.

Вътрена Сакура: Hell no!

Не можеше да спре да мисли... Кога преди бе използвала hell no вместо hell yeah? Може би никога...

Вътрешна Сакура: Саске е пълчен идиот, за да те кара така да се чувстваш...

„Да, той е идиот, когото обичам...” – помисли си розовокоската.

Бързо пропъди другото си "аз", виждайки сивокос мъж да се приближава към нея. Тези мисли не трябваше да я притесняват или излагат пред останалите.

- О, здравейте, Какаши сенсей. – отвърна Сакура с усмивка.

- Как си? – попита той, както по – рано бе попитал Саске.

- Много добре. - отговори момичето бързо и лъжата зад думите й пролича.

- А Лий?

- Никога не съм се чувствал по – добре! – викна Лий иззад Сакура.

- Звучиш доста весел...

- Разбира се! Най – накрая спечелих Сакура чан! Всичкият труд не е бил напразен! – засмя се Лий, горд от себе си.

- ... Добре... – отвърна Какаши след няколко секунди.

Младежите гледаха подозрително Какаши в очакване да разберат какво е намислил този път. Не беше нормално той просто да се размотава около тях. Все щеше да направи „нещо”, каквото и да е било „нещо”.

Тогава Тсинаде взе микрофона и обяви, че церемонията за завършването скоро ще започне. Росители влизаха през вратата и се смесваха с тълпата в салона. След церемонията щеше да има банкет. Тази сутрин бе специално за студентите. Техните семейства не бяха допуснати, за да могат младежите да си поговорят спокойно и да си кажат прощални думи преди всеки да тръгне по своя път в колеж.

Саске чу гласа на Тсунаде и разбра, че трябва да влиза в салона, което означаваше да се срещне с баща си - мнооооого досадно.

„Но не толкова досадно, колкото Сакура...” – подсмихна се Саске. Замисляйки се, той разбра, че дълбоко в себе си единствената досада, която понася, е Сакура. Относно други момичета, просто не ги понасяше. Е, Бара беше свясна... може би... все пак не бе толкова досадна като останалите фен гърли. Но достатъчно досадна, за да дразни Саске, когато тя е около него.

Извод: просто не бе негов тип. Добра е, не е разглезено дете, но просто не бе момичето за него.

Усмивката му бързо изчезна и се поправи в мислите си: "Мне, доста е далеч от това да е момичето за него."

- Саске кун, мисля, че трябва да влизаме – каза Бара тихо.

- Хн.

Двамата влязоха отново в салона и Саске знаеше, че останалата част от деня ще е пълен ад.

- И сега искам да ви представя най - успелите ученици за годината! Харуно Сакура и Учиха Саске! Равни по успех в училището! - каза високо Тсунаде по микрофона. Тълпата изпадна в еуфория. Всички ръкопляскаха бурно и викаха одобрително за най - готината двойка в училище... зачеркнете това... най - готините индивидуални личности в училище...

Те застанаха на известно разстояние един от друг, срещу Тсунаде. Погледите им бяха концентрирани единствено към нея, никого друг.

Вътрешна Сакура: Мамка му! Сърцето ми ще се пръсне! Защо и той трябва да е умен!

„Гррр, защо тая бабка не ни покани поотделно?! Не знае ли в какво положение сме?!” – помисли си ядосано Саске.

- И сега ви представям дипломата за най – висок успех! Поздравления! Гимназията Fiery Leaf се гордее с вас. – продължи Тсунаде и подаде на двамата по един изискан свитък, завързан с красива синя панделка.

- Благодаря. – каза Сакура, докато треньорката й по волейбол и подаде дипломата и я прегърна. От друга страна, Саске само кимна и двамата с Тсунаде си стиснаха ръцете. В залата отново се носеше шумът от бурно ръкопляскане и похвални викове.

Двамат слязоха от подиума и заеха местата си. Фугаку бе учуден, че обикновено мимиче като Сакура е първо по успех, заедно със Саске. Разбира се, ресултатите на сина му не бяха изненадващи, а съвсем очаквани. Като Учиха и брат на Итачи, бе в кръвта му да завърши почитно гимназията.
Микото прегърна Саске, а Бара весело го поздрави и вплети впръсти в неговите. Фугаку само стисна ръката на сина си и продължи да слуша Тсунаде, която говореше на микрофона.

„Той дори не изглежда щастлив... адския баща... Сигурен съм, че е очаквал да завърша с най – висок успех... Мразя семейството си и проклетата му репутация...” – помисли си Саске. – „Все едно. Не че много ми пука за всичко това...”

Виждайки розовокоската, Бара се намръщи. Завиждаше. Разпозна тази Харуно Сакура като момичето, което бе видяла в имението и се чудеше кое е и дали то има някаква връзка със Саске.

Церемонията продължи и други учители изнесоха реч. Сакура бе отнесена в мислите си и не обръщаше внимание на бученето на микрофона и присъстващите. Родителите й дори не присъстваха и тя отново бе сама. Всеки бе тук с някого скъп за него човек и тя чувстваше, че ако внезапно умре, никой няма да си спомня за нея. Може би Лий щеше да мисли за нея. Лий беше специален. Но не в този смисъл. Тя не изпитваше нищо освен приятелски чувства към него. Със Саске бе различно. Тя обичаше Саске, не – ОБИЧА Саске. Лий беше само приятел.

- И сега, ние учителите бихме искали да се сбогуваме специално с вече бившите си възпитаници. Ученици, е, вече не сте, ама нищо, заповядайте на сцената. – обяви Какаши.

Изведнъж зазвуча музика...

I will remember you,
Will you remember me?
Don't let your life pass you by,
Weep not for the memories.

Сакура изкриви вежди, чувайки песента.

Вътрешна Сакура: На всяко завършване ли пускат това? Звучи толкова хубаво, но и толкова тъжно...

„Защо тази песен?! Защо точно сега?!” – викаше Саске наум.

Remember the good times that we had?
I let them slip away from us when things got bad
How clearly I first saw you smilin' in the sun
Wanna feel your warmth upon me, I wanna be the one

Напомня ми на него...

Нопомня ми на нея...

Тези времена, тези спомени, когато всичко беше идеално...

Някои вече плачеха и прегръщаха учителите. Напускаха Fiery Leaf, тяхното училище. Мястото, където комуникират и имат социален живот. Домът им за последните четири години. Място на забави и популяризиране. И те се разделяха с него... Разделяха се с учителите, които им бяха като семейство... Това са ценности, които колежът и университетът нямат и никога няма да имат...

I will remember you,
Will you remember me?
Don't let your life pass you by,
Weep not for the memories.

Сакура се разплака. Прегърна непознат за нея учител. Не знаеше защо, но плачеше. Може би заради песента, може би заради всичките спомени, изплували в съзнанието й. Огледа се. Ино, Хината, Кати и Тентен също плачеха. Но тя прдположи, че ронят сълзи, защото напускат гимназията. Момчетата – Наруто, Неджи, Лий и Шикамару също бяха умислени. Вероятно поради същата причина.

Розовокоската си спомни първата целувка със Саске. Толкова отдавна... Бяха мистериозно заключени в килер, тя се спъна и падна, притискайки устни в неговите.

Вътрешна Сакура: Проклета песен... ‘Weep not for memories!’ гррр… Кара ме да си спомням всички неща, които искам да забравя! Бог е толкова жесток... Трябва да спра да плача! Мамака му! Трябва!

I'm so tired but I can't sleep,
Standin' on the edge of something much too deep.
Its funny how we feel so much but we cannot say a word,
We are screaming inside, but we can't be heard.

Да, ужасно е да знаем какво изпитваме, да искаме да извикаме, но никой да не ни чува. Някой може ли да спре шибаната песен?! Мразя музика... Сакура плаче... Да отида ли при нея?

Не! Не сте заедно вече! Не помниш ли?! Ти си най – умният тип в даскалото, забравяш подобни истории!

Но вече не съм й приятел... И не мога да я утеша като такъв...

Гордостта ти, Саске! Гордостта! Учиха! Бара!

Тя отново... сигурен съм, че подозира нещо и ревнува... може дори да нарани Сакура, както преди бе опитала Ино... Сакура е силна... ще се справи без мен... За нейно добро, няма да отида при нея...

But I will remember you,
Will you remember me?
Don't let your life pass you by,
Weep not for the memories.

I'm so afraid to love you, but more afraid to lose,
Clinging to a past that doesn't let me choose.
Once there was a darkness, deep and endless night,
You gave me everything you had, oh you gave me light.

I will remember you,
Will you remember me?
Don't let your life pass you by,
Weep not for the memories.

Weep not for the memories….

***


На следващия ден...

- Пич, очевидно е, че ти липсва! – викаше Наруто, който се гмуркаше под леглото на Саске. След малко извади кутията със снимкте на двойката... поправка - бившата двойка...

- Ако продължаваш да игнорираш Фуйю ще си имаш проблеми в будеще. – отбеляза Неджи и погледна към куклата Сакура – чиби.

- Това е толкова проблемно... Не може ли момчето да отиде при момичето или момичето при момчето и да са си весела безгрижна двойка! Така нещата няма да са тоолкова досадни и няма да има толкова проблеми! – каза Шикамару с въздишка.

- Е, ако ставаше така, светът щеше да е много скучен. – отвърна Наруто.

- Ще млъкнете ли? Не ви повиках за това... – изръмжа Саске и потъна в леглото си с ръка върху лицето.

Бара бе решила да пазарува сама и той ги покани, за да му помогнат да забрави за ВСИЧКО. Ала му повтаряха неща, които вече знае. За капак трябваше да се срещне с Бара на някакво кафене. Чувстваше се най – нещастния тип във вселената!

- Не е наша вината, че си депресиран! Само изказваме фактите... – каза спокойно Неджи.

- Ем... Бара е яка и всичко там... Но предпочитаме Сакура. Пък и тя и Веждьо са възможно най – лошата комбинация! А вие двамата бяхте един за друг! – мъмреше Наруто.

- Благодаря за описанията и всичко, но не мислите ли, че ВЕЧЕ СЕ ОПИТАХ да попреча на баща си?! – каза Саске, натъртвайки всяка дума.

- Но ти не си щастлив и тя не е щастлива! Никой не е щастлив! Дори Какаши сенсей! – викна русокоското и остави един албум със снимки на шкафа.

- Хм... като се замисля, Какаши сенсей наистина не изглеждаше добре... – отбеляза Шикамару.

- Все едно.

Саске взе възглавницата си и я притисна към лицето си. Сериозно, те въобще не му помагаха.

- Мисля, че трябва да кажеш на Фуйю истината за Харуно и да се разделиш с нея. И тогава, отново да се събереш с Харуно! – каза раздранено Неджи.

- Неджи! Не съм знаел колко си подъл! Ама планът ми харесва! – засмя се Наруто.

- Пффф, все едно.

***


- Не и ти, Какаши! – ръмжеше Фугаку и обикаляше нервно.

- Просто не мисля, че е добре за Саске! – каза откровено сивокосият мъж.

- Има ли някой на света, който да се съгласи с мен?! – развика се яростно бащата.

Какши смяташе да му отговори „не” без проблем, но си замълча. Не му се искаше да вбесява най – важния мъж на света. /ХАХ! хД/

- Правя го за доброто на бъдещето му! Помисли си, ако се ожени за обикновено момиче като Харуно и разчита само на Учиха бизнеса, скоро всичко ще пропадне! Какво ще остане за бъдещи поколения? На какво ще разчитат?

- Не е вярно! Саске достатъчно се грижи за бизнеса и, както виждате, досега може да няма възход, но поне не е пропаднал! Знам това, защото съм частен учител на момчето, откакто бе на три години. Той е достоен Ваш заместник и много добре го знаете, защото го е доказал! – каза Какаши с ядосан, но все пак спокоен тон. Никога не е бил толкова разстроен, освен когато изгуби баща си, но това е друга история!

- Какаши, не ми пука дали те вълнува връзката „учител – ученик”! Но си знай мястото! Не забравяй с кого говориш! И да не си съгласен с мен, ще се съгласиш! Моите компании са водещи в света и смятам да ги запазя така в следващия век. Не, не век. Завинаги! Предците ми са работили много и са се трудили, както и аз сега! Така ще е и занапред! Всяко поколение прави фирмата по – силна, не по – слаба, ПО – СИЛНА! – крещеше разгневеният Фугаку.

Какаши се сдържа от коментар, виждайки, че мъъжът няма да промени решението си. Само се надяваше той да е прав...

***

Саске се довлачи до кафенето в центъра на града. Нито му се караше
кола, нито мотор. Ако беше на мотор, това означаваше Бара да го прегърне в
гръб, а той не бе готов за контакт помежду им. Относно колата – не искаше да
привлича излишно внимание.


Или просто не му се искаше другите да знаят, че е с Бара. Черен
Вайпър би обрал много завистливи погледи.


Пристигайки в кафенето, Саске видя Бара, която весело му помаха
от масата, на която стоеше. Той седна срещу момичето и пъхна ръцете си в
джобовете.


- Здравей, Саске кун! Как ти мина денят? – попита весело Бара.


- Хн, добре.


- Супер, между другото, имам подарък за теб! – изчурулика тя.


Саске се въздържа от
това да свъси вежди. Защо бе толкова щастлива Бара днес? Не че искаше да е
тъжна, но той й бе отговорил доста глупаво, при което тя
продължаваше да е по - весела от всякога. На всичкото отгоре имаше подарък за
него! Какъв ли? И защо тя да му дава нещо? Беше объркан... да, точно така –
объркан.


Бара взе чантата, която бе облегната на стола й, и я остави на масата
пред Саске. Пакетът беше малък, а отвътре се виждаше, че е опакован в хартия.


- Ъм... благодаря.


Колкото и да мразеше да казва тази думичка, трябваше да я каже,
защото ако бе само кимнал, щеше със сигурност да нарани чувствата й.


- Ами хайде, отвори го!


- Ъъъъъ, предпочитам да отварям подаръците си у дома, за да мога
наистина да им се насладя и да бъда по – изненадан... – излъга той.


Ъргх, наистина мразеше да използва тези думи. Те въобще не му
подхождаха! В момента мразеше баща си повече от всичко на света. Дори не може
да се държи нормално пред момичето, което той му е избрал за годеница.


Макар че Бара изглеждаше глупаво в този момент, тя запази
усмивката си и веселото настроение.


- Няма проблем, Саске кун, както решиш. Но все пак ще изчакам,
докато го отвориш! – каза тя ентусиазирано.


Момчето само кимна бавно в отговор. Внезапно Бара забеляза
златна веришка, висяща на врата му. Част от неябе прикрита от яката на
качулката, тъй като той носеше суичър с качулка. Всъщност я бе забелязала,
когато за първи път се бе приближила повече до него. Но все не е успявала да го
говори за нея, тъй като половината бе покрита от дрехите му.


- Саске кун, какво носиш на верижката? – попита тя. И все пак
предполагаше, че е обикновена верижка без да има нищо на нея.


- Това? – попита Саске, сочейки към единствения аксесоар, който
носеше. Бара кимна любопитно, чакайки отговора му. – Това е просто верига. На
нея има ключ. – отвърна той, давайки й възможно най – простия отговор, който
успя да измисли.


Раздразни се, знаейки, че това е ключът към дома на Сакура. Защо
трябваше Бара да му припомня? Разбира се, той не я винеше, тя просто бе
любопитна и сега това нямаше да се случва, ако бе махнал верижката след
раздялата.


- Може ли да я видя? – запита тя с големи мили кучешки очички.


Саске леко въздъхна и свали аксесоара, оставяйки го на масата.


- Защо носиш ключа? – продължи тя разпита, докато въртеше
украшението в пръстите си с интерес.


- Защото... връща спомени. – отвърна той. Поне отговорът бе
наполовина верен, макар че самията Саске не знаеше реалната
причина. Просто не искаше го свали. Колкото и странно да звучи, този ключ вече
бе част от него.... или поне истинската му връзка със Сакура в момента.


- Какви спомени?


- ..............


- Лоши спомени?


- ..............


Боже, толкова е досадна. Спри да ми задаваш толкова лични
въпроси…


Виждайки, че Саске скоро няма да отговори, Бара започна да
задава въпроси за него като личност, за характера му. Саске им отвръщаше
формално или с някоя задоволяваща любопитството лъжа, когато ставаха прекалено
лични.


Накрая след часове бръщолевене от страна на Бара, тя реши да се
върнат в Учиха имението и там да прекарат малко време.


Вървяха тихо по оживената улижа, спечелвайки вниманието на
непознати. Двойката изглеждаше прекрасно и беше невъзможно да остане
незабелязана. Двамата с катранено черна коса, безупречни и черни очи с
хипнотизиращ поглед, непоклатимо достойнство, изписано на лицата им. Бара
вървеше близо до Саске, чувствайки се много специална в неговата компания. Не
обичаше да се перчи, но не можеше да устой на факта, че другите виждат, че
Саске е само нейн, че ще се оженят и че ще имат деца в бъдеще – като едно
щастливо семейство.


Двамата свиха зад ъгъла и забелязаха колко безлюдна е тази
улица. Внезапно бе станала тиха и нямаше почти никакви цивилни. Освен един
просяк. Саске не му обърна внимание, но Бара го погледна със съчувствие и пусна
монета в окъсаната му чапка.


Тогава тя се унесе в сладки мисли за бъдещето си със Саске – за
щастливото, безгрижно, влюбено бъдеще...


***



- Лий!!! – извика Сакура и се затича към него.


Тъкмо се прибираха от среща, когато петима грозни гангстери ги
пресрещнаха в тихата уличка. Идиотите се ядосаха, когато Лий повали двама от
тях и решива да го ступат здраво.


Беше изблъскан с жесток ритник от страна на лидера на компанията
и главата му се удари силно в стената. Сакура бързо провери пулса му и се
успокои, разбирайки, че той все още е жив.


Зад себе си чу
подигравателно хилене и подхвърляне на обиди и разгневено се изправи.


Вътрешна Сакура: Как смеят! Тъпи идиоти!


- Млъкнете! – каза тя, придавайки важност в гласа си.


Мъжете подсвирнаха, а някой дори изимитираха вълчи лай, което
още повече раздразни Сакура.


- Е, розовокоске, искаш ли първо да идем за пиячка и после -


Преди да довърши, водачът получи круше в лицето от Сакура. Тя го
погледна убийствено, сякаш всеки момент ще го смели от бой. След това се
подсмихна самодоволно, виждайки, че носът на досадния тип кърви.


- Кучи син!!! – изръмжа мъжът.


- За твоя информация, не съм „син”, както виждаш. Ама не те упреквам,
че не можеш да различиш мъжко от женско... – отвърна тя саркастично.


- Хванете я! – изкомандва той и веднага двама се хвърлиха срещу
нея.


Мамака му, не трябваше да ги предизвиквам... Сега загазих...


Вътрешна Сакура: Сритай им задниците момиче! Типове, по – низши
от боклук, си заслужават обидите!


Единият се хвърли напред, но Сакура ловко се наведе и той се
строполи зад нея на земята. Другият се промъкна изотзад и обви ръце около нея,
пречейки й да прави каквото и да е движение.


- Раздвижи си задника и ставай, женчо! – извика мъжът. Другият
тип се изправи и се втрензи в Сакура, изплювайки се на паважа.


- Ще си го получиш, госпожичке! – изсъска той и изпука пръсти.


Сакура се разбунтува, опитвайки се да се освободи от хватката,
но неуспешно. Реши да не хаби сили и енергия и изрита мъжът пред нея с всичка
сила там, където най – много би го заболяло. Той коленичи на земята, стискайки
се за достойнството си и ядосвайки се, че днес не е обул повече долни гащи.


Веднага след това момичето заби токчето на обувката си в крака
на този, който беше зад нея.


Вътрешна Сакура: Hell yeah! Един долу! Токчета рулз! Страхотна
модна тенденция и смъртоносно оръжие! Точно каквото й трябва на една жена!


Мъжът я пусна, викайки от болка. Използвайки момчента, Сакура го
изрита жестоко на същото място, където бе ранила и приятеля му. Той се
изтъркули и се сви на топка, викайки.


- Опа, май ритнах прекалено силно... Е, техен проблем е, че ги
срита момиче. – каза триумфално Сакура, гледайки типовете, налягали по земята.
Не си и предстявяше, че може да бъде толкова силна и сега се гордееше със себе
си.


Изведнъж видя голяма сянка пред себе си, разбирайки, че е
останал още един член на бандата – лидера, който тя по – рано бе ударила. Тя
преглътна и се обърна. Зад нея стоеше мускулест тип, готов да я смели от бой.


- Време за чао – чао, розовелке!


Тя стисна очи, готова да усети пронизваща болка...


Вътрешна Сакура: Добре, това е странно... Минаха 5 секунди и все още не съм
пречукана...


Рязко отвори очи и зяпна. Саске беше пред нея и бе блокирал
удара, държейки юмрука на мъжа с една ръка.
Досега не го е виждала толкова ядосан. Шокира се, виждайки очите му.
Сякаш бяха почервенели. Беше ли дори възможно това?!


- Учиха... – изръмжа през зъби мъжът.


Лидерът направи още един опит за удар, но и той бе предотвратен
от чернокоското и то с лекота.


- Лицето ти прилича на задник, Сез. – отбеляза мрачно Саске и
ловко заби круше в кървясалия му нос.


Сакура гледаше в удивление. На Саске му трябваше само да го
фрасне един път, за да го повали в безсъзнание. И това, което я учуди е, че
двамата с мъжа се познаваха.


Саске извърна глава, оглеждайки обкръжението си. Двама мъже се
държаха за прътоовете така, сякаш се страхуваха да не им паднат, а други трима
бяха в безсъзнание. Чернокоското премести поглед към Сакура и дълго го впива в
нея. Тя правеше същото. Не можеше да откъсне очи от него. Но забеляза, че Бара
стои тихо зад него и бързо отмести погледа си в друга посока. Почувства се
неловко. Тогава се сети за Лий. Дотича до него и го разклати за рамото.


- Лий, събуди се! – викна Сакура.


- Лий! – продължи тя, тъй като нямаше резултат. – Офффф, лий,
ако не се се свестиш ВЕДНАГА, ще ти острижа веждите!


В този момент момчето се ококори и седна на земята. Огледа се и
очите му се спряха на първо Саске, после на Сакаура.


Осъзнавайки какво е станало, веднага лицето му придоби тъжен
вид. Не беше глупав – Саске бе спасил Сакура от бандата, докато той самият е
бил в безсъзнание.


„Толкова съм безполезен...”


Сакура пречисти гърлото си, покашляйки, за да наруши неловката
тишина. Лий се втренчи в Саске, който също бе отправил поглед към него и
Сакура. После забеляза чернокосото момиче, което той предположи, че е Фуйю
Бара, но измести мислите си за нея и отново ги концентрира върху Учиха.


- Саске кун, благодаря ти, че защити Сакура. Обещавам ти,
следващия път аз ще се грижа по – добре за нея! – благодари той тихо, но все
пак така, че всички да го чуят. Изправи се заедно с розовокоската. Тя погледна
набързо Саске и тръгна след Лий.


- Хъх... да тръгваме. – измънка Саске и отново тръгна към Учиха
имението.


Бара послушно го последва. Не можеше да стори друго, освен да
притаи наранените си чувства...

Такам... от един форум намерих фика да го превеждат и когато го пускат ще го качвам тук

Спомен

Бара и Саске се прибираха, когато случайно чуха шум пред тях. Те го игнорираха и продължиха да вървят, преминавайки алеята. Тогава тя видя момиче и двама гангстери, но картината беше неясна, тъй като я видя с ъгъла на окото си. Изведнъж съзря розово, което я накара да си мисли, че халюцинира. Че защо розовият цвят би се появил на такова място? Едва ли момичето носеше розово. Тя премахна тази мисъл от съзнанието си, след като не намери нищо важно в нея. Вепреки, че все пак и се искаше да помогне на момичето...

Изведнъж Саске спря и се затича обратно към алеята. Междувременно изтърва малкият неразопакован подарък, който тя му даде по-рано.
- Саске-кън! – Бара извка и прибра подаръка. Но той не отговори. Само продължи да тича, докато не стгина алеята. Така че тя побягна след него, виждайки го как се спира за миг, преди да помогне на момичето. Пристигайки, тя видя един много ядосан Саске и момиче с розова коса. Розовокосото момиче, което бе виждала толкова много пъти в живота си, но никога не бе говорила с нея, можеше да бъде само и единствено Харуно Сакура. Образът и само я накара да си спомни името й..

Защо беше тя тук? Защо беше в имението онзи ден? Защо беше на завършването? Защо Саске е толкова ядосан? Не е ли тя просто момиче, което се нуждае от помощ? Бара усещаше, че Саске и това момиче имат някаква връзка. Защо трябва да бъда толкова хубава? (Авторката: добре, добре, не е казала това, но просто исках да се отслаби напрежението.. сега на историята)

Тя стоеше зад Саске, докато той свали най-едрият в бандата. Почуства се още по-влюбена, докато гледаше добре развитата му физика. Вече знаеше, че ако някой я нападне, ще бъде в безопастност, защото Саске би я защитил. Но докато наблюдаваше годеникът си, Бара забеляза погледите, които си разменяха Саске и Сакура.

Любопитсвото закипя в нея.. не, не просто лябопитство... но също гняв, завист и болка...

Край на спомена

“Саске още не си е поиска подаръка... забравил е за него...” Бара си помисли тъжно. Двамата пристигнаха в имението Учиха и поеха различни пътища към стаите си. Тя се загледа в малкия подарък, който беше купила тази сутрин. Една сълза се търкулна по бузата и.. бързо, тя я избърса с ръка и стисна юмруци.
Тя трябва да е силна! Саске-кън не бива да я вижда да плаче! Трябва да живее като името си, като роза, която има тръни, и не може да овехне, както черешово цветче.


Саске повтаряше сцената отново и отново в съзнанието си. Той не можа да не се усмихне самодоволно, докато си спомняше как Сакура се биеше с онези двамата. За бога, той дори не подозираше, че тя може да се бие! Въпреки, че щеше да я изгуби, ако не се бе появил в точния момент.

Отначало си мислеше, че е просто гангстерска битка, но тогава проблясък на розово. Продължи да върви, докато не осъзна, че розовото не е халюцинация, а трябва да е Сакура. Изтича до там и я завари да се бие с двама мъже.

Чук

Внезапният звук прекъсна мислите му и го накара да погледне към вратата.
“Чудя се кой ли може да е..”

- Не е заключено. – каза той монотонно.

Бара се появи на вратата, държейки подаръка, който му беше дала по-рано. Саске се зашлеви мислено (ударил си е шамар на ум – малко е тъпо но така пише) когато го видя. Как беше могъл да забрави за него?

- Х-Хей, Саске-кън..
- Хн.
- Изпусна това по-рано и реших да ти го върна. – каза тихо тя.
- О, благодаря.

Той взе подаръка и го подържа, несигурен какво да направи.

-......... – Отново неловко мълчание. Най-накрая Бара си пое дълбок дъх и призова цялата си самоувереност.
- Саске-кън, трябва да те питам нещо – Саске повдигна вежди и я изчака са продължи.
Събирайки всичкият си кураж, тя го каза – Искам да знам за Сакура и връзката ти с нея.

Саске въздъхна. На последък често въздъхваше. Той знаеше, че Бара все някога ще попита и този път не виждаше как да избегне темата.
- Сакура дойде във Fiery Leaf High тази година, около началото на пролетта. Отначало не се разбирахме много добре и си бяхме обявили война. Но не беше сериозна война, а по-скоро закачка. Тогава, по някаква причина, започнахме да излизаме за няколко месеца и наскоро скъсахме. Така че, за да отговоря на въпроса ти, тя ми е бивша. - Саске обясни и легна на леглото си, загледан в тавана.
Той й обясни много добре. Вече имаше смисъл, и не й харесваше. Въобще не й харесваше.
- Значи вече не сте заедно?
Трябваше да е сигурна.
- Да.. вече не сме заедно.. – каза той бавно – Ако бяхме, тогава защо ще съм с теб?
- Ох... - Тя се изчерви от този коментар и погледна страхотното му лице. – Саске-кън, би ли отворил подаръка си вече?
- Добре.

Той стана от леглото и отвори подаръка без никакъв интерес. Беше сребърна верижка с малка стрела, висяща от нея. „Ето защо ме питаше за верижката ми по-рано.”
Бара не знаеше дали мълчи, защото мисли, че подаръка е лош.

- Е, харесва ли ти? Върви в комплект, виж. Аз имам верижка със сърце и стрелата влиза в него просто перфектно. – обясни тя и му показа.
Той кимна с благодарност и бавно си я сложи, без да маха другата. Бара се почуства щаслтива и го прегърна, карайки го да подкочи.

- Лека нощ, Саске-кън. – каза тя с усмивка и излезе. Той бързо заключи вратата и свали верижката. С нея се чустваше.. виновен. Не знаеше за какво беше виновен, просто не му беше добре с нея.

Саске въздъхна и излезе през прозореца. Приземявайки се грациозно, той отиде към източната градина, където беше Шадоу. Докато Бара не можеше да го търпи, той трябваше да връзва горкото си куче за едно дърво и да остави Джин да се грижи за него.
- Хей, момче.. – поздрави и седна до животното, което започна да го ближе. Саске отвърза веригата и легна до Шадоу, гледайки звездите. Понякога просто имаше нужда да прекарва време с някой близък.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Сакура обикаляше къщата си и не намираше какво да прави. Беше свършила всичко възможно! Чистене, гледане на телевизия, говорене по телефона с Ино, играене с Юки (така е, като няма народа интернет ^_^). Беше отегчена. Не можеше да притеснява Лий по това време, беше 1 часа сутринта и той сигурно спеше. Докато тя не можеше.

След като нямаше абсолютно нищо за правене, тя излезе в предния двор и се изкачи на покрива на колата си ( о_О ) Беше наистина глупаво нещо за правене. Юки скочи след нея и двете седяха върху колата и наблюдаваха звездите.

- Виждаш ли Голямата Мечка, Юки? – каза и посочи в небето. Юки само измърка в отговор.
– А ето там е...

Тя спря, когато видя някой да се олюлява на тротоара. После го чу да кашля. Задържайки дъха си, тя го погледна тихо, тъй като минаваше покрай къщата й. Веднага след като той отмина, Сакура продължи да наблюдава небето, докато изведнъж Юки скочи от колата.

- Хей, къде отиваш! – погледът и проследи котката по тротоара, но изведнъж забеляза нещо червено на земята. Стана й любопитно и се приближи до мястото. Червеното беше навсякъде и следата водеше до мъжът, който тъкмо изчезна.

- Това е кръв! – проплака тя. – От човекът който отмина! Юки, трябва да му помогнем. Съдейки по всичката тази кръв, трябва да е доста ранен!

Да тича по улицата по пижама беше странно нещо, дори за Харуно Сакура. Но един ранен човек беше наблизо и тя трябваше да му окаже първа помощ. Него го нямаше и тя сви зад ъгъла (продължава да го търси).

Inner Sakura: Едва ли е отишъл много далеч...

Точно тогава го видя и се затича с пълна скорост към него. Човекът се беше подпрял на една улична лампа и като че ли си почиваше. Изкашля кръв.
- Извинете ме, господине. – Сакура го каза колебливо.
- Остави ме намира! – каза мъжът с леден глас.
Inner Sakura: Какъв груб идиот! Само се опитвам да помогна!
- Но вие сте ранен! – запротестира тя и си сложи ръката на рамото му.
- Казах да ме оставиш, Сакура! – изтърси той, объркан.
- САСКЕ! – извика тя в шок.
- Какво правиш тук?
- Аз трябва да съм тази, която да пита това!

„Страхотно, значи така ще започнем, а? Най-накрая си говорим, и се получава така..” мислеше си Саске, когато изкашля още кръв на тротоара.
- Виж, защо не наминеш към къщата ми и ще се погрижа за раните ти? – тя се тревожеше и го прегърна през рамо, водеща го към къщата си. Той не възрази, изкашля още повече кръв.
- Бил си се пак, нали? – Сакура попита за очевидното.. спомни си времето, когато Саске беше в същото състояние.
- ..........
- И с колко се би този път? – тя попита отново, тъй като вече бяха в кухнята.
- Двайсет – отговори, сякаш е нещо напълно обичайно.
- Двайсет! В какво си се забъркал?! Миналият път бяха десет.. Но предполагам, си спечелил отново? – беше разтревожена и донесе аптечката си.
- Да – каза той със самодоволната си усмивка, докато се наслаждаваше на вниманието, което получаваше от Сакура. Игнорирайки парещата болка на лекарството, разгледа къщата с поглед. Сякаш не беше идвал от години...
- Отдавна не сме се виждали – той поздрави с усмивка и погали Юки, която тъкмо беше скочила върху масата.
- Готова съм. Но раните са по-дълбоки от миналия път. За сега чи почистих и кръвта спря да тече, но утре трябва да отидеш на лекар.
- Хн, никога не ходя на лекар. Раните ми все ще се излекуват,
Въздишка – Ти и твоята гордост...
- Какво трябваше да значи това?
- Нищо, но защо все се забъркваш в подобни неща? – тя попита, гледайки го
- Не съм виновен, тези нищожества си го просеха. Просто се разхождах по улицата и някакви идиоти ме пресрещнаха...
- Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше скитал из улиците. На мен пък ми изглежда, сякаш си отишъл в града посреднощ, замо защото искаш да се биеш. Знаеш, че ще искат да се бият с теб, особено след онова, което се случи днес. – Сакура се аргументира, замислена.
- ..........
Саске мразече начинът, по който тя го разкрива, но също и беше доволен че го разбира перфектно.
- От къде знаеш?
- Хн, знам, защото по-рано днес нарече единият по име, което означава, че си имал доста битки с тях или дори някога си бил част от бандата им. Знаеш, че не съм глупаче.
- За мен винаги си била глупаче... Както и да е, по-добре да се прибирам. – Саске стана и се приготви да си тръгва.
- Чакай, изпий това у вас – каза набързо Сакура – това хапче ще възтанови кръвта ти. Днес закуби доста.
Саске кимна с благодарност и глътна таблетката.
- Не ти трябва вода?! – тя го погледна със страхопочитание. Той се усмихна самодоволно и тръгна към вратата.
- Сакура, не трябва да помагаш на всеки непознат, който видиш отвън посреднощ. Както знаеш, може някой просто да се преструва. – каза той през рамене.
- Но ти не си непознат, и наистина беше ранен – отвърна розовокоската с усмивка.
- Както и да е.
- Саске, благодаря, че ми помогна по рано! – тя извика след него, който беше на път да изчезне в ноща.
- Няма защо.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

- Саске-кън, днес изглеждаш много весел. – Бара отбеляза, когато влязоха в киното. Не можеше да се каже, че е усмихнат, но не беше и намръщен. Днес не можеше да усети тъмната му аура, което я правеше наистина щастлива. Може би Саске се сближаваше с нея.
- Хн.

Саске наистина се чустваше по-добре, отколкото през последните няколко дни. Той дори не се ядоса, когато Бара беше хванала ръката му прекалено силно, но го заболя, защото беше ранен. Днес носеше голямо черно яке, което прикриваше превързаните му ръце, и дълги черни панталони.
Те влязоха в залата и седнаха на местата си. Бара тихо похапваше сладки пуканки, докато чакаха филмът да започне. Щяха да гледат “Skeleton Key”
Саске знаеше, че това е филм на ужасите, и се чудеше защо момиче като нея би избрало такъв филм, вместо романтика. Но тогава предположи, че може би харесва страшни филми.
Филмът започна и публиката гледаше в мълчание. Някои хора бяха ужасени още в средата му, а останалите просто си седяха. Като цяло филмът не беше страшен, с изключение на няколко сцени.
Саске погледна към Бара, която трепереше до него и беше хванала ръката му прекалено здраво. Той забеляза, че тя е като всялп друго момиче и очите му се върнаха към екрана.
След като филмът свърши, те започнаха да обикалят магазините в мола (киното е в мола). Тогава изведнъж Бара се подхлъзна и Саске, с бързите си рефлекси, я спаси от падането.
Бара се беше овиснала на врата му. От позата, в която бяха, Саске беше в затруднено положение – Бара излгеждаше като парализирана или нещо подобно, защото не се и опитваше да се изправи.
- Можеш ли да... – той беше прекъснат от нейната целувка. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! (Умриииии Бара-yoma )

Очите му се разшириха и той просто остави момичето да го целуне. Беше твърде изненадан, за да направи нещо. Бара най-накрая прекъсна целувката и му се усмихна срамежливо.
Той забеляза, че хората ги гледат. Тогава видя Сакура и Лий.
О боже.. дали тя видя?

Той забеляза, че Сакура се е намръщила, но тя умело го прикри и двамата с Лий изчезнаха в тълпата.
-Мисля, че трябва да тръгваме, Саске-кън. – ченокосата красавица прошепна и го издърпа за ръкава. Без да промълви и дума, той се остави да бъде отведен.
________________________________________
- Не можеш да направиш това! – Микото извика – Не искам Саске да е като нас! Искам да има свобода!
- Нищо не можеш да сториш, Микото. – отвърна Фугаку.
- Но той и Бара се справят добре, Саске не прави нищо нередно. Какво повече искаш от него? Той спазва заповедите ти, а именно да излиза с момиче, което е срещнал едва преди няколко седмици. Защо причиняваш това на сина ни? – майката изкреща със сълзи в очите.
- Не е задължително да започва веднага, просто правим всичко малко по-рано – отговори той.

Чук

- Какво има?
- Сър, младият господар пристигна.
- Много добре, повикай го, и бъди сигурен, че е сам. Ще кажем на Бара по-късно. – Фугако нареди и Джин изчезна, само за да се завърне с ядосаният Саске.
- Това не ми харесва – изкоментира Какаши глухо.
- По-тихо, Какаши, извиках те тук, само за да не ми се налага да ти обяснявам плановете си.
- Какво искаш? – попита Саске грубо.
-Къде са ти маниерите, момче? Както и да е, ще говорим за това друг път. Имам новини за теб.

Какво? Не искам повече откачени новини, ок? Не ми разваляй деня допълнително! Защо поне веднъж не ме оставиш намира!

- Говори по същество – каза Саске с горчивина в гласа.
- На 28 Март...

Хей, това не е ли рожденния ден на Сакура?
- Е? – Фугаку изкачваше за реакцията му.
- Какво?
- Какво мислиш? – попита бащата.
- За какво? – попита Саске невинно.
- За свадбата! – баща му извика, беше започнал да се ядосва.
- СВАДБА?! – Саске почти изкрещя. (спестявам ви, че щял да се задави със слюнката си xD )