[коментари] The Twins

sSanDy написа:
Същият ден 3 часа по-рано.


Слънцето още не беше изгряло, а Ивейн лежеше будна в леглото си. Тя отмести леко главата си , за да погледне малкия часовник, поставен на нощното шкафче до нея. „Още е много рано...” – помисли си тя. Напоследък не можеше да спи добре. Непрекъснато сънуваше един и същи сън...

СПОМЕН
Чернокосото момиче вървеше с бавни крачки, а нежните и сини очи уплашено гледаха наоколо. Улиците бяха пусти. Силен вятър отронваше листата от дърветата. Небето, черно като мрака, всяваше страх и тъга в сърцето на Ивейн. Момичето бе обикаляла с часове града в опит да намери някого – бил той познат или не , но напразно. Накрая от умора, тя се свлече на колене на земята. Дишаше учестено, сякаш всичко това я задушаваше. Всеки шум я караше да потрепери. „Къде са всички, които обичам? Какво е станало тук?” Няколко сълзи се търкулнаха по бледото и лице и паднаха на студената , сива земя. И тогава тя усети две ръце да я хващат нежно за рамената. Ивейн се стъписа, но не смееше да се обърне. Седеше все така неподвижно. Единствено дъхът и бе спрял. Гласът до ухото и накара сърцето и да подскочи.
- От какво се страхуваш, Ивейн? – тя не можеше да види кой е , но беше убедена, че това е момче. След секунди отново беше сама. Непознатият бе изчезнал, както се бе и появил.
- От самотата... – прошепна момичето.

JoInT{}MaNia4ka написа:Кажи ми, че това, което си публикувала е пълна шега?! Моля те!

Ама не е, нали?

Мале, мале, как се изложи този път. Направо нямам думи...
Предишното произведение, което беше публикувала за Сакура и Гаара беше добре, даже повече от добре, а това е направо за кофата!

Изгубих желание даже да го прочета цялото.
Я кажи, когато пишеш на клавиатурата - на български ли пишеш или използваш английските букви???

sSanDy написа:
Същият ден 3 часа по-рано.


Слънцето още не беше изгряло, а Ивейн лежеше будна в леглото си. Тя отмести леко главата си , за да погледне малкия часовник, поставен на нощното шкафче до нея. „Още е много рано...” – помисли си тя. Напоследък не можеше да спи добре. Непрекъснато сънуваше един и същи сън...

СПОМЕН
Чернокосото момиче вървеше с бавни крачки, а нежните и сини очи уплашено гледаха наоколо. Улиците бяха пусти. Силен вятър отронваше листата от дърветата. Небето, черно като мрака, всяваше страх и тъга в сърцето на Ивейн. Момичето бе обикаляла с часове града в опит да намери някого – бил той познат или не , но напразно. Накрая от умора, тя се свлече на колене на земята. Дишаше учестено, сякаш всичко това я задушаваше. Всеки шум я караше да потрепери. „Къде са всички, които обичам? Какво е станало тук?” Няколко сълзи се търкулнаха по бледото и лице и паднаха на студената , сива земя. И тогава тя усети две ръце да я хващат нежно за рамената. Ивейн се стъписа, но не смееше да се обърне. Седеше все така неподвижно. Единствено дъхът и бе спрял. Гласът до ухото и накара сърцето и да подскочи.
- От какво се страхуваш, Ивейн? – тя не можеше да види кой е , но беше убедена, че това е момче. След секунди отново беше сама. Непознатият бе изчезнал, както се бе и появил.
- От самотата... – прошепна момичето.

Пълна глупост!
Гледаш от други фикове и това те проваля!
Пресъздай спомена, а не пиши, че започва спомен!
Направи така че, ние - читателите да си представим това, което се опитваш да ни кажеш като писател.
Пресъздай картина, която да ни впечатли.
Продължи си произведението за Сакура и Гаара и това направо го зарежи или не, напарви така, опитай отново и следавщата глава я направи по-добра.
И още нещо, забелязах че ти си гору/долу като мене. Не ти се отдава да пишеш в трето лице, а в първо!

Death_Angel написа:... пък и ако не се напише СПОМЕН, откъде ще се знае, че е спомен на някой от героите

Death_Angel написа:Така... Наистина на няколко места вместо "й" имаше "и", но не съм съгласна с JoInT{}MaNia4ka, че гледането от други фикове те проваля по- точно четенето на други фикове, може да те накара да се научиш на това, което не знаеш, пък и ако не се напише СПОМЕН, откъде ще се знае, че е спомен на някой от героите Лично аз, преди пишех кратки глави и без много описания, но четенето на фиковете ме научи, как да ги правя дълги и да описвам повече неща, както и фантазията ми да работи. Така че аз не мисля, че такова нещо може да те провали, защото ЛИЧНО АЗ (пак се повтарям, но не ми пука) се възхищавам на едно- единствено момиче и съм я признала, като най- добрата писателка на фикове. Говоря за sweet_secret Нейните фикове ме накараха да се опитвам да измислям нови и нови сравнения, описания и какво ли не друго. Не съм чела фика ти за Гаара и Сакура, но обещавам, щом намеря време да го прочета и да изкажа мнение и на него, но на мен пък ми хареса този фик, така че ще чакам продължение. За други грешки не съм гледала, също така идеята ти наистина е оригинална и досега не съм чела друг фик, който да е с подобен сюжет, така че продължавай смело напред.