Перфектният край (one shot)

Та... WARNING фикът е СасуСаку, от части, но ще съм ви благодарна, ако го прочетете. Не е от лигавите любовни фикове, опитах да напиша нещо ново. Сигурно ще има грешки, понеже скъпият ми редактор е изключителен мързел и не мога да го накарам да седне на скайп и да го редактира...Моля, изразявайте си мнението, искам критики, за да си подобря писането. Arigatou ^^

-Саске! Махни се от мен! – извика момичето със сълзи в очите си. Колкото и да се съпротивляваше нямаше резултат. Междувременно ръката му се плъзкаше надолу към боксерките й.
-Моля те, остави ме да го направя. Желая тялото ти! – каза момчето с дълбок глас, докато облизваше врата на полу-голата Сакура.
-Разкарай се! – изкрещя розовокоската и изрита момчето, което беше върху нея. Саске започна да пада от високото дърво, на който седяха преди малко. Розовокоската започна да скача от един клон на друг и накрая се приземи на земята. – Извратеняк! –извика последно тя и забяга из дълбоката гъста гора, търсейки изход. Сълзите се лееха от очите й докато бягаше. С едната си ръка дърпаше блузата си надоло, понеже Саске беше премахнал полата и клина й, оставяйки я само по бельо, а с другата държеше кунай, в случай, че той я присрещне.
-Недей така де, Сакура! Искаш ме още от както бяхме в академията. – чу се гласът на момчето. Розовокоската се спря и се огледа от къде идва. – Знам, че и ти го искаш толкова колкото мен...- чу се отново зловещият глас, но този път от друго място и Сакура извърна рязко глава, следвайки звука.
-Замълчи! Замълчи, предателю! – каза през сълзи тя и продължи да бяга. Наоколо имаше само дървета и уви нямаше изход. Усети как сърцето й беше на косъм да се пръсне, а очите й бяха пълни със сълзи и замагляваха видимостта й. Тя знаеше, че беше лоша идея да идва на тази мисия. Тсунаде-сама й нареди да търсят Учиха Саске и бърлогата на Орочимару, заедно с Наруто и Сай. Но къде по дяволите изчезнаха тези двамата?
-Предател е силна дума, моя малка розовке. Не бива да използваш такива думи. – гласът се приближаваше все повече и повече, но Саске никъде не се виждаше. Сакура спря рязко, вдигайки прах около себе си, стисна юмруци и извика:
-Млъкни! Не съм твоя! Никога не съм била!
-Но сега ще бъдеш...- пред момичето изведнъж се появи младият Учиха. Сакура отскочи назад и постави куная, който държеше пред себе си. Стисна ядосано зъби.
-С такова прекрасно тяло, а толкова наивна...- усмихна се самодоволно Саске, оглеждайки момичето от глава до пети. След коментара на момчето, зеленоочката отново предърпа блузата си надолу, понеже под кръста беше само по бельо..
-Не съм онова хлапе, което познаваше...Предупреждавам те...- изсъска розовокоската и затегна захвата си, а по лицето на Учиха се появи лека усмивка. Това само вбеси момичето още повече.
-О, нямам търпение да видя новата и подобрена Харуно Сакура. – засмя се той и след секунда беше зад нея, допирайки кунай в лявата й гърда. Дръпна рязко ръката си и момичето изстена от болка. Отскочи напред, отдалечавайки се от Саске. По блузата й се стичаше кръв, част от плата на червената й блуза беше скъсан и показваше извивките й. Сакура го погледна злобно, стискайки зъби.
-Явно наистина си пораснала...- засмя се самодоволно момчето. Розовокоската наддаде силен вик и се втурна към него, като бе събрала чакра в ръката си. Замахна, но Саске избегна удара й без проблем. След което мина зад нея, изрита я в гърба, запращайки я към редица дървета. Тялото й ги прекърши и накрая се претъркули няколко пъти по прашната земя. Изкашли се няколко пъти, вдигайки прах. Саске се доближи с бавна крачка към нея и приклекна.
-Предаваш ли се? – прошепна той. Но неочаквано за него, Сакура се обърна рязко и го изрита в лицето. Той полетя назад, но успя да се спре. Докосна долната си устна с върха на пръстите си и след като ги погледна, видя че по тях имаше кръв.
-Браво. – каза сърказтично той и започна да пляска бавно с ръце. – Но те предупреждавам, че накрая аз пак ще получа това, което искам. – промълви той и облиза кръвта от долната си устна.
-НЕ! Няма да ти дам първия си път! Не го заслужаваш. – изръмжа розовокоската, а Саске повдигна въпросително една вежда.
-Първият си път? Нима Харуно Сакура е девица? – засмя се той. Тогава на Сакура нещо й прищрака и се затича към Учиха, отново със събрана чакра в юмрука си. Последва серия от удари, която Саске разбира се избегна без проблем. Той хвана китката й и приближи лицето й до своето, гледайки я в очите. Момичето се ядоса от тази негова постъпка, отскубна се от захвата му и полетя нагоре. Направи няколко знака с ръце и изчезна във въздуха.
-Това няма да ти помогне, Сакура...- промълви Саске. Обърна се и видя черешови листенца летящи около него. – По дяволите...Генджутсу?! – изръмжа той и изкара Катаната си, готов за битка. Едно от листенцата изчезна и на негово място се появи Сакура, замахвайки с кунай, който той избегна. Преряза на две момичето и тя отново изчезна.
-Клонинг...- каза впечатлено той и стисна катаната още по-силно. – Явно Наруто те е научил на разни неща...- усмихна се той. Около него се появи дим и десетина Сакури започнаха да го нападат (звучи нелепо ама...) Успя да ги отблъсне, но истинската Сакура му заби юмрук право в корема. Момчето изкашля малко кръв, а розовокоската отново изчезна. Той избърса кръвта с ръкава си.
-Шаринган! – изрече името на кекегенкая си и развали генджутсото на Сакура.
-По дяволите...- промълви немощно Сакура, приклекна леко и се подпря с една ръка на коляното си. Беше изхабила доста чакра за тази техника, още не я беше осъвършенствала достатъчно.
-Какво стана? Изтощи ли се? – попита сърказтично Саске и с бавна стъпка започна да се проближава към момичето. Тя от своя страна започна да пристъпва назад и извади последния кунай, който й беше останал. След малко усети как гърба й се допира до кората на дърво. Момичето изръмжа леко.
-Готова ли си да се предадеш? Нямаш достатъчно чакра да направиш дори и сенчести клонинги. – каза Саске и опря дясната си ръка на дървото, блокирайки пътя на момичето от едната страна. С другата прекара пръсти през косата й се наведе да я целуне. Розовокоската го отблъсна и го погледна злобно.
-Какво правиш? Какъв е този внезапен интерес?! – попита ядосано тя, дишайки тежко от умора – Когато бяхме малки аз те обожавах, правих всичко за теб, но ти все ме отблъскваше. Сега когато вече не изпитвам нищо освен омраза към теб, ти реши че ме желаеш! – извика тя и очите й се насълзиха, но бързо ги избърса. Саске се усмихна самодоволно.
-Всички Учиха искат това, което не могат да имат. – обясни той с лека усмивка на лицето си и направи знак с ръката си. Около Сакура се увиха змии, притискайки я до дървото. Тя извика силно и се опита да се измъкне някак от захвата.
-Копеле...Планувал си всичко! – изръмжа тя, насочвайки поглед към земятя. Отново капки сълзи се търкулнаха от лицето й.
-Добрите нинджи винаги мислят с два хода напред... – Саске вдигна брадичката й и я целуна отново. Сакура не беше сигурна какво изпитва в момента. Остави сълзите си да се стичат по лицето й и отвърна на целувката. Той отново започна да плъзка ръката си към боксерките й и бръкна под тях.
-Саске, моля те...Ако някога си ми бил приятел, недей...- каза през сълзи зеленоочката. Саске я погледна, вдигайки една вежда и с един пръст натисна на точното място. Тогава той премахна девствената й ципа и проникна в нея. Сакура извика в агония и прехапа долната си устна, от която потече малко кръв. Саске вдигна поглед към нея и я целуна отново, вплитайки езика си в нейния. Момичето погледна земята с усмивка на лице и с повдигнати вежди.
-Прав си...- започна тя и насочи погледа си към неговия – добрите нинджи винаги мислят с два хода напред. – довърши розовокоската и изведнъж започна да се разтича. Момчето се шокира и отскочи назад. По дървото, на което току що беше приклещена Сакура имаше мастило. Саске погледна ръката си и видя, че беше цялата в мастило. Той стисна зъби и сключи веждите си, оформяйки ядосано изражение.
-Заместникът ти ме научи на разни неща...- започна със самодоволен тон Сакура - Какво има, май великият Учиха е заблуден – довърши розовокоската и след миг кунай беше опрян в гърлото на момчето.
-Впечатлен съм... – усмихна се самодоволно той, активирайки Шарингана си - но не е достатъчно...- довърши той и по лицето на Сакура се отразиха светлините на великата техника на опонента й – Чидори.
-Но...кога?! – прошепна вцепенено Сакура и по-лицето й се изписваше ужасът, който изпитваше в момента. Отскочи назад, но Саске я последва. Все повече се приближаваше към нея, все по близо до целта си.
-Да приключваме с това...- каза Саске, облизвайки устната си. Розовокоската стисна юмруци, но изведнъж лицето й се промени. Вече не беше изплашена, а спокойна. Затвори очите си, направи пет-шест знака с ръце и от дланта й започна да излиза синя чакра. Момичето изрече няколко думи и изведнъж цветът на чакрата се промени в лилав. Тогава обхваната целия й юмрук, не само дланта, и се затича към Саске с крясък.
-Ще се видим в Ада, Саске! – извика розовокоската. Момчето отново постави онази самодоволна усмивка на лицето си и замахна със своето чидори, същото направи и Сакура. И двамата се целеха в корема на другия. И двамата попаднаха точно в целта... Щом техниките се сляха, стана голяма експлозия, която се усети на около 100 метра от тях. Двамата съотборника на розовокоската също усетиха това.
-Сакура-чан! – извика приятелят на Сакура - Наруто и побегна към източника на това явление, последван от Сай.
Но за жалост те закъсняха...Намериха две тела, лежащи едно върху друго. От тях се лееше кръв и дърветата около тях бяха прекършени на две. Наруто седеше вцепенен пред тази смразяваща кръвта гледка. Дори по безизразното лице на Сай се изписа тревога. Наруто падна на коленете си и зарови пръсти пръстта, взимайки малко в шепите си. Стисна ядосано зъби, но от очите му не се стекоха сълзи... Той просто седеше там, гледайки двамата си съотборници мъртви, изпоцапани с кръв. Сай отиде до момчето и допря дланта си в рамото му. Двамата седяха така известно време, без да обелят и дума. Думите бяха излишни в момента....

Обратно в Коноха...

-Моите съболезнования...- промълви момиче с дълга руса коса, минавайки покрай Наруто, Сай и Какаши. Поклони се и остави огнено червено цвете пред снимката на усмихнатото розовокосо момиче с АНБУ знак на ръката си и пред снимката на безизразното изражение на чернокосо момче. Още много човека се изредиха да дадат съболезнованията си. След като погребението свърши всички се разотидоха, освен Наруто и Какаши. Двамата седяха прави, втренчени в черните ковчези на своите приятели. Слем миг една светкавица разцепи небето и заваля дъжд. Но като че ли от магия, се появи и дъга. Прекрасната пъстра дъга се сливаше идеално с поройния дъжд. Блондинът се усмихна тъжно, а Какаши го погледна въпросително.
-Това са Саске и Сакура-чан, казвайки здравей. – каза засмяно той. Дори при такива обстоятелства той не губише своя оптимизъм. Бившият му сенсей се усмихна през маската си и сложи ръка на рамото му.
-Но най-накрая за заедно, нали? Мъртви или живи, те са заедно...- каза тихо той и погледна към небето. Наруто кимна леко и постави и своето цвете. Двамата си тръгнаха, оставяйки ги сами. Дъждът спря, дъгата изчезна...Те бяха напуснали този свят....заедно.