The secrets ot the sisters (Не е по Наруто)

Дооообре! Реших да пусно още едно мое фикче, което пиша от известно време. Наистина се надявам да ви хареса, защото много съм се постарала. Написала съм го специално за мойта най-добра приятелка. И още нещо - главните героини (Анджелика и Челесте) са лично мой и на моята НДП ... надявам се да ви хар и дано да коментирате

The Sister’s Secret

Глава 1:


Е, никога не бих казала, че живота ми е бил съвършен или пък лесен. Той винаги е бил объркан. От където и да го погледнеш! И с времето вече не се трае! Постоянно се забърквам в неприятности, а повечето пъти даже не съм виновна! Толкова е нечестно! Винаги е:
“Челесте е идеалната”, “Челесте е умната”, “Челесте е това”, “Челесте е онова”, „Само обвиняваш сестра си, а ти си виновна” и т.н.
Това е! Писна ми! Все по-голямата ми сестра обира лаврите, а аз просто я гледам, като пълен неудачник. Аз НЕ СЪМ неудачник! Точка по въпроса!

***
- Анджеликаааааа!
Чувах майка ми да ме вика вече повече от половин час. Пффффф училище. Какви са тея екстри? Къде ще ти ставам в 6:30 само за да ида на задръстеното даскало и там да си доспя? Как ли пък не! Челесте да ходи, аз ще си поспя още пет минутки. „Алармата” ще млъкне след малко. Мхмммм ... сладък сън...

(5 минути по-късно)

- Млада госпожице, ако веднага не отворите тази врата няма да закусите и ще тръгнете гладна на училище!!
- Мхммм ... да Матю ... почеши ме там... хихихи
Тъкмо сънувах най-прелестния сън от началото на скапания си живот, когато някой, чието име Челесте няма да споменавам, реши да влети в стаята на моя спяща милост като хуна.
- Ставай, сис! ^^ Време е за даскалъка!!
Завъртях се с лице към нея, отворних си едното око и я погледнах. Прекрасна както винаги! До драйфа ми се! Прелестната и дълга тъмно-руса коса и прелестния сив кичур отпред, и стояха великолепно на черната тениска с надпис “Three Days Grace” и, естествено щампата под „феноменалното” име. Да не говорим, че си беше намъкнала кльощавия задник в МОИТЕ дънки-цикарки и най-нагло бе обула кецовете, който ми „изчезнаха” мистериозно преди седмица. Изпръхтях и затворих окото си, преди да съм погледнала към перфекното и лице и да съм видяла отново онзи отвратителен тъмен грим. Мама и каза, че не и отива – цитирам „Миличка, не приличаш на себе си с толкова черно по очите!”. Малко ми трябваше тогава да и кажа, че любимото и дете е пълно емо, и че някой ден ще я скива с чашка в ръка, как говори с приятеля си Джеф, ама .... дала съм сестринска клетва да си трая, ако тя си трае, че аз си пуша без никакъв проблем.
- Ставай!
- Млъквай!
- Ставай!
- Млъквай!
- Ставай, котко такава!
Тук последва истеричното ми хилене. Оприличаваше ме се котка? Ха! По-добре от надрусано псе! Chaaaaaa~
- Ставай, или ще кажа на –
- На кой? На царския поп? Давай! Не ми дреме на шапката!
Отново се обърнах с гръб към нея, гушнах си възглавницата, като се свих на кълбо и се завих през глава. Най-добрия начин да ги накарам да се разкарат от мен!
Е да, ама когато Челесте си науми нещо и Господ, всевищния не може да я спре, камоли разубеди. Сега мишената бях аз, а целта – да ме изкара от леглото. Тъкмо си поемах дълбоко въздух, усещайки приятната миризма на все още неизчезналия ми сънчооо~ ^^!
- Последно предопреждение сис, или ще стане страшно!
Изпувтях и се омотах на пашкул. Тъпо ново даскало, тъпо ставане рано и тъпа сестра! Уфффффф!
Тъкмо се бях отнесла отново, когато кофа с ледено студена вода беше изсипана върху мен.
- Ааааааааааааааааааааааааааа!
- Предопредих те!
Вдигнах глава за да видя победоносната усмивка на лицето на Челесте. О, тя беше толкова мъртва!
- Ставам!
Казах с гордо вдигната глава, надявайки се да не последва втора бомба ледена вода! Брррррр!

(на път за училището)

Вървях и се наслаждавах на музиката, която просто кънтеше толкова яко в главата ми, че ми се виеше свят. Мама ми беше казала веднъж да не слушам толкова силно музика на iPod-а си, но сега бях в криза! Можех да си позволя да си разцепя мозъка. Така или иначе нямам кой знае колко мозък! Да го използвам поне малко ползотворно! ^^
Тъкмо пресичахме крастовището, когато някакво странно чувство ме накара да се закова на място. То идваше дълбоко от мен, но аз го чувствах опасно близо. Тъкмо отварях уста да извикам Челесте, когато я видях да стои от другата страна на тротоара (приблизително 50 метра от единия до тругия тротоар) с гръб към мен и да гледа в земята. Тогава видях нещо крайно странно! Около нея сякаш се движеше нещо ... или някой. Сянка. Но не – тя не се движеше, а ... някак си витаеше около нея, трептейки. Изглеждаше сякаш тя я бе дръпнала от пътя на колата. Тъкмо щях да се провикна (отново -.-), когато сенките изчезнаха. Премигах глуповато. „Да не би да полудявам? Сигурно ми се е привидяло! Да, това ще да е!” опитах да се успокоя на ум, но това не помогна. Пресякох тротоара и двете със сестра ми продължихме мълчаливо към ново училище. Този път не бях със слушалките и не блеех на някъде, а вървях мълчаливо до нея и се оглеждах, за да видя отново онези сенки да витаят около нея като някакви живи същества, но това не се случи. Преди да осъзная къде се намирам, чух нечии глас да ни вика:
- Челесте, Анджелика! Закъсняхте!

!

Обърнах се към повикалата ни жена. На пръв поглед тя можеше да се нарече обикновенна минаваща, ама не беше! Тя беше висока, красива, на не повече от 35 с дълга...мътните ме взели, това розова коса ли е???0.0 Господи! Та както казвах – р... розова коса и невероятно красиви зелени очи. Като ги погледнах сякаш се пренесох на приятна поляна със свежа зелена трева. Невероятно!
Тя ни се усмихна приятелски и се приближи. Сега имах по-добра възможност да огледам облеклото и и на секундата разбрах в чии очи се бах „изгубила” преди малко. Дяволите ме взели – това беше директорката Мая.
Въздъхнах силно. „ТЯ ли ще ни бъде директорка? Пресвета Дево! ... Е, не се учудвам, че тук учат доста момчета. То, ако бях момче, и аз бих учила тук с такава директорка! Shit!” си помислих, но преди да мога да кажа каквото и да било, Чел И директор Мая бяха изчезнали в тълпата, оставяйки ме сам самичка на входа!!! Срам и позор!!! Пфууууу ....
Огледах се. Учиниците бяха се събрали на групички и си шушукаха нещо. Тц, отново ще бъдем разделени на „готини”, „смотани”, „зубари” и „зайци”... А сега познайте в коя категория ще попадна аз? Ако кажете „зайци”, тогава поздравление! Познахте!
- Не мога да повярвам, че ме зарязаха тук! Гаднярки!!
Въздъхнах и тръгнах на където ми видяха очите, а ако не се лъжа това се предполагаше да бъде игрището за баскетбол, на което се бяха събрали по-голямата част от учиниците от моя випуск. Когато стигнах до първата групичка те въобще не ми обърнаха внимание. Ясно – това са „готините”... Огледах на бързо момичетата и момчетата от тази група и, както винаги видях най-хубавите и най-богатите! Едно и също...
Продължих да вървя, като този път дестинацията ми беше магазинчето. Докато си проправях път през тълпата никъде не видях Чел или директорката. Естествено! Защо ли ще ги виждам? Аз за какво съм тук? За окраса??? ... По-добре не отговаряйте -.-‘.
Влязох в павилиона и останах крайно учудена да видя, че беше почти пълен!!! Тъкмо, когато си пробих път до щанда ... замръзнах на мястото си с широко товорени очи. “Отново това усещане!! “си помислих и се обърнах със светкавична скорост. Огледах се, но не видях нищо необичайно около себе си. „Сигурно се побърквам!”. Стигнах до щанда и жената, която сервираше веднага се отзова на кихото ми повикване:
- Извинете!
- Да? Какво ще желаете госпожице?
- Една вода, моля!
Гласът ми все още беше под формата на шепот. И аз все още имах онова странно усещане вътре в мен! Жената ми подаде бутилката, а аз и оставих парите, взех я тръгнах да излизам. На входа ми обаче излезе някакво момче. Той беше висок, красив, с къдрава тъмнокафява коса и ... ГОСПОДИ!!!! Какво им става на очите на всички в това тъпо училище??? Неговите бяха толкова бледо сини, че биеха даже и на бяло!?!! Как е възможно това?? Преди да успея да го огледам по-добре, един от приятелите му посегна да ме бутне, за да минат. И тогава пак! Онова усещане! Ръцете на момчето бяха на сантиметри от тялото ми. Изведнъж почувствах огромен прилив на енергия. Със свободната си ръка хванах едната странично (от вън) и с все сила бутнах към стената. Оказа се, че съм успяла да хвана и другата ръка, така, че той падна на земята, а аз останах, като халосана с мутика.
- Какво по дяволите?
Попитах тихо аз и преди момчето да се е съвзело от шока аз излетях от павилиона, като преди всички да са ме изпуснали от поглед се обърнах и погледа ми се срещна с този на онзи красавец със странните очи. Той ме гледаше някак си странно ... Въздъхнах и отново хукнах, като след себе си чух виковете и ругатните на бутнатото от мен момче. Без да беше нужно да се обръщам знаех, че той е попетите ми. Сега само трябваше да се измъкна от погледаму в тълпата и бях спасена. Това и направих! Шмугнах се като лисичка в тълпата пубертетници, оплакващи се от продължителното чакане и започнах да си пробивам път, като бягах на посоки.
И преди да си помислите, че съм страхливка – НЕ СЪМ! Ама от миналото даскало ме изгониха заради побой, така че не исках да оплескам работата отново и тук!
Някак си успях да изляза от лабиринта от хора и се озовах точно пред...
- Анджелика?! Къде се изгуби момиче?
- Д-д-директ-тор М-мая??
Пред мен стояха Чел и дирукторката и двете ме гледаха очудено. Не се и учудвам. Дишах толкова тежко, че човек би си помислил, че съм пробягала града. С едно движение избърсах потта от челото си и се обърнах.
Зад мен стоеше онова момче! Мамка му! Спукана ми е работата!!
- Джарет? Какво правиш тук?
Попита директорката, като очевидно все още не схващаше какво се бе случило. И добре, че!!! Ама Чел ме беше хванала в крачка и ме гледаше с онзи поглед, който казва „Хванах те в крачка ... отново!!!”. Усмихнах и се невинно и отново се обърнах към преследвача ми. Странно. Него вече го нямаше там.
- Нов приятел?
Попита директорката, но аз не отговорих дълго време. Когато най-сетне усмислих въпроса и промълвих едва доловимо:
- Нов враг...


Hope you enjoy~

Shit! I did it again!

Челесте ме изгледа продължително, след което се обърна към директорката:
- Г-жо Мая!
Като чу името си, тя веднага се обърна към нас.
- Да, Челесте?
- В кои класове ще сме?
От там нататък разговора ми стана безинтересен, така че спрях да слушам какво си говореха. После изведнъж – отново онази тръпка. Нещо не беше наред.
- Вардааааа!!!
Само това успях да чуя, когато усепих нещо твърдо да се блъска в мен. И незнайно как останах права! Аре стига бе!! Трябваше да съм паднала яко по задник и да ме боли всяка кост, а не да стоя като скала и да държа ... всъщност какво държах? Погледнах надолу и в ръцете си видях ... топка за футбол?? 0.0 Олеле! Това не е на добре! Тогава от някъде изскочи онова момче ... ъммм ..как беше? ...а да! Джарет! Тц. И какво беше облякъл? Тениска и дънки! Тоооолкова праволинейно! Тц І_І’ !
- Това е мое, благодаря!
Каза раздразнено той, взе си грубо тъпата топка от ръцете ми и отново хукна на някъде. Аз, като типичен идиот, стоях като гръмнат заек!! Какво ми ставаше, по дяволите???
Веднага щом влязохме в класната стая настъпи ... абе просто работата ми беше спукана от всякъде!!! Всичко що беше женско в класната стая се обърна ЕДНОВРЕМЕННО към мен и ми хвърлиха от онези погледи, които те карат да извикаш: „НЕ БЯХ АЗ!!”
- Г-че Харуно?
Чух нечий глас и се обърнах към учителката ни – г-жа Валерия. Беше 30 годишна жена с дълбоки кафяви очи, черна, средно къса коса и мил глас. Де да ми беше майка U.U... жалко...
- Кхм ... Добър ден, г-жо!
Поздравих машинално, като се опитвах да игнорирам странното чувство на гняв, зародило се дълбоко в мен.
- Седни на свободното място, Анджелика!
Начина по който тя изговори името ми и жеста, с който ми показа мястото направо ме плениха!!! „Нещо не е наред!” чух интоицията да ми говор... 0.о?? Интоиция? Тва пък от къде се взе? Не съм го искала!! Вземи си го, Господи! Не ми е притрябвал~
„ -.- Спести си лекцията, Той няма да си ме вземе обратно! Твърде е зает, да се занимава с взимане на интуиции и-” Ооооо, сега ми стана ясно, що ми я натресе!! Дори и Ти ни си успял да я търпиш, а? Е, „благодаря” !!!
Обърнах се отново към съучениците си, или по-точно към мястото на което се предполагаше, че трябва да седна. Тогледнах съседното място и .... О, мамка му! На мястото до моето седеше негово величество – Джарет І ... и май ме гледаше?!? Твърде дълго стоиш на едно място!!! Движи се, за бога!... Отново ти, а? Е, п-п-права си .... бррррр ... тва беше трудно за казване ... мислене? 0.о? – Все тая!!!
С бърза и уверена крачка тръгнах към посоченото ми място. Седнах си и без въобще да обръщам внимание на г-н Готин си отворих учебника и „заслушах” какво говоре г-жата ...
- Така, днес ще говорим за античното .... дрън-дрън
Спрях да слушам за какво ще „говорим” веднага, щом чух антично. Тази дума караше косъмчетата по гърба ми да настръхнат. Вече мразех часовете по История ... без г-жата, разбира се ^^!
Часът мина по-най бързия начин и аз излетях, като куршум през вратата. Добрееее ... това ми е достатъчно за днес! Към домааа!! *победоноснен танц* И тъкмо завивах, когато нечия ръка хвана моета и ме дръпна в женската тоалетна. Когато се обърнах видях .. 0.0 .. О БОЖЕ МОЙ!!!!!
- Джарет??? Какво правиш в женската? Да не си се превърнал в момиче??
Не успях да се здържа и избухнах в лек кикот, който от своя страна прерасна в хилене, което пък~ МИСЛЯ ЧЕ СХВАНАХА!!!! Кхм... Продължи, ако обичаш!!” *смъртоносен поглед* Мдаааа ... ами това което стана бе ... да кажем, че той не уцели момента да ми се зъби ... приближи се много близо и ... някой го бутна отзад и той ... емм ~*о*~ .. той ме целуна!!! По устата!!!
- Аааааааааааааааааааааааааааааааааа!!
Углошителния писък ни накара да отскочим един от дрг, като ужилени!
Директорката влезе и ни изгледа назидателно. Единственото, което казах, докато вървяхме към кабинета и` беше:
- Мамка му, пак го направих!!!

Излизах от от кабинета, когато нечия ръка ме хвана през кръста. Леко завъртях глава и с крайченцето на окото си погледнах Джарет. Той каза едва доловимо, гледайки някъде настрани :
- То между нас...
- ... не се е случило!
Довърших вместо него. Кимнахме си в съгласие и всеки по пътя си! Алелуя!!! Тъкмо минавах по главния коридор за да се изнеса от даскало, когато чух познатият ми до болка глас на Чел:
- ... е, разбрахме ли се?
- Мхм!
Момчешки глас? Чел и момче? И не му е ускубала перушината ОЩЕ??? Нали знаеш, че дори и ТЯ може да си има личен живот? Не си само ти, дъ! А сега съвсем спокойно си продължи към изхода, без да~
Спрях да слушам и надникнах зад ъгъла. И наистина! Челесте, по-голямата ми сестра, мразеща всичко що е мъжко, се сваляше с МОМЧЕ!!! Боже -.- а аз си мислех, че или ще си остане стара мома до края на живота или ще обърне резбата! Ха! Казах ти! А сега спри да~ Хей! ХЕЙ!!! Къде тръгна?? Я се~
О, я млъквай! Съвестта ми се караше, защото бях забързала към сестра си и новият и приятел. Щях да се запозная с него .. или може би да запозная него със сестра ми? Защото, горкичкият не знаеше в какво се забърква!
- Хей, Чел! Как е сестра ми?
Естествено се направих на тъпа и „не забелязах” стоящият до нея красавец. Повярвай ми, не е нужно да се правиш на каквато и да било!! -.-” Извинявай, каза ли нещо? Не? Добре! ^^
- Охооо, а кой е красавеца с които си говориш? Хмм?
Тя само ме изгледа с онзи си предупредителен поглед, но аз въобще не трепнах ... много -.- ... само и намигнах. Хихихи ... колко съм лоша! Взела съм го от мама!!
- Здравей! Аз съм Анджелика! По-малката сестра на Челесте. А ти си?
- Нико.
- Нико кой?
- Просто Нико.
- Наистина? Нямаш ли фамилия?
Тъкмо щях да задам следващия дразнещ въпрос, когато ... го видях отново!! Онова нещо! Движещите се сенки!! Сега те се движеха около ... аммм .. Нико -.- Господи! Ти си безнадежден случей! А да! ... около Нико. Направо бях готова да го питам от къде, за Бога, се взеха тея неща, когато ПУФ ... изчезнаха -.- .... май полудявам!
- Нали, Анджи?
- А?
Дори не бях чула какво ми беше казала сестра ми, догато не ме потупа по раката. Стъписах се от всякъде. Какво ставаше с мен? Нима наистина ми хлопаше дъската? Не че те отчайвам ... ама това не е ново откритие, ^^”!
Уффффф!! Нямах ТВА предвид.
- Анджелика? Добре ли си? Изглеждаш ... бледа?
Вдигнах глава и срещнах черните като оникс очи на сестра ми. И в тях видях истинско притеснение. Явно наистина бях бледа. Поех си въздух, когато усетих .. някакъв аромат. За пръв път го усещах. Идваше от ... ами незнам от къде идваше, но беше от близо и беше невероятен! Подуших въздуха като кученце и ... е вече не го усещах -.-
- Трябва да вървя.
Заявих смутено и хукнах към изхода. Нещо ми ставаше. Чувствах се крайно замаяна. Виждах мрежесто, а и тази миризма! О, толкова съблазнителна! Направо си умирах да разбера от къде идваше, но сега нямах много време. Излетях като куршум през входната врата, само за да се забия в някой. Така готино се блъснах, че се струполих по задник на твърдия бетон. Оуч!
- Охххх ... гледай къде ходиш, за бога!!
- Аз ли? Ти си тази, която се блъсна в мен!
Вдигнах глава, само за да се озова очи в очи с онова красиво момче от магазина .. със странно красивите очи.
- О!
- Добре ли си?
На него му пукаше? Пфф, да бе!
- Разбира се, че съм добре!
Той се изправи пръв и ми подаде ръка да се изправя и аз. Естествено, като типична кучка аз я отблъснах и се изправих сама с думите:
- Нямам нужда от твоета помощ!
- Добре, щом така мислите, г-це Делароти!
Останах като гръмнато пиле. Той как ме нарече?!? И от къде знаеше името ми??
Явно физиономията ми е било доста странна и неразбираща, защото той ми се усмихна и ми каза с приятния си глас :
- Аз съм един от перфектите. Знам имената на всички нови ученици.
- Аха!
Аха? Само това ли ти роди болния мозък? Аха? За Бога ... ти наистина си много зле! О, я да мълчиш ти там! Нестига и че ми се натресе неканена, пък и ще ме поучаваш! Я шът!
- Аз, между другото съм Хермес.
- Като онзи гръцки бог?
- Мхм!
- Аз съм Анджелика, но ти най-вероятон вече знаеш това.
Усмихнах му се в отговор. Този беше приятен тип. Чел трябва да ходи с него, а не с онова готино емо. Но като се замисля ... те са си лика прилика с Нико. Пф! От кога ми пука? Ми то и аз тва се питам ама~ Не се ли разбрахме нещо??
- Аз трябва да вървя!
- Добре! Чао!
- Чао.
Той ми помаха приятелски и влезе в училището. Проследих го с поглед, догато не изчезна в някой от многото ГИГАНТСКИ коридори.
Извадих iPod – а си от чантата, сложих си слушалките в ушите и потеглих към дома, като през целият път не спрях да мисля за онази странна миризма и за онези сенки.
Хммм ... пресякох кръстовището, на което бях видяла за пръв път сенките, без да спирам да се оглеждам, като гърмян заек. И тога един въпрос си проби път през претъпканото ми с други въпроси съзнание и ме накара да го кажа на глас:
- Нико кой?



Такам, тъй като разбрах, че е доста объркващо ще поясня - това, което сега е с наклонен шрифт е "съвестта" на Анджелика. това което си мисли тя си е с нормални букви надявам се сега да ви е по-лесно за схващане. ще се опитам да оправя и другиет глави!!! комент, плиииссс!

Oh my! I’m what?

Отключих входната врата и влязох. Беше очевидно, че няма никой. Само аз. Бях свалила слушалките на iPod-а си преди малко, за това успях да доловя тихо скърцане от втория етаж. Свъсих вежди и погледнах към стълбището, водещо до другата част от къщата. Оставих безшумно чантата си на земята и тръгнах напръсти нагоре, като пътьом взех един от свещниците на мама ... за защита. Качих се на втория етаж, без нито едно стъпалце да изскърца! Невероятно!!! Толкова пъти съм се опитвала да се прибера безшумно, а проклетите стълби винаги ме издаваха. Е, поне сега са на наша страна, нали? Въздъхнах тихо. Ти просто си нямаш друга работа, нали? Извъртях очи и се заприближавах към моета стая, от където очевидно беше дошъл звука. Вратата беше леко открехната, затова първо надникнах вътре. Бях притаила дъх. Щом надникнах ... не видях нищо?!? Кой, по дяволите, е спуснал завесите И щорите посред бял ден?? За бога -.-”!!! Огледах се, и доколкото успях да видя стаята беше празна. Бързичко и внимателно се протегнах и включих лампата. Ритнах вратата и влетях в стаята. Огледах се, но отново не видях нищо. Въздъхнах.
- Добре, вече официално полудявам!
Измрънках под носа си. Оставих тъпия стар свещник на нощното си шкафче и се приближих до завесите. Тъкмо посегнах да ги хвана, когато чух нечии глас зад себе си:
- На твое място не бих го направил!
О Боже!! Със светкавична скорост се обърнах, за да се озова на сантиметри от някакъв непознат мъж. Той беше малко по-висок от мен. Беше облякъл кърваво червена риза, коя очертаваше перфекното му тяло. Но това което ме плени бяха очите му, които контрастираха чудесно с тъмната му като кора на дъб коса – те бяха невероятно светли. Не успях да определя точен цвят, но ми се струваше като червено-черно ... ?
- Ъъъъ .. какво правиш тук?
Естествено само това успях да изръся. За Бога!! Наистина съм ужасна!!
- Хм... на гости съм.
Той го заяви така спокойно, че за секунда си помислих, че всъщност не бяхме само ние тук.
- Ъммм .. кой те покани, казваш?
Секси усмивка накара лицето му да изглежда още по-привлекателно. Лицето му? Кожата бе снежно бяла. Даже ... много по бяла ... Махай се от там!!!! Чух съвестта си да ми крещи, но преди да мога да направя каквото и да било той ме хвана за раменете и ме облегна на прозореца. Приближи се с удивителна скорост до вратът ми и ... ми прошепна „на ушенце” :
- Радвам се да Ви видя отново, принцесо Ангилики.
- Моля?
- Вие сте пирнцесата Ангилики
И отново онази усмивка. Боже, направо щях да припадна!! Той беше тол~ ЛУДА ЛИ СИ??? Той може да е крадец, изнасилвач и .... и ... и ...абе лош човек!! Игнорирах вътрешния си глас и се вгледах по-дълбоко в очите на стоящи пред мен гост.
- Аз ... аз не се казвам Ангилики, а Анджелика.
Това бе едиственото, което успях да кажа.
- Хмм ... знам, но името ти преведено на гръцки звучи така.
- А защо на гръцки?
- Защото ти си нашета одавна изгубена гръцка принцеса-богиня.
На бас, че не очакваше това!!! Веднъж да сме на едно мнение!!
- Чакай, чакай!!! Аз съм вашета какво??


Коментирайте моля!

Стоях и гледах непознатия пред себе си. За Бога!? Та аз още дори не знаех името му!!! Сякаш ти пука -.-”! Ма ти никога ли не млъкваш???
- Как се казваш?
Той ми се усмихна приятелски, но това не накара тръпките, които лазеха по гърба ми да изчезнат.
- Архайос.
Едва промълви той. Явно лицето ми отново е издало учудването ми, защото той нежно се засмя и ми прошепна:
- Означава „древен” на~
- На гръцки?
Той отново ми се усмихна и кимна в знак на съгласие.
В този момент чух тропот. Естествено последвам от познатото отваряне и затваряне на вратата с трясък.
- Емото се прибра.
Измрънках аз. След това се обърнах към Архайос, за да го попитам дали ще остане за вечеря, но ... него вече го нямаше. Огледах се объркано. Къде, за Бога, се дяна тоз човек? Едва ли е нужно да споменавам, че той от доста време насам вече НЕ Е човек? Хм.... права си!
С това приключих вътрешния си монолог, като излязох от стаята, също тряскайки вратата си. Знак, че съм си удома и не съм в настроение!

(Доста часове по-късно)

Небето вече бе показало тъмната си страна. Звездите блещукаха като хиляди малки диаманти, небрежно разпръснати по небосвода. И ако приемем, че те са истински диаманти, то тогавата голяма пълна луна би била истинска перла.
Чу ли това? Ето че се започва пак!
Ослушах се. Първоначално не чувах нищо. И нормално! За Бога, та то сигурно минаваше полунощ! Само някой пиян кретен би се разкарвал по това време.
Изведнъж се чу нечий глас, последван от странен шум. Без дори да съм осъзнала какво правя съм тръгнала към мястото на шума. Е, да – трябваше да мина през няколко храста, но все пак... най-сетне, когато излязох от гъсталаците видях нещо, което ще ме кара да се смея до края на живота си.
Оня ... ъъъ ..кажи го де .... Джеф? А да! Същия! Та Джеф беше застанал в някаква смешна кун – фу поза. Приличаше на някое шимпанзе. Беше свил едното си коляно, двете ръце във въздуха и беше неправил онези неща с пръстите .... абе просто благодарих на бога, че имам силни нерви и не прихнах да се смея, като идиот. Очевидно бе, че е пиян като кирка. И дори не се учудвам. Кога ли той е бил трезвен? Хмм..
Тогаво преместих поглед към другите двама, стоящи на два метра от него. Мътните ме взели!! Тва Нико и Челесте ли са? Какво става за бога!!! И аз тва искам да знам. Тъй като беше адски тъмно, а и те бяха адски далеч не успях да различа израженията им. Едно обаче ми беше кристално ясно – щеше да има битка и то каква!
Запуших с ръка устата си, защото просто нямаше да издържа и щях да се издам. Беше толкова смешно. Джеф се засили към Нико, който си стоеше пре-спокойно с ръце в джобовете, главата леко наклонена на дясно и го гледаше право в очите. Вече се тресях от смях, когато зад мен се чу тих мъжки глас:
- 20 лева, че емото ще спука оня клоун от бой!
Бях готова да извикам, когато нечия ръка запуши устата ми и ме бутна така, че да се облегна на дървото. Очите ми бяха разширени и цялата треперех. Тогава от сенките се показа не кой да е, а Джарет. Присвих очи и мислено го проклех, за дето се беше промъкнал зад мен така.
- Е?
Махнах грубо ръката му от лицето си и го изгледах още по-злобно.
- Няма да залагам. Знам, че Нико ще го спука от бой!
Джарет ме изгледа малко странно, но аз не му обърнах внимание, а се обърнах към бойното поле. Мамка му! Изпуснахме смешния момент, заради този позоьор!! Само кимнах в съгласие. Джеф беше проснат по гръб, а Нико стоеше спокойно, като дясната му ръка вече се бе прибрала до тялото му, след като очевидно бе спряла атаката на пияния мачо!
Реших да не обръщам внимание на Джарет, а само да гледам боя. Естенствено аз бях подготвена! Посегнах с едната си ръка към дамската си чанта и от там извадих една камера. Нагласих набързо обектива и го насочих към „мястото на събитията”.
Чел стоеше и просто наблюдаваше битката. Без въобще да и пука за бедното и гадже, Джеф. Тц, тц, тц! Аз го предупредих, ама той на, не ме послуша! Сега ще си бере крушите.
Нико се завъртя към сестра ми и и каза :
- По-добре се пребирай, Челесте. Този мачо ще се свести след малко, а за нас ще е по-добре да не ни вижда отново заедно!
Чел само кимна. Преди да съм разбрала какво става сестра ми я нямаше, а Джеф се изправяше и заемаше бойна позиция ... отново -.-”.
Мисля, че пропускаш друга важна подробност! Хм? Ти ЧУ какво си казаха те! Е и? Е и? Боже, та те са на сигурно 20 метра от нас!! Невъзможно е да чуеш какво си казаха!! Не казах нищо. Сведох глава надолу. Беше ли възможно? Не. А случи ли се? Да! Нещо със сигурност не е наред! Защо не пробваш нещо? Заслушай се и се опитай да чуеш разговора им! „Предложението” прозвуча повече като заповед, но както и да е. Затворих очи и се заслушах, като се опитах да се концентрирам максимално!! И тогава се случи! Първоначално беше просто шепот в далечината. Постепенно се превърна в тихо говорене, после в нормално, но и някак си заглъхнало, а накрай сякаш те двамата крещяха точно до ухото ми. Изстенах тихо, изпуснах камерата и паднах на колене. Какъв е този звук?? Незнам, но пили в главата ни ужасно гадно.. агхххх... усетих как се отпускам и бях почти 100% сигурна, че ще си фрасна главата в оградата пред нас, ако не се бе случило нещо странно. Джарет ме бе хванал за раменете и ме бе дръпнал назад.
Облегна ме на дървото и ме разклати. Първоначално не реагирах. Болката останала в главата ми беше ужасяваща. Но след няколкократно разтърсване аз най-сетне отворих очи. Оказа се, че „приятелят” ми беше само на милиметри от лицето ми. Щях да изпищя, но той отново запуши устата ми и ме изгледа злобно.
- Шшшшшшшшшштт!
- Не ми шъткай!!!
Бях вече станала на крака и готова да лепна един звучен шамар на този кретен, когато чух нечии познат глас да казва:
- Мился, че това е прекалено, Нико!
Обърнах главата си към бойното поле. Нико стоеше изправен с ръце свити в юмруци и гледаше злобно надолу към ... О Боже!! .... тялото на Джеф не помръдваше! Нико го бе набил толкова яко за няколко секунди, че даже ... не .... може .... да ... е .... истинско. Очите ми се разшириха от ужас, когато открих някой неща!
1во – Нико беше невероятно бърз и силен!
2ро – Това не е нормално, което значи, че тук има нещо гнило!
3то – Онзи готин пич с който се запознах в училището ... ааа.... Хермес! Да, та Хермес беше тук!! По това време и очевидно бе видял целия бой!!! .... за разлика от мен!!
И 4-то и най-важно – онази сладка миризма, която усетих в училището, но незнаех от къде идва и каква е? Е сега вече знам каква ... или по-точно какво е! Кръв!!!
- Олеле....
Бе единственото, което успях да кажа, преди да хукна към дома си толкова бързо, че забравих камерата си Т.Т ....

The swimming pool is my territory!

Минаха няколко месеца от битката между Нико и Джеф и честно казано от тогава сестра ми не е била по-щастлива! Явно Нико и влияе добре! .... така де, доколкото е възможно! Имах възможност да го опозная през тези няколко месеца. Свястно хлапе. Макар, че е малко странен, но какво от това! Кой не е странен тук?

Всички бяхме в плувната зала. По бански .... -.- ... имаше тела, които просто си пищяха : „НЕ НА БАНСКИТЕ!!!”=_= Нямате си и на идея през какво изпитание минаха очите ми в женската съблекалня. Направо ще сънувам кошмари години наред! Имаше момичета, красиви с дрехи, но когато ги свалиха ... иууууу ... за бога никой ли не е чувал за ЕПИЛАТОР?? Да не говорим за целулита. Божке, по едно време ми причерня пред очите! Така беше! Щото и на мен ми причерня! Наистина, те нито са се бръснали нито ... иууууу...
Днес щяха да се проведат пробите за отбора по плуване, който щеше да представя нашето училище, а истината е, че аз просто си умирам да ме вземат. Много съм добра! Плуван като рибка! За разлика от Чел – тя и със собствената си плюнка може да се удави, какво и остава да плува! Затова тя беше там само за подкрепление. В интерес на истината бяхме само шест момичета от четиринадесет! Каква конкуренция!

Сестра ми никъде я нямаше! За Бога! Как ще ме подкрепя, като въобще я няма?!? Както и да е! Съвземи се! Ти си на~
Душевния ми монолог бе прекъснат от едно хорово „Ахххххххххххххххх” и хиляди летящи като изтребители целувки.
- Holy Shit! Какво по~
Погледнах към отворилата се врата. Там стоеше момче. Високо една глава над мен, с дълга тъмно.. 0.0 з-зз-зелена коса?!? 0.0 мътните ме взели!!! Нима само аз съм нормална в тва даскало?? Вече и момчетата са .. кхм -.- както и да е! (да знаете Envy е от железния алхимик)
- Уилям? Закъсняваш!
У-уилям?? За пръв път го чувам. Той да не е нов?
- Ученици, това е Уилям Дарк. Той е новото момче в училището. И очевидно ще се пробва за отбора ни по плуване, нали Уилям?
Тогава той се усмихна с насмешка и каза с дразнещия си глас:
- Да се пробвам? Ха! Та то няма с кой да се състезавам! Сам мога да представя отбора!
- Как ли пък не! За кой се мислиш?
Осъзнах, че съм го казала на глас едва, когато тъмните му очи се взряха с чиста злоба право в моите. Усетих тръпки по гърба си, но не помръднах, а присвих очи злобно. Изведнъж онзи гняв от преди ме облада. Идваше ми да му скоча, просто ей така, и да го удуша!!
- Ще застанеш ли до думите си или само ще си плямпаш ей така, да си проветриш устата?
- Моля? За кой се мислиш? За Коко от цирка? О, чакай! Ти си Коко от цирка! А сега се разкарай, освен ако не искаш да минеш за момиче – няма да ти е особено трудно!
Той си замълча! Ха! Победааааа! Ликуваш твърде рано, душко! Не усещаш ли? Нещо не е наред И с този!?!
Преди да си отговоря чух треньора да ми казва:
- Анджелика, ти ще си първа.
Поех си дъх. Стъпих на платформата под номер четири и нервно погледнах към мястото където се предполагаше, че трябва да седи Чел. Но нея все още я нямаше. -.- Чудно, че и Нико го нямаше ‘>_> ...
- Приготви се .... готоооови .... СТАРТ!!
Скочих във водата. И всичко останало стана за секунди. Прекосих басейна с такава скорост, че даже реших, че бълнувам, а на практика си седя на пиедестала и гледам в пространството, като някоя изперкала кокошка.
Докоснах стената с върха на пръстите си и тогава се чу свирката на господина. Първоначално бях замаяна и въобще не чух какво ми говореха всички. После всичко се проясни. Водата излезе от ушите ти? Този път беше по-бърза от последния! Мдаа ... -.-
- ..... браво, Анджелика! Това беше най-бързата серия, която съм виждал през живота си от момиче! Приета си в отбора!
И след това излязох, като се облегнах на пиедестала. Поех си дълбоко въздух, като все още държах очите си затворени. Тогава чух нещо, което буквално ме хвана неподготвена.
- Енвиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии!!!
Веднага познах този вик. И, естествено, Чел влетя в салона като хуна, премина покрай мен с такава скорост, че ме хвърли обратно в басейна. Оооо, тъпкано щях да и го върна!!!
След пет минутна борба излязох най-сетне от залата и се запътих към изхода. До вратата стояха групата на Чел – тя, Нико, Хермес и Уилям.
Естествено ги подминах, като пътни знаци, но нечия ръка ме хвана грубо и ме обърна рязко. Пред мен стоеше Уилям. Отново ме гледаше с онези очи.
- Не си мисли, че като са те приели си по-добра от мен! Аз все още съм шампион!
Издърпах рязко ръката си и с цялата ми останала сила и наглост отметнах коса така, че да го зашлеви през устата, след това сложих ръце на кръста си и изсъсках пред него и другите от групата:
- Басейна е моя територия, перко! Така че се разкарай, за да не съжаляваш!!
След това се обърнах и си тръгнах с елегантна походка... доколкото успявах да се чувствам елегантно, де -_-
Обаче приключенията ми тепърва започваха. На ъгъла се сблъсках с друг, вече доста познат за мен човек ...
- С какво да ти помогна ... Архайос?

Run, Chell, run!

Стоях на скамейките и чаках г-н Дажн Цен да обяви началото на пробите. Не, не моите проби, те вече минаха! Тези на Челесте! Тя реши да участва в отбора ни по лека атлетика, като спринтьорка. Но нещо ми подсказва, че повече е там за да бъде заедно с Хермес, отколкото за да се състезава ;)! Както и да е! За разлика то нея, аз щях да присъствам на пробите и и да я подкрепям!
- Хайде! Да ви видя!!!
Вдигнах глава и огледах всички присъстващи. Видях Чел. Видях и Хермес. Защо? Защото стояха един до друг. И този факт караше сестра ми да се държи като глупак ... така де, само когато момчето е сладко, пък и~
- Я виж ти! Какво имаме тук?
Вече спрях да се стряскам! Джарет отново беше решил да се промъкне зад мен, като водеше остатъка от група на сестра ми. Включително и „Енви”!!! Ох, как го мразех!!! >:(
- Хм!
Отместих поглед и се съсредоточих върху сестра си. О, да! Тя просто не можеше да стои на едно място. Нервна ли беше? Та тя тичаше по-бързо и от гепард! Не се шегувам! Веднъж бяхме в хола, а майка ни беше направила сладки. Като ни повика и двете хукнахме натам. Едва ли е нужно да казвам, че тя ме отвя и изяде по-голямата част от сладките миииии ... T^T
Поех си дълбоко въздух. Погледа ми се плъзна бавно от сестра ми до „Финиш” линията. Дали отново ще се появят онези ... неща? На това се надявам!
- Момичета, Вие сте първи!
Съсредоточих се на макс. Очите ми бяха леко притворени за да мога да фокусирам светлината по-добре. Оказа се дори по-лесно то очакваното!
- Старт!
Извика тренерът и всички хукнаха да бягат. Естествено Чел направо ги отв. Една даже така се завъртя, че тръгна да тича в грешната посока -.- жалка работа! Едва ли е нужно да казвам какво се случи после – сестра ми спечели и я приеха в отбора! Йей!
Станах от мястото си и тръгнах към изхода. За жалост нямаше сенки, така че вече нямах работа тук!
Чу се „Вушшшшшшшшшш”. Обърнах се възможно най-бързо, за да видя Хермес да седи на финиш линията и да тупа праха от себе си. Зад него тичаха другите момчета, кашляйки и кихайки. Един от тях даже беше отнесен с такава скорост, че беше хукнал към старта. О, не! Нима той е...? Не беше нужно да се довършва – той НЕ беше човек! Очевидно! Трябва да предупредиш Челесте! Та тя си пада по него!! Ами ако я нарани? Права си! Трябва да говоря с нея! ВЕДНАГА!
Е, да! Ама нейно височество Чел изфуча на някъде и не успях да я намеря, а обиколих НЯКОЛКО пъти училището! Пфуууу....

(Няколко часа по-късно на стадиона)

Стоях пред женската съблекалня. Бях открила сестра си преди няколко минути, но тя бе отказала да говори с мен под предлог, че трябвало да се „оправя”!! Та каква е таз хамалогия, че се бави 100 часа?? Едни къси панталонки, една тениска и едни кецове, за бога!!! Тва нейното е направо ....
- Е, какво щеше да ми казваш?
- Най-сетне! Доживях! Бях решила, че ще пусна корени, докато се наканиш!
Чел беше облякла късите черни панталонки и бялата тениска със знака на училището ни. Естествено кецовете бяха мой, ама на кой му пука ?!? -.-‘ За Бога!
- Трябва да пог~
Дори не се и доизказах! Тя хукна на някъде, преди да довърша. Иди я гони сега! Ти просто не си попаднала на сестра, нали? Най-сетне ми влезе в положението! Та тя е и по-зле от мен!!
Тогава чух свирката. Състезанието беше започнало. Страхотно -.- ...
Седнах на едно празно място и се вгледах в Чел. Тя стоеше до НЕГО!! Изгледах го злобно. Очевидно той бе усетил погледа ми върху себе си и се обърна да ме погледне. Светлите му очи, преди изглеждащи детски и млади, сега сякаш потъмняха и изгубиха детската си същност, показвайки ми, че той не е такъв, какъвто изглежда. Малката му маскировка падна! Chaaa~ Точка за нас! Да, но само аз го виждам такъв!
Хермес се обърна с гръм към мен отново. Очевидно ме беше усетил. Хммм... той щеше да създава проблеми. И не само тай! Хюстън, имаме проблем на два часа!! Бързо се обърнах за да видя приближаваща „групичка на Чел” . Понечих да стана, но отново се чу свирка. Челесте тичаше. Тичаше с все сила и минаваше всички покрай себе си. Успявах да чуя забързаното биене на сърцето и, тежкото и дишане,. Дори долових леките вибрации, които се получават при стъпването и на земята, сякаш само да се изстреля отново напред. Чувах всичко това. Усещах го, сякаш тичах аз. С едничката разлика, че колкото и реално да го чувствах, то бе просто усет. Усмихнах се триумфално, когато тя финишира първа. Не се и учудвах! Та тя беше толкова бърза!
Второто обиколка при жените дойде бързо. Тя бе решаваща за училището ни. Сестра ми застана на старт линията. Изглеждаше напрегната. Очаквах да потърси с поглед гаджето си, затова се изненадах, когато потърси мен. И ме намери. Примоли ми се за кураж. Аз само и смигнах и и се усмихнах. Какво повече да направя? Знаеш какво!! Да!
Тя хукна на пред и тогава аз се изправих и започнах да викам:
- Бягай Чел, бягай!!!

След като състезанието свърши и нашето училище взе първо място всички се разотиваха щастливи. Освен мен! Още не бях говорила със Чел за г-н Божествен, както тя веднъж го бе нарекла пред мен. Колкото и иронично да звучи, тя май е познала, че той е Божествен. Пффф, Богове! Винаги ни се месят в работите! Как не им омръзна?
Този път бях съгласна със съвестта. След като с Архайос си бяхме поговорили на дълго и на широко за цялата тази работа разбрах, че не всички са такива, каквито изглеждат. Вече знаех, че Хермес всъщност е Хермес – гръцкия бог слязъл на земята сред смъртните. Знаех също, че аз съм била осиновена. Всъщност историята е доста дълга и оплетена, така че ще ви го спестя. По-интересното се случи по-късно. Много по-късно. И като имам предвид по-късно, всъщност е доста късно. Към 00:39, когато реших да стана и да пиина вода. Бях легнала отдавна и се бях отказала да чакам купонджийката да се прибере. Поне сега, след като нашите бяха на бизнес пътуване, нямаше причина да я покривам. Но все пак!!!
Както и да е -.- вече казах, че по-интересното се случи някъде по това време. Както вече казах, ставах да пия вода, когато се чу някакъв странен скърцащ звук. Първоналачно реших, че ми се причува. Възможно е да идва от някоя съседна къща. Все пак с този развит слух няма въобще да се изненадам, ако слушам някоя от порно вечерите на съседите. Хипотезата се потвърди – последва пъшкане и стенене и още скърцане. Тъкмо цях да си легна отново, като си сложа слушалките в ушите, когато чух:
- О, да, Хермес, дааа ~
0.0 Х-Х-Х херм-м-мес?? Олеле! Той изневерява на Чел!!!! -.- пробвай нещо друго – той го ПРАВИ с Чел!!! Хммм, да! Това звучи правдоподобно! Нека да погледаме!!! Хи-хи-хи!
Излязох на пръсти от стаята си и отидох пред вратата на челестината. Естествено, както винаги, съвестта ми се оказа права. Каква изненада -.-, нали? Тъй като все още не можех да гледам през стени се задоволих с наддзъртане през ключалката. О, БОЖЕ!!!
Ако не бях сигурна, че съм будна, щях да реша че съм попаднала в някой порно филм!!
- Тея двамата ама въобще не си поплюват!
Изшуках си аз! Не ги беше срам! Правеха секс, докато аз се опитвах да спя. И с цялата си наглост използваха стаята на Челесте, която по някаква отвратителна случайност бе точно до моета! Т_Т О, Божке! Какво ще пра~ уууууу 0_0 секси тялооо~~~
През ключалката виждах само гърба на Хермес, но повярвайте ми, това е пре-достатъчно да възбуди една жена! Та той имаше тяло на бог!! О, чакай – той Е бог! И то при пова секси. Хмм...
Както вече споменах виждах само гърба му ... за жалост T_T, НО виждах и мъъъъъъъничко то отпред .... и малко от Челесте, но не можех да различа гърдата и от лакътя заради тъмнината в стаята, така че реших да не използвам СВЗ. Ако се чудите какво означава, ето – Супер Вампирско Зрение!!! Муахахахаха~!
Вътрешния ми смях бе прекъснат от поредния стон и нещо от сорта на „О, да , ощеее!” но не съм сигурна. Не се чу добре. Реших да ги оставя, тъй като не можех да видя нищо, но ще им го призная – звуковото узвучение е супер! Въздъхнах и се изправих. Тръгнах обратно към стаята като докато затварях вратата си казах тихичко под носа:
- Нощта ще бъде дълга .....

Сутринта се събудих от приятния мирис на ... палачинки? Ураааа! Скочих по възможно най-бързия начин от леглото, измих се и си съблякох пижамата, като си сложих сутиен и пътьом към кухнята си завързах халата. Обожавах неделнишки палачинки! Деликатес!
Влетях в кухнята, като хуна. Замръзнах на място след втората крачка. Хермес се обърна към мен и ми се усмихна. И ако не бройм мамината престилка, на коя пишеше „The best housewife” и черните боксерки на бели черепчета той беше гол!! В нашата кухня!! Дръж се, жено!! Не падай духом!! Поех си дълбоко въздух и им се развиках:
- Какво, по дяволите правите още тук!?!?!
И двамата ме изгледаха доста странно.
- Какво имаш предвид, сис?
Чел ме погледна с онези милички очички. Беше ме поглеждала само .... 100 пъти!! Правеше го като искаше да ми каже да си трая и да се правя, че всичко е ок!! Получавах нервен тик на дясното око, когато ме поглеждаше така. Естествено сега не беше изключение. Бях се намусила и дясното ми око трепваше на всеки няколко секунди. Гробна тишина настъпи в стаята. Единствените звуци идваха от тиктакането на часовника и от цвърченето на олиото в тигана за палачинки.
- Палачинки?
- Хм?
Чиния с още топли и приятно миришещи палачинки беше сервирана точно под носа ми от госта по бельо.
Грабнах палачинки и се запътих към масата, като докато вървях им се карах:
- Още от сега да си знаете – няма да си трая! НЯМА!!
Бързо намазах палачинките с шоколад и започнах хем да се храня, хем да говоря. Получи се нещо такова:
- Писна ми *мляск* от вашите *мляск* простотии!! И дори тези *мляск* палачинки *мляск* няма да ме *мляск* подкупят!!
- Така ли? – започна Хермес като ме гледаше изкъсо с някаква потайна усмивка на лицето – Тогава ни върни палачинките и после се обади на вашите и ни изкажи!
- Луд ли си??
Не можех да повярвам на ушите си! О, палачинки!! Той иска да ви върна!?! Да не е луд? Възможно! :D
- Е?
Чел започна да пърха с мигли насреща ми.
- Спри или верно ще върна палачинките!
Казах с пълна уста аз, когато отхапвах от поредната палачинка.
- Значи имаме сделка?
Попита ме Херми. Погледнах за момент към чинията с палачинки и се замислих. Възможностите бяха две – да ям и да си трая или да ги издам и да не изям великолепните палачинки? Колко е трудно да вземеш правилното решение!! По палачинки~ гррррр.... така де! По дяволите!!
- Добуе!
Казах, като натъпках поредната палачинка.
- Тогава да ядем!
Оповести весело сестра ми. Седнах между нея и гаджето и. Естествено тя ме сръга в ребрата, при което за малко да си изплюя палачинките. В отговор аз я ритнах под масата. Ефекта беше моментален – задави се с ... хах~хах~~ с плюнката си!! ХАХАХХАХАХАХАХАХА!! *падам от стола от смях*
- Гадина!
- Коза!
Започнахме да се обиждаме. Дори бяхме на път да се хванем за косите. Но това очевидно само забавляваше приятелчето ни. И той се хилеше доста. Явно смехът му е бил заразен, защото след малко и двете със сестра ми се хилехме като обезумели.
След около 10 минутен смях успях да се успокоя и седнах отново на стола, но този път срещу влюбените гълъбчета, и си качих краката на масата. Започнах да се люлям на двата задни крака на стола, когато входната врата, която е точно срещу кухнята се отвори с гръм и трясък и в къщата влетяха мама и тате. Опаааа~ І.І е сега я втасахме!
При влитането в кухнята аз паднах от стола от страх, Чел си изпусна чашата със сок, която се счупи в масата, а Хермес ... ем ... той потърси с както да се прикрие -.-!
- Пипнаха ни!
Изписка Челесте.
- Хей, това са МОИТЕ думи!!!