Изповед

Пон Яну 17, 2011 8:43 pm

Изповед

Да бъдеш себе си. О, Господи, колко е трудно.
Да бъдеш някой друг. О, Господи, колко е лесно.
К’ви сте вие, бе, хора?
Стоите мълчаливо и гледате глуповато, сякаш някой се шегува с вас, когато ви попита този въпрос. Оглеждате се сякаш очаквате някой да дотърчи до вас, с камера в ръка и да ви каже: „Хванати сте в крачка!”. Не се подлъгвайте. Това не е шега. Нека ви кажа какво е. Това е кофти сценарият на живота.
Всеки, който е на този свят, играе важна роля в сценария.
Едни са алчни, други използвачи, а трети даже и простаци… Има много роли, а някои даже се повтарят. Жалко, нали? Живота не може да ни осигури допълнителни роли. Всеки от нас играе не една или две, а по десет или може би дванайсет. Зависи от това колко ще поиска от живота. Той с усмивка лукава ще му я даде.
Да бъдеш беден или богат? Отново е избор.
По лесния или по трудния път ще тръгнеш? Отново стоиш пред избор.
Лесна или трудна любов? ИЗБОР!
Виждаш ли? Живота ти предлага много роли, които можеш да играеш. На теб коя ти приляга повече?
Един на един милион, приема свободният избор, като се освобождава от ролите предложени му от живота.
Смърт? Не. Той не приема смъртта. Смъртта също е роля. Но, не този избор приема този един, а свободния избор да слезе от сцената с високо вдигната глава и очи гледащи напред.
Това е свободният избор. Но ето, че живота отново има идея. Ще накара този един да играе нова роля. Роля искаща унищожението му. Без дори да знае, пак е в клопка хванат.
Останалите от сцената не слизат и започват да си мислят, че глупак е този дето слезе и започват ролите си да играят. Тъй привикнали са вече, че живота даже се не мъчи да им подава думите като на пеленаче. Жалък народ…
Обиждат, унижават и пренебрегват този дето смелост имаше в сърцето.
Роля… избрана от живота. На самотник дръзнал от сцената да слезе…

Чет Яну 27, 2011 12:33 pm

Изповед

Изповед

Re: Изповед