[One Shot] Приятелство

Сря Фев 23, 2011 1:56 am

Приятелство

... Насъбраха ми се тежки дни. През повечето време бях самотна и унесена в блокиращи мозъка ми, мисли.
Отново унесена, аз крачех към новото заведение, което ми бе станало любимо.
Не харесвах времето, каквото и да беше то. Не го забелязвах, беше незабележимо.
Опитвах се да си придам, добре познатият, щастлив образ на лицето, но не се получаваше. Хората разбираха че ги лъжа.
Влязох в заведението и с периферното си зрение забелязах Ино, която стоеше на една от масите, сама.
Поколе*ах се за миг, но после тръгнах към нея.
Беше унила, блуждаеща в нищото.
Без покана, се настаних на стола срещу нея.
Тя не каза нищо, което по принцип не беше в неин стил.
Погледнах я, но очите й не ми казваха нищо. Единственото което излъчваха, беше тъга и самота. Празният й поглед ми напомни на мен самата.
Сервитьорката дойде и аз тихо, без Ино да успее да чуе, й казах да донесе няколко бутилки саке.
Алкохолът беше забранен за шинобитата, или поне за непълнолетните. Истината обаче е, че не ме интересуваше особено.
Стояхме мълчаливо, без да кажем и думичка. Тишината помежду ни, не беше от приоритетите ни. Ние бяхме съпернички, които винаги се надпреварваха в нещо.
Сервитьорката дойде и донесе бутилките саке и две чаши.
Протегнах се и мълчаливо, както до преди малко, започнах да наливам чашите. Ино отмести поглед от блуждаещото нищо и ме погледна, така сякаш виждаше през мен.
– Шинобита като нас не бива да пият. – рече тя.
– Шинобита като нас убиват. – констатирах аз. – Щом можем да убиваме хора, които Хокагето ни нареди, значи можем и да пием за да загорим мъката, поне за малко.
Тя отмести поглед и го насочи към чашата саке, стояща пред нея. Грабна я и на един дъх изпи течността намираща се вътре. Не се задави и не направи физиономия, че не й харесва, вместо това, взе шишето и си наля втора чаша.
Животът бавно си тече, но как го живеем, е вече друга песен.
Мълчанието помежду ни не беше неприятно, а тъкмо обратното. Тихо си наливахме, парещата течност в чашите, като дори не се поглеждахме.
Хората идваха и си отиваха, а ние продължавахме да стоим.
Голямата бройка на шишетата стоящи на масата, приканваха гостите на съседните маси да се обръщат към нас и да ни гледат любопитно.
– Знаеш ли – каза изведнъж Ино. Накара ме да я погледна, макар погледът ми да беше малко отнесен. – Досадна си, но е приятно да се помълчи с теб.
Усмихнах се едва. Не само на нея й беше приятно моето присъствие, но на мен също ми бе приятно да бъда до нея, без да си обелваме и една дума. Не беше товарещо, а някак успокояващо. Всичките ми проблеми сякаш изчезваха като отиваха в друго измерение, далеч от моето съзнание. Хората казват, че когато на някого му бъде приятно да помълчи с друг човек, значи е намерим това, което е търсел.
– Жалко е – направих опит да говоря. – … жалко е колко сме самотни всъщност. Жалко е, че през ежедневието си ние се хващаме за гушите и се опитваме една друга да се победим, а не осъзнаваме, че това е безсмислено. Жалко е, че не си признаваме кога сме победени. Жалко е, че сега стоим на една маса като… - не можах да довърша.
– Като сестри. – довърши вместо мен Ино.
Погледнах я. Но в очите й нямаше нищо друго, освен топлина.
Беше права. Ние бяхме като сестри, които се опитваха да се преварят. Да се надминат и да се докажат.
– Завиждам ти. – каза ми тя.
– Няма за какво. – отговорих й аз.
– Напротив, има. – бяхме изоставили чашите си саке и сега разговаряхме така, както никога до сега. – Завиждам ти за това, че успя да направиш такава връзка с отбора си, каквато аз не можах.
– Това са глупости, Ино. И ти го знаеш. – Определено бях прекалила със сакето, но това не ми пречеше да й казвам истината.
– Ти успя да вземеш по нещо от всекиго от тях. – очите ни бяха вплетени едни в други.
– Това не е вярно. – казах и надигнах чашата си саке. Изпих го на един дъх, както всички останали преди това.
– О, нима? – тя се усмихна. Не я бях виждала да се усмихва, от както Асума умря пред очите й. От тогава беше все така. – Защо вчера закъсня за служба? – попита ме изведнъж.
Да, вярно е, че бях закъсняла, но просто не ми се ходеше там, а вместо това обикалях селото безцелно.
– Една котка ми мина път и реших да мина по по-дългият маршрут. – защитих се, нищо че беше лъжа.
– Ето. – каза тя. – Това е лъжа, принадлежаща на Какаши.
Стъписах се.
– Това не е вярно. – облещих очи насреща й и се подпрях на дланите си, готова да я ударя.
– А това е принадлежи на Наруто.
Върнах се обратно на мястото си и скръстих ръце пред гърдите си, като погледнах в друга посока.
– А този поглед – продължи Ино. – е на Саске.
Погледнах я озадачено.
– Както искаш да кажеш? – попитах я, взимайки следващото шише пълно със саке.
– Такава връзка направи с тях, че чак си взела нещо за спомен. – констатира тя.
– Ще си ходя. – Ино се изправи като залиташе леко. Не ме погледна.
– Това че Асума си отиде, не означава, че Земята спря да се върти. Животът продължава. – обясних й аз.
– Знам. За това имам намерението да изживея живота си пълноценно. – все още не ме поглеждаше. – Сакура, колкото и да съм пияна, знам че ако те загубя, с мен е свършено.
Разбирах я. С мен беше същото. Без нея, щях да загина.
Каква ирония на съдбата. Невероятно е как този, с когото се надпреварваш, с когото се състезаваш и се бориш за надмощие, се оказва този, без когото не можеш. …

Край

Сря Фев 23, 2011 8:05 am

[One Shot] Приятелство

[One Shot] Приятелство

Re: [One Shot] Приятелство