- Fallen_AngeLБъдещ фен
От : Лудницата на 4км
Мнения : 506
Дата на рег. : 06.12.2009
Силата на любовта
Вто Мар 22, 2011 8:16 pm
Това беше за един конкурс.
Надявам се да ви хареса и ви моля да коментирате. :)
Момичето се тресеше в ръцете ми. Този път кризата беше по-силна от преди. Хлипове раздираха гърлото й, сълзите й течаха безспирно и едвам си поемаше въздух. Нежните й ръце се опитваха да ме притиснат към нея, копринено меката й черна коса беше разпиляна по ръцете ми, а крехкото й тяло нямаше да може да издържи. Усещах, че я губя. Знаех, че това бяха последните ни мигове заедно…
Съжалявах. Съжалявах за всичко, което й причиних, защото аз бях виновника за тези кризи. Аз бях студенокръвното копеле, което нараняваше всички около него дори без да иска. Аз бях човека, който не се интересуваше от нищо и от никого и правеше каквото и когато си поиска. Аз бях този, който не се интересуваше от приятелката си. Осигуряваше й пари и бижута, дрехи и обувки, всичко, което някоя жена можеше някога да поиска. Но сега осъзнах, че съм грешал. През цялото това време, през всичките тези години съм грешал…
Тялото й потрепери силно. Очите й срещнаха моите и безмълвно изрекоха последните й думи: "Обичам те". След това клепачите й се затвориха и тялото й застина. Шокът от случващото се беше прекалено голям. Стоях на пода и гледах в пространството. Не можех да асимилирам факта, че нея я нямаше. Нямаше да видя лъчезарната й усмивка, с която ме даряваше, колкото и да я наранявах. Нямаше да забравя колко бе силна…
Когато се усетих лицето ми беше мокро от сълзи. За първи път през живота си плачех. Плачех, защото тя означаваше повече за мен отколкото всичко, което някога съм имал. Плачех, защото разбрах, че жената не се интересува само от парите. Тя може да обича истински. Плачех, защото жената можеше да понесе всичко, пред което живота я изправеше…
Плачех, защото разбрах, че съм я обикнал.
Но какво беше любовта?
Какво значеше да обичаш?
Да обичаш означаваше да се отдадеш изцяло на любимия, да правиш компромиси и да се жертваш заради него. Да обичаш означаваше да приемаш човека такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаш да бъде. Да обичаш означаваше да прощаваш, да чувстваш, да даваш и да не искаш нищо в замяна, защото любовта носи както щастие, така и тъга.
А какво беше любовта?
Любовта беше сигурността, която чувстваш, когато си с любимия. Любовта беше болката, която изпитваш, когато той страда и радостта, която те изпълва, когато той се радва. Любовта бяха пеперудките в стомаха, които те гъделичкат и те карат да се вълнуваш всеки път, когато видиш човека, който обичаш.
Любовта правеше хората силни. И тогава разбрах:
"Жената беше толкова силна, защото обичаше!"
Надявам се да ви хареса и ви моля да коментирате. :)
Момичето се тресеше в ръцете ми. Този път кризата беше по-силна от преди. Хлипове раздираха гърлото й, сълзите й течаха безспирно и едвам си поемаше въздух. Нежните й ръце се опитваха да ме притиснат към нея, копринено меката й черна коса беше разпиляна по ръцете ми, а крехкото й тяло нямаше да може да издържи. Усещах, че я губя. Знаех, че това бяха последните ни мигове заедно…
Съжалявах. Съжалявах за всичко, което й причиних, защото аз бях виновника за тези кризи. Аз бях студенокръвното копеле, което нараняваше всички около него дори без да иска. Аз бях човека, който не се интересуваше от нищо и от никого и правеше каквото и когато си поиска. Аз бях този, който не се интересуваше от приятелката си. Осигуряваше й пари и бижута, дрехи и обувки, всичко, което някоя жена можеше някога да поиска. Но сега осъзнах, че съм грешал. През цялото това време, през всичките тези години съм грешал…
Тялото й потрепери силно. Очите й срещнаха моите и безмълвно изрекоха последните й думи: "Обичам те". След това клепачите й се затвориха и тялото й застина. Шокът от случващото се беше прекалено голям. Стоях на пода и гледах в пространството. Не можех да асимилирам факта, че нея я нямаше. Нямаше да видя лъчезарната й усмивка, с която ме даряваше, колкото и да я наранявах. Нямаше да забравя колко бе силна…
Когато се усетих лицето ми беше мокро от сълзи. За първи път през живота си плачех. Плачех, защото тя означаваше повече за мен отколкото всичко, което някога съм имал. Плачех, защото разбрах, че жената не се интересува само от парите. Тя може да обича истински. Плачех, защото жената можеше да понесе всичко, пред което живота я изправеше…
Плачех, защото разбрах, че съм я обикнал.
Но какво беше любовта?
Какво значеше да обичаш?
Да обичаш означаваше да се отдадеш изцяло на любимия, да правиш компромиси и да се жертваш заради него. Да обичаш означаваше да приемаш човека такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаш да бъде. Да обичаш означаваше да прощаваш, да чувстваш, да даваш и да не искаш нищо в замяна, защото любовта носи както щастие, така и тъга.
А какво беше любовта?
Любовта беше сигурността, която чувстваш, когато си с любимия. Любовта беше болката, която изпитваш, когато той страда и радостта, която те изпълва, когато той се радва. Любовта бяха пеперудките в стомаха, които те гъделичкат и те карат да се вълнуваш всеки път, когато видиш човека, който обичаш.
Любовта правеше хората силни. И тогава разбрах:
"Жената беше толкова силна, защото обичаше!"
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите